БИЛКИТЕ ВЪВ ВСЕКИ ДОМ-4ч.

Челебитка - Nigella Sativa L.

Сем.  Лютикови - Ranunculaceae
Описание. 
Едногодишно културно растение с 30-50 см високо стъбло (прил. 21).  Листата са последователни, 2 до 3 пъти пересто наделени, с линейни или тясно ланцетни крайни дялове.  Цветовете са единични, връхни, с 5 белезникави, а към върха синкавозелени околоцветни листчета.  Тичинките са многобройни.  Плодът е кутийка, образувана от 5 сраснали почти по цялата си дължина плодолисти.  Семената са многобройни, триръбести, набръчкани, черни.
Цъфти от май до юли.
Разпространение. 
Отглежда се нарядко из градините в Североизточна България, а също в Старозагорски и Хасковски окръг.

 

Употребяема част.
Използуват се семената (сперма Nigcllae sativae).
Химичен състав. 
Семената съдържат около 1% етерично масло, в което е установено бензохиноновото производно тимохинон с антибактериално и холеретично действие.  В семената се съдържа и тритерпеновият сапогенин хедерагенин (мелантигенин).  Освен етерично масло в семената се съдържа и до 34% жълто-оранжево тлъсто масло, дъбилни вещества, минерални соли и др.
Действие. 
Газогонно, слабително.
Приложение.
Семената се използуват при задръжка на газове, при запек, при  някои хронични бъбречни заболявания и отоци (увеличават отделянето на урината) и при някои глистни заболявания.  Прилагат се и за засилване на млечната секреция при кърмачки.
Начин на употреба.
Семената в доза 1/2 до 1 г в 250 см3 вода се прилагат под формата на чай, който се изпива на 2/3 пъти през деня.
В народната медицина се използуват и други билки с газогонно действие:

Анасон (Pirnpinella anisum L.).

Въпреки че анасонът в научната медицина се използува главно при заболявания на дихателната система, в народната
медицина билката се прилага и при стомашно-чревни и бъбречни заболявания като газогонно, болкоуспокояващо, спазмолитично, апетитовъзбуждащо, слабително и противовъзпалително средство.  Прилага се под различна форма
- Водни и спиртни извлеци, напитки, етерични масла и запарка, приготвена по същия начин както тази от плодчетата на резенето.

Кимион (Cuminum cyminum L.).

Това е едно от най-ефикасните газогонни средства.  Освен това има способността да увеличава млечната секреция у
кърмачки.  Плодчетата се прилагат както плодчетата на резенето.

Хрян - Armoracia  Gaertn.  (Cochlearia Armoracia L.).

Освен другите си полезни действия върху храносмилателната система корените на хряна имат и газогонно действие.  В големи дози ефектът отслабва.  Тъй като действието се дължи на етеричното масло, най-благоприятна е употребата на
прясно настъргани корени.

5.1.6.  БИЛКИ С АНТИДИАРИЧНО И АДСТРИНГЕНТНО ДЕЙСТВИЕ

Най-често използуваните билки с антидиарично иадстрингентно-действие съдържат танини.  Различните видове танини имат общото свойство да се свързват с белтъците,да ги преципитират,да уплътняват тъканите,да подсушават мокрещи рани, да улесняват образуването на съсиреци и да спират кръвотечението.  В големи дози те имат дразнещо, разрушаващо тъканите действие.  Билките се използуват като противовъзпалителни и кръвоспиращи средства както външно, така и вътрешно най-често при диария - особено кървава (при точно поставена диагноза и под лекарски контрол).
Често наред с танини растенията съдържат етерични масла и пектини.  При ферментативното разпадане на последните се получава пектинова киселина, която ускорява съсирването на кръвта.
Билките с антидиарично действие трябва да се прилагат внимателно при точно спазване на дозировката, в не много концентрирани разтвори, за да се избегне дразнещото им действие.  При приготвяне па отвари билките да се варят само
десетина минути, за да не се разруши активната им съставка.

Планински очиболец (горско прозорче)Potentilla erecta (L.) Rauschel ( tormentilla Стоукс)

Сем.  Розоцветни - Rosaceae
Описание. 
Многогодишно тревисто растение (прил. 25) с почти хоризонтално-коренище, тъмнокафяво отвън и червенокафяво отвътре.  Стъблата са приповдигащи се или изправени, 10-40 см високи, тънки, в горната част разклонени.  Приосновните листа са с дълга дръжки, с 3 или 5 листчета, а стъбловите са винаги тропни, приседнали с два едри прилистника.
Цветовете са единични, жълти, около 10 мм в диаметър, с дълги дръжки.  Чашката е двойна, с 4 листчета на подчашката и 4 чашелистчета.  Венчето е с 4 обратно сърцевидни венчелистчета.  Тичинките и плодниците са многобройни.  Цъфти юни-август.
Разпространение. 
Разпространено е из мочурливи и влажни ливади в предпланините и планините от 500 до 2800 м надморска височина в цялата страна.
Употребяема част. 
Използува се коренището (Rhizoma Tormen-tillae).
Химичен състав.
Съдържа 15-30% главно катехинови дъбилни вещества, но също галотанин и елаготанин.  Изолирани са димерни и тримерни катехини.  Освен това в дрогата се съдържа свободна елагова киселина, тритерпеновите торментилови киселини, а също и тритерпеновият гликозид торментозид.
Действие. 
Запичащо, кръвоспиращо, противовъзпалително, спазмолитично.
Приложение. 
Коренището се използува като запичащо и кръвоспиращо
средство.  Прилага се при кървене от носа, матката, при хемороиди и др.
Употребата му при вътрешни кръвоизливи крие голяма опасност за болния-в такива случаи трябва да се потърси непременно лекарска помощ.  Билката се препоръчва при възпаление на стомаха и червата, при язва, гастрит с намалена киселинност на стомашния сок, при диария (особено у старци); при чернодробни заболявания, възпаление на очите и др.  Външно се използува при мокреща екзема, изгаряния, рани, натъртване с подкожни кръвоизливи, хемороиди, бяло течение у жените, невралгии, неврити и др.  Пресният сок от
корените се пие при чернодробни заболявания.
Начин на употреба.  За вътрешно приемане се приготвя отвара от 5/10 г коренище в 1 / 2 л вода.  След като ври 20 мин, се прецежда и се приема по 6/8 супени лъжици дневно.  За външна употреба се прави по-концентрирана отвара
с 30 г билка на 1 / 2 л вода.
В народната медицина освен планински очиболец за същите заболявания се използува и пълзящият очиболец (Potentilla reptaiis L.).

Трънка - Primus spinosa L.

Сем.  Розоцветни - Rosaceae
Описание.
Силно разклонен бодлив храст, висок 1/3 м, с тъмносива кора (прил. 26).
Листата са елипсовидни до обратно яйцевидни, 2-4 см дълги, назъбени.  Цветовете са бели, най-често единични, 1,5-2 см в диаметър, с 5/6 мм дълги дръжки.  Чашката и венчето са петлистни, а тичинките са многобройни.  Плодът е костилков, кълбовиден до елипсовиден, тъмносин със синкав восъчен налеп и стипчивокисел вкус.  Цъфти преди разлистването през март-април.
Разпространение.  Разпространено е из храсталаци, по слогове и край пътища в зоната на дъбовите гори в низините и планините на цялата страна докъм 1200 м надморска височина.
Употребяема част.  Използуват се цветовете (Flores Prun spinosae) и плодовете (Fructus Pruni spinosae).
Химичен състав.  Цветовете съдържат флавоноиди, главно кемпферол, кемп-ферол-3, 7 дирамнозид и кверцетин; малко цианогенни гликозиди, захари и др.  Плодовете съдържат захари (глюкоза и захароза), пектинови и дъбилни вещества, антоцианови багрила, витамин С, органични киселини и др.
Действие. 
Запичащо, противовъзпалително.
Приложение. 
Плодовете на трънката със стипчивия си вкус са привлекли
вниманието на народните лечители.  Те се прилагат като запичащо средство при стомашно-чревни разстройства.  Цветовете се използуват като успокояващо, пикочогонно, потогонно и очистително средство.  Прилагат се при възпаления на бъбреците и пикочния мехур, при болезнени състояния (невралгии, болки в стомаха, ревматизъм, колики на жлъчния мехур и др.).
Начин на употреба.
6/8 изсушени плода се заливат с 250 см3 вода и се варят, докато водата намалее с 1 / 3.  Чаят се прецежда и се изпива на 2/3 пъти за 1 ден.  Цветовете се прилагат в 2% запарка (2 чаени лъжички цветове се заливат с  250 см3 вряща вода и киснат 8 часа).  Запарката се изпива за 1 ден.

Градско омайниче (зайча стъпка) - Geum urbanum L.

Сем.  Розоцветни - Rosaceae
Описание. 
Многогодишно тревисто растение с късо хоризонтално коренище.  Стъблото е 30-70 см високо, леко влакнесто.  Приосновните листа са прекъснато пересто лировидни, сближени в розетка.  Стъбловите листа са тройни, с къси дръжки или най-горните са триделни.  Цветовете са светложълти, 10-15 мм в диаметър.  Плодниците са многобройни и при узряване образуват сферична главичка.  Плодчетата са 3/6 мм дълги, влакнести, с дълго членесто стълбче. 
Цъфти от май до август.
Разпространение.
Разпространено е из храсталаци и сенчести гори, горски поляни, край горски пътеки, из селищата край огради, по дворове и пустеещи места от низините до 1500 м надморска височина из цялата страна.
Употребяема част.
Използуват се коренищата (Rhizoma Gei tirbanae, Rhizoma
Caryophyllatac) и надземната част (Herba Gei urbanac).
Химичен състав. 
Коренището съдържа етерично масло, в състава на което влиза евгенол, на който се дължи приятната му карамфилова миризма.  Освен това се съдържат 20-30% дъбилни вещества, скорбяла, захари и др.В надземните части също има дъбилни вещества н флавоноиди.
Действие. 
Препоръчва се от народната медицина като противо-възпалително, кръвоспиращо, затягащо и тонизиращо средство.
Приложение. 
Използуват се при кървящи венци, хемороиди и др.  Намират приложение и при други храносмилателни заболявания-колики, метеоризъм, повръщане, възпаление на стомаха, червата, черния дроб.  Използуват се за ускоряване заздравяването на рани.  Препоръчват се като нервнотонизиращо средство.
Начин на употреба.
Корените с коренището се прилагат в отвара - 2 чаени
лъжички на 250 см3 вряща вода, която се изпива за 1 ден.

Червено подъбиче-Teticrium chamaedrys L.

Сем.  Устноцветни - Lamiaceae (Labiatae)
Описание. 
Дребно полухрастче (прил. 28) с едногодишни, приповдигащи се до изправени цветоносни стъбла, високи до 30 см 10. Листата са срещуположни,с къси дръжки, продълговати или продълговато яйцевидни, в основата клиновидни, по-края напилени или назъбени с тъпи зъбчета.  Цветовете са разположени в пазвите на горните листа и образуват класовидно съцветие.  Венчето е розово до червеникаво, с привидно липсваща горна устна, тъй като е разцепена дълбоко на две половини, които са отместени към долната устна.
Тичинките са 4 и стърчат навън от венечната тръбици.  Плодът при узряване се разпада на 4 орехчета.  
Цъфти от май до август.
Разпространение.
Разпространено е из храсталаците и горските поляни в цялата страна.
Употребяема част.
Използува се надземната част (Herba Teuc-rii cliornaedrys), събрана по време на цъфтеж без приосновните вдър-венели части на стъблото.
Химичен състав. 
Съдържа жълтозелено етерично масло, дъбилни вещества, витамин С, флавоноиди.  иридоидното съединение харпагин а др.
Действие. 
Запичащо, кръвоспиращо.
Приложение. 
Билката се препоръчва при запек и кървене.  Използува се за
подобряване на храносмилането и апетита, при болки в стомаха и червата, при пясък в жлъчния мехур.  Външно се прилага за промивки при бяло течение у жените, при хемороиди, за компреси и промивки при младежки пъпки, екземи, рани и други, както и при възпаления на конюнктивите.
Начин на употреба. 
Запарка от 4 чаени лъжички стръкове на 250 см3 вряща
вода се изпива за едно денонощие.  Запарката се използува и външно.

Черна боровинка - Vacdnium myrtillus L.

Сем.  Пиренови - Ericaceae
Описание.
Полухраст, висок 10-40 си, със силно разклонени тънки ръбести стъбла (прил.  27).  Листата са с къси дръжки, последователни, светлозелени, яйцевидни, стеснени към върха, по рьба ситно назъбени; опадат през есента.  Цветовете са разположени единично в пазвите на по-горните листа.  Венечните листа са розовозелени, 4-5-делни; тичинките са 8 - 10.Плодът е многосеменна, сферична, синкавочерна ягода, с приятно кисело-сладък и леко стипчив вкус.  
Цъфти от май до юли.
Разпространение. 
Разпространено е по високите планини на страната над 1000
м надморска височина, из иглолистните и широколистните гори и пасища заедно с червената и синята боровинка.
Често черните боровинки могат да се заменят с плодчетата на синята боровинка - Vaccinium uliginosum L., които се разпознават лесно по сивосиния цвят и по удължената си форма.  Черните боровинки могат много рядко да бъдат
примесени с "плодчета" на хвойната - Обикновена хвойна L., които са по големи, с гладка лъскава повърхност, а вътрешността им е светлозелена и с три семена. Има случаи на смесване с плодчетата на бъза - Черен бъз L. които са много не -дребни и имат по 3/4 семена.
Употребяема част. 
За лечебна цел се събират листата (Folia Муr-Tilli) и
плодовете (Fructus Myrtilli), като листата се събират през юли-август и плодовете след тяхното узряване - от юли до септември.
Отрязва се цялата надземна част на растението, след което се берат листата или се обират след изсушаване на целите клонки.  Плодовете се събират, когато са узрели, но не презрели, ръчно или с помощта на специални гребени. Събраните боровинки се поставят в щайги или плитки кошници.
Химичен състав. 
Листата съдържат флавоноидите изокверцетин, авикуларин до 20% дъбилни вещества, 2% арбутин, гликозидите миртилин и неомиртилин, урзолова киселина, церилов алкохол, свободен хидрохинон(следи), аскорбинова киселина (около 250 мг%).
Плодовете след изсушаване съдържат до 12% катехи-нови дъбилни вещества, 30% захари, пектин, около 7% свободни органични кисе-лини, антоциановия гликозид миртилин, който представлява смес от гликозидите делфинидин и малвидин витамин С, витамин В и каротен.
Действие. 
Затягащо, антисептично, противовъзпалително.  Приложение.
Богато на витамини, дъбилни вещества и флавоноиди, растението притежава много полезни свойства и се прилага в медицинската практика като затягащо средство при диарии у децата (заедно с противомикробното средство, предписано от лекаря) и при гастрити, ентерити и колити у възрастни.
Затягащото и противовъзпалителното действие на плодовете се дължи предимно на дъбилните вещества.  Пресните плодове нормализират перисталтиката на червата и подобряват храносмилането.  При екзема се поставят лапи от кипнали няколко минути пресни плодчета.  В народната
медицина се препоръчва и при болезнени пристъпи при бъбречни камъни, подагра, ревматизъм.  Голямото съдържание на каротен оправдава прилагането
на плодовете при кокоша слепота.  Експериментално е установено и известно понижаващо нивото на кръвната захар действие на неомирти-лина, който се съдържа в листата на боровинките.  При хемороиди се правят клизми със
запарка от листата.
Начин на употреба. 
При диария се приемат 50 до 100 г пресни боровинки на
ден.  Сухите плодчета се киснат 8 часа в студена вода или се запарват с вряща вода, при дневна доза 2 чаени лъжички плодове на 250 см3 вода.  За външно приложение се препоръчва по-гъста отвара (100 г плодове в 1 / 2 л вода се варят, докато водата изври наполовина).  Компресите е отварата се сменят на 5 часа.

Розмарин-Rosmarinus Officinalis L.

Сем.  Устноцветни - Lamiacea (Labiatae)
Описание. 
Вечнозелен силно разклонен храст (прил.29),достигащ до 2 м височина, с изправени или приповдигащи се клонки, Листата са срещуположни, 1,5 до 4 см дълги и 1/3 мм широки, линейни, кожести, със завит надолу ръб, отгоре тъмнозелени и лъскави, отдолу бяловлакнести, със силно изпъкнала главна жилка.  Цветовете са виолетови, бледосини или бели, събрани в къси гроздовидни съцветия.  Тичинките са само 2.  Плодът при узряване се разпада на 4 кафяви орехчета.  Цъфти от май до юли.
Разпространение. 
У нас се отглежда като декоративно растение, главно по Черноморското крайбрежие.  Родината на розмарина е Средиземноморската област.
Употребяема част.
Изолзуват се листата [Folia Rosmarini) и младите облистени
клонки (Herba Rosmarini), събрани по време на цъфтеж.
Химичен състав.  Съдържа 1-2% етерично масло, (Oleum rosmarini) с главна съставка цинеол (около 30%).  В състава на етеричното масло влизат още борнеол, камфора, а пипен, камфен и др.  терпени.  В листата ее съдържат тритерпеновите киселини - урзолова и олеанолова, полифенолната розмаринова киселина, флавоноиди и др.
Действие.
Антндиарично, обезболяващо, противовъзпалително, жлъчегонно.
Приложение. 
Листата и младите стръкове на растението се използуват широко в народната медицина на средиземноморските страни.  Те се прилагат при стомашно-чревни разстройства (особено кървави диарии), при отпадналост и преумора, при възпаление и застой в жлъчните пътища, при косопад и др.
Особено се цени етеричното масло, което под формата на мази се изполузва за лечение на натъртване, изкълчване, на рани и др.  Може да бъде приложено и при ревматизъм, Растението има и инсектицидно действие, особено срещу
молци.
Начин на употреба.
От листата и младите стръкове се приготвя запарка, като 2
чаени лъжички дрога се залива с 250 см3 вряща вода.  След като изстине, запарката се прецежда и се изпива за 1 ден.Може да бъде използувана за гаргара, компреси и др. Прилага се и спиртен извлек за мазане на болните стави
при ревматизъм.

Къпина - Rubus L.

Сем.  Розоцветни - Rosaceae
Описание. 
Къпината се описва като сборен вид, неправилно наречен Fruticosuc Rubus L., с много видове, подвидове, вариетети и форми.  У нас са раз пространени 44 вида, между които: сива къпина - Р. canescens DC, полска къпинa - Р. caesius L. влакнеста къпина - Р. hirtus W. К., къpвавочеpвена къпина - Р. sanguineus Friv.  и др.  Те са бодливи, храстовидни растения с дълги полегати или катерливи одървенели стъбла и добре развити коренищa.  Листата са нечифтеперести с по 3/7 листчета с дръжки.  Листчетата са яйцевидни, заострени към върха, назъбени, отгоре зелени, отдолу белезникави поради наличието на власинки; по долната страна на главната жилка се намират дребни шипчета и по-едри - върху листната дръжка и клоните.  Цветовете са бели, събрани в гроздовидни съцветия.  Чашката е петделна.
Венчелистчетата са 5, свободни, малко по-дълги от листчетата на чашката.  Плодът е сборен, състои се от голям брой (20 - 30) месести костилкови плодчета.  Отначало той е зелен, после се зачервява и при пълно узряване става черен, лъскав.  Вкусът му е възкисел и с приятна миризма. 
Цъфти от май до август.
Разпространение.
Къпината расте из горите, храсталаците, поляните, покрай пътищата, по предпланинските и планинските склонове на цялата страна.
Употребяема част.
С лечебна цел се използуват листата (Folia Rubi fruticosi) и
корените (Radiax Rubi fruticosi).  Листата се събират през лятото, а корените -- от септември до ноември.
Химичен състав.
Листата съдържат около 10% дъбилни вещества, флаво-ноиди, органични киселини, витамин С и др.  Корените - дъбилни вещества, инозит и др.
Действие. 
Запичащо, кръвоспиращо, лротивовъзлалително, фитонцидно.
Приложение.
Къпината се използува като лекарство отдавна.  Още старите гърци са употребявали листата за заякчаване на венците.  Римляните са ги изполузвали против диария, а Гален прилагал корените против бъбречни камъни.  Арабите са използували листата като средство за полово възбуждане.  В нашата народна медицина листата и корените се използуват при диария, гастрит, обилна менструация.  Плодовете се използуват при простуда.  Външно листата се прилагат при възпаление на лигавицата на устата, против кървене на
венците и при хемороиди.
Начин на употреба.
Използува се запарка или отвара от листата или
плодовете, която се приготвя от 6—10 г листа или 15—20 г плод на 500 см3 вряща вода. Предпочита се отварата от листата. Тя може да бъде използувана и за гаргара.

Миши уши (рунянка) —Hieracum pilosella L.

Сем.  Сложноцветни - Asteraceae (Compositae)
Описание.
Многогодишно тревисто растение с дълги, тънки, пълзящи издънки. Стъблата са безлистни, 5—30 см високи, завършващи на върха с по една цветна кошнпчка. Листата са 2—10 см дълги, 5—20 мм широки, продълговато елипсовидни до обратно ланцетни, събрани в приосновна розетка, отгоре зелени, с редки, дълги, четинести власинки, а отдолу бяло-вълнести. Обвивните листчета на цветните кошнички са линейно ланцетни, остри.
Всички цветове са езичести, жълти, с червени ивици от външната страна.
Цъфти юни— август.
Разпространение.
Разпространено е из гористи и планински места в цялата страна.
Употребяема част.
Използува се цялата надземна част (Herba Hieracii pilosellae), събрана в началото на цъфтежа.
Химичен състав.
Съдържа дъбилни вещества, кумарина умбелиферон, флавоноиди —лутеолин-7-глюкозид, кафена и хлорогенова киселина, захари, горчиви и слюзни вещества, смоли и др.
Действие.
Противовъзпалително, кръвоспиращо, запичащо, диуретично.
Приложение.
Надземната част от растението се използува при стомашно чревни разстройства, при бъбречни камъни, при слабо кърпене от различно естество (маточно, чревно и др.). По-рядко се прилага при белодробни възпаления, при циреи, при кокоша слепота (вътрешно). Мас от суха или
прясна трева се използува за улесняване заздравяването на гнойни рани.
Билката съдържа отровни вещества и не трябва да се прилага дълго и в големи количества.
Начин на употреба.
Запарка от 3—4 чаени лъжички ситно нарязана билка с
250 см3 вряща вода се изпива за 1 ден при назначение и наблюдение от лекар.

Дрян — Cornus mas L.

Сем. Дрянови — Cornaceae
Описание.
Храст или разклонено дързо, високо до 8 м, с жълтеникавосива напукана кора на стъблото. Листата са срещуположни, прости, с елипсовидна форма, целокрайни. Цветовете са дребни, жълти, приседнали в пазвите на листата. Плодът е червен, продълговато елипсовиден, месест, с една костилка. Цъфти през февруари—март, преди развитието на листата. Плодовете узряват през август— октомври.
Разпространение.Разпространено е из горите и храсталаците, в предпланинския и планинския пояс на цялата страна докъм 1300 м надморска височина.
Употребяема част.
Изполузват се плодовете (Fructiis Corni).
Химичен състав.
Плодовете съдържат до 0,50% дъбилни вещества, флавонола рутин, витамин С, органични киселини до 3%, захароза, пектин и др.
Действие.
Запичащо, противовъзпалително, кръвоспиращо.  Приложение.
Използуват се плодовете (пресни, кулинарно преработени и изсушени) при стомашно-чревни разстройства (гастрити, колити, диарии) с кървене.
Кората и младите пъпки имат жлъчегонно и диуретично действие.
Начин на употреба.
Най-често се употребява запарка от 5—10 г сухи плодове на 250 см3 вряща вода, която се изпива на 1—2 пъти. Може да се използува и за гаргара при кървящи венци.

Мушмула (Mespiltis germanica L.).

Растението има адстрингентно, кръвоспиращо, противовъзпалително действие. Плодовете, особено недозрелите, и семената се използуват при стомашно-чревни заболявания — особено при диария. Прилагат се и при бъбречни колики. При ангина се прави гаргара с чай от листата. От листата се приготвя отвара — 1 супена лъжица листа на 250 см3 вряща вода. Отвара може да се направи и от плодовете.

Ориз (Oryza sativa L).

Високата хранителност и усвояемост правят ориза
подходящ за диетично хранене и за хранене на децата, когато е необходимо да се повиши калоричността на храната. Използува се под формата на отвара или каша срещу стомашно-чревни разстройства. Оризовите трици се прилагат
срещу болестта бери-бери.
Като антидиарични средства се използуват и много други растения — дъб, орех, различни видове метличина и др.

5.1.7. БИЛКИ, ИЗПОЛЗУВАНИ ПРИ ЧРЕВНИ ПАРАЗИТИ

Чревните паразитози, широко разпространени в миналото, с подобряване на хигиенните условия чувствително намаляват през последните години.
Лечението на опаразитяването трябва да става винаги от лекар. За тази цел съществуват ефикасни препарати. В народната медицина срещу чревните паразити се използуват неголям брой растения, някои от които намират
приложение и в научната медицина. Активните вещества в растенията влияят върху нервната система на паразитите и стават причина те да се откъснат от червата и да бъдат изхвърлени чрез изпражненията. Тези вещества, ако се резорбират, могат да бъдат отровни и за човека.
От описаните растения само тиквеното семе би могло да се прилага при домашни условия. Другите билки не трябва да се използуват за самолечение.

Мъжка папрат (противоглистна папрат) Dryopteris filix-mas (L.) Schott (Nephrodluni filix-mas (L.)  Strempel, Aspidium filix-mas (L.) Swartz)

Сем. Папратови — Polypodiaceae
Описание.
Многогодишно тревисто растение с едро, до 30 см дълго, дебело, косо възходящо или хоризонтално коренище (прил. 30), покрито с остатъци от листни дръжки на миналогодишни листа. Листата са до 1 м дълги, с по-къси от петурата дръжки, в очертание елипсовидно продълговати, два пъти пересто нарязани. По долната страна на листата от двете страни на средните жилки на дяловете от втори порядък в две редици са разположени сорите (група спорангии). Те са покрити с ципесто бъбрековидно покривало (индузий), което в началото е сиво, а после червенокафяво. Спорите узряват през август—септември.
Разпространение.
Разпространено е из влажни, сенчести гори и храсталаци в планините до 1800 м надморска височина.
Употребяема част.
Използува се коренището (Rhizoma Filicis-maris), което се изважда през есента или в ранна пролет. Да не се смесва с коренището на женската папрат (Athirium iilix-femina (L.) Roth
Химичен състав.
Съдържа редица производни нт флороглуцина — аспидинол, албаспидин, филиксова киселина (филицин), флаваспидинова киселина и др. Освен това в коренището се съдържат етерично масло, флавоноиди, дъбилни вещества, тлъсто масло, скорбяла и др.
Действие и приложение.
Коренището на мъжката папрат съдържа няколко
производни на флороглуцина, които подтискат нервната система, мускулната и сърдечната дейност. Дразнят лигавиците и предизвикват възпаление.
Използуват се маслени, етерни и други извлеци от коренището или препарати, получени от активните вещества в него.Прилагат се за лечение на панделковиднпте глисти (тениите), като се спазват съвсем точно назначените от
лекаря доза, диета и схема на лечение. Непременно след лекарството трябва да се вземе солево очистително — английска сол. (Да не се взема рициново масло!) Никога не трябва да се приема без лекарско назначение и надзор.

Вратига —Tanacetum vulgare L.

Сем.  Сложноцветни - Asteraceae (Compositae)
Описание.
Многогодишно тревисто растение (прил. 32) с хоризонтално коренище. Стъблата са многобройни, 50—150 см високи, набраздени, на върха разклонени. Листата са последователни, в очертание елипсовидни, пересто нарязани, 7—20 см дълги; долните с дръжки, средните и горните приседнали. Цветните кошнички са 7—12 мм в диаметър, събрани в гъсти щитовидни съцветия по връхните разклонения на стъблото. Обвивките листчета на кошничката са голи, по края ципести. Всички цветове са тръбести, оранжевожълти. Плодозете са продълговати, към основата клиновидно стеснени, без хвърчилка.
Цъфти от юни до септември.
Разпространение.
Разпространено е по тревисти места, из храсталаци, по скалисти склонове и горски поляни, край реки, жп линии, пътища и огради в цялата страна.
Употребяема част.
Използуват се цветните кошнички (Flores Tanaceti) или
връхните стъблени части заедно с цветовете и листата (Herba Tanaceti), отрязани на около 20 см от върха на стъблото по време на цъфтеж.
Химичен състав.
Съдържа около 1% етерично масло (Oleum Tanaceti) с характерна камфороподобна миризма. Основна съставка на етеричното масло са кето-нът в-туйон (d изотуйон) (до 60%) и неговият изомер а-туион (I-туйон) (20%). Тези съединения са силно токсични. Освен това в етеричното масло са установени камфен, пинен, сабинен, лимонен, цинеол, цимол, борнеол и др. Цветовете съдържат флавоновите гликозиди лутеолин-7 глюкозид и апигенин-7-глюкозид. В растението са установени също така алкалоиди, горчиви вещества, смоли, галова киселина и др.
Действие.
Билката се използува като противоглистно средство поради
съдържанието на туйон. Тя има и антисептично и спазмолитично действие.
Приложение.
Използува се освен като противоглистно средство и при
възпаление на пикочните пътища, камъни в бъбреците, главоболие, нервност, жълтеница и др. Противоглистного действие на билката се засилва при комбинирането й с цвят от пелин и лайка.
Начин на употреба.
2—3 г от билката или 8 г от сместа, получена от равни
количества стръкове от вратига, изсушен цвят от пелин и пресен цвят от лайка се вари с 400 см3 вода в продължение иа 10— 15 мин. След изстиване се прецежда и се използува за клизми.
Растението е отровно. Отварата не трябва да се пие. Туйонът, който се съдържа в надземната част, дразни силно лигавицата на бронхите. След краткотрайна възбуда на централната нервна система оказва силно подтискащо действие с
парализа на дишането и сърдечната дейност.
Билката не трябва да се прилага за самолечение.

Обикновена тиква — Cucurbita реро L.

Сем. Тиквови — Cucurbitaceae
Описание.
Едногодишно културно растение със стелещо се или катерливо стъбло и едри последователни листа с дълги дръжки.Цзетовете са разделнополови, жълторанжеви, 7—10 см в диаметър, разположени в пазвите на листата. Плодът е кълбовиден до цилиндричен,15—40 см в диаметър, с многобройни бели семена.
Цъфти юни—юли, а плодовете узряват септември—октомври.
Употребяема част.
За лечебни цели се използуват семената (Semen Cucurbitae)
и месестата част на плода (Pulpa Cucurbitae).
Химичен състав.
Семената съдържат до 50% тлъсто масло, фитостерол (ку-курбитол), смолисти вещества, съдържащи оксицеротинова киселина, органични киселини, витамини и др. В месестата част на плода се съдържат 4—11% захари, витамини — A, B1, Во, С, Е, пантотенова и фолиева киселина. По съдържанието на провитамин А тиквата е на едно от първите места между най-богатите на витамин А растителни продукти.Тиквата е много богата на пектин и пектиноподобни вещества.
Действие, приложение и начин на употреба.
Тиквеното семе се използува срещу панделковидни и кръгли чревни паразити.
Употребяват се както пресните, така и сухите семки. Токсичността им е значително по-слаба от тази на коренището от мъжката папрат, затова и досега, макар и в редки случаи, намират приложение в народната медицина. Семките се използуват и като слабително и диуретпчно средство.
Прилагат се 300 г счуканн обелени семки със 100 г мед на гладно. След 3 часа се дава очистително и се прави клизма. На децата се назначават по-малки количества семки (75—150 г).
Месестата част на плодовете се прилага при колит и други стомашно-чревни възпаления. Съдържащите се в нея пектини спомагат и за изхвърляне на холестерола от организма, което е много полезно при атеросклероза и при затлъстяване.
Пикочогонното действие определя употребата на тиквата в диетата на болни с отоци и някои болести на бъбреците. Народната медицина препоръчва при безсъние вечер по 1/2 чаша изцеден сок от тиква. Външно се прилага
каша от настъргана тиква при изгаряне, екземи и др.
Народната медицина препоръчва при отоци и тиквичките.

Сантонинов пелин— Artemisia santonicum L.

Сем.  Сложноцветни - Asteraceae (Compositae)
Описание.
Многогодишно сивовлакнесто тревисто растение (прил. 31) с характерна приятна миризма. Цветоносните стъбла са до 69 см високи, разклонени, в основата вдървенели. Приосновните и долните стъблови листа са 2 до 3 пъти пересто нарязани, с дръжки, а средните и горните са приседнали. Цветните кошнички са дребни, продълговато елипсовидни, с къси дръжки, увиснали или изправени, събрани в металичести съцветия.
Всички цветове са тръбести, жълти или червеникави.
Цъфти от юни до септември.
Разпространение.
Разпространено с на песъчливи места по Черноморското крайбрежие и по-рядко из вътрешността на страната.
Употребяема част. Използуват се цветните кошнички (Flores Vtemisiae santonici) главно като суровина за химико-фармацевтичната промишленост за получаване на противоглистното вещество сантонин.
Химичен състав.
Съдържа 2—3% сантонин, хеленин, артемизин, етерично масло, от което са изолирани а- и б -пинен, сабинен,цинеол, р-цимол, а- и б туйон, камфора и др.
Листата съдържат до 100 мг% витамин С и флавоноиди.
Действие и Начин на употреба.
В нашата народна медицина растението се използува като противоглистно средство. Стритите на прах цветни кошнички се смесват с мед и се вземат по определена схема при опаразитяване с кръгли глисти (острици, аскари и др.). Накрая се взема очистително.
Растението е отровно и трябва да се използува под наблюдение на лекар.

Нар— Punica granatum L.

Сем. Нарови — Punicaceae
Описание.
Силно разклонен храст или дърво (прил. 33), високо 1,5—5 м, със срещуположни, широко ланцетни, кожести листа. Цветовете са едри, 2—4,5 см в диаметър, кървавочервени, разположени в пазвите на горните листа. Тичинките са многбpoйни. Плодът е сферична ягода с диаметър 10—15 см, обвит с твърда кожеста обвивка. Вътрешността му е с множество сочни, червеникави плодчета с кисел-сладък вкус. Цъфти през лятото.
Разпространение.
Разпространено е като градинско растение в южните райони на страната ни.
Употребяема част.
Използува се кората на стъблото, клоните и корените (Cortex Granati), както и кората от плодовете на нара (Cortex Granati fructus, Pericarpium Granati).
Химичен състав.
В Cortex Granati се съдържат алкалоидите пелетиерин, изопе летиерин, метилзопелетиерин и псевдопелетиерин, както и 28% дъбилни вещества.
В кората на плодовете - тритерпеновата урзолова киселина и танини.
Действие.
Противоглистно, адстринигентно.
Приложение.
Употребява се като средство против глисти и при диарии.
Исползува се във фармацевтичната промишленост като изходна суровина за получаване на алкалоида пелетиерин, който има най-силно действие срещу панделковидни глисти (тении). Не трябва да се прилага за самолечение поради
голямата токсичност на съдържащите се в него алкалоиди.
Начин на употреба. Приготвя се отвара от 50 г надробена кора, която се залива с 400 см3 вода, накисва се в продължение па 6 часа, след което се вари, докато
се получи 200 см3 отвара. Изпива се в продължение на 1 час. След половин час се дава очистително средство.
От ситно счуканата плодова кора на нара се приготвя отвара от 2 чаени лъжички дрога с 200 см3 вода и се изпива за 2 дни при диарии и стомашно чревни възпаления.

5.1.8. БИЛКИ, ИЗПОЛЗУВАНИ ПРИ ЧЕРНОДРОБНИ И ЖЛЪЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Дрогите, конто се употребяват при лечението на чернодробни и жлъчни заболявания, целят облекчаването па някои прояви на тези страдания.
Най-често се използват билки, които стимулират чернодробната функция и жлъчната секреция, премахват спазмите на жлъчните пътища, оказват болкоуспокояващо и противозъзпалително действие. Обикновено в едно растение се съдържат съставки, които имат няколко полезни качества: горчиви вещества и киселини, които стимулират секрецията; етерични масла, които освен това притежават антисептично и болкоуспокояващо действие и премахват спазмите на жлъчните пътища, като могат да облекчат изхвърлянето
на песъчинките и камъните с жлъчката; алкалоиди, лигнани и други вещества със специфично мощно действие върху отделни прояви на заболяването и др.
Растенията, конто се използуват в народната медицина за лечение на жълтеницата и чернодробните заболявания, нерядко съдържат силно действуващи и вредни за здравето съставки. Самоволната им употреба може да доведе до тежки отравяния с увреждане на функциите на черния дроб и на
други органи. Затова повечето растения, разглеждани в този раздел, трябва да се прилагат само след лекарско предписание.

Змийско мляко — Chelidonium majus L.

Сем. Макови —Papaveraceae
Описание.
Многогодишно тревисто растение (прил. 34) с оранжев млечен сок.
Стъблата са разклонени, 30—60 см високи. Листата са пересто наделени, отгоре зелени, отдолу сивозелени; приосновните са с разширени в основата влакнести дръжки, а стъбловите — с къси дръжки или почти приседнали, най-често с 2—3 двойки странични дялове. Цветовете са жълти, събрани по 2—6 в сенннковидни съцветия с дълги дръжки. Чашелистчетата са 2, опадващи при разтварянето на цвета.
Венчето е четирилистно, а тичинките са многобройни. Плодът е 3—5 см дълга едногнездна шушулковидна кутийка, разпукваща се от основата към върха на два дяла, с многобройни чернокафяви семенa.
Цъфти април—юни.
Разпространение.
Разпространено е из каменливи, влажни, сенчести места, из храсталаци и разредени гори, най-често като рудерално около жилища, край стари зидове и огради в цялата страна.  Употребяема част.
Използуват се стръковете (Herba Chclidonii). Събирa се цялата надземна част малко преди разцъфтяване, докато цветовете не са се разтворили.
Химичен състав.
Съдържа около 20 изохинолинови алкалоида, от които най важни са хелидонин, хемохелидонин, хелиритрин, сангвинарин и берберин. Oсвен алкалоиди в дрогата се съдържат органични киселини (хелидонова, ябълчна, лимонена и янтарна), флавоноиди, сапонини, етерично масло, витамин С и др.
Действие.
Спазмолитично, успокояващо, жлъчегонно, противо-възпалително.
Растението принадлежи към сем. Макови и също както сънотворния мак съдържа много алкалоиди, на които предимно се дължи неговото действие и приложението му в народната и научната медицина. Много от алкалоидите - са
изолирани и проучени фармакологично. Така например хелидонинът в малки дози действува успокояващо, а в големи дози предизвиква парализи.
Хомохелидонинът има местно обезболяващо действие, но в малко по-големи дози предизвиква гърчове. Хелиритринът дразни тъканите на мястото, където е поставен. Сангвинаринът в малки дози подтиска, а в големи възбужда
централната нервна система, засилва чревната перистал-ика и секрецията на храносмилателни сокове, особено на жлъчката. Протопинът тонизира маточната мускулатура.
Приложение.
Използува се както надземната, така и подземната част на
растението и пресният сок от него при много и разнообразни заболявания.
У нас растението се прилага за лечение на чернодробни болести (жълтеница, жлъчно-каменна болест),гастрит, колит и др.,при които оказва болкоуспокояващо, противовъзпалително и спазмолитично действие.
Използува се и при бъбречни заболявания и отоци (действува диуретично), при лошо храносмилане, високо артериално налягане, хемороиди, за регулиране на менструационния цикъл, при скрофули, глисти и при някои кожни болести (напр. брадавици, при което се разчита на дразнещото
действие на сока на растението).
Лечението трябва да се провежда само при предписание и на-блюдение от лекар (растението е силно отровно; предизвиква възпление на лигавицата на стомаха и червата с диария, обща слабост, гърчове и др.).
Начин на употреба.
Използува се пресният сок от стръковете външно при брадавици, конто се намазват с него един-два пъти дневно в продължение на няколко дни. Може да се използува и запарка, приготвена от 1 супена лъжица стрита билка, накисната в 1/2 л вряща вода за 1 час.
Пие се по 1 ракиена чаша преди ядене.

Жълт смил—Helichrysum arcnarium (L.) Moench

Сем. Сложноцветни = Asteraceae (Compositae)
Описание.
Многогодишно сивозелено до сребристосиво, влакнесто тревисто растение (прил. 35). Стъблата са прави или възходящи, високи до 30 см, разклонени само в зоната на съцветията. Листата са последователни, приседнали, линейно ланцетни, 2—6 см дълги, целокрайни, заострени. Цветните кошнички са кълбвидни,5—6 мм в диаметър, с лимоненожълта до златистожълта обвивка от сухи, лъскави, керемидообразно наредени листчета. Всички цветове са тръбести, оранжеви.
Цъфти юни—септември.
Разпространение.
Разпространено е по песъчливи, каменисти и тревисти места
по Черноморското крайбрежие— Варненско, Авренското плато, край Камчия, между Бургас и Несебър; в Югоизточна България— Провадийско, Шуменско и др., а също и в Кюстендилско.
Употребяема част.
Използуват се цветните кошнички (Inflores-centia Helichrysi
arenarii, Flores Helichrysi arenarii. Flores Stoechados citrini).
Химичен състав.
Съдържа флавоноиди от различен тип — флавоноли, флавони, флаванони и халкони. С най-голямо значение за лечебното действие са халконът изосалипурпозид; гликозидът на флаванона нарингенин, гликозидите на апигенина и кемпферола. С биологична активност са и установените в дрогата фталиди, кумарини, стероли, етерично масло, инозитол, каротеноиди и др.
Действие.
Жлъчегонно, апетитовъзбуждащо, пикочогонно.
Приложение.
Цветовете на жълтия смил намират приложение при заболявания на черния дроб, жлъчните пътища и отделителната система. Предписват се предимно при възпаление на жлъчните пътища с жълтеница, камъни и пясък в жлъчния мехур, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, смущения в уринирането, отоци, ревматизъм, невралгия, импотентност, ишиас, ниско артериално налягане, някои кожни болести и др.
Доказана е способността на извлеците от цветовете на жълтия смил да стимулират секрецията на жлъчка, стомашен и панкреатичен сок, да засилват тонуса на жлъчния мехур и да увеличават отделянето на урината.
Едновременно с това при болните от жълтеница се наблюдава спиране на повръщането и гаденето, облекчаване на болките, изхвърляне на задържаните газове, намаляване на жълтото оцветяване на кожата и лигавиците.
Начин на употреба.
Използуват се чаеве, отвари, запарки от цветовете на
жълтия смил. Предписва се например запарка, приготвена от 1 супена лъжица билка, накисната за 1 час в 1/2 л вряща вода. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене. В някои страни има препарати, приготвени от действуващите вещества на растението. Те са слабо токсични, но при продължителна употреба могат да предизвикат жлъчен застой в черния дроб и да смутят храносмилането, като затруднят изпразването на стомаха и червата.

Глухарче — Taraxacum officinale Weber

Сем. Сложноцветни - Asteraceae (Composite)
Описание.
Многогодишно тревисто растение (фиг. 36), високо до 30 см, чиято надземна част се състои от розетка от листа и цилиндрично, кухо събло, на върха на което се намира една цветна кошничка. Листат са с неправилно изрязана петура, с едри заострени дялове, насочени към дръжката. Цветната кошничка е съставена от жълти, езичести цветове.
Обвивката на кошничката е с три реда зелени листчета, като най-чъншните са извити надолу.
При лошо време и нощем кошничките се затварят. Плодът е елипсовиден, на върха с хвърчилка от дълги бели власинки. Растението развива късо коренище, което преминава в дебел месест корен, дълъг до 20 см. Цъфти от ранна пролет до есента.
Разпространение.
Разпространено е из цялата страна по песъчливите места, из ливадите и пасищата, край пътищата, по зелените площи на паркове и градини.
Употребяема част.
Използуват се корените (Radix Тагахае), събрани през есента, когато листната розетка започва да увяхва. Корените се изкопават, изчистват се от пръстта и от кореновата шийка и се измиват със студена вода.След отцеждане на водата корените се изсушават, докато при пречупване престанат да отделят млечен сок.
Химичен състав.
Корените съдържат горчивите вещества с гликозиден характер —тараксацин и тараксацерин, които са с неизучен химичен състав; около 40% инулин, които през пролетта е само 2%, слузни вещества, каучук, органични киселини, смолисти вещества, тритерпенови съединения от в-амиринов и лунеолов тип, в-ситостерол и стигмастерол и около 18% захари.
Действие.
Жлъчегонно, жлъчетворно, общотонизиращо, пикочогонно.
Приложение.
В ранна пролет пресните листа на растението се използуват за
приготвяне на богата на витамини салата, от корените се прави заместител на кафето. Те се използуват и при приготвяне на лекарствени форми. Всичко това показва, че растението нe съдържа силно действуващи отровни вещества и може да бъде използувано в умерени дози за непродължително време без опасност от отравяне.
Прилагат се предимно корените на растението. Съдържащите се в тях горчиви вещества, органични киселини, гликозиди и др. обуславят благоприятното действие при стомашно-чревни и жлъчни заболявания.
Използуват се за стимулиране секрецията и тонуса на храносмилателната система,особено за стимулиране на жлъчната секреция при чернодробни и жлъчни заболявания. Прилагат се за засилване на апетита,като слабителни, глистогонни и диуретични средства.Пресните листа и сокът от растението се препоръчват за лечение на анемия, авитаминоза С, атеросклероза, диабет н някои кожни болести.
Начин на употреба.
Използува се извлек, като 2 чаени лъжички ситно
нарязани корени се заливат с 250 см3 студена вода и се оставят да престоят 8 часа. Изпива се на глътки за 1 ден. Прилага се и пресен сок от билката, както и млади листа като салата. Корените влизат в състава на много билкови чаеве.

Пчелник — Marrubium vulgare L.

Сем . Устноцветни — Lamiaceae (Labiafae)
Описание.
Многогодишно cивозелено тревисто растение (прил. 37). Стъблата са до 50 см високи, четириръбести, разклонени. Листата са срещуположни, с дръжки, кръгли до широко елипсовидни, назъбени, отдолу със силно изпъкнали жилки. Цветовете са бели, разположени в пазвите на горните листа. Чашката е с 10 еднакви, шиловидни и на върха кукесто завити зъбчета. Венчето е двуустно; горната устна е двуделна до средата, а долната е с къси странични и широк среден дял. Тичинките са 4, затворени в тръбицата на венчето.
Плодът се разпада на 4 продълговати тристенни орехчета.
Цъфти от юни до септември.
Разпространение.
Разпространено е по тревисти и буренливи места, край пътища и огради из цялата страна.
Употребяема част.
Използува се надземната част (Herba Marru-bii), събрана по
време на цъфтеж. Стръковете се отрязват па около 20 см от върха. Да не се смесва с другите три вида от род Marrubium, който се среща у нас! Те се различават по зъбците на чашката, които са само 5 или ако са 10, не са кукесто
завити.
Химичен състав.
Съдържа горчивите дитерпенови лактони марубнн и према-рубин, а също вулгарол и марубиол. Изолирани са алкалоидите бетоницн турицин и стахидрин; холин, в-ситостерол, галова и урзолова киселина и др.
Действие.
Спазмолитично, жлъчегонно, противокашлично.
Приложение.
Използува се при болести на черния дроб, при стомашно-чревни възпаления с колики, при възпаления на бъбреците и пикочния мехур, при диабет, при скрофули, ревматизъм, кожни обриви и др. Прилага се при ларингит, бронхит, магарешка кашлица, задух. Във ветеринарната медицина с
надземната част на растението в прясно състояние се лекуват гнойни рани.
Билката се препоръчва за лечение предимно на болестите на дихателните пътища и при жълтеница. Доказана е основателността на използуването й като жлъчогонно, спазмолитично и хипотензивно средство.
Начин на употреба.
Приготвя се извлек от 2 чаени лъжички оситнена билка, накисната за 4 часа в 250 см3 студена вода.  Изпива се за 1 ден. Може да се приеме и под формата на прах по 4 г 2—3 пъти дневно, подсладен със захар.

Кисел трън — Berberis vulgaris L.

Сем. Киселтрънови — Berberidaceae
Описание.
Бодлив, силно разклонен храст, висок до 3 м (прил. 39). Клонките са покрити с триделни, по-рядко петделни или прости, здрави бодли, дълги до 2см. Листата са елипсовидни, обратно яйцевидни или продълговато обратно яйце-видни, на върха тъпи, при основата стеснени в къса дръжка, по края слабо на-пилени, събрани в кичури по няколко заедно в пазвите на шиповете. Цветовете са жълти, разположени по 15—25 в увиснали гроздовидни съцветия, дръжките на които излизат oт пазвите на листата. Околоцветникът е двоен с шестлистна чашка и шестлистно венче. Тичинките са 6. Плодовете са продълговати, оранжевочер-вени,сочни, 2—3-семенни ягоди. Листата и плодовете имат кисел вкус.
Цъфти през май-- юни, а плодовете узряват през септември.
Разпространение.
Разпространено е из храсталаците, по сухи и каменливи места, в окрайнини на гори, обикновено на варовит терен, Употребяема част. Използуват се корените (Radix Berberidis), корите на кopените (Cortex Berberidis radicis), листата (Folia Berberidis) и плодовете (Fructus Berberidis). Корените се изваждат през пролетта, а плодовете се берат при пълното им узряване.
Химичен състав.
Корените съдържат главно алкалоиди от протоберберинов тип. Основен от тази група е алкалоидът берберин — съдържанието му в кората на корена достига до 7%. Освен берберин со съдържа ятроризин, колумбамин и пламатин. Наред с протобербериновите алкалоиди в корените са установени оксиакантин и бербамин, които са бисбензилизохинолинови производни. Плодовете съдържат ябълчна, виненa и лимонена киселина, витамин С, пектин и каротеноиди.
Действие.
Жлъчегонно, жлъчетворно, апетитовъзбуждащо, съдоразширяващо, спазмолитично.
Приложение.
Плодчетата могат да се консумират като храна под формата па сладка, компоти, ликьори и други с леко жлъчегонно и подобряващо храносмилането действие. Корените съдържат силно активни алкалоиди, които в големи дози са отровни, затова трябва да се прилагат внимателно. Всички използувани части на растението премахват спазмите на жлъчния мехур и
действуват болкоуспокояващо при жлъчнокаменна болест и дискинезии на жлъчните пътища. Същевременно се стимулира отделянето на жлъчка.
Корените и изолираните от тях алкалоиди се използуват като тонизиращо и кръвоспиращо средство при маточни кръвотечения, за засилване на сърдечната дейност или за понижаване на артериалното налягане. В народната медицина се прилагат и при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, при спазми на стомаха, диария, дизентерия, при ревматизъм, шипове, отоци, скрофули и др.
Външно се употребяват при перде на очите и при възпаление на венците.
Начин на употреба.
От корите на корените се прави отвара, като 1 супена
лъжица билка се вари 10 мин в 1/2 л вода. Изпива се по 1 винена чашка от отварата преди ядене. От алкалоида берберин е получен препарат, който се прилага като тонизиращо матката и стимулиращо жлъчната секреция средство.

Синя жлъчка (цикория) — Cichoriimi intybus L.

Сем.  Сложноцветни - Asteraceae (Compositae)
Описание.
Многогодишно тревисто растение (прил. 40) с месест вретеновиден корен.
Стъблата са ръбести, изправени, 30 —120 см високи. Приосновните листа са събрани в розетка и са неправилно вълновидно пересто изрязани на триъгълни дялове, а стъбловите са ланцетни, полустъблообхващащи. Цветните кошнички са единични или по няколко заедно, с къси дръжки или почти приседнали в пазвите на сгъбловиге листа. Обвивката на цветните кошнпчки е от два кръга листчета. Всички цветове са езичести, светлосини, рядко бели или розови. Плодът е с 5 неясни ребра и коронка от 1—2 реда къси люспици. Всички части на растението са с млечен сок.
Цъфти от юни до октомври.
Разпространение.
Расте по сухи тревисти места, край пътища и изкопи, като плевел из окопните култури и стърнищата и като бурен по рудерализирани места из цялата страна.
Употребяема част.
Използуват се корените (Radix Cicliorii), извадени през есента, и стърковете (Herda Cichorii).
Химичен състав.
В корените се съдържат 40-50% инулин, гликозидът интибин и др. В млечния сок се съдържат горчивите сесквитерпенови лактони лактуцин и лакукопикрин, а също и тараксастерол. В цветовете се съдържа кумариновият гликозид циконирин, който при хидролиза се разцепва на ескулегин и глюкоза.
Действие.
Тонизиращо храносмилателната система, апетитовъзбуждащо, жлъчегонно, слабително. Има известно диуретично действие.
Приложение.
Дрогата се използува както другите съдържащи горчиви съставки растения за стимулиране па храносмилането - засилване на секрецията на жлъчка, стомашен и чревен сок от активиране перисталтиката на червата.
Билката у нас най-често се прилага като жлъчегонно средство при жълтеница, камъни в жлъчния мехуp, лошо храносмилане, атоничен запек, хронични бъбречни възпаления и камъни в бъбреците, за стимулиране обмяната на веще ствата и др. Употребява се и външно при кожни пъпки, цирей и др.  От
корените на цикорията се приготвя заместител на кафето.
Начин на употреба.
От стръковете се приготвя запарка, като 2 чаени лъжички
стрита билка се залива с 250 см3 вряща вода. Запарката се изпива за 1 ден (стимулира жлъчната секреция). От корените също може да се направи запарка, която има очистително действие.

Росопас — Fumaria officinalis L.

Cем. Макови — Papaveraceae
Описание.
Едногодишно растение (прил. 38) с полулежащи или възходящи, силно разклонени стъбла, високи 10 - 40 см. Листата са сложно пересто нарязани с тясно линейни, линейно ланцетни или елипсовидни, 1- 4 мм широки крайни дялове. Съцветията са гроздовидни, многоцветни, 2 - 6 см дълги. Прицветниците са 2 - 3 пъти по-къси от цветните дръжки, заострени. Цветовете са 6 - 9 мм дълги, неправилни, розововиолетови до пурпурночервени. Чашелистчетата са яйцевидни, 2,5 - 3,5 мм дълги, едро назъбени.
Тичинките са 2, триразделни. Плодът е кълбовидно, на върха вдлъбнато орехче, 2,5 - 3 мм в диаметър.
Цъфти от април до юни.
Разпространение.
Расте по тревисти места, из посевите като пле-вел и по рудерализирани площи край пътища и огради из цялата страна до 1000 м надморска височина.
Употребяема част.
Използува се надземната част (Herba Fumariae), събрана по време на цъфтеж. Да не се смесва с отаналите 7 вида от рода F'umaria, разпространени у нас, които се отличават с не по-дълги от 1 мм чашелистчета (F. parviflora, F. vaillantii, F. schleicheri и F. schrammii), с разперени и завити надолу плодни дръжки (F. thuretii и F. kralikii) и със заострени или заоблени, но не вдлъбнати на върха орехчета.
Химичен състав.
Съдържа алкалоидите протопин, криптопин, синактин, кори-далин, булбокапнин и др.; фумарова киселина, слузни вещества, смоли и др.
Действие.
Спазмолитично, болкоуспокоявашо, жлъчегонно.
Приложение. Билката се използува предимно като отстраняващо спазмите и болкоуспокояващо средство при дискинезии на жлъчните пътища, жлъчни камъни. Прилага се и като апетитовъзбуждащо средство и тонизиращо
червата при атоничен запек, при хемороиди, скрофули, като средство за отслабване и др. Външно се използува при пъпки и лишеи и при краста.
Растението е отровно.Уврежда централната нервна система, сърдечно съдовата и храносмилателната система.Затова не трябва да се прилага самостоятелно за самолечение, а при лекарско назначение и под наблюдение от лекаря. Експериментално е установено, че извлеци от надземната част понижават силно и продължително артериалното налягане.
Начин на употреба.
Прилага се като извлек, приготвен на студено от 2 чаени лъжички ситно нарязана билка с 1/2 л студена вода. След като кисне 8 часа, се изпива за 1 ден. Съществуват и препарати с жлъчегонно и жлъчетворно действие, приготвени от дрогата.

Камшик— Agrimonia eupatoria L.

Сем.  Розоцветни - Rosaceae
Описание.
Многогодишно тревисто растение (прил. 41), с изправено стъбло, високо до 1 м, покрито с твърди власинки. Облистено е само в долната си част, като листата са нечифтоперести. Отделните листчета са продълговато ланцетни, назъбени, отгоре са тъмнозелени, отдолу сивовлакнести. На върха на стъблото се намират златистожълтите цветове, събрани в гроздовидни съцветия. Венчелистчетата са 5, тичинките са от 5 до 20.
Плодът е с неправилна сферична форма, покрит с кукести израстъци по повърхността.
Цъфти през лятото — от юни до август.
Разпространение.
Расте навсякъде из храсталаците, ливадите, край сградите.
Употребяема част. За лечебна цел се прилагат облистените надземни части (Herba Agrinioniae), събрани в период на цъфтеж.Надземната част нa растението се отрязва на разстояние до 25 см от върха надолу, като се отстраняват дебелите стъбла. Прецъфтели стръкове не трябва да се събират.
Химичен състав.
Растението съдържа около 5% катехинови танини, флавоноидни вещества, следи oт никотинова киселина, витамин К, етерично масло.
Действие.
Адстрингентно,запичащо, жлъчегонно,апетитовъзбуждащо, диуретично.
Приложение.
Надземната част на растението се използува широко като
жлъчегонно средство при чернодробни заболявания, камъни в жлъчния мехур и др., като запичащо средство (при диарии), като пикочогонно и потогонно средство (при простуда, отоци, бъбречни заболявания и др.). По-рядко се прилага при възпаление на кожата (дерматит, циреи и др.), атония на пикочния мехур със затруднено уриниране, нощно напикаване, ревматизъм. Билката се използува и при хемороиди, кървящи венци, за промивка на варикозни язви и др. Особено се препоръчва за гаргара при възпаление на гърлото и при
ларингит. Понася се добре. Билката не е отровна.
Начин на употреба. Приготвя се чай от оситнени стръкове, като 3 - 4 супени лъжици билка се залива с 1/2 л вряща вода. След изстиване чаят се прецежда и се изипива за 1—2 дни. При ларингит се препоръчва следната рецепта за
гаргара: 100 г сухи листа се варят в 1 л вода, докато обемът намалее с 1/3.
Прецежда се и се добавя мед.

Последна промяна ( Събота, 02 Февруари 2013 22:48 )