ЕФИКАСНА ЛИ Е ХИМИОТЕРАПИЯТА

Последни проучвания сочат, че химиотерапията не убива раковите клетки така, както се предполагаше. В повечето случаи химиотерапевтичните агенти атакуват ракови клетки, който ще умрат много скоро.

В проучването, публикувано в онлайн изданието на списание "Science", изследователи от Института за рака "Дана-Фарбър" в Бостън съобщават, че е много по-вероятно раковите клетки, които са пред саморазрушение, да реагират на тези агенти, отколкото новите и развиващи се туморни клетки.

Това предполага, че химиотерапията може да бъде неефективна, особено ако се убиват клетки, които, така или иначе, скоро ще загинат. В най-добрия случаи химиотерапията може да засили естествените процеси на клетъчна смърт, позната като апоптоза, която всяка здрава клетка в организма е програмирана да извърши, но при раково болните тя става безсмъртна.

Използвайки специална техника, екипът е установил, че е възможно да се измери колко близо е дадена клетка до нейната смърт. Тя използва части от протеин, наречен BH3 пептид, принадлежащ към семейство протеини, които предизвикват естествената смърт на клетките. Чрез добавянето на белтъка и определяне какво количество е необходимо за убиване на клетките, учените могат да определят колко близо са клетките до апоптоза. Клетките, които се нуждаят от най-малко количество от пептида, са най-близо до своята СМЪРТ.

В началото на проучването учените използват техниката върху миеломни клетки от пациенти на химиотерапия. Миеломът е вид рак, който засяга клетките на костния мозък, наречени плазмени клетки. Резултатите са показали силна връзка между раковите клетки реагирали на протеина и тези, чувствителни на химиотерапията.


След което изследователите използват методиката за изследване на различен брой тумори от 85 пациенти, включително и с множествен миелом, остра миелоидна левкемия, остра лимфобластна левкемия и рак на яйчниците. Във всеки един от случаите те установяват същата връзка: химиотерапията в по-голяма част от случаите е ефективна срещу тумори, които са показали по-висока чувствителност към протеина.

Тези открития се противопоставят на конвенционалното мислене относно действието на химиотерапевтичните агенти.
Според традиционните виждания химиотерапията убива избирателно и бързо нарастващите клетки, като раковите, но новите доказателства предполагат, че всъщност те имат афинитет към туморни клетки в края на своя живот, но не могат да действат на "младите" клетки.

Откритията предполагат още, че е възможно да се определи кои пациенти по-добре ще отговорят на химиотерапията. В допълнение се посочва и нов начин, който да направи тези лекарства по-ефективни чрез тласкане на раковите клетки близо до апоптозата.

От друга страна, се появяват някои сериозни въпроси относно текущото състояние на химиотерапията. Например дали раковите клетки податливи на химиотерапията ще умрат без помощта на лекарствата? От гледна точка на пациентите, ако химиотерапията засилва естествено протичащи процеси, заслужава ли си те да преминат през всички ужасни странични ефекти?

Все още има въпроси, на които не може да бъде отговорено, но те са заслужени на фона на нарастващите изследвания, подкрепящи тезата, че ракът е нещо, което може да изчезне или "регресира спонтанно", или да бъде тласнат в тази насока от онколозите.

Учени от университета в Станфорд правят проучване на 83 пациенти с неходжкинов лимфом, които не са лекувани от заболяването. Те установяват, че при 19 от тези пациенти (23%) се наблюдава спонтанна регресия на заболяването.

Наскоро изследователи от Норвежкия институт за публично здраве в Осло проследяват две групи жени с рак на гърдата, с подобен здравен профил и произход. На едната група са правени мамографски прегледи на всеки 2 години в периода 1996 г.-2001 г., докато другата група е минала само един скрининг в края на проучването.

Взимайки предвид всички фактори, които могат да окажат влияние върху резултата, е установено, че честотата на рака при жените, минали редовни прегледи, е 22% по-висока, отколкото в нетестваната група.
Учените заключават, че тъй като честотата на рака при неизследваните жени никога не се доближава до групата, преминала скрининг, изглежда, че някои видове рак, открити чрез повторни мамографски прегледи, не продължават да се откриват от единичната мамография в края на 6-годишното изследване. Това навежда на мисълта, че някои тумори могат да регресират спонтанно. (Бел. ред. За така нареченото "спонтанно", т.е. неясно и необяснимо изчезване на рака очаквайте специална публикация на "Лечител".)

Друго проучване предполага, че невробластомът - детски рак, който атакува надбъбречните жлези, може също да изчезне. Лекари от детския медицински център "Сайтама", Япония, възприемат т.нар. подход на "наблюдение и изчакване" при 11 шестмесечни бебета с невробластом, който е в стадий I или II (ранен етап на заболяването), или имат тумори, които са с размери по-малки от 5 см в диаметър.

След 6 месеца на подобно "пасивно наблюдение" учените установяват, че при всички деца туморите са намалили своя размер, въпреки това те не изчезват напълно. Въз основа на тези открития, изследователите заключават, че регресията на невробластома не е рядък феномен.

Това са само няколко примера за туморна регресия, които са били записани през годините в медицинската литература. Все още не се знае какви са причината и механизмите за намаляване или изчезване на рака, но феноменът се свързва и с поява на симптоми, характерни за бактериалните, гъбични и вирусни инфекции.

Всички тези случаи предполагат, че организмът в един момент е способен да се бори сам с рака. Не се знае обаче как и колко често това се случва, но в днешно време много рядко, веднъж диагностирани с рак, пациентите се излекуват сами. Изчислено е, че вероятността за спонтанна регресия може да се случи на един на всеки 60 000, а някои учени смятат, че реалната цифра е от 20 до 100 пъти по-голяма.

Още...

АНТИМЕДИЦИНА

Медицината често е крехък баланс между риска и ползата и въпреки това много лечения, лекарства и практики са повече вредни отколкото полезни, признават си лекарите.
Когато те започнат да стачкуват, смъртността намалява - това е твърдение, което вече се е превърнало в градска легенда. Но за разлика от повечето легенди, тази е истина.
Едно проучване проследява смъртността в седем района, където докторите са стачкували през последните години. И въпреки че се очакваше броят на смъртните случаи да се повиши, след като докторите оставят скалпела, в повечето случаи нивата остават същите или дори се понижават. Изследователите нямат избор, освен да заключат: „Смъртността се намалява в резултат на стачките.” В другия случай, когато лекарите си работят нормално, те са третата причина за смърт в САЩ след сърдечните заболявания и рака.

Очаква се медицината поне да повиши продължителността на живота при пациентите, но това не се случва. Наистина, макар че днешната медицина е по-агресивна и намесваща се отвсякога, като цяло продължителността на живота намалява.

След лек скок през последните два века, тя започва да пада и се очаква да запази тази тенденция и през XXI век.
Модерната медицина може и да не ни убие или да продължи живота ни, но със сигурност би могла да ни разболее. В онези части на Щатите, в които има най-добро здравеопазване, жителите са по-болнави от тези, които живеят на места с лошо или недостатъчно оборудване. Това може да е вярно, ако приемем, че всъщност медицината повече вреди. Резултатът от лошо лечение в САЩ са 116 млн. допълнителни лекарски визити, 77 млн. допълнителни рецепти, 17 млн. приети в спешно отделение и 77 млрд. допълнителни разходи.
Нещо повече - някои от леченията, предизвикващи толкова много вреда, не бива да се практикуват въобще. Американската индустрия се опитва да открие кои процедури са безсмислени или вредни, за да намали разходите от 2 трилиона долара във връзка със здравните реформи на президента Обама. Проф. Хауърд Броуди от Университета в Тексас приканва всеки от основните медицински департаменти да направи списък с „Топ пет” теста или лечения, които най-често биват предписвани от лекарите, а са много скъпи и са без реална полза.
„Накратко, тези "Топ пет" списъци предлагат начин да се спестят пари от дадения департамент, без пациентите да бъдат ощетени”, пише проф. Броуди.
Реакцията към запитването му варира между отговора на дерматолозите „не ни пука особено” до „само пет?” от спешната медицина.
Стивън Смит от Медицинския колеж "Браун" взима на сериозно предизвикателството и подготвя списък, подбран измежду обичайните практики във вътрешната медицина. „Не искам да го кажа, но е вярно: понякога лекарите правят неща, които не само че не помагат, но могат и да навредят на пациента”, казва той.
Заемайки се с тази тема, Дебора Грайди от Калифорнийския университет в Сан Франциско започва специална колонка в Archives of Internal Medicine, наричаща се „По-малко е повече”, която два пъти в месеца обръща внимание на някоя практика, която е безсмислена или вредна.

СЛЕДВА СПИСЪК С МЕДИЦИНСКИ ТРЕТИРАНИЯ, ПРАКТИКИ И ТЕСТОВЕ, ЧИЯТО ВРЕДА НАДХВЪРЛЯ ПОЛЗАТА СПОРЕД СПИСАНИЕ "ТОВА, КОЕТО ДОКТОРИТЕ НЕ ВИ КАЗВАТ" (WDDTY).

• АНГИОПЛАСТИКА.

Лечението чудо за всеки с ангина или стеноза (стесняване на кръвоносните съдове). Това е проста процедура, при която едно надуваемо „балонче” се вкарва в блокираната артерия. След като се разшири, то маха натрупаната плака по стените на артерията и възстановява проходимостта. Въпреки това, някои важни проучвания сочат, че тази техника с нищо не е по-добра от лекарство за сърце. В спешното отделение по-често ангиопластиката убива отколкото спасява. Процедурата трябва да се извърши най-късно до 90 минути след приема на пациента или може да доведе до фатален резултат. В едно канадско проучване се вижда, че при 68% от случаите на спешното й прилагане тя е извършена след препоръчителното време и увеличава двойно риска пациентът да умре. Ангиопластиката е и много скъпа - в САЩ са извършени 500 000 ангиопластики при неспешни случаи и опериращият лекар получава 51 000 долара за всяка.

• АРТРОСКОПИЯ.

Тази процедура се извършва 650 000 пъти само в Щатите и се счита за последната възможност преди смяна на колянната става при болните от остеоартрит. След това около половината от пациентите нямат толкова силна болка и чувстват подобрение при движение. Въпреки това няма доказателство, че тази процедура действително лекува остеоартрита.
Проучване със 180 пациенти разкрива, че операцията не е нищо повече от плацебо. С други думи, хората, които уж са били оперирани, казват, че имат същите подобрения, както и тези, които са били подложени на артроскопия.

• МАХАНЕ НА ЕДИН ИЛИ ДВАТА ЯЙЧНИКА.

Операцията означава премахването на яйчниците заедно с отстраняване на матката (хистеректомия). Това е изцяло превантивна мярка срещу рак на яйчника. Провежда се при около 300 000 жени в САЩ, като това число е 55% от всички случаи на хистеректомия. Уилям Паркър от здравния център "Св. Джон" в Санта Моника, Калифорния, твърди, че рисковете от подобна операция надхвърлят ползите. Понижените нива на естроген, които са неминуеми, увеличават риска от болест на коронарните артерии, инсулт, бедрена фрактура, болест на Паркинсон, деменция, трудно възприемане и депресия.

• БИОПСИЯ.

Процедурата включва вземане на тъкан за проба за рак на кожата или някой вътрешен орган. Но тези тестове могат да се окажат неточни. Биопсия на простатата има 25% шанс да се провали, като това може да се подобри само малко, ако се вземат повече проби. Биопсиите с автоматична игла дават грешни резултати в 40% от случаите, а тази на дробовете показва, че човек е здрав, макар че всъщност има рак.
Не само че не са точни, но биопсиите могат да бъдат и опасни. При биопсии на белия дроб има риск той да спре да функционира, а при тези на простатата може да се образуват тромби, които да запушат пикочния канал. Ала най-опасно от всичко е възможното разпространение на раковите клетки. Някои изследвания показват, че ракът на простатата се разпространява заради биопсия, както и при 30% от всички биопсии на гърдата. При 16% от случаите на рак на черния дроб, тези процедури значително утежняват състоянието на пациента.

• КОРОНАРНО СКАНИРАНЕ ЗА КАЛЦИЙ.

При този метод се търсят частици калций по стените на артериите с помощта на компютърна томография. За съжаление получената информация не е от полза за кардиолога. При пациенти с малък риск да развият коронарна болест завишените нива на калций не са нищо притеснително, докато пациентите с висок риск се нуждаят от лечение, независимо колко калций имат.
Макар че е безсмислена, тази информация струва скъпо на пациента. Само едно сканиране е равносилно на радиацията, излъчена от 74 мамографа и 442 рентгенови снимки. С други думи, изследваният е подложен на 21 пъти повече радиация, отколкото тази, получена при бомбата в Хирошима. Като цяло 2% от пациентите имат повишен риск да развият рак в резултат на често сканиране с компютърна томография.

• ЕЛЕКТРОКАРДИОГРАФИЯ.

Този тест има за цел да изследва за сърдечно съдови болести чрез запис на електрическите сигнали на сърцето в покой и в движение. Но той не работи за жени. Едно проучване показва, че жените често получават грешна диагноза, въпреки че имат проблеми със сърцето. Този метод често дава лоши резултати при жените след физическа активност и така предизвиква много излишни притеснения. Не работи толкова добре и при мъжете. Изследване показва, че при 8176 мъже и жени, с предположение за ангина пекторис, тестът не може да открие проблем, независимо дали е преди или след физическа активност.

• ИНХАЛАТОРИ.

На тези устройства обикновено се гледа като на животоспасяващи при астматиците или хората с емфизем и бронхит, макар че в действителност е точно обратното. Употребата на инхалатор при емфизем и бронхит може да увеличи двойно риска от инфаркт, като е най-опасно, ако са включени ипратропиум бромид и тиотропиум бромид. При употребата на тези лекарства за повече от 6 месеца рискът от инфаркт се увеличава. Това е подкрепено и от решението на американската Агенция по храните и лекарствата, защото рисковете са повече при децата между 4 и 11 години, които са на лекарството дълго действащ бета-агонист (long-acting beta-agonist - LABA). Въпреки временното облекчаване на симптомите, при случаите на астма инхалаторите влошават състоянието, показва проучване на Университета в Лейчестър.

• МАМОГРАМИ.

Всяка жена над 50 години би следвало редовно да си прави прегледи на мамограф, за да се хванат навреме първите симптоми на рака на гърдата, ако има такива. Рисковете от тази процедура за съжаление са повече от ползите, смятат учените. Дружеството "Кохрейн" е на мнение, че много лекари не обръщат внимание на рисковете от рентгеновите лъчи, а сипят хвалебствия за ползите. Като цяло няма доказателства, че мамографията спасява човешки живот, смятат учените. Мамограмите не са достатъчно чувствителни, за да улавят канцерогенните, бързо растящи тумори, които могат да бъдат опасни. Туморите, които биват открити по този метод, се развиват бавно, като е възможно и да са безвредни. Въпреки това, веднъж открито, подобно образувание е атакувано с най-силните възможни средства като химиотерапия и дори мастектомия. Нещо повече, мамограмите могат да бъдат и подвеждащи, особено ако данните са обработени от неопитен специалист. На всеки случай на истински рак отговарят десет други случая, където диагнозата е погрешна.

• СКАНИРАНЕ ЧРЕЗ МАГНИТЕН РЕЗОНАНС.

Той е една от новите и доста впечатляващи сканиращи техники. Вместо радиация, този метод използва магнитно поле, което е чувствително към промени в меките тъкани. Изключително полезно е за откриването на промени в мозъка, кръвоносната и двигателната система, както и за идентифицирането на ракови тъкани.
Именно защото е толкова впечатляваща, тази техника се използва прекалено много. Предписва се дори и за болка в основата на гръбначния стълб. Американската колегия на физиците „силно” насърчава спирането на установените практики за сканиране и тестовете, защото са ненужни и скъпи.

• ПАП ТЕСТ.

От сексуално активните жени се очаква да си правят редовно тест на Папаниколау, или ПАП тест - проба за ранна диагностика на рак на маточната шийка. Тестовете би трябвало да се започнат най-късно на 21 години, но нови проучвания разкриват, че няма полза за жени под 30 години. Учените са открили, че тестът може да диагностира рак на маточната шийка при жени на 34 години или по-възрастни. ПАП тестът може да открие и някои безвредни промени, които ще изчезнат и без лекарска намеса.

• ПСА (PSA) ТЕСТ.

Както на всяка жена над 50 се препоръчва да си направи мамограма, така и всеки мъж на тази възраст трябва да си прави простат-специфичен антиген тест, проверява за рак на простата. Както и при мамографията, така и вредите от този метод надхвърлят ползите. Ракът на простатата се развива бавно и само 8% от смъртните случаи са при хора под 65 години. Въпреки това, агресивното третиране на рака довежда до влошаване качеството на живот, както и до импотентност и дискомфорт при уриниране.

• СЪЕДИНЯВАНЕ НА ПРЕШЛЕНИТЕ.

Тази процедура, по-известна като спондилодеза, е хирургическа техника, при която два или повече прешлена се съединяват или свързват заедно. Прешлените са задържани в една позиция и така се намалява болката при дегенеративни заболявания, дископатични или при други гръбначни оплаквания. Въпреки това е безполезно да се прилага в случаи различни от фрактура или рак на гръбначния стълб. Около 351 000 от тези ненужни процедури са били направени в САЩ през 2007 г., с обща стойност 26,2 милиарда долара, или 75 000 долара на човек. Медицинският изследовател и автор Шанън Браунли посочва: „Ние, докторите, сме невероятно добри в това да бъдем рационални. Някак си успяваме да разберем как най-добрата грижа е тази, която носи най-много пари.”

• ТЕСТОВЕ НА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА.

Около 10 млн. такива теста се правят всяка година в Обединеното кралство на обща стойност 30 млн. долара. Тъй като от тези хора, само 600 000 имат понижена или хиперфункция на щитовидната жлеза, това показва, че много здрави хора са изследвани ненужно. Лекарите са на мнение,че заболяване на щитовидната жлеза може да има неспецифични симптоми, но ако е така, то тестовете би трябвало да улавят повече от 0,45% от откритите проблеми.

• ВЕРТЕБРОПЛАСТИКА.

Тази хирургическа техника инжектира костен цимент в гръбначния стълб. Това би трябвало да стабилизира прешлена и е често използвана процедура при гръбначни фрактури на страдащи от остеопороза. Около 170 000 такива процедури се извършват само в Щатите годишно, при единична цена от 5000 долара. Но както разкриват две проучвания, те са ненужни и ползите са повече имагинерни отколкото истински. В едното от проучванията ползите от фалшива процедура са продължили до 6 месеца след това, а при другото 131 пациенти са били подложени на вертебропластика или на фалшива такава и резултатите и при двете групи са едни и същи,

• РЕНТГЕНОВИ ЛЪЧИ.

Обикновените радиографи са едни от най-използваните лекарcки средства за диагностиране. Учудващо, седем от всеки десет американци имат поне един преглед на рентген годишно, което едва ли значи, че всеки път има истинска нужда от теста.
И наистина, стандартната радиография има ограничени възможности: например рентгеновите лъчи не могат да открият туберкулоза или вътрешен кръвоизлив. Днес тези лъчи са признати и за главна възможна причина за рак. В експеримент с мишки 62% от тях развиват рак след облъчване с рентген. Хората, които имат повече от 10 дентални рентгенови снимки, са най-уязвими за рак на щитовидната жлеза.

ЛЕКАРСТВАТА, КОИТО ПОВЕЧЕ ВРЕДЯТ, ОТКОЛКОТО ПОМАГАТ

Всеки продукт на фармацевтиката може да предизвика нежелана реакция със сериозни последствия или просто да не даде очаквания резултат. В тези случаи вредите далеч надхвърлят ползите:

• МЕДИКАМЕНТИ ПРИ СИНДРОМ НА ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕТО И ХИПЕРАКТИВНОСТ (СДВХ).

Много родители си отдъхват, когато видят почти мигновената промяна при детето им със СДВХ след приема на лекарство като Ritalin. За съжаление това значи, че детето ще трябва да продължи да го взима по време на цялото тийнейджърство, а дори и след това. Едно проучване сочи, че истинският ефект продължава само в първите 14 месеца, а после всяко подобрение се дължи на естествени причини. Изследователите са наблюдавали две групи СДВХ деца, като едната група е била на Ritalin, Adderall или Concerta, а другата - без нищо. След 14 месеца се оказва, че групата без лекарства изведнъж показва значителен напредък, докато при другата пациентите все още поддържат същото ниво на липса на концентрация и хиперактивност.

• ЛЕКАРСТВА ЗА АЛЦХАЙМЕР.

Група от медикаменти, наричани инхибитори на колинестераза, обикновено се предписват за деменция или за болестта Алцхаймер. Няколко изследвания показват съмнителни резултати при лечението на тези болести, а от Института за клинично оценени науки в Торонто са на мнение, че те могат да имат и много странични ефекти. Лекарства като Aricept (donepezil), Exelon (rivastigmine), Razadyne (galantamine) увеличават риска от припадък, брадикардия (опасно забавяне на сърдечния ритъм) и бедрена фрактура. Пациентите също се нуждаят и от устройство за регулиране на сърцебиенето в резултат на приема на тези лекарства.

• АНТИБИОТИЦИ.

Макар че антибиотиците се смятат за животоспасяващи, те са толкова често предписвани, много пъти не на място, че днес се считат за най-опасната група лекарства в света. Около 20 процента от всички посещения в спешното отделение са заради антибиотик. 142 000 американци за двегодишен период са реагирали зле и са били приети в болница заради тях.
Тези медикаменти могат и да влошат бактериалните инфекции. В изследване на 119 деца 71 от тях били третирани с Amoxicillin, умерено-спектърен пеницилин. За две седмици много от тези деца развиват резистентна на вируси бактерия.

• АНТИДЕПРЕСАНТИ.

Хората, страдащи от клинична депресия, не могат да се излекуват с антидепресанти. Модерните лекарства не атакуват причината за депресиите, мозъчния протеин, наречен “monoamine oxidase A”(MAO-A). Според учените в Центъра за пристрастеност и ментално здраве в Торонто времето е най-добрият лек. Антидепресантите са не само неефективни, но и увеличават риска от самоубийство. Те могат да увеличат драстично рисковете от инсулт и дори СМЪРТ при жените в менопауза. Най-опасното сред тях е Ефексор /Efectin/(венлафаксин).

• АСПИРИН.

Близо 100 милиарда аспиринови хапчета се приемат ежегодно като част от здравословен режим за превенция на сърдечните заболявания. Въпреки че е известно, че нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС) причиняват гастроинтестинално (ГИ) кървене, степента на риска излиза наяве наскоро. Според изследователите това лекарство убива 20 000 американци и праща още 100 000 в болница всяка година. По света 100 000 на година умират в следствие на ГИ реакции. Аспиринът увеличава риска за инсулт при хора над 75 години, показват изследвания, проведени 1981-1986 и 2002-2006 г.

• ИНХИБИТОРИ НА ПРОТОННАТА ПОМПА( ИПП).

Около 2,86 милиарда долара се харчат годишно по света за тези лекарства срещу храносмилателно разстройство.

/Omeprazole,Pantoprazole,Lansoprazole,Rabeprazole,Esomeprazole/ Изследвания показват, че те не само не помагат, но и хората, които ги взимат, нямат реална нужда от тях. ИПП спират обратния поток на киселини. Ако не действат, всеобщото мнение е, че няма и да навредят, но и това не е истина. Те могат да причинят стомашни инфекции и да увеличат двойно риска от Clostridium difficile инфекция. Причината е, че ИПП спират производството на стомашен сок, който е и естествената защита на организма срещу вредни бактерии. Лекарствата могат да увеличат риска от пневмония или бедрена фрактура.

• СТАТИНИ.

Тези понижаващи холестерола лекарства са измежду най-търсените на пазара. Около 36 млн. американци взимат по едно хапче всеки ден, а годишните разходи са 15,5 милиарда долара. Два статина - Липитор/LIPITOR/ и Зокор/ZOCOR/ - са най-продаваните лекарства в САЩ. Макар че съществува доказателство, че хора със сърдечно заболяване имат полза от лекарствата, това важи за едва 8% от потребителите. Другите взимат лекарството за "всеки случай", но изследванията показват, че полза за здравия човек няма. Изследователите от Харвард са направили анализ на данните от осем изследвания и са категорични: статините не са животоспасяващи, а ползите за сърдечно болните са само маргинални. Нещо повече, тези лекарства могат да имат и парадоксален ефект, като станат причина за разстройствата, които би трябвало да лекуват. Могат да бъдат причина и за болестта на Паркинсон.

МЕДИКАМЕНТИТЕ, КОИТО И ДОКТОРИТЕ НЕ БИХА ВЗЕМАЛИ

Докторите сигурно знаят по-добре от нас кои лекарства са вредни. Тук са изброени „Топ осем" на опасните медикаменти по тяхна преценка след въпрос кои са лекарствата, които избягват да предписват или които биха дали в най-краен случай:

• ADVAIR (SALMETEROL).

Advair е лекарство за астма, което съдържа салметерол (long-acting beta agonist - LABA). Едно изследване разкрива, че редовната употреба на LABA може да влоши астматичния пристъп. Салметеролът също се свързва и с 5000 смъртни случаи годишно в САЩ заради астма.

AVANDIA (ROSIGLITAZONE).

Това лекарство за диабет може да предизвика инфаркт. Едно изследване разкрива, че то би могло да увеличи риска от сърдечна недостатъчност с 109% и от инфаркт - с 42% при хората, които го приемат по-дълго от година.

• CELEBREX (CELECOXIB).

Както и при други нестероидни противовъзпалителни средства, Celebrex причинява стомашно кървене. Едно изследване показва, че носи и допълнителен проблем - бъбречни разстройства. Нещо повече, прием два пъти дневно на таблетка 200 mg увеличава двойно риска от сърдечно-съдово заболяване, а таблетките от 400 mg - тройно.

KETEK.

Този антибиотик предизвиква сериозни чернодробни проблеми и рискът е толкова голям, че употребата в САЩ е ограничена само до лечение на пневмония.

• PRILOSEC, NEXIUM.

Тези премахващи киселините средства могат да причинят сърдечни проблеми, макар че съществува противоречие относно връзката между двете. Могат да увеличат риска от пневмония, остеопороза и загубата на костно вещество. Редовният им прием води до 40% увеличение на риска от фрактура

VISINE ORIGINAL.

Лекарството се продава без рецепта и се счита за добро средство за борба с „червените очи”. При по-продължителна употреба обаче основната съставка, тетрахидрозолин, може да засили симптомите.

PSEUDOEPHEDRINE./Coldrex Sinus Extend/

Това премахващо храчките средство е едно от многото лекарства без рецепта за борба с кашлицата. Но то се свързва и с повишение на кръвното налягане и пулса, което може да доведе до инфаркт и инсулт. Възможно е и влошаване на заболяване на простатата и глаукома.

Още...

ГРИПНИТЕ ВАКСИНИ ОТСЛАБВАТ ИМУННАТА СИСТЕМА

На децата с отслабена имунна система много по-често се препоръчва биенето на противогрипни ваксини. Оказва се обаче, че те ги правят много по-податливи на редица смъртоносни вируси.
Стандартната грипна ваксина отслабва имунната система, като оказва влияние на производството на Т-клетките, който са естествената защита на организма срещу инфекции и вируси.
Учени от Медицинският център Еразмус в Ротердам са установили, че нивата на Т клетките са изключително завишени при деца, на които не са давани противогрипни ваксини. Тяхното притеснение е, че рутината ваксинация ще доведе до създаване на поколение деца, който са чувствителни на по-вирулентни огнища на зарази и епидемии.

Още...

АТЕРОСКЛЕРОЗАТА

Повече от 50 г. медицината твърди, че високият холестерол и мазнините са виновни за коронарната болест на сърцето. Все повече данни обаче сочат, че сърдечното заболяване е просто прикрита форма на скорбут. Възстановяването на кръвоносните съдове може би е възможно с високи дози витамин С.Сърдечните болести са най-големият убиец в Западния свят.

(Бел. ред. Това е валидно и за България, която е водеща в света по смъртност от инфаркти.)

И въпреки че всяка година броят на смъртните случаи се увеличава, лекарите смятат, че са решили проблема. Защото вярват, че знаят не само причината за сърдечни болести, а и как да ги лекуват. Но може би има далеч по-просто решение - витамин С.

Връзката витамин С - сърдечни болести още от 1950 г. "бълбука" под повърхността, а днес може би е време да се предприемат мащабни изследвания. Този евтин витамин вероятно е в центъра на въпроса защо се разболяваме от сърце.  Терминът "сърдечни болести" е заблуждаващ, защото проблемът не е толкова в органа-помпа, а в артериите, които го захранват. Ако те се стеснят, кръвният поток към сърцето се възпрепятства и то не функционира нормално. В най-добрия случай ще има болки (ангина), а в най-лошия - сърдечен инфаркт.Разпространеното медицинско схващане гласеше, че атеросклерозата (стеснените артерии) са неизбежен резултат от остаряването. Но този примиренчески подход беше заменен от обвинения към пациентите. Днес се смята, че коронарната болест на сърцето почти изцяло се дължи на начина на живот - пушене, заседнал живот и най-вече твърде мазно хранене. Логиката на теорията за мазнините е проста: артериите се стесняват от отлагания по стените им холестерол; мазнините съдържат холестерол, значи причиняват атеросклероза. Идеята е дотолкова закостеняла, че вече не е теория,а утвърден факт.

НЕВЕРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Но теорията за мазнините е очевидно грешна. За основател на тезата се смята Ансъл Кийс през 1950 г. Той проучил яденето на мазнини в шест държави и установил ясна връзка между смъртността от коронарната болест на сърцето и консумацията на мазнини. Правителствата приели присърце тези резултати и хранителната промишленост започнала да предлага нискомаслени храни, които да предпазват от сърдечни болести. В по-късно изследване Кийс хвърлил вината изключително на наситените мазнини.

Промишлеността игнорира данните, че наситените мазнини не запушват артериите. Известното изследване Фрамингъм, което в продължение на десетилетия наблюдаваше населението на Масачусетс, показа точно обратното на възприетата теория: колкото повече мазнини и холестерол се консумират, толкова по-нисък е холестеролът в кръвта. Доказателствата от животинското царство са още една причина да се отхвърли теорията за "мазнината, причиняваща атеросклероза". Въпреки че домашните животни поемат много повече мазнини, не се разболяват от атеросклероза - факт, известен на ветеринарите вече 50 г. Докторите Рат и Поулинг За да проблесне разумът, бяха нужни 40 г. Младият германски лекар Матиас Рат обедини усилията си с възрастния, високоуважаван учен Линъс Поулинг, носител на Нобелова награда за химия - 1954 г., и за мир - 1962 г. Рат, заедно с група учени, откриха главния виновник в холестерола: липопротеин А (ЛпА), една особено "лепкава" молекула, която се вгражда в колагена на артериалните стени, причинявайки по този начин атеросклероза. Първото откритие на Поулинг и Рат беше, че атеросклерозата не е болест, а вероятно способ на организма да поправи или укрепи слабите или повредени артерии. Тяхното следващо откритие беше, че животните нямат атеросклероза, защото притежават ензим, който превръща глюкозата във витамин С в черния им дроб. За да проверят тази теория, те използваха морски свинчета - едни от малкото животни, които както и човека не могат да образуват собствен витамин С. Животните получавали еднаква храна, богата на мазнини, но някои от тях получавали и по 40 мг витамин С дневно (еквивалент на 5 г/дневно за хората). Пет седмици по-късно животните, които не получавали витамин С, развили тежка атеросклероза, а другите били напълно здрави. Откритието, че витамин С стимулира производството на колаген било третото решаващо звено от доказателствата. Рат и Поулинг стигнали до два революционни извода:

1) Произведеният в тялото на животните витамин С поддържа здравето на артериите им чрез възстановяване на артериалния колаген;

2) лишен от витамин С, организмът използва липопротеина от холестерола за поправка на артериите. Затова атеросклерозата у хората и морските свинчета се дължи на дефицит на витамин С. С други думи, сърдечните болести са "хроничен скорбут". През 1992 г. мащабно проучване на 11 000 американци показа, че консумиращите най-много витамин С страдали почти наполовина по-малко от сърдечни болести.

Някои по-късни изследвания не установиха такава зависимост. Но според нови данни от 300 000 души, дневна доза от 700 мг витамин С намалява с 25% риска от сърдечни болести. 700 мг е 10 пъти над препоръчваната дневна доза (ПДД) в САЩ. Възниква въпросът: защо рискът намалява само с 25%, след като според теорията на Поулинг никой не би трябвало да има атеросклероза, ако взема достатъчно витамин С? Отговорът е, че дори тази огромна доза не е достатъчна. Отново на помощ идват животните, които произвеждат собствен витамин С. Една 70-килограмова коза произвежда около 13 000 мг (13 г) витамин С всеки ден, едно голямо куче - около 2.5 г/ден. Маймуните се нуждаят дневно от около 55 мг/кг тегло, за да бъдат в оптимално здраве. Отнесено към хората, това означава, че 70 кг човек се нуждае от 4 грама на ден.    

ДА ОБЪРНЕШ ХОДА НА БОЛЕСТТA

Възможно е много високи дози витамин С дори да лекуват болестта. За съжаление единственият опит да се провери тази теория е направен преди 50 г.от канадския лекар Г.Уилис. Той бил експерт в областта на атеросклерозата и един от пионерите на ангиографията (разпространен днес метод за фотографиране на артериите с помощта на рентгенови лъчи). Това което видял го убедило, че конвенционалното обяснение на атеросклерозата е грешно - толкова грешно, че и един водопроводчик би го забелязал. Ако заболяването се дължеше на отлагания от холестерол, най-тънките артерии първи щяха да бъдат засегнати. В действителност е вярно точно обратното - първо се стесняват най-големите артерии. Уилис забелязал нещо съществено: атеросклерозата се появява главно в съдовете близо до сърцето. Макар широки и здрави, проблемът при тях е близостта до сърцето. Силата, с която сърцето изпомпва кръвта, поставя тези съдове под постоянно напрежение. Отлаганията по стените им може би не е патологично натрупване на мазнини, а удебеляване с цел избягване на поражения. Уилис би трябвало на получи Нобелова награда за своите открития, защото 30 г. по-късно, в 1985 г., лекарите Михаел Браун и Джоузеф Голдстейн получиха тази награда за откритието, че атеросклерозната плака се образува като реакция на увреждане на артериалната стена. Но Уилис отиде дори по-далеч, разкривайки ключовата роля на витамин С. Той приложил лечение с витамин С на тежко болните си пациенти, като им давал 1.5 г дневно, смятано за висока доза за онова време. Така се получили първите - и засега единствени - потвърждения, че витамин С може да лекува сърдечни болести: у почти една трета от неговите пациенти атеросклерозата започнала да изчезва. Изненадващо е, че никой не е опитал да повтори това епохално изследване, нито дори самият Поулинг, който твърдял, че връзката сърдечни болести- витамин С е толкова очевидна, че не се нуждае от доказателства. Един нов поддръжник на ползата от витамин С е английския лекар д-р Сидни Буш. Той се натъкнал на връзката докато лекувал инфекции на своите пациенти с контактни лещи. След като предписвал витамин С заради инфекциите, при следващите прегледи установил постепенно избистряне на фините кръвоносни съдове отзад на окото, които при лека атеросклероза често пъти са замъглени. Буш установил, че ефикасната доза е висока: 10 г/ден.

"Урокът за сърдечните болести е ясен - казва Буш. - Нашето откритие е перфектно решение на проблема с коронарната болест на сърцето". Ефект като на статините-  Естествено, необходими са още изследвания, които да потвърдят, че витамин С може да обръща хода на сърдечните болести. Но предвид кампанията на ЕС срещу високодозираните хранителни добавки, е малко вероятно да се проведат такива изследвания. Въпреки това в бастионите на конвенционалната медицина има нарастващ интерес към ролята на витамин С. Няколко нови изследвания са допринесли за това. Едно от тях установи, че действието на витамин С е подобно на това на статините (лекарствата предписвани за сърдечни болести). Друго откри, че витамин С инхибира окисляването на холестерола, а трето - че намалява атрийната фибрилация (разтуптяването на сърцето). Тези изследвания са предвестници на забележителна възможност: убиец номер едно в Западния свят да бъде победен от витамин.       

АНГИОПЛАСТИКА

Основното хирургическо лечение на атеросклерозата наподобява това, което водопроводчикът прави със запушените тръби - цели да разшири стеснените артерии чрез ангиопластика. Тънка тръбичка (катетър) се вкарва в артерията и се насочва към мястото на запушване. Разширяването се постига чрез надуване на малко балонче в края на катетъра. Други техники използват малки лазери, сонди или въртящи се остриета. Неизбежно съществуват и някои значителни рискове. Ангиопластиката може да увреди сърцето, причинявайки "нарушение на функционирането" му или дори "некроза" (смърт на сърдечния мускул) в близо 40 на стo от случаите. В 4 на сто от случаите ангиопластиката може да блокира преминаването на кръв през артерията и - парадоксално - да причини инфаркт. Тогава се налага хирургическо отваряне на гръдния кош, за да се спаси животът на пациента. Според американското Здравно министерство в периода 1995-97 г. ангиопластиката е причинила смъртта на 1 от 100 пациенти. След ангиопластиката артерията може наново да се затвори. Няма обяснение за тази така наречена "рестеноза". Тя може да настъпи до 6 месеца след процедурата, в около 30 на сто от случаите. Този процент обаче се намалява 10 пъти чрез използването на стендове: малки цилиндърчета, които подпират артериалната стена. За тежка атеросклероза или когато ангиопластиката не помага, лекарите може да предложат байпас. Тук, разбира се, има куп други проблеми, включително фактът, че в половината от случаите от него няма полза.

БЕЗОПАСНИ ЛИ СА ВИСОКИТЕ ДОЗИ ВИТАМИН С?


Витамин С е едно от най-малко токсичните вещества, познати на хората. Четири изследвания с над 3000 души тестваха ефекта от 10-грамовата дневна доза и не откриха вредни ефекти, освен разхлабване на стомаха. Водещият отомолекулярен специалист и пионер в терапията с витамин С д-р Робърт Каткарт твърди, че разхлабеният стомах е добър индикатор за общо добро здраве. В своя 25-годишен опит той установил, че здрави хора може да вземат 10-15 г/ден без да получат диария; болните от простудни заболявания: 30-60 г/ден, а при сериозни болести: 200 г/ден. Безброй изследвания на витамин С под формата на хранителни добавки не дадоха повод за съмнения относно безопасността му, с изключение на редки стомашночревни разстройства". Нито е открита доза, над която витаминът става вреден. Витамин С стимулира усвояването на желязо. Затова хората с генетично обусловено високо ниво желязо (хемохроматоза) трябва да вземат допълнително витамин Е, който да противодейства на ефекта на витамин С .

ПРИРОДОСЪОБРАЗНО ЛЕЧЕНИЕ     

Предпазване:

• Вземайте големи дози витамин С. Линъс Поулинг вярвал, че 3 г на ден предпазват от "хроничен скорбут". Тестовете показаха, че ако 3 г се вземат наведнъж, след 4 ч. се достига най-високото ниво в кръвта, а след 20 ч. нивата спадат до първоначалното. Затова е добре на три пъти да се взема по 1 г.
• Ежедневно вземайте лизин. Поулинг препоръчва 1-2 г/ден от тази витална аминокиселина, която пречи на холестерола да полепва по артериалната стена.
• Прибавете и други антиоксиданти. Витамин А (800-200 IU) и витамин Е (20 000-40 000 IU). Увеличете дозите двойно, ако в семейството имате страдащи от атеросклероза.
• Добавете коензим Q10. Хората с атеросклероза имат ниски нива от този мощен антиоксидант. Препоръчваната доза е 10-30 мг/ден.
• Не забравяйте омега-3 рибени масла. Те забавят прогресирането на атеросклерозата.
• Избягвайте готовите храни. Те бързо се превръщат в захар, увеличавайки риска от атеросклероза и висок холестерол.

ЛЕЧЕНИЕ:

• Прибавете и други витамини, които подпомагат артериалните стени. Освен  изброените за предпазване, д-р Рат препоръчва на пациентите със сърдечни болести витамин D и фолиева киселина, мед, хондроитин и Пикногенол.
• Ако тази терапия не помогне, помислете за келация - неинвазивен метод за прочистване на организма от токсични метали. При атеросклероза този метод прочиства артериите чрез интравенозно използване на хранителни вещества, включително витамин С.

Още...

ТОВА, КОЕТО ЛЕКАРИТЕ КРИЯТ ОТ НАС!

• С TАМИФЛУ СА СВЪРЗАНИ РАЗЛИЧНИ СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ.

• МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ЗАМЕНИ С АЛТЕРНАТИВНИ НАТУРАЛНИ ПРОДУКТИ?

Пациент поиска от мен консултация, защото страдаше от синдрома на Стивън-Джонсън. Това пожизнено заболяване наподобява на тежка форма на екзема, дължаща се на постоянното лющене на епидермалните кожни клетки. Заболяването при пациента се появява на 5-ия ден от започването на самолечение с Тамифлу. Болният никога не е страдал от екзема или други алергични болести. Той прекъсва вземането на препарата на десетия ден, но екземата, въпреки лечението й, продължава вече трети месец.
Стивън-Джонсън синдромът е един от многото странични ефекти, предизвиквани от Тамифлу - препарат, предназначен за лечение на болни от грип, производство на фирмата Рош. Списъкът на страничните действия на препарата включва: гадене, повръщане, диария, коремни болки, главоболие, високо ниво на хепатитните ензими, кожен обрив, алергични реакции (анафилаксия), смущение на сърдечния ритъм, инсулти, утежняване на диабета, кървящи колити.
Има също съобщения за сериозни нервно-психични ефекти, включително и самоубийства (най-често при децата и юношите).
В отговор на многото запитвания какво е отношението ми към лечението на свинския грип с природни препарати по-долу ще изнеса някои малко познати факти.

ПОЛИФЕНОЛОВАТА СИЛА
Полифенолите, произхождащи от растения, са силни антиоксиданти, способни да неутрализират вирусите. Много изследвания, лабораторни и върху животни, доказват антивирусната активност на полифенолите срещу грипния вирус. Главните хранителни източници на полифенолите са зеленчуковите продукти, виното, шоколадът, кафето и обикновеният чай (Camellia sinensis). Разликата между зеления и черния чай е свързана с процеса на тяхната ферментация. Най-добре е проучено действието на зеления чай, включително и върху вирусите.
Cistus incanus (pink roskrose) - храст, разпространен в Южна Европа и Средиземноморието, е богат източник на полифеноли. Стандартизирани екстракти се използват с успех в Испания, Италия, Гърция и Турция като противовъзпалително, противобактериално, противовирусно, противогъбно и противоспазматично средство.

ВПЕЧАТЛЯВАЩИ РЕЗУЛТАТИ
Неотдавна изследователи от The Institute for Transfusion Medicine, Charite-Universitatsmedizin, Berlin, сравняват екстракт от Cistus incanus със Camellia sinensis (и двата препарата във форма на капсули) върху 300 пациенти с възпаление на респираторния тракт. В разгара на възпалителния процес и двата препарата проявяват бързо отзвучаване на обективните признаци и субективните оплаквания. Същевременно авторите отбелязват, че първият препарат показва по-висока ефективност.
Интересен е фактът, че когато полифенолът в препаратите е в превишена доза, над 26%, се регистрират странични ефекти, подобни на Тамифлу. В тези случаи в проведеното проучване при лекуваните с Cistus incanus са регистрирани 10 пациента с гадене, 9 със замайване и 2 с коремни болки, а при лекуваните с Camellia sinensis - 26 с гадене, 15 със замайване, 2 със стомашни болки, 2 с повръщане и 1 с диария. Неврологични явления не са регистрирани.
При наблюдения, обхващащи 50 000 болни с респираторни инфекции, в условията на циркулиращия свински грипен вирус, се сравняват действията на Cistus incanus и Тамифлу. Резултатите показват, че третирането с първия препарат води до по-бързо излекуване на болните, отколкото с втория.
Учудващо е, че тези убедителни резултати все още не намират официално потвърждение и приложение в широката практика.

Д-р Хералд ГЕЙЛЪР


Превод д-р Христо ОДИСЕЕВ

сп. "Това, което докторите не ви казват"

http://www.lechitel.bg/

Последна промяна ( Сряда, 25 Декември 2013 15:41 )