|
- Има ли разлика между широколистната и иглолистната гора?
- На преден план българинът открай време е поставял дъба, бука, габъра, бряста. Това са най-големите кондензатори на витална енергия. Те са и най-дълголетните дървета. Заемат в природата особено място: например подземната вода „избива" в извор при бук или Дъб, а почти никога при бор или ела... Защо? Пред науката предстои Да обясни онова, което народът благодарение на своя внимателен поглед е съумял да забележи отколе... Нищо не е така полезно за човешкото тяло, както отпочиването под някой дъб или до някой бук. То не е отпочиване, а присядане на земята и плътно облягане на гърба о ствола.
И колкото по-дебел е този ствол, толкова по-добре. Дървото трябва да бъде здраво, без изсъхнали клони. Плодното дърво дори когато е съвсем здраво и в пълен цъфтеж, не предава енергията си на човека - тя му е нужна за овошките. Значи - здрави, диви дървета! Човек не знае какво губи, като не ползва скритата в тях безсмъртна енергия. Става дума за енергията, благодарение на която те от дребна нищожна семка, са израснали в гиганти, живеещи векове! Човек трябва да си създаде навик да общува с тях. Много полезно в програмата на всеки човек е да има и един час, посветен на разходка сред природата. Нека кажем - и в парка, когато гората е далеч. При разходка сред природата човек се зарежда с порции здраве и енергия. Погледът му се рее от дърво на дърво, любува се на чудесните клонки, зеленината, небето над дърветата. И ето - някое дърво привлича погледа му, човек го приближава, обляга гръб, сякаш се намества в прекрасно легло, и между него и тялото му почва да тече витална енергия Става невидимо пречистване на мускулите, кръвта, съзнанието от всичко, което се е натрупало през деня. Там са токсините - от ядосвания и неприятности, които тровят, състаряват, разболяват. Плюс още остатъкът от леност, примирението с неудобства. Всичко това, „залепено" за дървото, полека-лека напуска тялото на човека и сякаш дървото го всмуква в себе си.
- Дъбът и букът ли са най-подходящи за такова общуване?
- Върбата! Жалко е, че върби се срещат рядко, но затова пък където ги има, следва да бъдат използвани - те са огромни акумулатори на жизнена енергия. Сетне идват дъбът и букът. В този ред се нареждат и дърветата, на които хваща корен имелът - тайнствена билка с голяма сила. Философът хуманист Рудолф Щайнер посочваше, че имелът е най-доброто лекарство против рак. Билка, размножаваща се с лепкав плод, който птиците разнасят при полет и оставят върху клоните на дърво. От него прерастват коренчета в стъблото на дървото и се появява вечно зелен малък храст. Това е единствената билка с подобна странна съдба!
- Как се приготвят билките?
- То е... самото лечение! Оня, който прави билки, лекува. С приготвяне на билките може да се заеме всеки, но е редно да го прави, който се лекува. Казано инак: необходимо е заболелият да усвои изкуството за приготвяне на билки и като го спазва открай докрай, Да подпомогне целия процес на лекуване. Това е извънредно важно и насъщно. Спасително!
- Споменавате някъде, че лекуването на заболелия зависи преди1 всичко от желанието му да оздравее и че това решава проблема в 95 на сто от случаите и само 5 процента е „помощта", която получава от билките. Така ли е?
- Приблизително...
- Нима е вярно тогава, че билката с несъмнени достойнства и въздействия взема слабо участие в лечението?
- Когато болният не вярва в спасението, във въздействието й - да. Обикновено вярва и с доказана, несъмнена вяра. Тя укрепва особено когато страдащият сам реши с кои билки да се лекува (подпомогнат от добър съвет естествено) и започне да приготвя билките - т. е. оздравяването и спасението си. Затова казвам: болният следва да ги приготвя сам, за да укрепи самочувствието си в борбата с болестта, която го е нападнала нерядко по негова вина.
- И в какво е „изкуството" на билката, какво следва да знае днес човек, когато боледува и се залавя да се лекува с билки?
- Необходимо е да знае много неща. А когато заболее - да научи още повече. Преди всичко да реши как да се лекува и да се залови сериозно с това.
- Нима може да решава сам този въпрос? Подобно нещо би могло да бъде твърде опасно!
- От определена гледна точка всяко самолечение е такова. В ред случаи непознаването на заболяването, неспособността да се разбере какво е - довежда до печални резултати. Но вижте: всяко лечение неизбежно е самолечение. То е безкрайно личен и интимен въпрос: какви лекарства ще вземаш, ще вярваш ли в ползата от тях, ще има ли резултат - това са въпроси лични и всеки болен им отговаря сам. Пък е и логично: здравето е най-свидното богатство, редно е човек да разполага с него докрай. Още повече - опасността от вредните последствия на въпросното самолечение е условна. Кой започва да се лекува с нещо, ако не се допита за съвет до някого? И този „някой" е най-често преболедувал от същата болест и следователно най-подходящият за съвет. Открай време народът вярва на онези лекари, които са патили и боледували. Има и поговорка: „Лекарят лекува най-добре болестите, от които е боледувал." Става дума за философски проблем. Самолечението е условно и безусловно. Сам си заболял, сам се и лекувай - т. е. премини през цялата преизподня или - кой знае - през цялото чистилище на лекуването, за да си възвърнеш изгубеното здраве...
- А как изглежда всичко това, отнесено към едно правилно лечение с билки? В какво е тайната на билката и приготвянето й?
- В правилния избор. Тук грешките са редки, едва ли не изключени, защото, ако махнем от сметката отровните (а те не са много) всички останали имат великото качество, че не вредят. Тоест могат само да помогнат. Основното в билката е, че задейства при лечение онези свои качества, които при дадения болен са нужни, а другите (билката има десетки и десетки лечебни особености!) просто минават и заминават!
- Значи главното е да се използва конкретното й лечебно въздействие?
-Да.
- А как?
- Цяла наука е, цяло изкуство! Нашият премъдър народ е създател на въпросното изкуство. Векове наред при общуването си с билките, при лекуване на болестите той е съчинявал неписания им кодекс и тяхното използване за лечение. Българинът зачита рождения ден на Йоан Кръстител (24 юни) като ден, най-подходящ за бране на билки...
- Той е за лечебните растения изобщо и се спазва от всички народи!
- Един от най-чудните на годината! В народната вяра всеки ден било празник, било делник, заема свое място, има свое присъствие, което се обуславя от много условия: в какъв сезон е, какъв по ред в седмицата, в кой зодиакален знак попада, какво е състоянието на месечината, слънцето, някои съзвездия и т. н. Но 24 юни е преди всичко денят, в който пролетта завършва и почва лятото. Казано поточно: началото е 22 юни, но народната вяра не е сгрешила, като се е спряла на този ден. При нас в България той обикновено е топъл и хубав. В Русия, която е на север, той е по-студен и съответно растителността там е „изостанала" в сравнение с тукашната. А и русинът, и българинът еднакво го тачат, по един и същ начин го честват и най-важното: тъкмо на този ден, рано сутрин, преди вдигане на росата, берат билки повсеместно. Значи билките в Русия и тези у нас, на един и същ ден, макар да се намират в не съвсем еднакъв стадий на развитие, са еднакво лечебни и важен е именно този ден, състоянието (положението) на слънцето, а после по важност идва и състоянието на самата билка...
- Излиза, че срокът за нейното бране е твърде широк?
- Да, много. Казано е: да се бере по време на цъфтеж, когато се ползва цветът й. Корените да се вадят късно наесен или рано напролет - ако се ползват за лечение. Главното е (за повечето билки) - 24 юни. Еньовден! Налице е цял ритуал, в който се предвижда и къпане д роса. Последната пък е „вълшебна", т. е. дестилирана вода. Билките се събират наред, както ги има в полето или долината. Свиват се на венец и той се пъха под покрива - да се изсуши там равномерно. Когато потрябват билки за лечение, взема се от него. Изборът се прави От някой по-възрастен, стопанката на дома например. А чудното е, че дори да се вземе коя и да е билка и се направи отвара от нея - пак се постига великото чудо на оздравяването. Такова чудо е природата!
- Има ли значение огънят, на който се вари дъждовната вода?
- Изглежда, има, защото в една народна песен е казано: да се пали огън от стръкове на оман. Той се смятал за най-подходящ.
- А съдът, в който се вари билката?
- Народната вяра предлага да бъде нов, глинен, в който още нищо не е приготвяно.
-Това е сякаш „празнично" изискване без връзка с лековитостта?
- Зачитам онова, което народът е препоръчал, и не мога да го тълкувам инак, освен благоговейно.
- А времето за приготвяне?
- Билката се вари от нужда и болният няма възможност да се съобразява с нищо друго, освен с час по-скорошното приготвяне на лека. Но народната вяра бди и тук: най-полезна е отварата от билка, направена в часовете на „потайната доба" - т. е. от 20 ч. до първи петли - т. е. 24 ч.
- А другите влияния: слънцето, звездите, луната?
- Според народната вяра билката, от която предстои да се направи отвара, трябва да престои една нощ „да я греят звездите". Не луната, а звездите! Колкото пък до луната, тук важи следното -Добра е отварата, направена в дните, когато месецът се стопява -последната четвърт. Изглежда нелогично, тъй като всяка сполука по принцип народът съпоставя с „пълненето" на месечината и пълненето символизира засилване, наедряване, добруване...
- А какъв е вашият съвет към приготвящите билки за лечение?
- Ако това е самият болен, а аз казвам, че тъкмо той трябва да приготвя билката, стига състоянието му да позволява, нека направи отварата така, както свещеникът служи в църквата - преизпълнен със съзнание за важността на работата и значителността на очакването м нека когато пристъпи към изпиване на отварата, да се изправи и прав със същото благоговение да изпие течността, проникнат от вяра в нейното чудодейно въздействие. И то няма да закъснее! Защото заболяването на кой и да е човек не е проста работа; то е съотнесено към законите на природата и към главния природен закон и изисква на свой ред същото усилие, време и внимание, каквото е било изразходвано от болестта, за да вземе връх над потърпевшия...
Философия на „едната билка"
Петър Димков състави лечението „с една билка" - нов момент в науката за здравето и по-специално за билките и лекуването с тях. Той извлече от целия си титаничен здравен опит онези стойности и правила, които можеше да постави срещу несгодите на живота и помогне на човека и човечеството.
Лечението с една билка много често е носело характер на заклинание и като прийом е насочвало към магьосничество. Но не така е с рецептите му - 41 на брой, които ползват само по една билка, но по-продължително време и най-важното - в съответствие с конкретния нуждаещ се.
Не пренебрегваше ли точно този момент Лечителя? Та нали той бе изградил цялата си величествена философско-лечебна доктрина върху принципа на „единственото съответствие" - това между конкретна болест у конкретен болен, изискваща конкретно лечение.
И този път той оставаше верен на премъдрото си схващане. Решаваше се да „срещне" човека с една-единствена билка, като се водеше от ред важни съображения. Всяка билка по думите му е не просто тревичка, а „цяла аптека"! Човек ползва една билка за дадено заболяване, но няма представа какъв необятен спектър от влияния и въздействия осъществява тя. Казано инак, философията на единствената билка е философия на множественото лечебно въздействие, валидно за цялата народна медицина.
При „съприкосновение" с билката нуждаещият „възбужда" онези особености, които са важни за самия него. Не бива да се преувеличава, но не е справедливо и да се премълчи, че самото 83емане на билката, планът на лечението, начинът на приготвяне на лека и пр. създават сами по себе си ритуално-тържествено-рационално отношение в лечението. А то е много по-важно, отколкото смятат някои. Народът отдавна се ползва от предимствата на тази особеност, при заболяване на някой член на семейството му правят чай или отвара от венеца с билките, брани на Еньовден. Ритуалът на приготвяне на лека, усърдието, спазването на правилата и пр. многократно усилват психическото въздействие на лечението и го облекчават несравнимо.
Лечителя смяташе, че всеки човек трябва да установи най-подходящото за себе си общуване с растителни продукти. Подразбира се, че става дума за лечебни растения, можещи да „снабдяват" организма на човека с тонизиращи и витални елементи, повечето от които и досега са неразгадани.
„Всеки има право на свой чай" - обичаше да се шегува Лечителя. Ставаше дума за лечебна напитка, с която организмът на човека се „сработва" в по-висока степен на виталност и облагоприятствано от нея развитие и активизиране на всички човешки дейности.
Димков ценеше високо билките и начина на употребата им - бе дълбоко убеден, че те имат особено въздействие върху човека. Той отиваше и по-нататък в схващанията си за това чудо: бе уверен, че те влияят не само като химически агенти, но и като нещо неизразимо по-голямо, силно, ярко - и то засяга не само тялото на човека („арената" на химичната реакция на оздравяването), а и душата, мисълта, духовния живот и всичко останало, благодарение на което се постига подобен резултат.
На този вид лечебни растения (а те според Лечителя не бяха едно или две, а десетки) се осланяше „истинската" му терапия, насочена не само към бърза, „елементарна" спасителна помощ на пострадалия, но и по-нататък, като последствие от първата терапевтична сполука, в Редица благоприятни промени „вътре" в човека (съзнанието, мисълта, Душата), които довеждат до истинско оздравяване.
По рецептите му можеше да се отгатнат очакванията, както и надеждите, с които прилагаше лечебните растения при различни заболявания. Долавяше се, че все повече го интересуват онези благотворни промени у човека, които му помагат да „влезе" в себе си, да постъпва съобразно своя опит и интелект и да усъвършенства ума си с помощта на лечебните растения. Така страданието, което връхлетява човека, се превръща в повод да му се помогне, да Се променят нещата по начин, че той и в болестта да остане верен на себе си, а след нея съобразно симптомите й да се променя към все по-доброто.
„Излекуваният е не просто оздравял, а променен към добро] Премеждието на болестта е станало повод да се преустрои изцяло ц да се изпълни с благодатта на нов, по-възвишен живот", смяташе Лечителят.
***
Повечето от състоянията, за които Лечителя изнамери и подреди своите заветни билки, са белязани с униние, меланхолия, депресия. Общо взето става дума за симптоматиката на преумореното и пресилено човешко същество днес, което трудно „регенерира" виталността си в условията на един свят като нашия, изпълнен с толкова зловредни влияния.
Едно по-задълбочено изследване на различните „негативни" състояния почти винаги открива на „дъното" на страданието явна или скрита, „внезапна" или „привична" депресия. Тя се изразява по различен начин у различните хора. Всеки страдалец познава „своята" депресия. При него тя неизбежно води до специфични преживявания, причини и предизвикателства. Сякаш се движи по свой утъпкан път у всекиго, който страда от нея.
Може би най-поносимата и разпространена форма на депресията е безразличието към всичко, което става в живота, нежеланието да се работи, унинието и безволието. Прилича на умора, но не се предшества от усилие, което може да се постави в причинна връзка с нея. То е и понижение на силите, „попарване" на виталността, загубване на интерес към много неща в живота. И тъкмо това прави въпросната депресия не само упорита и настойчива, но и опасна, защото ограничава желанието да се живее, като отнема на човека интереса към живота. Изразява се в загубване на любознателността. Димков поставяше високо споменатото качество на човека - интереса му към света, към онова, което става, дори когато не го засяга.
Депресивната умора прилича на нежелание да се живее и то се проявява в характерни изостряния на състоянието, когато цялото човешко същество изглежда като обезсилено, омаломощено, „упоено", „между живота и смъртта", което се изразява в „невъзможност" и нежелание да се подхване каквото и да е. Животът в този случай е безрадостен, загубва се „вкусът към живота", както често го определят. Изглежда, хората свикват със състоянието си, както се привиква с всяка поносима, постоянна болка, която отначало ни тревожи, а сетне остава там, където е", като вбит в плътта трън.
Изходът? Това може да бъде събуденото желание за живот и дейност. То пък се определя често от наличие на цел, каквато е липсвала дотогава. Щом тя се появи, човешкото същество, изглежда, се събужда, „възкръсва". Заедно с желанието да се направи нещо се появяват и оценки за същото „нещо", вниква се в механизма на делото, което измъква страдащия от сънното му равнодушие и задвижва „мотора на живота".
От известна гледна точка индиферентността изглежда като болестно състояние, което може да се премахне „чрез лекуване".
Спасението е в продължителното вземане на отвара от обикновена шипка. Тя се приготвя по следния начин: в 500 г кипяща вода се запарва плодът от шипка (2 супени лъжици). Съдът с билката се премества Върху тих огън 20 мин. След изстиване се прецежда. Може да се прибави мед или захар плюс няколко капки лимон - за вкус. Пие се по 75 г преди ядене - сутрин, обед и вечер.
Както при всички други рецепти, се предвижда продължително приемане - всеки ден в течение на седмица, месец, два. Възможно е да се постигне такава привикналост, която да подсеща болния малко преди ядене да изпие отварата - да се абсорбира веднага от празния стомах и да се „влее" в кръвта.
Това съвсем не е проста и еднозначна реакция, защото тя ангажира не само „храносмилателната система" (в която традиционно се включва), но влияе върху човека, променя „по магичен" начин неговите Духовно-мисловни нагласи. Той приема, че ставащото с него под въздействието на лечебните вещества е химическа реакция. Да, то е и това! Но чудото е във всеобщото оживление и рационалните промени, които настъпват при поемане на „конкретните" вещества. Оживлението изразява не активността, възбудата и пр. на този или онзи орган. Реакцията е глобална: засяга целия организъм.
Много състояния на депресия по нищо не се отличават от обикновеното изтощение и умора (преумора). Депресираният изпада в безпомощност, не иска и не може да предприема нищо, силите му го напускат, животът загубва предишното си очарование, тъй като на преден план изпъкват оплакванията от безсилие и безпомощност. Настигнат от този вид депресия, човек загубва охота за всичко и почти не може да понася бавния ход на времето, замисля се как да го промени. Необходимостта да предприеме нещо не изключва и помисъла за най-жестоко себенаказание. Подходящото лечение ще върне пострадалия към неговия привичен начин на живот, а по-нататък ще подпомогне и оживяването му, включването му в работа, въоръжаването с търпение да понесе по-нататък всичко. Използват се борови връхчета.
В 1 л кипяща вода се слагат 200 г връхчета на бор, врят половин час на тих огън. Прибавя се 500 г захар (мед) и се вари още 30 мин. След изстиване се прецежда. Десет мин преди ядене сутрин, обед и вечер се пие по 1 супена лъжица от сиропа.
Цялата посочена доза обикновено изважда от умората и депресията пострадалите. Ако не се получи, прави се втора доза.
Най-непосилна е депресията, която довежда до отчаяние с натрапливостта за нещо случило се, лошо, тъжно, което ще се задълбочи. В този случай тя е в най-инертния си вид - меланхолия.
Лечителя препоръчваше на страдащите от меланхолия, чиито причини не могат да се установят, да приготвят и пият отвара от полски синап: 1 супена лъжица зърна се попарват в 500 г вода, оставят се да врят 10 мин на тих огън. След изстиване се прецежда. Прибавят се мед или захар, лимон (по няколко капки за вкус). Пие се по 1 супена лъжица сутрин, обед, вечер 10 мин преди ядене. Полезно е и може да се опита да се прибави малко тинктура от валериана, която се комбинира добре с отварата от синап.
Предложеното лечение може да се повтори и потрети.
Особено жестока форма на депресията е онази, която отчуждава човека от нему подобните. Причините могат да бъдат различни, но при анализ изпъкват повече като поводи за страданието. Пострадалият се самообрича на изолираност, убеден е, че не го желаят в обществото, сам не може да намери пътища към него, затваря се в себе си. До това състояние впрочем може да доведат всякакви лични неблагополучия, лошо стечение на обстоятелствата и пр. Важното е, не потърпевшият е в състояние да се спаси само с връщането си към хората, със зачитане на правилата и стойностите, от които се ръководят те. Тази увереност, съчетана с подходяща „напитка", е в състояние да нормализира индивидуалното поведение, да върне човека към околните и по-нататък да укрепи цялостно личността му за участие в живота на всички.
Димков препоръчваше лечебна иглика - листа и цвят, една изравнена чаена лъжичка за 100 г кипяща вода (или 5 изравнени чаени лъжички листа и цвят иглика за 500 г кипяща вода). Оставя се на тих огън да ври 5 мин. Получава се доста концентрирана напитка. След изстиване и прецеждане от нея се взема по 30 г 10 мин преди закуска, обяд и вечеря.
Всички посочени рецепти „влизат в действие" при задължително самовнушение, изразяващо вярата на потърпевшия в навременността и полезността на приготвената напитка. Ако човек пие коя и да е от препоръчаните напитки (доказващи мъдростта и прозрението на Лечителя) без самозаклинание, показващо на свой ред пълната увереност в лечението, то едва ли ще се получи. В случая химическият агент (съставката, лечебното вещество), който се приема за активна водеща величина, е само посредник за сложна глобална реакция на страдащия, подпомагаща цялостно - и физиката, и духовността, и всичко останало, присъщо на човека.
Лека форма на депресия е оформящата се с възрастта склонност към усамотяване, „прибиране в себе си". Това обръщане гръб на живота се мотивира с утехата, която човек си осигурява, като живее със спомените от миналото и изобщо в своя личен свят. Споменатата депресия може да се нарече „старческа". Тя не е толкова мъчителна, колкото изглежда, защото човек се осланя на неща, които познава или е преживял, и отчасти се успокоява с тяхната „автентичност". В определени случаи въпросният порив може да разруши крехкия комфорт на т. нар. „трета възраст".
Спасението е продължително вземане на отвара от билката нокът. Листа и стъбла от растението - наситнени, в обем 2 супени лъжици - се запарват в 500 г кипяща вода, оставят се на тих огън да врят още 10 мин. След изстиване отварата се прецежда. Пие се 3 пъти на ден 10 мин преди ядене по 75 г. За вкус може да се добавят мед, захар и лимонов сок.
В този случай (както впрочем и във всички останали, които се имат предвид тук) много важно е себевричането, което задължително да съпровожда ползването на отварата. Поне в тези мин човек трябва да е в състояние да проумее положението си (по-специално порива към отдалечаване от себеподобните, което е равнозначно на желание за дистанциране от живота) и се „изповяда" на самия себе си с вричане, че няма да страни от хората, ще излезе от самотата си, тъй като разбира нейната измамна привидност, равнозначна на заболяване. Заедно с това потърпевшият „разказва" на самия себе си какво може и следва да предприеме, за да върне самочувствието си на напълно здрав човек, ангажиран към някакви задължения и грижи. Като размишлява върху казаното, той неизбежно ще стигне до някакви идеи (познанства, връзки, роднинства, обществена дейност и пр.), които са в състояние да върнат света на пострадалия, или което е същото - да върнат пострадалия в света, от който той се отдалечава.
Вариант на този вид депресия е отчуждаването, което е сякаш неизбежно, особено с напредването на възрастта. То е мъчително, понякога може да бъде и фатално. Човек загубва представа за някогашния си живот и по-специално не е в състояние да оценява по достойнство връзките с хората, със своите близки, започва да изпитва някакви „авантюристични" желания - да устрои живота си „въпреки близките си" (към които губи интерес, а и те към него).
Спасителната билка при такъв вид неблагополучия е правият повет. Две супени лъжици наситнени стъбла, листа и цветове от нея се изсипват в 500 г кипяща вода. Още 15 мин билката ври на тих огън. След изстиване се прецежда, ползва се подсладена с мед (захар) и лимонов сок - за вкус. Пие се 3 пъти на ден - сутрин, обед и вечер 10 мин преди ядене по 75 г.
И в този случай, както и почти във всички останали, билката се взема продължително (което значи, че се приготвя през ден посоченото количество).
В комбинация с посоченото лечение (или самостоятелно) може да се пие отвара от стреловидна жьлтуга - листа и цвят, наситнени, в количество 2 супени лъжици в 500 г кипяща вода и последвало доваряване на тих огън 15 мин.
Вариант на посоченото състояние са случаите, когато човек се обезкуражава и отчайва по най-малък повод или дори без повод. Според някои геронтолози това е естествено последствие от трудностите, които съпътстват живота.
Лечителя препоръчваше на възрастните хора, поразени от тази беда, да използват горска тинтяв. Листа и цвят от тази билка, 2 супени лъжици, в 500 г кипяща вода се варят на тих огън 15 мин. След изстиване се прецеждат и подслаждат (мед, захар). Взема се 10 мин преди ядене сутрин, обед, вечер по 75 г.
Този вид депресия може да се изрази и в особено колебание (по-точно колебливост), която съпровожда всяка мисъл и хрумване на страдащия. Това изглежда да е слабост на мисълта му, която при всяко намерение да се направи или предприеме нещо тутакси води до разколебаване. При този вид депресия хората са обладани от духа на отрицанието, който е в постоянен диалог със самите тях и засяга и най-дребните им желания или намерения.
Когато тази колебливост „покрие" целия живот на човека - т. е. онова, което възнамерява да направи, и това, което обмисля, без да намира решение, наложително е лечение. То е като измъкване на потърпевшия от някакъв капан, в който се е движел опипом, за да установи, че няма никакъв изход.
Ще му помогне несъмнено отвара от ирландски мъх (морски кадаиф, а също и трепетлика. Кора, листа, цвят, пъпки - т. е. цялата билка - се използва за отварата: 2 супени лъжици наситнена билка в 500 г кипяща вода с последващо доваряване на тих огън 15 мин. Изстудяване, прецеждане и поемане 10 мин преди закуска, обяд, вечеря по 75 г.
Ако притесненията (колебания, нерешителност, жал, мъка и пр.) предизвикани повече от мисли за близките, отколкото от размисъл за собственото положение, човек трябва да предпочете отварата от питомен (обикновен, ядлив) кестен, което в тези случаи действа не само общоукрепващо, но и помага за регулиране взаимоотношенията с околните.
За една доза (двудневна употреба) по тази рецепта се вземат 10 кестена, разрязани на части, варят се в 1 л вода на тих огън до размекване, изстудената отвара се прецежда, прибавят се мед или захар, лимонов сок и се пие в дози от 75 г сутрин, обед и вечер 10 мин преди ядене.
При хора без вяра в себе си (възникваща на старини, след като по правило дотогава „положението е било нормално") и особено при по-остри, т. е. бързо оформящи се признаци на депресия с изпъкващи моменти на нерешителност, недоверие в самия себе си и собствените сили, чувство на вътрешна „отчужденост" - полезно може да бъде вземане на отвара от билката страшниче - листа и цвят.
Две супени лъжици врят в 500 г вода на тих огън 15 мин. Отварата може да се подслади с мед, захар и се прибави за вкус сок от лимон. Взема се в 75 г доза 10 мин преди ядене сутрин, обед и вечер.
Ред депресивни състояния - особено в напреднала възраст - се дължат на хипохондрични внушения. Последствията им са необхватни: те могат да разстроят живота на възрастния човек и неговите близки ида доведат до фатални последици. Най-чести за мотивировка на самоубийства в „третата възраст" са всъщност хипохондричните преживявания. Често срещана форма на разстройства от този тип са депресиите, обусловени от подозрение за нелечима болест, предстоящи страдания и пр. Това може да се превърне в трагедия и да го тласне към всякакви безразсъдства. Главният симптом в подобни случаи е „наличието" на признаци, които предизвестя ват „побъркване": грешки в сметки, разчети, запаметяване и пр. Потърпевшият преувеличава значението им, придава им категорична диагностичност, каквато те най-често нямат, убеден е, че губи разума си, че се превръща в ужасно бреме за околните и т. н.
Лечителя препоръчва на такива чувствителни хора със силно въображение, което сякаш е загубило власт над себе си, да пият отвара от череша: наситнени листа, цвят, дръжки. Количеството за двудневна доза: 2 супени лъжици в 500 г кипяща вода и доваряване на тих огън още 15 мин. Използване на мед, захар, лимон за вкус и притъпяване на горчивината на отварата. Взема се 3 пъти на ден 10 мин преди ядене сутрин, обед и вечер по 75 г.
Този вид депресивни състояния особено добре се влияят от подходящи самоокуражавания, които трябва да съпровождат както приготвянето, така и пиенето на отварата, а и времето след нея, в което човек логично обмисля какво прави, какво и защо очаква в бъдеще.
Вариант на общата депресия е състоянието, в което се изпитва безпокойство, страх или ужас пред възможно нещастие. Страдащият няма конкретна представа за него и това го обърква още повече, кара го да се чувства безпомощен в очакване на надвисваща отвред опасност от нещо лошо - за него и близките му. Страдащите от такъв вид депресия могат да бъдат хипохондрици, но и хора просто с лабилна нервна система.
Буквално всички мании и фобии биха могли да бъдат причина за този вид депресия. И обратното: почти във всяка депресия внимателното око на лекаря открива изострени прояви на иначе поносими „гранични" състояния, безпокоящи потърпевшия.
Манийно-фобийните разстройства преди да са придобили конкретен причинно-следствен развой, се повлияват добре от продължително (до 3 месеца и повече) вземане на отвара от трепетлика. Използват се корите, а също и пъпки, и свежите клонки - всичко наситнено за облекчаване на лечебния извлек. Две супени лъжици се слагат в 500 г кипяща вода, доваряват се на тих огън 15 мин, след изстудяване се прецеждат. Добавя се мед, захар, лимон. Пие се по 75 г 10 мин преди ядене сутрин, обед и вечер.
При този вид депресии (мании) особено важно е потърпевшият Да овладее себе си, мисълта и въображението си, да не допуска те да се „изопачат" в безпричинни страхове и безпокойства. На първо място и тук стоят самовнушението и неговите „аргументи".
Форма на депресия (или състояние близо до манийното) са, когато потърпевшият, обзет от извънредно чувствителна, едва ли не страдалческа загриженост за близките си, напряга сили да свърши множество неща, които смята нужни за тях, да им бъде от полза и в помощ дори когато сам е слаб, притеснен и измъчен.
За лечение в този случай се използва билката малка водна леща - листа и цвят. Две супени лъжици се пускат в 500 г кипяща вода и се доваряват на тих огън още 5 мин. Отварата се взема в традиционни дози: 10 мин преди ядене сутрин, обед и вечер по 75 г.
По своему помага (и Лечителя я препоръчваше) билката цикория (корени от нея). Петдесет грама се пускат в 500 г кипяща вода и се доваряват на тих огън 25 мин. Пие се по 75 г сутрин, обед и вечер 10 мин преди ядене.
Проблеми за човека може да представляват понякога и особености, които се определят повече като емоционални, отколкото поведенчески. Поначало на човека е присъща известна наблюдателност, която подпомага съсредоточаването му върху онова, което възнамерява да върши. Но тя „предизвикателно" се съпътства от припряност, нетърпение, повърхностност - с една дума от недооценяващо преценяване, което не остава без последствия. Без да довежда до „очертани" депресивни състояния, получилата се „комбинация" е в състояние да потиска и притеснява личността и я въвлича в нежелани преживявания.
Едно от лечебните средства, които между другото помагат на човека да сложи в ред изживяванията си, да се отнася адекватно към всичко, да повиши способността си към концентрация (а тя винаги, при всички обстоятелства на живота играе важна роля), е обикновеният кестен. Кестенът - отвара от който Димков препоръчваше често - бе едно от тези чудеса на природата, пред които той бе готов да застане в благоговейно почитание и учудване. Бе уверен, че тази отвара извлича от плода вещества и продукти, които дават на човека цяла вселена от здраве, пориви, виталност.
Лечителя препоръчваше да се използват пъпките на обикновения кестен (през пролетта, свежи, а през останалите месеци на годината - изсушени и „консервирани") - 2 супени лъжици пъпки се „пускат" в 1/2 л кипяща вода, още 10 мин след това отварата се оставя да ври на тих огън (за пълно извличане на лековитата съставка в нея). Взема се „традиционно" 3 пъти на ден сутрин, обед и вечер 10 мин преди ядене в количество 75 г.
Наложително е да се пие по-дълго време, тъй като недостатъците, срещу които действа, макар да са на пръв поглед лековати, всъщност се задържат дълго.
В случай че горепосоченото състояние е „комбинирано" със загубата на вяра в собствените сили и със съзнанието, че от това трябва да последва (и действително следва!) лесна уморяемост, изтощение, което пък може да доведе до истинско отчаяние, се предприема нещо друго.
След лечението с отвара от пъпки на обикновен кестен се прилага курс отвара от бял габър - 1 супена лъжица листа и цвят, нарязани, в кипяща вода (250 г) и се варят още 5 мин на тих огън. Изпиват се по 50 г сутрин, обед, вечер 10 мин преди ядене.
Ако в симптоматиката при тези случаи изпъква (макар само на моменти) и нерешителност, вътрешно стъписване, колебание или дори отчаяние при нужда да се направи или предприеме нещо, логично е към препоръчаната отвара да се прибави (след прекъсването на лечението) отвара от листа на обикновен кестен.
Лете се използват сочни, свежи листа, а през зимата -изсушени. Те наподобяват тютюневи листа. Свежи или сушени - нарязаните (наситнени) листа, 2 супени лъжици, от обикновен кестен се попарват в 250 г кипяща вода и се доваряват 10 мин на тих огън. Отварата се пие сутрин, обед и вечер 10 мин преди ядене в количество 50 г.
Някои депресивни реакции у човека могат да бъдат предизвикани след време от спомена за произшествие, на което не е реагирал силно и непосредствено. С течение на времето у него се формира неудовлетворена цялостност (нещо като вътрешен кръвоизлив, който притеснява и изисква ликвидиране).
Това става с помощта на кошничарска върба -наситнени листа, реси, кора. Две супени лъжици се изсипват в 1/2 л кипяща вода, оставя се още 15 мин да ври на тих огън, прецежда се и се пие с мед, захар, лимон 3 пъти на ден сутрин, обед и вечер 10 мин преди ядене.
А най-добре би било, ако тези витали и въздействия „включат" и духовните дейности на човека, и неговата мисъл. Лечителя смяташе, че това е най-важното, макар че почти никога не е свързвал мисленето на човека с определено лечение, което, като избавя от болест или нередност да води до съответно активизиране на мисълта. Но в съветите за „една стратегическа билка" се отстоява точно тази увереност! Лечението с нея създава предпоставки за по-устойчива виталност и благоприятства всички жизнени, духовни, мисловни, морални и пр. активности на човека.
Знаменателно е, че сред „заветните" му рецепти има и такива, които се отнасят пряко до стремежа към красота в живота, почтеност, човещина. Това е нов момент не само в забележителната му лечебна практика, но и на науката за билките изобщо.
Той препоръчваше на новите хора, на загрижените за бъдещето на човечеството да подкрепят своята чиста и далековидна вяра с напитка от
През есента се събират жълъдите (орехчета) на дървото и се ползват във вид на отвара: 10 жълъда, разрязани на две, се пускат в 500 г кипяща вода и врят на тих огън до 20 мин. Охладената напитка се прецежда, прибавят се лимонов сок, мед или захар и се пие 3 пъти на ден преди ядене по 50 г.
Лечителя отделяше от добрите и добротворните личности онези, които не само се стремят към съвършенство, красота, истина и п р., но и навред насаждат уважение към това, което ги въодушевява в живота им. Опората на тези хора е в културната лоза.
Всъщност това е пречистен гроздов сок (безалкохолно вино), в чието всеобхватно лечебно и тонизиращо въздействие Лечителят се бе уверил сам и горещо го препоръчваше на всички - 10 мин преди ядене чашка от 75 г гроздов сок, изстискан от прясно грозде. То запазва при подходящо съхраняване тези си достойнства с месеци.
Лечителят отделяше група сред активните и стойностни хора, които по-настойчиво и по-упорито следват своя път в живота, увличат към добро себеподобните, вдъхновяват се от сполуките си и с това насърчават собствената силна воля. Този тип хора (или поведение) свързваше с особен порив на душата и мисълта, повлияваща се от отвара, която бе създал от листа на върбинка.
Две супени лъжици листа от върбинка се запарват в кипяща вода (1/2 л) и веднага се слагат на тих огън в закрит съд за 5 мин. След охлаждането се прецежда и подслажда с мед, захар и за вкус - лимонов сок. Разбира се, преди ядене сутрин, обед и вечер се пие „традиционната доза" - 75 г.
В размислите на Лечителя изпъкваше особен интерес към активността, водеща до съвършенство, дейност, която сама по себе си олицетворява живота и го усъвършенства, даже с подозренията, че тя е „болест". Все повече се множат хората с този недъг, който би могъл да мине за болест, но не е. Това навярно е изпитание на човека, „смутен радостно" от желанието да направи нещо добро за всички.
Зорко вгледан в промените на света и в „движенията на човешките души", Лечителя навреме бе уловил благородната същност на въпросния порив и се бе притекъл със следната рецепта (в която химичните съставки увеличават своето почти вълшебно въздействие, като се „комбинират" с изискванията и движенията на мисълта).
При тези хора с техния темперамент, с възпламеняващата им се воля за действие, преследвана неотстъпно от опасността да се самоизчерпи предварително, той препоръчваше отвара от кощрява. Отвара за продължително пиене, докато се „наместят" броженията на търсещата душа и поривът на благородния стремеж.
Две супени лъжици зърна на кощрява в 1/2 л кипяща вода и още 15 мин варене на тих огън; прецежда се и се пие 3 пъти дневно сутрин, обед и вечер 10 мин преди ядене в доза 75 г.
За склонните към отчаяние, които имат дълбоко в себе си „потенциала" на спасителна виталност, но могат да се лишат от него, ако не им се помогне, препоръчваше да си приготвят отвара от европейска лиственица. Това е сиропът, за който вече се спомена. Лечителя подозираше неговата небивала лечебна сила при по-продължително вземане и го препоръчваше на всички “склонни" към отчаяние и потиснатост.
Двеста грама борови връхчета в 2 л вода се варят на тих огън 1/2 ч, прибавя се 1/2 кг захар или мед, ври още 10 мин, след изстиване се прецежда. Взема се по 1 супена лъжица сутрин, обед и вечер 10 мин преди ядене.
Това е спасителната лечебна напитка, която Димков препоръчва за по-продължителна употреба.
Вземането се съчетава с много важния тук „самовнушаващ ритуал", в който човек си разказва какво прави, какъв сироп ползва какво очаква от него и как то вече се осъществява и от ден на ден ще се осъществява все повече и по-добре, като един сигурен начин да се надмогнат връхлетелите беди. Този разказ насърчение човек повтаря 20 пъти - шепнешком, докато „го вмести" в най-активната част на своето съзнание и по този начин го подкрепи в изпитанията на живота.
Нашата епоха - на изпитания - „даде път" на особен вид хора, каквито винаги е имало, но често са оставали незабележими и причината за това не е била у тях. Тези хора са скромни, понасят мълком страданията и бедите, които ги връхлитат, не се оплакват, имат „запас от сили" да посрещнат всякакви трудности, винаги и навред изтъкват предпочитанието си към вътрешна вглъбеност, съсредоточаване върху притеснението и тревогите си като условие да ги надмогнат.
На тях Лечителя препоръчваше дългосрочно приемане на отвара от малка водна леща - 2 супени лъжици листа и цвят от билката се запарват в 1/2 л вода, врят на тих огън още 5 мин. Пие се в доза от 75 г сутрин, обед и вечер 10 мин преди ядене.
В годините на изпитание, които Лечителя предвиждаше пророчески и които „се срутиха" върху днешния човек, спасително значение имат усилията да се създава нещо, да се опазва създаденото, да се поставя всеки човек - сам или в общение с другите - в отношение към такава дейност, която да обещава избавление и да води към него. Особено значение за постигане на тази възвишена цел имат лечебните растения, които тонизират човека, „мобилизират" всичките му сили и ги насочват към съзидание. Димков препоръчваше да се ползва отвара от полски бряст.
Две супени лъжици нарязани листа от бряст се слагат в 1/2 л кипяща вода и се доваряват на тих огън 10 мин. Пие се по 75 г сутрин, обед и вечер 10 мин преди ядене.
И, разбира се, с упорито самовричане, че се върши нещо извънредно важно!
Той бе безкрайно чувствителен към хорската мъка и болка. И едновременно имаше жив, човеколюбив усет към веселите неща и веселото изобщо, обичаше да се шегува - винаги деликатно, тактично и съучастно. Сред неговите рецепти изпъква една, която отчита тъкмо човешката способност за смях, за разбиране на смешното и използване на неговите целебни импулси.
Продължителното вземане на отвара от камшик (агримония) - листа и цвят, препоръчваше на страдащите, за да се съхрани и оживи чувството им за хумор - постижение с огромно диагностично значение.
Две супени лъжици листа и цвят от камшик се запарват в 1/2 л вода, ври на тих огън още 5 мин. Взема се по 75 г 10 мин преди ядене сутрин, обед и вечер.
Една от „заветните рецепти" на Лечителя за продължително ползване е универсална. Тя поощрява желанието за работа и живот, тонизира човека, влияе благоприятно на вярата му и подкрепя всекидневните му усилия.
При тази рецепта се използва отвара от орехови листа. Тя е подходяща за изпълнение лете и есен, но запазва „силата си" и през зимата, когато човек може да употребява добре изсушени листа.
Седем листа от орех се запарват в 500 г кипяща вода, врят още 10 мин на тих огън. Прецежда се, подслажда се и се пие дълго време по 75 г 10 мин преди ядене сутрин, обед и вечер.
Внимание! Листата за приготвяне на една доза отвара трябва да бъдат точно 7!
Стратегическата рецепта, която Лечителят адресираше до всички, понеже бе сигурен в нейното всеобщо въздействие, бе свързана с високо ценения от него бъзак (тревист бъз). Няма да е преувеличено, ако се каже, че той разчиташе на това растение за всестранно укрепване на човека, на здравето и съзнанието в борбата за оцеляване. (Вж. „Съкровището на черния бъз")
Той го препоръчваше най-вече като сироп, но изтъкваше голямото му лечебно значение и при напитка от изсушени черни зърна (да се берат добре узрели - в края на август, началото на септември) - в традиционни дози" (2 супени лъжици в 1/2 л кипяща вода).
Тази напитка, лесна за приготвяне, предлагаше на всички с препоръката, че „сам я ползва и е много доволен" за годините си.
Дългосрочно вземане на отвара за Лечителя бе приемането й в продължение на месец и половина. Препоръчаните тук билки насочват към такова продължително пиене, подкрепяно с все по-настойчиво самовнушение - при приготвяне на билката и особено преди и след поемането й. Особено важно е човек сам да прецени какво става с него в резултат от ползването на съответната отвара, да долови в себе си неизбежните подсказвания за резултата от лечението и необходимостта то да продължава или се прекъсва в даден момент по силата на вътрешен импулс, пораждащ се у всекиго при подобни обстоятелства и изразяващ необходимостта от лекуване или не в зависимост от вече постигнатия резултат. Тук припомняме голямото значение, което Димков отдаваше на този „велик коректор" -собственото усещане, че нещо с лечението се променя или продължава да се променя, че то е предизвикано от напитката и предопределя по-нататъшното отношение към нея.
Съкровището на черния бъз
Черният бъз вирее навред из България, всеки го познава. Но не всеки знае каква изумителна целебна мощ се крие в това растение. То е цяла аптека срещу какви ли не заболявания. Това чудодейно растение се използва цяло: цвят, лист, стъбло, плод, корени.
Цвят. Представлява кичестжълто-бял букет, цъфти през май-юни. Бере се, преди да е прецъфтял. Суши се на сенчесто, проветриво място. След изсушаване цветът се оронва от дръжките, получава се прашец със същия цвят, блудкав на вкус, със слаб специфичен аромат.
Приготвя се отвара от изсушения цвят (прах) като обикновен чай. Пие се горещ.
Против: хрема, пресипнал глас, средство за изпотяване (при простуда), при кръвно налягане, задух, при трудно уриниране (хроничен простатит), при възпаление на бъбреците и пикочно-половите пътища.
Действието на отварата от цвят на бъз съвпада с действието на ред други чайове, но редно е всеки болен сам да определи коя билка най-добре подхожда на страданието му. Цветът от черен бъз има мощно терапевтично действие при изброените болестни симптоми.
Листа. Берат се също през май-юни. Съобразно с народната вяра най-лечебни са набраните на 24 юни листа (влизат в ритуала на Еньовден). Изсушават се на сенчесто и проветриво място.
Подготвя се отвара от листата на черен бъз, както всеки друг билков чай (щипка листа за една чаша).
Отварата притежава слабително действие, подходяща е при чест, не особено силен запек. Трябва да се пие всеки ден.
Освен това въздейства потогонно, облекчава уринирането и отделянето на урина, понижава кръвното налягане (есенциалното, не атеросклеротичното), предотвратява възпалението на бъбреците и пикочния мехур.
Кори. Съдържат силно активизиращи вещества, вземат се рано напролет, при раззеленяването, сушат се на сенчесто и проветриво място. В зависимост от дебелината на корите се нарязват още неизсушени на малки парчета.
Корите се накисват за 24 ч във вода, а след това се приготвя отвара. Доза - 20 г кори в 500 г вода врят в продължение на ТО мин. Пие се по 1 малка чаша 3 пъти на ден.
Корен. Съдържа антиканцерогенни вещества. Корени от черен бъз се вадят наесен, измиват се добре, сушат се нарязани по дължината или на тънки колелца.
Използват се както корите; също и за бани против гъбички на ноктите.
Плод. Това е най-активната част на растението. Бере се в края на август. Има силно антиканцерогенно действие, укрепва организма, повишава съпротивителната му сила срещу грип и други заболявания. Сироп от черен бъз Лечителя считаше за „тотално тонизираща напитка".
Плодът се измива добре, с вилица се отделят зърната от дръжките. По-нататък се постъпва както при приготвяне на плодови сиропи: нарежда се в стъклен съд ред плод, посипва се със захар и т. н. Покрива се със захар, оставя се да престои З седмици. Прецежда се през марля, като се внимава някое зрънце от плода да не попадне в шишето със сиропа (препоръчват се тъмни шишета). Пие се по 1 супена лъжица З пъти на ден преди ядене. Дозата се удвоява при грипна епидемия.
• Прецеденият за сиропа плод се изсипва в по-голям стъклен съд, залива се с вода (на 1 кг плод -3 л вода). След 2-3 седмици се получава вкусно вино. Пие се по една винена чаша преди ядене 3 пъти на ден. Действа като сиропа.
• Мармалад от бъз се приготвя по следния начин: плодът се измива, пресова се, за да изтече сокът, който се прецежда. Вари се на умерен огън до сгъстяване. Мармаладът се взема по 1 лъжичка преди ядене.
Притежава в най-концентриран вид всички благотворни въздействия на растението, регулира стомашно-чревната и пикочно-половата система, действа антиканцерогенно - кожата побелява, погледът се избистря, повишава се тонусът на живот.
Дивият кестен - акумулатор на слънце и живот
Дивият (конски) кестен - и по-точно плодът му - бе на голяма почит от Лечителя; той носеше в джобовете си два-три кестена, така че винаги „пипаше" малката лъскава, твърда топчица. Понякога ги вадеше и после пъхаше обратно. Убеден бе, че поставен там, кестенът излъчва с нищо несравнима енергия, която влияе особено благоприятно върху ставите, сухожилията и мускулатурата. Смяташе, че с два-три кестена предпазва себе си и ставите си от ревматични поражения и запазва подвижността им. И наистина пръстите му бяха пъргави, „подвижни", всичките му стави вършеха работата си по младежки.
„Тези малки кафяви, лъскави топчици са удивителни акумулатори на слънце, енергия и живот и я отдават щедро, с постоянно лъчение цяла година! Науката още не е разгадала това чудо, което човек е опознал по пътя на опита. Те влияят не само върху ставите, а и върху нервната система; незаменими успокоители са на човека. Следователно добре е да ги има под възглавницата ви - пет-шест, най-много десет. Но не повече, защото „лъчението" им в този случай може да стане много силно, да предизвика главоболие."
Плодът е много подходящ за „шапки", каквито нашият народ открай време прави с квасец, картофи, зеле и други растения. (Вж. Чудодейните шапки") Сам Лечителя си бе „изобретил" шапка от двоен тензух, в която кестените бяха двойно съшити и доста повече на брой от тези, които препоръчваше. Вечер слагаше тази шапка на главата си. „Заспивам мигновено" - не пропускаше да отбележи той.
Препоръчваше такива „сухи компреси" от кестени да се поставят и на болните стави; без друго лечение, само от енергийното влияние на кестените ревматичните болки се повлияват благоприятно.
Много полезни и лековити са „шапките", в които „участват" и кестени: нарязват се сурови картофи (примерно един килограм), поливат се с кафейна чашка оцет и се оставят да киснат половин час. След това се изстискват добре, прибавят се зелени листа от черен бъз или зеле и две супени лъжици ситно настъргани кестени; изстискват се от оцета и се поръсват с царевично брашно за отнемане на влагата. Получената каша се слага в двоен тензух и полага на главата, като преди това се пъха между нея и косата един вестник. Държи се, докато главоболието, за което тази шапка е много ефикасно средство, не изчезне.
Кестенът, и по-специално цветът от кестени, е важна съставка в някои от прословутите „войнишки възглавници" на Лечителя, като например тази срещу безсъние.
Босилек, див кестен (цвят), мъжка папрат, хмел (шишарки) по 100 г от всяко, здравец (листа и цвят), жълта комунига, лайка, лавандула, майоран, маточина и миризлива лазаркиня - по 50 г от всяко, общо 750 г билки се слагат във възглавница 30 на 40 сантиметра.
В тази възглавница билките запазват въздействието си за 3-4 Месеца, затова трябва да се сменят след изтичане на този период.
Целесъобразно е в този случай да се сложат 2-3 кестена (плод), както при повечето „видове" войнишки възглавници на Лечителя.
Лечебни са и листата на дивия кестен: счукани или нарязани на ситно, те се използват за компрес върху разширени вени на крайниците. Държат се няколко часа.
Многостранният лечебен ефект на дивия кестен (плод) се проявява и в настойката от него.
Приготвя се по следния начин: 1 супена лъжица ситно нарязани кестени се залива с кипяща вода (500 г) и се оставя да кисне 2 ч. След изстиване се пие по една средна чаша (винена) 4 пъти дневно преди ядене.
Действа общоукрепващо, против главоболие, при безсъние хемороиди, флебити, ревматични оплаквания.
Подобен е ефектът и на отвара от кори. Те се обелват рано напролет от клонки не по-дебели от пръст, нарязват се ситно и се сушат (а при нужда могат да се използват и прясно обелени). Една супена лъжица нарязани кори се вари 10 мин в 1 л вода. Пие се, както е посочено по-горе.
Най-сетне отварата от листа на кестен - една супена лъжица изсушени листа в 1/2 л вода ври 10 мин и се пие по същия начин.
Биостимулатори и тонизатори
Здравето и животът на човека са процеси, които постоянно трябва да получават стимулиращ тласък отвън. Почти всички рецепти на Лечителя имат отношение към жизнените процеси на човека - с несъмнено желание ги „витализират". Той бе дълбоко уверен, че безброй вещества в света (главно в растителния) притежават „приятелски" чувства към човека и поети от него, благосклонно увеличават възможностите му за живот и здраве. А това се изразява в цялостното поведение на личността. Работата става по-спорна и приятна, по-дълбоко я изпълва удоволствието от живота (което най-често е именно реалното и непосредственото последствие от пълноценния живот).
Според Лечителя могат да ни помогнат различни „биостимулатори". Те въздействат опосредствено чрез подобряване, активизиране, оптимизиране на всички функции на организма. Вършат същото, което се постига чрез различни лекарства, витамини, богати на енергия вещества, но го правят в съответствие с човешкия организъм - и затова са за предпочитане. Ето някои от тях:
Вземат се цвят от черен бъз - 100 г, листа от бреза -50 г, цвят от трънка - 50 г, връхчета от коприва -50 г. Приготвя се хомогенна смес чрез натрошаване, нарязване и размесване на растенията. Две супени лъжици от нея се слагат в 1/2 л кипяща вода, оставя се да ври 5 мин. След изстиване се прецежда. Пие се по 1 чашка (75 г) 3 пъти на ден 10 мин преди ядене сутрин, обед и вечер.
В посочените дози се приготвя напитка за 3 денонощия. С това се осигурява винаги пресен „активен" извлек. Пие се толкова време, колкото организмът „го иска".
Друг много ефикасен биостимулатор е следната смес: стъбло и листа от босилек - 100 г, листа и цвят от страшниче -100 г, цвят от глог - 50 г, листа и цвят от върбинка - 50 г, листа от маточина - 50 г, шишарчици от хмел - 50 г, корени от валериана - 50 г, цвят от липа - 50 г, цвят от риган -50 г. Билките се наситняват и разбъркват добре, докато се превърнат в хомогенна смес. От нея се приготвя био-стимулаторната настойка: 2 супени лъжици се изсипват в съд с 1/2 л кипяща вода; оставя се захлупен за една нощ, като преди това се слагат и малко кори от портокал. Пие се по 50 г 3 пъти на ден сутрин, обед и вечер 10 мин преди ядене.
В „целия грамаж" билки, посочени тук, се включва един цикъл лечение. След изконсумиране на цялото количество билки може да се направи пауза, за да се установи до каква степен нещата са станали необратими и има ли нужда от повтаряне на курса. Важен фактор в решаването на този въпрос е самочувствието на страдащия: ако организмът му „желае" да продължава лечението, няма основание да се прекратява вземането на напитката.
Нарязани стъбла и листа от дяволски уста - 2 супени лъжици, се заливат с 1/2 л кипяща вода и се запарват за 1 ч. След като изстине, течността се прецежда. Пие се по една чаша (200 г) преди ядене 3 пъти дневно.
Действа общоукрепващо, премахва главоболието, слабост Препоръчва се и на страдащи от хипертония.
Две супени лъжици нарязани стълба с листа и цветове от жълт кантарион се варят в 500 г вода в продължение на 5 мин. След изстиване се прецежда. Пие се по 1 кафейна чашка преди ядене. Употребява се в продължение на месец.
Препоръчва се в случай, когато е нарушено настроението на човека - депресии, мрачни мисли, безсъние.
Една чаена лъжичка ситно нарязана ефедра се запарва в 400 г Вода. След 1 ч се прецежда. Пият се 4 супени лъжици по 3 пъти на ден.
Освен общоукрепващо, действа тонизиращо, особено при ниско кръвно налягане.
Два ефикасни биостимулатора
/. Индрише - 20 зелени листа, сладки бадеми - 20 ядки. Ситно нарязаните листа на индришето и добре счуканите бадемови ядки се размесват с 3 месести лимона, смлени на машинка за месо. Всичко това се прибавя към буркан с 1/2 кг мед и добре се разбърква. Взема се по 1 супена лъжица 20 мин преди ядене сутрин, обед и вечер.
II. Корени от магданоз - 30 г, корени от репей - 50 г. Слагат се в 1/2 л вода и се оставя да заври. След като врят около 1/2 ч, прибавя се едър, хубав магарешки бодил, с който отварата ври още 5 мин. Изстива, прецежда се и се пие З пъти на ден преди ядене сутрин, обед и вечер по 75 г.
Може да се взема продължително време.
Напитка за жизненост
В 500 г кипяща вода се запарват 2 супени лъжици от следната смес: босилек, върбинка, страшниче - от всяка по 100 г, бреза (листа), лавандула, липов цвят, лайкучка (цвят), маточина, лютива мента, ранилист (листа), риган, хмел (шишарчици) -
по 50 г от всяка. Запарката престоява през нощта, прецежда се и се пие преди ядене сутрин, обед и вечер по 75 г.
Действа ободряващо, помага на човек да събере силите си, да бъде целеустремен, издръжлив, настойчив при осъществяване на работите си.
Общоукрепваща рецепта
Състои се от билки с особено значение и въздействие върху човека, поведението и настроението му, желанието за живот и -особено - за дейност:
Корени от валериана - 30 г, цветове от лавандула - 40 г, шишарчици от хмел - 20 г, стръкове от босилек - 60 г, стръкове от жълт кантарион - 50 г. Изсушените растения се наситняват и смесват добре. Две супени лъжици смес ври 20 мин в 1/2 л вода (слагат се веднага след кипването й). От отварата се пие 3 пъти на ден, сутрин, обед и вечер 10 мин преди ядене по 50 г.
Опитът е показал, че след изпиване на цялото посочено количество трябва да се направи пауза от 1 седмица и да се повтори. Помага и срещу лошо настроение.
Универсален биостимулатор за дълъг живот
Две глави кромид лук се очистват от люспите, настъргват се ситно в емайлиран съд и се прецеждат през ситно сито или марля. Прибавят се 500 г мед и се разбъркват добре. Взема се преди ядене по 1 супена лъжица 3 пъти на ден.
Брезов биостимулатор
Сто - сто и петдесет листа от бреза се варят в 700 г вода, докато се изпари до 500 г. След изстиване се прецежда. Пие се по 1 малка винена чаша 4 пъти на ден преди ядене.
Има и пикочогонен ефект. Подпомага пикочоотделянето и облекчава пикочната система на мъже с увеличена простата.
Луков биостимулатор
Триста грама лук се нарязва ситно и смачква, за да изпусне целия сок. Към него се прибавят 100 г мед и 650 г червено вино. Пие се по 1 винена чашка преди ядене 4 пъти на ден.
Може да се употребява дълго време, помага и при други заболявания (грип) и изобщо засилва и укрепва организма.
Яйчен биостимулатор
Четири пресни яйца се разбиват много добре и.се разбъркват с една супена лъжица вода. Прибавят се 100 г захар, 5 г сол и сок от портокали. Тази доза е за 1 ден и се изпива на 3-4 пъти преди ядене. Може да се взема по веднъж седмично.
Продължителността на ползване се определя индивидуално -докато „организмът го желае".
Биостимулиращи вани
Това са най-широко употребяваните общоукрепващи и общотонизиращи процедури в света. Днес те имат широка гама от приложения и се обосновават с това, че поставеното във водата вещество действа върху цялото тяло. При това процедурата е приятна, обикновено „се включва" в поносими температури (температурата на тялото).
Тези вани имат различно въздействие, но общото в тях е, че създават особени навици и здравословни нагласи у човека. Оттук и необходимостта да се правят периодично - веднъж седмично, на две седмици или месец. Правило не съществува. То се поражда от самата процедура и тялото, което „желае" или „не желае" определена честота. Повторяемостта на ваните създава известен здравен ред в живота на човека и с течение на времето целебният ефект става по-голям.
Тези процедури имат много предимства:
• евтини са;
• засилват не само тялото, но и психическата устойчивост, тъй като за всекиго е важно да „се осланя" на някои здравни навици и действия, за да бъде по-устойчив;
• укрепват волята и издръжливостта на човека, помагат му по-лесно да понася неблагополучията в живота.
Може би най-ефикасна (поради многостранното си въздействие) е ваната с трина. Лечебният продукт, който представлява оронени цветчета, семена, листа, стръкове от купите сено (особено от балканско), се вари предварително (200 г за една вана) в тенджера, след това се излива във ваната и човек престоява в нея, докато водата изстине.
Много полезна за общо укрепване на вътрешните органи е ваната с отвара от овесена слама. Накълцаната слама се вари в тенджера (1/4 кг слама в няколко литра вода). За половин час възвиране се приготвя отвара, която се излива във ваната. Лежи се спокойно в продължение на половин час, докато лечебната вода проникне до вътрешните органи - бъбреци, пикочен мехур, нервна система.
Общоукрепваща е ваната с корени на валериана. Една стиска от тях се поставя в кипяща вода за 30 мин, после съдът се оставя захлупен за още толкова време и след това отварата се излива във ваната. Температурата и тук е както тази на тялото. Остава се във ваната, докато е приятно, може час и повече.
Димков препоръчваше на засегнатите от старческо слабоумие да правят 2-3 пъти седмично за 10 мин топла баня - вана със сложени в нея отвара от трина и борови клончета. Температурата на водата да бъде 36°С. Баните оказват тонизиращо въздействие върху организма и подобряват почти всички негови функции. Не бива да се пренебрегва и това, че приготвянето и ползването на такава вана е усилие, което и психически влияе благотворно, като дава нов импулс от усещане за нужност, търпимост и пр.
Трината, която се ползва за тези вани, да се взема рано напролет от плевници, в които е имало сено. Тя е един необикновено силен концентрат от лечебни вещества, и то в най-виталната част на растението - семената.
Нови рецепти
Безапетитие, обща слабост (особено след прекарано тежко заболяване), изтощение, понижена виталност, мрачно настроение
Използват се стръковете на билката пелин (бял пелин, обикновен пелин), които се берат по време на цъфтежа й - юли-август. Сушат се на сянка и проветриво място.
Запарката се приготвя от 1 супена лъжица дрога (наситнени сушени листа), залята с! л кипяща вода. Оставя се още 1 ч да кисне. След прецеждане се пие по 1 кафейна чашка сутрин, обед и вечер преди ядене.
Анемия, липса на апетит, отпадналост, продължително лощ0 настроение, пролетна умора
Използват се листата на обикновена коприва - връхните, току. що оформили се и средните.
Запарката се приготвя от 2 супени лъжици наситнени листа, които се заливат с 400 г кипяща вода и киснат още около
1 ч. Пие се 3 пъти на ден преди ядене по 1 кафейна чашка.
Може да се употребява многократно - особено през пролетта. Помага и при косопад (действа укрепващо).
Неврастения, обща слабост, лошо настроение, депресия, изтощение, полова слабост (нежелание), както и след тежки заболявания, които са излекувани, но е нужно бързо и резултатно оздравяване
Използват се корените на билката левзея. Вадят се в ранна есен, измиват се много добре, сушат се на проветриво място.
Запарката се приготвя, като 1 супена лъжица наситнени сухи корени се заливат с 1 л кипяща вода и се оставят да киснат
2 ч. Пие се 3 пъти на ден преди ядене по 1 ракиена чашка.
Може да се повтори, докато организмът укрепне.
Хронична сърдечна недостатъчност, изразяваща се в лесна умора, оплаквания от тежест в сърдечната област и други по-тежки симптоми на това обикновено прогресиращо с възрастта заболяване
Използва се запарка от следната билкова смес: цвят от глог 80 г, корени от валериана - 40 г, стръкове от гороцвет - 40 г. Две супени лъжици наситнена смес се заливат с 500 г кипяща вода. Пие се преди ядене 3 пъти на ден в количество 5 кафейни чашки. Може да се повтори на интервали, „подсказани" от организма.
Бронхит, възпаление на дихателните пътища, придружено от силна и упорита кашлица.
Използват се: листа от живовляк - 40 г, листа от подбел -30 г, стръкове от медуница - 20 г, цвят от лопен - 20 г. От наситнените билки се прави отвара: 2 супени лъжици смес се изсипват в 500 г кипяща вода, ври 1-2 мин. Съдът се снема от огъня, оставя се да изстине и се прецежда. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти на ден преди ядене.
При упорит хроничен бронхит, който продължава да се съпровожда с кашлица, пречи на съня и не дава изгледи, че ще премине
Използва се следната смес: листа от подбел - 50 г, стръкове от медуница - 40 г, листа от живовляк - 60 г, корени от бял оман - 40 г, корени от сладник - 30 г. Билките се наситняват и смесват. Взема се 2 супени лъжици и се пуска в 600 г кипяща вода. Не се вари, а се оставя да кисне 1 ч. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти на ден сутрин, обед и вечер преди ядене.
Ревматизъм
Това е рецепта с плодовете на черница. Бели или черни, в случая е без значение - сиропът от тях има голяма ефикасност против ревматични страдания и се приготвя по следния начин:
Събират се зрели плодове (още по-добре е, ако се берат на ръка). Нареждат се в буркан - слой плодове, слой захар, като се започва с плодове и се завършва със захар. Оставят се за р 2-3 седмици на слънце, докато се „разтворят ". Прецеден през марля, сиропът се налива в бутилки и се пие в „традиционни дози" -по 1 супена лъжица 3 пъти на ден сутрин, обед и вечер 10 мин преди ядене.
Сам по себе си сиропът действа превантивно против ставен ревматизъм и болки в ставите. А ако те се появят, дозата на сиропа се Удвоява и се пие, докато премине страданието. Сиропът е ефикасен срещу всички неясни болки в ставите и костите в „третата възраст". Своевременната му „предварителна" употреба отклонява опасността От ревматични страдания.
Лумбаго
Едно-две коренчета хрян се настъргват ситно, забъркват се с оцет и трици, докато се образува каша. От нея се слага 8 парче тензух или хасе и се поставя на болното място. Оставя се да действа 8 ч при възрастни и 2 ч при деца. Повтаря се до 10 дни.
При всяка смяна на компреса мястото, върху което се налага тази смес, се промива с мляко, в което е сипана трина (остатъците от сеновалите след изчерпване на сеното). Така болното място се успокоява.
Налагането по описания начин може да се повтори.
Болки в ставите
Ситно се настъргват диви кестени, подбрани един по един, за да се отстранят ония, чиято обвивка е наранена (пукната). Настъргани се слагат в буркан, в който се налива догоре камфоров спирт. Съдът се затваря херметически и се оставя на прозореца на слънце или ако времето не е подходящо, до гореща печка. На 6-ия ден бурканът се отваря, към кестените се прибавя 1 чаена лъжичка нишадър и 1 чаена лъжичка рафинирана сяра (от аптеката). Съдът отново се затваря херметически и се оставя да отлежи още 2 дни, като няколко пъти се обръща за пълно размесване на съдържимото. На 7-ия ден в него се поставя и лъжичка терпентин (от аптеката). Болните стави се намазват с разтриване.
Ползва се многократно до пълно отзвучаване на болките.
Компрес, „възкресяващ" ставите
Често без повод, без натъртване или удар заболяват някои стави. Непоносима болка възпрепятства движението и обрича човека на мъчително бездействие. А спасението е просто и чудодейно!
Един килограм моркови, добре измити, се нарязват ситно, като за салата. С тях се прави компрес, покриващ цялата „болна част" (ако е ставата на коляното - морковите се разстилат до покриване на цялото коляно от всички страни).
Поставя се найлон, така че да възпрепятства изтичането на сок. Увива се хубаво с марля или парче плат (стегната превръзка). Държи се 24 до 48 ч.
Хипертония
Както при атеросклероза, така и при хипертония лечението съдържа „превантивни" моменти, които оправдават използването на съответните лечебни средства и вън от „кризисни състояния".
При хипертония такива лечебни смеси са:
/. Към 500 г чист пчелен мед, 100 г орехови ядки, 20 зелени листа индрише с дръжките, 20 зелени листа обикновен здравец, 20 сладки бадема, счукани в дървен хаван на кашица, и 4 месести лимона, разрязани, изстискани и смлени заедно с корите, но без семките, се прибавят по 12 г валерианова тинктура (от аптеката), тинктура от глогов цвят (от аптеката) и 1 супена лъжица канела на прах. От тази лечебна смес се взема по 1 супена лъжица 20 мин преди ядене сутрин, обед и вечер.
Изчаква се 10 мин и се изпива 75 г отвара, която се приготвя по следния начин:
Смесват се по 50 г акация (цвят), босилек, лавандула, липов цвят, маточина, лютива мента, жълта комунига, риган и хмел (шишарчици). Към тази смес се прибавят още 1 изравнена чаена лъжичка канела на прах, портокалови кори, 7 зърна карамфил и З зелени листа лимон. Билките се запарват вечер в 500 г кипяща вода. Съдът се оставя захлупен да престои цялата нощ.
При хипертонията застрашеният от нея трябва да съумее да овладява себе си, да запазва спокойствие при всички случаи.
//. Четвърт килограм скилидки от чесън се заливат в стъклен съд с чист 95-градусов спирт (може и по-малко количество от всичко, но в посочената пропорция). Поставя се на прозореца и се оставя да престои 2-3 седмици. Особено важно е мястото да е огрявано от слънце. След 3 седмици целебната тинктура е готова. Дозата от 20-30 капки (може върху бучка захар) бързо понижава повишеното кръвно цалягане.
Това е „хомеопатична смес" - ако дневното количество се превиши (повече от 60 капки), то не само не действа, но при по-нататъшно увеличение може да предизвика повишаване на кръвното налягане.
Посочената тинктура е полезна и за профилактика. В такъв случай застрашените от високо кръвно налягане (или страдащите, които са го нормализирали) могат да вземат 3 пъти месечно по 3 дни 10-15 капки.
Това е доказан начин за предотвратяване на „неочакваности" при такава „неразгадана" болест, каквато е хипертонията.
///. Използва се комбинация от следната лечебна смес: цвят от глог - 80 г, стръкове от бял имел - 40 г, корени от валериана - 30 г, корени от здравец - 20 г, стръкове от хвощ -40 г, цвят от бъз (черен) - 20 г. Билките се наситняват добре и се смесват. Две супени лъжици смес се пуска в 400 г кипяща вода. Престоява 1 ч. След прецеждане се пие по 1 винена чаша З пъти на ден преди ядене.
Предполага повторно вземане съобразно „изискванията" на организма - т. е. получилия се лечебен резултат.
IV. Високо кръвно налягане с хроничен характер постоянно, а също при увеличение на простатата, камъни в бъбреците
Използва се билката лекарствена зайча сянка. Известна е още като самодивска метла (спарангел, спаржа, аспержа, бабино руно, вилина метла). Употребява се надземната част на билката, събирана по време на цъфтеж (април-юли в зависимост от надморската височина на местата, най-вече на Еньовден). Суши се на проветриво място и на сянка.
Отвара: 1 супена лъжица от наситнената билка се залива в съд с 500 г кипяща вода. Ври още 5 мин. След изстиване се прецежда. Пие се преди ядене 3 пъти на ден по 1 кафейна чашка (75 г).
Приема се, докато „организмът я иска", а след прекъсване може да се взема още известно време.
Отварата оказва полезно действие и при диабет (намалява кръвната захар).
Склероза (особено на коронарните артерии), хипертония в първи или втори стадий (ранна хипертония, характеризираща се с изостряния и паузи между тях)
Използва се глог - листа и цветове, изсушени на сянка и проветриво място. Берат се от май до юни (особено на Еньовден).
Запарка: 4 супени лъжици наситнени цветове и листа се заливат с 1 л кипяща вода. Оставят се в захлупен съд за 1 ч. Прецедената течност се пие преди ядене сутрин, обед и вечер по 1 кафейна чашка.
Изчаква се известно време да се провери ефектът от лечението и може да се повтори - докато „организмът я иска".
Атеросклероза
И в общия курс за лечение на атеросклерозата Лечителя обръщаше съответно внимание на превантивно-стабилизиращите „моменти" в терапията, които са едновременно и връзката с по-нататъшното лечение.
I. Особено внимание отделяше на превантивната настойка.
Тя се приготвя от 100 г чиста сливова ракия, в която се поставят 50 г обелени чесънчета, нарязани ситно. Престояват на прозореца на слънце 10 денонощия. Препоръчва се страдащият да взема върху бучка захар 20 капки от тази настойка. Те се увеличават всеки ден с една, докато стигнат 30. След това дозата се намалява всеки ден с по една, додето се стигне до изходната мяра: 20 капки върху бучка захар всеки ден сутрин, обед и вечер преди ядене.
Лечението продължава до привършване на настойката (20 капки са един кубически сантиметър).
//. Седем счукани ореха (с ядките и черупките), 2 супени лъжици наситнени корени от коприва (добре измити) и 2 супени лъжици овес (зърната) се слагат в 1800 г вода и се варят на тих огън 15 мин. След това към отварата се прибавят: очанка (цвят и лист), наситнени - 3 супени лъжици, борови връхчета
- 1 супена лъжица, бял глог (цвят) - 1 супена лъжица, имел (плод)
- 1 супена лъжица, касис (листа) - 1 супена лъжица, лимон, разрязан на четири, мед - 2 супени лъжици. Вари се на тих огън - 15 мин. Пие се по 1 чашка (50 г) 3 пъти на ден сутрин, обед и вечер преди ядене.
Полезно е да се прави и взема веднъж през годината дори когато човек няма никакви оплаквания от атеросклероза. Действа превантивно.
///. Профилактиката и предпазването срещу атеросклероза се постига чрез сок от настърган кромид лук. Размесва се с равни количества мед, взема се продължително време преди ядене по 1 чаена лъжичка.
Безсъние
Причините за него могат да бъдат различни и най-често са пределно индивидуални. Не е прието да се смята, че безсънието е отделна болестна единица, но факт е, че в днешното динамично време трудностите при заспиване сякаш стават все по-чести, засягат все повече хора. Самият сън - постигнат трудно - е повърхностен, не довежда до отмора.
Лечителя препоръчваше най-различни по пълнеж „войнишки възглавници" за сън.
Ето една рецепта за пълнеж на такава възглавница: босилек, див кестен (цвят), мъжка папрат, хмел (шишарчици) - от всички по 100 г, здравец (листа и цвят), жълта комунига, лайка, лавандула, майорана, маточина, миризлива лазаркиня - от всички по 50 г. Общото количество на използваните билки: 800 г. Размесени, те се поставят в приготвена от хасе калъфка с подходящи размери (30 на 40 см). Главата на спящия по този начин попада в центъра на силовото поле от подходящи енергии, които успокояват и унасят.
Лечителя препоръчваше след поставяне на главата върху такава възглавница да се произнесе „заклинателна формула", която привидно играе ролята на „броене на числа" (популярен способ за заспиване), но всъщност има значение на същото самовнушение, което не пропускаше да упомене почти при всяко лекуване.
Заспиващият може да си повтори тези самовнушения, пожелаващи сън и отпочиване, а би могъл и да „помечтае" - подпомогнатото от билките съзнание бързо се отпуска и човек заспива.
Желателно е, след като възглавницата се „пресова" от употреба, да се напълни с нови билки.
Главоболие
Отстраняването на главоболието е лечение на причините, които довеждат до него. В повечето случаи съпътства друго, „генерално" страдание. Главоболие само по себе си като че ли не би трябвало и не би могло да има. Бива мигренозно, простудно, „нервно" и т. н.
Повечето лекари допускат и друго едно главоболие, за което не може да се посочи причина. Лечителя го признаваше. Той препоръчваше множество от „шапки" - с квасец, стъргани картофи, брашно и пр., които предписваше за носене или преспиване. (Вж. „Чудодейните шапки")
/. Предлагаше и знаменитата „тайнствена" рецепта, приложима при ред заболявания и дискомфорт - сутрин, обед и вечер 20 мин преди ядене да се взема бучка захар с капнати върху нея 20 капки от следната смес: валерианова тинктура (от аптеката) - 20 г, тинктура от глогов цвят - 20 г, вода от горчиви бадеми - 15 г, камфор на прах - 15 г, ментово масло -10 капки.
Тази „вълшебна" рецепта, приложима при толкова различни симптоми и страдания, може да изиграе добра роля и при главоболие, „за което не се знае от какво се причинява".
В такъв случай вземането на тинктурата върху бучка захар се последва след 10 мин от изпиване на чашка (75 г) запарка от босилек, клинавче, повет и страшниче - по 100 г от всяка билка, бял равнец, дяволска уста, жълта комунига, лавандула, липов цвят, маточина, риган и хмел (шишарчици) по 50 г от всяка. Две супени лъжици от тази добре размесена билкова смес се пуска в 500 г кипяща вода, след което съдът се отдръпва от огъня и престоява една нощ захлупен. На сутринта се прецежда и се пие.
II. Срещу упорито главоболие (мигрена), както и против неврасте-ия, невроза, възбуда (най-често полова), тревожни състояния, страх
Използват се листата на маточина (маторка, лимонка) преди цъфтежа (защото, когато той започне, лечебният ефект на билките се обезсилва).
Запарката се приготвя, като 1 супена лъжица от наситнената билка се залива с 1/2 л кипяща вода. Престоява 1 /2 ч, прецежда се и се пие по 1 кафейна чашка 3 пъти преди ядене.
С успех се прилага при всички случаи на психическа слабост и разстройства в настроението, особено пролетно време, когато действа като биостимулатор.
III. При упорити главоболия (или такива, които се появяват от време на време без причина), преумора, неврастения, повишено кръвно налягане (при първите му прояви) и др.
Употребява се билката дяволска уста (темянка, дяволско страшниче, страхливче и др.)
Използва се надземната част, брана по време на цъфтежа. Запарката се приготвя от 4 супени лъжици наситнена билка, залята с! л кипяща вода. Престоява похлупена 1 ч. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти на ден преди ядене.
Като цяло тази запарка помага за регулиране на почти всички жизненоважни функции на организма и може да се използва като биостимулатор, особено в ранна пролет.
Пролетна умора, запек (леки форми), вяло храносмилане, безапетитие
Използва се глухарче - листа, брани от май до юни (особено на Еньовден), и корени, извадени през септември. Много добре измити и изсушени, последните се употребяват ситно нарязани. Приготвя се студен извлек, като 4 супени лъжици корени се заливат с! л студена вода и престояват 5-6 ч. Пие се 3 пъти на ден преди ядене.
Хроничен запек
I. Използва се коренът на билката чувен (влашки спанак, куча ^лобода, чохен и др.). Корените се вадят късно наесен или рано напролет, обилно се измиват и се изсушават, нарязани по дължината им.
Отварата се приготвя от 1 чаена лъжичка наситнен корен чувен, който ври 10 ми н в 1/2 л вода. Пие се по 1 кафейна чашка 3 пъти на ден преди ядене.
II. Използват се кори от зърнастец, корени от равен, листа от лист (сена) - съответно 50, 30 и 60 г, наситнени и добре размесени.
Изготвя се студен извлек от 2 чаени лъжички, залети с 250 г обикновена вода за 4 ч. Изпива се сутрин на гладно.
Съобразно получилия се ефект билката се взема още толкова пъти, колкото е нужно за нормализиране на храносмилането.
Хипертрофия на простатата
/. Използват се следните билки: корени от гръмотрън - 40 г, стръкове от ветрогон - 40 г, стръкове от луличка - 30 г, семе от коноп - 20 г, стръкове от горски енчец (златна пръчица) - 15 г, кори от леска - 30 г, корени от магданоз - 15 г. Приготвя се запарка, като от сместа се вземе 1 супена лъжица и се пусне в 300 г кипяща вода. Кисне 1 ч. Пие се по 100 г от нея преди ядене 3 пъти на ден.
Допустимо е запарката да се изготвя в по-голямо количество -например за 3 дни или 1 седмица - при съответните съотношения съгласно рецептата.
II. При хипертрофия на простатата (най-вече възпалителна), затруднено уриниране, болни бъбреци (камъни и пясък в бъбреците)
Използват се корените на гръмотрън (бодлив трън, голотрън и др.), които се вадят през есента или рано напролет. Измиват се много добре и се изсушават на проветриво място.
Отварата се приготвя по следния начин: 2 супени лъжици ситно нарязани сухи корени от билката се пускат в1 л кипяща вода и врят 5 мин. Прецежда се и се пие 3 пъти на ден преди ядене по 1 кафейна чашка.
Дозата се повтаря след известно време - съобразно това как ?агира организмът (дали я „иска", или „не").
Затруднено уриниране при увеличена простата, особено у хора, страдащи от захарна болест
I. Лекува се с надземните части (цвят и листа) на билката жаблек (гьрличе, конски ребра, ребрика и др.), изсушени на проветриво място и сянка.
Запарката се приготвя по следния начин: 4 супени лъжици наситнена билка се залива с 1 л кипяща вода и се оставя да кисне 1 ч. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти на ден преди ядене.
II. Затруднено уриниране при хроничен простатит или аденом на простатата, особено при трудности на утринното изпикаване, за оживяване половата функция
Употребява се надземната част на билката ветрогон (известна още като бял трън, вирогон, биволски трън, вихрогон и др.), набрана от юни до август (особено на Еньовден). Суши се на сухо и проветриво място, на сянка.
Отвара: 2 супени лъжици наситнена билка се пускат в 600 г кипяща вода и се варят 10 мин. Прецедената отвара се пие З пъти на ден сутрин, обед и вечер преди ядене по 1 кафейна чашка.
Така приготвената доза всъщност е за 2 дни. Може да се повтаря дотогава, докато настъпи облекчение в уринирането.
III. Затруднено уриниране (вследствие хипертрофия на простатата), хроничен запек (особено у стари хора, при които има и анатомични промени - хемороиди и циреи)
Използва се наземната част на билката обикновена луличка (рибена уста, асланче, конопка, кученца и др.). Бере се по време на цъфтежа. Изсушава се на проветриво място.
Запарката се приготвя, като 3 чаени лъжички от наситнената билка се слагат в 1 л кипяща вода. Оставя се да престои 1 час, прецежда се и се пие по 1 кафейна чашка 3 пъти на ден преди ядене.
Меланхолия
За различните степени и „видове" меланхолия са предназначени най-вече рецептите на Лечителя, включващи лечение с една-единствена билка по-продължително време. (Вж. „Философия на едната билка")
Тук се препоръчва една най-обща „генерална" рецепта, която помага по принцип при всеки случай на депресия и меланхолия и позволява на човека да върне самочувствието и волята си за живот.
Болният взема сутрин, обед и вечер преди ядене по 1 супена лъжица от следната смес: 500 г чист мед, 20 зелени листа от индрише (счукани на кашица), 20 смлени ядки от кайсии и З месести лимона (без семките), 12 г валерианова тинктура, 12 г тинктура от глогов цвят (от аптеката) и 1 супена лъжица канела на прах.
Десет мин след вземане на 1 супена лъжица от тази смес се изпива винена чашка (75 г) от друга смес: босилек, върбинка и страшниче - 100 г от всяка, бреза (листа), лавандула, липов цвят, лайкучка (цвят), маточина, лютива мента, ранилист (листа), риган, хмел (шишарчици) - по 50 г от всяка. Приготвя се, като 2 супени лъжици от билките се изсипват в 500 г кипяща вода, прибавя се също чаена лъжичка настъргани портокалови кори, захлупва се за цяла нощ; след изстиване на сутринта се прецежда и се пие според указанието.
За препоръчване е лечението да се комбинира и с подходящи „шапки" - например листа от прясно зеле, наръсени с оцет или други съставки (вж. „Чудодейните шапки").
Грип
• Отвара от червен кантарион - 1 супена лъжица листа и цвят се варят 5 мин в 250 г вода. С тази отвара се пият прахове, приготвени от следната смес: индийско орехче (мускатно), нишадър на прах, винена киселина (лимонтузу) -Юг от всяко. Размесват се много добре и се разделят на дози по 1 г. Вземат се 3 пъти на ден след ядене - с отвара вместо с вода.
Забележка. Не се препоръчват при болни от хемороиди, колит, язва. След вземане на всеки прах може да се поема и лъжичка мед.
• Глава кромид лук се нарязва и посипва със захар (2-3 чаени лъжички), оставя се за една нощ. На сутринта полученият сок се изпива. Повтаря се няколко пъти по време на епидемии от грип.
• Три скилидки чесън се обелват и счукват в дървен хаван, прибавя се лъжица винен оцет (супена), супена лъжица вода и чаена лъжичка захар. Вземат се общо 3 супени лъжици от тази смес - 3 пъти по 1 лъжица.
• Двеста и петдесет грама обелени скилидки чесън се поставят в 1 л ракия или водка и сложени в шише на слънчево място (на прозореца), престояват 14-21 дни. Получава се тинктура, която се пие преди ядене половин чаена лъжичка всеки ден, независимо дали има епидемия от грип. Действа предпазващо.
Спасение за стомаха
Така Лечителя наричаше маслен извлек от жълт кантарион (тази билка се ползваше с неговото особено предпочитание).
Приготвя се по следния начин: пресни цветове от жълт кантарион (6 супени лъжици) се нарязват ситно и се заливат в шише с 1/2 л чист зехтин. Бутилката се оставя да престои на слънце 10 дни - зехтинът почервенява. Прибавят се още 6 супени лъжици нарязани цветове от жълт кантарион (докато се появи червен сок) и отново се оставя на слънце за 10 дни. Същото се прави още 2 пъти (общо 4 пъти - 40 дни). Получава се тъмночервена течност. Взема се на гладно 3 пъти по 1 супена лъжица - при язви и гастрити на стомаха, стомашно-, чревни оплаквания, болки.
Може да се употребява и външно - ускорява заздравяването на рани, леко намазани с течността. В много случаи на хроничен и остър ставен ревматизъм се получава облекчение чрез намазване на страдащата става.
Забележка. Най-добре е да се използват прясно набрани цветове от жълт кантарион. Ако се използват изсушени цветове, количеството им трябва да бъде 6-8 пъти по-малко.
Укрепване на сърцето
Чисто краве масло - 50 г, мед - 150 г, обелени тиквени семки (сурови, счукани) - 50 г, ориз, препечен до пожълтяване, смлян в машинка за кафе - 50 г, фий (семе, смляно) - 50 г. Размесва се добре и се взема по 1 чаена лъжичка сутрин, обед и вечер.
Хора, които искат да поддържат сърцето си в добра форма, могат да го вземат през месец (цял месец) за неопределено време.
Прочистване на кръвта
Рецептата се състои от 12-те т. нар. билки за прочистване на кръвта: агримония, борови връхчета, гръцка коприва, цвят от жълт кантарион, жълт равнец, теснолистен живовляк (листа), горска ягода (листа), малина (листа), миризлива лазаркиня, орехови листа, касис (листа и плод), червена хвойна (зърна) - от всички билки по 30 г. Размесват се добре, вземат се по 2 супени лъжици от сместа, слагат се в 500 г кипяща вода и се оставят да врят 5 мин. След като изстине, сместа се прецежда. Пие се по 1 винена чаша (75 г) 3 пъти на ден сутрин, обед и вечер преди ядене.
Довежда до „обновяване" на кръвта, до „подмладяване". Препоръчва се да се употребява пролет и есен по 10 дни.
Кръвоизливи под ноктите
Ударите по ноктите (на ръцете и краката) са извънредно чести, болезнени и съвсем не така невинни, както може да се стори някому. Главната опасност е след удара да не се образува кръвоизлив (хематом) и той да доведе до падане на нокътя. Това често води до криво израстване на новия нокът или до неизрастване.
Лечителя съветваше удареният нокът веднага да се превърже с компрес от стърган лук с хлебен квасец.
Към втасалото (за 4 ч) тесто се прибавя настърганият лук, леко се осолява (лечебната смес не бива да се допира до раната на нокътя), слага се в „торбичка" и се държи така.
За правилното израстване на нов нокът е уместно да се направи «пръстен от восък", който не позволява на нокътя да се изкриви.
Запазване на гласа
Повечето мъже „променят" гласа си с напредване на годините, привикват да покашлят и да поемат по особен начин въздух, сякаш за да отстранят някаква пречка по пътя на въздушния поток. Прието е да се смята, че тази промяна е закономерна. Сред средствата, които Лечителят препоръчваше при такива случаи, бе запарка от лечебна мъдрица (раноцелебник, целебник).
Една супена лъжица от билката се запарва в 300 г кипяща вода; след изстиване се прецежда, взема се по 1 винена чашка 3 пъти на ден преди ядене сутрин, обед и вечер.
Помага и отвара от корени на бяла ружа - 1 чаена лъжичка наситнени корени се варят в чаша вода, докато течността остане наполовина; пие се преди ядене сутрин, обед и вечер по 1 кафейна чашка с прибавка на лимон и мед за вкус.
Особеностите на гърлото (ларинкса) предполагат многократна и продължителна употреба на посочените билки.
Отвикване от цигарите
Тази рецепта е за по-леки случаи.
След като се събудите сутрин, веднага вземете лъжица мед от буркана. Загребването, поемането на меда, облизването на лъжицата -всичко това направете с усърдие и внимание.
Облечете се, като мислите за това как медът въздейства на целия ви организъм и замества цигарата, която иначе бихте запалили. Сварете прясно мляко, изпийте една гореща чаша без захар и каквото и да е друго. Запасете се с изсушени кайсии и сливи и винаги когато през деня ви се припуши, изяждайте една кайсия или една слива, като я дъвчете бавно и си представяте как хубаво ви действа тя, за да не се изкушите от цигарата.
Преди обяд и вечеря повторете процедурата с меда и млякото.
През цялото време, докато изместите цигарата от живота си, мислете или дори си повтаряйте шепнешком: „Мнозина са успели по този начин, аз не съм по-лош от тях и ще постигна същото."
Ще бъде великолепно, ако това възбужда амбицията ви и вие се заразите от желание да я докажете на самия себе си. „Закоравелите пушачи" могат да оставят цигарите само при наличие на силна воля или на осъзната „смъртна опасност" - биха добавили онези, които след инфаркт или инсулт са отказали цигарите. Но и без тази фатална алтернатива може да се постигне резултат. Главното е решителността.
Никакво колебание! Никакво двоумене! Никакви „пазарлъци"! Човек трябва да каже: „Достатъчно съм силен, за да изляза на глава с пушенето!" Много важно е веднага, без отлагане да приведете в изпълнение това решение.
Ето с какво можете да го подпомогнете:
Сутрин, обед и вечер преди лягане да се взема бучка захар (или чаена лъжичка ситна захар във вода) и 15 капки настойка от зърната на зелен овес. Тя се прави от оформили се класове на овес преди жътва -20 г зърна в 100 г чист спирт престояват на слънце 20 дни. Десет мин след захарта се изпива 1 чашка (100 г) отвара от 12-те билки за прочистване на кръвта (вж. „Прочистване на кръвта").
Жаждата да се утолява не с вода, а със запарка от широколистен живовляк - 20 листа, запарени в 500 г кипяща вода, киснат захлупени 1 ч и се прецеждат.
През цялото време на „отвикването" храната трябва да бъде лека, нетлъста и за предпочитане безмесна.
Два часа след всяко ядене сутрин, обед и вечер се пие по 75 г от следната отвара: исландски лишей - 40 г, полски хвощ -50 г, бударица - 75 г, обикновена коприва - 100 г, пача трева - 100 г. Две супени лъжици от тази смес се запарват с 500 г кипяща вода и на тих огън се вари още 10 мин, оставя се да изстине и се прецежда.
През цялото време се взема вана (10-20 мин при температура 36-37°С) с прибавена във водата отвара от полски бъз - 10-15 стръка с корена.
Голямо значение имат и самовнушителните формули, които се повтарят много пъти на ден, но задължително сутрин и вечер, шепнешком, настойчиво, с бърз и самоуверен глас: „Непременно ще изляза победител в борбата срещу цигарите, ще се избавя завинаги от тях, това ще ми даде дълъг живот и здраве."
Как да се освободим от излишните килограми
Това е рецепта за отслабване на хора, чието прекомерно тегло не се дължи на специфично заболяване (напр. болест на Къшинг), а се е натрупало с времето.
Сутрин, обед и вечер 20 мин преди ядене да се взема (по избор) една от следните смеси:
1. Сок от 5 лимона с прибавка от 100 г чист винен коняк „ Плиска", 20 г английска сол (от аптеката) и 50 г газирана вода. Разклаща се добре и се изпива 1 супена лъжица.
2. Настойка от листата на черен бъз (свирчовина). Листата се берат и нареждат в буркан плътно едно над друго, докато запълнят 2/3 от съда. Над тях се долива чист зехтин, докато бурканът се напълни, слага се във водна баня и ври на тих огън 1 ч. Престоява 24 ч и се прецежда, като течността се отделя от листата. От тази настойка трябва се изпива по 1 супена лъжица 20 мин преди ядене сутрин, обед и вечер.
3. Ако е налице физическа слабост (която може да се появи в течение на диетата лечение), се прави отвара: очанка - листа, бял равнец - листа и цвят по 20 г от всяко, седефче (листа) 10 г и седефче (цвят) 10г- общо 80 г билка. Запарва се с 500 г кипяща вода, оставя се на тих огън да ври 10 мин. След изстиване се прецежда през марля. Прибавят се 500 г коняк „Плиска". Получената отвара може да ферментира, затова се държи в хладилника. Използва се по следния начин: върху бучка захар се капват 20 капки и тя се изяжда 20 мин преди ядене.
Десет мин след вземане на посочените вещества или отвари, т. е. 10 мин преди закуска, обед, вечеря, се взема едно от двете средства:
1. Отвара от агримония, борови връхчета, исландски лишей, листа от бяла черница, мечо грозде, листа от орех, спирея (цялата билка с корените) и росопас - по 50 г от всяка или общо 400 г. Надробява се, разбърква се добре и 2 пълни супени лъжици от сместа се запарват с 500 г кипяща вода. Оставят се да врят още 15 мин на тих огън. След изстиване се прецежда, може да се прибави за вкус мед или лимон. От тази отвара се взема в посоченото време по 75 г.
2. Сто и петдесет грама (една чаша) дестилирана вода с добавка на 1 чаена лъжичка лимонов сок.
Забележка. Това е вариант за лекуване на затлъстяване с дестилирана вода. Отделен способ е лекуването само с дестилирана вода. (Вж. „Целебната вода")
При посоченото лечение и при всяко лечение за отслабване диетата играе съществена роля. В този случай тя трябва да бъде следната:
Първи ден - 1 кг варени картофи, добре измити преди това, необелени, без сол.
Или: 1 супена лъжица суров ориз, който вечерта се залива с малко хладка вода, която да го покрие един пръст, и на сутринта, омекнал, се изяжда. Това е най-неприятната част от процедурата (оризът е труден за дъвчене), но той има най-голям „принос" за отслабването.
Втори ден - кисело мляко - 2 или 3 кофички, но без хляб!
Вместо кисело мляко добре е да се вземе овесено мляко, което се приготвя така: 4 супени лъжици овесени зърна се кипват 61 л вода, докато се размекнат и разпукнат. След изстиване се прецежда през марля. Течността може да се подслади с мед и за вкус да се сложи лимонов сок.
Като трети вариант може да се използва печена (или варена) тиква без захар.
Трети ден - общо за целия ден 1500 г зеленчуци по избор, много добре измити.
Четвърти ден - един компот без хляб или печена тиква без захар.
Пети ден - 3 добре сварени яйца без сол и хляб.
Шести ден - 500 г плодове и зеленчуци, добре измити, без хляб.
Седми ден - 2-3 кофички кисело мляко без хляб, варена или печена тиква или 300 г варено пиле без хляб.
Осми ден - бутилка минерална вода (може и газирана) или пък дестилирана вода в курса на лечение с дестилирана вода.
Важен момент в процеса на лечение е сдъвкването на храната. Именно защото е оскъдна, тя трябва да бъде добре обработена.
Посочената диета, съчетана с отварите, се прилага един месец. Правилно приложено, това лечение води до желания резултат - нормализиране на теглото, привеждането му в съответствие с нормата и здравните изисквания.
Известно време след това трябва да се спазват определени изисквания, за да се закрепи полученият резултат и да се „прехвърли" човекът в новите условия на хранене и живот.
Поддържане на нормално тегло
Това е извънредно важно, защото е симптоматично: запазването на нормално тегло години наред, цял живот - е доказателство за постигнато здравословно равновесие, незастрашено от тягостното и опасно натрупване на мазнини.
Водеща тук е формулата: килограмите на човек трябва да бъдат толкова, колкото са сантиметрите на ръста му над 100, но все пак известното толерантно „придвижване" в повече или в по-малко от тази норма е поносимо. Според най-новите схващания опасно е както затлъстяването, така и драстичното намаляване на килограми чрез „свирепо" гладуваме, което се практикува повсеместно. Чрез него се отслабва, но заедно с това за организма се създават нови условия, непривични съотношения в самата телесна маса между нейните съставки, което нерядко води до болест, изразяваща се във вялост, непредприемчивост, намалена жизненост и т. н.
Диетата, която се предлага тук, е не толкова за отслабване, колкото за поддържане на бодрост, жизненост и добро настроение. При нея човек трябва да даде предимство на вегетарианските храни. Повече плодове и зеленчуци (много добре измити), ограничени количества месо (особено консервирано). От всички видове меса най-целесъобразно е пилешкото - то може да остане сред храните на човека, който е нормализирал теглото си и държи да го запази в бъдеще.
Препоръчително е сутрин като първа закуска да се изяжда една супена лъжица суров ориз, накиснат във вода от вечерта. Същата роля играе и чаша овесено мляко, приготвено от 2 супени лъжици овесени зърна. Варят се до размекване. Полезно е във варивото да се сложат 2 супени лъжици гръмотрън, лимон, разрязан на четири, двадесетина плодчета шипка. Получената отвара е всъщност билкова рецепта, която едновременно храни и лекува. Прецеденото вариво отвара се изпива заедно с парче (до 100 г) ръжен хляб. Може да се прибави и глава кромид лук, опечен като ябълка.
Към тази диета сутрин могат да се прибавят и някои други съставки - мляко и млечни произведения - в малки количества, за разнообразие.
На обяд нормализиралият теглото си може да „остане" с менюто, което предпочита. Изискванията са храната да не бъде обилна и заедно с предпочитаните ястия обезателно да има салата от кромид лук и магданоз. За препоръчване е обяд от 3 твърдо сварени яйца, месо - пилешко, агнешко, риба - всичко това в количество не по-голямо от 100г.
На вечеря - овесено мляко, както е описано по-горе, зеленчукови пюрета, компоти и др. с малко ръжен хляб (който не се препоръчва на обяд).
Полезно е вечерята да завърши с чашка сок от моркови.
Към храната се вземат и няколко билки (отвари), които подпомагат усилието да се намали (отначало) и да се стабилизира (след това) телесното тегло:
http://www.voininatangra.org/
|
Други Статии 