Вие сте тук:

Начало Други Статии Тялото жадува за вода 3-та част

Тялото жадува за вода 3-та част

отново започва да тече през блокираните преди това артерии (за това виж и писмото на г-н Фокс).
Две разходки през деня — на всеки дванадесет часа — подържат активността на управляваните от хормоните ензими (зависещата от хормоните липаза) денонощно и помагат разграждането на прекаленото натрупване на липоиди (мастоподобни вещества) в артериите.
Личен опит, който трябва да ни накара да се замислим.


Писмо от: Мохамед Вахби, Посолство на Арабска република Египет, Вашингтон, 1.5.1991 г.
Многоуважаеми д-р Батманжелидж, Искам с настоящето писмо да Ви благодаря за това, че допринесохте да се чувствам по-добре. От 1982 г. имам оплаквания, свързани с високото ниво на холестерола ми. При първото измерване той беше на стойност 278. Тогава бях в Германия и започнах да спазвам строга диета, така че след около два месеца отслабнах с осем килограма и холестеролът ми спадна на 220. Не бях склонен да продължа да поддържам това ниво чрез'медикаменти, особено след като лекарите в Египет бяха на мнение, че тази стойност на холестерола според техните виждания вече не е толкова опасна. (.) През последната година за мой ужас се оказа, че холестеролът ми се е покачил на 279. Тогава имах щастието да Ви срещна. Когато Вие ми „предписахте" да пия обилно вода (2 пълни чаши) преди ядене, вместо лекарствата, които бях готов да вземам, първоначално аз бях скептичен, още повече че Вие не счетохте за необходимо спазването на някаква особена диета. След два месеца, при това без особено да се придържам към старите правила, които затрудняваха живота ми, холестеролът ми за първи път от девет години спадна на 203! Изненадващо аз отслабнах и 4 кг, като запазих новото си тегло и до днес. Всеки ден се чувствам все по-добре и мисля, че при следващото измерване холестеролът ми ще бъде с още no-ниска стойност. Така аз си взех сбогом с „ нормалните " египетски стойности и поздравих новите американски стойности на холестерола си, които поддържам без чувството, че съм загубил нещо!
Наслаждавам се на храната, естествено с мярка, както отдавна не бях го правил, без страховете, които винаги имах и съм убеден, че Ви дължа огромна благодарност.
Сърдечни поздрави: Г-н Мохамед Вахби
Г-н Вахби не е сам със своите опасения. Повишената стойност на холестерола дава основание за страхове. Общоизвестно е, че с повишения холестерол в кръвта са свързани много заболявания. В миналото за нормални са считани различни стойности на холестерола — днес за нормални се считат стойности от 200 (милиграма на 100 милилитра кръв). Аз лично считам, че нормалната стойност е между 100 и 150. Моите собствени стойности са между 89 и 130. Защо? На 28 март 1991 г. списание New England Journal of Medicine ("Ново английско списание за медицина") съобщи за един 88 годишен мъж, който изяждал по 25 яйца и въпреки това нивото на холестерола му било нормално. Това показва, че холестеролът, който поемаме с храната, има много малко общи неща с високото ниво на холестерола в кръвта.
Нека да обясня нещо: прекаленото образуване на холестерол е резултат от обезводняване. Дехидратацията, а не нивото на холестерола е причина за много различни болести. Затова е важно да обръщаме повече внимание на количеството вода, което поемаме, отколкото на съставките на храната. Ако ензимите действат правилно, всяка храна може да бъде смляна, включително и холестерола, съдържащ се в нея. Затова г-н Вахби е можал да намали нивото на холестерола си без спазването на специална диета (виж писмото му).
Той живял.съвсем нормално и въпреки това само за два месеца и без ограничения в храната стойностите на холестерола му спаднали от 279 на 203. Трябвало е само да пие вода преди храненията. Ако беше правил и ежедневните разходки, стойността на холестерола му би намаляла още повече през тези два месеца. Но с времето той ще разбере и това. Той разреши да публикувам писмото му, защото беше толкова щастлив затова, че толкова просто е постигнал всичко това и защото желае да го съобщи и на останалите хора.
Ако повишеното количество вода намали нивото на холестерола Ви, но после той отново започне да се покачва, трябва да проверите дали организмът Ви получава достатъчно сол. Прочетете за солта в глава 11. Трябва да си спомните, че холестеролът е необходим като градивен елемент за повечето ензими в човешкото тяло. Затова е съвсем естествено след повишено отделяне на ензими да се засили нуждата от производство и на холестерол.
Счита се, че сърдечните заболявания започват с натрупване на холестеролови плаки в сърдечните артерии. По мое мнение всичко започва от това, че невротрансмитерите, които водят до стеснявания в белите дробове, преминават и в съдовете, по които циркулиращата кръв достига сърцето. Както вече обясних в главата за астмата, при обезводняване се отделят вещества, имащи за цел да разпределят водата, но които същевременно стесняват бронхиолите. Ако бъде преминат определен праг, който не е задължително да се изяви чрез астматичен пристъп, тези химически вещества могат да преминат в кръвта, която тече от белите дробове към сърцето и там да предизвикат свиване на стените на сърдечните артерии. Това води до болки в сърдечната област, известни под името „ангина пекторис".
Същите химически вещества предизвикват и натрупването на холестерол по стените на артериите. Общият фактор за тези различни оплаквания, които се обозначават като болести на сърцето и белите дробове, е настъпилото обезводняване. Прочетете писмото на г-н Сам Лигуори, което отпечатвам с негово съгласие. Неговите ангинозни (сърдечни) болки изчезват, след като започва да пие повече вода. Освен това той страда от повдигане на диафрагмата. И тук има подобрение. След известно време е напълно здрав. Вижте и писмото на Лорета Джонсън. Тя лекува сърдечните си оплаквания с вода на нейните 90 години. И то така, че вече не се нуждае от никакви лекарства.
Притежавам много подобни писма, но не мога да публикувам всичките. Избрах няколко, за да Ви покажа, че моите предложения не са само теоретични. Те действат при хора от най-различна възраст.
Писмо от: Самюъл Лигуори, ВАРД броудкастинг корпорейшън, Пистън, 2.12.1994 г.
Многоуважаеми д-р Батманжелидж,
Искам да Ви благодаря, че информирахте нашите слушатели за здравословните предимства от изпиването на два литра вода на ден.
По този начин Вие помогнахте не само на радиослушателите, аз самият вече съм зареден с много повече енергия, откакто преди седмица започнах да пия по 1 литър вода дневно.
Сърдечните оплаквания, които имам от пет години изчезнаха, а оплакванията ми, свързани с повдигането на диафрагмата ми, намаляха. Чувствам се нов човеик.
От 20 години водя токшоу по радио ВАРД, но за интервюто с Вас ще си спомням винаги.
Със сърдечни поздрави: Самюъл М. Лигуори
Писмо от: Лорета М. Джонсън, Наугатук, 11.5.1994 г.
Многоуважаеми д-р Батманжелидж,
На 90 години съм и имам ангина пекторис. Нямам болки или гърчове в гръдната област, а болки във врата — силни напрегнати болки и пулсът ми е много ускорен.
След като прочетох книгата Ви „започнах да пия вода. Когато получа пристъп от ангина пекторис, лягам и пия вода! И няма да повярвате, но вече не се нуждая да взимам Нитростат (Нитроглицерин). Много съм радостна от това, защото нитростатът изгаряше устата ми и правеше язвички. Сега винаги имам до мен малко шише с вода и естествено в къщи пия много вода. Хиляди благодарности!
Лорета М. Джонсън
Случаят с г-н Фокс е много необикновен, защото неговото тежко сърдечно заболяване се е подобрило дотолкова, че той вече може да води нормален живот — без операция за байпас, каквато е на мода днес. F-н Фокс е на 60 години, по-рано е бил електроинженер и дълги години е заемал отговорни постове във флота. Днес той е един от петдесетте специалисти за „Виждане по естествен начин", които са тренирани по метода на Бейтс. На един етап от живота му съществувала опасност да ослепее с едното си око, а скоро след това и с другото. Тогава личният му интерес го срещнал с метода на Бейтс. Като резултат от тренировките му намаляването на зрението не продължило и сега светлината на очите му е спасена — той вижда почти нормално.
Преди няколко години минавал за хипертоник. Получил лекарства, за да понижава кръвното си налягане. Но не можал да ги взима, понеже не му понасяли. Проблемите му започнали със сърдечни кризи. В писмото си той обяснява, какво се е случило и как се е стигнало дотам, сега да се чувства добре. Връхна точка в писмото му е фактът, че след два месеца засилено поемане на вода и лека промяна в начина му на хранене, коронарните му артерии станали толкова свободни, че той се почувствал добре. Сега води нормален живот без болки, без всякакви лекарства и без операция за байпас.
Представете си: човек като г-н Фокс с тежки сърдечни кризи след 2 месеца може да води нормален живот, не се нуждае от операция, макар че преди това не са му помогнали дори лекарствата! Предлаганият естествен метод изглежда се опира научно и логически на физиологичния обрат в процеса на заболяването — идеалният път за лечение на някои дегенеративни заболявания.
Писмо от: Джон Фокс, Арлингтън, 25.3.1992 г.
През пролетта на 1991 г. чух от един член на „ Фондацията за простота в медицината " за значението на водата като лечебно средство. Шест месеца преди това получих два сърдечни инфаркта и бях подложен на ангиопластична операция. След операцията ми предписаха силни дози калций, бета-блокери, детски аспирин, нитроглицерин (за болката) и медикаменти за регулиране на холестерола. Ангиограмата след операцията показа, че една от сърдечните ми артерии е блокирана към 97% от холестеролови отлагания. Съобщиха ми, че сърцето ми е тежко увредено.
След като шест месеца стриктно спазвах предписаната ми оздравителна програма, забелязах, че състоянието ми бързо се влошава. Паради болките в лявата ръка, гърба и гърдите спях лошо, а чувствах, болки и по време на моите ежедневни разходки. Вече се виждах пред операция за поставяне на байпас. По същото време чувствах и силни странични явления от взиманите лекарства: простатата ми предизвикваше задържане на урината, имах проблеми със зрението и паметта си.
За подобряване на състоянието си започнах да пия в продължение на три дни 6 до 8 чаши вода (по четвърт литър). Беше ми казано, че трябва да пия водата половин час преди ядене. Престанах да вземам антихолестероловите таблетки, аспирина и нитроглицерина. След като почувствах ползата от водата, изглежда таблетките повече не ми бяха нужни. Освен това пиех портокалов сок и отново започнах да употребявам сол (защото спазвах безсолна диета). След първите три дни с допълнителна вода се почувствах по-добре. В продължение на следващите три седмици намалих посте-пено калция и бета-блокерите и установих положителни промени. Когато почувствам болки, пия вода и веднага усещам облекчение. Храната си остана същата — плодове, зеленчуци, пилета, риба, портокалов сок и сок от моркови. За повече триптофан (важна аминокиселина) ям бяло сирене и леща-чорба.
Д-р Батманжелидж ми препоръча да правя по 2 едночасови разходки всеки ден (с темпо 25 минути за миля). След два месеца вече нямах никакви болки — дори когато изкачвах стръмен път. След пет месеца съкратих разходките си на половин час дневно, но затова пък засилих темпото — 15 минути за миля. По време на разходките никога не съм имал чувство на стягане в сърдечната област и енергията ми нарасна двойно. Паметта ми отдавна отново е наред, също и зрението ми отново е нормално.
През октомври 1991 г. се подложих на серия химически и физически тестове, направих рентгентови снимки, сонограма, ехокардиограма и електрокардиограма, за да установя състоянието на сърцето си. Тестовете показаха, че състоянието на сърцето е нормално и повече не се нуждая от никакви медикаменти, за да поддържам нормален живот. Моят лекар не искаше да повярва, колко просто са постигнати тези изменения в здравето ми.
Джон О. Фокс
Ако добавим думите на г-н Вахби към споделения опит от господата Фокс, Патирус, Лигуори и Пек, от г-жа Джонсън и г-н Бурмайстер, лесно ще открием, че обикновената чешмяна вода притежава неизвестно досега лечебно въздействие. Водата е най-лесно достъпното естествено лекарство за редица от най-често срещани-
те тежки заболявания, от които умират хиляди хора годишно. Сърдечното заболяване или обезводняването е това, което убива човека? Химическите реакции, различните възможности, чрез които отделният човешки организъм реагира на обезводняването, имат различни медицински названия и се лекуват по различен, но неефективен начин.
Дехидратацията е общовалиден фактор. Различните химически съставки на човешкия организъм водят до различни признаци на хроничното обезводняване. Едва при по-късната му проява се появяват други признаци на изсушаването. Причината за това, първите признаци да бъдат различни, се дължи на факта, че клетките реагират селективно чрез вземане на т. нар. „душови" мерки.
Ако прочетете още веднаж писмата на г-н Пек, г-н Патирус и г-н Грей, ще видите, че те са имали разнообразни проблеми, които са отстранили чрез редовното ежедневно пиене на вода. Сега те вече са просветени и знаят на какво се дължи грешката, която води до непрекъснати здравословни проблеми в научно развитите страни. В тях всички лекуват простото обезводняване на организма по арогантен начин чрез боздугана на химията дотогава, докато се появят действителните заболявания.


Глава 7 СВРЪХТЕГЛО

Тайната на грижите за даден пациент се състои в това, да се грижим за него.
Сър Уйлям Ослер

Въпрос: Защо 30% от американците страдат от свръхтегло?
Отговор: Заради едно основно заблуждение:
Те не знаят, кога са жадни; не могат да направят разликата между „течност" и „вода".
Нека поговорим за писмата на г-н Пек, г-н Патирус, за Присцила Престън и Дона Гутковски. Всички те са отслабнали с 15 до 23 килограма, когато започнали предимно да пият вода. Друга жена свали за no-малко от година 29 килограма тегло, което получила през предишните шест години. Като четете по-нататък ще забележите колко просто е да отслабнете. Но ако не Ви дам никакви доказателства за това, ще ме упрекнете, че прекалено опростявам нещата.
Централната контролна система в мозъка веднага разбира кога енергийното ниво в организма е твърде ниско. Чувствата на жажда или глад също възникват, когато запасът от енергия, който трябва да бъде лесно достъпен, е твърде малък. За да бъде мобилизирана енергията от натрупаната мазнина е необходимо да се задействат хормоналните механизми. Това трае доста дълго (необходима е и известна физическа активност, за да се освободи енергията), за спешните нужди на мозъка. Затова предният мозък получава енергията си или от хидроелектрически-те процеси в клетъчната мембрана, или от захарта в кръвообращението. Функционалните му нужди от вода са особено спешни — защото не само доставянето на енергия, но и транспортната система в микротеченията се нуждаят от повече вода.
Следователно, да обърнем внимание на нуждите на мозъка — едновременно възникват чувствата за жажда и глад. Ние не разпознаваме чувството за жажда и считаме двата индикатора за желание за ядене. Ядем, когато организмът ни се нуждае от вода. Хората, които са намалили теглото си, са успели да разделят двете чувства на жажда и глад, като преди ядене са пили вода. Затова те не са яли прекалено много, в стремежа си да задоволят жаждата за вода.

Проблемът с прекаленото ядене
Съотношението между човешкия мозък и телесното тегло е около 1/50. Мозъкът притежава около девет билиона нервни клетки („компютърни чипа"), които съдържат 85% вода. Двадесет процента от кръвта в кръвообращението е предназначена за мозъка и се транспортира до него. Това означава, че мозъкът трябва да извлече от циркулиращата кръв това, от което се нуждае, за да функционира нормално. Мозъкът е частта от тялото, която е постоянно активна. Той преработва всички информации от различните части на тялото, а също и тези, които се стичат ежедневно към него от физическата, социалната и електромагнитната околна среда.
За да преработи всички впечатления и да активира всички части на тялото за координиран отговор, мозъкът се нуждае от огромни количества енергия. Същевременно той изразходва енергия за създаването на градивни вещества и за различните химически „доставчици" (невротрансмитери), които се произвеждат в мозъчните клетки и трябва да бъдат транспортирани до съответните нервни окончания. Транспортната система също се нуждае от енергия. Това голямо изразходване на енергия от мозъка е главната причина той да получава 20% от циркулиращата кръв.
Мозъчните клетки натрупват енергия в две основни форми: като АТФ и като ГТФ —депа — подобно на откритите складове за въглища и кокс в електроцентралите. Някои дейности получават енергия от АТФ-депата, намиращи се в различни части на клетките, главно в мембраните. Информацията постъпва в клетъчните мембрани и се преобразува в реакция. Във всяка клетка съществува система за подобряване на енергията. Не всяко дразнение изисква отдаване на енергия от АТФ-депото, за да бъде регистрирана и да се даде отговор.
При някои дразнения не се достига прага на отдаването на енергия. Мозъкът определя кои дразнения заслужават изразходване на енергия и кои не. Ако АТФ-резервът е малък, много дразнения не предизвикват ответна реакция. Тези ограничени АТФ-резерви се тълкуват от някои свръхактивни мозъчни клетки като състояние на умора при функционирането, което се контролира от тези клетки. Абсолютно същото се отнася за ГТФ-депата. В някои случаи на крайна необходимост може част от енергията от ГТФ-депата да бъде отклонена, за да се задвижат АТФ-депата и да запазят изпълнението на някои от най-важните функции, които иначе биха страдали от недостиг на енергия.
Натрупването на енергия в мозъка изглежда силно зависи от наличието на захарта. Мозъкът постоянно изтегля глюкоза от кръвта, за да пълни с енергия АТФ- и ГТФ-депата. Наскоро беше направено откритието, че човешкият организъм сам произвежда „хидроелектрическа енергия", когато водата се просмуче в клетъчната мембрана и задвижи няколко твърде специални помпи за производство на енергия, подобно на произвеждането на хидроелектрическа енергия при язовира на някоя река. По този начин мозъкът използва два механизма за задоволяване на нуждата си от енергия: първо — енергията се придобива от хранителната обмяна на веществата и образуването на захари и второ — от снабдяването на организма с вода и преобразуването й в хидроелектрическа енергия. Новите знания потвърждават мнението, че мозъкът зависи преди всичко от енергията, придобивана по „хидроелектрически път", особено за нуждите на транспортната система, снабдяваща нервите в различните части на тялото.
За да задоволи изискванията на мозъка, човешкото тяло е развило много фина система за уравновесяване, за поддържане на относително постоянна концентрация на кръвната захар. Това става по два различни начина: от една страна се стимулира приемането на протеини и нишестени храни, които се преобразуват в захари освен захарите, съдържащи се в самата храна. От друга страна се преработват скорбялата и протеините от резервите на организма. Последният механизъм се нарича глюконеогенеза. Става дума за ново образуване на захар от други вещества. Този процес на изхранване на мозъка се извършва в черния дроб.
Зависимостта на повечето мозъчни функции от енергията, добивана от захарта, стига дотам, че асоциациите за ситост или наслада се свързват с вкуса на Сладкото. Развила се е специална кодова система, която има за цел координирането на функциите на останалите органи, при която езикът като усети сладък вкус, веднага се възбужда черния дроб. Ако в кръвообращението няма достатъчно захар, черният дроб започва нейното производство и постоянно повишава нивото на захарта в кръвта. Първо се превръща в захар скорбялата, след това протеините и накрая малки количества мазнини, като процесът на преобразуване на мазнините е много бавен.
Тялото трябва да бъде известно време без храна, преди да започне процесът на преобразуване на мазнините. Протеините могат да се разграждат много по-лесно от мазнините. Натрупванията на мазнини се състоят от много отделни единици от свързани помежду си мастни киселини, които трябва да бъдат разградени заради високата си енергийна стойност. Всеки грам мазнина дава девет килокалории енергия, всеки грам протеин или захар — само четири килокалории. Това е причината, поради която човек изпитва по-малък глад, когато бъдат преобразувани мазнините.
При децата мастните депа са кафеви и в тях има силна циркулация на кръв. В кафевите мастни депа преобразуването на мазнината става директно и така се създава топлина. С възрастта циркулацията на кръвта в мастните депа става по-бавна и затова те не са така добре достъпни за разграждащите ензими. Ако мускулите не са активни, разграждащите ензими много по-лесно попадат в тях и използват белтъчините им, за да ги превърнат в захари. Ако обаче мускулите са в действие, те започват да използват и да преработват част от натрупаните в тях мазнини като източник на енергия, за да могат да действат, да запазят обема си или дори да го увеличат. За тази цел мускулите активизират един разграждащ мазнините ензим — „зависимата от хормоните липаза". При опити в Швеция неколкократно повторени кръвни тестове са показали, че активността на този ензим настъпва след едночасова разходка и след това продължава още дванадесет часа. Когато мускулите използват мазнините, за мозъка остава повече захар.
При повтарящи се разходки активността на изгарящите мазнините ензими е no-силно изразена. Натоварването на мускулите трябва да бъде част от всяка диетична програма, защото то има дълготрайно и непосредствено физиологическо въздействие върху разграждането на мазнините. И точно този ензим прочиства стените на кръвоносните съдове от натрупаните по тях мастни плаки. Тази физиологична реакция на организма на разходките е отстранила здравословните проблеми и при г-н Джон Фокс. Чрез увеличаване приема на вода той получава повече енергия и издьржливост, разходките са стимулирали действието на ензимите, които са прочистили неговите артерии.
Работата в офиса и на бюрото е само една от културните промени, станали съставна част от модерния ни начин на живот. Физиологията на организма още не се е променила достатъчно, за да може да се пригоди в достатъчна степен към това ненормално във функционално отношение използване на човешкото тяло. Организмът все още се нуждае от работа на мускулите, за да функционира нормално. Когато тялото работи нормално, то знае кога и колко трябва да яде, без да се натрупват мазнини. Всяка част от тялото използва своя дял от енергията за достатъчно и добре координирано функциониране. Поне така е замислено.
Но ако повече се натоварва мозъкът — както е в стресови ситуации — а тялото не се движи достатъчно, може да се случи някой по-малко дисциплиниран човек да яде по-често и по-големи количества захар, за да снабдява мозъка си със захар. Положението става още по-драматично, ако не се обърне внимание на сигналите на организма за жажда, в случаите когато то се нуждае от вода за запасите си от енергия, а също и ако вместо да се пие вода, се поема повече храна. При стрес тялото се обезводнява. Защо увеличаваме теглото си е съвсем просто: ядем, за да подсигуряваме мозъка за денонощната му дейност. Но като ядем, само 20% от храната достига до мозъка. Остатъкът непрекъснато се натрупва като запас, особено ако не бъде изразходвана j предназначената за мускулната активност част. Ако източник на енергията е водата, това не може да се случи. Излишната вода се изхвърля под формата на урина.

Напълняване чрез пиене на диетични напитки
Според моите наблюдения диетичните напитки (всички възможни лимонади и заместители на захарта промишлено производство) водят до увеличаване на теглото, макар че не съдържат значимо количество калории — при това те се предпочитат главно от хора, които искат да контролират теглото си. Един пример прави нещата още по-ясни: млад мъж, в средата на двадесетте години, висок 1,65 м. Както е обичайно при повечето студенти, които страдат от стрес преди изпитите, често пиел лимонада. Още след завършване на гимназията вече имал свръхтегло.
После, за да отслабне, започнал да пие още диетични напитки, по осем кутийки на ден. След около две години наддал още 15 кг. Не минало много време и той бил толкова дебел, колкото висок. Затруднявал се при бягане и изглеждало така, като че ли трябвало да се засили, за да направи следваща крачка. Пиел диетични напитки по време на ядене и ядял повече, отколкото било необходимо за организма му.
Човек използва някакъв подсладител, за да не внася в организма си излишни калории и въпреки това надебелява. Това противоречие изисква обяснение. В следващите редове Ви предлагам резултатите от моите изследвания като решение на тази загадка. Има много хора, които посягат към диетичните напитки и вместо да отслабнат, надебеляват. Като доказателство цитирам писмото на Дона Гутковски, която в продължение на години пиела лимонада и постоянно надебелявала, независими какво друго предприемала, за да отслабне.
През 1850 г. в Америка годишно се изпивали само по 1,6 четвъртлитрови шишета с лимонада на човек от населението (общо 0,4 литра). В края на 80-те години на този век (XX век — б.пр.) вече се изпивали 500 кутийки по 0,330 литра на човек годишно (165 литра).
Годишната статистика на промишлеността за безалкохолни напитки за 1944 г. показва консумация от 186 литра лимонада на човек. 28,2% от тях се падат на различните диетични лимонади. Тази консумация бавно започва да намалява. 84% от цялата консумация на безалкохолни напитки се пада на две марки — кока-кола с 48,2% и пепси-кола с 35,9%. От тези 84% само 5,5% се пада на безкофеинови диетични напитки. Тези цифри показват, че много хора пият напитки, съдържащи кофеин, като само 22% избират диетичните безалкохолни напитки.
Една анкета в Пенсилванския държавен университет показа, че някои студенти пият до 14 кутийки безалкохолни напитки на ден. Едно момиче стигнало до 37 кутийки кока-кола за два дни. Някои признават, че не могат да живеят без газирани напитки. Ако трябва да се откажат от тях, при тях се изразяват признаци, както при пристрастените към други дроги.
Boys Life Magazine (анг.: Списание „Юношески живот" — б.пр.) прави анкета сред читателите си и установява, че 8% от тях пият по 8 и повече кутийки лимонада на ден. Организаторите на една среща на бой-скаути събрали 200,000 празни кутийки за вторични суровини. Съюзът за безалкохолни напитки извършил анкета в болниците за използването на безалкохолните напитки и се оказало, че 85% от болниците сервират такива напитки на пациентите си заедно с храната. Изследванията показват, че кофеинът момее да предизвика пристрастяване. Медиите, които не искат да развалят отношенията си с индустрията за безалкохолни напитки като техен рекламодател, са намерили един по-малко опасен израз за това явление. Те говорят за зависимост от кофеина.
Употребата на безалкохолни напитки се стимулира от обществото, защото се предполага, че тези промишлено произвеждани напитки удовлетворяват потребностите на организма също така, както водата.
Счита се, че организмът се задоволява подобаващо, тъй като напитките съдържат вода. Това е погрешно.
Тази нарастваща на широка основа консумация главно на съдържащи кофеин напитки става неподозирана причина за много от здравословните проблеми в нашето общество. Погрешното предположение, че всички течности изпълняват еднаква функция за задоволяване нуждите на организма, става причина за възникването на редица болести, които често са свързани и с повишаване на теглото. За да осмислим казаното, трябва да разберем някои прости принципи на анатомията и физиологията на мозъка, чрез които се регулират както яденето, така и пиенето.
Недоразумението, че всички готови напитки снабдяват организма с ежедневната му необходима доза вода, е виновно за появата на някои болести много повече от всяка друга причина. Обезобразяването на тялото чрез натрупването на мазнини е първата крачка към упадъка на човешкия организъм и това, по мое мнение, се предизвиква от фалшивия избор на безалкохолните напитки. Някои от тези напитки са по-вредни от други.
Кофеинът, една от основните съставки на повечето безалкохолни напитки, е дрога. Той има свойството да води до пристрастряване, тъй като въздейства директно на мозъка. Освен това той възбужда бъбреците и води до повишено отделяне на урина, действа обезводняващо. Погледнато физиологически кофеинът е дехидратиращо вещество. Това е главната причина, поради която човек трябва да пие толкова много кутийки лимонада дневно и въпреки това да не насища жаждата си: водата не се задържа достатъчно дълго в организма. Едновременно с това много хора тълкуват погрешно жаждата си за вода. Тъй като предполагат, че с лимонадите поемат достатъчно вода, те мислят, че са гладни и ядат повече, отколкото е необходимо за тялото им. Така съдържащите кофеин напитки, довели до обезводняване, след известно време водят и до напълняване; хората са яли твърде много, защото са объркали чувствата си на жажда и глад.
Кофеинът зове консуматора си: „Вземи ме!" Той стимулира мозъкът/тялото, дори когато те са изтощени! Кофеинът намалява контролния праг на АТФ-депото. Натрупаната АТФ се използва за функции, за които обикновено не се е използвала.
Безалкохолните напитки със захар задоволяват нуждите на мозъка от захар. Ако кофеинът освободи АТФ-енергия за определени дейности, освободената захар попълва част от загубената енергия в АТФ, но крайният ефект все пак е твърде голямото разграждане на АТФ-депото от мозъка.
В началото на 90-те години на XX век безалкохолната индустрия започва да използва нов подсладител — вместо захарин започва да се използва аспартам. Последният е 180 пъти по-сладък от захарта, а няма никакви калории. Той се използва навсякъде, тъй като ФДА (Food and Drug Administration — администрацията за храни и лекарства — американските власти за наблюдение върху хранителните стоки) няма никакви опасения, поради които да не го препоръчва като заместител на захарта. За съвсем кратко време той намира място в повече от 5000 рецепти.
В стомашно-чревния тракт аспартамът се превръща в две аминокиселини — аспартат (сол на аспарагиновата киселина) и фенилаланин (жизненоважна аминокиселина в белтъчините), а освен това и в метанол — дървесен спирт. Твърди се, че черният дроб премахва отровите от метиловия алкохол. Аз лично мисля, че това се твърди само за да се успокоят възразяващите срещу продаването на тази индустриално изготвена „храна", съдържаща токсични добавки.
Тъй както кофеинът променя АТФ в АМФ, така аспартатът променя енергийното ГТФ-депо в ГМФ такова. Двете, АМФ и ГМФ са използвани горива, те предизвикват жажда респ. глад, за да се попълнят отново изразходваните енергийни запаси в мозъчните клетки. Така че е ясно: диетичните напитки водят до безразборното използване и пренатоварване на енергийните резерви на мозъчните клетки.
Научно е доказано, че.изгорелите АМФ вещества предизвикват глад. Кофеинът създава зависимост и хората, които редовно го консумират, трябва да бъдат наричани „колахолици". Ясно е, че хора със заседнала работа надебеляват при консумация на съдържащи кофеин напитки; по-честото приемане на храна се предизвиква индиректно, тъй като мозъкът увеличава освобождаването на енергийните си резерви. Само една част от енергийните стойности на приетата храна се използва от мозъка. Остатъкът от енергията се натрупва под формата на мазнини, ако не бъде използвана от активната дейност на мускулите. Това увеличаване на теглото е един от многото аспекти, свързани с консумацията на диетични напитки.
Все пак важен е фактът, че в мозъка възниква рефлекс, който реагира на сладкия вкус. Обикновено това се нарича „Фазова реакция на мозъка". Дългогодишния опит, който има организмът, че при сладък вкус се получава енергия, се превръща в условен рефлекс. Щом езикът бива стимулиран от сладък вкус, черният дроб получава послание от мозъка да се подготви за поемане на нова енергия отвън— захарта. Черният дроб прекратява произвеждането на захар от протеиновите и нишестените резерви на организма и вместо това започва да натрупва веществата, изгарящи при обмяната им, които циркулират в кръвта. Както посочват Майкъл Г. Тардоф, Марк И.Фридман и други учени, фазовите реакции не променят дейностите при обмяната на веществата в полза на натрупването на хранителни вещества; нужното за превръщането гориво намалява и това води до чувството за глад.
Ако тази реакция действително е предизвикана от захарта, тогава черният дроб ще преработи приетата захар. Ако със сладкия вкус, обаче, не е свързано поемане на захар, в тялото възниква желание за хранене. Черният ^дроб подава тези сигнали и обуславя чувството за глад. Колкото по-силно се стимулират вкусовите луковици в устата, без да се приемат съответните калории, толкова по-силно е желанието за хранене — за преяждане.
Влиянието на тази фазова реакция на мозъка върху вкусът за сладост е доказано чрез опити с животни при използването на захарин. Много изследователи са провели тези опити с използването на аспартам и се оказало, че при хората също възниква подобно желание да се яде повече. Блундел и Хил доказват, че нискокалоричният подсладител —разтвореният аспартам —увеличава апетита и води до приемане на храна през по кратки отрязъци от време. Те съобщават, че „доброволците след поемане на аспартам очевидно изпитват по-голям глад, отколкото след поемане на глюкоза." Това чувство за глад оказва своето влияние, то води до поемане на по-голямо количество храна.
Тардоф и Фридман доказаха, че този глад, предизвикан от подсладители, може да трае до 90 минути, дори и когато всички кръвни тестове показват нормални стойности. Учените показват, че дори след постигането на нормално ниво на инсулин в кръвта — инсулинът се счита за причинител на чувството за гдад — опитните животни поемат повече храна,, отколкото тези от контролната група. Това означава, че мозъкът запазва желанието за ядене дълго време след като вкусовите рецептори са стимулирани от вещества със сладък вкус, без в действителност в организмът да е постъпила действително захар. Сладкият вкус подбужда мозъка да програмира черния дроб така, че той да натрупва нови резерви, вместо да отдава вече натрупаните такива.
По принцип чрез тази физиологическа реакция на сладките вещества (при които липсват обявените чрез вкуса калории), човек е принуден да търси замяна за обявената енергия. Тази физиологична реакция е причината хората, които пият диетични напитки, за да отслабнат, вместо това да напълняват.
Когато кофеинът и аспартамът постъпят в организма, те въздействат стимулиращо върху клетъчната физиология на мозъка, черния дроб, бъбреците, панкреаса, ендокринните жлези и т.н. Аспартамът се превръща във фени-лаланин и аспартат. Последните действат стимулиращо на мозъка. Обединеното въздействие на кофеина и ас-партама води много бързо до активизиране на мозъка, защото те са в много по-големи количества, отколкото обикновено са веществата, които осигуряват хармоничната физиология.
Повечето нервотрансмитери възникват вторично от една или друга аминокиселина. Аспартагьт е една от двете особени аминокиселини, за които не е необходимо първо да бъдат преобразувани, преди да могат да оказват влияние върху мозъка. Определени нервни клетки притежават рецептори за две стимулиращи аминокиселини (аспартат и гаутамат-сол на глутаминовата киселина), които оказват силно влияние върху телесната физиология.
Използването на тези изкуствени подсладители с тяхната „фалшива" стимулация върху нервните центрове, при която погрешно се показва поемане на енергия, има много по-сериозни въздействия освен увеличаването на теглото. Физиологията на тялото се направлява предимно от нервите, които биват стимулирани от тези вещества. Употребата на подсладители, само защото те така приятно възбуждат вкусовите рецептори, без да знаем какъв дългосрочен ефект оказват върху организма ни, е най-малкото късогледство. Когато мисля за микрофизиологи-ята на клетките, навикът за използване на тези аминокиселини буди у мен големи безпокойства. Загрижен съм, какви дълготрайни влияния ще окажат тези химически подсладители при директното стимулиране на нервната и жлезните системи в мозъка. Природата е предвидила те да бъдат използвани за други важни компенсационни функции в организма.
Изследванията показаха, че някои нервни центрове, чиито продукти стимулират органите на размножаването и гърдите, притежават твърде много рецептори за аспартат. Продължителното стимулиране на млечните жлези на гърдите, без жената да е бременна, може да доведе до нарастваща опасност от заболяване от рак на гърдата при жените. В тази връзка решаваща роля може би играе хормонът- пролактин. Слабо е изследвано още участието на аспартамът при възникването на тумори в мозъка. При опити с мишки той е довеждал до образуване на тумори.
Представете си по аналогия малка платноходка, с която лодкарят иска да стигне в тъмнината до следващото пристанище. Във всеки случай посоката на вятъра не е идеална за него. Ако той се остави на чувството си на удоволствие и възбуда и бързо пътува по посока на вятъра, може да загуби целта пред очите си и в тъмнината да стигне да съвсем друга и непозната цел. Може би при това той поставя на карта лодката и живота си.
Подобно на платноходката човешкият организъм пътува в живота. Когато умът сочи своята цел, но забравя предназначението на тялото, когато позволява прекаленото стимулиране на небцето с изкуствени и неподходящи продукти (например подправки), тогава, погледнато в дългосрочен план, химията на тялото не е повече в състояние постоянно да се справя с фалшивите информации и човек получава увреждания.
Примитивна и опростена е представата, че водата може да бъде обогатявана със всякакви подобряващи вкуса химически вещества и че тези течности могат да заместят естествената и чиста вода, от която се нуждае организмът. Някои от тези химически вещества, като кофеин, аспартам, захарин и алкохол, действат едностранчиво върху мозъка и програмират телесната химия в противна на естествените процеси посока. Така както лодкарят стига до непознат бряг, когато се отдава на удоволствието, а не мисли за своята сигурност, така и всеки човек ще почувства последствията, ако непрекъснато консумира изкуствени напитки.
Както вече обясних, човешкото тяло притежава различни индикатори, за да покаже липсата на вода. Но тогава тялото се нуждае от вода, само от вода. Положението се усложнява, когато вместо вода, тялото получава напитки с изкуствен вкус.
Трябва също да помним, че кофеинът води до пристрастряване, въпреки че употребата му е легализирана. Децата са особено податливи към пристрастяване спрямо съдържащите кофеин напитки. При някои деца ранното стимулиране на организма чрез повишаващи настроението напитки може да доведе до програмиране на сетивата им още в училищна възраст към по-твърдите дроги.
По този начин дългогодишното и станало навик консумиране на безалкохолни напитки и по-специално на диетични напитки трябва да се счита отговорно за някои от здравословните проблеми на нашето общество. Външното обезформяне на тялото чрез прекаленото затлъстявание е само първата крачка в тази посока. Младите хора трябва да получават готови напитки само отвреме-навреме, ако искаме да се хранят здравословно.
Д-р Мария Гутковски работи като диетоложка. След прочитането на книгата ми е успяла да накара дъщеря си Дона да промени приемането на течности. Майката и дъщерята били изненадани от резултата. Следва писмото й:
Писмо от: Дона Гутковски, 5.4.1994 г. Многоуважаеми д-р Батманжелидж,
Майка ми ме помоли да Ви пиша и съобщя за успешното ми отслабване. Сигурна съм, че бих могла да отслабна още повече, ако следвам предписанията Ви да променя хранителните си навици и да се погрижа да се движа повече. Но въпреки това е цяло чудо, че можах да се откажа от моята дневна доза от шест до осем кутийки Mountain Dew (англ: Планинска роса — вид безалкохолна напитка в САЩ— б.пр.)
През последните девет до дванадесет месеца успях да намаля теглото си с около 17 кг. Обличам рокли, за които никога не бих повярвала, че отново ще ми стават. Преди сватбата си почти постигнах фигурата, за която съм мечтала. Годеникът ми трябваше да признае, че днес изглеждам много по-добре, отколкото преди пет години, когато се запознахме.
Успехът ми се дължи на това, че започнах да пия предписаното ми дневно количество вода (30 милилитра на килограм тегло, което правеше при 60 кг. по 1,8 литра вода дневно). Където и да ходя, винаги нося със себе си водата си. На работа, при покупки и при многочасовите си пътувания с колата. (Това означава, че често трябва да спирам на местата за почивка, но това си заслужава ). Когато излизам, понякога си разрешавам по някоя минерална вода или бира, но след като съм изпила дневната си дажба вода.
Направих и едно интересно наблюдение: когато съм изпила ежедневната си дажба вода, не чувствам повече никакво желание да пия повече. Освен това установих, че не съм жадна повече и че обикновено минава известно време, преди отново да посегна към друга напитка, било то сок, кафе, бира, минерална вода и др.п.
Радвам се вече за 1 октомври — деня на моята сватба; когато вървя по средната пътечка в църквата, ще изглеждам много по-добре, отколкото през последните петнадесет години след завършване на гимназията. Ще бъде прекрасно преживяване и когато за първи път в живота си посочвам теглото си за шофьорската си книжка, без да се притеснявам.
Много Ви благодаря за моето стройно Аз!
Дона М. Гутковски
Сега сме февруари 1995 г. Дона е щастливо омъжена. До сватбата си през октомври 1994 г. тя отслабна над 20 кг.
Намаляването на теглото при този научно-обоснован метод е трайно, докато при ограничаването на храната наистина се постига отслабване, но след кратко време отново се достига старото тегло. И което е още по-лошо, постоянно ни преследва старата широко разпространена заблуда, че не трябва да се яде това или онова, че трябва особено да се внимава за стойностите на холестерола, една измислица, която и до днес „важи". Не се плашете, въпреки днешното очерняне на яйцата, аз ям толкова яйца, колкото ми се иска — без никакво ограничение; яйцата имат добро съдържание на протеини. Знам също, че прекаленото произвеждане на холестерол в организма е свързано с продължителното му обезводняване.
Следващото писмо от Присцила Престън обяснява връзката не само между изпълняването и обезводняването, но и тежкия проблем астма, за който ще стане дума в следващата глава. След като взема мерки срещу астмата, тя отслабва 16 килограма. Важно е също казаното от нея за значението на солта за предпазване от болести. Организмът се нуждае от сол. Когато рецепторите за сол в езика се стимулират силно, те действат успокояващо на тялото, което не иска повече панически вода. Когато в организма има достатъчно сол, поне е сигурно, че системата за филтриране на вода за запас в крайни случаи може да функционира за най-важните клетки. Повече за солта прочетете в съответната глава.
Спомнете си, че тези писма описват случки от действителния живот. Не става дума за „анекдоти". Не се нуждаем от статистики, за да убедим хората във въздействието на водата, когато самото тяло показва крещяща нужда от нея. Чия грешка е тогава, че викът на отделните клетки на тялото за вода и тяхната програма за нагаждане при обезводняване се определя като болест? Има ли основателна причина да преценяваме природосъобразните методи за лечение с мащабите на фармацевтичната промишленост и трябва ли да се насочваме към нейните користни методи? Подобни неточни изказвания са предизвикали вече много болка и агония при хора, чието тяло изисква вода.
Писмо от: Присила Престън, Амарильо, Тексас, 31.10.1994 г.
Многоуважаеми дами и господа,
Представете си, че е трябвало в продължение на година да спите в седнало положение, докато се борите за всяка глътка въздух и имате всяка нощ няколко астматични атаки и панически страх! Така бях аз до преди пет месеца! На 27март трябваше да постъпя в болница поради тежък астматичен пристъп и развилата се след това бронхопневмония. Измерването на газовете в кръвта ми показа стойност от 40 и аз бях в опасно за живота положение.
След изписване от болницата ми предписаха високи дози теофилин и преднизон. Теглото ми скокообразно нарастна, от лекарствата станах агресивна и дезориентирана. Не исках да живея повече! Тогава получих от един приятел реклама за книгата на д-р Батманжелидж „ Тялото жадува за вода," Веднага изпратих на доктора чек и писмо с молба за бърза доставка на книгата. За мое голямо учудване той лично ми се обади по телефона и ми даде съвети, как постепено да спра приемането на лекарства. При моето състояние тогава те вече не били необходими, а по негов съвет започнах да пия най-малко три литра вода дневно и редовно използвах малко сол. Освен това всеки ден трябваше по 15 минути да обикалям около търговския център. Сега вече мога да хода по половин час дневно и дишането ми се подобри на 100%!
От този 31 октомври 1994 г. вече не се нуждая от лекарства за моята астма! Повече от пет месеца не съм използвала инхалатора си и не съм вземала никакви таблетки! Когато понякога леко се закашлям, просто изпивам чаша вода и малко сол и отново съм наред!
И - познайте! Чудодейната вода и ходенето допринесоха да отслабна 17 килограма. Отново притежавам мечтаното си тегло и пак изглеждам млада, жизнена и здрава! (.)
Всеки американец може да спечели от книгата на д-р Батманжелидж!
Със сърдечни поздрави:
Присцила Престън

Глава 8
АСТМА И АЛЕРГИИ

Ролята на хистамина
Счита се, че около дванадесет милиона деца страдат от астма и всяка година хиляди от тях умират. Нека да приключим с астмата за по-малко от пет години. Помогнете да предпазим децата от постоянния страх от задушаване само защото те не са разбрали, че всъщност са жадни за вода!
Астмата и алергиите са признаци, че организмът е увеличил отделянето на невротрансмитера хистамин, който изпълнява функцията на регулатор при водната обмяна и разпределянето на водата в тялото.
Установено е, че астматиците показват по-голямо участие на хистамина при изграждането на тъканите в белите дробове и че хистаминът регулира движението на бронхиалните мускули. Белите дробове са едно от местата, където водата се губи поради изпаряване при издишването. Хистаминът осигурява стесняване на бронхите, поради което при издишване се губи по-малко вода — елементарно средство да се задържи водата в организма.
Хистаминът не само има дял в регулирането на водния баланс, той участва и в защитната система на организма срещу бактерии, вируси и чужди вещества (химикали и протеини). Ако водният баланс в тялото е нормален, тези функции се изпълняват незабележимо. Но ако тялото е силно обезводнено, воднорегулиращата активност на хистамина нараства. Освен това чрез имунната система се възбуждат произвеждащите хистамин клетки, които отделят прекалено голямо количество трансмитери, предназначени всъщност за съвсем други задачи.
При опити с животни е установено, че ако се повиши ежедневният прием на вода, произвеждането на хистамин намалява. Следователно както астмата, така и алергиите могат да се лекуват чрез редовно пиене на вода. Първите резултати се проявяват средно след едноседмично до четириседмично редовно пиене на вода.
Г-н Пек, който е астматик от ранно детство, реагирал все повече всевъзможни алергени (вещества, предизвикващи алергия — б.пр.); сега той вече няма защо да се страхува от такива здравословни проблеми. Г-н Патирус потвърждава, че алергиите на съпругата му се подобряват. Хосе Ривера, лекар, страдал дълги години от астма и алергии. Особено алергичен бил към котките; затова ни-.кога не посещавал къща, в която имало котка. Веднаж след докосването на една котка той се разболял много тежко. Когато узнал за взаимовръзката между повишеното отделяне на хистамин и обезводняването на организма и след като започнал редовно да пие вода, той напълно се излекувал от своите оплаквания. И нещо още по-хубаво: той сега лекува астматиците с вода и сол. Писмото му е отпечатано по-нататък.
Писмото на Присцила Престън вече Ви е известно. По-нататък е отпечатано и писмото на Джоана Винфилд. Аз съобщавам за тези лица по една единствена причина: техните писма потвърждават, че редовното приемане на вода може да доведе до изчезването на алергиите и астмата и при възрастни хора, дори когато те са съществували от дълги години.
Писмо от: Хосе Ривера, Алентаун, 1.6.95 г. Многоуважаеми д-р Батманжелидж,
С това писмо искам да Ви благодаря за Вашата информация относно връзката между обезводняването и астмата. Както може би си спомняте, аз боледувам от астма още от колежа и съм имал няколко живото-застрашаващи анафилактични (мед. Алергични към ле-карства-б.пр.) пристъпа.
Чрез Вашата информация бях в състояние да подобря положението с моята астма със вода и сол и да я излекувам. От година и половина вече нямам астматични пристъпи и не реагирам алергично към тези вещества, които преди това предизвикваха алергиите у мен.
Вашата информация много ми помогна да осъзная кога и колко вода трябва да пия и че трябва да приемам и сол, за да поддържам в ред водния баланс на организма си и да избегна повторната поява на астмата ми.
Аз съветвам и други пациенти с дихателни и алергични оплаквания да повишат количеството поемана вода и да приемат също и сол — за мое учудване подобренията бяха зашеметяващи.
Благодаря Ви, че върнахте диханието на живота на мен и на другите, просто чрез вода и сол.
Със сърдечни поздрави Хосе Ривера
Писмо от: Джоана Винфилд, Питсбург, 18.7.1994 г. Многоуважаеми д-р Батманжелидж,
Искам да Ви благодаря, че споделихте с Вашите читатели откритието си за необходимостта на организма от вода. Последвах съвета Ви и имах голяма полза от това.
Промените в здравословното ми състояние бяха забележителни. Досега астмата беше най-големият ми проблем. Откакто започнах да пия достатъчно вода, мога да дишам без лекарства. Животът ми стана съвсем друг. Установих и други подобрения, като гладка кожа и подобряване на умствената ми дейност.
Радостна съм, че прочетох книгата и предавам съветите Ви на възможно най-много други хора. Още веднаж Ви благодаря за помощта.
Със сърдечни поздрави: Джоана Винфилд
Не забравяйте: Когато концентрираната кръв достигне белите дробове, производството на хистамин е естествен и автоматичен процес. Засиленото му отделяне предизвиква стесняване на бронхите. Така че ако страдате от астма или алергии трябва всеки ден да пиете повече вода. Но не мислете, че можете да отстраните продължилите с месеци или години увреждания като няколко дни пиете прекалено много вода. Трябва всеки ден да пиете нормално количество вода, за да може организмът Ви след толкова дълго време да достигне нормалното си съдържание на вода.
Не бива да пиете повече от чаша портокалов сок дневно. Портокаловият сок съдържа много калий, а повишеното съдържание на калий в организма засилва отделянето на хистамин. Астматиците трябва да бъдат особено внимателни за това.
Мари Б. работи в здравната служба на голям град. Тя от години страда от астма. Дори разходките вече не й доставят удоволствие, защото диша толкова трудно. Случайно мой колега от „Фондацията за простота в медицината" научава за нейния проблем. Когато той й препоръчва да пие вода, тя му отговаря, че пие достатъчно. Когато той я пита за ежедневното количество вода, което пие, се изяснява, че тя пие по няколко чаши портокалов сок и счита, че сокът замества водата. Той й обяснява, че портокаловият сок наистина съдържа вода, но не може да замени обикновената вода. Тя последвала съвета му и започнала да пие по-малко портокалов сок и повече вода. След няколко дни вече не се задъхвала толкова. Когато се чухме с нея последния път, тя очевидно вече нямаше никаква астма.
Нека да Ви обясня още един важен момент към темата астма — значението на солта. Когато в организмът има недостиг на вода, намалява и солта в него. При някои хора и без това механизмът за регулиране на солта не действа задоволително. Към този физиологически проблем се добавя и недостатъчното познаване на храненето и разпространената днес безсолна диета. При някои хора може да възникне недостиг от сол и тогава се изявяват същите признаци като при обезводняване, например артритни оплаквания. По мое мнение липсата на сол е основната причина за астматичните пристъпи. Искам да споделя с Вас една важна тайна: Солта е естествен антихистамин. Хора, страдащи от астма, трябва да поемат повече сол, за да попречат на прекаленото отделяне на хистамин от организма.
Белите дробове се нуждаят от вода, за да се поддържат влажни дихателните пътища за въздуха и да се попречи на изсушаването им при вдишване и издишване. При обезводняване производството на слуз пречи на изсушаването. В първия стадий на астмата се отделя слуз, за да предпази тъканите. По-късно се стига дотам, че се отделя прекалено много слуз, тя се втвърдява, задържа се и така пречи на нормалното движение на въздуха. Солта е естествен стимулатор за отделяне на слуз и обикновено се отделя, за да разреди слузта. Затова слузта има солен вкус, ако влезе в съприкосновение с езика.
Солта се използва, за да разтвори слузта в белите дробове и да я оводни, за да може тя да бъде отстранена от белите дробове. При обезводняване и във връзка с механизма за съхраняване на водата едновременно се задейства и програма за задържане на солта, свързана с този проблем. Водата гарантира да не бъде загубено нито зрънце сол за секрецията на слуз. Организмът трябва да бъде сигурен, че има както достатъчно вода, така и сол, преди да предизвика стесняване на бронхите и да се увери, че слузта е достатъчно оводнена, за да може да бъде изхвърлена. При деца с т. н. фиброцистични (мед.: с лесно възпаляваща се влакнеста съединителна тъкан — б. пр.) бели дробове трябва особено да се има предвид значението на солта и водата за нормалното развитие на белите им дробове и на тяхното функциониране и за отделянето на слузта.
Затова астмата при Присцила и д-р Ривера се е подобрила. Защото астмата не е „болест", която трябва да се „лекува". Тя е физиологическо приспособяване на организма към изсушаването му и към липсата на сол. И винаги ще се проявява, ако не се пие редовно вода и не се поема достатъчно сол. Щипка сол върху езика след приемане на вода кара мозъкът да вярва, че в организма е постъпило достатъчно количество сол. Тогава мозъкът кара бронхите да се отпуснат. От това следва, че астматично болните трябва да поемат повече сол. Алкохолът и кофеинът също имат вина за тежките астматични пристъпи.
Писмо от: Шерил Браун-Кристофър, Анаполие, 25.5.1995 г.
Многоуважаеми д-р Батманжелидж,
Пиша Ви, за да Ви благодаря за любезната помощ, оказана от Вас при лекуването на алергиите на Дже-реми. Спомняте си, че Джереми е осемгодишният ми син, който през последните 3-4 години показваше тежки алергични симптоми, свързани с алергичен ри-нит (възпаление на носа) и астма.
Напоследък той постоянно имаше хрема и кашлица, свързани с астмата му. На 28 април 1995 г. започнахме да изпълняваме програма за оводняване на организма, като преди ядене или тренировки той пиеше по две чаши вода; иначе не приемаше други напитки. Допълнително получаваше с храната половин чаена лъжичка сол, за да се уравновеси увеличеното поемане на вода.
След три-четири дни настъпи забележимо подобряване: силната му хрема намаля, кашлицата му престана, изчезнаха и другите алергични признаци. (...)
Джереми следва тази програма вече от четири седмици и половина, от четири седмици той не взима никакви лекарства и се чувства добре. Не само субективно може да се установи, че симптомите му са изчезнали, обективните изследвания също показаха, че нивото на течностите в организма му са с нормални стойности. Предизвиканата от лекарствата умора изчезна, той е жизнен и подобри успеха си в училище.
Искам още веднаж да подчертая колко добре се отрази това лечение на Джереми и да Ви пожелая много успехи при разпространяването на тази евтина и действена програма
Още веднаж сърдечни благодарности, че ме запознахте с този нов метод за лечение на алергиите и астмата.
Сърдечни поздрави
Шерил Браун-Кристофър, д-р медик
Както узнахте от писмото, синът на лекарката е взимал две различни лекарства за своята астма. Въпреки това капацитетът на белите му дробове е бил само 60% от нормата. След месец лечение с вода и сол неговата стойност се увеличава на 120%, без никакви лекарства.
Аарон Ванер е на 10 години и приемал пет различни медикамента срещу астмата си. Както ми каза майка му: „Дневната програма, по която синът ми трябваше да взима лекарствата, не е много реалистична за десетгодишно момче. Два дни след започването на медикаментозното лечение той се почувства по-зле, имаше главоболие, гърлото и устата го боляха, беше уморен, сънлив, в лошо настроение и не можеше да понася слънцето." Сега не само Джереми и Аарон живеят без таблетки и родителите им са облекчени; на 5 юни 1995 г. за пръв път списание Paul Harvey News (Новините на Пол Харви) разпространи новината, че водата и солта могат да лекуват астмата. Добрите новини винаги се разпространяват бързо. Може би след по-малко от пет години ще можем да сложим край на медицинското незнание относно хроничното обезводняване, което действа като бич и кара милиони невинни деца незаслужено да страдат, дори оставя хиляди да умират от астма. Тези деца трябва да разберат, че са толкова жадни, че това затруднява дори дишането им. Прехвърлете въздействието, което увеличеното поемане на вода има за профилактиката и излекуването на астматичните пристъпи, както това беше при Джереми и Аарон, върху 12 милиона деца с астма, и ще разберете, че е възможно да се помогне и на тях.
Само с Вашата активна помощ и ако успеем да накараме медиите да ни подкрепят и да информират обществеността за ролята на водата при профилактиката на астмата, само тогава ще можем да спасим тези деца от капана на незнанието.

Глава 9 ДИАБЕТ
Твърдо съм убеден, че за човечеството би било по-добре — а за рибите толкова по-зле — ако цялата materia medico (медицинска наука), която се прилага днес, беше потънала на морското дъно.
Оливер Вендел Холмс

Диабет, независим от инсулина
Съществуват два вида диабет. При лечението на единия се предписва инсулин, тъй като задстомашната жлеза е загубила способността си да произвежда инсулин; това е инсулинозависимият диабет. При лечението на другата форма на диабета се приемат някои лекарствени средства, които карат задстомашната жлеза да отделя инсулин, така че диабетикът да може да държи под контрол клиничните симптоми. Този вид е наречен инсулинонезависим диабет; задстомашната жлеза все още може да отделя инсулин.
Независимият от инсулина диабет, който се среща преди всичко при по-старите хора и може да бъде регулиран чрез прием на таблетки, вероятно е резултат от липсата на вода в мозъка. Това толкова усложнява нещата, че бива засегната нервнотрансмитерната система на мозъка — по-специално серотонина. Физиологията на мозъка е такава, че автоматично повишава прагът на глюкозата, за да могат да бъдат доставени необходимите на мозъка количества и да се осигури снабдяването му с енергия. Мозъкът се нуждае от глюкоза, защото тя съдържа енергия, а също е необходима и за неговия воден обмен. Днешните изследователи твърдят непрестанно, че мозъкът получава енергията си предимно от захарта. Аз обаче съм на мнение, че случаят е такъв само тогава, когато в организма съществува недостиг на вода и сол. Водата и солта са абсолютно необходими за произвеждане на хидроелектрическа енергия, по-специално за механизмите на производство и по-нататъшното придвижване на невротрансмитерите.
Защо и как се променя нивото на кръвната захар може да се обясни много просто. Когато хистаминът стане активен вследствие на регулирането на водата и осигуряването на енергия, се образуват вещества, наречени простагландини (ПГ). Простагландините действат в една подсистема за разпределяне на водата в клетките на тялото.
Задстомашната жлеза — една многофункционална жлеза между стомаха и дванадесетопръстника — е не само мястото, където се произвежда инсулин. Тя произвежда и големи количества от един воден бикарбонатов разтвор. Този разтвор се излива в дванадесетопръстника, за да неутрализира идващата от стомаха киселина. Докато ПГ от тип Е стимулира задстомашната жлеза, може да се случи така, че в това време да бъде попречено на секрецията на инсулин. Панкреасът работи като добре регулиран сервомеханизам. Колкото повече се държи дадена система в действие, толкова повече друга система не функционира.
Защо? Много просто: инсулинът стимулира навлизането на калий и захар в клетките на организма, освен това той осигурява постъпването в тях и на някои аминокиселини. Допълнително към калия, захарта и аминокиселините в клетките, стимулирани от инсулина, нахлува и вода. По този начин автоматично се намалява оставащата извън клетките вода. Следователно в дехидратирано състояние дейността на инсулина е контрапродуктивна. Затова според градивния план на организма двете задачи
— снабдяването с вода на задстомашната жлеза и потискането на производството на инсулин, са възложени на едно и също вещество — простагландин Е. Така някои клетки страдат от тежък надостиг на вода, докато за тяхна сметка се предоставя вода за храносмилането и неутрализирането на киселината в червата.
Когато отделянето на инсулин е затруднено, обмяната на веществата в организма, с изключение на тази в мозъка, е силно нарушена. Функциите на мозъчните клетки — в противовес на останалите телесни клетки — не са зависими от инсулина. Съвсем естествено и логично е, че при тежко обезводняване на тялото накрая възниква независим от инсулина диабет. Защо е прието понятието инсулино-независим диабет? Защото организмът може да произвежда инсулин, както по-рано — но все пак само след стимулиране чрез лекарствени средства.
Затрудняването на образуването на инсулин при обезводняването показва, че главната функция на задстомашната жлеза се състои в това, да съхранява вода за храносмилането. Нарушението на отделянето на инсулин е процес на нагаждане на жлезата към изсушаването на организма.
Триптофан и диабет
И най-простото обяснение за триптофана може да изглежда сложно. Но все пак някои основни знания за тази аминокиселина са необходими, за да бъде разбрано казаното в тази книга. Освен това искам да напомня, че човешкият организъм е един много сложен химически завод, който реагира много чувствително на всички колебания при наличието на най-важните основни вещества.
Мозъкът функционира така, че при недостиг на вода и сол в организма сам да се съживява. Той повишава нивото на кръвната захар и така отново създава жизненоважното осмотично равновесие, така както лекарят отново вдъхва живот на пациента, като му вкарва интравенозно разтвор от захар и сол. Важно е още нещо: осмотичното налягане, което е необходимо за регулиране на количеството течност извън клетките, се създава главно чрез солта, но и чрез съдържанието на захар и пикочна киселина в кръвта.
При инсулино-зависимюгг диабет може да възникне голям недостиг на сол, така че на мозъка да не му остане друга възможност, освен да повиши нивото на кръвната захар, за да изравни оскъдните резерви от сол. Този процес се извършва в мозъка автоматично и се направлява чрез различни директни и индиректни функции на трип-тофана. Доказано е, че организмът се нуждае от триптофана като основно вещество за образуването на три или дори на четири от досега известните невротрансмитери.
При инсулино-независимия диабет трябва особено да се внимава да се приемат достатъчно протеини като компенсация за възможен недостиг на триптофан, което е вероятната причина за възникването на тази болест. Защо? Изглежда обезводняването на мозъка предизвиква силен недостиг на триптофан, който е една от най-важните аминокиселини в организма. Когато в мозъка има достатъчно триптофан и прагът на болките е по-висок — болките се понасят по-лесно.
При животни с диабет се установява силно намалено съдържание на триптофан в мозъка.
Тук искам да подчертая още веднаж: солта, захарта и пикочната киселина взимат участие в поддържането на баланса на осмотичното налягане в телесните течности извън клетките. Тук солта играе най-важна роля. Самият триптофан или зависимите от него трансмитерни системи реагират на съдържанието на сол в кръвта. Серотонинът, триптаминът, мелатонинът и индоламинът произхождат от триптофана, всички те са невротрансмитери. Така триптофанът се явява естествен регулатор в мозъка за абсорбцията на сол в организма. Изглежда, че ниското ниво на триптофан — а следователно и по-малкото количество възникващи от него трансмитери — имат като последица по-малко количество сол от нормалното.
Като подкрепление в организма се задейства системата ренин-ангиотензин, която се грижи да задържи солта в организма. Хистаминът и РА-системата биват засилени в такава степен, в каквато действието на зависимата от триптофана невротрансмитерна система намалява — поради липсата или нарастващото намаляване на триптофана. Оттук следва, че безсолната диета не допринася за коригирането на високите стойности на кръвната захар при диабетиците.
Ако искаме да намалим стойността на кръвната захар е неизбежно всеки ден да използваме повече сол.
Освен това триптофанът е много важна аминокиселина, която коригира недостатъците при протичане на ДНК-отпечатъка или репродуктивността. Заедно с друга аминокиселина — лизина — той образува една коригираща система (лизин-триптофан-лизиново съединение) при нарушения в ДНК-транскрипцията (процес, при който наследствената информация на ДНК се пренася върху нуклеиновите киселини в клетката). Това свойство на триптофана е много важно; чрез него се пречи на развитието на ракови клетки в организма.
Ако в мозъка има достатъчно триптофан, активността на възбудената от хистамина система достига до нормалното си състояние. Съдържанието на сол в организма се регулира по-добре. Прагът на чувствителност към болка се увеличава. Секрецията на киселина в стомаха се нормализира. Кръвното налягане достига нормални за функционирането на организма стойности. Бъбреците, мозъкът, черният дроб, белите дробове, храносмилателният тракт, душовата филтрация на водата в нервните клетки, ставите: всичко функционира нормално.
Съществува директна връзка между телесната активност и създаването на резерв от триптофан в мозъка. Има много аминокиселини, които се конкурират с триптофана за преминаването през бариерата между кръвта и мозъка. Всички те могат да преодолеят тази бариера само заедно с транспортиращият ги протеин. Тези съперници на транпортните възможности служат заедно с мазнините като гориво за по-големите мускули. Следователно мускулите се нуждаят от тях при телесна активност, а триптофанът може да използва за себе си по-голяма част от транспортиращия протеин. Поради директната връзка между мускулната активност и натрупването на резерви от триптофан в мозъка, спортните тренировки имат голямо физиологическо значение.
Съдържанието на триптофан в мозъка и зависещите от него невротрансмитерни системи са отговорни за „хомеостатичното равновесие" в организма. Нормалното участие на триптофана в мозъка се грижи за равномерното функциониране на организма, което се обозначава с понятието „хомеостаза". Намаляването на триптофана вози до пропорционално намаляване ефективността на всички телесни функции.
Депресиите и другите душевни оплаквания са следствие от неравновесието на триптофан. В подобни случаи, особено при депресии, се предписват медикаменти като Прозак (в Германия — Флуктин), който пречи на ензимите да отделят серотонин (производно на трептофана). Ако в наличие има повече серотонин, всички нерви функционират нормално. Прозакът не може да замести триптофана в неговата незаменима функция. Затова трябва да се погрижим резервите на организма от триптофан постоянно да се попълват чрез умерено хранене и редовно пиене на вода.
Моите изследвания показаха, че от приемането на вода — разреждането на кръвта — зависи колко сполучливо триптофанът достига чрез транспортната система до мозъка. Липсата на вода и съответното отделяне на хистамин водят до намаляване на триптофана в черния дроб. Очевидно при приемане на достатъчно вода засиленото и непродуктивно отделяне на триптофан в организма се спира. Хроничното обезводняване води до загуба на триптофан от собствения аминокиселинен резерв на организма. Триптофанът е една от най-важните аминокиселини. Той не може да се произвежда в организма, а трябва да се доставя с храната. Затова резервите от триптофан в мозъка могат да бъдат попълнени само чрез обилното поемане на вода, чрез тренировка на тялото и чрез правилен подбор на храната.
Много важни са също особеностите на протеиновата обмяна и производството на протеини. Протеините се създават чрез съединяване на аминокиселини. Различните белтъчини се произвеждат от 20 аминокиселини, при това всяка белтъчина се състои от различна смес от аминокиселини. В зависимост от тази смес протеините притежават различни свойства. В зависимост от поредността (секвентността) и броя на аминокиселините, сместа може да бъде ензим, монтажна връзка за производството на други протеини, генератор на енергия в хидроелектрическите помпи или нещо друго.
Всички телесни функции се регулират от специални свойства и признаци, които се получават от поредността на съдържащите се в ензимите или в телесните белтъчини аминокиселини. Има 8 особено важни аминокиселини — те не се произвеждат от организма, а трябва да се получат чрез храната. Три аминокиселини организмът произвежда сам, но в ограничени количества. Понякога може да се стигне до частичен недостиг от тях. Другите 9 аминокиселини се произвеждат от организма в достатъчно количество. Ако настъпят известни колебания в резервите на тялото от аминокиселини, някои от тях биват намалени (нарушава се равновесието им или се изразходват), за да се поддържа сравнително нормален състава на общия резерв от аминокиселини, така че да може да продължи образуването на протеини и ензими. Една от най-важните аминокиселини, която бива „пожертвана" при стрес, изглежда че е триптофана.
Все пак не е възможно да поемем една или друга аминокиселина, за да попълним резерва, дори и да ни бъдат известни сложните съединения. За да бъде създаден резервът в даден момент са необходими всички аминокиселини. Като предпазна мярка трябва да ядем такива белтъчини, в които тези аминокиселини се срещат достатъчно. Някои белтъчини, например в престоялото месо, губят част от своите аминокиселини. Най-добрите белтъчини са тези от покълналите растителни семена като леща, жито, бобове — а също и яйцата, които са предвидени от природата, за да създават следващото поколение кокошки, освен това млякото, предвидено като храна за телетата.
Лещата и зеленият боб са добри депа на аминокиселини и затова са ценни хранителни средства. Те съдържат около 28% белтъчини, 72% сложни въглехидрати и никакви мазнини. По своята природна същност тези ценни хранителни вещества съдържат аминокиселини в достатъчно количество. Те са предвидени от природата да изграждат копия на съответните видове. Съединяването на аминокиселините е оптимално подходящо като стартова помощ за организма.
Инсулино-независимият диабет може да бъде лекуван чрез пиенето на повече вода, ежедневното трениране на тялото и такова подбиране на храната, което да осигури приемането на необходимите аминокиселини за възстановяване на тъканите и на мозъчните клетки. Трябва да се мисли и за регулирането на съдържанието на сол. Диабетът е добър пример за това, как чрез обезводняването може да се вреди на следващото поколение. Докато в началото предизвикания от обезводняването диабет се проявява нормално при възрастните хора и често може да бъде излекуван, децата наследяват най-тежката и най-увреждащата форма на диабета. Юношеският диабет се нуждае от точно същото профилактично лечение, за да не останат никакви трайни увреждания. Трябва да помним, че механизмът за генетическо предаване на наследствените качества на родителите — и по-специално тези на майката — се ощетяват от неравновесието в депата на аминокиселини и проявяват последствията си при потомството. Действително по този начин се затвърдяват генетичните увреждания и се наследяват болестите.
Инсулино-зависим диабет
При инсулино-зависимия диабет клетките на задстомашната жлеза не могат повече да произвеждат инсулин. За да се държи под контрол диабета, трябва инсулинът да бъде инжектиран ежедневно. Съответните процеси могат да бъдат разбрани по-добре от следващите редове.
Разлагането на белтъчините за мобилизиране на резервите от аминокиселини води до отделяне на кортизон и до секрецията на една субстанция, наречена интерлевкин-1 (ИЛ-1). ИЛ-1 е невротрансмитер. Между механизмите на отделяне на кортизон и производството на ИЛ-1 съществува ефект на усилване: всяко от двете вещества стимулира отделянето на другото. ИЛ-1 освен това стимулира отделянето и на друго подчинено вещество, ин-терлевкин-6 (ИЛ-6), така че протичащото производство на ИЛ-1 въздейства за едновременното произвеждане и на ИЛ-6.
В клетъчни култури може да се докаже, че ИЛ-6 разрушава ДНК-структурата на произвеждащите инсулин клетки, така че те да не могат повече да произвеждат инсулин. Предполагам (и имам публикации по този въпрос), че трайното обезводняване и предизвиканото от него нарушаване на аминокиселинната обмяна водят вероятно до това, ДНК-структурите на произвеждащите инсулин бета-клетки в задстомашната жлеза да бъдат разрушени. Затова в крайна сметка можем да считаме обезводняването и предизвикания от него физиологичен стрес за отговорни за възникването на инсулино-зависимия диабет.
Така чрез новата парадигма (модел) може да се обясни какво значение има водата за предотвратяването и/или лекуването на болестите. Ако всеки ден пием достатъчно количество вода, могат да бъдат избегнати стресът и свързаните с обезводняването вреди: диригентът и пазителят на благосъстоянието на организма (триптофанът и неговите производни — трансмитерите серотонин, триптамин и мелатонин) са готови да регулират всички телесни функции.
Уравновесеното количество аминокиселини в простите белтъчини се грижи тялото да получи достатъчно от различните видове аминокиселини. Редовните ежедневни разходки допринасят мускулите да останат добре тренирани и физиологичните процеси, вследствие на които възникват страхът и емоционалният стрес, да бъдат прекратени.
Споменатите no-горе три точки са най-важните профилактични мерки против стареенето. Те са важни крачки към добро здраве и еластична и здрава кожа, която постоянно се нуждае от вода, за да бъдат заместени загубите в околната среда. Това става, когато кръвоносните съдове по лицето и тялото се отворят и доставят на изложените на въздушното влияние клетки на кожата необходимата им храна.

Глава 10
НОВИ ВЪЗГЛЕДИ ЗА СПИН
СПИН като нарушение на обмяната на веществата
В тази глава бих искал да Ви съобщя за моите собствени дългогодишни изследвания върху физиологически-те основи на СПИН и на връзката между СПИН и нарушенията в обмяната на веществата, които може да възникнат от тежък емоционален и физически стрес.
Аз мисля, че СПИН не е предизвикан от вирус. При него се касае за нарушение на обмяната на веществата, предизвикано от нездравословен начин на живот. СПИН момее да възникне също така и при силно недохранване в бедните, измъчени от глад общества.
Знам, че с тези мои възгледи се обръщам срещу всеобщото убеждение, наложило се чрез едностранчивото му представяне от медиите, където СПИН се разглежда като социален проблем. Но един ангажиран учен трябва да прецени и изследва един проблем от всичките му аспекти. Едва сега започваме да разбираме, какво може би представлява СПИН. Но знаем, че той не е болест, предизвикана от вирус! В края на тази глава представям всичко, което се прави в областта на СПИН-изследванията. Ще Ви покажа също, че съм въвлечен в центъра на спора.
В настоящия момент точното разбиране на СПИН става възможно само, ако го разглеждаме през призмата на едно предизвикано от стреса нарушение. Не можем да затваряме очи пред новите информации, само защото сме прегърнали идеята, че тази болест се предизвиква от група вируси, които се обозначават с названието HIV (Human Immunodeficiency Virus — англ.: вирус на имунната недостатъчност при човека). (В България е прието названието СПИН — синдром на придобитата имунна недостатъчност. — б. пр.)
От известно време е научно доказано и признато, че при болните от СПИН съединенията на аминокиселините в организма отчетливо се отклоняват от нормалните съединения. Най-често те показват драстична липса на метионин, цистин и Zystein — три особено важни аминокиселини. Освен това видимо е повишено нивото на аргининовата и глутаминовата киселини. Това състояние на драстично неравновесие на аминокиселините изглежда продължава известно време, преди пациентът наистина да се разболее. При пациенти с клинично доказан СПИН този модел на съединяване на аминокиселините е преобладаващ. В раздела за триптофана бе обърнато внимание, че съединенията на аминокисеалините в организма може да се изменят и че някои липсват, когато се използват повече от останалите.
При серия опити ИЛ-6 и други подобни вещества (ТНФ — туморен некрозен фактор) бяха поставени в клетъчна култура, чиито клетки можеха да произвеждат вируса и следователно се образуваха частици от тип СПИН. Когато преди поставянето на ИЛ-6 или ТНФ в същата клетъчна ......

http://www.spiralata.net

 

Последна промяна ( Четвъртък, 05 Май 2011 23:09 )