ПЪЛНО ПРОЧИСТВАНЕ ПОДМЛАДЯВАНЕ И ОТСЛАБВАНЕ.-1-ва част

СУРОВОЯДСТВО - живот без болести

200 рецепти за сурови ястия

ЧАСТ I
СУРОВОЯДСТВО
Атерхов.......8

~Преки и косвени заболявания вследствие на погрешно хранене.....10

~Раковата клетка е пряк потомък на дегенериралата храна.......11

~Навикът да се консумира готвена храна е най-опасният от всички пороци ....12

~Желанието за готвена храна не е глад.......12

~Яденето на варена храна принуждава човешките органи да работят три до четири пъти повече от техния нормален капацитет.....13

~Човешкото хранене трябва да се състои от живи клетки, а не от трупове, състоящи се от мъртви клетки.....14

~Късогледството е най-големият дефект на модерната медицинска наука ...........15

~Телесното тегло не може да се смята като критерий за добро здраве.

Затлъстяването е много опасно заболяване......16

~Никое лекарство не може да замени суровите материали, разрушени от огъня ...........16

~Яденето на готвена храна и лекарствената терапия водят човечеството до пълно унищожение.....19

~Естествените хранителни продукти не трябва да се използват от лекарите като терапевтично средство — те трябва да бъдат обявени за единствената подходяща храна за човека .........

~Ние не трябва никога да нарушаваме целостта на човешките сурови материал.....21

~Как се пораждат болестите......25

~Най-тежкото от всички престъпления е да се привиква новороденото дете към готвени храни....28

~Биолозите-гастрономи трябва да докажат, че природата е сгрешила, като не ни е снабдила с храни във варено състояние........30

~Едно дете се отвращава от вкуса на варената храна, която изглежда апетитна само за привикналия към нея, тъй както опиумът изглежда приятен на наркомана........31

~Практикуване на суровоядството в моето семейство......31

~Всички лоши навици и животински склонности на човека са резултат от яденето на готвена храна......33

~Употребата на изкуствени витамини и минерали трябва да бъде спряна..34

~Сравнението между здравето на деца-суровоядци и децата-консуматори и на готвена храна е най-доброто средство, за да се потвърди вредата от яденето на готвена храна.......36

~Научните институти и отговорните органи на управлението трябва да проучат проблема за суровоядството без по-нататъшно отлагане.............36

~Не е грях да се говори истината..37

~Не съществува законна бариера срещу разрушаването на суровите материали, предназначени за човешкия организъм..........37

~Суровоядството има огромно значение за обществената икономика и повишава стандарта на живот няколко пъти.............38

~Всеки човек трябва да познава истинските и цялостни сурови материали за своето тяло.......38

~Епохата на консумиране на готвени храни е епоха, в която страстите, навиците, суеверията, предразсъдъците и микробите имат пълна власт...............40

~Приложение....41


ЧАСТ II
РЕЦЕПТИ ЗА ПРИГОТВЯНЕ НА СУРОВИ ЯСТИЯ
Д-р Дрюс и Валтер Зомер.........45

ВЪВЕДЕНИЕ......45

Тегловни количества.....45

Прибори за приготвяне на ястията......45

Упътвания за приготвяне на храната......46



I. ПРОСТИ ЗЪРНЕНИ ЯСТИЯ...........46
1. Цели житни зърна за стари хора......47
2. Прост житен квакер.......47
3.Зърнена силна храна.........47
4. Силно ядково брашно........47
5. Силно ядково брашно от житен квакер......47
6. Силно ядково брашно с плодове.....47
7. Силно ядково брашно с грозде....47
8. Силно ядково брашно със сушени плодове......48
9. Силно ядково брашно със сушено грозде........48
10. Силно ядково брашно с цветя......48
11. Силно ядково брашно с домати......48
12. Силна храна — 1........48
13. Силна храна — 2....48
14. Силно ядково брашно с мед.........48
15. Овесена силна храна......48
16. Грахово ястие.....48
17. Сладка царевица и плодове....49
18. Орехов булгур.....49
19. „Сечено брашно”..........49
20. Силно ядково брашно — торта........49
21. Силно ядково брашно — закуска......49
22. Медено брашно....49
ПРОЧИСТВАЩИ ЗЪРНЕНИ ХРАНИ....49
БРАШНА, БОГАТИ НА МИНЕРАЛНИ СОЛИ.....49

П. ПЛОДОВЕ И ПЛОДОВИ ДЕСЕРТИ...50
1. Плодов десерт......50
2. Ябълкови или крушови резенки....50
3. Сливов десерт....50
4. Прасков десерт.....50
5. Пълнени праскови....51
6. Смесен плодов десерт........51
7. Зимна плодова каша......51
8. Зимен десерт — 1......51
9. Зимен десерт — 2.....51
10. Зимен десерт — 3.....51
11. Плодово пюре.....51
12. Бананово пюре с кисело мляко......51
13. Компот от сурови плодове.....51
14. Плодови сокове....51
15. Натурално газирано питие — лимонада.......52
16. Натурално плодово газирано питие....52
17. Шипково газирано питие.....52
18. Плодов ликьор.....52

III. ЗЕЛЕНЧУКОВИ САЛАТИ........52
ПРИГОТВЯНЕ НА САЛАТОВИТЕ ЛИСТА И КОРЕНИ........52
САЛАТНИ ЯСТИЯ И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ.....53
ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ПОСОЧЕНИТЕ ПОДПРАВКИ.............53
ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ЯДКОВОТО МАСЛО.......53

ПРОСТИ ЗЕЛЕНЧУКОВИ САЛАТИ........53
1. Маруля с ядки.....53
2. Листни зеленчуци и ядки..53
3. Проста салата от цвят......53
4. Репички и ядки....54
5. Корени и ядки.....54
6. Лук и орехи.......54
7. Бакла и ядки.....54
8. Млад грах и ядки......54
ПРОЛЕТНИ САЛАТИ......54
9. Салата от киселец.......54
10. Салата от лапад..........54
11. Салата от овчарска торбичка.......54
12. Лапад с орехи.........54
13. Смесена салата от глухарче.....54
14. Салата от цветовете на глухарче....54
15. Смесена салата......55
16. Салата от репички....55
17. Салата от маруля.....55
18. Пудинг от репички или ряпа.....55
19. Бял равнец в крем от ядки......55
20. Маруля и листа от целина....55
21. Салата от алабаш....55
22. Салата от ряпа и млад фасул....55
23. Млад грах в орехов крем......55
24. Подобрена сладка салата....55
25. Спанакова салата......55
ЛЕТНИ И ЕСЕННИ САЛАТИ..........56
26. Смесена салата....56
27. Салата от ряпа.....56
28. Проста бобова салата.....56
29. Салата от млад грах 1...56
30. Салата от млад грах 2..56
31. Настъргана морковена салата......56
32. Подражание на салатата от шпаргел....56
33. Салата от целина.....56
34. Салата от горски зеленчуци...56
35. Салата от цветовете на латинка....56
36. Доматен крем за салати.....57
37. Картофена и доматена салата..57
38. Салата от домати и краставички на резенки.......57
39. Пълнени домати....57
40. Картофено-кремова салата.....57
41. Салата от краставици....57
42. Смесена салата......57
43. Грах и домати....57
44. Доматени резенки.....57
45. Картофи и моркови...57
46. Салата, пречистваща кръвта салата......58
47. Салата от летни тикви.....58
48. Доматен пудинг......58
49. Салата от домати и зеле...58
50. Салата от латинка......58
51. Салата от зеле, краставици и индивия......58
52. Салата от киселец......58
53. Салата от бакла.....58
54. Бакла и тиква......58
55.Салата от зелени домати и картофи.....58
56. Магданоз и домати.....58
57. Салата от лук.....59
58. Салата от целина и ситни домати.....59
59. Крем и зеле.....59
60. Корени и домати........59
61. Смесена салата....59
62. Салата от зелени домати....59
63. Прочистваща, разхлабваща и облекчаваща салата — 1.....59
64. Прочистваща, разхлабваща и облекчаваща салата — 2.....59
65. Прочистваща, разхлабваща и облекчаваща салата — 3....59
ЗИМНИ САЛАТИ.........60
6б. Образец за една зимна храна.....60
67. Салата от пащърнак.......60
68. Салата от тиква............60
69. Салата от хрян.............60
70. Картофена салата — 1.........60
71 .Картофена салата — 2........60
72. Картофена салата — 3....60
73. Настъргана салата......60
74. Зеленчуков пудинг.........60
75. Салата от зеле.........60
76. Салата от тиква.....61
САЛАТИ ОТ БОБОВИ ЗЕЛЕНЧУЦИ.......61
77. Салата от зеле и грах...61
78. Салата от леща.....61
79. Леща в мед.......61
80. Салата от леща......61
81. Кисела леща и ядки....61
82. Салата от легуминозни (бобови) и дюли..........61
83. Цветно зеле и салата от грах..61
84. Сладка царевица с масло от ядки..61
85. Проста салата от сладка царевица..62
86. Сладка царевица и домати..62
87. Салата от домати и пипер.....62
88. Салата от бамя...........62
89. Салата от пълнени пиперки.......62

IV. ХЛЯБ И БАНИЦА...........62
1. Плодов хляб...............62
2. Плодова баница.........62
3. Баница от плодове и ядки.....62
4. Баница от ядки и стафиди..........63
5. Медени питки..............63
6. Питки от ядки...............63
7. Питки от мед и орехи....63
8. Баница от мед и ядки.......63
9. Меден квакер.........63
10. Питки от квакер......63
11. Квакер от зърна......63
12. Плодови и зеленчукови квакери......63
13. Квакери от сушени плодове..64
14. Прости пшенични квакери.......64
15.Банички (бюреци)........64
16. Банички на кори...........64
17. Медена кора........64
18. Сушена ядкова кора..........64
19. Кора от стафиди и ядки......64
20. Пълнежи за банички........64
21. Баничка с ябълков крем...........65
22. Баничка с ябълкова каша........65
23. Баничка с ягоди и боровинки....65
24. Банички със сливи.....65
25. Банички с ягоди на каша.......65
26. Баничка с домати........65

V. ДЕЛИКАТЕСИ.......65
1. Ядкови карамели.....65
2. Зърнени карамели......65
3. Карамел от ядки зърна..........66

VI. САЛАТНИ СОСОВЕ........66
1. Лимонена майонеза......66
2. Медено-кремов сос............66
3. Медено-лимонен сос.........66
4. Ябълков сос.........66
5. Меден или маслен сос.........66
6. Рабарберов-кремов сос..........66
7. Доматен сос.......67
8. Сос от краставици.......67

VII. МАСЛО И СИРЕНЕ ОТ ЯДКИ.......67
1. Хряново масло...........67
2. Плодово масло............67
3. Масло от корени на целина......67
4. Масло от лимон и ядки....67
5. Масло от лук........67
6. Масло от зелена сладка царевица..67
7. Просто лимонено сирене.........67
8. Просто сирене от хрян.........67
9. Просто сирене от целина.........68

VIII. ПРИГОТВЯНЕ НА ДОМАШНО СИРЕНЕ, ИЗВАРА,
КАШКАВАЛ, КИСЕЛО МЛЯКО.......68
1. Домашно сирене.......68
2. Домашен кашкавал.......68
3. Домашна извара...........68
4. Домашно кисело мляко..........68

IX. НАТУРАЛНИ НАПИТКИ.........69
А. ПЛОДОВИ НАПИТКИ..........69
1. Плодови сокове.....69
2. Натурално газирано питие — лимонада........69
3. Натурално плодово газирано питие..69
4. Шипково газирано питие.....69
5. Плодов ликьор.......69
Б. НАПИТКИ ОТ ЗЪРНЕНИ ХРАНИ.......69
КЛАСИЧЕСКИ РУСКИ КВАС.....69
Общи познания за руските квасове..69
Лесна старинна технология на приготвяне на кваса.......69
Приготвяне на квасов малц......70
Приготвяне на тричена подкваса с царевично брашно........70
Приготвяне на тричено тесто..........70
1. Класически бял квас, приготвен с малц.......70
2. Хлебен квас за пиене.....70
3. Руски хлебен квас......71
4. Старинен квас от ръжен хляб, приготвен за едно денонощие........71
5. Квас от пресни ябълки със стафиди.........71
6. Квас от цитрусови плодове.....71
7. „Икономичен” квас от остатъците на плодове...72
8. „Златист” квас от моркови........72
9. „Московски квас” от плодове с мед............72
ДОМАШНА БОЗА............73
СЛАДКО МЛЯКО С МАЛИНОВ СОК......73
МЛЯКО С ЯБЪЛКИ И МЕД...........73

ЧАСТ III
ДРУГИ РЕЦЕПТИ ЗА ПРИГОТВЯНЕ НА СУРОВИ ЯСТИЯ........................74

ЗЪРНЕНИ ХРАНИ........................74
ДРУГИ РЕЦЕПТИ ОТ ЗЪРНЕНИ ХРАНИ.............74
1. Пастет (пюре).........74
2. Ечемичена каша.......75
3. Ечемичена каша със стафиди.....75

ОВЕСЕНИ ЯДКИ.......75
4. Закуска от овесени ядки — 1........75
5. Закуска от овесени ядки — 2......75
6. Закуска от овесени ядки с плодове......75
7. Качамак......75

ПРОСО.........75
8. Каша от просо.......76
9. Каша от просо със стафиди..........76
10. Каша от просо със сушени плодове....76
11. Просо с ябълки.......76

ЕЛДА.......76
12. Приготвяне на каша от елда.......76
13. Подсладена елдена каша....76
14. Бирхар-бенерова каша (мюсли).....76
15. Прясна пълнозърнеста закуска......77
16. Вкусна закуска или вечеря от зърнени храни........77
17. Овесени ядки с ленено семе.....77
18. Закуска на Колат......77

ЧАСТ I

СУРОВОЯДСТВО

Атерхов

Суровата зеленчукова храна трябва да бъде единствената храна, приемана от човека. Навикът да се яде варена храна трябва да бъде изоставен веднъж завинаги. Това е последното заключение на науката. Консумирането на варена храна е най-ужасният варваризъм в историята на човечеството — варваризъм, който никой не съзнава и на който всеки става несъзнателна жертва. Независимо от това, колко странна може да ни се види идеята за суровоядството, тя е абсолютна научна истина, с която можем само да се съгласим.

Тази истина стана очевидна за мен, когато след 18-годишно грижливо изучаване и изследване се убедих, че смъртта на моя 10-годишен син и на 14-годишната ми дъщеря е била причинена от неестествено хранене. Големият брой медицински изследвания, които бяха направени в Иран, Франция, Германия, Швейцария, с цел да се открие някаква специфична болест в техния организъм и последвалото назначение на многобройни лекарства също допринесоха значително за довеждане на трагедията до връхна точка. Моите деца умряха от постепенно изтощение и изхабяване на всички органи в резултат на неестественото хранене и отровните лекарства.

Аз можах да проникна в тайните на медицинската наука и да наблюдавам нейните добри и лоши страни много по-лесно, понеже не бях воден от желанието да стана лекар или пък да придобия някаква парична печалба. Моята инициатива бе породена на първо място от желанието да направя възможно най-доброто за излекуването на децата си, а по-късно — от горещото желание да увековеча паметта им, като бъда полезен на човечеството.

Друг фактор, който допринесе за по-доброто разбиране на грешките на медицинската наука, е изцяло новата системи, по която провеждах моите проучвания — чрез самообразование, освободено от тежестите на една академична програма. Аз никога не се поддадох на преувеличените претенции на постигнатия от медицинската наука прогрес, нито на всички фантастични разкази за ползата, която може да се извлече от лекарствата. Отнасях се към тези въпроси с критичен ум и винаги наблягах повече на грешките. При това аз винаги имах предвид факта, че въпреки съществуването на милиони квалифицирани лекари и на голям брой носители на Нобеловата премия цивилизованият човек става жертва на разнообразни болести много по-често, отколкото което и да е животно. Болестите, като склероза, диабет, сърдечни пристъпи и рак, се увеличават с тревожна бързина, застрашавайки да пометат човечеството от лицето на Земята.

Аз не си губех времето да запомням имената на симптомите на болестите, дозите на лекарствата и онези многобройни комплицирани формули, които рядко са необходими, понеже никога не съм възнамерявал да се готвя за изпити, за да получа диплома. Вместо това, доколкото е възможно, аз посветих времето си на изучаването на множество клонове на науката и на изследването на разнообразни източници на знание от основните и общи принципи, въз основа на които аз можах да извлека известни съществени, жизнено важни заключения.

Резултатите от 18-годишното ми упорито изучаване и усилен труд станаха основа на едно съчинение от два големи тома, първият от които — книга от 568 страници, беше публикуван в Армения през 1960 г.

Ефикасната дейност на всяка фабрика зависи от постоянната доставка на всички сурови материали, определени от инженера.

До откриването на огъня човекът е консумирал естествени сурови хранителни продукти. Но от откриването на огъня насам, без много разсъждения, хората започнали да готвят своите храни, като разрушавали техните съществени съставни части, деградирали ги и чак тогава се хранели с тях. Като пряко последствие се появили всички болести, от които човечеството страда и днес.

Човешкият организъм е шедьовър на Творението. Човекът е най-сложната и най-съвършената жива фабрика. Едновременно с построяването на тази фабрика са създадени всички сурови елементи, които са необходими за координирането на сложните операции в нашия организъм.

При това в тези сурови материали съществува пълно съвършенство, безпогрешна хармония на разнообразните съставни части. Малкото пшеничено зърно, мекото семенце на нара, зърното на гроздето или листата на растението — всеки от тези нищожни хранителни материали, взет отделно, съдържа цялата съвкупност от фактори, които са необходими за поддържане на живия организъм на същество като човека.

В материалния свят най-малкото отклонение от детайлите, разработени от един инженер за нормалната дейност на механизма на една фабрика или една грешка в суровите материали, определени да осигурят нейната нормална продуктивност, дават като резултат съответно нарушение в работата на фабриката. По същия начин най-незначителното влошаване или промяната на суровите материали, предназначени да осигуряват нормалното опериране на комплицираните процеси в човешкия организъм, причиняват нередности в неговите биологични функции, които се проявяват под формата на болести.

Различните методи, прилагани от човека за разрушаване или деградиране на напълно балансираните сурови храни, необходими за нормалното функциониране на неговия организъм, не са обосновани от никаква разумност. За тази цел цивилизованият човек е изобретил демонични фабрики, пещи, фурни и кухни. Всяко дегенериране на качеството на природните хранителни материали е последвано от съответно дегенериране в човешкия организъм. Естественото хранене осигурява нормално функциониране на нашия организъм, докато неестественото хранене води до едно ненормално задържане на неговите функции. Многообразието на болестите е резултат от разнообразното дегенериране на съставните елементи на хранителните материали. При условие, че всички негови нужди са задоволени според законите на природата, човешкият организъм, който е най-съвършеният в животинското царство, може да живее в отлично здраве през един минимум от 150 години до един максимум от 200 — 250 години. Готвените хранителни елементи принуждават човешкия организъм да работи неколкократно повече, отколкото е необходимо; това го изморява преждевременно, причинява му различни болести и скъсява човешкия живот само до една част от нормалната му продължителност. В сегашната епоха на научен напредък човек може да се освободи от всички болести чрез пълно въздържание от варена храна и тогава той би могъл да посвети енергията си на изучаване на проблемите на дълголетието. Едновременно с естественото хранене човек трябва да е сигурен, че и всички други природни изисквания са задоволени. А те са: чист въздух, рано лягане, рано ставане, физическа работа, въздържане от изкуствено отопление, чистота и други.

ПРЕКИ И КОСВЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ ВСЛЕДСТВИЕ НА ПОГРЕШНО ХРАНЕНЕ

Заболяванията, свързани с храненето, се делят на две главни категории: преки и непреки (косвени) заболявания. Преки заболявания са тези, които са причинени от свръхизобилие на известни съставни хранителни елементи или от липса на други. Огънят и храните от животински произход концентрират и увеличават протеините и мазнините в диетата, като в същото време елиминират субстанции с висока хранителна стойност. Досега науката е успяла да изучи само незначителен брой от тези субстанции, назовани витамини, без които животът не може да съществува. Между преките хранителни болести трябва да бъдат споменати почти всички хранителни разстройства и болести, дължащи се на липсата на даден хранителен елемент. Тези болести се развиват много бавно и подмолно. Докато болестта не е стигнала до последния си стадий и органите не са престанали да работят, индивидът се смята за здрав. При заболявания, дължащи се на частична или смесена липса на витамини, болестта не се проявява чрез симптомите, които са описани в наръчниците и се смятат за типични за авитаминозата. Най-често тя се проявява с оплаквания, които не е лесно да бъдат обяснени.

Непреки хранителни болести са инфекциозните болести В човешкия организъм живеят голям брой разнообразни микроби, които при нормални условия извършват полезна служба в организма и са контролирани от високо диференцирани човешки клетки, на чиито заповеди те послушно се подчиняват. Но поради неправилно хранене изродените и изтощени клетки са така отслабени, че по силата на закона за оцеляване на по-силните микробите вземат връх, освобождават се от контрола на специалните клетки, въстават против господарите си, стават патологични и причиняват така добре познатите инфекциозни заболявания.

В един здрав организъм нахлуващата армия от атакуващи микроби би срещнала непреодолима съпротива и веднага би била разбита, но в изтощения организъм микробите не срещат такава съпротива и причиняват специфична инфекция.

Във втория том на моята книга аз съм отделил значително място на проблема за инфекциозните болести, като за тяхното изследване съм анализирал отделни части от първия том на трактата „Патологична анатомия и патогенеза на човешките болести” на известния руски учен И.В.Давидовски, издаден през 1956 г. Посредством многобройни убедителни факти авторът доказва, че виновни за причиняването на инфекциозните болести са не самите микроби, а лошите условия в тялото, отклоненията в силата на неговия ИМУНИТЕТ. Но за нещастие, подобно на всички привърженици на готвената храна, Давидовски също е неспособен да даде обяснение относно това как можем да възстановим този имунитет или още по-добре — как можем да предотвратим отслабването му.

Страхът от микроби е толкова голям у хората, че за да ги избегнат, те прибягват до най-строги мерки и при това получават напълно противоположни резултати. Варенето на суровите хранителни продукти, с цел да се унищожат микробите, е една от съдбоносните грешки в медицинската наука. Ние не можем да заличим микробите от лицето на Земята. Те се намират навсякъде, винаги ще съществуват и могат да навлязат в организма ни през многобройни вратички. Специално чрез варенето на храната ние преди всичко отслабваме съпротивата на нашите клетки, като разрушаваме онези естествени антибиотици в хранителните продукти, които са предназначени от природата да се борят срещу тези микроби. Дори лекарите, привърженици на варената храна, твърдят, че много витамини имат бактериални свойства. Но защо животните, които се хранят по бунищата, не са изложени на толкова инфекциозни заболявания, както човекът?

РАКОВАТА КЛЕТКА Е ПРЯК ПОТОМЪК НА ДЕГЕНЕРИРАЛАТА ХРАНА

Много привърженици на готвената храна са склонни да вярват, че човекът, като се е хранил с готвена храна от векове насам, е свикнал с нея и сега може да пострада, ако започне отведнъж да яде сурова храна. С други думи, ако ние сме напълнили мотора на една лека кола с мръсен и долнокачествен бензин за известно време, машината може да е свикнала с него и може да се повреди, ако нечистият бензин се замени с чисто гориво (?!).

Фактът, че съществуват болести, които изчезват и организмът се възвръща към нормалните си функции, щом се премине към ядене на сурова храна също доказва, че човек не е привикнал към готвена храна. Вярно е, че според законите на природата нашият организъм се опитва да се нагоди, към храната, която получава, но не по начина, който някои хора си представят. Много от хранителните съставни елементи на храната, които са естествени за комплицираните процеси и за специализираните главни функции на клетката, лесно се разрушават под влияние на огъня. Поради това именно в хранителните продукти, които се смятат за силно питателни от привържениците на готвената храна, липсват онези съществени съставни елементи. Вместо това те съдържат в изобилие протеини, мазнини и въглехидрати, които са няколко пъти повече от количеството, необходимо на клетката.

Когато са постоянно лишени от хранителните съставки, които са съществени за извършването на техните специфични функции, клетките или не достигат пълното си развитие и специализация, или веднъж достигнали ги, по-късно загубват способността да изпълняват тези функции.

След неколкогодишно лишение настъпва момент, когато един или няколко милиарда клетки, изгубили останалите си способности, най-после се освобождават от механизмите, които ограничават развитието на клетките. Тогава те се отделят от колективния живот, стават автономни и лакомо поглъщат материалите, които изграждат тъканите и плават в междуклетъчната течност в големи количества. Тези материали са били отказани от нормалните клетки като излишни за техните нужди, но пък са високо ценени от гастробиолозите протеини (особено животинските протеини), мазнините и всички азотни вещества. След това автономните клетки започват да растат със застрашителна бързина, непослушни и непокорни, умножават се по безпорядъчен начин, за да образуват една ужасна маса, едно ново, живо съединение, което в процеса на своя растеж заробва, разрушава всичко в заобикалящата го среда и накрая унищожава този чуден храм — човешкото тяло. Името на това ново творение е РАК. Той е истинският потомък на готвената храна, живо доказателство за това как клетките се нагаждат към структурата на хранителните материали, които ние консумираме.

За нещастие след откриването на огъня човешкото естествено развитие е спряло и което е най-лошо, то върви назад с гигантски крачки. Огънят и другите смешни средства за дегенериране, изобретени от цивилизования човек, разрушават всички тези висши хранителни елементи, които са били складирани в естествените материали, следователно и в животинските клетки, и ги връщат към техния примитивен тип: те с най-голяма прилежност доставят обикновени строителни материали, като с тях осигуряват безцелното растене на раковите клетки, които са истински образци на примитивни клетки. За късогледите биолози строителни материали на тялото са протеините (белтъците), т.е. камъните и тухлите на една съвсем обикновена структура. Те не се интересуват от различните видове спойки (цимент и вар) и от многобройните детайли, които са незаменими при построяването на една сложна фабрика и които не се намират в един бифтек или една пържола.

Във втория том на моята книга съм посветил близо 300 страници на изследване проблема за рака. За тази цел съм направил преглед на един важен трактат от прочутия американски цитолог Е.В.Ковори, озаглавен „Ракови клетки”, 1955 г. Това е най-изчерпателното проучване върху предмета, в което са събрани всички други важни изследвания, данни, мнения и заключения, публикувани от многобройни видни учени. Върху базата на тези данни, изнесени от самия цитолог, аз окончателно съм доказал, че появата на раковите клетки е резултат от липсата на по-висши хранителни съставни елементи и от едно свръхизобилие на онези обновени строителни материали, които насърчават безцелното растене на клетките.

НАВИКЪТ ДА СЕ КОНСУМИРА ГОТВЕНА ХРАНА Е НАЙ-ОПАСНИЯТ ОТ ВСИЧКИ ПОРОЦИ

Читателят, естествено, може да се учуди защо никой от знаменитите учени и професори не вижда тези прости истини и защо никой не ни казва, че навикът да се яде готвена храна е неестествен и опасен. Причината е, че цялото човечество е възприело консумирането на готвена храна и този начин на хранене постепенно е ослепил всички за истината.

НИКОЙ НЕ ОСЪЗНАВА, ЧЕ ЯДЕНОТО НА ГОТВЕНА ХРАНА Е ПОРОК и че това наистина е най-ужасният от всички пороци.

Не става въпрос за увличане само по един вид храна или питие, а за тоталната съвкупност от страстни човешки желания за хиляди субстанции (и при това какви „чудно желани” субстанции са те). Освен това късогледите привърженици на готвената храна ценят твърде високо разнообразните изменения на храните при готвенето — именно тези изменения разрушават състава на хранителните материали и с това причиняват многобройни увреждания в организма, чиито отражения могат да се видят в голямото разнообразие от болести, наводнили света днес.

===Човек привиква към веществата, които съдържат отрови, като чая, кафето, какаото, тютюна, алкохола, опиума, кокаина, морфина и други. Пристрастяването към тези вещества се стимулира от съответните отрови, натрупани в човешкия организъм. Те се произвеждат от готвените храни в голямо количество, като с течение на времето се натрупват в различни части на организма, например по стените на вените и капилярите, между ставите, в центъра на мастните клетки и навсякъде другаде. Точно както силното желание на един човек да вземе упойката хероин не се предизвиква от нормалните физиологически нужди на неговото тяло, така и желанието на човек, пристрастил се към готвената храна, чувството му за глад не е нормално изискване на неговия организъм, а по-скоро изискване на създадения навик. То е израз на импулси, стимулирани от отровите, събрани в човешкия организъм, то е изискване на болестите, вгнездили се в тялото, зов на най-лошия човешки враг.
Ужасният порок е вложен в тялото на всяко човешко същество от собствените му родители, още от люлката. Ето защо от момента, в който детето е започнало да забелязва нещата и да говори, навикът към готвената храна вече е бил здраво всаден в него и от този момент до края на живота си то смята готвената храна за своя нормална храна, а силното си желание към нея — за свое физиологично изискване. Точно това човек погрешно взема за истински глад.

ЖЕЛАНИЕТО ЗА ГОТВЕНА ХРАНА НЕ Е ГЛАД

Когато един човек, привикнал към готвена храна, се опита да се храни изключително с естествени хранителни продукти, като мед, орехи, зърнени храни, сурови плодове и зеленчуци, той още няма изработен апетит към всички видове сурова храна. Естествените изисквания на неговия организъм в този момент са напълно задоволени и той е наситен. Но въпреки това, дори ако е вземал няколко пъти нормалната си дневна дажба, човек има чувството, че нищо не е ял и изпитва голямо желание да изяде едно блюдо със силно подправено месо, богато и апетитно. Това вече не е Глад. Това е раздразнението, причинено от отровите, натрупани в тялото му, които сега изискват нови количества отрови. Това е викът на демона, който лежи там и иска нови инструменти, за да доразруши човешкия организъм. Благоразумният, силно волеви суровоядец чува този вик във всичката му разпаленост ден и нощ, но той го пренебрегва с цялата си душа и не му отстъпва.

ЯДЕНЕТО НА ГОТВЕНА ХРАНА ПРИНУЖДАВА ЧОВЕШКИТЕ ОРГАНИ ДА РАБОТЯТ ТРИ ДО ЧЕТИРИ ПЪТИ ПОВЕЧЕ ОТ ТЕХНИЯ НОРМАЛЕН КАПАЦИТЕТ

Във всички човешки органи е натрупана естествена резервна енергия. Обикновено те работят с 1/4 от потенциалния си капацитет, като пазят останалата си енергия за по-късна употреба, при критични положения или за старостта. Така при „нормални” условия пулсирането на сърцето е 70 до 75 удара в минута, докато пулсът на един суровоядец е само 58-62 удара, като при изключителни условия може да се повиши до 200 удара в минута. Също при нормално дишане през белите дробове при всяко вдишване преминават 500 смЗ въздух, но при специално дихателно усилие ние можем да повдигнем това количество до 3700 смЗ.
Суровоядецът използва само 1/4 от потенциалния капацитет на своите храносмилателни органи, в резултат на което неговите органи никога не са претоварени или изморени.
Хранещият се с готвена храна, от друга страна, след като стимулира апетита си посредством условни рефлекси, вкусови подправки и други абсурдни дразнители, пълни стомаха си до такава степен, че храносмилателните органи са принудени да пуснат в действие цялата си резервна енергия и дори тогава те не са в състояние да се справят с изискванията, които са им поставени. Става нужда човек да върне непосилния товар от храна, като я изхвърли от червата си чрез пургативи или повръщане. Изненадващо е, че такива отвратителни действия не се смятат за странни от един консуматор на готвена храна.
При претоварването на храносмилателните органи много други органи — сърцето, черният дроб, бъбреците и други — също са принудени да работят допълнително. Добавъчната работа, която те извършват, скоро ги изтощава и често крайно намалява тяхната активност. Ето защо не е чудно, че в резултат на това ЧОВЕШКИЯТ ЖИВОТ СЕ СКЪСЯВА НЯКОЛКО ПЪТИ. Като се храни с безполезни, вредни и отровни храни, консуматорът на готвена храна задоволява своята страст, но парализира действието на стомаха си и си създава илюзията, че е задоволен, докато в действителност неговите клетки стенат от Глад поради липсата на съществени хранителни елементи. Стомахът на един суровоядец е винаги спокоен, дори когато е празен, но неговото тяло е пълно и задоволено в истинския смисъл на думата.

Когато един привърженик на готвената храна реши да премине към суровоядство, отначало той никога не се чувства задоволен, колкото и много да яде. Обикновено вместо да се чувства щастлив, консуматорът на готвена храна е недоволен от създаденото положение. По негово мнение причината за постоянния му Глад се крие във факта, че храните, които консумира, са с ниска хранителна стойност и са лишени от хранителност. Това е крайно погрешно разбиране. Напротив, тези материали са хранителни и напълно балансирани. В продължение на дълги години човешките клетки са страдали от тяхната липса. Способностите на човешките храносмилателни органи напълно отговарят на тяхното устройство и организацията на съставните им части. Ето защо стомахът с радост приветства тези хранителни материали, бързо ги омекотява и ги препраща към червата без много отлагания, докато клетките на свой ред, изтощени и отслабени до смърт, жадно абсорбират тези субстанции и повторно изискват повече и повече от тях.

Болните клетки се лекуват, изтощените се възстановяват, отслабените отново възвръщат активността и жизнеността си. Мастните клетки, от друга страна, започват да се топят и чезнат, натрупванията на отрови постепенно се разсейват и излишната вода напуска тялото. Тогава нормалните, активни клетки заемат мястото на старите мудни клетки, които са затлъстели от леност и бездействие. Загубата на тегло при поста е сигурен знак за възстановяване на здравето и енергията.

Този факт би трябвало да изпълни сърцето на човека с радост и щастие, защото тези хранителни материали веднага се разпращат по цялото тяло и му даряват здраве, сила, бодрост и енергия.

Сега, за пръв път в неговия живот, всичките му органи и жлези са способни да работят с удобство и лекота, макар и да имат най-изобилна доставка на хранителни материали. Дори ако човек някой ден приеме по-голямо количество сурова храна, отколкото е необходимо за неговите органи или отколкото неговите черва и клетки са способни да абсорбират, неговият стомах не ще я откаже, нито пък тя ще предизвика в него чувство на отвращение, карайки го да я изхвърли принудително навън.

Излишните хранителни материали не ще се задържат в стомаха, причинявайки гниене, те не ще се превърнат в отрови, нито ще предизвикат някакво храносмилателно разстройство. Вместо това, без да претърпят смилане, те веднага ще бъдат препратени от стомаха в червата и оттам ще напуснат тялото във вид на фекалии още същия ден, без да са причинили ни най-малка вреда на организма. Така на стомаха ще бъде винаги леко, докато червата и кръвта ще бъдат заети с напълно балансирани хранителни елементи.

Тогава нека човекът се опита да изяде само няколко хапки готвена храна. Стомахът му с протест ще откаже тези чужди нежелани вещества. Въпреки голямото удоволствие, което небцето му ще почувства, тези хапки ще лежат в стомаха му дълго време; те ще действат като спирачка, която ще блокира неговия апетит и ще парализира нормалния ход на храносмилателната му дейност. Но един консуматор на готвена храна е напълно доволен и щастлив от това състояние, понеже той е задоволил своята страст, натъпкал е стомаха си и сега е „пълен”. Човек, който разбира цената на суровоядството, се ужасява от това състояние. Той напълно схваща, че суровите растителни храни хранят тялото, докато мъртвите материали (лешове), които идват от огъня, са само гориво и източници на отрови и болести.

ЧОВЕШКОТО ХРАНЕНЕ ТРЯБВА ДА СЕ СЪСТОИ ОТ ЖИВИ КЛЕТКИ, А НЕ ОТ ТРУПОВЕ, СЪСТОЯЩИ СЕ ОТ МЪРТВИ КЛЕТКИ

Напълно балансираните хранителни материали се състоят от живи клетки. Зеленчуковите тела, след като напуснат Земята, остават живи още дълго време. Една розова пъпка продължава да цъфти и натопена във ваза, зърната покълват години, след като са били прибрани. Но клетките на убитите животни или на млякото, което се получава от техните тела, умират веднага, започват да се разлагат и се превръщат в отрови, а варенето ги превръща в нещо ужасно. Да се разглеждат животинските белтъци като по-висши от растителните, е най-нещастната заблуда на човешката мисъл и едно явно доказателство за късогледството на обожаващите месото биолози. Ако приемем, че животинският организъм преработва нерастителни белтъци и ги превръща в по-балансирани хранителни елементи, тогава месото на животни като лисиците, вълците, кучетата, котките и тигрите, които се хранят с такива „напълно балансирани” протеини, трябва да има по-висока стойност за храненето. Всъщност отровният характер на месото на тези зверове е така очевиден, че дори и най-преданите привърженици на месоядството не смеят да се хранят с него.

Биолозите, ръководени от лична наклонност да търсят специални преимущества в месото, при откриването на т.нар. незаменими аминокиселини не са взели под внимание факта, че те се образуват от най-обикновените треви, с които животните се хранят. По какви правила на науката организмът на една крава притежава способността да създава аминокиселини от най-нищожните бурени и треви, а човешкият организъм няма средство да приготвя същите вещества от растителните хранителни материали с най-високи хранителни качества? Как милиони будисти живеят без аминокиселини, доставяни от месото?

КЪСОГЛЕДСТВОТО Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ДЕФЕКТ НА МОДЕРНАТА МЕДИЦИНСКА НАУКА

Най-голямото заблуждение на биолозите, които са пристрастени към животинската и готвена храна, е тяхното късогледство. Те затварят очите си за онези вреди, които изглеждат малки и не предизвикват сериозни последици, но същите тези вреди рано или късно се явяват именно като резултат на видимо нищожни причини. Нека илюстрираме горното с няколко примера. Варените храни, особено месните блюда, са пълни с отрови. Сега никой не обръща внимание на хроничното отравяне, което се извършва незабелязано и непрекъснато, в резултат на което черният дроб, сърцето или бъбреците след време се увреждат, като състоянието им се приписва на неизвестни причини. Когато отравянето е още по-тежко и е придружено с диария и повръщане, то се разглежда като храносмилателно разстройство. Под отравяне те разбират само онова състояние, което повлиява целия организъм и застрашава жертвата с непосредствена смърт. Колко много невинни живота са жертвани по този начин!

Хората не виждат нечистотията, която преминава в техните артерии чрез храната всеки ден, а тя се трупа пласт върху пласт по стените на кръвоносните съдове, стеснява техните ходове и един прекрасен ден циркулацията на кръвта ненадейно спира. Това късогледите хора разглеждат като неочаквана „случка”.

Хората не забелязват огромния натиск, упражняван от прииждащите води върху един бент с милиони тона капацитет. Но когато той, бентът, залитащ дълго под напора на прииждащите с гигантска сила води, най-после отслабне, причината за крайното му пропадане се приписва на камъка, който случайно е бил хвърлен по него от едно малко дете.

Ние вече видяхме правилното схващане относно причините за рака, на които суровоядецът държи. Срещу това схващане всичките 400 „ракопричинителни агенти”, представени от учените-изследователи, привърженици на готвената храна (между които „агенти” има и такива, като механически дразнения и цигарени обгаряния) нямат по-голяма стойност от камъка, хвърлен от детето.

Всеки орган има милиони клетки, от съгласуваната работа на които този орган функционира. Когато в храната, натрупана в тези клетки, липсват известни съществени съставки, клетките на тялото започват да губят жизнеността си и се разпадат групово, тогава стават безполезни и умират. Сега на помощ идват енергийните резерви, но те също скоро се изтощават.

Дотогава, докато органите продължават някак да изпълняват функциите си, късогледите хора не виждат червената светлина. Но когато съответният орган най-после престане да действа, казват, че този орган е болен и има нужда от лекарства. Но възможно ли е едно малко хапче или една доза отрова да заместят хранителните съставки на храната, които са били изгаряни върху огъня в продължение на години, и да възвърнат на клетките загубената им способност за специфична работа?

След като са лежали в храносмилателния канал в продължение на дни, масите месо, яйца, масло и сирене загниват и причиняват възпаление на червата, чийто най-обикновен признак е ДИАРИЯТА. Но когато едно дете действително покаже признаци на диария, цялата вина пада върху няколкото гроздови люспи, видени в изпражненията.

Никой не пита как гроздовите люспи могат да причинят възпаление на червата на детето, когато без да претърпяват някакво загниване и разлагане, те напускат тялото непроменени вътре за няколко часа след приемането им.

Цялата трагедия произлиза от факта, че хората разглеждат яйцата, месото, маслото и сиренето като нормални и съществени храни, а плодовете — като нещо второстепенно, без което може да се мине. Дори понякога смятат за необходимо да забранят на децата да ядат подове, „за да не разстройват стомаха си”.

ТЕЛЕСНОТО ТЕГЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СМЯТА КАТО КРИТЕРИЙ ЗА ДОБРО ЗДРАВЕ. ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО Е МНОГО ОПАСНО ЗАБОЛЯВАНЕ

Докато човешкият организъм е все още способен да се съпротивлява на неестествената диета и да продължава борбата си срещу нея, се появяват различни оплаквания, като загуба на апетит, несмилане, гастрит и други стомашни заболявания, колит и др. Всички тези смущения са външни прояви на борбата на организма —той използва всяко средство, намиращо се на негово разположение, за да неутрализира вредните ефекти на неестествената диета и да изгони от тялото отровните вещества, произведени от нея. Пациентът започва губи телесно тегло и тогава започват да го подсилват, като му дават „питателни” храни. Денят, в който организмът най-после е победен и неговата борба спре, човек или казва „сбогом” на този свят, или напротив, неговият апетит се увеличава и той започва да яде ненаситно, да смила добре, да наддава на тегло, „да възстановява здравето и силите си”. С други думи, в този ден човешкият организъм, изоставяйки борбата си, се „нагажда” към неестествената диета и се слага основа на най-опасната човешка болест — неестествената пълнота.
Покорено от натиска на неестествените диети, тялото е принудено да се приспособи и да позволи в организма да се натрупат различни вредни вещества, произведени от такива диети. Тогава се образуват депозити от мазнини, пикочна киселина и нейните деривати, холестерин, обикновена сол, излишни течности, калций, саркомни образувания, тумори, неактивни и паразитни клетки, гигантски многоядрени клетки (вакрофаги), клетки с прекалено големи ядра (мегакариоцити) и други. Понякога тези клетки добиват размери, които са неколкостотин пъти по-големи от размера на нормалните клетки, но на тях им липсва способността да вършат каквато и да било полезна работа.
Всички тези изродени продукции се натрупват у човека и създават в него илюзия за здраве и сила, докато в действителност той страда от изтощение. Неговите мускули изтъняват и отслабват, броят на специализираните и активни клетки намалява, органите му се изхабяват. Тези „охранени”, „силни” хора с изпъкнал корем, дебели ръце и пластове тлъстини, с които нашият свят изобилства, са в действителност скелети, покрити с кожа. Всеки един от тях е натоварил своите слаби и изтощени мускули с една тлъста овца, която храни доброволно и носи навсякъде със себе си. Но странно е, че такива хора постоянно се хвалят със своето здраве, бодрост и сила. Те са тъй горди с дебелината си, че когато в разговор се спомене за нея, чукат на дърво или по източен обичай казват „Машала”, да не би да загубят зрънце от любимата си тежест. Човек може да изпълни цяла дузина томове с примери за такова печално късогледство.

НИКОЕ ЛЕКАРСТВО НЕ МОЖЕ ДА ЗАМЕНИ
СУРОВИТЕ МАТЕРИАЛИ, РАЗРУШЕНИ ОТ ОГЪНЯ

По-голямата част от общо употребяваните лекарства са симптоматични, с други думи — те дават временно облекчение на болния или скриват симптомите на болестта. Лекарствата в никакъв случай не могат да заместят суровите хранителни материали, разрушени в тенджерите и тиганите. Много големи учени забраняват употребата на лекарства. В Англия след един период от 41-42-годишно упорито и трудно изследване на голяма част от състоятелните слоеве на английското общество биологът Пенхам е дошъл до заключението, че само 9 % от населението се е радвало на добро здраве, останалите 91 % от населението били болни, макар болшинството от тях да не са съзнавали това. След клинично лечение неговото заключение било, че почти без изключение всички разстройства се поддавали на лечение, но в последствие се наблюдавало значително влошаване на общото здраве на пациентите. Това значи, че лекарствата само скриват симптомите на болестта, докато вредата, която те причиняват, като се приемат от отслабения вече организъм, още повече влошава състоянието му. Поради това онзи, който не желае да се разболява или ако вече се е разболял, за да възвърне здравето си, не трябва да се надява на лекарствата; по-скоро трябва да се въздържа от неестествена храна и да живее според законите на природата като суровоядец.
Това е истинският, безопасен и научен път, а лекарствената терапия е — цитирам Бирхер-Бенер — само „измама и мошеничество”. По мое мнение тя може да бъде наречена по-подходящо: илюзия и самоизмама. Ницше е нарекъл лекарствата „удари с камшик”. Лекарите лесно могат да се убедят в истинността на моите твърдения, ако разделят болничните си пациенти на две групи, като лекуват едната група с лекарства и варена храна, а другата подложат на чисто суровоядна диета. Ако двата резултата се сравнят един с друг — това ще е основният и решителен опит. Иначе всеки аргумент против суровоядството е без стойност. Нека илюстрирам изложението си с няколко примера от систематичната лекарствена терапия.
Болката е предупредителен знак, че тялото е в опасност, тя е вик на нашия организъм за помощ. Но вместо да отстраним тази опасност, ние умъртвяваме нервите, които отнасят усещането за тази опасност до мозъка и заглушаваме гласа им с доза отрова. Междувременно болестта продължава своя неизбежен ход, влошава се от вредния ефект на лекарствата. Да дадем друг пример: когато ходовете на нашите артерии се стесняват вследствие натрупване на нечистотии, сърцето трябва да употребява по-голяма сила, за да движи кръвта през тялото и като резултат кръвното налягане се повишава. Но вместо да прочистим нашите кръвоносни съдове от натрупванията в тях, ние само употребяваме отрови, за да стимулираме нервите, които са способни да разширяват артериалните ходове. Докато трае действието на отровата, кръвта протича през кръвоносните съдове по-свободно и налягането временно спада. Обаче щом този ефект премине, кръвоносните съдове се възвръщат към предишното си състояние, отслабено още повече от действието на употребеното лекарство.
Не съществува лекарство, което да няма вреден страничен ефект върху организма. Но едва напоследък се появиха някои публикации, третиращи този проблем, една от които е „Реакции във връзка с лекарствената терапия” (1955) от д-р Хари Александър, заслужил професор по клинична медицина във Вашингтонския медицински университет. Тя ни дава много полезна информация. Разбира се, обикновено лекарствата се държат отговорни само за онези усложнения и реакции, които непосредствено убиват жертвата или се проявяват под формата на сериозни болести. Дори и тогава само едно на хиляда от тези усложнения действително се отбелязва, останалите остават във вечна забрава.
Установено е, че всяка една от 350 000-те субстанции, които се употребяват за приготвяне на лекарства, е способна да причини усложнение. Но измежду тях най-опасни са пеницилинът, ауремицинът, стрептомицинът, живачните препарати, сулфонамидната група лекарства, дигиталисът, мамониите, серумите, синтетичните витамини (тиамин, миацин и др.), атропинът, кортизонът, чернодробните екстракти, инсулинът, адреналинът и много, много други общоупотребявани лекарства.
Важно е този въпрос да се постави на най-грижливо разглеждане. Синтетичните витамини и органичните екстракти, чрез които хората желаят да заместят хранителните съставки и техните продукти, изгорени в кухнята, убиват едно лице с бързината на светкавица, най-често пет минути след влизането им в тялото (при шок).
След въвеждането им в човешката кръв лекарствата убиват хиляди хора, понякога за 5-10 минути чрез анафилаксия, а други десетки хиляди са подложени на множество болести (алергични и автоимунни), между които можем да споменем копривната треска, екземата, червения вятър, дерматита, тропическите кожни трески, бронхиалната астма, полиартрита, цирозата на черния дроб, жълтеницата, нефрита, неврозата, анемията, серумната болест, крастата и др.
Хората не желаят да разберат, че посочените лекарства са причина за гореспоменатите болести и смърт, а търсят вината в свръхчувствителността на организма и отминават въпроса с мълчание.
Моите нещастни деца страдаха от такива болести и от кожни алергии по няколко пъти в годината. Ние винаги се опитвахме да търсим грешка в храната, която те приемаха, но лекарите, които даваха цели пакети лекарства, никога не ни предупредиха за опасностите от предписаните от тях лекарства. Подобно на милиони хора и ние вярвахме, че лекарствата са създадени само да лекуват хората, а не за да ги разболяват. Веднъж и двете ми деца заболяха от жълтеница в един и същи ден. Ние бяхме много изненадани, защото знаехме, че жълтеницата не е инфекциозна болест, за да ги атакува едновременно. Днес аз с нищо не мога да облекча угризенията на съвестта си, освен като предупредя другите родители за такива опасности.
Въпреки това аз не съветвам хората да не викат лекар при нещастен случай, нито пък съм привърженик на пълното въздържание от лекарства. При сегашния начин на хранене, когато човешката съпротивителна сила е много слаба, има болести, като дифтерит, апендицит и др., които се нуждаят от спешна медицинска намеса. Освен това самите лекари трябва да препоръчат и да внедрят системата на суровоядството и да станат водачи на сляпото мнозинство. При това тe навярно ще трябва да се съгласят с мен, че тъй както стоят нещата сега, срещу всяко едно необходимо лекарство те предписват още стотици ненужни такива, на което е време да се сложи край. Днес най-опасните лекарства, които трябва да бъдат предписвани под най-строг контрол и само в изключителни случаи, се популяризират чрез сладникави песни и привлекателни картини като полезни неща, които могат да се вземат всеки ден. В някои страни медицината и фармацевтиката са се превърнали наистина в грамадни предприятия за търговия и облаги.
Един ден суровоядството ще сложи край на употребата на всички видове лекарства, защото при отсъствието на болести, естествено, няма да има нужда от никакви лекарства.

Болестите са резултат от израждането на хранителните материали, ето защо те могат да бъдат победени само чрез коригиране на нашата диета. Всички наши усилия да победим болестите посредством лекарства са крайно опасни, безсмислени опити, които са обречени на провал и чиито печални последствия ни се набиват на очи всеки ден.

Постоянно се появяват нови видове болести, незначителните заболявания отстъпват на много по-сериозни разстройства. В резултат хората постоянно приготвят нови видове серуми и ваксини, откриват все по-силни и по-силни антибиотици и постепенно попадат в един лабиринт от заблуждения, усложнения и нещастия.

В полето на медицинската наука трябва да бъде направена една безпрецедентна и основна промяна. Всички честни лекари, които имат чувство за обществена отговорност трябва веднага да се вдигнат и да направят активни стъпки за предотвратяване на разрушението на цялостните сурови материали, предназначени за човешката фабрика (човешкия организъм).

Според мнението на късогледите хора суровоядството е равнозначно на връщане към примитивния живот на „праисторическия човек”. В действителност няма по-голямо проклятие за цивилизацията от процесите на готвене и рафиниране. Суровоядецът само дава гръб на мизериите, причинени от т.нар. болести на цивилизацията, и отказва да превърне техническия прогрес в средство за разрушение чистотата на човешките сурови материали. Иначе той не се отказва от удобството да говори по телефона, да пътува по въздуха или да запазва плодовете си пресни в хладилника.
Векове наред хората са били тъй слепи и невежи, че винаги са разглеждали яденето на готвена храна като естествен процес. И сега, когато за първи път чуват за суровоядството, те го смятат за нещо странно и куриозно, а всъщност израждането на естествените хранителни материали чрез готвене е най-странното, неестествено и куриозно нещо, което трябва да бъде отбелязано в историята като най-голямата глупост, извършена от хомо-сапиенс.

ЯДЕНЕТО НА ГОТВЕНА ХРАНА И ЛЕКАРСТВЕНАТА ТЕРАПИЯ ВОДЯТ ЧОВЕЧЕСТВОТО ДО УНИЩОЖЕНИЕ

Много видове огромни животни са населявали някога Земята и са изчезнали вследствие неблагоприятни условия. Днес човек сам създава неблагоприятните условия, които един ден ще го заличат от лицето на Земята. Успоредно с процеса на изграждане на хранителните материали се наблюдава и увеличаване броя и честотата на болестите. След няколко поколения хората ще умират от сърдечно-съдови болести и рак, преди да достигнат пубертетната възраст и преди да са имали възможност да развият своите творчески способности.

Въз основа на тревожната бързина, с която тези болести се увеличават през последните няколко десетилетия, лесно е да се предвиди, че ако човекът дава простор на своята глупост, този съдбоносен ден може би няма да бъде така далече.
Ученият, който сочи ползата от яденето на готвена храна и от лекарствената терапия, е като търговец, който, бидейки на границата на банкрута, щастливо брои своите стотинки, а затваря очи за милионите загуби, които са пред лицето му.

Крайният резултат на всеки бизнес се преценява от баланса, извършен накрая. Нека видим какви облаги и преимущества е придобил за себе си цивилизованият човек чрез откриването на готвенето и медицината, в сравнение с облагите, на които се радват милиардите различни животни. Нищо друго освен факта, че макар и най-съвършено същество на Земята, той е изложен на различни болести много повече, отколкото което и да било друго Божие създание. След откриването на витамините човек би трябвало да има проницателността да схване веднага, че посредством варенето той разрушава в естествените хранителни материали точно онези съставни елементи, чието отсъствие ускорява неговия край. Той би трябвало веднъж завинаги да сложи край на това прахосничество и да запази имунитета на естествените хранителни материали. Но чарът на готвената храна е толкова голям, че осуетява всеки опит за промяна. Навикът побеждава науката и я хваща в ноктите си. Междувременно, като се придържат все още здраво към готвената храна, хората се опитват да проникнат в тайната на хранителните материали и признават, че жизненоважните съставни елементи се разрушават при готвенето и преработката на храната. Тогава те правят безнадеждни усилия да ги заместят със симптоматични вещества. Не е ли глупост човек да изгаря и разрушава със собствените си ръце съществените съставки на храната, да се разболява, да стои на ръба на гроба и тогава да прави отчаяни усилия да се спаси чрез измамни средства?

Ние трябва да запомним факта, че тези съставни елементи не се ограничават с 40-50 витамини, признати от учените-биолози. Те са толкова много, че ще бъде невъзможно да се състави точна картина на техните качествени и количествени особености дори през хилядите години, които предстоят да дойдат. Нека предположим за момент, че учените един ден успеят да опознаят всички техни разновидности. Тогава, за да се заместят с изкуствени средства съставните елементи, изхвърлени само от житото, ще са необходими хиляди лекарства и препарати за всеки индивид, да не говорим за включените допълнителни разходи.

Изследванията, извършени върху различни плодове, зеленчуци и зърна от самите привърженици на готвена храна — биолозите — показват, че естествените хранителни материали притежават способността да лекуват почти всяка болест. Но хората не желаят да повярват, че човешкият организъм ще се освободи от болестите, ако се храни изключително с естествени продукти от самото детство до края на живота си. Още от самото начало мисълта за въздържание от готвена храна ги лишава от способността да мислят ясно и науката отстъпва пред навика.

ЕСТЕСТВЕНИТЕ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ ОТ ЛЕКАРИТЕ КАТО ТЕРАПЕВТИЧНО СРЕДСТВО – ТЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ОБЯВЕНИ ЗА ЕДИНСТВЕНАТА ПОДХОДЯЩА ХРАНА ЗА ЧОВЕКА

Много прогресивни лекари осъждат лекарствената терапия. Някои от тях са дотолкова разочаровани от неефикасните резултати, че изоставят медицинската практика и се посвещават на изучаване основните проблеми на профилактиката. Между тях е прочутият швейцарски лекар Бирхер-Бенер, от чиито проучвания аз съм дал няколко цитата в моята книга. В началото на лекарската си кариера д-р Бирхер до такава степен се разочаровал от текущите методи за лекуване, че когато му се наложило да се запознае с хранителната стойност на естествената храна, той започнал да лекува своите пациенти чрез естествено хранене, без никакви лекарства. Твърде скоро голям брой болни, безуспешно лекувани от много доктори по цял свят без никакви резултати, отишли в неговия санаториум в Париж и за кратко време били напълно излекувани посредством строга сурова зеленчуково-плодова диета.

Но д-р Бирхер разглеждал суровата храна като „терапевтично средство”, а не като единствена диета, подходяща за човека.

Като че ли хората са били задължени да се хранят с неестествени хранителни продукти още от детинство и след като са се разболели, започват да се лекуват с „терапевтична диета” вече в напреднала възраст. Но този явен парадокс има своето обяснение. Преди всичко е нямало човек в света, нито дори този знаменит експерт по суровоядство, който да е разбирал, че яденето на готвена храна е навик и че желанието, което хората чувстват към готвената храна, не е нито глад, нито биологично изискване на клетките. Като лекар Бирхер бил обучен да лекува съществуващите болести. Никой не би му платил хонорара и не би се отнесъл сериозно с него, ако той публично защищаваше една система на хранене, която би предпазила децата от всички болести.

Понастоящем има две противоположни гледища относно храненето. Едното от тях приема суровоядството, другото е в полза на готвената храна, едното защищава вегетарианството, другото предпочита животинската храна.

Сега науката не е политика. Човек, който поддържа погрешното гледище, няма никакво право да налага своите неправилни и вредни възгледи на невинните деца. Висша необходимост днес е тези две мнения да бъдат изследвани в международни и културни проучвания и онова, което е погрешно, да бъде отречено, а правилното гледище да бъде публично обявено и широко приложено.

На пръв поглед хората, които не желаят да се задълбочават в проблемите, мислят, че идеалът за суровоядството не е бързо осъществим и че хората не ще бъдат склонни да изоставят своите дълбоко вкоренени навици. Но това е гласът на навика, не гласът на науката. Науката трябва да се отдели от навика. Ние първо трябва да приемем, че суровата храна представлява истинските и пълни хранителни материали, пригодени за човешкия организъм, а след това нека онези, които желаят, да израждат суровите материали за себе си и за децата си за свое собствено удоволствие.

На първо място ние трябва да се поучим от опита от суровоядството, за да коригираме веднага съществуващите в науката погрешни мнения по отношение на храненето, според които най-съществените храни са вредни, а действително вредните се препоръчват като здравословни. Трябва ясно да се разбере, че при всички случаи, без изключения, където суровите храни са забранени за слабите, болните и страдащите от стомашни разстройства и пр., тъкмо тези забранени храни биха излекували, поддържали и укрепили пациентите.

В този случай вече не става въпрос за прекратяване на един лош навик. Напротив, пациентът сега моли за плод, но ние отказваме да му дадем, той се чувства зле от готвената храна — ние го увещаваме да вземе още малко, издърпваме плода от ръката на едно дете и насила му вкарваме варена храна в устата. С други думи, ние ги принуждаваме да продължават да ядат същите онези храни, които са станали причина за техните болести и разстройства. Опровергаването на погрешните мнения от този род само ще намали броя на постигнатите от ненавременната смърт с 50 %.

За да се убедим в истинността на тези твърдения, няма друго средство, освен да практикуваме суровоядство няколко месеца и този опит трябва да бъде направен от всеки здравомислещ човек. Само така веднъж завинаги ще се сложи край на всички съществуващи погрешни и противоречиви становища по отношение на храненето.

Като разглеждаме суровоядството в тази светлина, основните принципи на храненето вече не остават ограничени в университетите и изследователските институти; по-скоро те стават въпроси от първостепенна важност за цялото човечество. За обикновения човек научните имена на хилядите хранителни продукти, техните сложни формули и дългото уморително задълбочаване върху техните хранителни особености и предполагаема полза, могат да бъдат синтезирани само в три думи: сурова растителна храна или пълния суров материал за човешката фабрика.

Така суровоядството става идеал, отделен от медицинската наука — идеал, който не се обяснява с научни формули или посредством логиката. Негови доказателства са неоспоримите закони на природата и основните резултати, добити от опита.

НИЕ НЕ ТРЯБВА НИКОГА ДА НАРУШАВАМЕ ЦЕЛОСТТА НА ЧОВЕШКИТЕ СУРОВИ МАТЕРИАЛИ

Човешкото тяло е най-съвършената и в същото време най-сложната машина на Земята. Още по-подходящо е оприличаването му с един грамаден свят от фабрики и системи, в смисъл че всяка клетка, взета поотделно, представлява сама по себе си сложна фабрика, която на свой ред се състои от многобройни други фабрики. Досега учените са успели да открият около 10 000 съставни части на всяка клетка. Всяка жлеза или орган са съставени от милиарди такива клетки, а от комбинирането на тези жлези, органи, системи, скелета и кожата е образувано човешкото тяло.

За да могат да извършват правилно функциите си, тези висококомплицирани фабрики и системи трябва да бъдат снабдени със сурови материали, съдържащи десетки хиляди различни субстанции, всяка от които има да извършва своята специална служба в общата организация на човешкия организъм. Всички тези субстанции са изградени с помощта на слънчевата светлина и са концентрирани в растителните тела. Например, едно семе, един лист или едно житно зърно съдържат в себе си всички онези хранителни съставки, които са в състояние да задоволят нуждите на един животински организъм. Макар тези съставни елементи да се различават в отделните растения по отношение на състава и устройството, това не е от значение, тъй като след въвеждането им в организма те се разпадат и отново синтезират, при който процес едно вещество се променя в друго. Така организмът е способен да промени количеството на различните съставки, съобразно нуждите си, но при отсъствие на известен химически елемент той не може да бъде създаден вътре в организма, нито пък може да бъде заменен с друг елемент.

Например, при лабораторните изследвания не е била открита някаква масивна концентрация на калций, витамини или протеини в детелината и при все това именно от детелината и от още по-обикновени треви животните си набавят всички витамини и минерални соли и построяват своите масивни кости, месо и мазнини. С други думи, вместо млякото, маслото, сиренето, мозъка, черния дроб и месото, препоръчвани от късогледите хора като източници на калций, фосфор, витамини и напълно ценни белтъчини, може да бъде препоръчана само детелината, тъй като всички тези вещества се синтезират от нея. Ето защо е напълно безсмислено, недостойно и дори вредно да се говори, че дадена храна е богата на известни витамини, а други изобилстват на даден минерал, понеже освен че заблуждават хората, такива претенции не служат на никаква полезна цел.

Главните служби на хранителните елементи в организма са три. Преди всичко те служат като строителен материал за изграждане и подновяване на клетките; след това те произвеждат необходимата, енергия за дейността на клетките и телесната топлина и най-после — доставят на специализираните клетки сурови материали за тяхната специална продукция.

От първостепенна важност е ние да се грижим за нашия организъм със същото внимание, с което един фабрикант се грижи за своята фабрика. Съобразно горните три функции на организма ние трябва да снабдяваме тялото си с всички необходими хранителни съставни елементи като неделимо цяло и в същите балансирани пропорции, както природата ги дава. Иначе, ако липсва някой от съставните елементи, това неминуемо ще се отрази зле върху строежа и работата на организма.

Но да видим как днешният цивилизован човек се отнася към своето тяло? Той прахосва, изгаря, убива и разстройва целостта на суровите материали и безразборно пълни стомаха си с мъртви и отровни трупове. По този начин консумирането на някои съставки може да надхвърли нормалните изисквания на организма стотици пъти, като съответно намалява поемането на някои други съставни части.

От готвеното месо, белия хляб, макароните, ориза, сладкишите и рафинираното масло се произвеждат неспособни паразитни клетки със съвършено проста структура, под тежестта на които привърженикът на готвената храна се огъва и сгромолясва. Учените лесно могат да докажат, че преди 50, 100 или 200 години човешките неразположения в повечето случаи са били придружавани с крайно отслабване. В онези времена човекът е имал по-голяма съпротивителна сила и човешкото тяло е било способно да устоява на неестествените храни, като е предотвратявало въвеждането на големи количества от такива субстанции чрез загуба на апетит, диария, повръщане и други подобни средства. Обаче с течение времето човешкият организъм се поддал на постоянния натиск на изродените храни, „нагодил се” към тях и им позволил първо да построят, а след това и да поддържат прости, без стойност и неактивни клетки, съответни на тяхната собствена структура. Ето защо телесната слабост днес не е така популярно явление и светът е пълен с грозно и неестествено затлъстели хора.

Днес много деца се раждат претоварени с клетки, които са без никаква стойност и са крайно неактивни. Техните родители се гордеят с пълнотата им и подпухналостта на техните лица. Понякога тази пълнота е толкова голяма, че ужасява онези, които разбират нейното истинско естество.

Човешкият организъм прави големи усилия да държи под контрол необикновеното нарастване на паразитните и безполезни клетки, като ги разпределя по всички свободни части на тялото, по горните и долни крайници, около брадата, под кожата на корема и бедрата и др. Случва се обаче някои от тези клетки да се освободят от контрола, да се отделят от комуналния живот, да станат независими, да започнат индивидуално съществуване и да се множат без ограничение.

Много често организмът успява да държи такива групи от клетки изолирани на едно място, като пречи на разпространението им. Образуванието, което се появява в този случай, се нарича „доброкачествена неоплазма” или тумор. То се различава от онзи нарастък, който се разклонява свободно по всички части на тялото, за да се храни с протеини (особено с животински) и който е познат като „злокачествена неоплазма” или просто рак.

Необходимо е да наблегнем на факта, че варенето на храната не е единственият фактор, който намалява ценността на хранителните продукти. Бялото брашно и полираният ориз са вредни хранителни материали, дори когато се ядат сурови.

Дори сухата слама, която е една несъвършена храна, е в състояние да поддържа животното в сравнително добро състояние. Съвършена храна биха могли да бъдат житните стебла заедно с класа, ако се ядяха зелени през лятото и сухи през зимата. За кравата и овцата обикновената планинска трева не може да се разглежда като съвършена храна. Тези животни са преминали през определено развитие в свободната природа, хранейки се едновременно с трева, листа, плодове и зеленчуци. Това обяснява някои особени случаи на рак при животни, които, вследствие намесата на човека, са били лишени от хранителни материали, подходящи за изискванията на техните клетки. При все това органите на животните, хранени с най-обикновени треви, никога не са подложени на такива опасности, както човешките органи, нито пък за тях микробите са от такова значение, както за нас, по простата причина, че те нямат кухня.

Ако не би било възможно на раковите клетки да се предават високите качества на нормалните клетки и ако те не биха могли отново да станат полезни за организма чрез консумиране на плодове (които са наистина бедни на протеини, но са богати на витамини и други съставни елементи с най-висока хранителна стойност), тогава никое земно лекарство не би било способно да изпълни тази задача.

Всички усилия да се лекува рака посредством лекарства, са абсолютно безполезни и са обречени на пълен провал. Но един благоразумен човек никога не би страдал от рак, ако не разстройваше целостта на своите сурови материали.

Така клетките, които са произведени от ястия, като пиле с ориз, супа от черен дроб, хляб с масло, мармалад и сладкиши, са лишени от способността да извършват каквато и да е било полезна работа. Активните, специализирани и напълно здрави клетки на човешкия организъм се раждат изключително от сурови плодове и зеленчуци — с други думи, от онези протеини, които внасят със себе си в човешкото тяло хиляди хранителни съставки в тяхното нормално и живо състояние и които любителите на готвената храна благоволяват понякога да ядат като един вид „нехранителен” лукс. Всеки човек би трябвало да разбере колосалното престъпление, извършвано от родителя, който казва на детето да не разваля апетита си, като яде плодове преди основното ядене, понеже ще трябва непременно да изяде храната, която скоро ще бъде поднесена. Това е все едно да му кажеш да не яде хилядите различни сурови материали, които са съществени за организма му в тяхното естествено състояние, а да чака мъртвите и безжизнени трупове на някои от тях, които скоро ще му бъдат поднесени във форма на храна.

Любителите на готвената храна са щастливи при мисълта, че ястията, които консумират са много калорични. Но калорийте са полезни само ако се използват напълно. Когато броят на мускулните клетки е малък, а при това те са слаби, болни, лишени от еластичност, тогава по-голямата част от калориите остават неупотребени и след като причинят значителни безпокойства, напускат тялото под формата на нежелана топлина и се загубват безцелно. Когато запалим огън на открито, енергията от огъня се губи неоползотворена, но ако запалим този огън в мотора на една фабрика, той напълно постига предназначението си. Чрез варената храна любителите внасят в тялото си приток от калории, който е 3-4 пъти по-голям от функционалните изисквания на организма.

Калориите, които се получават от суровата храна, напълно реализират предназначението си, тъй като тези храни притежават и всички фактори, необходими за използването на техните калории.

Създадена е обширна литература, която се занимава с изучаване на отделните съставни елементи на храната — проучване, което вече не се ограничава само в научните кръгове, но е и широко популяризирано. При все това особено голямото внимание, което се обръща на отделните елементи в състава на храната, произлиза от факта, че ние сме нарушили целостта им и сме лишили организма си от важна част от тези елементи.

Изучаването на отделните съставни елементи на храната още е в най-елементарния си стадий и нито един от хилядите секрети не е познат на човека. Поради тази причина подобно изследване трябва да бъде ограничено само в тесните научни кръгове и всички опити за изпробване на отделните хранителни елементи, особено на животинските белтъци, синтетичните витамини и минералите, трябва да бъдат прилагани само върху животни. При сегашното ни несъвършено познание е извънредно опасно да се експериментира с човешкото тяло. Във всеки случай сигурно няма нужда от изкуствено получени отделни съставни елементи, докато постоянно ги имаме на разположение — всички в тяхната чудна цялост по всяко време; особено като се знае, че никакво хранително вещество не може да послужи за някаква полезна цел, ако то е взето изолирано.

Биолозите и лекарите са длъжни да насърчават, дори да принуждават хората да не разделят хранителните съставки една от друга, а винаги да ги консумират заедно в техните естествени балансирани пропорции и живи клетки. Те не би трябвало да говорят за полезността на отделните хранителни съставки, а да наблягат на тяхната незаменимост, точно така, както разглеждаме чистотата на петрола — не само като полезна за самолетите, но също и като необходима, незаменима за тях. Лекарите никога не би трябвало да говорят за ползата от които и да било витамини — те трябва силно да наблягат на опасността от разстройването на тяхната цялост и от разрушението им.

Общо казано, цялата наука за храненето може да бъде сумирана в две главни точки, които са от значение за цялото човечество:

1. Човешката храна трябва да се състои изцяло от живи клетки. Само хранителните продукти, които се състоят от живи клетки имат всички необходими качества да задоволят изискванията на човешкия организъм. Човек не е лешоядно животно. Той не би могъл да бъде месоядно такова, щом не може да хване една муха във въздуха и да я погълне жива, или да разкъса плячката си на парчета, подобно на животно, и да я погълне с всичките й вътрешности и кости.

2. В природата има обикновени и подбрани растения. Най-съвършени и високо хранителни са по-добрите видове плодове и зеленчуци, житните храни и корените. Ясно е, че посредством обикновените сурови материали можем да построим само една обикновена фабрика и да добием най-елементарни продукти, докато с комплексни и подбрани материали можем да построим най-сложни фабрики, които да произвеждат най-съвършени продукти. Между всички живи същества човек е развил и постигнал висока степен на съвършенство, точно защото е бил способен да добива висо-кокачествени хранителни продукти с труда на собствените ръце и да развие своята физика посредством тези хранителни материали. Поради това човекът трябва да избира най-ценните хранителни материали за консумация.

Главна задача на биолозите трябва да стане да продължат изследванията, за да открият кои растения са най-богати на комплексни и висококачествени съставни елементи. Тези изследвания трябва да се извършват от гледна точка, съвсем различна от практикуваната досега. Хората трябва да престанат да съдят за стойността на храните си по свръхизобилието на основните елементи (белтъци, мазнини и въглехидрати). Напротив, те трябва да се стремят към една диета, сравнително бедна на тези съставни елементи, но богата на витамини и други високохранителни вещества. Витамините не претоварват стомаха. Ние не трябва да си въобразяваме, че човек, който консумира храна, бедна на белтъци, мазнини и въглехидрати, ще гладува, понеже апетитът му ще продължава дотогава, докато приеманото количество храна задоволи изискванията на организма му от тези вещества или от калориите, които те доставят. Дори ако това изискване е изпълнено, организмът ще е получил вече няколко пъти обикновения приток на витамини и други висококачествени съставки и по този начин здравето и дълголетието му ще бъдат осигурени.

Чрез ядене на готвена храна човек засища апетита си с З или 4 вида храни и лишава организма си от хилядите други съществени съставки. Едно поразително доказателство за това твърдение е фактът, че измежду хилядите лекарски рецепти трудно може да се намери поне една, в която да не е предписан един или друг витамин, но едва ли ще срещнете рецепта, в която да са споменати имената на белтъчините, мазнините и въглехидратите.

Накратко, човек се радва на добро здраве, докато се храни само със сурови растителни храни; той боледува дотолкова, доколкото консумира готвена храна и умира, когато премине изключително на такава храна.

КАК СЕ ПОРАЖДАТ БОЛЕСТИТЕ

Нека вземем една жлеза, която е съставена от един или два милиарда клетки. Тези клетки са от най-различни видове, всеки от които е със своя специфична функция и задължение. Така съществуват мускулни и епителни клетки, има също нервни клетки и клетки за много други цели. Но главната функция на клетките на която и да е жлеза е да отделя сокове.

Жлезите на човек, който яде варена храна, притежават пълен комплект от клетки, а може би дори и повече, като дори само 1/4 или 1/5 от тях са годни за някаква полезна работа, но и нея не вършат задоволително. Белтъкът сам по себе си, особено мъртвият животински белтък, който късогледите хора смятат за съвършен строителен материал, може в най-добрия случай да произведе най-простата структура на една безформена, неспособна и безполезна клетка от примитивен тип.

В дадена жлеза всяка специализирана клетка притежава известни особени механизми, които могат да бъдат организирани и да придобият способност за активна работа единствено чрез доставяне на специални хранителни съставни елементи. За производствените функции на тези механизми са необходими сурови материали и те могат да бъдат доставяни само от суровите храни. Никоя пчела не може да направи мед от нектара на варени цветя.

Когато специалните съставни елементи не достигнат до клетката в достатъчно количество, нейното развитие се забавя или може дори да спре. Това става причина да се произведат голямо разнообразие от несъвършени и болни клетки, които са познати като неопластични и анапластични клетки, макрофаги, мегакариоцити, мастни, ракови клетки.

Така не само че болшинството клетки на въпросната жлеза не достигат диференциране, но и суровите материали, необходими за секрецията на соковете, не достигат до малобройните оцелели клетки, които още запазват способността си да работят. В резултат жлезата не е способна да поддържа правилно функционално ниво и точно по тази причина заболява. Незадоволителното развитие и неподходящото функциониране на клетките може да се случи във всички други органи и системи, в резултат на което се появяват съответните болести.

Понякога съответната жлеза се поврежда до такава степен, че нейното отстраняване става неизбежно. Вместо да възприемат и приложат най-естествените мерки, за да предотвратят разрушението на този орган, хората поемат най-големи безпокойства, за да го отстранят и след това се гордеят с извършеното „чудо”. На един суровоядец е напълно ясно, че никакви лекарства не могат да възстановят изродената клетка и да възвърнат нейното нормално състояние и способността за работа.

Суровоядецът няма страх от микроби, понеже той е защитен срещу тях от природните сили. Микробите не могат да увредят напълно развитите диференцирани клетки. Те поразяват слабите и деликатни клетки.

В действителност любителите на готвената храна дължат живота си на онова малко количество сурови храни, които те понякога ядат само за удоволствие, без да вземат под внимание тяхната огромна важност. Понеже човешкият организъм може да поддържа съществуването си от невероятно малко количество хранителни материали, това минимално количество сурова храна е достатъчно, за да го задържи жив за известно време.

Днес дори и най-изтъкнатите специалисти по диетология смятат гниенето и вмирисването на храните като единствени техни дефекти. Те разглеждат като хранителни, здравословни и нормални всички онези храни, които са пресни, чисти и „добре сготвени”. Отсъствието на хилядите съставки в тях въобще не ги безпокои. Когато им се напомня това, те отговарят, че също и те ядат плодове. Това е един крайно неблагоразумен отговор. Болестите в човешкия организъм произлизат от самия факт, че ние разделяме хранителните съставни елементи един от друг и тогава ги консумираме отделно, наслуки, без никакъв правилен план.

Хранителната стойност на продуктите не трябва да се търси в разнообразието на консумираните храни, а в разнообразието на съставните елементи, които се съдържат в тези хранителни продукти. Най-обикновената храна, сама по себе си, по количеството на своите хранителни съставки е по-богата, отколкото цялата колекция от многобройни блюда, сервирани при най-пищните банкети. Това е заключението на науката.

Провеждат се множество медицински конференции за предотвратяване на болестите, където, след като разискват в продължение на часове върху второстепенни въпроси, най-изтъкнатите представители на медицинската наука се събират около богато декорирани маси, за да гуляят. Тогава, пренебрегвайки основните и напълно ценни хранителни продукти, които се образуват в чудните лаборатории на природата за предотвратяване на болестите и които съдържат в себе си хиляди живи вещества, те се тъпчат с „вкусни” блюда от дегенерирали и мъртви трупове на 4 или 5 от техните най-обикновени разновидности. Още по-ясно — някои от тях, като продължават да смятат естествените продукти за съвсем несъществени, завършват програмата с кафе и цигари. Нека докторите ме извинят за тези мои констатации, но след неголямо обмисляне те трябва неминуемо да се съгласят с мен, че това не е правилна система за хранене и трябва сериозно да се занимаят с въпроса за извършване на основна промяна в сегашните погрешни навици на хранене.

Някога в някои азиатски страни осъдените на смърт престъпници били хранени само с варено месо. Те обикновено умирали за 20-30 дни, докато при случаите на пълен глад човек може да остане жив повече от 70 дни. Това значи, че вареното месо е не само бедна храна, но и токсините, които произвежда, отравят и убиват човека в много късо време.

Общоизвестно е, че хора, които консумират големи количества полиран ориз, са изложени на заболяването бери-бери, болест, която убива пациента, след като му причини много страдания. Може би най-характерното проявление на бери-бери е полиневрита, но той не е единственият, а само един от многобройните симптоми на болестта. Липсата на витамин В не е единствената причина за тази болест, както обикновено се предполага. Полираният ориз не притежава нито един от познатите и непознати витамини. Белият хляб и въобще всички продукти, приготвени от бяло брашно, имат точно същия характер като полирания ориз. Това е вярно и за изкуствената захар, и за рафинираните мазнини.

Горните хранителни продукти, които съставят установената диета на един любител на готвена храна, са главните фактори, които причиняват смърт, само че те убиват човека под маската на диария, инфекциозни болести, ревматизъм, подагра, склероза, диабет, апоплексия, рак и много други болести, понякога само на едногодишна възраст, друг път на 5, 10, 60 или 70-годишна възраст, в зависимост от сравнителните пропорции на консумираните две категории храна — парена и сурова и степента на наследствена съпротивителна сила, предадена на индивида.

Като резултат от неправилното хранене днес много майки нямат мляко, за да откърмят своите бебета и така някои от тях хранят децата си с мляко на прах, бисквити, бял хляб и чай. Естествено децата започват да креят и са слаби и изтощени. Детските болници и сиропиталища са пълни с такива пациенти.

Достатъчно е на такива деца да се дават по две чаши пресен плодов сок и по две чаши прясно краве мляко (ако детето е още кърмаче), за да могат да възвърнат здравето си за две седмици. Но диетиците, привърженици на готвена храна, като пренебрегват необходимостта от плодове, извършват всички видове болезнени експерименти върху изхабеното тяло на детето и след като са взели последната капка кръв от него, се опитват да го хранят със сухо мляко, мастни екстракти, изкуствени витамини и различни лекарства. С други думи, пренебрегвайки хармоничното равновесие на хранителните съставки, свободно доставени от природата, те започват да правят експерименти върху изтощеното тяло на детето посредством само няколко съставки, за които са добили частично познание в своите лаборатории. Ако това дете не получи по един или друг начин естествена храна, то сигурно ще умре и такива смъртни случаи са наистина хиляди. Но онова, което е още по-странно, е че много наивни диетици не позволяват на такива деца да ядат сурови плодове, убедени, че техните слаби стомахчета не ще бъдат в състояние да ги смелят или в най-добрия случай те оставят въпроса за плодовете на преценка на родителите, като ги смятат за ненужен лукс или с малка важност. Свидетели сме на факта, че в много болници се намират месо, бисквити, сухо мляко, захар, чай, маргарин, ориз, бял хляб, изкуствени витамини и лекарства, колкото искате, но там няма да видите нито една машина за изстискване на сокове, а закупуването на плодове дори не е задължително. Цели дузини детски трупове се изнасят от такива болници, но никой не осъзнава, че отговорна за високата смъртност е неестествената система за хранене.

Аз апелирам към хуманните чувства на всички лекари. Нека те обърнат сериозно внимание на този въпрос. Аз моля всички университетски лектори и всички отговорни фактори в Министерството на народното здраве в нашата страна и във всяка страна по света, независимо от това, дали те са загрижени за здравето и благосъстоянието на своя народ или не. Ако действително са загрижени, те трябва да се заловят незабавно за работа. Моите изложения не са само хипотези, а неоспорими факти и аз ги представям на читателите не като резултат от експерименти върху гвинейски свинчета, а чрез живия пример на моето семейство и на мен самия.

Най-доброто средство за предотвратяване на болестите и в същото време за повишаване на стандарта на живот за всяко Министерство на здравето е да се отделя известен незначителен бюджет за учредяване на информационни отдели с конкретната цел да се запознаят хората с вредата от готвенето, както и с хранителните продукти, на които липсват витамини, особено бялото брашно, ориза, месото, рафинираните мазнини, захарта, чая, кафето, алкохолните и безалкохолни напитки. Тогава те ще трябва да убедят хората да намалят консумацията на готвена храна, доколкото е възможно, и да внесат трайна промяна в навиците им на хранене.

Естествено не е възможно изведнъж хората да станат суровоядци, но от съществено значение е те да се запознаят с подходящите сурови материали за своя организъм и още от детските години да се освободят от погрешните, опасни предразсъдъци и да разберат, че сила и здраве на тях и на децата им дават не пилешката супа, оризът, котлетите, яйцата и бифтекът, а житните кълнове, морковите, доматите, орехите и гроздето. Като пример давам и моя собствен случай. В резултат на 52-годишно ядене на месо аз бях загубил всичката си сила и не можех да изкача две стъпала, без да се задъхам; днес, след 8-годишно въздържане от месо, аз мога тичешком да се изкачвам по планините с голяма лекота.

Не зная поради какво научно основание днес в почти всички детски домове и дневни градини се оставят кутии с бисквити на разположение на децата, за да се самообслужват винаги, когато пожелаят. Кутиите с тези пагубни за здравето вещества трябва да бъдат заменени от кошници с пресни плодове, моркови, краставици и домати през лятото и сухи плодове през зимата, от които трябва да се позволи на децата да ядат свободно и колкото желаят през целия ден. Тогава ще видят как, по силата на природните закони, децата естествено ще започнат да консумират повече плодове и по-малко дегенерирала храна, като по този начин осигуряват сами здравето си.

Суровоядната система трябва да бъде възприета и в болниците за всички видове пациенти, а обществото трябва да бъде информирано за получените резултати. Много полезни реформи могат да бъдат направени в обществените ресторанти, особено в храненето на войската. Без напълно да се лишат любителите на готвената храна от удоволствието от нея, колкото и мъртва да е тя, възможно е да се намали нейното количество с 50 %, като остатъкът се замести с пресни салати и пресни компоти, както и с най-разнообразни сезонни плодове. По този начин не само ястията ще станат по-разнообразни и приятни, но и здравето на хората ще бъде укрепено, а обществената икономика ще направи значителни спестявания.

Веднъж запознали се с вредата от готвената храна, хората ще се опитват да я избягват. Ще се намерят голям брой здравомислещи хора, които ще заглушат гласа на навика, ще последват нашия пример и чрез практикуване на пълно суровоядство ще осигурят съвършено здраве за себе си и своите семейства. Хората, които са загубили всяка надежда за оздравяване или са били обезобразени от неестествено затлъстяване, ще разберат, че чрез съблюдаване на строго суровоядство само в рамките на няколко месеца ще могат да постигнат здравето, за което винаги са мечтали.

Публикуват се безброй много книги, за да се изтъкнат терапевтичните особености на отделни плодове и зеленчуци, като грозде, смокиня, ябълка, портокали, лук или ряпа, и чрез създаване на специални методи за консумирането им авторите се опитват да придадат на дейността си научен характер. Действителен факт е обаче, че всички годни за ядене разнообразни растения са съвършени храни и притежават еднакви свойства и качества. От каквато и болест да страда един човек, те задоволяват тези изисквания на организма, регулират функциите на органите и възстановяват здравето на болния. Информацията по този въпрос трябва да бъде предоставена на хората безплатно, тъй като е нечовечно да се вземат пари за подобно нещо.

Диетиката на любителите на готвена храна е пълна с фатални противоречия. При извънредно много случаи вредните храни се препоръчват като полезни, докато други — съществени, се представят като вредни и строго забранени. Това се дължи на факта, че опитността на консуматорите на варена храна се базира на непосредствените, външни противоречиви факти за храните и на направените в лабораториите погрешни изчисления.

Най-доброто доказателство за резултатите от суровоядството е практиката. Само това би разкрило заблужденията и противоречията, съществуващи в науката, и в частност — в диетиката. Проверено чрез опита, това доказателство веднъж завинаги ще сложи край на споровете.

„Ние сме трима: ти, аз и болестта. Чиято страна вземеш, тя ще победи.“-Авицена

8-Триграми