Тялото жадува за вода-1-ва част

Тялото жадува за вода
(Книга, която променя досегашните понятия)
Д-р Ф. Батманжелидж

ВЪВЕДЕНИЕ
от американското издателство
Съдържащите се в тази книга информации и препоръки за снабдяването на организма с вода се опират на тренировките, личния опит, подробните изследвания и на други публикации на автора, относно съдържанието на вода в човешкия организъм. Авторът не дава медицински съвети, не препоръчва никакви лекарства и не изисква от Вас нито пряко, нито косвено, да изоставите лекарствата, които са Ви предписани от лекуващия Ви лекар- Намерението на автора се състои единствено в това на базата на най-новите познания на микроанатомията и молекулярната физиология да Ви информира за значението на водата за благосъстоянието на Вашия организъм. Той иска да внесе своя принос за информиране на обществеността относно опустошаващото въздействие на хроничната дехидратация (обезводняване — б.пр.) на човешкото тяло от детството до дълбоки старини.

Тази книга не трябва да замества задълбочения медицински преглед при лекаря. Напротив, би било желателно да поговорете с Вашия личен лекар за съдържащата се в нея информация. При прилагане на практика на описаните в нея препоръки Вие действате на собствена отговорност. Трябва стриктно да се придържате към указанията. Хора със сериозни хронични заболявания и пациенти, лекуващи се в момента, трябва да прилагат предлаганите тук методи само под наблюдението на лекуващия ги лекар.
За съдържащите се в книгата препоръки и методи не се поема отговорност нито от автора, нито от издателя, нито от представители и служители на издателството. Авторът и издателят не поемат никаква отговорност във връзка с използването на информациите, съдържащи се в книгата.
Предговор
Хроничното обезводняване на клетъчно ниво е много болезнено и води до преждевременна смърт. Първите външни признаци на обезводняването досега са считани за болести с неизвестен произход.
Причината, поради която медицината стана толкова сложна и скъпа, се дължи на неимоверното нарастване на финансовите разходи за медицински изследвания и за производството на фармацевтични продукти. За да насърчат продажбата на своите продукти, за рекламирането на които се изразходват редовно огромни средства, добре платените търговски посредници спекулират с привидно огромния им оборот, а и много от лекарите, примамени от допълнителни премии, препоръчват тези медикаменти. Пациентите ги вземат, въпреки че медикаментите не ги лекуват. А и лекарствата съвсем нямат подобна цел! Важното е пациентите да се лекуват! По този начин търговията с лекарства процъфтява. И това не е единственият срамен и неразрешим проблем на медицината.

Ориентираният към техниката напредък в медицината е резултат от производството на апарати, които допринасят за повишаването на медицинските разходи. Медицинските учебни заведения и научно-изследователските институти твърде много зависят от подкрепата на медицинската индустрия. Така изследванията в медицината се насочват според желанията на индустрията, която дава пари за онези проекти, които й обещават печалби.
Но могат да се споменат и някои по-радостни неща. Беше направено откритието, че човешкият организъм чрез редица мъдри индикатори показва недостига си от вода — като признак за бедственото му положение при обезводняване и жажда. Тялото притежава много повече възможности, за да сигнализира за бедственото положение, освен чрез пресъхването на устата.

Очевидно най-голямата трагедия в историята на медицината е фактът, че лекарите не разбират различните симптоми на организма, на нуждата от вода.

Обикновено те се задоволяват да лекуват хроничното обезводняване на тялото с химически средства и с медицински процедури. Това е съвсем очевидна кардинална грешка!
Най-лошото е, че преобладаващото направление в медицината продължава да действа както досега и не обръща внимание на добрите нововъведения. Непознаването на признаците за недостиг на вода в организма е основната причина за високите разходи за здравеопазване в нашето общество. При съвременната организация на здравеопазването няма никаква надежда за подобряване на това положение, защото медицината служи само на дистрибуторите на лекарства, а не на обществото, което се нуждае от грижи за здравето.
Ако прочетете кореспонденцията на Американската медицинска асоциация (АМА), отпечатана в края на тази книга, ще видите, че АМА е била подканена далеч преди публикуването на тази книга да популяризира добрата новина „Вие не сте болен, Вие сте жаден". Дългото й мълчание показва очевидната злоупотреба с гласуваното й доверие.
Националният здравен институт — най-прогресивният център за медицински изследвания в света, се оказа още по-безсилен. Първо, защо там не се изследва лечебното въздействие на водата? Защо не са направени специални изследвания, дали водата, с която се поглъща дадена таблетка, е тъкмо факторът, който оказва положително въздействие върху организма, а не самата таблетка? Защо не се направят изследвания какво става с човек, който не пие редовно вода?
Очевидно няма пари за изследвания на лечебните свойства на водата. Но дори и да имаше пари, тази тема изглежда недостатъчно привлекателна за университетите и изследователските центрове. И въпреки това е необходимо да се покаже на хората, как други хора, засегнати от хронично обезводняване, реагират на лечението чрез приема на вода. Клиницистите в сферата на здравеопазването трябва да бъдат убедени да променят сегашните си методи на лечение. Студентите-медици по време на обучението си не научават нищо за голямото значение на водата в човешкия организъм.

По мое мнение, необходими са много обикновени и преки наблюдения, подобни на тези от публикуваните тук писма, които трябва да станат достояние на практикуващите традиционната медицина, за да накараме последните да променят своите методи на лечение. Досегашните методи служат само за поощряване на производството на химически продукти. Само слепци могат да сравняват химическия продукт с някое друго, малко известно вещество. Този специфичен метод не е подходящ за клинично изследване на болестите, предизвикани от някакъв недостиг, в конкретния случай относно въздействието на водата при различни болести, предизвикани от обезводняване на организма.
Индивидуалният физиологичен начин на реагиране на всеки отделен човек определя какви симптоми или усложнения ще настъпят при обезводняване на първо време. Затова обикновено те се приемат за симптоми на различни болести. Ще прочетете и някои писма, чиито автори са установили повече от един признак за недостиг на вода.
Намираме се в началото на нова ера в медицината. Повечето болести се предизвикват от хроничния недостиг на вода. Първоначалният план относно структурата на човешкото тяло е много по-добър, отколкото можем да си представим. Ако досега не сме разбрали как да поддържаме доброто състояние на организма, това е наша собствена грешка. От многобройни изследвания днес вече знаем, как нашето тяло, състоящо се предимно от вода, дава знак, когато не пием достатъчно вода. Ще се занимаем подробно с този въпрос.
Тази книга в момента е единственият лесно разбираем източник на информация по темата „хронично обезводняване". Трябва да я прочетете неколкократно, за да разберете колко необходима е водата за човешкото тяло. Тогава и Вие може да станете лечител. Ще узнаете, че „течности" и „вода" не са непременно едно и също нещо. Освен това ще Ви разясня вредното въздействие на диетичните напитки.
Ако решите, че информацията в тази книга е полезна, моля и Вие да издигнете глас и да протестирате против традиционната медицина такава, каквато тя се упражнява днес. Лекарите трябва да се превърнат в лечители, защото са положили клетва за това.
По традиция лекарите са мислители и философи. Едва от скоро те започнаха да учат предъвкана информация, за да могат да получат нужния им обем от нея в медицинските учебни заведения. В действителност предназначението на мозъка е да мисли, а за попълване на информацията трябва да служат книгите. Ако се освободим от бремето на погрешната информация относно хроничното обезводняване на организма, новите лекари отново ще станат учени и мислители. Тогава техните изявления ще се радват на необходимия респект и ще имат цената на златото, подобно на заплащането на хирурзите.
С надеждата за създаване на нови методи в медицината, пожелавам на читателите на тази книга много щастие, ако пожелаят да помогнат за изменение на съвременната структура на медицината. Всяко публикувано в книгата писмо е само един от примерите за това как „водата като лекарство" е помогнала на милиони хора да се преборят с признаците на хроничното обезводняване. Арогантните и отрицателно настроени към него лекари-практици отхвърлят тези писма като „анекдоти". Но огромната част от хората, които могат да гледат и мислят, ще изпитат върху собствения си гръб истината: „Ти не си болен, ти си жаден".
Тази книга трябва да се чете като любовен роман между водата и човешкия организъм, а не заради няколкото професионални понятия. Затова тя не съдържа индекс на медицинските понятия.
Изказвам благодарността си на моята съпруга Ксиаопо за любезната подкрепа и помощ.
Благодаря и на полк. Роберт Т. Сандърс за неуморните му усилия, с които излагаше пред хората през последните пет години моите схващания за хроничното обезводняване, за да могат те да ги разпространят по-нататък.
Благодаря на всички, които ентусиазирано ме подкрепяха и окуражаваха да продължавам да творя и да не се предавам. Накрая благодаря на г-жа Дороти Хайндел за издаването на моите ръкописи и книги.
Ф. Батманжелидж
Февруари 1995 г.

ВЪВЕДЕНИЕ
Нашите най-важни проблеми не могат да бъдат решени в областта на мисленето, в която сме ги създали.
Алберт Айнщайн
През декември 1990 г. д-р Луис Съливан, американският министър на здравеопазването и социалните грижи, съобщи, че националните разходи в областта на здравеопазването са нараснали с около 11%. Счита се, че за 2000 г. тези разходи ще бъдат около 1,6 билиона долара, а до 2001 г. ще достигнат 28% от брутния вътрешен продукт на страната, ако се запази досегашната тенденция към нарастване.
Вестник „Вашингтон пост" преценява в един от най-новите си анализи във връзка със здравеопазването, че през 1994 г. разходите за него ще съставляват 1,0296 билиона долара. От тях 934,8 милиарда долара ще бъдат събрани от населението на страната. Правителството на САЩ поема само частта от 94,8 милиарда долара. Но част от тези огромни суми отиват и като облагаем доход за 9,5-те милиона служители в американското здравеопазване. Става ясно, че правителството печели от нарастването на разходите. Тук възниква конфликт на интересите между нуждите на обществото и намеренията на правителството, което иска да запази предпоставките за високите си доходи.
Като имаме предвид всичко това, можем да разберем защо правителството, въпреки че междувременно е наясно с причините за възникване на проблема, не е заинтересувано да намали разходите на американците за здравеопазване. Става ясно, че хората сами носят отговорност за своето здраве. Те трябва да се предпазват от търговските интереси на доставчиците на лекарства и от правителството, което иска да задържи разходите по системата на здравеопазване в досегашните им размери.
Ще видите, че кризата в системата на здравеопазване на САЩ — която ще доведе нацията до банкрут, ако продължи досегашната тенденция — не е възникнала поради организационни слабости на системата. Тя не е резултат и на грабителската ценова политика. Причината се крие в една съвсем елементарна грешка в разбирането на физиологията, която от своя страна е основата, върху която се градят медицинските и научни знания за човешкия организъм. Кризата възниква, защото обществеността и специалистите още не знаят кога организмът на човека се нуждае от вода!
Това положение не бива да остава така и не бива да е така безизходно, както се очаква. Продължителните клинични наблюдения на стомашните оплаквания и изследвания на физиологията на хроничните болки показват, че съществува просто и основополагащо, научно обосновано решение на здравните проблеми на нацията. Това е новото разбиране за обмяната на веществата в човешкия организъм, което искам да Ви изложа по-подробно в настоящата книга.

Глава 1
ПАРАДИГМАТА (МОДЕЛЪТ) НА МЕДИЦИНАТА

Съвременните медици не разбират в каква степен водата е жизненоважна за функционирането на човешкия организъм. Медикаментите служат не за лечение, а само за облекчаване на болките. Те не могат да излекуват тежките заболявания на хората.
Защо традиционната медицина не може да лекува болестите?
Тази книга описва значението на водата в човешкия организъм и показва как недостатъчните досега знания по тази тема биха могли да променят здравословното състояние на нашето общество. Ще научим как профилактичната медицина може да заеме централно място в грижите за здравето във всяко едно общество. В тази книга и във възникналите въз основа на нея дискусии в центъра на вниманието е водата. Основа на изказаните тук възгледи е разбирането, че водата е най-важната съставна част от човешкото тяло и затова играе водеща роля във всички протичащи в него процеси. Разглеждаме някои болести, като се съобразяваме със значението на водата в тези случаи. Ще поговорим и как липсата на вода при дадени физиологични процеси води до възникването на болести.
При заболяванията, които разглеждам в тази книга, най-напред трябва да се провери дали действителната причина за появата им не е нарушение на водния баланс в организма. Едва след това като евентуални причинители може да се разглеждат други процеси. Само по този начин може да се провежда профилактика на болестите. Елементарна истина е, че обезводняването може да предизвика заболявания. На всички е известно, че водата е полезна за организма, но изглежда не всички знаят колко е важна тя за доброто ни здраве. Мнозина не знаят също какво се случва с организма, когато не получи дневната си дажба вода. След като прочетете тази кратка книга, ще можете по-добре да разбирате тази тематика.
За да се предпазим от болестите, предизвикани от обезводняване, и за да ги лекуваме успешно, е необходимо редовно снабдяване на организма с вода. Тук ще поговорим подробно за това. Ще покажем защо в повечето случаи оплакванията трябва да се приемат като нарушаване на водния баланс в организма. Затова не бива да се учудвате, ако състоянието Ви се подобри от това, че всеки ден пиете все повече вода. Трябва незабавно да се обърнете към лекар, обаче, ако задоволяването на нуждите на организма Ви от вода не помогне и Вие продължавате да имате болестни оплаквания.
След прочитане на тази книга ще си изясните връзката между хроничното обезводняване и болестите, ще бъдете информирани относно необходимите изменения в ежедневния прием на вода и допълнителните указания за хранене, за да избегнете заболяванията, предизвиквани от обезводняването и дори да ги лекувате, ако състоянието на организма Ви не е съвсем непоправимо.
Основи на водната обмяна на веществата
Когато човекът се е развил от възникналите във водата живи организми, той е наследил от тях и зависимостта от животоподдържащите качества на водата. Относно значението на водата за живите организми, включително и за човешкия, за възникване на живота в солените океански води до последващото приспособяване към сладководните басейни, нищо не се е променило.
Когато се развива животът на сушата и живите същества започват да се движат далеч от непосредствената близост с водните басейни (и дори извън границите на живота си като амфибии), — доста измерително приключение извън известните им граници — трябвало постепенно да бъде създадена подобрена система за поддържане на водния баланс в организма, за да може видът да продължи да живее. Това постепенно приспособяване към преходно дехидратиране (обезводняване, б.пр.) по-късно продължава да бъде наследявано като добре функциониращ механизъм на нашето тяло и днес образува инфраструктурата на всички важни системи в човешкия организъм.
За живелите по-рано във водата животински видове това приключение на преминаване на границите е представлявало огромен стрес, защото е съществувала опасност буквално да се изсушат. Този стрес е довел до възникване на физиологични регулационни механизми, които да се намесват в случаите на силно обезводняване. Това се е пренесло и при хората — при стрес те също използват точно такива механизми. Този процес обхваща на първо място стриктното разпределяне на водните запаси в организма. Ако възникне основание да се счита, че водните запаси за непосредствените нужди на организма са ограничени, комплексната система се заема с регулирането на наличните резерви в организма.
Този комплексен процес на разпределяне на водата, извършващ се на различни равнища, продължава дотогава, докато организмът даде недвусмислен сигнал, че в него вече има достатъчно количество вода. И тъй като циркулиращата в тялото вода контролира всички функции на организма и прави въобще възможно протичането на всички процеси в него, целенасоченото разпределяне е единствената възможност да се снабдяват с вода и разтворените в нея вещества онези органи, които по възможност трябва първи да се справят със стреса. Този механизъм постепенно се е налагал все повече като средство за оцеляване в борбата с естествените врагове и още е валиден — в преносен смисъл — и в нашето модерно общество.
Тук, във фазата на разпределяне на водата в организма, е неизбежно строгото контролиране на някои функции, с цел за тях да не се изразходва по-голяма част от полагащата им се вода. Това се отнася за всички органи. В системата за разпределяне на водата мозъчните функции имат предимство пред всички останали системи — теглото на мозъка съставлява едва 1/50 от теглото на цялото тяло, но той получава 1/5 от циркулиращата в тялото кръв. Ако в системата за регулиране и разпределяне на водата е необходимо определянето на норма, в организма има и специални алармени сигнали, които показват в коя част на тялото водата е недостатъчна. Това прилича на радиатора в лекия автомобил, който започва да изпуска пара, ако охладителната система прегрее (например при изкачване на височини).
В нашето модерно общество широко е разпространено мнението, че чаят, кафето, алкохолът и индустриално произведените напитки са желан заместител на естествената вода в подложения ежедневно на стрес организъм. Това е елементарна, но катастрофална заблуда. Тези напитки наистина съдържат вода, но те съдържат също и дехидратиращи (обезводняващи, б. пр) съставки. Те не само извличат водата, в която са разтворени, но извличат вода и от резервите на организма! Модерният начин на живот прави хората зависими от най-различни индустриално изготвени напитки. Децата не се учат да пият вода, а стават зависими от лимонадите и соковете. По този начин доброволно се пренебрегват нуждите на организма от вода. Изобщо не е възможно да се замести водата, от която се нуждае човешкото тяло, с готови напитки. Предпочитанието към тези напитки води автоматично до изчезване на желанието да пием вода дори и тогава, когато не разполагаме с лимонада.
Засега медиците още не са осъзнали колко много химически задачи изпълнява водата в организма. Тъй като обезводняването постепенно води до загуба на някои функции на организма, различните фини сигнали, които се появяват при разпределяне на водата (поради тежка и продължителна дехидратация), се тълкуват погрешно като признаци на заболяване на тялото. Това е основната грешка, която отклонява клиничната медицина от правилната посока. Това спира лекарите да предлагат профилактични мерки или да лекуват някои от най-важните болести при хората с физиологични методи.
Когато тези сигнали се появят, организмът трябва да получи вода, която да бъде разпределена от съответния механизъм. Различните сигнали са индикатори за наличие на жажда или липса на вода („суша") в различни части на тялото. В началото може да бъде оказана помощ чрез поемане на по-голямо количество вода, но след сигналите неуместно започва лечение с лекарства, докато състоянието на организма стане патологично и се появи болестта.
За нещастие тази грешка се прави и досега, докато стане неизбежно нарастващите симптоми и усложнения от обезводняването да се лекуват чрез все повече и повече химически средства — и тогава накрая пациентът умира! Каква ирония: твърди се, че пациентът е починал поради заболяване! Така медицината запазва своята легитимност.
Когато различните алармени сигнали за нуждата от вода в организма се потискат чрез химически вещества, вследствие на тази заблуда веднага настъпва увреждане на клетките на пациента. Хроничното обезводняване, което може да се открие чрез „болестните" сигнали, има трайно вредно влияние и върху поколението на съответния пациент.
Радвам се, че мога да насоча вниманието Ви към едно такова епохално откритие в медицината, което предизвиква промяна в парадигмата (модела) на приложната медицина. Непосредственият резултат от тази смяна на модела е от особена полза за здравето на обществото, но и снижава разходите за лечение.
Необходимостта от смяна на парадигмата
Какво е парадигма и как се променя тя? Парадигмата е основната хипотеза, върху която се изгражда всяко ново знание. По-рано например са изхождали от хипотезата, че земята е плоска. По-новата хипотеза била, че земята е кръгла. Кръглата форма на Земята е парадигмата (модела) за всички карти, глобуси за определяне положението на звездите в небето и за изчисленията при пътуванията в Космоса. Следователно предишната парадигма, че Земята е плоска, вече не отговаря на действителността. Едва точните знания за Земята като сфера правят възможен напредъка във всички области на науката. Промяната в тази парадигма и станалите въз основа на нея изменения не са станали лесно. Приемането на основополагаща важна, нова парадигма в медицинската наука е още по-трудно, макар и резултатите от това да са твърде желателни и обществото безусловно да се нуждае от тях.
Причини за заблудите в медицината
Човешкото тяло се състои от 25% твърд материал (тъкани и разтворени вещества) и 75% вода — средството за разтваряне. Мозъкът се състои от 85% вода. Когато хората започнали да изучават процесите, протичащи в човешкото тяло, научните понятия и състоянието на химията като наука са били всеобщо признати, така че автоматично се приело, че знанията, получени от химията, могат да бъдат приложени и към химията на тялото.
Затова се е считало, че всички телесни функции се направляват от комбинации на разтворените вещества. Още от първите изследвания на човешкото тяло било възприето мнението, че водата изпълнява в тялото само функциите на разтворител, на средство за запълване на определени кухини и на транспортно средство — точно възгледите, които са резултат от химическите опити в епруветките. На средството за разтваряне не се приписвали никакви други функции.
Днешната медицина е напълно убедена в това, — и тези възгледи са възприети от доста време в една твърдо установена образователна програма — че разтворените вещества играят ролята на регулатори, а водата в човешкото тяло служи само като разтворител и транспортно средство. Човешкият организъм все още се разглежда като една огромна епруветка, пълна с различни твърди вещества и вода като химически незначителен опаковъчен материал.
Науката отдавна приема, че тъкмо разтворените вещества (субстанции, които са разтворени и се транспортират чрез кръвта и лимфата) са тези, които регулират всички дейности на тялото. Тук спада и регулацията на поемането на вода, за която се предполага, че функционира добре. Тъй като водата лесно може да се намери, се счита за невъзможно тялото да страда от липсата на нещо, което очевидно е в изобилие!
Досегашното изучаване на човешкото тяло, изхождайки от това напълно погрешно схващане, се е насочвало изцяло към идентифицирането на някакво специално вещество, което да бъде посочено като причина за някое заболяване. Затова са били провеждани тестове за всевъзможни отклонения и варианти в процесите на обмяна на веществата, без да може да бъде намерено еднозначно решение за възникването на дадено заболяване. В съотвествие с това всяко лечение въздейства само успокояващо и като че ли нито едно не лекува (с изключение на лечението на бактериалните инфекции с антибиотици). Хипертонията (високото кръвно налягане) най-общо казано не се „лекува"; съответният пациент се лекува през целия си живот. Астмата не се „лекува"; болните постоянно носят в себе си инхалатора като постоянен спътник. Язвата на стомаха не се „лекува"; противокиселинните медикаменти (антиациди) трябва винаги да са под ръка. Алергията не се „лекува"; жертвата й остава зависима от медикаментите. Артритът не се „лекува; той превръща болния постепенно в инвалид и т. н.
Въз основа на описаната в началото представа за значението на водата общоприето е съхненето на устата да се възприема като сигнал на тялото за нуждата му от вода. Освен това се приема, че когато това чувство за „съхнене на устата" липсва, организмът е добре снабден с вода — може би защото основното вещество — вода — се намира в достатъчно количество и е лесно достъпно. Този медицински възглед е абсурден, погрешен и заблуждаващ; именно поради него досега да не са постигнати успехи в търсенето на трайни методи за предпазване от болестите, въпреки дългогодишните и струващите скъпо изследвания.
Съществува моя публикация за наблюденията ми над 3000 пациенти с язва на стомаха, които лекувах само с вода. За първи път в историята на медицината аз открих, че и това класическо „заболяване" реагира само на вода. При клиничните наблюдения ми направи впечатление връзката между язвата и „заболяването" от жажда. При същите клинични и външни условия и други болестни оплаквания реагираха на вода. Продължилата изследователска работа потвърди моите наблюдения, а именно, че организмът изпраща многобройни фини сигнали за жажда — една хармонична сигнална система за разпределяне на наличното количество вода в периоди на обезводняване.
Моите клинични изследвания и изучаването на медицинска литература показаха, че моделът, който досега господстваше в цялата хуманна медицина, трябва да бъде променен, ако искаме да победим болестите.
Стана ясно, че практиката на клиничната медицина се опира на съвсем погрешни възгледи и на несъответстващи предпоставки. Как може да се пропуска и да не се обръща внимание на сигналната система за нарушения във водния баланс или официално отдавна напълно да се игнорира? Понастоящем пресъхването на устата е единственият възприет сигнал за обезводняването на организма. Както вече обяснихме, това е последният външен признак за екстремалното му (крайно) обезводняване. Уврежданията се получават при трайно обезводняване и като сигнал за него далеч не винаги се появява „съхнене на устата". Изследователите много по-рано е трябвало да забележат, че организмът, за да подпомогне раздробяването и поглъщането на храната, произвежда слюнка, дори и когато останалата част от тялото е относително обезводнена.
Хроничната дехидратация означава, че организмът страда от продължителен недостиг на вода. Както и при всички останали случаи на недостиг, като например недостигът на витамин С при скорбута, недостигът на витамин В при бери-бери, недостигът на желязо при
анемиите, недостигът на витамин Д при рахита и каквито и други липси да има, свързаните с този недостиг оплаквания се отстраняват чрез набавяне на липсващото вещество в организма. Затова ако открием при проблеми със здравето хронично обезводняване, стават възможни профилактиката и навременното излекуване.

Глава 2

НОВАТА ПАРАДИГМА (НОВИЯТ МОДЕЛ)
Едно ново научно познание обикновено не може да бъде представено така, че противниците му да бъдат убедени. По-скоро те трябва да измрат и едно следващо поколение още отначало да бъде запознато с истината.
Макс Планк
Новата научна истина и новият начин за наблюдаване на човешкото тяло, който поставя хората в положение сами да прилагат профилактичната медицина, гласят следното: Веществото, което разтваря — а именно водата — е това, което регулира всички функции на организма, включително активността на всички разтворени в него твърди вещества. Нарушенията във водния баланс на организма (в обмяната на веществата на разтварящото средство) подават многобройни сигнали и по този начин сигнализират за нарушения в системата: определени оттичания, които гарантират снабдяването с вода и режима на разпределянето й, не функционират.
Нека да повторя: Всички изтичания в организма се регулират от водата и стават въобще възможни само чрез нея, затова изобилното снабдяване на тялото с вода е неизбежно. Целенасоченото разпределяне на водата е единственият начин да бъдем сигурни, че не само достатъчно вода, но и транспортираните от нея вещества — хормони, химически вещества-доставчици и хранителни вещества — достигат до жизненоважните органи. От своя страна всеки орган, който предоставя някакво вещество на разположение на организма, сам е отговорен за темпото и обема на своята продукция и за нейното предаване на водата и то в съответствие с изменящите се изисквания, определяни от мозъка. Когато водата достигне до сухите участъци, тя сама започва да изпълнява много от другите жизненоважни и отпаднали до този момент телесни и химически регулировъчни функции.
От тази гледна точка приемането на вода и разпределянето й според степенуваната важност на органите придобива огромно значение. Регулационните системи за пренасяне (хистаминът и подчинените му вещества) засилват активността си при снабдяването на организма с вода. Въздействието им не бива да се блокира постоянно от медикаменти. Трябва да разберем каква е тяхната задача и да я улесним чрез по-честото пиене на вода.
Новата парадигма (модел) позволява въвеждането в научно-изследователската работа на четвърто измерение: „време". Това улеснява разбирането на вредния ефект от дълготрайното и нарастващо обезводняване. По този начин става възможно предсказването на физиологичните процеси, които няколко години по-късно ще доведат до появата на болести, включително и на такива, които днес се считат за генетично обусловени. Така днешният обичаен метод за симптоматично лечение чрез налучкване ще се превърне в точно медицинско изкуство. Парадигмата ще направи възможни профилактичните предвиждания.
Тъй като липсата на вода в различните части на тялото предизвиква различни симптоми и сигнали, а също води и до усложнения, наричани понастоящем болести, възможно е хората да се отнасят скептично към водата като към естествено лечебно средство. Не е възможно обикновената вода да лекува толкова много болести!
Всеки, който мисли така, затваря очите си пред новия шанс да попречи на излекуването на толкова много предизвикани от обезводняването болести. В различните глави на тази книга са публикувани няколко отзиви, за да се отворят очите на скептиците за най-значителното откритие на всички времена в областта на медицината: а именно, че водата е естествено лечебно средство за всички възможни заболявания.



Приемане на вода и чувство за жажда
Рис. 1: Основно различаваме три стадия на снабдяване на тялото с вода през живота си
1. Животът на ембрионалния зародиш в утробата на майката (на диаграмата наляво от т. В). По време на вътреутробния стадий на нарастване на клетките необходимата за това вода се получава от майката.
2. Фаза на растежа. Окончателната височина и тегло се достигат около 18-25 години.
3. Периодът от време от достигането на зрялата възраст до смъртта.

Снабдяването на организма с вода през различните периоди от живота
През различните периоди от живота могат да се различат три различни стадия на регулиране на водата. Първият стадий се отнася до зародиша в утробата на майката (на рис. 1 вляво от точка В). Вторият стадий обхваща времето от началото на растежа до достигането на окончателния ръст (приблизително между 18 и 25 години). Третата фаза обхваща времето от зрелостта до смъртта на човека. По време на растежа на клетките на зародиша в утробата водата се доставя от майката. Сигналите за поемане на водата, обаче, изглежда идват от тъканите на зародиша, макар че се регистрират и въздействията върху майката. Първият сигнал за нуждата на ембриона (зародиша) и на майката от вода изглежда е сутрешното прилошаване в ранната бременност.
Задачите на водата при обмяната на веществата в организма
Междувременно стана ясно, че нашето тяло още от най-ранна възраст все по-силно се обезводнява, защото сигналите за неговата жажда се възприемат все по-малко. С увеличаването на възрастта съдържанието на вода в клетките намалява. Този процес стига толкова далеч, че съотношението между съдържанието на вода в клетките и това извън клетките спада от 1,1 почти на 0,8 (виж рис.2). Това е една твърде драстична промяна. Тъй като водата, която пием, осигурява функционирането на клетките и необходимото за тази цел количество вода, поемането на недостатъчно вода влияе върху тяхната активност. Затова хроничното обезводняване предизвиква появата на същите симптоми, както тези при заболяване, ако различните сигнали за обезводняване не бъдат разбрани правилно. На настоятелните призиви на тялото за вода засега не се обръща внимание и то се лекува с медикаменти.
За по-нататъшното объркване допринася и представата, че при силна жажда вместо вода може да се пие чай, кафе или алкохолни напитки.
Човешкото тяло може да се обезводни и когато има вода в изобилие. Хората губят чувството си за жажда и не могат да усетят липсата на вода. Затова с нарастване на възрастта те постепенно се обезводняват все повече и това състояние става хронично (виж рис. 1 и 2).
Съхнещата уста в действителност е последният сигнал за обезводняване. Ако устата все още е относително влажна, организмът може да понася обезводняването. И което е още по-лошо: приема се, че при старите хора устата си е суха — това не се възприема като сигнал за жажда и като необходимост от помощ.
• Доказано е, че водата изпълнява важна хидролитична функция във всички области на обмяната на веществата в организма, в които химическите реакции изискват вода (хидролиза). Това може да се сравни с химическата активност на водата, която е причина семената да покълват и от тях да израства ново растение или дърво — водата е нужна за химическите жизнени процеси.



• Преминаването на водата през клетъчната мембрана чрез просмукване (осмоза) създава в нея „хидроелектрическа енергия" (напрежение), която се натрупва в енергийни акумулатори под формата на АТФ (Аденозин-трифосфат) и ГТФ (Гуанидин-трифосфат) — две живи клетъчно-батерийни системи. АТФ и ГТФ са енергийните източници в организма. Енергията, предоставена на разположение от водата, служи за образуване на АТФ и ГТФ. Тези енергийни акумулатори се използват като ресурси (запаси, б. пр.) за химичните преобразувания, по-специално при реакциите на невротрансмитерите (пренасящите вещества в нервната система).
• Водата образува също специални структури и форми и изглежда служи като адхезионен материал (адхезия — сила на привличане на молекулите, б. пр) за спойката при строежа на клетките. Тя задържа като слепващо вещество твърдите структури на клетъчните мембрани.
В мозъчните клетки постоянно се образуват невротрансмитери, които се транспортират до мястото на предназначението им в нервните окончания. При това те предават „посланията" по „воден път". Изглежда съществуват малки водни пътища и микропотоци, наречени микроканали, разположени по продължение на нервите, които осигуряват придвижването на съдържащите се във водата вещества (виж рис. 3).
Протеините и ензимите в организма въздействат на фините разтвори с малък вискозитет (вътрешно триене) много по-добре, отколкото на по-плътните разтвори с по-голям вискозитет (в бедно на вода, дехидратирано състояние). Може би затова и жаждата се забелязва по-трудно. Това означава, че водата е тази, която регулира всички функции на тялото, включително активността на твърдите вещества, които пренася. Новата научна истина (смяната на модела): водата, разтворителят в човешкия организъм, регулира всички функции, включително активирането на твърдите вещества, които разтваря и на които помага да циркулират — трябва да стане основа за бъдещите медицински научни формулировки.
Когато тялото е обезводнено — освен инстинктивното желание за прием на вода, — влиза в действие система за определяне на рациона и разпределяне на наличната вода, което се извършва според съществуващите в момента приоритети: един вид кризисен щаб за действие по време на суша.
Междувременно научно е доказано, че невротрансмитерната система, която управлява и пренася хистамина, влиза в действие при липса на вода и задвижва подчинените й системи, които стимулират организма към поемане на вода. Те предприемат ново разпределение на циркулиращата в организма вода. В подчинените системи действат вазопресин, Ренин-ангиотензин-системата (РА), простагландин (ПГ) и кинин. Искам да припомня още веднаж, че човешкото тяло не може да разчита на никакви водни резерви; то само преразпределя наличното количество вода според приоритетите.



Болките като последствие от обезводняването
Доказано е, че при амфибиите резервите от хистамин са много малки. Произвеждането на хистамин започва едва тогава, когато животното започне да се обезводня-ва.
По-нататък поради разпределянето на водата в обезводненото животно количеството и натрупването на трансмитера хистамин нараства пропорционално — като средство за овладяване на обезводняването. Хистаминът и подчинените му регулатори за прием и разпределяне на водата в организма — простагландина и кинина — предизвикват болки, попадайки в досег със сетивни нерви (чувствителни към болка).
Така промененото схващане в медицината води до две нови гледни точки, на които до този момент не се е обръщало внимание. Според едната с увеличаване на възрастта тялото все повече и повече се обезводнява. Според другата образуването на хистамин и активирането на подчинените му регулатори на водата неимоверно нарастват — и то толкова много, че предизвикват алергии, астма и хронични болки в различни части на тялото — тези сигнали трябва да се преценяват като различни варианти на алармени сигнали за недостиг на вода в организма: като сигнали за жажда. Промяната на парадигмата (модела) сега прави възможно разпознаването на различните сигнали, свързани с обща или частична дехидратация.
Новият модел на мислене ни кара да тълкуваме хроничните болки, които не могат да бъдат обяснени с наранявания или инфекции, преди всичко като сигнали за недостиг на вода в мястото на болките — като локална жажда. Преди да се натрапи на пациента някакво сложно лечение, първо трябва да се изключи възможността болките да са признаци за обезводняване. Неинфекциозните, постоянно появяващите се или хронични болки, трябва да се разглеждат като индикатори за жажда на организма.
Към тези хронични болки се отнасят храносмилателните оплаквания, болките при ревматоидния артрит, сърдечните оплаквания (при тичане и в състояние на покой), болките в долната част на гърба, постоянно повтарящо се накуцване (болки в краката при бягане), мигреноподобни или приличащи на махмурлук болки в главата, стомашни болки и свързания с тях запек, (виж рис. 4).
Новият начин на тълкуване изисква всички тези болки да се лекуват чрез увеличаване на дневния рацион от вода. В продължение на няколко дни трябва да поемате минимум два и половина литра вода. Едва тогава можете да започнете да приемате болкоуспокояващи средства или други болкоуспокояващи медикаменти, като антиациди, за да не настъпят постоянни локални или всеобщи увреждания на организма, които могат да доведат до неизлечими заболявания. Ако имате оплаквания от дълги години и сега сте опитали болкоуспокояващите свойства на водата, най-напред трябва да проверите, дали бъбреците произвеждат достатъчно урина, за да не остава в тялото прекалено много вода. Количеството урина трябва да бъде сравнено с количеството на поеманата вода. При увеличен прием на вода трябва да се увеличи и количеството на урината.
Това ново разбиране за физиологията на възникване на болката при обезводняването на организма в бъдеще ще хвърли светлина върху историята на възникване на болестите. Ще се окаже, че продължителното прилагане на болкоуспокояващи средства, които трябва да заглушат главните симптоми на хроничното и локалното обезводняване — като при гореизброените класически болести — може да влияе вредно върху здравето.



Самите аналгетици (болкоуспокояващи средства) могат да доведат до фатални странични ефекти. Към това се прибавя и вредата от трайното обезводняване на организма, без да бъде отстранена причината за болките. Много често болкоуспокояващите средства водят до кръвоизливи в стомашно-чревния тракт. Годишно хиляди хора умират от усложнения поради честата употреба на аналгетици. Днес (1994 г.) е ясно, че тези свободно продаващи се в аптеките „убийци на болката" предизвикват у някои хора увреждания на черния дроб и бъбреците и накрая смъртта им.
Научната обосновка на гореспоменатите възгледи вече е достъпна за учените, занимаващи се с изучаване на болката. Ако медиците приемат изменението на парадигмата, от съвременната медицинска практика, която не разглежда човешкия организъм като цяло, ще се развие профилактична медицина, която ще служи на целите на здравеопазването. И което е още по-важно, ще лекува болестите по физиологичен начин още в началния им стадий, преди да е настъпило необратимо увреждане на организма.

Глава З
ХРАНОСМИЛАТЕЛНИТЕ ОПЛАКВАНИЯ АЛАРМЕН СИГНАЛ НА ОРГАНИЗМА

_{Възпаления на лигавицата на стомаха}
Храносмилателните оплаквания са един от най-важните алармени сигнали на организма. Те показват наличието на обезводняване и са сигнал за жажда. Срещат се както при младите, така и при по-възрастните. Хроничното и постепенно все по-задълбочаващо се обезводняване е коренът на почти всички известни днес по-разпространени заболявания.
Оплакванията от гастрит (възпаление на лигавицата на стомаха), от дуоденит (възпаление на дванадесетопръстника) и киселини трябва да се лекуват чрез поемане на по-голямо количество вода. Ако вече са се образували язви, е необходима и специална диета, за да може заболелите участъци да бъдат излекувани.
От изказвания на проф. Хауърд Спиро от университета в Йейл е известно, че 12% от пациентите с диспепсии (нарушения в храносмилането) след шест години развиват язва на дванадесетопръстника, при 30% тя се проявява след десет години и при 40% — след 27 години. Трябва да се гледа сериозно на храносмилателните оплаквания, макар че положението се счита за критично едва тогава, когато при ендоскопични изследвания (чрез специална сонда, б. пр.) се установи наличието на язва. Струва ми се, че медицината все повече и повече се превръща в професия, ориентирана към наблюдаване, вместо професия, ориентирана към съчувствие, както по-рано, което предполагаше и по-голямо мислене.
Поради болката, която придружава тези класифицирани по различен начин оплаквания, пациентът е принуден да потърси лекар. Точно тази болка привлича вниманието към себе си, макар че са създадени редица понятия за локалните оплаквания, които се идентифицират чрез ендоскопия. Общият фактор тук са нарушенията в храносмилателната система. Локалните промени в тъканите са видимият резултат от уврежданията, до които е довел общият фактор, а именно: недостигът на вода.
Как мога да твърдя това с пълна увереност? Лекувах само с вода повече от три хиляди пациенти с оплаквания от храносмилателната система. Те имаха най-разнообразни оплаквания, които биха могли да бъдат класифицирани като симптоми на различни заболявания. Всички те реагираха положително на увеличаването на ежедневно приеманото количество вода и клиничните проблеми, свързани с болките, изчезнаха. Съобщението за моя нов метод за лечение при смущения в стомашно-чревния тракт излезе като уводна статия в списание „Journal of Clinical Gastroenterology" („Списание по клинична гастроентерология") през юни 1983 г.
На определен етап от обезводняването, когато организмът спешно се нуждае от вода, тя не може да бъде заменена с нищо друго. Не могат да помогнат никакви лекарства, а само вода. Един от многобройните ми пациенти, които лекувах чрез вода, е доказателство за това. Младият мъж, малко над 20 години, дълги години страдал от язва на стомаха, докато стигнал до криза и се срещна с мен. Той беше преминал през обичайните диагностични изследвания и диагнозата му гласеше: язва на дванадесетопръстника. Бяха му предписани антиациди (свързващи стомашната киселина лекарства) и Цимедитин.
Цимедитинът има много силно въздействие. Той блокира активността на хистамина на местата, където последният се приема, известни още като хистамин-2- или Х-2-рецептори. Някои стомашни клетки, произвеждащи киселина, реагират случайно на този медикамент. Обаче много други стомашни клетки, които не произвеждат киселина, се повлияват от блокиращото действие на лекарството. Затова този препарат има много странични явления (включително импотентност при младите мъже), а може и да се окаже извънредно опасен при старите хора.
Аз се срещнах за първи път с младия мъж през една лятна вечер на 1980 г. около 23 часа. Той имаше такива болки, че почти не беше в съзнание. Лежеше на пода на стаята си в позата на ембрион (със свити крака към тялото, б.пр). Стенеше непрекъснато и не осъзнаваше присъствието на загрижените хора около себе си. Когато го заговорих, не ми отговори. Не можеше да се говори с него, така че се наложи да го разтърся, за да получа отговор.
Попитах го какво му е. Той простена: „Язвата ми ще ме умори". Когато го запитах откога има болки, той отговори, че са започнали около един часа следобед, веднага след като се нахранил. И ставали все по-силни. Попитах го какво е направил за облекчаването им, взел ли е някакви лекарства. Той отговори, че е взел три таблетки Цимедитин и изпил цяло шише антиацид. Но това голямо количество лекарства не му донесло облекчение в продължение на тези десет часа.
Когато такова голямо количество таблетки не са помогнали при болки от язва на стомаха, автоматично се мисли за остър корем, който се нуждае от спешна хирургическа намеса. Може би язвата му се е спукала! Аз бях асистирал при операции на спукани язви и знаех, че такива пациенти се намират в ужасно състояние, подобно на това на младия мъж пред мен. Тестът бе съвсем прост: при такива пациенти коремът е съвсем твърд, почти като дъска. Затова опипах корема и установих, че няма спукване на язвата. Коремът му беше мек, но много чувствителен към болка. Имаше късмет, че язвата му не се беше спукала. Ако не бях дошъл навреме, киселината щеше да пробие дупка във възпалената стомашна стена.
Изборът на лекарства при подобни обстоятелства е много ограничен. Три таблетки Цимедитин от по 300 милиграма и цяло шише антицид не могат да облекчат болката. Често подобни случаи завършват на операционната маса на някой обичащ операциите хирург. Въз основа на моя дълъг опит с болкоуспокояващите свойства на водата при стомашни оплаквания, дадох на мъжа две пълни чаши вода — половин литър. Най-напред той се поколеба. Казах му, че е приел обичайните лекарства, без да има някакъв ефект от тях. Сега трябва да приеме моето „лекарство" за тази „болест". Той нямаше избор. Имаше силни болки и не знаеше как да постъпи. Стоях в ъгъла и го наблюдавах няколко минути.
Наложи се междувременно да изляза за малко и когато след около петнадесет минути се върнах обратно, болките му бяха започнали да отслабват и мъжът беше престанал да стене. Дадох му още една чаша вода — около четвърт литър. След няколко минути болките му напълно изчезнаха и започна да възприема хората около себе си. Той седна и се придвижи към стената. Облегнат на нея, започна да разговаря с посетителите си, които бяха учудени от промяната, предизвикана от три чаши вода! Този мъж имаше болки в продължение на десет часа и беше взел най-силните и най-модерни лекарства за язва, но те не му бяха донесли облекчение. Сега три чаши вода съвсем очевидно бяха отстранили болките само за около двадесет минути.
Ако разгледате рис. 4 и сравните казаното за болката с разказа за младия мъж, ще откриете как мозъкът допринася за усилването на сигнала „жажда в организма". Ако бъде преминат определен праг на болката, локално приложените медикаменти престават действат. Антиацидът и циметидинът, които трябва да блокират Х-2 рецепторите, не могат дори да облекчат болката на пациента. Само след приемането на вода мозъкът изпраща правилния сигнал, а именно — да се прекрати силният зов за вода, тъй като вече има недвусмислен знак, че в тялото е постъпило достатъчно количество вода. Същата реакция настъпва и в други части на тялото, когато те са показали обезводняване. Хора с ревматични болки в ставите трябва особено да внимават за това специално реагиране чрез болка при силно обезводняване.
Имах възможност още веднъж да проверя, дали реакцията на обезводняване при стомашни оплаквания зависи от продължителността на болката, или от количеството вода.Този път пациентът дойде в клиниката точно тогава, когато бях на работа. Той не можеше да се движи, придружителите му го подкрепяха под мишниците и почти го влачеха. От дълго време страдаше от язва на стомаха, а сега се оплакваше от силни болки в горната част на корема.
Прегледах го, за да изключа спукване на язвата и започнах да му давам по чаша вода на всеки час. След двадесет минути болките му не бяха напълно изчезнали, това не стана и след час и двадесет минути. Но след третата чаша вода той видимо се оправи. В по-малко тежки случаи пълно изчезване на болката настъпва след средно около осем минути.
Чрез провеждане на експеримент доказах, че количество от една чаша вода веднага постъпва в червата и се абсорбира (всмуква —б.пр.) от тях. В течение на половин час почти същото количество вода преминава от подкожния слой в лигавицата на стомаха. Там то се използва за обработка на храната. Смилането на твърдите хранителни продукти зависи от достатъчното количество вода. Киселината се излива върху храната, активират се ензимите и храната, превърната в хомогенизирано (хомогенен: еднороден, б.пр) течно състояние преминава за понататъшно смилане в червата.
Жлезистият слой на лигавицата е покрит със слуз, който е най-вътрешният слой на стомашната стена (рис. 5). Слузта се състои от 98% вода и 2% твърди вещества, които представляват нейната опорна субстанция. Този слой вода образува естествена буферна зона. Лежащите под слузта клетки отделят натрон (двунатриев карбонат), който се свързва във водния слой. Когато стомашната киселина се опита да пробие този защитен (воден) слой, тя се неутрализира от натрона.
Тази реакция води до увеличено образуване на сол (натрий от натрона и хлор от киселината). При наличие на много сол се изменят свойствата на опорната субстанция от слузта да се свързва с водата. Прекалено силната неутрализация на киселината и твърде големи натрупвания на сол в лигавицата правят последната по-малко хомогенна (по-рехава) и по-малко стегната, което води до проникване на киселината в лигавицата и предизвикване на болки.
Истинската причина за подаването на повече вода към лигавицата е нуждата й от основно промиване. Лигавицата ефективно се снабдява отвътре с вода, като същевременно се отделя нова слуз. Тази обновена, дебела и влажна бариера от слуз е естествена преграда (бариера) против киселината в стомаха. Природата е направила така, че този „щит" редовно да се снабдява с вода, особено преди поемането на храна, когато жлезите в стомаха се възбуждат и произвеждат киселина. По този начин водата се грижи за естествената защита против стомашната киселина, отдолу нагоре. Антиацидите са предназначени именно за това — да се свързват с киселината едва в стомаха — това е една твърде недостатъчна защита.



Така най-после узнаваме, че нашето тяло подава сигнал чрез болка не само от глад, но и от жажда. За нещастие лекарите тогава говорят за диспепсия (храносмилателни смущения) и я лекуват със всички възможни медикаменти, докато тъканта на дванадесетопръстника или на стомаха се повреди и то поради усложнения в обмяната на веществата, свързани с обезводняване. Едни от най-разпространените медикаменти за отстраняване на болките са антиацидите. Тези вещества се отпускат без рецепта и са бавно действащи отрови, продавани свободно на всекиго.
В Швеция били проведени изследвания на пациенти, които нямали язва, а само стомашни болки. Резултатът от лечението винаги бил един и същ, независимо дали са били приемани плацебо (въображаемо лекарство под формата на безвредно вещество — б. пр.), антиациди, някакво лекарство за блокиране на хистамина или изобщо не е приемано нищо. Казано другояче, нито антиацидите, нито по-силните лекарства са особено ефективни. Когато се изпращат сигнали за обезводняване от тази област на тялото, човек трябва да бъде достатъчно умен и да се откаже от всякакви лекарства.
Водата най-вероятно е единствената субстанция, чрез която може да се получи облекчение. Защото в края на краищата организмът се нуждае и иска вода и само вода. Ако продължим да търсим по-задълбочено, ще открием и други признаци на обезводняване. Не мислете, че болките в стомаха са сигнали само за един изолиран, локално ограничен феномен. При всяко положение тези болки са признак на обезводняване — дори тогава, когато е налице язва. Когато се пие вода, болките намаляват и ако се внимава за приемането на подходяща храна, след известно време язвата сама може да се излекува.
Днес се твърди, че язвите са следствие от бактериални инфекции. Но в резултат на моите изследвания аз съм на мнение, че многобройните спираловидни бактерии (предимно хеликобактериите), които са считани за отговорни за образуването на язви, са просто паразити (организми, които се хранят от приемника си, без да му вредят), следователно са бактерии, които просто естествено се срещат в червата. Може би те извличат неполагащо им се предимство от потискането на имунната система, което е пряко последствие от обезводняването. Нормалните чревни бактерии живеят миролюбиво в нас и произвеждат жизненоважните витамини. Когато са силни, те допринасят за доброто ни здраве. При обезводняване е особено важно на входа, при преминаването от стомаха в дванадесетопръстника, да има много нерви, които да стимулират производството на хистамин. Специалните спираловидни бактерии печелят от въздействието върху увеличаването на хистамина, докато в същото време нервите следят съвсем малка част от силно киселинното съдържание на стомаха да преминава в червата. Във всеки случай не винаги областите на храносмилателния тракт с язви показват наличие на хеликобактерии. И в същото време много хора вероятно имат хеликобактерии в червата си, но нямат язви!
Хистамин-блокерите не са подходящи за дълга употреба. Те имат много странични явления, например световъртеж и състояния на объркване при старите хора. При мъжете след няколкоседмична употреба може да се появи увеличение на гърдите, при някои мъже се установява намаляване на броя на сперматозоидите, други се оплакват от намаляване на половото влечение (либидо). Кърмачки и бременни жени не бива да вземат тези лекарства само за да заглушат сигналите на тялото за жажда — техните собствени и тези на децата. Капилярните съдове в мозъка реагират на изхвърлянето на хистамин при обезводняването с разширяване. Хистамин-блокерите възпрепятстват това и така се получава по-голямо налягане, когато при стресови ситуации мозъкът трябва да преработва по-голяма информация от обичайната. Мозъкът се кръвоснабдява по-слабо, ако стомашните оплаквания се лекуват чрез хистамин-блокери.
Антиацидите, съдържащи алуминиеви соли, са опасни. Те не трябва да се използват щедро при оплаквания, които могат да се премахнат чрез приемане на повече вода. Повишеното съдържание на алуминий в организма се счита между другото за една от причините за болестта на Алцхаймер. Непременно трябва да се обърне внимание на възможната връзка между дългогодишната употреба на съдържащи алуминий антиациди и болестта на Алцхаймер: разрушаването на мозъка би могло да бъде резултат на токсичния страничен ефект на тези лекарства. Многобройните генетични изследвания не могат да прикрият отровните странични ефекти на метала, който се използва поради грешната парадигма за лекуване на обикновения сигнал за жажда. Повечето антиациди съдържат от 150 до 600 милиграма алуминий на всяка чаена лъжичка или във всяка таблетка.
На остров Гуам Земята съдържа висок процент алуминиева руда (това се отнася и за някои региони в западния Тих океан — Гуам, полуостров Кии в Япония, Западна Нова Гвинея и други). Докато не бил известен този факт и питейната вода съдържала много алуминий, на острова била разпространена болест, подобна на Алцхаймер. От това заболяване страдали и младите хора на острова. Преди няколко години проблемът бил открит и водата — пречистена. Днес е известно, че токсичността на алуминия във водата за пиене е причина за деменцията (оглупяването-б.пр.) от типа на Алцхаймер на остров Гуам.
Истинската причина за болестта на Алцхаймер е хроничното обезводняване на организма. По мое мнение това по-специално е обезводняването на мозъчните клетки. Токсичността на алуминия е вторично усложнение вследствие на обезводняването в онези части на света, в които водата съдържа относително по-малко алуминий. Внимание! В технически напредналите западни страни при прочистването на водата в градските пречиствателни станции понякога се използва алуминиев сулфат.
При продължително обезводняване на организма мозъчните клетки започват да се свиват! Просто си представете как една слива се превръща в сушена слива! За нещастие в обезводнено състояние се губят много функции на мозъчните клетки. Една от тях е транспортната, при която нервотрансмитерите се отвеждат до нервните окончания. Един от моите приятели лекари прие сериозно тази информация и препоръча на болния си от Алцхаймер брат да пие всеки ден много вода. Паметта на брат му постепенно започна да се възстановява до такава степен, че той вече можеше да следи разговора и не забравяше повече. Подобрението настъпи след няколко седмици.
Трябва да подчертая, че обезводняването, дори и да е ограничено само с болки в областта на корема, е нещо, което засяга цялото тяло. Ако не се открие навреме, че стомашните болки са сигнал за жажда, по-късно може да се стигне до големи проблеми. Разбира се, подобни болки може да бъдат предизвикани и от някой тумор в корема, но тогава при поемането на вода тези болки няма да изчезнат, а ще продължат. Когато са налице постоянни болки дори и след некол-кодневно пиене на по-голямо количество вода, добре е да се потърси лекар, за да се установят причините за оплакванията. Ако болките се дължат на гастрит или на дуоденит (възпаление на лигавицата на стомаха или на дванадесетопръстника) или дори на язви, редовното пиене на вода, разпределено правилно през деня и обвързано с подходящо хранене, е крайно необходимо за излекуване на страданието.

Възпаление на дебелото черво
Болките, причинени от възпаление на дебелото черво, които се усещат в лявата половина на корема, също могат да се възприемат като сигнал за жажда. Често те са придружени от запек, който възниква поради трайно обезводняване.
Една от главните функции на дебелото черво се състои в изтеглянето на водата от изпражненията, за да не се губи прекалено много вода при храносмилането. В случай на обезводняване, на отпадъците естествено липсва нормалното количество вода, необходимо за преминаването им през червата. Чрез забавяне на преминаването и по-нататъшно пресоване на съдържанието се изстискват и последните капки вода от отпадъците в дебелото черво. Затова запекът е усложнение вследствие обезводняването. Постъпи ли повече храна, в дебелото черво се натрупват повече твърди отпадъци и по този начин се затруднява придвижването по-нататък на втвърденото съдържание в червото. Този процес предизвиква болки. Болките в червата също трябва да се тълкуват като сигнал на тялото за жажда. Ако се поеме достатъчно количество вода, болките в лявата половина на корема, свързани със запека, изчезват. Ако вечер изяждаме по една ябълка, праскова или портокал, това възпрепятства появата на запек на следващия ден.
Фалшиви болки в апендикса
Понякога се появяват силни болки в дясната долна половина на корема. Те са причина лекарят да мисли за възпален апендикс, защото болките много приличат на началните болки от апендисит. Но липсват другите типични признаци за възпален апендикс: висока температура, втвърдяване или чувствителност на коремната преса, прилошаване. Една или две чаши вода облекчават болките в дясната половина на корема. В този специален случай една чаша вода може да послужи и като диагностично помощно средство.
Пробив на диафрагмата (Хиатусова херния)
Често има случаи пациентите да се оплакват от класически болки в коремната област, които лекарят диагностицира като пробив на диафрагмата. Хиатусовата херния е преместването на част от стомаха през отвора на диафрагмата в гръдната кухина. Това е едно съвсем неестествено място за стомаха. Когато част от стомаха се намира в гръдната кухина, храносмилането става много болезнено.
Нормално храната е затворена в горната част на стомаха и по време на храносмилателния процес не може да се върне обратно нагоре в хранопровода. Нормалната посока на контракциите в храносмилателния тракт са надолу от устата в посока на дебелото черво. Освен това съществуват две клапи, които пречат на изкачването на храната нагоре. Първата клапа се намира на стената между хранопровода и стомаха. Тази клапа се отваря само, когато храната преминава в стомаха. Другата клапа е разположена извън храносмилателния тракт — на мястото, където хранопроводът се свързва със стомаха чрез диафрагмата. Тази клапа се отпуска винаги, когато храната трябва да премине от хранопровода в стомаха. През останалото време клапата е уплътнена и не пропуска нищо от стомаха нагоре. Това е нормалното положение на двете клапи, които пречат храната да променя посоката си на движение и да се изкачва нагоре.
Храносмилателният тракт от устата до дебелото черво представлява една дълга тръба. Различните му части са развили специални физически и функционални качества, за да може процесът на храносмилане и отделяне на отпадъците да протича цялостно и гладко. Много локално срещащи се хормони правят възможно протичането на този процес. Тези хормони са предназначени да се грижат за навременното протичане на следващата фаза на процеса — да бъдат произведени необходимите ензими, за да се подпомогне по-нататъшното разграждане и накрая — абсорбцията на активните съставки на храната.
В ранния стадий на процеса на храносмилане в стомаха се отделя киселина, за да бъдат активирани ензимите и да се улесни разграждането на протеините (белтъчините). Обикновено течното, но твърде кисело съдържание на стомаха се всмуква в началната част на червата. Между стомаха и червата има една клапа-пилор. Нейната функция се направлява от две страни: от една страна стомахът иска да отдаде съдържанието си на червата, от друга страна червата трябва да бъдат готови да приемат това твърде разяждащо и богато на киселина стомашно съдържимо.
Задстомашната жлеза (панкреасът) отдава на червата инсулин, чрез който се регулира нивото на кръвната захар, а също и на няколко важни за храносмилането ензими. Едновременно с това панкреасът има физиологична задача да направи алкално съдържанието на червата, преди в тях да попадне киселина от стомаха. Друга важна функция на панкреаса се състои в непрекъснатото произвеждане на течен бикарбонатен разтвор, чрез който се неутрализира киселината в червата. За да произведе този бикарбонатен разтвор, задстомашната жлеза се нуждае от много вода от общия кръговрат в организма. При настъпило обезводняване това трудно й се отдава. Затова пилорът не получава ясни сигнали за отваряне, за да пропусне съдържанието на стомаха в червата. Това е първата крачка по пътя към стомашните оплаквания, най-първите признаци за жаждата на тялото.
Когато пием вода, в зависимост от количеството й, което стига до стомаха, се произвежда хормон (невротрансмитер), наречен мотилин. Колкото повече вода пием, толкова по-голямо количество мотилин се произвежда в червата и наличието му може да се докаже в кръвта. Мо-тилинът, както показва самото му наименование, предизвиква в червата ритмични контракции отгоре надолу — т. нар. перисталтика. Към другите му дейности спада периодичното отваряне и затваряне на клапите, които трябва да пропускат съдържанието на стомаха и червата.
Следователно, когато в стомаха има достатъчно вода за всички зависещи от водата храносмилателни процеси, задстомашната жлеза произвежда воднист бикарбонатов разтвор, за да подготви горната част на червата за приемане на киселинното съдържание на стомаха. В този случай мотилинът изпълнява важната функция да направлява и да координира тези процеси. Мотилинът е хормон на насищането: той се отделя, когато течното стомашно съдържимо изопва стомашната стена.
Проблемите започват, ако в организма няма достатъчно вода, за правилно протичане на храносмилателните процеси. Системата в никакъв случай не допуска разяждащото киселинно стомашно съдържимо да достигне червата, преди да бъде неутрализирано. Щетите биха били непоправими. Стените на червата не притежават защита срещу киселината, какъвто е случаят при стомаха. Като първа защитна мярка срещу това клапите от двата края на стомаха се затварят по различен начин, отколкото при нормално състояние и пилорът се затваря все по-плътно.
Входът в стомаха — в края на хранопровода и в началото на стомаха — и външната клапа на диафрагмата се отпускат все повече. В легнало положение може малко киселина да попадне в хранопровода и да предизвика болки — т. нар. стомашни киселини.
При някои хора клапата в диафрагмата може да е толкова отпусната, че част от стомаха да премине през нея в гръдната кухина т.н. диафрагмена херния. Когато двете клапи функционират точно обратно на обичайното, това неизбежно води до изпразване на стомашното съдържание през входа. Когато стомашното съдържание не може да попадне в червата, — а то не може да остане безкрайно дълго в стомаха — съществува само един път навън, а именно — през стомашния вход. При този процес храносмилателният тракт обръща посоката на контракциите си. Това явление се нарича „антиперисталтика".
По мое мнение между честите стомашни киселини в ранните години и по-късната поява на рак в долната част на хранопровода съществува очевидна взаимовръзка: чрез непрекъснато повтарящото се изкачване на киселината нагоре незащитената тъкан на хранопровода постоянно се разранява.
Стомашните болки, независимо към каква клинична патология ги класифицираме, могат да се лекуват с редовен прием на вода. Обичайното съвременно лечение и използването на антиациди и медикаменти, възпрепятстващи произвеждането на хис-тамин, не са пригодни за хора с хронично обезводняване, чието тяло спешно се нуждае вода.
А. Б. е голяма привърженичка на алтернативната медицина и особено на т. н. Хелат-терапия. Тя е събрала доста литература по въпроса и е написала известна книга за Хелат-терапията. Тя страдала от години от силни болки, вследствие диафрагмална херния. Мъжът й, също известен писател, ми разказа, че жена му рядко издържала да остане на масата до края на храненето и да води разговор, без да настъпят силни болки. Понякога се налагало да напуснат някой ресторант дори по време на храненето.
А. Б. ми разказа, че почти не пие вода. След като Х. Б. случайно се натъкнал на моята книга и ..........

http://www.spiralata.net