Сто години за всеки (Рецептите на Петър Димков)-4-та част

В 500 г глюкоза се слагат 15 зелени листа индрише с дръжките, 20 ядки сладки бадеми или кайсии, счукани в дървен хаван, 4 лимона, разрязани и смлени на машинка за месо (без семки), 7 супена лъжица канела на прах. Всичко това се смесва добре и от него се взема 2 ч след ядене 3 пъти на ден по 1 супена лъжица.
Още по-добър ефект се постига, когато към тази супена лъжица (10 мин след нейното приемане) се изпие 75 г отвара: бял равнец, борови връхчета, гръмотрън корени, жълт кантарион (листа и цвят) и шишарчици от хмел - по 50 г от всяко. Надробени и разбъркани, от тях се вземат 2 супени лъжици, запарват се в 500 г кипяща вода и се оставят да поврят още 75 мин. Като изстине, се прецежда. Може да се подслади с мед или да се добави лимон.
Отслабването и поддържането на постигнатия резултат се подпомагат успешно от физически упражнения. Четири от тях са особено полезни:
1. Ходене на пръсти с допрени колене и ръце на кръста, поставени така, че палците да се допират, а дланите да са прилепнали на таза.
2. Ходене, като се движат едновременно лявата ръка и левият крак, след това дясната ръка и десният крак.
3. Клякане и ставане. Застава се до маса с прибрани крака. Изправят се първо пръстите, след това краката, следва клякане и пр.
4. Лягане по гръб и кръгови движения с краката като каране на велосипед.
Най-важни са първите две упражнения.
Започва се с малко на брой упражнения, като постепенно те се увеличават, за да бъде избегната мускулната треска.
Упражненията се правят с дълбоки вдишвания и пълни издишвания - това е важно условие за правилното им изпълнение.
Козметика без химия
За да бъде красива, да се подмладява, да гони от себе си старостта, всяка жена трябва: 20 мин преди ядене сутрин, обед и вечер да изяжда 2 парченца от по 2 см всяко лист от дървовидно алое (столетник). (Започва се от долните листа на растението, изрязва се един лист, обелва се и се сдъвква. Има леко горчив вкус.)
Ако няма подръка столетник, да се взема 3 пъти преди ядене сутрин, обед и вечер сироп от зрели зърна на бъзак по 1 супена лъжица. (Вж. „Съкровището на черния бъз")
Десет мин след като е изяден столетникът или изпит сиропът, изпива се чашка (75 г) отвара от 5 ореха, счукани с ядките и черупките заедно, 1 супена лъжица зърна ечемик, овес или исландски лишей, 3 жълъда от летен дъб, ситно нарязани; врят в 1 л вода на тих огън 20 мин, прецежда се веднага и се пие след изстиване.
Храната да бъде вегетарианска, млечно-растителна с повече плодове, много добре измити. Лютото се избягва, алкохол не се употребява, пушенето се отказва!
Към закуската сутрин добре е да се изпие чаша слаба бира или боза, в която вечерта е сложено парченце (20 г) хлебна мая. На сутринта бозата се разбърква добре, прибавя се по 1 чаена лъжичка суха бирена мая и брашно от коприва. Бирената мая и копривеното брашно се разбъркват хубаво в бозата (бирата).
Към 10 часа, между закуската и обяда, да се изпива чаша овесено мляко. То се приготвя, като 2 супени лъжици овесени ядки се накисват в чаша кипяща вода, за да се запарят, престояват цяла нощ и сутринта към тях се прибавя по една супена лъжица смлени орехови ядки, мед и натрошен сухар.
Обед и вечер, веднага след изяждане на парчетата столетник, се взима аперитив от глава кромид лук, ситно нарязан, магданоз, моркови и черна ряпа - по равни части, залети с чист зехтин и малко винен оцет.
След ядене (сутрин, обед и вечер) да се взема по 1 чаена лъжичка бъзов мармалад заедно с четвърт чаена лъжичка черупки от яйца.
Препоръчва се да се пие (от време на време) по 7 винена чаша отвара от исландски лишей (2 супени лъжици, запарени в 500 г вода, врят 10 мин и се прецеждат).
Това е чудесно средство за активизиране на жлезите с вътрешна секреция, които играят съществена роля в процеса на подмладяване.
Целесъобразно е жаждата да се засища със специално приготвена дестилирана вода (рН 7, шамберланова филтрация и пр.). Пиенето на тази вода е целебно, подмладяващо и „разкрасяващо".
Вместо нея може да се пие отвара от 2 супени лъжици овес (зърна), които врят в 400 г вода, докато зърната омекнат, прецежда се и се пие след изстиване.
Два часа след ядене (обед и вечер) да се изпива по чаша (75 г) отвара от камшик, борови връхчета, гръцка коприва, жълт кантарион, листа от касис, широколистен живовляк - листа, малинови и орехови листа, жълт равнец, синя тинтява - по 50 г от всяко. Вземат се 2 супени лъжици от добре разбърканата смес, запарват се в 500 г кипяща вода, врят на тих огън още 15 мин, оставя се да изстине и се прецежда. Тази отвара може да се замени с друга: средно голяма глава целина, разрязана на четири, 3 ореха, счукани заедно с черупките, 3 супени лъжици овес - зърна, 1 средно голям морков, 1 щипка спанак врят в 2 л вода и след това се прецежда. Отварата придава хубав тен на лицето.
Двадесет грама листа от венерин косъм врят 5-10 мин в 1 л вода. С получената отвара косата се мие бавно с разтъркване.
Премахва пърхута, укрепва косъма, допринася за почерняваме на побелели коси.
Пепел от изгорели лозови пръчки (сухи), пресята, се разтваря във вода и оцет, прецежда се. С получената течност се мие косата - бавно с масажиране, веднъж седмично.
Премахва пърхута, укрепва косъма.
Двадесет грама листа от розмарин (ливанчи) врят 5 мин 61 л вода. С течността, когато изстине, косата се мие бавно с разтъркване в основата на косъма.
Допринася за засилване и растеж на косата.
Десет грама корени от репей врят 5 мин в 500 г вода. С течността се мие косата - бавно с масажиране на корена.
Укрепва косъма, засилва растежа на косата.
Десет грама корени от кукуряк врят 10 мин в 1 л вода. Косата се мие бавно с разтъркване на основата на косъма.
Усилва растежа на косите.
Десет грама прясно набрани връхчета от коприва и 10 г. изсушени (от миналата година) корени от коприва се варят 10-20 мин в 500 г вода. С течността се мие косата - бавно с разтъркване на косъма.
Усилва растежа на косите, заздравява косъма.
Черупки от яйца, добре измити, се варят 3-5 мин за дезинфекция, след това се счукват и пресяват през ситно сито (като счукана захар). Всяка сутрин на гладно се взема по половин чаена лъжичка с мед или без мед - в продължение на 3 седмици.
Укрепва косите, помага против запек и косопад, стомаха, засилва растежа на костите.
Средата на половин типов хляб (брашното е от цялото зърно) се разронва в чиния, поръсва се с чаша вкисната боза, с чаша отвара от орехови листа (6 орехови листа врят половин час в 1 л вода), прибавя се чаена лъжичка сода бикарбонат. Всичко това се омесва добре като тесто, оставя се половин час, след това се прибавят 5 супени лъжици ситно настъргани кестени с корите. Слага се на главата като шапка в тензух, завързва се отгоре с вълнен шал и се държи цяла нощ.
Побелелите коси почерняват трайно от тази шапка.
Двеста грама корени от коприва, ситно нарязани, врят в 1 л вода и 250 г оцет, докато течността остане наполовина. Приготвената и налята в шише отвара се използва всяка вечер за масажиране на косите.
Заздравява косъма, усилва растежа.
Петнадесет грама листа от репей и 15 г розмарин се запарват с 500 г кипяща вода за половин час. Прецежда се, използва се за масажиране на корените на косата.
Подпомага растежа на косите и заздравяването им.
При суха кожа на лицето най-напред да се измие с преварена, дестилирана или дъждовна вода. В нея се накисват една-две китки магданоз. След изсушаване лицето се намазва с памук, потопен в сурово мляко, смесено сравни части лимонов сок и каймак (сметана), или вместо всичко това - сок от краставици, мляко и чаена лъжичка глицерин. Оставя се да стои намазано четвърт час, след което се измива пак с преварена или дъждовна вода.
Кремът от краставици е много подходящ за поддържане свежестта и еластичността на сухата кожа (на лицето). Той се приготвя по следния начин:
Ситно нарязани пресни краставици (на кубчета) се поливат с чист зехтин в същото количество, в каквото са те. Сместа се сипва в малък съд, който се слага в по-голям, пълен с вода, и се нагрява на водна баня. По време на варенето се разбърква. Изважда се от водната баня, прецежда се през фино сито, нарязват се нови краставички и се прибавят към сместа. Отново се вари, пак се снема, прецежда се, прибавят се нови ситно нарязани пресни краставички. Това се повтаря пет пъти. Получената помада е бяла и извънредно ефикасна.
За да се възстанови нормалният (младежки) тургор на лице с повяхнала, „състарена кожа" всяка вечер се мие с гореща вода (до 50 °С) - практически толкова гореща, колкото може да се понесе. Правят се 40 плискания на лицето с такава вода. Лицето се избърсва и веднага се правят нови плискания, но с хладка вода (20°С, колкото обикновено е чешмяната вода). Още по-добре е да се използва студена до 20 °С отвара от трици. С тази отвара лицето се наплисква до 60 пъти.
След тези „фрикции" (седем-осем, приложени поред; почти веднага дават резултат) добре е да се маже лицето с краставичната помада, описана по-горе.
Нервни заболявания
С това определение се отделят не толкова болестите на нервната система, колкото характерни, може да се каже, предболестни състояния, засягащи поведението на човека като реакция на нервната му система в обкръжаващата я среда. Създава се впечатлението, че някакъв вид важна нервна енергия се изразходва в хода на живота, по такъв начин се оголва човешкото същество и по-нататьк то, като търпи последиците от случилото се, „документира" специфичната симптоматика на нервното заболяване (или поведение).
По съветите на Лечителя предразположеният към нервно заболяване (или, казано най-общо, към проблеми на нервната система) трябва да регулира живота си строго целесъобразно. Вид лечение за нервно болния е спането, сънят. Нему се полага да си ляга зиме в 20 часа, лете - в 21 ч. или най-късно - в 22 часа, за да си осигури 2 ч сън преди полунощ. Това е основно изискване за всички хора с проблеми на нервната система.
Нервите „се лекуват" и „оправят" най-вече от чистия въздух. Замърсеният въздух „засяга" белите дробове и дишането и от това зависи пряко състоянието на нервната система.
Храната на „нервния" човек следва да бъде - както впрочем всичко, което се отнася до него - лека, без подправки, които дразнят стомаха (и „отекват" в нервите). Да се яде хляб, измесен от прясно смляно брашно, безквасна пита (ако стомахът е редовен) и квасен хляб (ако стомахът е „нервен").
Водолечението - един от най-древните клонове на народната (природосъобразната) медицина - може да заеме широко място не само в лекува нето, но и в „превантивното" поведение на потърпевшия. Водолечението да се провежда от специалист с конкретна дозировка и методика. Най-общото изискване - покрай всичко друго - е краката на страдащия да бъдат добре затоплени независимо с каква вода (колко топла или студена) се извършва водната процедура.
Ходенето сутрин лете по росна трева бос е велика благодат за болните! То е нещо много повече от това, което изглежда. Чрез росата (атя е природно дестилирана вода!) по тревата човек влиза „в контакт" с възвишени енергии, които подпомагат целия му организъм.
Ярък ефект в състоянието и поведението - и особено работоспособността и самочувствието - оказва смяната на обстановката. Тя впрочем е полезна за всеки човек. При нервно болните (и профилактично!) това е истинско целебно чудо. Често се получава така, че болният, предприел пътуване до дадено място (дори не особено отдалечено), се завръща в дома си оздравял, заживява нов живот.
Прието е да се смята, че нервната болест е нещо „сериозно", печално, съвсем непредразполагащо към смях. А всъщност смехът е особено нужен именно в тези случаи. И ако болният може да си го осигури по някакъв начин - той си гарантира здраве.
Добре е нервно болните да пият т. нар. „слънчева вода" - т. е. вода в шише, гряно от слънцето 2-3 часа.
Срещу нервни напрежения, възбуда, преумора от пресилване, главоболия, тягостно настроение, слабост и др. се използват стръковете на билката котенце, които се събират цялото лято, сушат се на сенчесто и проветриво място.
Една супена лъжица наситнена билка се залива с 1 чаша студена вода и се оставя да кисне 1 денонощие. Получава се еднодневна доза извлек.
Вземането да става след консултация с лекар, защото билката е отровна.
При упорита депресия да се правят шапки от квасец.
При болния от нервна болест - депресия, свръхвъзбуда, душевно ние, мъка, тягост и пр., винаги да има босилек. Той лекува - доказал го е народният опит.

Десет съвета против депресия
1. Увеличете времето за общуване с природата, защото няма по. добро средство от това. Отделяйте всеки ден поне по един час за движение на открито.
2. По време на тези разходки насочвайте погледа и вниманието си към онова, което е пред очите ви. Не мислете за себе си, особено за потиснатостта си и причините за нея. Да не мислиш за депресията която те заплашва, е все едно да се отървеш от нея.
3. Ако това не ви се отдава, търсете компанията на умни и жизнелюбиви хора, с които по-лесно и убедително ще установите, че „радостта да се живее" стои над всяка потиснатост. Сътворете си формула за това, повтаряйте я няколко пъти на ден, особено при събуждане и заспиване. Например: „Няма да позволя никакви тъмни мисли да ме потискат, имам да върша отговорни неща, трябва да живея ведро и с полза за близките и себе си."
4. Надмогвайте леността, която обикновено съпътства депресията и е израз на болестно безволие. Работете! Ако това, с което сте заети, не ви увлича, измислете нещо друго, полезно за вас и близките ви. Трудовата заетост също автоматично изключва депресията.
5. Ако депресията ви е причинно свързана с работата (и хората, с които работите), сменете и едното, и другото или временно се откъснете от тях.
6. Лягайте си 2-3 ч преди полунощ, избягвайте да четете в леглото, стремете се да заспите, като насочите мисълта си към приятни, постижими неща.
7. Избягвайте половите възбуди. Депресията поначало враждува с половата активност. Ограничете я, докато цялата ви душа „излезе на простор".
8. Ако състоянието ви позволява, отделяйте време за градинска работа, каквато и да е тя. Досегът със земята лекува повече от всичко.
9. Спете на отворен прозорец.
10. Отнася се до близките на депресирания: към страдащия трябва да се проявяват грижа и нежност, които го привързват към живота и го откъсват от кризата.

Рак
Лечителя допускаше заболяването като възмездие за вина. Обикновено изтъкваше, че боледува оня, който е нарушил природния закон (следователно е виновен), и болестта му напомня за това, принуждава го да й отдели внимание, да я „изстрада" като възмездие, като изкупление. Бе склонен да гледа така на всяка болест. И най-вече на рака. Помнеше безброй случаи на унищожителен, страшен рак, връхлетял уличените в какви ли не вини и прегрешения. Болестта беше наказание за тях.
- Но може ли това да важи за децата! - възкликнах аз веднъж.
- Уви, така е! - съкрушено се съгласи той.
Лечителя споделяше учението за кармата. То пък е свързано с прераждането (сансара), което е индийско учение. Смисълът на това учение е следният: човек не умира от смъртта си. Той се преражда за нов живот, в ново същество. Той е безсмъртен именно защото е способен да се преражда. Това върши веднъж на 100 години. Върши го десетки пъти. Колкото повече се преражда, толкова по-съвършен става. Следователно животът чрез преражданията се възмогва към най-хубавото, на което е способен. Но човек върши и лоши неща, престъпления. Най-тежкото от тях е убийството. То не може да остане ненаказано. Ако това не стане в живота, в който е извършено, то тогава в следващия. Или в по-следващия (до четири пъти). Наказанието може да бъде и ракът.
Когато се помага на кармично болния да оздравее (да изплати вината си), се помага на всички. Какво е лечението в този случай? То е изповед, в която болният (потърпевшият, виновният) разказва за себе си на лекуващия и с този изказ не само оповестява вината си, но я осъзнава докрай, което е главно условие да я надмогне. Това е божествено тайнство, в което човек намира себе си. Има грешка, но има и прошка за нея. Само от тази гледна точка болестите могат да бъдат „оправдани".
Лечителя сочеше едностранчивостта на съвременната медицина при лекуването на рака: тя съсредоточава цялото си усилие върху новообразуванието, стреми се да го извади „до последната агресивна клетка" от тялото.
Най-важното обаче е да не се стига до това заболяване. Казано иначе, по-добре и по-правилно е да се променят онези неща от живота, които довеждат до рак.
Въвличан безброй пъти в размисли и преценки за рака, Лечителя си бе създал „кодекс" за предпазването от него:
1. Имайте вяра в себе си и в живота, защото той е нещо много радостно. Тази радост естествено „върви" със здравето и предполага здраве. Човешко призвание е да бъдете здрави и освободени от всички болести - и от рак.
2. Не помагайте на рака, като говорите постоянно за него и така допускате опасността от него. Той ви напада мълчаливо и в това е неговото предимство. Премълчавайте го и вие! С това, разбира се, не го ликвидирате (и не можете да го ликвидирате), но никак не е малко да освободите мисълта и съзнанието си от него. В известна степен е вярно, че човек е здрав, защото не разисква своето здраве или го коментира (самовнушителните формули), за да се увери, че не е болен.
3. От известна гледна точка здравето е почтеност и акуратност към всички. В този случай изразът на здравето е доволство от изрядното отношение на човека към себеподобните. Но това се оказва израз на доволство от себе си, от живота, от всичко.
4. Бъдете добродетелни - това е първото условие да не подлагате на опасност здравето си. Недобродетелността разчиства пътя на болестите, защото преди това създава угризения, „разхлабва" човека. Така той неусетно се потопява в атмосфера на вина, губи спокойствие, става боязлив, предусеща нещастието и се разболява.
5. Избягвайте непрекъснатите терзания - „атмосферата" на рака. Те съвсем не са случайни. Важно е човек навреме да си даде сметка коя е истинската причина, каква е вината му за това и да сложи нещата в ред. Ако той не го направи, ще възникне рак.
6. Както лошото настроение и терзанието „убиват" човека, довеждат до възникване на рак, така ведрото, оптимистично настроение води до обратното. Създавайте си добро настроение, внасяйте около себе си ведрост и оптимизъм. В тази атмосфера болестите не могат да виреят. Но помнете: не става дума за „изкуствена" ведрост. Никой човек не може да играе ролята на щастливец, ако няма действителни основания за това - чиста съвест, благородна душа, добронамереност. Точно те ви спасяват от рак.
Лечението на рака със средствата на народната медицина зависи от стадия, в който се намира болестта.
Цялостната програма с дестилирана вода разчита на един по-общ ефект, включващ превантивните ограничения на бъдещото раково образувание. Това е спорен въпрос, но той е резонен, като се вземат предвид многостранните въздействия на дестилираната вода върху организма и общотонизиращият й ефект. От друга страна, раковото образувание не може да възникне в тъкан, която не е увредена по някакъв начин от определено въздействие и в известна степен. Периодичното освежаване, оздравяване с дестилирана вода навреме парира подобни увреждания и така осуетява по-нататъшното развитие на раково новообразувание. (Вж. „Целебната вода")
Друг е случаят с вече възникнал рак, опериран, с открити или не метастази. Лекуването с дестилирана вода в този случай също е логично и дава отлични резултати. То съвпада с общоприетата схема и приложение на дестилираната вода със следните особености:
Лекуването на рак (установен, опериран, с метастази и др.) е по-продължително и обхваща месеци, дори година. Иначе казано, режимът на ползване на дестилирана вода става водещ за болния от рак.
Препоръчват се 5-седмични лекувания с дестилирана вода и почивка от 3 седмици. Нови 5 седмици и ново прекъсване от З седмици, общо над година.
Положителният ефект се „диагностира" условно, но достоверно: той съвпада с доказателствата за въздействието от прилагането на дестилирана вода. Човек, който е прибягнал до този режим, сам установява, че лицето му се освежава (много важен симптом за болния от рак, чиято кожа и израз на лицето са характерни), очите му се проясняват, погледът става „по-младежки", започва да наддава на тегло (ако е отслабнал, както това е при раково заболяване) или да снема от килограмите, ако ги е натрупал вследствие на медикаментозно лечение и тумор, незасягащ храносмилателната система.
Уместна е комбинацията от няколко начина за лекуване на рака. Например използване на пръст от прясна къртичина за компреси на стомаха. Прясно изровена от къртица пръст се събира в торбичка от двойно хасе или тензух и се слага върху корема. Държи се дълго време. Приема се, че лечебното действие на тази пръст продължава 2 седмици.
Друго допълнително средство е пиенето по 1 супена лъжица 3 пъти на ден преди ядене сироп от черен бъз. (Вж. „Съкровището на черния бъз")
Алоето се употребява в „система" от билки и вещества, които заедно в единна лечебна съвкупност помагат на болния от рак.
Двеста грама листа от алое, очистени от бодлите по ръбовете и смлени, се варят на тих огън 1 ч заедно с корени от ранилист, бъзак и магарешки трън -по 50 г от всеки, всичко това 62 1 /2 л домашно вино и 2 кг мед. След като ври 1 ч, се прецежда през марля. Употребява се по 1 супена лъжица сутрин преди ядене. Пази се от прокисване.
Това е най-важната съставка в извънредно сложния план на Лечителя за лекуване на рак (включващ над 31 билки, лечебни растения различни вещества и пръст от прясна къртичина).
Особено важно е превантивността на тези и други подобни процедури, т. е. употребата им, преди да са налице симптоми на раково заболяване. Обикновено те се използват, когато заболяването е напреднало или след като е извършена хирургическа намеса за отстраняване на рака. Тази намеса, както облъчването на рака, променя нещо важно в хода на болестта. Лечителя препоръчваше да не се правят слънчеви бани на онази част от тялото, която се „проектира" върху рака, преди да са минали 3 месеца от прекъсване на лъчението. Това се отнася и за хирургическата намеса. Резонът е: скалпелът на хирурга, ако не е успял „рационално" да изреже тумора с евентуални разсейки (близки или далечни), е „нарушил" трагичното „равновесие" между агресивно разрастващия се рак и организма, който естествено се стреми „да го ограничи" (капсулира, калцира). Оттук и увереността, че в раковата агресия по-важно място заемат здравите тъкани, които „естествено" се противопоставят на агресията, отколкото самата тя с тенденцията да разруши организма.
Необходимо е да мине известно време след операцията, за да се възстановят „нарушените взаимоотношения" между рака и здравите тъкани. Какви са тези нарушения? Разрезът на хирурга действа извънредно „раздразнително" върху болната тъкан. Като отстранява рака, но все пак не го премахва тотално (както е много често, когато се налага лечение със средствата на народната медицина), неизрязаната, но „порязана" тъкан се „разлютява", „взаимоотношенията" й с останалите тъкани се влошават повече отпреди (т. е. здравите тъкани по правило губят предишната си и без това недостатъчна възпираща сила). В този временен хаос билковото лечение не може да се наложи така, както би се наложило, ако с него се започнеше още от самото начало. Мнозина народни лечители са песимисти: те смятат, че хирургическата намеса при лекуването на рака осуетява по-нататък действието на билковото лечение. Лечителя не беше така краен в схващанията си. Той вярваше, че след операция бързо (най-много за З месеца) се възстановяват „нормалните" съотношения между раковата и здравите тъкани и лечението с билки по схемата за борба с рака придобива цялата си сила. Положението отново е в ръцете на лечителя и болния.
Димков отдаваше голямо значение на „лапите", т. е. налагане на болното място" или корема с определени вещества, поставени в двойна торба (от хасе или тензух за определено време). Те са като че ли „варианти" на „облагането" с пръст от прясна къртичина. Най-препоръчителната лапа се състоеше от прясна неосолена извара, печен кромид лук и десетина сини сливи (кюстендилски). Тази смес трябва да се затопли до температурата на тялото и да се наложи на болното (оперираното) място и на корема. За разлика от прясната пръст от къртичина тази лапа се държи по-кратко време - 6 часа. Подновява се всеки ден.
Комбиниране на лечението с гладуване може да се осъществи само под наблюдението на специалист. Препоръчва се „средно" по продължителност гладуване - т. е. такова, което няма да доведе до изтощение на организма, а ще облекчи въздействието на дестилираната вода. Основанието изглежда елементарно, но засега то е най-приемливо: при гладуване ракът, макар и наравно с всички други тъкани на организма, се поставя на „изпитание". Той няма откъде да черпи ресурси за своя растеж. А те са далеч по-големи, отколкото при всяка друга тъкан. Лишен от тази възможност, ракът е принуден „да направи пауза". Това довежда не само до количествени промени на раковата тъкан (свиването й), но и до качествени: поразява се агресивната й жизненост, спъва се привичното й неутолимо разрастване. Създават се по-благоприятни условия тази тъкан да бъде поразена от въздействието на дестилираната вода.
Цялата процедура, продължаваща около 2 седмици, е голямо изпитание за болния, но в редица случаи, контролирани от специалист, това се оказва добър начин за спасяване. (Вж. „Целебната вода")
Това лечение на рака няма нищо общо с другото, което Димков е изложил подробно в своя знаменит тритомник „Българска народна медицина" - лечение, включващо 31 билки и 21 лечебни вещества.
Лечителя се отнасяше равноправно към своите открития, предлагаше на всеки болен множество програми за лекуване, като му предоставяше правото сам да избере една от тях. Изборът почти всеки случай <е условен, защото болният не знае точно какво е състоянието му и кой от предписаните планове е най-подходящ. По този прост и естествен начин внушаваше на болния самочувствието, че може да влияе на болестта, да й въздейства дори с избор на лечение Така се постигаше най-важното: мобилизация за добронамереното съучастно съзнание за борба срещу заболяването.
Пръста лекува
Българският народ отдавна използва различни видове пръст (най-често глини от определени находища) за лекуване на някои болести Лечебният принцип е прост и нагледен: лечебната пръст се замесва като тесто, с нея се налага болното място (най-често натъртване, оток, хематом) и „компресът от пръст" изсмуква от тъканите болезненото натрупване. Почти във всяко селище има такива „глини", които се ползват с доверието на хората и се употребяват досега.
Какви са основанията на лечението с пръст? Не е ли то „бабешко" хрумване на неграмотни хора.
При Динков то беше част от философското му учение за света, живота, болестите и лечението им. Той препоръчваше задължително на всеки болен и здрав да „ползва щедрите енергии на природата", да бъде в постоянен допир с тях. Откъде идват тези енергии? Те са част от всеобщата вселенска енергия, която милиарди години движи, създава и руши космическите тела и се проявява под различни форми.
Какво представлява обикновената земна пръст? Тя е последствие от титанични (вулканични) сили, които са я пренасяли от място на място, променяли са ^ със страшната сила на огъня. Лечителя казваше просто и мъдро: „Пръстта е съхранила тези енергии и ги пази в себе си."
Оттук идва и пророческата му убеденост, че в природата всичко е живо, тоест носи в себе си някакъв вид енергия, която може отново да го включи в процесите на вечното движение и вечния живот. Именно в тези: енергии се крие лечебната сила на пръстта.
И днес човекът не може да обясни „магията" на пръстта. Но той не отрича нейното въздействие, защото то е показано в многовековния лечебен опит.
Калните бани, които са спечелили заслужена лечебна сила, са вид „лекуване с пръст". Това е най-простото доказателство за ефекта на пръстта, въпреки че лечебната кал не е само пръст и вода - тя съдържа различни минерали с лечебна сила. В много случаи ученият не може да определи доколко лечебността на една тиня се дължи на течната съставка в нея и доколко на пръстта (твърдата съставка).
Лечителят препоръчваше определени почви (пръст, глина) за лекуване. Изискваше те да притежават определени качества. Преди всичко да бъдат чисти. Пръст, с която нито човекът, нито животните са имали „вземане-даване". Обикновено това не са повърхностните почви (пръст с постоянен досег с въздуха), а тези, които встъпват в досег с въздуха, след като човекът започне да копае в тях. Лечителя наричаше подобна пръст „девствена". В много селища на България местните жители знаят коя пръст отговаря на тези условия и си имат нещо като „кариера", от която се снабдяват с нея. При набавяне на нужното количество горният слой на пръстта се остъргва. Изкопаната пръст се натрошава, за да може да бъде пресята. Самата пръст трябва да бъде нещо средно между глина и пясък. Точната дума на Лечителя е суглина. (Тази дума не се среща в нито един тълковен речник.) Тя трябва да се намира на много сухо място, където не е възможно да се задържа вода при валеж, за да не се разкашква.
Лечителя поставяше на второ място „по лечебност" бялата глина, която по селата се използва (вече рядко) за мазане на къщи. Подходяща за лечение е и глината, която той наричаше „чиста" - бяла или жълта.
Изкопана и пресята, пръстта е готова за лечение обикновено под една-единствена форма - компрес. Тя се приготвя лесно: полива се с малко вода и се замесва „като тесто". Получава се „тестяна маса", удобна за слагане върху която и да е част от тялото, като се използва тензух, хасе или друга материя.
Лечителя наричаше това лечение „глинени компреси". Препоръчваше го в случай на натъртване, неголеми отоци, подутини от ухапване (по-специално от скорпион) и редица други. Бе убеден, че глиненият компрес е извънредно полезен при упорити главоболия (мигрени), катар на стомаха, хроничен запек и диария.
Глиненият компрес помага при „директно налагане" (на главата или корема), а също и на други части от тялото, ако трябва да се лекува съответното място.
Ясно е, че във всички случаи въздействието на пръстта е непосредствено. В какво се изразява то?
Лечението с глина се схваща като метод, чрез който лечебното и енергийното въздействие на пръстта се „фокусира" максимално върху болната част на тялото. Иначе казано, лечението с глина е целена сочено използване на жизнените енергии, които се съдържат и се излъчват от всичко в природата.
Лечителя би използвал любимото си в такива случаи обяснение преливане на енергии. Това изглежда приемливо, защото въпреки директното поставяне на глината върху болното място няма пряк контакт между нея и засегнатия орган. Въздействието е опосредствено (освен в редки случаи на лекуване на натъртване на някои места). Сякаш от глината към човешката плът „потичат" потоци лечебна енергия, които облъчват болното място и му помагат да се възстанови. Влиянието е локално - то не прониква на голяма дълбочина. Компресът се поставя винаги върху болното място.
Предимството на компресите е, че нямат отрицатели и странични въздействия.
Продължителността на въздействие на глинените компреси е няколко часа. Знак за това е засъхването и вкоравяването на глината. Излъчването на лечебни енергии от нея е престанало и компресът се маха.
При замесването на глината за компрес на главата Лечителят препоръчваше „да се ръсне" малко оцет.
Чисто „механично" изискване е глината да бъде замесена при температура, близка до тази на тялото, за да се понася по-добре. В такъв случай водата за замесване, а също и оцетът трябва да бъдат топли.
Каква е продължителността на лечението? Различна и индивидуална, подсказва се от подобрението. Честотата е по един компрес на ден. Компресът стои няколко часа (до започване на съхненето на глината).
Лечителят препоръчваше много глинените компреси при главоболие (мигрена), запек, натъртване, лениви черва. Упоритото главоболие изисква продължително налагане с компреси.
Пръстта от прясна къртичина
Това е една от най-тайнствените страници в учението на Лечителя. На пръстта от прясна къртичина той приписваше особено, незаменимо въздействие при лечение на рак. Това не е въздействие на „обикновена" енергия, защото по принцип тя не може да бъде изчерпана, това би променило същността на лечебната материя. Въпросът е в това, че пръстта от прясна къртичина съдържа „още нещо" - извънредно важно, съчетаващо се с целебните енергии и въздействащо по несравним начин. „Къртицата - обясни веднъж Лечителя - е чудна животинка. Една от най-чудните в природата, където всичко е чудо... Тя е голяма колкото една мишка - стотина грама! - а може за един лен да изяде червеи с обща тежест един-два пъти по-голяма от самата нея. При това тя изравя под земята ходове и изрива пръст стократно повече от самата себе си. Като се вземат предвид съотношението между тялото на това странно животинче и извършената от него работа, човек не може да не остане поразен. Ако къртицата беше голяма колкото слон, на земята и във вселената едва ли би се намерило подобно чудо. Енергия колкото у един вулкан... Основателно е да се допусне, че нещо от тази учудваща, особена енергия се „препредава" на изровената от къртицата пръст."
Двойно зареждане с енергия! Веднъж - енергията, която се съдържа в пръстта поначало, и втори път- енергията, която се проявява при изриването на пръстта от къртицата и която „попива" в пръстта, където остава „жива" още две седмици.
Но каква енергия е това?
Трябва да се припомни, че Лечителя употребяваше думата „енергия", за да означи нещо по-голямо и по-сложно, отколкото е прието да се означава с нея.
Пръстта, която къртицата е изровила от плътта на земята, е „осенена" от грандиозното усилие на тази дребна животинка. Следователно към тази пръст са се прибавили специфични колосални I биологични енергии.
В рецептите за лекуване на рака (особено на стомаха, хранопровода, червата) Лечителя препоръчваше да се взема пръст от току-що изровена къртичина. Ако не е суха, да се изсуши. Ако е студена, да се топли. С нея се покрива колкото може по-голяма част от корема, като се използват подложки от хартия и плат и пръстта се „привързва" достатъчно стабилно, за да може да остане дълго в това положение [ независимо от движенията на болния.
Лечителя бе установил, че тази пръст е „лековита" до 14 дни и ; препоръчваше след този период да се подменя.
Цялата процедура около набавянето, приготвянето, полагането, прикрепянето на тази пръст изисква толкова усилия, такава „съсредоточеност", че може да се заподозре някакво хипнотично или самохипнотично въздействие, което стимулира истинските лечебни възможности на пръстта.
Възможно ли е това? Напълно, дори е неизбежно. Но то не променя същността на феномена. Помага му да въздейства. Нещо повече, ако самовнушението липсва, лечението се проваля.
Той с нескрито вълнение говореше за лечебните енергии, заложени в пръстта: от нея сме произлезли, в нея се връщаме, а в този интервал тя прави всичко, за да живеем, както повелява Върховният разум.
Чудодейните шапки
Те заемат видно място в аптеката на Лечителя. Състоят се от няколко съвсем обикновени вещества, но въздействат за усилване на паметта, за премахване на главоболие, за сън, против депресия, цикатрикс - ръбец от заздравяла рана, за общо тонизиране на организма.
Шапките постигат лечебен ефект без непосредствен контакт, макар и от много близко разстояние. Те излъчват природна енергия, която въздейства по съответен начин и предизвиква определен ефект.
Като краен резултат цялата заложена в лечебното растение енергия „се влива" в човека, и то точно там, където трябва да отиде, за да премахне едно страдание, болка, недъг.
Лечебната шапка е вид „каска" от плат с двойни стени, позволяващи полагането на лечебното вещество между двата слоя. То излъчва енергия, която влияе на мозъка и процесите, свързани с него, без пряк досег с лекуваната материя. Резонно изискване е косата на лекуващия се да не бъде дълга, за да облекчи проникването на енергията от шапката в мозъка.
Шапките се правят така, че да покриват цялото полукълбо на главата. Под тях може да се постави вестник, а над тях - шал, който да ги дозакрепва и да затваря лечебната енергийна система, насочвайки въздействието й към мозъка.
Лечебни енергии излъчват множество растения и вещества, но Лечителя ги бе степенувал така: селски квасец, каша от кестени, каша от картофи, настъргани картофи, листа от зеле, листа от бъз и др. Те действат в комбинация с мляко, оцет, сини сливи (без костилките).
Лечителя ползваше селски квасец, картофи, зелеви листа, кестени, Лук и няколко други растения.
Шапка с картофи
Тези шапки имат многостранно въздействие, но са незаменими за усилване на паметта, за „успокояване" на мозъчната дейност. Създават чувство за перспектива, пространство, свобода и спокойствие.
Килограм картофи се измиват добре и се настъргват заедно с кората на ренде. Заливат се с чаша мляко (сурово или сварено). Престояват около 1 ч. Хубаво се изстискват, така че да се получи възможно най-суха каша. За отнемане на влагата от нея се поръсва с царевично брашно. Полученото се слага в двойна торбичка от тензух или марля, толкова голяма, че да покрие главата. Под торбичката на главата може да се сложи вестник.
Не е удобна за носене. Използва се еднократно. Всеки, който учи с такава шапка на главата, увеличава неколкократно способността си да запаметява и вниква в текста.
Ефектът на тази шапка може да се засили и направи по-продължителен, като се пие отвара от 9 ореха, 4 супени лъжици външни люспи на лук, 4 семенца от дюля, 1 супена лъжица ленено семе, 1 чаена лъжичка анасон и 3 супени лъжици пчелен мед. Всичко това ври 30 мин 61 л вода. След изстиване се прецежда и се пие по 7 винена чаша преди ядене във времето, когато се използва шапката за усилване на паметта.
Шапка със зеле
Няколко зелеви листа се попарват с вряла вода. Може да се прибавят и няколко листа от черен бъз. Върху главата се слага вестник, над него тензух или марля, зелевите и бъзовите листа се разпределят равномерно, като се покриват с тензух или марля и най-отгоре се слага (завързва) шал, който да крепи шапката.
Тя усилва паметта, успокоява нервната система, премахва [главоболието и безсънието. Лечителя приемаше, че тези шапки действат най-непосредствено, тъй като лечението им лесно прониква през черепа в мозъка.
Главоболие
Най-често за този вид шапки Лечителя препоръчваше да се използва селски квасец. Това вещество заема важно място в лечебната му система. Той смяташе, че българският народ разполага с него още от времето на богомилите.
Приготвя се от черно тричаво брашно (цялото съдържимо на житото, смляно без прочистване) в количество според нуждата - прибавя се щипка сол и малко топла вода, а още по-добре топла прокиснала боза; омесва се на тесто и се оставя на топло за две денонощия.
Това е така нареченият „кисел квасец", който се получава под въздействие на случайно попаднали в него бактерии.
Най-силно лечебно въздействие има квасецът, отлежал 52 ч (две денонощия втасване и още 4 ч за „доразвиване" на втасването). Той се държи на главата в шапка, докато се втвърди, което обикновено настъпва след няколко часа.
Изисква се търпеливост и сръчност при боравене с тези шапки, тъй като те цапат. Но ефикасността им е несравнима.
Квасецът в шапката против главоболие се подсилва с 10-12 диви кестена, настъргани ситно с корите. Вместо кестени в този случай могат да се употребяват 10-12 супени лъжици корени от черен бъз; изравят се рано през пролетта или есента (септември, октомври), нарязват се ситно и се прибавят към квасеца.
Шапката се държи на главата до преминаване на главоболието. Друга шапка против упорито главоболие може да се направи със следния пълнеж:
Ситно настърган кромид лук (през сито) - 9 супени лъжици (не се учудвайте на числото, то също не е случайно!), се посипват с 3 супени лъжици сол и 1 чаена лъжичка нишадър на прах. Полученото се слага между двата плата на хасето, прикрепва се добре.
Ако е нужно да се носи по-дълго време (при особено упорити главоболия), трябва да се приспособи и шапка за покриване на “лечебната шапка".
В определени случаи на упорито, но немного силно главоболие е уместна шапка от сурови картофи.
Един килограм добре измити картофи се настъргват с ренде, поръсват сее 1 кафейна чашка оцет за половин час, след това се изстискват добре, поръсват се с царевично брашно за обиране на влагата и се слагат в шапката по описания начин.
Много ефектна е шапката от зеле или бъз: няколко листа от зеле се поръсват от вътрешната страна с оцет, пъхат се между двата плата на хасето и се поставят на главата. Държат се 4-5 ч и се подменят с нови. Ритъмът на тези смени се подсказва от ефекта на шапката.
Депресия
При упорита депресия да се направи шапка от селски квасец, забъркан преди 4 ч, с добавка от 9 супени лъжици суров кромид лук, настърган на ситно, и 3 супени лъжици сол. Или вместо лука -10 супени лъжици диви кестени, настъргани на ситно с корите. Всичко това се поставя в шапката с двойни стени на главата, увива се в шал и се държи цяла нощ.
Хемороиди
Шапката при хемороиди има следното съдържание: между двата слоя на тензуха се поставя пресен лист от зеле, залят с гореща вода, за да омекне. По-силно въздействие (обезболяващо) се получава, като се прибави селски хлебен квасец плюс 5-7 супени лъжици ситно настъргани кестени, още толкова кромид лук и две супени лъжици сол. Шапката се увива с вълнен шал. Не е удобна, не се понася лесно, но се държи, докато може, и уталожва специфичните болки при хемороиди (напрегнати поради кръвоизливи в тях).

Отстраняване на хранителните отпадъци
Същността на живота е в неговото постоянно обновяване. В него първо място заемат непрестанните постъпления от ресурси за задоволяване на всичките му потребности. Това е невъзможно без приемане на храни, енергии и т. н. Но се оказва в същата степен невъзможно и рисковано, ако отпадъците от тези всекидневни постъпления не се отстраняват своевременно - без отлагане, без „натрупване".
Лечителя смяташе, че е по-важно отстраняването на отпадъците от виталните постъпления, отколкото подновяването им в адекватен вид, Той не се уморяваше да убеждава, че нищо не е така опасно за здравето, настроението, живота и пр. от отпадъците на същото онова, благодарение на което те са осъществили всекидневното битие. Почти няма негова рецепта, в която да не е споменал, сякаш между другото, но достатъчно „безапелационно" - ако е налице запек, дори еднодневен, да се направи клизма.
При всички видове заболявания, при всички страдания - все това: клизма!
За него тя беше най-невинна, но насъщна манипулация, която всеки може и е длъжен да извърши сам, да я прави редовно, за да поддържа онази витална ритмика на живота, в която отстраняването на вредните „отпадъци" от храната е равностойно на „вливане" на нова порция хранителни вещества.
При наличие на уред за правене на клизма тя бе в неговата оценка най-лесното нещо, един вид част от всекидневния тоалет. Имаше предвид най-естествената клизма - с топла вода (с температурата на тялото) и по изключение прибавки, които се налагат в определени случаи (сапунена пяна, билкова отвара и т. н.).
Лечителя препоръчваше очистването да става чрез клизми с топла вода, до литър-литър и половина, на два пъти: първо вкарване (чрез иригатор) за отстраняване на излишния обем отпадъци и след това -допълнително още около 200 мл вода за „доразмекване" на „вциментиралата" се стена на правото черво. Намираше за полезно да се използват и подходящи билки - например отвара от лайка с температура до 40°С в посочения обем.
Димков предлагаше лечение с трикратно активизиране на вниманието към нарушената цикличност в освобождаването от хранителните отпадъци.
Всеки ден по 3 пъти (сутрин, обед и вечер) 20 мин преди ядене страдащият от запек да взема 1 чаена лъжичка леко препечени житни трици, разбъркани с мед и придобили вид на каша.
Може да се взема и по 1 супена лъжица чист зехтин (но не и друго растително масло!).
Трета препоръка в подобен случай: в посоченото време да се взема 1 кафейна чашка горещ разтвор от сода бикарбонат. Начин на приготвяне: в празна чаша се изсипва 1 чаена лъжичка сода бикарбонат, добавят се още 2 супени лъжици чиста хладка вода и се бърка до пълно разтваряне. Долива се вода, бистра и гореща, колкото може да се търпи, и полученият разтвор се изпива максимално бързо (наведнъж или на 2-3 пъти).
В определени случаи помага и следната смес: 500 г чист пчелен мед с прибавени към него 30 г майчин лист (шушулки, предварително леко запечени и стрити на прах) и 10 г рафинирана сяра (от аптеката). Преди всяко вземане, по 1 чаена лъжичка в посочената цикличност, сместа се разбърква добре.
Най-често препоръчваната от него рецепта против запек, за който се предполага, че е последствие от леко понижена виталност, а не може да се установи точна причина, бе:
Процедурата се извършва сутрин, обед и вечер 20 мин преди ядене. Взема се бучка захар с капнати на нея 10 капки маслен извлек от босилек (листенца). Шише се напълва до половината с листа от босилек. Налива се догоре чист зехтин, оставя се на слънце за 20 дни.
След бучката захар може да се вземе още чай от розов цвят (цветните листенца), залети с кипяща вода (1 супена лъжица листенца се запарват в 200 г кипяща вода, оставя се още 20 мин, подслажда се с мед).
„Глобалната" рецепта
Тя заема особено място в рецептурника на Лечителя, тъй като той я препоръчва при много и различни случаи - главоболие, сърдечни смущения, хипертония, нервни заболявания, атеросклероза, полово безсилие и пр.
Това е „аптекарска" рецепта - почти всичките й съставки се вземат наготово и се приготвя специална тинктура.
Към валерианова тинктура - 20 г, се прибавя тинктура от глогов цвят - също 20 г, розова вода - 15 г, камфор на прах -1 г, и 20 ментови капки. Цялото количество се разклаща добре, за да се получи хомогенна смес. От нея върху бучка захар се капват 20 капки и се вземат 20 мин преди ядене сутрин, обед и вечер.
Сами по себе си капките действат успокоително и тонизират.
Лечителя ги препоръчваше винаги с отвара - например от босилек и ирландски лишей - по 70 г, бъзов цвят, буков мъх, маточина, мащерка и балканска чубрица - по 50 г от всяка. Две супени лъжици от сместа и 1 чаена лъжичка наситнени кори от портокал се запарват в 1/2 л кипяща вода (сипват се в минутата на възвирането), после съдът се отмества на тих огън за още 10 мин. След изстиване се прецежда и се получава лечебна напитка, от която се пие по 1 винена чашка (75 г) сутрин, обед и вечер преди ядене - 10 мин, след като се вземат капките с бучката захар и 10 мин преди самото ядене.
Рецептата е с много широк обхват на действие и влияе на ред функции на организма, като им помага да се осъществяват в естествения си „цикъл".
Здравната доктрина на лечителя
Тя беше изградена върху правилата и изискванията на неговата философия така, както отчасти е изложена тук. Свеждаше се до няколко „златни" правила:
1. Човек се ражда здрав и животът сам по себе си изразява здраве. Съдбата на човека е да изживее целия си живот в състояние на здраве, условие за най-пълноценно разкриване на неговата творческа и жизнена потенция.
2. Човек заболява като последствие от нарушаване на природния закон за причината и следствието. Това ще рече, че всяко явление е предизвикано от нещо (следствие е от някаква причина). Този закон на пръв поглед изглежда жесток към човека, но всъщност това не е така. Човек присъства по-активно и много по-отговорно в осъществяването на този закон, отколкото това се допуска. (Например едно най-леко заболяване (простуда) може да изглежда случайно, но то все пак е постигнато с участието на човека; той е допуснал да се простуди, като не се е съобразил с конкретната обстановка.)
3. Всяко заболяване има морално-етична страна. Не съществува случай на болест, който не може да бъде преценен морално-етично при цялата условност, която изглежда неизбежна. Тук важи правилото: колкото по-тежко е едно заболяване, толкова по-голямо е премеждието на болестта, толкова по-голяма е морално-етичната отговорност на потърпевшия. Това не означава, че болестта е вид наказание и че болният е престъпник. Просто човекът е допуснал да се случи с него премеждието на болестта.
4. Произлиза от третото правило. Опасността да се допусне едно заболяване е основание то да бъде преодоляно. Условието човек да разбере в „какво е сгрешил", какво трябва да предприеме, за да възстанови здравето си, е основно за лечението на заболяването. Колко важно е това, проличава от чувствата, обзели болния от преживяванията и цялата гама от симптоми и промени у него.
5. Най-главното условие за лечение на болестта е съзнанието на болния, че той трябва и може да постигне това. Желанието да се оздравее е всъщност оздравяване. Сама по себе си никоя болест не е фатална и не може да бъде такава.
6. От това, че здравето е естествено състояние на човека произлиза и огромната му постоянна съпротива срещу всички поводи на заболяване. Медицината все още няма точна представа за съпротивителната сила на човека срещу заболяванията (и възможностите да заболее), философски е много важно да се съобрази, че потенциалната енергия е всемогъща в борбата срещу заболяването, че човек е в състояние да организира могъща съпротива срещу всяко заболяване и да го победи.
7. Приоритетите на здравето (пред произшествията на болестите) изпъкват косвено в това, че природата се е погрижила да помогне на човека при всяко болестно премеждие. Народът казва: „За всяка болка - и билка", т. е. в природата като вид двойно подсигуряване (вън от самосъхранителната потенция на човека за борба с болестта) съществуват безброй растения, билки, вещества, „създадени" от самата нея. Билките и лечебните растения са само допълнителен момент в лечението на болестта. Деветдесет и пет процента от лечението е желанието, вярата, поривът на човека да оздравее, 5 % са билките. Съпоставени, вътрешните и външните фактори за лечение показват, че външните, на които понякога се разчита, са незначителни. Това е парадоксално, защото една народна медицина като българската, толкова богата на възможности, билки, лечебни растения и вещества - „поема" само 5 % от лечението на заболяването. Но те често имат огромно значение, тъй като импулсират волята за борба с болестта, „вдъхновяват" и въодушевяват потърпевшия и той „вкарва" в борбата своите 95 % вътрешна съпротива.
8. Самовнушителните формули имат огромно значение при лекуването на която и да е болест. Те се изразяват в „настройване" на мисълта към благоприятно разрешение на произшествието и в крайна сметка утвърждават вярата на болния в живота. Изпъква нова парадоксална особеност: самовнушението е резултатно, ако успее да мобилизира волята на болния за съпротива срещу болестта. „Церемонията" на самовнушението изглежда неубедителна. Тя се състои в повтаряне на това, което се желае. Обикновено с нея болният шепнешком си доверява, че положението му се подобрява, че се чувства от ден на ден по-добре, че оздравяването е близко и неизбежно. Точно това се оказва решаващо, защото така настройва болния „на вълната на оздравяването", че спечелва духовната му сила за борба с болестта. И успехът не закъснява.
9. То се определя от специфичните преживявания, свързани с болестта, от онези особени последствия, които тя предизвиква в поведението на човека. Някои са склонни да ги отнесат към характеристиката на страданието, към неговата пречистваща сила. Може би имат право. Болестта е страдание. Тя трябва да води до съзнанието, че болният е предизвикал нещо, заслужаващо да бъде последвано от страдание. Така то се оказва не само белег на произшествието, симптом на болестта, но и условие за нейното превъзмогване. Човек не бива да се бои от страданието и винаги трябва да знае, че е в състояние да го понесе с добрите последствия, които има за живота. Под страдание тук се разбира не болката, неприятните усещания и всичко от този род, което съпътства болестта и може да бъде формално обяснено. Под страдание се разбира особеното, благородното, себежертвеното съзнание за премеждие, чието преодоляване трябва да се постигне с някаква жертва и готовност тя да се направи в името на доброто.
10. В „съпропорционално" отношение към болния трябва да се поставят всички негови близки. Казано иначе, лекуването на едно заболяване (особено когато то е тежко) непременно трябва да „съюзи" всички близки във взаимопомощ към потърпевшия. Какви са основанията на подобна пренагласа и преустройство? Съчувствие? Роднински грижи? Може би. Но логиката на произшествието отива по-далече. Подозира се, че произшествието на един болен, постигнало го в определена обстановка и обкръжение, засяга близките му, въвлича ги в бедствието. Болестта принуждава общността, свързана с болния, да се организира и преорганизира за обща борба с болестта. Това е извънредно важно за заболяването. Лечителя му придаваше дори фатален смисъл. Той беше абсолютно убеден, че майка, която държи ръката на смъртноболното си дете, „гони смъртта от леглото на рожбата си".
11. Особена съхранителна сила за човека имат навиците и действията, на които той може да придаде донякъде ритуален
характер. Още по-важни и спасителни стават те, когато са налице и неопровержими доказателства за тяхната полезност. Например приготвянето на чайове от билки самостоятелно и в комбинация, на лечебни отвари и сиропи. В живота си човек задължително трябва да си изработи подобни „упователни" категории и да се придържа към тях. Те имат самовнушително значение. Когато става дума за билки, налице е и определен лечебен ефект, от който никой не бива да се отказва. Подобни „ориентири" играят важна роля в живота на човека Това са повтарящите се жестове, постъпки, привички, предпочитания понякога съвсем необясними, но със самото повтаряне човек затвърждава известна увереност и сигурност, че нещата и по-нататьк ще продължават така, както са били досега, благодарение на ритуалните „знаци", които е предпочел и в които вярва. При заболяване върху подобни „знаци", ритуални привички и навици може да се изгради и по-ефикасно лечение.
12. Боледува се от една и съща болест, но всеки боледува по различен начин. Получава се така, че болестта се повтаря в неузнаваем вариант при всеки болен и естествено се налага необходимостта от индивидуално лечение. Парадоксът може да стигне дотам - при едно и също заболяване у двама различни болни да се приложат различно действащи лечебни компоненти и да се постигне един и същ резултат. Това косвено показва предимственото значение на „вътрешните" оздравителни фактори пред „външните" лечебни вещества.
Здравната доктрина на Лечителя се свежда до следните основни правила:
1. Човек се ражда здрав и трябва да изживее живота си здрав, следователно не бива да боледува.
2. Заболява този, който се съгласи да заболее.
3. Оздравява този, който истински желае да оздравее.
4. Няма нелечими болести.
5. Истинска е онази медицина, която винаги, при всички обстоятелства и положения внушава на болния, че ще оздравее.
6. Човек живее, докогато трябва и докато желае.
Здравна доктрина „П"
В общата философска концепция за болестите и здравето Лечителя обръщаше голямо внимание на „Здравната доктрина „П", както я нарече веднъж шеговито. Тя се отнася всъщност за здравето и се въодушевява от възможностите то да бъде запазено без особени усилия, само чрез съблюдаване на определени природосъобразни изисквания. Доктрината би могла да се формулира като: „Пази се от четирите „П", защото поставяш в опасност здравето си!"
1. ПАЗИ СЕ ОТ ПРОСТУДА'
Нищо не изглежда по-банално от подобно изискване или съвет. Д между впрочем Лечителя бе убеден, че човек и днес не си дава сметка за опасните последици, които предизвикват простудите. Те се изразяват в прекомерно излагане на ниски температури на тялото (или на част от него) и механизмът им, изглежда, се свежда до промени, макар и кратковременни, в „тъканта" на живата човешка плът. Различните части от тази плът са различно чувствителни и застрашени от простуда.
Той определяше отраженията от простудата - в момента или в бъдеще - като „издължавания на човека към нарушения от него природен закон".
2. ПАЗИ СЕ ОТ ПРЕЯЖДАНЕ!
Той отдаваше особено значение на това изискване. Заговореше ли за него - мигом се въодушевяваше, както при установяване на някаква простъпка, която не бива да се премълчава. Сам той не бе аскет в храненето си. Бе просто един мъдър, скромен човек, който никога не бе допускал злоупотреби в това отношение.
При преяждането „зловредните" фактори са два: голямо по количество ядене и ядене, съставено от съмнителни компоненти. Преяждането поражда преумора. Плюс още разширяване на стомаха, повръщания, разстройства, смущения в нервната дейност, в работата на мозъка и пр.
Откакто се помнеше, бе вегетарианец - на неговата трапеза имаше картофи, ориз, зеленчуци, плодове, народни сладкиши. Чашата домашно вино заемаше чинно място на трапезата му. Деликатен, както никой друг, той си позволяваше да казва не „месо", а... „мърша". „Мършата" претоварва не само стомаха. Попаднала там, тя дава начало на цяла поредица беди, следващи една след друга. Тя изисква жлъчни и стомашни сокове, усилена работа на червата, възбудено кръвообращение - т. е. непомерно и ненужно усилие на сърцето с последствие - изтласкване на кръв. Целият организъм на човека буквално се изтощава около съмнителното удоволствие едно парче „мърша" да се натика в стомаха.
3. ПАЗИ СЕ ОТ ПРЕУМОРА!
Бе малко странно да чуеш от устата на Лечителя предупреждения срещу „повече работа", довеждаща до преумора - целият му живот бе минал в труд! От ранно утро до късна вечер! И все пак точно той предупреждаваше: „Не се преуморявайте. Работете, но не допускайте преумора!"
Последната е състояние, в което човек изпада след определено пренапрягане на цялото си тяло (или част от него) в усилие, което по правило подценява. Без да усети, вече е пресилил мускули или нервна система. Преумората се съчетава с невъзвратими процеси, за които не си дава навреме сметка.
Пълна „реставрация" не се получава дори когато имате усещането, че е вече налице. Практически това означава, че „консумираната" веднъж преумора с нещо завинаги е променила човека - незначително макар, но потенциално опасно. Надхвърляйки оптималния предел на нашите възможности и старание, по правило тя ни закалява и повдига „прага" на тези дадености. До известен предел това е може би здравословно. Но ако стане постоянна - довежда до такава пренагласа на изменилия се организъм, която води до ред нарушения и нездравословни промени.
Оттук и възможността едно усилие, близко до преумората (или изразяващо преумора в някакви „толерантни граници"), да издигне нашата активност, сила, поносимост, издръжливост и пр. над заложеното в нас (като израз на способността ни да се променяме, „общувайки" с околната среда). Но то е и възможност да „превъзмогнем" една степен на преумора до достигане на по-висока нейна стойност и т. н., докато изведнъж всичко рухне в неочаквана и непреодолима слабост, смъкваща ни под вродения праг на издръжливост.
4. ПАЗИ СЕ ОТ ПАДАНЕ!
Лечителя разбираше „падането" като травма, нараняване целостта на човешкото тяло. Последната се нарушава по особен начин (и извънредно разнообразно) в зависимост от травматичния агент, мястото на падането (удара), обстоятелствата, намесващите се допълнително фактори и пр.
Главното тук е накърнената цялост на тъканта - при непосредственото стълкновение с нараняващия агент или „по-особена" промяна поради разтърсване на жива тъкан и притискане о неподатливи компоненти (мозъчни сътресения). Те са най-опасни. Нараняването (така широко, както го схващаше Лечителя) изменя опасно състава на тъканите, които засяга. Смачкването им, разрязването им и пр. - вън от всичко друго е промяна, която не се разкрива сама по себе си: нито в момента на нараняването, нито по-късно.
Димков бе разработил детайлно поредица от случаи на мозъчни .сътресения (травми при падане на главата), чиито последствия са I непредсказуеми, а проявата им може „да дойде" след много години, като преди това „дава знак за себе си" най-вече в главоболия - необясними и неотстраними.
Впрочем той бе открил почти за всички видове наранявания спасение и лечебни смеси, с които успяваше да елиминира последствията от падането (най-често хематом в различни степени на калциниране).
Как би отговорил Петър Димков на въпроса защо е живял толкова дълго
Наемам се да допусна отговора, защото Лечителят много пъти бе изтъквал предимствата на живота, който водеше, на добродетелите, които тачеше и в чиято живителна здравословност вярваше непоклатимо. Той би отговорил така:
• защото обичах живота и вярвах в неговото единствено чудо, най-великото на земята;
• защото обичах хората и изпитвах радост да им помагам;
• защото и те ми отвръщаха със същото;
• защото имах щастието да бъда полезен на хората и вярвах в това;
• защото бях добронамерен и любознателен за всичко добро;
• защото се стараех да не оскърбявам никого и понасях търпеливо оскърбленията, които ми се отправяха понякога;
• защото обичах народа и отечеството си и им посветих най-добрите години от живота си;
• защото бях горд с българското си потекло и никога не ме съблазни никое друго;
• защото обичах да се трудя и изобщо не можех да си представя живота без труд;
• защото обичах книгите и мъдростта в тях - особено книгите по история на българския народ, по медицина, по народна медицина, география.
И още:
• защото ставах всеки ден рано, изпълнен с доброжелание и вяра в работата си;
• хранех се скромно, бях Вегетарианец и изпитах на себе си предимствата на този начин на живот;
• крепях се с дестилираната вода, която пиех с предпочитание и си приготвях сам, както и с лечебните напитки, които ползвах - от билки и лековити растения;
• защото за всяко едно нещо се съветвах с природата и от нея получавах най-точния отговор на въпросите си;
• защото умеех да ползвам природните енергии по време на обичните ми разходки сред природата;
• защото общувах често с природата;
• защото използвах всяка свободна минута за самообразование и за да прибавя нещо към моите безбройни рецепти - плод до една на чисто духовно рвение;
• защото си лягах рано и с чиста съвест, което ми помагаше да заспивам като дете;
• защото сънищата ми бяха благонравни, както и животът ми;
• защото всяка нощ успявах да постигна 2 ч сън преди полунощ, който е двойно по-скъпоценен от останалия.
Афоризми от петър димков
• Умереността е първото и най-важно условие за дълъг и здрав живот.
• Всичко излишно е нездравословно, а и неморално.
• Каквото и да вършиш на този свят, важното е да бъде нужно и полезно за хората и ти да имаш съзнанието, че е точно такова.
• Работи с радост и съзнание за полезността на твоя труд -единственото, най-важното, с което ще се разплащаш за щастието да се родиш човек.
• Бездействието уморява повече и от най-тежкия труд.
• Владей чувствата си, т. е. владей себе си!
• Не падай духом! (В живота не може да има нещо, което да струва повече от живота ти, та да загубваш вяра в него.)
• Научи се да се самонаблюдаваш и да долавяш сигналите за беда или заболяване, които непременно „ще ти изпрати" онази част от теб самия, която е застрашена!
• Цветята лекуват.
• Най-естествената гримаса на човека е усмивката и най-човечни са обстоятелствата, при които тя се появява върху лицата.
• Два часа сън преди полунощ се равняват на осем часа спане след полунощ.
• Не болният трябва да се пригажда към лечението, а лечението към болния - с всички произтичащи предимства.
• Всяко нещо навреме и време за всяко нещо. (Възвишено е, а и хармонира напълно с великия закон на природата - за причината и следствието. Благоразумната природа не допуска - без това да бъде произшествие и авария за нея - да се случи каквото и да било, ако няма основанието да се случи. А това означава: всичко в природата се извършва точно когато трябва.)
• Човек лесно се самозалъгва и самоизлъгва.
• Ведрите чувства правят духа млад и подмладяват човека.
• Самонаблюдението е вид условие за живот - и по-точно за разумен, целесъобразен живот.
• Взаимопомощта е най-великото достойнство на човека.
• Човек живее, колкото трябва, и умира, когато се съгласи.
Послеслов
Лечителят почина на 4 октомври 1981 г., в нощта на събота срещу неделя.
В събота, както вече толкова пъти, трябваше да се видим - към 10 ч. бях пред дома му и натиснах бутона на звънеца. На горния етаж, през разтворения прозорец, се чуваше бръмченето на прахосмукачка - почистваха къщата. Затова колкото и да натисках - все едно не ме чуваха и аз напразно чаках той да се появи на прозореца и ми пусне оттам ключа за вратата.
Случи се така, че се запилях из града и реших този ден да пропусна срещата си с мъдреца. И досега се укорявам за тази постъпка, жаля за изтърваната от мен възможност да бъда при него в последните му часове. Утешавам се - и тогава, и сега, - че тук има някакво свято знамение, чийто пророчески смисъл никога няма да узная.
По-късно научих подробностите: в тях нямаше нищо тайнствено, никакво предчувствие не витаеше в тези обикновени сведения за последната му събота. Деня прекарал в работа, „впрегнат" за старото си бюро, отрупано с писма. Навярно бе прибавил и няколко реда към своята книга завет. След обяда за малко - както винаги - полегнал с отпуснати ръце „да се разтовари, без да спи". И така до вечерта.
Сложил в ред бюрото си, тоест отделил всяко писмо и всяка страница според програмата си за следващия ден. Някоя и друга минута се заседял пред телевизора и в десет часа, като предупредил, както винаги, да не бутат нещата му по бюрото („да са готови" за работата му), се оттеглил в стаята си. Беше ми доверил, че най-добре и бързо „като дете" заспива, когато мисли за работите си по-нататьк. Навярно точно с подобна мисъл и по такъв начин затворил очи и с това сякаш спуснал завесата на своя живот.
Тази „лека смърт" народът тачи като най-добрата, най-мъдрата, която Бог праща само на праведници. Смърт след заспиване, безмълвно пренасяне от този свят отвъд. Лекарите тълкуват такъв вид смърт като внезапен мозъчен удар или внезапно „умиране" на сърцето. Но с Лечителя не е било така. В среднощна смърт от сърце силната про-бодна болка непременно събужда заспалия, сякаш да го спаси, да го изтръгне от смъртта.
Бе си заминал тихо и без болка.
Любчо позвъни рано сутринта и ме смаза с думите, които изразяваха и неговия потрес:
- Татко почина тази нощ!
Тутакси тръгнах натам.
Лечителя лежеше по гръб, както всъщност бе починал, и на спокойното му премъдро лице в гримасата на смъртта витаеше усмивка.
Чудно, необяснимо бе, че старият стенен часовник, провесен над леглото, който десетилетия наред го бе съпътствал и с безпримерна акуратност не бе пропускал нито час, нито минута - внезапно бе спрял на два без двадесет! (Той и досега посочва точно този час и точно тази минута. Как да не повярваш, че това е била последната минута на великия човек?!) Бе прекрачил - без да го съзнава и без да изпитва някакви небивали чувства - тъкмо в посочената минута! - от този свят в другия.
Не, не е бил инсулт, нито инфаркт. Той би се събудил от внезапната болка на умиращото сърце. А и бе усмихнат, сякаш за да успокои близките си, които бяха не на себе си. Защото този човек цял живот бе раздавал здраве и вяра на хората и с това се бе извисил над всяко подозрение за умиране когато и да е.
Всъщност за умиране ли ставаше дума? Или образец, многозначителен пример - достоен за него, както нищо друго, на „прекрачване" отвъд, в продължаващото битие, в което оставаш дотогава, докато имаш „задача". По-точно - мисия, както би се изразил той.
Народът страхопочтително тачи такава точно смърт и сякаш инстинктивно схваща високия смисъл, който тя има. Смърт на праведници, да! Но и смърт, в която всъщност няма смърт! Мигът, в който духовно посветеният без съжаление и страх „съблича" дрипата на плътта с очи, вперени в онова, което настъпва. И ако се обръща, за да види какво е оставил зад себе си, то ще е като един кратък, възвишен триумф на безсмъртието над смъртта - на нея човекът е оставил само купчината грохнала плът. Не тя прогонва духа от себе си, а духът я изоставя по силата на върховна правда.
На погребението му се бяха стекли хиляди хора, гробището бе препълнено, сякаш на тържество, ако може да се каже така за подобно събитие. Бяха дошли не само приятели и близки, а преди всичко хора, които не са имали основание да се надяват, че на този ден ще бъдат тук. Те бяха онези, на които Лечителя бе спасил живота и върнал здравето, както можеше да стори това единствен той.
Минаха години.
Навярно е вече в ход предсказанието, което Димков, като премъдър пророк, бе свързал със собствената си съдба. Бе предрекъл, че след като си отиде от този свят и се „побави" малко отвъд, ще се завърне отново, за да продължи онова, което бе започнато преди него и го бе увлякло в неговата вдъхновена мисия. Може би някъде вече расте малчуганът, който поема щафетата на духа, за да възвиси епохалната мисия на Лечителя още повече и още по-ярко. Тук, в скъпата му България, другаде на тази планета или в необята на Вселената.
Как се промени София?
Къщата, която е била на самия край на града, бързо-бързо се оказа обградена от високи тухлено-бетонни грамади, които сякаш я блокираха. Стои все още, „не се предава" и продължава да олицетворява делото и труда на Лечителя.
И ето с фатална настойчивост се изправя пред днешните хора едно тежко питане: Какво ще стане с този дом? Каква ще бъде понататъшната му съдба? Тук, пред това малко дворче, на тази педя земя десетилетия наред идваше на поклонение и с упование страданието на България. Няма друго място, където да са се събирали болки и мъки - на цялата страна, на целия народ - както тук, пред дома му. Ден и нощ пристигаха хора, понесли страданието и очакващи да получат изцеление.
Ден и нощ, десетилетия наред - все имаше някой! А по Петровден се събираха хиляди, обсаждаха с възклицания и благословии това място, очакваха с ликуване да видят премъдрия човек. И велика беше надеждата им, и нямаше край радостта им, когато той се показваше в рамката на прозореца, и приветстваше въодушевения народ с приятелско махане на ръката. Жестът изразяваше: „Обичам ви, искам да се обичате и вие помежду си, защото от това по-добро не е възможно на тази земя. А ние сме тук, за да умножаваме доброто." Господи, какво упование бе това място за хиляди и хиляди страдащи, които идваха тук - сякаш почетна стража, докато Лечителя отдъхваше в своите праведни сънища зад тези стъкла. Техните благодарни погледи, озарени от надеждата, милваха човека, превърнал се за безброй хора в образ на спасението. След като прекарваха известно време на това място, те си отиваха тихо един подир друг. Идваха други да поемат дежурство, да припалят свещицата на надеждата си от свещиците на тези, които заварваха.
Е добре, какво ще стане с това единствено у нас място? Ще остане ли то затрупано зад бетонните грамади без никакъв знак, който да подсети хората за какво става дума? Ще изчезне ли в забравата на нови потомци, които може би няма и да знаят какво означава за България и за хиляди страдащи този дом?!
Не е ли време с благоговейна почит, която заслужава, да се открие музей за делото му, да се отворят гостоприемно вратите на къщата му, за да се влее от тях към хората потокът на човеколюбиво знание и помощ? В тази стара, неугледна и скромна сграда е навярно едно от големите съкровища на България с огромни духовни инвестиции в ръкописи, които отвеждат далеч.
Нима имаме право да бъдем равнодушни към него?
Съзрява едно сериозно изпитание за българската признателност.
Ще съумеем ли да му отговорим по достойнство?

http://www.voininatangra.org/

Още...

ПОЛК. ПЕТЪР ДИМКОВ - ЛЕЧИТЕЛЯ

био-библиографска справка

1886 6/19 декември. Роден в София.

1899 Заминава за Русия като стипендиант - да учи в Полтавския кадетски корпус, а след това в Павловското военно училище, които завършва с отличен успех. Същевременно завършва 6-месечен курс в Института по хомеопатия.

1909 Завръща се в България. Зачислен е в 25-и пехотен Драгомански полк.

1912 Септември. Произведен е в чин поручик и е мобилизиран като командир на 15-а рота от 38-и резервен пехотен полк. Начало на участието му в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. В дневник описва участието на ротата в сраженията при Селиолу, Люле-бургаз, на подстъпите към Чаталджа и Одринските фортове.

Ноември. Още в началото на Балканската война спасява войници, заболели от холера, като ги лекува с чай, лимонтузу и чесън, и дори ги заплашва с разстрел, ако не пият преварена вода. Всички заболели 27 войници от ротата му оздравяват.

1913 24 юни. Ранен е близо до с. Клисура. След оздравяването си се завръща в ротата и е зачислен отново в 25-и пехотен Драгомански полк.

1913 Награден е с военен орден за храброст ІV степен, 2 клас.

1914 Награден е с орден "Св. Александър" с мечове.

1915 Септември. Зачислен е в 42-и пехотен полк, като след два дена е назначен за командир на 11-а рота.

Октомври, произведен е в чин капитан. Воюва на Сръбския, Добруджанския и Македонския фронт.

1916 Октомври. Много тежко е ранен до гр. Черна вода. След половин година се завръща в полка и отново поема командването на ротата.

1917 Заболява от малария на Битолския фронт. Награден е с военен орден за храброст ІV степен, 1 клас, и с Железен кръст ІІ степен.

1920 Започва дейността си на народен лечител-безсребреник. Запознал се още през 1903 г. в Русия с ирисовата диагностика, през двадесетте години той навлиза все по-дълбоко в нея...

Ноември. 18-годишната Мария Симова (виенчанка по майка) става негова съпруга и през целия си живот е вярната му и всеотдайна съратница.

1925 Служи в Бургас, където се включва в спасяването на тракийските бежанци.

Октомври. Произведен е в чин подполковник.

1927 Служи в Свищов. По негова инициатива е прокаран казармен и градски водопровод.

1928 Сближава се с д-р Кирил Йорданов, виден деятел на природната медицина в България.

1929 Започва да сътрудничи като автор в сп. "Природен лекар” (в началото сп. “Добро народно здраве”).

1930 Април-юни. Публикува статията си “Мисълта лекува” в два поредни броя на сп. “Природен лекар”.

Издание на труда на Мария Димкова “Нова вегетарианска готварска книга. За любителите на безкръвното и безотровно хранене” (4 части с общ обем 428 с.).

1931 Май. Произведен е в чин полковник. Назначен е за командир на 10-а Родопска дружина. Поставя началото на първия билков магазин в Асеновград.

1931-1939 Четири издания на капиталния му труд “Наръчник по природно лекуване и живеене” – всяка публикация е разширявана и задълбочавана. По преценка на самия Димков първото издание е нещо като начално образование по природосъобразен живот и лечение, второто – като прогимназиално, третото – като гимназиално, а четвъртото – като висше образование в тази област.

1932 Декември. Публикува статията "Очната диагноза или Тайната на окото" в сп. “Здрав живот”.

1933 Назначен е за командир на 21-а Средногорска дружина в Карлово. С войниците си предотвратява разрушаването на родната къща на Васил Левски и участва в дейността на Карловската община за реставрирането й.

1934 Май. Назначен е за пом.-командир на 8-и пехотен Приморски полк и за началник на 6-и пограничен сектор.

Юли. Встъпва в длъжността си. Развива удивително културно-историческо строителство: Аспаруховия парк и вал, парк-музея "Владислав Варненчик", разкопките на Римските терми, Портала на 8-и пехотен Приморски полк. Съучредител е и първи почетен председател на Градската филхармония, става един от основателите на Полско-българското дружество в града, полага началото на Полкови военноисторически музей. Става съредактор на д-р Кирил Йорданов в сп. “Природен лекар”.

1935 Май. Преждевременно е преведен в запаса. Уволнението му прекъсва замислените съзидателни начинания...

1939 Съобщава, че е завършил труда си "Хигиена и лекуване на душата".

Става ученик на Петър Дънов – Беинса Дуно.

1944 "Наръчник по природно лекуване и живеене” е вписан в списъка на забранените книги и са унищожени почти всички екземпляри... Заедно с инкриминирането на труда му, властите официално му забраняват и да лекува... Но той продължава да лекува тайно... и спасява през следващите десетилетия над 100 000 човешки живота...

1977-1979 Излиза от печат петото издание на капиталния му труд с ново заглавие "Българска народна медицина. Природолечение и природосъобразен живот" в три тома.

1980 Международната асоциация за психотронни проучвания (Люксембург) му присъжда “Диплом за значителна дейност и принос в областта на иридотрониката.

1981 4 октомври. Душата му напуска тялото по време на сън. Изпратен е с военни почести и от много свои приятели и почитатели...

ТРУДОВЕ НА ПЕТЪР ДИМКОВ

1931 Практически съвети за правилно лекуване по метода на Луи Куне. Част І, 125 с.

Как да си съставим план за лекуване по книгата “Практически съвети за правилно лекуване по метода на Луи Куне”, 23 с.

1933 Наръчник по природно лекуване и живеене (Второ допълнено и преработено издание на първия му труд):

- Част първа, 271 с., с ил.

- Част втора, 272-542 с., с ил. и табл.

1934 - Част трета и четвърта, 543-1090 с., с ил. и табл.

1935 Трето издание на същия труд в 3 тома. Стара Загора.

1939 Четвърто коренно преработено и допълнено издание в три тома, София, Факел:

- Част първа, 651 с., с ил.

- Част втора, 878 с., с ил.

- Част трета, 512 с., с ил. и табл.

1977-1979 Българска народна медицина. Природолечение и природосъобразен живот в три тома. С. БАН.

1991-1993 Второ стереотипно издание на Българска народна медицина. Природолечение и природосъобразен живот. С. БАН.

1995 Хигиена и лекуване на душата – новият човек, творец на съдбата си.

1998 Молитвеник. Молитви за всеки ден, изцеление и здраве, за ограждане против бесове и духове, против черна магия, за изпълнение на добри пожелания, символи на Новото учение, Библията и Корана. С., Астрала.

1999 Очна диагноза. С., Астрала, 331 с.

2001 Българска народна медицина. Т. І и ІІ. С., Астрала.

Хигиена и лекуване на душата.С., Астрала, 480 с.

...

КНИГИ ЗА ПЕТЪР ДИМКОВ

1987 Николай Антонов, Лечителят Димков. Пловдив, Христо Г. Данов, 152 с.

1994 Николай Антонов, Петър Димков за живота без болести. София, Гея-Либрис, 144 с.

2004 Николай Кафтанджиев, Петър Димков – добре познатият ...непознат. С. Хрикер, 388 с. Подробна библиография.

2006 Лили Димкова, Петър Димков – моят баща. С., Хрикер, 190 с. Богато илюстрирана със снимки на Петър Димков и семейството му и с картини от Лили Димкова.

http://www.freewebs.com/petardimkov/

Още...

Рецептите на Петър Димков

Бял имел (Кукувича плюнка, Клеиник, Брич, Имал)

Това растение е паразитно по дърветата. Вечнозелен паразитен храст. Среща се в Източна България и особено в региона на Варна и в самия град.

Употребяват се клончетата, листата и плодовете.
Фигурира в списъка на отровните растения. При внимателно дозиране и лекарско предписание е без опасност за здравето.


Употребява се при безплодие. Начин на употреба:
Белите му сочни плодове се варят в старо вино. Отварата се пие 3 пъти дневно.
Помага и за усилване на кърмата у кърмачките. А кърмачка, която няма мляко - може да взема по 1-2 зърна (плодчета) от белия имел на обяд и вечер преди ядене.

Прилага се още при миома на матката, за смъкване на кръвното налягане, при белодробни болести.

В северните народи имел от бреза се слави като средство против епилепсия.

Според народната медицина билката лекува диария.
Варят се 2-3 клонки в 0.4 л вода в продължение на 10-15 минути. Взема се по 1 ракиена чаша 3 пъти дневно.

Дозировка при маточен кръвоизлив:
Вземат се 2-3 стръка (клонки), варят се в 0.5 л вода, докато остане наполовина. Пие се по 1 кафена чаша сутрин и вечер.


Употребява се против епилепсия.
Дозировка:
Вземат се 5-6 клонки, нарязват се на дребно, варят се в 0.5 л вода 20-25 минути Отварата се прецежда и се пие по 1 винена чаша 3 пъти дневно.
Понижава кръвното налягане.
Начин на употреба:
Прави се запарка за деца (1 чаена лъжица от билката в 0.3 л вода) и за възрастни (1 с.л. от билката в 0.3 л вода).


Розмарин

Розмаринът е вечнозелено храстче. Среща се най-много по Черноморието, като подивяло, но се отглежда и в градините. Добро стомашно-чревно и успокоително средство.

Тази билка се употребява против мозъчно възпаление - менингит.
Дозировка:
Вземат се два-три стръка бабин косъм (розмарин), варят се в малко вода, докато остане 1/4. В отварата се слага камфор, силна ракия или спирт. Всичко това се налива б шише, откъдето се взема по малко течност в памук и се трие цялата глава и вратът.

Това се повтаря два-три пъти на ден.

Против пърхот.
Дозировка:
От бабин косъм и коприва се вземат по 3-4 стръка, варят се бъб бода 20-25 минути. В отварата се налиба и 1 чаша оцет (кафена чашка). С тази отвара се мие косата два-три пъти седмично. Прочиства пърхота, спира падането на косата и стимулира растежа й.
Добър стимулант при умствена и физическа умора.
Дозировка:
2 ч.л. розмарин в чаша вода до 300 г се запарва, пие се по малка чашка два-три пъти дневно. След прецеждане топлата билка се използва като лапи при контузии и ревматизъм и за гаргара. Използва се в народната медицина и като инсектицидно средство против молци.

http://www.magicaura.com/

Известният лечител Петър Димков

е препоръчвал на болните три пъти дневно преди хранене да вземат по една чаена лъжичка карамфил на зърна (50 г), канела (50 г) и индийско орехче (50 г), стрити и разбъркани с пчелен мед.

http://www.novinar.net/

Още...

Чудодейните рецепти на народния лечител Петър Димков

Знаменитият лечител Петър Димков отразява в своите рецепти хилядолетния български народен опит за здраве и лекуване, за природосъобразен начин на живот и за природолечение. Сред стотиците негови препоръки как да се предпазим или как да се излекуваме от различни болести, има и няколко за преборване на грипа. Сега е времето те да бъдат приложени.

Отвара от червен кантарион - 1 супена лъжица листа и цвят се варят 5 мин. в 250 г вода. С тази отвара се пият прахове, приготвени от следната смес: индийско орехче (мускатно),нишадър на прах, винена киселина (лимонтузу). Размесват се много добре и се разделят на дози по 1 г. Вземат се 3 пъти на ден след ядене - с отвара вместо с вода.

Забележка. Не се препоръчват при болни от хемороиди, колит, язва. След вземане на всеки прах може да се приеме и лъжичка мед.

Глава кромид лук се нарязва и посипва със захар (2-3 чаени лъжички) и се оставя така цяла нощ. На сутринта полученият сок се изпива. Това се повтаря няколко пъти по време на епидемии от грип.

Три скилидки чесън се обелват и счукват в дървено хаванче. Прибавят се лъжица винен оцет (супена), супена лъжица вода и чаена лъжичка захар. Вземат се общо 3 супени лъжици от тази смес - 3 пъти по 1 лъжица.

250 г обелени скилидки чесън се смесват с 1 л ракия или водка и поставени в добре затворено шише се държат на слънчев прозорец 14 до 21 дни. Получава се тинктура, от която всеки ден се пие по половин чаена лъжичка преди ядене. Използва се преди да е дошла епидемията от грип и има предпазващо действие.

http://www.duma.bg