Германската Нова Медицина на д-р Хамер

Д-р Хамер срещу цялата медико-фармацевтична гилдия

Петте биологични закона на Новата Медицина

За левкемията

Всеки рак започва като силно драматично психично изживяване


Германската Нова Медицина на д-р Хамер

Д-р Рике Герд Хамер е роден във Фризия (Германия) през 1935 г. Той изучава медицина и теология в Университета на Тюбинген. На 22 години придобива магистърска степен по теология, а 4 години по-късно получава и професионален лиценз като доктор по медицина. В следващите години той практикува в различни университетски клиники в Германия.


През 1972 г. д-р Хамер завършва специализация по вътрешна медицина и започва да работи в Университетската клиника в Тюбинген като интернист, отговорен за пациенти болни от рак. В същото време той води и частна практика със съпругата си д-р Зигрид Хамер, която среща по време на своето обучение в Тюбинген. Също така той проявява изключителен талант в изобретяването на медицински приспособления.

Той притежава патент за скалпел, който не нанася травми (скалпел на Хамер), който реже двадесет пъти по-остро от острието на бръснач, специален трион за кости, използван в пластичната хирургия, маса за масажи, която автоматично се наглася според формите на тялото, и други патенти.
През август 1978 г., докато е още в Рим, Хамер получава шокиращата вест, че техния син Дирк по невнимание е застрелян от италианския Принц Виктор Емануел от рода Савой. На 7 декември 1978 г. Дирк не издържа на получените рани и умира в ръцете на баща си.

Малко след смъртта на Дирк, д-р Хамер получава диагнозата рак на тестисите. Тъй като никога не е боледувал сериозно, той допуска, че развитието на неговия рак може да бъде директно свързано с неочакваната загуба на сина му. В същност накрая той кръщава този неочакван шок ДХС или „Дирк Хамер Синдром”, в памет на неговия син Дирк.

Смъртта на Дирк и неговия собствен опит с рака повежда д-р Хамер на необикновено научно пътешествие. С течение на времето, като главен интернист в раковата клиника на Университета в Мюнхен, той започва да изучава историите на своите болни от рак пациенти и скоро научава, че всички те като него са преживели неочакван шок от един или друг вид. Но той провежда своите изследвания още по-задълбочено. Преследвайки хипотезата, че всичко, което се случва с нашето тяло, се контролира от мозъка, той анализира снимките от скенерите на мозъка на своите пациенти и ги сравнява със съответстващите медицински и психологически досиета. За свое удивление той успява да види ясна връзка между шока от определени конфликти, как този шок се проявява в органите и как всички тези процеси са свързани в мозъка. До този момент нито едно изследване не е проучило произхода на заболяването в мозъка и ролята на мозъка като медиатор между психиката и болния орган.

Д-р Хамер открива, че всяко заболяване произхожда от шок или травма, които ни хващат напълно неподготвени. В момента, в който се случва неочакван конфликт, шокът покосява специфична област в мозъка, като причинява поражение (по-късно наречено Фокус на Хамер), което се вижда на скенер на мозъка като набор от остри концентрични окръжности. Клетките на мозъка, които получават въздействието, изпращат биохимичен сигнал на съответстващите клетки на тялото, които, в зависимост от това в кой пласт на мозъка се получава шока, причиняват растеж на тумор, стопяване на тъкан или функционална загуба. Причината, поради която специфични конфликти са неопровержимо свързани със специфични области в мозъка, е, че по време на нашата еволюция всяка област от мозъка е програмирана да отговаря моментално на конфликти, които биха могли да застрашат оцеляването ни. Докато мозъчния ствол (най-старата част от мозъка) е програмиран да се занимава с основни проблеми на оцеляването като дишане, възпроизвеждане и храна, главният мозък (най-младата част от мозъка) е повече въвлечен в социални и териториални проблеми. Д-р Хамер също така открива, че всяко заболяване прогресира в две фази: първата, активната фаза на конфликта, се характеризира с емоционален стрес, студени пикове, липса на апетит, безсъние. При положение, че успеем да се справим с конфликта идва оздравителната фаза. Това е период, в който психиката, мозъка и кореспондиращият орган преминават през фазата на възстановяването, която често е труден процес, белязан с изтощение, треска, възпаления, инфекции и болка.

Д-р Хамер нарича своите открития „Петте биологични закона на Новата медицина”, тъй като проучвания му са в пълно съгласие с естествените закони на ембриологията и с логиката на еволюцията. През годините д-р Хамер успява да потвърди откритията си, наблюдавайки над 40000 случая на пациенти. Резултатът от тази научна работа е създаването на схемата „Душа – мозък – орган”, коята очертава заболяването; съдържанието на биологичния конфликт, който го причинява; къде в мозъка може да се наблюдава съответната лезия на скенер; как болестта се представя в активната фаза на конфликта и какво може да се очаква във фазата на излекуване.

Дейността на д-р Хамер разклаща из основи много от съществуващите теории на конвенционалната медицина. Неговото обяснение на заболяването като целенасочено взаимодействие между душата, мозъка и съответния орган опровергава възгледа, че болестта възниква по случайност или в резултат на грешка на природата. Базирана на солидни научни критерии, Германската нова медицина разбива митовете за злокачествените ракови клетки и за пагубните микроби, идентифицирайки както инфекциозните, така и раковите заболявания като естествени биологични спасителни мерки, използвани в продължение на милиони години, предназначени да спасят организма, а не, както обикновено се смята, да го унищожат. Болести като рака губят страховития си образ и се разпознават като специални целенасочени биологични програми за оцеляване, с които е родено всяко човешко същество.

През октомври 1981 год., д-р Хамер представя изследванията си пред Университета в Тюбинген като пост-докторантска дисертация. Неговата цел е откритията му да бъдат проверени при подходящи случаи на пациенти, така че Новата германска медицина да бъде преподавана на всички студенти по медицина, а пациентите да могат да се възползват от откритията му възможно най-бързо. За негова голяма изненада обаче университетската комисия отрича неговата дейност и отказва да оцени дисертацията му - случай, който няма прецедент в историята на университетите. Има и друга изненада. Скоро след като представя своята дисертация, д-р Хамер получава ултиматум да се откаже от откритията си, защото в противен случай договорът му няма да бъде продължен. За него е много трудно да разбере защо е отстранен от клиниката при представянето на добре обосновани научни изводи. След уволнението, той се оттегля в частната си практика, чрез която продължава своето проучване. Няколко опита да отвори частна клиника пропадат поради съгласувани усилия срещу начинанието. Писмата, изпратени от пациенти на д-р Хамер до здравните власти, остават без отговор или се връщат с кратка анотация „Неприложимо!”.

През 1985 год., след 29 години семеен живот и след като е отгледала четири деца, Зигрид Хамер умира. Тя така и не се възстановява от мъката по загубата на сина си и от безмилостните заплахи от страна на рода Савой.

Мъчението на д-р Хамер достига своята кулминация през 1986 год., когато съдебно постановление разпорежда преустановяването на медицинската му практика. Въпреки факта, че неговата научна дейност остава неопровергана, на 51 години той загубва медицинския си лиценз поради отказ да се отрече от откритията си и да се подчини на принципите на официалната медицина. Лишен от своя медицински лиценз, д-р Хамер трябва да разчита на други доктори за достъп до резултатите от скенерите и медицинските досиета на пациентите. Въпреки това той е решен да продължи своята работа. До 1987 год. той анализира над 10000 случая и успява да разшири познанията си за Петте биологични закона така, че практически обхваща всички болести, които са известни на медицината. Междвувременно пресата и медицинските власти не се спират пред нищо в опитите си да атакуват неговата работа. Журналисти от различни таблоиди и медицински „експерти” описват д-р Хамер като шарлатанин, самопровъзгласил се чудодеен лечител, сектантски лидер или ненормален престъпник, който лишава раковоболни пациенти от „животоспасяващи” конвеционални терапии. Дори има искания да се оцени психическото му здраве от специална комисия, назначена от съда.

През 1997 год. д-р Хамер е арестуван и осъден на 19 месеца затвор за даване на свободна медицинска информация на трима души без съответния лиценз. За разлика от него, през 1991 год., 13 години след като е убил Дирк Хамер, Виктор Емануел от рода Савой получава само 6-месечна условна присъда за притежаването на нелегално оръжие. При ареста на д-р Хамер полицията претърсва досиетата на неговите пациенти. В последствие един обществен прокурор е принуден да признае по време на процеса, че след 5 години 6000 от общо 6500 пациента, болни главно от рак в „последна фаза”, все още са живи. Така по ирония на съдбата, именно неговите опоненти предоставят действителна статистика, доказваща забележителните успехи на Новата германска медицина. Въпреки това, до ден днешен Университетът на Тюбинген отказва да провери научната работа на д-р Хамер, независимо от съдебните постановления за последното, издадени през 1986 год. и 1994 год. По същия начин официалната медицина отказва до одобри Германската нова медицина, независимо от многобройни потвърждения както от практикуващи лекари, така и от различни асоциации на професори.

На 9 септември 2004 год. д-р Хамер е арестуван в дома си в Испания.... След година и половина във френския затвор „Фльори Мерогис”, д-р Хамер накрая е освободен през февруари 2006 год.

Петте биологични закона на Новата Медицина
д-р Рике Хамер -



Първи закон: Травмата е като детонатор

Всяка болест е причинена от емоционална травма, която ни среща неподготвени, това е травма, която преживяваме в самота и която не знаем как да разрешим.
С цел да се продължи вида, човешкият индивид, с течение на времето, е развил биологични програми за оцеляване, които са станали автоматични и са се записали в неговия мозък, в неговите клетки.

Съществува една неразрушима триада: ум - мозък – тяло, три части, които действат винаги заедно.

а) Мозъкът не е в състояние да прави разлика между реално и символично, между реалност и въображение.

б) Програмирани сме да оцеляваме, следователно болестта, от биологична гледна точка, е съвършеното решение на мозъка за оцеляване.

в) Всеки път, когато един индивид е поразен от емоционална травма, тя има следните характеристки:

- изживяна е драматично
- срещнала ни е неподготвени
- емоцията взема връх над разума
- изживяна е в самота, размишлявайки непрекъснато над проблема
- не се намира удоволетворяващо решение.

Тогава и само тогава мозъкът влиза в действие, като пуска в ход специална биологична програма за оцеляване на индивида. Интензитетът на емоционалната травма ще определи сериозността на болестта, а видът емоция ще определи локализацията в тялото. Следователно болестта е едновременна неуравновесеност на психическо, мозъчно и физическо ниво, дължаща се на емоционална травма.

Без конфликт няма болест, да си дадеш сметка за това е първата стъпка към оздравяването!

Втори закон: Нищо не съществува без своя антипод

Живеем в полярен свят, няма ден без нощ, здравето е безмислено без болестта и т.н. Официалната медицина е установила около 1000 болести, подразделяйки ги на "студени" болести и "топли" болести. "Студените" са: постоянно състояние на стрес, безсъние, рак, ангина пекторис, невродермити, психопатологии и др., а "топлите" са: инфекции, ревматизми, алергии, езантеми и др.

Всъщност не съществува "студена" или "топла" болест, а по-скоро съществуват сменящи се "топли" и "студени" фази. Всички болести проявяват точно две фази: "студена" фаза, наречена симпатикотония, и "топла" фаза, наречена ваготония. Винаги "студената" фаза идва първа, последвана от "топлата" фаза или фазата на възстановяването, след като вече емоционалната травма е била преодоляна. Преодоляването на травмата е основата за преминаване във фаза на възстановяване.

Студена Фаза

При наличието на емоционална травма, която ни среща неподготвени, неспособни за действие, понеже живеем в самота и не знаем как да разрешим тази травма, трите нива на съществуване (ум - мозък - тяло) влизат във фаза на реакция, за да можем да оцелеем:

- на психично ниво: пациентът продължава да премисля проблема си, стресиран е, не изпитва вече глад, отслабва, трудно заспива. При това постоянно състояние на тревога всички енергии са мобилизирани с една единствена цел - да се преодолее травмата.

- на мозъчно ниво: произвеждат се концентрични кръгове (огнища) в определена зона на мозъка, която направлява функционирането на точно определен орган. При скенер на мозъка без контрастираща течност огнищата на Хамер са ясно видими.

- на физическо ниво: мозъкът може да даде само 4 команди: да създаде маса (тумор, киста и т.н.), да издълбае дупка (лизис), да блокира, да отблокира орган.


Топла Фаза

Тази фаза започва само в момента на разрешаване на конфликта.

- на психическо ниво: започваме да си поемаме дъх, стресът се разсейва, конфликтът е разрешен. Връща се апетита, крайниците започват да се затоплят.

- на мозъчно ниво: в областта на мозъка, където е станало "късото съединение", започва да се формира отока на възстановяването. Веднъж приключило възстановяването, криза, подобна на епилептичната (треперене, студена пот, стрес, уринно незадържане) ще установи дали конфликтуалното събитие е било напълно преодоляно, и ако това е така, отокът ще бъде евакуиран чрез диуреза, ако ли не, ще се прояви с последвали сменящи се фази - ту на рецидиви, ту на разрешение на проблема, които ще имат като последица образуването на мозъчна киста на мястото на отока.

- на физическо ниво: още преди епилептичноподобната криза, болестта престава да се развива и мозъкът се възстановява. Във фаза на ваготония (топла фаза) пациентът влиза в състояние на възпаление; всички енергии сега са напрегнати за мозъчно и физично решение: може да има трескави състояния, болки на различни места или пък локализирани, и много умора. Всички възпалителни състояния са възстановявания, тук се включват и инфекциозните болести. Трябва да се има предвид, че възстановителната фаза може да бъде дори по-опасна от самата болест.

Трети закон: Онтогенетична система на туморите и на еквивалентните болести

Терминът онтогенетичен се отнася за ембрионалния живот на индивида и се говори за "еквивалентни" болести, защото не само туморите, но и другите болести, се проявяват съгласно изложеното в 5-те закона.

Причината за всяко биологично поведение води началото си от дълбока древност и започва с появата на първата клетка на нашата планета. Вече казахме, че човекът нямаше да може да оцелее до днес, ако не беше интегрирал в мозъка си биологични програми за оцеляване, насочени към преодоляването на всякакъв вид препятствия, които в хода на хилядолетията са се явявали по пътя на неговата еволюция. Веднъж преодоляно препятствието, решението се предава на бъдещите поколения: през първите два месеца от вътреутробния живот зародишът въплътява цялата тази памет от началото на живота до днес.


- първи етап на еволюцията:

Клетката, за да продължи, трябва да диша, да се храни и да се възпроизвежда. В течение на вековете нашата клетка се обединява с др. клетки и става многоклетъчен организъм, адаптирайки се по този начин на конюнктурните обстоятелства. Ако например, живее на място, където кислородът не достига, влиза във фаза на стрес и намира решение на проблема, увеличавайки специализираните клетки за дишане. Ще създаде нещо като тумор, клетъчна пролиферация. Следователно, на този стадий на живота, оцеляването е гарантирано чрез увеличаване на клетките там, където е необходимо, и командата за пролиферация ще подаде една архаична мозъчна структура, която ще стане tronco cerebrale (зона, която освен рефлексите контролира и много вътрешни органи, също и центровете, които регулират дишането и телесната температура, бел. на прев.)

Онова, което става в майчината утроба, по някакъв начин преминава отново през всички стадии на еволюцията и това е така, зашото в хода на своето развитие ембрионът ще изглежда веднъж амеба, после попова лъжичка и така нататък.

Какво е наследил съвременният човек от първия етап на еволюцията на живота на Земята? Кои са конфликтните събития? Това са конфликти, които се отнасят до ...залъка! Залък хляб, глътка въздух, залък за изхвърляне, залъка в преносен смисъл (хранене, дишане, отделяне). Когато човек усеща, че всичко му се стоварва отгоре, мозъкът задържа течностите. Що се отнася до репродуктивната функция, конфликтите ще засягат ендометриума и част от простатата.

- втори етап на еволюцията:

Тук наблюдаваме преминаването на живите организми от водна среда към земна. Сега организмът трябва да се защитава от новия свят, който го заобикаля; там, където ще е атакуван от слънчевите лъчи, мозъкът ще произведе уплътняване на мембраните, за да избегне смърт от изгаряне. В майчината утроба зародишът продължава да се усъвършенства, заяквайки всички мембрани: дерма, плевра, перитоний, перикардий.

Кои психични следи ще останат регистрирани в паметта на съвременния човек? Най-общо всички конфликти относно страха да бъдем нападнати, да претърпим агресия над физическата си цялост на височината на гръдния кош (mesotelioma pleurico), на коремната кухина (mesotelioma peritoneale), на сърцето (mesotelioma del pericardio). Тук влизат и всички конфликти, отнасящи се до това да се чувстваме по някакъв начин поразени в собствената си морална цялост, замърсени: преживени атаки срещу кожата ще дадат повод за меланоми.
Кожата е онази част от нашето тяло, която първа влиза в контакт с другите индивиди.

- трети етап на еволюцията:

Сега вече е време нашият малък организъм да се движи, да проучва заобикалящия свят. Ще трябва да развие скелет, мускули и сухожилия. Ако обаче светът, към който се стреми (земята) не е по-добър от този, от който идва (водата), ще реши да се върне назад и затова ще трябва да загуби органите, които специално е развил: ще трябва да направи лизис ( клетъчна редукция, некроза), да загуби вещество.

В майчината утроба започва, и е точно това моментът, когато се появява костната и мускулната система. Тази фаза съответства на развитието на собствената стойност. Тук конфликтите са обезценяване на Аз-а (остеопороза).

- четвърти етап на еволюцията:

Това е по-нататъшно усъвършенстване на предишните етапи, преходът от "премествам се на повърхността и се съизмервам с новата околна среда" към "влизам в комуникация с другите индивиди." Сетивните органи стават по-фини.

В психичен план наблюдаваме проекция на себе си в един все по-обширен и сложен контекст. Ако се страхувам, че ще умра, биологичното решение на мозъка ше бъде това да увеличи белодробните алвеоли, за да поеме повече въздух и да оцелее, в крайна сметка клетъчна пролиферация, рак на белите дробове. Ако обаче "ми отнемат дъха", "липсва ми въздух" или пък е конфликт, зависещ от моето отношение с другите, решението ще бъде да се разрани дроба, за да премине повече въздух. А ако конфликтът е свързан с това да се върви едновременно в 2 различни посоки и не знаем какво да решим, биологичното решение е парализа на краката (функционално блокиране).

В заключение:

При наличието на неочакван конфликт, без видимото му решение, конфликт, изживян в самота, патологията се изразява едновременно на психично, мозъчно и органично ниво.

- на психично ниво има състояние на постоянен стрес

- на мозъчно ниво се осъществява късо съединение в специфична зона на мозъка

- на органично ниво става клетъчна пролиферация (тумор) или пък лизис (загуба на вещество) или още функционално блокиране (парализа).

Елиминирането на конфликта е ключът, който позволява преминаването към фаза на възстановяване.

Четвърти закон: Микробите са в служба на мозъка

Микробите са наши съюзници, те са тези, които се занимават с оправянето на щетите по време на втората фаза. Мозъкът е този, който изпраща заповед на нашите приятели вируси, гъбички или бактерии.

Всички микроби идват, размножават се и изчезват, за да благоприятстват възстановяването според една много точна логика, в синхрон с нашия мозък и с нашето тяло. Те са част от биологичната програма на Природата.

Човек съжителства с микробите: тялото ни съдържа десетки пъти повече бактерии отколко човешки клетки – сто хиляди милиарда.

Пети закон: На квинтесенцията

Всяко поведение на човека (а и болестите) е определено от специални програми за оцеляване, записани в мозъка от най-дълбока древност. Болестта е биологично решение на мозъка, последната възможност за оцеляване. Всеки жив организъм притежава мозък, повече или по-малко развит, който е в състояние да улавя несъзнателно информацията, идваща от света, който го обкръжава. Клетките, бактериите, които живеят в нас, различните органи, всичко функционира в унисон със същия ритъм на главния мозък.

Болестта винаги има смисъл. Тя е полезна, необходима, жизнена за индивида и за еволюцията на вида.

http://www.beinsadouno.com/

Още...

Д-р Рике Герд Хамер, бивш преподавател в университетите на Мюнхен и Тюбинген в Германия, поставя началото на така наречената Германска нова медицина след пространни изследвания и лечебна практика, започнала в края на 70-те години. Тя убедително базира природата на болестта върху универсални биологични принципи и взаимодействието между трите нива, които съставляват организма - психиката, мозъка и органите. В тази Нова медицина заболяванията имат биологичен смисъл, а не са грешки на природата. Д-р Хамер постига изключителен успех с раковата си терапия - при един от съдебните процеси, с които защитниците на конвенционалната медицина се опитват да го атакуват, прокурорът се вижда принуден да признае, че след 4-5 години 6000 от 6500 пациенти предимно в напреднал стадий на рак са все още живи. Това е над 90% - почти пълната противоположност на резултатите, които могат да бъдат очаквани след конвенционално лечение на рак в напреднал стадий.

Всъщност д-р Хамер започва своите изследвания върху рака, след като развива рак на тестисите малко след трагичната смърт на 17-годишния си син Дирк, прострелян по време на ваканция в Средиземноморието (по това време д-р Хамер има своя практика в Рим). Тогава той си задава въпроса дали смъртта на сина му е била причината за болестта. Впоследствие проучва и документира над 15 хиляди случая на рак и при всичките намира следните характеристики, които кръщава
Железните правила на рака:
Първо. Всеки рак и свързано с него заболяване започва като СДХ или Синдром на Дирк Хамер - тежко, силно драматично и изолиращо "конфликтно-шоково" изживяване. То се проявява едновременно на трите нива - психика, мозък и органи.
С други думи д-р Хамер стига до извода, че едно физическо събитие може да породи биологически "конфликт-шок", който се проявява във видима физическа трансформация в мозъка и води до измерими промени в нервно-физическите параметри и до развитие на ракови образувания, язви, некрози и функционални нарушения в определени органи в тялото. Ако конфликтът бъде разрешен, на раковия или некротичния процес се дава заден ход за коригиране щетите и връщане здравето на пациента.
Д-р Хамер смята, че болестта се предизвиква единствено от шок, за който сме напълно неподготвени. Това означава, че ако по някакъв начин можем да се подготвим за шокиращото събитие, няма да се разболеем. Всъщност той самият не обича да използва думата "рак" - според него той по-скоро е специална биологична реакция на необичайна ситуация.
Второ. Естеството на психическия конфликт определя мястото на фокуса или Огнището на Хамер в мозъка и онова на рака в органа.
Трето. Протичането на конфликта определя развитието на Огнището на Хамер в мозъка и това на рака в органа.
В момента на конфликт-шока възниква късо съединение, фокус на активност в определено място в мозъка. То може да бъде заснето с помощта на компютърна томография (КТ) и изглежда като серия от концентрични кръгове. Това е Огнището на Хамер. Ако конфликтът по-късно бъде разрешен, този образ се променя, развива се оток и накрая белег.
Тези мозъчни лезии са толкова специфични и прецизно разположени, че д-р Хамер с удивителна точност диагностира болестите само по КТ на мозъка на пациента. Освен това той демонстрира, че в момента на възникване на концентричните кръгове в мозъка и КТ на засегнатия орган може да покаже такава концентрична лезия. Щом възникне Огнището на Хамер, органът, който се контролира от конкретния мозъчен център, регистрира функционална трансформация. Тя може да се изразява в новообразувание, загуба на тъкан или загуба на функция. Според д-р Хамер това се случва в мига, в който психическият шок достигне подсъзнанието, и в същата секунда се инициира ракът или друго заболяване. Тежестта на болестите може да зависи и от други психологически, енергийни и хранителни фактори, но природата и местоположението им се определят от съдържанието на конфликт-шока.
Хамер смята, че връзката между ключовите емоционални шокови събития, засяганите мозъчни зони и свързаните с тях органи се е развила като адаптация в еволюцията на човека от сходни програми в животинския свят. Когато неочаквано изпитаме емоционално страдание, се пуска в ход аварийна коригираща програма - биологична програма за конфликт, имаща за цел да върне индивида към нормалното му състояние. Такива програми могат даже да обхващат цели семейства или други групи.

Хамер дава следния пример: майка вижда детето си да претърпява лоша злополука. От гледна точка на еволюцията малките деца по-бързо се възстановяват, когато получават допълнително мляко. Затова биологичната програма за конфликт се стреми да стимулира производството на мляко чрез увеличаване броя на гръдните клетки. Ако майката е десничарка, това ще предизвика незабавна поява на Огнище на Хамер в конкретна част от дясното й мозъчно полукълбо, която е свързана с лявата гърда. Щом детето се оправи, започва разрешаването на конфликта и вече не е нужно допълнително мляко.
Майката развива доброкачествена форма на туберкулоза във въпросната гърда, която разрушава излишните гръдни клетки. Но ако микобактериите, нужни за това, липсват, тогава мястото може просто да се калцира и да остане като латентен тумор.
Същият процес е в сила и при животните. Овца, чието агънце е било изядено от вълк, е склонна към развитие на рак на вимето. Обикновено обаче тя разрешава конфликта, като ражда друго агне.
Следният пример би могъл да илюстрира първоначалната полза за оцеляването от този механизъм. Представете си, че лъв преследва антилопа. Тя трябва незабавно да мобилизира всичките си средства за оцеляване. Симпатиковата нервна система поема командването и в допълнение се активира специфичен център в мозъка, който стимулира белодробната дейност. След като е отървало кожата, животното си отпочива и парасимпатиковата нервна система поема управлението за известно време, докато телесните функции се нормализират.
Ако вместо това един човек получи диагноза рак, дори и тя да е погрешна, същата биологична програма се задейства от същия страх от смъртта, който в случая с животното му е помогнало да избяга. Нивото на стреса скача и връзката мозък-бял дроб се активира, но в тази ситуация няма къде да се бяга. Докато конфликтът бъде разрешен, което може да отнеме години, ще съществува постоянен стрес, както и мозъчно стимулиране на белодробната активност, която тук приема формата на повишаващ се капацитет на белия дроб посредством непрестанното делене на клетки.
Този процес може единствено да бъде спрян с изключване на пусковия механизъм в мозъка чрез обезвреждането на първоначалния конфликт-шок. Това се случва, когато пациентът впоследствие се подлага на операция или природна терапия, за които вярва безрезервно, че ще го излекуват. Но същата тази процедура при човек, който има съмнения относно ефикасността й, ще остави конфликта неразрешен и болестта ще прогресира.

Конфликти, болести и органи

Изборът на фокус на конфликта става с подсъзнателна асоциация. Така например биологичните конфликти, които са свързани с вода и други течности (олио, мляко...), водят до рак на бъбреците, страхът от смъртта - до белодробен рак, а "глътването на по-голяма хапка, отколкото сме в състояние да храносмелим" в психологически план - до рак на стомаха или червата.
Първоначално в животинския свят наистина е ставало дума за голяма хапка храна, но за нас това може да бъде прекомерно задлъжняване или всякакъв друг ангажимент, който сме поели и не можем да изпълним. Фокусът обаче не се определя от самото събитие, а по-скоро от психологическото му значение за нас в момента на настъпването му.

Хамер илюстрира това с друг пример - за жена, която заварва съпруга си в леглото с друга. Като сексуално разстройващ конфликт той предизвиква рак на матката. Ако вместо това се изживее като конфликт с партньора, тогава при жена десничарка той води до рак на дясната гърда. Ако усещането от конфликта е страх и отвращение, той причинява хипогликемия, а при загуба на самоуважение може да се развие рак на срамната кост.

Ако липсата на самоуважение беше възникнала по повод на спортен провал, а не във връзка със секса, то тогава проблемът щеше да се прояви в крак или ръка, а може би в пръстите или рамото.

Други типични събития, които биха могли да доведат до биологични конфликти, са различни ситуации на загуба - на любим човек, на работа, на ценно притежание или територия.

Д-р Хамер вярва, че повечето метастази или вторични тумори се предизвикват от страха от рака или страха от смъртта в резултат на получената ракова диагноза или отрицателна прогноза. И в този случай обаче породеният конфликт-шок може да не е страх, а по-скоро гняв, негодувание или конфликт на отделяне от партньора или децата, и тогава туморите ще се появят на различни места. Също така диагностирането на рак на дебелото черво обикновено води до вторичен чернодробен рак заради подсъзнателния страх от гладуване.

По принцип отчаянието, загубата на надежда и смисъл създават хроничен стрес, който възпрепятства лечението на рака и другите болести, но не е причината за тях. Според Хамер истинският им причинител е неочакваният травматичен шок, за който човек е емоционално неподготвен. Следният списък изброява някои от връзките между конфликтните емоции и съответните органи, които те засягат:

Надбъбречна кора: Грешна посока, отклоняване от правия път

Пикочен мехур: Грозен конфликт, мръсни номера

Кости: Липса на самоуважение, комплекс за малоценност

Млечна жлеза: Конфликт, свързан с грижи или дисхармония

Млечен канал в гърдата: Конфликт, причинен от раздяла

Лява гърда (при жени десничарки): Конфликт във връзка с
дете, майка, дом

Дясна гърда (при жени десничарки): Конфликт с партньора или други хора

Бронхи: Териториален конфликт

Шийка на матката: Тежка безизходица, разстройване, неудовлетвореност

Дебело черво: Грозен "несмилаем" конфликт

Хранопровод: Нещо, което не може да бъде прието или преглътнато

Жлъчка: Конфликт, свързан със съперничество

Сърце: Постоянен конфликт

Черва: Невъзможен за преглъщане гняв

Бъбреци: Нежелание за живот, свързан с вода или течност конфликт

Ларинкс: Страх или уплах

Черен дроб: Страх от гладуване

Бял дроб: Страх от смърт или задушаване, включително и страх за някой друг

Лимфни жлези: Загуба на самоуважение, свързана с мястото

Меланом: Чувство на омърсеност, опетненост, оскверненост

Средно ухо: Невъзможност да бъде получена жизненоважна информация

Уста: Нещо, което не може да бъде преглътнато или задържано

Панкреас: Предизвикващ тревога и ядове конфликт с хора от семейството или по повод наследство

Простата: Грозен конфликт със сексуален характер или подтекст

Ректум: Страх, че човек е безполезен

Кожа: Нарушена душевна или емоционална цялост

Далак: Шок от физическа или емоционална рана

Стомах: Несмилаем гняв, който е преглъщан твърде дълго

Тестиси и яйчници: Свързан със загуба конфликт

Щитовидна жлеза: Чувство на безпомощност

Матка: Сексуален конфликт

А ето и връзката между конфликтите и някои болести:

• Диабет и хипогликемия: Жена десничарка развива понижена кръвна захар вследствие на безпокойство и отвратеност, а ако е левичарка, заболява от инсулинозависим диабет. Мъж, който си служи с дясната ръка, развива инсулинозависим диабет от конфликт на съпротива и борба срещу нещо, а ако е левичар, получава хипогликемия.

• Сърдечен инфаркт: борба за територия.

• Хемороиди: и жените десничарки с криза на идентичността, и мъжете левичари с гняв, породен от териториални проблеми, в оздравителната фаза ще развият хемороиди.

• Множествена склероза и парализа: неспособност да се избяга, да се продължи напред или да не се отстъпи, или пък незнание какво да се прави.

• Лицева парализа: страх, че човек ще загуби достойнството си, след като е станал за смях или се е превърнал в обект на подигравки.

• Псориазис: свързан е с конфликт на отделяне от майка, баща, семейство, дом, приятели или домашни любимци.

• Психозите от всякакъв тип са свързани с едно или повече активни Огнища на Хамер във всяко мозъчно полукълбо.

• Витилиго, левкодерма: брутален или грозен конфликт на раздяла.
По отношение на СПИН д-р Хамер наблюдава, че никой никога не е умирал от него, без преди това да са му казали, че е ХИВ-позитивен, и без да вярва в това. Заключението е, че точно както и при рака, отрицателното възприятие, свързано със СПИН, става причина за опустошителния му ефект.
Левичарите развиват проблеми в страната, противоположна на тази при истинските десничари. Коя ръка е водещата, можете да проверите, като наблюдавате коя от двете е отгоре, когато пляскате. При десничарите всички мускули от дясната страна на тялото са свързани с партньорите и евентуално други хора, а от лявата - с децата или собствената майка. Промени могат да настъпят вследствие на хормонални изменения, например в резултат на употребата на противозачатъчни таблетки или менопаузата.

Оздравителната фаза

Началото на СДХ или конфликт-шока е различно от това на други конфликти, които преживяваме в ежедневието си. То предизвиква постоянен стрес, който води до студени ръце и крака, загуба на апетит и отслабване, безсъние и непрекъснато връщане на мислите към съдържанието на конфликта. Ако той не бъде разрешен скоро, продължителният стрес ще доведе до специфични симптоми и развитие на рак или друга болест.
Щом конфликтът бъде разрешен, пациентът вече не е ангажиран с неговото съдържание, апетитът му се връща, ръцете му се стоплят отново и сънят му се нормализира, но може да усеща слабост, умора и нужда от почивка. Тези ефекти показват, че контролът е поет от парасимпатиковата нервна система. Това е началото на оздравителната фаза, която може да бъде продължителна и трудна.
През първата част от тази фаза наблюдаваме задържане на вода и възпаления, но туморът спира да расте. Това в крайна сметка води до криза на оздравяването, която Хамер нарича епилептична или епилептоидна криза, тъй като се предизвиква от оток в Огнището на Хамер в мозъка. Тя се проявява с уникални симптоми за всяка болест.
След това тялото започва да изхвърля насъбраната вода, силата на пациента постепенно се възвръща и телесните функции се нормализират. Тогава съединителната тъкан в мозъка, невроглията, започва да поправя Огнището на Хамер. Това може да бъде изтълкувано от конвенционалните рентгенолози като бързо растящ мозъчен тумор и да се започне съответно лечение. Хамер пише, че истински мозъчни тумори не съществуват, тъй като невроните в мозъка не могат да се делят.
Той изчислява, че 99% от мозъчните инциденти като удари, кръвоизливи, кисти и тумори се дължат на оздравителни събития в Огнищата на Хамер и следователно са временни и самозатихващи, освен ако не бъде проведена неадекватна медицинска интервенция. Най-важната помощ в такива ситуации е намаляването на отока в мозъка.
По време на оздравителната криза е възможно пациентът за кратко да изпита наново първоначалния психологически конфликт, придружен със студени ръце и студена пот. Това служи за потискането и премахването на отока в мозъчната лезия, което след това позволява и на другите условия в тялото да се нормализират. Критичният момент е точно преди края на оздравителната криза, когато става очевидно дали организмът е достатъчно силен, за да елиминира болестта. В трудни случаи с дълга или интензивна продължителност на конфликта може да се появи масиран мозъчен оток, за който Хамер използва инжекции с кортизон. В природолечението вместо това се прилагат избрани терапии с урея и противовъзпалителни средства.
Уреята има силни диуретични свойства и отличен ефект при опасно високо налягане на течностите в мозъка. Обикновено се използват 20 мл урея 2 до 5 пъти дневно. В литературата например е описан животозастрашаващ случай на масиран тумор в мозъка, който напълно изчезнал след прилагане на 256 мл урея 30%. Този доклад показва ясно, че предполагаемият мозъчен тумор в действителност е представлявал масиран оток, както допуска Новата медицина.
Така наречената епилептична криза може да бъде изживяна във вид на сърдечна атака, белодробен емболизъм, хепатит или белодробна инфекция. Като цяло по време на кризата на оздравяването пациентът изпитва по-силен дискомфорт, отколкото през периода на активния растеж на тумора. През първата част от оздравителната фаза проблемите основно се дължат на задържането на вода, възпаленията и отока на тъканите, които биха могли да причинят големи болки. Хамер възприема отока, независимо дали в мозъка или в друг орган, като положителен знак за оздравяване.

Възстановяване на тъканите

След оздравителната криза аденокарциномите се елиминират от гъбички и микобактерии, а вирусът на хепатита допълнително може да спомогне за възстановяване на черния дроб. През този стадий бактерии, вируси и гъбички, които способстват за разграждане на туморите и регенериране на увредените тъкани, също предизвикват възпаление, болки и температура.
Ако намирате за странно, че Хамер гледа на микробите като на жизненоважни приятели и помощници в лечението на рака, то трябва да знаете, че той е направил и още по-изненадващо откритие. В своята онтогенетична система от тумори и еквивалентни на рака заболявания той разграничава два противоположни процеса през фазата на активния конфликт. В зависимост от местоположението на Огнището на Хамер в мозъка може да има умножаване или разрушаване на клетките.
В първия случай има клетъчно възпроизводство и туморен растеж през конфликтната фаза, а през оздравителната излишните клетки се премахват с помощта на микроби. Във втория се наблюдава разрушаване на клетките по време на конфликта, което води до язви, некрози и дупки в тъканите, засягащи например костите (остеопороза), бъбреците, далака или яйчниците.
През оздравителната фаза в този втори случай съществува стремеж за запълване на дупките чрез клетъчно възпроизводство. Некрозите и остеолизите (разтваряне на костна тъкан) се отстраняват от бактерии, които първо образуват абсцеси, в началото запълвани с ръбцова, а по-късно с гранулираща тъкан, докато се образуват остеосаркоми, лимфоми, фиброми и оздравителни кисти. Често срещана през фазата на оздравяването е и левкемията, например след увреждане на костната тъкан в резултат на радиация, химикали или рак на костите.
Според Хамер тези състояния са самоограничаващи се и излизат от контрол само при възникване на допълнителни конфликт-шокове или ако тялото е твърде старо или слабо, както и вследствие намесата на конвенционалната медицина. За разлика от нея, природните терапии укрепват тялото и мозъка през този мъчителен период.

Излекуване на душевния конфликт

Главната задача при всеки раков случай е да се открие началното емоционално шоково изживяване и да се гарантира неговото излекуване. Много често то вече се е коригирало и пациентът страда от ефектите на оздравителната фаза.
Например някой е загубил бизнеса си, но сега се е отдал на ново, удовлетворяващо го начинание. Като пост-ефект той може да има тумор, който постепенно се превръща в латентен или в крайна сметка се разгражда. Около 40% от туморите, които се откриват при рутинни медицински прегледи, се определят като стари и безвредни, тоест латентни и калцирани. При все това обаче могат да възникнат усложнения, ако медицинска намеса вдъхне страх от смъртта - конфликт-шок, който води до активизиране на същия или развитие на нов тумор.
В други случаи първоначалният конфликт все още може да е активен или да е възникнал втори активен конфликт. Трябва да се върнем назад, вероятно 1-2 години преди началото на нашия проблем, и да анализираме емоциите си през този период, както и преди и след него. Медитацията и регресионната терапия също могат да помогнат за откриването на конфликт-шока.
Ако продължаваме да имаме силна емоционална реакция, когато разкрием съдържанието на конфликта, можем да сме сигурни, че той все още не е разрешен. Ако е възможно, най-добре е да го разрешим по естествен път. Например ако той е причинен от загубата на партньор, тогава намерете нов; ако сте загубили дете, забременейте отново, осиновете си дете или си вземете домашен любимец. Ракът спира да расте след третия месец, тъй като бременността е с предимство.
Ако естественото разрешение е невъзможно, тогава използвайте техники за визуализация самостоятелно или с помощта на партньор или специалист. В спокойна и предразполагаща към медитация обстановка пресъздайте и повторно изживейте конфликта, но като го подмените с желан или приемлив изход. Сътворете и преживейте този нов изход възможно най-живо и детайлно, вижте го, почувствайте го, даже го чуйте и помиришете. Опитайте да превъзмогнете конфликта с помощта на умствените образи.
Ако никой от тези методи не е възможен, тъй като чувствате, че поради някаква причина трябва да продължите настоящото си изпитание, тогава единствено увеличеното духовно разбиране и приемане би могло да ви помогне. При всички случаи си дайте сметка за уязвимите си точки и избягвайте всякакви по-нататъшни конфликт-шокове. Ако все пак се случи да изпитате такъв, освободете се от него възможно най-бързо. Можете да улесните допълнително фазата на оздравяването, ако имате вътрешната убеденост, че тя ще е кратка и лека, и ще доведе до пълното ви излекуване.
Всъщност Хамер не нарича болестите болести, а смислени биологични програми на природата. Цитира се, че той е работил с повече от 31 хиляди пациенти и е наблюдавал потвърждение на своите теории във всеки един от случаите без изключение. Самият Хамер твърди, че като цяло неговата Нова медицина постига успех в 95% от раковите случаи.

Преследването

Сименс, производителите на КТ-оборудването, потвърдиха независимо съществуването на Огнищата на Хамер в мозъка. Нещо повече, тяхната диагностична стойност беше доказана през 1998 година в университета на Трнава в Словакия. Въпреки това д-р Хамер бе подложен на ужасни гонения.
Според закона в Германия разрешителното на един лекар за практикуване може да бъде отнето, ако той е с "отслабени умствени способности". Този именно закон е използван от германски областен съд през 1986 година, за да се отнеме на Хамер правото да практикува. Като доказателство за неадекватното му умствено състояние съдът посочва, че той не желае да оттегли теориите си и да се врече във вярност към принципите на ортодоксалната медицина. Нещо повече, според правосъдния орган той бил неспособен да се върне в правата вяра - опитал се да убеди група видни професори в правотата на теориите си само месец преди делото! Година по-късно същият този съд постановява да бъде направена психиатрична оценка на умствените му способности, която Хамер отказва. Въпреки това назначен от съда психиатър, без никога да го е виждал, му поставя диагноза, че е психопат.
През 1997 година д-р Хамер е арестуван и държан в затвора 18 месеца по силата на малко известен закон за природолечението, въведен по времето на Хитлер с цел репресиране на циганите. Престъплението му е, че дал безплатен здравен съвет на хора, които го попитали за мнението му. Прокурорът открито заявява, че трябва да бъдат използвани всички средства за отстраняване на Хамер от обществото. За сравнение делото срещу убиеца на неговия 17-годишен син Дирк - италианския принц Виктор Емануил Савойски (небезизвестния братовчед на Симеон Сакскобургготски), се отлага 13 години и завършва с абсурдната присъда от 6 месеца условно.
Впоследствие срещу Хамер са започнати съдебни преследвания в различни страни. Според тях той е масов убиец, защото лишава раково болни пациенти от, както се твърди, безвредното и ефикасно лечение, предлагано от ортодоксалната медицина. Някои сравняват този лов на вещици със съдбата на д-р Семелвайс, който умира на 47-годишна възраст в приют за душевноболни, защото препоръчвал хирурзите да си измиват ръцете преди операция.
През 1999 година д-р Хамер се премества да живее в Испания, тъй като съдилищата в Германия, Австрия, Франция и Швейцария вече искат да го съдят за всеки раково болен, който е починал, следвайки съветите му. Срещу него има и висящо частно дело за голяма сума пари, защото препоръчал на пациент да не се подлага на химиотерапия. Това означава, че всеки практикуващ медик е длъжен да предложи химиотерапия или ще бъде изправен пред финансов крах. Макар че много отделни лекари, между които и професори по медицина, са потвърдили принципите на Германската нова медицина, никой германски университет досега не се е съгласил да ги тества въпреки съдебно нареждане университета на Тюбинген да проведе такива тестове.
Д-р Хамер преживява 8 опита за убийство, а медиите в Германия го третират като умопомрачен престъпник. (Той отново е вкаран в затвора във Франция от септември 2004 до февруари 2006 година, а понастоящем е намерил убежище в Норвегия. - б.п.) Други лекари и природолечители в Европа, които практикуват в съответствие с принципите на Германската нова медицина, също са обект на преследване. В Австрия, Белгия, Франция, Германия и Испания властите започват процедури за отнемане правото на практикуване на такива лекари. Съдебните дела се водят от години. Единствено испанските съдилища са възприели просветената позиция, че не е тяхна работа да разрешават конфликта между противоречиви медицински теории и терапии. Ожесточената разправа от страна на властите е разбираема, защото широкото разпространение и прилагане на Новата медицина би сложило край на господството на медико-фармацевтичния комплекс.
През 2001 година виден невролог открито защити д-р Хамер, като публикува книга за Новата медицина и настоя теориите му да бъдат официално проверени. Понеже д-р Терезе фон Шварценберг е представител на висшата аристокрация, медиите се видяха в затруднение каква позиция да заемат. Дотогава те бяха писали за д-р Хамер по най-пренебрежителния начин, а изведнъж една изтъкната личност твърдеше, че той е прав и заслужава Нобелова награда! Въпреки всичко официалният отговор на онколозите все още си остава, че е пълен абсурд да се допуска, че емоциите могат да играят важна роля за зараждането и лечението на рака, и следователно твърденията на д-р Хамер не трябва да бъдат проверявани.

Коментар

Моето собствено разбиране и опит не оставят никакво съмнение за първостепенната важност на нашите емоции и вярвания в причиняването и лечението на болестите ни. Нещо повече, трудовете на д-р Хамер създават впечатлението за един сериозен и щателен изследовател, чиито открития бяха потвърдени от редица научни институции и практикуващи лекари, в това число професори по медицина. Да го отричат продължават само тези, които отказват да погледнат доказателствата му.
Затова аз нямам съмнения за валидността на неговата главна предпоставка, а именно, че определени заболявания и особено ракови болести са свързани с видими лезии на определени места в мозъка, както и с определени психологически изживявания. Неговият двуетапен болестен процес, при който оздравителната фаза представлява преобръщане на първоначалните болестни условия, е основна концепция на природните терапии.
Д-р Хамер обаче не изглежда склонен към разширяване или модифициране на теорията си, така че да отчита и други възможности. По същество той приема еднопосочна комуникация психика-орган през мозъка. Но аз по-скоро допускам двупосочна - както психика-орган, така и обратно от органа до мозъка и психиката.
Бих искал да го обясня с един пример. Доколкото знам, смъртността от рак на гърдата в Китай е 1 на 10 хиляди срещу 1 на 10 в повечето западни страни. Професор Джейн Плант, автор на книгата Животът ви е във вашите ръце, осъзнала, че за разлика от западните жени, китайките не консумират мляко или млечни продукти. По това време нейният рак на гърдата се бил развил за пети път и тя се била примирила със смъртта. Но щом се отказала от всички млечни продукти, туморът изчезнал и вече 13 години не се е появявал.
Тъй като китайците имат нормална честота на други видове рак, трябва да е налице специален фактор, който предизвиква тази ниска заболеваемост от рак на гърдата. Ако допусна, че това наистина е млякото, аз бих приложил следните разсъждения.
Млякото е богато на инсулиноподобен фактор на растежа, IGF-1, който стимулира растежа на гръдната тъкан през пубертета и бременността. Той се съдържа и в месото на млекодайните крави и очевидно стимулира и други хормонално зависими видове рак, включително и този на простатата. Ако допуснем, че това предизвиква постоянно слабо стимулиране на гръдната тъкан и свързаната с нея мозъчна област при консумиращите мляко или млечни продукти жени, то тогава има две възможности:
1. Сенсибилизираните мозъчни зони ще доведат до много по-силна емоционална реакция от нормалното към всеки свързан с дете или партньор конфликт, което води до по-често развитие на рак на гърдата при пиещите мляко жени.
2. Втората възможност е съществуваща субакутна конфликтна ситуация или минало събитие, което все още активно е в подсъзнанието. Непрекъснатата стимулация от субакутния конфликт в допълнение към IGF-1 би могла да предизвика постепенното развитие на Огнище на Хамър или пък внезапната му поява при достигане на даден праг.
По този начин факторите от околната среда може да участват при формирането на Огнища на Хамер в съчетание с психологическите конфликти. Повечето хора днес имат много нездравословен начин на живот в добавка към ниското качество на наследените си гени. Много вероятно е истински здравите хора да не развият Огнище на Хамер в отговор на неочакван емоционален шок или това при тях да бъде леко и самоизлекуващо се събитие.
По подобен начин може една подходяща природна терапия, насочена към заболял орган, да изпрати сигнал до свързаната с него област в мозъка, който да спомогне за лечението на Огнището на Хамер и с времето да доведе до разрешаване на емоционалния конфликт.

Уолтър Ласт

За автора: Д-р Уолтър Ласт е световноизвестен природолечител и диетолог, роден в Германия, където е заемал позиции в университетите на Грайфсвалд, Кьолн и Мюнхен, провеждайки биохимични и токсикологични изследвания. По-късно работи в лаборатория по бионауки в Лос Анджелис, а през 1970 година се установява в Нова Зеландия и, разочарован от медикаментозната медицина, започва практика в областта на натуропатията. От 1981 година живее в Куинсланд, Австралия, където проучва и експериментира с широк кръг природни лечения за подобряване на ефикасността им срещу тежки и смятани за нелечими заболявания. Автор е на множество книги като "Лечебни храни" и поредицата "Излекувай себе си".


http://www.lechitel.bg/

За левкемията -


В Новата Медицина (Така нарича д- р Р. Г. Хамер цялостната наука, която развива, базирана на 5- те биологични закона (забележете: не теории, а закони), валидни както за хората, така и за животните и в голяма степен и за растенията.- бел. прев.), левкемията не е болест, а лечебна фаза след заболяване на костния мозък, който отговаря за образуването на кръв.

По принцип съществуват две възможности за увреждане на костния мозък : едната е да има цялостно токсично заразяване, а другата е радиоактивно облъчване (Чернобил). Оздравителната реакция на костния мозък се нарича левкемична реакция: При този процес костният мозък произвежда голям брой незрели клетки,както червени, така и бели, т.е. незрели еритроцити и левкоцити. Най- незрелите от левкоцитите се наричат (левко)бласти.

В традиционнатa медицина се е наложила налудничавата идея, че тези бласти са злокачествени, тъй като се произвеждат големи количества от тях. Tе обаче в никакъв случай не са злокачествени и никой досега не е наблюдавал делене при тях. Напротив: след няколко дни те биват разградени в черния дроб, така че на практика са "еднодневки", които биват "спирани от движение", следователно не могат да нанесат никакви вреди.

Преди време дори погрешно се смяташе, че тези бласти, които са по- големи от еритроцитите, могат да запушат кръвните пътища, но това също е налудничаво схващане, тъй като в левкемичната ваготонична оздравителна фаза вътрешният диаметър на кръвоносните съдове се разширява 3 до 4 пъти, така че в този аспект не съществува абсолютно никаква опасност. Освен това досега нито един хисто-патолог не е наблюдавал под микроскоп такова запушване с бласти.

Също и схващането, че в левкемичната фаза има прекалено малко нормални левкоцити, не отговаря на истината: защо независимо от броя на незрелите нормални левкоцити или бласти, които намираме, пациентът винаги има от 5 000 до 10 000 "нормални" левкоцити, които, от гледна точка на разреждането, е дори много повече от достатъчно.

При оздравителната фаза след токсично или радиоактивно облъчване се регулира броят на левкоцитите, който може да достигне близо един милион след известно време, което зависи от размера на увреждането. Този вид увреждане на практика никога не се случва. То обаче не се различава в кръвната картина от това, за което ще стане дума после, а именно от това, което е настъпило в следствие на вътрешен конфликт на обезценяване на Аз-а. И тук левкемичната фаза е оздравителна.

Фазата на увреждане е предхождащата я - т. нар.активна фаза на конфликта.

Активната фаза на конфликта същевременно е и раковата фаза. В тази фаза се образуват остеолизи, т.е. дупки в костната тъкан чрез атрофия на костните клетки . В тази фаза организмът произвежда по- малко червени и бели кръвни клетки. Това наричаме анемия.

Анемията (малокръвие), ракът на костите и активната фаза на биологичното обезценяване на Аз-а са на практика едно и също нещо. В мозъка по време на активната фаза на конфликта се конфигурират т. нар. концентрични кръгове в отговарящата за това част от мозъка (по- точно от бялото мозъчно вещество).

Част от тези конфликти на обезценяване на Аз-а, които са може би най- честите конфликти при хората и животните, реално не могат да бъдат решени. Индивидът умира от анемия и атрофия на костните клетки. Ако конфликтът е продължил прекалено дълго, но в крайна сметка е решен, левкемичната фаза се характеризира с висок брой на левкоцитите.

Оздравителният оток в мозъка съответно също е голям и може да предизвика усложнения (опасност от мозъчна кома), ако не им се обърне внимание, както става почти винаги в традиционната медицина и ако не се предприеме медикаментозно лечение.

Симптомите на левкемията са типични, както при всички оздравителни фази след раково заболяване. Пациентът е отпуснат и уморен, често с висока температура, има апетит и през първата фаза на лечението има доказуем спад на броя на еритроцитите и левкоцитите, чрез разширяване на техните съдове (типично за ваготоничната оздравителна фаза )и разреждането на кръвта с кръвен серум.

Същевременно пациентът има силни болки, породени от разтягането на периоста (костната обвивка) на мястото, на което под костната обвивка са възникнали костни остеолизи, които сега започват да се рекалцифицират.

С тази фаза на умора и болки майката- природа има съвсем разумна цел: Индивидът- човек или животно- трябва да си почива възможно най- спокойно, защото поради повдигането на периоста от костта, предизвикано от едема (отока) вътре, през тази фаза костта няма почти никаква стабилност, докато преди това е получавала допълнително опора и стабилност, именно защото периоста и е служил като своеобразен бандаж. Поради тази причина в тази фаза има опасност от счупвания на кости ,особено при възрастни и особено при остеолизи на шийката на бедрената кост.

При малките деца намаляването на костната маса в повечето случаи е генерализирано, тъй като те са преживели и генерализиран конфликт на обезценяване на Аз-а. ("Мама не ме обича вече. Тя се интересува само от братчето ми. ") Затова при малките деца почти никога не съществува опасност от счупвания.

Официалната медицина не се интересува нито от мозъка, нито от душата на пациентите си.

(Професор Нийтхамер: " Деца, особено кърмачета, нямат още никакви конфликти.") Традиционните лекари изхождат от абсурдната мисъл, че трябва да нормализират по изкуствен начин повишения брой левкоцити и то веднага- нещо, което майката- природа така или иначе прави, но чак едва след като костните остеолизи отново са се рекалцифицирали, т. е. оздравели са.

Разбира се, това върви ръка за ръка с факта, че в същото време и психиката трябва да оздравее, както и мозъкът.

Когато лекарите от официалната медицина открият костна остеолиза, която се смята за оздравяване в тази левкемична фаза, тогава те говорят за остеосарком. Всяка левкемична оздравителна фаза практически отговаря на малък, голям или на няколко остеосаркома. За щастие на пациента обаче те в повечето случаи не се диагностицират.

Различните видове левкемия са: миелична, лимфоцитна и моноцитна.

Преди те биваха строго разграничавани една от друга. Но откакто знаем, че се сменят често в рамките на една и съща оздравителна фаза, вече не се обръща голямо внимание на тези разграничения както преди.

За най- безобидна преди беше смятана т. нар. хронична или старческа левкемия и лимфоцитната левкемия при малки деца.

Двата вида в повечето случаи не бяха смятани за истинска левкемия. В цялата голяма заблуда това бяха две малки искрици истина. За нещастие днес биват диагностицирани около 30- 40 пъти повече случаи на левкемия от преди. (Въпреки, че на практика те даже са много повече.)

По принцип всяко лумбаго е малка левкемия. Преди на никой педиатър не би му хрумнало , да прави пункция на костния мозък при лимфатична детска левкемия. Правеше се контролен преглед след 3 и после след още 3 месеца и се установяваше, че е изчезнала.

Острата и хроничната левкемия се различават по това, че и протичането на конфликта е настъпило еднократно или се е случило няколко пъти. След като знаем всички тези неща, никой не би трябвало вече да умира от левкемия, особено пък дете. Наричаме левкемията късмет, дори когато пациентът временно има болки и е отпуснат и уморен. Както химиотерапията, така и морфинът против болки в костите са пълна глупост и противоречат на всичко, което майката- природа е измислила при тези разумни симптоми.

Глупостта на сегашната официална медицина се състои в това, че чрез химиотерапия допълнително и многократно се уврежда вече увреденият костен мозък така ужасно, че той въобще не може да си почине от това.

Върхът на лудостта е т.нар. трансплантация на костен мозък. При нея костният мозък на пациента се разрушава напълно чрез химио- "терапия" и лъче- "терапия". После се инжектират в кръвния поток на пациента клетки от костен мозък на чужд донор, а при възможност и от собствения костен мозък от т. нар. пълна ремисионна фаза ( с надеждата, че клетките ще поникнат в предишния, сега разрушен костен, мозък, като репички в почва.)

Досега нито един учен не е успял да установи, че радиоактивно маркирана клетка от костен мозък действително е достигнала от кръвта до костния мозък и е израснала там.

Напротив, чуждите клетки се разграждат светкавично и скоро след това не могат да бъдат открити. Оживява само минимална част от пациентите, при които облъчването на костния мозък не е било пълно, поради някаква причина, така че успява да се регенерира.

Ако разберете истинската важност на тези неща, тогава ще знаете, защо нито един професор не смее да се изправи срещу д-р Хамер и почти няма професор, който да подложи свои близки на тази глупост.

Оригинален глас на традиционната медицина: Проф. Винклер от центъра по левкемия в Мюнстер:

" Още след 4 седмици химиотерапия с микроскопски изследвания се установява липсата на ракови клетки." "Въпреки това ние трябва да практикуваме още 5 месеца терор на сляпо", казва онкологът Винклер.

Това интензивно лечение е част от 18- месечна лекарствена фаза.

Помогнете ми , да спра тази лудост!

Copyright by Dr. med. Ryke Geerd Hamer

(сп." Шпигел" , 47/ 1991, С. 336 (?))

„Ние сме трима: ти, аз и болестта. Чиято страна вземеш, тя ще победи.“-Авицена


8-Триграми

Последна промяна ( Петък, 18 Декември 2009 18:32 )