Водата лекува, лекарствата убиват

Лечение на всички болести чрез пиене на вода
д-р Ф. Батманжелидж

АВТОРСКО ПРЕДИСЛОВИЕ
Информацията, представена в тази книга, и препоръките за пиенето на вода се базират на професионални знания, личен опит, всестранни изследвания и на други публикации на автора за метаболизма на водата в човешкото тяло. Авторът и издателят на тази книга не се наемат да дават медицински съвети и да изписват рецепти за използването или отказване от някакви лекарствени препарати без пряка или косвена консултация с лекар. Намерението на автора е само, опирайки се на най-последните знания в областта на микроанатомията и молекулярната физиология, да изложи възгледите си за ролята на водата за поддържане на здравето и да информира широката общественост за разрушителното действие на хроничното обезводнявате върху човешкия организъм — от детство до дълбока старост.

Книгата в никакъв случай не може да замени квалифицираната медицинска помощ. Напротив, желателно е да споделите информацията в нея с лекуващия лекар. Отговорност за използването на сведенията и препоръките, съдържащи се в тази книга, носи изцяло читателят. Тези препоръки трябва да се прилагат в строго съответствие с описаните инструкции. Никой читател, особено онези, които са прекарали сериозни заболявания и са под медицинско наблюдение, както и страдащите от тежки бъбречни заболявания, не трябва да използва предложената информация без предварителна консултация с лекуващия лекар.
Целта на тази книга е да ви насочи към новите възможности, които рано или късно ще освободят народите от засилващото се влияние на реакционната медицина — плод на пренебрежението на науката към естествената природа на човешкото тяло и на мошеническата дейност на онези, които с всички сили се стремят да запазят съществуващото положение и да го използват за трупане на пари. Преди да използвате предложената тук информация за решаване на здравословните си проблеми, ви препоръчваме да прочетете колкото може повече литература на тази тема. Така ще бъдете предпазени от прибързани изводи без да сте оценили предварително всички перспективи от използването на открилите се възможности.
Препоръките и процедурите, съдържащи се в тази книга, не включват никакви гаранции от страна на автора, издателя, техните агенти или сътрудници. Авторът и издателят не поемат никаква отговорност във връзка с използването на представената по-нататък информация.
ПРЕДГОВОР
Неотдавна в медицината беше направено откритие, за чиито резултати нашите медицински висши учебни заведения и здравните организации не смятат за нужно да информират широката общественост: научно бе доказано, че хроничното обезводняване е основна причина за появяване на болки и възникване на болести, включително и рака. Причината, поради която учрежденията, ползващи се с традиционно доверие, отказват да признаят това научно откритие и да го прилагат, за да помогнат на болните и на представителите на най-бедните слоеве от нашето общество без застраховка, е очевидна: от него няма да спечелят пари.
До неотдавна ние, медиците, не вземахме под внимание факта, че човешкият организъм може да изпитва вътреклетъчен недостиг на вода, дори когато наоколо има колкото щеш вода и човек може да я получи практически безплатно. Само си представете, че повече от сто години твърдите компоненти на тъканите са били изследвани сериозно, но не се е обръщало никакво внимание на многобройните усложнения, свързани с липсата на вода в организма. Тогава неговите клетки от нещо като сочни сливи се превръщат в изсушени плодове поради недостига на вода или поради употребата на обезводняващи напитки, изпълващи днес потребителския пазар.
Когато организмът, който постепенно губи вода, започва да буксува и сигнализира, че тя не му е достатъчна, ние наричаме тези симптоми и признаци за регионално и локално физиологично обезводняване болести или синдроми с неизвестен произход (болести с неизвестна етиология). А след като беше открита структурата на ДНК, започнахме да обвиняваме за всички проблеми гените, без да осъзнаваме очевидния факт, че когато една клетка започва да изсъхва и да се разрушава отвътре, нейното ядро и молекулата на ДНК също стават жертва на този процес.
В резултат от двадесетгодишната ми изследователска дейност бе направен научен пробив в медицината, чиито резултати смятам да споделя с вас. Отначало се опитвах да стигна до медицинската общност с надеждата, че там ще проявят интерес към данните, които получих, и ще ги използват при разработването на нови методи за лечение. Ентусиазмът и надеждата ми се дължаха единствено на моята наивност. Подходът, който предложих — да се лекува обезводняването на организма с вода, а не с токсични медикаменти, които носят на пациента повече вреда, отколкото полза, не се оказа достатъчно сложен, за да направи впечатление на пациента и да прослави лекаря. Но още по-лошо е, че този подход не позволява да се удължава течението на болестта и лишава лекаря от възможността да спечели пари от това. Разбира се, ако пациентите знаеха, че техните здравословни проблеми се крият в недостатъчната вода, постъпваща в организма, тогава защо би трябвало да ходят отново на лекар? Това е главната причина, поради която практикуващите лекари пренебрегнаха този пробив в медицината. Те премълчаваха резултатите от изследванията и така ме принудиха да предложа тази информация направо на хората.
Обществото трябва да научи, че днес медицинската наука разбира абсолютно неправилно същността на симптомите на трайното обезводняване на вътрешната среда на клетките. При диагностичните процедури, при които се измерват твърдите компоненти на кръвта, не се отделя никакво внимание на недостига на вода вътре в клетката. А природата е измислила кръвотворния процес така, че съставът на кръвта да се поддържа в рамките на стандартни параметри, дори ако заради това останалите тъкани трябва да жертват част от своите резерви. Един от тези резервни елементи е водата. При недостатъчно постъпване на вода от външни източници, т.е. вода, която пием, тя първа се отнема от по-малко активните тъкани и се използва за поддържане на необходимата консистенция на кръвта.
Когато изсъхващите клетки в поразените от обезводняване области на организма постепенно губят своята работоспособност и се появяват симптоми на недостиг на вода, съвременната медицина вместо да насочи интелектуалната си мощ за изясняване на физиологичните причини за появата на тези симптоми, нарича тези състояния болести и измисля лечения с използване на смъртоносни химически вещества. Заболяванията от обезводняване и без това са достатъчно тежки, но лекарите още повече влошават нещата, като натоварват организма с токсични химически препарати в името на постиженията на медицинската наука.
Разбира се, всичко това се прави за пари. Благодарение на користния подход към симптомите на обезводняването, практикуващи се през миналия век, беше създадена такава система за здравеопазване, която живее и просперира от парите на хората, чийто организъм „се освобождава от симптомите", но продължава да си остава дехидратиран. За целта се използват химически средства, заглушаващи отчаяните викове на измъченото от жажда тяло. Ето защо обществото покорно носи непосилното бреме на разходите за системата на здравеопазването, които се увеличават всяка година с 12 %. Днес общата цифра възлиза на около 1,7 билиона долара и продължава да расте.
Застрахователните компании непрекъснато повишават вноските за здравно осигуряване, а същевременно методично орязват сумите, отпускани за здравни услуги, като все повече и повече прехвърлят бремето на разходите върху плещите на своите клиенти. Не е чудно, че днес в Америка повече от 40 милиона души нямат медицинска застраховка — страната на изобилието попадна в зависимост от безскрупулни бизнесмени, които се грижат само за собствените си интереси. Сигурен съм, че помните сензационните съобщения в медиите как висши корпоративни дейци години наред са си изплащали десетки милиони долари, докато техните компании са търпели загуби и са потъвали.
Системата на здравеопазването не е изключение и тя се различава от останалите само по това, че хората са принудени да жертват и последното и всеки път да плащат толкова, колкото им се поиска. Ние можем да се откажем да купим скъпа кола, но сме принудени да плащаме стремително растящите суми за здравеопазването, колкото и абсурдни да са те. Добрата новина, която искам да споделя с вас е, че щателно проверената научна информация за здравето, което се съдържа в чаша вода, ще обърне с главата надолу тази система и нейните слуги. През близките години повечето от тези учреждения ще трябва да разберат, че хората повече не желаят да бъдат мамени с медицински фарсове и с медицински документи на неразбираем жаргон. Хората постепенно ще открият водата като главното лекарство срещу всички болести.
Знаете ли до какво ще доведе това? Когато този сборник с документални истории на болести, както и другите ми книги и учебни материали попаднат в ръцете на адвокатите, занимаващи се с лекарски грешки, всички, чиито деца са станали жертва на астма или на други тежки последици от обезводняването, както и всички, на които са били предписвани токсични и вредни лекарства вместо необходимата на организма им вода, ще започнат да завеждат искове към лекарите и медицинските учреждения за вредата, която е била нанесена на тяхното здраве. Фармацевтичните компании ще бъдат изправени пред съда по обвинение в умишлено дезинформиране с цел получаване на финансова изгода. Когато тези материали станат достояние на широката общественост, тогава на Националния институт по здравеопазване на Агенцията за контрол на храните и лекарствените средства, на фармацевтичните компании, на медицинските ВУЗ-ове, на списанията и медицинските благотворителни фондове не им остава нищо друго, освен да се хвърлят в най-близката вода, за да се опитат да измият зловонието от неволното си или умишлено участие в престъпления срещу човечеството. Силни думи, но точно така виждам картината на бъдещето. Защо трябва да я представям другояче?
Информацията относно това: как излекувах с обикновена водопроводна вода повече от три хиляди души със симптоми и клинични признаци на клинична язва е публикувана в “Journal of Clinical Gastroeneterelogy" през юни 1983 г. На базата на този опит стигнах до извода, че хората, които трябваше да лекувам, са страдали от жажда и се убедих, че „болката" в тялото се предизвиква от недостига на вода дори в случаите, когато това състояние се квалифицира като болест.
В научен преглед на „New York Times" бе съобщено за това събитие, а информацията беше препечатана в много други вестници. Минаха двадесет години, а ние продължаваме да лекуваме стомашните киселини със силни антихистаминови препарати или с антиациди. Защо? Защото рецептата за вода, предписана на страдащия от болки пациент, не носи пари. Водата може да премахне болката, предизвикана от обезводняване, но системата на здравеопазването предпочита медицинските препарати, които превръщат пациента в „дойна крава". Много съм циничен? Ни най малко. Обижда ме как с безумната — волно или неволно — благосклонност на авторитети от медицинската общност фармацевтичната промишленост култивира и защитава медицинското невежество и така печели от доверчивата публика. Кое ме кара да мисля така?
Поставих си цел да докажа научно, че моят извод за болката като индикатор за недостиг на вода в организма е правилен. Зададох си въпроса: защо фармацевтичната промишленост настоява да лекува пептичната язва с много силни антихистаминови препарати. Какво е взаимоотношението между хистамина и болката? От тези въпроси започна изследването ми.
Отидох в библиотеката на Пенсилванския университет във Филаделфия, където работех като научен консултант, за което съм безкрайно благодарен на професор Майкъл Литл, тогава ръководител на факултета по биотехнологии. Една от темите, които го интересуваха, беше структурата на слузта. Когато се запозна с резултатите от моето изследване, посветено на взаимовръзката между болката и водата, той внезапно намери разумен отговор на въпроса, който го вълнуваше. Слузта е съставена от 2 % твърда структура и 98 % вода, която попада в плетеницата на структурата и се задържа там. Той разбра, че биологичната функция на слузта е да служи като важен слой, който защитава откритите към въздуха мембрани от изсъхване. Дотогава специалистите по слузта фокусираха цялото си внимание върху двата процента твърд компонент и дори не се замисляха защо тази структура задържа водата.
Започнах оттам, че изгубих 4 г., понякога работейки по осемнайсет часа в денонощие, за да изучавам медицински статии, научни отчети и материали от различни конференции за химическите преносители на информация (невротрансмисерите), както и книги по биофизика, за да намеря сведения за „отношението на водата към живота". Сигурен бях, че мога да намеря отговори на моите въпроси в книгите, а не в медицинските издания и се оказах прав.
Открих една много сериозна грешка в медицинското разбиране за човешкия организъм. Въпросът е в това, че функциите на организма се регулират не от твърдите вещества. Твърдите вещества се разтварят във водата, която ги пренася по системата на кръвообращението и предоставя енергия за химическите реакции, осигуряващи всички функции на организма. С други думи, главният регулатор на жизнената дейност на човека е водата; всичко останало е второстепенно. Ние знаем това инстинктивно по рождение, но на бъдещите медици се внушава съвсем друго.
Медицинските знания се базират на неверни представи за ролята на водата. По тази причина създадохме система, която обслужва болестите, а няма за цел да ги предотвратява и да опазва здравето. Такава система може да бъде създадена само чрез научни изследвания в областта на физиологията, а не чрез употребата на химически препарати, тровещи организма и приближаващи смъртта. Погледнете само списъка на противопоказанията, който се прилага към всяко ново лекарство, рекламирано по телевизията и в печата.
През септември 1987 г. произнесох встъпителната реч на международна конференция по въпросите за рака в Гърция. В нея обясних защо болката е един от многото начини, чрез които организмът заявява, че не му достига вода, и защо хроничното обезводняване е главната причина за болките и болестите, включително и рака. Моята статия „Болката: необходимост от смяна на модела" беше публикувана в „Journal of Anticancer Research" в броя от м. септември-октомври същата година. Предложението да изнеса такава лекция ми беше направено от тогавашния ръководител на отделението по биология на туморите в медицинския факултет на Кралския колеж на Лондонския университет. Лекцията предизвика широко обсъждане на научните аргументи в предложената от мене смяна на модела. За да бъдат запознати с тази нова информация и други изследователи в областта на рака, беше свикана специална конференция. “Journal of Anticancer Reasearch" е авторитетно и популярно списание в областта на изследванията на рака.
Когато научният секретариат на Третата Световна научна конференция за възпаленията се запозна с моето откритие (а именно: хистаминът е невротрансмитер, отговарящ за регулацията на водата и се бори с физиологичното изсъхване в организма, а също играе важна роля при възникването на болка като индикатор на жаждата), ме поканиха на конференция в Монте Карло през 1989 г., където имах възможност да изложа подробно своята гледна точка. По-долу е дадена анотация на моето изказване, която може да ви помогне да разберете защо водата като природен антихистамин е много по-добър от всички препарати, предлагани от фармацевтичната промишленост.
Ако разглеждаме хистамина като регулатор на водата в организма, това ще промени цялата структура на медицината, ще я накара да се обърне с лице към човека и тогава физиологичното направление в науката ще победи. Но засега медицинската индустрия продължава безсъвестно и съзнателно да обвинява хистамина за почти всички смъртни грехове и произвежда множество химически препарати, които потискат и блокират неговата активност. Всички обезболяващи и противоалергични средства, антидепресанти и транквилизатори имат силни - преки или косвени - антихистаминни свойства. А водата като естествен антихистамин си остава несравнимо по-ефикасно средство от всичките препарати, взети заедно. Традиционната медицина не смята за нужно да прави достатъчно задълбочени изследвания на хистамина и произвежда лекарства без да взема под внимание естествените функции на хистамина в организма. Фармацевтичната промишленост няма нито един препарат, който може да съперничи на водата като естествен антихистамин. Всички изкуствени препарати имат сериозни странични ефекти, а водата няма. Наред с това водата изпълнява и основните си функции, а когато тя не е достатъчна, хистаминът временно ги поема и се опитва да ги имитира, докато в организма постъпи допълнително количество вода.
Сега разбирате защо в цял свят съм признат за професионалист в своята област на изследванията. Моите открития ще дадат тласък за бъдещи медицински изследвания в цялата физиологична дисциплина. Постепенно учените ще разберат, че всички здравословни проблеми трябва да се разглеждат като „разстройства, свързани с недостига на вода" и че водата трябва да бъде поставена на първо място в списъка на най-важните елементи. След като установим кой от елементите е недостатъчен и предизвиква проблеми със здравето, ни остава просто да нормализираме неговото съдържание. Имаме късмет, че можем да получим по естествен път с храната всички елементи, участващи в структурата на организма Затова трябва да гледаме на храната като на оптимално лекарство, което може да укрепи нашето здраве, при условие, че се отнесете сериозно към избора на продуктите.

АНОТАЦИЯ
III СВЕТОВНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ
ПО ВЪПРОСИТЕ ЗА ВЪЗПАЛЕНИЯТА, АНТИРЕВМАТИЦИТЕ, АНАЛГЕТИЦИТЕ И ИМУНОМОДУЛАТОРИТЕ
До: Научния секретариат на III Световна научна конференция
за възпаленията, антиревматиците, аналгетиците и имуномодулаторите
„Instituto di Farmacologia Via Roma” 55 56100 Pisa (Italy)
НЕВРОТРАНСМИТЕРЪТ ХИСТАМИН:
АЛТЕРНАТИВНО СТАНОВИЩЕ

Автори: Ф. Батманджелидж, доктор по медицина
Организация: Фондация „За простота в медицината"

2146 Kings Garden Way
Falls Church, Virginia, 22046, USA
АНОТАЦИЯ: Последните изследвания на хистамина доказват, че в човешкия организъм той играе ролята на невротрансмитер, невромодулатор и осморегулатор. Когато чувството за жажда не може да бъде сигурен индикатор за клетъчно и хронично обезводняване на тялото (а между двадесет и седемдесет годишна възраст съотношението на извънклетъчното съдържание на водата в тялото към вътреклетъчното се променя от 0,8 до почти 1,1), бе установено, че за изпълнение на основните осморегулационни и дипсогенни функции на тялото отговаря хистаминът. Хистаминът стимулира клетъчната обмяна на катионите, която по всяка вероятност допълва функциите на водата в механизма на клетъчния метаболизъм. Освен това хистаминът е модулатор на биологията и функцията на лимфоцитите; използвайки Н[ или Н2 за активиране на различни субпопулации на лимфоцитите с неслучайно разпределяне на хистаминовите рецептори, той обединява техните функции. Хистаминергичната система за регулиране и постъпване на водата инициира освобождаването на вазопресин, който от своя страна способства образуването на „душови мрежи" или гроздовидни струпвания на отвори с диаметър 2 ангстрьома. Те могат последователно да пропускат през клетъчната мембрана само единични молекули вода, в резултат от което се увеличава потокът на вода, преминаваща през клетъчната мембрана. Тази функция има особено значение за осигуряването на микропоток с по-нисък вискозитет по микроканалите на аксоналната транспортна система. Освен това по всяка вероятност вазопресинът действа като фактор, регулиращ освобождаването на кортизона, когато постоянната секреция на аденокортикогропния хормон (АСТН) може да доведе до потискане на функциите на имунната система; хистаминът може да участва в модулацията на невроендокринните системи, което най-вероятно става при нарушаване на механизма на обратната връзка на АСТН. След кислорода водата е второто по важност вещество, необходимо за оцеляването на тялото. Освен това, тъй като сухотата в устата не е единственият индикатор за недостиг на „свободна вода" в тялото, симптомът, предизвикващ прекомерна хистаминергична активност, като задейства „производството" на хронични болки, също трябва да се разглежда като признак за дисбаланс на метаболизма на водата в тялото. Естествените физиологични сигнали, които подават хистаминергичната и серотонинергичната (още една система, която участва в регулирането на водата и изменението на праговото равнище) системи за невропредаване, както и ангиотензин II и сочат, че тялото се нуждае от вода, трябва да се разпознават и отчитат още преди и по време на оценка на клиничната употреба на антихистамините при лечебните процедури. Това е особено важно, тъй като приемането на вода може да се окаже единственият естествен начин за регулиране и прекратяване на повишеното производство и освобождаване на хистаминс!. Продължителното използване на антихистамини при гастроентерологични, психиатрични и сезонни алергични обостряния като аналгетици или провъзпалител-ни агенти, когато функциите на хистамина за регулиране на потреблението на вода от организма не се отчита, а сигналите за обезводняване се маскират, може в крайна сметка да доведе до понижаване на регулацията на рецепторите на клетъчните мембрани, да наруши целостта и баланса на имунната система, а може и да промени в противоположна посока нейните действия, което от своя страна може да доведе до нови и постоянни изменения на стабилни физиологически ситуации, несъвместими с пълното и трайно здраве на пациента.
Ключови думи: хистамин, болка, възпаление, имуномодулация, жажда, вода
Публикувано в: Сборник с анотации на III Световна научна конференция за възпаленията, антиревматиците, аналгетиците и имуномодулаторите, 15—18 март 1989 г., Монте Карло (княжество Монако), стр.37.
Двойните слепи рандомизирани изпитания са подходящи само за оценка на токсичните химически препарати и не са подходящи за изследвания на разстройствата, свързани с дефицити. Такава методология намалява ефективността на изследванията в областта на физиологията на храненето. Предложеният от мен подход ще помогне по-добре да се разбере как могат да се предотвратят различни болестни състояния. Съвсем очевидно е, че всички болести, предизвикани от обезводняване, могат да се излекуват по естествен път, без да се причинява вреда на хората. Медицинската общност няма право да осакатява хората, като им предписва токсични химически препарати за борба с жаждата в организма. Желанието да се спечелят няколко допълнителни долара от болката и страданията на хората, като се използва недостатъчната им осведоменост за значението на водата, не е достоен начин за препитание.
Опитите да се попречи на разпространението на информацията за водата и използването на двойния сляп метод за тази цел са позорни. Свойствата на водата като естествено лекарства не могат да се изследват посредством двойния сляп метод. С какво ще я сравнявате? Обезводняването не се проявява с един симптом или признак, а с комплекс от едновременно възникващи проблеми, които могат да се преодолеят с помощта на достатъчно количество вода. Когато четете писмата, поместени в тази книга, ще разберете за какво говоря. Абсолютно невъзможно е да се използва промишлена методика за изследванията, за да се оцени водата като „естествено лекарство". Всички доводи в полза на обратното само ще отложат признаването на водата за едно от най-ефикасните естествени лекарства — за голяма досада на обикновените хора и за радост на компаниите, произвеждащи медицински препарати. Известно време те още ще могат чрез агресивна рекламна политика да принуждават хората да използват тяхната продукция.
За да получите известна представа за безкрайната ми борба с медицинската общност, стремяща се упорито да задържи медицинската наука на равнището на тъмното Средновековие, при положение че само една обикновена смяна на фокуса би могла да изстреля цялата система на медицинското образование във висините на разгадаването на човешкия организъм, избрах три примера, илюстриращи моите усилия.
Първият е писмото на една от възходящите звезди на Харвардския университет; вторият е моята статия за жаждата, публикувана в януарския брой на сборника „Townsend Letters for Doctors and Patients" от 2003 година; третият е статията за тероризма във фармацевтичната индустрия, която беше поместена в моя интернет сайт миналата година. Лично аз съм най-много изненадан от това, че все още съм жив и мога да продължавам тази борба.
Изпратих статията си за жаждата като приложение към писмото до доктора от Харвард.

До: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
Изпратено: събота, 30 ноември 2002 година, 17:31
Тема: Re: Статия в „Newsweek" —„Науката алтернативна медицина" — д-р Айзенберг от 30. 11. 2002 г.
Уважаеми д-р Айзенберг,
„Една нова научна истина обикновено се представя, не за да убеди своите противници. Най-често противниците й измират, а подрастващото ново поколение вече е запознато с нея. "
Макс Планк
Прочетох с голям интерес статията в „Newsweek". Отбелязах, че сте навлязъл много навътре по въпроса и очевидно темата ви е много близка. Освен това очевидно сте активен член на медицинската общност, която желае медицината да се освободи от подчинението си на фармацевтичната промишленост. Ако наистина е така, бих искал да ви запозная с един съвсем нов подход към етиологията на болката и болестите в човешкия организъм, който се базира на физиологията.
Преди 22 г. започнах да лекувам пептична язва с вода. За две години и седем месеца постигнах успех при повече от три хиляди случая. Този опит ме убеди, че в действителност всичките ми пациенти са страдали само от жажда и че ние, лекарите, сме сложили върху едно от проявленията на жаждата в човешкия организъм етикета „болестно състояние" (това мое мнение още повече се затвърди, след като успях да облекча редица други състояния чрез увеличаване на приема на вода).
Моята информация за хода на лечението бе публикувана в юнския брой на „Journal of Clinical Gastroenterology” от 1983 г. След това се заех, да докажа, че тези хора са страдали само от жажда. През септември 1987 г. на международната конференция за рака изнесох лекцията: „Болката: необходимост от смяна на модела ". В нея обявих за остаряла концепцията за регулиращата роля на разтворените вещества. Обясних го с факта, че всички физиологични функции на организма се регулират не от разтворените вещества, а от разтворителя. Установих, че именно хроничното обезводняване е етиологията на болката и на дегенеративните болести, включително рака: тези състояния се развиват в резултат от объркване на системата поради това, че водата не изпълнява своята функция. Като доказателство за своето становище показах, че хистаминът е невротрансмитер, който фактически отговаря за регулирането на водата и активно участва в борбата срещу физиологичното обезводняване на организма, моята статия е публикувана в „Anticancer Research Journal” през месец 09-10 1987 г.
През 1989 г. научният секретариат на Третата световна научна конференция по въпросите на възпаленията ме покани да представя изследванията си върху хистамина. Прилагам анотация на моята статия „Невротрансмитерът хистамин: алтернативно становище". Тази и много други статии на тема „Молекулярна физиология и патология на обезводняването " са поместени в моя уебсайт — www.water-cure.com.
В хода на изследванията не само установих главната причина за болката и дегенеративните заболявания, но намерих и невероятно прост начин за тяхната профилактика: за да се предотврати заболяването, трябва да се предотврати обезводняването!
За да покажа до каква степен консервативното медицинско мислене доминира в престижните медицински школи и каква вреда нанася то на хората, си позволих да приложа към това писмо моето опровержение, изпратено до доктор Валтин от медицинския факултет на Дартмутския колеж;.
Уважаеми д-р Айзенберг, ако се замислите колко се повиши интересът към лечението с вода през последните десет години, ще разберете, че моите книги, статиите във вестниците и списанията, както и хилядите радиоинтервю-та вече предизвикаха у много хора желанието да запазят здравето си. Моите книги са включени в учебните програми на няколко средни училища. В Калифорния беше взето решение да се премахнат автоматите за газирани напитки от училищата. Подрастващото поколение американци все повече научава колко важно е да се предотвратява жаждата. Ако медицинските учебни заведения като Харвардския университет искат да запазят престижа си, трябва да започнат изследвания върху регулиращата функция на разтворителя. Би било престъпление да пропуснете такава възможност. Знам, че цените високо китайската медицина, но ми кажете: ако хората се научат да предотвратяват болката с помощта на поетата вода, колко от тях ще забравят пътя към иглотерапевта?
Ако влезете в моя уебсайт и пожелаете да се запознаете с някои мои учебни материали, за да споделите тази информация с колегите, ме уведомете и ще ви изпратя тези материали като подарък.
Искрено ваш Ф. Батманджелидж, доктор по медицина.

ДА ЧАКАМЕ НАСТЪПВАНЕТО НА ЖАЖДАТА, ЗНАЧИ ДА УМРЕМ ПРЕЖДЕВРЕМЕННО В МЪКИ
Ф. Батманджелидж, доктор по медицина
Автор на книгата „ Тялото жадува за вода"
Докторът по медицина Хайнц Валтин, заслужил професор в Дартмутския медицински колеж, се осмели да изкаже мнението, че идеята човек да пие по осем чаши вода на ден без да чака да ожаднее е безполезна от научна гледна точка. Неговото мнение, публикувано в августовския брой на „American Journal of Physiology" за 2002 година, разкрива същността на кризата на съвременната медицина, която коства на страната 1,7 билиона долара годишно и с всяка изминала година тази сума се увеличава с 12%. Според мен да се приеме становището на д-р Валтин е също толкова абсурдно, колкото да се чака една смъртоносна инфекция да се развие до последния стадий и едва тогава на пациента да се дадат необходимите антибиотици. Неговите изводи се базират на погрешното предположение, че съхненето на устата е най-верният признак за обезводняване.
Както и колегите, с които се е консултирал, д-р Валтин изглежда не схваща колко важно е да се промени моделът в медицината. Всички досегашни възгледи за медицината се градяха върху неправилната предпоставка, че разтворените вещества са главните регулатори на всички функции на тялото, а разтворителят не участва пряко в нито една от физиологичните функции. В медицинските факултети учат, че водата е само разтворител, опаковка и носител, а самата тя не взема никакво участие в обмяната на веществата. Със същото неразбиране на водещата физиологична роля на водата се сблъсках в медицинския факултет на друг уважаван университет при друг изтъкнат професор по физиология, който (подобно на д-р Валтин) правеше изследвания и четеше на студенти и лекари лекции за бъбречните механизми за регулиране на водата. Едва когато го попитах какво представлява хидролизата (химическото взаимодействие на веществата с водата, при което едно сложно вещество се разпада на две или повече нови вещества), той разбра грешката си и призна научния факт, че водата се отнася към хранителните вещества и в действителност играе доминираща роля в обмяната на веществата, от която зависят всички физиологични функции на организма.
Особеното значение, което придава д-р Валтин на регулиращата функция на бъбреците, свежда неговото знание за механизмите на организма до управление на нуждата от вода на принципа разпределяне на дефицита ". Изглежда че той базира становището си за управление на жаждата върху жизнено важната роля на вазопресина (антидиуретичен хормон) и ренинангиотензиновата система, т.е. върху елементи, участващи в борбата с физиологичната „суша" в организма, когато той вече е обезводнен. Освен това той смята, че обезводняването е състояние на организма, който е загубил около 5 % от съдържащата се в него вода и човек трябва да чака приблизително на това равнище на загуба да се появи необходимостта да пие някаква течност, която да компенсира водата. Това становище можеше да се смята за вярно преди 25 години. Днес то доказва трагично ограниченото познание за човешката физиология, което може да се наблюдава в много престижни медицински факултети в Америка.
В неотдавнашни публикации на д-р Валтин, получили широк отзвук, не се взема под внимание фактът, че водата е хранително вещество. Нейната жизнено важна хидролитична роля ще се окаже загубена за всички физиологични функции, които изпитват последствията от недостига на вода в осмотично „свободно състояние". Друг пропуск е, че не се признава фактът, че при обезводняване на първо място се намалява обемът на вътреклетъчната течност (66 %), след това обемът на извънклетъчната течност (26 %) и накрая най-малките загуби са свързани с кръвното налягане в сърдечно-съдовата система, която стеснява мрежата от капиляри, за да запази целостта на кръвоносната система (8 %).
Филипа Д. Уигин доказа, че в основата на механизма, контролиращ или осигуряващ ефикасното функциониране на катионните помпи, лежи способността на водата да трансформира енергия: „Източникът на енергия за катионното транспортиране или за синтеза на аденозин трифосфат (АТФ) е повишаването на химическите потенциали, предизвикано от хидратацията на малките по размери катиони и полифосфатните аниони в силно структурирана гранична водниста фаза на съществуване на двете фосфориращи междинни вещества". Очаквайки ожадняване, когато преди подаването на сигнала за недостиг на вода концентрацията на течностите в тялото се увеличава, водата в клетките губи способността си да генерира енергия. ТОЧНО ЗАТОВА Е ПО-ДОБРЕ ОБЕЗВОДНЯВАНЕТО ДА СЕ ПРЕДОТВРАТИ, ПРЕДИ ТО ДА НАСТЪПИ. Това ново разбиране за ролята на водата в катионната обмяна е достатъчен аргумент да се позволи на организма да започне внимателно да разпределя излишъците от вода и да не стига до обезводнавяне, когато ще му се наложи да разпределя недостига, към което призовават хората на д-р Валтин.
В своето изследване на „конфронтационните изменения в биологичните макромолекули" Ефраим Качалски-Кацир от Ваймановия научен институт показа, че „белтъчините и ферментите в тялото функционират по-ефективно в разтвори с по-малък вискозитет". Следователно загубата на вътреклетъчна вода ще се отрази отрицателно върху ефективното функциониране на клетките. Дори само това откритие опровергава мнението на д-р Валтин, че първо трябва да се обезводним и едва тогава да започнем да пием вода. Тъй като е желателно всички клетки на тялото да изпълняват продуктивно физиологичните си функции, много по-добре е организмът да бъде наситен с вода, отколкото да се чака механизмите за борба с дехидратацията да предизвикат чувството на жажда. Освен това тялото може да се справи много по-лесно с малки излишъци от вода, отколкото да страда от нейния недостиг и да я отпуска в малки количества на жизнено важните органи, жертвайки интересите на по-маловажните функции на организма. А резултатът от постоянното циркулиране на гъста кръв в сърдечносъдовата система може да бъде непоправим.
Очакването на чувството на жажда става още по-трагично, когато става ясно, че с напредването на възрастта това чувство се притъпява. Уигин и нейните колеги посочват, че след 24 часа без вода възрастните хора все още не осъзнават, че са жадни: „Нашето главно откритие е, че въпреки очевидната физиологична потребност възрастните участници в експеримента не даваха признаци за жажда." Брус и негови колеги са установили, че при хората между 20 и 70 години съотношението на водата вътре и извън клетките намалява от 1,1 до 0,8. Без съмнение вътреклетъчният воден баланс нямаше да се промени толкова, ако осмотичният процес можеше да осигурява дифузия на водата през клетъчната мембрана във всички части на тялото в рамките на 103 см в секунда. Ако обаче се разчита само на реверсивния осмотичен процес на увеличаване на съдържанието на извънклетъчната вода в организма, а също на филтрацията и постъпването на вода в жизнено важните клетки под действието на вазопресина и на системата ренин-ангиотензин-алдостерон, то в условията на постоянна борба на организма с обезводняването могат да настъпят катастрофални изменения в неговия воден баланс.
Когато д-р Валтин препоръчва на хората отначало да ожаднеят и едва тогава да пият вода, той пропуска две други открития. Първото установява, че механизмът на жаждата се задейства не от вазопресина и ренин-ангиотензиновите системи - те само участват в консервацията на водата и принудителната хидратация на клетките. Жаждата възниква, когато недостигът на вода започва да се отразява отрицателно като намалява налягането и забавя придвижването на положителните йони на натрия, калия и аденозин трифосфата. Именно водата създава градиента на напрежението, насищайки белтъците на йонното налягане в невротрансмисионните системи. По тази причина мозъкът, 85% от който е вода, не може да издържи равнището на обезводняване, „предизвикващо жажда", което д-р Валтин окачествява в своята статия като напълно безопасно.
Второто откритие е липсващата част в научната мозайка, свързана с механизмите на регулация на водата, над която учените си блъскат главите от 1987 г. и за която д-р Валтин и неговите колеги би трябвало да помнят. Става дума, че активността на невтротрансмитера хистамин зависи от ефективността на катионната обмяна и за това, че той играе важна роля в инициирането на програмите за борба с дехидратацията и в катаболитните процеси при прогресиращо обезводняване на тялото. На базата на водещата роля на хистамина в регулирането на водата и активната роля на водата във всички физиологични и метаболитни процеси — като хидролитичен инициатор на всички функции на разтворените вещества — бе направен изводът, че симптомите на жаждата са резултат от повишена активност на хистамина и свързаните с него механизми. Сред тези симптоми са астмата, алергиите и силните болки, например стомашните киселини, колитите, ревматичните болки в ставите, болките в кръста, мигрената, болките в мускулите и дори ангинозните болки. А тъй като активността на вазопресина и ренин-ангиотензин-алдостерона зависи пряко от активизирането на хистамина, тяхната роля за повишение на кръвното налягане се оказва част от програмата за борба с дехидратацията. Функцията им да вкарват вода в жизнено важните клетки налага налягането на постъпващата вода да бъде по-високо от налягането на осмотичното „изтегляне" на водата от клетките на обезводненото тяло.
На базата на новия подход, който разработих в резултат на 22 години клинични и научни изследвания в областта на молекулярната физиология на обезводняването, и предложената от моите колеги смяна на парадигмата в медицинската наука, базираща се на признаването на хистамина за невротрансмитер, отговарящ за регулирането на водата в организма, с пълно основание твърдя, че 60 милиона американски хипертоници, 110 милиона хора с хронични болки, 15 милиона диабетици, 17 милиона астматици, 50 милиона с алергии и много други — всички следваха препоръките на д-р Валтин. Те чакаха да у сетят жажда. Ако знаеха, че водата е природен антихистамин и е най-ефикасният диуретик, съм сигурен, че тези хора щяха да бъдат избавени от мъките, предизвикани от здравословните им проблеми.
Трябва ли да кажа, че след като от един от неговите сътрудници дойде потвърждението, че писмото ми е било предадено на д-р Айзенберг, не получих никакви коментари от този блестящ лекар. Той ме бойкотира така, както и всички останали, които се изплашиха от мащабите на откриващите се перспективи. Добре разбирам какво са почувствали. Всички внезапно са се усетили напълно голи. Представили са си как в един миг ще бъдат зачеркнати дългите години на обучение и зубрене на „научни жаргони", планините от статистически данни, оправдаващи използването на токсични химически препарати и агресивни процедури в техните лечебни предписания, а също и всички материални блага, произтичащи от тяхното прилагане. Те са разбрали, че всичко, постигнато с упорит труд, ще бъде пометено от бавно настъпващия ураган, който много скоро ще се стовари върху уютното им симпатично убежище. И ще го направят хората, които не са забравили колко злини сме им причинили ние, лекарите.
Колкото до фармацевтичната промишленост, тя ражда в Америка медицинска тенденция, много по-опасна от онзи тероризъм, срещу който започнахме война, за да избегнем катастрофи като тази на И септември 2001 година. Всяка година тероризмът на фармацевтичните компании взема повече жертви от всички останали форми на терор, взети заедно. Главната отлика на фармацевтичния тероризъм е, че той позволява на шепа хора да печелят от огромното мнозинство от населението, принудено да се раздели със спестяванията си преди да умре преждевременно в мъки. Включих поместения по-долу текст на интернет сайта www.watercure.com. Всъщност написах тази книга, за да разоблича античовешката същност на химическия тероризъм на фармацевтичните компании и да насоча вниманието на обществеността към липсата на интерес сред медиите към онова? което става. Те знаят за лечението с вода, но въпреки това упорито мълчат.
Прочетете моята статия и се замислете какво става. Какво прави Агенцията за контрол на храните и лекарствените продукти? Къде гледат Националният институт по здравеопазване, Министерството на правосъдието? Защо учрежденията, призвани да защитават народа на Америка, го оставиха на произвола на съдбата?

ГЛАВА ПЪРВА
СЪБУДИ СЕ, АМЕРИКА! ОТКРИЙ ОЩЕ ЕДНА СМЪРТОНОСНА ФОРМА НА ВЪТРЕШНИЯ ХИМИЧЕСКИ ТЕРОРИЗЪМ
Вие може да сте следващата им мишена.
За Америка 2002 г. ще стане година на по-нататъшното активизиране на тероризма и борбата с него. Американците разбраха какви ужасни последици може да има омразата за невинните и нищо не подозиращи хора — тя може да убие хиляди само с един удар. И народът на Америка повече не смята да търпи този тероризъм, каквото и да му струва това!
2002 г. ще стане година, когато американците ще разберат, че тероризмът не е само отвличане на самолети или заразяване на писма със спори на сибирската язва. Те ще започнат да осъзнават, че изтънченото мошеничество за подкопаване на благополучието на масите представлява още една форма на тероризъм.
По ирония на съдбата през 2002 г. от лошо медицинско обслужване ще умрат повече хора, отколкото от атаките на терористите. През 2001 г. нещата бяха абсолютно същите. В един ден — 11 септември бе отнет животът на хиляди невинни хора, докато същевременно неправилно предписаните през 2001 г. на лекарства и медицински процедури са довели до смъртта на стотици хиляди души. Защо? Защо толкова много хора страдат и умират абсолютно ненужно? Защо медиите не отразяват и не анализират това положение? Защото смятаме болката и страданието за норма в живота на нашето общество, за неделима част от нашето съществуване? Нашите мозъци са постоянно промивани, за да ни се налага удобна за медицината представа за човешкия организъм и неговите страдания.
Но устройството на нашия организъм не е така несъвършено, както се опитват да ни внушат.
Във всеки човек е заложена проста и естествена програма за функциониране на тялото, когато е младо, няма болка, пълно е със здраве и радост от живота! При положение, че са хвърлени толкова години милиарди долари за медицински изследвания, тези тайни на природата сигурно биха могли да бъдат разгадани и да се разкаже на американците за тях. Едва ли някой ще се осмели да каже, че не сме имали достатъчно средства или прогресивни технологии за тази цел!
Трагедията е, че имаме всичко необходимо за нейното постигане, стига медицинските институции да пожелаят. Още по-голяма трагедия е, че тези институции съществуват, за да печелят пари от човешките болести. Разбира се, те нямат да правят нищо, което би могло да намали техните печалби. Но най-ужасното е, че колкото по-покорно хората, стигнали до отчаяние, дават своя живот, здраве и спестявания на представителите на системата, толкова по-нагло и безскрупулно действа тя. Дълбоко съм убеден, че цялата система е изградена върху ясно начерта-на стратегия за вътрешен тероризъм. Тя бавно и методично укрепва своите позиции. Чрез тактиката на сплашването вкарва хората в адския конвейер на бавната фармацевтична смърт.
Това положение стана възможно благодарение на злостното мошеничество в медицинската наука. Вече знаем с точност схемата на това мошеничество и ще ви запознаем с нейните подробности. Но отначало няколко думи за новото научно откритие, което умишлено се крие от американския народ, за да не пречи на лекарите да сплашват хората:
Той призовава към нов научен подход, който обръща клиничната медицина с главата надолу.
Вестник „Daily Telegraph ", Лондон, Англия
Както се вижда от този отзив за моя труд, един от многото, моите научни изследвания и медицински аргументи получиха широко международно признание. Ако научната ми позиция не беше толкова силна, нямаше да мога да разоблича фармацевтичната индустрия пред съда на общественото мнение. Правя го за благото на Америка и на американския народ, който стана жертва на най-лошата от всички известни разновидности на безмилостния тероризъм.
Физиологичната наука признава, че невротрансмитерът хистамин — химическо вещество, което се произвежда от мозъка — играе главна роля в регулирането на водата и в борбата с физиологичната дехидратация в организма. Той е естествен координатор на физиологичните функции, включително на увеличението на потреблението на водата, докато организмът се насити напълно, след което производството на хистамин намалява. Следователно колкото по-обезводнен е организмът, толкова по-активно функционират системите, управлявани от хистамина. Този процес предизвиква редица клинични признаци, които само сочат жажда, но в медицината се смятат за болести.
У човека може да се появи задух или болки в ставите, да се вдигне кръвното налягане или кръвната захар, може да се повиши нивото на холестерола, може да се появят силно главоболие, депресия, тревожност или дори ангинозни болки, стомашни киселини, болки в гърба и много други неща — но всичко това е поради недостиг на вода в едни или други части на тялото. И ни се предлага да лекуваме тези състояния с различни лекарства, които действат като антихистамини. Точно тук медицината излезе от верния път.
ТОВА СТАНА, ЗАЩОТО ДОСЕГА ПРИЕМАМЕ РАЗЛИЧНИТЕ СИМПТОМИ НА ЖАЖДАТА ЗА ЕДНИ ИЛИ ДРУГИ БОЛЕСТИ. Защото пренебрегваме насъщната потребност на организма от вода. Вместо това пием онова, което е вредно за него. Твърде често хората заменят водата с течности, съдържащи кофеин, или с газирани, алкохолни и диетични напитки. И организмът страда от последиците, като заявява за опасната за живота жажда по най-причудливи начини.
На пръв поглед може да ни се стори, че между изброените по-горе болестни състояния няма никаква връзка. Но, повярвайте ми, зад тези начини на проява на недостига на вода в организма стои изключително ясна научна логика и тези начини, които медицинската общност в края на 20-и век смяташе за болести, трябва да станат тема за изучаване в медицинските факултети.
Фармацевтичната промишленост се възползва от това бяло петно в медицината, за да спъва по-нататъшния прогрес в медицинското образование и да насочи изследванията по лъжлив път. Тя научи лекарите да лекуват естествените прояви на критичен недостиг на вода с лекарствени препарати. Сега всички физиологични прояви или адаптивни процеси в организма, страдащ от силно обезводняване, се лекуват с едни или други лекарства или дори с комплект от лекарства. Страната загуби милиони долари и почти сто години, само за да убива все повече и повече хора в угода на шепа алчни предприемачи.
В резултат през 2001 г. американският народ изпадна в зависимост от фармацевтичната индустрия, като плаща с живота на хората и с техните спестявания за постоянното разширяване на нейната престъпна дейност. Системата използва тактиката на сплашване и превръща хората в материал за адския конвейер на бавната фармацевтична смърт. Резултатите от функционирането на този конвейер могат да се сравнят с производителността на хитлеровите конвейери на смъртта. Как другояче да се обясни ситуацията, при която организмът отчаяно се нуждае от вода, а вместо нея ден след ден получава токсични химически препарати, които накрая го убиват? Доколкото мога да съдя от гледна точка на добросъвестен лекар, този процес не е нищо друго, освен тероризъм с цел получаване на печалба.
Онова, с което се занимава фармацевтичната промишленост, не може да се нарече по друг начин, освен като най-грозна форма на тероризъм срещу американския народ. И то трябва да се прекрати! Вратата между фармацевтичната промишленост и нейния престъпни помощници — Агенцията за контрол на храните и лекарствените средства и Националния институт по здравеопазване — трябва да бъде затръшната и да се издигне бетонна стена.
Но докато правителството не се намесва и не прекратява това мошеничество и тероризъм, е най-добре вие, приятели, сами да се погрижите за себе си. Изучавайте как вашият организъм ви съобщава от какво се нуждае! Научете този език и станете приятел на своя организъм, за да крачите по-леко по жизнения път. Не очаквайте, че организмът ще реагира нормално на това, че го тъпчете с продукти, които не му помагат да се чувства добре. Но и не се надявайте обикновеният лекар да ви помогне. Системата на медицинското образование и агресивната търговска политика на фармацевтичната индустрия не стимулират лекарите да мислят на първо място за благото на пациента. Пълния текст на английски език на статията за фармацевтичната промишленост можете да намерите на моя уебсайт
В статия в „The Washington Post" се казва: „Новите изследвания сочат, че всяка година токсичните реакции на правилно предписани и правилно приемани медицински препарати предизвикват тежки заболявания на повече от 2 милиона американци, а 106 000 от тях умират. Тази изключително висока цифра извежда страничните ефекти от лекарствата на шесто, а може би дори на четвърто място сред най-разпространените причини за смъртността в страната.
Едно проучване, най-мащабното и пълно по рода си, показва, че всеки петнадесети болничен пациент в Съединените щати може да пострада от реакция на организма спрямо лекарствата, предписани от лекарите или вземани без рецепта, а за около 5 % от тях тези реакции се оказват смъртоносни.
Ако резултатите от проучването са точни, броят на хората, умиращи всяка година от лекарства, отстъпва само на броя на хората, умиращи от коронарна болест, рак и инсулти, и е по-голям от смъртните случаи от болести на белите дробове, пневмония и диабет.
Според експертите резултатите от проучването, публикувано в последния брой на “Journal of American Medical Association ", са най-достоверните от всички предишни резултати, тъй като в него са разгледани само случаите, когато лекарствата са били вземани правилно."
На 7 май 2002 г. „The Washington Post " публикува статията на Шамкар Ведантама „Захарното хапче — най-силното средство срещу депресията: при голям брой изпитания на антидепресанти е установено, че плацебо повдига настроението и променя химията на мозъка." В тази статия се разкрива още един трик на фармацевтичната индустрия:
„Благодарение на хиляди изследвания, стотици милиони предписани рецепти и десетки милиарди долари, хвърлени за лекарства, бяха установени със сигурност две неща: лекарствените препарати като прозак, паксил и золофт помагат добре срещу депресия. Също толкова добре помагат и хапчетата захар.
Данните от новите изследвания доказват, че при повечето от тях, направени от фармацевтичните компании през последните десетилетия, таблетките плацебо са показвали не по-малка — ако не и по-голяма — ефективност в сравнение с антидепресантите. Компаниите е трябвало да извършат множество изпитания, за да получат два последователни положителни резултата, което е минимумът, необходим, за да бъдат утвърдени препаратите от Агенцията за контрол на храните и лекарствените средства".
По-нататък в тази обширна статия се цитират данни от изследванията, от които се вижда, че таблетките плацебо са най-малко с 5 % по-ефикасни от проверяваните лекарства. Ако се вземе под внимание посочената от мен възможна връзка между положителните резултати от използването на плацебо и ефекта от водата, поемана за поглъщане на таблетките, както и фактът, че ако имате свободен достъп до вода, може да изпиете повече, отколкото ви трябва, за да премине таблетката в стомаха, то антидепресивното действие на захарните таблетки вече не е толкова чудно, колкото може да изглежда на пръв поглед.
По-нататък ще се запознаете с кратък списък на болестните състояния, които са последица от недостига на вода в човешкия организъм. Този списък вероятно ще предизвика у вас същото възмущение, каквото предизвика и в мен. Защо са загубени толкова много години за медицински изследвания, които са се базирали върху неразбирането на феномена на жаждата в човешкия организъм? Защо сме погубвали поколение след поколение под влияние на призивите на фармацевтичната индустрия да използваме нейните отровни химически препарати вместо водата, необходима на организма, за да изпълнява естествените си функции? Виновни ли сме, че след като повярвахме на наукообразната дезинформация, направихме човешкия организъм по-уязвим за дегенеративните заболявания? Но стореното не може да се върне. Остава да се надяваме, че ще имаме достатъчно здрав разум и смелост да решим проблема, като не се противопоставяме на промените, които неизбежно трябва да настъпят.

ГЛАВА ВТОРА
СПЕЦИФИКА НА ПРОЯВИТЕ НА ОБЕЗВОДНЯВАНЕ НА ОРГАНИЗМА И ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ НЕГО
Пагубното действие на хроничното обезводняване се провява в четвъртото измерение, т. е. във времето. Ако са установени навреме, тези състояния могат да се окажат обратими, което доказват и цитираните по-нататък писма.
За да заяви, че не му стига вода, човешкият организъм използва четири вида средства: възприемани индикации, програми за борба с физиологичната дехидратация, аварийни сигнали и усложнения от хроничното обезводняване.
ВЪЗПРИЕМАНИТЕ СИМПТОМИ ЗА НЕДОСТИГ НА ВОДА ВКЛЮЧВАТ: умора, която не е следствие от някакви усилия (например чувство за жажда сутрин, когато не ви се става от леглото); безпокойство, възбуда, раздразнителност, депресия, безсъние, влечение към газирани напитки, алкохол и дори силни наркотици, а също страх от открити пространства — това са далеч не всички реакции на мозъка спрямо проблемите относно съхранението и регулирането на водата.
В списъка на програмите за борба с физиологичната дехидратация и разпределянето на ресурсите влизат: запекът, алергиите, астмата, повишеното кръвно налягане, диабет от втори тип и автоимунните заболявания.
АВАРИЙНИТЕ СИГНАЛИ — към признатите неотдавна сигнали за регионална жажда се отнасят: стомашните киселини, ревматоидните болки в ставите, болки в гърба, мигрената, болките при колит (възпаление на дебелото черво), фибромиалгичните болки (болки в мускулите) и ангинозните болки (при стенокардия).
УСЛОЖНЕНИЯТА ОТ ХРОНИЧНОТО ОБЕЗВОДНЯВАНЕ СА ТВЪРДЕ РАЗНООБРАЗНИ И ВКЛЮЧВАТ: затлъстяване, хемороиди, образуване на холестеролови плаки и поразяване на артериите, диабет първи тип, а също сериозни неврологични разстройства като болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон, множествена склероза, неврит, флебит (възпаление на вената), лимфоми (злокачествени образувания на лимфната тъкан), различни видове рак и много други.
С оглед на това как различните органи сигнализират за недостига на вода, медиците са разделили човешкото тяло на сфери на интересите на многобройните тесни специалисти. Представителите на всяка от тези групи използват свои начини за изследвания в рамките на своята „територия". Фармацевтичната индустрия е взела под крилото си терапевтите и се занимава с разработването на лекарствени препарати предимно за тази област на медицината. Затова когато сигналите за обезводняване идват от повече от един орган или част на тялото, пациентът трябва да се обръща към много специалисти, като всеки от тях лекува симптома, отговарящ на неговия тесен профил. В резултат човек е принуден да взема най-различни таблетки и да премине множество лечебни процедури, за да отстрани една обща причина за всички симптоми — обезводняването. Надявам се, че тази книга може да хвърли известна светлина върху проточилата се ера на медицинска слепота.
Събраните в тази книга писма на пациенти показват как водата по естествен начин спира и връща назад много процеси на разрушаване на здравето. За да можете по-лесно да ги оцените правилно, следват кратки характеристики на някои типични сигнали за обезводняването.
СТОМАШНИ КИСЕЛИНИ
Специфика: стомашните киселини сигнализират за недостиг на вода в горната част на стомашно-чревния тракт. Това е един от главните сигнали за жажда в човешкия организъм. Използването на антиациди или лекарствени препарати в случая не решава проблема и организмът продължава да страда от недостиг на вода.
Усложнения: ако киселините в стомаха не бъдат признати за сигнал за обезводняване и се предприемат опити за лекуване с антиациди и друга лекарствени препарати, след време това може да предизвика възпаление на хранопровода, стомаха и дванадесетопръстника, херния на хранопроводния отвор на диафрагмата, пептична язва, запек, хемороиди, дивертикулит, болестта на Крон и в крайна сметка рак на органите от стомашно-чревния тракт, включително черния дроб и задстомашната жлеза.
РЕВМАТИЧНИ БОЛКИ В СТАВИТЕ
Специфика: ревматичните болки в ставите (артрит) са сигнал за недостиг на вода в поразените от болка стави. Могат да се наблюдават както на младини, така и в преклонна възраст. Използването на обезболяващи препарати не само не решава проблема, но и подлага човека на вредното въздействие на лекарствата. Поемането на вода с малко сол премахва болката и решава проблема.
БОЛКИ В КРЪСТА
Специфика: болката в кръста и анкилозният артрит на гръбнака са признаци за недостиг на вода в гръбначния стълб и прешленните дискове — водни възглавнички, които поддържат тежестта на тялото. Тези състояния трябва да се лекуват чрез увеличаване на приема на вода — безплатен, но много ефикасен начин за лечение.
Усложнения: Ако артритът и болката в кръста не бъдат окачествени като признаци за обезводняване в ставните кухини на организма и се направят опити за тяхното лечение като другите болести, посредством болкоуспокояващи, мануална терапия, иглотерапия и накрая чрез хирургична намеса, това води до дегенеративен остеоартрит, при който умират всички хрущялни клетки в ставите. В резултат се стига до деформация на гръбнака и ставите и човек може да стане инвалид. Имайте предвид: обезболяващите лекарства предизвикват опасни за живота усложнения.
СТЕНОКАРДИЯ
Специфика: ангинозните болки (при стенокардия) в сърцето са признак за недостиг на вода в областта на анатомичната ос „сърце-бял дроб". Те трябва да се лекуват чрез увеличаване на поеманата вода дотогава, докато болката утихне и пациентът престане да зависи от лекарствата. Най-добре е курсът на лечение да се прави под лекарско наблюдение. Впрочем, водата е естествено лекарствено средство за лечение на стенокардия.
Усложнения: когато обезводняването стигне такава степен, че кара сърдечния мускул да изпраща аварийни сигнали, това може да бъде смъртно опасно поради възникване на такива проблеми със сърцето като сърдечни пристъпи, емболични състояния, инсулт, хипертензия, сърдечен паралич, както и бъбречни заболявания, влошено разпределяне на кислорода, отоци и много други.
МИГРЕНА
Специфика: Мигренозните болки сигнализират за недостиг на вода в мозъка и очите. Те ще изчезнат напълно, ако успеете да предотвратите прерастването на обезводняването в хронично.
Усложнения: обезводняването, предизвикващо мигрена, може в крайна сметка да предизвика възпаление и да доведе до микроскопично изтичане на кръв от малките артерии в мозъка, а също до образуването на плаки, което се случва често при сериозни неврологични разстройства. Освен това то може да доведе до увреждане на задната част на очната ябълка и частична загуба на зрението.
КОЛИТ
Специфика: болката при колита е сигнал за недостиг на вода в дебелото черво. Обикновено е придружена със запек, тъй като вследствие на съкращенията на дебелото черво от екскрементите се извличат последните капки вода, което води до нейния недостиг за смазване.
Усложнения: ако болката при колит не се възприеме като признак за обезводняване, това води до траен запек. С възрастта това състояние води до фекален камък (фекалом); освен това то може да предизвика дивертикулит, болестта на Крон, хемороиди, полипи, значително увеличава риска от рак на дебелото черво и на правото черво.
АСТМА
Специфика: пряка последица от общото обезводняване на организма са астмата, която прави живота на 17 милиона деца непоносим и всяка година убива няколко хиляди от тях, както и алергиите, от които страдат 50 милиона души. Затрудненото дишане при астмата е резултат от програмата за подаване на рациона вода в организма, която се осъществява под контрола на хистамина. При астмата се пресича свободното преминаване на въздуха през белите дробове, за да не може водата да напуска тялото под формата на пара — тази пара се вижда добре зимно време (за едно денонощие ние, издишвайки, губим повече от 1 литър вода). Увеличената употреба на вода ще предотврати пристъпите на астма. Така ще се насити с вода всяка клетка и това ще помогне на всички клетки да се свиват (благодарение на повърхностното напрежение на течността), за да изтласкват съдържащия се в тях въздух при всяко издишване. Освен това астматиците трябва да приемат повече сол, за да втечняват слузта в белите дробове, която пречи на свободния обмен на въздух в бронхите. Същевременно трябва да вземат хранителни добавки с вътреклетъчни минерали като калций, магнезий, калий, цинк и селен, които улавят водата и я задържат в клетките. При обезводняване организмът изпитва недостиг на тези минерали.
Усложнения: отказът да се признаят астмата и алергиите за индикатори за обезводняване на организма на подрастващото дете не само осъжда на смърт много хиляди деца годишно, но води и до развитието на необратими генетични изменения в останалите 18 милиона деца-астматици и в страдащите от алергии. Забележете, че според данни на NEW YORK TIMES" от 19 април 2003 г. всяко 4-то дете в нюйоркския район Харлем е болно от астма! Това може да се смята за една от най-ужасните последици от медицинското невежество и след време тези невинни деца ще се окажат жертва на конвейера на смъртта, задействан от фармацевтичните компании.
ХИПЕРТЕНЗИЯ
Специфика: хипертензията представлява опит на организма да се приспособи към общото физиологично обезводняване, когато водата не достига, за да напълни всички кръвоносни съдове, осигуряващи нормалната дифузия на водата в жизнено важните клетки. Повишаването на кръвното налягане е част от механизма на обратната осмоза, при който водата се извлича от кръвния серум и се вкарва във важните клетки през микроскопични отвори в техните мембрани. За да се осъществи това е необходимо повишено налягане. Приблизително така, както лекарите вкарват с инжекция лекарство във вената на болния, организмът вкарва вода в десетки билиони клетки едновременно. Водата и малко сол ще върнат кръвното налягане в нормата! Минералните добавки, необходими за задържане на вкараната в клетките вода, също ще предотвратяват повишението на кръвното налягане.
Усложнения: ако повишеното кръвно налягане не се признае за един от главните индикатори на обезводняването и се лекува чрез диуретици, които още повече обезводняват организма, след време това ще доведе до запушване с холестерол на сърдечните артерии и на артериите, носещи кръв в главния мозък. Резултатът може да бъдат сърдечни пристъпи и локални или масирани инсулти, парализиращи тялото. Сред другите последствия са бъбречните заболявания, уврежданията на мозъка и неврологичните разстройства като болестта на Алцхаймер.
ДИАБЕТ ОТ ВТОРИ ТИП
Специфика: диабетът при възрастните представлява още един начин за адаптиране на организма към силното обезводняване. За да осигури достатъчно количество вода за кръвоносната система и за приоритетните потребности на мозъка, организмът прекратява производството на инсулин, който отговаря за постъпването на вода в клетките. При диабет само някои видове клетки получават толкова вода, колкото им е необходима, за да оцелеят. Приемането на вода и неголямо количество сол в ранните етапи на диабета при възрастните може да обърне процесите назад. За връзката между обезводняването и диабета от първи и от втори тип се разказва подробно в моята книга „Тялото жадува за вода".
Усложнения: ако диабетът при възрастните не се признае за усложнение от обезводняване, след време това може да предизвика обширно поразяване на кръвоносните съдове. В крайна сметка това може да доведе до гангрена и загуба на пръстите на краката, на ходилата и на самите крака. Друга последица са пораженията на очите и дори слепота. Хората с диабет от втори тип постепенно изпадат в инсулинова зависимост. За да контролират съдържанието на захар в кръвта, те са принудени да си инжектират инсулин.
ХОЛЕСТЕРОЛ
Специфика: високото ниво на холестерола е индикатор, че се е задействала програмата за борба с физиологичното обезводняване в нейния ранен стадий. Холестеролът е материал, подобен на глина, запълващ отворите в мембраните на някои видове клетки, за да предотврати изтичането на необходимата за живота на клетките вода в циркулиращата наблизо кръв, която има по-силен осмотичен потенциал. Освен че холестеролът е материал за производството на мембрани на нервните клетки и на хормони. Той защитава от прекомерна загуба на вода други важни клетки, като им осигурява авариен запас от вода, вкарвана през мембраните. Съществува пряка зависимост между повишената чупливост на костите вследствие на извличането на калций от тях, от една страна, и равнището на холестерола, от друга, тъй като под действието на слънчевата светлина холестеролът се превръща във витамин D. Витамин D е необходим като стимулатор за изграждане на новата костна тъкан. Възможно е ускоряването на производството на холестерола да е един от начините за борбата на организма с остеопорозата. В едно от писмата ще прочетете как увеличеното поемане на вода е помогнало да се повиши плътността на костите средно с 10 %, а на бедрената кост, която трябва да бъде особено здрава - със 17 %.
Шумът, който се вдигна около така наречения лош холестерол, образуващ плаки по стените на артериите в сърцето и в други части на тялото, е абсолютно неоснователен и цели да се увеличат печалбите на акулите от фармацевтичния бизнес. Ние измерваме нивото на холестерола в организма, като вземаме за анализ кръв от вените на ръцете. Това е кръв, която тече много бавно по вените в посока към сърцето. Ако образуването на плаки беше свързано със способността на холестерола да полепва, тогава вените щяха да бъдат запушени с тях още повече, отколкото артериите, където кръвта се смесва много по-добре благодарение на по-високото налягане и на пулсиращото й движение. Но никой никога не е виждал холестеролът да запушва вените или да образува в тях плаки. Помислете за това! В действителност холестеролът изпълнява функцията на водонепроницаема превръзка, която предпазва стените на артериите от изтъняване и скъсване, които могат да възникнат при повишена плътност и киселинност на кръвта вследствие на обезводняване и намалено уриниране (когато урината става тъмна).
Усложнения: ако хората, чийто организъм се нуждае от увеличаване на производството на холестерол, за да изпълнява множество изключително важни функции, поемат препарати, понижаващи неговото равнище, това в крайна сметка предизвиква маса сериозни и опасни за живота проблеми, включително поражения на черния дроб, Холестеролът е абсолютно необходим за живота. Организмът няма да увеличава неговото производство, ако не изпитва действително остра нужда от него.
ДЕПРЕСИЯ, СИНДРОМ НА ХРОНИЧНАТА УМОРА, ВЪЛЧАНКА, МНОЖЕСТВЕНА СКЛЕРОЗА, МУСКУЛНА ДИСТРОФИЯ
Тези състояния се предизвикват от продължително хронично обезводняване. Те изчезват веднага, щом организмът започне да получава редовно необходимото количество вода и посочените по-горе важни вътреклетъчни минерали. При тези състояния задължителна част от програмата за лечение трябва да станат физическите упражнения. В поместените по-нататък писма неведнъж ще прочетете за невероятни резултати от използването на водата за борба с тези състояния, от чието споменаване ви настръхва кожата, а да не говорим ако фигурират във вашата диагноза.
* * *
Допълнителна информация по изброените теми можете да намерите в другите ми книги, в които подробно се обясняват причините за болестите, предизвикани от обезводняване, и се дава отговор на въпроса — как да се избавите от тях. Препоръчвам ви най-вече книгите: „ Тялото жадува за вода", „Вие не сте болен, Вие сте жаден" и „Вода за здраве".
По-нататък ще се запознаете с отзиви и писма на хора, на които увеличеният ежедневен прием на вода и изпълнението на препоръчаните от мен процедури са помогнали да се освободят от сериозни здравословни проблеми. В практиката на медицинските изследвания при изучаване на химическите съединения и лекарства е прието тяхната ефективност да се проверява с помощта на двойния сляп метод. Такава методика може да се използва само за оценка на действието върху организма на чужди нему вещества, които могат дори да убият човек, ако ги използва в много големи дози. При изучаване на ефектите от промяната на стила на живот и режима на хранене се използва методиката за изучаване на резултатите, базираща се на това, че пациентите сами следят измененията на своето състояние и съобщават за тях. Историите, с които ви предстои да се запознаете, се отнасят точно към тази категория изследвания.
Когато открих, че водата е много по-добро естествено лекарство срещу редица болестни състояния от всички лекарства, които предлага фармацевтичната промишленост, написах книгата „Тялото жадува за вода". В нея помолих читателите да ми съобщават личните си наблюдения за това — как увеличеното поемане на вода облекчава техните страдания или премахва здравословните им проблеми.
Поместените по-нататък писма са само малка част от съобщенията, които получих. Те нямат нищо общо с онова, което в науката е прието да се нарича „казуистика". Това са обективни наблюдения на хора, чиито здравословни проблеми са ги накарали да потърсят лекарите и да изпробват скъпи лечебни курсове и процедури. Тези истории са много ценни и поради това, че успехът на лечението не е бил свързан с необходимостта да дават пари и че нито един производител на лекарства не е получил от това лечение никаква печалба. В писмата са поправени само правописните грешки; всички думи и особено емоционалните оценки са оставени непроменени. Трябва да си сляп или замесен в престъпленията на фармацевтичната индустрия срещу своя народ, за да пренебрегнеш наблюденията на онези, които са изпитали върху себе си възможността да обърнат процеса на развитие на болестта или да окачествиш тези наблюдения като „частни случаи".
ПРЕПОРЪКИ НА АВТОРА
Предупреждение. Водата безспорно е лекарство срещу множество проблеми със здравето, но приемането на твърде голямо количество вода може да бъде също толкова опасно, колкото и приемането на твърде голяма доза от някое лекарство. Моля ви, не се опитвайте да се избавите от трайното и продължително обезводняване на организма за един или два дни. Човешкият организъм е огромен химически завод, на който му трябва време и цяла редица допълнителни материали, за да се върне отново към нормалния режим на работа. Организмът не е автомобил, който можеш да заредиш с бензин догоре и да изминеш още няколкостотин километра без проблеми. Вие трябва добре да се ориентирате в нюансите на неговата работа. Затова трябва преди всичко да получите максимална информация за него. Целта на тази книга е да ви разкаже какво може да се постигне. За да научите повече, трябва да прочетете и другите ми книги. От тях ще узнаете как да се включите в новия източник на знания за водата, за да можете по прост и естествен начин да си осигурите добро здраве и да живеете дълъг, продуктивен и щастлив живот.
За Бога, не вземайте прибързани решения и не намалявайте приемането на силни медицински препарати без консултация с лекуващия лекар, дори ако той е от лагера на противниците на лечението с вода. Вие трябва да го убедите, че е необходимо да се запознае с литературата за обезводняването и да разбере неговата същност. Дайте му един екземпляр от тази книга. Преди да решавате здравословните проблеми, винаги е полезно да чуете друго мнение. Затова е желателно да се консултирате с лекар. Щом като той разбере къде е допуснал грешка, верността към .Хипократовата клетва ще го накара да мине на ваша страна.
Моята критика към системата се отнася и за учебните заведения, където продължава да се разпространява медицинска дезинформация и да се възпитават хора, които ще трябва да определят насоката на по-нататъшното развитие на медицината. Разбира се, тя не се отнася за уважаемите и предани на своето дело членове на общността, които влагат всичките си сили и любов в беззаветната служба на болните.

ГЛАВА ТРЕТА
ЕЛЕМЕНТАРНИ ИСТИНИ В МЕДИЦИНАТА.
ЛЕЧЕБНАТА СИЛА НА ВОДАТА — НОВА ДУМА В МЕДИЦИНАТА

ПИСМА НА ЧИТАТЕЛИ
Язва на дванадесетопръстника, несмилане в стомаха,колит, болки в гърба, алергии, хроничен синузит
Измина година, откакто прочетох книгата ви, която ми подари Марсел Тевоз. Оттогава здравето ми значително се подобри. Сега съм на 52 години и се чувствам страхотно. Но нещата бяха съвсем други, докато благодарение на вашата книга и на добротата на Марсел водата стана неделима част от моя живот.
Повечето хора ме смятаха за преуспяващ и много здрав човек: имах нормално тегло, отличавах се с необикновена сила и издръжливост, бях доста добър спортист и спазвах отлична диета (ядях много зеленчуци и пълнозърнести храни, съвсем малко месо, животински храни и продукти, преминали дълбока обработка). Въпреки това за половинвековния ми живот здравословните ми проблеми включваха язва на дванадесетопръстника (на 19 г.), несмилане на храната, проблеми с дебелото черво и изхождането (от 19 до 51 г.), хранителни алергии (12-17 г.), хроничен синузит (5-51 г), хронични остри болки в гърба (13-51 г.), емоционални разстройства и объркано съзнание (6-51 г.).
Тези проблеми ме озадачаваха и объркваха още повече поради това, че съм достатъчно умен, образован и мотивиран, за да им намеря решение. В търсене на пътища за тяхното решение загубих 35 години. Опитвах диети и хранителни добавки, физически упражнения, йога, медитация, традиционни религии, спиритизъм, иглотерапия, традиционна медицина, мануална терапия, масаж, системата Рейки, полярна терапия, книги по самоусъвършенстване и трансформационни тренинги като този на Вернер Ерхард и Четверичния процес на Хофман.
Разбира се, много пъти съм чел колко важно е да се пие много вода. Преди 6 г. дори си купих специален воден филтър, като се надявах, че подобряването на вкуса на водата ще ме стимулира да увелича нейното пиене. Но независимо от всичко никога не съм давал на водната терапия достатъчно шансове за успех. Докато да прочета вашата книга, предпочитах други течности, особено чая и кафето.
Когато четях книгата ме мъчеше хронично възпаление на нерва в горната част на гърба, което в продължение на две години периодично ми пречеше да играя голф и скуош. За 2 г. силата на ръцете ми намаля три пъти. Чувствах се на дъното на житейската пропаст — физическа и психическа.
Никога в живота не съм се напивал и не съм пушил повече от пет цигари на ден, а по онова време въобще не пушех и не пиех никакъв алкохол. Въпреки това постоянно ме влечеше към кофеина, никотина и алкохола. Често ходех при мануален терапевт, остеопат и масажист, но за 15 години нито веднъж не ползвах услугите на традиционната медицина. От отчаяние отидох при лекар, който ми предписа препарат срещу стрес, обезболяващо и препарат за възстановяване на мускулите. Взех предписаните от него дози и за 16 часа изпаднах в полукоматозно състояние, след което спрях лекарствата. Няколко седмици по-късно на вечеря при мен дойде Марсел и ми даде вашата книга.
Само седмица, след като започнах да пия по 2,5-3,5 л вода на ден, забелязах, че:
— болката от възпалението на нерва изчезна и можех да продължа физическите упражнения;
— много по-малко ме мъчеха несмилането на храната и газовете;
— непреодолимите влечения и натрапчивите състояния значително отслабнаха или изчезнаха напълно. Повече не трябваше да се боря с желанието да пуша, да пия, да се натъпча с каквото дойде или да се напомпам с кофеин;
— усетих се изпълнен с енергия;
— започнах да мисля по-ясно и да се справям с работата.
Моля ви, не се притеснявайте да се позовавате на мен като пример. Ще се радвам да поговоря за водата с всеки и по всяко време.
С уважение: У .Е. Г.
* * *
Болки в гърба
Искам да ви благодаря и да разкажа за значителния напредък при решаването на проблема с гърба ми. От книгата „Тялото жадува за вода" научих за друга ваша книга — „Как да лекуваме болките в гърба и ревматичните болки в ставите". Сега изпълнявам упражненията, които препоръчвате, плюс още няколко мои, пия толкова вода, колкото съветвате, и с радост мога да съобщя, че чувствам много повече сили и почти не усещам болката в гърба.
Преди повече от 20 г. пресилих гърба си, когато помагах на мой приятел да вдигне пианото. Изглежда, че един от дисковете в кръста сериозно, ако не и напълно се беше повредил. Постепенно болките в гърба все повече се засилваха, докато преди няколко години преминаха в спазми, които вече не ми даваха да ходя. Пристъпите бяха мъчителни и нетърпими. Обикновено започваха след като бях вдигнал нещо, особено пред себе си. Ако се наведях и вдигнех нещо по-тежко от 5 кг, болките ми бяха гарантирани няколко дни.
Преди 1,5 години започнах да изпълнявам програма от упражнения за гърба, след което започна бавно, но стабилно подобрение. Миналото лято стана за мен сериозно изпитание. Преди 10 г. и половина се пенсионирах като изследовател в центъра за атомни часовници в Боулдър, щата Колорадо, и купих ферма в централната част на Юта — по-близо до родния ми град и роднините. До миналото лято с жена ми възлагахме значителна част от работата във фермата на други хора, но тогава обстоятелствата се стекоха така, че се наложи да правим всичко сами. Трябваше да пренесем един куп от десетметрови водопроводни тръби, три пъти да око-ся сеното и да изнеса балите. Фермата е твърде малка, за да я модернизираме, затова заедно със синовете и няколко наемни работници товарехме на ръка балите от 50 кг. сено на камиона и в ремаркето, при което сеното се сипеше върху потния ми врат и гърба. А на всичко отгоре трябваше да вдигаме балите до покрива на плевнята — онова лято те бяха повече от хиляда. Тъй като съм израснал във ферма, никога не съм бягал от тежка работа, а тогава се наложи да поработя здравата.
Година преди това не бих могъл дори да си помисля за подобни подвизи, затова възможността да върша тежка мъжка работа ми достави много радост. Винаги съм се стремил да поддържам добра форма, но преди няколко години, поради силните болки в гърба, бях принуден да се откажа дори от утринния крос. Имайки предвид, че съм на 66 години, чувствам, че постигнах забележителен успех и искам да ви изразя огромната си благодарност за помощта за моето оздравяване. Все още не може да се каже, че съм напълно здрав, но състоянието ми стабилно се подобрява, а гърбът ми става все по-силен. Тази сутрин — впрочем и вчера — разчистих пътеката към дома, която беше затрупана до колене със сняг, и не почувствах почти никаква болка. Подобно нещо не можех да направя много години.
Вие съветвахте при изпълнение на упражненията за укрепване на гърба да се закрепват тежести на краката. Аз обувам само маратонки и тренирам с 1,5-килограмови гирички, за да раздвижвам по-ефикасно горната част на гърба. Измислих сам допълнителни упражнения за укрепване на мускулите на гърба и подобряване на работата на сърдечносъдовата и лимфната система. Ето какви са: 1) в легнало положение на една страна със свободния крак и свободната ръка се правят кръгови движения напред-назад и нагоре-надолу; 2) в легнало положение на гръб се повдигат торсът и краката; 3)оттласкване от пода, опирайки се на коленете и пръстите, като се обръща особено внимание на работата на мускулите на кръста, за да се активизира осмотичното налягане на водата в сектора на гръбнака около кръста в съответствие с вашите препоръки; 4) наклони от разкрачен стоеж, по-широк от раменете, като допирам пода с гиричките, които държа в ръце, и редувам допиране на левия крак с дясната ръка и обратно; 5) подскоци на място, които подобряват циркулацията на лимфата; 6) и накрая — разтягане за поддържане на общата гъвкавост на тялото. Към тези упражнения добавих и разходки със съпругата ми, каране на ски или на планински велосипед според времето. Обикновено успяваме да направим едно от тези упражнения почти всеки ден. Просто не мога да изразя с думи колко приятно е да се чувстваш добре! Животът се оказа много добър към мен, а доброто здраве ми позволява да бъда полезен и да се занимавам с онова, което смятам за най-важно. Приятно ми е да изразявам признателност на хората, като правя нещо полезно за тях, а когато лежиш на дивана с болки в гърба не можеш да бъдеш много полезен. Още веднъж ви благодаря за толкова ефикасната помощ за освобождаване от тази болка. Вашата книга ми направи такова огромно впечатление, че й направих анотация и я поместих в моя уебсайт: www.allanstime.com/Health/water.htm. Втората ви книга спасява гърба ми. Вашето лечение с вода донесе значителна полза и на съпругата ми.
С благодарност, искрено ваш Д. У. А.
* * *
Болки в гърба
Преди няколко години ми поставиха диагноза „рефлукс" (херния на отвора на хранопровода в диафрагмата) и ми предписаха препарата „прилосек". Неотдавна ми се наложи отново да посетя гастроентеролога, защото нощно време започнаха да ме мъчат силни болки в горната част на гърба. Той ми препоръча да направя множество изследвания и ми предписа „превасид". Резултатите от всички изследвания се оказаха нормални; но след 1 г. натискът и болката в горната частна гърба се засилиха. Отново отидох при лекар. Той ми предписа да вземам в течение на две седмици двойна доза „превасид" и отново ми назначи същите изследвания. Резултатите пак бяха нормални. Но през тези две седмици ми ставаше все по-зле. Помислих си, че щом като две таблетки превасид дневно не премахват болката, може въобще да не ги вземам. В разговор с мой приятел, също лекар, споменах, че смятам да спра лекарствата. Той ми каза: „Хелън, пий вода." След тези думи неговата съпруга ми донесе вашата книга „Тялото жадува за вода". Взех я вкъщи, за да я прочета. Тя стана за мен откритие, което обърна целия ми живот. Никога не съм обичала да пия вода (и пиех съвсем малко, а и почти никак), но все пак реших да я включа в своя начин на живот. И болката в гърба изчезна!
Цял живот ще ви бъда задължена. Ще се постарая да споделя тази информация с всички, с които мога.
С уважение: Х.Х
* * *
Остеопороза
Неотдавна ми поставиха диагноза „хронична остеопороза с разрушаване на два прешлена". Това доведе до понижаване на ръста ми с 8 см. Оттогава изпълнявам всички препоръки на лекарите, за да не допусна по-нататъшно намаляване на костната плътност и да предотвратя по-нататъшното разрушение, като същевременно увеличих пиенето на вода.
Тази седмица дадох анализ за костна плътност. По време на процедурата лаборантката каза, че резултатите от измененията в областта на бедрото изглеждат абсурдни и реши да повтори тази част от анализа. (Струва ми се, че тя не можа да повярва на очите си, когато видя увеличение на плътността със 17 %).
Лекарят каза, че резултатите от анализа са показали увеличение на костната плътност на гърба с 10 %, а на бедрените кости — със 17 %. Освен това ръстът ми се увеличи с 2,5 см.
Тази болест поразява и мъжете, и жените. Тя е на 12-то място в списъка на причините за смъртността в САЩ. Всяка година това състояние става причина за 1,3 милиона счупвания на кости.
Огромна благодарност за вашата книга „Тялото жадува за вода", тя буквално ме върна към живота.
С искрено уважение: С. М.
Обяснение: В това, че благодарение на оптималната хидратация на организма се е увеличила костната плътност, няма нищо чудно. Причината е много проста. Костната структура, освен всичко друго, е и депо на енергия, която организмът може да използва при необходимост. Както знаете, при възваряване на вода разтвореният в нея калций се отлага по стените на чайника. Способността на атомите на калция при нагряване да се свързват по два е естествено свойство на този химически елемент. Науката е установила, че всеки атом на калция, който се съединява с друг атом, поема и задържа в тази връзка една единица енергия. Организмът се е научил да разделя калциевите двойки и да освобождава съдържащата се във всяка от тях енергия, еквивалентна на енергията на една молекула АТФ (аденозин трифосфат).
Обезводняването води до снижение на енергийните резерви на организма. Когато организмът се обезводнява все повече и повече, той е принуден да разрушава своите костни структури, за да използва съдържащата се в тях енергия. Оптималната хидратация на организма има обратен ефект. Водата е главен източник на енергия в човешкия организъм. Тя създава на повърхността на клетъчната мембрана ефект на „активиране на висока топлина". Тя нагрява организма и доставя енергия за всички негови химически реакции. Организмът се е научил да превръща топлинната енергия и да я запазва в молекулите АТФ, след което излишъците от енергия се складират в калциевите депа в клетките и в костите. Именно затова С. М. е могла да обърне назад развитието на остеопорозата. Когато стимулирате костната тъкан, като я подлагате на натоварвания, клетките — производители на тази тъкан, започват да увеличават масата и плътността на костните структури, разбира се, ако организмът разполага с енергия, необходима за образуване на двойки от атоми на калция. Водата служи като доставчик на допълнителна енергия за този процес. Оттук при С. М. е констатирано увеличение със 17 % на плътността на бедрените кости.
* * *
Запек и хемороиди, стомашни киселини, студени крака и ръце, неприятен мирис на урината, депресия
По-рано всеки ден изпивах по две големи кафеварки кафе и по няколко бутилки газирана вода. Никаква вода. От три години съм в пенсия. Когато работех, понякога пиех вода от хладилника. Сега седя вкъщи, нямам хладилник, водата от водопровода не ми харесва и затова въобще не я пия.
СИМПТОМИ
— Урината ми започна да мирише много силно. Помислих, че не би било зле да отида на лекар и да проверя дали нямам някаква инфекция.
— Случаите на запек бяха толкова силни, че ми се наложи да ползвам препарати срещу хемороиди по 2-3 пъти седмично.
— Понякога се появяваше силно парене в стомаха, затова няколко пъти в месеца вземах неутрализатор на киселини „Тамс".
— Освен това изглежда нещо не беше наред с бронхите, тъй като имах остра кашлица, болезнени усещания в гърдите и гъсти храчки.
През зимата за пръв път в живота ми се наложи да обуя дебели дълги долни гащи. Спях с чорапи, дълги гащи и пижама, с чаршаф и две одеяла. Сутрин ми беше толкова студено, че включвах електрическата печка, за да си стопля краката, а след това обувах чорапи и се греех на нея с тях. След това затоплях обувките, които трябваше да обуя. Непрекъснато ми беше студено и то толкова много, че не можех да правя нищо. Това чувство се оказа много болезнено. Ако решах да излеза на разходка, обувах два анцуга.
Отдавна ходя на фитнес, където тренирам на бягащата пътечка или на уреда за ски бягане. Постепенно започнах да забелязвам, че по неизвестна причина тренировките ме депресират. Показателите ми започнаха бавно да се влошават, наложи се да намаля скоростта на пътечката и да намаля ъгъла на наклона. Започнах непрекъснато да се държа за рамката.
Обикалянето на магазините ми предизвикваше толкова силна болка в хълбока, че едва не плачех. Ходилата също ме боляха, но в сравнение с болката в хълбока това беше дреболия.
Тренировките по карате ми ставаха все по-трудни. Ударите с крака, които можех да изпълня, непрекъснато намаляваха. Инструкторът искаше да правя по 25-30 удара, но трябваше да ги намаля до 10-15. Обяснението беше, че остарявам, но не обърнахме внимание колко силно остарях само за няколко години.
Опитах се да отслабна, но щом като намалих храната, започнах да мръзна и да се чувствам така, сякаш съм настинал. Ставаше ми толкова гадно, че сутрин дори не исках да стана от леглото. Просто нямах сили да седя или да стоя прав. Сега добре разбирам до къде може да докарат човек липсата на ентусиазъм, апатията или депресията.
Интересни неща започнаха да стават с кожата на ръцете. Когато вдигнех ръка, кожата изглеждаше суха като на мумия. Дланите ми станаха някак плоски. Започнах да си мисля, че имам сериозни здравословни проблеми, може би диабет. Анализите на захарта винаги са ми били добри и търсенията в интернет не потвърдиха опасенията ми.
Знам, че лекарите съветват болните да пият повече вода, за да промиват вътрешните системи на организма. Приблизително по това време един мой познат ми изпрати писмо по електронната поща на тема обезводняване. Порази ме това, че обезводняването на организма само с няколко процента може да доведе до намаляване на физическата сила с 10-20 %. Това писмо ме подтикна да влеза в интернет и да проуча по-подробно темата. За мое изумление открих в себе си почти всички признаци за обезводняване. Започнах да търся подходяща литература и накрая стигнах до вашата книга „Тялото жадува за вода". Започнах да следвам вашите препоръки и да пия по две и повече чаши вода сутрин, една чаша половин час преди всяко хранене, една чаша два часа и половина след хранене и една чаша преди сън. През деня изпивам още 1 -2 чаши вода. Освен това започнах да пия много по-малко кафе.
РЕЗУЛТАТИТЕ:
— Урината ми вече не мирише, а запекът почти изчезна. Дори не подозирах, че изхождането може да бъде толкова леко и почти приятно нещо. Сега стомахът ми работи.редовно, проблемите с бронхите изчезнаха.
— Вече спя само по бельо, както преди много години. Често пъти нощем краката ми се стоплят толкова много, че още малко и ще започна да се изпотявам. Невероятно е колко силно е била разстроена системата за регулиране на топлината в организма. Сега, когато излизам навън, ми е просто студено, но вече не чувствам болка.
— Сутрин, когато се събуждам, се чувствам превъзходно. Понякога просто се наслаждавам на възможността да се поизлежавам, защото не изпитвам никакъв дискомфорт.
— Две-три чаши вода, веднага след събуждане, ме зареждат с бодрост не по-малко от кафето. Ако сутрин сядам на компютъра, екранът на монитора ми изглежда по-ярък. Не разбирам защо, но така ми се струва.
— Когато намалявам храната, за да отслабна, чувствам само глад и никакво отпадане на силите. Гледайки това, само се усмихвам, защото се чувствам господар на положението. Разбира се, ще ми се да похапна, но мога да изтърпя.
— Колкото до ръцете. Сега, когато ги изпъвам напред, върху дланите се очертават кръвоносните съдове и мускулите. По-рано дланите ми бяха съвсем плоски.
— Вече нямам депресия. Обяснявам си го с доброто самочувствие. Благодарение на доброто настроение дребните болки и чувството за дискомфорт постепенно отстъпват.
Някои проблеми бавно се прокрадват към човека, а ние не забелязваме деградирането на организма или се адаптираме към него. Най-простият и сигурен начин за измерване на резултатите е в спортната зала. Сега като тренирам на бягащата пътечка със същата скорост и ъгъл на наклона, както преди, честотата на пулса ми намаля с 10-12 удара в минута. Отначало мислех, че просто тренажорът не е в ред, но на другите тренажори резултатите бяха същите. Някои от подобренията станаха много бързо, още след няколко дни; други се проявиха напълно едва след месец или два.
Поразен съм от ефекта от увеличеното приемане на вода. Сега имам страхотни резултати и безкраен оптимизъм. Инструкторът ми по карате ме убеждава отново да спечеля черен пояс. Това изглежда невероятно на моите 60 г., но аз тренирам от 20-годишна възраст. Сигурен съм, че ще успея, а школата, в която тренирам, не дава пояси така лесно като някои други. Това е повод да се гордея със себе си. Това повишава самочувствието ми и ме кара да желая да постигна още повече.
Често препрочитам вашата книга. Само преди няколко месеца нямаше да повярвам на много неща от онова, което е написано в нея, но сега имам доказателства. Настойчиво препоръчвам на всичките си познати да прочетат тази книга. Станах доброволен пропагандатор на методиката за лечение с вода. Изглежда, че тя помага на много мои приятели, особено на по-възрастните. Познавам хора, минали шейсетте, които не пият нищо друго освен кафе, чай или алкохолни напитки, и у повечето от тях виждам симптоми, каквито имах аз. Ако успея да ги убедя да пият по-малко кафе и повече вода, съм щастлив, че съм могъл поне малко да им помогна. Лесно мога да си представя как обезводняването може да им предизвика тежки заболявания. Неофициалните данни, които събрах, сочат за наличието на сериозни проблеми, свързани с обезводняването при по-възрастните хора, особено при възрастните мъже.
Нямам никакви съмнения в изключителната стойност на вашата книга. Единствената ми критична бележка е свързана с това, че трябваше да я прочета от начало до край, за да обединя препоръките ви за употребата на водата в течение на един ден. Би било по-добре, ако изложите тази информация в отделна глава или в таблица. Но повтарям, че като цяло книгата ви е безценен съветник по много важни въпроси. Огромно благодаря. Впрочем, много ми хареса позицията ви относно диетичните напитки, макар че те не са проблем за мен. Всъщност, всеки трябва да прочете тази книга, тъй като тя може да бъде много по-полезна за здравето от цялата останала литература на тази тема, с която са затрупани книжарниците.
Един от вашите читатели писа, че държи две книги на нощното си шкафче: Библията и вашата. Отначало това ми се стори забавно, но след това си помислих, че вашата книга наистина заслужава това. Тя ми помогна да подобря качеството на живота си.
П. С. Ван К.
* * *
Световъртеж, спазми, свиване на венците, аутизъм
Много се радвам, че сметнахте моето писмо за полезно за новата ви книга, която ми направи огромно впечатление. Благодаря ви!
Както помните, аз ви разказах, че веднага, след като започнах да пия вода по вашата схема, световъртежът ми намаля. Бързам да ви съобщя последните новини. Освен че спя върху една, вместо върху четири възглавници, вече мога да си мия главата в мивката, без да ми се завърти свят. Мога да лежа на наклонена дъска, като краката ми са на 45 см по-високо от главата. Вече не се боя бързо да си обръщам главата, когато карам кола. Макар че замайването не ме безпокоеше постоянно (получавах го периодично в продължение най-малко на 40 години), сега този проблем вече остана в миналото.
И още няколко положителни ефекта от лечението с вода: вече много рядко имам спазми в краката, които по-рано се случваха почти всяка нощ. Освен това на повечето горни зъби имам коронки и когато с възрастта венците ми започнаха да се свиват, между тях и коронките се образуваха некрасиви процепи. Сега те изчезнаха и венците ми изглеждат почти като на младини.
Каква приятна изненада! Това явно доказва как тъканите могат да изсъхват и да намаляват размерите си. За моите 84 г. имам много добро здраве, а в някои отношения то е дори по-добро, отколкото преди 10 г.
При Чарлз (той е глух и страда от аутизъм) нещата също вървят добре. Той напълня, изглежда по-здрав и се чувства по-добре от когато и да било. Не знам дали така ми се струва, но напоследък като че ли започна да реагира на някои звуци. Навсякъде, където мога, разказвам на хората за целебните свойства на водата.
Благодаря ви за вашата служба на човечеството, за вашето мъжество и упоритост при разпространението на тази информация. Видях няколко пъти в различни публикации на здравна тема позоваване на вашата книга.
С дълбока признателност: М. Р.
* * *
Мигрена, болка в гърба, прилив на енергия
Аз и съпругата ми Керъл сме ви безкрайно благодарни, че ни показахте най-простия и евтин начин за подобряване на здравето. Само като си помисли човек, че единственото, което трябва да правим, е да пием по осем чаши вода на ден и да вземаме сол — по четвърт чаена лъжичка на литър вода. Сега знам, че всеки човек, който следва този съвет, със сигурност ще забележи значително подобрение на здравето. Още не съм чул някой, който е изпълнявал вашите препоръки, да каже, че не е забелязал никаква разлика. Трябва само човек да вземе решение и да не отстъпва от него. Никой няма да го направи вместо вас. Освен това хората, които искат да подобрят здравето си, трябва да знаят възможните варианти. За всяка чашка кафе пия допълнителна чаша вода. За всяка чаша сода — също. Много скоро ще загубите вкус към всички други напитки. Помня, когато за пръв път опитах диетичната сода, нейният вкус не ми хареса. А тъй като в семейството ми не се купуваше нищо друго, постепенно тя започна да ми харесва, а отвикнах от вкуса на обикновената. Същото става когато започнете редовно да пиете обикновена вода. Сега вече не понасям никаква газирана вода.
Никога нямаше да помисля, че ще дойде ден, когато ще мога да се наслаждавам на пицата, като пийвам само чаша студена вода. Абсолютна истина! Дори не мога да ям пица и да пия газирана вода. Обикновената вода ми е много по-вкусна. Продължавам да пия по две чашки кафе сутрин, но преди всяка пия по чаша вода. Сред благоприятните последствия от въздействието на водата ще посоча на първо място намаляването на болките в гърба с 99 %, усещането за прилив на енергия, прекратяването на острото главоболие и накрая — липсата на жажда. Откакто започнах да пия вода, забелязах, че пия тогава, когато действително искам да пия, и този факт силно ме учудва.
Откриха ми снижен междупрешленен диск; никога няма да забравя острата болка в краката при всяко непредпазливо движение. Стигаше се дотам, че понякога сутрин жена ми ми обуваше чорапите. След това буквално изпълзявах от леглото. В продължение на шест месеца не можех да седя на стол, независимо от конструкцията му. Ако в момент на пристъп бях прав, болката ме поваляше и падах на пода, докато съберях достатъчно сили, за да допълзя до дивана или до леглото. Понякога просто оставах да лежа няколко часа там, където бях паднал. За да отида на лекар, трябваше да легна в колата по корем. Можех да се храня само прав при кухненската маса. Не ме разбирайте погрешно, лекарят ми помагаше, защото противовъзпалителните лекарства, които ми предписа, за известно време снемаха болката и без тях просто нямаше да оживея.
А сега главното. Отначало ми. дадоха рецепта за четири флакона таблетки, които трябваше да вземам в продължение на една година. През втората година започнах да пия вода и за една година използвах само един флакон. Дори мисля, че бих могъл да мина и без таблетките, но споменът за непоносимата болка беше толкова ужасен, че ми се струваше, че една допълнителна гаранция няма да ми навреди, ако внезапно пак почувствам пристъп на болка в областта на седалището. (Силните пристъпи винаги започваха там.) Убеден съм, че таблетките временно намаляваха болката, но истинският помощник при лечението стана водата.
Казах „помощник", защото освен пиенето на вода започнах разходки и физически упражнения. Когато здравето ми се подобри значително, почти по естествен начин започнах да поемам повече полезни продукти. Изглежда, че щом като изберете правилния начин на живот, всичко си отива на мястото. Не съм от хората, които са побъркани на тема здраве. И до днес пуша, но знаете ли? Сега пуша много по-малко. Продължавам да живея, да дишам и да се храня не така, както би трябвало за здравето, но общо се чувствам много по-добре, отколкото преди две години. Както показва практиката, ако си разрешаваш от всичко по малко, няма много да си навредиш. Преди 2 г. дори отново започнах да играя боулинг. Някога не вярвах, че ще мога да взема в ръка седем килограмовата топка и да я хвърля. Дължа този нов начин на живот на вас, доктор Батманджелидж. Много ви благодаря! Пиша ви това писмо с надеждата, че ще го видят други хора и то ще стане за тях достатъчно силен стимул, за да опитат тази методика. Ако мога да помогна дори на един човек, значи усилията ми не са отишли напразно и затова ще ви бъда вечно благодарен.
Х. Дж. Ф.-мл.
* * *
Болка в гърдите, болка във врата, тунелен синдром на китката, отпадналост
Някъде преди Коледа ми се обади един приятел, с когото не бяхме се виждали осем години. С моя съпруг се запознахме с Майк, когато през 1995 г. (заедно с група от 12 души) направихме обиколка из Англия, Шотландия и Ирландия. Майк караше на нашия автобус.
Много разговаряхме и веднъж, след като му казах какво работя и споделих, че приблизително преди 1 г. на мъжа ми направиха операция за шунтиране, той ми посочи адресите на няколко сайта, които според него трябвало да видя. Един от тях се оказа вашият сайт www.watercure.com. Поръчах си пет екземпляра от вашата книга „Тялото жадува за вода". А откъсът от книгата, поместен в сайта, ми направи такова впечатление, че започнах да пия повече вода още преди да дочакам книгите. Ще отбележа, че в миналото пиех много повече вода, отколкото по времето, за което разказвам.
Трябва да кажа, че редовно ходя на мануален терапевт, който ми помага вече 25 г. Смятах се за здрава, тъй като нямах никакви сериозни заболявания, а и не съм пълна. Същевременно често ме болеше цялото тяло и мислех, че с остаряването тези болки ще се засилят.
През май 2001 г. се спънах в един пън на плажа и си счупих ръката. Тя зарасна бързо и правилно, но оттогава започнаха проблемите с китките. Мануалният терапевт и лекарят, който лекуваше счупването, откриха тунелен синдром на китката на дясната ръка и болестта на Де Кервен на лявата. Лечението се оказа доста скъпо, но нито шините на китката, нито предписаните големи дози ибупрофен ми донесоха облекчение. Ставаше ми малко по-добре, след като мануалният терапевт масажираше китките ми, но облекчението беше временно.
След като получих вашата книга, веднага започнах да я чета, като се опитвах да разбера колко вода трябва да пия и кога. Трябваше да търся отговора дълго, но към края на книгата успях да обединя всички препоръки във вашата програма и да започна да я изпълнявам. Сега, когато се запознавам с някого, първо питам колко вода пие и затова мъжът ми казва, че съм откачила на тема вода. Въпреки това и той се присъедини към вашата програма и с всеки ден нещата при него се подобряват все повече.
Сега се чувствам толкова добре, че дори се надявам да остарея „красиво"! Имам много повече енергия, ставите, гърбът и вратът не ми създават почти никакви неприятности, а мануалният терапевт казва, че с всеки месец китките ми изглеждат все по-добре. Болките изчезнаха; тялото вече не ме боли както по-рано. И въпреки че все още чувствам известен дискомфорт в китките, вече нямам болка. След като болката отмине е много лесно да забравиш за нея, но трябва да призная, че болката в китките често пъти беше толкова силна, че плачех от безсилие. И ето, че нея вече я няма!
Ще продължавам да съветвам всички да пият повече вода, ще разказвам защо трябва да се прави това. Колкото до мен, сега съм само на 57 г. Когато след много години лечение на симптомите на менопаузата с хормони спрях да ги вземам въпреки препоръките на лекаря, установих явно подобрение на мисловната дейност, а сега ми се струва, че съм прекарала много години като в мъгла. Вече четири месеца изпълнявам стриктно всички изисквания на програмата за лечение с вода и усещам яснота в главата и прилив на енергия. С чисто сърце искам още веднъж да ви благодаря и да кажа, че вашите изследвания носят на хората огромна полза, а вашите решения са невероятно прости и изключително разумни.
Вярвам, че Господ е създал човека и водата ... Той ни е дал водата, защото тя ни е нужна!
С искрено уважение: Л. Р.
* * *
Сърдечен пристъп, болка в гърдите, безсъние, загуба на паметта, задържане на течности, проблеми със зрението
През пролетта на 1991 г. от един от членовете на фондация „За простота в медицината" за пръв път чух за значението на водата като лекарствен препарат. Шест месеца преди това прекарах два сърдечни пристъпа и хирургическа операция за ангиопластика. След операцията ми предписаха огромни дози калций, бетаблокери, детски аспирин, нитроглицерин и препарати, понижаващи холестерола. Ангиограмата, която беше направена преди операцията, показа, че една от артериите на сърцето е запушена 97 % с холестеролови плаки. Казаха ми, че сърцето е в много лошо състояние.
След шест месеца строго изпълнение на предписаната програма „за възстановяване" забелязах, че състоянието ми стремително се влошава. Стигна се дотам, че вече не можех да спя от болки в лявата ръка, гърба и гърдите. Такива болки имах и по време на ежедневните разходки. Вече започнах да си представям как след следващото изследване ще трябва да легна за операция за шунтиране. По това време ми се проявиха сериозни странични ефекти от лекарствата, които вземах: заради простатата жлеза се появи задържане на течностите и проблем с проводимостта на отделителните пътища. Освен това се появиха проблеми със зрението и паметта.
Първият опит да предприема диета за възстановяване започна с редовното пиене на 6-8 чаши вода дневно в продължение на три дни. Казаха ми да пия вода половин час преди всяко хранене. Намалих дозировката на аспирина, нироглицерина и препаратите, понижаващи холестерола. Съдейки по ефекта от пиенето на вода, тези препарати не ми бяха нужни. Освен това започнах да пия портокалов сок и отново включих солта в храната. (Преди това бях на безсолна диета.) След първите три дни на постепенно намаляване на дозите на калция и бетаблокерите забелязах известни доста благоприятни изменения. Всеки път, когато започваше пристъп на болка, пиех вода и веднага настъпваше облекчение. Диетата си остана същата: плодове и зеленчуци, пиле, риба, портокалов и морковен сок. За да увелича количеството на триптофана, ми препоръчаха да добавя в храната си извара и леща.
Доктор Батманджелис ми препоръча да правя две едночасови разходки дневно (по 4 км). След втория месец забелязах, че болката престана да ме тревожи, дори когато изкачвах стръмен хълм. След пет месеца намалих времето на разходките до половин час, но увеличих темпото до 6-7 км в час. Ускореното ходене не предизвикваше стесняване на съдовете, а чувствах прилив на енергия. Паметта почти напълно се възстанови, зрението ми се нормализира.
През октомври 1991 г. направих серия от сериозни химически и физически изследвания, включително рентген, сонограма и електрокардиограма, за да се оцени състоянието на моето сърце. Тестовете показаха, че сърцето се е върнало в нормално състояние и за да се справям с ежедневната работа не са ми нужни никакви лекарства. Моят лекар не можа да повярва колко просто съм успял да постигна такива резултати.
С огромна благодарност: Дж. О. Ф.
Забележка: Резултатите от лечението на Дж. О. Ф. с вода се оказаха толкова впечатляващи, че той ме помоли да публикувам неговото писмо в книгата, като посоча цялото му име, адрес и телефон, за да могат с него да се свържат всички желаещи да използват програмата за лечение с вода, а да не се оставят в ръцете на привържениците на скалпела. Броят на телефонните обаждания мина и най-смелите очаквания. Той помогна на много хора да организират правилно изпълнението на програмата и значително да подобрят здравето си. Хората му се обаждаха по всяко време на деня и нощта, без да се съобразяват дали е удобно. Това щеше да продължи вечно, ако не си беше сменил телефонния номер. По-късно бе принуден да смени дори местожителството си. През всичкото време, когато с него можеше да се установи връзка, той беше в добро здраве и не го тревожеха никакви болестни симптоми. Опитът на Дж. О. Ф. стана главната причина, поради която имената, адресите и телефонните номера на онези, чиито писма са включени в тази книга, бяха премахнати при редактирането, дори в случаите, когато авторите искаха да оставят координатите си.
* * *
Стенокардия
Аз съм на 90 г. и имам стенокардия. Не ме безпокоят болки в гърдите или спазми, но в основата на гърлото чувствам болка — понякога много болезнено напрежение и сърцето ми бие като на пришпорен кон.
След като прочетох книгата „Тялото жадува за вода", започнах да пия вода. Когато започва пристъп на стенокардия, си почивам и пия вода. И знаете ли? Лекарствата повече не ми трябват. За мен това е огромна радост, защото от тях получих парене и ми се появиха афти в устата. Сега постоянно нося със себе си малка бутилка вода и освен това пия вода вкъщи. Много съм ви благодарен!
С уважение: Л. Дж.
* * *
Тежки сърдечни пристъпи, силно увреждане на сърдечния мускул
Смятам за свой дълг да ви пиша, за да ви благодаря за това, с което се занимавате. Вие много силно променихте живота ми. Вашата новаторска книга „Тялото жадува за вода" ми спаси живота — благодарение на нея успях да възстановя работоспособността на сърдечния мускул и да отстраня увреждането, което лекарите смятаха за необратимо. Благодарение на насищането на организма с вода напълно оздравях и мога отново да водя пълноценен и активен живот. Моля ви, разкажете историята ми на другите хора, които също трябва да научат, че пълното оздравяване не е мечта, а реална възможност!
Казвам се Олег Яско. Аз съм лекар-натуропат (натуропатия — учение в медицината, базиращо се главно на използването на естествени, природни продукти, а не на синтетични лекарствени средства — б. пр.) и дипломиран консултант диетолог. На 49 г. съм и сега живея със семейството си в Бруклин, щата Ню Джърси. Работя в частната си клиника, където се практикува холистичен интегриран подход към здравето.
Роден съм и израснах в Киев. През 1972 г. получих научна степен по биохимия в Киевския университет. През 1979 г. емигрирах заедно с цялото си семейство в Съединените щати.
През 1985 г., когато бях само на 33 г., прекарах тежък сърдечен пристъп (инфаркт на миокарда). Тогава разбрах, че няма да мога да избегна семейната съдба. Баща ми прекара няколко такива пристъпа, а след третия умря на 62-годишна възраст. Брат ми прекара първия инфаркт на 36 г., а на 43 г. се случи вторият, който беше фатален. Сега дойде моят ред да се изправя лице в лице със съдбата.
Консултирах се при много светила на традиционната медицина, но всичките можеха да определят само пряката причина — запушване на артериите. Те не предлагаха нито начин за лечение, нито ясно обяснение на генезиса (причините за възникването) на това запушване. Аз бях достатъчно млад, постигнах известни успехи в спортната борба и много години служих в армията. Смятах, че съм в отлична физическа форма. Отхвърлях възможността за генетична етиология и се залових сам да търся отговорите на вълнуващите ме въпроси.
Тези търсения ме отведоха до задънена улица, когато през март 1997г. прекарах още една масирана коронарна тромбоза. Този път ми казаха, че са увредени повече от 44 % от сърдечния мускул и оцениха възможността за пълно оздравяване като малко вероятна.
Когато след пристъпа постепенно започнах да се оправям, като се съмнявах, че някога ще мога да намеря решение на моя проблем, един приятел ми изпрати книгата „Тялото жадува за вода". Тази книга ми спаси живота!
В книгата се издига хипотезата, че продължителното силно обезводняване повишава чупливостта на големите коронарни артерии. Последващото отлагане на холестерол върху вътрешните стени на артериите не е нищо друго, освен опит на организма да защити по естествен път артериите от по-нататъшно увреждане. За съжаление в моя случай тези отлагания започваха да затрудняват притока на кръв толкова силно, че това доведе до инфаркт на миокарда — два пъти.
Направеното задълбочено изследване потвърди, че моят организъм действително е бил силно обезводнен. Това ми позволи да съсредоточа усилията си върху търсенето на начин да извадя организма от състоянието на хронично обезводняване и да се опитам да възстановя увредените сърдечни мускули.
Опитвайки се да изляза от състоянието на хронично обезводняване, успях да разбера колко жизненоважно е оптималното насищане на организма с вода в нашата биосистема: благодарение на това моите сърдечни мускули постепенно се възстановиха дори след два тежки сърдечни пристъпа, въпреки единодушното заключение на медицинските авторитети, че такова възстановяване е невъзможно.
Щастлив съм да съобщя, че съм жив и здрав, че моят организъм е наситен с вода и че с двойно по-голям ентусиазъм и енергия се върнах към работата си на лечител.
Благодаря ви, д-р Батманджелидж, за вашата смелост и упорство в популяризирането на вашето откритие, призвано да докаже на цял свят, че обезводняването е действително главната причина за много проблеми на човешкия организъм и че насищането с вода е най-ефикасното средство за решаване на тези проблеми.
Забележка. С доктор Яско се срещнах за пръв път на научна конференция в Аризона. Не знаех, че е прекарал два тежки сърдечни пристъпа, докато той сам не ми разказа историята си. Беше здрав, пълен със сили и ентусиазъм благодарение на естественото средство срещу много разпространени здравословни проблеми, което неотдавна беше открил. Всъщност беше толкова ентусиазиран, че стана инициатор на тази конференция — оттам и поканата да говоря на нея.
Струва ми се, че медицината във високо развитите страни ще тръгне по верния път, когато такива лекари като д-р Яско надделеят над лекарите, чиито мозъци са промити от системата на университетското образование и са програмирани да служат безпрекословно на интересите на фармацевтичната индустрия. Те са способни само да критикуват, да прилагат двойния сляп метод и да продължават да предписват токсични лекарства, разрушаващи здравето на милиони — и всяка година убиват стотици хиляди хора, които са им гласували доверие.
* * *
Астма
Обезателно ще ви изпратя подробно писмо, а сега искам просто да ви благодаря за метода за лекуване с вода. През последните пет години страдах от астма и опитах много естествени начини да се избавя от нея или поне да получа подобрение. Всеки ден ми се налагаше да използвам инхалатора най-малко два пъти и почти всяка сутрин се събуждах с тежки хрипове в белите дробове. Две седмици изпълнявах вашите препоръки, но същевременно продължавах да пия зелен чай (много обичам кофеина). Нямаше никакви резултати. Миналата седмица отказах чая и симптомите на астмата веднага изчезнаха. Сега инхалаторът ми е нужен само за активни физически упражнения (тренирам джиу джицу), а сутрин се събуждам без хрипове и лекарства не ми трябват. Толкова ме впечатлиха дори тези първи резултати, че качих информацията за лечение с вода на своя сайт. Сигурен съм, че вашата идея има голямо бъдеще.
Благодаря ви от мое име и от името на цялото ми семейство.
Още веднъж благодаря: Я. Б.
* * *
Затлъстяване, диетични напитки
Майка ми ме убеди да ви пиша и да ви разкажа за моите успехи при справяне с наднорменото тегло. Знам, че можех да отслабна много повече, ако следвах строго вашата формула, ако бях намалила обичайната храна и бях започнала да се движа повече. Но дори отказването от 6-8 кутии от „Mountain Dew" (вид безалкохолна напитка в САЩ — б.пр.) дневно направи чудо.
Мина вече почти година, откакто отслабнах с 15 кг и дори не допускам мисълта, че те могат да се върнат. Мога да нося дрехи, които вече не се надявах никога да облека. Освен това почти стигнах размера, който си бях поставила за цел за деня на предстоящата сватба. Дори годеникът ми беше принуден да признае, че изглеждам много по-добре, отколкото преди пет години, когато се запознахме.
Успехът ми се дължи отчасти на това, че строго спазвам правилата: да пия дневно по 30 грама вода на всеки килограм тегло. Където и да ходя — на работа, по магазините или на любимите си 7- часови пътувания с колата — вземам със себе си вода. Вярно, налага се да спирам често, но целта си струва усилието. Понякога навън си позволявам чаша минерална вода или бира, но така или иначе всеки ден пия определеното количество вода.
Интересно е да отбележа, че след като изпия определената норма вода, нямам никакво желание да пия още нещо. Освен това открих, че повече не чувствам жажда и обикновено почти насила се заставям да пия други течности като сок, мляко, бира, минерална вода и други.
С нетърпение очаквам 1 октомври, деня на моята сватба, когато ще се изправя пред олтара и ще изглеждам по-добре, отколкото през последните 15 години. Освен това ще ми бъде приятно да впиша теглото си в новата си шофьорска книжка и за пръв път да не се свивам, за да изглеждам по-слаба, отколкото съм в действителност.
Благодаря ви, че ми помогнахте да отслабна! Д.М.Г.
Забележка: Д.М.Г. от няколко години е омъжена. Тя се грижи за децата си и доколкото зная, повече не е имала никакви проблеми с теглото.
* * *
Астма
Предадохме магнитофонна лента със запис на вашата лекция за астмата на наш приятел, който замина да се лекува в Мексико и опита всички възможни средства срещу тази болест. Обикновено приблизително веднъж месечно влиза в болница, но последните няколко пъти пиеше вода със сол и обострянията завършваха доста бързо. Благодаря ви, че споделихте знанията си за водата.
С искрена признателност: М.П.
* * *
Астма
Огромна благодарност за вашата книга. Страдах от астма почти 40 години и най-сетне изпитах значително облекчение благодарение на това, че започнах да пия повече вода със сол.
Още веднъж; благодаря: С. Е........

http://www.spiralata.net