БИЛКИТЕ ВЪВ ВСЕКИ ДОМ-5ч.

Петнист БЯЛ ТРЪН—Silybtini niarianum (L.) Gaertn.

Сем.  Сложноцветни - Asteraceae (Compositae)
Описание.
Едногодишно или двегодишно бодливо растение (прил. 43).
Стъблото е 20 - 150 см високо, право, неразклонено или слабо разклонено, почти голо.

Приосновните листа са с дръжки, пересто наделени 25 - 50 см дълги и 12 - 25 см широки, голи. Стъбловите листа са по-дребни и по-слабо наделени,приседнали, стъблообхващащи; листните дялове завършват с жълтеникавобели, твърди,до 8 мм дълги бодли. Цветните кошнички са единични, 2,5 - 4 см в диаметър с обвивка от бодливи листчета.

Всички цветове са тръбести, пурпурночервени. Плодосемките са продълговато яйцевидни, 6 - 8 мм дълги, лъскави, с хвърчилка от бели власинки. Цъфти юни - август.
Разпространение.
Расте край пътища и огради като рудерално растение предимно в южните части на страната, но сравнително рядко.

Употребяема част.
Използуват се плодосемките (Fructus Silybi).

Химичен състав.
Съдържат флавоноиди (флаванолигнани), слузни вещества, тлъсто масло, смоли и др.

Действие.
Жлъчегонно, слабително,, тонизиращо.

Приложение.
Плодосемките се прилагат при чернодробни забо лявания и камъни в жлъчния мехур. Особено ценно е хепатопротективното им(предпазващо черния дроб) действие. Пo-рядко се назначават при хроничен бронхит.  Понякога се използуват и листата освен при изброените заболявания и при хемороиди, високо артериално налягане, запек и др. Младите листа на растението се използуват като витаминозна пролетна салата. От плодосемките са получени препарати (силимарин и легалон) с хепатопротективно действие.

Начин на употреба.
Плодосемките се дават по 1—2 г дневно в естествен вид или във воден или спиртен извлек. Листата са прилагат по 2-5 г дневно под формата на запарка.

Артишок — Cynara scolymns L.

Сем. Сложноцветни — Asteraceae (Compositae)
Описание.
Многогодишно тревисто растение с 1,5 до 2 м високо стъбло. Листата са дълбоко пересто нарязани, отдолу сивовлакнести, приосновните са до 80 см дълги. Цветните кошнички са единични, едри, 6-7 см в диаметър. Обвив ните листчета са керемидообразно наредени, голи, външните са с остър триъгълен придатък на върха. Плодовете са 6-8 мм дълги, с 25 - 40 мм дълга хвърчилка. Цъфти юли август.

Разпространение.
Расте в Югозападна Европа. У нас се отглежда много рядко като декоративно растение.

Употребяема част.
За лечебни цели се използуват цветните кошнички(Anthodium Cinaraе) и листата (Folia Cynarae).

Химичен състав.
Съдържа цинарин-вещество с жлъчегонно действие и понижаващо нивото на холестерола и липидите в кръвта. Изолирани са и сесквитерпенови лактони.
Съдържат се също флавоноиди и полифенолни киселини.

Действие.
Засилва жлъчната секреция и диурезата, стимулира метаболизма на холестерола, има и антидиабетно действие.

Приложение.
Използува се като жлъчегонно и жлъчетворно, апе титовъзбуждащо, слабително и диуретично средство, при черно-дробна, сърдечна и бъбречна недостатъчност, при хроничен и остър нефрит.
Наблюдавано е намаляване на холестерола и уреята в кръвта при лекувани с билката болни.
Начин на употреба.
Използува се 1% запарка от листат с вода по 1 супена лъжица или 1/2 кафена чашка преди ядене. Прилага се и водно-спиртен извлек от билката по 0,10 г преди ядене.

Черна ряпа —Raphanus sativus L. var. niger (Mill.) Per

Сем. Кръстоцветни — Brassicaceae (Cruciferae)

Описание.
Двегодишно зеленчуково растение, развиващо през първата година листна розетка и кореноплод, а през втората— цветоносно стъбло. Кореноплодът е от 5 до 20 см в диаметър с разнообразна форма и багра. Вътрешната част на кореноплода е бяла, жълтеникава или червеникава, с остър парлив вкус и характерна миризма. Цветоносното стъбло е до 1 м високо. Приосновните листа са събрани в розетка. Цветовете са бели, розови или виолетови с по-тъмни жилки. Цъфти през юни—юли.
Разпространение.
Отглежда се като зеленчуково растение в цялата страна.
Употребяема част.
За лечебни цели се използува кореноплодът (Radix Raphani sativi).

Химичен състав.
Съдържа етерично масло с фитонцидни свойства, витамини (А, В2, С, Р, К). минерални вещества (калиеви, калциеви, серни, магнезиеви и фосфорни соли), микроелементи, ферменти, пектинови вещества и др.

Действие.
Жлъчегонно, апетптовъзбуждащо, пикочогонно.

Приложение.
Черната ряпа се използува като храна и като лекарство.
Съдържащите се в ряпата вещества (киселини, етерични масла, лизоцим и др.)й придават специфичен вкус, аромат и лечебни свойства. Използува се като апетитовъзбуждащо и жлъчегонно средство и при камъни в бъбреците. Опитно
е установено стимулиращо действие върху секрецията на храносмилателните сокове. Захарен извлек от ряпата се използува против кашлица, при ишиас, против глисти и др. Настърганата ряпа, нанесена като лапа, има действие, близко до това на синапа. Очуканите семена от ряпата се препоръчват от народната медицина като антимикробно и противогъбично средство за външно приложение.
Начин на употреба.
Използуват се кореноплодът, захарен извлек от него(кореноплодът се издълбава, поставя се захар и се изчаква една седмица,след което се използува захарният извлек), настъргани корени, счукани семена под формата на чай и настойка за външно приложение.
Като жлъчегонни и жлъчетворни средства се използуват много други растения, съдържащи горчиви съставки, свободни киселини, етерични масла, смоли, алкалоиди и други вещества, способни да тонизират жлъчния мехур и да
стимулират жлъчната секреция.

Царевична коса (Stigmata Maydis). Използува се широко при чернодробни, жлъчни и други заболявания.
Опитно е установено, че различни извлеци от билката увеличават жлъчната секреция, намаляват съдържанието на билирубина, ускоряват кръвосъсирването. Действието на билката се свързва с царевичното масло, което има подобно на яйчния жълтък влияние върху жлъчната секреция и
обмяната на веществата. За разлика от яйчния жълтък царевичното масло изпразва по-добре и за по-дълго време жлъчния мехур, като забавя напълването му с прясна жлъчка. Използува се запарка от царевичната коса.

Вратига (Tanacetum vulgare L.). Растението има добре изразено и потвърдено от опита жлъчегонно действие: секрецият на жлъчка се засилва, като се намалява съдържанието на слузни вещества в нея.
Жлъчегонен ефект имат н ментата, хрянът, копривата, невенът чесънът, кромидният лук и други етерични растения.Много подправки имат жлъчегонно действие.

5.1.9. БИЛКОВИ ЧАЕВЕ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА

Чаеве при заболявания на устната кухина и при неприятен дъх в устата
1. При възпаление на устната кухина* (Species Aniistomiliticae)
Rp. Rad. Symphyti (корени от черен оман) 50,0
Fl. Calendulae (цвят от невен) 50,0
Fl. Chamomiilae (цвят от лайка) 50,0
Прилага се при възпаление на лигавицата на устната кухина и на венците.
Начин на употреба.
Една супена лъжица смес се залива със 100 см3 вряща вода. Оставя се да изстине. Използува се за неколкократно изплакване на устната кухина чрез жабуркане.
2. Rp. Fol. Farfarae (листа от подбел) 20,0
Fr. Foeniculi (плодове от резене) 10,0
Fol. Menthae pip. (листа от мента) 10,0
Fl. Chamomiilae (цвят от лайка) 10,0
Fol. Sal viae (листа от градински чай) 15,0
Hb. Agrimoniae (стръкове от камшик) 20,0
Rad. Althaeac (корени от ружа) 15,0
Прилага се при възпаление на устната лигавица и венците и при фарингит.
Начин на употреба.
Една супена лъжица смес се запарва в 250 см3 вода за 30 мин. Със запарката се прази гаргара 3—4 пъти дневно.

3. При неприятен дъх в устата*
Rp. Fr. Atiisi (плодове от анасон) 30,0
Fol. Rosmarini (листа от розмарин) 20,0
Fol. Menfhac pip. (листа от мента) 20,0
Hb. Absinthii (стръкове от пелин) 10,0
Прилага се при неприятен дъх в устата вследствие нервно напрежение, стомашно-чревни смущения, развалени зъби и др.
Начин на употреба.
Три супени лъжици смес се вари 3 мин с 600 см3 вода.
След като изстине, чаят се изпива на три пъти за един ден.

Апетитовъзбуждащи чаеве
4.Rp.Горчив чай (Species ainara)
Poncrirpium Aurantii (портокалова кора)
Fol. Menyanthidis (листа от блатен трилистник) 20,0
Hb. Absinthii (стръкове от пелин) 20,0
Hb. Cardui benedicti (стръкове от пресечка) 20,0
Hb. Centaurii (стръкове от червен канатарион) 20,0
Прилага се за стимулиране на апетита.
Начин на употреба.
Прави се запарка от 1 чаена лъжичка смес на 250 см3
вряща вода. Прецежда се, след като изстине. Изпива се на 3 пъти преди ядене.

5. Rp. Hb. Centaurii (стръкове от червен кантарион) 30,0
Fl. Miliefolii (цвят oт бял равнец) 30,0
Fol. Menthae pip. (листа от мента) 30.0
Прилага се като апетитовъзбуждащо средство при възрастни и при дена.
Начин на употреба.
Една чаена лъжичка смес се залива с 200 сма вряща вода.
Оставя се да престои 2 часа. След като изстине, чаят се пие по 50 см3 1/2 час преди ядене.

Чаеве при заболявания на стомаха
6. Rp. FI. Tiliae (цвят от липа) 20,0
Sem. Lini (семе от лен) 20,0
Rad. Givcyrrhizae (корени от сладник) 20.0
Rhiz. Calami (коренища от акорус) 20,0
Fol. Menithaepip. (листа от мента) 20,0
Fr. Foeniculi (плодове от резене) 20,0
Прилага се при киселини в стомаха.
Начин на употреба.
Една супена лъжица смес се запарва. с 250 см3 вода. За един ден се изпиват 2—3 чаши чай.

7. Rp. Red. Valerianae (корени от дилянка) 5,0
Hb. Gentininae asclep. (стръкове от синя тинтява) 5,0
Rhiz. Calami (коренище от акорус) 5,0
Fol. Trifolii fifrini (листа от блатен трилистник) 10,0
Hb. Centaurii (стръкове от червен кантарион) 10,0
Fr.Carvi (плодове от ким) 10,0
F'r. Anisi (плодове от анасон) 10,0
Fr. Foeniculi (плодове от резене) 10,0
Fi. Chamoillae (цвят от лайка) 10,0
Fol. Menthae pip. (листа от мента) 15,0
Hb. Millefolii (стръкове от бял равнец) 20,0
Пpилага се при гастрит.
Начин на употреба.
Една пълна супена лъжица смес се залива с 250 см3 вряща вода. След като престои 10 мин в добре затворен съд, чаят се изпива наведнъж топъл, без захар около 30 мин преди обяд.

8. Rp. FI. Chamomillae (цвят от лайка) 15,0
Fol. Rubi (листа от къпина) 10,0
Hb. Agrimoniae (стръкове от камшик) 5,0
Fr. Foeniculi (плодове от резене) 10,0
Hb. Centaurii (стръкове от червен кантарион) 10,0
Hb. Hyperici (стръкове от жълт кантарион) 10,0
Fol. Menthae pip. (листа от мента) 10,0
Rad. et Hb. Taraxaci (корени и стръкове от глухарче) 15,0
Hb. Alillefolii (стръкове от бял равнец) 15,0
Прилага се при гастрит, язвена болест.
Начин на употреба.
Една супена лъжица смес се запарва с 250 см3 вода за 15 минути. Чаят се пие топъл 3 пъти дневно преди хранене.

9. Профилактичен чай при язва на стомаха и дванадесетопръстника
(Species profilacticae antiulceris ventriculi et duodeni)
Rp. Hb. Veronicae (стръкове от великденче) 10,0
Hb. Saturejae (стръкове от чубрица) 20,0
Hb. Leonuri (стръкове от дяволска уста) 20,0
Hb. Hyperici (стръкове от жълт кантарион) 40,0
Rad. Valerianae (корени от дилянка) 10,0
Fol. Rubi (листа от къпина) 30,0
Fol. Plantaginis majoris (листа от широколистен жиловлек) 40,0
Fr. Rosae (плодове от Шипка) 40,0
Прилага се за предпазване от появяване на язва на стомаха и дванадесетопръстника и като помощно средство при лечение на язва.
Начин на употреба.
Една супена лъжица смес се вари 3 мин в 200 см3 вода.
Чаят се изпива след изстиване. Дневна доза 4 чая.

10. Rp. Rhiz. Tormentillae (коренища от очиболец) 15,0
Rad. Aiiaeae (корени от ружа) 15,0
Rad. Symphyti (корени от черен оман) 15,0
Fol. Melissae (листа от маточина) 15.0
Tur. Pini (връхчета от бор) 15,0
Hb. Absinthii (стръкове от пелин) 15,0
Hb. Hyperici (стръкове от жълт кантарион) 15,0
Прилага се при язвена болест.
Начин на употреба.
Една супена лъжица смес се запарва в 250 см3 вода за 10мин. Изпива се по 1 чаша чай преди хранене.

11. Rr. Rad. Alhaeae (корени от ружа) 20,0
Rad. Glycyrrliizae (корени от сладник) 20,0
Rad. Symphyti (копени от черен оман) 20,0
Hb. Ciielidonii (стръкове от змийско мляко) 10,0
Прилага се при язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника.
Начин на употреба.
Прави се отвара от 1 супена лъжица смес с 250 см3 вода.
Изпиват се 2—3 чаши дневно.

12. Rp. Fl. Chamomillae (цвят от лайка) 40,0
Hb. Ceniaurii (стръкове от червен кантарион) 20,0
Fr. Carvi (плодове от ким) 20,0
Fоl. Sennae (листа от сена) 10,0
Cort. Frangulae (кори от зърнастец) 10,0
Прилага се при язвена болест, придружена от колит.
Начин на употреба.
Две чаени лъжички смес се запарва с 250 см3 вряща вода.
След 15 мин чаят се прецежда и се изпива вечер преди сън.

13. Rp. Fr. Anaethi (плодове от копър) 15,0
Hb. Centaurii (стръкове от червен кантарион) 5,0
Fl. Chamomillae (цвят от лайка) 15,0
Fr. Coriandri (плодове от кориандър) 10,0
Fol. Melissas (листа от маточина) 5,0
Fol. Menthae pip. (листа от мента) 15,0
Fr. FocnicuH (плодове от резене) 15,0
Cort. Frr.iig'ilae (кори от зърнастец) 10,0
Hb. Milieloiii (стръкове от бял равнец) 10,0
Прилага се при гадене и повръщане при стомашни заболявания.
Начин на употреба.
Една супена лъжица смес се запарва с 250 см3 вряща вода.
След 1 час чаят се прецежда и се пие неподсладен.

14. Rp. Fr. Anisi (плодове от aнacoн) 10,0
Fr. Foeniculi (плодове от резене) 10,0
Fr. Carvi (плодове от ким) 10,0
Fol. Menthae pip. (листа от мента) 20,0
Прилага се при стомашни спазми и задръжка на газове.
Начин на употреба.
Две пълни чаени лъжички смес се запарва с 250 см3 вода. Чаят се изпива на глътки за 1 ден.

Чаеве при заболявания на червата
1. Rp. Cort. Frangulae (кори от зърнастец) 15,0
Raci. Glycyrrhizae (корени от сладник) 15,0
Fr. Foeniculi (плодове от резене) 15,0
Rad. Altnneae (корени от ружа) 30,0
Sem. Lini (ленено семе счукано) 30,0
Прилага се при хроничен запек.
Начин на употреба.
Запарка от 2 чаени лъжички смес с 250 см3 вода се изпива вечер преди сън.

2. Rp. Fol. Sennae (листа от сена) 80,0
Fol. Menthae pip. (листа от мента) 80,0
Cort. Frangulae (кори от зърнастец) 40,0
Rad. Liquiritiae (корени от сладник) 40,0
Rad. Valerianae (корени от дилянка) 40,0
Fl. Rosae (цветове от роза) 20,0
Fl. Chamomillae (цветове от лайка) 20,0
Прилага се при запек.
Начин на употреба.
Една супена лъжица смес се залива с 400 см3 вода и се вари 10 мин. Пие се по 100 см3 3 пъти дневно преди ядене.

3. Rp. Cistosirac barbatae (цистозира) 20,0
Rad. Taraxaci (корени от глухарче) 10,0
Rad. Onoiiidis (корени от гръмотрън) 10,0
Rad. Levistici (корени от селим) 10,0
Cort. Frangulae (кори от зърнастец) 50,0
Прилага се при затлъстяване и при запек.

Начин на употреба.
Една супена лъжица смес с 250 см3 вода се вари 10 мин.
Изпива се 2—3 чаши отвара на ден.

4 Rp. Cort. Fraiigulae puv. (кора от зърнастец на прах) 20,0
Fr. Rhaimni (плодове от слабителен calliart. pulv. зърнастец на прах) 20,0
Fr. Focriiciili pulv. (плодове от резене на прах) 10,0
Прилага се при хроничен запек.
Начин на употреба.
Отвара от 1/2 до 1 изравнена чаена лъжичка смес с 250 см3 вода се пие 2—3 пъти на ден.

5. Rp. Fr. Foeniculi (плодове от резене) 100,0
Rad. Ononidis (корени от гръмотрън) 100,0
Fl.Malvae (цвят от слез) 100,0
Fl. Uvae-ursi (листа от мечо грозде) 100,0
Fl. Lavandulae (цвят от лавандула) 100,0
Fol. Seniiae (листа от сена) 50,0
Cort. Frangulao (кори от зърнастец) 20,0
Rad. Riiei (корени от ревен) 20,0
F1. Rosae (цвят от червена роза) 10,0
Прилага се при хроничен запек и при затлъстяване за отслабване.
Начин на употреба.
Една супена лъжица смес се запарва с 250 см3 вряща вода. Вечер преди лягане се пие по 1/2 - 1 чаена чаша чай.

6. Rp. Cort. Franguiae (кори от зърнастец) 100,0
Fol. Mcnyanthi dis (листа от блатен трилистник) 20,0
Hb. Millefolii (стръкове от бял равнец) 20,0
Fl. Carvi (плодове от ким) 10,0
Прилага се при хроничен запек.
Начин на употреба.
Една супена лъжица смес се запарва в 1/4 л вода. Изпива се по 1/2 чаша чай вечер преди лягане.

Забележка.
При продължителна употреба може да се увеличи стомашната киселинност.

7. Rp. Cort. Frangulae (кори от зърнастец) 30,0
Rhiz. Graminis (коренище от пирей) 10,0
Fr. Carvi (плодове от ким) 10,0
Fol. Menthae pip. (листа от мента) 20,0
Fl. Sambuci nigri (плодове от черен бъз) 10,0
Rad. Тaraxaci (корени от глухарче) 10,0
Fol. Sennae (листа от сена) 10,0
Прилага се при хроничен запек.
Начин на употреба.
Една супена лъжица смес се залива с 250 см3 студена
вода, нагрява се 20 мин, без да закипи. След изстудяване чаят се прецежда а се изпива по 50 см3 3 пъти дневно.

8. Rp. Fi. Chamoniillae (цвят от лайка) 45,0
Fr. Carvi (плодове от ким) 10,0
Fr. Foeniculi (плодове от резене) 15,0
Fol. Meliissae (листа ст маточина) 20,0
Fol. Mentiiae (листа от мента) 20,0
Прилага се при колит и диария.
Начин нa употреба.
Една чаена лъжичка смес се залива с 250 см3 вода. Загрява се до кипване. Похлупва се и престоява 5 мин. Прецежда се. Дава са по 1 чаена лъжичка няколко пъти на ден.

9. Rp. Fl. Chamomillae (цвят от лайка) 20,0
Fr. Rosae (плодове oт Шипка) 20,0
Lichen islanbicus (исландски лишей) 10,0
Fr. .Myrtilli (плодове oт боровинка) 20,0
Hb. Origanii (стръкове oт риган) 10,0
Hb. Polygoni avicutaris (стръкове от пача трева) 20,0
Прилага се при ентероколити с диарии.
Начин на употреба.
Една чаена лъжичка смес се залива с 250 см3 вода, загрява се до кипване. Прецежда се след 1/2 час. Пие се по 1/2 чаена чаша топъл чай 4 пъти дневно.

10. Rp. Rhiz. Tormentillae (коренище от очиболец) 10,0
Fol. Menthae pip. (листа от мента) 10,0
Fol. Myrtilli (листа or черна боровинка) 10,0
Fol. Urticae (листа от коприва) 10,0
Fol. Juglandis (листа oт орех) 10,0
Fl. Chamomillae (цвят от лайка) 10,0
Прилага се при чревни разстройства.
Начин на употреба.
Прави се запарка от 1 супена лъжица смес на 250 см3 вода. Изпива се по 2—3 чаени чаши запарка на ден.

11. Rp. Rhiz. Tonneillae (коренище от очиболец) 15,0
Rhiz. Bistortae (коренище от кървавиче) 15,0
Hb. Bursas pastoris (стръкове от овчарска торбичка) 30,0
Fol. Menthae pip. (листа от мента) 10,0
Fl. Chamomillae (цвят го лайка) 10,0
Прилага се при колит.
Начин на употреба.
Приготвя се запарка от 1 cупена лъжица смес с 250 см3 вода Изпива се по 2—3 чаени чаши запарка на ден.

12. Rp. Hb. Polygoni avicularis (стръкове от пача трева) 20,0
Hb. Agrimoniae (стръкове от камшик) 20,0
Fol. Plantaginis (листа от жиловлек) 40,0
Прилага се при диария.
Начин на употреба.
Прави се отвара от 1 супена лъжица смес с 250 см3 вода.
Пие се по 1/2 чаена чаша отвара 3—4 пъти на ден.

Чаеве при заболявания на черния дроб и жлъчните пътища
1. Жлъчегонен чай* (Species Cholagogae MA)
Rp. Strob. Lupuli (шишарки от хмел) 50,0
Fol. Menthae spicate (листа от джоджен) 25,0
Hb. Cichorii (стръкове от синя жлъчка) 25,0
Прилага се при заболявания на жлъчните пътища и храносмилателната система.
Начин на употреба.
Една супена лъжица смес се залива с 200 см3 вряща вода.
След изстиване чаят се изпива 20 мин преди ядене. Дневна доза 3 чая.

2. Rp. Rad. Cichorii (корени от цикория) 40,0
Fl. Helichrysii (цветове от жълт смил) 40,0
Rad. Taraxaci (корени от глухарче) 40,0
Прилага се за стимулиране изпразването на жлъчния мехур.
Начин на употреба.
Една супена лъжица смес се вари 5 мин с 250 см3 вода.
Прецежда се, след като изстине. Изпива се на 3 пъти за един ден.

3. Rp. Fol. Menthae pip. (листа от мента) 10,0
Hb. Absinthii (стръкове от пелин) 10,0
Fl. Hefichrysi arenarii (цветове от жълт смил) 10,0
Cort. Fransrulae (кори от зърнастец) 10,0
Rad. Taraxaci (корени от глухарче) 10,0
Rad. Rubiae tinct. (корени от борш) 40,0
Прилага се при жлъчнокаменна боласт. Стимулира изпразването на жлъчния мехур.
Начин на употреба.
Отвара от 2 супени лъжици смес с 250 см3 вода се пие сутрин и вечер по 1 чаена чаша.

4. Rp. Hb. Marrubii (стръкове от пчелник) 10,0
Fol. Melissae (листа от маточина) 10,0
Fol. Menthae pip. (листа от мента) 20,0
Hb. Centaurii (стръкове от червен кантарион) 20,0
Hb. Absinthii (стръкове от пелин) 20,0
Прилага се за стимулиране произвеждането и отделянето на жлъчка.
Начин на употреба.
Отвара от 2 супени лъжици смес на 250 см3 вода се пие по 1—2 супени лъжици 30 мин преди хранене.

5. Rp. Hb. Chelidonii (стръкове от змийско мляко) 10,0
Rad. Taraxari (корени от ) 10,0
Hb. Polygoni avicularis (стръкове от пача трева) 10,0
Siygm. Maydis (царевична коса) 10,0
Hb. Hyperici (стръкове от звъника) 10,0
Hb. Vioiae tricol. (стръкове от трицв. теменуга) 10,0
Fr. Anisi (плодове от анасон) 10,0
Fr. Coriandri (плодове от кориандър) 10,0
Прилага се при жлъчнокаменна болест.

Начин на употреба.
Прави се отвара от 1 супена лъжица смес на 250 см3 вода.
Пие се по 1 чаена чаша отвара 3 пъти на ден.

5.2. БИЛКИ, ИЗПОЛЗУВАНИ ПРИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ДИХАТЕЛНАТА СИСТЕМА

От древността до наши дни лечебните растения се ползуват може би с най голяма популярност при заболяванията на дихателната система. Много от тези болести като остри възпаления (катари) на горните дихателни пътища, остри и
хронични бронхити, емфиземи, бронхиектазии, бронхиална астма и др. могат да бъдат повлияни благоприятно от приготвени в домашни условия лекарства (чаеве, отвари, запарки) от лечебни растения. В едни случаи само тези народни средства могат да бъдат достатъчни, в други те успешно се съчетават с температуропонижаващи, противоинфекциозни и др. лекарствени средства.
Особено подходящи са лечебните билки при хронични заболявания на дихателната система, изискващи продължително лечение, при стари хора.
Нарушенията във функциите на дихателната система най-често се изразяват в затруднено дишане, бронхоспазъм, кашлица с различен характер: суха, дразнеща, без отделяне на храчки или с по-лесно или по-трудно изхвърляне на
бронхиални секрети. Всяко заболяване на дихателната система изисква компетентно и точно диагностициране и своевременно лечение. В комплекса от лечебни мероприятия на лечебните растения се пада важна роля.
При остри възпалителни заболявания много полезни са топли чаеве, лапи и др., приготвени от различни дроги. Те упражняват потогоннo действие, разширяват кожните кръвоносни съдове и увеличават излъчването на топлина, снижавайки по този начин повишената температура. Към това се прибавя и противовъзпалителното и противомикробното действие на редица дроги. Един от най-обезпокоителните симптоми на заболяванията на дихателната система е кашлицата. Често тя се поражда от дразнене на чувствителни нервни окончания, разположени в лигавицата на горните дихателни пътища поради възпалителен оток, натрупване на секрети и други причини. В такива случаи особено полезно е използуването на някои слузни вещества, съдържащи се в различни растения. Във вода тези вещества образуват желатиноподобна слузеста маса, която ,,покрива" като лапа възпалените лигавици и намалява кашличния рефлекс. Такива слузни вещества се намират в лененото семе, в корените на ружата, в семките на дюлята и др. Поради липсата на токсичност това са истински „домашни средства."
За успокояванe на безцелната, суха кашлица могат да се изпол-зуват някои вещества (главно алкалоиди) които подтискат, успокояват центъра на кашлицата в продълговатия мозък. Такова действие има опият, кодеинът, наркотинът и др., съдържащи се в сънотворния мак, но те не са „домашни средства". Напротив, тяхното използуване силно се ограничава поради голямата им токсичност, способността им да подтискат центъра на дишането и да предизвикват привикване и пристрастяване.
Много лечебни растения съдържат активни вещества, които повлияват рефлекса на отхрачването (отхранващи, експекториращи средства). Едни от тях допринасят за втечняването на бронхиалните секрети, усилват движенията на ресничките на постилащите дихателните пътища клетки и по този начин улесняват изхвърлянето на секрета. На сапонините, конто се съдържат в някои растения, като иглика, подбел, трицветна теменуга и др., се дължи отхранващият ефект на тези растения. Приложени в малки дози, те дразнят умерено лигавицата на стомаха и червата, предизвикват леко гадене (повдигане) и по този начин увеличават бронхиалната секреция и улесняват нейното изхвърляне.
Растения, съдържащи етерични масла (мащерка, бор, анасон и др.), имат способността в малки дози да втечняват бронхиалния секрет и да улесняват неговото отделяне, а в големи дози да подсушават дихателните пътища. Освен това излъчвайки се през белите дробове, етеричните масла упражняват и местен противовъзпалнтелен ефект, отбъбват бронхиалната лигавица. Те притежават и умерен антисептичен, противомикробен и противогнилостен ефект, което ги прави популярни помощни средства при хронични бронхити с гнойни храчки, при белодробни абсцеси, гангрени.
Много растения, съдържащи етерични масла (мащерка, роза), упражняват и известно бронхоразширяващо действие и с успех се използват при някои спазми — спазстичен бронхит, коклюш, бронхиална астма.

Черен бъз—Sambucus nirga L .

Сем. Бъзови — Caprifoliaceae

Описание.
Разклонен храст или дърво (прил. 44), високо до 3 м и рядко до 8 м, със силно развита коренова система. Стъблото и клоните са сивокафяви със светли лещанки по тях(като чертички) и с бяла шуплеста сърцевина. Листата са срещуположни, нечифтоперести,дълги до 35 см, с 3 до 9 листчета — с яйцевидно продълговата форма, назъбени по края.
Цветовете са жълтеникавобели, дребни, с петделно венче и петзъбна чашка, събрани в сложно съцветие като щит на върха на цветоносни клонки. Тичинките са 5, с едри жълти
прашници. Плодът е черновиоле-това сочна ягода, най-често с 3 кафяви семена.

Цъфти през май—юни.
Разпространение.
Расте покрай реките, из храсталаците и в населени места в цялата страна.
Употребяема част.
За лечебна цел се използуват най-често цветовете (Fiores Sambuci), конто след изсушаване на сянка се пресяват през сито, така че да преминат само цветовете, а цветните дръжки се отстраняват. Изсушените цветове имат сладникав слузест вкус. Порядке се употребяват корените (Radix Sambuci nigri).

Химичен състав.
Цветовете съдържат малко количество етерично масло, съставено предимно oт терпени, флавоноидите рутин, хиперозид, изокверцитрин и полифе-нолните киселини кафена, хлорогенова и ферулова, така също и гликозидни вещества с потогонно действие, слузни и малко дъбилни вещества.

Действие.
Цветовете на бъза имат потогонно, омекчаващо и отхрачващодействие. Листата действуват диуретично и слабително.
Плодовете имат слабително и диуретично действие.

Приложение.
Цветовете на бъза се употребяват при хрема, ангина, кашлица, пресипнал глас.
В българската народна медицина чаят от цветовете се употребява още за лечение на възпаление на пикочните пътища, при импотенция, хемороиди, подагра.
Отвара от листата се използуват външно за бани при кожни обриви, хемороиди, ревматизъм.
Чай от цветовете се използува за инхалация при пресипнал глас и възпаление на горните дихателни пътища.

Начин на употреба.
От цветовете се приготвя запарка (чай), като 2 чаени лъжички цветове се заливат с 250 см3 вряща вода. Оставя се за 10—15 мин, след което се прецежда и се пие на глътки. Напоследък всред народа широко популярно е приготвянето на воден извлек и сироп от цветове на бъз: 15 пресни съцветия се накисват в 3 л вода за една вечер, течността се прецежда и се пие затоплена или се приготвя сироп със захар, които се употребява разреден с вода като напитка.
От плодовете на бъза се приготвя сгъстен пулп или мармелад, който се употребява като диурегично и слабително средство, за усилване и при неврози.
Може да се приготви н извлек от 1/2 лъжица изсушени плодове и 250 см3 вода.

Липа (дребнолистна, едролистна, сребролистна) — Tilia cordata Mill. (Т. parvifoiia Ehrh.) Tilia platyphyllos Scop. (T. grandifolia Ehrh. Tilia tomentosa Moench (T.argentea DC.)

Сем. Липови — Tiliaceae

Описание.
Високи до 25—30 м дървета, разклонени, с гъста корона.Листата са последователни,с неправилно сърцевидна форма,назъбени покрая,с дълги дръжки, с прилистници в основата. Листата на дребнолистната липа отгоре са тъмнозелени, отдолу-синкавозелени, при едролистната липа те са еднакво зелени от двете страни, а при сребролистната — отгоре са зелени, а отдолу бели, покрити е власинки. Цветовете са събрани в полусенник, чиято дръжка е сраснала с главната жилка на присъцветника, който е ланцетен, целокраен, кожест, с мрежесто жилкуване. Присъцветникът на дребнолистната липа е гол, на едролистната— покрит със звездовидни власинки, а при сребролистната— с белезникави власинки. Съцветията на дребнолистната и сребролистната липа са дребни, обикновено са от 5 до 7, дори до 15 цветчета, а на едролистната —от 2 до 5,най-често 3 едри цветчета. Чашката на всички е петлистна, венчето е светложълто, петлистно. Тичинките са многобройни. Плодът е едносеменно меко орехче при дребнолистната липа и с твърда, вдървена обвивка при останалите два вида. Дребнолистната липа цъфти най-късно към средата на лятото — след едролистната и сребролистната.
Разпространение.
Сребролистната липа е най-широко разпространена в страната ни, докато останалите два вида са разпространени по-рядко в горите, по каменистите склонове на предпланинските и планинските области.
Дребнолистната и едролистната липа се отглеждат като декоративни дървета.

Употребяема част.
Използуват се съцветията с присъцветниците (Flores Tiliaecum bracteis) и без присъцветниците (Flores Tiliae sine bracteis), събрани по време на цъфтене.

Химичен състав.
Цветовете съдържат около 0,06% етерично масло с главна съставка алкохола фарнезол; флавоноидния гликозид тилирозид (производно на кемпферола и р кумарова киселина) и флавоноиди, производни на кверцетина. В прицветниците се съдържат
слузно вещество, танини, производни на β-aмпиpинa, аскорбинова киселина и др.

Действие.
Цветовете на липата (липов цвят) притежават потогонно, леко дезинфекционно (противомикробно), противоспастично, противовъзпалително и диуретично действие.

Приложение.
Използува се под формата на чай при остри катари на горните дихателни пътища (ларингити, трахеобронхити) и други температурни състояния. Като леко диуретпчно средство липовият цвят намира приложение за лечение на някои заболявания на пикочните пътища.
Под формата на запарка или отвара липовият цвят се използува още и външно за гаргара при възпалителни заболявания на гърлото и устната кухина.
В народната медицина се препоръчва отвара от липов цвят под формата на бани
при изгаряния, кожни обриви, възпалени хемороидални възли, ставни болки.

Начин на употреба.
Приготвя се запарка от 1 супена лъжица ситно нарязан липов цвят на 250 см3 вряща вода. След около 20 мин запарката се прецежда и се пие гореща. За външна употреба се приготвя отвара от 100 г липов цвят и 2 л вода. За гаргара се приготвя отвара от 20 г липов цвят на 250 см3 вряща вода, като в топлата отвара може да се прибави и 1 чаена лъжичка сода бикарбонат.

Малина — Rubus idaeus L.

Сем. Розоцветни — Rosaceae

Описание.
Полухраст, достигащ на височина 1 — 1,5 м. През първата година стъблата са тревисти, безплодни, със синкавозелен налеп и къси тънки шипчета. Втората година тези стъбла вдървеняват, дават цветоносни клонки и след узряване на плодовете загиват.
Листата са тройни или перести с 5—7 листчета, отгоре зелени, голи, отдолу сребристосиво напластени. Цветовете са бели, около 10 мм в диаметър, с дълги дръжки. Чашката и венчето са петлистни. Тичинките и плодниците са многобройни. Плодът е сборен, съставен от многобройни червени костилкови плодчета; лесно се отделят от изпъкналото, леко влакнесто цветно легло.
Цъфти май— юли, а плодовете узряват юли—август.

Разпространение.
Малината е разпространена из гори и храсталаци от равнините до високите части на планините в цялата страна.

Употребяема част.
Използуват се листата (Folia Rudi idaei) и плодовете (Fructiis Rubi idaei).

Химичен състав.
Листата съдържат флавоноиди, танини, витамин С, каротен, органични киселини и др. Плодовете съдържат около 10% захари (глюкоза, фруктоза и захароза), органични киселини — предимно лимонена и ябълчна, но също и салицилова киселина, танини, пектини, антоцианови пигменти, витамин С, каро тен и др.

Действие.
В прясно състояние или под форма на сок или сироп плодовете на малината са приятно витаминозно, общоукрепващо, потогонно и тонизиращо средство.

Приложение.
Изсушени, плодовете на малината се употребяват като потогонно средство самостоятелно или в състава на комбинирани потогонни чаеве при висока температура, възпалителни заболявания на горните дихателни пътища.
В народната медицина се препоръчва използуването на листата и корените на малината при някои стомашно-чревни заболявания (катари, диарии, стомашни и чревни колики, повишена киселинност). Външно запарка от малинови листа се прилага за плакнене на устата и за гаргара при възпалителни процеси в устната кухина и при гърлобол.
Начин на употреба.
Приготвя се запарка от 1 супена лъжица сушени плодове и 250 см3 вряща вода или от 1 супена лъжица листа или корени и 250 см3 вряща вода. Изпива се след прецеждане като топъл чай.

Дюля — Cydonia oblonga Mill.

Сем. Розоцветни — Rosaceae
Описание.
Дърво, високо 3—5 м, или храст. Стволът е покрит с тънка, лю-щеща се на люспи, тъмносива кора. Листата са последователни, с къси дръжки, широко яйцевидни или
широко елипсовидни, целокрайни, в основата закръглени или сърцевидни, отгоре голи, тъмнозелени, отдолу сивовлакнесто наплъстени. Цветовете са единични, 4—5 см в диаметър, бледорозови. Чашката и венчето са петлистни. Тичинките са многобройни. Плодът е с крушовидна или ябълковидна форма, 3—15 см в диаметър, петгнезден. Семената са клиновидни или обратно яйцевидни, ръбести, почти тристенни, до 10 мм дълги, червепокафяви, по 4—8 във всяко гнездо.

Цъфти април—май.

Разпространение.
Отглежда се из дворове и градини в цялата страна, предимно в предпланински и планински райони до 1400 м надморска височина, понякога и подивява.
Употребяема част.
За лечебни цели се използуват семената (Semen Cydoniae).

Химичен състав.
В семенната обвивка се съдържа около 20% слузно вещество. Семената съдържат цианогенния гликозид амигдалин, малко дъбилни вещества и около 15% тлъсто масло. От семената чрез накисване във вода се получава слузен разтвор (Muciiago Cydoniae).
Той се приготвя от цели семена със студена вода, за да се избегне извличането на амигдалина.

Действие.
Слузното вещество оказва омекчаващо, противовъзпалително и покриващо действие върху възпалените лигавици на дихателните пътища и храносмилателния тракт.

Приложение.
Семената на дюлята се използуват при остри възпаления на
дихателните органи (ларингита, фарингита, трахеобронхити) и на стомашно чревния канал (гастроентерити и др.). Използува се още при напукана кожа, при изгаряния.
Начин на употреба.
Накисват се семена от дюля (1 чаена лъжичка на 100 см3
вода) и се оставят да престоят няколко часа, след което се прецеждат. Пие се по 50 см3 3 пъти дневно.

Бял оман — Inula helenium L.

Сем. Сложноцветни — Asteraceae (Compositae)
Описание.
Многогодишно тревисто растение (прил. 45) с дебело, късо, ме-сесто коренище и
дълги кафяви корени. Стъблата са 100—150 см високи, набраздени, на върха разклонени.
Листата са последователни, отгоре с редки власинки, отдолу гъсто мъхесто влакнести.
Приосновните листа са до 50 см дълги, елипсовидни или продълговато яйцевидни, заострени, към основата постепенно стеснени в дръжка, дълга почти колкото петурата.
Стъбловите листа са по-дребни, 10—30 см дълги, продълговато яйцевидни; долните с къси дръжки, горните приседнали. Съцвстията са кошнички с диаметър 6—7 см, разположени единично на върха на стъблото и клонките. Обвивните листчета на кошничката са керемидообразно наредени. Цветовете са жълти; крайните са езичести плодникови, около 30 мм дълги, средните са двуполови, тръбести, с 5 зъбчета. Цъфти от юни до септември.

Разпространение.
Расте по влажни сенчести места в горите, из крайречни храсталаци и покрай планински потоци, по-често над 1000 м надморска височина, предимно в източните части на страната.
Употребяема част.
Използуват се корените с коренището (Radix Iruiiae, Rhizoma Iniilae cum radicibus), събрани късно през есента или през ранна пролет.

Химичен състав.
Дрогата съдържа 1—3% етерично масло, кристалната част на което, наречена хеленин, представлява смес от три сесквитерпенови лактони от селинанов, тип — алантолактон, изоалантолактон и дихидроалантолактон. Освен хеленин в етеричното масло се съдържат алантова киселина, алантол и проазулен. Наред с етеричното масло в корените се съдържат полизахарпдът инулин (около 40%), незначително количество алкалоиди, тритерпени от типа на фриделина, стигмастерол и др. В листата е установено горчиво вещество — алантопикрин.

Действие.
Коренището и корените на белия оман са популярни в народната медицина на много страни. Притежават отхрачващо, секретолитично и противовъзпалително действие.

Приложение.
Корените и коренището се използуват при различни възпалителни заболявания на дихателната система (бронхити, белодробни възпаления и др.), особено при такива с гъсти бронхиални секрети и кашлица.
Прилагат се още при възпалителни заболявания на стомашно-чревния канал (диарии, язва, гастрит и др.), стимулират апетита и подобряват храносмилането.
Имат и жлъчегонно действие и могат да се използуват при някои заболявания на жлъчните пътища.
В българската народна медицина белият оман се препоръчва още при болезнена менструация, хемороиди, при кожни заболявания, при чревни паразити и др.

Начин на употреба.
За вътрешна употреба се приготвя отвара (1 супена лъжица ситно нарязани корени на 1/2 л сода), като варенето продължава 10 мин. От прецедената и изстинала отвара се взема по 1 супена лъжица 3—4 пъти дневно.Противовъзпалителното действие на дрогата в съчетание с известно противомикробно действие прави оправдано външното прилагане на отвара и воден извлек от бял оман за лечение на кожни заболявания (екземи, рани, язви, сърбеж, копривна треска и др.), възпаления на венците, зъбобол (гаргара).
Препоръчват се мехлеми (напр. 1 част прах от корени в 10 части свинска мас или маслиново масло).
Известно е „омановото вино" (100 г корени се накисват в 1 л червено вино при често разклащане. След 7—8 дни виното се прецежда и от него се пие по 1 кафена чашка преди ядене). В българската народна медицина омановото вино се употребява като укрепващо и апетитостимулиращо средство.

Лечебна ружа — Althaea officinalis L.

Сем. Слезови — Malvaceae
Описание.
Многогодишно сивозелено тревисто растение (прил. 46) с късо де-бело коренище и дълги до 50 см белезникави корени. Стъблата са 60 — 150 см високи, цилиндрични, в долната част вдървенели. Листата са последователни, 5—15 смдълги, с дръжки, кадифено мъхести; долните и средните недълбоко три- или петделни, най-горните цели. Цветовете са бледорозови до почти бели, 2—3 см в диаметър, с къси дръжки, събрани в пазвите на листата. Чашката е с 5 триъгълни остри дяла и подчашка от 8—12 линейни листчета, сраснали в основата. Тичинките са многобройни, сраснали почти до прашниците в обща тръбица. Плодът е плосък, дисковиден, при узряване се разпада на 15—25 плодчета, гъсто покрити по тръбната страна със звездовидни власинки. Цъфти юли—август.
Разпространение.
Растението се среща по влажни крайречни и мочурливи места в цялата страна.
Употребяема част.
Използуват се корените (Radix Althaeae), листата (Folia
Alltiaeae) и цветовете (Fiores Althaeae). Корените се изваждат през есента.
Предпочитат се корените от двегодишни растения, тъй като имат най-високо съдържание на слузни вещества. Още докато са свежи, се обелва външната кора и се нарязват на късове. Листата се берат през лятото, преди да са почнали да жълтеят, а цветовете в началото на цъфтежа.
В България освен лечебната ружа се срещат още 7 вида, които се различават главно с по-дългите си от 2 см венчелистчета и с наличие на не повече от 6—7 листчета на подчашката. Само два вида: А. hirsuta L. (четинесто влакнесто
едногодишно растение) и А. cannabina L. ( с дълбоко три или петделни листа) имат по-къси от 2 см венчелистчета, но от тях лечебната ружа се различава с по-късите от листата дръжки на съцветията и с кадифено мъхестите си листа.

Химичен състав.
Корените съдържат 25 до 35% слузно вещество със слабо кисела реакция и добра разтворимост в студена вода. В състава на слузното ве-щество влизат 22% галакуронова киселина, 48% хексози (главно — D-глюкоза). 8% пентози и и др. Освен това в корените се съдържат скорбяла (до 37%), захари (до 10%), пектин (до 11%), тлъсто масло (1—2%), аспарагин;, бетани, малко та-нини и др.
Листата и цветовете също съдържат слузни вещества, но в по-малки количества.

Действие.
Препаратите от ружа отдавна намират приложение в медицинската практика. Включени са във фармакопеите на много страни. Притежават смекчаващо, противовъзпалително и отхрачващо действие.

Приложение.
Корените се употребяват за лечение на възпаления на дихателните пътища: ларингит с пресипнал глас, фарингит, трахеобронхит с дразнеща мъчителна кашлица, задух. Прилагат се още поради покривното и омекчаващото им действие при остри възпаления на стомашно-чревния тракт. Приети заедно с други лекарства, те забавят тяхната резорбация.
В нашата народна медицина корените на ружата се използуват още при възпаления на пикочните пътища, болезнено уриниране и др.
Външно се препоръчва воден извлек от корени на ружа за гаргара при ларингит с пресипнал глас, както и за лечение на циреи, рани и други кожни заболявания под формата на компреси.

Начин на употреба.
Приготвя се извлек, като 1 супена лъжица ситно нарязана дрога се залива с 500 см3 студена вода и се оставя да престои 1 час, след което се прецежда. Подсладен със захар, мед или небет шекер, извлекът се пие по 1 супена лъжица 5—6 пъти дневно.
Фармацевтичната промишленост у нас приготвя от корените на ружата сух и течен екстракт, сироп и дисперг. Корените на ружата влизат в състава на гръдния чай.

Слез—Malva sylvestris L.

Сем. Слезови — Malvaceae
Oписание. Едногодишно до многогодишно тревисто растение (прил. 47), с 25—150 см дълги, изправени, възходящи или лежащи, разклонени стъбла. Листата са последователни, с 10—15 см дълги дръжки и закръглено сърцевидни до бъбрековидни петури, почти цели или до 1/3 3—7-делни с кръгло назъбени дялове. Цветовете са едри, 3—4 см в диаметър, с 1 —4 см дълги дръжки, разположени по 2—5 в пазвите на листата. Чашката е петделна, а подчашката е от 3 продълговато ланцетни до елипсовидни листчета. Венчелистчетата са розовочервепн, 15—30 мм дълги, обратно яйцевидни, на върха дълбоко врязани. Тичинките са многобройни, сраснали в тръбица. Плодът е дисковиден, 5—10 мм в диаметър, разпадащ се па 9—12 странично сплескани, тъмнокафяви, бъбрековндпи плодчета.
Цъфти от май до септември.
Разпространение.
Расте по тревисти места, край пътища и огради като рудерално растение в равнините и предпланините, но по-рядко в планините докъм 1400 м надморска височина из цялата страна.
Употребяема част.
Използуват се листата (Folia Maivac) и цветовете (Florcs Malvae), събрани по време на цъфтеж. Листата се откъсват с къси дръжки, а цветовете без дръжки.

Химичен състав.
Цялото растение съдържа слузни вещества: в цветовете от 0,5 до 6%, даващи при хидролиза D-глюкоза, L-арабиноза, L-рамноза, D-галактоза и глюкуронова киселина; в листата около 8% с подобен състав, но с най-значително количество D-галактоза.
Освен слузни вещества в цветовете се съдържат антоциановите гликозиди малвин (3,5 дигликозид на малвидина), малвидин-З-глюкозид и делфинидин-3-глюкозид. В цветовете са установени също танини, витамин С, каротен, минерални соли и др.
Действие.
Със съдържанието на слузни вещества се свързва про тивовъзпалителното и омекчаващото действие на цветовете и листата, както и слабителното им действие.

Приложение.
Под формата на запарка или отвара те се употребяват за лечение на възпалителни заболявания на дихателните пътища (пресипнал глас, ангина, трахеобронхит, кашлица).
В българската народна медицина чай от слез се употребява още при възпалителни заболявания на стомаха, червата, черния дроб, при възпалителни процеси на пикочните пътища, при липса на апетит, за стимулиране отделянето на млякото у кърмачки.
Външно отвари и запарки от слез се употребяват за гаргари и плакнене на устата при пресипнал глас, възпаления на устната лигавица, а също под формата на лапи или компреси при кожни заболявания (циреи, фурункули), изгаряния, хемороиди.
Начин на употреба.
Приготвя се запарка от 1 супена лъжица дрога и 250 см3
вряща вода. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно.

Градински чай — Salvia officinalis L.

Сем. Устноцветки — Lamiaceae (Labiatae)
Описание.
Полухраст със силно разклонени, гъсто облистени, четириръбести, сиво-зелени стъбла (прил. 48), високи 20—50 см. Листата са срещуположни, с дръжки, най-горните приседнали, продълговати или ланцетни, 3—8 см дълги, с грапава повърхност, отдолу със силно изпъкнали жилки. Цветовете са събрани по 6—12 в прешлени на върха на клонките и образуват рехави класовидни съцветия. Венчето е синьовиолетово, двуустно, 20—25 мм дълго, Тичинките са 2, скрити под горната устна. Плодът е съставен от 4 тъмнокафяви или черни, почти кълбовидни орехчета. Цьфти юни—юли.
Разпространение.
Отглежда се доста често из градините като декоративно и лечебно растение. Много рядко подивява. Произхожда от Средиземноморската област.
Употребяема част.
Използуват се листата (Folia Salviae) и цялата надземна част (Herba Salviae) за получаване на етерично масло (Oleum Salviae).

Химичен състав.
Съдържа 1—2,5% етерично масло с главни компоненти туйон (около 50%), цинеол — 15%, други терпени (борнеол, камфора, пинен, цедрен) — 15%, и около 15% сесквитерпени. В листата освен това се съдържат горчивият дву-терпенов лактон карназол, тритерпеновите урзолова и олеанолова киселина, около 8% катехинови дъбилни вещества, флавоноиди (производни на лутеолина и апигенина), в-ситостерол, витамини (B1 и С), каротен, фумарова и никотинова киселина .

Действие.
Поради съдържанието на етерично масло градинският чай притежава противовъзпалително, дезинфекционно и противокашлично действие.

Приложение.
Употребява се при гърлобол, ларингит, трахеобронхит, кашлица от различен произход. Успокоява стомашни болки и действува благоприятно при възпаление на стомаха и червата, при стомашна язва, диария, чернодробни и жлъчни заболявания.
Външно като запарка за компреси се прилага за лечение на гнойни рани, а за бани— при кожни обриви. Под формата на гаргара се препоръчва при ангина,зъбобол, възпаления на устната лигавица. Етеричното масло от градинския чай се изполузва за инхалации.

Начин на употреба.
Запарка от 1 супена лъжица билка на 1/2 л вряща водa се използува за гаргара и за лечение на гнойни рани. За вътрешна употреба се приготвя запарка от 1 супена лъжица дрога и 250 см3 вряща вода.

Очанка — Euphrasia officinalis L.(Е. rosikoviana Hayne)

Сем. Живеничеви — Scrophularfaceae

Описание.
Едногодишно тревисто растение (прил. 49) с изправено, разклонено стъбло, високо 10—20 см, с яйцевидни, назъбени, приседнали листа, покрити с власинки. Цветовете са бели или бледорозови, с лилави жилки, дребни, приседнали в пазвите на листата. Чашката е звънчевидна, четириделна, венчето е с тръбица, по-дълга от чашката и двуустен отвор.
Тичинките са 4. Плодът е многосеменна кутийка. Цъфти през юли—август.
Разпространение.
Расте по ливадите, храстите и горите из цялата страна и в планините до 2000 м надморска височина.
Употребяема част.
Събират се стръковете (Herba Euphrasia) в период на цъфтеж.

Химичен състав.
Съдържа дъбилни вещества, етерично масло, горчиви и слузни вещества, антоциани, гликозиди с неизучен състав.

Действие.
Противовъзпалително, омекчително, затягащо.

Приложение.
При възпаление на ларинкса, заболявания на стомаха и червата, жълтеница и като добро средство за засилване на зрението.
В народната медицина се препоръчва освен при споменатите вече заболявания и като средство против кашлица, при липса на апетит, диария и др.
Начин на употреба.
Приготвя се запарка от 2 супени лъжици от билката и 500 см3 вода. След прецеждане се пие по 100 см3 преди ядене 4 пъти дневно.

Салеп — Orchis sp. div.

Сем. Салепови — Orchidaceae
Описание.
Многогодишни тревисти растения с прави неразклонени стъбла и две подземни грудки, които в същност са грудковидно задебелени корени. Листата са с успоредно жилкуване. Цветовете са неправилни, събрани на върха на стъблото в съцветие грозд или клас. Околоцветните листчета са събрани в шлем или са раз-перени. Устната в основата е видоизменена в шпора. Тичинката с само една. Плодът е разпуклива кутийка.

Употребяема част.
Използуват се грудките (Tubcra Saicp) от следните видове:
1. Петнист салеп — Orchis maculala L.
Грудките са дълбоко три или четириделни. Листата са продълговато обратно яйцевидни, тъпи, с тъмни петна. Прицветниците са малко по-къси или по-дълги от яйчника. Двете външни листчета на околоцветника са разперени. Шпората е цилиндрична, насочена надолу. Цъфти май —август.
Разпространен е из горите, горските поляни, край планински потоци и влажни ливади предимно в планинитe.

2. Мъжки салеп — Orchis mascuia L.
Грудките са цели, кълбовидни до яйцевидни. Листата cа продълговато ланцетни с дребни червени петна.
Прицветнците са ланцетни, червени, дълги почти колкото яйчника. Двете външни листчета на околоцветника са разперени или завити назад. Шпората е по-къса от яйчника, разположена хори-зонтално или е дъговидно извита нагоре. Цъфти април—май.
Разпространен е из храсталаците по слънчеви склонове, край горите и по горските поляни в предпланините и планините из цялата страна.

3. Шлемовиден салеп — Orchis militaris L.
Грудките са цели, сферични до елипсовидни. Листата са продълговато елипсовидни. Прицветниците са много дребни, най-малко 3 пъти по-къси от яйчника-Всички околоцветни листчета са събрани в шлем. Шпората е бухалковидно цилиндрична .
Цъфти април—юни.
Разпространен е по тревисти места, из ливади, в храсталаци и гори най-често в предпланините и планините.

4. Обикновен салеп — Orchis tnorio L.
Грудките са цели кълбовидни.
Листата са широко ланцетни. Прицветниците са по-къси от яйчника. Всички околоцветни листчета са събрани в шлем. Шпората е хоризонтална или към върха леко извита нагоре и бухаловидно разширена. Цъфти април—май.
Разпространен е по поляни, из ливадите и в редките храсталаци почти из цялата страна, най-вече в равнините и предпланините.

Химичен състав.
Грудките съдържат около 50% добре разтворимо във вода слузно вещество, съставено от глюкоманан, който при хидролиза дава маноза и глюкоза. Освен това драгата съдържа около 30% нишесте, декстрин, захроза и белтьчни вещества.
Действие.
Поради богатото си съдържание на слузни вещества грудките на салепа имат покривно, смекчаващо и протизовъзпалително действие.

Приложение.
Използуват се в народната медицина при остри и хронични заболявания на дихателната система (дразнеща кашлица, трахеит, остри и хронични бронхити), както и при възпалителни заболявания на стомашно чревния тракт (гастрити, ентероколити, язва на стомаха) с болки, диария.
Начин на употреба.
Една чаена лъжичка от счуканата на ситно дрога се поставя в 250—300 см3 вряща вода и се оставя да ври 5-10 мин, след което се оставя малко да изстине и се прецежда. Запарката се пие гореща при заболявания на дихателната система и студена при болести на храносмилателната система. Приема се по 1 кафена чашка 3—4 пъти на ден.

Бял бор—Pinus sylvestris L.

Сем. Борови — Pinaceae

Описание.
Вечнозелено иглолистно дърво (прил. 50), с право, високо до 40 м стъбло и с прешленовидно разположени клони.

 

Последна промяна ( Събота, 02 Февруари 2013 22:49 )