БИЛКИТЕ ВЪВ ВСЕКИ ДОМ-12ч.

4. Rp. Fol. Rosmarini (листа от розмарин) 10,0
Fl. Lavandulae (цвят от лавандула) 10,0
Hb. Thymi seppylli (стръкове от мащерка) 30,0
Fl. Chamomillae (цвят от
лайка) 30,0
Прилага се при екзема.

Начин на употреба.
Три супени лъжици смес се възварява в 1/2 л вода за 15мин. В горещия извлек се накисва марля, която се налага върху болното място.

5. Rp. Rad. Bardanae (корени от репей) 20,0
Fl. Chamomiliae (цвят от лайка) 20,0
Fol. Juglandis (листа от Орех) 20,0
Fol. Urticas (листа от коприва) 10,0
Rad. Urticae (корени от коприва) 20,0
Прилага се при пърхот и косопад.

Начин на употреба.
Три супени лъжици смес се залива с 1 л вода и се нагрява на водна баня за 30 мин. Отварата се използува само външно за втриване в корените на космите.
Да не се пие!

6. Rp. Fl. Lavandulae (цвят от лавандула) 5,0
Hb. Origani (стръкове от риган) 10,0
Hb. Polygoni avicularis (стръкове от пача трева) 20,0
Foi. Rubi fruticosi (листа от къпина) 15,0
Cort. Quercus (кори от дъб) 50,0

Прилага се при потене на краката.
Начин на употреба.
Две супени лъжици смес се залива с 1 л вода и се загрява до кипене. След престояване 30 мин течността се прецежда. Последователно двете стъпала на краката се държат в тази течност по 15 мин.

7. Rp. Rad. Bardanae (корени от репей) 15,0
Rad. Inulae (корени от бял оман) 15,0
Fol. Juglandis (листа от
Орех) 15,0
Hb. Hyperici (стръкове от звъника) 15,0
Прилага се при младежки пъпки.

Начин на употреба.

Една супена лъжица смес се възварява с 250 см3 вода за 20—З0 мин. Изпиват се по 2—3 чаени чаши
чай на ден.

Билки, които се прилагат най-често от нашата народна медицина външно към водата за баня, са:
1.
Орехови листа — при рахит, като общоукрепващо средство и заедно с морска сол при някои кожни болести.
2. Дъбови кори — при различни възпаления на кожата и сърбеж.
3. Синапово семе— като ревулзивно средство при простуда и др.
4. Хвощ и дъбови кори — при хемороиди.
5. Борови иглички-при белодробни и бъбречни възпаления и в
козметиката.
6. Хвойна — при отпадналост след тежко боледуване, при сърдечно съдови и нервни заболявания.
7. Трина (последният откос от планинските ливади) — като стимулиращо дишането и кръвообращението средство и срещу сърбеж. С трина се правят и парни бани (болният вдишва парите от котел вряща вода с накисната трина, покрит като под палатка с черга или одеяло). Такива парни бани са опасни за
деца и някои болни и трябва да се прилагат много внимателно.

6. БИЛКИТЕ В КОЗМЕТИКАТА

Наред с основното си предназначение като лечебни средства билките от дълбока древност се използуват и в козметиката. Древните египтяни, гърци и римляни например са използували широко парфюмите и балсамите и наред с тях някои природни продукти, включително и билки за оцветяване на устните и косата, за подчертаване на веждите, за предпазване на кожата (от вятър и други атмосферни въздействия, от ухапвания от насекоми и др.).

И в наше време билките са високо ценени средства в
козметиката. Те са основни източници за парфюмерийната и козметичната индустрия. Тяхно предимство пред синтетичните средства е по-мекото действие при по слабо вредно влияние върху организма. Приложението на козметичните средства става все по-широко от хора въз всички възрасти.

Козметичните препарати се използуват за почистване на кожата, за предпазването й от дразнещи фактори, за общото й тонизиране и за забазяне появата на бръчки, за подобряване растежа на косата, за отстраняване на някои козметични дефекти (
брадавици, лунички, черни и бели точки по кожата, окапване на косата и др.) и др. Във всички изброени случаи широко се използуват билки, техни съставки или препарати, приготвени от билки.
Лечебната козметика употребява всички билки, от които може да се извлече полза. В козметиката билките се прилагат в прясно състояние, оситнени или нарязани, или под формата на сокове. Употребяват се и извлеци от пресни и сухи билки, приготвени със студена или гореща вода (запарки или отвари),със спирт и други разтворители - най-често животински или растителни масла. От растителните масла в козметиката се предпочитат неизсъхливите — рициново, маслиново, бадемово, какаово и др. Изсъхливите масла (например
ленено и слънчогледово) се прилагат предимно при кожни заболявания. Мазнините омекотяват кожата и я предпазват от дразнене.

Билките се използуват и за парни бани на
лицето. За целта една или повече супени лъжици от билките се поставят в съд с вода и след като тя заври, косата се завива с кърпа, а лицето се доближава на 20 см от съда и се оставя на действието на парите за 15-20 мин. След това лицето се измива със студена вода и се покрива с билкова маска или се намазва с подходящ лосион. Баните се правят един път седмично.

Билковите извлеци се използуват направо като лосиони за измиване на кожата или за
компреси. Те могат да се включат в състава на смесите, които се налагат като маски върху кожата на лицето и врата. Маските обикновено се оставят 15—20 мин върху кожата, която след това се почиства, измива и намазва с тонизиращо или предпазващо средство. При някои козметични дефекти билките се използуват и вътрешно.

Ще разгледаме някои от случаите на най-често използуване на билките за козметични цели при домашни условия, като за начина на тяхното прилагане се основаваме на препоръките на български козметици.

6.1. БИЛКИТЕ ПРИ КОЗМЕТИЧНИ ДЕФЕКТИ НА КОЖАТА

Суха кожа на лицето.
При суха кожа се използуват растения, които съдържат етерични масла— листа от
маточина и мента, цветове от лайка, цветове и листа от мащерка, корени и плодчета от магданоз и др. Обикновено те се комбинират с растения, които съдържат слузни вещества — слез, лопен, подбел, корени от медицинска ружа, семена от плода на дюлята и др. Със сока от растенията се намазва лицето или се поставят компреси. Достатъчно е такива процедури да се правят през ден, по 1 път дневно, общо 10 пъти. С билките се правят и парни бани на лицето. Препоръчва се парна баня, приготвена от 1 супена лъжица билкова смес от лайка, маточина, копър, лавандула, подбел и невен по равни части. С такава парна баня се почистват добре черните и белите точки по кожата.

Кожата на лицето може да бъде освежена с лосиони от
лайка (2 супени лъжици цвят се вари 10 мин в 250 см3 вода), венечни листа на мак (2 супени лъжици листа се накисват в 250 см3 вряща вода за 1 час). С получените запарки лицето се измива 2—3 пъти на ден. Запарките от посочените в началото билки могат да се приемат вътрешно и да се използуват за маски на лицето (обикновено смесени със сварено ленено семе).

Сухата кожа на лицето се повлиява добре от много билкови маски.
Например:
1. От
овесени ядки — 2 супени лъжици ядки се варят 15 мин със 100 см3 мляко или вода. След като сместа изстине, се добавя 1 лъжица мед.
Кашата се поставя топла върху лицето и стои 20 мин.
2. От
тиква — 2 супени лъжици сварена тиква се смесва с 1 супена лъжица растително масло. Сместа се нанася върху кожата на лицето и престоява 20 мин.
3. От
моркови — 2 настъргани моркова, смесени с 1 чаена лъжичка мляко или олио и малко разбит белтък от яйце (при желание може да се прибави и нишесте), се нанасят върху лицето и престояват 30 мин.
4. От
ябълки — 1 дребно настъргана ябълка се смесва с 1 чаена лъжичка растително масло, мляко или сметана. Нанася се върху лицето и престоява 20 мин.
5. От краставици — ситно настъргана краставица с няколко капки
лимонов сок се използува за намазване на лицето и врата. След 20 мин сместа се изтрива, без да се измива лицето.
Под формата на лосиони и маски могат да се използуват много други плодове и зеленчуци.

Мазна кожа.
В такива случаи се препоръчват следните билки: цвят от
бял равнец, градински чай, хмел, чувен, конски кестен, теменуга, невен и др.

Билките се прилагат най-често под формата на запарки.
По-добре е да се използуват няколко билки— например по 1 чаена лъжичка от три или четири от изброените билки се поставят в 250 см3 вода и се варят 15 мин. Със запарката се правят
компреси. Тя може да се използуза и за маска, като към нея се прибави нишесте или мляко на прах. Маската се нанася върху кожата на лицето и след 15—20 мин се отстранява и лицето се измива.

При мазна кожа могат да се приготвят маски и от много други растения:

1. От бадеми — 1 супена лъжица счукани бадеми се попарват с 50 см3отвара, приготвена от равни части
лайка, цвят от липа, бъзов цвят и борови връхчета (1 супена лъжица от тази смес се запарва с 50 см3 вода, за да се получи необходимата за маската отвара). Сместа се сгъстява с 1 чаена лъжичка брашно и 1/2 чаена лъжичка мед. Кашицата се поставя топла върху лицето и след 30 мин се измива последователно с топла и студена вода.
2. От
ябълки — 1 ситно настъргана ябълка се разбърква с разбит яйчен белтък. Сместа се поставя върху лицето и врата и след 20 мин се измива с хладка вода.

Използуват се извлеци от билки за измиване и освежаване на кожата.
1. От
магданоз — 20 г пресен магданоз се накисва в 1/2 л вряща вода. След 1 час запарката се прецежда и се използува външно за измиване на лицето.
2. От ружа—2 супени лъжици корени се накисват в 250 см3 студена вода. След 1 час течността се прецежда и се използува за
компреси.
3. От горска
ягода — 1 чаена чаша пресни горски ягоди се накисват в 300 см3 силна ракия за 30 дни. Течността се прецежда и се разрежда преди употреба
наполовина с вода.
4. От
мента — 100 г билка се накисва за 30 мин в 2—3 л вода. Течността се прецежда и се използува за наплискване на лицето.

Може да се прилагат запарки от мащерка, от синчец, от розмарин и др.

При мазна кожа особено се препоръчват билковите парни бани със смес от градински чай,
лайка, розмарин, цвят от липа, мента, дъбови кори, листа от върба и бреза и семена от див кестен по равни части. 1 супена лъжица от билковата смес се поставя в съд с вода и след като започне кипенето, се прави парната баня на лицето и врата.

Черни точки по кожата на лицето.
Тези неприятни козметични дефекти, които засягат хора със суха и с мазна кожа на лицето, се отстраняват с маска от 2 супени лъжици
брашно от царевица или овесено брашно, смесено с разбит белтък. След като засъхне маската, сместа се отстранява със суха памучна кърпа и след това лицето се измива със студена вода и се подсушава.При единични черни точки може да се използува енергично натриване на мястото с лимонов сок (още по добре след парна баня). След тази процедура лицето трябва да се намаже при мазна кожа с лосион, който съдържа спирт, а при суха кожа — с отвара от билки, съдържащи слузни вещества, или рициново масло.

Лунички.
Луничките могат да бъдат лекувани по всяко време на годината, но най-добре се повлияват от лечението през ранна пролет. За тази цел се използуват няколко растения. Те се прилагат най-често в прясно състояние. в народната медицина, а и в официалната козметика се използува често сок от
магданоз или от краставица, както и прясно отрязана глава кромид лук, с които се намазват петната (с леко втриване) 2—3 пъти дневно. Може да се използуват и лапи от сварени корени и листа на магданоз или отвара от глухарче или селим.

Бръчки.
Процедурите и средствата, използувани за предпазване или отстраняване на бръчките, целят подобряване еластичността на кожата и нейното кръвообращение. Съществуват изключително голям брой рецепти, които се предлагат като изпитано и „сигурно" средство едва ли не от всеки козметик. Въпреки рекламата на тези средства обаче използуването им трябва да бъде твърде продължително и търпеливо, за да се получи известен ефект.
Прилагат се билкови смеси с тонизиращо действие върху кожата, пресни сокове от много лечебни растения, голям брой лосиони и билкови маски. Препоръчват се обтривання на кожата на лицето всяка вечер в продължение на няколко седмици със смес от ягодов и крастъвичен сок по 50 г в 200 г 45° спирт. Добре е към сместа да се прибави 1/2 г салицилова киселина.
Благоприятно се отразява и прилагането на маски, например билкова маска, приготвена от бадемови трици 50 г, яйчен жълтък и глицерин по 12,5 г, спирт10 г, тимол 1 г и камфора 1,5 г. Към сместа се добавя малко вода, за да се получи мека паста, с която се намазват засегнатите от бръчки части на лицето.
След час или час и половина лицето се измива и се подсушава. Препоръчват се и маски от
жълт кантарион, лайка, подбел, ленено семе и др.
При бръчки билките могат да бъдат използувани и под формата на парна баня.
Ще посочим билкова смес за баня,която според специалистите дава добри резултати. Вземат се по 10 г стръкове от мащерка, цветове от
лайка и цветове от слез. Цялото количество се поставя в 1/2 л вода и след като водата заври, се прави парна баня на лицето и врата. След това лицето се измива със студена вода и се подсушава. Добре е да се намаже с пресен жълтък. 30—40 мин след това не трябва да се говори, за да няма мускулни движения на лицето (най добре е този половин час да се прекара в леглото). Накрая лицето отново се измива и подсушава.

Брадавици.
Премахването на брадавиците, при което се използуват и някои билки, е най-добре да бъде извършено от лекар, тъй като билките имат силно дразнещо действие и често са отровни.

6.2. БИЛКИТЕ ПРИ КОЗМЕТИЧНИ ДЕФЕКТИ НА КОСАТА

Кръгово оплешивяване.
Това е неприятен козметичен дефект, който трябва да се лекува според съветите на лекар специалист. Някои билки могат да подпомогнат лечението. На първо място по полезното си действие е бреят. При оплешивяване се прилагат счукани пресни коренища от растението, смесени с дървено масло. Билката се прилага за лечение и на ревматизма и други ставни болки. Освен брей за лечение на оплешивяването се използува и кашица от счукани скилидки
чесън или кромид лук, отвара от коприва (100 г ситно нарязани листа на 1/2 л вода и 1/2 л оцет се варят 30 мин; с тази течност се измива косата вечер преди лягане, без да се употребява сапун). Прилагат се също бял равнец, сок от пресен хрян, репей, розмарин, латинка и др.

Препоръчва се следната билкова рецепта за лечение на оплешивяването.
Корени от валериана, стръкове от хвощ, стръкове от камшик и цветове от лавандула се смесват по равни части. 2 супени лъжици смес се вари 10 мин в 1/2 л вода. След като изстине, отварата се пие по 1 винена чаша 3—4 пъти на ден преди ядене. Когато се поднови растежът на космите, започва обработката на кожата на главата с 10% спиртна настойка от цветовете на арника.
При себорейното оплешивяване най-често се използува репеят — както външно, така и вътрешно. В някои страни са пуснати в продажба шишенца с
репейно масло, което е полезно не само при себорейното оплешивяване, но и
при суха кожа на главата и лицето.

Оредяване на косата.
Това често страдание, особено в по-напреднала възраст, се лекува със стимулиращи растежа на космите средства. За целта се използуват и някои билки—
чесън, репей, кромид лук, коприва, розмарин, бял бор и др. Прилагат се етеричните масла от тези билки, които се втриват в кожата на главата, или пресните растения под формата на сок, нарязани луковици или счукани пресни листа. Може да се приложат и отвари.

Препоръчват се следните рецепти:
Корени от кукуряк (50 г) се варят в 250 см3
оцет, докато течността остане наполовина. Прецежда се и се смесва с извлек от корените на лечебна ружа, който се получава след накисване на корените за 1 час в 150 см3 студена вода.
Сутрин и вечер се правят фрикции на кожата на главата с тази смес.

Листа и цветове от латинка, листа от
коприва и листа от чимшир по 100 г се накисват в 1/2 л 90° спирт. След като престоят 15 дни, течността cе прецежда.
Използува се по същият начин както горната течност.

Суха коса.
Тя е често чуплива и трудно се поддава на моделиране. Лечението включва освен средства за олекотяване на косата и подобряване на неговата еластичност и препарати против сърбеж, чувство на опънатост на кожата и др.
В такъв случай особено добре действува репеят. Използува се извлек от корените на репея в дървено масло при съотношение 1:10. С маслото се правят втривания всяка вечер. Подходящо е сухата коса да се измива един път на две седмици с топла вода. Преди измиването косата се намазва с растително масло(рициново,бадемово или друго), покрива се с натопена в гореща вода и изстискана кърпа и след като измине един час, се намазва с разбито прясно
яйце и се измива с топла вода. За да се подсили блясъкът — косата след измиване може да се изплакне с отвара от лайка или от чай. При много суха коса може и между измиванията няколко пъти тя да се намазва с растително масло.

Мазна коса.
За разлика от сухата коса мазната трябва да се измива по-често, обикновено на 5—7 дни с топла вода и сапун. За да се отстрани излишъкът от мазнини, вместо вода може да се използува отвара от дъбови кори. Последната се приготвя, като 3 супени лъжици оситнени дъбови кори се варят 15 мин в 1 л. вода. Отварата се прецежда след като изстине и се използува за миене на косата 2 пъти седмично в продължение на няколко седмици.

7. ОТРАВЯНИЯ С ЛЕЧЕБНИ РАСТЕНИЯ

Макар че са носители на безспорни полезни свойства, лечебните растения могат да станат причина и за по-леки или по-тежки, а понякога и за фатални отравяния. Според статистиките лечебните растения се нареждат всред първите 7 най-чести причини за отравяния, а при децата под 5-годишна възраст те са начело в списъка на причинителите на отравяния. Днес около 1 на 10 случая на отравяния е свързан с растения.

Възможностите за настъпване на отравяния с растения са разнообразни. Най чести са отравянията всред децата, които, привлечени от ярките и красиви плодове, семена, цветове на някои растения, от свежите листа, сочни корени и пр., ги консумират, вземайки ги за близки по вид неотровни растения. У възрастните интоксикациите с лечебни растения се дължат най-често на предозиране, на употреба на големи количества от приготвени от лечебни растения отвари, запарки, настойки и пр. или на неконтролирано, продължително използуване на такива препарати. Не са редки случаите на сбъркване на лечебни растения със силно отровни, близки по външен вид растения. Разбира се, съществуват, макар и рядко, и случаи на умишлена употреба на големи дози с цел самоубийство или съвсем рядко, убийство.
Понякога отравяния могат да настъпят при консумиране на месо или мляко от животни,които са яли отровни растения.
Трябва да се знае, че лечебните растения съдържат високоактивни в биологично отношение вешества. Неправилно е твърдението на някои хора, че докато синтетичните химични вещества, използувани като лечебни средства, са силно действуващи, опасни, то лечебните растения са безвредни, безопасни.
Достатъчно е да споменем, че едни от най-силните отровни вещества —стрихнин, морфин, аконитин, никотин, кокаин и много други, са изолирани от растения.
Пътищата на проникване на отровните вещества от растенията в човешкия организъм са различни. Най-често отравяния настъпват при приемане през устата на свежи части от растения или на извлеци, запарки, отвари и пр.
приготвени от изсушена дрога. Понякога могат да настъпят местни увреждания при допир на кожата с кори, листа или цветове на отровни растения.Такива прояви на „изгаряне", на възпаление на кожата, дори поява на мехури могат да възникнат при съприкосновение с лютиче (Ranunculus acris L.), сибирски девесил (Heracleum sibiricum L.), божика (бясно дърво) (Daphne mezereum L.) и др., както и при използуване на отвара от цветовете на многогодишен пролез (Mercuriaiis perennis L.), на бяла съсънка (Anemone nemorosa L.) и др.
Възможни са отравяния (най-често професионални) при вдишване на разпрашени частици от отровни растения (чемерика, хмел и др.).
Активно действуващите вещества на отровните билки са с най-различна химична природа.Най-често това са алкалоиди (съдържащи се напр. в листата на тютюна, в цветовете и плодовете на мака, в стръковете на бучиниша, в корените на лудото биле и т. н.).
С дъбилните вещества (танините) алкалоидите образуват утайки, които не могат да се резорбират. На това свойство почива използуването на танини (силен чай, гъсто кафе, танин и др.) при лечение на отравяния с алкалоидоносни растения.
Гликозидите са честа причина за отравяния с някои растения, в които се съдържат. На тези вещества се дължат полезните свойства, но и отравянията с такива растения: червен напръстник (Digitalis purpurea L.), вълнест напръстник (Digitalis lanata Ehrhi. момина сълза (Convallaria majalis L.), горицвет (Adonivernalis L.), кукуряк (Hellebonis cdorus W. et Iv), зокум (Neriuv. olleander L.) и др.
Някои растения съдържат гликозиди,които при разпадането си образуват горчични (синапени) масла. Други съдържат цианогликозиди,които при разпадането си образуват силно токсичната циановодородна киселина.
Особен вид токсични вещества с гликозидна природа са сапонините.Някои от тях са силно дразнещи храносмилателния канал вещества, други са силни хемолитични отрови (предизвикват разрушаване на червените кръвни телца).
Някои сапонини със стероидна структура могат да се превръщат в активни вещества с близка до половите хормони активност. Употребата на растения, съдържащи подобни сапонини, може да доведе до нарушения на половата функция.
Някои растения съдържат етерични масла, на които могат да се дължат токсичните свойства.Значение за отравянията с лечебни растения може да имат някои органични киселини (циановодородна, оксалова и др.). Лактоните, съдържащи се в лютичето, в дивия пелин и др., багрилните вещества, съдържащи се в елдата, в звъниката, в семената на памука, също могат да имат токсично действие.
Голямо значение за отравянията с някои растения имат т. нар. токсоалбумини— вещества с белтъчен характер и със силно токсични свойства. Такива вещества се съдържат в семената на рицина (Ricinus communis L.) и в бялата акация (Robinia pseudacacia L.).
Редица фактори оказват влияние върху образуването и натрупването на активни вещества п следователно върху токсичността на лечебните растения —географска ширина, надморска височина, състава на почвата, метеорологични условия, фази в развитието на растението, време на събиране и пр. Различно е съдържанието на токсични веещества в различните части на растенията.
Например при чемериката(Veratrum album L.) и самакитката (Aconitum napellus L.) отровните вещества са в коренището, при напръстника — в листата, при къклицата — в семената и пр. Важно е да се знае как се отразява сушенето на дрогите върху съдържанието на токсичните вещества. Повечето растения, които съдържат алкалоиди, запазват токсичността си при сушене.

Растенията, съдържащи сърдечно активни гликозиди, обикновено при сушене загубват значителна част от активността си (напр. листата на момината сълза).
Растенията, съдържащи летливи активни вещества (напр. лютикови), губят активността си при сушене.
При изсушаване настъпват промени в състава на някои активни вещества, в резултат на което могат да се образуват нови токсични вещества. Тези проблеми поставят с голяма острота въпроса за необходимостта от контрол и стандартизация на дрогите, които се продават в билковите аптеки.

7.1. ОБЩИ ПРОЯВИ НА ОТРАВЯНИЯ С ЛЕЧЕБНИ РАСТЕНИЯ

Отравянията с растения могат да протичат остро и хронично. Острите отравяния се дължат обикновено на употребата на голямо количество (свръхдозиране) и се характеризират с внезапно настъпване, с бурни клинични прояви. Хроничните отравяния настъпват при продължителна употреба на нетоксични еднократни количества от съответното растение и се характеризират с бавно, незабелязано начало и с постепенно развитие на клиничната картина.

Клиничната картина на отравянията с лечебни растения се отличава с голямо разнообразие. Въпреки това в редица случаи е трудно с точност да се определи растението, от което е настъпило отравянето, тъй като много често различни растения могат да предизвикат сходни токсични прояви.

Проявите от страна на нервната система са характерни за отравяния с растения, съдържащи алкалоиди и етерични масла. Те могат да се изразят във възбуди явления или в явления на потиснатост и парализа.

Прояви на повишена възбудимост с двигателно безпокойство, психична възбуда, маниакални състояния, халюцинации, възбудено дишане и кръвообращение са характерни за отравянията с лудо биле (Atropa bella-donna L.),  блян (Hyoscyamus niger L). татул (Datura stramonium L.), зърнеш (Peranum harmala L.), чемерика (Veratrum album L.) и др.
Потиснатост на нервната система със затруднени движения, понижена чувствителност, отслабени рефлекси, сънливост, парализа на дишането са характерни за маковите отравяния, отравяния с отровна глушицa (Lolium temulenturr. L.), бучиниш (Conium lr.aculatr.m L.) и др.

Голям брой отровни растения дразнят силно стомашно-чревния тракт.

Настъпват гадене, повръщане, болки в корема, понякога кръвоизливи. Към тези прояви се прибавят и явления от страна на централната нервна система, на дишането, на отделителната система. Такова действие имат растения, съдържащи сапонини, гликозиди, токсоалбумини (рицин, бяла акация) и др.

Токсични прояви от страна на сърдечно-съдовата система (нарушения в сърдечния ритъм) предизвикват преди всичко растенията, сълържаши сърдечно активни гликозиди (напръстник, момина сълза, кукуряк и др.).

Бъбречни прояви с често уриниране или намалено отделяне на урина, кръв в урината и др. предизвикват растения, които съдържат летливи вещества (етерични масла, синапени масла и др.).

Някои растения могат да доведат до аборт у бременни жени, до нарушения в протичането на
бременността поради съдържанието на вещества, предизвикващи маточни съкращения или нарушено кръвоснабдяване на матката и на плода.

Нарушения на газовата обмяна и кислороден глад на тъканите предизвиква употребата на растения или техни части, съдържащи циановодородна киселина.

Някои растения, както вече се каза, предизвикват
кожни прояви със зачервяване, оток, язвени поражения, некрози, повишена чувствителност към слънчева светлина.
Известни са предизвикани от лечебни растения чернодробни увреждания.

Нарушения в кръвотворната тъкан, макар и рядко, могат да бъдат свързани с действието на някои лечебни растения.

7.2. ДЕЙСТВИЕ НА НЯКОИ ОТРОВНИ РАСТЕНИЯ ВЪРХУ ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ И ЛЕЧЕНИЕ НА ОТРАВЯНИЯТА

Отравяне с лудо биле (беладона) — Atropa bella-dona L.

Сем. Картофови — Solanaceae
Описание.
Многогодишно тревисто растение (прил. 118) с високо от 1 до 2 м стъбло, разклонено само в горната част, с почти хоризонтално разперени клонки. Листата са
елипсовидни  до яйцевидни, целокрайна, към върха заострени. По главното стъбло са разположени последователно, а на клонките — по два срещуположно, като единият лист винаги е много по-малък от другия. Цветовете са виолетови, разположени в пазвите на листата. Плодовете са черновиолетови, сочни, блестящи ягоди, наподобяващи череша. Те примамват погледа отдалече и често стават причина за отравяния.

Растението цъфти през май—юли, а плодовете узряват през юли—септември.
Разпространение.
Разпространено е из просветлените букови гори и сечища от 300 до 1600 м надморска височина, предимно по северните склонове на Стара планина, в Родопите, Средна гора и Рила.

Употребяема част.

Използуват се листата (Folia Bella-donnae) и корените (Radix Веllа-donnae) само като суровина за получаване на лечебни препарати от химико - фармацевтичната промишленост.

Химичен състав.

Съдържа алкалоидите атропин, хиосциамин, беладонин, скополамин и др.
Чести отравяния, особено на
деца, стават при ядене на плодовете на беладоната. Описани са случаи на тежки отравяния при изяждане на 3 плодчета и на смъртни случаи от 4—5 плодчета.

Отравяне с блян (попадийка, бленика)—Hyoscyamus niger L.

Сем. Картофови — Solanaceae

Описание.
Сивозелено, мековлакнесто, лепкаво, двегодишно растение (прил. 119) с неприятна миризма. През първата година образува розетка от листя, а едва през втората година израства до 80 см високо цветоносно стъбло. Листата са последователни, полустъблообхващащи, дълбоко изрязани, с широка белезникава средна жилка. Цветовете са фуниевидни, с петделно венче, оцветено жълтеникаво, с гъста мрежа от виолетови жилки. Плодната кутийка е обхваната от чашката и се отваря с капаче.
Цъфти през лятото.

Разпространение.
Расте по буренливи места и край пътищата из цялата страна.

Употребяема част.

Използуват се листата (Folia Hyoscyami) като суровина за производство на лекарства от химико-фармацевтичната промишленост.

Химичен състав.
Съдържа алкалоиди както лудото биле.
Отравяне с блян настъпва при употреба на семената, по-рядко-при консумация на корени и листа от растението. Съществува възможност отравяния да настъпят и при употреба на месо от пилета,пуйки и при пиене на мляко от кози,яли семена или листа от растението,или при консумация на
мед, събиран от цветовете на растението.

Отравяне с татул —Datura stramonium L.

Сем. Картофови — Solanaceae

Описание.
Едногодишно растение (прил. 117) с неприятна миризма. Стъблото е до 1 м високо, с характерно вилужно разклоняване. Листата са тъмнозелени, неравномерно дълбоко нарязани, със заострени дялове. Цветовете са едри, бели, с къси дръжки. Чашката е тръбеста, е 5 ребра и 5 зъбчета. Венчето е фуниевидно, с дълга тръбица и петделна коронка. Плодовете са почти сферични бодливи кутийки, при узряване се разпукват на 4 дяла, с множество черни семена.

Цъфти юли—септември.

Разпространение.
Расте по буренливи места, торища и край огради из цялата страна.

Употребяема част.
Използуват се листата (Folia Stramonii) като суровина за производство на лекарствени препарати от химико-фармацевтичната промишленост.
Химичен състав.
Съдържа алкалоиди както лудото биле.
Отравяния с татул настъпват при ядене на семената или при вдишване на миризмата от цветовете на татула.
И трите описани растения съдържат посочените алкалоиди и предизвикват отравяния със сходни клинични прояви. Характерни са разширение на зениците, сухост в устата и затруднено гълтане,зачервена суха кожа,ускорена сърдечна дейност. Проявите от страна ла централната нервна система са възбуда, несвързан бърз говор, халюцинации („атропиново пиянство"), възбудено дишане. При от-равянето с татул се наблюдават и диарии.
Лечението се състои в промивка на стомаха и въвеждане чрез сонда на танинов разтвор или суспензия от медицински въглен. Вътрешно се дава силен чай или кафе, солево очистително (английска сол). По-нататъшните мероприятия се провеждат в лечебно заведение в зависимост от проявите на отравянето.
Близки по клинични прояви са отравянията с червено кучешко грозде (Solarium dulcamara L.) и с черно кучешко грозде (Solarium nigrum L.).

Отравяне с червено кучешко грозде (разводник)— Solatium dulcamara L.

Сем. Картофови — Solanaceae

Описание.
Увивен и катерлив полухраст с дълго до 2 м стъбло. Листата са яйцевидно ланцетни, цели или в основата с една двойка продълговати дялове. Цветовете са виолетови, събрани в многоцветни съцветия. Чашката и венчето са петделни. Венечните дялове са извити назад. Тичинките са 5, с бледожълти, 5—7 мм дълги прашници. Плодът е яйцевидна, яркочервена, лъскава ягода.

Цъфти юли— септември.

Разпространение.

Расте из влажни и сенчести храсталаци в цялата страна.

Употребяема част.

Използуват се младите тревисти клонки заедно с листата (Herba Dulcamarae, Stipites Dulcamarae).

Химичен състав.

Съдържа стероидни глюкоалкалоиди.

Отравяне с черно кучешко грозде — Solanura nigrum L.

Сем. Картофови — Solanaceae

Описание.
Едногодишно тревисто растение (прил. 42) с изправено, разклонено стъбло, високо до 80 см. Листата са последователни,с дръжки,яйцевидно ромбични до ланцетни, изрязани или едро неравномерно назъбени до почти целокрайни. Цветовете са бели, събрани по 6—10 в пазвите на листата. Чашката и венчето са петделни. Венечните дялове са разперени. Тичинките са 5, с 1—3 мм дълги жълти прашници. Плодът е сферична, черна или зелена ягода.

Цъфти юли—септември.

Разпространение.
Расте по тревисти и буренливи места, в също и като плевел из посевите и окопните култури из цялата страна.

Химичен състав.
Съдържа стероидни глюкоалкалоиди и сапонини.
Отравяния настъпват при ядене на плодовете на растенията.
Проявите на отравянето са разширение на зениците, гадене, повръщане, диария, нарушена походка, ритъмни нарушения на сърдечната дейност, възбудено състояние, понякога поява на гърчове.
Лечението е както при отравяне с лудо биле и блян.

Отравяне с бучиниш — Conium macuiatum L.

Сем. Сенникоцветни — Apiaceae (Umbelliferae)

Описание.
Тревисто двегодишно растение с неприятна миризма. Стъблото е 50—180 см високо, разклонено, изправено, цилиндрично, кухо, в долната част с червеникавокафяви петна. Листата са два до четири пъти пересто наделени, долните са с дръжки, а средните и горните почти приседнали. Съцветията са сложни сенници, образуващи щитовидно меличесто съцветие. Сложният сенник е с 12—20 главни лъча и обвивка от 5—6 извити надолу листчета. Цветовете са бели. Плодовете са широко яйцевидни до почти кълбовидни.
Цъфти юни—август.

Разпространение.
Расте по буренливи места,край жилища , огради, жп линии, а също из градините, в полето по синури и храсталаци, край горски пътеки в равнините и предпланините, по-рядко в планините докъм 1200 м надморска височина.

Употребяема част.
Използуват се стръковете (Herba Conii macuiati) и плодовете (Fructus Conii rnaculati).

Химичен състав.
Съдържа алкалоидите конин, коницин и конхидрин и др.
Растението се характеризира с голяма токсичност поради съдържанието на алкалоида кониин във всички негови части. Отравяне може да настъпи при ядене на стъблото на растението или от мляко на добитък, който е ял от него.
Проявите на отравянето са гадене, повръщане, слабост на мускулатурата,забавени движения,забавен говор, разширени зеници. Постепенно настъпва парализа на крайниците, спадане па клепачите, нарушение в гълтането.
Съзнанието най-често с замъглено. Смъртта настъпва от парализа на дихателната мускулатура.
Лечението се състои от предизвикване на повръщане, промивка на стомаха с разреден разтвор на калиев перманганат, животински въглен, солево очистително (английска сол), очистителна клизма. При нарушения в дишането отровеният се поставя на изкуствено дишане.

Отравяне с тютюн — Nicotiana tabacum L.

Сем. Картофови — Solanaceae

Описание.
Тревисто едногодишно лепкаво растение с единично, право, до 2 м високо стъбло. Листата са последователни, целокрайни, яйцевидни до елипсовидни или ланцетни, приседнали, с къса крилата дръжка. Цветовете са бели или розови, събрани на върха на стъблото в многоцветна, силно разклонена метлица. Чашката и венчето са петделни.
Тичинките са 5, прикрепени за основата на венчето. Плодът е елипсовидна до кълбовидна дзугнездна голосеменна кутийка. Цъфти юли—септември.

Разпространение.
Отглежда се в някои райони на страната.

Употребяема част.

За лечебни цели се използуват листата (Folia Nicotianae) и семената (Semen Xicotianac).

Химичен състав.

Съдържа алкалиди, от които главно никотин.
Отравянето се дължи на съдържащата се в листата на тютюна силна отрова никотин.

Проявите на отравянето са от страна на централната и вегетативната нервна система: най-напред възбудни, а после — паралитични. Настъпва слюнотечение, болки в корема, гадене, повръщане, забавен, а после — учестен и неправилен пулс, стеснени, а после — разширени зеници, виене на свят, мускулни потрепвания, гърчове, парализа на дишането.

Лечението включва предизвикване на повръщане, промивка на стомаха, даване на животински въглен, очистително (магнезиев сулфат/
английска сол/). Лечението по-нататък се провежда в клинична обстановка при използуване на лекарства съобразно стадия и проявите на отравянето.

Отравяне със самакитка — Aconitum napellus L.

Сем. Лютикови — Ranunculaceae

Описание.
Многогодишно тревисто растение с грудковидно задебелени корени. Стъблото е до 1,5 м високо, право, в горната част разклонено. Листата са последователни, до основата длановидно надебелени, с назъбени дялове.Цветовете са синьовиолетови,неправилни, събрани във връхни многоцветни съцветия. Плодът е сборен, съставен от три мехунки.
Цъфти юни—август.

Разпространение.
Отглежда се само като декоративно растение почти в цялата страна.

Употребяема част.
Използуват се кореновите грудки (Tubera Aconiti).

Химичен състав.
Съдържа алкалоиди, главно аконитин.
Растението се отличава с много голяма токсичност. Корените съдържат алкалоидите аконитин, мезаконитин, неопелин и др. Смъртната доза на аконитина е 5 мг.
Случаи на отравяния са възможни у
деца при ядене на грудки от растението, а у възрастни-при неправилно и неконтролирано от лекар самолечение с дрогата.

Признаци на отравяне.
Попаднал върху кожата, аконитинът предизвиква сърбеж, последван от обезчувствяване на кожата. При вътрешна употреба на растението или на големи дози от препарати,получени от него, се наблюдават стомашно-чревни нарушения (слюнотечение, гадене, повръщане, диария), чувство на сърбеж и мравучкане по кожата, мускулни потрепвания, нарушения в сърдечната дейност с тежки смущения в сърдечния ритъм, застрашаващи от спиране на сърцето, нарушено равновесие, затруднена походка, загуба на съзнание, гърчове. Смъртта настъпва от парализа на дихателния център.
Лечението включва комплекс от мероприятия: промивка на стомаха с разтвор на танин, вкарване през сондата на суспензия от активиран въглен, солево очистително (магнезиев или натриев сулфат), вдишване на кислород, инжектиране на атропин. При ритъмни нарушения се инжектират антиаритмични средства. Тези мероприятия се извършзат в клинична обстановка.

Отравяне с петнист змиярник — Arum maculatum L.

Растението е използувано в народната медицина като болкоуспокояващо средство, при бъбречнокаменна болест, при хемороиди. Трябва да се има пред вид обаче, че то фигурира в списъка на отровните растения. Притежава местно дразнещо действие върху кожата и лигавиците.
Клиничните прояви на отравянето с петнист змиярник се характеризират с обилно слюнотечение,гадене, повръщане, диария,учестен и неправилен сърдечен ритъм,силно потене, нарушена походка, треперене, мускулна слабост и парализа на централната нервна система.
Лечението на отравянето включва прилагане на слизести, покривни средства, слабително средство (солево).

Отравяне с чемерика-Veratrum album L.(Veratrum lobelianura (Bernh.) Arcang.)

Сем. Кремови — Liliaceae

Описание.
Многогодишно тревисто растение с късо коренище и многобройни жълти шнуровидни корени. Стъблото е 1 —1,5 м високо, цилиндрично, облистено. Листата са последователни, долните широко елипсовидни, надлъжно надиплени, до 25 см дълги и 18 см широки, а горните — ланцетни. Цветовете са дребни, жълтозелени, събрани в силно разклонени метличести съцветия. Околоцветникът е шестлистен, тичинките са 6, а плодникът е с 3 стълбчета.Плодът е кутийка с многобройни сплескани, крилати семена.
Цъфти юли—август.

Разпространение.
Расте по влажни планински ливади и поляни от 800 до 2000 м надморска височина.

Употребяема част.
Използуват се коренищата с корените (Rhizoma Yeratri cum radicibus) като суровина за химико-фармацевтичната промишленост.

Химичен състав.
Съдържа алкалоиди с твърде разнообразна структура.
Проявите на отравянето са твърде сходни с тези при отравяне със самакитка (Aconitus napellus). Налице са контракции на скелетната мускулатура и силно понижаване на артериалното налягане, със забавена сърдечна дейност, силно безпокойство, усилено слюноотделяне, гадене, повръщане, диария.

Лечението включва промивка на стомаха, даване на медицински въглен, солево очистително (
магнезиев сулфат /английска сол/), силен чай, кафе. Клинично се прилагат сърдечни средства, глюкоза, при необходимост-изкуствено дишане.

Отравяне със сънотворен мак —Papaver somniferum L.

Сем. Макови — Papaveraceae

Описание.
Едногодишно тревисто растение (прил. 16) със сивосинкав налеп и бял млечен сок. Стъблото е до 1,5 м високо, изправено, цилиндрично, облистено. Листата са
последователни, приседнали, стъблообхващащи, продълговато яйцевидни,неравномерно наделени, по края назъбени. Цветовете са единични, разположени на върха на стъблото и разклоненията му. Чашелистчетата са 2, яйцевидни, зелени, опадващи. Венчелистчетата са 4, бели, розови или виолетови. Тичинките са многобройни. Плодната кутийка е сферична, многогнездна, с нестигащи до средата радиални прегради.

Цъфти през май—юни, а плодните кутийки узряват през юни— август.

Разпространение.
Отглежда се в южните части на страната като суровина за получаване на алкалоида морфин и неговите деривати.

Употребяема част.
Използуват се плодните кутийки (Fructus Papavcris) и маковото семе (Semen Papaveris).

Химичен състав.
Цялото растение съдържа алкалоиди с изключение па зрелите семена, които се използуват за храна.
Опият е едно от най-старите лечебни средства. Като успокояващо болката средство той е бил известен още от древността. Днес сънотворният мак има значение изключително като суровина в химико-фармацевтичната
промишленост за получаване на опиеви препарати — морфин, кодеин, папаверин, табени, наркотин, нарцени.
Употребата му в домашни условия е недопустима. Прилагането на опиеви препарати става при строга лекарска преценка и специален режим на отпускане от аптеката.

Отравянето с градински (сънотворен) мак и с опиеви препарати бива остро и хронично.
При острото оправяне се наблюдава потиснатост на нервната система —сънливост, отпуснатост, при тежки отравяния — кома (безсъзнание). Зениците са силно стеснени (точковидни). Особено опасно е потискането на дихателния център — дишането е забавено, повърхностно, настъпва хипоксия. Телесната температура се понижава, отделянето на ypинa намалява.
Особено чувствителни към подтискащото действие на опия са малките деца (до 3 г.) и старите хора (над 60 г.).
Лечението на острото отравяне се състои в промивка на стомаха с разреден разтвор на калиев перманганат, разтвор на танин, животински въглен. Прави се изкуствено дишане, а при клинични условия се прилагат съответни противоотрови.
Особена опасност представлява способността на мака и получените от него опиеви препарати да водят до привикване и пристрастяване. Развика се морфинизъм с дълбоки физически разстройства и психическа деградация на личността.

Отравяния с растения, съдържащи сърдечно-активни гликозиди

Такива .растения са: червен напръстник (Digitalis purpurea L.),вълнест напръстник (Digitalis laiiata Ehrh.), момина сълза (Convailaria majaiis L.), горицвет (Adonis vernaiis L.), кукуряк (Helleborus odort W. et K.), гърбач (Pcripioca graeca L.), боянка (Erysimum diffusum Ehrh.), зокум (Nerium oleander
L.) и др.
Лечебното действие на тези растения е описано подробно в раздела „Билки, използувани за лечение на заболявания на сьрдечно-съдовата система". Много от тях, особено напръстникът, момината сълза, горицветът, днес се използуват като суровина за получаване на фармацевтични препарати със сърдечно усилващо действие.Макар и рядко, някои от тези растения намират приложение в народната медицина за приготвяне на„домашни лекарства"за лечение на сърдечни, нервни, психични и други заболявания, за лечебни клизми при острици и др.
Трябва да се знае, че изброените растения съдържат високоактивни и в същото време силно токсични гликозиди, чието действие постепенно се натрупва и при неправилно, неконтролирано използуване,при предозиране могат да настъпят тежки отравяния.
Проявите на отравянето са, общо взето, сходни и се характеризират със стомашно-чревни, нервно-психични и сърдечни нарушения. Наблюдава се гадене, повръщане, диария, главоболие, шум в ушите, световъртеж, зрителни
нарушения, психична възбуда, понякога гърчове. Най-опасни са сърдечните прояви — забавен пулс, който се сменя с учестена и неритмична сърдечна дейност, а при напредване на интоксикацията може да се стигне до спиране на сърцето.
Лечението се състои в промивка на стомаха с 0,5% танинов разтвор, суспензия от медицински въглен; дава се солево очисти-телно. Лечението по-нататък се провежда в клинична обстановка съобразно клиничните прояви.

Отравяне с лавровишня — (Laurocerasus officinalis Roem.)

Листата на лавровишнята се използуват във фармацията като суровина за получаване на лавровишнева мода (Aqua Lauroccrasi), която се употребява широко за приготвяне на различни успокояващи болката препарати.
Отравяне може да настъпи при погрешно събиране на листа от лавровишня вместо лаврови листа, както и при предозиране на приготвяни при домашни условия препарати.
Токсичното действие на дрогата се дължи на съдържащия се в листата гликозид амигдалин, от който при разпадането му в организма се образува циановодородна киселина. Последната е силна отрова на тъканното дишане, пречи на оползотворяването на кислорода.
Проявите на отравянето са задух, главоболие, гадене, повръщане, болки в корема. Кожата и лигавиците са силно зачервени. При тежки случаи, настъпват гърчове, загуба на съзнание, смърт.
Лечението включва предизвикване на повръщане, промивка на стомаха с разтвор на калиев хиперманганат, с разтвор на животински въглен, солево очистително, изкуствено дишане. Като противоотрова се препоръчва вдишване на амилов нитрит (4—5 капки на кърпичка), инжектиране на метиленово синьо и други мероприятия (клинично).

Отравяне с рицин (кърлеж) — Ricinus communis L.

Сем. Млечкови — Euphorbiaceae

Описание и Разпространение.
У нас се отглежда из градините като едногодишно декоративно или маслодайно растение. Родината на рицина е тропическа Африка, където се срещат и многогодишни форми, достигащи размери на малко дърво. Стъблото е кухо, голо, до 3 м високо, силно разклонено, понякога червеникаво обагрено, със синкав налеп.Листата са разположени на дълги дръжки, с длановидна петура със 7—9 назъбени дялове. Цветовете са разделнополови, с прост околоцветник: мъжките цветове заемат долната, а женските-горната част на гроздовидното съцветие.Тичинките са много. Плодът е тригнездна кутийка с по едно пъстро, приличащо на кърлеж семе във всяко гнездо.

Цъфти през юли—август.

Употребяема част.
Използуват се семената (Semen Ricini) за получаване на тлъсто масло (Oleum Ricini).
Химичен състав.
Семената съдържат 40—60% неизсъхливо тлъсто масло, главна съставна част на което е глицеридът на рициноловата киселина (80—85%). Освен тлъсто масло в семената се съдържат и белтъчни вещества, към които се отнася силно отровният растителен токсалбумин рицин. Във всички части на растението се съдържа и алкалоидът рицинин.
Рициновото масло за медицински цели се получава чрез студено пресуване и се обработва с гореща водна пара за отстраняване на отровните рицин и рицинин.
Семената на рицина се употребяват като суровина за получаване на рициново масло. Случаи на отравяния са възможни при погрешно ядене на семена от рицин, вместо боб, фасул. Рицинът и рицининът упражняват токсично действие върху сърцето, бъбреците, черния дроб. Описани са тежки отравяния у деца при изяждане на 2—3 семена.
Проявите на отравянето са зачервяване н болки в гърлото, ускорен, мек пулс, главоболие, световъртеж, понижение на телесната температура,гадене,повръщане,диария (понякога кървава). В тежките случаи може да се развие жълтеница, да спре отделянето на урина.
Лечението изисква веднага да се предизвика повръщане (механично чрез дразнене на глътката или медикаментозно), промивка на стомаха с активиран въглен,даване на солево очистително.Прави се очистителна клизма. Поставят се грейки на крайниците. При необходимост се дава да се вдиша кислород, назначават се сърдечносъдови средства.

Отравяне с есенен минзухар — Colchicum autumnale L.

Сем. Кремови — Liliaceae

Описание.
Многогодишно растение с грудколуковица, от която през есента се развиват светлорозови цветове. Листата се появяват една през следващата пролет. Те са продълговато елипсовидни, целокрайни, до 30 см дълги, с дъговидно жилкуване. Между листата се развива плодникът. Плодът е тригнездна разпуклива кутийка с многобройни чернокафяви семена.
Разпространение.
Расте по ливади, поляни и храсталаци из цялата страна до 2000 м надморска височина.

Употребяема част.

Използуват се семената (Semen Colchici).

Химичен състав.

Съдържат силно отровния алкалоид колфицин и други алкалоиди.
Растението (семената) е ценна суровина за химико-фармацевтичната промишленост за получаване на алкалоидите колхицин, колхамин и др., използувани в различни препарати с противоуморно действие.
Известно е успокояващото болките действие на препаратите от есенен минзухар при подагра, ревматизъм и др. (с лекарско предписание! ), Отравяне настъпва при предозиране, при неконтролирана от лекар употреба, при консумиране на мляко от животни, яли есенен минзухар.

Отравянето се характеризира с тежки стомашно-чревни поражения—с гадене, повръщане, болезнени колики, водниста,понякога кървава диария (холероподобна картина).

Често се увреждат бъбреците, в урината се установяват албумин и еритроцити, може да спре отделянето на урина. Пулсът е мек, ускорен, телесната температура се понижава.Развиват се явления на парализа на централната нервна система. Смъртта настъпва от парализа на дишането.
Лечението се състои в промивка на стомаха с разтвор на танин, животински въглен, даване на слизести вещества, мляко, яйчен белтък топли грейки, симптоматични средства (в клинична обстановка).

Отравяне с растения с противоглистно действие:

Такива растения са: мъжка папрат (Dryopteris filix-mas L.), приморски пелин(Artemisia maritima L.),нар (Punica granatum L.).
Тези растения и тяхната употреба са подробно разгледани на друго място в книгата (вж. „Билки, използувани при чревни паразити").Тук ще посочим само,че при неправилна употреба, без лекарски контрол, при предозиране и неспазване условията за тяхното прилагане тези средства стават честа причина за тежки отравяния. Характерни за отравянията с противоглистни дроги са проявите от страна на централната нервна система.

При отравяне с мъжка папрат се наблюдават виене на свят, зрителни нарушения, епилептични гърчове, мускулна слабост и парализа на дихателния център. Налице са още стомашно-чревни прояви —повръщане,диарии,а понякога— жълтеница.

Лечението включва промивка с медицински въглен, солево очистително(в никакъв случай рициново масло или мляко!). Топли грейки на крайниците.

Отравянето с морски пелин се проявява с възбуда на централната нервна система и поява на гърчове, халюцинации, зрителни нарушения, последвани от понижаване на телесната температура и парализа на дишането.
Лечение — както при отравяне с мъжка папрат.

Отравяне с мораво рогче— Claviceps purpurea Tulasne

Сем. Мораворогчеви — Clavicipitaceae

Описание.
Паразитна гъба по ръжта и някои други житни растения. На местата на заразените плодници по класовете вместо зърна се развиват дълги 1—3 см черновиолетови рогчета. Те са образувани от гъсто преплетени гъбни хифи и представляват презимуващия стадий от развитието на гъбата — склероций.

Разпространение.
Разпространението на моравото рогче у нас през последните години е твърде ограничено поради грижливото почистване и обеззаразяване на посевния материал преди засяване. Това налага развъждането на моравото рогче.

Употребяема част.
За лечебни цели се използуват склероциите (Secale cornutum).

Химичен състав.
Съдържа индолни алкалоиди, производни на лизерговата и изолизерговата киселина. Основни са ерголиновите производни ерготамин, ергобазин, ергокристин и др.
Освен това в моравото рогче се съдържат клавинови алкалоиди, от които са известни около 20 алкалоида с физиологично действие.
Алкалоидите имат много силно биологично действие и в миналото са ставали причина за тежки отравяния при консумиране на хляб, приготвен от брашното на заразена ръж. Отравянето протича с много тежки прояви на увреждане на нервната,сърдечно-съдовата и храносмилателната система — гърчове с извиване на тялото (Витово хоро), припадъци, суха гангрена на крайниците, диарии и др.
Моравото рогче не се прилага в народната медицина, но е източник за получаване на лекарства, които се използуват от научната медицина за лечение на маточни кръвоизливи, на мигрената и други заболявания.

Лечебни растения с токсично действие върху черния дроб.

Някои растения съдържат алкалоиди, които упражняват токсично действие върху черния дроб. Към тези растения спадат обикновен спореж (Senecio vulgaris L.), жълт енчец (Solidago virgaurea) и др.
При продължително неконтролирано използуване те могат да предизвикат хронични поражения на черния дроб (чернодробна цироза).

Лечебни растения с дразнещо действие върху кожата и лигавиците.

Познаването на тези растения е важно, тъй като те могат да предизвикат нежелани явления по кожата и лигавиците както на лекуваните болни, така и на лицата, които берат или извършват обработка на тези дроги.

Локално дразнещо действие упражняват -бясно дърво (Daphne mezereum L.), росен (Dictamrius albus L.), обикновено лютиче (Ranunculus acris L.) и др.
Изброените растения далеч не изчерпват списъка на потенциално токсичните лечебни растения. Както вече се каза,в зависимост от дозата и от продължителността на приемане голям брой растения могат да оказват полезни, лечебни действия или да предизвикват нежелани, вредни прояви. В хода на изложението, при разглеждането на отделните лечебни растения сме се постарали да посочим както полезните, така и токсичните им свойства.
Допълнение 1

СПИСЪК НА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ СРЕДСТВА,СЪДЪРЖАЩИ РАСТЕНИЯ ИЛИ ТЕХНИ БИОЛОГИЧНО АКТИВНИ СЪСТАВКИ, КОИТО Се ОТПУСКАТ ОТ АПТЕКИТЕ БЕЗ ЛЕКАРСКА РЕЦЕПТА

Болкоуспокояващи
9. Тусифен «бебе»— сироп оп. 125 см3
1. Аналгин-хинин драж., оп. 10 бр.
10.Сирупус ефедрини композитус (Ту
2. Антигрипал-драж., оп. 20 бр. сирол) - оп. 170 см3
3. Беналгин -табл., oп. 20 бр.
11. Сирупус тими композитус (Перту сол) - оп. 170 см3

При разширени вени и Противоревматични хемороиди
1. Камфодерм - линимент, 50 г.
1.Венорутон - гел oп. 40 г.

Възбуждащи и подтискащи апетита
1. Алгиграцил - гранули 8 г 20 бр.
2.Ескувазин композитум _ сол. 20 см3
3. Ескувазин - сол. 20 см*
4. Ескувазин - унгв. оп. 18 г
5. Хемороидал—супоз. оп. 6 бр.
2. Тинктура амара
6. Хемороидал — унгв. оп. 20 г.

Противоязвени Капиляроукрепващи
1. Алумоксид кум беладона - табл.
1.Пефлавит С - драж. оп. 150 бр.
оп. 20 бр.
2. Рутаскорбин — филмтаблетки оп.
2. Алцид В—табл. oп. 100 бр. 100 бр.
3. Антиацид В —табл. oп. 100 бр.
4. Бисмуцид — гранули 4 г 20 бр.

Сърдечноусилващи Противоастматични
1. Адинорм - сол. 10 см3
1. Антиастмин — табл. oп. 20 бр.

Жлъчегонни Антисклеротични
1. Алохолум - драж. оп. 50 бр.
1. Антисклерол — драж. оп. 30 бр.

При кожни заболявания
2. Рутостерол — драж. оп. 50 бр.
1.Антисеборин — сол. оп. 120 см3

Противодиарични 2.Олеум лини
3. Пилотон — сол. оп 100 г
1. Бисмутаналбин — табл. oп. 20 бр. 4.Розалин — унгв. оп. 18 г
Антимигренозни 5.Спиритус лавандуле 6. Унгвентум дулце № 1 и № 2 — оп. 1.
Кофергамин — драж. оп. 20 бр. 20 г
Противокашлични и от
храчващи Успокояващи
1.Белергамин - драж. оп. 50 бр.
1. Бронхолитин — сироп оп. 125 см3 2. Валериана — табл. 0,03 г oп. 100 бр.
2. Глаувент — драж. 0,01 г оп. 20 бр. 3. Валидол — сол. и табл. 0,06 г 10 бр.
3. Глаувент — драж. 0,04 г оп. 20 бр. 4. Тинктура валериане 4. Глаутерпин—табл. оп. 10 бр.
5. Наркотерпин — табл. оп. 10 бр. Слабителни
6. Носкапин —сироп оп. 125 г 1. Олеум рицини
7. Перигран — сироп оп. 170 см3 2. Пулвис ликвирицие композитус
8. Тусифен—сироп оп. 125 см3 3. Тисасен—драж. 0,2 г. оп. 30 бр.
4. Франсен — супоз. за деца и въз- 7. Тинктура капсици
растни до 5 г 8. Тусидермил — линимент oп. 50 и 100 г

При хрема
9. Харта синапизата
1. Ринозол — аерозол oп. 30 см3 10. Капсипласт «Емка»— всички ви 2. Ринолекс — унгв. оп. 18 г дове 3. Унгвентум ефедрини 3% — оп. 10 г

При възпаление на устната лигавица и венците
4. Унгвентум ментоли 2% — оп. 10 г 5. Фурацилин—табл. оп. 20 бр.

Местно дразнещи
1.Дъвка медикобиологична
1. Етеричен унгвент (златна звезда) 2. Мараславин — сол. oп. 100 см3 5 г
3. Тинктура галарум
2. Ефкамон — унгвент 10 г 4. Фитодонт — сол. oп. 100 см3
3. Камфодерм — линимент оп. 50 и 5. Фурин М — сол. oп. 100 см3 100 г
4. Олеум теребентине ректификатум Тонизиращи
5. Спиритус камфоратус — оп. 80 г, 1. Винум Хине фератум — оп. 300 см3 50 г
2. Еликсир тоникум— оп. 150 г
6. Спиритус синапис 3. Кола гранулата — on. 100 г
4. Тинктура коле

Допълнение 2
СПИСЪК НА ОТРОВНИТЕ И СИЛНО ДЕЙСТВУВАЩИ ЛЕЧЕБНИ РАСТЕНИЯ, КОИТО Се ОТПУСКАТ ОТ АПТЕКИТЕ САМО ПО ЛЕКАРСКО ПРЕДПИСАНИе 1. Adonis vernalis (Herba) 9. Cola vera (Semen) горицвет кола
2. Aristolochia clematitis (Herba, 10. Convallaria majalis (Folia, Herba)
Rhizoma) — вълча ябълка момина сълза
3. Artemisia maritime (Anthodii, Flo
res 11. Datura stramonium (Folia)) пелин морски татул
12.Delphinium consolida (Flores)
4. Arum maculatum (Radix) ралица
змиярник 13. Digitalis lanata (Folia)
5. Atropa bella-donna (Folia, Herba, напръстник вълнест
Radix) 14. Ecbalium elaterium (Fructus)
беладона, лудо биле краставичка дива 6. Buxus sempervirens (Folia) 15.Ephedra distachya(Herba)
чимшир ефедра
7. Chelidonium majus (Herba) 16. Erythroxylon coca (Herba)
змийско мляко кока
8. Cinchona succirubra (Cortex) 17. Genista tinctoria (Herba)
хиново дърво жълтуга
18. Hedera helix (Folia) 22. Veratrum album (Rhizoma)
бръшлян чемерика
19. Hyoscyamus niger (Folia) 23. Vinca minor (Herba)
блян зимзелен
20. Myristica fragrans (Nuces) 24. Viscum album (Herba)
индийско орехче имел бял
21. Tamus communis (Rhizoma)
брей

СЪДЪРЖАНИе Предговор ................................ ............................. ............................. ........ 5
По-често използувани научни термини ................... .................................. 7
Увод ................................... ............................. ............................. ................ 9
1. Лечебни растения в нашия живот................. ............................. ............ 13
2. Как да си набавим билки за домашна употреба ........ ....................... 15
2.1. Официнални и неофицинални лечебни растения и дроги. Билки, отпус
кани от билковите аптеки и от аптеките с билкови сектори................. 15
2.2. Събиране, сушене и съхранение на билките в домашни условия ....... 17
3. Приготвяне на лекарства от лечебни растения в домашни условия .... 21
4. Биологично активни вещества в лечебните растения............................ 24
4.1. Гликозиди............................. ............................. ....................................... 24
4.2. Алкалоиди............................ ............................. ............................. ......... 27
4.3. Танини (дъбилни вещества).................... ............................. .................. 28
4.4. Етерични масла............................. ............................. ............................. 28
4.5. Полизахариди............................. ............................. ............................... 30
5. Използуване на билките при различни заболявания............................. 31
5.1. Билки, използувани при болести на храносмилателната система........ 31
5.1.1. Билки с апетитовъзбуждащо и стимулиращо стомашната секреция действие ....................................................... ...................................................... 31
5.1.2. Билки, които се прилагат при язвена болест, гастрит и хиперацидитет..39
5.1.3. Билки с противовъзпалително, болкоуспокояващо и противоспастично
действие............................. ........................................................... ............. 18
5.1.4. Билки, употребявани при
запек (със слабително и очистително
действие) ...................................................... ......................................................... 52
5.1.5. Билки с карминативно (газогонно) действие............................................ 62
5.1.6. Билки с антидиарично и адстрингентно действие.......... ........................ 67
5.1.7. Билки, използувани при чревни паразити ............. .............................. 74
5.1.8. Билки, използувани при чернодробни и жлъчни заболявания................ 78
5.1.9. Билкови чаеве за лечение на заболявания на храносмилателната
система......................................................... ......................................................... 88
5.2. Билки, използувани при заболявания на дихателната система............... 95
5.2.1. Билкови чаеве за лечение на заболявания на дихателната система....... 127
5.3. Билки, използувани за лечение на заболявания на сърдечно-съдовата
система....................................... ................................................................. 129
5.3.1. Билки, използувани при хипертония....................................... .................. 130
5.3.2. Билки, използувани при атеросклероза и коронаросклероза................... 137
5.3.3. Билки, използувани при сърдечна недостатъчност................................... 140
5.3.4. Билки с капиляроукрепващо и веноукрепващо действие......................... 146
5.3.5. Билки, използувани при намален съдов тонус........... .............................. 148
5.3.6. Билкови чаеве за лечение на сърдечно-съдови заболявания..... ............. 149
5.4. Билки, използувани при нарушено кръвосъсирване и анемии............... 152
5.4.1. Билкови чаеве, прилагани при анемии и кръвотечения........................... 159
5.5. Билки, използувани при заболявания на отделителната система........... 160
5.5.1. Билкови чаеве за лечение на бъбречни заболявания......... ..................... 177
257
5.6. Билки, използувани при заболявания на половата система.................... 181
5.6.1. Билкови чаеве, които се прилагат при заболявания на половата
система..................................................................................................................... 186
5.7. Билки, използувани при нарушения на обмяната на веществата........... 188
5.7.1. Билки, използувани при захарна болест (диабет) .................................. 188
5.7.2. Билкови чаеве, използувани при захарна болест..................................... 193
5.7.3. Билки, използувани при хиповитаминози................................................. 194
5 .8. Билки, използувани при нарушени функции на централната нервна
система ............................. ................ ...................................... ............... 195
5.8.1. Билки с успокояващо действие върху централната нервна система...... 196
5.8.2. Билки със стимулиращо, тонизиращо централната нервна система
действие............. ...................................... ................ ........................................... 203
5.8.3. Билки, използувани при хроничен алкохолизъм................ ..................... 206
5.8.4. Билкови чаеве със седативно (успокояващо) действие................ .......... 207
5.9. Билки, използувани при заболявания на опорно-двигателния апарат..209
5.9.1. Билкови чаеве за лечение на хронични ставни заболявания.................... 213
5.10. Билки, използувани за лечение на
кожни болести......... ................ ......... 213
5.10.1.Билкови чаеве за лечение на кожни заболявания................ ................... 219
6. Билките в козметиката................ ................................................................ 222
6.1. Билките при козметични дефекти на кожата............ ................ ............... 223
6.2. Билките при козметични дефекти на косата................ ............................ 225
7. Отравяния с лечебни растения................ ................................................. 227
7.1. Общи прояви на отравянията с лечебни растения................ ................... 229
7.2. Действие на някои отровни растения върху човешкия организъм
и лечение на отравянията............. ...................................... ................ ................ 230
Допълнения ................ ...................................... ................ ......................... 241
Книгопис................................. ................ ...................................... ................ ....... 244
Указател на латинските наименования на растенията................ ...................... 246
Указател на българските наименования на растенията................ .....................
БИЛКИТЕ ВЪВ ВСЕКИ ДОМ
проф. д-р ДУШКА СТАНЕВА СТОЙЧЕВА, к. м. н., доц. ДИАНА
ИВАНОВА ПАНОВА, к. ф. н., н. с I ст. д-р ЛИЛЯНА ЛОЗАНОва РАЙНОВА, ИВАН АСЕНОВ ИВАНОВ, к. ф. н.
Рецензенти ст. н. с I ст. Бистра Аврамова, доц. д-р Цветан Бояджиев Редактор д-р Мая Бъчварова 95335 Нац. бълг., I издание. Лит. група Ш-3; Код 06 4506-277-82
Изд. № 8489
Художник на корицата Димко Димчев

Худсжник на вътрешните илюстрации Невена Карамалакова, Стефка Пенчева, Ружа Евстатиева Художник редактор Динко Димчев Технически редактор Свобода Николова Коректор Вера Димулска
Дадена за набор на 26. IV. 1982 г. Подписана за печат на 3. IX. 1982 г. Излязла
от печат на 30. XII. 1982 г.
Печатни коли 21 Издателски коли 27,25 УИК 32,44 Формат 70х100/16
Тираж за 109,110 броя — цена 4,05лв. за 1000 броя— цена 4,69 лв.
Държавно издателство «Медицина и физкултура», пл. Славейков 11 —София Държавна печатница «Димитър Благоев» — Пловдив

Последна промяна ( Вторник, 25 Февруари 2014 18:49 )