БИЛКИТЕ ВЪВ ВСЕКИ ДОМ-8ч.

Кукуряк — Helleborus odorus W. et K.

Сем. Лютикови — Ranunculaceae

Описание.

Многогодишно тревисто растение с хоризонтално, пълзящо, разклонено, чернокафяво коренище. Стъблата са изправени, до 40 см високи. Приосновният лист е с дълга дръжка, длановидно нарязан, със 7—16 яйцевидно ланцетни, остро назъбени дялове.

 

Стъбловите листа са по-дребни, приседнали.  Цветовете са жълтозелени, 5-7 см в диаметър, увиснали.  Околоцветникът е петлистен, нектарниците са 8-12, много по-къси от околоцветните листчета.  Тичинките са многобройни.  Плодът е сборен, съставен от няколко многосеменни мехунки.  Цъфти рано през пролетта от февруари до май.

Разпространение.
Расте в гори, из храсталаци и по поляни в предпланините и планините до 1500 м надморска височина в много райони на страната.

Употребяема част.

Използуват се коренището с корените (Rhizoma et Radix Hellebori).

Химичен състав
.
Съдържа буфадиенолидови гликозиди с кардиотонично действие, производни на агликона хелебригенин.  Освен това в дрогата се съдържат стероидни сапонини, тлъсто масло със слабително действие и др.

Действие.

Кукурякът притежава сърдечно засилващо действие, дължащо се на съдържащите се в него сърдечно активни гликозиди.  Освен това той има диуретично действие, успокоява нервната система, стимулира перисталтиката на червата и има очистително действие.

Приложение.

Използува се (рядко) за лечение на сърдечна недостатъчност с отоци и други явления на венозен застой.
В българската народна медицина е известна употребата на кукуряка още при плеврит, хемороиди, кашлица, нервни заболявания.  Външно се прилага при косопад, против пърхут, за стимулиране растежа на косата, за укрепване на косъма и др.

Начин на употреба.
Прави се запарка от 1/2 чаена лъжичка ситно счукана дрога и 300 см3 вряща вода.  Пие се по 1 ракиена чашка 3 пъти дневно.
Забележка.
Кукурякът е отровно растение и употребата му трябва да става под лекарски контрол!

Зокум (олеандър) - Nerium Oleander L.

Сем.  Тойонови - Apocynaceae
Описание.
Вечнозелен храст или малко дърво, високо 3/5 м.  Листата са продълговато ланцетни, кожести, целокрайни, голи, 9-14 см дълги, със силно изпъкнала средна жилка и къси дръжки, разположени в прешлени по 3.  Цветовете са розови, червени, бели или жълти, събрани на върха на стъблото в щитовидни съцветия.
Цъфти през лятото.
Разпространение.
У нас се отглежда като декоративно растение.  Произхожда от Средиземноморието.
Употребяема част.
Използуват се листата (Folia Oleandri).
Химичен състав.
Цялото растение е отровно!  Съдържа сърдечни гликозиди, от които основен е гликозидът олеандрин.  Освен това в дрогата се съдържат урзолова киселина,сапонини, флавоноиди-рутин, и др.
Действие.
Благодарение на съдържащите се в него гликозиди зокумът засилва сърдечните съкращения,нормализира сърдечната честота и ритъм,увеличава диурезата,премахва отоците.
Приложение.
В народната медицина се е употребявал при сърдечна   недостатъчност.  Днес за тази цел почти не се използува.  Прилага се външно при различни кожни заболявания, ревматизъм и др.

5.3.4.  БИЛКИ С КАПИЛЯРОУКРЕПВАЩО И ВЕНОУКРЕПВАЩО ДЕЙСТВИЕ

Нарушенията на тонуса на венозните кръвоносни съдове и повишената пропускливост и чупливост на капилярите могат да станат причина за сериозни заболявания като разширени вени (варици), хемороиди, флебити и тромбофлебити, капилярни кръвоизливи, недостатъчно снабдяване с кръв на крайниците и др.
При такива състояния с голяма популярност се ползуват растения, съдържащи флавонови гликозиди с близка до витамин Р структура, като див кестен, японска акация и др.  Тези вещества "уплътняват" стените на най-малките кръвоносни съдове - капилярите, намаляват тяхната пропускливост, подобряват еластичността им. Oт друга страна, те повишават тонуса на венозните кръвоносни съдове, премахват оточни състояния, дължащи се на венозен застой, подобряват кръвооросяването на периферните органи.

Конски кестен - Aesculus hippocastanum L.

Сем.  Конскокестенови - Hippocastanaceae

Описание.
Високо до 30 м дърво с конусовидна корона.  Стъблото е покрито със сивокафява кора. Листата са срещуположни, сложни,съставени от 5 до 9 длановидно разположени приседнали листчета, които са продълговати, обратно яйцевидни, в основата клиновидни, а на върха късо заострени с неравномерно напилен ръб.  Цветовете са събрани в едри, изправени нагоре гроздовидни съцветия. В съцветията има голям брой мъжки цветове,а само  по няколко са женски или двуполови. Чашката е звънчевидна, петделна. Венчелистчетата са бели с жълто или червено петно в основата, на брой най-често са 4 или 5.  Цветовете са с несиметричен строеж.  Тичинките са от 5 до 7, по-дълги от венчето.  Плодът е сферична, зелена, покрита с бодли кутийка, съдържаща по 1/2 едри, кафяви, лъскави семена, 2-3 см в диаметър.  
Цъфти през април-май.  
Плодовете узряват през септември-октомври.
Разпространение.
Среща се като диворастящ вид у нас само в Преславския Балкан, на 380-500 м надморска височина.  Това място е обявено за резерват под името "Дервиша", а дървото за защитен растителен вид. През последното столетие конският кестен е засаден като декоративно дърво в паркове и градини навсякъде в нашата страна.
Употребяема част. 
Използуват се кората на по-млади стъбла и клони (Cortex Hippocastani) и семената (сперма Hippocastani).
Кората се събира рано напролет, преди да се разлистят дърветата, по време на сокодвижението в растението.  Семената се берат през септември-октомври.
Химичен състав.
В кората се съдържат кумариновите гликозиди ескулин с агликон ескулетин и фраксин с англикон фраксетин, тритерпеновият сапонин есцин, дъбилни вещества, тлъсто масло, алантоин и др.  Семената съдържат освен хидроксикумарини и метоксикумарините ескулин и фраксин; флавоноидни биозиди и триозди на кверцетина и кемпферола; тритерпеновият сапонин есцин се съдържа от 8 до 10% (негов агликон е есцигенинът); фитостероли;до 45% нишесте; до 8% тлъсто масло; около 2% дъбилни вещества; до 10% белтъчни вещества.  В листата се съдържат флавоноидите рутин, спиреозид, астрагалин.  кверцитрин изо-кверцитрин, кверцетин и др.
Действие.
Дивият кестен притежава венотонично, противовъзпалително, капиляроукрепващо и обезболяващо действие.  Освен това той намалява увеличената склонност към кръвосъсирване и образуване на съсиреци (тромби), намаляла вискозитета на кръвта.
Приложение.
За лечение на хемороиди, разширени вени (варици), тромбофлебита и др.Доказано е, че екстракт от конски кестен понижава холестероловото съдържание в кръвта и оказва благоприятно влияние при атеросклероза.  В народната медицина се препоръчва още за лечение на смилателни нарушения, дизентерия, бронхит, магарешка кашлица,маточни кръвотечния, подагра, ревматизъм, ишиас и др.
Екстрактът влиза в състава на кремове против слънчево изгаряне.  Счуканите и накиснати в ракия плодове (2:10) се прилагат за разтриване при ревматизъм, ишиас.  Екстрактът се прилага външно за бани при невралгии,мускулни болки и др. Добри резултати се съобщават за употребата му при хипертрофия на простатата и варикоцеле.  Клинично е доказан благоприятният ефект на гъстия екстракт от дрогата при синуити.

Начин на употреба.
Дивият кестен влиза в състава на много фармацевтични препарати с противоварикозно и противохемороидно действие.От семената (ситно нарязани)се приготвя запарка от 1 кафена лъжичка дрога и 300 см3 вряща вода.  След киснене 2 часа запарката се прецежда и се пие по 1 винена чаша 3 пъти на ден.  От листата и корите се приготвя отвара - 1 супена лъжица листа или 1 чаена лъжица кори се варят 10 мин с 300см3 вода.  Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно.

Японска акация (японска софора) - Sophora L. камелия

Сем.  Бобови - Fabaceae (Leguminosae)

Описание.
Листопадно дърво, високо до 25 м (прил. 84).  Листата са нечиф-топерести с 11-15 двойки яйцевидни или овално ланцетни, заострени листчета.  Цветовете са светложълти, разположени във връхни многоцветни метлици.Плодът -боб с цилиндрична форма,броеницовидно прищъпнат, до 10 см дълъг и 1 см широк. 
Цъфти през лятото.
Разпространение.
У нас се отглежда като декоративно дърво из паркове, градини и по улиците почти в цялата страна.  Спонтанно расте в Япония и Китай.

Употребяема част.
Използуват се неразтворените цветни пъпки (Флорес  Sophorae) и плодовете (Fructus Sophorae).
Химичен състав.
В цветните пъпки се съдържа флавоноловият гликозид рутин (около 20 %).  В плодовете се съдържат редица флавоноидни гликозиди, между които изофлавонът генистеин.
Действие.
Благодарение на богатото съдържание на рутин дрогата притежава капиляроукрепващо действие, намалява чупливостта и пропускливостта на капилярните кръвоносни съдове, предпазва от кръвоизливи,има противовъзпалително действие.

Приложение.

За лечение и предпазване от кръвоизливи на мозъка, ретината, при хипертония, атеросклероза, при бъбречни заболявалия, при повишена склонност към чупливост на съдовете и кървене, при капилярни увреждания от токсични вещества, инфекциозни процеси и др.  Желателно е дрогата да се използува заедно с витамин С.

Начин на употреба.
Приложение намират цветните пъпки, изсушени и стрити на прах, по 0,2-0,5 г дневно на 3/4 приема.  Може да се приготви и спиртен извлек (20 г цветове се наставят със 100 см3 спирт 70% в течение на 7 дни).
Приема се по 20-40 капки 3 пъти дневно.

5.3.5.БИЛКИ, ИЗПОЛЗУВАНИ ПРИ НАМАЛЕН СЪДОВ ТОНУС И НИСКО АРТЕРИАЛНО НАЛЯГАНЕ

Ефедра - Ephedra distachya L. (Ephedra VULGARIS Рич.)

Сем.  Ефедрови - Ephedraceae
Описание.
Малко двудомно храстче от групата на голосеменните растения с изправени, силно разклонени и начленени стъбла, високи 10-50 см.  Клонките са фино ребрести, зелени, срещуположни или събрани в прешлени по 3-4.Листата са много дребни,около 2 мм дълги, ципести, сраснали в основата си във вид на влагалище.  "Цветовете" са жълти, събрани в дребни шишарчици. Мъжките са на групи по много, а женските - по 2 на върха на клонките с 2/4 покривни листчета, които при узряване на семената стават месести, червени.
Разпространение.
Расте по скалисти, каменисти и песъчливи места по Черноморското крайбрежие - Балчишко, Варненско, между Айтос и Бургас, по варовитите скали около Михайловград и Белоградчик, над Асеновград в Родопите, край р.Велека в Странджа и при с Долни Пасарел (Софийско).
Употребяема част. 
Използуват се надземните части (Неrbа Ephedrae).
Химичен състав.
Съдържа алкалоидите ефедрин и псевдоефедрин, а също и танини.
Действие.
Лечебното действие на дрогата се дължи на съдържащия се в нея ефедрин.  Ефедринът повишава артериалното налягане, възбужда дихателния център, засилва и учестява сърдечните съкръщения и подобрява кръвообращението, разширява бронхите.
Приложение.
За лечение на ниско артериално налягане, бронхиална астма, сенна хрема, еластичен бронхит.
Ефедринът възбужда нервната система и може да предизвика безсъние, треперене на крайниците, сърцебиене.  Не бива да се употребява от лица, страдащи от високо артериално налягане, атеросклероза, безсъние и др.

Начин на употреба.
В медицината се употребява чистият ефедрин (по
лекарско предписание).  В народната медицина билката се използува, като 2 г дрога се залива с 250 см3 вряща вода.  Това е дозата за 1 ден.

5.3.6.  БИЛКОВИ ЧАЕВЕ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА СЪРДЕЧНОСЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

1.Чай при сърдечна невроза*(видове neurosac cardialis).
RP.  Рад.  Валериана (корени от дилянка) 20,0
Hb.  Leonuri (стръкове от дяволска уста) 20,0
Hb.  Thymi serpylli (стръкове от мащерка) 5,0
Hb.  Origani (стръкове от риган) 5,0
Фол.  Melissae (листа от маточина) 10,0
Фол.  Menthae семки.  (листа от мента) 5,0
F1.  Свършвате Crataegi foliis (цвят от глог с листа) 20,0
Strob.  Lupuli (шишарки от хмел) 5,0
Ет.  Lavandulae (цвят от лавандула) 5,0
Hb.  Adonidis vernalis  (стръкове от горицвет) 5,0

Прилага се при възбудни състояния, сърцебиене, безсъние, сърдечни болки.

Начин на употреба.
Една супена лъжица от сместа се запарва със 100 см3 вряща вода.  Чаят се пие студен, след ядене.  Дневна доза 3 чая.

2.  RP.  Ет.  Chamomillae (цвят от лайка) 5,0
Ет.  Crataegi foliis(цвят и листа от глог) 10,0
Фол.  Melissae (листа от маточина) 5,0
Фол.  Menthae семки.  (листа от мента) 5,0
Фр.  Crataegi (плодове от глог) 10,0
Hb.  Equiseti (стръкове от хвощ) 7,5
Hb.  Hyperici (стръкове от жълт кантарион) 10,0
Фол.  Visealbi (листа от бял имел) 30,0
Hb.  Leonuri (стръкове от дяволска уста) 30,0

Действие.
Спазмолитично, хипотензивно, капиляроукрепващо.
Прилага се при леки форми на хипертония, атеросклероза.

Начин на употреба.
Една супена лъжица от сместа се запарва с 250 см3 вряща вода.  След 15 мин чаят се прецежда.  Изпиват се по 2 чая дневно.

3.  RP.  Фр.  Anethi (плод от копър) 10,0
Ет.  Arnicae (цвят от арника) 5,0
Ет.  Crataegi (цвят от глог) 15,0
Фол.  Melissae (листа от маточина) 20,0
Hb.  Thymi serpylli  (стръкове от мащерка) 10,0
Рад.  Валериана (корени от дилянка) 10,0
Фол.  Visci Алби (листа от бял имел) 20,0

Действие.

Седативно, леко хипотензивно, съдоразширяващое и коронароразширяващо.
Прилага се при атеросклероза, леки форми на хипертония, коронарна болест (като помощно средство).

Начин на употреба.
Две супени лъжици смес се залива с 500 см3 вряща вода.  Чаят се прецежда.  След изстиване се пие по 1 винена чаша 3 пъти дневно.

4.  RP.  F1.  Crataegi (цвят от глог) 50,0
Hb.  Leonuri (стръкове от дяволска уста) 50,0
Фол.  Betulae (листа от бяла бреза) 50,0
Hb.  Visci Алби (клонки от бял имел) 50,0
Фол.  Melissae (листа от маточина) 50,0
Ет.  Sambuci (цвят от бъз) 50,0
Рад.  Валериана (корени от дилянка) 50,0
Hb.  Saturejae (стръкове от балканска чубрица) 50,0

Действие.

Успокояващо, леко хипотензивно.
Прилага се при леки форми на хипертония.

Начин на употреба.
Две супени лъжици смес се залива с 500 см3 вода и се вари 5 мин.  Чаят след изстиване се прецежда и се пие по 1 винена чаша 3 пъти дневно преди ядене.

5.  RP.  Ет.  Crataegi (цвят от глог) 30,0
Hb.  Melissae (стръкове от маточина) 30,0
Ет.  Lavandulae (цвят от лавандула) 30,0
Рад.  Валериана (корени от дилянка) 50,0
Hb.  Thymi serpylli  (стръкове от мащерка) 50,0
Hb.  Origani (стръкове от риган) 50,0
Прилага се при сърдечна невроза.

Начин на употреба.
Две супени лъжици смес се залива с 500 см3 вряща вода.  Оставя се да кисне 2 часа.  Чаят се пие по 1 винена чаша 3 пъти дневно.

6.  RP.  Fib.  Visci Алби (клонки от бял имел) 40,0
Ет.  Crataegi (цвят от глог) 40,0
Фр.  Crataegi (плод от глог) 40,0
Фол.  Melissae (листа от маточина) 40,0
Фол.  Betulae (листа ст бреза) 20,0
Ет.  Sambuci (цвят от черен бъз) 20,0
Рад.  Ononidis (корени от гръмотрън) 20,0
Hb.  Saturejae (стръкове от чубрица) 20,0
Hb.  Седи acris (стръкове от прозорче) 20,0
Рад.  Валериана (корени от дилянка) 20,0
Фол.  Menthae семки.  (листа от мента) 30,0
Ет.  Lavandulae (цвят от лавандула) 30,0
Ет.  Tiliae (цвят от липа) 20,0
Strob.  Lupuli (шишарки от хмел) 10,0
Прилага се при високо артериално налягане, атеросклероза, коронаросклероза.

Начин на употреба.
Две супени лъжици смес се залива с 500 см3 вряща вода.  Оставя се да кисне 2 часа.  Чаят се пие по 1 винена чаша 3 пъти дневно.

7.  RP.  Ет.  Chamomillae (цвят от лайка) 10,0
Ет.  Convallariae (цвят от момина сълза) 10,0
Фр.  семки. (плод от резене) 20,0
Фол.  Menthae Foeniculi  (листа от мента) 30,0
Рад.  Валериана (корени от дилянка) 40,0
Прилага се при сърдечна невроза, безпокойство, безсъние.

Начин на употреба.
Една чаена лъжичка смес се запарва с 250 см3 вода.
Дневно се изпиват по 2/3 чая.

8.  RP.  Hb.  Adonidis vernalis (стръкове от горицвет) 25,0
Рад.  Валериана (корени от дилянка) 25,0
Фол.  Melissae (листа от маточина) 50,0
Прилага се при леки форми на сърдечна слабост, сърдечна невроза.

Начин на употреба.
Една супена лъжица от сместа се залива с 250 см3 вряща вода.  След изстиване чаят се прецежда.  Изпива се за един ден.

9.  RP.  F1.  Convallariae (цвят от момина сълза) 10,0
Фр.  семки.(плод от резене) 20,0
Фол.  Menthae Foeniculi  (листа от мента) 30,0
Рад.  Валериана (корени от дилянка) 40,0
Прилага се при сърдечна невроза.

Начин на употреба.
Една супена лъжица смес се залива с 500 см3 вряща вода.  След изстиване чаят се прецежда.  Изпива се за 1 ден.

10.  RP.  Hb.  Leonuri (стръкове от дяволска уста) 30,0
F1.  Crataegi (цвят от глог) 20,0
Strob.  Lupuli (шишарки от хмел) 20,0
Hb.  Marrubii (стръкове от пчелник) 20,0
Прилага се при сърдечна невроза.

Начин на употреба.
Една супена лъжица смес се запарва с 250 см3 вряща вода.
Чаят се изпива за един ден.

11.  RP.  Cort.  Betulae (кори от бреза) 20,0
Cort.  Quercus (кори от дъб) 20,0
Sem.  Хипопотама castani (семена от конски кестен) 20,0
Лихен Islandicus (исландски лишей) 50,0
Hb.  Equiseti (стръкове от хвощ) 50,0
Рад.  Rubi (корени от къпина) 10,0
fruticosi
Рад.  Rhei (корени от ревен) 30,0
Ет.  Helichrisi (цветове от жълт смил) 30,0
Прилага се при разширени вени (варици).

Начин на употреба.
Две супени лъжици смес се залива с 500 см3 вода и се вари 5 мин.  Чаят се пие по 1 винена чаша 3/4 пъти дневно.

12.  RP.  Фол.  Uvae-грозде (листа от мечо грозде) 50,0
Фол.  Menthae семки.  (листа от мента) 50,0
Фол.  Melissae (листа от маточина) 50,0
Рад.  Ononidis (корени от гръмотрън) 50,0
Фол.  Urticae (листа от коприва) 50,0
Sem.  Хипопотам-(семена от конски кестен) 20,0
castani
Прилага се при намален тонус на кръвоносните съдове.

Начин на употреба.
Две супени лъжици смес се залива с 500 см3 вряща вода и се оставя да кисне 2 часа.  Чаят се пие по 1 винена чаша 3/4 пъти дневно.

5.4.  БИЛКИ, ИЗПОЛЗУВАНИ ПРИ НАРУШЕНО КРЪВОСЪСИРВАНЕ И АНЕМИЯ

Лечебните растения намират точно определено, ограничено място в лечението на болестите на кръвта и кръвотворната система.  С най-голямо основание и най-спокойно те могат да бъдат прилагани при леките форми на анемия при-пролетната умора с малокръвие.С такава цел природни продукти се използуват от нашата народна медицина от дълбока древност.
Самолечението на другите заболявания на кръвотворната система с билки не е целесъобразно, въпреки че някои от заболяванията се лекуват с помощта на изолирани от растения силно действуващи съставки.
При нарушаване на кръвосъсирването, придружено от кръвоизливи или тромбози, лечебните растения могат да бъдат използувани само при леките форми на кървене-най-често от капилярите,при кръвоизливи от носа, при хемороиди, при натъртвания.  Кръвоизливи от вътрешните органи, както и от големи кръвоносни съдове и смущения в кръвосъсирването изискват лекарска помощ, понякога незабавна.
Много растения се използуват за лекуване на кръвоизливи от матката и обилна менструация или за предизвикване на нормално кървене при оскъдна или закъсняваща менструация.  Някои от тези растения ще бъдат разгледани в този раздел, а други, които имат подчертано действие върху маточната мускулатура, ще бъдат описани при растенията с действие върху половата система.
Особено ценни са кръвоспиращите билки с успокояващо действие върху централната нервна система,с тонизиращо действие върху мускулатурата на кръвоносните съдове или матката,с болкоуслокояващо и противоалергично действие.

Бял равнец - Achillea millefolium L.

Сем.  Сложноцветни - Asteraceae (Compositae)

Описание.
Многогодишно тревисто растение (прил. 80) с пълзящи подземни издънки, с право, неразклонено стъбло, с последователни, ланцетни, двойно или тройно пересто нарязани листа.  Приосновните листа са с дълга дръжка,стъблените-седящи.На върха на стъблото цветните кошнички са събрани в гъст щит.  Всяка кошничка се състои от 5 периферни, бели, езичести цветове и от 3 до 10 жълтокафяви, тръбести.  Обвивните листчета на кошничките са керемидоподобно наредени, по ръба си са люспести, червеникавокафяви, а  в средата - зелени.  
Цъфти от юни до септември.
Разпространение.
Расте по тревистите места, край пътищата, по ливадите, между храстите в цялата страна и над 1000 м надморска височина.
Употребяема част.
За лечебна цел се използуват цветните кошнички (Flores Millefolii) и надземната част (Herba Millefolii), отрязана 15—20 см от върха.
Химичен състав.
В надземната част се съдържа от 0,20 до 0,50% етерично масло,чиято главна съставка е хамазуленът(50%), образуващ се от горчивия сесквитерпенов лактон матрицин (0,05—0,10%) при дестилация на растението с водни пари. Освен хамазулен етеричното масло съдържа сесквитерпена ака-риофилен и други моно-и бициклични терпени:а- и в-пииен,цинеол, туйои, камфора, борнеол, сложни естери. Билката съдържа
още горчивото вещество ахилени, дъбилни вещества, алкалоиди, флавоноида лутеолин-7 гликозид, органични киселини, витамин С и К, аспарагин, нитрати и др.
Действие.
Кръвоспиращото действие на съдържащите се в дрогата вещества е доказало експериментално. Растението има известно болкоуспокояващо и ободряващо действие. То нормализира двигателната и секреторната функция на стомаха. Притежава противозъзпалително действие, свързано със съдържащия се в етеричното масло хамазулен.
Приложение.
Цветните кошнички и надземната част на растението се прилагат много често като кръвоспиращо средство при кръвотечения от матката, венците, носа, стомаха, хемороидите и др. Те намират приложение и за възбуждане на апетита, при стомашни възпаления с болки (язва, гастрит), при колит, газове, бъбречни заболявания, сърцебиене, главоболие, виене на свят и др.

Начин на употреба.
Приготвя се запарка, като 15 г оситнена билка се залива с 200 см3 вряща вода. След като изстине,запарката се пие по 1 супена лъжица преди ядене 3 пъти дневно. С нея може да се прави гаргара при кървящи венци,възпаление на устната лигавица и др. Запарката трябва да се прилага в продължение на 1—2 седмици, за да се получи добро лечебно действие.

Коприва — Urtica dioica L.

Сем. Копривови — Urticaceae
Описание.
Многогодишно тревисто растение (прил. 88), високо до 150 см, с дълго, пълзящо коренище. Стъблото е четириръбесто, изправено, вдървенено в основата. Листата са срещуположни, продълговато сърцевидни, към върха заострени, с напилен ръб. Цялото растение е покрито с парливи власинки.Цветовете са еднополови, дребни, жълтозелени,групирани в увиснали съцветия — сложни реси. Растението е двудомно. Плодът е едносеменно орехче. Цъфти от май до септември. Да не се смесва с гръцката коприва (Urtica urens L.), чието стъбло е ниско, а листата са с дълбоко нарязан ръб и са по-дребни от тези на обикновената коприва. Имат малки прилистници.
Разпространение.
Рудерално растение, широко разпространено из цялата страна.
Употребяема част.
С лечебна цел се използуват листата(Folia Urticae) и коренищата (Rhizoma Urticae). Листата се събират от май до септември, а коренищата — от септември до ноември. Стъблата се окосяват и листата се обират, докато растението е още свежо. Коренищата се изкопават, изчистват се от пръст и тънки коренчета и се измиват веднага.
Химичен състав.
Листата съдържат дъбилни вещества, витамин С, К, кароте-ноиди, пантотенова киселина, ситостерол, виолаксантин, хистамин и др., а коренищaтa— дъбилни вещества, нишесте и др.
Действие.
Кръвоспиращо, диуретично, омекчаващо, антианемично.
Приложение.
Пресният сок от растението и стритите пресни листа са използувани още от древната медицина като кръвоспиращо средство при кръвоизливи от носа, червата, при маточни и други кръвотечения.
Билката се препоръчва при анемии, при храносмилателни смущения с диария, кръвотечение от носа, обилна менструация, хемороиди. Прилага се и при бъбречни заболявания като диуретично средство, при захарна болест, хроничен бронхит, ревматизъм и др. Употребява се и външно като улесняващо епителизирането на раните средство, при отоци, при натъртвания, косопад и др.
Експериментално не е потвърдена способността на копривата да ускорява съсирваемостта на кръвта, но е доказано съдосвиващото й действие и тонизиращото й действие върху матката.
Този факт подкрепя целесъобразността на употребата на растението при маточни кръвотечения.
Сходно действие има гръцката коприва (Urtica urens L.), която се прилага широко в нашата народна медицина като кръвоспиращо, маточно и диуретично средство.

Начин на употреба.
Сухите листа от коприва се използуват под формата на запарка при дневна доза 4 чаени лъжички листа на 250 см3 вряща вода.
Запарката се използува и външно. При косопад се приготвя отвара от 100 г листа, които се варят 30 мин в 1/2 л вода и 1/2 л оцет. С отварата се намокрят корените на космите или се измива косата вечер преди лягане.

Кръвен здравец (кървавочервен здравец)— Geranium sanguineum L.

Сем. Здравецови — Geraniaceae

Описание.
Многогодишно тревисто растение с хоризонтално коренище. Стъблата са 15—60 см високи, прави или възходящи. Листата са с дръжки, срещуположни, в очертание закръглени, 1—3,5 см дълги и 2—4 см широки, дълбоко, почти до основата разделени на 5-7 дяла. Цветовете са кървавочервени, единични, разположени на 5—15 см дълги, съчленени дръжки, излизащи от пазвите на листата. Чашката и венчето са петлистни. Тичинките са 10.
Плодът се разпада на 5 едносеменни дяла.

Цъфти през май—август.

Разпространение.
Расте по тревисти и каменливи места,из храсталаци и редки гори в равнините и планините от морското равнище докъм 1700 м надморска височина в цялата страна.

Употребяема част.
Използува се коренището (Rhizoma Geranii sanguinei).

Химичен състав
.
Съдържа около 15% дъбилни вещества, главно от групата на катехините.

Действие.

Капиляроукрепващо, адстрингентно, противовъзпали телно.

Приложение.

Дрогата се препоръчва при стомашно-чревни възпаления гастрити, колити, диария.
Външно се използува при кръвотечение от носа, сърбежи, фистули, рани и други кожни възпаления.

Начин на употреба.
Прилага се студен извлек от 2 чаени лъжици билка, накисната в 1/2 л вода за 8 часа, който се изпива в продължение па 1 ден.
Същият извлек се използува и външно за компреси и лапи.

Водно пипериче — Persicaria hydropiper (L.) Opiz (Polygonum hydropiper L.)

Сем. Лападови — Polygonaceae

Описание.
Едногодишно тревисто растение (прил. 82), което достига до 60 см височина, със зелено или червеникаво цилиндрично стъбло със слабо разширени възли. Листата са последователни, продълговато ланцетни, целокрайни, с ципести кафяви прилистници, които
обхващат стъблото и образуват цилиндрично влагалище (охреа). Приосновните листа са с къси дръжки, горните— почти седящи. Цветовете са дребни, зеленикаворозови, събрани във връхни редкоцветни, увиснали, класовидни съцветия. Околоцветникът е прост с 4 (рядко 5) зелени дяла или бели ръбове и с кафеникави жлезисти точки (вместилища), забележими под  лупа. Тичинките са 6—8. Плодът е яйцевидно, тъмнокафяво орехче. Вкусът е парлив, изчезващ при Сушене.
Цъфти през юли—август.
Възможни са примеси от други видове пипериче:

Средно пипериче — Persicaria mitis (Schrank) Opiz (Polygonum mite Schrank),

което по класчетата твърде много прилича на водното пипериче, но при него липсват кафеникавите точици на околоцветника, а охреата е покрита с грапави власинки.

Дребно пипериче — Persicaria minor (Huds.) Opiz (Polygonum minus Huds.)

Листата му са линейни или тясно ланцетни, често разширени при основата си.
Липсват сивокафявите точки по околоцветника.

Прасковолистно пипериче — Persicaria maculata (Raf.) SF Gray (Polygonum persicaria L.).

Неговите листа са с тъмни петна, понякога изчезващи при сушене.

Класчетата са изправени, дебели, а цветчетата са розови, без точки (вместилища) на околоцветника.
Нито един от тези видове в свежо състояние не притежава парливо лютив вкус и при събирането лесно се отличават. В сушена дрога това е по-трудно.

Разпространение.

Водното пипериче е разпространено навсякъде покрай реките, влажните и мочурливи места в страната.

Употребяема част.

За лечебни цели се използува трева от водно пипериче (Herba Polygoni hydropiperis), състояща се от цветоносни и плодоносни облистени стъбла, дълги около 40 см, събрани през периода на цъфтеж.

Химичен състав
.
Съдържа флавоноиди (около 2,5%), между които преобладават рутин, изорамнетин, кверцитрин, хиперозид и кемпферол; дъбилни вещества (около 3,5%), кетоалдехидът тадеонал, витамин К,С и Е,гликозидът полигопиперин,който има тонизиращо действие върху матката.

Действие.

Кръвоспиращо, капиляроукрепващо, тонизиращо маточната мускулатура.

Приложение.

Клиничната му употреба има нужда от по-подробно проучване.
Билката се препоръчва при вътрешни и външни кръвотечения — чревни, маточни (при обилна менструация), кървящи хемороиди. Препоръчва се също при гастрит, язва, диария, бъбречнокаменна болест. При възпаление на бъбреците и пикочния мехур не трябва да се прилага.

Начин на употреба.
Приготвя се чай от 3 чаени лъжички нарязани стръкове с 1/2 л вода. След като ври 15 мин, се прецежда и се изпива на 3 пъти за 1 ден.
Прясното растение може да се приложи и за лапи при лечение на гнойни рани.

Кървавиче — Bistorta major SF Gray (Polygonum bistorta L.)

Сем. Лападови — Polygonaceae

Описание.
Многогодишно тревисто растение с високо до 1 м, право, неразклонено стъбло.
Развива дебело, змиевидно извито коренище (като буквата S). Приземните листа са големи, с дълги дръжки, а стъблените са малки, обхващащи стъблото, приседнали. И едните, и другите са продълговато ланцетни, заострени и целокрайни. Цветовете са дребни, розови, петлистни, със сраснал в основата си околоцветник. Цветовете са групирани в класовидно съцветие.
Тичинките са 8. Плодът е тристенно орехче.
Цъфти от май до август.

Разпространение.

Расте по влажни и мочурливи ливади предимно в планинския пояс на почти всички наши планини до 2200 м надморска височина.

Употребяема част.

Коренищата (Rhizoma Bistortae), събрани след узряване на семената или рано през пролетта.

Химичен състав
.
В коренищата се съдържат 15—25% дъбилни вещества., предимно галотанини, галова и свободна елагова киселина, окислени танинн (флобафени)и много нишесте (над 25%).

Действие.

Кръвоспиращо, затягащо и противовъзпалително.
Дрогата може да замени вносната билка Radix Ratanhiae.

Приложение.

Коренището се използува при вътрешни и външни кръвотечения особено от стомаха и червата, при обилна менструация и кървава диария.
Препоръчва се при възпаление на стомаха и червата, диария, дизентерия. обилна менструация, както и при възпаление на устната кухина и сливиците, при гнойни, бавно заздравяващи рани и при бяло течение у жените.

Начин на употреба.
Запарка от 2 чаени лъжички билка с 250 см3 зряща вода, след като престои 20 мин, се изпива за 1 ден от възрастни и за 2 дни от деца.
Може да се използува и външно.

Лечебна динка — Sanguisorba officinalis L.

Сем. Розоцветни — Rosaceae

Описание.
Многогодишно тревисто растение (прил. 81) с дебело, хоризонтално, тъмнокафяво коренище. Стъблата са 20—100 см високи, прави, ръбести, кухи, в горната част разклонени.

Приосновните и долните стъблови листа са 20 до 40 см дълги, сложни, нечифтоперести, с 4 до 12 двойки продълговато яйцевидни или елипсовидни, напилено
назъбени листчета. Цветовете са дребни, събрани във връхни, 1—3 см дълги, елипсовидни до почти кълбовидни кафявочервени класовидни съцветия. Чашелистчетата са 4, червени до тъмночервени. Венче липсва. Тичинките са 4, с червени дръжки и тъмночервени прашници.
Плодът е орехче.
Цъфти юни—септември.

Разпространение.

Расте из влажни планински ливади и пасища в Средна и Западна Стара планина, Средните и Западните Родопи, Рила, Витоша и западните гранични планини от 800 до 2200 м надморска височина.

Употребяема част.

Използуват се коренището и корените (Rhizoma de Radix Sanguisorbae).

Химичен състав
.
Съдържа 12—20% дъбилни вещества, предимно галотанини, а също свободна галова и елагова киселина. Освен това са установени тритерпеновите сапонини сангвисорбин и потерин, стероли и до 30% нишесте.

Действие.

Кръвоспирщо, адстрингентно, противовъзпалително и болкоуспокояващо.

Приложение.

Билката се използува при кръвотечения, кървава диария, дизентерия, възпаление на венците,флебит и някои кожни заболявания.

Начин на употреба.
Прилага се извлек, получен от 1/2 чаена лъжичка коренище, накиснато в 300 см3 вода за 8 часа. Пие се по 2—3 супени лъжици на ден след ядене.
Влиза в състава на готови билкови чаеве.

Царевица — Zea mays L.

Сем. Житни — Poaceae (Gramineae)

Описание.
Едногодишно културно растение с право, неразклонено, до 3 — 4 м високо стъбло.
Листата са линейни, с успоредно жилкуване. Цветовете са еднополови; мъжките са събрани във връхни метличести съцветия, а женските -в кочани, разположени по стъблото.
Цъфти през лятото.

Употребяема част.
За лечебни цели се използуват дългите нишковидни близалца на женските цветове (Stigmata Maydis) — т. нар. царевична коса или свила.

Химичен състав
.
Съдържа витамин К, аскорбинова и пантотенова киселина, каротеноиди, стероли (ситостерол и стигмастерол), сапонини, смолисти и горчиви вещества, тлъсто масло, етерично масло, инозит и др.

Действие.
Диуретично, кръвоспиращо, жлъчегонно, успокояващо.

Приложение.

Царевичната коса се употребява като кръвоспиращо средство.
Действието се свързва със съдържащите се в нея вещества, подобни на витамин К3 Много често билката се използува и като пикочогонно средство, при камъни и пясък в бъбреците и пикочния мехур, при хронично възпаление на бъбреците и при отоци. Намира приложение и при застой на жлъчка,и при други чернодробни и жлъчни заболявания. Предписва се при диабет и като подтискащо апетита средство за отслабване. Много често се прилага като успокояващо средство.

Начин на употреба.
Прилага се запарка от 10 г билка с 1/2 л вряща вода, която се изпива за 1 или 2 дни.

Калина — Viburnum opulus L.

Сем. Бъзови — Caprifoliaceae

Описание.

Разклонен храст или дърво (прил. 83), високо 1,5—4 м. Кората на старите стъбла и клони е напукана, а на младите е гладка, сивокафява с червеникав оттенък. Листата са срещуположни, длановидно нарязани, три до петделни, отдолу влакнести. Цветовете са бели, събрани в щитовидни съцветия на върха на клоните. Плодовете са овални, лъскави, червени, сочни, със силно горчив вкус.
Цъфти през май-юни.

Разпространение.

Расте из храсталаците и горите, край потоците в предпланински и планинския пояс на страната.

Употребяема част.

Използува се кората (Cortex Viburni opili) на стъблата и клоните, събрана през ранна пролет. При брането се правят пръстеновидни нарези върху кората на разстояние 25—30 см, след което се съединяват с два надлъжни нареза и кората се отделя лесно.

При брането да не се смесва с черната калина — Viburnum lantana L., чиито листа са цели, елипсовидни, набръчкани, а плодовете първоначално са червеникави, а впоследствие — черни.

Химичен състав
.
Съдържа дъбилни вещества, гликозида вибурнин (вибурнозид), смолисти вещества, фитостероли. Качествената кора трябва да съдържа не по-малко от 4% дъбилни вещества.

Действие.

Кръвоспиращо, успокояващо, хипотензивно.

Приложение.

С добър резултат се прилага при различни кръвотечения.
Фармакологичното проучване потвърждава кръвоспиращото действие на билката. Гликозидът вибурнин скъсява времето на кървене, понижава артериалното налягане, действува успокояващо. Дрогата се прилага и при белодробни възпаления с кашлица, при болки и спазми на стомаха и червата, при сърдечни и бъбречни заболявания като противооточно средство.

Начин на употреба.
Запарка от 1 чаена лъжичка надробена кора на 250 см3 вряща вода се изпива за 1 ден.

Момкова сълза — Polygonatum odoratum (Mill.) Druce (Polygonatum officinale All.)

Сем. Лилиецветни — Liliaceae

Описание.

Многогодишно тревисто растение (прил. 93) с дебело, месесто, хоризонтално коренище. Стъблото е ръбесто, извито, високо 30—70 см, с последователни, елипсовидни листа с успоредно жилкуване. Цветовете са единични, рядко събрани по два.
Околоцветникът е цилиндричен, бял, с 6 зъбчета и зелен ръб.  Тичинките са 6. Плодът е черна ягода.

Цъфти през май-юни.

Разпространение.

Разпространено е из горите и храсталаците на цялата страна.

Употребяема част.
Използува се коренището (Rhizoma Polygonati) в пресен или изсушен вид.

Химичен състав
.
Съдържа недостатъчно проучени гликозиди, дъбилни вещества и сапонини.

Действие.

Ранозаздравяващо,кръвоспиращо,болкоуспокояващо.

Приложение.

При ревматизъм, подагра и диабет. Употребява се и при маточни кръвотечения. Външно се прилага при подкожни кръвоизливи след контузии.

Начин на употреба.
Приготвя се отвара от 50 г смляно коренище с 1/2 л вода, с която след изстиване се правят компреси при контузии и подкожни кръвоизливи.
Като кръвоспиращи средства се използуват и много други билки, особено съдържащите танин растения, описани в раздела „Билки с антидиарично и адстрингентно действие".

5.4.1. БИЛКОВИ ЧАЕВЕ, ПРИЛАГАНИ ПРИ АНЕМИЯ И КРЪВОТЕЧЕНИЯ

(вж. и „Билкови чаеве, които се прилагат при заболявания на половата система")

1. Rp. Fоl. Urticae (листа от коприва) 30,0
Фр. Sorbi (плодове от офика) 70,0
Прилага се при авитаминоза С, при желязонедоимъчни анемии.

Начин на употреба.
Една супена лъжица смес се залива с 250 см3 вряща вода и се вари 10 мин. След 4 часа се прецежда. Пие се по 1/2 чаена чаша 3—4 пъти дневно.

2. Rp. Fol. Cotini (листа от смрадлика) 150,0
Cort. Quercus (кори от дъб) 100,0
Fl. Chamomillae (цвят от лайка) 50,0
Fl. Lavandulae (цвят от лавандула) 30,0
Прилага се при кървене на венците.

Начин на употреба.

Две супени лъжици смес с 1/2 л вода се вари 20 мин. Течността се прецежда и се използува за жабурканена устата по 2 мин 3—4 пъти на ден.
Да не се пие!

3. Rp. Fl. Chamomillae (цвят от лайка) 20,0
Фр. Coriandri (плод от кориандър) 20,0
Фр. Foeniculi (плод от резене) 20,0
Fol. Serine (лист от сена) 20,0
Cort. Frangulae (кори от зърнастец) 20,0
Прилага се при хемороиди.

Начин на употреба.
1—2 чаени лъжички смес се запарва с 250 см3 вряща вода.
След 10—15 мин чаят се прецежда. Пие се сутрин и вечер по 1 чаена чаша чай.

4. Rp. Hb. Polygoni (стръкове от водно пипериче) 30,0
hydropiperis
Fl. Chamomillae (цвят от лайка) 20,0
Фр. Foeniculi (плод от резене) 20,0
Fol. Sennae (листа от сена) 20,0
Cort. Frangulae (кори от зърнестец) 20,0
Прилага се при хемороиди с кръвотечение.

Начин на употреба.
Една-две чаени лъжички смес се запарва с 250 см3 вряща вода. След 15 мин чаят се прецежда. Пие се сутрин и вечер по 1 чаена чаша.

5. Билкова смес при хемороиди (външно)* — Species Antihaemor-rhoidalis (externo).
Rp. Fol. Cotyni (листа от смрадлика) 25,0
Fl. Chamomillae (цвят от лайка) 15,0
Cort. Quercus (кори от дъб) 15,0
Hb. Polygoni (стръкове от водно пипериче) 25,0
hydropiperis
Hb. Calendulae (стръкове от невен) 15,0
Рад. Inulae (корени от бял оман) 5,0
Прилага се при външни хемороиди, анални рагади и фистули.

Начин на употреба.
Три супени лъжици смес се запарва в 1 л вряща вода. След изстиване до температурата на тялото се прави седяща баня (вечер) с продължителност 10—15 мин. Седмичната доза е 9 супени лъжици (от 1 до 3 пъти седмично—според тежестта на заболяването).

6. Rp. Fol. Sennae (листа от сена) 20,0
Hb. Millefolii (стръкове от бял равнец) 20,0
Cort. Frangulae (кори от зърнестец) 20,0
Фр. Coriandri (плод от кориандър) 20,0
Рад. Liquiritiae (корени от сладник) 20,0
Прилага се при различни кръвотечения.

Начин на употреба.
Една супена лъжица от сместа се залива с 250 см3 вряща вода. Прецежда се, като изстине. Пие се по 1/2 чаена чаша вечер.

5.5. БИЛКИ, ИЗПОЛЗУВАНИ ПРИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ОТДЕЛИТЕЛНАТА СИСТЕМА

Фитотерапията има много голямо приложение при заболяванията на отделителната система. Като помощни средства за лечение на възпаленията на бъбреците, пикочния мехур и пикочния канал (особено при хронични случаи, когато е намалено или затруднено отделянето на урина) широко се използуват растенията с диуретично действие. Много голям брой растения притежават диуретични свойства. Някои от съдържащите се в тях соли, етерични масла, смоли и др., които се отделят през бъбреците, с дразнещото си действие засилват диурезата. Някои билки могат да увеличат диурезата чрез подобряване работата на сърцето и засилване на кръвоообращението в бъбреците.

Последните билки са описани в раздела за растенията със сърдечносъдово действие. Някои от диуретичните растения имат способността да изхвърлят песъчинки и камъчета от пикочните пътища. Почти всички съдържащи етерични масла диуретични растения имат и противовъзпалителен и болкоуспокояващ ефект, като действуват антисептично върху органите на отделителната система.

Растенията с диуретично действие имат благоприятен ефект и при оточни състояния, при смущение на водно-солевата обмяна, при ревматизъм, подагра и други заболявания.
Някои от използуваните за лечение на болестите на отделителната система растения имат силно дразнещо действие и не трябва да се прилагат при остри възпаления на бъбреците и пикочния мехур. Използуват се предимно слабо действуващи върхуцентралната нервна система билки, но трябва да имаме предвид, че при продължителна употреба на някои от тях могат да се получат токсични ефекти.

Обикновена хвойна (смрика) - Juniperus communis L.

Сем. Кипарисови – Cupressaceae

Описание.

Вечнозелен двудомен храст или малко дърво,високо до 8 м (прил. 86). Листата са 1 - 1,5 см дълги, шиловидни, бодливи, разперени, отгоре плитко жлебовидни, с белезникава ивица, отдолу с тъп тръбен ръб, разположен в прешлени по 3. Месестите шишарки галбулите, наричани неправилно "плодчета", са кълбовидни, синкавочервени, покрити с белезникав, восъчен налеп, 5-9 мм в диаметър, с по 3 сивокафяви семена.
Цъфти през май юни, а семената узряват през есента на следващата година.

Разпространение.

Расте по сухи и каменисти склонове главно в планините до 1700 м надморска височина.

Употребяема част.
Използуват се галбулите (Galbulae Juniperi, Baccae Juniperi, Fructus Juniperi)

Химичен състав
.
Съдържат 0,5 - 2% етерично масло, 30% инвертна захар, горчиви гликозиди, флавоноиди, дъбилни вещества, органични киселини, смоли, восъци и др. в състава на етеричното масло влизат терпените а-пинен камфен, кариофилен и др.; двупръстенният сесквитерпен кадинен, сесквитерпеновият алкохол юниперол.
Специфичното диуретично действие се дължи на съединенията терпениол-4 и юнен.

Действие.

Диуретично,пртивовъзпалително,спазмолитично, нервноуспокояващо.

Приложение.

Билката се използува като пикочогонно средство при хронични възпаления на бъбреците и пикочния мехур. Тя влиз в състава на много билкови чаеве с диуретично действие. Прилага се при болкив ставите (най често при хроничен ревматизъм с болки и отоци), при някои чернодробни и кожни заболявания, при неврози и др.

Начин на употреба.

Приготвя се запарка от 2 чаени лъжички суха билка в 250 см3 вода. След 3 часа се прецежда и се изпива за един ден. Може да се използува и отвара от 100 г билка с 400 см3 вода, която след прецеждане се прибавя към 100 см3 захарен сироп. Приема се по 1 чаена лъжичка преди ядене.

При ревматизъм към водата за баня се прибавя отвара от 200 г дрога в 1 л вода.

При кожни обриви се предлага консумирането на няколко плодчета дневно.
(Започва се с 5. Количеството им са увеличава с едно всеки ден до 15 дневно. След това всеки ден се намалява с едно до 5 плодчета дневно).

Ветрогон — Eryngiiim campestre L.

Сем. Сенникоцветни — Apiaceae (Umbeliiferae)

Описание.

Многогодишно бодливо тревисто растение(прил. 85} с дълъг вретеновиден корен, проникващ в почвата до 1 м и повече. Стъблото е 30—70 см високо,сивозелено,в зоната на съцветието силно разклонено. Листата са кожести, белезникаво сивозелени от двете страни с ясно изпъкнало бледожълто мрежесто жилкуване, бодливо назъбени; приосновните са дълбоко пересто наделени с 10—20 см дълги дръжки и бодливо напилени дялове; стъбловите са с къси дръжки или приседнали, стъблообхващащи, с бодливо назъбени влагалища. Цветовете са бели или белезникави, събрани в сбити яйцевидно сферични главички с обвивка от линейно ланцетни бодливо назъбени листчета. Цъфти юли—август.

Разпространение.

Расте по сухи тревисти и каменливи места, из пасища и сухи ливади, по синури, край пътища и жп линии и като плевел в окопни култури, овощни градини и лозя. Среща се от морското равнище докъм 900 м надморска височина.

Употребяема част.

Използува се коренът (Radix Eryngii).

Химичен състав
.
Съдържа тритерпенови сапонини, етерично масло, малко дъбилни вещества, органични киселини и др.

Действие и приложение.

Билката се използува при камъни и пясък в бъбреците, трудно уриниране и други бъбречни заболявания. Освен диуретично действие дрогата има спазмолитично и болкоуспокояващо действие, което позволява употребата й при колики от различно естество, задръжка на газове, коклюш, възпаление на жлъчните пътища и др.По-рядко се прилага за лечение на анемия като тонизиращо матката средство, за засилване на менструацията и др.

Начин на употреба.

Прилага се пресен сок от корени или запарка, приготвена от 1—2 чаени лъжички оситнен корен на 250 см3 вода. Запарката се изпива на 3 пъти за 1 ден.

Бяла бреза — Betula pendusa Roth (В. alba L В. verrucosa Ehrh.)

Сем. Брезови — Betulaceae

Описание.

Високо до 25 м дърво или храст до 2—3 м, с гладка, тънка, бяла кора, която се обелва на хоризонтални ивици (прил. 89). Младите клони са прави, по-старите са увиснали, осеяни със смолисти брадавички. Листата са ромбовидни или сърцевидни, заострени на върха, по ръба двойно назъбени, в основата си целокрайни; отгоре листата са тъмни и лъскави, докато отдолу са по-светлозелени. Мъжките съцветия са дълги, цилиндрични, увиснали реси, а женските — къси, изправени, цилиндрични, 2—4 см дьлги и 8—10 мм в диаметър.
Цъфти през пролетта.

Разпространение.

Расте из горите, сечищата и по скалистите места— в зоната на иглолистните и буковите гори навсякъде в страната.  Отглежда се и като декоративно растение в паркове и градини.

Употребяема част.
За лечебни цели се използуват листата (Folia Betulae), листните пъпки (Gemmae Betulae) и кората (Cortex Betulae). Листата се събират през юни—септември, когато напълно са развити. Пъпките и кората — през април—май, по време на движение на соковете в растението и преди разпукването на пъпките.

Химичен състав
.
В листата се съдържат около 0,05% етерично масло, сапо-нини, дъбилни вещества до 10%, витамин С, никотинова киселина и флавоноид-ните съединения хиперозид, апигенин, кемпферол и др. Листните пъпки съдържат до 8% етерично масло с приятна миризма и смолисти вещества. Корите съдържат тритерпеновия алкохол бетуленол, гаултерин, до 15% дъбилни вещества, етерично масло и др.

Действие и приложение
.
Дрогата се използува широко при бъбречни, стомашно-чревни, сърдечни заболявания, при ревматизъм, кожни болести и др.

В научната медицина се прилага от края на XIX в., когато беше потвърдено пикочогонното действие на листата от бяла бреза при отоци от сърдечен и бъбречен произход. Листата и пъпките от бреза влизат в състава на много диуретични чаеве. За разлика от някои други растения с диуретично действие (хвойна, хвощ и др.) те не оказват местно дразнещо действие и могат да се прилагат внимателно при стари хора и при остри възпаления на пикочните пътища.

Използува се запарка или отвара от листата при бъбречни заболявания, отоци, ревматизъм.  При ревматизъм се правят и лапи на болното място със смачкани пресни листа. Брезовите пъпки се използуват при същите заболявания,като оказват по-силен ефект от листата.  Запарката от листа се прилага и при кожни болести-екземи,лишеи, обриви и др., При спазми и болки в стомаха, при атеросклероза и др.  Пресният сок от растението се използува като общоукрепващо средство при анемия, за лечение на циреи, трудно заздравяващи рани и др.  Брезовият катран се използува при лечението на редица кожни болести.

Начин на употреба.

Приготвя се запарка от 4 чаени лъжички сухи стрити листа на 1/2л вряща вода, която се изпива за 1 ден.  Може да се направи и отвара. Преди да се пият отварата и запарката, понеже са силно кисели,трябва леко да се алкализират,като им се прибави малко сода за хляб.

Последна промяна ( Вторник, 25 Февруари 2014 19:52 )