Пъпеш

Пъпешът е едногодишно растение от семейство тикви. В Средна Азия се отглежда от преди повече от 2000 години. Съществува голямо разнообразие от сортове. Зрелите плодове се отличават с изключителна сладост и фин аромат. Малцина биха издържали на изкушението. При това пъпешът е вкусен и притежава множество лечебни свойства.

Най-добре е да го консумирате 2-3 часа след ядене или на празен стомах. В противен случай се затруднява храносмилането и може дори да получите диария. Той е напълно несъвместим с млякото, млечните продукти и яйцата. Не трябва едновременно да ядете пъпеш и да пиете алкохол или студена вода. Той е противопоказан при храносмилателни смущения, язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, при дизентерия и диабет. Не се препоръчва и на кърмещи-майки - може да предизвика диария у бебето.

В народната медицина се използва за лечение на най-различни заболявания - за прочистване на пикочопроводите, при лечение на камъни в пикочния мехур, при подагра и ревматизъм. В тези случаи е необходимо ежедневно да се изяжда 1,5-2 кг пресен плод, разпределен на 3-4 приема между отделните хранения през целия летен сезон. При заболявания на бъбреците (нефрит, пиелонефрит) и черния дроб (цироза, хроничен хепатит) диетата с пъпеш тонизира и успокоява вегетативната нервна система. Пресният плод има и слабително действие, което го прави много подходящ при лечение на хемороиди. Съдържащата се в него целулоза стимулира извеждането на лошия холестерол от организма. Затова консумацията на пъпеш се препоръчва при лечение и профилактика на атеросклерозата. Целулозата способства за изчистването на кръвоносните съдове и в този смисъл ефикасно се прилага за заздравяване на кръвоносните съдове, при хипертония и сърдечни заболявания. Благодарение на богатото си съдържание на витамини и минерали пъпешът се използва успешно при лечение на малокръвие. Плодът има и слабо изразен потогонен и противовъзпалителен ефект. Препоръчва се при простудни заболявания и дори при туберкулоза.

Лечебни свойства притежават и семената на пъпеша
- от тях се приготвя емулсия. Те се смилат и се добавят към кипяща вода в съотношение 1:10. Течността старателно се разбърква и се прецежда през няколко слоя марля. Пие се по 100 милилитра, 3 пъти на ден, 30 минути преди ядене. Използва се като пикочогонно средство, изчистващо бъбреците и пикочопроводите, при неволно изпускане на урина. Освен това семената се използват при хроничен простатит и камъни в пикочния мехур, при трудности при уринирането. В такъв случай в чаша мляко се слагат 1 с.л. счукани семена, кипват се и се оставят на слаб огън в продължение на 25-30 минути, като се бърка непрекъснато. Оставя се да изстине и се прецежда. Приема се 3-4 пъти на ден преди ядене, по 50 мл. Семената на пъпеша понижават нивото на кръвната захар. В такъв случай те се смилат в кафемелачка. Взема се 1 с.л. от полученото брашно и се залива с чаша кипяща вода, престоява около 1 час. Настойката се пие 3 пъти на ден преди ядене.

Пъпешът намира приложение и в козметиката. От него се правят подхранващи маски - добре намачкан се налага върху лицето за 15 минути. Може да се използва и отвара - 1 с.л. счукани на ситно семена се заливат с чаша кипяща вода и престоява около 1 час. Отварата се приема сутрин и вечер, има добро действие при обриви. Действа избелващо при лунички и пигментни петна, омекотява кожата и изглажда дребните бръчици. Пъпешът е ефикасно противоглистно средство. В такъв случай сутрин, на гладен стомах, се пие прясно изцеден сок. Процедурата се повтаря до пълно излекуване. Този метод е особено препоръчителен за деца, защото е абсолютно безвреден и доставя на детския организъм необходимите му витамини. Семената от пъпеш се използват и като лечебно средство против тении: курсът на лечение продължава 2 дни; първият ден е подготвителен; след 14 часа (след обяд) се прекратява всякакъв прием на храна; пие се само сок или чай; на следващата сутрин вместо закуска се изяждат 100-120 грама ситно счукани семена, варени на слаб огън в продължение на 10 минути; след обяд се възстановява нормалният прием на храна.

http://www.lekar.bg/

Още...

ДЫНЯ

В Азербайджане разводится повсеместно, в особенности в равнинных районах, на поливных бахчах, во множестве сортов. В Азербайджане дыня возделывается начиная с бронзового века (75, с.108). Издревле ее не только употребляли в пищу, но и использовали в медицине. Еще в Древнем Египте готовили пластыри из семян дыни, которые применяли для ускорения созревания нарывов).

Средневековый фармацевт, Али ибн Хусейн ал-Ансари (1329-1404 гг.) пишет, что дыня обладает мочегонным и желчегонным действием, выводит камни из мочевого пузыря. Полезна при остром кашле, болях в легких, лихорадках. Дынный сок снижает температуру, утоляет жажду. Компресс с мякотью дыни помогает при опухолях и болях в глазу. Шесть грамм сухой дынной корки принятые натощак способствуют выведению камней. Дынные семечки обладают слабительным и желчегонным действием. Кроме того, они усиливают половое влечение, очищают почки, мочевой пузырь и кишечник. Для лучшего переваривания дыню едят с уксусом и соком кислого граната (14, с.73).

Мухаммед Хусейн-хан (XVIII в.) пишет: "чтобы размягчить жесткое мясо, нужно отварить его в воде с дынной коркой" (89, с.158). Ни в коем случае не рекомендуется есть дыню с медом - это может привести к очень тяжелым последствиям.

В Средней Азии из дыни готовят своеобразный сироп или "дынный мед" (бекмез). Её также сушат под солнцем и хранят на зиму. Современные исследования показали, что в зрелых плодах дыни содержится вода (до 82-92%), белки, жир, сахара и клетчатка, до 45мг% витамина С, витамины Р, РР, провитамин А, фолиевая кислота, а также различные микроэлементы (особенно много железа).

В народной медицине сок дыни издавна применяется при хроническом кашле, заболеваниях горла, как противоглистное средство. Его пьют по стакану 2-3 раза в день. Водный настой и спиртовая настойка семян киликийской дыни являются признанным глистогонным средством (семена дыни безвредны для человека). Водный настой семян обладает также мочегонным свойством (53, с.44).

В народе давно подмечено, что дыня оказывает успокаивающее действие. Отвар мякоти дыни используют как наружное косметическое средство при угрях, а также для выведения веснушек и пигментных пятен. Мякоть дыни используют для косметических масок: после умывания теплой водой на лицо наносят кашицу из мякоти дыни, через 12-15 минут её смывают, кожу лица просушивают полотенцем и смазывают питательным кремом (53, с.44).

Дыни можно вялить, сушить, готовить из них дынный мед (бекмез), повидло, варенье, компоты, муссы, цукаты.

ВАРЕНЬЕ.
Для приготовления варенья можно воспользоваться следующим рецептом. Спелую дыню, очищенную от семян, корок и нарезанную ломтиками, заливают в эмалированной кастрюле столовым уксусом так, чтобы он едва покрыл её, закрывают крышкой и оставляют стоять 2 дня, затем дыню откидывают на дуршлаг (или сито), дают уксусу стечь и варят в сахарном сиропе. На 1 кг очищенной дыни берут 2 кг сахарного песка и 2,5 стакана воды. Когда дыня становится мягкой, её вынимают и кладут в чистые стеклянные банки, а сироп продолжают варить, пока он не загустеет, после чего им заливают кусочки дыни, сложенные в банки. По мере остывания банки закрывают (53, с.44).

Как диетический продукт дыня хороша и пожилым людям (например, при анемии, атеросклерозе), и детям (особенно ослабленным, истощенным). К лучшим азербайджанским сортам относится сараинская дыня, ранее широко культивировавшаяся на Абшероне.

Тысяча и один секрет Востока

«КАНОН ВРАЧЕБНОЙ НАУКИ» -Съветите на АВИЦЕНА

Гениальный труд Абу Али ибн Сина (Авиценна) "Канон врачебной науки" (канон будущих властелинов) величайший по значению и содержанию памятник культуры, написанный в 1012-1024 годах.
Этот колоссальный свод медицинских знаний не потерял своей актуальности и в настоящее время.

БИТТИХ - ДЫНЯ /ПЪПЕШ/

СУЩНОСТЬ
[Это растение] известно.

Холодное в начале второй степени, влажное у предела той же степени. Если высушить семечки [дыни], то они будут не увлажняющими, а сушащими в первой степени. Корень ее сушит.

[ДЕЙСТВИЯ И]СВОЙСТВА
Спелая [дыня] нежна, а незрелая тверда. Незрелая имеет то же естество, что и кисса; какова бы она ни была, дыня раскрывает [закупорки]. Лучше всех дынь в отношении сока — [дыня] мулйуни. Мякоть дынь вызывает созревание и очищает, особенно же [так действуют] ее семечки. Спелые и неспелые [дыни] очищают, а семена ее очищают еще сильнее и превращаются в желудке в какой-нибудь подходящий сок. Они более способны превратиться в слизь, чем в желтую желчь, что же говорить о черной! [Дыня] мулйуни превращается [в сок] не скоро

КОСМЕТИКА
[Дыня] очищает кожу, особенно ее семена, а также и ее мякоть. Дыня, особенно если ее внутренность, как она есть, замесить с пшеничной мукой и высушить на солнце, полезна от веснушек, и перхоти

ОРГАНЫ ГОЛОВЫ.
Дынные корки прилепляют ко лбу, и они не дают катарам достичь глаз.

ОРГАНЫ ПИТАНИЯ
Дыня вызывает рвоту, особенно ее корень. Два дирхама [ее корня] в вине без труда вызывают рвоту, если выпить [один] обол этой смеси. Дыня, если она не усвоена как следует, порождает хайду; мулйуни медленно переваривается, если только ее не съедают вместе со [всем] содержимым. Питательность этой дыни — наилучшая, порождаемый ею сок — самый подходящий. Дыню следует [есть] после другой пищи, ибо если она не следует за чем-нибудь другим, то вызывает тошноту и рвоту. Человек с горячей [натурой] пусть запивает дыню сиканджубином., а человек с влажной натурой пусть принимает после нее ладан, имбирное варенье или вино.

ОРГАНЫ ИЗВЕРЖЕНИЯ.
Как спелые,- так и неспелые дыни гонят мочу и помогают от камней в почках и в мочевом пузыре, если эти камни маленькие; они особенно полезны от камней в почках. Малйуни не так сильно гонит мочу; она больше очищает и легче спускается [в желудок], особенно мягкая.

ЯДЫ.
Когда дыня портится в желудке, то приобретает || ядовитое естество. Поэтому необходимо, если она обременяет [желудок], быстро ее удалить; и лучше всего, чтобы [человека] вырвало с помощью любого Средства.

http://bibliotekar.ru

Още...

_{С ПЪПЕШ СЕ ОТСЛАБВА И ЛЕКУВА!}

ПОЛЕЗНИТЕ ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА В ПЪПЕША
Зрелият пъпеш съдържа бързи въглехидрати - глюкоза, фруктоза и захароза. Месестата част е богата на витамини от групата В, витамин С, калий, магнезий, желязо, калций, селен и други вещества, които действат благоприятно на  хемопоетичните органи, сърдечно-съдовата система, жлезите с вътрешна секреция. Пъпешът храни тимуса и щитовидната жлеза, а тяхното добро функциониране поддържа имунната система в изправност.


НИШЕСТЕТО И ПЕКТИНЪТ НА ПЪПЕША НЕ СЕ УСВОЯВАТ В ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА. Те имат свойството да поемат вредните вещества в червата и ги извеждат от организма. Пъпешът подобрява перисталтиката на червата и отделителните свойства на органите на храносмилателната система.


ПЪПЕШЪТ Е ОСОБЕНО ПОЛЕЗЕН С ВИСОКОТО СИ СЪДЪРЖАНИЕ НА ФОЛИЕВА КИСЕЛИНА. Фолиевата киселина стимулира образуването на кръвни клетки от костния мозък и подпомага секрецията на солна киселина в стомаха. Сто и петдесет грама пъпеш задоволява нуждите на организма от фолиева киселина за деня, което го прави абсолютно подходящ плод за жени планиращи бременност, бременни, деца и лица с хронични заболявания.


Същият грамаж насища организма с калий, магнезий и един изключително рядък минерал германий, които са необходими на сърцето, бъбреците. Съдържанието на калий и магнезий в пъпеша е много повече отколкото в краставицата, крушата или зелето. Тези микроелементи имат понижаващ кръвното налягане и нивото на холестерола ефект. А германият е микроелемент, отговорен за поддържането на младостта на клетките.


Количеството фруктоза в зрелия пъпеш преобладава в сравнение с другите два вида захари. Фруктозата е по-сладка от обикновената захар, но за разлика от нея не води до напрягане на инсулиновия апарат на задстомашната жлеза, което е от важно значение за болните от диабет. Фруктозата се смята за най-добрата, натурална, форма на захар за възрастните хора, подходяща при нарушения на обмяната на мазнините и холестерола, функциите на червата и атеросклероза.
В пъпеша има достатъчно количество глюкоза, което да поддържа нивото на глюкоза в кръвта в норма и образуването на необходимите запаси на гликоген в черния дроб, отговорен за храненето на мускулните тъкани, така необходим и за сърдечните мускулни тъкани.

С ПЪПЕШ СЕ ОТСЛАБВА
Колкото и да е странно, въпреки съдържанието на захари, пъпешът е абсолютно подходящ плод при желание да се отслабне, което се дължи на високото съдържание на течности в него – 67 % и сравнително ниската му калоричност 42 ккал на 100 г. Няколко парченца от плода засищат и същевременно извеждат токсични вещества от организма. Пъпешът е подходящ плод за разтоварващи дни, тъй като той зарежда организма с ценни въглехидрати - монозахариди без да му предоставя нишесте.

ДИЕТИЧЕН РЕЖИМ С ПЪПЕШ ПРИ...
Препоръчително е в сезона на пъпешите да си направите няколко разтоварващи дни. Няколко парченца от плода ще подобрят функциите на бъбреците, ще „оберат” вредните вещества от стомашно-чревния тракт, ще подкрепят функциите на черния дроб, прочистят кръвта, капилярите и кръвоносните съдове, ще изведат от органите и тъканите излишното количество течности и по този начин ще спрат отичане в тялото и крайниците.

ИМА МОЧЕГОННО ДЕЙСТВИЕ без да дразни бъбреците и пикочните пътища, което го прави подходящ при заболявания на органите на отделителната система. Пъпешът съдържа алкални вещества, които помагат за разтварянето на камъните в бъбреците.
За постигането на този ефект е достатъчно да хапвате по две средно големи парчета пъпеш, за предпочитане между храненията.


ПРИ СТЕНОКАРДИЯ, УРАТНА ДИАТЕЗА, АРТРИТ, ЗАБОЛЯВАНИЯ НА БЪБРЕЦИТЕ, ЖЛЪЧНИТЕ ПЪТИЩА, е полезно да правите разтоварваща диета с пъпеш два дни в седмицата. Необходимото количество пъпеш за ден е от половин до два килограма, като порционът на ядене е по 300 г.

АКО СТРАДАТЕ ОТ ОСТЕОХОНДРОЗА НА ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ, след няколко дни тази диета ще се отрази положително на подвижността на гръбнака и значително ще намали болките.

500 Г ПЪПЕШ НА ДЕН СА ДОСТАТЪЧНИ, за да нормализират функциите на червата и се избавите от неприятната констипация.

ХАПВАНЕТО НА 2-3 РЕЗЕНА СУТРИН и вечер всеки ден за седмица ще намали  болките в ставите.


ПЪПЕШЪТ ПОМАГА И ПРИ АДЕНОМ НА ПРОСТАТАТА, намалява болката и подобрява тонуса.


ПРИ ГЛАВОБОЛИЕ се препоръчва да се хапнат 200 г пъпеш, като парченцата се задържат в устата и се дъвчат много бавно.


КОРАТА ОТ ПЪПЕШ ИМА БЛАГОТВОРНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ, наложена върху изгоряло, малки рани, синини. При изгоряло се препоръчва още налагане на замръзнал сок от пъпеш.


ВАНАТА С ПЪПЕШ може да подтисне силно изразени алергични състояния. Прави се като във вода с температура 36-37 градуса се сипва чаша сок от пъпеш или се поставят парченца или кори от него.

Седем процедури са достатъчни.

http://www.puls.bg/