Съкровището на черния бъз!

БУЗИНА ЧЕРНАЯ

Черен бъз (Sambucus nigra)вирее навред из България, всеки го познава. Но не всеки знае каква изумителна целебна мощ се крие в това растение. То е цяла аптека срещу какви ли не заболявания.
Лечителят Петър Димков разказваше:

“Бях излязъл на екскурзия към Своге и изведнъж се натъкнах на една невестулка, която се бореше с пепелянка. Отровната змия се стремеше да захапе невестулката, тя пък се присягаше да захапе змията... Надмощие имаше змията – тя клъвна невестулката. Помислих си, че борбата е завършила. Невестулката бързо се шмугна в храстите, видях я как обели с острите си зъби кората от един бъз и схруска малко от нея... Минута след това отново се върна и се вкопчи в змията... И не я остави, докато не я прегриза и умъртви...Оттогава е и моят интерес към черния бъз... Това е едно чудно растение... Добитъкът, който пасе по склоновете, яде наесен черните зърна на бъза така, както човек яде баклава... А веднъж наблюдавах какво правят лястовиците, преди да отлетят на юг: няколко дни наред лакомо кълват зърната на бъза – само тях! – и се зареждат със сили да прелетят огромното разстояние...”

Това чудодейно растение се използва цяло: цвят, лист, стебло, плод, корени.

Цвят от черен бъз

Представлява кичест жълто-бял букет, цъфти през май-юни. Бере се преди да е презрял. Суши се на сенчесто, проветриво място. След изсушаване цветът се оронва от дръжките, получава се прашец със същият цвят, блудкав на вкус, със слаб специфичен аромат.

Рецепта

Приготвя се отвара от изсушения цвят (прах) като обикновен чай. Пие се горещ.

Против: хрема, пресипнал глас, средство за изпотяване (при простуда), задух, при трудно уриниране (хронифициран простатит), при възпаление на бъбреците и пикочо-половите пътища. Цветът от черен бъз има мощно терапевтично действие при изброените болестни симптоми.

Листа от черен бъз

Берат се също през май-юни. Съобразно с народната вяра най-лечебни са набраните на 24-ти юни листа (влизат в ритуала на Еньовден). Изсушават се на сенчесто и проветриво място.

Рецепта

Приготвя се отвара от листата на черния бъз, както всеки друг билков чай (щипка листа за една чаша).

Отварата притежава слабително действие, подходяща е при чест, не особено силен запек. Трябва да се пие всеки ден.

Освен това действа потогонно, облекчава уринирането и отделянето на урина, понижава кръвното налягане, предотвратява възпаление на бъбреците и пикочния мехур.

Кори от черен бъз

Съдържат силно активиращи вещества, вземат се рано напролет, при раззеленяването, сушат се на сенчесто и проветриво място. В зависимост от дебелината на корите се нарязват още неизсушени на малки парчета.

Рецепта

Корите се накисват за 24 часа във вода, а след това се приготвя отвара. Доза – 20 гр кори в 500мл вода врят в продължение на 10 минути. Прецежда се и се пие по една малка чаша на ден.

Корен от черен бъз

Съдържа антиканцерогенни вещества. Корени от черен бъз се вадят наесен, измиват се добре, сушат се наразани по дължина или на тънки колелца.

Рецепта с черен бъз

Използват се както корите, и за бани против гъбички на ноктите.

Плод от черен бъз

Това е най-активната част на растението. Бере се в края на август. Има силно антиканцерогенно (противораково) действие, укрепва организма, повишава съпротивителната му сила срещу грип и други заболявания. Задължително е плодовете да са добре узрели. Да не се допуска употребата на зелени и недобре узрели зърна!!!

Рецепти

1. Плодът от черен бъз се измива добре, с вилица се отбират зърната от дръжките. По нататък се постъпва както при приготвяне на плодови сиропи без термична обработка: нарежда се в стъклен съд (голям буркан) ред плод, посипва се със захар и така се редува плод със захар до напълване на съда (буркана), като се завършва със захар, оставя се да престои три седмици, но да не е на пряка слънчева светлина. Прецежда се през гъста марля, като се внимава някое зрънце от плода да не попадне в прецедения сироп и да предизвика ферментация. Препоръчва се сиропа да се съхранява в тъмни шишета, или шишетата да се увият в тъмна хартия. Съхранява се на хладно. Пие се по една супена лъжица преди ядене, а за деца по една чаена лъжичка, също преди ядене. Дозата се удвоява при грипна епидемия!

2. Прецеденият за сиропа плод се изсипва в по-голям стъклен съд, залива се с вода (на един килограм плод – три литра вода). След 2-3 седмици се получава вкусно вино. Пие се по една винена чаша преди ядене на обяд и вечеря. Действа като сиропа.

3. Мармалад от черен бъз се приготвя по следния начин: плодът се измива, пресова се, за да изтече сок, който да облее зърната. Вари се на умерен огън до сгъстяване и се насипва в бурканчета още горещ. Мармаладът се взема по една чаена лъжичка преди ядене. Притежава в най- концентриран вид всички благотворни въздействия на растението, регулира стомашно-чревната и пикочо-половата система, действа антиканцерогенно, кожата побелява, погледът се избистря, повишава се тонусът на живот.

“Навремето нашите умни търговци – разказваше Лечителя Петър Димков, - понеже са знаели тези рецепти, приготвяли мармалад от черен бъз и го продавали в буркани в Цариград. Ханъмите какво ли не давали за този мармалад!”

Съвет
Не пропускайте да си набавите за зимата цвят, листа и корени от черен бъз, пригответе препоръчаното по тези рецепти. Шансовете да се предпазите от грипна епидемия, да избегнете и други заболявания се утрояват, ако пиете от препоръчания сироп и си приготвяте отварите от цвят и листа на черен бъз

http://network-hv.com/index.php?

Още...

Черен бъз- дървовиден бъз


Черен бъз- дървовиден бъз (свирчовина, базак, бъзуняк, драмбъз, селешник, мимер)
Sambucus nigra L. Сем. Бъзови - Caprifoliaceae

Рецепти с черен бъз. Избрани кулинарни рецепти със черен бъз

Сироп от черен бъз

* 30 цвята (съцветия) бъз
* 2 кг захар
* 1 пакетче лимонена киселина
* 1 л вода

Сиропът от черен бъз има превъзходен лек, освежаващ вкус и е подходящ както за летните горещини, така и през зимата. Освен вкусовите си качества, сиропът е изключително полезен.

За направата на сироп от бъз се се използва черният бъз, известен още като свирчовина. Процедурата по приготвянето на сиропа е следната.

* Измийте цветовете и ги накиснете във вода за 24 часа като затиснете цветовете така че да са покрити с вода.
* Прецедете получения сок, прибавете захарта и лимонената киселина и разбърквайте докато захарта се разтвори напълно.
* Налейте сиропа в бутилки, като ги пълните догоре, така че да не остава въздух.

Полученият сироп се разрежда с вода в съотношение 1:9.

Тази рецепта за сироп е най-уважаваната у дома. По-добра е от Sprite:) Елексир за боговете. Така я нарече учителя ми по тай-чи. През пролетта, преди години, когато започвах да тренирам в парка до нас имаше храсти свирчовина. Първите цветове ги набрах от там и направих сиропа. Английския ми ли е лош, но ме беше разбрал, че трябва да се пие по една лъжичка сутрин:)) Разбрахме се, но името си остана - елескир на боговете

Разпространение:
Расте покрай реките, из храсталаците и в населени места из цялата страна.

Описание:
Разклонен храст или дърво, до 3 м високо (рядко до 8-10 м), със силно развита коренова система. (Да не се смесва с дивия бъз, който е многогодишно тревисто растение!) Стъблото и клоните са сивокафяви, с тънка грапава кора, със светли лещанки по нея, и с бяла шуплеста сърцевина. Листата са срещуположни, нечифтоперести, дълги до 35 см, с 3-9 листчета, яйцевидно продълговати, назъбени по края. Цветовете са жълтеникавобели, дребни, с петделно венче и петзъбна чашка, събрани в сложно съцветие като щит на върха на цветоносни клонки. тичинките са 5, с едри жълти прашници. Плодът е черновиолетова сочна ягода, най-често с 3 кафяви семена. Цъфти през май-юни.
Има го по парковете в София, край реките и водоемите, среща се и край селските пътища

Използваема част.
За лечебна цел се използват най-често цветовете, изсушени и пресети през сито, така че да преминат само цветовете, а цветните дръжки да се отстранят. Изсушените цветове имат сладникав слузест вкус.
Цветът се бере преди пълното разцъфтяване май-юни. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 350С. Допустима влажност 14 %. Срок на годност: цял цвят - 2 г.,; ронен - 1 г., смлян - 6 мес.

По-рядко се употребяват корените и плодът.
Корените се вадят наесен след узряването на плода - ноември, или напролет - март, преди развитието на растението. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 400С. Допустима влажност 12%. Срок на годност: цели корени - 3 г., рязани - 2 г. Плодът се бере при пълното му узряване август-септември. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 500С. Допустима влажност 15 %. Срок на годност: цял и рязан плод - 1 г. Листата се берат през време на цъфтежа и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 400С. Допустима влажност 12%. Срок на годност: цели листа - 2 г., рязани - 1 г. и 6 мес. Кората се обелва при започване на сокодвижението - март. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 450С. Допустима влажност 11%. Срок на годност: цяла и рязана кора - 1 г.

Химичен състав:
Цветовете съдържат малко етерично масло, съставено предимно от терпени, флавоноидите рутин, хиперозид, изокверцитрин и полифенолните киселини кафена, хлорогенова и ферулова, както и гликозидни вещества (самбунигрин) с потогонно действие, холин, провитамин А, витамин С, смоли, танини, органични киселини, захари, слузни и малко дъбилни вещества. Коренът, листата, кората и плодът съдържат подобни съединения. Химичният състав на билката не е добре проучен.

Лечебно действие и приложение на черен бъз
Цветовете имат потогонно, омекчаващо, отхрачващо, понижаващо температурата действие. Прилага се при простудни заболявания, пневмонии, бронхит, туберкулоза, кашлица, .хрема, ангина, пресипнал глас.

Листата на черен бъз действат диуретично и слабително, плодовете - слабително и диуретично.

В българската народна медицина чаят от цветовете се употребява още за лечение на възпаление на пикочните пътища, при импотентност, хемороиди, подагра, при високо кръвно налягане, воднянка, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, възпаление на простатата, уриниране на кръв, копривна треска, задух, затлъстяване.

Подобно действие имат и останалите части на бъза. Цялото растение се употребява за регулиране обмяната на веществата.

Отвара от листата на черен бъз се използват външно за бани при кожни обриви, хемороиди, ревматизъм.

Чай от цветовете - за инхалация при пресипнал глас и възпаление на горните дихателни пътища.

Начин на употреба. Вътрешно:
От цветовете се приготвя запарка (чай), като 2 чаени лъжички цветове се заливат с 250 см3 вряща вода. Оставя се за 10-15 мин, след което се прецежда и се пие на глътки. (По други указания: 2 супени лъжици цвят (1 супена лъжица от останалата част на билката) се слагат в 500 мл вода. Ври 5 минути (цветът се залива с вряла вода). Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

През последните десетилетия широка популярност придоби приготвянето на воден извлек и сироп от цветовете на черен бъз: 15 пресни съцветия се накисват в 3 л вода за една вечер, течността се прецежда и се пие затоплена или се приготвя сироп със захар, който се употребява разреден с вода като напитка.

От плодовете на черен бъз се приготвя също сгъстен пулп или мармелад, който се употребява като диуретично и слабително средство, за усилване и при неврози. Може да се приготви и извлек от 1/2 лъжица изсушени плодове и 250 см³ вода.

Външно приложение: За бани при ревматизъм и подагра, за компреси при възпаление на очите, за налагане на лапи при червен вятър и изгаряния, за бани при хемороиди и кожни възпаления.

Внимание! Листата, кората и плодът в по-голямо количество действат отровно. Да се приемат по лекарско указание!

Използвана литература:
1. Станева, Д., Д. Панова, Л. Райнова и И. Асенов. Билките във всеки дом. София, Медицина и физкултура, 1982.
2. Нешев, Г., И. Ланджев. Билки и билколечение. /Справочник/. МТ, 1994.

Още...

БУЗИНА ЧЕРНАЯ - Бузина чорна — Sambucus nigra L.
-черен бъз

Семейство Жимолостные - Caprifoliaceae
Бузина черная - куст, иногда деревце 2-6 м высотой. Кора светло-бурая, сердцевина в ветвях широкая, белая, мягкая. Листья непарноперистые, обычно с 5 яйцевидными или продолговато-яйцевидными, долго-обостренными листочками. Соцветие плоское, щитовидное, стоит прямо: кисть после цветения от веса плодов постепенно зависает. Цветы изжелта-белые, ароматные. Плоды - черно-фиолетовые ягоды с косточками, созревают в августе - сентябре.

Цветет в мае - июне.
Растет почти по всей территории с умеренным климатом - в зарослях над речками, в старых парках, вокруг жилья, на сельских кладбищах. Собирают молодые листочки рано весной, цветы - во время полного цветения, кору - летом, ягоды - осенью. Листья и незрелые плоды - ядовитые. Применяют в виде чая отвар из цветков - при простудах, гриппе, как жаропонижающее средство, как потогонное средство при бронхите, сухом кашле, при начальной стадии воспаления легких, при ревматизме, как молокогонное средство.
Употребляют чай из листьев: при болезнях почек, как мочегонное средство, кровоостанавливающее, при атеросклерозе, для очищения крови при фурункулах, сыпях на теле (мочегонно действует также кора при сердечных отеках). На 1 стакан кипятка берут 1 чайную ложку цветков (коры или листков) и настаивают 10 минут. Пьют по 2- 5 стаканов на день за 15 минут до еды, глотками. Наличие в цветах бузины черной стероидного гормона, что активно участвует в обменных процессах, объясняет терапевтический эффект при мучительных месячных и при заболеваниях кожи, связанных с нарушением обмена веществ. При желудочно-кишечном катаре в соединении с болезнями печени 1 столовую ложку смеси цветков бузины черной, семена фенхеля, цветов ромашки, цветков липы, листьев мелиссы и листьев мяты холодной в соотношении 4:2:2:3:3:6 заваривают в 1 стакане кипятка, настаивают 2 часа и пьют по полстакана 3-4 раза на день, через час после еды.
При склонности к спазмам (коликам) желудочно-кишечного тракта 1 столовую ложку смеси цветков бузины черной, корней и корневищ валерьяны, цветов липы и листьев мяты холодной (поровну) настаивают 3-4 часа в 1 стакане кипятка и пьют по рюмке (50 г) 3-4 раза на день.
Применяют также как потогонное средство и облегчающее отхаркивание: заливают 4 столовые ложки смеси цветков бузины черной, цветков дивины скипетровидной, цветков подбела обыкновенного, травы медуницы лекарственной, цветков липы, цветков алтея лекарственного, цветков гречки посевной и лепестков мака полевого (Papaver rhoeas L.) в соотношении 2:3:2:3:2:3:2:3 1 литром кипятка. Настаивают в духовке 12 часов и пьют рюмками (50 г) через каждые 2 часа.
Сок из ягод черной бузины безвредный при наиболее суровой диете. Пьют его при язвах кишок, при воспалении легких и при ишиасе. В ягодах содержатся витамины А и С, минеральные соли, йод и гормоноподобное вещество, которое ускоряет заживление ран. Поэтому сок и настой из ягод на сахаре (употреблять рюмками) помогают при тяжелых желудочных и кишечных заболеваниях и при воспалении печени, но сырыми их не едят (неприятные следствия - рвота и т.п.). С отваренных, протертых и процеженных через холст ягод бузины черной (свежих и сушеных) можно делать лечебное повидло, кисели (от запоров). Ягоды, сваренные в меде, помогают при умственном переутомлении -1 чайная ложна на 1 стакан воды.
Молодые весенние листочки, сваренные в меде и употребленные внутрь, действуют как легкое слабительное при хронических запорах. Отваренные в молоке молодые листочки прикладывают на запревшие, обожженные и воспаленные места, а также на геморроидальные узлы.
Для компрессов при болях в ушах, ревматических и подагрических опухолях наполняют маленькие котомки смесью цветков черной бузины и ромашки (поровну), поливают их кипятком и согревают в сосуде на плите. Компрессы на голову из ароматической настойки цветков бузины черной на 9% спиртовом уксусе (взятых поровну) снижают горячку, успокаивают головную боль и помогают при безсоннице. Отвар цветков используют для полоскания ротовой полости при воспалении горла, миндалин и при ангинах.

http://narodnaya-medicina.com/

Още...

Бузина черная-черен бъз
Sambucus nigra L.
Краткая информация и иллюстрации
Лекарственные растения. Бузина черная. Sambucus nigra L.

Другие названия: Бузок, Баз, Базник, Бугилла, Самбук.

Болезни и воздействие: простудные заболевания, грипп, заболевания верхних дыхательных путей, почек и мочевого пузыря, воспалительные заболевания влагалища.

Активные вещества: сапонины, дубильные, пектиновые и горькие вещества, эфирное масло, холин, фитостерин, сахар, органические кислоты, гликозиды, самбунигрин, рутин, холин, слизи, пентозаны.

Ботаническое описание

Небольшое деревцо или кустарник из семейства жимолостных, высотой до 3-х метров. Листья супротивные, непарноперистые, состоящие из 3—7 продолговато-яйцевидных листочков достигающих, 30 см длины, с небольшим опущением по жилкам. Душистые, желтовато-белые цветки диаметром 5—8 мм, собраны в многоцветковые зонтиковые соцветия. Запах их приятный, миндальный. Плод — черно-фиолетовая, шарообразная, сочная, блестящая костянка с 2—4 косточками. Цветет в мае—июне, плоды созревают в августе—сентябре.
Распространение

Встречается почти по всей территории Украины, в том числе в Крыму. Растет на лесных опушках, зарастающих лесосеках, среди кустарников, вдоль дорог, около жилья.
Правила заготовки

Запасы значительны. Ежегодная эксплуатация имеющихся природных насаждений бузины черной, без поломки ветвей практически не снижает запасов ее цветков и плодов.

Цветки собирают во время цветения, срезая секатором или ножом все соцветие. Сушат на стеллажах с хорошей вентиляцией под навесами или на чердаках, разложив тонким слоем на бумаге и в сушилках при температуре 30—35°C. На Юге Украины ежегодно заготавливают 1—2 т. цветков. Кору снимают весной. Плоды — в период полного созревания. Срок их годности б месяцев. Листья заготавливают во время цветения растения, а корни – после вызревания плодов. Корни моют, разрезают на кусочки и сушат на солнце или в помещениях. Хранят сырье в тканевых мешочках, бумажных пакетах, затемненных, проветриваемых помещениях.

Содержание влаги в высушенных и отделенных от цветоносов цветков и бутонов должно быть не более 14%, золы общей — не более 10%, допускается побуревших цветков — до 8%, цветоножек, веточек, листьев, соцветий — не более 10%, измельченных частиц, проходящих через сито диаметром отверстий 1 мм — не более 8%, органической и минеральной примеси каждой — не более 1%. Запах ароматный, цвет желтоватый, вкус пряный. Сушку производят немедленно после сбора. Высушенные соцветия протирают через крупные решета, цветоножки отбрасывают.

Срок годности до 3-х лет.
Медицинское значение

Все части растения имеют большой набор биологически активных веществ: корни — сапонины, дубильные и горькие вещества, кора — эфирное масло, холин, фитостерин, сахар, органические кислоты, пектиновые и дубильные вещества; цветки — гликозиды, самбунигрин и рутин, эфирное масло, составной частью которого являются терпены; дубильные вещества, холин, слизи, пентозаны, аскорбиновая, яблочная, кофейная, уксусная и хлорогеновая кислоты, а также смолы, минеральные соли, алкалоиды кониин и сангвинарин, витамин С и каротин. В плодах содержится сахар, каротин, аскорбиновая кислота, самбуцин, рутин, хризантемин, обильные вещества, тирозин, красители, следы эфирных масел.

Цветки бузины обладают потогонным, мочегонным, противовоспалительным и дезинфицирующим действием. Применяют в виде настоя при простудных заболеваниях, гриппе, заболеваниях верхних дыхательных путей, почек и мочевого пузыря, для полоскания полости рта; в гинекологии используют для спринцеваний и ванночек при воспалительных заболеваниях влагалища. Настой готовят в соотношении 20 : 200, пьют по 1/4 стакана 3—4 раза в день за 15 минут до еды.

Для спринцеваний, ванночек и микроклизм необходимо 25 г цветков залить 500 мл кипятка и настоять 20 минут.

Цветки бузины входят в состав многих сборов. Кроме того известно, что запах цветков отпугивает тараканов и грызунов. Плоды используют для окраски вин и ликеров.
Краткие рекомендации по выращиванию на приусадебных участках

Бузина черная — красивое декоративное растение, не требовательное к почвам и может выращиваться не только на Украине, а и по всей территории нашей страны. Бузина черная размножается семенами, черенками и отводками. Семена высевают осенью или весной в лесной и лесостепной зонах страны на глубину 0,5—1,5 см, в степной зоне — на глубину 1—2 см. Расход семян на 1 м2 от 6 до 8 г. Семена бузины отличаются небольшой полевой всхожестью, поэтому при весеннем посеве необходима их стратификация в течение 4 месяцев. Уход за растением очень простой и доступен всем

http://www.mag.org.ua/

Още...

Петър Димков: носете муска от чесън и пипер

Ще се предпазим от грип, ако се обличаме добре, пазим краката си сухи и топли и отбягваме места с хора, които могат да ни заразят с кихането си.
Да носим на гърдите си муска от скилидка необелен чесън, по 3 зърна черен пипер и бахар и 2 зърна камфор с големината на грах. Завиват се в памук и се зашиват в торбичка от тънко хасе във формата на триъгълник. Сутрин, обед и вечер 10 мин преди ядене да се взема по 1 супена (за деца 1 чаена) лъжица сироп от узрели зърна на полски бъзунек. Приготвя се, като в буркан от 5 л се нареждат последователно слой зърна, слой ситна захар с дебелина около 2 см. Най-горният ред е от 4-6 см захар, за да не вкисне сиропът. Отворът на буркана се завързва с тънка кърпа. Оставя се на слънце 15 дни, за да се стопи захарта. След това съдържанието се прецежда с изстискване през тънка кърпа и се налива в бутилки, чиито отвори се запушват също с тънки кърпички.
При температура може да се взема по 1 суп. лъжица от следната смес: към 3 скилидки счукан чесън се добавя 1 суп. лъжица чист винен оцет, 1 суп. лъжица вода и 1 чаена лъжичка пудра захар.
За лечение и избягване на усложненията - 20 мин преди ядене и 2 часа след ядене да се изпива по 1 кафеена чашка сок от суров кромид лук, 1 ч. лъжичка винен оцет, 1 ч. лъжичка чист пчелен мед и малко шипково брашно.

http://paper.standartnews.com/

Още...