Теоретичната система на китайската традиционна медицина

През последните 40 години както в Европа, така и в други страни по света (САЩ, Канада, Австралия и т.н.) китайската традиционна медицина, и по-специално методите на иглотерапията и мокситерапията, вече се възприемат широко и заемат подобаващото им се място във физикалната терапия и профилактиката на заболяванията. Основанията за тяхното приемане се дължат на ефекта им върху болевите синдроми (хронично главоболие, мигрена, невралгия на троичния нерв, както и междуребрена невралгия), заболяванията на опорно-двигателния апарат и периферните нерви (коксартроза, артроза на колянната става, ишалгия и др.).

 

Освен това иглотерапията и мокситерапията все повече се прилагат при заболявания, които се развиват вследствие на психосоматични нарушения (гастрит, язвена болест, колит, дискинезия на жлъчния мехур, бронхиална астма, нарушения на съня, дисменорея и др.), а също и при разнообразни вегетодистонии. Иглотерапията дава ефект при 70 - 86 % от наблюдаваните случаи на хронични болеви синдроми, като у 50 - 70 % от болните не се развиват рецидиви, а при останалите, след провеждане на повторни курсове, се отбелязват подобрения (G. Stux, 1987; 1992).
Скептичното отношение на някои учени към иглотерапията и мокситерапията вероятно се дължи на факта, че техните физиологични и биохимични основи все още не са достатъчно добре изучени. През последните години на проведени научни форуми и в научната литература се оповестяват и се изнасят изключително голям брой изследвания, които доказват, че тези методи са ефективни и дават отлични резултати при редица заболявания – още едно потвърждение на многовековния лечителски опит. Поради това усилията на учените от различните страни са насочени към по-нататъшното развиване и утвърждаване на китайските традиционни методи за лечение.
Широкото навлизане на китайската традиционна медицина, предимно на иглотерапията, мокситерапията и масажа, в клиничната практика обуславя необходимостта от разбиране и осмисляне на традиционните теоретични концепции, тъй като древните класически постулати трудно се поддават на интерпретация. Оттук произтичат и някои абсурдни грешки в тяхното тълкуване, които водят до погрешното им прилагане в практиката.
Доскоро пред научната медицинска общност както в пределите на Китай, така и в страните, в които се практикува китайската традиционна медицина, стоеше един изключително съществен въпрос - дали тя е примитивна и неточна? В научните среди вече започнаха да преоценяват не само нея, но и официалната медицина.
Натурфилософската диалектика на древните лечители, отразена в теоретичната система на китайската традиционна медицина, не трябва да се отрича преднамерено и голословно, тъй като в нейните учения се открива удивителна логика. Посредством постиженията на съвременната наука все още се работи за разкриването на тяхното съдържание. При това задачата на теоретиците и практиците е грижливо да съхранят това наследство за идните поколения.
Основните класически постановки на китайската традиционна медицина и философия се утвърждават напълно през средата на първото хилядолетие от новата ера. През този период са завършени окончателно древно-философските медицински трактати «易经 Yijing» («Идзин» - ”Книга на промените”), «道德经 Daodejing» («Даодъдзин» – “Трактат за пътя и благодатта”), «黄帝内经 Huangdi neijing» («Хуанди нейдзин» - ”Въпросите на Жълтия император за същността на лечението”), «神农 Shennong» («Шъннун» - ”Трактат за лечебните растения”), «难经 Nanjing» («Нандзин» - ”Същностни въпроси на китайската традиционна медицина”). В тях са изложени оригиналните възгледи на древните мъдреци за пространството и времето, както и за човека - за живота и за смъртта му. Например в «黄帝内经 Huandi neijing» е записано: ”Животът зависи от жизнената енергия ци. Флуидната субстанция ци и течната субстанция сюе на енергията ци, Ин и Ян, а също и опорно-двигателният апарат се контролират от дзинло - каналите и колатералите в човешкия организъм.”

Според постановките на китайската традиционна медицина принципите при профилактиката и лечението на болестите се свеждат до следното: възстановяване на проходимостта на каналите и колатералите; хармонизиране на флуидната субстанция ци и течната субстанция сюе на енергията ци; уравновесяване на Ин и Ян; регулиране на дзанфу-органите (вътрешните органи). Основният принцип е да се осигури проходимостта на каналите и колатералите, с което се гарантира безпрепятственото протичане на флуидната субстанция ци и течната субстанция сюе на енергията ци.

За да се осмислят тези принципи и за да се прилагат успешно в практиката, е необходимо да се изучат и правилно да се разтълкуват същностните теоретични учения в китайската традиционна медицина, произтичащи от Идеята за 道 Dao (Дао - динамичният принцип на Вселената, която е без начало и без край) като основа на даоизма, а и на цялата китайска култура: фундаменталното познание за 气 qi (флуидната субстанция ци и течната субстанция сюе на енергията ци или активната и материалната субстанция на човешкото тяло); Учението за 五行 wuxing (усин - петте природни феномена); Учението за 脏腑 zangfu (дзанфу-органите - вътрешните органи) или още наречено Учение за 脏象 zangxiang (дзансян – функцията и патологията на дзанфу-органите); Учението за 辩证论治 bianzheng lunzhi (биен-джън лунджъ – диагностика и лечение според синдрома, причините и локализацията на заболяването); Учението за 经络 jingluo (дзин-ло - каналите и колатералите); Учението за 点穴 dianxue (диенсюе - активните точки). Всички те се основават на биномната концепция на древнокитайската философия за двете взаимнодопълващи се части на единното цяло 阴 Yin 阳 Yang (Ин и Ян) - Учението за 阴阳 yin-yang.


Основни теоретични учения на китайската традиционна медицина

Китайската традиционна медицина се развива в условия, когато не са извършвани дисекции, а природата се възприема като едно цяло. Всеобщите взаимовръзки между явленията не се обосновават по отношение на частните обекти. За древните мъдреци те са резултат от пряко съзерцание, при което интуитивно се осмислят естествените отношения и връзки. Наблюденията върху физиологията и патологията на човека се извършват неразделно от природата, както и от мястото на човека в нея, т.е. холистично. Анализират се техните взаимоотношения, единството и отричането на противоположностите, както и процесите на развитие и промяна. Това се открива в холистичното схващане за единството на Ин (материалното) и Ян (динамичното), изразено чрез Тайдзиту (太机图 Taijitu) - модел за равновесието между покоя и движението, който включва също разбирането за развитието и промяната, за реципрочните състояния, съдържащи се в Учението за Ин-Ян. Този начин за разбиране на човека може да се открие в Учението за функцията и патологията на дзанфу-органите, наричано още Учение за дзанфу-органите, както и в Учението за диагностиката и лечението според синдрома, причините и локализацията на заболяването. Чрез първото учение се разкрива функционалната активност на органите и тяхната взаимовръзка, а чрез второто – патологичните им взаимоотношения и пътят за тяхното лечение. Това е доказателство, че мъдреците са използвали холизма като материалистичен метод (Huang Jianping, 1995).

ТАЙДЗИТУ

Модел на равновесието между покоя (ин) и движението (ян),
създаден от Zhou Dongyi, ХII в. (под ред. на Lu Guangying, 1989)

Ученията са неделими. Всъщност Учението за Ин-Ян е основа на теоретичната система на китайската традиционна медицина; Учението за усин и Учението за дзансян са основа на нейната физиология и патология, а Учението за биенджън лунджъ - нейна терапевтична база. Върху тях се надгражда цялата традиционна система на китайската медицина.
В китайската традиционна медицина се набляга на тезата, че болестта не се дължи само на локални проблеми, но преди всичко е резултат от дисбаланса в кондицията на тялото на човека (З. Горанова, 1990; 1995). Затова при прегледа и лечението лечителят не обръща внимание само на отделните локални проблеми, а лекува цялото тяло. Досега не са отбелязани странични ефекти при лечението с китайски традиционни методи, чието прилагане датира още от преди няколко хилядолетия, и това именно е причината да се съхранят до наши дни. Чуждестранните специалисти в областта на китайската традиционна медицина признават безспорната ефективност и безопасност на иглотерапията, мокситерапията, масажа, билкотерапията и цигун-гимнастиката. При комплицирани случаи тази медицина често дава добри резултати, които се обуславят от специфичната диагностика (по пулса, езика, тембъра на гласа и вида на лицето) и лечение, съобразени с цялостното състояние на организма, влиянието на околната среда и храненето, и които се постигат на фона на повишената обща резистентност на организма. Тези нейни успехи предизвикват определен интерес в световната медицинска практика. Понастоящем се наблюдава изразен подем в задълбоченото научно проучване на методологията и феномените на китайската традиционна медицина, обуславящ се от напредъка в развитието на съвременната научна мисъл.
В заключение могат да се обобщят някои актуални въпроси и положения, свързани с теоретичната система и практиката на китайската традиционна медицина:
1. Основополагащите представи на древните китайци за идентичността на макрокосмоса (природата, Вселената) и микрокосмоса (човешкия организъм), за интегрираното единство на организма със средата, в която живее, както и нейните циклични процеси (хронобиологията), вече са актуални в съвременната медицина, екология и философия, макар доскоро да се смяташе, че подобни идеи са присъщи на недоразвитото и ненаучно средновековно мислене (Е. В. Бакулин, 1991).
2. Още през епохата Воюващи царства (475 – 221 г. пр.н.е.) в лечителската практика в Китай е използвана хронотерапията, която по-късно, през средновековието, е доразработена в детайли. В съвременната медицина този метод може да се използва при назначаването на лекарствените средства или при прилагането на физикалните средства.
3. Формалното признаване на методите за лечение на китайската традиционна медицина (иглотерапия и мокситерапия, масаж, почти непознатата цигун-гимнастика) в рехабилитационната практика води до ниска ефективност. Това се получава в резултат на игнорирането на особеностите на основните учения на нейната теоретичната система. Ако не се съобразява тази специфика, лечението с игли, мокса, масаж и цигун-гимнастика се лишава не само от индивидуалния подход, но на практика се прави наслуки, което неминуемо нанася вреда на болния.
4. По мнението на А. И. Фалев (1990) и Е. В. Бакулин (1991) терминуването и представянето на иглотерапията и мокситерапията, както и на масажа, като разновидност на учението за рефлексите е некоректно. Става дума за включването им в рефлексотерапията и извеждането на напълно нереалния термин “восточная рефлексотерапия”, както Г. Лувсан (1980) озаглавява своя труд - “Очерки методов восточной рефлексотерапии”, преработен по-късно и допълнен под названието “Традиционные и современные аспекты восточной рефлексотерапии” (1986). Аналогични недомислици откриваме и в трудовете на други руски автори като Д. М. Табеева (1980), Х. Упур и В. Начатой (1992), К. Махмудов и Г. Омочев (1992) и т.н. Така вниманието на практикуващите тези методи се насочва към чисто формално и техническо изпълнение. Ето защо не трябва да се приема мнението за всеобщия характер на иглотерапията и мокситерапията, тъй като този вид лечение се извежда далече зад пределите на понятието рефлексотерапия (Е. В. Бакулин,1991).
5. Необходимо е да се отчете неблагоприятната ситуация, че преводни издания от специализирани китайски източници почти няма, а случайните издания не са съпроводени с изчерпателен научен коментар. И може би именно тук е основната причина за безразличието и отричането на китайските традиционни методи за лечение, чрез които се поддържа хомеостазата на организма и се възстановява здравето.
6. Превеждането и издаването на научно издържана класическа медицинска литература не само може да активизира прилагането на методите на иглотерапия и мокситерапия, масаж и цигун-гимнастика, но и да прецизира тактиката и техниката на изпълнението в практиката.
7. Важно обстоятелство е да се отчита китайската специфика на предмета. На синолозите е известно, че неясната граница между философията, науката и литературата в Китай води до обособяване и използване на единна терминология с изключително широк обхват – от математиката до метафизиката и от метафизиката до поезията (J. Needham, 1970; А. И. Кобзев, 1982, 1987; Е. В. Батулин, 1991). Така може да се обясни единният структурен базис на каноните на китайската традиционна култура с неговата единна терминология. Следователно и медицината се нуждае от културологичен коментар, доближаващ се до изходните канонични структури. Само чрез съединяването на лечителската практика с културологичните проучвания по въпроса може да се получи търсеният ефект.
Не трябва да се подценява и условието древномедицинските паметници да се публикуват изцяло, което предполага наличието на следните три компонента (Е. В. Батулин, 1991):
-китайският оригинал да е първоизточникът, от който да се направи преводът;
-да включва традиционен автохтомен коментар;
-да съдържа подробно тълкуване на съвременната културология и практическа медицина.
8. Такъв род издания предполагат наличието на специален метод за интерпретиране на превода, в който да е интегриран опитът на синолозите при превода на йероглифните текстове на европейските езици. Така ще стане възможно достоверното предаване чрез езика-приемник на същностните концепции на китайската традиционна медицина, необходими на практикуващите лечители.
Както отбелязва J. Needham (1970), за китайската медицина проблемът е много сложен, тъй като единствено тази наука остава предимно регионална. Възприемането й обаче е свързано и с все още непреодолени трудности, в т.ч. и от терминологичен характер. Намирането на европейски съответствия на китайските математически, астрономически и даже химични (алхимични) термини не представлява особена трудност, но с медицинската терминология трудностите все още не са решени.
9. За разбирането и осмислянето на теоретичната система на китайската традиционна медицина е необходимо най-напред да се преведат и издадат някои емблематични трудове като «黄帝内经 Huangdi neijing» (“Въпросите на Жълтия император за същността на лечението”, 475 – 221 г. пр.н.е.), «难经 Nanjing» (“Същностни въпроси на китайската традиционна медицина”, 206 г. пр.н.е. – 220 г.), «针灸甲乙经 Zhenjiu jiayijing» (“Канон за азбучните истини на иглотерапията и мокситерапията”, Huang Fumi, 259 г.) и «针灸大成 Zhenjiu dacheng» (“Енциклопедия по иглотерапията и мокситерапията”, Yang Jizhou, 1601 г.). С това ще се даде тласък на широкото разпространяване, признаването, усвояването и практикуването на ценните китайски традиционни методи за лечение.

ЛИТЕРАТУРА
1.Stux, G. Akupunctur Stellenwert heute. - Therapiewoche, № 40/1987, 37.
2.Stux, G. Grundlagen der Akupunktur. Springer-Vertlag Berlin Heidelberg, 1992.
3.Горанова, З. АНМО - китайски лечебен масаж. Учебник. С., изд. на НСА, 1994.
4.Горанова, З. Атлас по китайски точков масаж (Шаолинска школа). Учебник. С., изд. на НСА , 1995.
5.Huang Jianping. Mеthodology of Traditional Chinese Medicine. Beijing, 1995.
6. Бакулин, Е. В. Чжэнь-цзю-терапия: насущные проблемы теории и практики. ХХІІ научная конференция “Общество и государство в Китае”. Тезисы докладов, часть І, М., 1991.
7. Фалев, А. Классический лечебный метод “цзы у лю чжу” как отражение структурной связи трех основных звеньев традиционной китайской чжэнь-цзю-терапии. ХХІ научная конференция “Общество и государство в Китае”, тезисы докладов, часть І, М., изд. “Наука”, 1990.
8.Лувсан, Г. Очерки методов восточной рефлексотерапии. М., Наука, 1980.
9.Лувсан, Г. Традиционные и современные аспекты восточной рефлексотерапии. М., Наука, 1986.
10.Табеева, Д. Руководство по иглорефлексотерапии. М., 1980.
11.Упур, Х., В. Начатой. Секреты китайской медицины. М., 1992.
12.Махмудов, К., Г. Омочев. Рефлексотерапия – точечный массаж. Махачкала, 1992.
13. Кобзев А. Классификационная схема “пять элементов” – у син. ХІІІ научная конференция “Общество и государство в Китае”. Тезисы доклады, часть І, М., 1982.
14. Кобзев, А. Теоретические основы китайской медицины (Сводный реферат). Современные историко-научные исследования: наука в традиционном Китае – реферативный сборник. М., 1987.
15.Needham J. The Roles of Europe and China in the Evolution of Economical Science. Cambrdge, 1970.

www.pueron.org

„Ние сме трима: ти, аз и болестта. Чиято страна вземеш, тя ще победи.“-Авицена


8-Триграми

Последна промяна ( Петък, 18 Декември 2009 18:57 )