Кукуряк — Helleborus odorus W. et K.
Сем. Лютикови — Ranunculaceae
Описание. Многогодишно тревисто растение с хоризонтално, пълзящо, разклонено, чернокафяво коренище. Стъблата са изправени, до 40 см високи. Приосновният лист е с дълга дръжка, длановидно нарязан, със 7—16 яйцевидно ланцетни, остро назъбени дялове.
...
Трабузан (бабини зъби) - Бабини зъби L. Сем. Зигофилови-Zygophyllaceae
Описание. Едногодишно тревисто растение с многобройни тънки, разклонени,пълзящи стъбла, дълги 10-60 см,покрити с власинки.Листата са чифтоперести,срещуположни,3-5 см дълги и 1,5-2 см широки, елипсовидни,несиметричн и в основата,покрити с белезникави власинки. Цветовете са дребни,единични, разположени в пазвите на листата, с петлистна чашка и венче. Венчелистчетата са обагрени лимоненожълто. Тичинките са 10. Яйчникът е петгнезден. Плодът се разпада след узряване на 5 покрити с остри шипове орехчета. Цъфти и образува плодове през юли-октомври. Разпространение. Расте по песъчливи и каменливи места, като плевел из лозята и други окопни култури и край пътищата. Среща се навсякъде в по топлите части на страната.
Употребяема част. Използува се надземната част (Herba Tribulus terrestris), отрязана по време на цъфтене.
Химичен състав. Съдържа стероидни фуростанови и спиростанови сапонини, сапогенина диосгенин, гиогенин и хлорогенин, в-ситостерол, стигмастерол и кампестерол; флавоноидите кемпферол, астрагалин, трибулозид и рутин; алкалоиди от харманов тип; тлъсто масло.
Действие. Стимулиращо половата сфера, диуретично, лаксативно и противогъбично действие.
Приложение. При импотенция, стерилитет и хипертофия на простата, под формата на препарата трибестан (Tribestan). Дрогата има добро диуретично действие при камъни и пясък в бъбреците и пикочния мехур. Повишава киселинността на стомашния сок.
Начин на употреба. Приготвя се течен екстрат (Extr. fiuidi), който се пие по 15см3 3 пъти дневно при бъбречни заболявания, импотенция и стерилитет.
Котенце (съсънка)—Pulsatilla pratensis (L.) Mill. (Anemone pratensis L.)
Сем. Лютикови — Ranunculaceae
Описание. Многогодишно тревисто копринесто влакнесто растение, с 10—50 см високо стъбло. Приосновните листа са с дръжки, тройно перести, с тесни линейни дялове. Стъбловите листа са приседнали. Цветовете са 3—4 см в диаметър, тъмнопурпурни, червени или бледовиолетови. Околоцветните листчета са извити навън. Цъфти март—май.
Разпространение. Расте по сухи каменисти места. В България се среща само из Витоша и Люлин до 800 м надморска височина. По-широко разпространено у нас е планинското котенце (Pulsatilla montana (Норре) Heichcrib.), на което околоцветните листчета не са извити навън.
Употребяема част. Използуват се надземнитечасти(Ilcrba Pulsatillac). Химичният състав не е изучен.
Действие и приложение. Съсънката е растение със спазмолитичен ефект, има успокояващо действие върху централната и вегетативната нервна система и местно дразнещо действие, предизвикващо нахлуване на кръв към раздразнените места. Вероятно на тези ефекти се основава прилагането на билката при полова слабост — премахва свръхнапрежението и болезнената възбуда, от една страна, и предизвиква полово влечение, от друга. Дрогата се прилага в народната медицина и при други смущения — оскъдна и нередовна менструация, хронично възпаление на половите органи у мъжа и жената, невралгия, мигрена, спазми на жлъчните пътища, на стомаха и червата, бронхит, коклюш и др. Билката не трябва да се прилага при стомашно-чревни възпаления и възпаления на бъбреците, тъй като силното дразнещо действие може да изостризаболяването и да влоши протичането му.
Начин на употреба. Прилага се като извлек, получен от 2 чаени лъжички билка, която се накисва в 250 см3 студена вода за 1 ден. Изпива се на глътки за 1—2 дни.
Описание. Едногодишно или двегодишно тревисто растение (прил. 79). Стъблата са единични, 5—60 см високи, прости или разклонени. Приосновните розеткови листа са продълговато обратно ланцетни, с дръжки, цели или врязани до пересто наделени. Стъбловите листа са последователни, продълговати, приседнали, цели или нарязани, в основата стреловидни, често стъблообхващащи, а най-горните са ланцетни или линейни. Цветовете са бели, събрани в гроздовидни съцветия, които при плодовете силно се удължават. Чашката и венчето са четирилистни, а тичинките са 6. Плодовете са триъгълно клиновидни шушулчици с много семена. Цъфти април—август.
Разпространение. Расте като плевел и бурен по тревисти места, край пътища и сгради, по пасища и ливади из цялата страна до 2000м надморска височина.
Употребяема част. Използуват се стръковете (Herba Bursac-pastoris). Събират се по време на цъфтеж заедно с първите зелени плодчета, като стъблата се отрязват на около 25 см от върха и към тях се прибавят здравите розеткови листа.
Химичен състав. Съдържа биогенни амини (холин, ацетилхолин, тирамин и хистамин); флавоноиди — главно диосмин; танини, органични киселини и витамин С.
Действие. Кръвоспиращо, тонизиращо матката.
Приложение. Стръковете се прилагат като кръвоспиращо и тонизиращо матката средство при маточни кръвотечения по всяко време освен при бременност и преди раждане. Фармакологичното проучване установи слабо тонизиращо действие върху маточната мускулатура и върху мускулатурата на периферните кръвоносни съдове. Дрогата показва и понижаващо артериалното налягане действие. Изсушената билка не ускорява съсирваемостта на кръвта. Само прясната билка леко скъсява времето на кървене. Може би затова в народната медицина растението се използува предимно в прясно състояние. Необходими са допълнителни проучвания, за да се прецени точно полезността на билката. Засега няма убедителни данни за нейната ефикасност и не трябва да се разчита безрезервно на действието й, което може да стане причина за тежък кръвоизлив.
Начин на употреба. Приготвя се извлек от 4 чаени лъжички билка с 1 л вода. След 8 часа извлекът се прецежда и се изпива за 1 ден. Използува се и като спиртен извлек.
Бяла мъртва коприва — Lamium album L.
Сем. Устноцветни — Lamiaceae (Labiatae)
Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 87) с пълзящо хоризонтално коренище. Стъблата са 30 до 60 см високи, приповдигащи се или изправени, четириръбести, кухи, прости, по-рядко разклонени. Листата са срещуположни, сърцевидно яйцевидни, 3—8 см дълги, на върха заострeни, по края назъбени. Цветовете са бели, разположени в прешлени в пазвите на горните листа. Чашката е звънчевидна, с 5 жилки и 5 почти еднакви зъбчета. Венчето е двуустно, 2—2,5 см дълго.Тичинките са 4, разположени под горната устна. Плодът се разпада на 4 орехчета. Цъфти април—юли.
Разпространение. Расте по буренливи места, край пътища и огради сравнително рядко, предимно в Югозападна България.
Употребяема част. Използуват се цветовете (Flores Lamii aibi sine calycibus). Събира се само венчето без чашката.
Химичен състав. Съдържа флавоноиди (кверцимеритрин, ламиозид и изо-кверцитрин), слузни и дъбилни вещества, сапонини и етерично масло. Установен е също иридоидът ламиолид и биогенни амини (холин, тирамин и хистамин).
Действие. Кръвоспиращо (скъсява времето на кръвосъсирване).
Приложение. Цветовете на бялата мъртва коприва се прилагат като кръвоспиращо и адстрингентно средство при кръвотечения (от матката, белия дроб, хемороидите, носа и др.) и при възпаления (на бъбреците, бронхите, кожата и др.). Използуват се и при бяло течение у жената, при трудно уриниране у старци, при спазми на бронхите и на пикочните пътища, при безсъние, кожни обриви, циреи, диария и др.
Начин на употреба. Запарка от 4 чаени лъжици сухи листа на 250 см3 вряща вода се изпива за 1 ден. Младите листа се използуват за салата.
Шапиче (цариче) — Alchemllla vulgaris L.
Сем. Розоцветни — Rosaceae
Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 91) с високо до 50 см стъбло и тъмнокафяво коренище. Листата са последователни, долните са с дълги дръжки, а горните—приседнали, плитко или дълбоко длановидно нарязани на 7—9 дяла. Цветовете са дребни, жълтозелени, събрани на върха на стъблото в щитовидно метличести ,съцветия. Чашката е двойна — по 4 листчета в два кръга. Венче липсва. Тичинките са 4. Плодът е яйцевиден, на върха заострен, затворен в хрущялно цветно легло. Цъфти юни—август.
Разпространение. Расте по тревисти места, из влажни ливади, край планински потоци обикновено над 1000 м надморска височина в почти всички наши планини.
Употребяема част. Използуват се листата (Folia Alcheniillae) или цялото растение (llebra Aichemillae), а понякога заедно и с коренището.
Химичен състав. Съдържа 6—8% галотанини от елагов тип, горчиви и слузни вещества, витамин С и др.
Приложение. Шапичето се препоръчва от народната медицина при обилна менструация, при бяло течение, болки в органите на малкия таз, сърбеж на вулвата. Растението намира приложение и при кръвотеченне от носа, за лечение на рани и циреи, конюнктивити, жлъчни и чревни колики, диарии и др. Особено се препоръчва при сърбеж на вулвата.
Начин на употреба. Запарка от 2 чаени лъжички листа с 250 см3 вода се прилага вътрешно или за промивка.
Блатия (върболист) — Lythrum salicaria L.
Сем. Блатиеви — Lythraceae
Описание. Многогодишно тревисто растение с 60 до 150 см високо, изправено, 4—6-ръбесто стъбло. Листата са последователни, срещуположни или по три в прешлени, приседнали, в основата закръглени или сърцевидно врязани, на върха заострени, най-долните са яйцевидни, средните— ланцетни или продълговато елипсовидни, горните— тясно ланцетни. Цветовете са червени, розови или бели, събрани по 2—4 в дихазии, които формират класовидни или класовидно метличести съцветия. Чашката и венчето са шестлистни, а тичинките са 12. Плодът е продълговато яйцевидна, двугнездна, разпукваща се на два дяла кутийка. Цъфти юни— август.
Разпространение. Расте по влажни ливади край реки и потоци из цялата страна, от морското равнище, до 1700 м надморска височина.
Употребяема част. Използуват се цъфтящите връхни части на стъблата (HerbaSalicariae).
Химичен състав. Съдържа 5—10% дъбилни вещества, пектин, слузни вещества, флавоноиди, етерично масло, каротен и др.
Действие. Запичащо, кръвоспиращо, антисептично. улесняващо заздравяването на рани.
Приложение. Растението се изполузва от дълбока древност в балканската медицина. Още Диоскорид го предписва при кръвохрачене, кръвоизлив от носа, дизентерия, маточни кръвотечения и др. Българската народна медицина го препоръчва предимно при стомашно-чревни колики, диария, хемороиди. Използува го и като противовъзпалително и кръвоспиращо средство при стомашно-чревни възпаления и маточни и белодробни кръвотечения. Прилага се и външно при кървящи рани.
Начин на употреба. Вътрешно се използува запарка от 2—3 супени лъжици стръкове от блатия в 1/2 л вряща вода. Запарката се изпива за 2 дни. При кървящи рани се прилага външно размачкано прясно растение под формата на лапа.
5.6.1. БИЛКОВИ ЧАЕВЕ, КОИТО СЕ ПРИЛАГАТ ПРИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ПОЛОВАТА СИСТЕМА
1. Rp. Cort. Fraogulae (кори от зърнастец) 20,0 Fol. Rubi fruticosi (листа от къпина) 20,0 Fol. Betulae (листа от Бреза) 20,0 Fol. Menthae pip. (листа от мента) 20,0 Hb. Millefolii (стръкове от Бял равнец) 20,0 Rad. Valerianae (корени от дилянка) 20,0 Прилага се при нередовна и болезнена менструация.
Начин на употреба. Една пълна супена лъжица смес се запарва с 250 см3 вода. Прецежда се, след като изстине. Пие се на глътки — 1 чаена чаша чай за 1 ден.
2. Rp. Fol. Melissae (листа от маточина) 10,0 Fol. Menthae pip. (листа от мента) 10,0 F1. Chamomillae (цвят от лайка) 10,0 F1. Calendulae (цвят от невен) 10,0 Rad. Valerianae (корени от дилянка) 10,0 F1. Lamii albi (цвят от бяла мъртва коприва) 10,0 Hb. Rutae (стръкове от седефче) 10,0 Cort. Frangulae (кори от зърнастец) 10,0 Прилага се при болезнена менструация.
Начин на употреба. Една пълна супена лъжица смес се запарва с 250 см3 вода. Прецежда се, след като изстине. Една чаша чай се изпива за 1 ден на глътки.
3. Rp. Cort. Frangulae (кори от зърнастец) 20,0 Hb. Rutae (стръкове от седефче) 20,0 Fol. Rosmarini (листа от розмарин) 70,0 Прилага се при закъсняваща менструация.
Начин на употреба. Една пълна супена лъжица смес се запарва с 250 см3 вода и след като изстине, се прецежда. Една чаша чай се изпива за 1 ден на глътки. Пие се в продължение на 8 дни до деня на появяване на менструацията.
4. Rp. Cort. Quercus (кори от дъб) 20,0 Fol. Fragariae (листа от ягода) 20,0 Fol. Rubi idaei (листа от Малина) 20,0 Hb. Millefolii (стръкове от Бял равнец) 20,0
Начин на употреба. Една супна лъжица смес се залива с 250 см3 вода и след като престои 4—6 часа, се възварява. Пие се по 1 чаена чаша чай на ден в продължение на 5—8 дни.
5. Rn. Hb. Centauri (стръкове от червен кантарион) 10,0 Fl. Chamomillae (цвят от лайка) 10,0 Hb. Hyperici (стръкове от жълт кантарион) 20,0 Hb. Marrubii (стръкове от пчелник) 20,0 Hb. Millefoiii (стръкове от Бял равнец) 20,0 Hb. Thymi serpylli (стръкове от мащерка) 20,0
Прилага се при менструални нарушения с обилно кръвотече-ние и болка.
Начин на употреба. Пет чаени лъжички смес се залива с 600 см3 гореща вода. Вари се 15 мин. След изстиване чаят се прецежда. Изпива се на 3 пъти за един ден.
6. Rp. Fol. Juglandis (листа от орех) 30,0 Fl. Chamomillae (цвят от лайка) 30,0 Hb. Polygoni (стръкове от пача трева) 30,0 avicularis Cort. Quercus (кори от дъб) 30,0 Hb. Visci albi (стръкове от бял имел) 30,0 Hb. Teucri chamaedris (стръкове от червено подъбниче) 30,0 Fol. Urticae (листа от Коприва) 30,0 Hb. Equiseti (стръкове от полски хвощ) 30,0 Прилага се при бяло течение у жената. Начин на употреба. Две супени лъжици смес се вари в 1/2 л вода 5—10 мин. След прецеждане чаят се пие по 1 кафена чашка преди хранене.
7. Чай при простатит* (Species Antiprostatitis) Rp. Rad. Inulae (корени от бял оман) 100,0 Rad. Althaeae (корени от ружа) 50,0 Rad. Valerianae (корени от дилянка) 50,0 Strob. Lupuli (съцветия от хмел) 40,0 Hb. Solidaginis (стръкове от златна пръчица) 40,0 Hb. Thymi serpyili (стръкове от мащерка) 40,0 Hb. Asperulae (стръкове от лазаркиня) 40,0 odoratae Fol. Uvae-ursi (листа от мечо грозде) 75,0 Sem. Lini (семена от лен) 40,0 Sem. Cannabis (семена от коноп) 30,0 Slip. Cerasorum (дръжки от вишна) 30,0 Hb. Visci albi (стръкове от бял имел) 30,0 Rad. Rhei (корени от ревен) 30,0 Rad. Ononidis (корени от гръмотрън) 25,0 Hb. Linariae (стръкове от луличка) 25,0 Fol. Coryli (листа от леска) 25,0 Rhiz. Graminis (коренище от троскот) 40,0 Sem. Cucurbitae (семена от Тиква) 25,0 Прилага се при хронични заболявания на бъбреците и пикочните пътища,простатит.Има спазмолитично диуретично, противовъзпалително действие.
Начин на употреба. Три супени лъжици смес се запарва с 600 см3 кипяща вода. След изстиване чаят се изпива на три пъти за един ден.
8. Rp. Fr. Anisi (плодове от анасон) 20,0 Fr. Anethi (плодове от копър) 20,0 Sem. Foenu graeci (семена от сминдух) 30,0 Fr. Foeniculi (плодове от резене) 30,0 Прилага се за засилване на млечната секреция.
Начин на употреба. Плодчетата се счукват в хаван и се смесват добре. Запарката, приготвена от 2—3 чаени лъжички смес на 1/2 л вода, се изпива на 2—3 пъти за един ден.
9. Rp.Fol. Anethi (плодове от копър) 20,0 Fr. Anisi (плодове от анасон) 20,0 Fr. Petroselini (плодове от Магданоз) 10,0 Fr. Foeniculi (плодове от резене) 30,0 Fr. Coriandri (плодове от кориандър) 10,0 Прилага се за потискане на млечната секреция.
Начин на употреба. Две супени лъжици смес се залива с 500 см3 вряща вода. След като изстине, чаят се прецежда и се изпива за един ден на 3—4 пъти.
10. Rp. Fol. Juglandis (листа от орех) 20,0 Strob. Lupuli (съцветия от хмел) 40,0 Fol. Salviae (листа от градински чай) 40,0 Прилага се за подтискане на млечната секреция.
Начин на употреба. Запарка от 2—3 чаени лъжички смес на 1/2 л вода се изпива на 2—3 пъти за 1 ден.
5.7. БИЛКИ, ИЗПОЛЗУВАНИ ПРИ НАРУШЕНИЯ НА ОБМЯНАТА НА ВЕЩЕСТВАТА
5.7.1. БИЛКИ, ИЗПОЛЗУВАНИ ПРИ ЗАХАРНА БОЛЕСТ (ДИАБЕТ)
Диабетът е сериозно заболяване на организма, изискващо точна диагноза, правилно лечение и непрекъснат лекарски контрол. В този смисъл трябва да се подчертае, че самолечението с билки, тяхното продължително изполузване може да забави установяването на сериозно диабетно заболяване.За коригиране на нарушенията в обмяната на въглехидратите, най-характерния белег на заболяването (високо ниво на захар в кръвта, поява на захар в урината и др.),съвременната терапия разполага със специфични, високоактивни лекарства —инсулин и синтетични протпводиабетни средства за приемане през устата. Преди откриването на инсулина хората по емпиричен път са стигнали до установяването на благоприятното действие на някои растения върху протичането и тежестта на заболяването. Днес едва ли може да се смята, че някакво средство от растителен произход би могло да замести инсулина при лечението на диабета, особено на тежкия диабет, диабета у млади хора, у деца и юноши. Заедно с това трябва да се има предвид, че някои растения с доказана способност да снижават нивото на кръвната захар могат да бъдат полезни при леки форми на диабет заедно със спазване на подходяща диета. Растителните cрeдства могат да бъдат изполузвани и като допълнително лечение заедно с инсулин или с орални противодиабетни средства. Те правят възможно да бъде намалена дозата или честотата на прилагане на тези средства.
Лечебните растения с хипогликемично (снижаващо нивото на кръвната захар)действие принадлежат към различни семейства, притежават активни съставки с различен химичен строеж и действуват по различни механизми. Някои от тези растения съдържат като активна съставка фитостеролови гликозиди (някои видове Ficus — F. glomerata, F. religiosa и др., африканската краставица - Mormordica charantia, M. ioetida и др.). Подобни гликозиди са намерени в листата на черната и бялата черница — Merus nigra L. и Morus alba L.
Други растения имат като активна съставка флавоноиди (например листата на маслината — Olea europaea L., плодната обвивка на фасула — Phaseoius vulgaris L., листата на боровинките — Vaccinium niyrtiilus L.).
Известно е хипогликемичното действие на растения, съдържащи органични серни съединения: кромид лук (Allium сера L.), чесън (Allium sativum L.), главесто зеле (Brassica oleracea L.).
Алкалоиди с хипогликемично действие се намират в гръцкия сминдух (Trigonella foenum-graecum L.), в редица африкански ииндийски растения.
Докато хипогликемичното и противодиабетно действие на редица растения, използувани в народната медицина, е научно потвърдено, за други липсват сигурни научни доказателства.
Научно доказано е хипогликемичното действие на следните растения: Galega officinalis L. (жаблек), Phaseolus vulgaris L. (фасул); Olea europaea L. (маслиново дърво), Vaccinium myrtillus L. (черна боровинка), Juglans regia L. (орех), Allium сера L. (лук), Allium sativum L. (чесън), Brassica oleracea L. (зеле), Rhus coriaria L. (дъбилен шмак), Lepidium ruderale L. (гopyxa), Morus nigra L. (черна черница), Morus alba L. (бяла черница) и на много други виреещи у нас растения.
Недоказано научно е действието на: Geranium robertianum L. (смрадлив здравец), Agrimonia eupatoria L. (камшик), Rubus frutico-Hus L. (къпина) и др.
Лечебен жаблек (конски ребра) — Galega officinalis L.
Сем. Бобови — Fabaceae (Leguminosae)
Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 102) с голо, гладко, 0,5 до 1,5 м високо стъбло. Листата са последователни, нечифтоперести, с продълговато елипсовидни, обратно яйцевидни или ланцетни листчета. Цветовете са синкавовиолетови, събрани в 5—25см дълги, многоцветни, гроздовидни съцветия, разположени в пазвите на листата. Чашката е звънчевидна, с 5 щитовидни зъбци. Венчето е 1—1.5 см дълго. Плодът е линейноцилиндричен боб, 2—5 см дълъг и 2—3 мм широк Цъфти от май до август.
Разпространение. Расте из влажни сенчести места в изкопи, край канали, нарядко из цялата страна докъм 1300 м надморска височина.
Употребяема част. Използуват се цъфтящите надземни части (Herba Galegae).
Химичен състав. Съдържа гванидиновото производно галегинин с хипогликемично действие. Освен това са установени флавоноиди, танини, сапонини и горчиви вещества.
Действие. Дрогата снижава съдържанието на захар в кръвта, т. с има подобно на инсулина действие. Освен това дрогата има диуретично, потогонно действие, увеличава млечната секреция.
Приложение. Жаблекът намира приложение за лечение на леки форми на диабет и като помощно средство при лечение на диабета с инсулин и други протнводиабетни средства. В българската народна медицина жаблекът намира приложение още като потогонно средство, като диуретично средство и за увеличаване млякото у кърмачките. Употребата на билката трябва да става внимателно и под лекарски контрол, тъй като може да доведе до покачване на артериалното налягане и до стомашно чревни нарушения.
Начин на употреба. Една супена лъжица дрога се залива с 250 см3 вряща вода. Чака се да изстине и се прецежда. Изпива се за 1 ден на 3 части, 1/2 час преди ядене.
Обикновен фасул (боб) — Phaseolus vulgaris L.
Сем. Бобови — Fabaceae (Leguminosae)
Описание. Едногодишно увивно растение. Листата са сложни, тройни, с 5—10 см дълги и 4—6 см широки, ромбовидни или яйцевидни, целокрайни, късо заострени листчета. Цветовете, са бели или розови, събрани по 3—6 в пазвени съцветия. Плодът е до 20 см дълъг боб с бъбрековидни или елипсоидни семена. Цъфти юни—юли.
Разпространение. Отглежда се в цялата страна. Произхожда от Южна Америка.
Употребяема част. За лечебни цели се използуват напълно узрелите сухи обвивки на плодовете (Pericarpium Phaseoli, Lcgumina Phaseoli).
Химичен състав. Съдържат а-аминокиселини, пипеколинова киселина, холин, тригонелин, трауматинова киселина, алантоин и др.
Действие. Бобовите шушулки понижават нивото на кръвната захар (имат инсулиноподобно действие при диабет, доказано експериментално и клинично). Притежават още диуретично действие.
Приложение. Шушулките на боба намират приложение при леки форми на диабет и по-скоро като помощно средство в лечението на диабета (под строг лекарски контрол). Диуретичното им действие се използува при лечението на възпалителни процеси на пикочните пътища, при отоци, задържане на течности, при леки форми на хипертония и др.
Начин на употреба. Приготви се отвара от 3 супени, лъжици оситнена дрога и 1/2 л вода— вари се 10—15 мин. Употребява се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Сминдух—Trigonella foenum-graecum L.
Сем. Бобови — Fabaceae (Leguminosae)
Описание. Едногодишно растение с възходящи или изправени 10—40 см високи, кухи стъбла. Листата са сложни, тройни, с 2—5 см дълги и 1 —1,5 см широки, обратно яйцевидни до продълговато ланцетни листчета. Цветовете са единични или на групи по два, жълтеникави, в основата виолетови, приседнали в пазвите на горните листа. Плодът е широко линеен, 6—10 см дълъг боб. Цъфти май—юни.
Разпространение. Отглежда се в градините като подправка и декоративно растение. Произхожда от Югозападна Азия.
Употребяема част. Използуват се семената (Semen Foenu-gracci).
Химичен състав. Съдържат до 20— 30 % слузни вещества, в състава на които влизат галактоманани и стахиоза. Други важни съставки са стероидните сапонини, производни на агликоните диосгенин, ямогенин, тигогенин, гитогенин и др. Установени са също тригонелин(производно на никотиновата киселина), холин, лецитин, фитин. Внимание заслужават изолираните С-флапоноиди (витексин, изовитексин и др.). В дрогата се съдържат и 6—10%тлъсто масло, белтъчини до 30% и др.
Действие. Семената на сминдуха стимулират обмяната на веществата, снижават нивото на кръвната захар, подобряват апетита, водят до наддаване на тегло, възстановяват силите на организма. Това действие се отдава на съдържанието на лецитин, фосфор, стероли.
Приложение. Семена от сминдух се препоръчват при пелагра (недоимък на витамин РР), при захарна болест (като помощно средство), при белодробни заболявания. Външно дрогата се използува за лечение на някои кожни заболявалия — циреи, гнойни рани.
Начин на употреба. За вътрешна употреба се прави запарка, като 1 чаена лъжичка счуканн семена се заливат с 200 см3 вряща вода. След прецеждане се пие по 1 винена чаша 3 пъти дневно. За външна употреба се прави отвара от 1 супена лъжица счукани семена и 259см3 вода, вари се 10 мин до получаване на каша. Разстила се върху плат и под формата на лапа се поставя върху болното място.
Описание. Многогодишно тревисто растение, в основата с полегнало и вкоре-няващо се във възлите стъбло, нагоре възходящо до изправено, 10—60 см високо. Листата са нечифтоперести, с почти целокрайни, закръглени или широко елипсовидни листчета;долните листа са с 1—3, а горните — с 5—9 и повече листчета. Цветовете са бели, разположени на върха на стъблото в гроздовидни съцветия, удължаващи се след прецъфтяването. Чашката и венчето са четирилистни. Тичинките са 6, с виолетови дръжки и жълти прашници. Плодът е тясно елипсоидна, сърповидно извита, странично сплесната шушулка с яйцевидно лещовидни, червенокафяви семена. Цъфти май—юли.
Разпространение. Расте край извори, планински потоци, реки, езера и други водоеми из цялата страна докъм 1500 м надморска височина.
Употребяема част. Използува се цъфтящата надземна част (Неrba Nasturtiiaquatici)в свежо състояние.
Химичен състав. Съдържа серния гликозид гликонастурцин, който отделя етерично масло, подобно на синапеното. Освен това съдържа витамин С, каротен и минерални соли.
Действие. Има данни, че дрогата води до снижаване нивото на кръвната захар. Притежава още отрачващо и противоскорбутно действие.
Приложение. Листата на поточарката намират приложение като пролетна салата поради богатото съдържание на витамин С. От стари времена е известно използуването на растението като отхрачващо средство при хронични бронхити, за лечение на скорбут (авитаминоза С). Пресните листа се използуват още при лечение на скрофулоза, анемия, на заболявания на щитовидната жлеза, при възпалителни заболявания на пикочния мехур, на жлъчните пътища, при кожни обриви.
Начин на употреба. Листата на растението се прилагат под формата на салата—по 1-2 шепи дневно в продължение на 2-3 седмици.
Горуха — Lepidium ruderale L.
Сем. Кръстоцветни — Brassicaceae (Cruciferae)
Описание. Едногодишно и двегодишно тревисто растение с неприятна миризма. Стъблата са изправени или приповдигащи се, 10—30 см високи, най-често още от основата разклонени. Приосновните листа са 5—7 см дълги, един до два пъти пересто нарязани; средните листа са просто перести, а горните — цели, линейни, със стеснена или закръглена основа. Цветовете са много дребни, най-често без венче. Плодът е закръглено яйцевидна или широко елипсовидна шушулка, 2—8 мм дълга и около 1,5 мм широка. Цъфти май—юли.
Разпространение. Расте по буренливи места, край сгради и пътища из цялата страна до 1500 м надморска височина.
Химичен състав. Съдържа тиогликозиди, при ензимното разпадане на които както при синапа се отделят летливи съставки, съдържащи сяра. Химичният състав все още не е достатъчно изучен.
Действие. Научно е потвърдено противодиабетичното действие на растението, известно и използувано от народната медицина в някои области у нас.
Описание. Двегодишно тревисто растение (прил. 103) с вретеновиден месест корен, сивокафяв отвън в бял и сочен отвътре. Стъблото е високо до 1,5 м, силно разклонено. Долните листа са едри, целокрайни, яйцевидно заоблени, с нарядко разположени власинки и с дълги плътни дръжки. Листата по стъблото са последователни, по-дребни. Цветните кошнички са по-едри, топчести, червеновиолетови, разположени на върха на стъблото в щитовидно съцветие. Цветовете са двуполови с тръбесто венче. Обвивките листчета на кошничките са зелени, на върха си кукесто завити. Плодовете са леко сплеснати. Цъфти през лятото. Разпространение. Расте по влажни, необработени и буренливи места, около и в селищата, из гори и храсталаци в цялата страна.
Употребяема част. За лечебна цел се използува коренът (Radix Bardanae).
Химичен състав. Съдържа до 40% инулин, 0,17% етерично масло, слузни вещества, фитостероли, тлъсто масло и др.
Действие. Билката действува стимулиращо върху обмяната на веществата, усилва клетъчния растеж. Има диуретично, потогонно и дезинфекционно действие.
Приложение. Използува се при бъбречни камъни, при подагра, ревматизъм, гастрит и язва на стомаха. Външно намира приложение като средство, стимулиращо заздравяването на рани, язви, изгаряния, при хемороиди и др. Много популярно е използуването на отвара от Репей като средство за укрепване на косата при косопад.
Начин на употреба. За вътрешна употреба се прави запарка, като 1 супена лъжица ситно нарязан корен се залива с 1/2 л вряща вода. Оставя се да престои една нощ. Прецежда се и се пие по 1 винена чаша 3—4 пъти дневно. За външна употреба се прави отвара, като 1 супена лъжица корен се залива с 1/2 л вода и се вари в течение на 30 мин, след което се прецежда. Използува се за гаргара, за лапи, измиване на косата и т. н.
Листа от черница (Morus nigra L.)
Отдавна е известно, че отвара от листа на черница снижава нивото на кръвната захар при диабет.
Листа от черна боровинка (Vaccinium myrtillus L.).
Доказано е, че екстракт от листа на черна боровинка намалява значително отделянето на захар с урината у диабетно болни със или без едновременно снижаване нивото на кръвната захар. Изброените растения заедно с други често влизат в състава на билкови чаеве с противодиабетно действие.
5.7.2. БИЛКОВИ ЧАЕВЕ, ИЗПОЛЗУВАНИ ПРИ ЗАХАРНА БОЛЕСТ
1. Rp. Hb. Lepidii (стръкове от ropyxa) 30,0 ruderalis Fol. Myrtilii (листа от черна боровинка) 10,0 Fol. Mori nigri (листа от черница) 10,0 Fol. Juglandis (листа от орех) 5,0 Legurn. PhaseoH (шушулки от фасул) 30,0 Hb. Menthae pip, (стръкове от мента) 5,0 Hb. Taraxaci (стръкове от Глухарче) 10,0
Начин на употреба. Една супена лъжица смес се залива с 250 см3 вряща вода. Оставя се да кисне 10—15 мин. Пие се по 1 чаша 2—3 пъти дневно преди ядене.
2. Rp. Hb. Absinthii (стръкове от пелин) 5,0 Fol. Betulae (листа от Бреза) 20,0 Foi. Mori higri (листа от черница) 10,0 Fol. Myrtilii (листа от черна боровинка) 10,0 Legum. Phaseoli (шушулки от фасул) 20,0 Hb. Lepidii ruderalis(стръкове от горуха) 50,0 Hb. Violae (стръкове от трицветна tricoloris теменуга) 5,0
Начин на употреба. Две супени лъжици смес се залива с 200 см3 вряща вода. След 15—20 мин се прецежда. Пие се по 1 чаена лъжица 2—3 пъти дневно.
8. Rp. Legum. Phaseoli (бобови шушулки) 25,0 Fol. Urticae dioicae (листа от Коприва) 25,0 Fol. Myrtili (листа от черна боровинка) 25,0 Cort. Salicis (кори от върба) 25,0
Начин на употреба. Една супена лъжица се залива със 150 см3 вряща вода, похлупва се и се вари 3 мин. Чаят се пие студен без захар. Дневно — 3 чая.
5.7.3. БИЛКИ, ИЗПОЛЗУВАНИ ПРИ ХИПОВИТАМИНОЗИ
Недостатъчното постъпване с храната или повишеният разход на витамини може да доведе до състояния на хиповитаминоза, която, в зависимост от липсващия витамин (А, С, В1, В2, К и т. н.) има различни клинични прояви. Във всички случаи се стига до нарушения в обмяната на веществата, които могат да бъдат коригирани с допълнително приемане на витамини било в готов, пречистен вид, под формата на фармацевтични препарати, било под формата на богати на съответния витамин храни (плодове, зеленчуци, масло, месо и т. н.). Доказано е, че редица лечебни растения съдържат значителни количества витамини и дължат благоприятния си ефект отчасти или изцяло на витаминното си съдържание. Една голяма част от тези растения широко се използува като храна: плодове, зеленчуци, подправки и т. н. Други растения наред с витамините съдържат още редица активни вещества и се разглеждат на различни места съобразно тяхното основно действие. Затова ние ще се задоволим тук само да изброим някои от най-известните витаминоносни растения, без тяхното подробно описание (табл. 1). Таблица 1 ♦Растение -Употребяема част -Витамини
♦Морков (Daucus carota subsp. sativu s -кореноплод -вит. С, К, РР, фолиева и пантотенова к-на
5.8. БИЛКИ ИЗПОЛЗУВАНИ ПРИ НАРУШЕНИ ФУНКЦИИ НА ЦЕНТРАЛНАТА НЕРВНА СИСТЕМА
От древни времена хората са търсили всред растенията средство за повлияване на функциите на централната нервна система, за пре-махвне на болката и неприятните изживявания, за повишаване на умствената и физическата работоспособност, за лечение на нервни и психични заболявания. Употребата на растения, повлияващи психичната дейност, е съпровождала много религиозни обреди и ритуали. Едни от най-силно действуващите лекарства и отрови, повлияващи функциите на централната нервна система, са алкалоиди, получени от растения. Достатъчно е да изброим морфина, никотина, кокаина, стрихнина, кофеина, атропина, скополамина и др. Днес тези растения, диворастящи или култиврани, се използуват изключително като суровина за химико-фармацевтичната промишленост. Те не са растения за „домашнаупотреба". Много от тях фигурират във фармакопеите като отровни и силно действуващи дроги. Особено опасна е способността на някои от съдържащите се в тях активни вещества да предизвикват при продължителна употреба привикване н пристрастяване и да водят до хронични отравяния— наркомании(морфин, кокаин и др.). Съществуват обаче много билки с по-меко действие върху централната нервна система, подходящи за лечение на някои функционални нарушения.Едни от тях действуват успокояващо (седативно) и се използуват за лечение на невротични състояния с повишена възбудимост, безсъние, безпокойство, невротично главоболие, напрегнатост и др. Други билки имат противоположно действие — възбуждат централната нервна система, повишават нейния тонус, подобряват умствената и физическата издръжливост, подобряват настроението. Трябва да се изтъкне, че подобрявайки функциите на нервната система, много лечебни растения оказват благоприятен лечебен ефект по косвен път и при редица неврогенно обусловени нарушения на сърдечносъдовата система, на храносмилателната система и др. С това се обяснява широката популярност на редица билки, използувани от народната медицина за лечение на хипертония, сърцебиене, сърдечни болки, язвена болест, колит и др. Трябва обаче да се знае, че заболявания на централната нервна система, които се изявяват със сериозни клинични прояви (главоболие, световъртеж, гърчове, парализи, психични нарушения и др.) изискват незабавно компетентна лекарска помощ, точно дагностициране и съответно лечение.
5.8.1. БИЛКИ С УСПОКОЯВАЩО ДЕЙСТВИе ВЪРХУ ЦЕНТРАЛНАТА НЕРВНА СИСТЕМА
Дилянка (валериана) —Valeriana officinalis L.
Сем. Дилянкови — Valerianaceae
Описание. Многогодишно тревисто растение с късо коренище и многобройни светлокафяви сочни корени (прил. 104), излъчващи силна характерна миризма. През първата година се развива розетка от приземни листа, а през следващите години от коренището израства 1—1,5 м високо, голо надлъжно набраздено, кухо, в горната част разклонено стъбло. Листата са нечифтопересто нарязани, с 3до12 двойки яйцевидно ланцентни, едро назъбени дялове;приосновните са с дръжки, а стъбловите— приседнали. Цветовете са бледорозови, бели или лилави и са събрани в сложни щитовидни или метличести съцветия, разположени по връхните разклонения на стъблото. Венчето е фуниевидно, асиметрично, петделно. Тичинките са 3. Плодът е светлокафяв,едносеменен, с хвърчилка от 5—10 перести четинки. Цъфти май—юли.
Разпространение. Расте по влажни сенчести места из горите и храсталаците в цялата страна докъм 1500 м надморска височина.
Употребяема част. Използват се корените заедно с коренищата (Radix Valerianae; Rhizoma cum radicibus Valerianae).
Химичен състав. Съдържа около 0,5—2% етерично масло с главна съставка борнилизовалерианат, на който се дължи специфичната миризма, а също борнеол, лимонен, камфен, изовалерианова киселина, сесквитерпените кариофилен, кадинен и др. Най-голямо значение за седативното действие на дрогата имат т. нар, валепотриати (триестерни производни на ирндоиди). Установени са три главни групи валепотриати: валтрати, ацетовалтрати и дихидровалтрати.Тези съединения са твърде нетрайни и при температура над 35°С бързо се разпадат до биологично неактивни съединения. Наред с валепотриатите и някои от съставките на етеричното масло за седативното действие значение имат и съдържащите се монотерпенови алкалоиди: актинидии, валерннин и др.
Действие. Корените на дилянката се ползуват с широка популярност от древни времена като успокояващо средство. С методите на научния експеримент е установено, че валерианата подтиска възбудимостта на централната нервна система, отслабва предизвикана ярост у животните, намалява гърчовите пристъпи, засилва действието на сънотворните средства. Валерианата отслабва спазмите на гладкомускулните органи, регулира дейността на сърцето.
Приложение. Поради тези си свойства валерианата се употребява като успокояващо средство при неврози, при повишена възбудимост на нервната система, при Базедова болест (като помощно средство), при климактерични нервни нарушения, хистерия, при безсъние, мигрена, сърдечна невроза с учестена сърдечна дейност, екстрасистоли и др. Използува се още при начални стадии на хипертоничната болест, при спазми на стомашно-чревния тракт, на жлъчните пътища и др.
Начин на употреба. От корените на валерианата съществуват готови фармацевтични препарати — тинктури, таблетки, гъст екстракт и пр., които се назначават от лекар. В домашни условия от корените на валерианата се приготвя студен извлек: 2 чаени лъжички ситно нарязана дрога се залива с 250 см3 вода и се оставя да кисне в течение на 24 часа. Приема се по 1 супена лъжица 3—4 пъти дневно При повишена възбуда и безсъние се пие чай от корени на валериана по 1/3-1/2 чаша 2—3 пъти дневно.
Дяволска уста —Leonurus cardiaca L.
Сем. Устноцветни — Lamiaceae (Labiatae)
Описание. Двегодишно тревисто растение (прил. 105), високо до 150 см, с четириръбесто надлъжно набраздено кухо стъбло, покрито с власинкн. Листата са длановидно нарязани, срещуположни, с дълги дръжки, долните са петделни, а горните — триделни, към върха заострени. От горната страна те са тъмнозелени, а отдолу — светлозелени. Цветовете са разположени по няколко в пазвите на горните листа н образуват прешлени. Съцветието е класовидно. Венчето е светло-червено и е около два пъти по-дълго от чашката. Горната устна на венчето е продълговата, извита, а долната е триделна, с къси, тъпи дялове. Плодът е сух, разпада се на четири тристенни орехчета. Цъфти от юли до септември. Не се допуска примес с вида Leonurus marrubiastrum L. чийто листа са цели и венчето не е по-дълго от чашката (включително зъбците).
Разпространение. Среща се из цялата страна по тревисти и буренливи места до 1000 м надморска височина.
Употребяема част. Използува се цъфтящата надземна част заедно с листата(Herba Leonuri).
Химичен състав. Основни биологично активни вещества са флавоноловите гликозиди, 3%дъбилни вешества, сапонини, следи от етерично масло, смоли, горчиви вещества, стахидрин до 0,4% и др.
Действие. Билката притежава свойства, близки до тези на валерианата. Успокоява централната нервна система, има противогърчово действие, понижава артериалното налягане, забавя сърдечния ритъм и увеличава силата на сърдечните съкращения.
Приложение. При повишена нервна възбудимост, безсъние, хистерия, сърдечни неврози, начални стадии на хипертония, кардиосклероза, леки форми на Базедова болест, климактерични нервни смущения. В българската народна медицина дяволската уста се употребява още като диуретично и противокашлично средство,при главоболие, нередовна менструация, анемия и др.
Начин на употреба. Съществуват готови лекарствени препарати от дяволска уста, които се продават в аптеките (леонурин). В домашни условия се приготвя запарка от 2 супени лъжици дрога и 500 см3 вряща вода. Пие се по 1 винена чаша 3—4 пъти дневно.
Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 107) с приятна лимонена миризма. Стъблото е четириръбесто, разклонено, 30—80 см високо, покрито с жлезисти и прости власинки. Листата са срещуположни, с дръжки, широко яйцевидно ромбични или продълговати, тъпо назъбени, 2—8 см дълги и 1,5—6 см широки, отдолу жлезисто влакнести. Цветовете са бледожълти, бели или розови, събрани по 4—12 в лъжливи прешлени, разположени в пазвите на горните листа. Чашката и венчето са двуустни, а тичинките са 4. Плодът е съставен от 4 едносеменни, яйцевидни орехчета. Цъфти юни—септември.
Разпространение. Расте из храсталаци и редки гори по тревисти и каменисти места близо до селища, край огради, из дворове и градини в цялата страна.
Употребяема част. Използуват се листата (Folia Melissae) и цъфтящите връхни части на стъблото (Herba Melissae).
Химичен състав. Съдържа етерично масло, в състава на което влизат цитрал, цитронелол, гераниол, линалол и др. Седативното действие се дължи на цитрала. Освен това в дрогата се съдържат тритерпеновите урзолова и олеанолова киселина, 5% дъбилни вещества и захарта стахиоза.
Действие. Маточината успокоява нервната система, има спазмолитично (антиспастично), болкоуспокоязащо и противогърчово действие. Стимулира апетита и процесите на храносмилане, подтиска гаденето и повръщането.
Приложение. Дрогата се използува широко и влиза в състава на много билкови чаеве за лечение на различни нервни нарушения — неврози, неврастении, сърдечни неврози, мигрена, полова възбуда, смилателни нарушения от неврогенен произход и др. Използува се още за лечение на високо артериално налягане,виене на свят,нередовна менструация. Външно намира приложение за гаргара при възпаления на венците и устната лигавица и под формата на компреси и лапи при циреи, ревматизъм и др.
Начин на употреба. Прави се запарка от 2 супени лъжици дрога и 500 см3 вряща вода (оставя се да кисне 2 часа). Пие се по една винена чаша 3 пъти на ден.
Хмел—Humuliis lupulus L.
Сем. Конопови — Cannabaceae
Описание. Многогодишно, увивно, двудомно тревисто растение (прил. 108). Стъблото е 3—6 м дълго, ръбесто, кухо, покрито с къси извити шипчета. Листата са срещуположни, длановидно нарязани на 3—5 дяла, със сърцевидна основа, по края едро напилени. Мъжките цветове са жълтозелени, дребни, около 5 мм в диаметър, с петделен околоцветник, събрани в съцветие метлица. Женските цветове са разположени в пазвите на жълтозелени, люсповидни прицветници, които образуват 2—3 см дълги, увиснали шишарковидни съцветия, достигащи при узряване до 5 см. По вътрешната страна на прицветните люспи се намират жълти, етерично-маслени жлези. Плодът е сивкаво, яйцевидно, около 3 мм дълго, сплеснато орехче. Цъфти май—август.
Разпространение. Расте по влажни места из храсталаци и широколистни гори, предимно край реките из цялата страна докъм 1000 м надморска височина. Отглежда се и като културно растение в различните райони на страната.
Употребяема част. За лечебни цели се използуват шишарковидните съцветия (Strobili Lupuli) и жлезите (Glandulae lupuli, Lupulinum).
Химичен състав. Жлезите съдържат 1—3% етерично масло с твърде различен състав. Най високо е съдържанието на алифатния терпен мирцен и сесквитерпените фарнезен и хумулен. В състава на етеричното масло са установени над 100 съединения от най-различен тип. От смолистото вещество на дрогата са изолирани редица флороглуцинови производни, между които хумулон и лупулон със силно горчив вкус. На тези съединения се дължи седативното действие, но те се окисляват твърде лесно, изомеризират и полимеризират, с което губят биологичната си активност. Освен това в дрогата се съдържат и флавоноиди, между които халконът ксантохумол, както и производни на кверцетина и кемпферола. Установени са и тритерпени.
Действие. Шишарките на хмела имат успокояващо, болкоуспокояващо и противоспастично действие. Влизат в състава на различни сборове с успокояващо действие. Притежават още диуретично и противовъзпалително действие, възбуждат апетита и подобряват храносмилането. Доказано е, че екстракти от шишарките на хмела имат естрогенен ефект(подобен на естрогенните хормони на яйчника).
Приложение. При нервна възбуда, при безсъние, при полова възбуда, климактерични нервни оплаквания. Като спазмолитично, диуретично и противовъзпалително средство те се употребяват още при възпаление на жлъчния мехур и жлъчните пътища, за повишаване на апетита. Външно шишарките на хмела се прилагат под формата на лапи и компреси при кожнирани, при ревматични и подагрозни болки. Използуват се още при ранно опадане на косата.
Начин на употреба. От шишарките се приготвя запарка, като 1 чаена лъжичка ситно нарязани шишарки се заливат с 250 см3 вряща вода (доза за 1 ден). Жлезите (лупулин) се вземат в доза 0,1—0,2 г 2—3 пъти дневно.
Забележка. Трябва да се има пред вид, че растението е отровно. При предозиране на лупулина (вземане на доза 1—2 г) се наблюдава гадене, повръщане, главоболие, стомашни болки.
Описание. Двегодишно тревисто растение(прил. 109)с разклонено, високо до 1,5 м стъбло. Листата са сложни, тройни, последователни. Средното листче е с по-дълга дръжка. Листчетата са продълговато елипсовидни, по ръба остро напилени. Цветовете са жълти, по дълги от 3 мм, с характерното за пеперудоцветни устройство, събрани в изправени гроздовидни съцветия. Плодът е дребен, заострен към върха боб. Цъфти от юни до септември.
Разпространение. Расте навсякъде край пътищата, из ливадите и посевите като плевел. При брането да не се смесва с бялата комунига (Melilotus alba Medic), чиито цветове са бели.
Употребяема част. За лечебна цел се изполузва надземната част (Herba Meliloti officinalis) или листата и цветовете (Folia et flores Meliloti officinalis), събрани в началото на цъфтеж.
Химичен състав. В прясното растение се съдържат кумаринови гликозиди, които при сушенето се разпадат и отделят кумарин. Сухата дрога съдържа около 1 % кумарин и по нисък процент дихидрокумарин (мелилотин) и дикумарол. Гликозидът, от разпадането на който се получава известно количество кумарин, се нарича мелилотозид, който е гликозид на кумаровата киселина. Последната под действието на ултравиолетовата светлина преминава в по-малко стабилната кумаринова киселина, която спонтанно се превръща в кумарин. Дрогата съдържа още флавоноиди, дъбилни вещества и смоли.
Действие. Комунигата успокоява централната нервна система, има сънотворно и болкоуспокояващо действие. Освен това тя има спазмолитично и противосъсирващо действие.
Приложение. При повишена възбуда на нервната система, при неврастения, хистерия, нервни припадъци, безсъние, главоболие, климактерични нервни оплаквания. Използува се от народната медицина още при високо артериално налягане, нередовна менструация, за увеличаване млякото на кърмачки, при диарии, газове в червата. Широко приложение намира външното прилагане на запарки от комунига като противовъзпалително и смекчително средство при ревматични ставни отоци, при циреи, гнойни рани, при оток и втвърдяване на гърдите у кърмещи жени, възпалени зърна на гърдите и др.
Начин на употреба. За вътрешна употреба се приготвя запарка от 2 чаени лъжички ситно нарязана дрога и 1/2 л вряща вода (оставя се да престои 2—3 часа). Пие се по 1 винена чаша 3 пъти на ден. Да се има пред вид, че големи дози комунига могат да предизвикат сериозни токсични прояви: главоболие, сънливост, повръщане, чернодробни увреждания и тежки кръвоизливи! За външна употреба се прави запарка от 2 супени лъжици дрога и 1/2 л вряща вода.
Други Статии 