Енциклопедия на билките

Подредени по азбучен ред

А

Алое - (aloe vera)

_{Описание:}
Вечнозелено растение, с изправено, високо до 1,5 м стъбло. Листата са мечовидни, дебели, сочни, заострени към върха на стъблото. При стайни условия цъфти твърде рядко.

_{Разпространение:}
У нас се отглежда като стайно декоративно или лечебно растение, понякога като оранжерийно.

_{Употребяема част:}
Използват се листата, от чийто сок чрез сгъстяване и изсушаване се получава стъкловидна маса, наречена алое или сабур.
_{Действие:}
Очистително, жлъчегонно, стимулиращо, противомикробно.

Аир (акорус, блатна тръстика) - Acorus calamus

_{Описание:}
Многогодишно блатно тревисто растение с хоризонтално пълзящо коренище, дълго до 1,5 м и до 3 см в диаметър. Плодът е суха червена ягода. Цялото растение, особено коренището, има силна и приятна миризма. Цъфти от юни до август.

_{Разпространение:}
Расте по мочурливите места и блата в Софийско, Казанлъшко, Варненско.

_{Употребяема част:}
За лечебна цел се използва коренището, което се събира през есента, най-често се обелва и разцепва по дължина. Допуска се употреба и на необелени коренища.

_{Действие:}
Експериментално е потвърдено противовъзпалителното действие, способността да възбужда рефлекторно стомашната и жлъчната секреция, да увеличава количеството на урината.

Алпийски лапад

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение с пълзящо хоризонтално многоглавесто коренище и дълги жълтеникави корени. Стъблото е 1-2 м високо, изправено, разклонено. Цветовете са зеленикави, събрани в силно разклонени метличести съцветия. Тичинките са 6. Плодът е светлокафяво лъскаво орехче. Цъфти юни-август.

_{Разпространение:}
Расте из планинските поляни, край потоци и реки, върху богати на азот почви в планини между 1200 и 2400 м надморска височина

_{Употребяема част:}
Използват се корените.

_{Действие:}
Билката действува запичащо в малки дози и слабително в по-големи дози. В малки дози се получава жлъчегонно действие и понижаване на артериалното налягане.

Анасон - (Pimpinella anisum)

_{Описание:}
Едногодишно растение с 30-60 см високо стъбло. Съцветието е сложен сенник. Цветовете са бели. Плодовете са 3-5 мм дълги, яйцевидни до яйцевидно продълговати. Цъфти през юни-юли.

_{Разпространение:}
Отглежда се като етеричномаслена култура главно в Първомайско, Хасковско, Бургаско, Чирпанско.

_{Употребяема част:}
За лечебни цели се използват плодовете и полученото от тях етерично масло.

_{Действие:}
Плодовете поради богатото съдържание на етерично масло притежават отхрачващо, антисептично и спазмолитично действие, потогонно и температуропонижаващо.

Артишок - (cynara scolymus)

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение с 1,5 до 2 м високо стъбло. Листата са дълбоки, пересто нарязани. Цветните кошнички са единични, едри, 6-7 см в диаметър. Плодовете са 6-8 см дълги, с 25-40 мм дълга хвърчилка Цъфти юли-август.

_{Разпространение:}
Расте в Югозападна Европа. У нас се отглежда много рядко като декоративно растение.

_{Употребяема част:}
За лечебни цели се използват цветните кошнички.

_{Действие:}
Засилва жлъчната секреция и диурезата, стимулира метаболизма на холестерола.

Б

Багрилна жълтуга

_{Описание:}
Силно разклонен храст или полухраст, достигащ на височина 30-60 см. Листата са последователни. Цветовете са жълти, събрани в гроздовидни съцветия. Плодът е тъмнокафяв боб. Цъфти през юни-август.

_{Разпространение:}
Расте из храсталаци и просветлени гори, предпланините и планините из цялата страна до 1500 м надморска височина.

_{Употребяема част:}
Използват се цъфтящите и облистени връхни части, отрязани на около 30 см от върха.

_{Действие:}
Пикочогонно, слабително и капиляроукрепващо. Противовъзпалително, противоязвено и капиляроукрепващо действие.

Блатия (върболист) - (lythrum)

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение с 60-150 см високо,изправено,ръбесто стъбло.Листата са последователни. Цветовете са червени, розови или бели, събрани в метличести съцветия. Плодът е продълговата, яйцевидна, двугнездна кутийка. Цъфти през юни-август.

_{Разпространение:}
Расте по влажни ливади край реки и потоци из цялата страна до 1700 м надморска височина.

_{Употребяема част:}
Използват се цъфтящите връхни части на стъблата.

_{Действие:}
Запичащо, кръвоспиращо, антисептично, улесняващо заздравяването на рани.

Блювателно орехче *new - Nux vomica

_{Описание:}
Дърво, което има разположени едно срещу друго листа, неопадащи през годината, овални и блестящи.цветовете му са бели с зеленикав отенък, групирани в съцветия. Плодът е с големина на малък портокал и е обвит с кора.
Съдържа много семенца.

_{Разпространение:}
Вирее в Югоизточна Азия.

_{Употребяема част:}
Сухите семена.

_{Действие:}
При свърхвъзбуда и раздразнителност, успокоително действие.

Блян *new - ( Huoscyamus)

_{Описание:}
Високо до 30 см тревисто растение, с меки, изрязани на триъгълни лобове листа. Цевтовете са жълти на цвят с лилави нишки.

_{Разпространение:}
Вирее до 100 м надморска височина, моног разпорстранено растение у нас.

_{Употребяема част:}
Цялото растение в свеж вид, откъснато по време на цъфтежа.

Божур *new - Paeonia officinalis

_{Описание:}
Божурът е от сем. Лютикови и е многогодишно тревисто растение корени като луковици. Листата и цветовете му са големи, като листата са разделени на продълговати ленти, а цветовете – ярко червени.

_{Разпространение:}
До 1000 метра надм. височина, често срещано растение и в градините.

_{Употребяема част:}
Пресният корен

Босилек

_{Описание:}
Едногодишно тревисто растение с характерен аромат. Стъблото е 20-60см високо, четириръбесто, разклонено в основата. Съцветието е прекъснато, класовидно, образувано от малкоцветни прешлени. Цветовете са бели, по-рядко розови. Плодът след узряване се разпада на 4 чернокафяви орехчета. Цъфти от юни до август.

_{Разпространение:}
Отглежда се из градините като декоративно растение и подправка. Произхожда от Азия.

_{Употребяема част:}
Използват се цъфтящата надземната част, отрязана на около 20 см от върха, без долните одървенели части от стъблото.

_{Действие:}
Противовъзпалително, спазмолитично, апетитовъзбуждащо и други, които се дължат на етеричното масло.

Брей - (ocimum)

_{Описание:}
Многогодишно увивно тревисто растение с месесто, грудесто коренище, до 20-30 см дълго с дебел кафяв корков пласт. Стъблата са до 3-4 м дълги. Цветовете са бледозеленикави, еднополови. Плодът е яркочервен, сочен, яркочервен. Цъфти май-юли.

_{Разпространение:}
Расте по влажни, сенчести храсталачни места и в букови гори из цялата страна до 1200 м надморска височина.

_{Употребяема част:}
Използват се коренищата.

_{Действие:}
Местно дразнещо действие

Брош - (Rubia Tinctorum)

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение с дълго, хоризонтално и цилиндрично коренище, което е чернокафяво отвън и червено отвътре. Стъблото е четириръбесто, с извити назад шишчета. Цветовете са дребни, жълтозелени, групирани по няколко. Чашката почти липсва. Плодовете са ягодовидни. Цъфти от юли до септември.

_{Разпространение:}
Среща се нарядко из цялата страна, предимно в Южна и Източна България - между храсти и градини.

_{Употребяема част:}
Използва се коренището, събрано през есента, след узряване на семената, или през ранна пролет.

_{Действие:}
Диуретично, жлъчегонно, слабително и подобряващо ХРАНОСМИЛАНЕТО.

Бръшлян - (Hedera helix)

_{Описание:}
Вечнозелен храст с пълзящи или катерливи стъбла. Листата са 3-10 см дълги, кожести, лъскави, по цветоносните клонки яйцевидни или елипсовидни. Цветовете са жълтозелени с петделна чашка и венче. Цъфти август - септември, а плодовете узряват на следващата пролет.

_{Разпространение:}
Расте из широколистните и смесени гори, по-рядко и по скали из цялата страна до 1800 м надморска височина.

_{Употребяема част:}
Използват се листата.

_{Действие:}
Има отхрачващо действие, втечнява бронхиалния секрет. Има изразено противовъзпалително действие.

Бухалковиден плаун

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение с 50-100 см дълго, пълзящо или възходящо и гъсто облистено стъбло. Листата са последователни. Някои от клонките са изправени и на върха им се образуват 2-4 спороносни класчета.

_{Разпространение:}
Расте по тревисти и каменисти места из хвойнови храсти и смърчови гори между 1600-2200 м надморска височина. Среща се ограничено в Западна и Средна Стара планина, Витоша, Рила и Западните Родопи.

_{Употребяема част:}
Използват се спорите и клонките.

Бучиниш *new - Conium maculatum

_{Описание:}
Двугодишно растение, което става високо повече от 1 метър. Стъблото му е набраздено и кухо. Листата му обикновено са триугълни и изрязани.Цветовете са малки и бели, събрани с сенници.

_{Разпространение:}
Колкото и да е странно това растение вирее по разрушени къщи и край пътища.

_{Употребяема част:}
Върхът на растението, заедно с цветовете, откъснат в края на цъфтежа в прясно състояние.

Бъз - (sambukus)

_{Описание:}
Градински храст, който понякога става толкова висок, че прилича на дърво.Цъфти от Май до Юни. Има дребни, бели цветчета, разположени по „букети”, които притежават силен мирис. Плодовете му са кръгли и лъскавочерни и узряват до есента.

_{Разпространение:}
Различните заграждения и гори.

_{Употребяема част:}
Краищата на клоните заедно с с цветовете в прясно състояние.

Бял боб(фасул)

_{Описание:}
Едногодишно увивно растение. Плодът е до 20 см дълъг боб с бъбрековидни или елипсовидни семена. Цъфти юни-юли.

_{Разпространение:}
Отглежда се в цялата страна. Произхожда от Южна Америка.

_{Употребяема част:}
За лечебни цели се използват напълно узрелите сухи обвивки на плодовете.

_{Действие:}
Понижава нивото на кръвната захар. Притежава диуретично действие

Бял имел

_{Описание:}
Вечнозелено, полупаразитно, двудомно храстче. Прикрепва се най-често върху клоните на иглолистните дървета и по тополите. Развива вилужно разклонено стъбло и срещуположни, седящи, целокрайни листа, продълговати, кожести с тъмнозелен цвят. Цветовете са малки, жълтозелени, събрани на групички.

_{Разпространение:}
Паразитира върху широколистни и иглолистни дървета главно в Източна България.

_{Употребяема част:}
Използват се стръковете и листата. Дрогата притежава слаба своеобразна миризма и горчив вкус.

_{Действие:}
Снижава повишеното артериално налягане, което се свързва със способността му да разширява кръвоносните съдове и да премахва съдовите спазми. Смята се, че този ефект се дължи на съдържащия се в белия имел вискотоксин.

Бял оман - (Inula Helenium)

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение с дебело, късо, месесто коренище и дълги кафяви корени. Стъблата са 100-150 см високи, разклонени на върха. Листата са последователни, влакнести. Цветовете са жълти. Цъфти от юни до сертември.

_{Разпространение:}
Расте по влажни сенчести в горите, из крайречни храсти и покрай планински потоци, по-често до 1000 м надморска височина, предимно в източните части на страната.

_{Употребяема част:}
Използват се корените с коренището, събрани късно през есента или през ранна пролет.
_{Действие:}
Коренището и корените притежават отхрачващо, секретолитично и противовъзпалително действие.

Бял пелин

_{Описание:}
Многогодишно сребристо тревисто растение със своеобразен приятен аромат и силно горчив вкус. Стъблото а от 40-120 см високо, в горната част разклонено, в основата вдървеняло. Листата от двете страни са покрити със сребристи копринести власинки. Всички цветове са тръбести, жълти, без чашка. Плодът е около 1 мм дълъг, кафяв, продълговат, заострен. Цъфти от юли до септември.

_{Разпространение:}
Расте по тревист и каменисти места, из храсталаци и градини, главно в равнините и предпланините.

_{Употребяема част:}
Използват се цъфтящите облистени връхни части, отрязани на около 25 см от върха. Събират се в началото на цъфтежа. Да се внимава да не се смесва с черния пелин, на който листата отгоре са тъмнозелени, голи, а отдолу бели.

_{Действие:}
Билката е едно от най-употребяваните растения в балканската медицина. Експериментално е доказано, че тонизира мускулатурата на храносмилателните органи, увеличава отделянето на храносмилателни сокове и подобрява ХРАНОСМИЛАНЕТО. Съдържащите се в етеричното масло съставки възбуждат централната нервна система. Има противовъзпалително дествие (хамазуленът) и способност да премахва спазмите на гладкомускулните органи - стомах, бронхи и др.

Бял равнец

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение с пълзящи подземни издънки, с право неразклонено стъбло. На върха на стъблото цветните кошнички са събрани в гъст щит. Всяка кошничка се състои от 5 периферни, бели езичести цветове. Цъфти от юни до септември.

_{Разпространение:}
Расте по тревисти места, по ливади, между храстите в цялата страна и над 1000 м надморска височина.

_{Употребяема част:}
За лечебна цел се използват цветните кошнички и надземната част.

_{Действие:}
Експериментално е доказано кръвоспиращото действие. Има известно ободряващо и болкоуспокояващо действие. Нормализира двигателната и секреторната функция на стомаха. Притежава противовъзпалително действие.

Бял смил - (Gnaphalium luteo)

_{Описание:}
Едногодишно сивовлакнесто растене, 5-25 см високо, от основата силно разклонено. Листата са последователни, линейно ланцентни до продълговати, 1-5 см дълги и 2-6 мм широки. Цветовете са много дребни, светложълти. Плодовете са продълговато цилиндрични. Цъфти от юни до септември.

_{Разпространение:}
Расте по влажни места из цялата страна.

_{Употребяема част:}
Използват се надземната част, събрана през лятото по време на цъфтеж.

_{Действие:}
Установено е благоприятното действие на билката при високо артериално налягане и гръдна жаба. Маслените извлеци ускоряват заздравяването на различни видове язви и рани.

Бяла акация - (Robinia pseudoacacia)

_{Описание:}
Дърво, което може да достигне до 25 метра височина, с разперени клони, чиито листа са сложни и са съставени от голям брой листенца. Цветовете са бели, ароматни, пеперудоцветни и образуват висящи гроздове. Плодът представлява кафява шушулка.

_{Употребяема част:}
Използват се цветовете, кората и листата.

_{Действие:}
Апетитовъзбуждащо и стимулиращо стомашната секреция

Бяла бреза

_{Описание:}
Високо дърво или храст, с гладка, тънка, бяла кора, която се обелва на хоризонтални ивици. Младите клони са прави. Листата са ромбовидни или сърцевидни. Мъжките съцветия са дълги. Цъфти през пролеттта.

_{Разпространение:}
Расте из горите, сечищата и по скалистите места - в зоната на иглолистните и буковите гори навсякъде в страната. Отглежда се и като декоративно растение в паркове и градини.

_{Употребяема част:}
За лечебни цели се използват листата, листните пъпки и кората. Листата се събират през юни-септември, когато са напълно развити. Пъпките и кората - през април и май, по време на движение на соковете в растението и преди разпукването на пъпките.

_{Действие:}
Пикочогонно, диуретично, общоукрепващо.

Бяла върба

_{Описание:}
Храст или дърво, високо до 30 м, с широка корона. Клоните са хоризонтални или леко повдигнати и чупливи. Короната на стъблото е тъмнокафява, дебела, дълбоко напукана. Листата са ланцентни. Цъфти през март-май.

_{Разпространение:}
Расте край реките по влажни и песъчливи места, из храсталаците в цялата страна до 1000 м надморска височина.

_{Употребяема част:}
Използват се корите, събрани през ранна пролет - по време на усилено сокодвижение в растението.

_{Действие:}
Противоревматично, обезболяващо, потогонно, успокояващо.

Бяла дива тиква *new - Brionia new

_{Описание:}
Многогодишно, пълзяща растение с обемист месест корен. Цветовете са зеленикави. Плодът е малък и става червен или черен (в зависимост от вида) щом узрее.

_{Разпространение:}
Обичайно за Франция растение.

_{Употребяема част:}
Пресният корен.

Бяла мъртва коприва - lamium album

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение с пълзящо хоризонтално коренище. Стъблата са 30-60 см високи. Цветовете са бели, разположени в прешлени в пазвите на горните листа. Плодът се разпада на 4 орехчета. Цъфти през април-юли.

_{Разпространение:}
Расте по буренливи места, сравнително рядко, предимно в Югозападна България.

_{Употребяема част:}
Използват се цветовете. Събира се само венчето без чашката.

_{Действие:}
Кръвоспиращо - скъсява времето на кръвосъсирване.

Бяла чемерика *new - Veratrum album

_{Описание:}
Здраво тревисто растение, което може да достигне до 1,5 метра височина. Листата му се редуват по стъблото, а в основата го обвиват. Цветовете му са зеленикави, а плодът прилича на капсула. Растенитео е отровно. Често го бъркат с тинтявата, която е билка и това води до лоши последствия. Разликата е, че листата на тинтявата са разположени срещуположно и цветовете са жълти, а не зелени.

_{Разпространение:}
Обичайно растение за високопланинсктие поляни и пасища на Франция и Централна Европа.

_{Употребяема част:}
Свежата подземна част на растението.

Бясно дръвче *new - Daphne mezereum

_{Описание:}
Малко дръвче, което е високо около от 1 метър със сива кора и розови, миризливи цветове без дръжки. Плодът му е червен.

_{Разпространение:}
В горите на Франция се среща често.

_{Употребяема част:}
Кората на прясното стъбло.

В

Вишна

_{Описание:}
Високо до 8 м дърво с широка корона. Листата са последователни, продълговато елипсовидни до продълговато яйцевидни. Листните дръжки са без жлези или с 1-2 жлезички. Плодовете са сферични, червени и костилкови. Цъфти през април-май.

_{Разпространение:}
Отглежда се в цялата страна до 1500 м надморска височина.

_{Употребяема част:}
За лечебни цели се използват дръжките на зрелите плодове.

_{Действие:}
Аперитивно, сърдечно укрепващо, пикочогонно, противовъзпалително.

Водна детелина - (Menyantes trifoliata)

_{Описание:}
Многогодишно блатно тревисто растение с дълго, пълзящо, начленено коренище, дебело 1-1,5 см. Цветоносното безлистно стъбло е високо 15-35 см. Листата с дълги дръжки са 3-10 см дълги и 1,5-3 см широки. Съцветието е гроздовидно. Цветовете са бледорозови. Плодът е едногнездна яйцевидна кутийка, разпукваща се на две половинки. Цъфти от юни до август.

_{Разпространение:}
Расте из заблатени места, мочурливи ливади и торфища, предимно в планинските и по-рядко във високопланинския пояс на Западните и Средните Родопи, Рила, Витоша, Западна Стара Планина - Петрохан, Южен Пирин, а също и под 1000 м надморска височина в Самоковско.

_{Употребяема част:}
Използват се листата, събрани в края на цъфтежа с дръжки до 3 см.

_{Действие:}
Билката има апетитовъзбуждащо действие. Приписва и се способността да успокоява централната нервна система.

Водно пипериче

_{Описание:}
Едногодишно тревисто растение, което достига до 60см височина, със зелено или червеникаво стъбло. Листата са последователни, продълговати, целокрайни. Цветовете са дребни, зеленикаворозови. Плодът е яйцевидно, тъмнокафяво орехче. Вкусът е парлив, изчезващ при сушене. Цъфти през юли-август.

_{Разпространение:}
Разпространено навсякъде покрай реките, влажните и мочурливи места в страната.

_{Употребяема част:}
За лечебни цели се използва тревата, състояща се от цветоносни и плодоносни облистени стъбла, дълги около 40 см, събрани през периода на цъфтеж.

_{Действие:}
Кръвоспиращо, капиляроукрепващо, тонизиращо маточната мускулатура.

Волски език - (Phyllitis scolopendrium)

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение с късо коренище. Листата са 15-50 см дълги и 3-6 см широки, кожести, широко линейни, целокрайни, с дръжки. Сорите са линейни, 8-18 мм дълги. Спорите се образуват през юли-август.

_{Разпространение:}
Расте из сенчести и влажни скалисти места в горите, най-често в дъбовия пояс.

_{Употребяема част:}
Използват се листата без дръжките.

_{Действие:}
Листата имат омекчаващо действие, успокояват кашлицата, болката. Имат известно кръвоспиращо и противовъзпалително действие.

Вълнест напръстник

_{Описание:}
Многогодишно или двегодишно тревисто растение с право, неразклонено стъбло, високо 30-100 см. Листата са последователни, продълговати, 6-12 см дълги и 1,5-2 см широки. Връхните стъблови листа са приседнали, заострени към върха. Цветовете са 2-3 см дълги. Плодът е конусовиден. Цъфти през юни-август.

_{Разпространение:}
Расте по сухи тревисти и каменисти места, из храсталаци и редки гори, най-чест до 1000 м надморска височина в цялата страна.

_{Употребяема част:}
Използват се листата като суровина за фармацевтичната промишленост.

_{Действие:}
Подобрява дейността на сърдечния мускул, кръвоснабдяването на органите и засилва диурезата. Нормализира сърдечния ритъм.

Върбинка - (Verbena)

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение с високо до 1 м разклонено, стъбло. Листата са срещуположни. Цветовете са бледорозови или светловиолетови. Чашката и венчето са петделни. Плодът е сух. Цъфти през май-септември.

_{Разпространение:}
Расте по тревисти места, из ливади и крайречни тераси, а също като плевел из окопните култури.

_{Употребяема част:}
Използват се цъфтящите връхни части на стъблото, които се отрязват на около 20 см от върха.

_{Действие:}
Общоукрепващ и температуропонижаващо.

Г

Главесто зеле

_{Описание:}
Има плътно кочановидно централно стъбло, а листата са събрани в розетка и са завити платно навътре. Образуват се главести вегетационни тела с различна форма, големина и багра. У нас се отглеждат бяло и червено главесто зеле.

_{Разпространение:}
Многобройни разновидности и стотици сортове, които се отглеждат във всички страни с умерен климат. Една от най-важните зеленчукови култури.

_{Действие:}
Лечебното действие на сок от прясно зеле при язвена болест, при което предпазва от развитието на експериментални язви.

Глог - (Crataegus)

_{Описание:}
Разклонено дърво или храст. Цветовете са бели, събрани в щитовидни съцветия. Цветът е правилен, с по 5 чашелистчете и венчелистчета. Плодът е червен, топчест, месест с една костилка. Цъфти през пролетта

_{Разпространение:}
Расте из горите и храсталаците на цялата страна до 1500 м надморска височина.

_{Употребяема част:}
Използват се листата с цветовете или само цветовете, или плодовете.

_{Действие:}
Заболявания на сърдечно-съдовата система. Засилва енергията на сърдечните съкращения. Успокоява СЪРЦЕТО. Действа разширяващо върху кръвоносните съдове и подобрява кръвоснабдяването на СЪРЦЕТО и на мозъка. Умерено снижава повишеното артериално налягане. Има свойството да успокоява централната нервна система. Понижава съдържанието на холестерол в кръвта.

глухарче - (Tarahacum officinale)

_{Описание:}
Цъфти в началото на Май,
сем. Сложноцветни, многогодишно тревисто растение. Листата му са продълговати, назъбени и групирани като розетка в началото на стъблото. Дръжката е куха, а цветовете, които са златисто-жълти и единично растящи се появяват в края й. Плодът е малък, снабден с нежна,копринена хвърчилка.

_{Разпространение:}
Среща се често по поляните и влажните места.

_{Действие:}
при храносмилателни смущения.

_{Употребяема част:}
най-вече листата; за салати.

Горицвет - (Adonis vernalis)

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение, високо до 40 см, с гъсто облистени стъбла. Листата са тройно до четворно пересто нарязани, заострени. Цветовете са едри, златистожълти. Плодът е сборен, овален, съставен от сивозеленикави плодчета. Цъфти през април-май.

_{Разпространение:}
Расте по сухи ливади, пасища и каменисти местности в някои районе на Източна, Северна и Западна България, Софийско Пернишко и други райони на страната.

_{Употребяема част:}
Използва се надземната част, събрана в началото на цъфтежа до образуването на първите плодове.

_{Действие:}
Сърдечноусилващо, успокояващо нервната система и диуретично действие.

Горска ягода

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение, високо 30 см, с дълго пълзящи стъбла. Листата са предимно приосновни, сложни, тройни с дълги дръжки. Отделните листчета са яйцевидни и назъбени. Цветовете са бели, събрани в съцветия. Плодчетата са многобройни, едносеменни орехчета. Цъфти към края на пролетта и началото на лятото - от май до август.

_{Разпространение:}
Расте по поляни, из храсталаци и гори в цялата страна, дори и над 1000 м надморска височина.

_{Употребяема част:}
Използват се плодовете и листата

_{Действие:}
Разширява кръвоносните съдове, снижава артериалното налягане, забавя сърдечния ритъм и усилва съкратителната способност на СЪРЦЕТО.

Горуха - (lepidium)

_{Описание:}
Едногодишно и двегодишно тревисто растение с неприятна миризма. Стъблата са изправени или приповдигащи се, 10-30 см високи, най-често още от основата разклонени. Цветовете са много дребни, най-често без венче. Плодът е закръглено яйцевидна или широко елипсовидна шушулка. Цъфти май-юли.

_{Разпространение:}
Расте по буренливи места из цялата страна до 1500 м надморска височина.

_{Употребяема част:}
Използват се стръковете.

_{Действие:}
Противодиабетно.

Градинска чубрица

_{Описание:}
Едногодишно градинско растение. Стъблата са 20-40 см високи, изправени, силно разклонени от основата. Листата са срещуположни. Цветовете са събрани на групи. Венчето е бяло, розово или лилаво, двуустно. Плодът при узряване се разпада на 4 орехчета. Цъфти през лятото.

_{Разпространение:}
Отглежда се из градините в цялата страна.

_{Употребяема част:}
Използват се цъфтящите връхни части на растението.

_{Действие:}
Спазмолитично, хипотензивно, антисептично, потогонно и слабо диуретично средство.

Градински чай - (Salvia officinalis)

_{Описание:}
Полухраст със силно разклонени, гъсто облистени, четириръбести, сивозелени стъбла, високи 20-50 см. Листата са срещуположни, с дръжки. Цветвете са събрани по 6-10. Плодът е съставен от 4 тъмнокафяви или челни, почти кълбовидни орехчета. Цъфти юни-юли.

_{Разпространение:}
Отглежда се често из градините като дкоративна и лечебно растение.

_{Употребяема част:}
Използват се листата и цялата надземна част за получаване на етерично масло.

_{Действие:}
Противовъзпалително, дезифекционно и противокашлично.

Градско омайниче

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение с късо хоризонтално коренище. Стъблото е 30-70 см високо, леко влакнесто. Цветовете са светложълти, 10-15 см в диаметър. Плодчетата са 3-6 мм дълги, влакнести с дълго членесто стълбче. Цъфти от май до август.

_{Разпространение:}
Из храсталаци и сенчести гори, горски поляни и пътеки, в низините до 1500 м надморска височина из цялата страна.

_{Употребяема част:}
Използват се коренищата и надземната част.

_{Действие:}
Противовъзпалително, кръвоспиращо, затягащо и тонизиращо средство.

Гръмотрън - (Ononis)

_{Описание:}
Многогодишни тревисти бодливи растения, развиващи тъмнокафяво коренище, преминаващо във вдървенен дълъг, често усукан корен. Стъблото е високо до 70 см, с голям брой бодли. Цветовете са единични или по два и образуват гъсти класовидни съцветия. Плодът е боб с 2-4 семена. Цъфти през юни-юли.

_{Разпространение:}
Расте по из цялата страна по сухите, тревисти и песъчливи места, по бреговете на реките, до 1500 м надморска височина.

_{Употребяема част:}
Използват се корените, събрани през есента след узряване на плодовете.

_{Действие:}
Пикочогонно и противовъзпалително.

Е

Евкалипт - (Eucaliptus)

_{Описание:}
Вечнозелено дърво. Младите клонки са четириръбести. Листата са последователни, тясно ланцентни и сърповидно извити.

_{Разпространение:}
Отглежда се в области със субтропичен климат из Средиземноморието, Кавказкото черноморско крайбрежие. Родината на евкалипта е Австралия.

_{Употребяема част:}
Използват се листата и полученото от тях етерично масло

_{Действие:}
Поради съдържанието на етерично масло дрогата има антисептично, анестетично, противовъзпалително и съдосвиващо действие.

Ефедра - (Ephedra distachya)

_{Описание:}
Малко двудомно храстче с изправени силно разклонени и начленени стъбла, високи 10-50 см. Клонките са фино ребрести, зелени. Листата са много дребни. “Цветовете” са жълти, събрани в дребни шишарчици.

_{Разпространение:}
Расте по скалисти, каменисти и песъчливи места по Черноморското крайбрежие, по варовитите скали около Монтана и Белоградчик, в Родопите - над Асеновград, край р.Велека в Странджа.

_{Употребяема част:}
Използват се надземните части.

_{Действие:}
Повишава артериалното налягане, възбужда дихателния център, засилва и учестява сърдечните съкращения и подобрява кръвообръщението, разширява бронхите.

Ж

Живовлек - теснолист

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение с голо, безлистно цветоносно стъбло, високо 10-15 см, и листа събрани в приосновната розетка. Листата са с къси дръжки, ланцентни. Цветовете са дребни, белезникави. Цъфти през май и август.

_{Разпространение:}
Расте из ливади и пасища по сухи тревисти и песъчливи места. Среща се из цялата страна.

_{Употребяема част:}
Използват се листата, семената и пресният сок.

_{Действие:}
Омекчаващо, ранозаздравяващо, противомикробно, слабително, противоязвено и диуретично.

Жълт енчец (златна пръчица) - (Solidago virga-aurea)

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение с 20-60 см високо стъбло, разклонено само в горната част. Листата са последователни. Цветовете са жълти. Плодовете са с хвърчилка от много реснички. Цъфти през юли-септември.

_{Разпространение:}
Расте из храсталаци и редки гори, по тревисти и скалисти места в равнините и планините из цялата страна до 2200 м надморска височина.

_{Употребяема част:}
Използват се горните стъблови части с листата и кошничките, събрани по време на цъфтеж.

_{Действие:}
Болкоуспокояващо, противовъзпалително, пикочогонно

Жълт смил - (Helichrysum)

_{Описание:}
Многогодишно сивозелено до сребристо, влакнесто тревисто растение. Стъблата са прави или възходящи с височина до 30 см. Листата са последователни, приседнали, линейно ланцентни, 2-6 см дълги, заострени. Цветните кошнички са кълбовидни, 5-6 мм диаметър. Всички цветове са тръбести, оранжеви. Цъфти юни - септември.

_{Разпространение:}
Среща се по песъчливи, каменисти и тревисти места по Черноморското крайбрежие, в Югоизточна България, Кюстендилско.

_{Употребяема част:}
Използват се цветните кошнички.

_{Действие:}
Жлъчегонно, апетитовъзбуждащо, пикочогонно.

Жълта тинтява

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение с месесто дебело коренище. Корените достигат на дължина до 1 м, отвън са кафяви, а вътре жълтеникави. Цялото растение е голо (без власинки), синкавозелено. Листата са срещуположни, елипсовидни, целокрайни, надлъжно надиплени с дъговидно жилкуване. Приосновните листа са до 30 см дълги и 15 см широки, с дръжки. Цветовете са златистожълти, събрани в многоцветни прешлени. Тичинките са 5. Плодът е многосеменна продълговата кутийка. Цъфти юли - август.

_{Разпространение:}
Расте по влажни каменливи склонове и скални полянки, най-често между 1600-2200 м надморска височина. У нас се среща в Централна Стара планина, Средните Родопи, Рила и Пирин.

_{Употребяема част:}
Използва се коренът, коъто се изважда през есента и веднага се изсушава, за да не ферментира, защото съдържа около 20% захари.

_{Действие:}
Билката е най-горчивото растение от употребяваните в медицината апетитовъзбуждащи билки. Тя тонизира цялата храносмилателна система - засилва отделянето на слюнка, стомашен сок, жлъчка и други храносмилателни сокове и подобрява ХРАНОСМИЛАНЕТО. Има слабо глистогонно дествие. Експериментално е установено, че активизира производството на бели кръвни клетки, което може да се отрази благоприятно на имунната защита на организма.

Жълт кантарион-(hypericum perforatum)

_{Описание:}
Има яркожълти цветове,подобни на звезди, които цъфтят към средата на лятото. Може да достигне до 80 см височина и има овални листа с черно по ръбовете.

_{Разпространение:}
Расте по сухи поляни, слънчеви склонове и негъсти гори из цяла Европа.

_{Употребяема част:}
Цялото растение в свеж вид, откъснато по време на цъфтежа.

З

Зайча сянка (аспарагус) - (Asparagus officinalis)

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение. Коренището е дебело, хоризонтално, светлобежово, от което излизат много шнуровидни корени. От коренището се развиват вертикални издънки, които носят спирално разположени едри люсповидни листа.

_{Разпространение:}
Среща се като диворастящо растение из влажните, тревисти места и храсталаци на страната. Култивираните вариетети се използват като зеленчук.

_{Употребяема част:}
За лечебни цели се използва коренището с корените, събрани през септември-ноември.

_{Действие:}
Има диуретично действие, разширява кръвоносните съдове, снижава повишеното артериално налягане. Забавя сърдечната дейност, потиска обмяната на веществата, засилва сърдечните съкращения.

Зарасличе (черен оман)

_{Описание:}
Многогодишно блатно тревисто растение, достигащо на височина 50-100 см. Коренището е късо, черно, с дълги и разклонени корени. Стъблото е изправено. Листата са последователни, дълги 10-15 см. Цветовете са събрани в спирално завити съцветия. Тичинките са 5. Плодът при узряване се разпада на 4 черни, гладки, лъскави орехчета. Цъфти от май - юли.

_{Разпространение:}
Расте по влажни места из крайречни храсталаци и като бурен край огради и пътеки из низините и предпланините на цяла България.

_{Употребяема част:}
Използват се корените, събрани в края на лятото и през есента.

_{Действие:}
Успокоява заздравяването на бавно зарастващи и гнойни рани, костни счупвания.

Зимзелен - Vinca

_{Описание:}
Вечнозелено многогодишно тревисто растение, с изправени цветоносни стъбла, високи 15-40 см и лежащи вегетативни, които се вкореняват. Листата са срещуположни, елипсовидни, кожести, блестящи, целокрайни, презимуващи. Цветовете са сини, петделни, единични. Цъфти от април до юни.

_{Разпространение:}
Расте като декоративно растение, отглеждано често в градините. Среща се и подивяло. Расте на сенчести места.

_{Употребяема част:}
Използва се надземната част - трева и листата.

_{Действие:}
Има способност да понижава артериалното налягане и да успокоява нервната система. Разширява мозъчните кръвоносни съдове, премахва главоболието, дължащо се на спазми на тези съдове.

Змийски лапад (петнист змиярник)

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение, 20-40 см високо, с яйцевидна или цилиндрична грудка. Листата са стреловидни или кониевидни. Цветовете са дребни, събрани в съцветие кочан. Плодът е оранжевочервена сочна ягода. Цъфти през май-юни.

_{Разпространение:}
Расте из влажни сенчести гори и храсталаци, най-често в планинския пояс до 1800 м надморска височина.

_{Употребяема част:}
Използват се грудките. Да не се смесва с източния змиярник, на който грудките са дисковидни, и с италианския змиярник.

_{Действие:}
Противовъзпалително, откашлично.

Змийско мляко - Chelidonium majus

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение с оранжев млечен сок Стъблата са разклонени, 30-60 см високи. Листата са пересто наделени, отгоре зелени, отдолу сивозелени. Цветовете са жълти, събрани по 2-6 в съцветия с дълги дръжки. Венчето е четирилистно, а тичинките са многобройни. Плодът е 3-5 см дълга едногнездна шушулковидна кутийка. Цъфти през април - юни.

_{Разпространение:}
Среща се из каменливи, влажни, сенчести места, из храсталаци и разредени гори в цялата страна.

_{Употребяема част:}
Използват се стръковете. Събира се цялата надземна част малко преди разцъфтяване.

_{Действие:}
Спазмолитично, успокояващо, жлъчегонно, противовъзпалително.

Зърнастец - Frangula

_{Описание:}
Храст или дърво с височина до 6 м., с гладка сивокафява лъскава кора. Плодовете са костилковидни, отначало са зелени, след тов червени, а когато са узрели стават черни. Цъфти през май - август, а плодовете узряват юли-октомври.

_{Разпространение:}
Расте из широколистни и иглолистни гори и храсталаци, край реките и потоците, до 1700 м надморска височина.

_{Употребяема част:}
Кората се събира рано през пролетта (март-април). Кората може да е с дебелина 0,5-2 мм. Употребява се само кора, отлежала една година.

_{Действие:}
Билката притежава слабително или очистително действие в зависимост от дозата. Има и жлъчегонно действие.

И

Иглика-Primula

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение с тъпо, едро назъбени листа с продълговато яйцевидна форма. Коренището е право или извито, сивокафяво, дълго около 10 см и дебело около 5 мм. От всичките му страни излизат многобройни, дълги до 12 см и дебели около 1 мм белезникави коренчета. Повърхността на листата е набръчкана. Цветоносния стрък е цилиндричен, безлистен, на върха завършва с няколко едри цвята, събрани в съцветие. Цъфти рано през пролетта - от март до юни.

_{Разпространение:}
Из храсталаците, горите и ливадите по всички предпланински и планински райони на страната

_{Употребяема част:}
Използват се коренището и корените, цветовете и листата. Коренището с корените се събира преди цъфтеж - през април, и след узряване на семената, когато листата са започнали да жълтеят - през юни. Цветовете се събират през март-юни. Листата се събират през март-май, по време на цъфтеж.

_{Действие:}
Корените притежават отхрачващо действие. Имат известно потогонно и диуретично действие. Засилват стомашната секреция. Върху нервната система действат успокоително.

Изсипливче-Herniaria

_{Описание:}
Едногодишно, двегодишно или многогодишно тревисто растение с полеганало, силно разклонено стъбло, дълго 10-20 см. Листата са срещуположни, приседнали, елипсовидни, целокрайни. Цветовете са дребни, жълтозелени, разположени в групички по 5-12 в пазвите на листата. Цъфти от април до август.

_{Разпространение:}
Расте по сухите, каменисти и тревисти хълмове на цялата страна.

_{Употребяема част:}
Използват се надземните части. Двата вида растения се берат, сушят и опаковат поотделно.

_{Действие:}
Пикочогонно и успокояващо спазмите на гладката мускулатура средство.

Исландски лишей-Cetraria islandica

_{Описание:}
В исландския лишей са обединени два растителни организма - гъба и водорасло, които се намират в симбиоза. Талусът е плосък, неправилно вилужно разклонен, понякога с тръбовидни завити дялове. Горната му повърхност е кафявозелена, а долната - сивобелезникава. По повърхността на талуса се намират плоски, овални, спороносни плодни тела.

_{Разпространение:}
Среща се из гористите и скалисти области на по-високите планини у нас.

_{Употребяема част:}
Използва се талусът на растението, събран в сухо време.

_{Действие:}
Упражнява покривно, защитно и омекчаващо действие върху лигавицата на дихателните пътища и стомашно-чревния канал.

К

Калина-Viburnum

_{Описание:}
Разклонен храст или дърво, високо 1,5-4 м. Кората на старите стъбла и клони е напукана, а на младите е гладка, сивокафява с червеникав отенък. Цветавете са бели събрани в съцветия на върха. Цъфти през май-юни.

_{Разпространение:}
Расте из храсталаците и горите, край потоците в предпланинския и планински пояс на страната.

_{Употребяема част:}
Използва се кората на стъблата и клоните, събрани през ранна пролет. Да не се смесва с черната калина, чиито листа са цели, набръчкани.

_{Действие:}
Кръвоспиращо, успокояващо, хипотензивно

Калуна

_{Описание:}
Вечнозелено храстче със силно разклонено, до 1 м високо стъбло. Листата са дребни, линейно ланцентни и прилегнали към младите клонки. Цветовете са дребни, розови или бели, събрани в гроздовидни съцветия. Цъфти от юни до октомври.

_{Разпространение:}
Расте по сухи и каменливи склонове и край дъбови гори. У нас се среща само в Странджа планина и в Родопите.

_{Употребяема част:}
Използват се цъфтящите клонки.

_{Действие:}
Противовъзпалителен ефект. Увеличава отделянето на урината и предизвиква изпотяване.

Камшик-Agrimonia

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение, с изправено стъбло, високо до 1 м, покрито с твърди власинки. Отделните листчета са продълговато ланцентни, назъбени. Плодът е с неправилна сферична форма. Цъфти през лятото от юни до август.

_{Разпространение:}
Расте навсякъде из храсталаците и ливадите.

_{Употребяема част:}
За лечебна цел се използват облистените надземни части, събрани в период на цъфтеж. Надземната част се отрязва на разстояние до 25 см от върха надолу, като се отстраняват дебелите стъбла. Прецъфтелите стръкове не трябва да се събират.

_{Действие:}
Адстрингентно, запичащо, жлъчегонно, апетитовъзбуждащо, диуретично.

Китайски чай-Camelia sinensis

_{Действие:}
Една от най-широко употребяваните напитки в света. Влиянието му върху организма е свързано със съдържащият се в него кофеин. Той възбужда мозъчната кора, подобрява рефлексната дейност, възбужда дихателния и сърдечно-съдовия център, разширява кръвоносните съдове, усилва сърдечната дейност, повишава артериалното налягане. Упражнява диуретичен ефект, намалява чупливостта на капилярите и подобрява усвояването на аскорбиновата киселина.

Ким-Cuminum cyminum

_{Описание:}
Двегодишно до многогодишно голо тревисто растение. Стъблото е 30-80 см високо, кухо, в горната част разклонено. Цветовете са бели или розови. Плодовете са 4-5 мм дълги, жълтокафяви, продълговато елипсовидни. Цъфти от май до юни.

_{Разпространение:}
Расте из ливади, горски поляни и пасища, по стръмни тревисти склонове в предпланините и планините. У нас се среща в Централна и Западна Стара планина, Витоша, Рила, Западни и Средни Родопи от 700 до 1600 м надморска височина.

_{Употребяема част:}
Използват се плодовете и полученото от тях етерично масло.

_{Действие:}
Карминативно, антисептично, спазмолитично, болкоуспокояващо и стимулиращо секрецията и моториката на стомаха и ЧЕРВАТА.

Конски кестен-Aesculus hippocastanum

_{Описание:}
Високо дърво с конусовидна корана. Стъблото е покрито със сивокафява кора. Листата са срещуположни, сложни. Цветовете са събрани в едри, изправени нагоре гроздовидни съцветия. Плодът е сферична, зелена, покрита с бодли кутийка. Цъфти през април-май. Плодовете узряват през септември-октомври.

_{Разпространение:}
У нас се среща като диворастящ вид в Преславския балкан, на 380-500 м надморска височина. Дървото е защитен растителен вид. Като декоративно дърво присъства навсякъде у нас в паркове и градини.

_{Употребяема част:}
Използват се кората на по-млади стъбла и клони и семената.

_{Действие:}
Венотонично, противовъзпалително капиляроукрепващо и обезболяващо действие. Намалява увеличената склонност към кръвосъсирване и образуване на съсиреци - тромби.

Копитник-Asarum europaeum

_{Описание:}
Това е растение от сем. Копитникови се характеризира с дълго подземно стъбло, което пуска къси, въздушни, изправени разклонения. Те образуват в основата си нещо като големи люспи, след това оформят два кръгловидни листа с широк и блестящ ръб и накрая се намира покритият с власинки черен цвят.

_{Разпространение:}
Среща се рядко в Франция, но расте на различни месат в Централна Европа, Източен Сибир и Мала Азия.

_{Употребяема част:}
Цялото растение в прясно състояние.

_{Действие:}
Дрогата притежава отхрачващо, диуретично и успокояващо нервната система действие. Предизвиква повръщане.

Копър-Anethum graveolens

_{Описание:}
Едногодишно растение с набраздено кухо стъбло.Цветовете са жълти. Плодовете са 3-5 мм дълги, яйцевидни, двесеменни. Цъфти през юли - август.

_{Разпространение:}
Расте като диворастящо само в южната част на Черноморското крайбрежие и край р.Дунав. Отглежда се в цялата страна.

_{Употребяема част:}
За лечебни цели се използват зрелите плодове и цялата цъфтяща надземна част в свежо състояние.

_{Действие:}
Газогонно, потискащо централната нервна система. Действа успокояващо до сънотворно.

Кориандър-Coriandrum sativum

_{Описание:}
Едногодишно растение с 30-70 см високо, фино набраздено, голо, кухо стъбло. Цветовете са бели или розови. Плодовете са кълбовидни или елипсовидни, 2-5 мм в диаметър. Цъфти през юни и юли.

_{Разпространение:}
Отглежда се главно в Първомайско и Асеновградско. Много рядко се среща подивяло като плевел из посеви и градини.

_{Употребяема част:}
Използват се плодовете и полученото от тях етерично масло.

_{Действие:}
Карминативно, апетитовъзбуждащо, спазмолитично, болкоуспокояващо и стимулиращо секрецията и моториката на стомаха и ЧЕРВАТА. Притежава известно откашлично действие.

Котенце (съсънка)-Pulsatilla

_{Описание:}
Многогодишно тревисто копринесто влакнесто растение, с 10-50 см високо стъбло. Стъбловите листа са приседнали. Цветовете са тъмнопурпурни, червени или бледовиолетови. Цъфти март-май.

_{Разпространение:}
Расте по сухи каменисти места. У нас се среща само из Витоша и Люлин до 800 м надморска височина.

_{Употребяема част:}
Използва се надземната част.

_{Действие:}
Спазмолитичен ефект. Местно дразнещо действие, предизвикващо нахлуване на кръв към раздразнените места.

Кукуряк-Helleborus odorus

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение с хоризонтално, пълзящо, разклонено коренище. Стъблата са изправени, до 40 см високи. Цветовете са жълтозелени, 5-7 см в диаметър, увиснали. Плодът е сборен. Цъфти рано през пролетта от февруари до май.

_{Разпространение:}
Расте в гори, храсталаци и по поляни в по предпланини и планини до 1500 м надморска височина в много райони на страната.

_{Употребяема част:}
Използват се коренището с корените.

_{Действие:}
Сърдечно засилващо действие. Има диуретично действие, успокоява нервната система, стимулира перисталтиката на ЧЕРВАТА и има очистително действие.

Коприва-Urtica Urens

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение, високо до 150 см, с дълго пълзящо коренище. Стъблото е четириръбесто, изправено, вдървено в основата. Листата са срещуположни, продълговати, сърцевидни. Цялото растение е покрито с парливи власинки. Цветовете са еднополови, дребни, жълтозелени. Цъфти от май до септември.

_{Разпространение:}
Широкоразпространено растение из цялата страна

_{Употребяема част:}
С лечебна цел се използват листата и коренищата. Листата се събират от май до септември, а коренищата от септември до ноември. Стъблата се окосяват и листата се обират, докато растението е още свежо. Коренищата се изчистват от пръст и тънки коренчета и се измиват веднага.

_{Действие:}
Кръвоспиращо, диуретично, омекчаващо, антианемично

Къпина-Rubus caesius

_{Описание:}
Бодливи, храсталовидни растения с дълги полегати или катерливи стъбла и добре развити коренища. Цветовете са бели, събрани в гроздовидни съцветия. Чашката е петделна. Плодът е сборен, състои се от голям брой месести костилкови плодчета. Вкусът му е възкисел и с приятна миризма. Цъфти от май до август.

_{Разпространение:}
Расте из горите, храсталаците, поляните, по предпланински и планински склонове на цялата страна.

_{Употребяема част:}
За лечебни цели се използват листата и корените. Листата се събират през лятото, а корените от септември до ноември.

_{Действие:}
Запичащо, кръвоспиращо, противовъзпалително, фитонцидно.

Л

Лавандула-Lavandula vera

_{Описание:}
Силно разклонен, 30-80 см висок полухраст с многобройни възходящи или изправени стъбла. Цветоносните клонки са четириръбести. Листата са срещуположни. Цветовете са синьовиолетови, събрани по 6-10 в лъжливи прешлени, образуващи класовидни съцветия. Цъфти юли-август.

_{Разпространение:}
Отглежда се главно в Карловско и Казанлъшко, а също и в други райони на страната с надморска височина до 1000 м.

_{Употребяема част:}
Използват се цветовете и полученото от тях етерично масло.

_{Действие:}
Има успокояващо нервната система действие, премахва спазмите на гладката мускулатура, има и болкоуспокояващо и дезинфекционно действие.

Лазаркиня-Asperula

_{Описание:}
Тревисто многогодишно растение с изправено, гладко, разклонено стъбло, високо до 50 см. Листата са елипсовидно ланцентни. Цветовете са дребни, бели, събрани в щитовидни съцветия. Плодът е сух, покрит с твърди кукести четинки. Цъфти през април-май.

_{Разпространение:}
Среща се в сенчестите гори в предпланинските и планинските райони на страната.

_{Употребяема част:}
За лечебна цел се използват надземната част.

_{Действие:}
Пикочогонно и леко противовъзпалително при заболявания на пикочните пътища.

Лайка-Chamomilla suaveolens

_{Описание:}
Едногодишно тревисто растение. Стъблото е изправено, високо до 50 см. Цялото растение и особено цветните кошнчки имат характерна приятна миризма и остър, възгорчив вкус. Цъфти от май до август.

_{Разпространение:}
Расте по ливади, поляни, пасища, около населени места из цялата страна.

_{Употребяема част:}
За лечебна цел се използват цветните кошнички. Брането се извършва ръчно или със специални гребени.Цветовете се откъсват с дръжка,не по-дълга от 3 см.

_{Действие:}
Противовъзпалително, антисептично, болкоуспокояващо, спазмолитично, ранозаздравяващо, успокояващо, потогонно и други действия.

Латинка-Tropaeolum majus

_{Описание:}
Едногодишно тревисто растение. Стъблото е силно разклонено. Листата са щитовидни с целокрайна петура. Цветовете са единични, червенооранжеви или жълти с дълги дръжки. Плодът е кутийка, разпукваща се на 3 едносеменни дяла. Цъфти от юни до септември.

_{Разпространение:}
У нас се среща като декоративно растение в градините.

_{Употребяема част:}
Използват се цъфтящите стръкове.

_{Действие:}
Антисептично на пикочните и дихателните пътища, противокашлично, антиревматично.

Левурда (мечи лук)-Allium ursinum

_{Описание:}
Многогодишно луковично растение с продълговата, около 1 см дебела, единична луковица. Стъблото е 15-40 см високо, тристенно. Листата са две, елипсовидно ланцентни заострени на върха. Цъфти през април-юни.

_{Разпространение:}
Расте из цялата страна в сенчести широколистни гори до 1200 м надморска височина.

_{Употребяема част:}
Използват се стръковете и луковиците.

_{Действие:}
Разширяване на кръвоносните съдове. Снижава артериалното налягане, намалява нивото на холестерола в кръвта и отлагането му в стените на кръвоносните съдове, усилва сърдечните съкращения и забавя сърдечния ритъм. Притежава силно фитоцидно действие - убива причинителите на различни инфекционни заболявания (стрептококи, стафилококи, причинители на грипа, на дизентерията и др.)

Лечебен жаблек (конски ребра)

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение, с голо, гладко, 0,5-1,5 м високо стъбло. Цветовете са синкавовиолетови, събрани в гроздовидни съцветия. Цъфти от май до август.

_{Разпространение:}
Расте из влажни сенчести места, нарядко из цялата страна до 1300 м надморска височина.

_{Употребяема част:}
Използват се цъфтящите надземни части.

_{Действие:}
Снижава съдържанието на захар в кръвта. Диуретично, потогонно. Увеличава млечната секреция.

Лен-Linum usitatissimum

_{Описание:}
Едногодишно тревисто растение, отглеждано предимно като влакнодайна култура. Стъблото е тънко, цилиндрично, 30-120 см високо. Листата са последователни, на върха заострени, 2-4 см дълги. Тичинките са 5. Плодникът е почти кълбовидна, обикновено десетсеменна кутийка. Семената са продълговато яйцевидни, сплескани, 4-6 мм дълги, кафяви, гладки, лъскави. Цъфти през юни и началото на юли, а плодовете узряват през юли-август.

_{Употребяема част:}
Използват се лененото семе, събрано в пълна зрелост. За лечебни цели се предпочита едросеменният маслодаен лен. Приложение намира и лененото брашно и лененото масло.

_{Действие:}
Лененото семе има слабително и омекчаващо действие.

Липа

_{Описание:}
Високи дървета, разклонени с гъста корона. Листата са последователни с неправилна сърцевидна форма. Цветовете са събрани в полусенник. Съцветията на дребнолистната и среднолистната липа са дребни, обикновено са 5-7, дори до 15 цвечета, а на едролистната 2-5 едри цветчета. Дребнолистната липа цъфти най-късно към средата на лятото - след едролистната и сребролистната.

_{Разпространение:}
Сребролистната липа е най-широко разпространена у нас. Останалите два вида са разпространени по-рядко в горите, по каменистите склонове на предпланините и планините. Отглеждат се и като декоративни дървета.

_{Употребяема част:}
Използват се съцветията с и без присъцветниците, събрани по време на цъфтене.

_{Действие:}
Липовия цвят притежава потогонно, леко дезинфекционно, противоспастично, противовъзпалително и диуретично действие.

Лопен-Tilia

_{Описание:}
Двегодишни мъхесто-влакнести тревисти растения. Цветовете са жълти, събрани на върха на стъблото в многоцветни силно удължени класовидни гроздовидни съцветия. Чашката и венчето са петделни. Тичинките са 5, сраснали за венчето. Плодът е многосеменна кутийка. Цъфтят юни-август.

_{Разпространение:}
Срещат се по сухи тревисти места, песъчливи и каменливи склонове, из редки храсталаци, по необработваеми площи из цялата страна.

_{Употребяема част:}
Използва се венчето с прикрепените към него тичинки без чашката.

_{Действие:}
Има омекчаващо, противовъзпалително и отхрачващо действие, дължащо се на съдържащите се в него сапонини и слузно вещество.

М

Магданоз-Petroselinum sativum

_{Описание:}
Двегодишно тревисто растение. Приосновните и долните стъблови листа са с дълги дръжки. Цветовете са жълтозелени, събрани в сложни сенници. Плодовете са широко яйцевидни, 2,5-3 мм дълги. Цъфти през юли-август.

_{Разпространение:}
Отглежда се в градините из цялата страна. Произхожда от Средиземноморската област.

_{Употребяема част:}
За лечебни цели се използват плодчетата, листата и корените.
_{Действие:}

Апетитовъзбуждащо, газогонно, пикочогонно и тонизиращо матката.

Малина-Rubus idaeus

_{Описание:}
Полу-храст, достигащ на височина до 1-1,5 м. Листата са тройни или перести с 5-7 листчета, отгоре зелени, отдолу сребристосиви. Цветовете са бели с дълги дръжки. Плодът е сборен, съставен от многобройни червени костилкови плодчета. Цъфти май-юли, а плодовете узряват юли-август.

_{Разпространение:}
Из гори и храсталаци от равнините до високите части на планините в цялата страна.

_{Употребяема част:}
Използват се листа и плодовете

_{Действие:}
В прясно състояние или под формата на сок или сироп плодовете на малината са приятно витаминозно, потогонно и тонизиращо средство.

Мак полски (кадънка)-Papaver rhoeas

_{Описание:}
Едногодишно растение с бял млечен сок. Стъблото е 20-90 см високо. Листата са перести. Цветовете са яркочервени, по-рядко розови или бели, с 10-20 см дълги дръжки. Чашката е двулистна. Венчето е четирилистно. Тичинките са многобройни. Цъфти от май до август.

_{Разпространение:}
Среща се най-често като плевел, особено в житните култури, но също и по сухи тревисти места, в равнините и предпланините до 1000 м надморска височина.

_{Употребяема част:}
Използват се венечните листа.

_{Действие:}
Цветовете на полския мак притежават омекчаващо и противокашлично действие.

Маточина (лимонче)-Melissa officinalis

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение с приятна лимонена миризма. Стъблото е четириръбесто, разклонено, 30-80 см високо, покрито с жлезисти и прости власинки. Цветовете са бледожълти, бели или розови. Листата са срещуположни, с дръжки, широко яйцевидно ромбични или продълговати. Плодът е съставен от 4 едносеменни, яйцевидни орехчета. Цъфти юни-септември.

_{Разпространение:}
Расте из храсталаци и редки гори по тревисти и каменисти места из цялата страна.

_{Употребяема част:}
Използват се листата и цъфтящите връхни части на стъблото.

_{Действие:}
Успокоява нервната система, има спазмолитично-антиспастично, болкоуспокояващо и противогърчово действие. Стимулира апетита и процесите на ХРАНОСМИЛАНЕТО, потиска гаденето и повръщането.

Мащерка-Thymus

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение или полухраст с пълзящи или полегнали стъбла и възходящи цветоносни клонки, високи до 20 см. Цветовете са розови, лилави или бели, събрани в съцветия. Чашките и венчето са двуустни. Цъфти през юни-септември.

_{Разпространение:}
Има голям брой видове и форми, които трудно се различават. У нас са разпространени около 15 вида. Срещат се по тревисти и скалисти припечни места из горските поляни и пасища, а по-рядко в ливадите из цялата страна. Най-широко са разпространени в предпланинските и средно високите части на планината.

_{Употребяема част:}
Използват цъфтящите надземни части.

_{Действие:}
Поради богатото съдържание на етерично масло притежава отхрачващо, антисептично, противовъзпалително, спазмолитично и газогонно действие. Има известно болкоуспокояващо действие, успокоява нервната система.

Медуница (меча пита)-Pulmonaria officinalis

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение с право, 15-30 см високо стъбло, покрито с четинести власинки. Приосновните листа, развиващи се през лятото са с дълги до 15 см дръжки и имат характерни белезникави петна. Стъбловите листа са последователни и много по-дребни. Цветовете са с дълги дръжки, увиснали, отначало розовочервени а след това синьовиолетови. Цъфти през от март до май.

_{Разпространение:}
Расте из сенчести храсталаци и влажни широколистни гори в предпланинския и планински пояс на цялата страна. Отглежда се понякога и като декоративно растение.

_{Употребяема част:}
Използват се листата и цъфтящите надземни части. Да не се смесва с другите 3 вида медуници, които са разпространени у нас, на които листата са винаги без петна!

_{Действие:}
Противовъзпалително, омекчаващо и диуретично действие поради наличието на слузни вещества.

Мечо грозде-Arctostaphylos uva-ursi

_{Описание:}
Вечнозелено пълзящо храстче с приповдигащи се крайни разклонения. Листата са последователни, с къси дръжки, с клиновидна основа, кожести, целокрайни. Цветовете са бели или розови, разположени на върха на стъблото. Чашката и венчето са петделни. Плодът е яркочервен. Цъфти през юни-юли.

_{Разпространение:}
Расте по сухи каменливи и скални поляни в пояса на иглолистните гори в почти всички наши по-високи планини.
_{Употребяема част:}
Използват се листата.

_{Действие:}
Успокоява болката и подпомага изхвърлянето на песъчинките от пикочните пътища. Дезинфекция на пикочните пътища при хроничен цистит.

Момина сълза-Convallaria majalis

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище. Цветоносното стъбло е 15-30 см високо, тънко, неразклонено, безлистно. Листата са приосновни към върха заострени. Съцветието е връхно. Цветовете са бели. Цъфти през април-юни.

_{Разпространение:}
Расте из светли широколистни гори и храсталаци, в равнините и планините от 100 до 1400 м надморска височина из цялата страна. Отглежда се често из градините като декоративно растение.

_{Употребяема част:}
Използват се стръковете и листата.

_{Действие:}
Усилва сърдечните съкращения, забавя сърдечната дейност, премахва неприятните усещания в областта на СЪРЦЕТО, нормализира кръвообръщението. Успокоява нервната система, увеличава диурезата.

Момкова сълза-Polygonatum

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение с дебело, месесто, хоризонтално коренище. Стъблото е ръбесто, ивито, високо 30-70 см. Цветовете са единични. Плодът е черна ягода. Цъфти през май-юни.

_{Разпространение:}
Расте из горите и храсталаците на цялата страна.
_{Употребяема част:}
Използва се коренището в пресен или изсушен вид.

_{Действие:}
Ранозаздравяващо, кръвоспиращо, болкоуспокояващо.

Морков-Daucus carota

_{Описание:}
Двегодишно културно растение. Кореноплодът е оранжев, с различна форми и големина в зависимост от сорта. Цветовете са бели. Цъфти през юли-септември.

_{Разпространение:}
Отглежда се като зеленчуково растение в цялата страна. Повсеместно разпространен у нас по сухи и тревисти места е дивия морков, който е с тънък, белезникав корен.

_{Употребяема част:}
Използват се плодовете и свежия кореноплод.

_{Действие:}
Има диуретично действие. Средство против глисти. От плодовете на моркова е получен препарат, притежаващ спазмолитично действие.

Мъжка папрат

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение с едро, до 30см дълго, дебело хоризонтално коренище. Листата са до 1 м дълги, два пъти пересто нарязани. Спорите узряват през август-септември.

_{Разпространение:}
Расте из влажни, сенчести гори и храсталаци в планините до 1800 надморска височина.

_{Употребяема част:}
За лечебна цел се използва коренището, което се изважда през есента или в ранна пролет. Да не се смесва с коренището на женската папрат.

_{Действие:}
Коренището съдържа производни, които потискат нервната система, мускулната и сърдечната дейност, дразнят лигавиците и предизвикват възпаление.
Никога да не се приема без лекарско назначение и надзор.

Н

Нар-Punica granatum

_{Описание:}
Силно разклонен храст или дърво със срещуположни кожени листа. Цветовете са едри, 2-4,5 см в диаметър. Тичинките са многобройни. Плодът е сферична ягода с диаметър 10-15 см. обвит с твърда кожеста обвивка и кисело-сладък вкус. Цъфти през лятото

_{Разпространение:}
Като градинско растение в южните райони на страната ни.

_{Употребяема част:}
За лечебна цел се използват кората на стъблото, клоните и корените, както и кората от плодовете на нара.

_{Действие:}
Противоглистно, адстрингентно.

Невен-Calendula officinalis

_{Описание:}
Едногодишно светлозелено тревисто растение. Стъблото е 30-50 см високо, изправено. Листата са последователни. Съцветното легло е голо, плоско. Плодовете са твърде разнобразни по форма и размери плодосемки, най-често сърповидно или дъговидно извити Цъфти от юни до късна есен.

_{Разпространение:}
Произхожда от Средиземноморската област. Отглежда се като декоративно растение.

_{Употребяема част:}
За лечебна цел се използват цветните кошнички.

_{Действие:}
Доказано противомикробно действие и способност да ускорява заздравяването на рани.

О

Обикновен здравец

П

Пача трева-Vicia narbonensis

_{Описание:}
Едногодишно растение с изправени, възходящи или полегнали гъсто облистени стъбла, 20-60 см дълги. Цветовете са бели, розови или червени, разположени пазвите на листата. Околоцветникът е петделен. Тичинките са 8. Плодът е тъмнокяфяв до почти черно, матово с грапава повърхност тристенно орехче. Цъфти май-октомври.

_{Разпространение:}
Среща се предимно по тревисти места, край пътища и огради, из дворове и градини, а също и като плевел из посевите до 1200 м надморска височина в цялата страна.

_{Употребяема част:}
Използва се надземната част.

_{Действие:}
Запичащо, кръвоспиращо, пикочогонно.

Петнист бял трън

_{Описание:}
Едногодишно или двегодишно бодливо растение. Стъблото и 20-150 см високо, право, неразклонено, почти голо. Стъбловите листа са по-дребни и по-слабо наделени, твърди, до 8 мм дълги бодли. Всички цветове са тръбести, пурпурночервени. Плодосемките са продълговато яйцевидни, лъскави. Цъфти юни-август.

_{Разпространение:}
Расте предимно в южните части на страната, но сравнително рядко.

_{Употребяема част:}
Използват се плодосемките.

_{Действие:}
Жлъчегонно, слабително, тонизиращо.

Пирей

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение със силно развито, пълзящо, шнуровидно начленено коренище. Стъблата са цилиндрични, гладки, голи. Листата са линейни, плоски. Цветовете са събрани в 10-15 см дълъг сложен двуреден клас. Цъфти юни-август.

_{Разпространение:}
Расте по тревисти песъчливи места, из ливади и пасища, и като опасен плевел из нивите и лозята в цялата страна до 1600 м надморска височина.

_{Употребяема част:}
Използват се коренищата.

_{Действие:}
Противовъзпалително и пикочогонно.

Подбел

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение с тънко, дълго, разклонено коренище. Листата са с дълги дръжки, почти кръгли, 10-20 см в диаметър, в основата сърцевидни. Цветовете са златистожълти - крайните са езичести, а средните са тръбести. На върха на всяко стъбло се образува по една цветна кошничка, до 2 см в диаметър. Цъфти от февруари до април.

_{Разпространение:}
Расте по влажни места, най-често край брегове на реки и потоци, а също из влажни ниви в цялата страна.

_{Употребяема част:}
Използват се листата и цветните кошнички. Да не се смесва с видовете чобанка, листата на които са влакнести отгоре.

_{Действие:}
Листата са средство против кашлица и задух. Притежават омекчаващо, отхрачващо и противовъзпалително действие.

Поточарка

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение, в основата с полегнало и вкореняващо се във възлите стъбло, нагоре възходящо до изправено, 10-60 см високо. Листата са нечифтоперести. Цветовете са бели, разположени в гроздовидни съцветия. Плодът е тясно, елипсовидна, сърповидно извита шушулка. Цъфти май-юли.

_{Разпространение:}
Расте край извори, планински потоци, реки, езера и други водоеми из цялата страна до 1500 м надморска височина.

_{Употребяема част:}
Използва се цъфтящата надземна част в свежо състояние.

_{Действие:}
Има данни, че дрогата води до снижаване нивото на кръвната захар. Притежава отхрачващо и противоскорбутно действие.

Пресечка

_{Описание:}
Едногодишно, силно разклонено, паяжино влакнесто растение. Стъблото е 10-60 см високо с множество приповдигащи се клонки. Листата са продълговати, пересто нарязани, бодливо назъбени. Цветните кошнички са широко яйцевидни, до 2-3 см в диаметъ, разположени единично на върха на стъблото и разклоненията. Всички цветове са тръбести, жълти; външните са безплодни, триделни, а вътрешните са двуполови, петделни с тесни дълги дялове. Плодовете са цилиндрични, надлъжно наребрени, жълтокафяви, 6-8 мм дълги.

_{Разпространение:}
Расте по сухи и тревисти места. У нас се среща по Черноморското крайбрежие, Странджа, Източни и Средни Родопи, Югоизточна България и южната част на Струмската долина.

_{Употребяема част:}
Използват се стръковете, събрани по време на цъфтеж заедно с приосновните листа.

_{Действие:}
Билката тонизира функциите на стомаха, възбужда апетита, засилва жлъчната секреция, подобрява ХРАНОСМИЛАНЕТО. Приписва и се способността да улеснява излъчването на пикочната киселина. Експериментално е установено, че подобрява кръвообръщенето в някои съдови области, стимулира работата на сърцето, успокоява централната нервна система.

Пчелник

_{Описание:}
Многодишно, сивозелено тревисто растение. Стъблото е до 50 см високо, четириръбесто, разклонено. Листата са срещуположни с дръжки, кръгли до широко елипсовидни, назъбени. Цветовете са бели. Тичинките са 4, затворени в тръбицата на венчето. Плодът се разпада на 4 продълговати тристенни орехчета. Цъфти от юни до септември.

_{Разпространение:}
По тревисти и буренливи места из цялата страна.

_{Употребяема част:}
Използва се надземната част, събрана по време ва цъфтеж. Стръковете се отрязват на около 20 см от върха. Да не се смесва с другите видове от този род, срещащи се у нас.

_{Действие:}
Спазмолитично, жлъчегонно, противокашлично.

Р

Ранилист

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение с почти хоризонтално коренище. Стъблото е право, четириръбесто. Листата са продълговати. Цветовете са розовочервени, събрани в гъсти класовидни съцветия. Чашката е петделна. Цъфти през юни-август.

_{Разпространение:}
Расте по тревисти места и из храсталаците в цялата страна.

_{Употребяема част:}
Използват се стръковете и коренището.

_{Действие:}
Възбужда апетита и подобрява ХРАНОСМИЛАНЕТО.

Ревен

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение с късо многоглавесто коренище и дълги до 1 м месести корени. Стъблото е право, до 2 м високо. Цветовете са бели, розови или червени, събрани в съцветия. Цъфти през юли-август.

_{Разпространение:}
Родината му е Централен Китай. У нас се отглежда само като декоративно растение.

_{Употребяема част:}
Използват се коренищата с корените.

_{Действие:}
В малки дози подобрява ХРАНОСМИЛАНЕТО, като увеличава стомашната секреция и тонизира мускулатурата на храносмилателните органи. В по-големи дози действа слабително или очистително.

Резене ( див копър)

_{Описание:}
Многогодишно или двегодишно растение с 1 до 2,5 м високо, силно разклонено стъбло. Листата са последователни. Цветовете са жълти. Плодовете са 5-10 мм дълги и 2-3 мм широки, продълговати цилиндрични. Цъфти от юли до септември.

_{Разпространение:}
Културно растение, но в някои части на страната се среща подивяло.

_{Употребяема част:}
Използват се плодовете и етеричното масло.

_{Действие:}
Газогонно, апетитовъзбуждащо, слабително, откашлично, диуретично.

Репей

_{Описание:}
Двегодишно тревисто растение с вретеновиден месест корен, сивокафяв отвън и бял и сочен отвътре. Стъблото е високо до 1,5 м, силно разклонено. Цветовете са двуполови с тръбесто венче. Плодовете са леко сплеснати. Цъфти през лятото.

_{Разпространение:}
Расте по влажни, необработени и буренливи места, из гори и храсталаци в цялата страна.

_{Употребяема част:}
За лечебна цел се използва коренът.
_{Действие:}
Стимулиращо върху обмяната на веществата, усилва клетъчния растеж. Има диуретично, потогонно и дезинфекционно действие.

Риган

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище. Стъблата са 30-80 см високи, изправени. Листата са срещуположни с дръжки. Цветовете са много дребни, светлочервени или розововиолетови. Събрани са в класовидни групи, които образуват щитчета. Чашката е тръбеста с 5 зъбчета. Венчето е двуустно. Цъфти през юли-септември.

_{Разпространение:}
Из храсталаци, по каменливи места и в редки гори предимно в предрпланините и планините из цялата страна до 1600 м надморска височина.

_{Употребяема част:}
Използват се цветоносните връхни части събрани по време на цъфтеж, като се отрязват на около 20 см от върха.

_{Действие:}
Поради съдържанието на етерично масло притежава отхрачващо, антисептично и успокояващо нервната система действие. Стимулира секрецията на потните, храносмилателните и бронхиалните жлези, засилва перисталтиката на ЧЕРВАТА, възбужда апетита.

Розмарин

_{Описание:}
Вечнозелен силно разклонен храст, достигащ до 2 м височина, с изправени или приповдигащи се клонки. Цветовете са виолетови, бледосини или бели, събрани в къси гроздовидни съцветия. Тичинките са само 2. Плодът при узряване се разпада на 4 кафяви орехчета. Цъфти от май до юли.

_{Разпространение:}
У нас се отглежда като декоративно растение, главно по Черноморското крайбрежие. Произхожда от средиземноморската област.

_{Употребяема част:}
Използват се листата и младите облистени клонки, събрани по време на цъфтеж.

_{Действие:}
Антидиарично, обезболяващо, противовъзпалително, жлъчегонно.

Ружа лечебна

_{Описание:}
Многогодишно сивозелено тревисто растение с късо дебело коренище и дълги до 50 см белезникави корени. Листата са последователни, 5-15 см дълги, с дръжки. Цветовете са бледорозови до почти бели, 2-3 см в диаметър, с къси дръжки. Плодът е плосък, дисковиден. Цъфти през юли-август.

_{Разпространение:}
По влажни крайречни и мочурливи места в цялата страна.

_{Употребяема част:}
Използват се корените, листата и цветовете. Корените се изваждат през есента. Предпочитат се корените от двегодишни растения. Още докато са свежи, се обелва външната кора и се нарязват на късове. Листата се берат през лятото, преди да започнат да жълтеят, а цветовете в началото на цъфтежа.

_{Действие:}
Притежава омекчаващо, противовъзпалително и отхрачващо действие.

С

Седефче-ruta graveolens

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение с характерна неприятна миризма. Стъблата са прави, в основата вдървеняващи, голи, разклонени, 15-60 см високи. Листата са последователни. Цветовете са жълти, събрани в рехави щитовидни съцветия. Плодът е 4-5 гнездна разпуклива кутийка. Цъфти през май-август.

_{Разпространение:}
Расте по сухи, каменливи и скалисти места, из храсталаци и редки гори по Черноморското крайбрежие, Североизточна България, Дунавската равнина, Източните и Средните Родопи и в Тракийската низина до 400 м надморска височина. Култивира се често и като декоративно растение в цялата страна.

_{Употребяема част:}
Използват се цъфтящите връхни клонки.

_{Действие:}
Нервноуспокояващо и болкоуспокояващо действие.

Селим

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение с жълтокафяв, месест, вретеновиден корен и голо, кухо, до 2 м високо стъбло. Листата са сложни, перести. Цветовете са бледожълти, събрани в сложни сенници. Плодовете са жълтокафяви, елипсовидни. Цъфти през лятото.

_{Разпространение:}
Култивира се из градините. Произхожда от Западна Азия.

_{Употребяема част:}
Използват се корените.

_{Действие:}
Пикочогонно, засилва жлъчната секреция

Сена (касия)

_{Описание:}
Малки храсти, високи до 1 м. Листата са сложни, 2-3 см дълги и 5-10 см широки. Цветовете са жълти, събрани в гроздовидни съцветия. Плодът е плосък, кожест, слабо извит, кафяв боб, 3-5 см дълъг и 1,5-2,5 см широк.

_{Разпространение:}
Култивира се в Африка и Индия.

_{Употребяема част:}
Използват се листчетата на сложния лист и плодовете, известни с народното название майчин лист.

_{Действие:}
Слабително, диуретично.

Синя жлъчка (цикория)

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение с месест вретеновиден корен. Стъблата са ръбести, изправени, 30-120 см високи. Всички цветове са езически, светлосиви, рядко бели или розови. Плодът е с 5 неясни ребра и коронка. Всички части на растението са с млечен сок. Цъфти от юни до октомври.

_{Разпространение:}
Расте по сухи тревисти места из цялата страна.

_{Употребяема част:}
Използват се корените, извадени през есента и стръковете.

_{Действие:}
Тонизиращо храносмилателната система, апетитовъзбуждащо, жлъчегонно, слабително. Има известно диуретично действие.

Синя метличина

_{Описание:}
Тревисто 1-годишно растение, високо до 1 м., с разклонено стъбло, покрито с власинки, които му придават белезникав цвят, с целокрайни, линейно ланцетни листа. Цветовете са сини, събрани в единични цветни кошнички, външните са фуниевидни, а вътрешните са тръбести. Цъфти в началото на лятото.

_{Разпространение:}
Расте като плевел сред посевите и по тревисти места. Разпространено е в цялата страна.

_{Употребяема част:}
За лечебна цел се използват само сините цветове, без обвивните листчета на кошничката. Сушат се на сянка или в сушилни, защото цветовете избледняват при сушене на слънце и загубват терапевтичната си стойност.

_{Действие:}
Апетитовъзбуждащо, жлъчегонно и диуретично.

Сладка папрат

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение с хоризонтално, пълзящо коренище, често разположено и над земята, покрито с кафяви, заострени на върха люспи. Листата са 10-40 см дълги, разположени почти вертикално. Сорите са кръгли, разположени в две редици. Образуват се през юли-август.

_{Разпространение:}
Расте по влажни сенчести скали и каменливи места в горите из цялата страна.

_{Употребяема част:}
Използват се коренището събрано през есента.

_{Действие:}
Коренището на сладката папрат действува омекчаващо и противокашлично. Притежава още жлъчегонно, лаксативно (очистително) и пикочогонно действие.

Сладник (сладък корен)

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение с късо, дебело коренище и силно разклонена коренова система, с дълги до няколко метра корени. Стъблата са до 1 м високи, изправени. Листата са с къси дръжки, последователни 5-20 см дълги, елипсовидни до яйцевид. Цветовете са бледовиолетови, събрани в редки гроздовидни съцветия. Тичинките са 10. Плодът е 2-3 см дълъг, линейно продълговат, сплескан боб. Цъфти през юни и юли.

_{Разпространение:}
Расте по сухи тревисти места в Дунавската равнина, край р.Дунав - Свищовско, източно от Никопол, при Сомовит.
_{Употребяема част:}

Използват се корените, обелени от външната кафява кора.
_{Действие:}
Омекчаващо, противовъзпалително, отхрачващо, спазмолитично, капиляроукрепващо и противоязвено.

Сминдух

_{Описание:}
Едногодишно растение с възходящи или изправени, 10-40 см високи, кухи стъбла. Цветовете са единични или на групи. Плодът е широко линен, 6-10 см дълъг боб. Цъфти май-юни.

_{Разпространение:}
Отглежда се в градините като подправка и декоративно растение. Произхожда от Югоизточна Азия.

_{Употребяема част:}
Използват се семената.

_{Действие:}
Стимулира обмяната на веществата, снижава нивото на кръвната захар. Подобрява апетита. Възстановява силите на организма.

Смокиня

_{Описание:}
Ниско дърво, или храст със светлосива кора. Листата са едри. Плодовете са орехчета, затворени в месеста част на лъжливия плод. Цъфти през април-май.

_{Разпространение:}
Култивира се в топлите части на страната, среща се и подивяло по Черноморското крайбрежие и южната част на Струмската долина.

_{Употребяема част:}
Използват се плодовете, които се събират най-често след узряване.

_{Действие:}
Леко слабително,противокашлично, противогъбично, диуретично.

Смрадлика (тетра)

_{Описание:}
Храст, висок до 2 м, или малко дърво, достигащо до 4 м. Листата са последователни, 3-8 см дълги, яйцевидни с дълги дръжки. Цветовете са зеленикави, събрани в съцветие метлица. Плодът е сух, едносеменен. Цъфти май-юни.

_{Разпространение:}
Расте из храсталаци и дъбови гори, по сухи и каменливи места почти из цялата страна до 800 м надморска височина.

_{Употребяема част:}
Използват се листата.

_{Действие:}
Адстрингентно, противовъзпалително и кръвоспиращо.

Т

Телчарка-Polygala vulgaris

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение с приповдигащи се стъбла. Листата са последователни. Съцветието е грозд с 20-50 цвята. Цветовете са пурпурночервени, синьовиолетови или бели. Цъфти през юни-юли.

_{Разпространение:}
Расте по тревисти места и в ливадите, предимно в предпланинския пояс из цялата страна.

_{Употребяема част:}
Използват се коренищата и корените.

_{Действие:}
Корените имат секретолитично и отхрачващо действие - усилват секрецията на бронхиалните жлези и съдействуват за по-лесното изхвърляне на гъсти бронхиални секрети.

Трабузан (бабини зъби)-Tribulus terrestris

_{Описание:}
Едногодишно тревисто растение с многобройни тънки, разклонени, пълзящи стъбла, дълги 10-60 см, покрити с власинки. Листата са чифтоперести. Цветовете са дребни, единични. Цъфти и образува плодове през юли-октомври.

_{Разпространение:}
Расте по песъчливи и каменливи места, като плевел из лозята и други окопни култури. Среща се навсякъде в по-топлите части на страната.

_{Употребяема част:}
Използва се надземната част, отрязана по време на цъфтене.

_{Действие:}
Стимулиращо половата сфера, диуретично, лаксативно и противогъбично.

Трицветна теменуга

_{Описание:}
Едногодишно или двугодишно тревисто растение с 10-40 см високо стъбло. Листата са тъпо назъбени. Цветовете са единични, 2-3 см дълги. Чашката и венчето са петлистни. Цъфти от май до септември.

_{Разпространение:}
Расте по тревисти места из ливади и пасища, в храсталаци и като плевел в обработваеми площи до 1800 м надморска височина.

_{Употребяема част:}
Използва се надземната част, събрана по време на цъфтеж. Да не се смесва с останалите около 30 вида от този род, разпространени у нас!

_{Действие:}
Ползва се с името на добро отхрачващо средство. Притежава също противовъзпалително и диуретично действие.

Трънка-Prunus spinosa

_{Описание:}
Силно разклонен бодлив храст, висок 1-3 м, с тъмносива кора. Листата са елипсовидни до обратно яйцевидни. Цветовете са бели, единични 1,5-2 см в диаметър. Плодът е костилков, тъмносив със стичивокисел вкус. Цъфти преди разлистването през март-април.

_{Разпространение:}
Из храсталаци, по слогове в зоната на дъбовите гори, в низините и планините на цялата страна до 1200 м надморска височина.

_{Употребяема част:}
Използват се цветовете и плодовете.

_{Действие:}
Запичащо, противовъзпалително.

Х

Хвойна обикновена (смрика)-Juniperus communis

_{Описание:}
Вечнозелен двудомен храст или малко дърво, високо до 8 м. Листата са 1-1,5 см дълги, шиловидни, бодливи, разперени. Месестите шишарки са кълбовидни, синкавочерни. Цъфти през май-юни, а семената узряват през есента на следващата година.

_{Разпространение:}
Расте по сухи и каменисти склонове главно в планините до 1700 м надморска височина.

_{Употребяема част:}
Използват се шишарките - галбулите.

_{Действие:}
Диуретично, противовъзпалително, спазмолитично, нервноуспокояващо.

Хвощ полски-Equisetum arvense

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение с дълго разклонено коренище и два вида надземни стъбла: пролетно и лятно. Пролетното стъбло е неразклонено, кафяво, завършващо на върха със спороносно класче. Листата са редуцирани и сраснали, разположени във възли.

_{Разпространение:}
Расте по влажни места, насипи, из ливади и по нивите като плевел в цялата страна до 1500 м надморска височина.

_{Употребяема част:}
Използва се лятното зелено стъбло, отрязано на около 20 см от върха. Да не се смесва с другите разпространени у нас видове хвощ, някои от които са отровни!

_{Действие:}
Пикочогонно, кръвоспиращо, запичащо, противовъзпалително и реминализиращо.

Хмел-Humulus lupulus

_{Описание:}
Многогодишно увивно, двудомно тревисто растение. Стъблото е 3-6 м дълго, ръбесто, покрито с къси извити шипчета. По вътрешната страна на прицветните люспи се намират жълти, етеричномаслени жлези. Цъфти през май-август.

_{Разпространение:}
Расте по влажни места из храсталаци и широколистни гори, предимно край реките из цялата страна до 1000 м надморска височина. Отглежда се и като културно растение в различни райони на страната.

_{Употребяема част:}
За лечебни цели се използват шишарковидните съцветия и жлезите.

_{Действие:}
Общоуспокояващо, болкоуспокояващо и противоспастично действие. Притежава още и диуретично и противовъзпалително действие. Възбуждат апетита и подобряват ХРАНОСМИЛАНЕТО.

Хрян-Cochlearia armoracia

_{Описание:}
Растението развива масивен, месест, бял корен, който е разклонен. Стъблото е изправено, високо до 125 см, разклонено в горната си част. Приосновните листа са на дълги дръжки - до 30 см. Цветовете са бели, събрани в гроздовидни съцветия. Плодовете са шушулчици с кълбовидна форма. Цъфти от май до юли.

_{Разпространение:}
Култвира се като зеленчукова подправка или за лечебни цели. Среща се и подивяло.

_{Употребяема част:}
Коренът се изравя през есента и се съхранява през зимата в пясък.

_{Действие:}
Апетитовъзбуждащо действие, жлъчегонно, подобряващо ХРАНОСМИЛАНЕТО, антиревматично, противомикробно, диуритечно. Експериментално е доказано, че свежите корени на хряна понижават нивото на глюкозата в кръвта и подобряват протичането на експериментален диабет. Наличието на антибиотика арморацин придава противомикробно действие на корените.

Ц

Царевица-(Zea Mais)

_{Описание:}
Едногодишно културно растение с право, неразклонено високо до 3-4 м стъбло. Листата са линейни. Цъфти през лятото.

_{Разпространение:}
Произлиза от Тропическа Америка, но в момента е разпространено във всички зони на Умерения и Горещия пояс.

_{Употребяема част:}
За лечебни цели се използват дългите нишковидни близалца на женските цветове - т.нар. царевична коса или свила.

_{Действие:}
Диуретично, кръвоспиращо, жлъчегонно, успокояващо.

Целина (керевиз) -Apium graveolens

_{Описание:}
Двугодишно растение, с дебел главест и сочен корен с жълтеникава кора и бяла сърцевина. Стъблото е изправено, до 1 м високо, кухо и със силно ароматни листа. Цветовете са дребни, събрани в многобройни сенници. Цъфти от юли до август.

_{Разпространение:}
Отглежда се като зеленчуково растение и е разпространено по Черноморското крайбрежие и по влажни места край реки.

_{Употребяема част:}
Използват се коренът и плодът.

_{Действие:}
Диуретично, апетитовъзбуждащо, антиревматично, възбуждащо и леко слабително.

Ч

Червен божур-Paeonia peregrina

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение с късо коренище и вретеновидно надебелени, грудковидни корени. Стъблата са 50-90 см високи, набраздени, неразклонени. Листата са последователни. Цветовете са тъмно- или светло- червени, по рядко розови. Чашката е петлистна, а венчелистчетата са 8-12. Цъфти от май до юни.

_{Разпространение:}
Расте из храсталаци и редки гори по каменисти и тревисти места на Черноморското крайбрежие, Североизточна България, Дунавската равнина, Средна Стара планина, Средните и Източните Родопи, до 1000 м надморска височина.

_{Употребяема част:}
Използват се корените, венчелистчетата и семената.

_{Действие:}
Противогърчово и болкоуспокояващо. Засилва тонуса на матката, перисталтиката и тонуса на ЧЕРВАТА. Стимулира процеса на кръвосъсирване.

Червен кантарион-Centaurium erythraea

_{Описание:}
Тревисто 2-годишно растение с изправено, разклонено в горната си част стъбло. Цветовете са розовочервени, дребни, събрави в щитовидни съцветия на върха на стъблото. Чашката е венчето са петделни и сраснали в дълга тръбица. Тичинките са 5. Плодът е многосеменна кутийка. Цъфти от юни до септември.

_{Разпространение:}
Расте по сухи и тревисти места, ливади и горски поляни в цялата страна.

_{Употребяема част:}
За лечебна цел се използват цъфтящите стръкове, отрязани на около 15-20 см от върха.

_{Действие:}
Билката има апетитовъзбуждащо действие, тонизира стомаха и стимулира отделянето на стомашен сок, жлъчка и панкреатичен сок. Приписва и се и газогонно действие. Експериментално е доказано, че има противоглистно действие.

Червена боровинка-Vaccinium vitis-idaea

_{Описание:}
Вечнозелен малък полухраст, висок до 40 см, с изправено стъбло. Листата са елипсовидни, целокрайни, кажести. Цветовете са звънчевидни, бледорозови и са събрани в групи. Плодовете след узряване са червени сочни ягоди. Цъфти през първата половина на лятото.

_{Разпространение:}
Расте по каменливи поляни и из иглолистни гори на Централна и Западна Стара пранина, Родопите, Рила и Витоша.

_{Употребяема част:}
За лечебна цел се събират листата, които след изсушаване са овално елипсовидни. Събират се преди или по време на цъфтенето, като се отрязва с нож облистената надземна част, суши си, след което се отделят листата чрез изчукване. Да не се събират почервенели или почернели листа.
_{Действие:}
Противовъзпалително и пикочогонно.

Червена детелина-Trifolium pratense

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение с изправени или възходящи 10-50 см високи стъбла и тройни последователни листа. Съцветията са сферични главички, 2-3 см в диаметър. Цветовете са червени или розови. Цъфти през май-юли.

_{Разпространение:}
Расте по тревисти места и в ливадите, равнините и планините до 2200 м надморска височина.

_{Употребяема част:}
Използват се цъфтящите надземни части.

_{Действие:}
Омекчително, кръвоспиращо, ранозаздравяващо.

Червено подъбиче

_{Описание:}
Дребно полухрастче с едногодишни, приповдигащи се до изправени цветоносни стъбла, високи 10-30 см. Листата са срещуположни, с къси дръжки. Цветовете образуват класовидно съцветие. Плодът при узряване се разпада на 4 орехчета. Цъфти от май до август.

_{Разпространение:}
Расте из храсталаците и горските поляни в цялата страна.

_{Употребяема част:}
Използва се надземната част събрана по време на цъфтеж без приосновните вдървенели части на стъблото.

_{Действие:}
Запичащо, кръвоспиращо.

Черен синап

_{Описание:}
Едногодишно растение с право, 1-1,5 м високо стъбло. Листата са с дръжки. Съцветникът е връхно, гроздовидно. Цветовете са яркожълти. Плодът е четириръбеста шушулка с дребни, сферични, червенокафяви семена. Цъфти през май-октомври.

_{Разпространение:}
Расте като плевел и бурен да 500 м надморска височина.

_{Употребяема част:}
За лечебни цели се използват семената и получените от тях синапово брашно и синапов спирт.

_{Действие:}
Дразнещо

Черна боровинка-Vaccinium myrtillus

_{Описание:}
Полухраст, висок 10-40 см, със силно разклонени тънки ръбести стъбла. Листата са с къси дръжки, последователни, светлозелени, яйцевидни, назъбени. Цветовете са разположени единично. Плодът е многосеменна, сферична, синкавочерна ягода, с приятно кисело-сладък и леко стипчив вкус. Цъфти от май до юли.

_{Разпространение:}
Среща се по високите планини над 1000 м надморска височина, из иглолистните и широколистни гори и пасища заедно с червената и синята боровинка.

_{Употребяема част:}
За лечебна цел се събират листата (през юли-август) и плодовете (през юли-септември)

_{Действие:}
Затягащо, антисептично, противовъзпалително.

Черна ряпа-Raphanus sativus niger

_{Описание:}
Двегодишно зеленчуково растение. Кореноплодът е от 5 до 20 см в диаметър с разнообразна форма и багра. Цветоносното стъбло е до 1 м високо. Приосновните листа са събрани в розетка. Цветовете са бели, розови или виолетови с по-тъмни жилки. Цъфти през юни-юли.

_{Разпространение:}
Отглежда се като зеленчуково растение в цялата страна.

_{Употребяема част:}
За лечебна цел се събират листата (през юли-август) и плодовете (през юли-септември)

_{Действие:}
Жлъчегонно, апетитовъзбуждащо, пикочогонно.

Чесън-Allium sativum

_{Описание:}
Многогодишно културно луковично растение със сложна, широко яйцевидна луковица. Листата са линейни. В съцветието освен цветове се образуват многобройни малки луковички. Размножава се вегетативно.

_{Разпространение:}
Отглежда се из цялата страна.

_{Употребяема част:}
За лечебна цел се използват луковиците.

_{Действие:}
Разширяване на кръвоносните съдове. Снижава артериалното налягане, намалява нивото на холестерола в кръвта и отлагането му в стените на кръвоносните съдове, усилва сърдечните съкращения и забавя сърдечния ритъм. Притежава силно фитоцидно действие - убива причинителите на различни инфекционни заболявания (стрептококи, стафилококи, причинители на грипа, на дизентерията и др.)

Чимшир

_{Описание:}
Вечнозелен храст или малко дърво, 2-5 м високо. Листата са кожести, срещуположни. Съцветията са главички, разположени в пазвите на листата. Цветовете са еднополови. Плодът е кутийка с рогчета на върха. Цъфти през април-май.

_{Разпространение:}
Отглежда се като декоративно растение почти в цялата страна.

_{Употребяема част:}
Използват се листата.

_{Действие:}
Потогонно, антиревматично, жлъчегонно, слабително, дезинфекционно, противотрескаво и улесняващо заздравяването на рани.

Ш

Шапиче (цариче)-Alchemilla

_{Описание:}
Многогодишно тревисто растение, с високо до 50 см стъбло и тъмнокафяво коренище. Листата са последователни. Цветовете са дребни, жълтозелени, събрани на върха на стъблото в метличести съцветия. Плодът е яйцевиден, на върха заострен. Цъфти юни-август.

_{Разпространение:}
Расте по тревисти места, из влажни ливади, край планински потоци обикновено до 1000 м надморска височина в почти всички наши планини.

_{Употребяема част:}
Използват се листата или цялото растение, а понякога заедно с коренището.

_{Действие:}
Кръвоспиращо, антидиарично, противовъзпалително.

Шипка-Rosa canina

_{Описание:}
Храст с прави или извити стъбла, стигащи на дължина до 3 м и покрити с твърди бодливи, сърповидно извити шипове. Цветоносните стъбла понякога са без шипове. Цветовете са розови или бели. Плодчетата са едносеменни орехчета, затворени в месесто цветно легло, което се разраства и образува яркочервен, яйцевиден до сферичен плод - Шипка. Цъфти май-юли, а плодовете узряват през есента.

_{Разпространение:}
Расте из храсталаци и редки гори, край реките, по тревисти склонове и синури, в равнините и планините до 2000 м надморска височина.

_{Употребяема част:}
Използват се шипките.
_{Действие:}

Подобрява окислително-редукционните процеси в клетките, уплътнява капилярите, действа диуретично.

Я

Японска акация

_{Описание:}
Листопадно дърво. Листата са нечифтоперести. Цветовете са светложълти. Плодът е боб с цилиндрична форма, до 10 см дълъг и 1 см широк. Цъфти през лятото.

_{Разпространение:}
У нас се отглежда кото декоративно дърво из паркове и градини почти в цялата страна. Спонтанно расте в Япония и Индия.

_{Употребяема част:}
Използват се неразтворените цветни пъпки и плодовете

_{Действие:}
Капиляроукрепващо - намалява чупливостта и пропускливостта на капилярните кръвоносни съдове. Предпазва от кръвоизливи. Има противовъзпалително действие.
http://bulw.com/health

РЕЦЕПТИТЕ НА ЛЕЛЯ ВАНГА

Предлагаме Ви част от рецептите на покойната леля Ванга.
Макар рецептите да са изпитани и да са помогнали на много хора, моля, имайте предвид, че не са конкретно съобразени с бременността и майчинството, а само някои от тях са за деца.
Преди да използвате рецептите, консултирайте се със специалист дали рецептата е подходяща за Вас или Вашето дете и се съобразявайте с евентуални алергии, ако имате такива (например към мед или някоя билка).

АКНЕ - Правят се компреси на лицето преди лягане с памучна кърпа, натопена във вода от сварена маточина, сапуниче и черен бъз.

АМЕНОРЕЯ (оскъдна менструация у жените) - Външните люспи на 2 кг кромид лук се сваряват в 3 литра вода, докато стане тъмночервена. Пие се от водата по 1 кафена чашка сутрин на гладно или вечер.

АНЕМИЯ (у дете) - Рано напролет, като развият листата на ореха и през септември се правят неколкократни обливания с вода, в която е вряла около 30 минути орехова шума.

АСТМА - 40 глави арпаджик се попарват с вряла вода, докато омекнат. Задушават се в половин литър зехтин. Смачкват се. От това пюре болният взема на гладно по една супена лъжица сутрин и вечер.

АСТМА (у дете) - Да се изсуши цвят от подбел, после билката да се свари (1 стиска на 2 л вода) и с водата детето да се полее.

АСТМА (у дете) - Да се пие чай от цвете на подбел и да се обърне внимание на носоглътката.

БЕЗПЛОДИЕ (у жена) - Взема се шепа пръст от къртичина (отпадъците, които къртицата изважда напролет от дупката), залива се с вряща вода в подходящ съд.Болната да клекне над парата за 15-20 минути. Процедурата се повтаря няколко пъти.

БЕЗСЪНИЕ (у дете) - 1 кг речен пясък се слага да заври в съд с голямо количество вода. Когато водата изстине, болното дете се полива с нея.

БОЛКИ В СТОМАХА (от замърсена храна) - Чай от босилек, лайка или джоджен. Една супена лъжица от билката ври около 3 минути в 600 мл вода. Пие се три пъти на ден по 1 кафена чашка след ядене, за деца по 1 супена лъжица.

БОЛНИ БЪБРЕЦИ - Болният да пие 1 седмица чай от сварени тиквени семки. От счукано ленено семе (2 пакетчета) и малко вода се правят лапи, които се налагат на бъбреците на няколко нощи.

БОЛНИ БЪБРЕЦИ -1 път седмично болният да яде само сварено жито и да пие водата.

БОЛНИ БЪБРЕЦИ - Един голям корен от къпина се вари в пет литра вода, докато остане наполовина. От тази вода се пие три пъти на ден по 100 г.

БОЛНИ БЪБРЕЦИ - Грънчарска глина се залива с ябълков оцет и се омесва добре. Намазана на платно, вечер глината се поставя на кръста над бъбреците.

БОЛНА ЖЛЪЧКА - Болният да изяжда дневно по 2 круши на гладно. Да пие компот от диви круши без захар.

БРОНХИТ - 2-3 листа от подбел да се варят в половин литър прясно мляко. Да се прибави мас на върха на ножа. Да се пие вечер по 1 кафена чаша.

БРОНХИТ (у дете) - 1 глава червен кромид лук се обелва от люспите и се издълбава в средата. напълва се с 1 чаена лъжичка небет шекер. Всеки детето изяжда по една глава до оздравяване.

ВИСОКО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ - В 1 водна чаша поставяме на дъното 1 супена лъжица царевично брашно и го заливаме с гореща вода до напълване на чашата. Престоява една нощ. На сутринта на гладно се изпива само водата, без да се разклаща чашата.

ВИСОКО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ -1 супена лъжица от изсушените листа на драката се варят в 500 мл вода само докато заври. оставя се да изстине и се изпива на два пъти, само сутрин на гладно.

ВИСОКО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ - Взема се една супена лъжица от изсушен бял имел. Залива се и престоява 1 нощ в една чаша студена вода. На сутринта на гладно се изпива само водата.

ВИСОКА TЕМПЕРАTУРА (у дете) - Сваряват се заедно в произволно количество плодовете на кисели сливи, ябълки и диви круши. Прибавя се едно пакетче анасон. Водата не се прецежда. Когато поизстине, детето се накисва в подходящ съд за около 20 минути. След това се изплаква с чиста вода, намазва се леко с гроздова ракия и се облича за спане. След като се изпоти, се преоблича в чисти дрехи.

ВЪЗПАЛЕНИЕ НА КОЖАТА - В 500 мл вода се сварява една и половина супена лъжица изсушени листа от маточина, докато водата остане наполовина. Правят се компреси на възпаленото място.

ВЪЗПАЛЕНИЕ НА ГЛАСНИТЕ СТРУНИ (пресипване) - Прави се компрес на гърлото от счукан пелин, подбел и тинтява.

ВЪЗПАЛЕНО ГЪРЛО -1-2 пъти дневно да се прави гаргара от щипка нишадър, разтворен в кафена чашка вода.

ВЪЗПАЛЕНО ГЪРЛО - Чай от мащерка, лайка и щипка смрадлика.

ВЪЗПАЛЕНИ СЛИВИЦИ - Изсушени коренчета от кукуряк (хората от Петричкия край го наричат „спреж”) се стриват на прах. Омесва се малко тесто от вода и брашно и от него се прави лента - дълга и широка, колкото е необходимо, за да обвие врата на болния. Лентата се поръсва със счукана билка и с нея се обвиват вратът и гърлото така, че добре да обхване сливиците. Особено добре действа при подути СЛИВИЦИ, защото ги свива и премахва възпалението. При децата времетраенето на компреса е не повече от половин час. Прави се 2-3 пъти до премахване на възпалението. Възрастните могат да преспят с компреса 1 нощ.

ВЪЗПАЛЕНИ ЯЙЧНИЦИ - Сварява се горско сено в подходящ съд и болната се слага на парата. Процедурата се прави всеки ден до премахване на възпалението.

ВЪЗПАЛЕНИ ЯЙЧНИЦИ - Болната се слага на пара от черна метла, полята със зехтин.

ВЪЗПАЛЕНИ ЯЙЧНИЦИ - Сварява се прясна зелка, полива се с прясно мляко и болната се слага на парата.

ГАДЕНЕ - Да се пие чай от синапено семе.

ГАЗОВЕ В СТОМАХА - Да се пие чай от мащерка.

ГАСТРИТ - Само сутрин да се пие по 1 чаена чаша чай от бяла върба на гладно. След това да се изпива по 1 чаша прясно мляко.

ГЛАВОБОЛИЕ - Главата се мие с вода, В която е сварена дива мерудия.

ГЛАВОБОЛИЕ (упорито у дете) - Голяма китка от изсушена билка жълт смил се поставя в торбичка от чисто платно и се прави възглавничка. След като детето преспи една вечер на нея, билката се изважда и се сварява. С водата се полива главата на болното.

ГЛАВОБОЛИЕ (хронично) - Сварява се чубрица в голямо количество вода. Вечер главата се потопява за 10-15 минути във водата, а после се полива цялото тяло.

ГЛАВОБОЛИЕ (и неспокоен сън) - В 2-3 литра вода се сваряват 1-2 листа от тревата столетник. С нея се поливат главата и тялото вечер няколко пъти.

ГЛАВОБОЛИЕ (силно, след стрес) - В продължение на няколко дни болният да взема вечер преди лягане по 1 супена лъжица захар на пясък, да я слага в устата и след това да изпива 1 чаша вода.

ДЕТСКА КАШЛИЦА (упорита) - Сваряват се 1 картоф, 1 глава кромид лук и ябълка в литър вода, докато водата остане наполовина. дава се на детето три пъти на ден по чаена лъжичка.

ДЕТСКА КРЪГОВА ПЛЕШИВОСТ - Билката огнивче (1 стиска) се вари в половин литър гроздова ракия, така че да поври 5-10 минути. като изстине, течността се прибира в шише и всяка вечер се мажат с памуче оголените места.

ДЕТСКИ ОБРИВИ - Сваряват се коприва и бъз (листата) по равни части. Като изстине водата, с нея се облива цялото тяло на детето.

ДИАБЕТ (начална форма у дете) - Да се съберат цветовете на бяла черница. Да се сварят и с водата да се облее детето.

ДИАБЕТ (начална форма) - Да се пие отвара от къпинови връхчета.

ДИАБЕТ (у деца, в началото на заболяването) - Десетина кисели червени ябълки се сваряват в около 5 литра вода. Детето се облива с водата след изкъпване.

ДИЗЕНТЕРИЯ -1 стиска билка огнивче се вари в 1 литър вода около 10-15 минути. Пие се от водата по 1 кафена чашка само сутрин, 2-3 дни.

ЕКЗЕМА - Букет горски цветя се сварява и с водата се облива болният.

ЕКЗЕМА - Изстисква се сокът от билката сапуниче и след добро измиване и почистване със спирт болното място се маже със сока.

ЕКЗЕМА - Да се изпекат до изгоряло 30 ореха. След това да се счукат на прах и да се размесят с рибено масло, да стане като мехлем. Почистеното място се маже с него.

ЕКЗЕМА (у дете) - Да се изкъпе с вода от сварен ечемик.

ЕКЗЕМА (на ръцете от перилни препарати) - Всеки ден да се правят хладки бани на ръцете, като във водата се разтваря 1 чаена лъжичка сода бикарбонат. Банята продължава около 15-20 минути. След това за десетина минути ръцете се потопяват в леко затоплен зехтин.

ЖЪЛТЕНИЦА (при бебета, родени през лятото) - Да се поливат с вода, в която е сварена билката кукувича прежда.

ЗА СГЪСТЯВАНЕ НА КОСАТА - След измиване да се полива с вода от сварени орехови листа и остролист живовляк.

ЗАПАРВАНЕ (подсичане у деца и възрастни) Дъбово дърво, проядено от червеи, се стрива на много ситни трици. След измиване мястото се напудря с този прах.

ЗАПЕК - 1-2 пъти на ден се взема по 1 супена лъжица мармалад, направен от сварени плодчета на черния бъз без захар. Захарта може да се замени с мед.

ЗАПЕК - Изпича се една ябълка и се залива с карамел (горена захар). Изяжда се, като поизстине.

ИЗГАРЯНЕ (болният е изгорил и двата си крака преди време от горещ ауспух) - Ванга казала, че огънят още „стои в краката и тлее). Препоръчала е следния мехлем: 6 жълтъка от пресни яйца и лъжички прясно, стопено масло се разбиват добре, докато сместа стане като майонеза. Краката се увиват неколкократно с марля, напоена с мехлема.

ИЗПАДАНЕ НА ДЕБЕЛОТО ЧЕРВО (у дете) - Нагрява се тухла и се залива със студена вода. Слага се отгоре вълнено парче плат. Когато температурата стане подходяща, детето се поставя да поседи върху кърпата, докато тухлата изстине.

(за) ИМУННА ЗАЩИТА - 1 път месечно се поливайте с вода, в която е сварена мащерка.

ИСТЕРИЯ - 1 букет от билката срамниче престоява 1 нощ в кофа със студена вода. На другия ден билката се сварява в същата вода и щом изстине, болният се полива с нея.

КАШЛИЦА - Да се сварят листа от подбел и да се пият като чай.

КАШЛИЦА (силна) - 4 ореха с черупките, 1 супена лъжица цвят от бъз, 1 супена лъжица пчелен мед се варят в половин литър вода. Болният да пие след прецеждане по ч супена лъжица 3 пъти на ден.

КАШЛИЦА (силна) - В продължение на 1 седмица болният да пие чай от ленено семе.

КАШЛИЦА (у дете) - 100 г мед и 100 г прясно масло се смесват с 1 пакетче ванилия. Взема се три пъти по 1 чаена лъжичка.

КАШЛИЦА (упорита у възрастен) - Смола от бяла череша голяма колкото орех, се сварява в 1 литър вода. Прецежда се и към водата се прибавя 200 г мед, 3 зърна карамфил и на върха от ножа исиод. Взема се по 1 супена лъжица сутрин и вечер на гладно.

КОКОШИ ТРЪН - Мястото, където най-напред се е появил трън, да се нагори с гореща прахан. След това веднага да се направи гореща баня.

КОЛИТ - Два пъти на ден болният да пие суроватката от изстискано сирене, като избягва тлъста храна.

КОНЮНКТИВИТ - Пресни листа от слез се смилат и три вечери поред се прави компрес на болното място.

КОСОПАД - Измитата Коса се облива с вода от сварен бръшлян.

КОСОПАД - В половин литър гроздова ракия се сваряват около 200 г „мустачки” от лоза в добре затворен съд. след като изстине, сместа се прецежда и с нея се маже главата след измиване.

КОСОПАД - Косата се измива с хума, след това в продължение на 1 месец след измиване оголените места се натъркват с леко запечени нарязани кръгчета от лимон.

КРЪВОТЕЧЕНИЕ (обилно, продължително у жена) - Да с избият добре 6 жълтъка от пресни яйца, да се смесят с половин чаена лъжичка лимонтузу и да се изпие сместа. При нужда да се повтори.

КЪРВЯЩИ ВЕНЦИ - Зелени листа от киселец се счукват и се поставят в устата като тампона на венците.

КЪРВЯЩИ ХЕМОРОИДИ - Плодовете на драката се накисват в зехтин 7 дни на слънце. Сутрин на гладно се взема по 1 супена лъжица, а след ядене по 1 чаша чай от същите плодчета.

ЛЕВКЕМИЯ (у дете) - Да се пие от плодчетата на билката слез.

ЛЕTНИ СTОМАШНИ РАЗСTРОЙСTВА (у дете) - 3 дни поред да пие чай от „парички” - плодовете на храста драка (palius aculeatus). Варят се няколко минути по 3-4 парички в чаша вода.

МАСТИТ - Смесват се ръжено брашно, стопено прясно масло и прясно мляко и се прави малка питка от мекото брашно. Слага се на болното място. Лечението се прилага няколко пъти, като тестото стои през цялата нощ.

МАСТИТ - Компреси на гърдите с отвара от пелин и подбел.

МИОМА НА МАТКАТА - Болната да пие в продължение на 15 дни три пъти дневно по 1 кафена чашка отвара от конопено семе.

НАПИКАВАНЕ (у малко дете) - -На бяло вълнено парче плат се намазва следната смес: 1 супена лъжица домашен сапун (настърган), 2 белтъка, 1 чаена лъжичка стрити зърна от бяла дъвка, същото количество счукан бял тамян и 1 ракиена чашка гроздова ракия. Парчето плат със сместа се слага като лапа една вечер на кръста на детето, 1 вечер ниско на корема.

НАПИКАВАНЕ (у голямо момиче) - Да се изкопаят корени от билката винбой. След изсушаване корените се стриват на прах и се поставят върху нагорещена тухла. Когато започне да пуши, детето се поставя да клекне върху пушека.

НАПУКАНИ РЪЦЕ - Да се направят 2-3 бани на ръцете в хладка вода, в която е сварена билката пипериче.

НАТЪРТЕНО МЯСТО - Да се налага с кръгчета от нарязан картоф.

НЕРВНО БОЛНО ДЕТЕ - Да се изкъпе с вода, в която е сварено горско сено.

НЕРВНО РАЗСТРОЙСТВО - Болният да пие отвара от корени на къпини.

НЕРВНО РАЗСТРОЙСТВО - Болният да пие чай от риган.

НЕРВНО РАЗСТРОЙСТВО - Болният да пие отвара от маточина.

НЕРВНО РАЗСТРОЙСТВО - Болният да пие вода от сварени връхчета от коприва.

ОБРАЗУВАНЕ НА ГАЗОВЕ В СТОМАХА - При всяко хранене да се изяждат по 3 маслини.

ОБРИВИ - Болният да се къпе с вода от сварени дъбови кори.

ОБРИВИ (Копривна треска у дете) - Да се сварят по равни части коприва и бъз и с прецедената вода детето цялото да се полее.

ОБРИВИ ПО КОЖАТА - във вода се вари цвят от синчец и метличина. Правят се обливания на тялото.

ОБРИВИ ПО ТЯЛОТО - Използва се прах от дървесина на дърво, проядено от червеи. При деца този прах се вари във вода, прецежда се и с водата болното се полива цялото. При възрастни след изкъпване тялото се маже с крем, направен от праха на дървесината, размесен с чиста свинска мас.

ОБРИВИ ПО ТЯЛОТО (при новородени и бебета) - Сварява се във вода билката кускут (Кукувича прежда) и с нея се изкъпва 1-2 пъти детето до изчезване на обрива.

ОБРИВИ ПО ТЯЛОТО (упорити) - Да се свари ръж и да се пие водата по няколко пъти на ден.

ОТСЛАБВАНЕ (ускоряване обмяната на веществата) -Три пъти на ден по 1 кафена чашка преди ядене „кафе” от изгорена дъбова кора.

ПИЕЛОНЕФРИТ (у дете) - Да се прави диета, да се храни с царевичен хляб, да пие вода от сварена царевична свила.

ПНЕВМОНИЯ (Категорично неустановена) - Да се пие отвара от ленено семе една седмица. Да не се пие студена вода.

ПОДУВАНЕ НА СТОМАХА - Да се пие горски чай и само минерална вода.

ПОДУТИ ГЛЕЗЕНИ - В 3 чаши вода се вари 5 мин. 1 супена лъжица синапено семе. Пие се по 1 кафена чашка три пъти на ден преди ядене.

ПОДУТИНИ ПО ТЯЛОТО - Счукан тамян се поръсва върху памучен плат, напоен с вода от сварено синапено семе и намазано с мед.

ПОРЯЗВАНЕ - Жълт кантарион се кисне в зехтин поне 24 часа. С него се маже порязаното място и раната бързо се затваря. Оставен съдът на хладно място, сместа може да се запази и да се ползва дълго време при нужда.

ПРЕУМОРА (и стоене на влага) - Да се увият краката с мушама, направена от восък, зехтин и вода. Болният да преспи с нея една нощ. При нужда процедурата да се повтори.

ПРИ НЕВРАЛГИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ - Да се пие чай от сварена маточина и индрише.

ПРИЛОШАВАНЕ (Внезапно) - Под лъжичката- да се слага счукана билката лепка.

ПРОСТУДА НА ГЪРЛОТО - Ходилата на краката се намазват с мехлем от мас, счукан или накиснат пелин и 1 чаена лъжичка сода бикарбонат. Обуват се чисти памучни чорапи и се преспива една нощ.

ПРОТИВ СЪРДЕЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ - 4 пъти в годината по четири дни да се пие цвят от син глог.

ПСОРИАЗИС - След добро почистване със спирт болните места да се мажат с изстискай сок от билката сапуниче.

ПЪРХУТ - Възвира в една тенджера вода 1 супена лъжица стипца. След измиване косата се полива.

РАЗШИРЕНИ ВЕНИ - Зелени орехчета се заливат със зехтин и съдът, в който са сложени, престоява 40 дни на слънце. След това болният маже болните места, докато се свърши сместа.

РАНИ ПО КОЖАТА (охлузване) - Наред с прилаганото лечение, болните всекидневно да ядат салата от керевиз.

СИНУЗИТ- 2-3 дни поред по един път на ден 6 двете ноздри да се капват по 2-3 капки сок от настъргана грудка на билката ботурче.

СЛАБИ ДЕЦА (до 3 години) - През пролетта, когато се развиват листата на дърветата, да се направят 10 бани със сварени орехови листа.

СЛИВИЦИ (Възпалени + трета сливица) - Прави се лента от меко тесто така, че да увие шията и врата на болното. Счуква се на ситно изсушен корен от билката спреж (кукуряк) и се наръсва обилно на тестената лента. Завива се добре гърлото на болното, като се внимава да се покрият и СЛИВИЦИте. Отгоре се прави превръзка от бинт или памучно платно. За малките деца лечението е от 30 минути до 1 час, един-два пъти, за по-големите деца превръзката да стои 2-3 часа, а за възрастните - цяла нощ.

СПАСТИЧЕН БРОНХИТ (у дете с алергия) - Смесват се по 10 г синапено брашно и брашно от корени на исиот със 100 г мед. Дава се по една чаена лъжичка след ядене само нощем.

СТОМАШНО РАЗСТРОЙСТВО - Да се пие няколко пъти през деня чай от джоджен.

СЪРБЕЖИ ПО ТЯЛОТО (силни) - Да се свари в много вода 1 кг ечемик и болният да се изкъпе с водата.

ТЕМПЕРАТУРА (силна у дете) - Да се облее болното с водата от сварено кисело грозде.

ТРУДНО ЗАРАСТВАЩИ РАНИ - три клонки от билката зарасличе се варят в 1 литър вода, докато остане на половина. След прецеждане с водата се правят промивки.

УДАРЕНО (натъртено място) - Сварява се добре около половин килограм стар бял боб. Разварените зърна се намачкат добре и с тях се налага болното място. Отгоре се превързва с памучно платно. Добре е болният да преспи 1 нощ с тази превръзка.

УКРЕПВАЩИ, ПОЧИСТВАЩИ БАНИ - Прави се обливане с вода от сварени поотделно пелин, лайка, анасон, смрадлика.

УПЛАХ - Щом се уплаши от нещо, човек трябва веднага да изпие 1 чаша вода с малко захар.

УХАПВАНЕ ОТ НАСЕКОМИ - Да се натрие мястото с листа от черен бъз.

ХЕМОРОИДИ - Измита, подсушена и нарязана главичка от билката змиянец се смила на брашно. Взема се 1 супена лъжица брашно и 1 супена лъжица от билката. Смесват се и от сместа с малко вода се правят топчета с големината на хапче. Пият се два пъти на ден по 2 хапчета по време на ядене.

ХЕМОРОИДИ (външни) - Вари се билката бяло подъбиче и се правят бани в леген или вана.

ХЕМОРОИДИ (Външни) - Билката водно пиперче от двата вида (със широки и с тесни продълговати листа) се вари в голямо количество вода и с нея се правят седящи бани в леген или вана.

ХЕМОРОИДИ (външни) - Плодчетата на черния бъз, сварени като конфитюр без захар, се вземат по една супена лъжица всеки ден преди ядене.

ХЕМОРОИДИ (Вътрешни) - Да се вземе от растението бял имел, което расте само на бор, и да се начупят от стъблото заедно с листата клечки около 1 супена лъжица. Да се залеят с 1 чаша студена вода и да се оставят да престоят във водата една нощ. На сутринта водата се изпива. На другата сутрин процедурата се повтаря до излекуване. Натрошеното стъбло може да се използва 2-3 пъти. тази рецепта е неприложима за хора с ниско кръвно налягане, защото белият имел го сваля още повече.

ХИЛАВИ ДЕЦА - Да се къпят с вода от сварена тученица.

ЦИРЕИ- Прави се малка питка от ръжено брашно, прясно мляко и прясно масло. Налага се на болното място за една нощ. Лапата изтегля всичко без остатък.

Рецептите на леля Ванга са събирани, записвани и проверявани от нейната племенница Красимира Стоянова.
http://bulw.com/health

Още...

Бреза

Брезовите листа, които се използват за лечение, са от два вида бреза (Betula pendula и Betula pubescens) и техните кръстоски. И двата вида са плачеща бреза и се срещат естествено в умерения климатичен пояс на Европа. Особено богати на активни вещества са младите листа.

_{Действие и състав.}
Листата са подходящи за бъбречната тъкан, защото тя ги понася особено добре. Съдържат флавоноиди, които повишават проходимостта на пикочните пътища и количеството на урината, което води до увеличено изхвърляне на вода. Важно е успоредно да се осигурява достатъчен прием на течности. Другите съставки, които вероятно също участват в търсения ефект, са етерични масла, сапонини, фенилвъглеродна киселина и танини.

Екстракти с брезови листа се използват във води за коса и помагат срещу косопад и пърхот. Получаваната от брезовата кора смола понякога се добавя към мехлеми за специфични кожни болести.

_{Приложение:}
*За промивка при бактериални и възпалителни заболявания на пикочните пътища и при пясък в бъбреците.

*Като допълнително средство при ревматизъм

*Като диуретик за отводняване, но действат само пикочогонно. Тоест увеличава се количеството на урината, но отоците (събиране на вода в тъканите) не се повлияват.

_{Дозировка.}
Използват се под формата на чай, прясно изцеден сок, таблетки и дражета. Важно е на ден да се изпиват минимум 2 л. течности, които са съществена част от прочистващата терапия. Съвсем младите листа може да се прибавят към салатите.

_Чай:
1 с.л. (2-3 г) листа от бреза се заливат с чаша вряща вода и се запарват 10-15 мин. Пие се 3-4 пъти на ден между храненията. Дрогата трябва да се съхранява на хладно и тъмно място.

В много редки случаи може да се получат алергични реакции като сърбежи и зачервяване на кожата.

Билката не трябва да се използва при свръхчувствителност към цветния прашец на брезата и при отоци, дължащи се на сърдечносъдови и бъбречни болести.

Брезов сок:

През пролетта, когато природата оживява, в гората започва плачът на брезите, т.е. изтичането на брезовия сок. Това става в периода на бурно сокодвижение и продължава само 7-12 дни в годината. Трудно е да се удържи човек и да не опита брезовия сок.

Той е богат на необходимите за организма захари, органични киселини, ферменти, соли на калция, магнезия, желязото, микроелементи. Препоръчват го при авитаминоза, болести на кръвта, ставите, кожата, ангина, бронхит, пневмония и други заболявания на дихателните органи. Брезовият сок притежава кръвотворно действие и също така способства за бързото очистване на организма от вредните вещества и разтварянето на фосфатни и карбонатни пикочни камъни. Той е прекрасно отхрачващо, жлъчогонно, пикочогонно, противовъзпалително, ранозаздравяващо и общоукрепващо средство.

Брезовият сок стимулира обмяната на веществата. Той е много ценен при заболявания, предизвикани от нарушения на обменните процеси в организма, включително екологичния заболявания.

В свеж и консервиран вид брезовият сок се приема като пикочогонно средство. Пият го по 1 чаша преди ядене 3-4 пъти дневно в продължение на 2-3 седмици при подагра, отоци, бронхит, туберкулоза, възпаление на БЕЛИТЕ ДРОБОВЕ. С него се прави гаргара при ангина и други възпалителни заболявания на гърлото.

Външно се използва при екзема, продължително незаздравяващи рани и строфични язви, псориазис, невродермит, сърбеж по кожата, пъпки. От брезовия сок се правят компреси, използват го и за промивки.

При хронична хрема свежият брезов сок се пие всяка сутрин по 1 чаша. При кашлица и простуда се пие подгрят, разреден с мляко и с добавяне на малко брашно или нишесте.

Брезовият сок оказва не само целебно, но и тонизиращо действие, затова даже напълно здрави хора могат да го приемат 1-2 месеца без ограничение, като обикновена напитка. При това за подобряване на вкусовите качества в него накисват листа от мента, маточина, Жълт кантарион, цвят от липа , плодове от шипка, смесва се с плодови и зеленчукови сокове.

http://www.doctorbg.com/