На китайски гун означава работа, а ци - енергия, така че цигун може да се преведе като подобряване и засилване на циркулацията на енергията.

Всъщност практиката на цигун се опира на достиженията на
цялата китайска традиционна медицина и има обширнаоснова в теория и изследвания, натрупани презхилядолетията.

Според китайската медицина има два начина за изучаване на здравето и болестта - вътрешен и външен. Външният включва физически въздействия върху тялото и наблюдаване на резултатите, подобно на съвременните лабораторни изследвания. Вътрешнният начин включваизучаване на собственото тяло и наблюдаваненасобствените усещания.
Първата стъпка в използването на вътрешния начин е направена чрез наблюдението върху усещанията на хората при промяна на външните условия и средата - сезон, време на денонощието. Това довело до търсене на начини за хармонизиране на хората и техния живот с промените и измененията в прородата. Наблюдавало се също така, че циркулацията на енергията ци има тясна връзка с човешките действия, издаването на определени звуци, емоциите , храната. Хората постепенно достигнали до извода, че циркулацията на ци е важна за здравето и започнали да търсят начини за подобряването й. Постепенно се създали методи и форми, които станали основата на цигун.

Тук трябва да разгледаме няколко основни въпроса.