БИЛКИТЕ ВЪВ ВСЕКИ ДОМ-7ч.

Евкалипт —Eucalyptus globulus Labiil.

Сем. Миртови —- Myrtaceafi
Описание.
Вечнозелено дърво, високо 50—70 м.Младите клонки са четириръбести, със срещуположни, приседнали, яйцевидни листа, отгоре зелени, а отдолу сребристобели,с дебел восъчен налеп.Листата на по-старите клонки са последователни, тясно ланцетни и сърповидно извити.

Разпространение.
Отглежда се в области със субтропичен топъл климат из Средиземноморието, по Кавказкото черноморско крайбрежие, даже в Южна Украйна и Молдавия. Родината на евкалипта е Австралия.
Употребяема част.
Използуват се листата (Folia Eucalypti) и полученото от тях етерично масло (Oleum Eucalypti).

Химичен състав.
В листата се съдържа 1,5—3% етерично масло с главна съставка 1,8 цинеол (евкалиптол) — до 80% Освен това евкалиптовото масло съдържа пинен, камфен, терпинеол и малко количество сесквитерпенови алкохоли и алдехиди от кадиненов тип, в листата се съдържат и дъбилни вещества.

 

Действие.
Поради съдържанието на етерично масло дрогата има антисептично, анестетично, противовъзпалително и съдосвиващо действие.
Приложение.
Под формата на настойка или отвара, или като евкалиптово
етерично масло евкалиптът се употребява за инхалации при възпалителни заболявания на гърлото, при трахеити, бронхити, абсцес и гангрена на белия дроб. Вътрешно се използува отвара от листата като отхрачващо и
дезинфекциращо средство при хронични бронхити. Отварата от листата на евкалипта се употребява външно под формата на лапи или за промиване на гнойни рани, абсцеси, флегмони и за промивки в гинекологичната практика.
Евкалиптовото масло се използува за намазване на носната лигавица (в слънчогледово масло 2:100) при хрема, грип и др., както и за лечение на различни гнойни заболявания на кожата.
Начин на употреба.
Прави се запарка от листата на евкалипта-5 г листа на 250 см3 вряща вода.Взема се от изстудената запарка по 1 супена лъжица 3-4 пъти дневно. За инхалации и гаргара се поставя 1 -2 супени лъжици извлек в 1 чаша вода.

Драка — Paliurus spina-christi Mill. (Paliurus aculeatus Lam.)

Сем. Зърникови— Rhamnaceae
Описание.
Бодлив храст със силно разклонено от основата стъбло,високо 2—3м.  Листата cа последователни, яйцевидни или елипсовидни до закръглени, леко неравностранни, 2—4см дълги и 1,5—3 см широки, неясно назъбени или целокрайни, кожести, голи, лъскави.
Листните дръжки са до 1 см дълги, 2—4 пъти по-къси от петурата. Прилистниците са видоизменени в 2 твърди, къси, кафяви бодила, от които единият е по-дълъг, косо изправен, а другият е по-къс и извит назад. Цветовете са дребни, 3—4 мм широки, жълтозелени, събрани в пазвен грозд, съставен от дихазии. Плодът е суха, полусферична неразпуклива костилка, която по средата е обкръжена с дисковидно, по края вълновидно, ципесто крило. Цъфти от юни до септември, а плодовете узряват от юли до октомври.
Разпространение.
Расте по скални и каменисти склонове предимно на варовит терен, по-рядко и по морските дюни, навлиза и в разредени дъбови гори. Среща се почти в цяла България докъм 600 м надморска височина.
Употребяема част.
Използуват се плодовете (Fructus Paliuri).
Химичен състав.
Съдържат дъбилни вещества и флавоноловия гликозид рутин.
Действие.
Отхрачващо, спазмолитично, противовъзпалително.
Приложение.
В народната медицина се използува като отхрачващо средство, за успокояване на спастична кашлица. Прилага се при магарешка кашлица и хронични бронхити. Препоръчва се за лечение на хипертонията и някои кожни заболявания (екземи и др.).
Начин на употреба.
Приготвя се отвара от 1 супена лъжица плодове с 1/2 л
вода, която се пие по 1/2 чаена чаша преди ядене.

5.2.1. БИЛКОВИ ЧАЕВЕ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ДИХАТЕЛНАТА СИСТЕМА

1. Чай при простудни заболявания* (Species Common Cold)
Rp. Hb. Thymi serpylli (стръкове от мащерка) 20,0
Hb. Origarii (стръкове от риган) 15,0
Rad. Inulae (корени от бял оман) 20,0
Hb. Hyperici (стръкове от звъника) 10,0
F1. Prirmilac (цветове от иглика) 10,0
Fol. Farfarae (листа от подбел) 20,0
Fol. Menthae pip. (листа от мента) 5,0
Начин на употреба.
Три супени лъжици смес се залива с 600 см3 вряща вода. След 10—15 мин чаят се прецежда и се изпива подсладен с мед на 3 пъти за един ден.

2. Rp. Fr. Rubiidaei (плодове от малина) 40,0
Fol. Farfaras (листа от подбел) 40,0
Hb.Origani (стръкове от риган) 20,0
Прилага се при възпалителни заболявания на дихателните пътища с повишена температура.
Начин на употреба.
Две супени лъжици смес се запарва с 500 см3 вряща вода. Чаят се вари 5 мин. Прецежда се и се пие топъл.

3. Чай при кашлица* (Species Antitussivaei)
Rp. Hb. Thymi serpylli (стръкове от мащерка) 20,0
Hb. Origani стръкове от риган) 20,0
Fol. Plantaginis majoris (листа от жиловлек) 20,0
Fr. Anisi (плодове от анасон) 20,0
Fol. Menthae pip. (листа от мента) 20,0
Прилага се при възпалителни процеси на горните дихателни пътища.
Начин на употреба.
Една супена лъжица смес се залива със 100 см3 вряща
вода. Оставя се да кисне 10 мин. Чаят се пие топъл. Дневна доза — 3 чая.

4. Rp. Fl. Sanibjci nicjri (цвят от черен бъз) 40,0
Fl. Tiliae (цвят от липа) 30,0
Fl. Chamomillae (цвят от лайка) 30,0
Чай с потогонно,противовъзпалително,секретолитично и диуретично действие.
Начин на употреба.
Две чаени лъжички смес се запарва с 250 см3 вряща вода.
Чаят се прецежда след 20 мин. Пие се топъл на глътки. Изпиват се 3 чая дневно.

5. Чай против кашлица* (Species Antitussivae)
Rp. Hb. Thymi serpylli (стръкове от мащерка) 20,0
Fol. Farfarae " (листа от подбел) 20,0
Hb. Pu'monariae (стръкове от медуница) 20,0
Rad. AUhaeae (корени от ружа) 20,0
Fl. Sambici nigri (цвят от черен бъз) 20,0
Rad. Liquiritae (корени от сладък корен] 20,0
Rad. Primulae (корени от иглика) 20,0
Fl. Verbasci (цвят от лопен) 10,0
Прилага се при остър трахеобронхит, хроничен бронхит с гъсти секрети, белодробен емфизем.
Начин на употреба.
Една супена лъжица смес се залива с 250 см3 вряща вода.
Оставя се да се запари 20 мин. Чаят се пие топъл, подсладен с мед или с небет шекер. Дневна доза 4 чая.

6. Гръден чай* (Species pectorales)
Rp. Fol. Plantaginis lane. (листа от теснолист жиловлек) 20,0
Fl. Verbasci (цвят от лопен) 10,0
Fl. Rhoeados (цвят от див мак) 20,0
Fol. Farfarae (листа от подбел) 20,0
Fl. Malvae (цвят от слез) 20,0
Fl. Foeniculi (плод от резене) 20,0
Lichen Islandicus (исландски лишей) 20,0
Rad. Inulae (корени от ружа) 20,0
Rhiz. Polypodii (корени от бял оман) 20,0
Fl. Crataegi cum (коренища от сладка папрат) 20,0
foliis (цвят с листа от глог) 30,0
Прилага се при бронхити и възпаления на горните дихателни пътища.
Начин на употреба.
Три супени лъжици смес се запарва в 600 см3 вряща вода.
Чаят се изпива след ядене на три пъти за един ден.

7. Rp. Fol. Farfarae (листа от подбел) 20,0
Fol. Salviae (листа от градински чай) 10,0
Fl. Crataegi (цветове от глог) 10,0
Rad. Liquiritiae (корени от сладник) 5,0
Fl. Pseudacaciae (цветове от бяла акация) 10,0
Hb. Hyperici (стръкове от жълт кантарион) 10,0
Hb. Leonuri (стръкове от дяволска уста) 10,0
Fol. Marrubii (листа от пчелник) 10,0
Fol. Menthae pip. (листа от мента) 10,0
Hb. Thymi serpylli (стръкове от мащерка) 10,0
Прилага се при бронхиална астма, хроничен спастичен бронхит и др.
Начин на употреба.
Три супени лъжици смес се запарва със 750 см3 вряща
вода. След 10 мин чаят се прецежда. Пие се по 2— 3 чаени чаши чай дневно.

8. Rp. Fl. Primulae (цвят от иглика) 5,0
Fl. Verbasci (цвят от лопен) 5,0
Foi. Farfarae (листа от подбел) 20,0
Fol. Plantaginis majaris (листа от широколистен жиловлек) 20,0
Hb. Thymi serpylli (стръкове от мащерка) 5,0
Rad. Inulae (корени от бял оман) 5,0
Fol. Menthae (листа от мента) 10,0
Rad. Althaeae (корени от ружа) 20,0
Rad. Liquiritia (корени от сладник) 5,0
Билкова смес с отхранващо, спазмолитично и противомикробно действие.
Прилага се при остри и хронични бронхити.
Начин на употреба.
Три супена лъжици смес се залива със 750 см3 вряща
вода. След 15 мин чаят се прецежда. Пие се студен на 3 пъти за един ден.

9. Rp. Hb. Salviae (стръкове от градински чай) 10,0
Rad. Althaeae (корени от ружа) 10,0
Hb. Thymi serpylli (стръкове от мащерка) 10,0
Hb. Urticae (стръкове от коприва) 5,0
Fl. Verbasci (цвят or лопен) 5,0
Hb. Origani (стръкове от риган) 10,0
Fl. Sambuci nigri (цвят от черен бъз) 5,0
Fol. Farfarae (листа от подбел) 20,0
Fr. Anisi (плод от анасон) 5,0
Fr. Foeniculi (плод от резене) 5,0
Rad. Liquiritiae (корени от сладък корен) 6,0
Билковата смес има отхранващо, спазмолитично и антисептично действие.
Прилага се при остри и хронични бронхити.
Начин на употреба.
Една чаена лъжичка смес се залива с 250 см3 вряща вода.
След 15 мин се прецежда. Пие се топъл чай 3 пъти дневно.

10. Rp. Fol. Althaeae (листа от ружа) 10,0
Fol. Farfarae (листа от подбел) 10,0
Fr. Foeniculi (плод от резене) 5,0
Hb. Meliloti (стръкове от комунига) 5,0
Hb. Hissopi (стръкове от исоп) 25,0
Hb. Origani (стръкове от риган) 10,0
Fol. Plantaginis lanceolatae (листа от теснолист жиловлек) 10,0
Fib. Pulrnonariae (стръкове от медуница) 5,0
Fl. Verbasci (цвят от лопен) 5,0
Hb. Thymi serpylli (стръкове от мащерка) 10,0
Hb. Vororacae (стръкове от великденче) 10,0
Fol. Malvae (листа от слез) 5,0
Комбиниран чай с отхрачващо, бронхолитично и успокояващо действие.
Прилага се при бронхити, кашлица.
Начин на употреба.
Три супени лъжици смес се попарва със 750 см3 вряща
вода. След I час чаят се прецежда, подслажда се с мед и се пие по 1 чаша 3 пъти дневно.

5.3. БИЛКИ, ИЗПОЛЗУВАНИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ЗАБОЛЯВАНИЯ НА СЪРДЕЧНО-СЪДОВАТА СИСТЕМА

Заболяванията на сърдечносъдовата система (високо артериална залягане, ниско артериално налягане, сърдечна недостатъчност, атеросклероза, коронаросклероза и др.) са едни от най-разпространените в целия свят, а поради
сериозните си усложнения и последица заемат тревожното първо място като
причина за смъртността на хората. Това поставя като първа и неотменима
необходимост изискването тяхното лечение да става под строг, квалифициран
медицински контрол. Самолечението в тези случаи може да има непоправими
последици. Използуването на растения за лечението на сърдечно-съдовите заболявания има своята дълга история и голямо значение. Именно от
растителни източници бяха получени едни от най-активните средства за
лечение на сърдечно-съдови заболявания: сърдечно усилващите гликозиди от
червения напръстник (Digitalis purpurea L.), от вълнестия напръстник (Digitalis
lanata Ehrh.) и други растителни видове — за лечение на сърдечната
недостатъчност, алкалоидът резерпин от индийския храст Rauwoliia serpentina
(L.) Benth. за лечение на хипертонията и др.
5.3.1. БИЛКИ, ИЗПОЛЗУВАНИ ПРИ ХИПЕРТОНИя Голям е списъкът от лечебни растения, на които се приписва благоприятнодействие при хипертоничната болест. Лечебните растения могат да доведат доснижаване на високото артериално налягане по различни пътища и механизми.
Голям брой билки притежават изразено успокояващо действие върху
централната нервна система и по този начин оказват благоприятен ефект, особено при леки, начални форми на хипертония, при хипертония, дължаща се на нервно напрежение, отрицателни емоции и др. Други хипотензивно
действуващи растения съдържат активни вещества, които отпускат гладката
мускулатура па кръвоносните съдове и действуват съдоразширяващо. Редица
билки с диуретично (пикочогонно) действие имат способността да снижават
повишеното артериално налягане. При много растения активно действуващите вещества все още не са установени.
Високото артериално налягане е сериозно заболяване и затова се препоръчва неговото лечение да става под лекарски надзор, като се имат пред вид стадият и
тежестта на болестта. За лечение на постоянната хипертония, на напреднали и по-тежки форми съвременната медицина разполага с ефикасни средства. При тези случаи билките могат да имат само допълващо, помощно значение.

Глог — Crataegus raoiiogyna Jacq.

Сем. Розоцветни — Rosaceae
Описание.
Разклонено дърво или храст (прил. 72), висок до 5 м, с после-дователни, най често разсечени на 3—5 дяла листа; дяловете са неравномерно назъбени, в повечето случаи заоблени. Цветовете са бели, събрани в щитовидни съцветия. Цветът е правилен, с 5 чашелистчета и 5 венчелистчета. Тичинките са много. Плодът е червен, топчест, месест, с една костилка.
Цъфти през пролетта.
Разпространение.
Расте из горите и храсталаците на цялата страна до 1500 м
надморска височина.
Не се допуска смесване с черния глог (Crataegus pentagyna W. et K.). Неговите листа са обикновено длановидно триделни, отдолу слабо влакнести. Листните дялове са отсечени под прав ъгъл. Плодът е черен.
Употребяема част.
Използуват се листата с цветовете(Fiores Crataegi cum folio) или само цветовете (Fiores Crataegi), или плодовете (Frucitis Crataegi).
Химичен състав.
По-рано действието на плодовете и цветовете с листата на глога се е приписвало на кратеговата киселина, която представлява смес от 3 тритерпенови киселини- олеанолова, кратеголова и урзолова. Днес вече е известно,че главните действуващивещества са флавоноидите хиперозид, кверцетин, витексин и др.— общо над 15 на брой.
От другите фенолни съединения се съдържат кафена и хлорегенова киселина, единлевкоцианидин, както и катехини.
Действие.
Глогът се ползува с голяма популярност в народната медицина за лечение на различни заболявания на сърдечносъдовата система. Той засилва енергията на сърдечните съкращения, а в същото време успокоява сърцето
(намалява неговата възбуднмост, премахва неприятните усещания на„сърцебиене"). Върху кръвоносните съдове действува разширяващо, подобрява кръвоснабдяването па сърцето, на мозъка, умерено снижава повишеното артериално налягане. Благоприятно влияе при заболявания на сърдечно-съдовата система. Има и свойството да успокоява централната нервна система.
Глогът понижава холестероловото съдържание в кръвта.
Приложение.
Използува се за лечение на сърдечно-съдови заболявания — леки форми на хипертония, сърдечни неврози, гръдна жаба, атеросклероза, безсъние и нервна възбуда, повишена функция на щитовидната жлеза и др.
Начин на употреба.
Прави се запарка от глогов цвят, като 1 супена лъжица
дрога се залива с 250 см3 вряща вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно. В аптеките се приготвя и отпуска глогова тинктура (1:5), от която се взема по 20 капки 2—3 пъти дневно.
У нас е създаден препарат от глог,наречен кратемон,който се прилага за лечение на коронарна болест.

Бял имел — Viscum album L.

Сем. Имелови — Loranthaceae
Описание.
Вечнозелено, полупаразитно, двудомно храстче (прил. 70). Прикрепва се най често върху клоните на иглолистните дървета и по тополите, по-рядко върху дъб и някои овощни дървета с помощта на кореноподобни образувания, наречени хаустории, които проникват под кората на стъблото и дават разклонения в дървесината. Смята се, че бял имел, който паразитира върху глог, е с най-високо качество, но това е твърде рядко. Развива вилужно разклонено стъбло и срещуположни, седящи, целокрайни листа, продълговати, навърха затъпени, кожести, с тъмнозелен цвят и паралелно жилкуване. Цветовете са малки, жълтозелени, събрани на групички в пазвите на листата. Плодът е бяла, едносеменна, лепкава ягода, която се прилепва към краката на птиците и по този начин растението се разпространява от дърво на дърво.
Разпространение.
Паразитира върху широколистни и иглолистни дървета главно в Източна България.
Употребяема част.
Използуват се стръковете (Herba Visci) и листата (Folia Visci). Дрогата притежава слаба своеобразна миризма и горчив вкус.
Химичен състав.
Съдържа витамин С, восъци, смолисти вещества, холин, ацетилхолин, флавоноиди, танини, олеанолоза киселина и токсин с белтъчна природа — вискотоксин.
Действие.
Белият имел снижава повишеното артериално налягане, което се свързва със способността му да разширява кръвоносните съдове и да премахва съдовите спазми. Смята се, че този ефект cе дължи на съдържащия се в белия имел вискотоксин.
Приложение.
Използува се като хипотензивно средство в ранните стадии на хипертонична болест. Повлиява виенето на свят, главоболието. Прилага се и при атеросклероза. Освен това белият имел има кръвоспиращо действие, засилва маточните контракции. В древността белият имел е намирал
приложение за лечение на епилепсия, хистерия, както и при хемороидални и маточни кръвотечения.
В българската нарсдна медицина белият имел се прилага още при коклюш, отоци, хронични ставни заболявания, за увеличаване млякото на кърмещи жени, за забременяване.
Начин на употреба.
Приготвя се отвара от 1 супена лъжица дрога в 500 см3
вода, като се вари 10—15 мин. Прецежда се. Употребява се по 1 винена чаша 3 пъти дневно. Може да се приготви воден извлек — 1 чаена лъжичка дрога се залива с 250 см3 вода и се оставя да кисне 8 часа. Приема се по 1 винена чаша
2—3 пъти на ден.
Да се има пред вид, че в големи дози дрогата е отровна и не трябва да се употребява дълго време.

Зимзелен — Vinca minor L.

Сем. Тойнови — Apocynaceae
Описание.
Вечнозелено многогодишно тревисто растение(прил. 75),с изправени цветоносни стъбла,високи 15—40 см и лежащи вегетативни,която се вкореняват. Листата са срещуположни, елипсовидни, кожести, блестящи, целокупни, дълги 3—5 см и широки 1—2 см, презимуващи. Цветовете са сини, петделни, единични и са разположени на дългадръжка в пазвите на листата. Чашкатa е пет-листна, дребна, със сраснали в основата чашелистчета. Венчелистчетата са също сраснали и горната част образува петделен диск.
Тичинките са 5. Плодът е продълговато вретеновиден, съставен от 2 удължени самостоятелни части, с пo 6—8 кафяви семена.
Цъфти от април до юни.
Разпространение.
Расте като декоративно растение, отглеждана често в градините. Понякога се среща и подивяло. Расте на сенчеста места.
Употребяема част.
Използува се надземната част — трева (Herba Vincae minor's) и листата (Folia Viacae minoris).
Зимзеленът — Vinca minor L., не трябва да се смесва с Vinca major L., чиито листа, са със сърцевидна форма и към долния си край са стеснени изведнъж в дръжка, или с диворастящия у нас вид Vinca herbacca W. et К., който е с дъгообразно извити и вкореняваши се върхове на стъблата и с продълговато яйцевидни, по краищата ресничести, тънки, опадащи през зимата листа
Химичен състав.
Листата съдържат от 0,30 до 0.50% алкалоиди, производни на индола.
Изолирани са около 30 алкалоида, между които преобладаващо е количеството на алкалоида винкамин.Съдържат и флавоноидите рутин, робинин,и кемпферол; урзолова и хлорогенова киселина, дъбилни вещества и др.
Действие.
Зимзеленът има способност да понижава артериалното налягане.
Тоза се дължи на съдържащите се в него алкалоиди и по-специално на винкамина. По характера на своето действие тези алкалоиди се доближават до алкалоидите на индийския храст рауволфия серпентина, от който се получава известният резерпин. Притежава способността да успокоява нервната система.
Разширява мозъчните кръвоносни съдове, премахва главоболието, дължащо се на спазми на тези съдове.
Приложение.
Използува се за лечение на леки и умерени форми на хипертонична болест. Притежава още кръвоспиращо,затягащо и противовъзпалително действие.
Начин на употреба.
Приготвя се отвара от листа (1 чаена лъжичка листа се варят с 250 см3 вода в продължение на 15—20 мин). Това е еднодневна доза, която се разделя на 3 приема.
Българската фармацевтична промишленост приготвя препаратите винкапан и винкадрекс, притежаващи хипотензивно действие при леки форми на хипертония.
Известно е и външно прилагане на дрогата. Отвара от зимзелен се използува при сърбеж и кожни обриви, както и за гаргара при възпаление на гърлото и
устната лигавица.

Градинска чубрица — Satureja hortensls L.

Сем. Устноцветни — Lamiaceae (Labiatae)
Описание.
Едногодишно градинско растение (прил. 24). Стъблата са 20—40 см високи, изправени, четириръбести, силно разклонени от основата. Листата са срещуположни, с къса дръжки, линейни или линейно ланцетни, 1—4 см дълги и 1—5 мм широки, целокрайни.
Цветовете са дребни, събрани на групи по 2 до 5 в пазвите нa листата. Чашката е с 5 нееднакви зъбчета. Венчето е бяло, розово или лилаво, 4—7 мм дълго, двуустно. Тичинките са 4. Плодът при узряване се разпада на 4 орехчета. Цъфти през лятото.
Разпространение.
Отглежда се из градините в цялата страна.

Употребяема част.
Използуват се цъфтящите връхни части на растението(Herba Saturejae hortensis).
Химичен състав.
Съдържа до 0,5—2% етерично масло с главни съставка карвакрол (до 40%)и р-цимол (до 30%) или тимол, а също дипентен и други терпени. Дрогата съдържа още танини и слузно вещество.
Действие.
Чубрицата притежава спазмолитично, хипотензивно, антисептично, потогонно и слабо диуретично действие.
Приложение.
Използува се при високо артериално налягане, сърцебиене, главоболие, виене на свят, като потогонно и диуретично средство, при хрема и кашлица и др.
В българската народна медицина чубрицата се употребява при повръщане, катари на лигавицата на стомаха и червата, летни диарии, глисти.
Начин на употреба.
Две супени лъжици ситно нарязана дрога се залива с 500 см3 вряща вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Обикновен здравец — Geranium macrorrhlzum L.

Сем. Здравецови — Geraniaceae
Описание.
Многогодишно тревисто растение с характерна приятна миризма и силно развито хоризонтално коренище. Стъблата са 15—40 см високи, покрити с жлезисти власинки.
Приосновните листа са с 4—28 см дълги дръжки и дълбоко дланевидно разделена на 5—7дяла петура. Цветовете са виолетовочервени или розови, разположени по два във връхни съцветия с 1—5 см дълга, жлезисто влакнеста съцветна дръжка. Чашелистчетата са 5, елипсовидно яйцевидни, на върха вдлъбнати с 2—4 мм дълго осилче. Венчелистчетата са 5, обратно яйцевидни, към основата клиновидно стеснени, 1—2 см дълги. Тичинките са 10, стърчащи извън цвета. Плодът е разпадлива кутийка, разделяща се на 5 едносеменни дяла.
Цъфти юни-юли.
Разпространение.
Расте по влажни, сенчести, тревисти, каменисти и храсталачни места в предпланините и планините от 300 до 2500 м надморска височина.
Употребяема част.
Използуват се стръкове (Herba Geranii niacrorrhizi), събрани
по време на цъфтежа.
Химичен състав.
Съдържа етерично масло, в състава на което влизат сескви-терпенови въглеводороди, кетони и алкохоли, особено гермакрол (до 67%), ?-тepпинен, терпинолен, р цимол, борнеол, куркумен и др. Освен етерично масло растението съдържа дъбилни вещества, флавоноиди.
Действие.
Капиляроукрепващо, противовъзпалително, хипотен-зивно.
Фармакологично и клинично е потвърдена способността на съдържащите се в листата флавоноиди да понижават артериалното налягане у хипертоници и да тонизират капилярите и вените.
Приложение.
Листата намират приложение в нашата народна медицина като лечебно средство при хипертония. Приписва им се и способността да понижават нивото на кръвната захар при диабетици. Коренището се използува от народната медицина и като кръвоспиращо, противовъзпалително и запичащо средство при кръвоизливи от венците, хемороиди и др. и при кожни възпаления.
Начин на употреба.
В народната медицина се използуват пресните листа (дъвче се по 1 лист дневно). Прилага се и студен извлек от 2 чаени лъжички листа, които се накисват в 500 см3 студена вода за 8 часа. Извлекът се изпива за 1 ден. Може да бъде употребен и външно за компреси, гаргара и промивки.

Лютива тлъстига (жълто прозорче) —Sedam acre L.

Сем. Тлъстигови — Crassulaceae
Описание.
Многогодишно тревисто растение (прил. 73) с тънко, пълзящо коренище и многобройни, възходящи, месесто сочни, голи, 5—15 см високи цветоносни стъбла. Листата са последователни, широко или продълговато яйцевидни, 2—5 мм дълги и 2—5 мм широки, без дръжки, прилегнали към стъблото, сочни, на вкус парливи. Цветовете са жълти, разположени по върховете на стъблата. Чашката и венчето са петлистни. Тичинките са 10, а плодниците 5. Плодът е сборен, съставен от 5 звездовидно разперени мехунки.
Цъфти май—юли.
Разпространение.
Расте по сухи каменливи и скалисти места, а понякога и по песъчливи места в планинските райони на страната докъм 2000 м надморска височина.
Употребяема част.
Използува се надземната част (Herba Sedi acris), събрана по време на цъфтеж. Да не се смесва с другите разпространени у нас около 20 вида тлъстиги. От тях лютивата тлъстига се различава по следните белези:
а) листата са яйцевидни, в сечение елипсовидни, до 5 мм широки, а не са плоски и по-широки от 10 мм;
б) цветовете са с петлистна чашка и венче, а не 4-, 6- или 9-листни;
в) венчелистчетата са жълти, а не бели, розови или червени;
г) тичинките са 10, а не 4, 5 или 8;
д) растението е многогодишно, а не едно- или двегодишно.
Химичен състав.
Съдържа алкалоиди (около 0,2%), от конто са изолирани: изопелетиерин, седамин, никотин, седридин, сединин и сединон. Установено е и наличието на дъбилни вещества, различни флавоноиди, между които флавоноловият гликозид рутин и производно на хербацетина, органични киселини, захар (седохептулоза, глюкоза и фруктоза), слузни вещества и др.
Действие.
Хипотензивно, пикочогонно и болкоуспокояващо.
Приложение.
При високо артериално налягане, атеросклероза. В българската народна медицина билката се използува при епилепсия, скорбут, като средство, успокояващо болките и сърбежа при хемороиди и др. Запарка от дрогата се прилага за гаргара при възпалителни и язвени процеси в устата.
Начин на употреба.
Прави се запарка от 1 чаена лъжичка ситно нарязана дрога
и 250 см3 вряща вода. Изпива се за 1 ден.

Зайча сянка (аспарагус) — Asparagus officinalis L.

Сем. Кремови Liliaceae
Описание.
Многогодишно тревисто растение (прил. 76). Стъблото е изправено, високо до 150 см, с клонки, които излизат под остър ъгъл. Листата са във вид на малки безцветни люспи. В техните пазви се развиват видоизменени клонки (филокладии), които санишковидни, дълги до 3 см, събрани в снопче от 3 до 6. Филокладиите заместват листата.
Цветовете са звънчевидни с шестделен околоцветник. Мъжките цветове са 2 пъти по-едри от женските. Плодът е червена, сферична, 6-семенна ягода (5—6 мм в диаметър). Коренището е дебело, хоризонтално, светлобежово, от което излизат много шнуровидни корени. От коренището се развиват вертикални издънки, които носят спирално разположени едри люсповидни листа. Тези издънки, събрани от култивирани вариетети, са използуват като деликатесен зеленчук.От диворастящото растение са горчиви и не се употребяват за ядене.
Разпространение.
Среща се като диворастящо растение из влажните, тревисти места и храсталаци на страната. Култивирани вариетети се използуват като зеленчук.
Употребяема част.
За лечебни цели се използува коренището с корените (Rhizoma et radix Asparagi), събрани през септември— ноември.
Химичен състав.
В подземните части се съдържат стероидни сапонини с аг-ликони - сарсасапогенин, диосгенин и ямогенин; флавоноиди, витамин А, В, С, полизахариди, аспарагин и др.
Действие.
Зайчата сянка има диуретично действие, разширява кръвоносните съдове и снижава повишеното артериално налягане. Забавя сърдечната дейност, подтиска обмяната на веществата, засилва сърдечните съкращения.
Приложение.
В народната медицина дрогата се прилага при отоци и задръжка на течности в организма, при хипертония и други заболявания на сърдечно- съдовата система. Прилага се още при бъбречнокаменна болест, трудно уриниране, заболявания на простатата, заболявания на черния дроб.
Препоръчва се като средство за увеличаване на млякото у кърмещи жени.
Начин на употреба.
Приготвя се запарка от 2 чаени лъжички дрога и 250 см3
вряща вода. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно.

Орлови нокти (сграбиче, сладколистен клин)— Astragalus glycyphyllos L.

Сем. Бобови — Fabaceae (Leguminosae)
Описание.
Многогодишно тревисто растение (прил. 92), от основата силно разклонено с приповдигащн се или полегнали, 30—100 см дълги ребресто набраздени клонки. Листата са скъси дръжки, нечифтоперести, 10 — 20 см дълги с 4—8 двойки широко елипсовидни до продълговато яйцевидни, 2—5 см дълги листчета, отгоре голи, отдолу разсеяно, прилегнало белезникаво влакнести. Цветовете са жълтозелени, събрани в 3—6 см дълги, многоцветни гроздовидни съцветия с дълги дръжки, които излизат от пазвите на листата. Плодът е 3—4см дълъг, сърповидно извит боб с бъбрековидни, гладки, червенокафяви семена.
Цъфти юни—август.
Разпространение.
Расте из храсталаци и горски поляни предимно в предпланините и планините в цялата страна до 1800 м надморска височина.
Употребяема част.
Използуват се цъфтящи връхни облистени клонки (Herba
Astragali glycyphylli).
Химичен състав.
Съдържа тритерпеновия сапонин глициризин, горчиви вещества, захари, манит, протеини, флавоноиди и др.
Действие и приложение.
Опитно е доказано действието върху сърдечно съдовата система (понижава артериалното налягане, забавя сърдечната дейност, разширява кръвоносните съдове на сърцето). Това наложи дрогата в научната медицина за лечение па хипертонията, коронарната болест, сърдечно-съдовата недостатъчност. Билката намира приложение и като диуретично, запичащо и противовъзпалително средство. Използува се при бяло течение у жените, привъзпаление на стомаха и червата.
Начин на употреба.
Използува се воден извлек, приготвен от 2 чаени лъжички
билка на 250 см3 вода, който се изпива за 1 денонощие.

Горска ягода — Fragaria vescа L.

Сем. Розоцветни — Rosaсae
Описание.
Многогодишно тревисто растение, високо 30 см, с дълги пълзящи стъбла, леко окосмени, често вкореняващи се, с късо кафяво коренище. Листата са предимно приосновни, сложни, тройни, с дълги дръжки. Отделните листчета са яйцевидни и назъбени. Цветовете са бели, събрани в сьцветия, върху разклонени дръжки. Чашката е двойна, с по о листчета във всеки кръг. Венчето е петлистно, бяло. Плодчетата са многобройни, едносеменни орехчета, разположени по повърхността на изпъкналото и разраснало се, месесто, червено цветно легло; червеният лъжлив плод на ягодата е дребен и ароматен.
Цъфти към края на пролетта и началото на лятото — от май до август.
Разпространение.
Расте по поляните, из храсталаците и горите из цялата страна, дори на височина над 1000 м.
Употребяема част.
Използуват се плодовете (Fructus Fragariae) и листата (Folia
Fragariae).
Химичен състав.
Плодовете съдържат органични киселини (лимонена,ябълчена), дъбилни вещества, етерично масло, 5—-50 мг°/о витамин С, каротен, до 15% захари, антоциани, пектини. Листата съдържат дъбилни вещества, флавоноиди, до 300 мг% витамин С.
Допуска се събирането на листа и от градинската ягода — Fragaria ananassa Duch., но те се берат без дръжките и след събирането на плодовете. Берат се, сушат се и се опаковат отделно от листата на горската ягода.
Действие.
Воден извлек от листата на ягодата предизвиква разширяване на кръвоносните съдове, снижава артериалното налягане, забавя сърдечния ритъм и усилва съкратителната способност на сърцето. Маточните съкращения също се усилват.
Приложение.
С превъзходните си вкусови качества плодовете на горската
ягода са ценен диетичен продукт. Пресните плодове се препоръчват като лечебно средство при високо артериално налягане, при атеросклероза, а също така при язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, при анемия, авитаминоза, неврастения, при запек, подагра, маточни кръвотечения и др.
Използуват се още като леко диуретично средство при бъбречни камъни, при подагра, при диарии, чернодробни възпаления и др.
Начин на употреба.
Приготвя се запарка от плодовете — 2 чаени лъжици се заливат с 250 см3 вряща вода. От листата се приготвя запарка, като 1 супена лъжица ситно нарязана дрога се залива с 250 см3 вряща вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

5.3.2.БИЛКИ, ИЗПОЛЗУВАНИ ПРИ АТЕРОСКЛЕРОЗА И КОРОНАРОСКЛЕРОЗА

Много от лечебните растения, които понижават артериалното налягане, се използуват и за лечение на атеросклерозата поради съществуващата тясна връзка между двете заболявания. Тъй като основното и най-важно нарушение при атеросклерозата е нарушението на липидната обмяна с повишаване нивото на холестерола в кръвта, то истинските противосклерозни средства обикновено действуват върху тези нарушения.
Има растения,за които съществуват експериментални и клинични доказателства, че снижават нивото на холестерола в кръвта, намаляват отлагането на атеросклеротични плаки в кръвоносните съдове и отслабват атеросклеротичния процес. Такова действие притежават чесънът, левурдата и други съдържащи серни съединения растения. Подобно действие имат някои растения, съдържащи йод (напр. черупки от орехи) и някои морски водорасли (напр. морско зеле). Антиатеросклерозно действие се приписва на глога, на
горската ягода, на лененото семе (лененото масло е богато на ненаситени мастни киселини — линолова, олеинова, линоленова и др.). Семената на моркова съдържат активни вещества, които разширяват коронарните кръвоносни съдове на сърцето и намаляват оплакванията при гръдна жаба.
Подобно действие има глогът. От него у нас е създаден препаратът кратемон, предназначен за лечение на коронарна болест.
Способност да разширяват коронарните съдове имат още редица растения:
майска латинка (Tropaeolum majus L), гледичия (Gle-ditsia triacanthos L.), растението Ammi visnaga (L.) Lam. (от което се получава препаратът келин), пащърнак (Pastinaca sativa L.), мента (Mentha х piperita L.) и др. Много билки с успокояващо действие върху централната нервна система могат да бъдат полезни при лечението на коронаросклерозата. Трябва обаче да се има пред вид, че коронарната болест на сърцето е сериозно заболяване, което изисква точна диагноза и провеждано под лекарски контрол лечение. Билките могат да
играят полезна роля като помощни средства при лечението на това заболяване.

Чесън —Allium sativum L.
Сем. Кремови — Liliaceae
Описание.
Многогодишно културно луковично растение със сложна, широко яйцевидна луковица, съставена от 7—30 малки луковички (скилидки), обвити в обща белезникава ципеста обвивка. Стъблото е до 50 см високо. Листата са линейни, около 1 см широки, жлебовиднн. Цветовете са бледорозови, почти безплодни.
В съцветието освен цветове се образуват многобройни малки луковички. Плодове и семена обикновено не се образуват. Размножава се вегетативно.
Разпространение.
Отглежда се из цялата страна.
Употребяема част.
За лечебни цели се използуват луковиците (Bulbus Aliii sativi).
Химичен състав.
В свежите цели луковици се съдържа алиин — вещество, което е без мирис, но при разкъсване на тъканите под действието на ферменти алаинът се разпада до алицин, който е с много силна характерна миризма. На това вещество се дължи бактерицидното и хипогликемичното действие. Освен алиин се съдържат и някои негови производни — метилалиин, пропилалиин, пептиди, съдържащи L-цистеин и глутаминова киселина, алкилови производни на L-цистеина и 5-алкилсулфоокиси на цистеина, който понижават нивото на холестерола в кръвта, и 0,1—0,25% етерично масло.В състава на етеричното масло, получено чрез дестилация с водна пара,влизат разпадни продукти с неприятна миризма — диалилдисулфид, диалилтрисулфид, алилпропилсулфид и др. в луковиците са установени освен това тлъсто масло, фитостероли, витамини (A, Bi, Вг, С), никотиова киселина, флавоноиди (с най-вероятно значение за хипотензивното действие на чесъна), сапонини и др.
Действие.
Чесънът намира разнообразно и широко приложение в народната медицина. С методите на експерименталната фармакология е доказано неговото благоприятно влияние върху сърдечно-съдовата система. Той предизвиква разширяване на кръвоносните съдове (включително тези на сърцето), снижава артериалното налягане, намалява нивото на холестерола в кръвта и отлагането му в стените на кръвоносните съдове, усилва сърдечните съкращения и забавя сърдечния ритъм. В чесъна се съдържат летливи вещества, притежаващи силно фитонцидно действие — убиват причинителите на различни инфекциозни заболявания (стрептококи, стафилококи, тифни бактерии, причинителите на грипа, на дизентерията и др.).
Приложение.
Чесънът е ценно средство при лечение на високото артериално налягане, атеросклерозата, коронарната болест на сърцето. Тези ефекти се дължат на съдържащите се в чесъна органични серни съединения. С наличието на фитонциди се обяснява широката популярност на чесъна в народната
медицина на много страни и неговото използуване от древни времена като средство за профилактика на грипа, коремния тиф, холерата, дизентерията и др.
Клинично е потвърдено благоприятното действие на чесъна при катари на дихателните пътища, гнойни процеси в белия дроб, ангини, коклюш, кожни заболявания и др.
Чесънът подобрява апетита, стимулира отделянето на стомашен сок, на жлъчка, на смилателни фермента и с това подобрява храносмилането.
Приложен локално върху кожата (счукан под формата на кашица), чесънът дразни кожата и оказва благоприятно действие при някои кожни заболявания — лишеи, брадавици, екземи, краста, косопад. Под формата на клизми
народната медицина го препоръчва за лечение на глисти (острици), а като промивки— за лечение на бяло течение.

Левурда (мечи лук) — Allium ursinum L.

Сем. Кремови — Liliaceae
Описание.
Многогодишно луковично растение (прил. 71) с продълговата, около 1 см дебела, единична луковица, покрита с разнищваща се на успоредни влакна ципеста обвивка.
Стъблото е 15—40 см високо, тристенно, обхванато в основата от листните влагалища.
Листата са 2, елипсовидно ланцетни, на върха заострени, към основата стеснени в 5—20 см дълга дръжка. Съцветието е полукълбест сенник. Цветовете са бели, с 6 линейно ланцентни околоцветни листчета. Тичинките са 6. Плодът е тристенна тригнездна кутийка, с по 1 семе във всяко гнездо.
Цъфти април—юни.
Разпространение.
Расте из сенчестите широколистни гори докъм 1200 м надморска височина из цялата страна.
Употребяема част.
Използуват се стръковете (Herba Allii ursini) и луковиците (Bulbus Allii ursini).
Химичен състав.
Цялото растение съдържа етерично масло, в състава на което влизат винилсулфид, дивинилсулфид, алиин пипеколинова киселина, следи от меркаптан и др.
Освен това се съдържа значително количество витамин С (особено в листата) и високоактивни фитонциди със силни бактерицидни и фунгицидни свойства, превъзхождащи тези на чесъна и хряна.
Притежава близки до чесъна състав и лечебно действие.

Морков — Daucus carota L. subsp. sativus (Hoifm.) Arcang.

Сем. Сенникоцветни — Apiaceae (Umbelliferae)
Описание.
Двегодишно културно растение. През първата година образува листна розетка и месест кореноплод, а през втората — цветоносно стъбло. Кореноплодът е оранжев, с различна форма и големина в зависимост от сорта. Стъблото е сложен сенник с перести прицветници в основата на главните лъчи. Цветовете са бели. Плодът при узрязане се разпада на две половини, покрити по ребрата с шипчета.
Цъфти юли—септември.
Разпространение.
Отглежда се като зеленчуково растение с различни сортове в цялата страна.Повсеместно разпространен у нас по-сухи тревисти места е дивият морков, който е с тънък, белезникав корен.
Употребяема част.
Използуват се плодовете (Fructus Carotae) и свежият
кореноплод (Radix Carotae recens).
Химичен състав.
Плодовете съдържат етерично масло до 1,6%, в състава на което влизат а пинен, лимонен, цинеол, геранилацетат, гераниол, каротал, р-цимол, азарон, бизаболен и др.
Освен това в плодовете се съдържат флавонолови съединения, тлъсто масло, стероли н др.
В кореноплода се съдържат каротеноиди: а-, в-, л-каротени, фитоен и лико-пин; витамини: B1, В2, пантотенова и аскорбинова киселина;флавоноиди, антоцианидини, кумарини, захари, тлъсто масло, етерично масло и др.
Действие.
От плодовете на моркова е получен сумарен препарат, притежаващ спазмолитично действие.
Морковът има диуретично действие. В народната медицина е известен и като средство против глисти (острици).
Приложение.
Използува се при коронарна недостатъчност.
Като източник на витамин А той е широко използуван под формата на салата, сок, морковено брашно и др.
Приложен локално под формата на каша, пресният морков действува благоприятно при слънчеви изгаряния.

5.3.3. БИЛКИ, ИЗПОЛЗУВАНИ ПРИ СЪРДЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ

Преди близо 200 години английският лекар Withering описва „чудотворното" действие на листата на червения напръстник (Digitalis purpurea L.) при болни с „водянка" (хронична сърдечна недостатъчност с отоци, задух, увеличен черен
дроб, течност в корема и т. н.). По-късно се установява, че това действие се дължи на съдържащите се в листата на растението сърдечно усилващи гликозиди. Подобни гликозиди се намират в редица още растения — вълнест напръстник (Digitalis lanata Ehrh.), горицвет (Adonis vcrnalis L.), момина сълза (Convallaria majalis L.) и др. Трябва да се каже, че и днес препаратите за лечение на хроничната сърдечна недостатъчност се получават изключително от растителни източници. В тази област природата все още не е надмината от химията, т. е. сърдечните гликозиди не могат да бъдат синтезирани. Разбира се, химията помогна много за установяване на химичната природа на тези активни
вещества, за тяхното изолиране и пречистване. За разлика от миналото, когато за лечение на сърдечно болните се използуваха части от растенията (листа, стръкове и пр.) под формат на отвари, запарки, извлеци, днес медицината
използува пречистени гликозиди под формата на готови препарати. Най-голямо значение за получаване на препарати със сърдечно усилващо действие имат червеният и вълнестият напръстник и невиреещият у нас строфантус. Тези
растения днес се използуват почти изключително като суровина за фармацевтичната промишленост. Голям брой растения съдържат дигиталисоподобни гликозиди —горицвет (Adonis vernalis L.), момина сълза (Convallaria majalis L.), зокум (Nerium oleander L.),6оянка (Erysimum diffusum Ehrh.), кукуряк (Hel-ieberiis odoriis W. еt К.) и др. Трябва да се знае обаче, че тяхното из-ползуване в домашна обстановка се ограничава до лечение на някои леки форми на сърдечна недостатъчност, на сърдечни неврози.
От друга страна, поради съдържанието на сърдечно активни гликозиди тези растения са силно токсични и при неправилна, неконтролирана от лекар употреба могат да доведат до тежки интоксикации: (вж. ''Отравяния от лечебни растения"). Затова лечението на сърдечната недостатъчност трябва да става изключително от лекар терапевт.

Горицвет —Adonis vernalis L.

Сем. Лютикови — Ranunculaceae
Описание.
Многогодишно тревисто растение (прил. 77) с високи до 40 см гъсто облистени стъбла, покрити с власинки, слабо разклонени, излизащи по много oт едно коренище.
Листата са тройно до четворно пересто нарязани, с теснолинейни, заострени, делокрайни дялове. Долните и средните листа са с влагалищна основа, която полуобгръща стъблото.
Цветовете са едри, златистожълти, разположени по-единично на върха на стъблата и разклоненията им. Чашелистчетата са 5—8, яйцевидни, на върха притъпени, с редки зъбчета.
Венчелистчетата са продълговато елипсовидни, стеснени към върха, назъбени, на брой са от 15 до 25. Тичинките и плодниците са много. Плодът е сборен, овален, съставен от много сивозеленикави плодчета.
Цъфти през април-май.
Разпространение.
Расте по сухи ливади и пасища и каменисти местности в някои райони на Източна, Северна и Западна България, също в Софийски, Пернишки и други райони на страната.
Недопустимо е да се смесва с летния горицвет — Adonis aestivalis L., който е с по-големи размери на стъблото, с по-малки цветове, с червени венчелистчета.
Съдържа значително по-малко количество сърдечно действуващи гликозидн.
Употребяема част.
Използува се надземната част (Нerba Adonis Vernalis), събрана в началото на цъфтежа до образуването на първите плодчета.
Химичен състав.
Съдържа над 15 сърдечно действуващи гликозиди, които в химично отношение са близки до съдържащите се в момината сълза и строфан-туса. Тези гликозиди се разделят на разтворими и неразтворими във вода. Главният карденолид — адонитоксин с агликон адонитоксиген, принадлежи към пър-вата група гликозидн, докато главната съставка на неразтворимите във вода гликозиди е цимаринът. Освен това в горицвета сe съдържат флавоноиди от групата на така наречените С-гликозиди на лутеолина, петвалентният захарен алкохол адонид, сапонини, аконитова киселина, фитостероли, холин, смолисти вещества.
Действие.
Горицветът притежава сърдечно усилващо, успокояващо нервната система и диуретиично действие. Подобно на листата от червения и вълнестия напръстник, горицветът засилва сърдечните съкращения. За разлика от
гликозидите на червения напръстник тези на горицвета имат по-слаба способност да се натрупват в организма. Горицветът повлиява благоприятно проявите на сърдечната недостатъчност (отоци, задух, цианоза), увеличава количеството на урината, успокоява нервната система.
Приложение.
При хронична сърдечна слабост, при нарушения на сърдечния ритъм, сърдечна невроза, при епилепсия и др. Отвара от горицвет влиза в състава на т. нар. микстура на Бехтерев, предписвана за успокояване на нервната система.
В народната медицина се препоръчва още при атеросклероза, при болки и подуване на стомаха и червата и др.
Начин на употреба.
Приготвя се запарка, като 1 супена лъжица ситно нарязана
дрога се залива с 300 см3 вряща вода и се оставя да кисне 2 часа. Прецежда се и се пие по 1 супена лъжица 3—4 пъти дневно.
Забележка.
Да се има пред вид, че горицветът е отровно растение! Лечението с него трябва да става под контрола на лекар!

Момина сълза — Convallaria majaiis L.

Сем. Кремови — Liliaceae
Описание.
Многогодишно тревисто растение (прил. 74) с пълзящо хоризонтално коренище.
Цветоносното стъбло е 15—30 см високо, тънко, неразклонено, безлистно. Листата са приосновни, обикновено 2, рядко 3, продълговато елипсовидни или елипсовидно ланцетни, 10—20 см дълги и 4—8 см широки, към върха заострени, в основата стеснени и образуват дълги влагалища. Съцветието е връхно, гроздовидно, рехаво, с 6—10, по-рядко до 20 цвята с къси дръжки, разположени последователно. Цветовете са бели с кълбовидно звънчевиден околоцветник с 6 зъбчета. Тичинките са 6, по-къси от околоцветника и сраснали с него.
Плодът е кълбовидна, месеста, оранжевочервена многосеменна ягода.
Цъфти април—юни.
Разпространение.
Расте из светли широколистни гори и храсталаци, в равнините и планините от 100 до 1400 м надморска височина, нарядко из цялата страна. Отглежда се често из градините като декоративно растение.
Употребяема част.
Използуват се стръковете (Herba Convallariae majaiis) и
листата (Folia Convallariae majaiis).
Химичен състав.
Цялото растение съдържа сърдечно действуващи гликозиди — в листата около 0,2—0,3%, а в цветовете до 0,5%. Установени са около 20 гликозида. Основният гликозид е конвалотоксин, който при хидролиза се разпада на агликона строфантидин и L рамноза. Изолирани са също така и гликозидите конвалатоксол, конвалозид, локундиозид и др. В листата се съдържа стероидният сапонин конваларин, флавоноиди — производни на изорамнетина и кверцетина, хелидонова киселина. В цветовете се съдържа етерично масло с фарнезол.
Действие.
Съдържащите се в момината сълза гликозиди оказват характерно избирателно действие върху сърцето — усилват сърдечните съкращения, забавят сърдечната дейност, премахват неприятните усещания в областта на
сърцето, нормализират кръвообращението. Те успокояват нервната система, увеличават диурезата.
Приложение.
За лечение на сърдечна недостатъчност (леки форми), сърдечни неврози, нарушения на сърдечния ритъм и др.
Под тяхно влияние състоянието на болния се подобрява, отоците изчезват, диурезата се увеличава, изчезват задухът и цианозата.
В народната медицина това действие на момината сълза е било отдавна познато и тя е намирала приложение при лечение на водянка, сърдечен задух, епилепсия и др.
Важно е да се знае, че съдържащите се в момината сълза активни вещества притежават висока токсичност и затова употребата на препарати от момина сълза трябва да става само под строг лекарски контрол.
Начин на употреба.
Най-често се употребява тинктура от момина сълза по
10—15 капки 3 пъти дневно (под контрола на лекар!). В народната медицина се употребява и запарка от 4—6 цвята и 250 см3 вряща вода. След изстиване се пие по 1 супена лъжица 3 пъти дневно.

Вълнест напръстник — Digitalis lanaia Ehrfi.

Сем. Живеничеви — Scrophulariaceae
Описание.
Многогодишно или двегодишно тревисто растение с право, неразклонено стъбло, високо 30—100 см. Листата са последователни, продълговато ланцетни до ланцетни, 6—12 см дълги и 1,5—2 см широки, целокрайни, по-рядко по края леко вълновидни, голи или само по ръба в основната част с дълги многоклетъчни власинки. Връхните стъблови
листа са приседнали, заострени към върха и постепенно преминаващи в прицветници.
Съцветието е дълъг, гъст, многостранен грозд. Цветната ос, прицветниците и чашката са бяловлакнести. Цветовете са 2—3 см дълги, с почти до основата петделна чашка и бяло или жълтеникаво с виолетови и кафяви жилки двуустно венче. Тичинките са 4, прикрепени за долната част на венчето. Плодът е конусовидна, 8—12 мм дълга, двугнездна кутийка.
Цъфти юни—август.
Разпространение.
Расте по сухи тревисти и каменисти места, из храсталаци и редки гори, най-често до 1000 м надморска височина в цялата страна.
Употребяема част.
Листата (Folia Digitalis lanatae) се използуват като суровина
за фармацевтичната промишленост.
Химичен състав.
Силно отровно растение! Съдържа 0,5—1% сърдечно действуващи гликозиди, основната част на които са ланатозид А, ланатозид В и ла-натозид С. Под действието на ферменти чрез отцепване на глюкоза и ацетилна група те се превръщат в съответните вторични гликозиди: дигитоксин, гитоксин и дигоксин. Освен това в значително по-малки количества са изолирани и още редица други сърдечно действуващи гликозиди.
Наред с тях са установени дигиталисови гликозиди, които са производни на прегнана, а също и стероидни сапонини, производни на слиростана, между които тигоннн, гитонин, дигитонин и др. В листата са установени флавоноиди, производни на флавона, между които лутеолин, скутелареин, динатин и др. Съдържат се някои антрахинонови  гликозиди.
Действие.
Съдържащите се в листата на вълнестия напръстник гликозиди
подобряват дейността на сърдечния мускул. Те засилват енергията на сърдечните съкращения, забавят и нормализират сърдечния ритъм, подобряват кръвоснабдяването на органите, засилват диурезата. С тези си свойства вълнестият напръстник, наред с другите видове напръстник (червен, жълт и др.), е незаменимо средство за лечение на хроничната сърдечна слабост.
Днес дрогата се използува изключително като суровина за получаване на дигиталисови препарати от химико-фармацевтичната промишленост.
Приложение.
В българската народна медицина вълнестият напръстник се използува при водянка, сърдечен задух, маточни кръвотечения, скрофулоза и др.
Днес за лечението на сърдечната недостатъчност се използуват пречистени активни гликозиди под формата на фармацевтични препарати: ланатиген, цедиланид, изоланид, цеглунат, дигоксин и др. Трябва да се знае, че гликозидите на вълнестия напръстник са силно токсични вещества. Припродължително прилагане те се натрупват в организма и могат да доведат до отравяне. Поради това лечението с дигиталисови препарати трябва да става само под строг лекарски контрол! (вж. „Отравяния с лечебни растения").

Боянка — Erysimum diffusum Ehrh.

(Erysimum canescens Roth)
Сем. Кръстоцветни — Brassicaceae (Cruciferae)
Описание.
Двегодишно до многогодишно сивозелено тревисто растение, Стъблата са 30— 80 см високи, изправени, най-често разклонени. Листата са последователни, линейно ланцетии до линейни, целокрайни приосновните и долните стъблови са с дръжки, а горните — приседнали. Цветовете са жълти, събрани в гъсти многоцветни гроздовни съцветия.
Чашката и венчето са четирилистни. Тичинките са 6. Плодът е четириръбеста шушулка, 3—8 см дълга и 0,5—1 мм. широка.
Цъфти април—юни.
Разпространение.
Расте по сухи тревисти и каменливи места, из храсталаци и поляки в цялата страна докъм 1200 м надморска височина.
Употребяема част.
Използуват се стръковете (Herba Erysimi), събрани по време на цъфтежа, и семената (Semen Erysimi). Стръковете се отрязват на около 30 см от върха.
Химичен състав.
Съдържа сърдечно действуващи гликозиди, от които с най-голямо значение са гликозидите еризимин и еризимозид. Те са производни на агликона строфантидин.
Действие.
Подобно на строфантина съдържащият се в боянката сърдечно активен гликозид еризимин засилва сърдечните контракции и премахва проявите на сърдечна недостатъчност. Проявява по-слаба способност да се натрупва в организма.
Приложение.
Под формата на пречистени препарати при хронична сърдечна слабост. Може да се използува и под формата на запарка, като 2 г дрога се залива с 250 см3 вряща вода. След изстиване и прецеждане се употребява по 1 супена льжица 3 — 4 пъти дневно.
Забележка.
Както при останалите билки, съдържащи сърдечно активни гликозиди, лечението трябва да става под лекарски контрол, Да се има пред вид, че дрогата е силно токсична!

Последна промяна ( Събота, 02 Февруари 2013 21:36 )