Bookmark / Add To Favorites Google Bookmark E-mail Blogger Twitter FaceBook

:

Други Статии Водата лекува, лекарствата убиват-4-та част

Водата лекува, лекарствата убиват-4-та част

Солта предотвратява гаденето

Винаги съм обичал да пия вода до такава степен, че понякога пристрастието ми към нея предизвикваше подигравки, но далеч не винаги съм изпивал по 8-10 чаши на ден. В детството ми другите деца почти всеки ден пиеха газирани напитки, но на мен ми разрешаваха само в празници. В края на 50-те години се грижех за възрастни, които трябваше да спазват безсолна диета. Гледайки ги, си помислих, че няма да е зле и аз да се опитам да не соля храната. През ноември 1993 година прочетох книгата ви „Тялото жадува за вода" и започнах да пия най-малко по 10 чаши вода на ден. Вашият съвет да се пият по две чаши наведнъж улесни задачата. След месец започнаха пристъпи на гадене и повръщане. Тогава започнах всеки ден да добавям във водата чаена лъжичка сол и трябва да кажа, че след това състоянието ми значително се подобри.
Вече 5 г. не знам що е простуда. Благодаря ви за усилията.

Искрено ваш: И. Док. К.

* * *

Екзема

Реших да опитам лечението с вода, защото исках да ускоря отслабването. Прочетох за тази методика в интернет във форум на привърженици на диетата на Аткинс. Просто пожелах да знаете, че в момента не ме вълнува дали това по- — само след шест дни на вода започнах да се чувствам по-добре. Почти премина екземата ми, която бе предизвикана от стрес. Изчезна сърбежът на кожата, дори косата ми спря да пада. Много от привържениците на диетата на Аткинс съобщават, че лечението с вода помага не само при отслабване, но решава и други проблеми.
Благодаря ви, че ме изслушахте. Помела.

* * *

Главоболие, шум в ушите

Вече ви разказах, че след като започнах да пия повече вода, главоболието ми се прекрати. Сега сърцето ми бие нормално, цветът на лицето ми е много по-добър. Вената, която изпъкваше на левия крак, почти не се вижда, на десния също. Сега полагам усилия за спадане на подуването на клепачите и премахване на шума в ушите. Минаха почти четири месеца, откакто започнах да пия повече вода. На 52 г. съм и стигам до извода, че не трябва да хвърляш толкова пари за лекарства, за да се избавиш от проблемите, които можеш да решиш с помощта на водата.
Искрено ваша: Д. П.
Р.S.Голяма благодарност за Тази книга.

* * *

Нарколепсия

Казвам се К. Дж. Преди 15 г. ми поставиха диагноза „нарколепсия" (неврологично разстройство на съня). Преди около месец започнах водолечение и вече успях да се откажа от лекарствата (силния СМ8— препарат). Алилуя!
Просто си помислих, че трябва да споделя хубавата новина.
С уважение: К. Дж.

* * *

Запушване на червата, киселинен рефлукс

Вашата книга за обезводняването промени силно живота ми. Нямам думи да кажа колко съм ви благодарен за изнурителните изследвания и за безкрайните часове, които вероятно сте прекарал в събиране на данни.
Казвам се Д. С., на 53 г. съм. Строителен предприемач съм. Винаги съм пил много газирани напитки, кафе, чай и бира. Погрешно смятах, че тези напитки осигуряват достатъчно количество течност на организма. Преди две години легнах с висока температура и гастроезофагеален рефлукс (връщане на стомашно съдържание в хранопровода). През нощта състоянието ми се влоши и ме закараха в болницата. Поставиха ми диагноза „илеоинтестинална блокада" (запушване на хълбочното черво). Състоянието ми се влошаваше, от една страна, от аспирационната пневмония, а от друга — от повръщането. Проблемите с ЧЕРВАТА предизвикаха нарушаване на работата на имунната система и се разви синдром на Гилен-Баре или възходящ полиневрит. През май 1997 г. ме сложиха на операционната маса за възстановяване на чревната проходимост. Заради пневмонията и тежкото състояние прекарах в болницата две седмици. За това време страшно отслабнах.
През март тази година симптомите на стомашния рефлукс, постоянната диария и повръщането се подновиха. Предписаха ми пепсид, зантрак, маалокс и прилосек. Освен това отново започнах да слабея, нощем страдах от спазми на мускулите и дори се появи проблем с напикаване. Лекарят ме изпрати за изследване на горната и долната част на ЧЕРВАТА, което показа още едно частично запушване — и естествено, отново ми назначиха операция. Една седмица преди нея един мой приятел настоя да прочета вашата книга. Д-р Батманджелидж, прочетох книгата за една вечер и получих просветление. Изпих четири чаши вода на малки глътки, една след друга. Тази нощ не ме безпокоиха нито рефлуксът, нито спазмите в краката. След това продължих да изпивам по 8-10 чаши на ден и на третия ден спазмите в стомаха и диарията напълно се прекратиха. Можех нормално да поемам храна без да чувствам никакъв дискомфорт. На петия ден започнах да възстановявам теглото и силите си. На шестия позвъних на хирурга и го помолих да отмени операцията.
Докторе, сега се чувствам много -по-добре, отколкото през последните няколко години и мисля, че единственото, което ми е било нужно — е ВОДАТА. Сега знам, че съм страдал от вътрешно обезводняване, но никой от терапевтите, хирурзите или другите специалисти не разбра какво става с мен.
Още веднъж ви благодаря за грижата за хората и предаността към вашето дело. Ако някога се окажете във Филаделфия и ви потрябва живо доказателство за вашата правота, ще се радвам да ви помогна доколкото мога.
С най-топли пожелания: Д. С. С.

* * *

Главоболие, загуба на паметта

Неотдавна прочетох вашата книга за водата и реших да се отзова на молбата да ви изпращаме нашите истории.
Аз съм на 39 г. Цял живот съм страдал от едни или други проблеми — психически, емоционални, понякога физически. Имам много излишни килограми и се храня неправилно. Изпитах върху себе си що е анорексия, булимия, суицидни настроения и почти всичко, което можете да си представите.
Алергиите и синусите ме мъчиха около 20 г., ежедневното главоболие — 8 г. Преди 6 г. с тревога забелязах признаци на проблеми с паметта, достатъчно сериозни, за да се обърна към семейния лекар; страхувах се от „ранно настъпване на болестта на Алцхаймер". Искате ли да знаете нейната диагноза? Мозъкът може да задържа само определено количество информация и за да възприеме нещо ново, трябва да се освободи от старо. За щастие лекарят не ми предписа никакви нови лекарства — вече вземах пет или шест препарата.
Сега за главоболието. Отначало вземах адвил, тайленол или екседрин. Постепенно стигнах до 7-8 таблетки 2-3 пъти дневно. За да не съсипя стомаха си, ги гълтах с млечно-шоколадова напитка. След това вместо този курс ми предписаха 800 мг тайленол, който по-късно беше заменен с ибупрофен. Вземах само по една таблетка дневно, докато през ноември 1999 г. ми се наложи отново да увелича дозата. Започнах да гълтам по 2-3 таблетки четири пъти дневно. Освен това трябва да добавя, че през последните 20 г. всеки ден пиех диетично пепси и никога не пиех вода!
На 17 04. 2000 г. започнах да пия вода, най-малко по два литра на ден, а когато можех — и повече. След два дни изчезна желанието ми да пия диетично пепси, а след една седмица главоболието ми напълно се прекрати. Оттогава не вземам никакви лекарства. През последния месец напълно се промени настроението ми, нито веднъж не съм имал хрема и само веднъж главата малко ме заболя. Трябва ли да казвам, че животът ми не просто се промени, а радикално се подобри благодарение на ВОДАТА! Единственият ми проблем станаха два неясни случая на световъртеж, за които намерих обяснение в книгата в главата за солта.
Надявам се повече никога в живота да не глътна нито една таблетка. Благодаря ви.
С най-добри пожелания: В. Х.

* * *

Асцит

Преди 2 г. прочетох вашата книга „Тялото жадува за вода" и ви писах писмо с въпроса: как може човек да пие толкова много вода и да не се подуе? (Писах ви, че имам заболяване на черния дроб, кавернозна трансформация на вратната вена, портална хипертензия и периодично обостряне на асцит, което предизвиква подуване на стомаха.) Отговорихте ми лично и ми казахте как да се пие водата, за да се избегне този проблем. Радвам се да ви съобщя, че колкото и да е чудно, моят организъм се приспособи към допълнителното количество вода и сега стомахът ми се подува, само когато пия твърде малко вода. Исках само да кажа, че се оказахте прав и че малко по-късно попаднах на описание на други начини на водна терапия при лечението на асцити и други заболявания в книгата на Робърт Рут-Бърнстейн „Мед, кал, личинки и други медицински чудеса".
С най-добри пожелания: Т .М. Р.
Обяснение: Асцитът е състояние, при което в корема се събира вода, която образува „море" около органите в коремната кухина. Чувате я как бълбука, когато се движите. . Това може да бъде свързано със сериозни инфекциозни поражения на черния дроб, алкохолна фиброза на черния дроб или вторично увеличаване на туморите в крайния стадий на рака. Смятам, че асцитът може да бъде причинен от силното оттичане при обезводняване, когато организмът с всички сили се стреми да задържи водата за обратна осмоза, при която свободната вода се извлича и се впръсква в жизнено важните клетки. А обикновената чиста вода като сифон изсмуква застойния оток, който се състои от вода с голямо количество разтворени вещества и токсини.

* * *

Обезводняване

През 1991 г. почувствах страшно неразположение и бърза помощ ме откара в най-близката военна болница. Медицинската сестра ми каза, че не може да намери вена за инжекция, всички вени изчезнали. Лекарите също не можаха да намерят вена, за да ми поставят система с глюкоза. Прекарах в това състояние 12 часа и нито веднъж не уринирах. След това изпих 2-3 кани вода и едва тогава се почувствах толкова добре, че можех да се движа. Малко по-късно научих за книгата ви „Тялото жадува за вода". Вашите идеи ми се сториха много интересни.
Започнах курс на лечение с вода. Вече съм над 80-годишен и, без да зная, съм страдал от обезводняване през по-голямата част от живота си. Настойчиво препоръчвам на всички водната програма на доктор Батман. Той ми помогна да запазя здравето си в залеза на живота, да оставя лекарствата, антибиотиците, ваксините, обезболяващите препарати, както и всички боклуци, които се продават без рецепта — и същевременно да се чувствам отлично. Всички познати ми казват, че изглеждам по-млад от моите 83 г.
Със сърдечен хавайски поздрав: М. Р.

* * *

Запек

Благодаря ви за вашия уебсайт. Високо ценя здравия разум и научната аргументация на вашата теория. Неотдавна прекарах инфекция на пикочния мехур и значително увеличих приемането на вода. Запекът, предизвикан от лекарствата, напълно премина и сега се чувствам изключително добре. Защо моят лекар не ме посъветва да пия достатъчно вода, когато страдах от тежък запек и изпитвах постоянен дискомфорт? Това се учи дори в уроците по здраве в началното училище; мисля, че терапевтът можеше просто да ми напомни, че трябва да пия вода! Освен това страдам от релапсивно-ремисионна множествена склероза и се надявам, че този нов навик ще ми помогне да поддържам здравето си. Почти не се съмнявам, че причината за това заболяване може да е била продължителната злоупотреба с алкохол и предизвиканото от него обезводняване. Безкрайно съм ви благодарен за трезвия поглед и научната обосновка на този прост начин на лечение. Имейл, изпратен на адрес www.watercure.com

* * *

Лош сън

Искам да ви изразя най-дълбоката си благодарност, че сте написал книгата „Тялото жадува за вода". След като я прочетох, пия вода с религиозна страст и забелязвам значителни промени в своето тяло и разум. Една от най-важните е, че спя по-дълго, сънят ми е по-здрав и ми носи здраве.
През 1994 г. ми оперираха гърдата. Няколко месеца след това почувствах лека пробождаща болка в рамото. Но откакто последвах съвета ви да пия вода със сол, това усещане изчезна. Освен това се подобри общото ми здравословно състояние.
Като поглеждам назад, си спомням как по-рано ме налягаха умора и слабост, съпроводени със силна жажда. Сигурно през по-голямата част от живота организмът ми е бил обезводнен. Само да знаех колко важна е водата за работата на всяка клетка, орган и система на организма, тогава може би нямаше да се разболея от рак на гърдата, най-малко не на тази възраст.
Още веднъж искам да ви благодаря за това невероятно откритие. Нима не е странно, че повечето хора най-трудно виждат най-простите неща, които са пред очите ни?
С уважение: Л. Л.
Обяснение: Изследванията на патологичните последици от хроничното обезводняване на организма, които правих в продължение на 22 г., показаха пряка и безспорна връзка между хроничния недостиг на вътреклетъчна вода и развитието на раковите процеси в тези клетки. В някои случаи ликвидирането на обезводняването и неговите метаболични усложнения може да обърне развитието на болестта и по естествен начин да предотврати рецидивите на рака. Вие прочетохте това в писмото на Дрю Бауман. Моите открития в тази област вече получиха признание. Два пъти ме каниха да говоря на конференции на Дружеството за контрол над рака, за да обясня механизма на този процес. Видеокасета с лекцията ми „Обезводняване и рак" е пусната в продажба и можете да си я поръчате на сайта www.watercure.com

* * *

Астма

Искам да ви благодаря, че разказвате на хората за значението на водата. Вашите съвети за пиенето на вода ми помогнаха страшно много.
В здравето ми настъпиха чувствителни промени. По-рано най-много ме безпокоеше астмата. Но след като започнах да пия достатъчно вода, мога да дишам спокойно без да вземам никакви лекарства. Нямам думи да изразя колко много промени това живота ми! Освен това водата даде и други положителни резултати — кожата ми стана по-еластична, подобри се психичната ориентация.
Безкрайно щастлива съм, че можах да прочета вашата книга и сега разказвам за вашите съвети на всеки, на когото мога. Още веднъж благодаря за помощта.
С уважение: Дж. У.

* * *
Замъглено зрение, проблеми с кожата, мигрена
През есента на 1983 г. при мен започнаха проблеми със зрението. Обърнах се към д-р Савидж в Кингстън, Пенсил-вания и ми поставиха диагноза „летящи мушици" (деструкция на стъкловидното тяло). Болестта прогресираше и аз сериозно се разтревожих. Д-р Савидж започна да подозира и други заболявания като Лаймска болест или нещо подобно, но не намери нищо. Същевременно се чувствах все по-зле. През януари 1994 г. отидох в очната клиника „Уилс", във Филаделфия.
Лекарите решиха, че проблемът ми е предизвикан от язвения колит, от който страдах почти 30 г., и ми поставиха нова диагноза — възпаление на слизестата обвивка на очите. Зрението ми беше неясно и размито, като че ли пред очите ми се вееше тюлена завеса или във въздуха плуваха някакви конци. Предписаха ми 80 мг преднизон — ново производно на кортизона. След това лекарите започнаха да коригират дозировката, като накрая останах на преднизон 2 г. Същевременно тревогата ми се засилваше. Плашеха ме с най-страшния изход. Решиха, че може да имам лимфома, тъй като тя веднага дава усложнения в очите. Зрението ми продължи да бъде замъглено, трудно четях — трябваше да нося очила. Лечението ме изтощи емоционално и ми струваше хиляда долара. Всяко посещение при лекаря означаваше за мен финансова катастрофа.
Накрая лекарите казаха, че ако зрението не се нормализира, постепенно нещата ще се влошават. Зарадваха ме, че няма да ослепея, но прогнозираха сериозни проблеми в бъдеще, особено при каране на кола по тъмно. През декември 1994 г. съвсем случайно попаднах на статия, посветена на Боб Бате, който разказваше на хората за д-р Батман и неговата програма за лечение с вода. Същността на програмата беше в това, че ако пиеш на ден по 2,5 литра вода, вземаш 1/2 чаена лъжичка.сол и се откажеш от всички тонизиращи напитки, съдържащи кофеин, може да се избавиш от повечето болести. Реших, че няма да има вреда от водата и започнах хидратацията на моя организъм. Около две седмици, след като започнах старателно да пия вода, трябваше да отида на поредния преглед при д-р Савидж. Той установи значително подобрение в състоянието ми. Разказах му за лечението с вода, но той не обърна особено внимание. Сметна, че в крайна сметка е подействало лекарството. Но аз чувствах, че причината е във водата. Той ме помоли да продължа да пия вода и да отида на преглед след месец. С всеки изминал месец се чувствах все по-добре! В началото на 4-ия месец напълно се отказах от лекарството, което вземах 2 г. През последната половин година бях под постоянното наблюдение на моя лекар. Но ето че за пръв път от толкова дълго време вече не ми се налагаше да ходя всеки месец на преглед! Освен това сега се чувствам направо великолепно! Кожата ми вече не изсъхва, бръчките започнаха да се изглаждат, а мигрената, които по-рано ме мъчеше, почти се прекрати.
Убедих се от собствен опит, че водата е невероятно лекарство. Разказвам за лечението с вода на всички. Тя наистина не може да причини вреда на никого! И със сигурност е по-безопасна от химикалите, които са твърде много в газираните напитки, кафето и лекарствата. Лично аз сега пия само вода.
Познавам още една жена със същия проблем: при нея също има подобрение. Смятам да се свържа с нея, за да сравним резултатите си. Запознах се с нея по телефона, когато научих, че е имала същите симптоми и е била много разстроена. Също се лекувала в очната клиника „Уилс". Обърнала се към същия лекар, към който се обърнах и аз, тъй като се разочаровала от местните специалисти. Когато разказах на д-р Джордън от Скрантън за моята ситуация. Той каза, че случаят е интересен, но не повярва, че всичко се дължи на водата. Всъщност и аз не съм напълно сигурна, че се излекувах само благодарение на водата и солта. Тъй или иначе, но сега почти нямам бръчки. Имах малки бръчи-ци, но те изчезнаха. Водата влияе на работата на организма като цяло и на всяка физиологична система отделно. Организмът започва да функционира съвсем по друг начин. Сега, ако не пия вода, на 3-ия или 4-ия ден зрението ми отново се влошава. Водата поддържа зрението ми в нормално състояние. Старая се да разкажа за вашата книга „Тялото жадува за вода" на колкото може повече хора.
Искрено ваша: М. У.

* * *
Кашлица, запек, болка в стомаха
Прочетох книгата „Тялото жадува за вода" и реших да пиша на д-р Батмангхелидж, за да му благодаря и да му съобщя как обикновената вода подобри здравето ми. Тя ме излекува от сухата кашлица, която не ме оставяше да спя нощем, от стомашните болки и запека. Днес дадох урина за анализ, за да се регистрирам в местното отделение на Държавната служба по здравеопазване (току-що се върнах от Англия) и за пръв път в живота ми урината се оказа чиста. Освен това откакто увеличих приемането на сол на една щипка на ден, вече не получавам припадъци след гореща вана. Искам да благодаря на д-р Батманджелидж, че споделя с нас дълбоките си познания и да кажа, че аз, от своя страна, предавам тази информация на своите роднини, приятели и колеги и така му помагам колкото може по-скоро да излекува нашата планета.
Моля ви, изпратете този емейл в отдела на издателство „Tagman" за връзки с авторите.
Предварително благодаря: У. Т.

* * *
Болка в гърба, стесняване на бронхите, хипертензия
Благодаря ви за книгата „Тялото жадува за вода". Препоръките в нея ми помогнаха да реша много здравословни проблеми.
Ето списък на предишните ми соматични проблеми:
— болка в кръста;
— болка във врата;
— стесняване на бронхите;
— болка в коляното;
— хипертензия.
Водата и солта напълно ме избавиха от тях!
За да оценя напълно значението на вашата книга, я прочетох два пъти. Радвам се, че го направих! Доставих си я чрез компанията на Кен Робъртс и оттогава постоянно давам книгата, както и вашата видеокасета, на роднини и приятели. Хората действително имат нужда от това знание.
Стените, които пречат за масовото внедряване на тази идея, изглеждат непреодолими, но въпреки това водата ще разяде камъка и вашата идея ще възтържествува.
Поздравявам ви като истински лидер в сферата на здравеопазването.
С най-добри пожелания: Т. Е.

* * *
Стенокардия, киселини, подагра
Пиша това писмо в отговор на молбата ви към всички, на които са помогнали вашите препоръки, да ви изпращат писма с разказ как помага на хората обилното поемане на вода.
За пръв път чух за вас в радиопрограмата на Барбара Симпсън „От бряг до бряг". Тя разговаряше с вас и с Боб Бате. Тогава говорехте за астмата, от която страда моят внук, и аз си поръчах вашата книга „Вие не сте болен, Вие сте жаден". Като прочетох първата глава, веднага поръчах още няколко екземпляра за мои роднини и приятели, както и касета със запис на това радиопредаване. Разбрах, че причината за много проблеми със здравето, с които трябваш да се сблъскам, можеше да не е във възрастта (аз съм на 71 г.), а в обезводняването. Станах убеден привърженик на вашата нова парадигма, започнах да прилагам програмата за лечение с вода и сол и само за една седмица постигнах невероятни резултати.
Освободих се от дерматита, изсъхването и лющенето на кожата, отоците на краката, от гъбична инфекция под ноктите на краката, подаграта, стенокардията, киселинита (които по-рано погрешно смятах за следствие от диафрагмена херния) и диспепсията! Отслабнах с 2,5 кг без никакви диети и се чувствам по-добре както във физическо, така и в умствено отношение, по всява вероятност благодарение на нормализирането на обменните процеси.
Съпругата ми дълги години страдаше от подуване на краката, а лекарите така и не можаха да й поставят диагноза. След няколко дни лечение с вода оттичането изчезна и тя отново може да яде любимия си бекон!
Затова, моля ви, приемете безкрайната ми благодарност, че разказвате за вашето откритие на цял свят.
С най-големи почитания: Р. Г.

* * *
Киселини
Само едно кратко съобщение: като пия ежедневно по два литра вода и вземам 1/2 чаена лъжичка сол, само за 7дни постигнах невероятен успех при решаването на моите стомашни проблеми :— язва, киселини и рефлукс. Вече нямам киселини. Изглежда, че астмата също започна да отстъпва. След 4 седмици ще ви изпратя подробен отчет. Огромна благодарност за това, че разказахте за удивителното си откритие на мен и на целия свят.
Благодаря: Л. Л.

* * *
Забележка:
Получих от А. К. следващите две писма и ги включих, за да обясня връзката на предменструалното дисфорично разстройство с нарушаването на водния метаболизъм.
Предменструални разстройства, суицидни настроения
Със съпруга ми сме убедени привърженици на здравия начин на живот и активни членове на Дружеството на житото и солта.
Преди почти 3 г. стана ясно, че имам остро предменструално дисфорично разстройство (ОПДР) и клинична депресия. Опитах всички препоръчани средства: лекарства, чудодейни кремове, билкови смеси и много други неща. Нито едно от тях не помогна. След 2,5 г. непоносими страдания със съпруга ми научихме за доктора по медицина Ф. Батманджелидж и удивителната му програма „Лечение с вода". След като прочетохме неговата книга „Тялото жадува за вода", ни стана напълно ясно къде да търсим решение на моите проблеми. Започнах самолечение с вода, морска сол, чист Ь-триптофан, физически упражнения и хранителни добавки.
Минаха шест месеца и днес мога съвсем уверено да кажа, че всичките ми симптоми изчезнаха напълно. За ваше сведение преди лечението се наблюдаваха следните симптоми:
— остър предменструален синдром (променливо настроение, раздразнителност, неконтролируем гняв);
— клинична депресия;
— хронична умора;
— подуване на корема;
— нарушаване на менструалния цикъл;
— хормонален дисбаланс (резултатите от изследванията сочеха, че имам повишени стойности на пролактина, което може да е признак за наличие на пролактин-секретиращ аденом);
— менструални мигрени;
— влечение към някои продукти;
— сезонни алергии.
Въодушевена от невероятния успех в лечението на моите разстройства с толкова прости и естествени методи, създадох сайт за жени, страдащи от ОПДР, в който активно пропагандирам това естествено, просто и ефикасно лекарство. Освен това за заинтересуваните поместих на главната страница на сайта координатите на Дружеството за зърно и сол и препратка към сайта на д-р Батманджелидж www.watercure.com .
Искам да споделя тази информация с максимален брой хора, тъй като ОПДР е изключително затормозващо състояние и от неговите последици страдат много повече жени, отколкото е известно на статистиката. Надявам се, че д-р Батманджелидж и организацията „За простота в медицината" ще оценят моята инициатива като полезна и ще бъда много признателна, ако погледнат моя сайт, запознаят се с неговото съдържание и ми помогнат да пропагандирам това натурално лекарство.
Всъщност ще ми бъде много интересно да чуя професионалния коментар на д-р Батманджелидж във връзка с моята история на самолечение по неговата програма. Според мен традиционната медицина не оказва достатъчна помощ на жените с такова разстройство и много от тях тръгват по неправилен път, към който ги насочват фармацевтичните корпорации. Тези корпорации се занимават с дезинформация. Те имат интерес да пласират на пазара проблемни лекарства, не правят необходимите изследвания или прикриват от обществеността истинските причини за това заболяване и ефикасните начини за неговото лечение. С нетърпение очаквам вашия отзив.
Искрено ваша: А. К.
Вашето писмо ме зарадва много, много ви благодаря, че ми отговорихте. Да, разбира се, че можете да използвате писмото ми в новата си книга, ще бъде направо прекрасно! Впрочем, от чисто любопитство бих искала да зная как ще се казва тя? Сега мъжът ми чете книгата „Вие не сте болен, Вие сте жаден" и аз търпеливо чакам реда си.
Колкото до получаването на триптофан без рецепта, това е дълга история. С мъжа ми търсехме чист триптофан в голяма и малка дозировка; както знаете, той трудно може да се купи без рецепта, но все пак не е невъзможно. Знаехме, че можем да го получим с рецепта от лекаря, но тъй като живеем от скоро в този град, не успяхме да завържем толкова тесни отношения с моя лекар, че да обсъждаме свободно нетрадиционния метод за лечение на моите заболявания. А през последните 3 г. понесох толкова разочарования от традиционната медицина. Някой може да сметне решението ми за неразумно, но аз чувствах, че не рискувам нищо. Със съпруга ми, когото много обичам, бяхме сигурни, че сме избрали правилния път. Така или иначе, в края на краищата намерихме в Калифорния компания, която продава чист фармацевтичен триптофан на фиксирана цена за тубичка и нито цент по-малко! Но резултатът щеше да компенсира с лихва разходите, а за нас това беше по-важно. Направихме проверка на компанията (за всеки случай) и когато разбрахме, че всичко е наред, дадохме парите и купихме триптофан без рецепта.
Ако имате време да прочетете една малка повест, мога да ви разкажа какво стана, преди да започна да вземам триптофана. Може би тази история ще ви заинтересува.
Преди 6 месеца, още преди да намерим компанията, от която да купим триптофана, но след като вече бяхме прочели вашата книга, експериментирах едно „лечение", като всяка вечер преди лягане пиех триптофан с чаша топло мляко, а сутрин — още една чаша. След закуска правех едночасова разходка на бърз ход, за да помогна на триптофана да преодолее хематоенцефаличната бариера (както обяснявате във вашата книга), по-късно през деня правех още една едночасова разходка. Успоредно с това продължих да насищам организма си с вода. Резултатите дори от тези прости действия направиха много силно впечатление на мен и мъжа ми. Депресията започна да преминава и отново усетих чувствителен прилив на енергия (не ставаше дума за пълно излекуване, но облекчаване на болезнените симптоми беше налице). Работата е там, че ние преживяхме толкова тежки периоди и толкова пъти бяхме на ръба на развода, че не можехме да повярваме в такова просто решение на всичките ми здравословни проблеми и затова действахме много предпазливо. Струваше ни се, че е прекалено хубаво, за да е истина. Продължавах да пия топло мляко около месец, но след това твърдите компоненти на млякото предизвикаха изостряне на алергията и ми се наложи да се откажа от него. През следващия около един месец се почувствах що-годе сносно, като се хранех с продукти, съдържащи естествен триптофан. Но самочувствието ми далеч не беше толкова добро, каквото според мен трябваше да стане, след като започнах да вземам чист фармацевтичен L-триптофан. Както и очаквах, истинските резултати от това лечение започнаха да се проявяват веднага, щом като започнах да вземам триптофан под формата на добавка (започвайки от 1000 мг в течение на две седмици, след това същото време по 500 мг и т. н., като редувах дозировката).
Нямам достатъчно думи, д-р Батманджелидж, за да изразя колко прекрасно е отново да станеш самият ти. Когато с мъжа ми обсъждаме вашите книги и вашата работа, ви наричаме д-р Батман. Използваме това прозвище като ласкаво обръщение и храним дълбоко уважение към вашата дейност. Искам лично да ви кажа огромно благодаря, скъпи д-р Батман! Вашите изследвания не само ми спасиха живота в прекия смисъл (по едно време, когато ОПДР и депресията ме измъчиха безкрайно, се появи и мисълта за самоубийство), но изиграхте огромна роля и за запазването на нашия брак, на психичното ми здраве и не на последно място — на психичното здраве на едно чудесно шестгодишно момче. Нашият син повече няма да се страхува от необяснимите промени в настроението на мама. В момента се занимавам с изучаването на някои психологични проблеми от моето детство, които според мен играят голяма роля за развитието на ОПДР при някои жени със слаба нервна система (това доказват резултатите от някои мои проучвания). Най-сетне стъпвам на твърда почва, а не се мятам в бурни води, страхувайки се да не потъна поради недостиг на сили.
Д-р Батман, какво мислите като професионалист за предменструалното дисфорично разстройство? Струва ми се, че главната причина за това разстройство е стресът, който може да бъде предизвикан както от житейски обстоятелства, така и от хронично обезводняване. Традиционната медицина твърди, че при някои жени причината за ОПДР е ненормалната реакция на нормалните хормонални промени. Според мнението на непрофесионалист, какъвто съм аз, тази теория е много далеч от истината и само заблуждава хората. Много подходящ за нея е изразът „да направиш на морето дупка". Знаете ли нещо за ОПДР? Можете ли да направите някакви изследвания, отнасящи се до това разстройство, и да публикувате резултатите? Така бихте помогнал на огромен брой жени.
Едва ли ще сгреша, ако кажа, че предменструалният синдром (ПМС) и предменструалното дисфорично разстройство (ОПДР) стават причина за огромен брой разводи и други семейни проблеми. В края на краищата, аз го изпитах на гърба си. Като мъж сигурно знаете няколко вица на тема ПМС и вероятно ви е известно как възприема нашето общество това женско състояние. Лично аз смятам, че ОПДР е изключително сериозен проблем, дори опасно за живота състояние, тъй като в крайните си прояви може съвсем реално да доведе до самоубийство или до убийство. Всеки, на когото му се е случвало известно време да общува с жени, страдащи от ОПДР, а също с техните съпрузи и деца, разбира, че това състояние може да крие изключително сериозни последици не само за самите болни, но и за околните. Колкото по-дълго такава болна не получава лечение (а аз съм сигурна, че тук традиционните методи са безсилни), толкова по-сериозен става нейният проблем и това може да доведе до още по-тежки депресии. Според мен хората (и медицинската общност) не се отнасят достатъчно сериозно към този проблем. Мисля, че разбирате защо го вземам толкова присърце.
Но сигурно моето многословие вече ви е отнело твърде много от скъпоценното време.
Още веднъж ви благодаря, д-р Батман, за огромната полза, която носи на човечеството вашата работа. Нека късметът и успехът да бъдат с вас във всичките ви начинания.
Искрено ваша: А. К.
Обяснение: Физиологичната подготовка за критичните дни означава да се увеличи поемането на вода, така че концентрацията на кръвта да се намали най-малко с 15-25 %. Кръвта трябва да бъде разредена (по-рядка по консистенция), за да се предотврати дисбаланса в кръвообращението при отделяне на известно количество кръв от външния слой на слизестата обвивка на матката. Този процес активизира регулиращите функции на хистамина и подчинените му регулатори. Тези химични вещества не само предизвикват болка, но могат да влияят и на невропсихологичната и физиологичната активност на мозъка. В книгата на Карл Пфайфър „Хранене и умствено здраве: ортомолекулярен подход към поддържането на химичния баланс в организма" е показано как влияе хистаминът на емоционалното състояние. Допълнително доказателство за това е фактът, че всички трициклични антидепресанти са много силни антихистамини. Но по отношение на антихистаминните свойства водата и солта са по-ефикасни, естествени и по-малко вредни средства и могат по-бързо да премахват здравословните проблеми, свързани с прекомерната активност на хистамина в организма, което и отбелязва А. К. в своите наблюдения.

* * *
Отичане на краката
Преди около 8 месеца се запознах с Боб Бате, собственик на фирмата „Сее-Кеу Auto" в град Мосик, щата Пенсилвания. Когато Боб започна да ми разказва за лечението с вода, се разсмях от все сърце. Въпросът е, че имам големи проблеми с краката. Те много силно отичат и заради артрита и подаграта едва ходя. Обърнах се към лекар, който ми предписа противовъзпалителни таблетки. Те ми изгориха стомаха и престанах да ги вземам. След това, когато Боб отново ми заговори за вашата програма, реших да рискувам и опитах. За 6 месеца изпълняване на програмата буквално се подмладих. На 54 г. съм, а се чувствам като на 20 г.
Откакто започнах да пия повече вода, отношението ми към живота се промени много силно. Когато живеете с постоянна болка, не можете да мислите за нищо друго. Вече смятах да оставя бизнеса си и да призная, че повече нямам сили да работя толкова, колкото по-рано. Обикновено работех по 10-15 часа на ден. Чувствах, че е дошло време да се оттегля. След това започнах да пия вода и да добавям в храната малко сол. През последните 4-6 месеца здравето ми значително се подобри. Не се опитвам да твърдя, че е станало само благодарение на водата. Може да е така, а може и да не е. Знам само, че откакто започнах „лечение с вода" и да спазвам стриктно такъв режим, действително се чувствам много по-добре. Ако не вярвате, попитайте жена ми.
По-рано бях отвратителен тип, с когото беше много трудно да се живее, но сега всичко се промени. Сутрин, вместо да изпия чаша кафе или мляко, както обикновено, закусвам вкъщи и изпивам една 350-грамова чаша вода. По време на хранене не пия кока кола, бира или нещо друго, а само една 350-грамова чаша вода. Ако след това ми се пие бира, си позволявам една неголяма чаша.
Интересно, обикновено съветват хората, на които им отичат краката, да пият по-малко течности и да не посягат към солта, а аз правех тъкмо обратното и краката ми почти се върнаха в нормата. Отново мога да нося каубойските ботуши, които не бях обувал, откакто бях на 44 г. — точно тогава подаграта ми се обади сериозно. Започнах да гълтам различни хапчета, докато си направих язва на стомаха, и оттогава не вземам никакви таблетки.
Болката в ставите почти премина, появява се само от време на време. За това е виновна работата ми. Всичко зависи от натоварването, особено на рамото. Налага се да върша много тежка работа; по цели дни мъкна тежки автомобилни гуми и резервни части. Понякога вечер раменете ме болят страшно силно, но това е просто от умора.
Ако оценя състоянието си преди лечението с вода по скала от едно до десет, то беше на нулата, като при мъртвец. Исках да умра, но сега се чувствам най-малко като за седмица или осмица. В момента работя да стигна десятката. Когато успея, ще ви се обадя.
Благодаря: М. Г.

* * *
Кървящ език
За книгата „Тялото жадува за вода" ми разказа преди няколко години един колега, но аз се отнесох скептично към препоръките му, тъй като цял живот страдам от проблем, чиято причина не можа да определи нито един лекар. Всички специалисти, към които съм се обръщал, само вдигат рамене. Струваше ми се, че прекомерната сухота в устата е свързана с хипертонус на мускулите и тъканите, тъй като за 54 г. нито веднъж не съм виждал, не съм слушал или чел нещо за подобни случаи. Сега стигнах до извода, че това е един от симптомите на обезводняването.
За пръв път бели петна от мъртва кожица на езика ми се появили, когато съм бил на 17 месеца. Оттогава съвсем до скоро редовно ми се появяваха многобройни признаци на обезводняване, които сега ми се струват очевидни (но докато не прочетох книгата, не го разбирах): хронична хрема, сълзене на очите, подуване на клепачите, податливост на простуди и грип. Преди около 6 седмици увеличих количеството на водата и тези признаци изчезнаха практически веднага.
Когато тръгнах на училище, целият ми език беше вече плътно покрит с бял слой, който се отлюспваше на ленти, често пъти заедно с кожата (покривната мембрана) и откриваше съвсем гол, понякога кървящ език. Никой не ми предлагаше вода — само йод или дрожди, но вода — никога. Имах достатъчно ум да не позволявам на лекарите да правят експерименти с медикаментозно лечение на болестта, чиято природа не можеха да определят. Ако не се смята явно отслабената ми имунна система, бях напълно здрав и затова просто се примирих с участта си и спрях да търся отговори. По въпроса за храненето се опитвах да следвам принципите за „естествена хигиена", изложени в книгата на Харви и Мерилин Даймънд „Приспособи се към живота и живей здрав". Тяхната програма се базира на употребата на продукти с високо съдържание на вода и отказване от месото, млечните и хранителните концентрати. Но житейски обстоятелства не ми позволиха да спазвам този режим и скоро признаците на обезводняване отново се върнаха. През цялата последна година моят език наподобяваше змия — тънък, дълъг, твърд, блестящ и с удебеляване на върха. Болезнено и неудобно беше да живея с такъв недостатък, особено заради трудностите при говор, предизвикани от надутия връх на езика и прекомерното слюноотделяне.
От юни 2001 г. насам с удоволствие пия всеки ден по осем 300-грамови чаши с морска сол. Макар че болката и слюноотделянето се прекратиха, някои места от езика все още са подути въпреки ежедневния местен масаж и подобреното кръвообращение. Под белия слой и мъртвата кожица започва да се образува здрав розов покривен слой.
Благодаря ви, д-р Батманджелидж, за последователността и упоритостта в изучаването на хроничното обезводняване, което е причина за много болезнени състояния. Вие проявихте невероятно мъжество и упорство в борбата с бюрократизма на медицинските „авторитети". Приемете моята искрена благодарност и възхищение.
С уважение: Р. Е. Н. Отава, Канада

* * *
Болка в гърдите, запек
Искам да знаете какъв щастлив подарък стана за мен забележителната ви книга за водата. Консултирал съм се с много лекари, но нито един не ми откри никакви болести. Резултатите от всички изследвания показваха, че съм напълно здрав, но същевременно състоянието ми беше направо жалко. До преди половин година страдах от болки в гърдите и не можех да се изхождам без слабително. Вече се примирих, че ще трябва да търпя това положение до края на живота си или докато не се появи нещо, което ще може да ми помогне. И точно в този момент дойде вашето писмо. Огромна благодарност!
Започнах да пия големи количества вода веднага, щом като прочетох книгата ви. Тя преобърна живота ми и още на следващия ден почувствах разликата. Изчезна чувството за пълно изтощение и дори взех да ставам посред нощ. По-рано никога не ставах през нощта, за да ходя до тоалетната, но въпреки това сутрин се чувствах отпаднал. Сега макар да ставам нощем, сутрин се чувствам свеж и пълен със сили. Вашата програма е просто великолепна. Само седмица след като увеличих водата (до 6-8 чаши) за пръв път можах да се освободя без слабително и оттогава го правя постоянно. Никога за моите 43 г. не съм мислил, че ще се радвам толкова много на добро изхождане, но сега благодарение на промяната в работата на организма се чувствам на седмото небе. Пожелах да ви пиша и да ви благодаря за фантастичните книги. Вие спасявате хората, а това е много рядък талант.
Успехи в работата! Искрено ваш: Дж. П. А.

* * *
Запек
Преди две седмици прочетох вашата книга и веднага се опитах да изпивам по една чаша вода през час в течение на цялото време на бодърстване.
На 68 г. съм и от много месеци се чувствах отвратително. Вечер, когато лягах да спя, скърцах като ръждясала машина. След неспокойната нощ се събуждах с усещането, сякаш ме е газил камион. През деня енергията ми бързо се изчерпваше и всяко движение изискваше напрягане на всички сили.
Преди 1 г. и 6 месеца ми оперираха поразения от рак бъбрек заедно с възпаления жлъчен мехур. Контролните анализи не показаха признаци на рак. Затова помислих, че болките и недостатъчната енергия са били свързани с възрастта ми и стреса от преживяната операция.
Не съм бил прав! След около 4 дни лечение с вода усетих, че се чувствам по-добре, започна да ми стига енергия да мога да изкарам активно деня и да спя добре нощем. След две седмици отново се почувствах човешко същество, годно за живот!
Благодаря на вас и вашата книга, че ме върнахте към живота! Впрочем, намерих книгата „Тялото жадува за вода" чрез сайта на д-р Лорейн Дей (www.drday.com).
Искрено ващ: Дж. Л. С.

* * *
Изпотяване през нощта, горещи вълни (в климактериума)
Купих си книгата „Тялото жадува за вода", която ми бяха препоръчали, и сериозно увеличих пиенето на вода. В резултат интензивността на горещите вълни значително намаля и през нощта започнах да се изпотявам много по-малко. На 55 г. съм, в постменопауза и тези неразположения значително усложняваха живота ми. Сега се изпотявам толкова малко, че мога да спя спокойно; освен това не ми се налага да ставам по много пъти нощем. Щом усетя прилив на горещина, пия малко вода и състоянието ми се нормализира. Няма да е зле да поместите моята история на вашия уеб-сайт, понеже на много жени на такава възраст им предписват хормонозаместителна терапия. Ако искате да получите някаква допълнителна информация, се свържете с мен по електронната поща.
С най-добри пожелания: М.

* * *
Сухота в очите
Безкрайно съм ви благодарен за изключителните изследвания. След няколко години мъчения с очите отидох при моя офталмолог за измерване на оклузия (запушване) на слъзните пътища. Той измери съдържанието на водата на повърхността на очите и каза, че по 20-степенната скала резултатът от 10-та степен се смята за синдром на сухите очи, а моят резултат не превишаваше 4-а степен. Той диагностицира синдрома на Сьогрен. След това постави в слъзните канали на едното око временни тапи — те трябваше да се разтворят след пет дни, и ми определи още един преглед, за да види дали има подобрение преди да ми постави постоянни тапи.
Прочетох за синдрома на Сьогрен и открих, че моите симптоми са други. Няколко дни след прегледа ми попадна брошура за вашите теории. Веднага започнах да пия вода, както съветвате вие. По-рано пиех три чаши вода на ден плюс газирана напитка и кафе. При следващото посещение при лекаря, след три седмици, го помолих преди да ми постави тапите да ми направи още едно изследване; едното око показа резултат 8, а другото — 10! Лекарят ми каза, че при такива резултати не са нужни никакви тапи и ме попита какво съм правил. Дадох му вашата книга. Той ме помоли да отида след 90 дни за ново изследване. Освен това каза, че синдромът на сухите очи създава на много пациенти множество неудобства и проблеми. Надявам се, че ще разкаже за моя случай на другите пациенти. Сега с нетърпение чакам следващото изследване, за да оценя на практика ефективността на моите действия.
Освен това отдавна не съм се чувствал толкова добре, както сега. Честите кръвотечения от носа спряха. Не изпитвам влечение към кофеина и забравих запека. Чувствително отслабнах и съм сигурен, че едва започвам да жъна плодовете от вашата програма. Купих няколко книги за приятели, страдащи от астма и високо кръвно. Всичко, което пишете, ми се струва много разумно.
Много ви благодаря: Л. А.

* * *
Загуба на зрението
Както вече ви съобщих преди месец, моят приятел Боб загуби зрението си поради множествена склероза. Но ето, че сега той отново вижда (зрението му се възстанови съответно с 20/40 %). Помогнаха му вашите препоръки за пиене на вода, морковен сок и витамини Е и В.

Лекарят в офталмологичния институт в Ню Ингланд не можеше да повярва, че зрението на Боб се е върнало.
Благодаря ви за помощта:. К. С.

* * *
Сол
От къде да започна? Как да изразя благодарността си за спасяването на живота на майка ми? Не се съмнявам, че ако не бяха телефонните разговори и съветите ви как да използвам правилно материалите във вашата книга, майка ми вече нямаше да е жива. Искрено вярвам, че само благодарение на вашата програма за лечение със сол и вода и на редовните ви консултации тя получи втори шанс да оживее и да се оправи.
Когато при нея нивото на натрия падна до 108 (за нормално се смята 140), вашите препоръки помогнаха то да се вдигне до 127 и фактически да я измъкнем от прегръдките на смъртта. Когато тя се разболя от пневмония, вашата компетентност й спаси живота. Когато нейният лекар каза, че може да избира между два варианта: да пие колкото може по-малко вода и да чака бъбреците да откажат да функционират или да пие повече вода и показателят на натрия отново да стигне опасно ниво, вие предложихте трети — да използва екстракт от лук, за да помогне на бъбреците да задържат натрия. Благодарение на този съвет й помогнах да задържи стойността натрия на равнището от 130, като същевременно увеличи изпитата вода почти до 2,9 л дневно. Дори независимо от лекарството, което тя вземаше и на 40-те мг лазикс два пъти дневно, солта и водата значително подобриха състоянието и й помогнаха в борбата с отоците.
А на мен водата ми помага да се справям с невероятния стрес, който изпитвам всеки ден. Благодарим ви, д-р Батманджелидж — от все сърце и от мен и майка ми.
Искрено ваши: Джон и майка му
Мнение
Благодаря ви за подаръците! Най-добрият е знанието, което получих от вас. Сега пациентите, на които разказвам за водата, се връщат при мен, за да се похвалят с успехите си. Те оздравяват. Вярвам във вашите идеи, но вие сам знаете колко приятно е да чуеш потвърждение, че си прав, от устата на пациентите.
Що се отнася до Джоъл Д.Уолач, бакалавър по естествени науки, доктор по ветеринарна медицина и доктор по медицина, досега не ме е удостоил с отговор. Изглежда, че неговите твърдения нямат никаква научна аргументация. Надявам се все пак да греша. Вашето име често се споменава заедно с името на д-р Уолач; може би трябва да сте предпазлив, тъй като в неговите безапелационни твърдения има твърде много спорни моменти. Вие имате добра репутация и не трябва да я разваляте.
Общо взето, аз съм човек с широки възгледи, но не вярвам, че ще се появят някакви научни доказателства, крито могат да ме накарат да променя мнението.
Тъй или иначе, пожелавам ви големи успехи в изследването на област, която ви е посочил сам Господ. Аз се специализирам в Лаймска болест, стомашни гъбични дрожди, биоелектрични средства за активиране на обменните процеси и някои други заболявания. Вашите изследвания улесняват работата ми.
Благодаря. Чарлз Л. Крист, доктор по медицина

* * *
Мигрена, проблеми със зрението
Благодаря, благодаря и още веднъж благодаря! Благодаря, че открихте най-простото и най-чудодейното лекарство на света. И благодаря за всичките години на напрегнат труд — просто нямам думи да го оценя по достойнство. Мигрените, които 35 г. вгорчаваха живота ми и опустошаваха джоба, изчезнаха, изпариха се, отлетяха (за което дори не съм мечтала).
Практически през целия си живот нося очила (сега бифокални) и всяка година трябва да ги сменям с по-силни. Преди две седмици отново почувствах, че започнах да виждам по-зле — пак отидох при очния лекар, абсолютно сигурна, че ще ми предпише нови, още по-силни очила. За огромно учудване се оказа, че двата показателя (за късогледство и далекогледство) са се подобрили. За пръв път в живота ми предписаха очила с по-малък диоптър, а зрението ми се подобри.
Станаха и други неочаквани промени: започнах да се чувствам по-добре, да изглеждам по-добре, да спя, да мисля и т. н. Сега си спомням за моето обезводняване като за нещо нереално, а всъщност силното обезводняване е истинска трагедия на човешкия род. ВИЖДАМ неговите признаци почти у всички, които познавам и с които се сблъсквам. Затова разказвам на всички за д-р Батмангхелидж и неговия метод за лечение и се моля целият свят да научи по-бързо за него. ВОДАТА е наистина най-чудотворното от всички лекарства, пратени ни от Господ.
Благодаря ви, скъпи д-р Батманджелидж, благодаря ви за моя живот.
Искрено ваша: М. А. В,

* * *
Хиперактивност на мускулите на краката, сол
Неотдавна прочетох вашата книга „Тялото жадува за вода". Единственото, което мога да кажа, е БЛАГОДАРЯ! Преди 15 г. страдах от хиперактивност на мускулите на краката, като нещата стигаха дотам, че понякога се събуждах посред нощ и трябваше да правя упражнения. Обръщах се към постоянния си лекар и към невролог, но те не можаха да ми помогнат. Съставиха ми комплекс от упражнения, но не получих облекчение. Опитвам се да нося стимулатор ТЕNS, да вземам различни лекарства и хининова вода. Нищо не помогна! След това моят син ми даде вашата книга. Прочетох с особен интерес рецептата ви за здрав сън. Сега всеки ден пия по 8-10 чаши вода, а преди да легна да спя, слагам на езика си щипка сол. Навремето намалих солта почти до нулата, защото лекарят на съпруга ми го посъветва да спазва диета с по-малко сол и аз реших да му правя компания. Като прочетох вашата книга, и двамата увеличихме солта. Сега пристъпите на нервна възбуда в краката се случват само веднъж или два пъти в месеца, докато по-рано настъпваха по два-три пъти на нощ. Много се радвам, че прочетох книгата ви и вече разказах на много хора за невероятните резултати.
С уважение: Р. Б.

* * *
Мнение
Задължително трябва да ви предложат за Нобелова награда, но в коя област? Не трябва да е медицина, защото не искаме да обявят водата и солта за лекарствени препарати! Агенцията за контрол на храните и лекарствените средства и Американската медицинска асоциация ще поискат да ги дават „само с рецепта".
Приблизително от 1930 г. американските лекарства, изкуствените продукти и химичното замърсяване на околната среда (заедно със затъпяващата образователна система) превърнаха уверени в себе си и трезвомислещи граждани в нищожни и жалки зомби. Благодаря ви, че избрахте тази страна, която е в бедствие, за поле на мащабна кампания за медицинско просвещаване.
Може да ви удостоят с Нобелова награда за спирането на всички войни, когато всеки човек ще насити своя организъм толкова, че да бъде спокоен, здрав и доволен.
С уважение: Дж. Р.

* * *
Мнение
„Тялото жадува за вода" е безспорно най-хубавата от всички книги, които съм прочел за моите 75 г. Личният ми опит в борбата с такива нови заболявания като тунелен синдром на китката, електрочувствителност и детска левкемия сочи съвсем не случайна връзка между потреблението на вода и уязвимостта спрямо електромагнитните полета.
В приложеното копие от изследването на един шведски учен се разказва как електромагнитните полета разрушават клетките, а моят опит сочи, че онези, които пият много вода, са подложени много по-малко на тези разрушения. Клетките, които се сблъскват помежду си около 60 пъти в секунда, могат да се защитават, като изтласкват вода от себе си.
Винаги съм пил много вода и на 75 г. се чувствам здрав и енергичен. Нито веднъж не съм лежал в болница, откакто преди 15 г. ме оперираха от апендицит. А съпругата ми, която почти не пие вода, се чувства по-вяла, понесе операция за шунтиране на пет артерии и сърдечен пристъп, страда от артрит и т. н. Само две седмици, след като започнах да изпълнявам вашите инструкции, значително се повиши енергията ми, остротата на ума и силата на духа.
Ако ви интересува, имам събрани данни от много изследвания и библиография на източниците, които с удоволствие ще ви изпратя.
Ще ви бъда много признателен, ако дадете мнение във връзка с моите предположения. Още веднъж ви поздравявам за тази невероятна книга.
С дълбоко уважение: Дж. А. Ф.

* * *
Хронична умора
Преди всичко искам да ви изразя дълбоката си благодарност за книгата „Тялото жадува за вода", която неотдавна ми даде моят съпруг.
Последните 7 г. страдах от синдром на хроничната умора. Използвах различни алтернативни начини за лечение и можах да преживея тези години въпреки силно ограничените физически възможности. По вашите съвет увеличих количеството вода и оттогава — минаха вече 4 седмици — чувствам значително повече енергия, а болките намаляха, дори, може да се каже, вече ги няма! Още е рано да правя изводи, но съм толкова доволна от първите резултати, че помислих, че ще ви бъде приятно да го научите.
Вече разказах за вашата книга на много приятели и съседи. Освен това искам да изпратя екземпляр от книгата ви на една много близка приятелка, която току-що излезе от болницата — беше там със сърдечно заболяване.
Още веднъж ви благодаря за помощта.
С искрена благодарност: М. Ф.

* * *
Алергия, суха кожа
Моята норма за пиене на течности винаги е била доста голяма, но аз не пиех вода. Сега знам, че именно ВОДАТА Е КЛЮЧЪТ КЪМ ЗДРАВЕТО. Освен че се спасих от киселините и алергиите, забелязах и други резултати. Например една сутрин си спомних, че точно по това време на годината кожата ми ставаше толкова суха, че чак ме болеше. Най-силно личеше на челото и на горната страна на китките. Тогава вземах от жена ми крем за лице и ръце, за да овлажни кожата, но тя беше толкова суха, че дори след него ме болеше.
И съвсем скоро забелязах, че тази зима този проблем го няма. Освен това имам по-малко проблеми с контактните лещи. По-рано, когато ги носех дълго, възникваше усещане за дискомфорт. Сега очите ми не се уморяват толкова, че да се появи желание да махна „тези дяволски лещи". Състоянието на кожата ми също се подобри (пъпките и обривите намаляха). Трудностите с изхождането останаха в миналото. Какво още? А, да, коленете. Мислех, че е от възрастта. Дори да сядах за кратко, прехвърляйки крак върху крак или като ги подгъвах под себе си, когато ставах и се изправях, се появяваше много силна болка в коленете. Трябваше да се изправям много бавно. По-рано смятах, че това е от старостта. Но миналия месец забелязах, че коленете ми отново стават гъвкави и сега се прегъват много по-лесно.
Поговорката, че е по-добре да оздравяваш, отколкото да остаряваш, напълно важи за мен! Водата направи в живота ми толкова положителни промени, че сега съм убеден колко актуална е тази поговорка за всички, които пият достатъчно количество вода.
Толкова приятно е да усещам тези промени, че съм готов да споделям с околните всичко, което научих от д-р Батманджелидж. Обезателно ще ви пиша какво ще кажат лекарите за моите успехи и за книгата на доктор Батман, която им дадох да прочетат.
С уважение: Т. Л.

* * *
Рак на простатата
Пиша, за да ви благодаря, че ме преведохте по целия път на излекуването от рак на простатата.
През юли 1999 г. минах на медицинска комисия; оказа се, че моят ПСА (простатен специфичен антиген) се е вдигнал до 4,6. Обърнах се към уролог и нещата стигнаха дотам, че през октомври той ме изпрати за биопсия. Беше ми поставена диагноза „рак". През януари 2000 г. минах на контролен преглед в медицинския център „Уолтър Рийд". Тогава този показател беше се покачил до 5,7 и лекарите потвърдиха диагнозата „рак".
Когато се върнах вкъщи за Коледа, в разговор майка ми каза много хвалебствени думи за вашата книга „Тялото жадува за вода". Накрая аз я помолих да престане да говори на тази тема — исках да изкарам спокойно празника с внучките, но обещах на връщане със самолета до Германия да прочета материалите, които тя ми даде. Докато лежах в центъра „Уолтър Рийд" във Вашингтон, научих всичко за възможните начини за лечение, както и за болниците и клиниките, които могат да бъдат използвани като алтернативни варианти, понеже всички, към които се обръщах, ме уговаряха да си направя операция. Фактически ми бяха предложени три варианта: да чакам и да наблюдавам, да мина курс на лъчева терапия или да се съглася на хирургическа операция. Последния вариант ми беше препоръчван особено настойчиво.

Започнах да пия вода още в центъра „Уолтър Рийд, след като изтеглих информация от вашия сайт www.watercure.com . Изпратих ви по електронната поща няколко уточняващи въпроса, а когато се върнах в Европа, намерих покана да ви позвъня в офиса и веднага се възползвах от нея. Вие ми зададохте много въпроси и ми препоръчахте да започна да пия вода, сок от моркови и портокали, да добавям в храната сол (което не правех от 20 години) и да включа колкото може повече плодове и зеленчуци. Единственото ограничение стана забраната на всичко пържено. Освен това ме помолихте да се откажа от кафето, от алкохолните и газираните напитки и ме посъветвахте задължително да правя разходки по един час сутрин и половин час вечер. Позволихте ми да ви се обаждам по всички възникващи въпроси и когато попитах колко ще ми струва това, ми отговорихте, че не трябва да плащам нищо... Дори не знаех какво да кажа!
Оттогава започнах да ви се обаждам редовно, отначало веднъж седмично, а от скоро приблизително веднъж месечно. Всеки месец давах анализи за ПСА и от февруари насам (един месец след започване на програмата за лечение с вода) резултатите обикновено не предизвикваха особени безпокойства. През март заминах за Панама, а оттам за Виетнам и не можех да спазвам стриктно режима, но продължавах да пия ежедневната норма вода. През април пак дадох анализ: ПСА се оказа малко по-висок от обикновено. Отново започнах да спазвам режима и през следващия месец ПСА спадна.
Края на юли и началото на август прекарах в Панама, където се срещаха мои роднини; там се наложи да си позволя малко бира и кафе, затова след като се върнах в Европа изследването отново показа повишаване на ПСА. Това ме разтревожи и ви се обадих, за да се посъветвам по този повод. Вие много подробно ме разпитвахте дали съм пил алкохол и аз признах, че в Германия, където произвеждат най-добрата бира в света, обикновено не мога да откажа една-две халби на вечеря. Настояхте да не пия никакъв алкохол и аз обещах. Освен това ми казахте' че високата стойност на ПСА е показател за повишена киселинност на организма и ми препоръчахте да ям повече зеленчуци, особено зелени, за да се повиши равнището на рН. През следващия месец моят ПСА спадна до 3,3.
Отначало, когато разказвах на лекарите за лечението с вода, те не обръщаха внимание на думите ми, но неотдавна бях радостен да намеря няколко души, които са проявили интерес към това.
От самото начало на изпълнението на вашата програма започнах да се чувствам по-добре. Бях в доста добра форма, обаче след три седмици забелязах, че за се да повиши сърдечният ритъм до 150, при същите упражнения за сърдечносъдовата система трябваше значително да увелича натоварването. По-рано при същото натоварване пулсът ми стигаше само до 130. Попитах защо е така и вие ми казахте, че вероятно сърдечните ми мускули са били обезводнени, а сега не им се налага толкова да се напрягат. Сега при същото натоварване пулсът ми се повишава само до 115 или 120.
В продължение на 4 г. при ходене или тичане усещах болка в коленете и в тазобедрената става. Когато ставах от стола и правех няколко крачки, ме боляха коленете... След три месеца лечение с вода тези болки напълно преминаха. Тъпата болка в кръста изчезна и сега действително се чувствам отлично. Аз съм на 60 г. и, честно казано, се чувствам почти като на 40, а освен това се излекувах и от рака на простатата.
Израснал съм във ферма, летях с изтребители, строих къщи, в зряла възраст имах няколко консултантски фирми в сферата на строителството и като човек с практически ум смятам, че теорията за лечението с вода се основава на здравия разум. Мога съвсем отговорно да потвърдя ефективността на вашата методика и само се изненадвам, че толкова много мои приятели я смятат за прекалено просто решение. Особено ме разочарова неосведомеността, която проявяват представителите на традиционната медицина. Изглежда, че когато трябва да се вземе под внимание вашата информация, образованието и професионалното високомерие не им позволяват да виждат най-очевидни неща. Много съм ви благодарен, д-р Батмангхелидж. Моля се ЗАЕДНО С ВАС да успеем да доведем тази информация до хората, на които тя може да бъде полезна.
Моля ви, не се стеснявайте да разказвате за моя случай на всички, на които той може да бъде от полза.
С огромно уважение: В. Дж.

* * *
Рак на сливиците
Преди всичко искам от все сърце да ви благодаря за създаването на тази книга! Вашата борба с медицинската общност ми напомня за собственото ми търсене на алтернатива на такива традиционни начини на лечение като химиотерапията, лъчевата терапия и хирургическата намеса, както и мъките, които трябваше да изтърпя от „западната медицина", но това вече е друга история.
Не ви познавам лично, но се гордея с вас! Вие сте истински герой!
Ето кратка предистория. През април 1997 г. при изследване в Станфордската ракова клиника ми откриха плоскоклетъчен карцином на лявата сливица с разсейки в лимфните възли на шията. Казаха ми, че случаят е много тежък и вероятността да оживея е 15-30 %, и то ако се съглася на препоръчаното лечение — радикална операция на шията с премахване на 11-и черепен нерв, част от челюстта и голямо количество тъкан в гърлото, след което трябваше да мина курс на лъчева терапия и 16 седмици химиотерапия. Ако се откажех от това лечение, ми оставало да живея най-много пет седмици! Никой не искаше да отговори колко ще струва това, но накрая неохотно и неофициално беше посочена цифрата 350 000 долара, БЕЗ химиотерапията. (Трябва да кажа, че имах много добра медицинска застраховка, която толкова силно подразни апетитите на лекарите, че едва не ме осъди на смърт.)
След като внимателно проучих възможните варианти, категорично отказах операция, химиотерапия и облъчване. Започнах органична и вегетарианска диета, освободих се от токсините в дома и около него, започнах да водя здравословен живот, да използвам билки, упражнения ци гун, а по-късно и хипербаричен кислород, който се оказа много ефикасен.
През последните 4,5 г. ракът изглежда е бил във фаза на ремисия, но след няколко години постепенно започнах да нарушавам диетата. Ракът отново започна да прогресира и ми се появиха четири нови тумора. С помощта на същия режим успях да спра неговото развитие, но не можех да върна процеса обратно. Един лекар ме убеди да изключа солта от храната и след няколко месеца към предишните тумори се добавиха още шест. До неотдавна нямах силни болки и не прекарах нито един ден на болничен режим. Преди 20 дни ракът предприе решителна атака. Туморите започнаха бързо да се увеличават и да притискат сънната артерия и може би периневриума (обвивката на нерва). Върху сливицата се появиха некрозни тъкани, които за три дни я покриха напълно. Изглежда съм загубил и част от костната тъкан на челюстта; но най-лошото беше появата на мъчителна остра невралгична болка, която не можеше да се понася. Лекарите ми казаха, че или след няколко дни тази болка ще ме принуди да се предам на милостта на медицинската система, или ще умра от кръвоизлив.
Точно преди това прочетох книгата „Тялото жадува за вода", преиздадена през 1992 г., и повярвах, че ракът е следствие от продължително обезводняване на организма. По-рано пиех много малко вода. Срещу болката ми предписваха оксиконтин и перкосет. Не желаех да изпитам медикаментозен шок и затова реших да пия по два литра вода с щипка сол, както се препоръчва във вашата книга. За мое изумление водата се оказа по-силно средство срещу болката от лекарствата! Само след 12 дни туморите започнаха да се променят. Изглежда, че постепенно започнаха да се свиват, във всеки случай да стават по-меки и гладки по форма. Болката рязко започна да намалява.
Може би е още рано да говоря за това, но некрозните тъкани върху сливицата изглежда намаляват. Надявам се, че благодарение на вашата книга съм успял навреме да науча, че просто в организма ми не е имало достатъчно вода. Ако успея да се излекувам от рака чрез лечение с вода, нима моят случай няма да стане ярко доказателство за вашата правота? Моето оздравяване върви с пълни темпове.
Докато пиех по 1,5 л вода на ден, болката продължаваше да ми налага своите условия. Това ме накара да увелича нормата на водата до 3-4 литра на ден. Аз съм на 52 г., капитан на чартърен катер за подводни екскурзии и здравето ми е отлично, ако не се смята този проклет рак.
Благодаря! С уважение: Е. К.

* * *
Мускулна дистрофия
Към 1. 11. 1994 г. положението с краката ми стана много зле. Те се покриха с черно-сини петна от коляното до бедрото и ужасно ме боляха. Лекарят ми каза, че равнището на мускулните ферменти се е покачило до 660 (за нормално се смята 90). Друг лекар ми каза, че имам мускулна дистрофия.
Свързах се с вас и вие ме посъветвахте да пия по 2,5 л вода на ден. Направих както казахте и се почувствах много по-добре, а след два месеца всички симптоми напълно изчезнаха. Освен това започнах обилно да соля храната с морска сол.
Неотдавна отново бях на лекар и дадох кръв за ново изследване. Стойността на ферментите в мускулите се е върнала в нормата, а лекарят не можеше да разбере как е станало това. До момента, 15 март 1995 п, изчезнаха всички симптоми и усещания, които ми предизвикваха дискомфорт. Дори не си спомням кога съм бил толкова енергичен и съм се чувствал толкова здрав.
С уважение: Е. Д.

Забележка:
До момента (май 2003 г.) при Е. Д. продължава ремисията и не е имало нито един рецидив на първоначалните симптоми.

* * *
Простатит, лош сън, гъбична инфекция
Неотдавна прочетох вашата книга „Тялото жадува за вода" и от първи януари стриктно следвам съвета ви да пия по 8-10 чаши вода на ден.
След като започнах твърдо да изпълнявам вашите препоръки, във физическото ми състояние настъпиха три промени. Първо, проблемите с простатата, която ме безпокои вече повече от 8 г., станаха много по-малко. Живея в планинска, суха местност и по-рано нощем не можех да спя заради сухота в носа и устата. След като прочетох вашата книга, се избавих от проблемите със съня. И накрая изчезнаха гъбичките под ноктите на краката, които хванах още в корейската война!
Знам, че ви пишат за много по-сериозни неща, но аз ви разказах това, което е важно за мен. Високо ценя това, с което се занимавате.
Пожелавам ви всичко най- добро. Р. Д. Б.

* * *
Рак на костния мозък
През ноември 1988 г. ми откриха рак на костния мозък. Казаха ми, че тази болест е смъртоносна. За 12 г. не направих нито един курс по химиотерапия.
Лекарите не разбират как успявам толкова дълго да живея със смъртна форма на рак. Обикновено повечето пациенти с такава диагноза живеят не повече от три-шест години, а и на мен навремето ми даваха толкова. Те не могат да разберат защо в костите ми и досега не са се образували дупки.
На 4. 08. 2000 г. ме закараха в отделението за бърза помощ на медицинския център „Рагклуау" със следната клинична картина:
— безсъзнание;
— дихателна недостатъчност;
— температура 40,5°С;
— пулс 222 удара в минута;
— кръвно налягане 200/130;
— пневмония;
— бактериален менингит (възпаление на гръбначния мозък и на обвивката на главния мозък);
— силна аглутинация на кръвта;
— кръвотечение от носа;
— множество меланоми (рак на костта);
— нулева имунна реакция (поради рака на костта).
Малко по-рано същата седмица по телевизията съобщиха, че двама здрави млади мъже, на 17 и 21 г., умрели от менингит. Лекарите казаха, че ако ме бяха закарали в болницата два часа по-късно, съм щял да умра веднага след влизането. Бактериалният менингит е най-лошата форма на менингит.
Лежах 10 дни в интензивното отделение в безсъзнание и с изкуствена белодробна вентилация. Лекарите не се надявали, че ще оживея. Лекарят, който ми оказал първа помощ, съобщил на роднините ми, че най-вероятно ще ми направят трахеотомия, ще ми вкарат сонда за изкуствено хранене и ще ме включат към апарат за изкуствено поддържане на жизнената дейност. На семейството ми казали, че ако дойда в съзнание, може само да вегетирам, тъй като при повечето пациенти, които лежат дълго време в безсъзнание в такива условия, обикновено мозъкът умира.
По божия милост, когато на 11-ия ден се събудих, се бяха запазили способността ми самостоятелно да дишам, всичките ми физиологични функции и здрав разум. Оттогава изминаха 9 седмици и аз по огромната милост на Всевишния, продължавам да живея и да Го прославям. Излекувах се и при мен се върна божественият дар на здравето. Освен това продължавам да пия по 5,5 л вода на ден с една чаена лъжичка сол. Благодаря за вашите изследвания!
Искрено ваш: Д. Джей

* * *
Рак на простатата
Като прочетете това писмо, ще разберете защо с Кен повече се грижехме да използваме всички достъпни средства за борба с неговия запуснат рак на простатата, отколкото да водим подробно историята на неговата болест. Постарах се колкото може по-точно да възстановя събитията по фактурите на доставчиците, по документите на „МесНсаrе", сметките на лекарите и прочие бумаги.
Резултатите от изследването с простато-специфичен антиген (ПСА), направени на 4 и 9 юли, както и биопсията, направена на 9 юли, потвърдиха прогнозата на д-р Сайпърд, който каза, че въпреки всички лечебни мерки Кен ще умре след 18 месеца от рак на простатата. На 6 юли поръчах вашите книги, видео— и аудиокасети, които ми бяха изпратени към 14 юли. На 13 юли поръчах минералните капки „Consen Trace" и ги получих, струва ми се, на 21 юли.
Кен увеличи пиенето на вода още щом като получихме резултатите от второто изследване с ПСА (50,8). Доколкото помня, Кен премина на този режим още на следващия ден, след като получихме книгата и видеокасетите. В продължение на пет дни урината му беше тъмночервена и миришеше толкова отвратително, че сериозно се обезпокоихме. „Изхвърляш раковите клетки" — опитвах се да го ободря аз. Кен буквално се обливаше в пот, която също миришеше силно и отвратително. Налагаше се по няколко пъти в денонощието да му сменям долното и спалното бельо (всеки път след душ). Той изпиваше по 11-13 чаши дестилирана в домашни условия вода. На петия ден следобед внезапно урината му стана светла, потенето намаля, а потта започна да мирише нормално.
Не мога да кажа кога точно Кен започна да добавя в дестилираната вода „Consen Trace". Вкусът на течността, която се получаваше при добавянето на 30 капки в 4 л вода, не му харесваше и няколко дни той опитва различна концентрация, накрая се спря на 18 капки в 4 л вода.
Преди няколко години купихме домашен дестилатор на фирмата „8еаг$" и оттогава непрекъснато го убеждавах, че трябва да подсилва действието на водата с минерали. През 1967 г. легнах с клинична депресия, която през 1970 г. признаха за следствие от дисбаланс на калция и магнезия, предизвикан от пиенето на вода, минала през устройството за омекотяване на фирмата „Culligan". Оттогава станах убедена привърженичка на минералните добавки. Но Кен не правеше нищо, за да компенсира минералите, загубени при дестилацията на водата.
Когато в клиниката Бужински в Хюстън дойдоха резултатите от предоперационното изследване на ПСА, го попитали как е възможно показателят да е спаднал толкова. Той препрати въпроса към мен и едва след няколко дни се сетих, че единствената разлика между второто и третото изследване на ПСА беше многократното увеличаване на количеството изпита вода. По-рано Кен пиеше много кафе и само една чаша вода на ден, обикновено на вечеря.
Изглежда, че туморите на Кен са били напълно унищожени, а раковите клетки в костните тъкани бързо отстъпват. Той продължава да пие по осем чаши вода всеки ден.
Можете да използвате всички документи както сметнете за необходимо.
С уважение: С. Б.

* * *
Депресия, алергия, свръхтегло, спадане на силите
Преди няколко седмици прочетох едно интервю с д-р Батманджелидж и то ми направи много силно впечатление. Отказах се от всички тонизиращи напитки, съдържащи кофеин. Въпреки че следвам тази програма само няколко седмици, се чувствам нов човек!
Искам да ви разкажа за някои успехи, които постигнах. Най-много ме поразиха и зарадваха не толкова физическите, колкото емоционалните и психологичните резултати. Разбира се, физическите резултати също се оказаха добри: отслабнах, изчезнаха симптомите на алергията и почувствах огромен прилив на енергия; но много повече съм доволна (и учудена) от победата в дългогодишната борба с депресията и с други емоционални и психологични проблеми.
Стигнах до това състояние, когато моята нервна система се оказа на ръба на срива. Реагирах остро на най-незначителните дразнители. Възприемах всяка дребна неприятност като глобална катастрофа. Не можех да се справям дори с обикновените житейски проблеми, да не говорим за истинските стресови ситуации. Навивах се като пружина от дреболии и избухвах по най-незначителни поводи, а след това изпадах в депресия, мразех се и исках да умра. Скъсах отношенията с най-близките и неведнъж ми идваше мисълта за самоубийство.
Започнах да вярвам, че съм психично болна. Обръщах се към много психиатри и социални работници, но състоянието ми практически не се променяше. Все по-често настъпваха резки промени в настроението и живеех така, сякаш над мен бе надвиснал огромен черен облак. Но след като започнах да изпълнявам препоръките на д-р Батманджелидж, този огромен черен облак започна бързо да се отдалечава. И ето, че накрая иззад него се показа слънцето. Усетих спокойствие, умиротворяване, станах по-уравновесена, по-разсъдлива — и просто щастлива.
Вече не избухвам по всеки дребен повод и душата ми започва да се изпълва с радост и облекчение. Не ми се струва, че с мен става нещо ужасно. Мога да вървя с високо вдигната глава и смело да гледам околния свят, вместо да се държа като човек, обхванат от параноидална агорафобия.
Не знам дали и други хора със същите проблеми ще могат да усетят същото облекчение, но, както казвате вие, ако човек е изпробвал всички възможни начини и не е получил резултат, не пречи да опита нещо от този род. Познавам много хора, които не изпиват на ден дори една чаша вода. Не мога да си представя, че увеличението на количеството на водата няма да донесе на някого полза.
Много ви благодаря за публикуването на това увлекателно интервю. В него има повече трезв разум, отколкото във всичко, което съм прочела досега за здравето (а аз съм чела твърде много) и то ми помогна повече от всичко, което съм опитала (а аз съм опитала твърде много неща!).
Впрочем, чаша вода не струва нищо, а последният ми психиатър вземаше по 65 долара за 45 минути разговор. Още веднъж благодаря.
С уважение: К. М.

* * *
Болка в коленете, артритна болка, депресия, суицидни настроения, стенокардия, киселинен рефлукс, сол, пристъпи на безпокойство, свръхтегло, астма
Аз съм на 67 г., майка и домакиня. Откакто минах 40-те, здравето ми не е много добро, макар че нито веднъж не съм лежала в болница. След травма на коляното вече 30 г. ме мъчат артритни болки. Не вярвам в болкоуспокояващите лекарства. Затова цял живот съм се старала по възможност да не прибягвам до лекарите.
През последните 20 г. спазвах безсолна диета, тъй като вярвах, че солта е вредна за здравето. Страдах от мускулни спазми, киселинен рефлукс, постоянна умора, задух, остеопороза (открита след анализ на костната плътност), стенокардични болки, болки в краката при ходене, мигрена, горещи вълни, диплопия (раздвояване на образа), артрит, повишен холестерол, депресия и какво ли още не.
През ноември 2000 г. изпаднах в изключително дълбока депресия. Чувствах, че повече не мога да понасям трудностите на ежедневието,,не можех нито да ям, нито да спя и бях близо до самоубийство. От отчаяние се обърнах към моя лекар и започнах да вземам антидепресанти. Няколко дни те като че ли ми помогнаха, но след това състоянието ми започна неизменно да се влошава. Освен депресията започнаха да ме обземат пристъпи на безпокойство. Лекарят каза, че се е нарушил химичният баланс в мозъка, затова очевидно ще се наложи да живея на лекарства до края на живота си.
Аз не повярвах на обясненията му. Три седмици след започване на лечението с антидепресанти, напълно спрях лекарствата и повече не отидох на лекар. Молех Господ да ми прати отговор. След три дни, през май 2001 година, случайно видях по телевизора интервю с д-р Лорейн Дей. Тя разказваше как се е излекувала от рак на гърдата. Дължала оздравяването си главно на пиенето на голямо количество вода, тъй като преди това никога не била особена любителка на водата.
В този момент разбрах, че може би и при мен всички проблеми са свързани с обезводняване, тъй като и аз по-рано не пиех много вода. Винаги съм утолявала жаждата си с плодови сокове, чай, мляко и пресни плодове, включително дини. Обикновена вода пиех много малко. Веднага купих вашата книга и започнах да пия на ден по два литра вода с половин чаена лъжичка сол. Всички останали течности зачеркнах от списъка на средствата за утоляване на жажда. След два дни изчезна депресията и почувствах необикновен прилив на енергия. Забелязах, че храната започна да се усвоява по-добре. Изведнъж отново се почувствах жив човек. За шест месеца постепенно изчезнаха и всички останали симптоми. Не можех да повярвам на тези промени!
Нивото на холестерола стига до 7,7 ммол/л, а до септември 2002 г. падна до 4,6. Вече 2 г., откакто се избавих от всички болки, всеки ден ходя от 5 до 10 км. Освен това промених диетата и през последната година свалих доста килограми, като отслабнах от 68 до 58 кг. Висока съм 153 см, така че за мен това е напълно нормално тегло. Станах щастлив човек с положително и благодарно отношение към живота и ми е приятно да разказвам на хората за своя опит в лечението с вода, за ползата от здравословната диета и физическите упражнения.
Съпругът ми е висок 170 см, той също отслабна от 81 на 68 кг и за мъж на 71 г. изглежда направо идеално. Не вземаме никакви лекарства, което е твърде необичайно за хора на нашата възраст.
Моят внук, който сега е на 12 г., от петгодишен страдаше от силна астма, от алергии и болки в ушите. Преди 2 г. го привлякох към лечението с вода и сол. Сега тези болести при него ги няма. Той е здраво и щастливо дете. Внучката ми, която е на 9 п, също пие вода с малко количество сол и се избави от астмата в най-ранния стадий.
Огромна благодарност на д-р Батманджелидж, че откри ролята на водата и солта в организма. Оценявам неговата книга „Тялото жадува за вода" като изключително разумна.
Нямам думи да изразя огромната си благодарност. Вие наистина сте пратеник на Бога. Още веднъж благодаря. Можете да използвате писмото ми така, както сметнете за нужно.
Искрено ваша: М. Ф.

* * *
Киселини, депресия, главоболие
Искам да ви разкажа колко се подобри здравето ми, след като преминах към вашия метод за лечение с вода. Последните 10 г. страдах от хронични киселини. Ходих при много лекари, правих много изследвания, дори ми оперираха жлъчния мехур и ми предписаха няколко лекарства, но нямах никакво облекчение. Освен това почти през цялото време бях в депресия, опитах много видове терапевтично лечение, психогенни препарати и дори лежах в психиатрия. Имам добър хомеопат, д-р Джеймс Берихил, който неведнъж ми е помагал в трудни ситуации. Той ми изпрати копие от ваша статия в сборника „The Last Chance Health Report" и ме посъветва да си купя книгата „Тялото жадува за вода". Каза ми, че тези материали може много да ми помогнат. Точно тогава лежах в болницата, където ми правеха допълнителни изследвания и започнаха лечение със силни препарати, като някои от тях имаха потенциално опасни странични ефекти.
На 24. 08. 1993 г. започнах да пия вода в голямо количество — средно по 12 чаши на ден, и почти веднага забелязах чувствително подобрение на състоянието ми. Киселините се появяваха пак така често, но забелязах, че седем минути след изпитата вода преминават. Въпреки всичките ми, меко казано, съмнения, реших да не вземам никакви лекарства и да видя какво ще стане. След около седмица забелязах, че депресията ми е минала. Това ми се стори много странно, като се има предвид всичко, което ми казваха на психотерапевтичната консултация. След още няколко дни установих, че обичайното главоболие е започнало да ме мъчи по-малко. Пристъпите се повтаряха не по-често от веднъж на ден и бяха доста слаби. Освен това забелязах, че кожата ми започна бързо да се прочиства, усетих повече енергия и просто се подобри общото ми състояние.
Изгубих купища пари, време и енергия за лекари и болници, но не получих почти никакво облекчение. Сега понякога също изпитвам много силни стресове, но вече мога да се справя с тях. Не вземам никакви лекарства срещу киселините и депресията. Пристъпите на киселини се появяват все по-рядко и по-рядко. Единствената промяна стана поемането на голямо количество вода. Засега все още не изпълнявам другите ви съвети, които се отнасят за портокаловия сок и т. н., но смятам скоро да се заема и с това.
Чувствам се нов човек, способен по-ефикасно да контролира живота си. Минаха вече два месеца и от моя скептицизъм не остана и следа. Вярвам във вашия метод за лечение и искам да ви благодаря за него. Сега убеждавам приятели и колеги поне да опитат този метод и често пъти получавам положителни отзиви от тях. На 13. 09. 1993 г. имах контролна среща с гастроентеролога. Когато й казах, че се чувствам много по-добре и й дадох да прочете вашата статия, тя напълно се обърка и не знаеше какво да отговори.
Много ме е яд на представителите на медицинската професия. Повечето лекари въобще не се интересуват какво ядат техните пациенти и колко вода пият. Техните методи гарантират на човека само постоянно ходене на лекар заради хроничните заболявания, но не му помагат сам да се погрижи за себе си. За разлика от тях вашият метод е прост, евтин и главното — ефикасен! Но за лекарите той е сериозна заплаха, тъй като ги лишава от възможността да виждат често болния и да печелят пари от него. Онова, през което се наложи да мина, ме възмущава и оскърбява.
Огромна благодарност за безценната информация как да се почувствам по-добре, без да изпитвам разочарования, болка и странични ефекти, каквито ми се наложи да преживея.
С уважение: С. М.

* * *
Депресия, изтръпване и бодежи
Неотдавна си купих книгата „Тялото жадува за вода". Това безспорно е една от най-хубавите книги, които някога съм чела. Когато я четях, усещах как вярата ви, че сте прав, пронизва цялата книга. Информацията в нея ми помогна да напиша обзорна статия за хранителните добавки, която завърших току-що и изпратих в едно популярно списание. Сигурна съм, че тя ще ми помогне да се върна на работа като специалист по холистична медицина, която бях принудена временно да напусна, понеже отглеждам сама децата си. Преди около 6 г., в продължение на 2 месеца, получих две травми, които станаха причина за възникването на цяла редица болезнени симптоми, включително изтръпване и бодежи в ръцете сутрин, рецидивираща депресия и влечение към въглехидрати и сладко. До известна степен успявах да се справя с тях, като спазвах строга диета. След като прочетох книгата ви, реших да пия най-малко 3 л вода в денонощие; денем постоянно държах бутилка с вода на бюрото, а нощем — до леглото. Още в началото на тази програма забелязах значително отслабване на посочените симптоми. Пристъпите на депресия се разредиха и продължителността им намаля. Болезнените усещания в ръцете станаха по-слаби, значително се увеличи енергията ми и усетих достатъчно сили, за да мога да спазвам диета. Никога не съм имала проблеми с наднорменото тегло, но понякога мускулният ми тонус спадаше и тялото ставаше отпуснато. Забелязах, че ако някой ден забравя да изпия необходимото количество вода, на следващия ден болезнените симптоми се връщат или подобренията не са толкова ясно изразени. Затова се стремя пиенето на вода да ми стане навик.
Вашите забележки във връзка с „аспартама" ми помогнаха много при написването на статията. Разбрах, че това вещество и другите хранителни добавки са крайно опасни за здравето и че разрешението за тяхното производство се базира на изследвания със съмнителни резултати. От материалите, с които се запознах, следва, че аспартамът и мононатриевият глутамат наистина са в основата на развитието на много неврологични и поведенчески симптоми. Интересува ме дали машинистите на влаковете и играчите на американски футбол са подложени на въздействието на тези химикали. Лично аз винаги съм ги избягвала, откакто през 1976 г. едва не умрях след като ядох китайско рагу.
Вашата книга особено ми харесва с това, че методът за лечение не потиска естествения оздравителен потенциал на организма. Давам ви пълно право да използвате моето име и бележки като доказателство в полза на лечението с вода.
С уважение: Д.Р.Х.,бакалавър по хуманитарни науки, дипломиран хомеопат

* * *
Мигрена, депресия, астма, болка в ставите, синузит, хронична умора, непоносимост към глутена
Неотдавна прочетох книгата ви „Тялото жадува за вода". Тя ми направи огромно впечатление — сякаш от очите ми падна пелена и сега мога да виждам!
Аз съм на 39 г. и почти цял живот са ме преследвали симптомите на обезводняването: мигрена, болки в ставите, синузит, астма, рецидивираща пневмония, хронична умора, депресия, неясни алергии (наскоро се разбра, че са предизвикани от непоносимост към глутен), отслабена функция на щитовидната жлеза. От детство ме лекуваха срещу ипохондрия, тъпчеха ме с валиум, казваха ми, че трябва да свикна със синузита и ми забраняваха да ям хлебни изделия. След като поредният курс на лечение се провалеше, отново се сблъсквах с мигрената и търпях упреците на семейството, че „не искам да изляза от депресията и апатията". Въпреки това продължавах да търся причината за тези симптоми, защото дълбоко в себе си ги смятах за ненормално явление. Бях сигурна, че те са само следствие от стресовете и затова нямах намерение „да се примиря и да живея така". Вие ми дадохте липсващото парче от мозайката.
По-рано се стараех да поддържам синусите си в относително чисто (без инфекции) състояние, като строго ограничавах растителните белтъчини в храната. А само след два дни увеличена употреба на вода и сол синусите ми напълно се прочистиха (страхотно усещане!), започнах много по-лесно да дишам (дори не си представях колко затруднено е било дишането ми преди това!), усетих невероятен прилив на енергия и необичайна яснота в главата. Днес е шестият ден от програмата и се чувствам великолепно. И най-главното е, че през тези дни ям толкова продукти от пшеница, колкото искам. Излиза, че непоносимостта към глутена е изчезнала благодарение на увеличеното количество вода и сол! Бях толкова поразена и развълнувана, че писах на моята лекарка-натуропат и й разказах за книгата ви и за моите резултати — тя има много пациенти със същата диагноза.
Водата и солта помогнаха и на децата и съпруга ми. Например по-малкият (той е на 6 г.), започна да се чувства много по-добре. Още от раждането му се опитвах да открия причината за неговата хронична умора, анемия, синузит, пневмония и ушни инфекции. Лекарят постоянно казваше, че „той е просто болнаво дете, така че се примирете с това и продължавайте да живеете така".
Съпругът ми има хронично повишено кръвно налягане и неотдавна му предписаха диуретик. Когато първоначалната доза не успя да понижи налягането, лекарят удвои дозировката, но и тя не помогна. Освен това мъжът ми се опитваше да отслабне с помощта на „диетични продукти". Сега той пие вода със сол и цветът на лицето му явно се подобри, а бялото на очите вече не се изпълва толкова с кръв. И при това никакви диетични напитки!
Минаха само шест дни, а тепърва ни предстои дълъг път, но дори промените, които успях да забележа в себе си и в членовете на семейството ми, са направо поразителни. Почти се бях примирила с мисълта, че ме очаква нещо ужасно като вълчанка или синдром на хроничната умора, но вместо това най-сетне намерих пътя към здравето. Неведоми са пътищата Господни: молех Го да ми посочи пътя към здравето и отидох в книжарницата, за да потърся там книга за вълчанката, но не можах да намеря нищо нужно и затова просто се разхождах между рафтовете, когато погледът ми беше привлечен от вашата книга. Резултатите от вашата програма толкова ме въодушевиха, че разказвам за нея на всичките си приятели и роднини.
Аз съм дипломиран специалист по лечебен масаж. Пациентите ми са хора с различни проблеми от медицински и възстановителен характер. Вашата информация открива нови хоризонти в моята работа. В книгата особено ме заинтригува главата за стреса и обезводняването. Тъй като много често ми се налага да свалям стрес от хората, естествено им препоръчвам вашата книга. Дори се свързах с учебното заведение, където преминах подготовка, понеже сметнах, че ще бъде много полезно да бъде използвана в процеса на обучение. Призовавам ръководството на училището да включи вашата книга в списъка на препоръчаната литература.
Сестра ми работи като физиотерапевт в Южна Африка и не се стърпях да й разкажа за вашите изследвания. Според нея много жители на Южна Африка чувствали прилив на сили след употребата на солни таблетки, но поради налагащата се тенденция към намаляване на приема на натрий такива таблетки вече трудно се намирали.
Вашите препоръки са колкото очевидни, толкова и наистина безценни. Ще се моля да ви стигнат сили и дух, за да доведете идеите си до цялото човечество.
Искрено ваша: Д. С. магистър по естествени науки

* * *
Депресия, суицидни настроения
През м. 08. 1995 г. за пръв път чух за вашата книга „Тялото жадува за вода". До края на живота си няма да се изморя да ви благодаря за изследванията върху ролята на водата във функционирането на човешкия организъм. Главата, посветена на депресията, ми помогна да победя в борбата, в която загубих повече от 10 г. от живота си.
Вашата проста формула — най-малко 2-3 литра (8 чаши) вода плюс 1/2 чаена лъжичка сол на денонощие — ми помогна да преодолея депресията. Вярно е, че за да наситя с вода всяка клетка от доста обемното си тяло трябваше да използвам формулата 30 мл вода на всеки килограм тегло. Същевременно строго следя за денонощие да вземам с храната най-малко 1/2 чаена лъжичка сол (натриев хлорид).
Аз съм на 68 г., пенсиониран инженер-химик. Борих се със симптомите на депресията от 1985 до 1995 г. Съпругата ми — тя беше медицинска сестра — си отиде от този свят през 1984 г. През 1985 г. бях принуден преждевременно да излеза в пенсия, след като бях работил 33,5 г. в една голяма петролна компания. Онези, които са запознати със схемата за обезводняване на организма в условията на силен стрес, ще разберат какъв беше моят проблем. На всичко отгоре бях повярвал в идеята за ползата от безсолната диета. Всичко това накуп доведе до депресията. Сега зная, че повечето антидепресанти, с които тъпчат пациентите, страдащи от депресия, имат диуретични свойства. След като вземах антидепресанти ми се появи постоянна сухота в устата. После се появи безпокойство, предизвикано от допълнителната потребност на организма от вода. А като се прибавят и таблетките срещу безпокойството, пациентът (т. е. аз) полита в химическата пропаст, от която не може да се измъкне и да се върне към нормалния живот. Плюс всичко това в „Настолен справочник на терапевта" в описанието на страничните ефекти на посочените лекарства се среща чудната думичка „самоубийство". Докато вземах лекарствата срещу депресията и безпокойствота, постоянно се налагаше да се боря с периодично възникващото желание за самоубийство. Слава Богу, не ми стигна смелост да се поддам на тези минутни настроения. Съдено било да намеря друго радикално решение — водата и солта, просто и ефикасно средство.
Казано накратко, ето повече от година не изпитвам потребност от никакви лекарства. През м. 12. 1995 г. минах на медицинска комисия за пилоти-любители и бях признат за годен без ограничения. Освен това ежегодната проверка на зрението показа, че периферийното ми зрение се е подобрило в сравнение с резултатите от всички предишни проверки. Сега мога да чета без очила и съм убеден, че всичко това стана благодарение на оптималната хидратация на очните клетки.
Пожелавам вашите изследвания и методика за лечение да се разпространят колкото може по-бързо и да бъдат признати в цял свят.
С уважение: Ч. Д., бакалавър по химическо машиностроене

Забележка:
Ч. Д. се чувства добре и успешно се справя с житейските несгоди. Той загуби своя бизнес, но това не се отрази на здравословното му състояние. Сега чете лекции в домове за възрастни.

* * *
Депресия, суицидни настроения
Благодаря ви, благодаря на Господ, че сте се появил на тази земя! Вашата книга „Тялото жадува за вода" направи невероятни промени в моя живот.
Повече от 22 г. страдах от клинична депресия. Историята на моето обикаляне из безумните лабиринти на медицинската система започна от психолога, който ме лекуваше с хипноза. Друг ескулап се опита да ме освободи от болестта с безкрайни разговори. Моят психиатър изпробва върху мен безброй препарати, включително памелор, литий, прозак, паксил, невронтин, депакот, велабутрин и ефлексор. Но нито едно лекарство не ми помогна така, както вашата рецепта за вода. Вече няколко месеца не вземам лекарства и се наслаждавам на великолепните „странични ефекти". Значително се повиши енергията ми, подобри се сънят ми (кошмарите изчезнаха), замъглената ми от лекарствата глава се проясни, кожата ми стана по-мека, а апетитът чувствително намаля. Но най-важното е, че се появи желание за живот. Лекарствата само ми помагаха да не извърша самоубийство. Но дори и това не постигнаха достатъчно добре. Веднъж вече лежах четири дни в болницата (по собствена инициатива), понеже перспективата да посегна на живота си започна да ми се струва много примамлив вариант за решаване на проблемите.
Разказвам и ще разказвам на всички за вашата рецепта за водата и за това, че повече не трябва да губят нито минута за безсмислени физически или психични страдания. Лекарствата не заслужават да давате за тях парите и живота си.
С уважение: С. М. К.
Обяснение: Литият се използва при лечението на някои емоционални състояния като заместител на солта. Но той не е толкова ефикасен във всички химични реакции като обикновената сол.

* * *
Депресия
Пиша, за да споделя впечатленията си и да ви благодаря за изследванията и за книгата ви „Тялото жадува за вода". Тя ми се стори логична по начина на изложението и полезна по съдържание.
Няколко думи как се чувствах от момента, когато прочетох книгата и започнах да пия голямо количество вода. Не забелязвах в себе си никакви физически недъзи и не се оплаквах от здравето, но същевременно цял живот съм се борила с депресивни състояния. Те са непредсказуеми и не намерих почти никакви ефикасни средства за борба с тях. Трябваше просто да търпя и да чакам. Без да задълбавам в описание на моята депресия ще кажа само, че тя често толкова ме измъчваше, че по неволя се налагаше постоянно да експериментирам и да търся някакво облекчение. В различно време опитах много начини на лечение — както адитивни, така и субтрактивни. От адитивните методики ще посоча акупунктурата, хомеопатията, китайски билки, западни билки, хиропрактика, свето-, звуко— и цветотерапия, химически препарати, витамини, незаменими мазнини, хидротерапия на ЧЕРВАТА, озон и кислородни добавки, медитация, индивидуална и групова психотерапия, макробиотична диета и физически упражнения. В списъка на субтрактивните мерки влязоха премахване на амалгамените зъбни пломби, отказ от кофеина, месото и захарта, алкохола и лекарствата, а също и лечебен глад. Оценявайки ефективността на тези опити, мога да кажа, че само продължителното излагане на слънце и вземането на антидепресанти значително подобряваха състоянието ми. И до днес се старая да стоя повече на слънце, но се отказах от лекарствата, тъй като се страхувам от страничните ефекти и от перспективата да изпадна в зависимост от тях.
Преди три месеца прочетох вашата книга „Тялото жадува за вода", а месец след това започнах да пия по 8 чаши вода на ден. Сравнително уверено мога да заявя, че през това време настроението ми значително се подобри, а депресивните състояния не са ме безпокоили. Трябва да призная, че от време на време все още съм потисната, но като цяло се чувствам много по-добре. Върнаха се чувството ми за хумор и оптимизмът. Забелязах, че дори един ден без вода влошава състоянието ми.
Чувствам се задължена да ви благодаря за работата и желанието ви да доведете нейните резултати до широката общественост. Трудно мога да съдя колко ефикасна е водата при лечението на други болести, но без колебание мога да препоръчам книгата и програмата ви за водата на всички, които страдат от депресия.
Искрено ваша: Дж. У.

* * *
Последствия от травма, болка, депресия
Колко пъти трябва да повтаряме едно и също, за да разберем очевидното. В същото време ми е приятно да съзнавам, че Създателят никога не ме лишава от своята милост и че накрая истината тържествува!
На 13 юли в нашата кола се вряза някакъв идиот и ние с Джек получихме травми. Точно в този момент бях се обърнала, за да гледам обратното движение, и получих силен удар в бедрото. Отначало не усетих силна болка, но само след три дни се почувствах така, сякаш жестоко са ме били! След това последваха посещения при хиропрактик, масажист и иглотерапевт; техните усилия периодично ми носеха облекчение. Впрочем, всичките ме съветваха да пия вода, но не можех да свържа болката с обезводняването!
Никога не съм пила толкова арника, дори опитах и адвил; понякога трябваше да прибягвам до плик с лед или грейка, да слагам специален колан за таза или кръста. Резултатът беше дълбока депресия. Какво можеше да ме очаква в бъдеще? И преди 10 дни в един местен вестник се появи статия на местен масажист за изследванията на д-р Батманджелидж, които доказват съществуването на връзка между болката и обезводняването. Помислих, че няма какво да губя.
Когато се събудих на следващата сутрин, веднага изпих почти един литър вода, а след това през деня продължих да пия вода, за да доведа общото количество до два литра и половина. След около три дни усетих, че болката започна да намалява. През всичкото време използвах различни начини за лечение; те даваха известно облекчение, но не премахваха болката напълно. През целия пети ден на вода вече почти не чувствах болката! На шестия ден тя въобще не се появи и не се появява и до днес — явно благодарение на водата, освен това свалих няколко килограма без каквито и да било упражнения и диети. Върна се предишната ми енергия, изчезна депресията и отново станах предишния жизнерадостен човек. Сега разказвам за това на всички. Безумно се радвам, че сте извършил такъв значителен труд.
С любов: Джин

* * *
Хронична умора, депресия
От самото начало на прилагане на невероятната ви програма за лечение с вода и сол чета и препрочитам изключителната ви книга „Тялото жадува за вода" и постоянно се изненадвам: вашият нов модел действително хвърля светлина върху истинската етиология на много разпространени болести.
С всеки ден промените, които стават, все повече ме въодушевяват: усещам прилив на енергия и се чувствам здрава.
След почти десетгодишна борба с изтощителния синдром на хроничната умора и дълбока депресия искам да ви изразя безкрайна благодарност за удивителните открития и упорство за осъществяване на благородното желание да доведете тази информация до широката общественост и до медицинските работници.
Реших да поръчам цял пакет с вашите книги, за да ги изпратя на приятели и познати, страдащи от неправилно поставената диагноза.
Нека Бог ви даде дълъг живот, за да можете да продължавате изследванията си и да ги разпространявате в целия свят.
С най-дълбоко уважение: Д. Г, доктор на хуманитарните науки

* * *
Киселини, астма, депресия, алергия
Преди да прочета книгата ви „Тялото жадува за вода мъчеха:
— киселини и хиатална херния;
астма;
— многобройни алергии;
— отслабване на паметта;
— артрит;
— депресия.
Рядко излизах от къщи без таблетки антиацид в джоба; пиех ги след всяко хранене. Пристъпите на астма се повтаряха по няколко пъти в седмицата, обикновено след стрес и в студено време.
Паметта ми започна да отслабва. 30 г. съм работил като преподавател и сега неспособността веднага да си спомня нужната информация, да запаметявам имена, да си спомням къде съм сложил очилата си и подобни проблеми ми предизвикваха раздразнение, разочарование и дистрес.
В продължение на много години са ме мъчили артритни болки с различна сила и единственото, което ми помагаше, беше прозак, макар той буквално да изсушаваше организма ми и да предизвикваше непреодолима сънливост.
След като прочетох забележителната ви книга, веднага започнах да изпълнявам препоръките за ежедневно пиене на вода и само след няколко дни получих невероятни резултати. Киселините изчезнаха. Оттогава нито веднъж не съм вземал антиациди — и се съмнявам, че някога ще ми потрябват!
Пристъпите на астма също се прекратиха. Паметта явно се подобрява — със стремителни темпове!
Освен всичко друго преминаха артритните болки и си почивам от „прозака".
По-рано рядко пиех обикновена вода. Обикновено пиех по около осем чашки чай на ден, никакви газирани напитки и почти никакъв алкохол. Сега пия много малко чай. Разбира се, 8-те чаши вода на ден значително увеличиха моята норма на приемане на течност, но пък се чувствам направо великолепно. В отлична форма съм и колкото и да е чудно болестите, които ме преследваха дълги години, ме напуснаха.
Дълбоко съм ви благодарен за книгата, за вашите изследвания, открития и идеи, за това, че отделихте от скъпоценното си време, за да разговаряте с мен, а също и за подарената невероятна възможност да се почувствам напълно здрав човек. Разказвам за вашата книга на всички, които познавам.
С огромно уважение: К. С.

* * *
Пептична язва, астма
Откакто получих 3-та книжка на пети брой на сборника „Last Chance Report" се стремя да изпивам по 6-8 чаши вода на ден и с удоволствие съобщавам невероятните резултати.
Моята отдавнашна пептична язва премина в стадий на ре-мисия. За пръв път от много години не трябва постоянно да вземам таблетки срещу повишена киселинност — само понякога. Вече не вземам тагамет и разни подобни препарати. По-рано непрекъснато пиех газирани напитки от рода на кока кола. Сега с радост мога да съобщя, че още след първите дни на провеждане на програмата за лечение с вода това влечение премина. Същевременно астмата започна да ме безпокои много по-малко. Изключително съм доволен от напредъка, който постигнах благодарение на обикновената вода.
Аз съм на 65 г, неотдавна се пенсионирах, чувствам се много добре и смятам да продължавам да пия вода, както съветвате вие. Сигурен съм, че водата в това количество, което изпивам сега, ми носи голяма полза.
Едва ли ще е достатъчно да ви кажа просто благодаря, но съм ви наистина много благодарен за това откровение.
С най-добри пожелания: Дж. У.
Р. S. Честно казано, от много години знаех, че трябва да пия повече вода, но мислех, че ще бъде много сложно, а и не изпитвах особено желание, докато прочетох вашата статия.

* * *
Пептична язва, колит, повишено кръвно
Когато прочетох книгата ви „Тялото жадува за вода", стигнах до извода, че моите проблеми са сходни с онези, за които пишете вие. Имах стомашна язва, колит, повишено кръвно налягане, срещу което нищо не помагаше. Краткотрайното подобрение, което настъпваше след вземане на лекарствата срещу кръвното, даваше повече странични ефекти, отколкото помощ и затова можете да си представите колко се зарадвах, когато ми попадна анотацията на вашата книга в информационния бюлетин на Сам Бейзър „Health”
Минаха само няколко месеца, а вече не вземам никакви лекарства, само пия най-малко по 8 чаши вода на ден и се чувствам великолепно!
Благодаря. М. Х.

* * *
Пептична язва
Преди малко повече от 3 г. обещах да ви пиша и да разкажа как подейства водата на моята язва. Сега при мен всичко е направо страхотно! Наистина вярвам, че вие ми спасихте живота. Четири пъти лежах с язва в болницата; последните три пъти — кървяща. След това прочетох вашата книга и два пъти говорих с вас по телефона. Вие ме уверихте, че лечението с вода ще помогне и то наистина помогна. Вече от З г. нямам никакви проблеми с язвата (която ме мъчеше 40 г). Продадох повече от 200 екземпляра от книгата „Тялото жадува за вода" на клиенти на моя магазин (продавам екологично чисти продукти). Надявам се да се срещна с вас лично. Може би някога и аз ще мога да направя нещо полезно за вас.
С дълбоко уважение: д-р Джордж К. Рид

* * *
Пептична язва, киселинен рефлукс
От 18-годишна възраст имах проблеми със стомаха и храносмилането. Отначало лекарят ме изпрати за ултразвук на стомаха и жлъчния мехур. Не намериха нищо с изключение на две малки язвички и затова ми предписаха „зантакс" и ми казаха, че за 6 седмици язвите ще се затворят. През следващите 6 г. ме безпокояха остри болки в стомаха, страдах от киселини и често се налагаше да предизвиквам повръщане, за да се освободя от киселините. На 25 г. можех да ям само детски храни и сладолед. Всеки път, когато се опитвах да хапна нещо друго, храната сякаш се спираше в гърлото. Постъпих в болницата за бърза помощ, но единственото, което направиха, беше изследване на кръвта, което ми струваше 400 долара.
След това отидох при моя лекар, но той ми каза, че всичко е на нервна почва и ме отпрати вкъщи, като ми предписа рецепта за зантакс и буспар, които трябваше да ми помогнат да се отпусна. Трябва ли да казвам, че нито едно от тези лекарства не ми помогна, но пък започнаха пристъпи на тревога, понеже не можех да ям нищо. Тогава реших да се обърна към отоларинголог; той ми постави в носа някакво хитро нещо, напъха го чак до гласните струни, не намери нищо, каза, че сигурно е някаква алергия и ме изпрати да си вървя вкъщи, като ми предписа спрей за носа и таблетки. По това време нервите ми вече бяха пределно опънати, затова позвъних на мой познат масажист и започнах да ходя при него да ми лекува шията и раменете. Мускулите ми бяха толкова силно напрегнати, че от едната страна на шията се бяха образували твърди възелчета, които предизвикваха остри спазми и задушаване.
Тъй като се стремях да избягвам стресовете и ходех на процедури, общото ми състояние се подобри, но киселините продължаваха, а привечер гърлото ми толкова пресъхваше, че гласът ми ставаше дрезгав. Дори не можех да чета на глас книжки на дъщеричките си. Разказах за тези проблеми на моя лекар и той ме посъветва да си изследвам горния стомашно-чревен тракт, за да се види дали нямам херния. Дадох още 200 долара, а ми откриха само киселинен рефлукс и ми казаха, че най-вероятно е предизвикан от стрес. За пореден път си помислих: „Ето, пак всичко отначало, отново изследвания, отново пари на вятъра и никакво облекчение."
Обясних ситуацията на моя хиропрактик и той реши, че трябва да си направя пълна кръвна картина, която показа, че имам повишено ниво на калция. Всичко останало беше в нормата, с изключение на червените кръвни клетки — те се оказаха твърде много. Когато съпругът ми споделил моите проблеми с Боб Бате, той му дал няколко видеокасети и статии за ползата от водата и го посъветвал да опитам това „естествено лекарство". Честно казано, не вярвах, че водата ще ми помогне да реша проблема с храната и че шията няма да се подуе, но сега от собствен опит се убедих, че тя наистина ПОМАГА! Пия почти 2,5 л на ден (никакви газирани напитки, никакъв чай, никакво кафе!) и сега ЯМ ВСИЧКО, КАКВОТО ИСКАМ, дори краставици, които винаги съм обичала, но не можех да ям, защото след това ми се появяваше парене в стомаха и киселини. Вече нямам сухота в устата, болки в гърлото и силни киселини.
Мина около месец от началото на програмата и сега за пръв път от много години се чувствам действително добре. Храня се правилно, пия вода, избягвам стресовете и смятам да се наслаждавам на здравия живот, а не да се оплаквам от храносмилането.
Заповядайте на 26-ия ми рожден ден през юли — всеки ще вдигне хубав тост с висока чаша ледена вода в ръка.
С уважение: М. Г.

* * *
Алергия, раздразнени черва, болка в ставите, стенокардия
Много ви благодаря за великолепната книга „Тялото жадува за вода". Попих като гъба всичко, което разказвате в нея. Цял живот съм търсил начини да си оправя здравето, което бе силно разклатено от алергии, три байпаса, болки в ставите, пълно оплешивяване, операция на митралната клапа — поставяне на клапна ендопротеза, синдром на раздразнени черва. Но въпреки тези проблеми никога не ме е напускало желанието да продължавам да живея.
Преди няколко години, когато бях на 56, с един приятел се хванахме на бас кой по-бързо се успее да отслабне. Аз загубих, но пък и двамата станахме любители на карането на велосипед. Започнахме с къси преходи по 15 км, а след около 6 месеца решихме да направим велопробег от Сан Антонио до Ел Пасо, т. е. да изминем 950 км. Преодоляхме разстоянието за 7м дни, като изминавахме средно по 135 км на ден.
4 г. преди този пробег имах сърдечен пристъп, затова лекарят ми предписа препарата прокардия (нифедипин), блокер на калциевите канали и преднизон срещу астмата, която се появи, след като започнах да вземам индерал. Послушно гълтах тези токсични химически вещества, макар че дълбоко в себе си разбирах, че това няма да доведе до нищо добро.
През 1987 г. стенокардичните болки се възобновиха. Направиха ми ангиопластика. Продължавах да карам велосипеда, но вече не бях толкова издръжлив, като през 1986 г. През 1990 г. прекарах още един пристъп на стенокардия, който завърши с още една ангиопластика, след което ми казаха да спра да вземам прокардия и преминах на кардизем, друг калциев блокер. През 1991 г. имах много стресове в работата, но този път лекарите казаха, че всичко е минало без запушвания. През 1994 г. ми откриха събиране на течност в гръдната кухина, взеха ме в болница и изкараха през бъбреците 9 л течност. Когато ме изписаха, тежах 79 кг. Лекарят искаше да направи още едно шунтиране, но аз не се съгласих.
През 1996 г. стенокардичните болки рязко се засилиха и отново започна да се събира течност. Съгласих се на байпас и поставяне на клапна ендопротеза. Започна да ме лекува нов доктор. Той ми предписа козаар срещу повишено кръвно, два пъти на ден диуретика лазикс, калиева хранителна добавка, коензим Q10, магнезиева добавка и се опита да ме накара да вземам липитор и зоктор за понижаване на холестерола. Отказах последните лекарства, защото някъде бях чел, че те понижават равнището на коензим Q10. Попитах го дали трябва да увелича поемането на вода, на което той ми отговори „не". През всичките години безсрамно са ме лъгали. Знаех, че минералните добавки трябва да укрепват отслабения организъм, но как можеха да го направят, след като пиех твърде малко вода? Пиех на ден не повече от три чаши вода, но пък имах навика да пресушавам две чаши вино и две половин литрови халби бира.
Бира и вино съм пил винаги; започнах да наблягам на водата едва тази седмица и веднага забелязах,че кръвното ми налягане падна от 150/90 на 128/80. Този резултат ме обнадежди, че водата няма да се натрупва в белите дробове и в глезените. Поразен съм, че бъбреците ми започнаха да извеждат нормално водата. Най-невероятното е, че за тази седмица нито веднъж не взех лазикс или козаар. В пълен възторг съм, дори повече! Вчера карах с велосипеда 10 км, а днес започнах да тренирам на бягащата пътечка. Тренирах на нея с бързо темпо половин час. Освен това слушам ауди-окасетата с лекцията „Идеалното здраве", записана от доктор Пол Шили от „Learning Strategies Corporation". Това е великолепна психотерапия за хората, на които лекарите са казали, че имат неизлечими болести.
Вярвам в думите ви, че организмът е способен да се самоизлекува, ако човек се храни правилно, поема достатъчно количество вода и се отнася позитивно към живота. Само на 71 г. съм и сега се уча да свиря на китара. Какъв глупак съм бил, когато през 1954 п, след като учих 2 г. за хиропрактик оставих учението, само защото застрахователните компании отказваха да плащат на тези специалисти. Вярвам ви: всеки човек трябва да притежава вашата книга заедно с Библията. Господ да ви благослови!
С уважение: Ч. Е. У.

* * *
Алкохолизъм, повишено кръвно, нарушено изхождане, „крокодилска кожа"
Прилагам от 2 месеца програмата „Лечение с вода" и това промени живота ми. На 5. 10. 1954 г., при катастрофа, получих фрактура на гръбнака, изкълчвания на рамото и на коленните стави, имах раздробено стъпало и пукнат череп. Оттогава непрекъснато имах остри болки, усещах постоянен дискомфорт. Вземах лазикс — диуретично средство срещу отичането на краката. Освен това ми предписаха атенолол и лизиноприл за кръвното и ме посъветваха да се откажа от солта. През по-голямата част от живота съм злоупотребявал с алкохола. Стигнах дотам, че започнах всеки ден да изпивам по един-два стека по 6 кутии бира, а понякога и повече. Молех Господ да ми помогне да се избавя от пиянството.
За пръв път чух за курса „Лечение с вода" в предаването „Позитивната преса в пряк ефир". Моята съпруга и дъщеря ми отидоха в компанията „Сее-Кау Auto", за да поговорят с Боб Бате за лечението с вода. Аз останах да ги чакам в колата. Не можех да се заставя да отида с тях. Прочетох всичко, което донесоха. Идеята за лечение с вода ми се стори разумна и реших да опитам. Откакто започнах да пия по 4 л вода в денонощие и обилно да соля храната с морска сол, вече не пия алкохол. Просто не изпитвам никакво влечение към него, дори в компанията на приятели, които пият. Болките ми значително намаляха — дори престанах да паркирам на паркингите за инвалиди. Сега не вземам никакви обезболяващи средства. Отоците в глезените преминаха за два дни. След две седмици налягането се върна в нормалните граници и оттогава не вземам лекарства (налягането ми беше 166/126, с лекарствата спадна до 156/83). Сега то се нормализира на 146/78. Освен това почувствах огромен прилив на енергия. Просто не мога да повярвам колко много се промени към по-добро животът ми само за два месеца. Препоръчах програмата „Лечение с вода" на дъщеря ми Кели, която страдаше от твърди изпражнения. След пет дни този проблем напълно изчезна. Значително се подобри кожата на лицето й. По-рано то беше покрито с петна, а кожата й беше люспеста като кожата на алигатор. За пет дни тя почти стана нормална. Сега дъщеря ми се чувства и изглежда превъзходно. Моля ви, не се стеснявайте да разказвате за успехите ми на вашите слушатели и читатели. Можете да използвате името, адреса и телефонния ми номер.
С уважение: М. К.

Упорито ръката изписва присъдата.
Това ли е? Край? И не ще
променят буквата и изтрият думата
сълзите, мъдростта и упрекът ни.

Омар Хаям

Американската медицинска асоциация и нейните членове, които имат отношение към медицинското образование, трябва да признаят крещящите факти, обнародвани неотдавна в печата.

THE WASHINGTON POST
сряда, 15 април 1998 година
Правилно предписаните лекарства вземат много жертви
Милиони хора страдат от токсични реакции.
Рик Вайс,
щатен сътрудник на „The Washington Post"
Авторите на едно от последните изследвания са направили извода, че всяка година токсичните реакции на правилно предписани и правилно приемани медицински препарати предизвикват тежки заболявания на повече от 2 милиона американци, а 106 000 от тях умират. Тази невероятно висока цифра извежда страничните ефекти на лекарствата най-малко на шесто, ако не и на четвърто място сред най-разпространените причини за смъртността в страната.
Лекарите от ортодоксалната медицина демонстрират поразително нехайство към симптомите на хроничното обезводняване и принасят основни принципи на физиологията и храненето, разработени от медицината в миналото, в жертва на машинациите на фармацевтичната индустрия, която трупа печалби за сметка на здравето на хората. Тези лекари застанаха на страната на привържениците на химическия подход към решаването на проблемите, предизвикани от обезводняването, и така неволно позволиха да бъдат използвани като агенти 007, превръщайки някога достойното за уважение разрешително да лекуват в разрешително да убиват. Тази шокираща реалност доведе до криза на здравеопазването във всички развити страни, която през XXI век трябва да бъде преодоляна.

Никой, освен Господ не може да помогне на човечеството, ако включените в тази книга свидетелства на реални хора не вдъхновят читателите да тръгнат срещу господстващите медицински среди, правителството и Конгреса, за да ги накарат да застанат на страната на широката общественост, срещу измамата, която извършва всеки ден здравната система в тази страна.
Ф. Батманджелидж, доктор по медицина

http://www.spiralata.net/
Още...

 

Бях развалина, но се излекувах с ... вода

Никога не съм вярвал в нетрадиционната медицина, но се случи така, че се излекувах точно по този начин. Предлагам на вниманието на читателите ви лечение с водна терапия, която помага на организма сам да се лекува, т.е. да подобрява функциите на болните органи.
В началото на март 2004 г. ми дадоха книгата “Тялото жадува за вода”, чието мото е: “Ти не си болен, а си жаден”. Авторът, доктор Батманжелидж, в края на 80-те години открива метод на лечение на човешкия организъм, който възстановява жизнените функции на тялото и неговите органи. Здравната организация на САЩ обаче отказва да я популяризира, защото годишно се харчат огромни суми за лекарства, а техните производители са основните й спонсори.

За да ви стане ясно за какво става дума, ще ви дам кратка информация за моето здравословно състояние до започване на лечението. Аз съм хипертоник с инсулинозависим диабет, увредени клапи на сърцето, разширени вени, вътрешни хемороиди, главоболие, безсъние, киселини в стомаха, схващане на пръстите на лявата ръка, холестерол - 9 единици, склерозирали мускули на крайниците, схващане на мускулите по време на сън, с увредено дясно коляно, наднормено тегло - 113 кг, камъни в бъбреците, хроничен запек, разширен черен дроб вследствие на прекарана малария, полиневропатия, сковаваща болка в кръста, която не ми позволяваше да вървя повече от 100 метра, без да се наведа, за да се облекча от нея, болки в коленете при ставане.
На 3 март 2004 г. започнах терапията, като продължих да вземам предписаните ми лекарства, и ...
След няколко дни болките в кръста изчезнаха! Сега без усилия всяка сутрин изминавам от 4 до 8 км за около час и половина - два.

Още в първите дни започна да пада нивото на кръвната захар, започнах да намалявам сутрешните дози инсулин. След месец и половина спрях сутрешната доза, а след 100 дни - и вечерната. Преди започване на терапията взимах по 20 единици инсулин сутрин и вечер, а сега съм само на диета - без захар и бял хляб, а вечер - само на салата и плодове. Другите лекарства започнах да спирам постепено.

В началото на април студените ми стъпала се стоплиха и тлъстините започнаха чувствително да се стопяват и към април 2005 година вече бях 97-98 кг. Кръвното ми налягане се нормализира. Разширените вени започнаха да се прибират и вече от година не са се възпалявали. Тежестта в краката ми изчезна, отоците и моравосините кръвоизливи от стъпалата ми също. Кръвоизливите в очите започнаха да се избистрят.
Повече от година и половина хемороидите ми не са кървили, вече нямам и запек.
Сърдечната аритмия изчезна, болките в коленете също, въпреки че все още се качвам и слизам трудно от превозни средства. Мускулите на краката ми вече не се схващат по време на сън, а през 2006 г. установих, че и черният ми дроб се е свил почти до нормалните си размери.


КАКВА Е РЕЦЕПТАТА?
Тя е проста за прилагане, но е нужно постоянство, да не кажа инат, докато човек е жив.
На един килограм телесно тегло е необходимо да се приемат 30 мл обикновена чешмяна вода дневно, като на 2 л вода се слага 3 грама сол. Специално при моето тегло - 113 кг, аз изпивах 3390 мл вода. Започнах с 3.5 л изворна вода и 5, 25 г сол. Разделя се на 6 дози. Приема се по 1 доза половин час преди ядене (закуска, обяд, вечеря) и два и половина часа след ядене, т.е. общо 6 дози. Лекарствата не се пият с тази вода.
Примерен режим на пиене на водата:

- 7.00 ч - вода;
- 7.30 ч - 8.00 ч. закуска;
- 10.30 ч - вода;
- 12.00 ч - вода;
- 12.30 ч - 13.00 ч - обяд;
- 15.30 ч - вода;
- 18.00 ч - вода;
- 18.30 ч - 19.00 ч. вечеря;
- 21.30 ч - вода.

Водата се пие на глътки, не на екс.

Важно!
Ако пропуснете някое хранене, водата не се пропуска! Трябва да се спрат храните с подсладители - захарин и др.

Внимание!
Ако сте пили по половин литър вода, започвате със същото количество, разделено на 6 дози.


През 2-3 дни увеличавате количеството вода. При болни бъбреци също, няколко дни следете урината, като постепенно увеличавате водата и солта.

Само режимът на пиене на вода със сол дава фантастичен резултат. Както пише авторът, това е революция в здравеопазването. Ако желаете, отделно може да пиете чай или кафе.
Сега на ден пия по 3 л вода с 4,5 г сол , понеже вече тежа 96 кг. Тази смес ( вода и сол) помага за възобновяване на физико-химичните реакции в организма, започва да сваля излишния холестерол, прочиства кръвните, водните и нервните пътища в организма и му позволява сам да се лекува.
През април 2004 година се простудих силно и белите ми дробове се възпалиха, имах силна кашлица. Само за 10 дни всичко отмина без употреба на лекарства, а през ноември 2005 г. хремата ми премина без никакви лекарства само за няколко дни.
Не можем да принудим всички хора да опитат това средство, но можем да им дадем шанс, най-вече на пенсионерите, страдащи от постоянна липса на средства.
През декември 2006 година кръвната ми захар рязко падна и това ме принуди да взимам и вечер въглехидрати - бял хляб по една филийка, дебела 1 см. Дотогава вечер бях само на салата. Явно панкреасът почти напълно е възстановил функцията си да произвежда инсулин.
Авторът пише, че по начало след 20-годишна възраст всички хора трябва да спазват този режим, за да поддържат тялото си в добро здраве. Той препоръчва разходка всеки ден сутрин и вечер, минимум по един час и петнайсет минути.
Доктор Батманжелидж пише, че при изследване на ракови клетки в тях е установена неколкократно по-малка концентрация на сол спрямо здравите клетки в организма.
Недостатъчното количество сол в организма води до високо кръвно налягане и чупене на костите при възрастните хора. С този метод има възможност да се лекуват всякакви заболявания, например астмата се лекува за около месец.

С пожелания за скорошно оздравяване,
Ваш Ленин В. Шилигарски, София

http://www.bulpress.net/
Последна промяна ( Четвъртък, 13 Февруари 2014 22:04 )