Обикновена тиква — Cucurbita реро L

Тиква на трапезата

Родината на тиквата е Африка , където според стари източници е съществувала още от 7000-та година преди Новата ера. Много индиански племена са боготворели цветовете на тиквата и са им преписвали чудотворни свойства.

Тиквата притежава ценни диетични и вкусови качества. По хранителна стойност тя се изравнява с картофите. В зрелите плодове от най-добрите сортове тикви се съдържат до 10 на сто захари (главно захароза и гликоза) и до 91 на сто вода. Целулозата е около 1 на сто, а киселини почти липсват.

От минералните соли преобладават калий и фосфор, не липсват също калций, магнезий, желязо, мед, фосфор, кобалт, натрий.

Високо е съдържанието на витамин С - 15 мг в 100 грама, каротин - 2 мг, В₁ В₂ и РР. Колкото месестата част на тиквата е по-оранжева или яркожълта, толкова по-високо е съдържанието на каротин в нея. Тиквите от сорта мускатови (продълговати и тесни в средата, а в долния край - издути) по съдържание на каротин надминават даже морковите.

Калиевите соли в сравнение с натриевите са в съотношение 675 към 1, което прави тиквата много подходяща храна при бъбречни и сърдечносъдови заболявания, съпроводени с отоци (усилва диурезата).

Поради незначителната киселинност и нежната целулоза тя е много полезна при заболявания на стомашно-чревния тракт и има леко слабително действие.

Голямото количество пектин в тиквата оказва много благоприятно влияние при възпаление на дебелото черво.

Тъй като пектинът спомага още и за изхвърлянето на холестерина от организма, тиквата е много полезна при атеросклероза.

Лесно усвоима, тя помага и за възстановяване след прекарана болест.

Поради ниската и калоричност (около 17 калории в 100 грама) тя се препоръчва на хора с наднормено тегло и диабетици. Те могат да приемат дневно по 500 г варена или 300 г печена тиква.

Народната медицина препоръчва при заболявания на бъбреците, черния дроб и жлъчката в продължение на месец-месец и половина да се приема сутрин и вечер на гладно по 1 чаена чаша прясно изцеден сок от сурова тиква.

Добре е при безсъние и неспокоен сън вечер преди лягане да се изпива чаша тиквена отвара с мед като успокояващо средство.

Кашичка от настъргана тиква помага при някои екземи и изгаряния.

? Запазване в прясно състояние.

Най-разпространените у нас тикви с нежна и вкусна месеста част и тънка кора, са белите едро плодни тикви, известни под наименованието кестенки.

Те се запазват по-трудно, защото кората им лесно се наранява, а от най-малкото нараняване или натъртване плодът започва да загнива.

Добре съхранени, те траят до края на януари. По-трайни са мускатните тикви, на които кората е по-плътна и покрита с восъчен налеп, предпазващ ги от изсушаване и проникване на зараза отвън. Те са дълги, прищипнати в средата, поради което са известни под наименованието цигулки. Месестата част на тези тикви е много вкусна и ароматна. Най-трайни са жълтите тикви с дебела твърда кора, наричани турски тикви. Те се запазват до пролетта, наредени накуп и покрити със слама в помещения, като се пазят само от измръзване. Тяхната месеста част обаче е груба и влакнеста и вкусовите им качества са по-ниски от тези на първите два вида.

За съхраняване се избират добре узрели тикви със запазени дръжки и без нито най-малки наранявания и драскотини по кората. Кората на едроплодните бели тикви при зрелост се покрива с мрежа от коркови образования, а дръжките са дълги и вдървесинени.

Плодовете със сиво-зелена лъскава кора и с къси, свити и изсъхнали дръжки са недозрели, зелени.

Прибирането на тиквите трябва да става след падането на първата слана, която попарва и изгаря листата им. Ако плодовете се оставят по-късно на нивата, по тях, особено при белите едроплодни тикви, се образуват тъмни петна, от които започва развалянето на плода.

Обраните тикви се поставят на купове върху суха слама в запазени от измръзване помещения — мазе, таван и др.

Белите тикви, които имат тънка кора, се нареждат най-много в три реда. Най-благоприятни за съхраняване на тиквите са температура 1 до 14'С и относителна влажност на въздуха 70%.

Тиквите не понасят ниските температури — бързо се развалят.

При застудяване на времето те се покриват с дебел пласт от слама и рогозки. Съхранените тикви трябва да се преглеждат от време на време и при най-малките признаци на разваляне, което започва обикновено от една точка, да се отстраняват.

http://bulgarian.cri.cn/

 

OЩЕ...

Тиквата е много вкусен и полезен зеленчук, който съдържа голямо количество каротин и витамини. В меката част се съдържат големи количества витамин D, който засилва жизнената дейност и ускорява растежа на клетката.

Целулозата от тиквите се усвоява лесно дори от отслабналия организъм и затова ястията с тиква се препоръчват при лечебно и профилактично хранене.

Тъй като в нея има много медни и железни соли и фосфор, които влияят положително на съдържанието на кръвта, употребата на тиква се препоръчва като профилактика на малокръвието и атеросклерозата.

Тиквата е полезна и при заболявания на черния дроб и бъбреците. Тя отлично регулира храносмилането и благодарение на голямото си съдържание на пектин способства за извеждането на лошия холестерол от организма.

От органичните киселини в тиквата се съдържа предимно ябълкова киселина. В нея има достатъчно количество захарни вещества: глюкоза, фруктоза, захароза, Освен това тя съдържа минерални съединения и големи количества калций, фосфор, желязо, мед, флуор, цинк, а каротинът (витамин А), витамин С и витамините от група В влияят добре на функциите на червата. Тя е и добро диуретично средство.

Ястията с тиква се включват в менюто на болните от хепатит и холецистит, а също на хората с хронични колити и ентероколити в изострен стадий, със заболявания на сърдечно-съдовата система (хипертония, атеросклероза), с остри и хронични нефрити и пиелонефрити.

Тиквата се препоръчва и на бременните жени като средство против повръщане. По същата причина тя се употребява и против "морска болест".

При лечение на бъбреците се използва не меката част, а прясно изцеденият сок от сурова тиква (по половин чаша на 24 часа). Тиквеният сок има също успокояващ ефект и подобрява съня.

Меката част от плода може да се използва за компреси при екземи, изгаряния или обриви.

Ястията с тиква са препоръчителни за тези, които са прекарали хепатит А, защото биологически активните вещества в нея способстват за възобновяването на активната антиоксидантна функция на черния дроб.

Ако искате да изведете излишните течности от организма си, можете да използвате тиквата като своеобразна диета при сърдечни и бъбречни отоци. В такива случаи в продължение на 3-4 месеца в суров вид се приема по 0,5 кг тиква в суров вид и по 1,5 кг варена или печена тиква на денонощие.

Семената от тиква пък се използват в народната медицина като средство против глисти и при спазми, затрудняващи уринирането.

В Индия тиквата се използва и за лечение на туберкулоза. Доказано е, че водният екстракт в съотношение 1:10 000 възпрепятства размножаването на туберкулозната бактерия.

http://health.actualno.com/

Още...

Лечение с тиква

В тиквата има много калий, който подобрява сърдечния ритъм и усилва отделянето на урина. Това я прави ценно средство срещу бъбречни и сърдечно-съдови заболявания. Поради слабата киселинност и нежната целулоза тя е полезна при гастрит и колит, като има и леко слабително действие. Голямото количество пектин също помага срещу колит, а понеже пектинът изхвърля холестерола от организма - помага и срещу атеросклероза. Високо е съдържанието на витамини -С, групата В и бета каротин. Тиквите - кратунки надминават дори морковите по съдържание на бета-каротин. Добре е да се избират тикви с оранжева месеста част, в тях има повече бета-каротин. Заболявания на бъбреците, черния дроб и жлъчката се лекуват с прясно изцеден сок от сурова тиква. Тиквена отвара помага срещу безсъние и неспокоен сън. А каша от прясно настъргана тиква лекува изгаряния и някои екземи. Опитайте лечението с тиква, сега е сезонът!

С КАША ОТ ТИКВА И МЕД СРЕЩУ НЕВРОЗА
Взема се половин килограм тиква, обелва се от кората и се смила с месомелачка. Получената каша се смесва със 100 грама мед и добре се разбърква. С тази смес се намазва долната част на шията под гръкляна и встрани от него. Покрива се с парче хасе и така се лежи половин час. После се измива с хладка вода. Този компрес се прави сутрин и вечер в продължение на 10 дни. Почива се 3 дни и се повтаря.

СРЕЩУ СТРЕС С ТИКВА, ЛИМОНИ И МЕД
Нарязва се месо от сурова тиква и се пуска в сокоизстисквачка. Трябва да се получи 1 винена чаша сок. Към него се добавят сокът от 2 лимона, 2 супени лъжици мед и гореща вода до 1 пълна водна чаша. Сместа се изпива на малки глътки. Тя доставя на организма калий, бета каротин, витамин С и захари, с които организмът преодолява нервното изтощение от стреса.

СРЕЩУ ЕКЗЕМА С ТИКВА ВЪТРЕШНО И ВЪНШНО
Всеки ден се пие сок от сурова тиква не по-малко от 1 винена чаша 2 пъти дневно половин час преди хранене. А на болното място се слага ситно нарязана и смляна на каша вътрешност от тиква. Завива се с хартия, завързва се и се оставя да пренощува. Сутринта мястото се изчиства с топла влажна кърпа. Процедурата се повтаря докато под струпея се образува нормална кожа и той падне.

ПАК СРЕЩУ ЕКЗЕМА СЪС СУРОВА ТИКВА
От месото на сурова тиква се вземат 200 - 300 грама, прекарват се на месомелачка и се оставят да престоят 2 часа в хладилник. С кашата се мажат засегнатите от екземата места, превързват се леко и така пренощуват. На сутринта местата се изтриват в влажна топла кърпа. Лечението продължава най-малко 10 дни.

С ТИКВЕНО МАСЛО СРЕЩУ ДОБРОКАЧЕСТВЕНО УВЕЛИЧЕНИЕ НА ПРОСТАТАТА
В домашни условия можете да си приготвите тиквено масло, но работата е доста трудоемка. Затова ви препоръчваме да си го вземете от пазара или магазин за хранителни стоки /не навсякъде го има/. Пие се по 1 супена лъжица 3 пъти дневно след хранене. Подобрение при уринирането /намаляват ставанията нощем/ се констатира още в края на първата седмица, но лечението трябва да продължава непрестанно!

С ТИКВЕНО СЕМЕ СРЕЩУ ВЪЗПАЛЕНИЕ НА ПРОСТАТАТА
Вземат се семената от една тиква, опичат се и се обелват. Добавя им се 100 милилитра зехтин. Разбиват се с миксер. Сместа се държи на хладно в затворен съд. От нея се взема по 1 супена лъжица 3 пъти дневно преди хранене. Лечението продължава поне 1 месец докато изчезнат неприятните признаци на тежест и затруднения при уринирането. Добре е да се повтори.

СРЕЩУ ВИСОК ХОЛЕСТЕРОЛ И НАДНОРМЕНО ТЕГЛО
Правят се 2 пъти седмично разтоварващи дни като през целия ден се консумира само печена или варена тиква общо към половин килограм. Ниската калоричност на тиквата (около 17 калории в 100 грама) я прави отлично диетично средство при наднормено тегло и високо ниво на холестерола.

СУРОВА ТИКВА И СОДА БИКАРБОНАТ СРЕЩУ ИЗГАРЯНЕ
Разрязва се тиква, отстранява се кората, вземат се 200 -300 грама от месото и се прекарват през месомелачка. Добавят се 2 супени лъжици сода бикарбонат и се размесват. С получената каша се покрива изгореното място и се превързва леко с парче плат. Стои така 2 - 3 часа, след което се сменя с ново. Помага дори след като са се образували мехури.

С ТИКВА И МЕД СРЕЩУ КОЛИТ, БЪБРЕЧНИ И ЧЕРНОДРОБНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
При бъбречни колики от пясъци и камъни, както и срещу колит, трябва да се яде на ден поне по половин килограм варена тиква. Може да се подслажда с мед, ако болният не е диабетик. Диета с консумиране през целия ден само на варена тиква - общо около 1 килограм - се препоръчва при холецистит и цироза на черния дроб. Количеството варена тиква се разпределя на 5 порции по 200 грама, които се изяждат през 2 - 3 часа. Може да се подправя със счукани орехи.

СОК ОТ ТИКВА СРЕЩУ ХРОНИЧЕН ГАСТРИТ, КОЛИТ И ЦИРОЗА
Взема се половин килограм обелена и нарязана на дребно тиква и се прекарва през сокоизстиквачка. Понеже тиквата е сух плод, се добавя по малко вода. Трябва да се получи 1 винена чаша вок. Към него се добавя 1 чаена лъжичка мед. Изпива се на гладно, половин час преди закуска.

Лечението продължава поне няколко седмици.

СРЕЩУ БЕЗСЪНИЕ И НЕСПОКОЕН СЪН
Сварява се половин килограм тиква в повече вода - така, че след сваряването да остане поне 1 винена чаша отвара. Тази отвара се изпива вечер половин час преди лягане.

СРЕЩУ ОТСЛАБЕНО ЗРЕНИЕ С ЛИМОНОВ СОК
Половин килограм обелена и нарязана тиква се прекарва през сокоизстиквачка като се добавя по малко вода. Към сока се добавя сокът от 1 лимон. Сместа се пие сутрин на гладно. А останалата каша от тиквата се сварява и се изяжда през деня

http://www.lekar.bg/

Още...

Още...

«КАНОН ВРАЧЕБНОЙ НАУКИ» -Съветите на АВИЦЕНА

Гениальный труд Абу Али ибн Сина (Авиценна) "Канон врачебной науки" (канон будущих властелинов) величайший по значению и содержанию памятник культуры, написанный в 1012-1024 годах.
Этот колоссальный свод медицинских знаний не потерял своей актуальности и в настоящее время.

ТЫКВА ОТ ЛИШНЕГО ВЕСА! КЛАДЕЗЬ ВИТАМИНОВ

_{Тыква – одно из самых важных для здоровья растений. Чем она нам полезна? Какие проблемы поможет решить?}

Рассказывает частнопрактикующий фитотерапевт из Липецка Маргарита Викторовна Антонова.

_{УВАЖАЕМАЯ «ВЫКВА»}

Говорят, что один очень вежливый человек стал называть этот овощ «выквой», чтобы не обращаться на «ты» к столь уважаемому и ценному растению. И действительно: находить полезное применение тыквенным плодам люди начали давным-давно.

Самый древний след тыквы зафиксирован в Перу. Вездесущие археологи раскопали там стоянку древнего человека, датируемую третьим тысячелетием до нашей эры. И в одной из первобытных землянок они нашли окаменевшую тыкву, служившую сосудом для хранения воды.

Поразительно, что и в Древнем Риме тыкву-горлянку точно так же использовали в качестве сосуда. Легионеры в военных походах носили воду в небольших, прикрепленных к поясам тыквах.

Были ли съедобны самые древние тыквы, история умалчивает. Но то, что это неприхотливое растение спасало от голода и авитаминоза многих крестьян Средневековья – доказанный факт.

_{СЕКРЕТЫ ПОКУПКИ}

Зрелая тыква должна быть очень плотной, мясистой, тяжелой и упругой, без трещин и мягких участков. Ее окраска – яркая и равномерная. Недозрелая тыква будет безвкусной, а перезрелая может оказаться волокнистой.

При покупке обратите внимание на сорт. Традиционные ярко-оранжевые тыквы менее сладкие, но в них больше полезного бета-каротина. Они подходят для любых блюд. Опытные кулинары часто комбинируют их с другими овощами и крупами.

Розоватые плоды медовой, дынной или цукатной тыквы сладкие и очень вкусны в запеченном виде.

НЮАНСЫ ХРАНЕНИЯ

Целые тыквы прекрасно хранятся в течение нескольких месяцев при постоянной температуре в сухом помещении. Если позволяет площадь, их можно разместить даже на кухне. Но оптимальная температура хранения – около 15 °С.

Разрезанные тыквы «проживут» в холодильнике около трех дней. Это не очень удобно, особенно если плод большой, а семья маленькая. В этом случае самый оптимальный способ хранения – в морозильной камере. Разрезав тыкву, очистите ее, нарежьте кусками и заморозьте.

_{КЛАДЕЗЬ ВИТАМИНОВ}

По содержанию питательных и целебных веществ тыква превосходит многие другие огородные культуры.

В ее мякоти много важнейших микроэлементов – калия, кальция, магния, фосфора. Есть в тыкве и витамины В₁, В₂, В₁₂, РР. Но особенно богата она провитамином А – бета-каротином. Это соединение является естественным щитом организма от вредного воздействия окружающей среды, защищает клетки от ракового перерождения.

Кроме того, в мякоти тыквы много пектинов – пищевых волокон, мягко очищающих кишечник и способствующих выведению из организма радионуклидов.

Не только мякоть, но и семена тыквы обладают лечебными свойствами. В семечках много полезных жиров и витамина Е, предотвращающего преждевременное старение и стимулирующего функции половых желез. Богаты семена тыквы также цинком и магнием.

_{ОТ ЛИШНЕГО ВЕСА}

Тыква – прекрасный продукт для худеющих, так как она низкокалорийна. Но в отличие от капусты, фасоли, редиса и многих других «грубых» овощей тыква очень деликатно действует на желудочно-кишечный тракт. Ее можно съесть в большом количестве, не рискуя получить обострение гастрита или вздутие живота.

_{ПРИ СЕРДЕЧНЫХ НЕДУГАХ}

Тыква очень полезна для сердца. Она обладает легким мочегонным действием и обогащает организм калием. При гипертонии и отеках, вызванных сердечной недостаточностью, рекомендуется съедать не менее 200 г тыквы в день в любом виде.

_{ЛЕЧИТ ПОЧКИ}

Тыквенный сок полезен при заболеваниях почек и мочевого пузыря: цистите, пиелонефрите и камнях в почках. Для профилактики мочекаменной болезни рекомендуется один раз в 2–3 месяца проводить трехнедельный курс лечения тыквенным соком. Его нужно выпивать ежедневно утром по одному стакану.

_{ПРИ САХАРНОМ ДИАБЕТЕ}

Прекрасно укрепляет сосуды при сахарном диабете смесь тыквенного и свежевыжатого апельсинового сока. Рекомендуемая пропорция 1:1, но ее можно менять по вкусу. Пить нужно по полстакана смеси 3 раза в день за 15 минут до еды.

Полезно для диабетиков и так называемое молоко из тыквенных семечек. Готовят его так: 2 стакана тыквенных семечек растереть в керамическом сосуде, залить 3 стаканами кипятка, затем процедить и отжать осадок. Полученное «молоко» выпить в течение дня.

_{ОТ БЕССОННИЦЫ}

Успокаивает нервную систему и способствует спокойному сну тыквенный сок с медом, выпитый на ночь. Объем сока нужно подбирать индивидуально – от рюмки до 2/3 стакана.

_{ПРИ ГЕПАТИТЕ И ХОЛЕЦИСТИТЕ}

При заболеваниях печени и желчного пузыря рекомендуется ежедневно есть тыквенные каши с рисом, манной или овсяной крупой.

_{СЕМЕЧКИ ОТ ПАРАЗИТОВ}

Тыквенные семечки – известное противоглистное средство. Рецепт их применения несложен. Утром поставить очистительную клизму. 300 г сырых семян тыквы очистить, растереть в ступке, добавить 50 г варенья или меда. Съесть натощак небольшими порциями в течение часа. Через 3 часа после процедуры выпить солевое слабительное – например, 40 г сульфата магния, а через полчаса после приема слабительного сделать еще одну клизму.

_{ПРИ ТОКСИКОЗЕ}

Семена тыквы – отличное средство для уменьшения утренней тошноты у беременных женщин.

_{ДЛЯ УСТАВШИХ НОГ}

Людям, вынужденным в течение дня долгое время находиться на ногах, вечером полезно прикладывать тыквенную кашицу к ступням для снятия боли.


Автор: Ольга МУБАРАКШИНА


Источник: журнал “Женское здоровье“