Анксилолитици

Общи данни:
Транквилизиращите средства от бензодиазепиновата група са едни от най-често прилаганите лекарства в медицината. За съжаление те се използват в последните десетилетия до голяма степен некритично.

Това се отнася преди всичко за показанията (”широкоспектърни психосоматични средства”), от друга страна, за дозировката и продължителността на приложението.

При това тези препарати несъмнено имат извънредно важно терапевтично значение.


Допуснатите грешки не би трябвало да водят до отказ или до немотивирано внезапно спиране на препарата, което не е в интерес нито за лекаря, нито за болния.

Откриването на бензодиазепините, които понастоящем единствено имат значение от групата на транквилизиращите средства, спада към историческите случайности.

През 50-те години от настоящото столетие химикът L.Sternbach е изследвал малко проучена група от съединения, при което повечето от синтезираните вещества не са представлявали фармакологичен интерес.

Програмата е била спряна през 1957 г. Sternbach е получил нови задачи, като при работата, свързана с разчистването на лабораторията, е попаднал на две останали съединения, които не били още изследвани фармакологично. Той провел съответните рутинни изследвания, при което е открито първото бензодиазепиново производно-хлордиазепоксид (диазепин).

Започнал е”победният ход” на транквилизиращите средства по целия свят.

Действие
Наименованието”транквилизатори” идва от латинската дума tranquillus -спокоен.

Понастоящем се използват многобройни бензодиазепинови препарати.

Заслужават отбелязване диазепам /Diazepam/, медазепам/Medazepam/, хлордиазепоксид (дизепин), бромазепам, оксазепам (тазепам), оксазелам, клобазам, камазепам, клотиазепам, празепам, дикалиум хлоразепат, алпразолам, кетазолам и др.

Основни качества на бензодиазепините са:

- бързо и сигурно настъпване на действието;

- голям терапевтичен спектър;

- сравнително несъществени взаимодействия с други лекарства;

- добра поносимост;

- сравнително малък спектър с познати странични действия;

- безпроблемна възможност за комбинация с антидепресивни средства, невролептици и бета-блокери.

Бензодиазепините действат антиагресивно, подтискат афектно-емоционалните прояви, имат анксиолитично действие и в повечето случаи се отличават с антиконвулсивни и миорелаксиращи свойства.

Подтискат се всички нива в ЦНС, но най-силно субкортикалните.

Техният успокояващ ефект може да бъде последствие от въздействие върху лимбичната система и ретикуларната формация, мозъчната кора не се засяга.

Бензодиазепините потенциират ефектът на GABA и другите инхибиращи трансмитери, които се свързват със специфични бензодиазепинови рецептори.

Антиконвулсантното им действие се дължи на увеличено пресинаптично подтискане; подтиска се разпространението на епилептогенния импулс от огнища в кортекса, таламуса и лимбичните структури, но не се подтиска абнормалната възбудимост на огнището.

Ефект върху съня-ефектът им върху всички степени на съня е изследван широко, обаче някои изследвания показват, че ефектът на високите дози върху съня е различен от този на ниските дози.

Когато се ползуват ниски дози, особено за първи път те скъсяват времето на фаза 0.

Времето на фаза 1 се скъсява от:флуразепам, лоразепам, нитразепам и темазепам.

Времето на стадий 2 се увеличава от всички бензодиазепини.

Също така всички бензодиазепини (вероятно с изключение на темазепам) скъсяват стадии 3 и 4,но невротични пациенти както и лица с ендогенна депресия показват (в хода на терапия с тези препарати) пролонгация на стадий 3 и скъсяване на стадий 4.

REM стадия се увеличава от всички бензодиазепини с изключение на флуразепам, като честотата на очните движения се намаля, няма я физиологичната релаксация на вратните мускули през тази фаза когато се ползуват бензодиазепини, намаля като честота ( 3-7-за едни нормален сън от 8 часа ) или изчезва и физиологичната ерекция при мъже през REM периода вследствие употребата на бензодиазепини.

Ефект върху респирацията-хипнотичните (сънотворни) дози са без ефект при здрави хора.

Честотата на респирацията леко се намаля, само при пациенти с хронични заболявания водещи до хипоксия.

Преанестетичните дози водят до лека намаляне на алвеоларната вентилация.

Бензодиазепините не променят чувствителността на дихателният център към въглеродния двуокис (в контраст с наркотичните аналгетици).

Ефекти върху кардиоваскуларната система-употребата на нормални терапевтични дози не води до някакви значителни промени. При интоксикация обаче нещата не стоят по същият начин.

Ефекти върху храносмилателната система-биха могли да се повлияят психосоматични оплаквания от страна на храносмилателната система, но няма данни за директно действие (изключваме антихолинергичните ефекти на някои бензодиазепини).

Фармакокинетика

Абсорбцията в храносмилателната система е добра. Антиацидите намалят времето за абсорбция, но не и степента й.

Няма ясна зависимост между плазмени концентрации и действие.

Бензодиазепините са липидоразтворими и това обуславя високият им обем на дистрибуция.

Свързването с плазмените протеини е около 70-99%, а за клоназепам около 47%.

Хроничните алкохолици, новородените, пациентите с цироза и ХБН поради особеността на протеинния им статус не могат да свързват бензодиазепините така както другите категории пациенти, което трябва да се има предвид при терапията.

Метаболизъм-ефектът от продължителността на действието свързан с липидоразстворимостта им, се комплицира от биотрансформацията им до активни метаболити.

Бензофеноновия метаболит на алпразолам е неактивен, докато алфа-хидрокси-алпразолам е наполовина активен в сравнение с алпразолам.

Другите бензодиазепини имат метаболити с продължителен плазмен полуживот; кумулативни ефекти могат да се наблюдават при хронична употреба.

Дезметилдиазепам е главният активен метаболит на много бензодиазепини.

Бромазепам претърпява хепатална микрозомална оксидация и се елиминира главно като глюкоронидни конюгати.

Естразолам претърпява окседатевин метаболизъм и хидроксилация до метаболити с малка или никаква фармакологична активност.

Триазолам претърпява “first pass” метаболизъм, инактивните му метаболити са главно конюгирани глюкорониди.

Клоразерат и Празепам се хидролизират в стомаха и се абсорбира като дезметилдиазепам, изолиран са поне още 5 негови метаболита, биотрансформацията му също така е чрез оксидативна хидроксилация и редукция.

Хлордиазепоксид има няколко активни метаболита.

Оксазепам и Лоразепам се метаболизират до неактивни метаболити и имат относително кратка активност, което ги прави предпочитани за употреба при пациенти с хепатални увреди и възрастни.

Препаратите с продължителен полуживот могат да се ползуват веднъж дневно.

Фармакокинетика на бензодиазепините

 

Лекарство

Протеинно свързване (%)

Полуживот (часа)

Главен метаболит (полуживот/часа)

Време до настъпване на пикови плазмени концентрации (часа)

Елиминация в непроменен вид (%)

С дълъг плазмен полуживот

Chlordiazepoxid

96

5-30

Децметилхлордиазепоксид (18)

Демоксепам (14-95)

Дезметилдиазепам (30-100)

Оксазепам (5-15)

0.5-4

Ренална-1 до 2% в непромемен вид, а 3-6% като конюгати

Clorazepat*

97

-

Дезметилдиазепам (30-100)

Оксазепам (5-15)

0.5-2

Ренална

Diazepam

98

20-70

Дезметилдиазепам (30-100)

Темазепам (9.5-12.4)

Оксазепам (5-15)

0.5-2

IM-0.5-1.5

Венозно след 5 мин.

Ренална

Flurazepam*

97

2.3

Децлкилфлуразепам (30-100)

N-1-хидроксиетилфлуразепам (2-4)

0.5-1

Ренална

Halazepam

97

14

Дезметилдиазепам (30-100)

1-3

Ренална под 1%

Ketazolam

93

2

Дезметилдиазепам (30-100)

N-метилкетазолам (34-52)

Диазепам (20-70)

3

Ренална и фекална, под 1% се елиминират като непроменено лекарство

Prazepam*

97

-

Дезметилдиазепам (30-100)

Оксазепам (5-15)

2.5-6 за Дезметилдиазепам

Ренална

Quinazepam

< 95

39.3

Дезалкилдиазепам (30-100)

2-оксокуизепам (39)

2

Ренална

С кратък до средно дълъг плазмен полуживот

Alprazolam

80

11-16

Няма

1-2

Ренална

Bromazepam

70

20-32

Няма

1-4

Ренална

Clonazepam

85

18-50

Няма

1-2**

Ренална, под 0.5%; фекална

Estrasolam

93

10-24

Няма

05-6

Ренална, под 5%

Lorazepam

85

10-20

Няма

1-6

при мускулно приложение 1-1.5

Ренална

Nitrazepam

87

16-48

Няма

2-3

Ренална, около 5%

Oxazepam

97

5-15

Няма

1-4

Ренална, фекална

Temazepam

96

8-15

Няма

1-2

Ренална

Triasolam

89

1.5-5.5

Няма

До 2

Ренална#



ЛЕГЕНДА:

*-Пролекарство или лекарствен прекурсор; не генерира сигнификантни количества в системната циркулация

**-След прием на единична доза пикови плазмени концентрации могат да бъдат достигнати за 4-8 часа

#-Вероятно е бифазна

Продължителността на действието им е в зависимост от тяхната липидоразстворимост.

Показания

Състояния на страх и напрежение, например психогенни реакции, свързани с конфликти и обременяване, невротични прояви (напр. страхова невроза), вътрешно неспокойство,”нервност”, състояния след стрес и др.

Бензодиазепините отстраняват напрежението и обременяването.

Безпокойство породена от ментална депресия.

Решаване на конфликтните състояния не е възможно, но се намалява актуалността на проблемите, като с това те по-лесно се овладяват.

Смущение в съня, преди всичко смущения в заспиването.

Психовегетативни дисфункции.

Психосоматично обосновани оплаквания, смущения или заболяване.

Неврологични заболявания, като церебрални гърчове, епилепсия, спастични състояния, мускулни болки и поява на болезнени втвърдявания при ревматични заболявания, миалгии и миогелози.

Психични заболявания. Ограничено по време и допълнително лечение при депресии, евентуално прибавка при шизофрении и ендогенни психози.

Различни състояния. Премедикация при наркоза, ендоскопия и други интервенции.

Добавка към анестезия.

Лечение на паник заболявания.

Овладяване на гадене и повръщане след антитуморна химиотерапия.

При обсъждане недостатъците на бензодиазепините трябва да се отбележи, че те се прилагат преди всичко в зряла и напреднала възраст. Налице е обаче изместване в посока към по-млади лица, преобладават жени.

Привикването и свързаното с това покачване на дозата за поддържане на обикновения ефект е характерен белег на зависимостта. То обаче вероятно не е задължително за бензодиазепиновите препарати.

Постоянната дозировка не изключва зависимост.

Покачвания на дозировката се установяват най-много при половината до две трети от всички пациенти, и то обикновено в малка степен.

Бензодиазепинова зависимост:

Клиничен индекс на зависимост при бензодиазепините (по Laux и Konig)

1.ЧУвство за необходимост от препарати, самолечение (доставяне от други лица)

2.Пряко търсене на бензодиазепин,”просене”

3.Заплаха със самоубийство при отказ на бензодиазепинови препарати

4.Неуспешни опити за абстиненция, чувство за загуба на контрол

5.Безразличие, загуба на критичност, афектна уравниловка, избягване на конфликти, бягство от реалността

6.Дисфорично-депресивна загуба на настроението

7.Смущение в апетита, ясно изразена загуба на тегло

8.Абстинентни прояви

9.Компенсиране на абстинентните прояви чрез възобновяване приемането на бензодиазепини

10.Сензорни смущения (метален вкус, фотофобия) и др.

11.Еуфорични прояви

12.Парадоксално действие (”освежаване, възбуждане”)

13.Приемането надхвърля препоръчаната максимална доза

14.Покачване на дозировката, привикване

15.Признаци на интоксикация (атаксия, дизартрия)

16.Амнезия, преходно объркване, ясно изразени смущения в концентрацията

17.Признаци на безкритично отношение към личната хигиена

С повече проблеми е свързано неконтролираното дългосрочно третиране-най-често в долния обхват на дозировката (low-dose-dependency).

Факторът време, изглежда, е по-важен, отколкото фактора дозировка.

По-важните симптоми при средна и по-дълга продължителност на приемането са изложени по-долу:

Симптоми при средна и по-дълга продължителност на приемане:

Уморяемост

Пределирантни състояния

Сънливост

Психотични епизоди

Концентрационна слабост

Вътрешно неспокойство

Амнестични периоди

Идеи за самоубийство

Намаляване на вниманието

Смущение в съня

Забавяне на реакциите

Намаляване работоспособността, бягство от действителността

Подтискане на либидото и потентността

Дистимии

Главоболие

Раздразнителност

Тахикардия

Прояви на агресивност

Световъртеж

Загуба на контрол върху емоциите

Тремор

Забавяне на мисловния процес

Смущения в емоционалната сфера

Амнезия

Колапсни състояния

Сомнолентност

Страхови състояния

Нарушена ориентация

Към парадоксалните феномени спадат възбудимостта, състоянията на объркване и особено при по-възрастните лица смущението в съня.

Признаци на прогресираща зависимост са:

- чести падания;

- фрактури;

- наранявания;

- хематоми в тазовата, раменната област и върху кожата на тибиите;

- рани от изгаряния при пушачи;

- занемаряване на личната хигиена;

- безпорядък в жилището и работното място;

- изоставяне на задълженията;

- необясними епизоди на разстройство на паметта без злоупотреба с алкохол;

- енуреза или енкопреза без обясними причини.

Опасност от злополука е налице особено при промени в реактивната способност. Съответно на това зачестяват злополуките при шофиране, на работното място и при домашни условия (стълби).

Намаляването на работоспособността води често до сменяне или загуба на работното място.

Свързана с това често пъти е производствената деквалификация.

Наблюдават се по-често опити за самоубийство.

В тези случаи нерядко се комбинира алкохол със съответните бензодиазепини.

Следствие в извънредно тежки случаи на политоксикомания са вторичните телесни повреди (фрактури, изгаряния, злополуки, наранявания при епилептични пристъпи и др.).

Тежка органна токсичност не съществува.

Социални последствия от уврежданията са:

- загуба на общественото положение;

- раздели и/или развод;

- загуба на работното място;

- слизане надолу по социалната стълбица.

Смъртността е висока, особено при многократно неуспяло лечение (интоксикация, злополука, самоубийство и др.).

Проблемите, свързани с психичните и соматичните оплаквания след бързото намаляване на дозировката или внезапното прекъсване, понякога изглеждат драматични.

Това се наблюдава обаче само при всеки 10-ти пациент, особено в напреднала възраст, както и в зависимост от дозировката и продължителността на злоупотребата.

В по-голямата част от случаите те са по-скоро умерени, независимо че са неприятни.

От решаващо значение обаче е познаването на възможните симптоми на абстиненция, понеже сред тях се срещат не само мъчителни, но и опасни последици (вж. таблицата по-долу).

Обикновено те траят няколко дни до няколко седмици, могат да продължат обаче и с месеци.

Валидно е следното общо правило: няколко години злоупотреба водят до няколко месеца абстинентни прояви, а няколко месеца злоупотреба могат да предизвикат няколко седмици оплаквания.

Симптоми на абстиненция

ПСИХИЧНИ И ПСИХО-СОЦИАЛНИ СИМПТОМИ

Депресивно или дисфорично настроение
Феномени за загуба на чувство към действителността
Загуба на желание, пасивност, слабост, лесна уморяемост
Явление на деперсонализация (”вече не съм аз”)
Вътрешно неспокойство, нервност, разсеяност, напрегнатост, лесна обидчивост, свръхчувствителност, агресивност, избухливост
Слухови, оптични и олфакторни халюцинации
Смущения в съня, неприятни до обременяващи сънища
Смущения в запаметяването и концентрацията
Дезориентация за място и време
Променливост в настроението между еуфория и депресия
Фобии и други психосоматични смущения
Плачливост, страхливост
Пристъпи на страх
Пристъпи на паника
Фантазии и импулси за самоубийство
Своеобразни телесни възприятия и необичайни дразнения на зрителните и слуховите органи
Функционални психози (маниакални представи, делири)
СОМАТИЧНИ СИМПТОМИ
Тремор, изпотяване, световъртеж, тахикардия
Моторно забавяне
Главоболие
Отслабване на реакциите
Общо чувство за слабост
Церебрални пристъпи, най-често”Grand mal”-пристъпи
Слухова свръхчувствителност, свързана понякога с”бучене в главата”
Покачване на артериалното налягане
Хиперрефлексии, поява на разтормозващи рефлекси
Гадене, безапетитие, повръщане
Метален вкус
Неуравновесеност на чувствата до невъзможност дда се контролират силни възбуди
Вегетативни оплаквания, особено от страна на сърцето, дишането и стомашно-чревния тракт

На какво трябва да се обръща внимание:
- критична проверка на показанията;
- внимание с транквилизиращи средства при налична анамнеза за зависимост (алкохол, наркотици, медикаменти, но също така и злоупотреба с никотин);
- да не се дават съответни препарати на непознати или даже на познати без консултация с лекар;
- при възможност да се предпочита винаги лекарството с най-малък потенциал на зависимост;
- да се предписва винаги за най-кратък лечебен срок;
- да се предписват най-малките допустими дози;
- внимание при”нови” медикаменти;
- при съмнение открито да се обсъди опасността от зависимост; да се избягват комбинирани препарати с вещества, които могат да предизвикат зависимост (барбитурати, бромиди, бромуреиди, метаквалон, бензодиазепини и др.);
- винаги да се задава въпрос за”продължаващо по-дълго време приемане на таблетки”, особено при съмнение за честа смяна на лекаря или даже успоредни медицински консултации;
- при болнични условия да не се използват”рутинни сънотворни средства”;
- най-късно при изписването от болницата да се намалят постепенно всички лекарства, водещи до зависимост.

Свръхдозировка:

Сравнително рядко настъпва фатален изход при свръхдозировка само на бензодиазепини, най-често екзитуса е свързан и с употребата на други медикаменти и/или алкохол.
Симптомите на интоксикация са: сънливост и летаргия, респираторни и/или циркулаторна депресия.
Симптоми на предозиране са например:
Апатия;
Забавяне на моторните процеси;
Мускулна слабост;
Несигурност в походката, която може да достигне до таксични смущения;
По-тежки и продължителни пристъпи на световъртеж;
Гадене;
По-силно главоболие;
Смущение в артикулацията (неясен изговор на думите);
Смущения в очните мускули (диплопия);
При хронични интоксикации на преден план изпъкват:
- апатия;
- дезинтересираност;
- денивелиране на личността;
- безразличие;
- амнезия;
- дисфорично-депресивни състояния в настроението;
- анорексия;
- нистагъм;
- мускулна слабост.
Сериозните симптоми включват: атаксия, тежка хипотония, нарушения на съзнанието да кома и сравнително рядко смърт.
Винаги трябва да се има предвид, че при опити за самоубийство заедно с бензодиазепини се ползуват и други медикаменти.
Трябва да се има пред вид и, че бърза употреба на диазепам в около 1.7%може да доведе до живото-застрашаващи реакции като екцесивна хипотония и сърдечен арест.
Лечение-ако повръщане на се наблюдава спонтанно, то трябва да бъде индуцирано.
Активен въглен и салинно очистително са задължителни мероприятия.
Терапията трябва да се провежда в реанимационни отделения, което налага бързо транспортиране на пострадалия до най-близкия специализиран екип.
Мониторинг на респирацията, кръвното налягане и пулса се налага.
Срещу хипотонията-симпатикомиметици.
При нормална бъбречна функция-форсирана диуреза с изоосмотични разтвори.
Реналната диализа е с ограничено приложение, но обменна хематотрансфузия може да се обсъди при предкритични състояния.
IV приложение на физостигмин със скорост 1мг/мин. в доза 0.5-4 мг. може да купира централните холинолитични симптоми на интоксикацията, трябва да се има предвид в баланса на разсъжденията за употребата му, че той може да предизвика индукцията на припадъци.
Да не се ползват барбитурати.
Дихателните аналептици са от полза.
Всичко останало като терапия се състои в използуването на симптоматични мерки в зависимост от конкретния случай.
Забележки
Бременност-FDA категория Х.
Лактация-категория I.
Децата са по-чувствителни към действието на бензодиазепините отколкото възрастните поради намалената им способност да ги трансформират до активни метаболити.
ЛЕКАРСТВЕНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
При едновременно приложение с други психотропни препарати, антиконвулсивни средства, антихистамини, алкохол или други препарати с депресивно действие върху ЦНС, бензодиазепините, включително алпразолам оказват адитивен подтискащ ЦНС ефект.
Антиациди: едновременната им употреба с бензодиазепини забавя, но не намалява абсорбцията им.
Трициклични антидепресанти: теоретично ще се потенциира ЦНС депресията, но на практика се забелязва увеличаване на steady state концентрациите на антидепресантите без практически последствия от това.
Карбамазепин се конкурира с бензодиазепиновите метаболити за хепаталните ензимни системи, което има за последствие увеличен метаболизъм, намалени серумни концентрации и редуциран елиминационен полуживот на бензодиазепините поради индукция на микрозомалната ензимна система.
Симетидин,
Естроген съдържащи контрацептиви,
Дисулфирам,
Еритромицин,
едновременната им употреба с бензодиазепини ще инхибира хепаталния им метаболизъм на тези бензодиазепини, които се биотрансформират чрез оксидация особено хлордиазепоксид и диазепам, което има за последствие забавена елиминация и повишена плазмена концентрация, обаче хепаталния метаболизъм на лоразепам, оксазепам и темазепам не се повлиява, защото тези лекарства не претърпяват глюкоронидна конюгация; метаболизма на нитрозепам и триазолам се инхибира също.
Клозапин не трябва да се употребява едновременно с бензодиазепини защото понякога може да се развие респираторна депресия или арест.
Дозата на фентаниловите деривати трябва да се намали при едновременен прием с бензодиазепини.
Хипотония индуциращи медикаменти: потенциира се опасността от развитие на ортостатична хипотония.
Изониазид: едновременната му употреба с диазепам и треазолан трябва да се избягва, защото ще се инхибира елиминацията им.
Леводопа употребена с бензодиазепини ще бъде с намалена ефикасност.
Едновременната употреба на Омепразол и бензодиазепини ще пролонгира елиминацията на бензодиазепините.
Пробеницид ще повлияе глюкоронидацията на Лоразепам, Оксазепам и Тамазепам, което ще задълбочи бензодиазепиновата седатация.
Рифампин ще повиши елиминацията на диазепам.
Системно приложения Скополамин ще повиши седатацията предизвикана от венозно приложение на Лоразепам.
Едновременната употреба на Зидовудин с бензодиазепини теоретично ще инхибира хепаталния метаболизъм на противовирусния препарат.
ПОВЛИЯВАНЕ НА ЛАБОРАТОРНИ ТЕСТОВЕ
Хлордиазепоксид ще повлияе върху чувствителността към Метипарон.
Бензодиазепините ще намалят обратното поемане на радиоактивен йод в щитовидната жлеза.

ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ
Алкохолна интоксикация с депресия на виталните признаци.
Кома и шок.
Купиране на лекарствена/наркотична абстиненция.
Глаукома, налична или предиспозиция.
Хепатална недостатъчност.
Хиперкинезия-възможни са парадоксални реакции.
Хипоалбуминемия-повишава се седативния ефект на бензодиазепините.
Тежкостепенна ментална депресия.
Миастения гравис.
Органични заболявания на мозъка.
Порфирия.
Психози.
Тежкостепенно обструктивно пулмонарно заболяване.
ХБН-тежкостепенна.
Апнея по време на сън.
Абнормалии в преглъщането.
Свръхчувствителност към бензодиазепини.
Странични реакции:
ИЗИСКВАЩИ ВНИМАНИЕ ОТ СТРАНА НА ЛЕКУВАЩИЯ ЛЕКАР
Непоносимост към бензодиазепини вкл. алергични реакции от различно естество.
Проблеми с вниманието.
Кръвни дискразии вкл. агранулоцитоза.
Екстрапирамидални реакции.
Дистонии.
Хепатални дисфункции в хода на терапията.
Нарушения на паметта в хода на терапията.
Мускулна слабост.
Парадоксални реакции вкл. настъпване на халюцинации.
Флебит или венозни тромбози.
Гърчове.
Делириум.
Болки в стомаха.
Промени в либидото.
ИЗИСКВАЩИ МЕДИЦИНСКО ВНИМАНИЕ АКО СА С ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НАД 24 ЧАСА
Атаксия.
Светобоязън.
Сънливост.
Нарушения в говора.
Абдоминални и стомашни болки.
Нарушения в зрението.
Главоболие.
Еуфория.
Сухота в устата.
Повишено чувство за жажда.
Повишена бронхиална секреция.
Необичайна слабост.
Тахикардия.

Дозировка:
Гериатрични и педиатрични пациент, пациенти с хепоалбуминемия или хепатална недостатъчност трябва да приемат по-малки дози от бензодиазепини особено в началото на лечението.
Не е желателно пропускане на доза от назначения препарат.
Оптималната доза на бензодиазепините варира от в зависимост от диагнозата и отговора на пациента.
След продължително приложение терапията с бензодиазепини трябва да се прекъсва постепенно.
Депресирани пациенти, малки деца, както и лица с наклонности към самоубийство или опити за самоубийство в анамнезата си не трябва да имат достъп до големи количества от бензодиазепини.

Alprazolam

Общи данни:

Ползва се предимно като “хапче против страх”, както и при паник индуциращи състояния/заболявания с или без ментална депресия.
Спада към бензодиазепините с кратък до средно дълъг полуживот.
Steady state концентрации се установяват за 2-3 дена от началото на терапията. При едновременна употреба с трициклични антидепресанти steady state концентрациите се повишават, но това е без клинично значение.
Акумулацията е минимална.
Елиминацията от организма след преустановяване на терапията е бърза.
Употреба на Алпразолам при пациенти с ментална депресия може да доведе до поява на маниакални симптоми.

Дозировка:
Оптималната доза на Алпразолам задължително се определя индивидуално съобразно тежестта на симптомите и повлияването на отделния болен от провежданото лечение.
В таблицата са посочени препоръчителните дневни дози, при приложение, на които се повлияват повечето пациенти.
При малка част от пациентите може да е необходимо да се приложат по-високи дози, като за да се избегне появата на странични ефекти е необходимо повишаването на дозата да става постепенно.
В случаите, в които се налага използването на по високи дози, първоначално се повишава вечерната доза , а след това и дневната доза.
При повечето болни, при които до този момент не е прилагано лечение с психотропни препарати, ефектът се получава обикновено при прилагане на сравнително по-ниски дози, отколкото при болни третирани с транквилизатори, антидепресанти и хипнотици и при хронични алкохолици.
Препоръчва се използването на най-ниската ефективна доза от препарата при пациенти в напреднала възраст или при увредени пациенти, за да се избегне прекомерно седиране и развитие на атаксия.
Пациентите трябва да се проследяват периодично и да се правят съответни корекции на дозата.
Показания
Начална доза
Поддържаща доза
Състояние на безпокойство и тревога
0.25-0.5 мг/8 ч.
0.5-4.0 мг/24ч.
Депресия
0.5 мг/8 ч.
1.5-4.5 мг/ 24 ч.
Възрастни пациенти
0.25 мг/ 12 ч.
0.5-0.75 мг/24 ч.
Панически разстройства
0.5-1.0 мг еднократно
Постепенно Yна дозата с 1 мг/3-4 дни до появата на адекватен клиничен отговор.

Общи данни:

Употребата на Бромазепам е показана само като лекарство против повишено безпокойство и раздразнителност.
В малки дози Broamazepam селективно намалява чувството за напрегнатост и безпокойство.
При високи дози се проявява седативен и миорелаксиращ ефект.
Пикови плазмени концентрации се достигат един до два часа след приемане на Бромазепам през устата.
Средната бионаличност на непромененото лекарство е 84%.
Бромазепам има полуживот на елиминация от 10-20 часа, но полуживота му може да бъде по-продължителен при по-възрастни болни. Бромазепам се метаболизира в черния дроб.
Steady state плазмени концентрации се наблюдават след 2-3 дена.
Количествено преобладават два метаболитни продукта: 3-хидрокси-Бромазепам и 2-(2-амино-5-бромо-3 -хидроксибензол) пиридин. Те се екскретират с урината, предимно в конюгирана форма.
Средно 70%от Бромазепам се свързва с плазмените протеини.

Дозировка:
Стандартно дозиране: Средна доза при амбулаторно лечение: 1.5-3 мг до три пъти дневно.
Тежки случаи, особено в клинични условия: 6-12 мг два до три пъти дневно.
Тези количества са препоръчителни, като дозата трябва да бъде определена индивидуално.
Лечението на амбулаторно болните трябва да започне с малки дози, които постепенно да се увеличат до оптималното ниво.
След няколко седмици, но не по-късно от три месеца, в зависимост от ефекта от лечението, трябва да се направи опит за спиране на лечението.

Лечението в продължение на три или по-малко месеца като правило не създава никакви проблеми.
Ако се наложи да се продължи лечението след този период, прекъсването му трябва да бъде постепенно.

Специални инструкции за дозиране:
Ако е показано лечение с препарата при деца, дозите трябва да бъдат редуцирани в съответствие с телесното им тегло.

В напреднала възраст и при инвалидизирани пациенти са необходими по-ниски дози поради индивидуални вариации в чувствителността и фармакокинетиката.
Търговски наименования
Bromazepam “pharmachim”
Опаковка: Таблетки 3 и 6 мг.
Lekotam
Опаковка: Таблетки 1.5 и 3 мг.
Lexaurin
Опаковка: Таблетки 1,3 и 6 мг.
Lexopam
Опаковка: Таблетки 1.5 мг.
Lexotan
Опаковка: Таблетки 3 мг.
Lexotanil
Опаковка: Таблетки 3 мг.

Clobazam[1]
Препаратът е структурно активен и фармакологично свързан с диазепам.
Клобазам е активен срещу различни епилептични гърчове, обаче ефикасността му намаля в първите седмици от приложението му.
Особено ще е подходящ за лечение на цикличните екзацербации на епилепсия свързани с менструацията.
Клобазам има слаб хипнотичен ефект.
Фармакокинетиката е независима от дозата и концентрацията.
Едновременната употреба на алкохол увеличава бионаличността му с около 50%.
Храната почти не повлиява абсорбцията.
Свързването с плазмените протеини е около 85%, пикови серумни концентрации се наблюдават 1-4 часа след приема на препарата.
Метаболизира се чрез деалкилация и хидроксилация до фармакологично активен метаболит /N-метилклобазам/ и няколко неактивни метаболити.
Плазмения полуживот на непромененото лекарство е 18 часа, а на активния метаболит 77 часа.
Клобазам се елиминира главно чрез урината -81% от количеството, а активния метаболит в 97%.
Страничните реакции са с честота 10-44% и включват: сънливост; обща слабост, фотофобия, ортостатична хипотония, синкоп, главоболие, сухота в устата и некоординираност.

Clordiasepoxidum

Общи данни:

Спада към бензодиазепините с продължителен полуживот.
Показан е като препарат за купиране на безпокойство и седативо-хипнотик, някои клиницисти ползват орален Хлордиазепоксид за лечение на тремор и тензионно главоболие, и парентерално като антиспастичен препарат.
Ползва се и за купиране на алкохолна абстиненция, а и като предоперативна медикация.
Абсорбцията на мускулно приложения Хлордиазепоксид е бавна.
Steady state концентрациите се постигат за 5-14 дена от началото на терапията.
Метаболизира се до активни и неактивни метаболити.
Елиминацията е бавна, активния метаболит персистира в кръвта от няколко дена до седмици.
Антиацидите намалят интензивността, но не и степента на абсорбцията на препарата.
Хипоалбуминемията може да предразположи пациента към развитие на силна седатация.
Приложението на Хлордиазепоксид може да екзацербира порфирия.

Дозировка:
Ако се налага парентерално приложение за предпочитане е да се ползва парентералното приложение, ако се налага мускулно приложение то трябва да е дълбоко глутеално.
Венозното приложение трябва да е с продължителност поне 1 минута.
При мускулно приложение парентералната лекарствена форма не трябва да се разрежда, защото инжекцията ще е болезнена.
ОРАЛНО
Индивидуално в зависимост от състоянието и реакцията на болния.
Възрастни: средно 2-4 пъти дневно (5-10 мг).
При трудности в заспиването, предизвикани от нервно напрежение или безпокойство-1 час преди сън еднократно 10-20 мг.
Клинично лечение на психиатрично болни започва с дози 50-100 мг дневно, разделени на 3-4 приема.
Деца: от 4 до 7 г.-5 до 10 мг на денонощие, разделени на 3-4 приема.
От 8 до 14 г.-10-20 мг разделени на 4 приема в денонощие.
От 15 до 18 г.-20-30 мг разделени на 4 приема в денонощие.
ЗАБЕЛЕЖКА ! По време на приемане на препарата не трябва да се обслужват машини и съоръжения, да не се шофира.
ПАРЕНТЕРАЛНО
Мускулно или венозно, 50 до 100 мг, първоначално, след това 25-50 мг 3-4 пъти дневно.
Като премедикация се прилагат 50 или 100 мг 1 час преди операцията.
Дозировките при деца под 12 годи възраст не са установени, а при деца от 12 до 18 годишна възраст се ползват 25-50 мг за 1 доза.
Търговски наименования
Dizepin
Опаковка: Таблетки 5 и 10 мг.
Elenium
Опаковка: Таблетки 5 и 10 мг.
Radepur 10
Опаковка: Таблетки 40 мг.

Clonazepam

Общи данни:

Полза се като антиконвулсант и антипаник препарат.
Принадлежи към бензодиазепините със средно продължителен полуживот.
Клоназепам трябва да се употребява с особено внимание при пациенти на които предстои оперативна интервенция поради способността му да подтиска кашлицата.

Дозировка:

След 3 месечно непрекъснато ползване на препарата е възможно да се развие толеранс.
В хода на антиепилептична терапия с трансфер към Клоназепам известно време бензодиазепина се приема заедно с другия антиконвулсант като за този период дозата му се увеличава постепенно, при намаляне дозировката на заместващото лекарство.
ВЪЗРАСТНИ
Орално, началната доза е 0.5 мг 3 пъти дневно, като дозата се увеличава с 0.5 мг през 3 дена, до постигане контрол върху гърчовете.
Поддържащата доза се индивидуализира.
МДД е до 20 мг.

ПЕДИАТРИЧНА ДОЗА
Деца до 10 годишна възраст или до 30 кг. телесно тегло: първоначално 10-30 mcg/kg дневно (в 2-3 равнодозови приема), дозата се увеличава постепенно до максимум 250-500 mcg/kg (увеличението е плавно през 3 дена); поддържащата доза е 100-200 mcg/kg дневно
Търговско наименование
Gerodorm
Опаковка: Таблетки 40 мг.

Clorazepat

Общи данни:

Показан е като антиконвулсант, седативо-хипнотик и препарат за купиране на повишено безпокойство.
Някои клиницисти го ползват за купиране симптомите на алкохолна абстиненция.
Принадлежи към бензодиазепините с дълъг полуживот.
Метаболизира се в стомаха и черния дроб до активния метаболит дезметилдиазепам.
Акумулацията на препарата и активния метаболит е клинично сигнификантна.
Steady-state плазмени концентрации се достигат за 5-14 дена от началото на терапията.
Активния метаболит на препарата остава в кръвта до няколко седмици след началото на терапията.

Дозировка:

Възрастни: орално, 7.5-15 мг 2-4 пъти дневно, за купиране на симптоми от алкохолна абстиненция първоначалната доза е 30 мг, последвана от 15 мг 2-4 пъти дневно през първия ден, през втория ден се ползват 15 мг 3-6 пъти дневно, на третия ден дозата се намаля 7.5-15 мг 3-6 пъти дневно и т. н. до доза от 3.5 мг 3-4 пъти дневно.
Като антиконвулсант при възрастни пациенти се ползват 7.5 мг 3 пъти дневно през първите 3 дена, като при необходимост дозата се увеличава с 7.5 мг през седмица, но не повече от МДД.
МДД е 90 мг при възрастни пациенти.
При деца между 9 и 12 годишна възраст първоначално се прилагат 7.5 mg 2 пъти дневно, след това дозата постепенно се увеличава с 7.5 през седмица до постигане оптимален контрол върху заболяването, но не повече от 60 мг дневно.
Търговски наименования
Gen-xene[2]
Опаковка: Таблетки 3.5,7,11.25 и 15 мг.
Tranxene
Опаковка: Капсули 5,10 и 50 мг.; Ампули с разтворител 20,50 и 100 мг.

Diazepam

Общи данни:

Препаратът спада към бензодиазепините с дълъг полуживот.
Показан е като седативо-хипнотик, антиконвулсант и антипаник препарат.
Някои клиницисти ползват диазепам за лечение на тремор и купиране на симптомите на остра алкохолна абстиненция.
Диазепам е най-бързо абсорбиращия се бензодиазепин в храносмилателната система, което трябва да се има предвид при лечение на интоксикации с този препарат.
Абсорбцията на мускулно приложения диазепам е бавна.
Приложен ректално диазепам се абсорбира бързо.
Акумулацията на Диазепам и неговите метаболити е сигнификантна при хроничен прием.
Steady-state плазмени концентрации се достигат след 5-14 дена.
Диазепам се метаболизира до фармакологично активния нордиазепам (t1/2b = 96 часа), хидрокси-диазепам и оксазепам.
Диазепам и неговите метаболити се свързват в голяма степен с плазмените протеини (диазепам 98%).
Те се елиминират главно (около 70%) с урината под формата на свободни или най-вече под формата на конюгирани метаболити.
Времето на полуелиминация може да бъде удължено при новородени, при хора в напреднала възраст, както и при пациенти с чернодробно или бъбречно заболяване; трябва да се има предвид, че в резултат на това плазмените концентрации могат да достигат състояние на устойчиво равновесие с известно закъснение, в зависимост от конкретния случай.
Диазепам и неговите метаболити преминават кръвно-мозъчната и плацентарната бариери.
В майчиното мляко те се откриват в концентрации равни на приблизително една десета от тези в плазмата на майката.
Приложението на диазепам по време на бременност 15 дена преди термина може да предизвика поява на апнея и хипотермия при новороденото.
Антицидите намалят интинзитета на интестиналната абсорбция.
Изониазид може да инхибира елиминацията на Диазепам.
Рифампин може да увеличи елиминацията на Диазепам.
Дозировка:
СТАНДАРТНО ДОЗИРАНЕ
За постигане на оптимален ефект от приложението на препарата, дозата трябва да бъде определена строго индивидуално.
Долупосочените дневни дози са съобразени с нуждите на по-голямата част от пациентите, макар че в някои от случаите могат да бъдат необходими и по-големи дози.
Обичайни перорални дози за възрастни: 5-20 мг дневно, в зависимост от тежестта на симптомите.
Единичната перорална доза не трябва да превишава 10 мг. При спешни случаи или застрашаващи живота ситуации, или когато ефекта от оралното приложение е недостатъчен, могат да се дадат по-високи дози по парентерален път.
Обичайните препоръчителни парентерални дози за възрастни и юноши варират от 2 до 20 мг интрамускулно или интравенозно, в зависимост от телесното тегло, показанията и тежестта на симптомите.
При някои показания (например тетанус) може да се появи необходимост от по-високи дози.
Венозното въвеждане на Diazepam трябва да се извършва винаги бавно (0.5-1 мл/мин), тъй като прекалено бързото приложение може да доведе до апнея; апаратурата за реанимация трябва винаги да бъде подготвена.
Продължителност на лечението: В зависимост от състоянието на пациента и естеството на причиняващите фактори, обикновено дългосрочното лечение на безпокойството с Diazepam може да продължи не по-дълго от няколко седмици. След шестата седмица на лечение не може да се очаква по-нататъшно подобряване на страховото състояние на пациента; оттук нататък лечението се счита за поддържащо.
По време на продължителна поддържаща терапия е необходимо през равни интервали от време да се прекъсва приемането на препарата за известен период, за да се прецени дали болният трябва да се лекува. Лечението с Diazepam не трябва да се преустановява внезапно; дозата трябва да се намалява постепенно.
Няма проведени систематични клинични проучвания за преценка на ефективността от дългосрочното лечение с Diazepam.

СПЕЦИАЛНИ ИНСТРУКЦИИ ЗА ДОЗИРАНЕ
Дозиране при пациенти в напреднала възраст: лечението трябва да започне с половината от дозата за възрастни и да се повишава постепенно според нуждите и поносимостта.

ДОЗИРАНЕ ПРИ ДЕЦА
Обикновено, 0.1-0.3 мг на кг дневно.
При заболявания на бъбреците и черния дроб трябва да се отделя специално внимание на индивидуалното дозиране.

АНЕСТЕЗИОЛОГИЯ
Премедикация: 10-20 мг (деца: 0.1-0.2 мг на кг телесно тегло) интрамускулно един час преди въвеждане в анестезия. Увод в анестезия: 0.2-0.5 мг на кг телесно тегло интравенозно.
Базално седиране преди стресови терапевтични процедури, прегледи и интервенции: 10-30 мг (деца: 0.1-0.2 мг на кг телесно тегло) интравенозно.
Най-добрият метод за адаптиране на дозата към индивидуалните нужди на всеки пациент включва инжектиране на начална доза от 5 мг (1 мл), или 0.1 мг на кг телесно тегло, последвано от повтарящи се дози от 2.5 мг или 0.05 мг на кг телесно тегло през равни интервали от 30 секунди до отпускане на клепачите.

АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ
Еклампсия: при заплашващи или съществуващи конвулсии-10-20 мг интравенозно; при нужда се въвеждат нови дози интравенозно или чрез перфузия (до 100 мг за 24 часа).
За улесняване на раждането: 10-20 мг интрамускулно или ректално (при силна възбуда-евентуално интравенозно) при разкритие на шийката на матката от 2 до 5 см.
Дози от 10 до 20 мг интравенозно улесняват акушерските манипулации и хирургичното възстановяване на тъканите след епизиотомия.

ДРУГИ
Тетанус: 0.1-0.3 мг на кг телесно тегло интравенозно, на интервали от 1 до 4 часа или чрез продължителна капкова инфузия (3-4 мг на кг телесно тегло за 24 часа); в същото време може да бъде дадена еквивалентна доза чрез назо-дуоденална сонда.
Епилептичен статус: 0.15-0.25 мг на кг телесно тегло интравенозно (по-добре като капкова инфузия), като при нужда дозата може да се повтори след 10-15 минути (максимална доза: 3 мг на кг телесно тегло за 24 часа).
Състояние на възбуда (пристъпни състояния на страх, двигателна възбуда, delirium tremens): в началото 0.1-0.2 мг на кг телесно тегло интравенозно; тези дози се повтарят през интервали от 8 часа до отзвучаване на острите симптоми, след което се продължава с орално лечение.
Търговски наименования
Diazepam
Опаковка: Ампули 10 мг.; Дражета и таблетки 2,5 и 10 мг.
Diazepam Desilin
Опаковка: Ампули 10 мг.; Таблетки 5 и 10 мг.
Faustan
Опаковка: Ампули 10 мг.; Таблетки 5 и 10 мг.
Relanium
Опаковка: Ампули 10 мг.; Таблетки 2,5 и 10 мг.
Seduxen
Опаковка: Таблетки 5 мг.
Valium “roche”
Опаковка: Таблетки2,5 и 10 мг.; Ампули 10 мг.

Estrazolam

Общи данни:

Принадлежи към бензодиазепините със средно дълъг полуживот.
Показан е само като седативо-хипнотик.
При хроничен прием се наблюдава лекостепенна акумулация на препарата.
Steady-state плазмени концентрации се достигат след няколко дена.
След преустановяване на терапията елиминацията му от организма е бърза и пълна.

Дозировка:

Пепоръчителната дозировка е 1 мг дневно, но малка група пациенти могат да се нуждаят от 2 мг. дневно.
Ефикасността и безопасността на препарата при пациенти до 18 годишна възраст не е установена.
Търговско наименование

Prosom
Опаковка: Таблетки 1 и 2 мг.

Flurazepam

Общи данни:

Принадлежи към бензодиазепините с дълъг плазмен полуживот.
Показан е само като седативо-хипнотик.
При хроничен прием акумулацията е сигнификантна.
Steady-state концентрации се наблюдават след 7-10 дена от началото на терапията.
След прекратяване на лечението елиминацията на препарата и неговите метаболити се извършва в продължение на 7 дена.

Дозировка:

Ефективността на препарата е отчетлива на 2-рата, 4-тата вечер след началото на лечението.
Препоръчителната доза е 15-30 мг дневно, приета еднократно.
Ефикасността и безопасността на препарата при деца под 15 годишна възраст не е установена.
Търговско наименование
Dalman
Опаковка: Таблетки 15 и 30 мг.

Flunitrazepamum

Общи данни:
Хипнотик, който повлиява началната фаза на съня и довежда до бързо заспиване.
Проявява и характерните за бензодиазепиновите съединения свойства, като намаляване на безпокойството, мускулна релаксация, антиконвулсивен ефект.
Приложен парентерално (мускулно или венозно), води до настъпване на сън (наркоза) без предшестващо възбуждане.
Може да се комбинира с други централно действащи лекарствени средства, тъй като потенциира тяхното действие.
Показания
Премедикация; въвеждане в анестезия.

Дозировка:

ВЪЗРАСТНИ
а/ премедикация-по 0.001-0.002 г (0.015-0.03 мг/кг тегло) мускулно в зависимост от възрастта и общото състояние на болния 30-60 минути преди започване на анестезията.
При възрастни болни с органични мозъчни промени дозата трябва да се определя с предпазливост.
б/ за анестезия-по 0.001-0.002 г (0.015-0.03 мг/кг тегло) бавно венозно (0.001 г за секунда)
ДЕЦА
а/ премедикация-по 0.015-0.03 мг/кг тегло мускулно;
б/ за анестезия-по 0.015-0.03 мг/кг тегло бавно венозно. Децата понасят по-високи дози (разбира се, съответни на теглото) от възрастните.
Препаратът може да се комбинира с анестетици, аналгетици, миорелаксанти и парасимпатиколитици при условие смесването да се извършва непосредствено преди инжектирането и разтворът да бъде бистър.
Забележка: Разтворът, съдържащ 0.002 г активно вещество, не трябва да се прилага неразреден!
Той трябва да се смеси задължително с 1 мл от разредителя (Aqua redestillata) непосредствено преди употребата.
Търговско наименование
Rochypnol
Опаковка: Ампули 0.002 г-1 мл + 1 мл Aqua redestillata.
Sombubene
Опаковка: Таблетки 2 мг.

Halazepam


Общи данни:

Принадлежи към бензодиазепините с дълъг плазмен полуживот.
При хроничен прием акумулацията на препарата и активните метаболити е сигнификантна.
Steady-state концентрациите се достигат след 5-14 дена.
След преустановяване на терапията елиминацията на препарата от организма е в продължение на седмици.

Дозировка:

Орално, 20-40 мг. 3-4 пъти дневно.
Ефикасността и безопасността на препарата при пациенти до 18 годишна възраст не е установена.
Търговско наименование
Paxipam
Опаковка: Таблетки 20 и 40 мг.

Ketazolam


Общи данни:

Показан е изключително като препарат за лечение на безпокойство и тревожна напрегнатост.
Принадлежи към бензодиазепините с дълъг полуживот.
Steady-state концентрации се наблюдават след 5 -10 дена от началото на терапията.

Дозировка:

Орално, 15 мг. 1-2 пъти дневно.
Ефикасността и безопасността на препарата при пациенти под 18 годишна възраст не е доказана.
Търговско наименование
Loftran
Опаковка: Таблетки 15 и 30 мг.

Lorazepam

Общи данни:

Принадлежи към бензодиазепините с кратък до средно продължителен плазмен полуживот.
Лоразепам е показан и като антиеметик по време на противотуморна химиотерапия.
Някои клиницисти го ползват и като препарат за лечение на тензионно главоболие, както и за купиране на абстинентни симптоми при терапия на хроничен алкохолизъм.
Абсорбцията при мускулно приложение е бърза и пълна.
При хроничен прием акумулацията е минимална.
Steady-state концентрациите се достигат след 2-3 дена от началото на терапията.
След преустановяване на терапията елиминацията от организма е бърза и пълна.
Лекарствата инхибиращи оксидативния метаболизъм на бензодиазепините не повлияват значително метаболизма на препарата.
Ако Лоразепам се ползва за премедикация, фентаниловите препарати трябва да се употребяват в по-ниски дози.
Лоразепам е особено подходящ за употреба при пациенти с хепатална недостатъчност.
венозно приложен Лоразепам може да предизвика по-често от Хлордиазепоксид, но по-рядко от диазепам флебити на мястото на приложението.

Дозировка:
Сублингвалните таблетки не трябва да се сдъвкват.
Преди венозно приложение лекарствената форма трябва да се разреди с 0.9%Натриев хлорид или 5%Декстроза.
Да не се допуска екстравазация при венозно приложение.
Препаратът не трябва да се прилага интраартериално.
Скоростта на венозната инфузия не трябва да е повече от 2 мг мин.
ОРАЛНО
За купиране на повишено безпокойство се ползват 1 до 3 мг. 2-3 пъти дневно; седативо-хипнотичните дози са 2-4 мг вечер преди лягане.
МДД е 10 мг за обикновената таблетна форма и за разтвора за орално приложение, а за сублингвалните таблетки е 6 мг.
Ефикасността и безопасността при пациенти под 12 годишна възраст не са установени.
ПАРЕНТЕРАЛНО
Седативо-хипнотичната доза е до 0.5 мг/кг до единична доза от 4 мг/кг.
Като антиеметик Лоразепам се прилага венозно в доза от 2 мг 30 минути преди химиотерапията, последвано от 2 мг през 30 минути колкото е необходимо.
За купиране на епилептичен статус се ползват 0.05 мг/кг, но не повече от 4 мг, бавно венозно, за 12 часа не трябва да се прилагат повече от 8 мг. Лоразепам.
Ефикасността и безопасността на препарата при пациенти до 18 годишна възраст не е установена.
Търговско наименование
Ativan
Опаковка: Таблетки 0.5,1 и 2 мг.; Ампули 2 и 4 мг/мл.

Nitrazepam

Общи данни:

Принадлежи към бензодиазепините с кратък до средно продължителен плазмен полуживот.
Нитразепам е показан и като антиконвулсант.
Абсорбцията на препарата е бърза и пълна.
При хроничен прием акумулацията е минимална.
Steady-state концентрациите се достигат след 2-3 дена.
Симетидин и естроген съдържащи контрацептиви могат да инхибират нитроредукцията на препарата, което има за последствие намалена елиминация и увеличен плазмен полуживот.
Нитразепам може да забави крикофаренгиалната релаксация и по този начин да екзацербира абнормалии в поглъщането, особено при деца.

Дозировка:

При възрастни дневната доза е 5-10 мг. в три равнодозови орални приема.
При деца до 30 кг телесно тегло се прилагат 0.3-1 мг/кг/24 ч. в 2-3 равнодозови орални приема.
При гериатрични пациенти се прилага първоначална доза от 2.5 мг дневно, която постепенно се увеличава.
Търговски наименования
Berlodorm
Radedorm
Опаковка: Таблетки 10 мг.

Oxazepam

Общи данни:

Принадлежи към бензодиазепините с кратък до средно продължителен плазмен полуживот.
Показан е като допълнение към терапия срещу повишено безпокойство с или без наличие на ментална депресия.
При хроничен прием акумулацията е незначителна.
Steady-state плазмени концентрации се достигат в първите 2-3 дена от началото на лечението.
След прекратяване на терапията се елиминира бързо от организма.
Нитразепам претърпява глюкоронидна конюгация и поради това лекарствата инхибиращи оксидативния метаболизъм почти не повлияват биотрансформацията на лекарството.

Дозировка:
Като седативо хипнотик препоръката е да се ползват 10-30 мг. дневно 3-4 пъти дневно.
За купиране симптомите на алкохолна абстиненция се ползват 15-30 мг. 3-4 пъти дневно.
Дозировките на Нитразепам при пациенти под 12 годишна възраст не са установени, а ефикасността и безопасността на препарата при деца под 6 годишна възраст не е установена.
При гериатрични пациенти началната доза е 5 мг. 2-4 пъти дневно.
Търговско наименование
Tazepam
Опаковка: Таблетки 10 мг.

Medazepam

Общи данни:

Добре поносим транквизилатор, чието хипнотично действие, за разлика от другите транквилизатори е много слабо изразено или липсва съвсем.
Поради това препаратът може да се приема без опасност и през деня.

Дозировка:

Медазепам се приема вътрешно.
Дозите се определят от лекаря индивидуално за всеки болен.
Без лекарско предписание при по -леки случаи на заболяване дневната доза е 1-2 таблетки.
Дозата може да се увеличи до 2-3 таблетки на ден без опасност.
Таблетките имат делителна черта, за да се дозират правилно при децата.
Препаратът се приема преди хранене с течност.
Въпреки, че препаратът има много слаб хипнотичен ефект, в зависимост от индивидуалната реакция на болните, концентрацията на вниманието им може да отслабне, поради което трябва да се обърне внимание на водачите на моторни превозни средства.
По време на лечението да не се приема алкохол, да не се взимат други транквизилатори, хипнотици, аналгетици или антидепресанти, тъй като това може да предизвика акумулиране на препарата.
Търговски наименования
Rudotel
Опаковка: Таблетки 10 mg/50 броя.
Medazepam”Pharmachim”
Опаковка: Таблетки 10 mg/50 броя.

Midazolami maleas

Общи данни:

Краткодействащ сънотворен препарат за премедикация, седиране, увод и поддържане на анестезия.
Сънотворния му ефект се характеризира с бързо настъпване на действието, кратък престой в организма, константна ефикасност и лесно дозиране.
Контролните клинични изследвания и лабораторните тестове са показали, че Мидазолам скъсява времето за заспиване и удължава продължителността на съня без количествено повлияване на REM фазата.
Фазите на събуждане се скъсяват и качеството на съня се подобрява.
По принцип, времето от приема на Мидазолам до заспиването е по-малко от 20 минути, а продължителността на съня обикновено се възвръща към тази, която е нормална за възрастта на пациента.
При събуждане пациентите се чувстват свежи и отпочинали.
След подходяща доза и съответна продължителност на съня, не се наблюдава намаляване на работоспособността или забавяне на реакциите.
Мидазолам, притежава също така антиконвулсивни, анксиолитични и миорелаксиращи свойства.
В някои случаи Мидазолам е даван в продължение на повече от 150 дни без никакви признаци на привикване или акумулация.
Токсикологичните изследвания са показали голяма терапевтична ширина на медикамента дори в дози, превишаващи над 100 пъти препоръчваните при лечение.
Няма съобщения за ембриотоксичност, тератогенни или мутагенни въздействия.
Абсорбция: След перорално прилагане на Мидазолам, активната съставка Мидазолам се абсорбира изключително бързо и напълно.
Разпределение: Плазмената концентрация има две фази, с полуживот от 10 минути (фаза на разпределение) и с полуживот от 1.5 до 2.5 часа (фаза на елиминация).
Даже след продължително прилагане не настъпва акумулация на активното вещество; фармакокинетичните показатели и метаболизма остават постоянни. 95%от Мидазолам се свързва с плазмените протеини.
Метаболизъм: Мидазолам се метаболизира бързо и напълно.
Основният фармакологично активен метаболит е алфа-хидрокси-Мидазолам. 30 до 50%от активното вещество се метаболизира в процеса на първото преминаване през черния дроб.
Елиминация: Образуваните метаболити претърпяват бърза конюгация с глюкоронова киселина и се отделят под формата на глюкурониди през бъбреците. полуживотът на основния метаболит е по-къс от този на първичното вещество.
Чернодробната дисфункция и напредналата възраст не влияят или оказват незначително влияние върху фармакокинетиката на Мидазолам.
Показания :
ОРАЛНО
Нарушения на ритъм на съня и всички форми на безсъние, особено при трудно заспиване, първоначално или след преждевременно събуждане.
ПАРЕНТЕРАЛНО
Премедикация преди увод в анестезия (мускулно или, специално при деца, ректално приложение).
Като средство за подтискане на съзнанието за извършване на диагностични или хирургични процедури с местна анестезия (венозно приложение).
Продължително седиране в отделния за интензивно лечение (венозно приложение като струйна инжекция или продължителна инфузия).
Въвеждане и поддържане на анестезия.
Като средство за въвеждане в инхалационна анестезия или като сънотворен компонент в комбинираната анестезия, включително обща венозна анестезия (венозна инжекция, венозно вливане).
Атаралгезия в комбинация с Кетамин при деца (мускулно приложение).
Предпазни мерки:
Особена предпазливост трябва да се проявява при парентерално прилагане на Midazolam при пациенти, представляващи група с повишен риск: пациенти в напреднала възраст и изтощени болни, пациенти с обструктивна белодробна болест, с хронична бъбречна недостатъчност или със застойна сърдечна недостатъчност.
Тези хирургични пациенти с повишен риск изискват по-ниски и индивидуализирани дози и трябва да бъдат непрекъснато следени за появата на ранни признаци за увреждане на жизнените функции.
Пациентите с хронична бъбречна недостатъчност, увредена чернодробна функция и застойна сърдечна недостатъчност могат да отделят Midazolam по-бавно.
Съобщавано е за гърчове при недоносени и новородени деца.

http://medicine-bg.net/

Още...

LEXAURIN (BROMAZEPAM)

ПОБОЧНОЕ ДЕЙСТВИЕ

СО СТОРОНЫ ЦНС
и периферической нервной системы: в начале лечения (особенно у пациентов пожилого возраста) - сонливость, чувство усталости, головокружение, снижение способности к концентрации внимания, атаксия, вялость, притупление эмоций, замедление психических и двигательных реакций; редко - головная боль, депрессия, тремор, снижение памяти, антероградная амнезия, подавленность настроения, спутанность сознания, дистонические экстрапирамидные реакции (неконтролируемые движения тела, включая глаза), слабость, миастения, дизартрия, диплопия; в отдельных случаях - парадоксальные реакции (агрессивные вспышки, галлюцинации, острое возбуждение, раздражительность, тревожность, бессонница).

СО СТОРОНЫ СИСТЕМЫ КРОВЕТВОРЕНИЯ: лейкопения, нейтропения, агранулоцитоз (озноб, гипертермия, боли в горле, необычная слабость), анемия, тромбоцитопения.

СО СТОРОНЫ ПИЩЕВАРИТЕЛЬНОЙ СИСТЕМЫ: сухость во рту или слюнотечение, изжога, тошнота, рвота, снижение аппетита, запор или диарея; нарушение функции печени, повышение активности печеночных трансаминаз и ЩФ, желтуха.

СО СТОРОНЫ МОЧЕВЫДЕЛИТЕЛЬНОЙ СИСТЕМЫ: возможны недержание мочи, задержка мочи, нарушение функции почек.

СО СТОРОНЫ ПОЛОВОЙ СИСТЕМЫ
: возможны снижение либидо, дисменорея.

АЛЛЕРГИЧЕСКИЕ РЕАКЦИИ: редко - кожная сыпь, зуд.

СО СТОРОНЫ СЕРДЕЧНО-СОСУДИСТОЙ СИСТЕМЫ: редко - артериальная гипотензия, тахикардия, пальпитация.

ПРОЧИЕ: редко - снижение массы тела.


ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ
Кома, шок, острая алкогольная интоксикация с ослаблением жизненно важных функций, острые отравления опиоидными анальгетиками, снотворными и психотропными средствами, миастения, закрытоугольная глаукома (острый приступ или предрасположенность), тяжелая ХОБЛ (прогрессирование степени дыхательной недостаточности), острая дыхательная недостаточность, тяжелая депрессия (могут отмечаться суицидальные попытки), беременность (особенно I триместр), период лактации, детский и подростковый возраст до 18 лет (безопасность и эффективность не определены), повышенная чувствительность к бензодиазепинам.


ПРИМЕНЕНИЕ ПРИ БЕРЕМЕННОСТИ И КОРМЛЕНИИ ГРУДЬЮ
Бромазепам оказывает токсическое действие на плод и повышает риск развития врожденных пороков при применении в I триместре беременности. Применение во II и III триместрах беременности возможно только по жизненным показаниям. Применение при беременности может вызывать замедление ЧСС плода.
Постоянное применение при беременности может приводить к физической зависимости с развитием синдрома отмены у новорожденного. Прием в терапевтических дозах в более поздние сроки беременности может вызвать угнетение ЦНС новорожденного. Применение непосредственно перед родами или во время родов может вызывать у новорожденного угнетение дыхания, снижение мышечного тонуса, гипотензию, гипотермию и слабый акт сосания (синдром "вялого ребенка").


ОСОБЫЕ УКАЗАНИЯ
С осторожностью применять при церебральной и спинальной атаксии, печеночной недостаточности, хронической почечной недостаточности, гиперкинезах, лекарственной зависимости в анамнезе, склонности к злоупотреблению психотропными лекарственными средствами, при органических заболеваниях головного мозга, психозах (возможны парадоксальные реакции), при гипопротеинемии, ночном апноэ (установленном или предполагаемом), у пациентов пожилого возраста.

У пациентов с эпилепсией применение бромазепама может привести к увеличению частоты и/или тяжести судорожных припадков. В таких случаях рекомендуется коррекция режима дозирования противосудорожных средств. Следует иметь в виду, что резкая отмена бензодиазепинов у пациентов с судорожными заболеваниями может быть связана с временным увеличением частоты и/или тяжести судорожных припадков. При одновременном применении бромазепама с противосудорожным средством следует контролировать концентрацию последнего в плазме крови.

С осторожностью применять у пациентов, злоупотребляющих лекарственными средствами. В таких случаях рекомендуется ограничить повторное применение бромазепама без медицинского контроля.

С осторожностью применять бензодиазепины у пациентов с нарушениями функции печени и/или почек.

При длительном применении необходим систематический контроль картины периферической крови и функции печени.

При применении бромазепама в рекомендуемых дозах под наблюдением врача толерантность развивается редко.

При быстром снижении дозы или резкой отмене бромазепама возможно развитие синдрома отмены (головная боль, миалгия, тревожность, напряженность, спутанность сознания, раздражительность; в тяжелых случаях - дереализация, гиперакузия, парестезии в конечностях, световая и тактильная гиперчувствительность, галлюцинации и эпилептические припадки). Синдром отмены чаще встречается при длительном применении бромазепама в высоких дозах. Отмену бромазепама следует проводить постепенно.

Лечение следует прекратить при возникновении таких необычных реакций как повышенная агрессивность, острые состояния возбуждения, чувство страха, мысли о самоубийстве, галлюцинации, усиление мышечных судорог, трудное засыпание, поверхностный сон.

В период лечения не допускать употребления алкоголя.

Влияние на способность к вождению автотранспорта и управлению механизмами

В период лечения следует воздерживаться от занятий потенциально опасными видами деятельности, требующими повышенного внимания и быстроты психомоторных реакций.

Още...

ДИАЗЕПАМ

ПОБОЧНОЕ ДЕЙСТВИЕ

СО СТОРОНЫ ЦНС: сонливость, головокружение, мышечная слабость; редко - спутанность сознания, депрессия, нарушения зрения, диплопия, дизартрия, головная боль, тремор, атаксия; в единичных случаях - парадоксальные реакции: возбуждение, чувство тревоги, нарушения сна, галлюцинации. После в/в введения иногда наблюдается икота. При длительном применении возможно развитие лекарственной зависимости, нарушения памяти.

СО СТОРОНЫ ПИЩЕВАРИТЕЛЬНОЙ СИСТЕМЫ: редко - запор, тошнота, сухость во рту, слюнотечение; в единичных случаях - повышение уровня трансаминаз и ЩФ в плазме крови, желтуха.

СО СТОРОНЫ ЭНДОКРИННОЙ СИСТЕМЫ: редко - повышение или снижение либидо.

СО СТОРОНЫ МОЧЕВЫДЕЛИТЕЛЬНОЙ СИСТЕМЫ: редко - недержание мочи.

СО СТОРОНЫ СЕРДЕЧНО-СОСУДИСТОЙ СИСТЕМЫ: при парентеральном применении возможно некоторое понижение АД.

СО СТОРОНЫ ДЫХАТЕЛЬНОЙ СИСТЕМЫ: при парентеральном применении в единичных случаях - нарушения дыхания.

АЛЛЕРГИЧЕСКИЕ РЕАКЦИИ: редко - кожная сыпь.


ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ

Тяжелая миастения, выраженная хроническая гиперкапния. Указания в анамнезе на алкогольную или лекарственную зависимость (кроме острой абстиненции). Повышенная чувствительность к диазепаму и другим бензодиазепинам.


ПРИМЕНЕНИЕ ПРИ БЕРЕМЕННОСТИ И КОРМЛЕНИИ ГРУДЬЮ

Не следует применять диазепам в I триместре беременности, за исключением случаев крайней необходимости. Следует иметь в виду, что при применении диазепама при беременности возможно существенное изменение ЧСС плода.

При применении в акушерстве в дозах, рекомендованных для облегчения родов, у новорожденных, чаще у недоношенных, возможны временная мышечная гипотония, гипотермия, нарушение дыхания.

При регулярном приеме в период лактации грудное вскармливание следует прекратить.

Следует избегать применения диазепама у новорожденных, так как у них еще не полностью сформировалась ферментная система, участвующая в метаболизме диазепама.


ОСОБЫЕ УКАЗАНИЯ

С особой осторожностью применяют у пациентов с сердечной и дыхательной недостаточностью, органическими изменениями головного мозга (в таких случаях рекомендуется избегать парентерального введения диазепама), при закрытоугольной глаукоме и предрасположенности к ней, при миастении.

Требуется особая осторожность при применении диазепама, особенно в начале лечения, у пациентов, длительно получавших антигипертензивные препараты центрального действия, бета-блокаторы, антикоагулянты, сердечные гликозиды.

При отмене терапии дозу следует уменьшать постепенно. При внезапной отмене диазепама после длительного применения возможны беспокойство, возбуждение, тремор, судороги.

Диазепам следует отменить при развитии парадоксальных реакций (острое возбуждение, тревожность, нарушения сна и галлюцинации).

После в/м инъекции диазепама возможно увеличение активности КФК в плазме крови (что следует учитывать при дифференциальной диагностике инфаркта миокарда).

Избегать в/а введения.

В период лечения не допускать употребления алкоголя.

Влияние на способность к вождению автотранспорта и управлению механизмами

Диазепам может вызывать замедление скорости психомоторных реакций, что следует учитывать пациентам, занимающимся потенциально опасными видами деятельности.

http://www.vidal.ru/

Последна промяна ( Петък, 24 Януари 2014 02:07 )