|
я прочел, двамата най-после разбрали в какво се състои нейният проблем. Така тя започнала да пие вода. Тя увеличавала количеството и установила, че болките й започнали да отслабват. След няколко дни те изчезнали и никога повече не се появили. Сега двамата с удоволствие ходят на ресторант. Жена ми и аз няколко пъти вечеряхме заедно с тях. Очевидно болките от диафрагмалната херния принадлежаха окончателно на миналото. Интересното в случая е, че дори хелат-терапията — любимият й метод за лечение при много оплаквания — не могъл да й помогне. Трябва да се знае, че скритите предимства на хелат-терапията в повечето случаи се състоят в приемане на повече вода по време на лечението.
В миналото, обаче, не е изтъквано особено често, че между отделните фази на лечение трябва да се пие много вода. Като резултат от проведените от мен разговори и обсъждането на книгата ми в списание „ Thousand Letters Journal" (англ. „Списание на хилядите писма" — б. пр.), сега редица привърженици на „алтернативната медицина" препоръчват на пациентите си да пият колкото се може повече вода. Чрез хелат-терапията много успешно се изхвърлят от организма токсичните метали.
Глава 4
БОЛКИ ПОРАДИ ЛИПСА НА ВОДА
Най-тежкият грях спрямо другите хора е не омразата, а равнодушието: то е ядрото на не-човечността.
Джордж Бърнард Шоу, 1897 г.
Ревматоиден артрит
Около 50 милиона американци страдат от някаква форма на артрит, 30 милиона се оплакват от болки в областта на шийните прешлени, милиони имат артритни болки в областта на тила, а около 200 000 деца са засегнати от младежки форми на артрит. Когато това страдание стане хронично, засегнатите от него са обречени на доживотни страдания, ако не се разбере колко елементарна е причината за проблема.
В началото ревматоидните артритни болки в ставите трябва да се тълкуват като признак за липса на вода в повърхностния слой на хрущяла на засегнатите стави. Артритните болки са още един сигнал за жажда на определени региони на тялото. При някои болки допълнителна причина може да бъде липсата на сол.
Повърхността на хрущяла на костите в дадена става съдържа много вода. Равномерното разпределение на тази вода по повърхността на хрущяла има за цел костите в една става да се придвижват една спрямо друга чрез плъзгане, а не чрез триене.
Докато клетките на костите са „потопени" в калциево наслояване, клетките на хрущяла са опорна тъкан, която съдържа много вода.
Когато хрущялните повърхности се трият една в друга някои от клетките на повърхността се разрушават и отлюспват. На тяхно място израстват нови клетки, които от своя страна се наслагват на двете повърхности на хрущяла. При добре оросена с вода повърхност на хрущяла загубата на клетки е минимална. При обезводнено състояние на повърхността на хрущяла по-често настъпват увреждания, дължащи се на триенето. Съотношението на обновените и отмрелите клетки е мерило за функционалната способност на дадена става.
Хрущялният слой обикновено се снабдява с вода от кръвоносните съдове на костите. Но преди хрущялният слой да получи вода, растящите кръвни клетки в костния мозък се снабдяват с вода от костите. При липса на вода това може да има фатални последствия. Когато кръвоносните съдове се разширяват за по-добро оросяване, може да се случи някой кръвоносен съд в тясното отверстие на костта да не се разшири достатъчно. Клетките, които се снабдяват с вода и храна чрез този кръвоносен съд, не получават необходимата им дажба. При тези обстоятелства __ дори и да не се получи разреждане на кръвта, за да бъде осигурено снабдяването с вода — нуждата от вода в хрущялни слой се задоволява от кръвоносните съдове на ставата, а не от тези на костите. Регулираният от нервите механизъм на ставите подава сигнал чрез болка.
Всъщност тази болка показва, че ставите не са подготвени да издържат на налягането, когато не съдържат достатъчно вода. Този вид болки могат да бъдат излекувани, като се пие много вода, за да се разреди кръвта, която оросява тази област. Тогава хрущялният слой отново се насища с вода, като започва да се снабдява от костите — обикновено кръвният серум прониква в хрущялния слой от костите. Тези процеси са обяснени на рис. 6 и 7.
става на пръст
рис.6-7
Предполагам, че отокът и болката в ставната капсула се дължат на това, че кръвоснабдяващите съдове се разширяват и се образуват отоци. Нервните окончания на повърхностите регулират всички функции. Ако се изисква по-голяма циркулация на кръвта, за да може да се изтегли вода от кръвната плазма, става разширяване на кръвоносните съдове, за да се компенсира недостатъчната циркулация през костите по нормалния път.
Тъй като обезводняването на повърхността на ставите води постепенно до тежки увреждания — докато накрая повърхността се оголи и настъпи остеоартрит — увреждането на тъканта предизвиква задействане на механизма за възобновяване на ставата. В капсулата на ставата има клетки, които произвеждат хормони. Когато настъпи увреждане (също и от обезводняване) наранената тъкан трябва да бъде възстановена. Тези хормони за локално възстановяване изграждат отново повърхността на ставата. Изглежда по този начин те реагират на натиска, който трябва да издържи ставата.
За нещастие този процес на възстановяване води до деформации на ставите. За да бъдат избегнати такива деформации, трябва да се отнесем сериозно към болките още отначало и точно да определяме количеството вода, което поемаме ежедневно. Най-напред болката трябва да се приема като знак за локално обезводняване. Ако в продължение на няколко дни сме поемали вода и за да стимулираме циркулацията на кръвта нежно сме раздвижвали ставата, но болката не изчезне, трябва да се обърнем за съвет към лекар.
Няма да загубите нищо, а ще спечелите много, ако гледате на болката и на неинфекциозното възпаление на ставата като на сигнал за жажда. Вероятно в организма Ви има и други сигнали за обезводняване, но засега тежко увреждане е настъпило само на това място.
Ако предположим, че организмът се затруднява да разпознае жаждата, възможно е при едно дете пониженото внимание да бъде обусловено наследствено. Възможно е обезводняването да се прояви в ставите на бързо растящо дете, точно както се изявяват стомашните киселини. Признаците на сигналите за жажда при младите хора са съвсем същите, както и при възрастните. Затова се препоръчва младежкият артрит да се лекува с ежедневно поемане на повишено количество вода.
Болки в долната част на гръбначния стълб
Особено внимание заслужава фактът, че гръбначните стави и прешлени са зависими от хидравличните свойства на водата, съдържаща се в прешленните ядра и хрущялния слой на крайните плочки, с които са покрити повърхностите на гръбначните прешлени. В прешленните стави водата не само е средство за плъзгане на докосващите се повърхности. Тя се съдържа и в ядрото на прешлените и поема налягането, предизвикано от тежестта на горната част на тялото. 75% от тежестта на горната част на тялото се поема от количеството вода, намиращо се в сърцевината на прешлена, 25% се носи от концентричния влакнест хрущял на междупрешленния диск (виж рис. 8). Във всички стави водата служи като смазка и същевременно поема оказвания върху ставата натиск, възникващ вследствие тежестта или напрежението поради мускулните движения. И в двата случая се касае за един и същ натиск.
значението на водата за прешлените
рис.8
В повечето стави един непрекъснато появяващ се вакуум помага за това, ставата автоматично да се изпълва с вода и след това да бъде изтласквана от нея, когато тя се активизира. За да избегнем болките в гърба, трябва да пием достатъчно вода и да правим специални упражнения, за да предизвикаме вакуум, така че водата да може да бъде всмукана в прешлена. Тези упражнения намаляват също и схващанията на гръбначните мускули, които при много хора са основната причина за наличието на болки в областта на гърба. Важно е и правилното положение на тялото. Връзката между болките в гърба и водните ресурси на организма са толкова решаващи, че аз дори написах специална книга по този въпрос: „How to Deal With Back Pain and Rheumatoid Joint Pain" (англ. „Как да се справим с болките в гърба и ревматоидния артрит" — б. пр.). Към книгата има допълнително и видеокасета. Сигурно ще научите много и от двете.
Болки в тила
Неправилното положение на тялото — писане дълго време с наведена глава, работа на ниски маси, неудобно положение с часове пред компютъра, неудобни или прекалено високи възглавници — всичко това може да допринесе за възникване на болки в тила или дори до пролапс (изместване — б. пр.) в областта на шийния прешлен. Движенията на шията са предпоставка за правилна циркулация на течностите в шийните прешлени. Тежестта на главата с течение на времето изтласква водата от прешлените. За да се върне обратно тази вода, трябва да възникне вакуум в областта на съответния прешлен. Това може да стане само, ако главата и шията се движат в съответната посока — назад.
За да се освободим от незначителни болки в тила, предизвикани от изместване на шийните прешлени, е достатъчно бавно и няколко пъти да изпънем главата си колкото се може по-назад. Вратът трябва да остане опънат около 30 секунди: това продължително разтягане стимулира образуването на вакуум и докарва вода в прешлените. Същевременно всички сухожилни пръстени, които са закрепени в предната част на спиналното (гръбначно — б. пр.) дължинно сухожилие се връщат на нормалното си място между прешлените и по този начин се отдалечават от нервните окончания в тила.
За отстраняването на този проблем помага следното упражнение: лягате по гръб на леглото толкова близо до ръба му, че главата Ви да виси надолу. В това положение вратът Ви, поради тежестта на главата, ще се опъне и ще виси надолу. Ако останете в това положение напълно отпуснат за няколко минути, напрежението в тила ще намалее. Това е добро положение, за да създадете вакуум в дисковете на прешлените на врата. После нежно наведете главата си назад, така че да видите пода и после отново повдигнете глава, докато видите стената зад краката си. Това упражнение помага за създаване на вакуум във всички междинни кухини на прешлените. Вакуумът изтегля водата от прешлените и я разпределя навсякъде по ставите в тила, като прави движенията гъвкави.
Сърцевината на прешлените се нуждае от вода, за да достигне естествената си големина и да повдигне прешлените, а после да ги отдели отново. След това можете да наведете главата си от едната страна на другата. Опитайте се да погледнете стената и краката си първо от едната, после от другата страна. Точно при хора, които страдат от артрит или от пропадане на шийния прешлен, това просто упражнение довежда до подобряване на подвижността на шийните прешлени.
Сърдечни оплаквания
Подробна информация по въпроса ще намерите в раздела за холестерола. За да споменем всички болки, които възникват поради обезводняване, трябва да споменем тук и сърдечните болки: обща причина за различни заболявания на сърцето и на белите дробове е трайното обезводняване. Прочетете писмото на г-н Сам Лигуори и госпожа Лорета Джонсън (напечатани с любезното им разрешение в раздела за холестерола). Сърдечните болки на г-н Лигуори изчезват, когато той започва да пие повече вода. Освен това той страда от диафрагмална херния, която вече се подобрява. Още известно време и той ще е напълно излекуван. Вижте и писмото на г-жа Лорета Джонсън. Ще видите, че и сърдечните болки на вътрешно младата деветдесетгодишна жена, лекувани чрез вода, са намалели дотолкова, че тя вече не се нуждае от лекарства за сърцето.
Главоболие и мигрена
Вследствие на моя опит съм на мнение, че и мигрената възниква поради обезводняване: твърде дебели завивки в леглото, които не позволяват на организма да регулира температурата си по време на сън; алкохолът (и махмурлукът), които дава тласък на процеса на обезводняване в клетките и по-специално на тези в мозъка; определени храни или алергизиращи вещества, които предизвикват произвеждането на хистамин и висока температура без достатъчно снабдяване с вода. Мисля че в основата си мигрената е сигнал за нарушаване на регулирането на температурата на тялото по време на стреса от горещината. Дехидратацията играе ролята на катализатор за мигрената.
Най-добрият начин за профилактика на мигрената е редовното пиене на вода. Ако мигрената премине границата на болката, последиците от химическите реакции не позволяват на организма по-активни действия. Тогава човек се принуждава да взема болкоуспокояващи лекарства с по-голямо количество вода. Достатъчно количество студена или ледена вода изстудява тялото (и мозъка) отвътре и води до свиване на цялата съдова система. Прекаленото разширяване на периферните съдове може би е основната причина за мигрената.
Г-жа Бътлър, австралийска мисионерка от адвентисти-те в гр. Силанг на Филипините, разказва в своето писмо интересна история. Тя дълги години страдала от мигрена, която понякога толкова я омаломощавала, че я прикова-вала към леглото. В Силанг тя попада на моята книга и оттогава започва да пие много вода. Г-жа Бътлър пише, че състоянието й толкова се подобрило, че би искала високо да изкрещи за това. Това е само още една история, по повод на която си задавам въпроса: Как е възможно да не открием значението на водата за здравето и човек толкова да страда от липсата на вода, та дори да иска да умре!
Писмо от: Мавис Бътлър, 23.1.1995 г.
Уважаеми д-р Батманжелидж,
Дълги години страдах от главоболие. Бях при лекари, невролози и хирурзи-практици и дадох стотици долари за изследвания на главата си, но без резултат. Понякога само вярата ми в Бога ме задържаше да не пожелая смъртта, когато в продължение на дни лежах в леглото прикована от болката. (...)
Един ден мой приятел ми каза, че мисли, че болката ми се дължи на пиенето на малко вода. Знаех, че не пия много вода, но мислех, че билковият ми чай, плодовите сокове и многото плодове покриват нуждата на организма ми от течности. (...)
Когато получих книгата Ви, жадно я прочетох, после още веднаж я прегледах, за да разбера новите знания за водата. Открих погрешните си навици при пиене на вода и веднага ги промених. Как може някой, който сам не е изпитал това, да разбере какво значи, ако изпълнените досега с болка дни внезапно се превърнат в чудесни дни без болка, през които можеш да правиш толкова неща, вместо да лежиш с главоболие? Какво блаженство! Вечно ще съм благодарна на Господа.
Изминаха месеци, докато количеството вода в организма ми напълно се нормализира, но междувременно главоболието вече не беше нещо нормално за мен, а случайно събитие. Благодаря на любящия и грижовен Бог, че крачка по крачка ме доведе до тази вълшебна истина. Без съмнение той се е опитал да ме води, но аз бях сляпа да видя това. Благодаря Ви, докторе, за чудесния Ви труд и за търпението, с което довеждате истината до хората.
Бих искала още веднъж сърдечно да Ви благодаря и моля Бог да благослови Вас и Вашите сътрудници, с които се трудите за подобряване на здравето на човечеството.
Със сърдечни поздрави!
Г-жа Мавис Бътлър
Глава 5
ДЯВОЛСКИЯТ КРЪГ МЕЖДУ СТРЕСА И ЛИПСАТА НА ВОДА
Разумният човек се нагажда към света; неразумният се опитва да нагоди света към своите желания. Затова прогресът зависи от неразумните.
Джордж Бърнард Шоу
Стрес, депресии и хронична умора
Депресия възниква тогава, когато мозъкът, затруднен от емоционално натоварващи го проблеми, се опитва едновременно да се занимава и с други неща, изискващи пълното му внимание. Засегнатата личност може дотолкова да е погълната от проблема си, че да не е в състояние да се занимава с нищо друго. Ако продължи по-дълго, подобно силно натоварване на мозъка може да доведе до различни болестни явления, които в зависимост от външните си прояви се наричат с различни имена.
Говори се, че повече от десет милиона американци страдат от депресии в една или друга форма. Друго огромно количество хора страдат от време-навреме от леки форми на депресия. Песимистичните настроения в известен смисъл са естествена съставна част от процесите на израстване и развитие на всеки индивид. Анализът на различните аспекти на собствените отрицателни чувства е част от този процес. Почти винаги депресията може да бъде преодоляна твърде бързо, ако засегнатият от нея получи любов, грижи и съчувствие, които да му помогнат да се справи със своите негативни мисли.
За нещастие някои хора не могат да се справят със страха, опасенията и гнева, които са тясно свързани с депресията. Когато потърсят професионална помощ, те получават медикаменти. Днес лекарствата са силно действащи и понякога опасни. Някои от тези лечебни средства правят пациентите неспособни да проявяват съчувствие към себе си и към останалите. Други от тях разрушават чувствителността и правят слабите личности податливи на отрицателни фикс-идеи. У такива хора се появяват мисли за самоубийство, те могат да развият асоциално поведение и да станат опасни за обществото.
В тази глава ще се опитам да обясня защо физиологичните реакции на организма спрямо стреса и депресиите не са ефективни. Аз предлагам път, по който може да бъде увеличена силата на мозъка, за да може той да се справи с тежкия емоционален стрес, проявяващ се във вид на депресия. Аз сам съм опитал предимствата на предложения от мен метод и съм го наблюдавал при много хора.
Патологичните прояви, които се наблюдават при социалния стрес — страх, грижи, несигурност, постоянни емоционални и брачни проблеми — и появата на депресии са резултат от липсата на вода, и то в такава степен, че е засегнато регулирането на водата в мозъчната тъкан. Мозъкът използва електрическата енергия, която възниква от задвижваните от водата „помпи". Поради обезводняването в мозъка се произвежда по-малко енергия. Много функции на мозъка, които зависят от тази енергия, са накърнени. Ние откриваме това нарушение на функциите и го наричаме депресия. Това депресивно състояние, предизвикано от обезводняването, може да доведе и до хронична умора. Това понятие се използва за редица физиологични проблеми в напреднал стадий, които са свързани със стреса.
Ако разберем какви процеси протичат при стрес, ще разберем и хроничната умора. Във всеки случай тя изчезва след известно време, ако отстраним обезводняването и свързаните с него нарушения в обмяната на веществата. На следващите страници ще намерите описание на протичането на физиологичните процеси и възможните хиперреакции при обмяната на веществата, които могат да доведат до изразходване на определени резерви на организма — нещо, което е вероятната причина за хроничната умора.
Опит на организма да отстрани вредите
Ако организмът е обезводнен, в него протичат същите процеси, както при стрес. Дехидратацията означава стрес, а стресът води до мобилизиране на най-важните вещества от резервите на тялото. В този процес се изразходват и част от резервите на водата. Следователно обезводняването предизвиква стрес, а стресът води до no-нататъшно обезводняване.
При стрес настъпват хормонални хиперреакции. Тялото предвижда кризисна ситуация и мобилизира всички сили за реагиране чрез борба с цел избягване на кризата. Изглежда организмът още не е постигнал нужното ниво на социално развитие на човечеството. При всички стресови ситуации той реагира така, като че ли предстоят „борба или бягство", дори и когато става дума само за стрес на работното място. Произвеждат се редица силни хормони, които продължават да действат, докато организмът напусне стресиращата го околна среда. Такива хормони главно са ендорфин, кортизон (хормон на над-бъбречната кора), пролактин (хормон на лактацията), вазопресин (хормон на хипофизата) и ренин-ангиотензин (ренин —протеин на бъбреците, повишаващ кръвното налягане; ангиотензин — пептид, който влияе върху кръвното налягане и дейността на надбъбречните жлези).
Ендорфин, кортизон, пролактин и вазопресин
Ендорфините са полезни за организма. Те повишават прага на понасяне на болката. При нараняване „чадърът" на ендорфина повишава прага на понасяне на болката и тялото може да продължи да изпълнява своите задачи и в остра бедствена ситуация. Изглежда при жените този хормон се отделя по-често, поради ражданията и месечните кръвотечения. Най-общо казано, жените понасят болките и стреса по-добре.
Кортизонът предизвиква мобилизация на акумулираната енергия и суровините. Мастите се разлагат на мастни киселини, за да се превърнат в енергия. Някои протеини се разграждат повторно до основни аминокиселини, за да образуват невротрансмитерите, нови протеини и някои специални аминокиселини, които изгарят в мускулите. По време на бременност и кърмене този хормон мобилизира чрез своите съединения единен поток от вещества, важни за развитието на детето. Ако производството на кортизон продължи по-дълго време, може да се стигне до селективно отнемане на резервите от аминокиселини в организма.
Под влияние на кортизона организмът се „самоизхранва". В случай на спешна необходимост кортизонът може да достави най-важните вещества за производството на жизнено важните протеини и невротрансмитерите, за да помогне на организма „да прескочи трапа". Но кортизонът няма за задача непрекъснато да разгражда онези вещества, които са нужни за съхраняване на структурното единство в организма. Постоянното производство на кортизон предизвиква обусловените от стреса увреждания на организма, ако не изключим навреме факторите, предизвикващи стреса.
Пролактинът има грижата кърмещата майка да произвежда мляко. Той подтиква млечните жлези да произвеждат мляко, дори когато организмът е обезводнен и стресиран, което отново води до обезводняване. Той подбужда клетките в жлезите да се регенерират и размножават.
Макар че повече се занимаваме с твърдите съставки на майчиното мляко, съдържанието на вода в него е от най-голямо значение за зародиша. Всеки път, когато от дадена клетка възникне дъщерна клетка, 75% от нейния обем се изпълва с вода. Ако в наличност има достатъчно вода, клетките могат да поемат останалите разтворени вещества. Пролактинът се произвежда и от плацентата и се натрупва в околоплодната течност, която обгръща зародиша. Пролактинът осигурява растежа на млечните жлези и принадлежащите към тях канали. Хормоните на растежа са подобни на пролактина, подобни са и задачите им, освен една — Пролактинът влияе най-вече върху органите на размножаването.
Опитите с мишки показват, че повишеното производство на пролактин води до тумори на гърдите. Не може да не направим връзка между стреса, обусловената от възрастта хронична дехидратация, непрекъснатата секреция на пролактин и раковите израждания на жлезната тъкан на гърдите. Редовното и достатъчно приемане на вода при жените — особено ако са в състояние на стрес — може да послужи най-малкото като профилактична мярка срещу причинения от стреса рак на гърдата. Това е особено важно при напреднала възраст, когато жените са по-податливи към рак на гърдата, а мъжете — към рак на простатата.
дехидратацията- най-вредният фактор при стреса
рис.9
Вазопресинът регулира селективното добавяне на вода в някои телесни клетки. Както показва самото му име, той предизвиква стесняване на кръвоносните съдове т.н. вазо-конструкция. Вазопресинът се произвежда от хипофизата и преминава в кръвообращението. Докато от една страна той стеснява кръвоносните съдове, от друга страна най-жизненоважните клетки на организма притежават специални точки (рецептори) за този хормон. В съответствие с важността си изглежда някои клетки притежават повече рецептори за приемане на вазопресин от останалите клетки.
Клетъчната мембрана — защитната обвивка на клетката — се състои от два слоя. Подобни на камертон строителните елементи от въглехидрати се крепят взаимно чрез адхезионната сила (силата на привличане — б. пр.) на водата (виж рис. 13). Между двата слоя има свързващ проход за ензимите, които реагират един с друг и осъществяват необходимите за клетката процеси. Този воден път действа подобно на отводнителен канал или на заобиколна улица, по дължината на която трябва да протича всичко.
Когато съответните региони на тялото получат достатъчно вода, каналът се напълва и водата достига до клетките. Може да се случи до клетките да не достигне достатъчно количество вода и някои техни функции да бъдат ограничени. За да се предпазим от подобна катастрофа, природата е създала чудесен механизъм: в подобен случай клетъчната мембрана служи като филтър. Когато ва-зопресинът я достигне и се свърже с предназначените за целта рецептори, клетъчната мембрана поема функцията на душ и пропуска още вода през отворите си.
Най-важните клетки имат голям брой рецептори за вазопресин, защото той е един от хормоните, които разпределят водата според приоритетите на тялото. Нервните клетки показват своето предимство пред тъканните клетки именно чрез образуването на по-голям брой вазопре-синови рецептори. Те осигуряват нормалното функциониране на водните пътища в нервите. За да може водата да премине през тесните отворчета на мембраната (които пропускат винаги само по една молекула), Вазопресинът притежава свойството да стеснява кръвоносните съдове и по този начин да упражнява натиск върху течността в този район.
Така действа вазопресинът, който е известен повече като хормон, отколкото като нервотрансмитер. Способността му да повишава кръвното налягане осигурява постоянното филтриране на водата в клетките, но само тогава, когато свободното протичане и директната дифузия (взаимно проникване — б. пр.) на водата в клетъчната мембрана са недостатъчни. Рис. 10 обяснява този механизъм. Допълнителна информация за клетъчната мембрана ще намерите в раздела за холестерола.
Алкохол
Алкохолът потиска секрецията (отделянето — б. пр.) на вазопресин от хипофизата. Липсата на вазопресин в кръвообращението води до общо обезводняване — също и в мозъчните клетки. Леката и лесноотстранима дехидратация се превръща в сериозно изсушаване на сетивните клетки на мозъка. За да се освободим от този стрес е необходимо отделянето на голямо количество хормони, включително и собствения за организма ендорфин, което прави стресът хроничен.
Трайната употреба на алкохол води до засилване на зависимостта на организма от отделянето на ендорфин в него — по този начин се стимулира отделянето на все по-голямо количество ендорфин. Затова изглежда жените, които имат естествена склонност към отделянето на повече ендорфин (за да издържат на ражданията и месечните кръвотечения), по-лесно стават зависими от алкохола, отколкото мъжете. Жените могат да се превърнат в алкохолички за три години, докато при мъжете опасността от, пристрастяване настъпва едва след седем години.
Рис. З и 10 показват някои от факторите, които може би допринасят за развитието на хронична умора, вследствие на развилото се хронично обезводняване. Умората може да възникне и вследствие редовното консумиране на съдържащи кофеин и алкохол напитки, вместо вода. Вазопресиновите рецептори имат за задача да съхраняват пълни водните пътища в нервната система. Съвсем естествено е, че вследствие обезводняването на нервната система енергията и стремежът й да излезе от това обезводняване са драстично ограничени.
филтриране на водата през клетъчната мембрана
im/RIS-10.GIF
рис.10
Системата ренин-ангиотензин
Активността на системата Ренин-Ангиотензин (РА) е фактор, подчинен на активизирането на хистамина в мозъка. Системата Ренин-Ангиотензин е много активна и в бъбреците. Тя се задейства, когато нивото на течности в организма намалее. Системата трябва да задържи водата и за да изпълни тази своя задача, тя осигурява бъбречните каналчета отново да поемат повече натриеви соли в кръвообращението, а не да ги изхвърлят с урината. Следователно системата РА се активизира, когато в организма има недостиг на вода или соли.
Системата РА поддържа напрежение в капилярите и васкуларната система, докато съдържанието на водата и солите достигне необходимото ниво. Това е предвидено, за да не остават в кръвообращението празни пространства. Това напрежение може да бъде толкова голямо, че да е възможно неговото измерване; тогава говорим за хипертония, високо кръвно налягане. Може би си мислите, че с достигането на 200 мм Hg имаме високо кръвно налягане! Но аз бях свидетел как при един мъж, който дотогава не беше имал никакви оплаквания, кръвното налягане достигна 300 мм Hg — той беше арестуван и трябваше да бъде закарай в ирански затвор за политически престъпници и там да бъде разстрелян.
Причината за такова напрежение на кръвоносните съдове при стрес може лесно да се обясни. Организмът е една комплексна мултисистема, чиито отделни функции са добре нагодени една към друга и много трайни. При стрес се изразходва част от наличната вода, за да бъдат разложени натрупаните вещества, като протеини, скорбяли (глюкоген) и мазнини. Като компенсация за изразходваната вода и за поставяне на системата под натиск, РА-системата координира също и работата с вазопресина и другите хормони. Активизирането на РА-системата се концентрира главно върху бъбреците.
Бъбреците са отговорни за отделянето на урина и за изхвърлянето на излишните водородни йони, калиеви и натриеви соли и на отпадъчните вещества. Всички тези функции трябва да бъдат съхранени, като едновременно с това трябва да има достатъчно количество вода за образуването на урината. Вярно е, че бъбреците могат силно да концентрират урината. Но това не бива да се използва непрекъснато, защото накрая настъпват увреждания на бъбреците.
активиране на системата Ренин-Ангиотензин
рис.11
РА-системата е решаваща за възстановяване на нивото на водата в организма. Функциите й са подчинени на дейността на хистамина, поне що се отнася до приема на вода. Тя регулира кръвоносните съдове, за да се нагодят към намиращото се в кръвообращението количество течност. Активността на РА-системата намалява, когато в кръвоносните съдове има достатъчно количество соли и вода, така че кръвта да може да протича добре. РА-системата регулира силата на преминаване и филтриращото налягане при образуването на урината в бъбреците. Ако налягането не е достатъчно за филтриране и изхвърляне на урината, РА-системата стеснява кръвоносните съдове в дадения орган.
Когато бъбреците са увредени и отделят недостатъчно количество урина, РА-системата се активизира. Тя изисква повече соли и създава силна жажда. Уврежданията на бъбреците могат да бъдат в резултат на продължително обезводняване и липса на соли, които от своя страна предизвикват активизиране на РА-системата. Но стесняването на кръвоносните съдове (високото кръвно налягане) по-рано не се е считало като сигнал за загубата на течности от организма. Междувременно недостатъчното количество вода в организма трябва вероятно да се приема за първичен фактор в някои случаи на бъбречни увреждания — при които се стига толкова далече, че се налага бъбречна трансплантация. Ако РА-системата е при положение „ВКЛЮЧЕНО", тя остава да действа, докато не бъде изключена от естествената система за изключване. Факторите за това естествено задействане на шалтера „ИЗКЛЮЧИ" са ВОДАТА и малко СОЛ — при това в този ред, — докато измерваното напрежение на кръвоносните съдове достигне нормалното си състояние.
Слюнчените жлези притежават способността да откриват намаляването на солта в организма. При липса на сол те отделят вещества, наречени кинини. Кинините осигуряват по-силна циркулация на кръвта и увеличават образуването на слюнка от слюнчените жлези. Това засилено отделяне на слюнка (в някои случаи толкова много, че потича от устата) има двойно предназначение: веднаж овлажнява устата, когато се приема храна и тялото е обезводнено; от друга страна допринася чрез съдържащата се в нея основа (хим. понятие — б. пр.) и голямото си количество за разграждането на храната и придвижването й по-нататък. В човешкия организъм кинините от слюнчените жлези изглежда възбуждат и РА-системата, която от своя страна въздейства върху всички региони на тялото.
По този начин липсата на сол (която допринася до опустошително намаляване на водата извън клетките) задейства в тялото редица процеси, които в края на краищата довеждат до повишено кръвно налягане и хронични болки. Съотношението между кинините и липсата на сол (липсата на сол води до загуба на водата в организма) и обилното отделяне на слюнка, дори когато тялото е силно обезводнено, е един парадокс в човешкия организъм. Той води до заблудата, че съхненето на устата трябва да се приема като единствен признак за обезводняване на организма! Поради тази елементарна заблуда медицинската практика и научните изследвания са отдалечени на светлинни години от правилната посока. Неизбежно е новите възгледи да се връщат обратно към първоизточника и да се подлагат на преоценка. Да се надяваме, че една грешно разбрана „самозащита" няма да ни спре да приемем новите познания!
Какво се случва, когато пием чай, кафе или кока-кола вместо вода? Естествените стимуланти в кафето и чая са големи количества кофеин и по-малки количества теофилин. Те са стимуланти за централната нервна система и същевременно действат обезводняващо поради свойствата си да стимулират отделянето на урина от бъбреците. Една чаша кафе съдържа около 85 милиграма кофеин, а една чаша чай — около 50 милиграма. Кока-колата и подобните й напитки съдържат около 50 милиграма кофеин, като една част от него се добавя допълнително, за да се спазва винаги рецептата, дори когато съдържанието на екстракта от плодовете на Cola accuminata не е толкова високо.
Тези стимуланти на централната нервна система освобождават енергията от АТФ-депата и я превръщат чрез изгаряне в беден на енергия цикличен АМФ — който на определени нива на обмяната на веществата действа силно ограничаващо. Енергия възниква и от освобождаването на калция, който е натрупан в клетките. Така кофеинът освобождава енергията на организма. Познаваме това действие на кафето, но трябва също да знаем, че може да се стигне до хиперреакции (свръхреакции — б. пр.), ако в дадени случаи организмът не произвежда никаква енергия. По такъв начин по-нататъшното действие на някои хормони и трансмитери не се ограничава и по-късно, дори когато нивото на натрупаната енергия спадне. Кофеинът въздейства дотогава, докато се постигне ниско ниво на енергията. Кока-колата има същото въздействие.
Понякога това въздействие на кофеина ни се вижда желано, но ако постоянно пием напитки, съдържащи кофеин, вместо вода, организмът ще произвежда ограничено количество хидроелектрическа енергия. Голямото количество кофеин ограничава и натрупаната под формата на АТФ енергия в мозъка и в тялото — може би това е една от причините за по-малката способност за концентриране при младото поколение, което консумира много кола; това е причина и за хроничната умора в по-късния живот — резултат от прекалената консумация на кафе. Твърде големите количества кофеин чрез непрекъснатата си стимулация довеждат най-накрая и до отслабване на сърдечния мускул.
При някои експерименти се оказа, че кофеинът ограничава и една важна ензимна система — ФДЕ (фосфор-деестераза), която взима участие в процеса на учене и изграждане на паметта. В споменатите експерименти при групата, получаваща кофеин, компонентите „виждане" и „запаметяване" при ученето бяха ограничени. Сега разбирате, защо болните от болестта на Алцхаймер и слабоумните деца не трябва да пият нищо друго освен вода. И със сигурност никакви съдържащи кофеин напитки.
В следващата глава ще разгледам взаимната връзка между т. н. информация и два различни, но сродни проблема, а именно хипертонията и образуването на холесте-рол, които водят до сърдечни болести.
Механизмите на приспособяване към обезводняването, които водят до стесняване на кръвоносните съдове, са еднакви с тези на стреса. Непрекъснатото въздействие на вазопресина и на РА-системата осигуряват нужното приспособяване към обезводняването. Редица отворени капиляри в сърдечно-съдовата система се затварят, налягането в останалите се увеличава, за да може водата да бъде всмукана през клетъчните мембрани в органите, които трябва да бъдат водоснабдени с предимство. Не забравяйте, че при хората, а също и при всяко живо същество, обезводняването е стресов фактор номер едно.
Глава 6 РЕАКЦИИ НА КРЪВОНОСНАТА СИСТЕМА
Лекарите вярват, че Ви правят услуга, като наричат това, което усещате, болест.
Емануел Кант
Високо кръвно налягане
Високото кръвно налягане (хипертонията) компенсира голямата липса на вода в организма.
Кръвоносните съдове са създадени така, че да се нагаждат към непостоянното количество кръв и към изискванията на тъканите — различните кръвоносни съдове се разширяват и свиват според необходимостта от това. Когато намалее общото количество течност в организма, основните кръвоносни съдове трябва да намалят своя диаметър (своята кухина); иначе наличното количество течност няма да бъде достатъчно, за да запълни предназначените за това кухини. Ако кръвоносните съдове не можеха да се нагаждат към количеството вода, в кръвта биха се образували газове и съответно газови мехурчета, които да запълнят празните пространства. Регулирането на обръщението на течностите чрез регулиране на диаметъра на съдовете е един прогресивен принцип на хидравликата, на базата на който циркулира и кръвта в организма.
Това пренасочване на циркулацията на кръвта е съвсем нормално. Когато се храним, по-голямата част от кръвта се насочва към храносмилателния тракт. Това става чрез стесняване на капилярите на други места в тялото. При хранене повече капиляри са отворени в храносмилателния тракт, а по-малко — в мускулите на крайниците. Само в области, където поради активност има необходимост от по-голяма циркулация, кръвоснабдяването остава незасегнато. Или казано с други думи: Капацитетът на приемане на капилярите винаги решава в каква посока и колко силен да бъде потокът на кръвта.
Природата се е погрижила процесите да протичат така, че спешните задачи да се изпълняват без тялото да бъде натоварвано с прекалено голямо количество течности. Когато храносмилането завърши и храносмилателният тракт се нуждае от по-малко кръв, се засилва циркулацията на кръвта в други региони. Това е непряката причина да бъдем по-малко предприемчиви непосредствено след хранене и едва по-късно сме отново готови за активни действия. Накратко казано, съществува механизъм, който регулира циркулирането на кръвта според приоритетите в съответните части на тялото — някои капиляри са „отворени", а други — „затворени". Редът, по който те се отварят съответства на важността на отделните функции. Мозъкът, белите дробове, черният дроб, бъбреците и жлезите имат предимство при разпределянето на кръвта пред мускулите, костите и кожата — освен когато в системата е програмиран друг приоритет. Такъв е например случаят, когато съществува постоянна нужда от циркулация на кръвта в определен регион, например при мускулните движения по време на продължителна тренировка.
Липсата на вода — предпоставка за хипертония
Ако не пием достатъчно вода и не задоволяваме напълно нуждата на организма от нея, клетките се обезводняват и отделят част от водата си в кръвообращението. Тогава капилярите в определени райони трябва да се затворят, за да изравнят неизползваните капацитети. При липса на вода и обезводняване на тялото 66% от необходимата вода се взима от клетките, 26% от водата идва извън клетките и 8% идва от кръвта (виж рис. 12). Кръвоносните съдове нямат друга възможност, освен да намалят диаметъра си, за да се нагодят към намалените количества кръв. Процесът започва в по-малко активните региони на тялото, където някои от капилярите се затварят. Откъде другаде би могла да дойде компенсация за тази загуба, така че капилярите да останат отворени? Липсващото количество вода трябва или да дойде отвън или от някоя друга част от тялото!
Активността на стените на капилярите решава в крайна сметка колко кръв да циркулира в системата. Колкото повече мускули се движат, толкова повече капиляри се отварят и толкова повече кръв се появява като резерв за циркулацията. Това е причината, поради която тренировката на тялото се явява важен фактор за физиологическо-то балансиране при хипертонията. Капилярните съдове трябва да се отворят и напълнят, а циркулацията на кръвта не трябва да среща никаква съпротива. Ако съдовете са затворени и има съпротива, само една значителна сила зад циркулиращата кръв може да осигури протичането на течността през системата.
Друга причина за избирателното затваряне на капилярите е недостигът на вода в организма. По принцип водата, която пием, трябва да достигне накрая до клетките — водата регулира обема на клетката отвътре. Солта регулира количеството вода, което остава извън клетките. Тази вода наподобява океан около тях. В организма се извършва един много сложен процес на балансиране, който гарантира състава на кръвта и то за сметка на променливото количество вода в някои телесни клетки. При недостиг на вода някои клетки остават без обичайната порция вода, а други получават определено количество от разпределената вода, за да могат да продължат да функционират (както вече обяснихме, към това се отнася филтрирането на водата през клетъчната мембрана). Това е нужно, за да може най-значимите градивни вещества да достигнат нормално смесени до жизнено важните органи.
ролята на капилярите при хипертония
рис.12
Точно това е точката, в която досегашния „модел на разтворените вещества" не е достатъчен като обяснение и води до заблуда. При този модел за функциите на организма може да се съди по съдържанието на твърдите вещества в кръвта. Така не се взима предвид относителното обезводняване в някои региони на организма. Може всички кръвни тестове да дадат нормални резултати и въпреки това малките капиляри в сърцето и мозъка да са затворени. По този начин при дълготрайно нарастващо обезводняване в някои клетки на тези два органа постепенно настъпват увреждания. Когато прочетете раздела за образуване на холестерола, казаното дотук ще ви стане още по-ясно.
Когато загубим чувството си за жажда (или не отгатнем останалите сигнали за обезводняване) и започнем да пием по-малко вода, отколкото се нуждаем ежедневно, затварянето на някои капиляри е единствената естествена алтернатива, за да останат пълни останалите кръвоносни съдове. Въпросът е само колко дълго може да се продължава така? Отговорът е: достатъчно дълго, за да се разболеем. Ако не сме готови за смяната на модела, ако не подхождаме професионално и не разкрием проблемите, които са свързани с нарушенията във водния баланс на организма, ако не обръщаме внимание на различните сигнали за жажда, хроничното обезводняване ще изисква все по-големи жертви от нашето тяло и от нашето общество!
Високото кръвно налягане трябва да се лекува преди всичко чрез увеличаване на ежедневно приеманото количество вода. Съвременните методи за лечение на хипертонията са толкова погрешни, че могат да се обозначат като научен абсурд.
Организмът се опитва да задържи наличното количество вода, а ние казваме на този естествен план: „Не, ти не разбираш — трябва да приемаш диуретични (пикочогонни — б. пр.) средства и да се освободиш от водата." Ако не пием достатъчно количество вода, остава една единствена възможност да осигурим нужното количество вода на организма, а именно — да задържим солите в себе си. Пряко участие в това взима Ренин-Ангиотензин-системата. Само когато бъде задържана солта, водата остава в извънклетъчните резервоари. Оттам чрез „душовия" механизъм тя бива впръскана в някои от клетките с голям приоритет. Така задържането на солта в организма е последният изход, за да се задържи малко вода за „душовата" процедура.
Натрупването на сол в организма е много целесъобразно. Да се счита то за причина за хипертонията е погрешно и е свързано с недостатъчното познаване на воднорегулиращите механизми в човешкото тяло. Когато се дават диуретични средства за изхвърляне на солта, тялото само по-силно се обезводнява. Стига се до „съхнене на устата" и затова се поема вода за балансиране. Използването на средства за отводняване довеждат тялото до степен, когато то трябва да се приспособи към липсата на вода. Тези средства не лекуват хипертонията; те само усилват желанието на организма за сол и вода, обаче никога не са достатъчни, за да отстранят проблема. Затова след известно време обезводняващите медикаменти губят ефикасността си и пациентът е принуден да приема допълнителни лекарства.
Друг проблем при диагностицирането на хипертонията е методът за измерване на кръвното налягане. Страхът на пациентите от високото кръвно налягане автоматично влияе върху измерваните стойности. Последните вероятно не показват истинското или нормалното кръвно налягане.
Неопитният или пък притиснатият от времето лекар, който мисли повече за рецидиви, отколкото за точното измерване в момента, може да счете, че пациентът страда от хипертония; а в случая просто се касае за страх от посещението при лекаря, който страх увеличава измерваните стойности.
Освен това начинът за измерване предизвиква още един важен, но не толкова известен проблем, понеже маншетата на апарата трябва да се надува, докато се достигне систоличното налягане, и после въздухът от нея да се изпуска, докато започне да се чува пулсът. Към всяка голяма (а може би и към всяка по-малка) артерия има принадлежащ нерв, който контролира кръвното налягане в този кръвоносен съд. Когато налягането в силно напомпената маншета спадне, се задейства процес, който трябва да възстанови налягането в артерията след притискането й. Докато изпуснем въздухът от маншетата, за да можем да отчетем измерваните стойности, вече описаният процес е предизвикал изкуствено високо кръвно налягане, което се отчита при измерването. За нещастие меренето на кръвното налягане става така произволно (и зависимо от диастоличната стойност), че малка заблуда може да доведе до обявяването на този човек за хипертоник. И тогава кръгът наистина се затваря!
Водата е най-доброто естествено средство за обезводняване на организма. Когато хора с високо кръвно налягане, при които отделянето на урина е нормално, пият ежедневно повече вода, те не се нуждаят от никакви диуретични лекарства. Ако отдавна съществуваща хипертония поради обезводняването вече е довела до проблеми със сърцето, количеството вода трябва да се увеличава постепенно. По този начин ще бъдем сигурни, че събирането на течности в организма няма да се увеличи драстично и да предизвика проблеми.
Механизмът на задържане на солта при такива хора е хиперреакция на организма. Когато увеличаваме приемането на вода постепенно и отделяме повече урина, течността от отоците, която е пълна с токсични вещества, се промива и сърцето се отморява.
Следващите писма са отпечатани с разрешението на авторите им, които са готови да предадат опита си на читателите.
Писмо от: Маржори Рамзай, 22.11.1993 г. Многоуважаеми д-р Батманжелидж, Току-що поръчах новото издание на книгата Ви за водата, защото дадох моя екземпляр на сина си. Навсякъде разказвам за книгата Ви и за моя опит. Може би това ще заинтересува и Вас.
-По-големият ми син Чарлз (58 г.) живее при мен. Той е глух и болен от аутизъм. Три до четири пъти в седмицата го водя до едно заведение за инвалиди. Там измерват кръвното му налягане и лекарят ми съобщи, че синът ми трябва да започне да взима лекарства — кръвното му налягане се колебае между 140-160 на 100-104 мм Hg. Тъй като току-що бях получила книгата Ви, помолих лекаря да ми разреши да отложа лечението с две седмици, за да опитам метода Ви. Той се съгласи с колебание, но ме предупреди, че това е много опасно.
Аз задържах Чарлз в къщи и проведох лечението с вода; освен това му давах и по ма,ако магнезий и калий. След две седмици сестрата измери кръвното му налягане и то беше 106/80. Тогава тя каза: „Докторът сега ще дойде " — очевидно лекарят не й вярваше и искаше сам да се увери. Той не ме запита какво съм направила и аз не му разказах за водата, но му казах, че ако кръвното налягане се задържи така, ще го уведомя. Аз самата проведох лечение с вода, без да имам специален проблем със здравето си. След десет дни открих, че вече не ми се вие свят, когато движа бързо главата си. По-рано не можех и да спя на ниско, а се нуждаех от няколко възглавници.
Сега съм много по-добре и за целия месец само веднаж ми се замая главата, а съм на 82 години.
Благодаря Ви за труда, който сте положили, той е много полезен. Желая Ви още сили.
Маржори Рамзай
Ако знаете защо този лекар не се е заинтересувал как майката на Чарлз е смъкнала кръвното му налягане, значи Ви е ясно, защо здравната ни система е в криза!
Писмо от: Майкъл Пек, Остин, Тексас, 25.3.1992 г. Скъпи Фаридун,
Чрез писмото си искам да потвърдя заслугите на водата, тя наистина спада към ежедневните грижи за тялото и служи за запазване на здравето. Следвам съветите Ви вече почти пет години и положителното въздействие от обилното поемане на вода за мен е нещо, което се разбира от само себе си.
Когато започнах да изпълнявам Вашата програма, бях прекалено дебел, с високо кръвно налягане, а освен това още от детските си години страдам от астма и алергии. Затова постоянно бях под лекарско наблюдение. Днес вече напълно контролирам теглото и кръвното си налягане (отслабнах с около 15 кг, кръвното ми е с десет пункта no-ниско). Вследствие на програмата астматичните и алергичните ми оплаквания са много редки, почти изчезнаха. Освен това се изявиха и други предимства — no-рядко се простудявам или се разболявам от грип, а ако това се случи, всичко протича в лека форма.
Разказах на жена си за тази програма — през последните четири години тя взимаше лекарства за високото си кръвно налягане — сега чрез обилното поемане на вода тя успя да остави таблетките.
Още веднаж: големи благодарности за Вашата
програма.
Майкъл Пек
Майкъл Пек работи в управлението на Фондация за простота е медицината. Това е институт за медицински изследвания („Ковачи на идеи, Сдружение за идеи"). Фондацията поддържа чрез изследвания и публикации разпространяването на новата парадигма за водния баланс в човешкия организъм. Майкъл обяснява накратко за съществуващите още от детството му здравословни проблеми.
Кой би си помислил, че съществуват взаимни връзки между толкова различни оплаквания и че те ще могат да изчезнат след толкова много години само в резултат на увеличено приемане на вода? Решението на медицинските проблеми на г-н Пек било толкова еднозначно, че и съпругата му приела изпълнението на „лечебния ритуал".
Писмо от: Майкъл Патурис, Александрия, 20.2.1992 г.
Многоуважаеми д-р Батманжелидж,
Искам още веднаж да Ви благодаря. Благодарение на Вашата помощ аз и съпругата ми сега ценим много повече значението на водата за нашето здраве.
Имаме чувството, че повишаването на ежедневното количество вода допринесе много -за загубата на теглото ни — нашите лекари отдавна ни съветват да отслабнем. Аз отслабнах около 22 килограма, така че вече не трябва да взимам лекарства за понижаване на кръвното си налягане. При жена ми отслабването спомогна за облекчаване на болките в гърба й. Освен това тя счита, че сега има no-малко проблеми и с алергията си.
Със сърдечни поздрави Е. Майкъл Патурис
Майкъл Патурис е ротарианец като мен. Той се натъкнал на труда ми преди няколко години, след моя реч, която държах в неговия клуб. Веднаж бяхме заедно на обяд и аз му разясних подробно, доколко хипертонията и затлъстяването на тялото са следствие от хроничното обезводняване на организма. Той прие съвета ми и започна да пие ежедневно повече вода. Освен това убеди в същото и съпругата си. Обърнете внимание особено върху въздействието на увеличения прием на вода върху алергиите и астмата, които се съдържат в тези две приложени писма.
Писмо от: Уолтър Ф. Бурмайстер, Ел Пасо, 3.8.1994 г.
Уважаеми д-р Батманжелидж,
След Вашето последно писмо от 24.5.1994 г. и последвалия го телефонен разговор аз смених адреса си и затова бях доста зает.
Но да се върна към най-важното: мога да потвърдя, че питейната вода подействува много благоприятно за смъкване на кръвното ми налягане. Започнах да я пия от април 1994 г., след като в продължение на години бях взимал диуретици и калциеви блокери. По Вашата препоръка почнах да пия ежедневно най-малко по два, а понякога и повече литра вода от водопроводната мрежа и го правих в продължение на три месеца. Кръвното ми налягане, което дотогава регулирах с лекарства, постепенно спадна до средно 150-160 на 75-80.
Жена ми сама си измерва кръвното налягане, като всеки път го мери контролно по два-три пъти. Най-добрата стойност при нея често бе 120/75, много рядко 140/90. Това лечение чрез питейна вода, щипка сол, витамини и минерални вещества, допринесе да се чувствам много no-отпуснат. Убеден съм, че наистина сте открили пътя към революционни и прекрасни новости в медицината.
Тъй като искате да дадете в книгата си за водния баланс в човешкия организъм убедителни доказателства за това, предлагам Ви личния си опит като знак за моята благодарност.
С високо почитание Уолтър Ф. Бурмайстер
Уолтър Бурмайстер изпита въздействието на водата върху собственото си кръвно налягане. Както може да се види от писмото му, той успява да понижи кръвното си налягане без медикаменти чрез естествени методи.
Ако водата съвсем естествено действа диуретично, защо тогава интелигентни и очевидно образовани хора все още настояват да изхвърлят водата през бъбреците чрез химически средства? Що се отнася до мен, аз разглеждам тази постъпка като лекомислена. Тъй като по този начин се увреждат бъбреците, а накрая и сърцето, тази практика трябва да бъде прекратена.
Колегите ми, които продължават да предписват обезводняващи лекарства при високо кръвно налягане, се излагат на опасността да бъдат обвинени от пациентите си в небрежност при лекуването им. Чрез новите информации пациентите придобиват достатъчно знания за това, какви вреди могат да настъпят при продължаване предписването на диуретични средства при хипертония! Да се надяваме, че жалбата срещу тютюневата промишленост от февруари 1995 г. ще бъде урок и за индустрията на здравето.
Повишени стойности на холестерола
Повишеното съдържание на холестерол в кръвта е знак, че телесните клетки са изработили защитен механизъм, за да се противопоставят на осмотичната сила на кръвта, чрез която се отнема още вода през клетъчната мембрана. Възможно е също концентрираната кръв да не може да отдава достатъчно вода на клетките през клетъчната мембрана, за да се поддържат нормалните функции на клетките. Холестеролът е един вид естествено „лепило", което, изливайки се в отворите на клетъчната мембрана, прави стените на клетката непроходими за водата (виж рис. 13). Свръхпроизводството на холестерол и натрупването му в клетъчната мембрана е природна даденост, за да се предпазят живите клетки от обезводняване. В живите клетки, които имат ядро, холестеролът регулира пропускливостта на клетките за водата. В живите клетки без ядра съединенията от мастни киселини, от които е изградена клетъчната им мембрана, са тези, които правят възможно оцеляването на клетката при обезводняване и изсушаване. Отделянето на холестерол в клетъчната мембрана е част от системата за оцеляване на клетките. Той е необходимо вещество. Наличието на твърде много холестерол показва обезводняване на организма.
Нормално водата е тази, която свързва градивните елементи от въглерод чрез своята адхезионна сила (сила на привличане-б.пр.). В обезводнената мембрана тези свойства на водата са загубени. Докато от една страна водата поддържа здрава структура на мембраната, от друга страна тя същевременно преминава пред отворите на клетката.
Рис. 13 показва структурата на двойна мембрана, веднаж при достатъчно количество вода и друг път при много силно обезводняване. Какво е отражението на този процес на изсушаване в ежедневния ни живот? На това има съвсем прост отговор. Представете си, че сте седнали на масата и яденето е донесено. Ако преди да започнете да се храните не сте пили никаква вода, процесът на храносмилане изисква своя дял от вода от останалите клетки на тялото. Върху храната в стомаха трябва да се излее вода, за да могат да бъдат раздробени протеините на техните основни градивни елементи — аминокиселините. Водата е нужна и в червата, за да бъдат преработени съставните части на храната и да се придвижат по-нататък в черния дроб.
форми на съществуване на двойната мембрана
рис.13
В черния дроб специализирани клетки продължават преработката на смлените в червата хранителни вещества. Черният дроб също се нуждае от вода, за да преработи съставките на храната. Кръвта, която е снабдена с нови изграждащи вещества и има необходимия състав, бива изпомпена в дясната сърдечна камера. Едновременно в дясната половина на сърцето от лимфната система постъпват някои от мастните съставки. После тази кръв бива изпомпена в белите дробове, за да бъде обогатена с кислород и за обмен с разтворените в кръвта газове. В белите дробове кръвта допълнително се обезводнява от добавянето на кислород — чрез изпаренията при издишване, които през зимата се виждат като пара от дъха ни.
После силно концентрираната кръв преминава от белите дробове в лявата сърдечна камера и се изпомпва в артериалното кръвообращение. Първите клетки, които влизат в съприкосновение с високо концентрираната осмотична кръв, са клетките, изграждащи големите кръвоносни съдове и капилярите в сърцето и мозъка. Клетките в извивките на артериите също усещат налягането на пристигащата кръв. Тук клетките или сами трябва да се предпазят, или настъпват трайни увреждания. Не забравяйте, че състоянието на клетъчните мембрани много зависи пряко от водата, която остава в клетките, а не от водата, която се изтегля от тях чрез осмотичното налягане. Един поглед върху рис.14, а после и върху рис. 13, ни помага да разберем този процес на приспособяване към обезводняването с помощта на холестерола.
Накрая настъпва момент, когато мозъкът разбира, че недостигът на вода в организма е станал по-голям, и по време на храненето човек изпитва желанието да пие вода. Но вече е твърде късно; клетките, които изграждат кръвоносните съдове, вече са получили уврежданията. И когато обезводняването стане забележимо чрез стомашните оплаквания, ние от глупост предписваме ангиациди! Не вода, а антиациди! Не вода, а хистамин-блокери! За нещастие този проблем съществува при всички видове лечение, извършващо се от гледна точка на модела за твърдите вещества. Всички методи за лечение са насочени към отстраняване на симптомите. Те нямат за цел отстраняването на причините за възникване на проблема. Затова болестите не биват излекувани. Те се лекуват в продължение на целия живот.
Основната причина за дегенеративните заболявания не е известна, понеже се следва погрешна парадигма. Ако разберем, че най-важната съставна част от храносмилателния процес е водата, тогава битката е почти спечелена. Ако дадем на тялото необходимата вода преди ядене, битката срещу произвеждането на холестерол в кръвоносните съдове е спечелена окончателно.
Ако в определено време от деня изпиваме определено количество вода, така че клетките на организма добре да се изпълнят с вода, задействането на системата „холестерол-храносмилателен тракт", служеща да задържи водата да не преминава през стените на клетките, става почти ненужно. Отделянето на холестерол намалява. За управляваните от хормоните ензими, които подпомагат изгарянето на мазнините, беше установено, че след разходка от един час те продължават да действат в организма в продължение на дванадесет часа.
сърцето и белите дробове-първите органи
рис.14
Изглежда е вярно и твърдението, че след такава разходка (за активизиране изгарянето на мазнините) при ниско ниво на холестерола се разгражда и вече натрупалия се холестерол и кръвта ............
http://www.spiralata.net
|
