Житни режими. Правилно отношение.

Животните не страдат от диабет, защото ядат просто, естествено” - казва Учителят.

Нима конят, който стои денонощно на краката си, има разширени вени? Но той не познава нашите напитки, торти, сладоледи, нито използва носа си за комин. (35)

По цял ден тегли каруцата или носи господаря си на гърба. А с какво се храни? С трева!

“Ако знаехме как да употребяваме храната, нямаше да ни трябва друга храна освен житото. Чрез промяна на състоянието си, ще привличаш едни или други елементи от него. Ако ти трябват елементи за ума, ще впрегнеш азота на работа, като мислиш постоянно за духовния свят. Ако ти трябва енергия за чувствата, за сърцето, ще впрегнеш кислорода на работа.” (22)

“Ако човек може да извлече всичката енергия от житото, той би могъл със 100 гр. жито да поддържа живота си цяла седмица. А колко пъти по 100 гр. консумира днес за седмица! И колко малко енергия консумира от храната, която възприема в себе си! (22)

“Хранителността на житото е в люспите му –
точно това, което хората изхвърлят.” (35)

Затова груханото жито е с ок. 75% по-слаб ефект.

“Ходете из нивите, когато житото зрее; вземете няколко стръка, и като ги ядете, разговаряйте с тях, да покажете, че съзнавате жертвата, която житото прави за човека. Колкото по-съзнателно се отнасяте към тази жертва, толкова по-голяма полза извличате.” (52)

Дъвчене

“По начина на ядене съдим за духовното развитие. Ако яде лакомо и бързо, той не е достигнал до стъпалото на истинския човек.” (53) Както дъвчеш, така ще мислиш, чувстваш и постъпваш. (16)

Ако не дъвчете както трябва, ще се натъкнете на големи противоречия.” (53) ”Който бързо яде – рано умира.” (32) “Ако не се дъвче, храната не може да бъде полезна.” (54)

През 30-те г на ХХ век проф. Флетчър се излекувал от куп болести, вкл. подагра, лошо храносмилане, ревматизъм, обриви…(35) Чрез дълго дъвчене на оскъдните хапки Виталий Караваев е “излежал” многогодишна каторга в Сибир и в ураниевите рудници в СССР, където хората измирали за броени месеци.

Как се обяснява това?

Праната се възприема от рецепторите на езика и небцето чрез дъвчене. Езикът е носителят, а небцето представя “небенцето” в микрокосмоса - човек. Затова човек добива енергия веднага след ядене, а не след часове, когато приетите елементи отиват в кръвта.

“Динамичната сила на житото ще ползвате, като дъвчете много. “Като дъвчете… приижда кръв във венците; така и зъбите се хранят и засилват.” (32)

“Млечното жито е много силно укрепително средство. Достатъчно е да се храни човек 10 дни с него, когато зърната са още млечни, недоузрели, за да почувства голяма бодрост и сила” – казва Учителят. (55)

Дава го за диабет, а покълналото жито издига в култ. (35)

“Най-добре е житото да се яде сурово,
но понеже съвременните хора нямат здрави зъби,
то трябва да се вари малко и да се яде, дорде е топло.
Всеки ден трябва да се вари прясно жито.
Вчерашно жито не бива да се яде.” (45)

“Който иска да реформира и организира тялото си, нека първо да се храни с жито, ориз, царевица, а после – с плодове” (56)

Така ще ни стане по-ясно защо Христос е карал учениците си да се хранят с житни класове. (34)

Още в първите предпролетни месеци на 1925 г. Учителят дава житни режими. Ще дам няколко примера.

В беседа “Житното зърно” от 25.01 1925 г. (57):

“Добре е да ядете от време на време само сурово жито.
Ще ви дам следния опит:

Онези, които имат слаб стомах или слаби гърди, нека се подложат на житен режим за 2-3 месеца. През това време не трябва да употребяват никаква друга храна, освен сурово жито, изчистено, измито, без прах.

Този опит нека направят тези, които са нервни, неразположени и които искат да се лекуват. Ако ви се вижда много месец, нека го направят за една седмица.

Накиснете 100 гр. жито в една чаша вода и ще го дъвчете, като го разпределите за сутрин, обед и вечер. Ако ви се допие вода, пийте колкото искате.

Ако бяхте правили този житен режим по-рано, щяхте да имате здрави зъби и нервната ви система щеше да бъде по-урегулирана.
Онези от вас, които имат здрави зъби,
нека направят опита със сурово жито.
На които зъбите са слаби, да го сварят малко, без сол.
Ще дъвчете житото добре, и ако почувствате
нещо дисхармонично у вас, ще спрете опита.
Нека поне няколко ученика направят опита, да видим резултатите, а на останалите ще дам друг опит.
Всеки от вас ще вземе половин кг жито, ще го изчисти и всеки ден през седмицата ще го прехвърля от едната в другата ръка (до 5 минути), като го гледа внимателно.
После ще го сварите наведнъж или до 3 пъти, и ще го изядете бавно, като се разговаряте с него. Накрая ще ми разкажете какви резултати сте добили от опита.
От това упражнение ще научите едно малко добро,
или ще придобиете една малка мисъл.
И при двата опита няма да ядете нищо друго!
Като разглеждате житото и се занимавате с него, ще възприемете нещо от него в ума и сърцето си...

Давам ви тия опити, защото в житото се крият най-мощните и най-благородните сили на живота.”

“Всеки земеделец трябва да пълни крините с ръце и да не ги изравнява с дъска, а да им дава пирамидна форма. Тогава той ще има 10 пъти по-голямо благословение…
Добре е земеделецът да пипа житото с ръце,
да му се радва, за да може да се облагороди.” (57)

“Започнете преди всичко с морала на житото.
Трябва да си съставите ясна представа за него.
Който не почита Житното зърно, не почита душата.
Житното зърно е излязло от Бога тъй, както и ти.
Като минеш край житна нива, спри се и благодари!..
Имаш ли уважение, благоговение и почит към житото, ще можеш да почиташ и всичко около себе си.
Такъв ще бъде новият морал. Иначе ще минавате от един житен клас в друг и ще учите закона на жертвата, докато се освободите от старата философия.
Житното зрънце съдържа потенциална енергия, която в организма на човека се превръща в кинетична.” (36)

“Когато житото на Новия живот се посади в човека, с това ще се подобри и неговия живот.” (49)

“Житото е емблема на търпение. Който иска да бъде търпелив, трябва да яде по 100 гр. сурово, неварено жито, като го разделя на три пъти по 33 грама. Ще го дъвчете дълго време в устата си, докато се сдъвче добре. Два часа след ядене ще пиете гореща вода. Тъй се придобива търпението.” (Беседа от 22.03. 1925 г.) (58)

Следващата 1926 г. Учителят преподава лекция за “Придобиване на търпение”, където дава просто упражнение със житни зрънца: (59)

“Ще ви дам един метод за работа върху търпението. Всеки от вас да вземе по 1000 житни зрънца. Когато проявите нетърпение, започнете да броите зрънцата.
Първо ще преброите до 10. Ако нетърпението ви изчезне, ще спрете и ще сложите 10-те настрана.
Ако нетърпението продължава, ще броите до 100. Ако и тогава сте още нетърпеливи, ще продължавате да броите, докато напълно се успокоите. Ще си отбележите при колко зърна сте възстановили търпението си.
Този опит ще правите в продължение на 10 дни. Броенето ще бъде бавно, спокойно, с пълно съзнание за опита. Колкото повече зрънца сте преброили през тези 10 дни, толкова повече сте работили върху себе си. Като броите зрънцата, проявявайте почит към всяко от тях. Те са живи същества и всяко зрънце ще ви предаде нещо от себе си. Те ще ви заставят да мислите… То е като при приятелите ви…” (59)

“Когато животът стане тежък, аз изяждам по 90 гр. жито на ден: по 30гр. сутрин, обяд и вечер.” (23)

“Ще вземеш 100 гр. жито и ще го разделиш на 3 части:
сутрин – 30 гр., на обед – 30 гр. и вечер – 40 гр.
След всяко ядене ще пиеш по 1-2 чаши гореща вода.
Житото съдържа енергия, която печеният хляб няма.
Затова аз наричам житото “Божествена погача” (60)

“Една сестра се оплака,че очите и се зачервявали. Посъветвах я да се подложи на житен режим: всеки ден да яде по 100 гр. сурово жито. Тя изпълни режима. Десет дни яде сурово жито и червенината на очите й се махна.” (60)

Много възрастни приятели имат проблеми със зъбите при твърдото жито и питат какво да правят. Учителят дава нови инструкции: (48)

“Вечерта да се вари 100 гр. чисто жито за 10 мин. и да се увие с вълнена кърпа, както при подквасване на мляко. Сутринта житото ще се разцъфти и лесно ще може да се дъвче. Разделя се на три части за деня и се дъвче дълго, докато стане на каша в устата.

Възрастните да изяждат и по една ябълка за тонизиране на нервите, по три ореха за усилване и подхранване на мозъка и по една лъжичка мед за регулиране на стомаха. Житото е за сърцето.
Два часа след изяждането му да се пие вода и ако им се гади, да капнат по някоя капка лимон във водата.”

Житната вода (от сварено жито) пречиства кръвта, лекува кръвоносните съдове и още много болести. (35)


Животворен еликсир

“Разцъфването“ на житото, за което говори Учителят, е всъщност покълване. Мисля, че Покълналото жито царува на върха на хранителната пирамида за човека.

Семената са първична храна. Те са материализация на Космичната идея, затова в зародиша се съдържа цялостния модел на атомите, молекулите, клетките и тъканите, които ще представляват бъдещето растение.

В естествена форма зърната са пълни с ензими. Те са съставени от белтъчини, въглехидрати и мазнини, които могат лесно да се усвоят при покълването им.

В зародиша се намира по-голямата част от биологично ценните мазнини с високо съдържание на витамин Е, калий фосфор и магнезий. Изследванията показват, че покълналите зърна акумулират и синтезират космичната енергия и са много по-заредени с прана, белтъчини, калций и магнезий. Под влияние на ензимите в зърното се синтезират аминокиселини, които то не е имало преди. Става рязко активиране на ферментите и разпадане на белтъците, мазнините и въглехидратите, като се образуват лесно усвоими захари, мастни киселини и особено витамини.

Цифрите и диаграмите ликвидират всякакви спорове:

Обикновено зърно - 423 мг% Фосфор, 133 мг% Магнезий, 45 мг% Калций
Покълнало зърно - 1050 мг% Фосфор, 342 мг% Магнезий, 71 мг% Калций
Бял хляб – 86 мг Фосфор, 0,5 мг Магнезий, 14 мг Калций

Диаграма за намаление на скорбялата и увеличение на нерафинирана захар. (65)

Нерафинираната (плодовата) захар се комбинира с елементи, необходими за асимилирането им и е биологично съвместима с всякакви храни.

В кълновете съдържанието на витамин С и В6 се увеличава над 5 пъти, на витамин В1 – 1,5 пъти, на фолиева киселина – 4 пъти, на витамин В2 – 13,5 пъти! Вит.Е се утроява за 4 дни. Играе важна роля при оплождането. Повишава се концентрацията на природни антиоксиданти, антибиотици, стимулатори на растежа. Съдържанието на нерафинираната захар нараства, а скорбялата намалява.61

Съществува мнение, че дългите кълнове вече не са полезни и вкусни, но диаграмите и таблиците не го потвърждават.

С оглед на всичко това е ясно защо житни кълнове се дават на жителите на Крайния север, на геолози, космонавти, спортисти, бременни и деца…

Изброените качества ги правят водещи в списъка на растенията срещу пролетната умора. (61)

Тя се явява поради несъгласуваност на биоритмите при преминаване от минимална обща активност и зимната мъртва храна с недостиг на биологично активни вещества (БАВ) към обратната ситуация. Растителните БАВ активизират обмяната на веществата, повишават резервите за функциониране на системите и диапазона на нервното и ендокринно регулиране и поддържат работоспособност при динамични ситуации.

Затова те се използват като специална енергизираща храна или просто гарнират с тях салатите.

В редица страни е разпространена употребата на накиснати във вода цели зърна от жито, ръж, соя и т.н., приготвени без загряване.

Д-р Йохан Шмид от Швейцария говори за изключително важен стимулатор за жизнената дейност – “Акусон” – витамин от групата “В”, в голямо наличие в пшениченото зърно при неговото прорастване.

След повече от 20 г. експериментални изследвания на стимулиращото въздействие на прораслата пшеница, той я нарича животворен еликсир на живота за:

- координирано развитие на човешкия организъм; контрол и възстановяване на жизнено важни процеси;
- активизиране на обмяната на веществата и стимулиране на нервната система.

Д-р Шмид е постигнал редица удивителни и невероятни резултати. Една-две седмици след приемане на житните зърна е настъпвало явно подобрение, а след това и пълно излекуване.

Едновременно с лечебния ефект е настъпвало възстановяване на координацията на движенията, на цвета и гъстотата на косите, на остротата на зрението, укрепване на зъбите. После се наблюдава пълна невъзприемчивост към простудни заболявания.

Особено атрактивни били случаите, при които медикаментозното лечение на хронични заболявания като туберкулоза, възпаление на белите дробове, язва на стомаха, камъни в различни органи, екземи и др. не е давало добри резултати. След въвеждане в храната на сурова каша от прорасли житни зърна е настъпило рязко подобрение, а после и пълно излекуване.

Д-р Шмид обяви резултатите от лечение на голяма група деца (220 души) с тежки заболявания на дробовете. При приемането им те изглеждали по-големи от възрастта си, изтощени, с редки коси.

Вместо на лечение с медикаменти, децата били подложени на лечение с прорасли пшеничени зърна.

Няколко седмици по-късно те изглеждали прекрасно, с пищни блестящи коси. Прекратил се зъбният кариес, който през следващите 15 г. изобщо не се появил. Получил се и издръжлив имунитет към простудни и инфекциозни заболявания.

“Аз самият започнах да приемам прорасли житни зърна на закуска, когато бях на 54 г. – говори д-р Шмид. – Няколко месеца по-късно моите коси – сиви и редки - станаха еластични и гъсти; възстанови се зрението, което ми позволява да се трудя с пълни сили днес, когато съм вече на 75 години.”

Лечебната доза на д-р Шмид е от 50-100 гр. добре измити зърна, като замърсените и изплавалите се изхвърлят. Водата в съда (порцеланов или глинен) достига до горния слой зърна, без да ги покрива. Съдът се оставя на топло, покрит с тъмна кърпа. След 12-24 ч. зърната прорастват (ок. 1мм) и се промиват отново. Това може да се повтори няколко пъти, докато прораснат добре. После се подсушават с кърпа и се мелят в кафе-машина, но ние знаем, че са по-полезни цели. Покълналите зърна могат да се ядат сурови. Консумират се с всякакви салати, орехи, мед… по вкус.

Хора на умствения труд: научни работници, интелигенти, ученици и студенти…, ще имат голяма полза, ако изяждат по няколко ореха с прибавка по една лъжица житен зародиш. Тази биологична комбинация ще им помогне да устоят на усилено нервно напрежение, което иначе може да ги изтощи.

Ако има на земята панацея, това е покълналото жито.


Мнения на практикуващите

Така битуват различни Житни режими. Изборът на вариант зависи от целта, която си поставяме. Според предназначението им Житните режими са два вида: Профилактични и Лечебни.

Профилактичните режими са за всички (“както горе, така и долу”). Те са сезонни, свързани с два Празника на Природата – Пролетното и Есенното равноденствия.

Целта на “Пролетния” житен режим е да освободи тялото от натрупания през зимата баласт, поради застоял живот и консумиране на “мъртва” храна и да го зареди с “жива” енергия, за да го предпази от т.н. “пролетна умора”. Това очистване става при разсип на Луната (разсипване) в предпролетния месец втори (“женски” месец – последен за “Тъмния период”).

Целта на “Есенния” режим (свързан с древния празник на житото, почти забравен днес) е да зареди “складовете” на организма с кондензирана слънчева енергия. Прави се при растене на Луната около 22.09 (“мъжки” месец – последен за “Светлия период”).

Лечебните режими са индивидуални, по всяко време, казва Учителят, “за лечение или трансформация на тягостно състояние, големи трудности, страдания”. (48)

60-90-те години на ХХв. бяха трудни за практикуващите режима. Трудно се намираше пълноценното негрухано жито, за да може да покълва. Понякога го откривахме по църквите, друг път - при мелниците. Криехме се и отпоствахме на малки групички с Ангелска супа (картофи, магданоз, сол), като пеехме тихо песните. Това ставаше в 3 дни, като постепенно в менюто се включваха препечен хляб, коприва с орехи, моркови...

Сега се разпространяват различни мнения относно начините за провеждане на режима, между които някои без познания, напр. да бъде житото грухано (грух-грух), да не покълва и т.н. Може, но са важни целта и резултата. А той не може да се постигне с изпразнени от енергия и съдържание трупове, каквито са разбитите зърна. За да не бъде описаното тук мнение еднолично, ще цитирам някои авторитетни мнения на свидетели.


Американска брошура за Житния режим (62)

Донесох от Калифорния брошура, издадена в Канада, относно храненето и готвенето (по извадки от беседи). По интересуващия ни въпрос четем:

“През зимата е много добре да се прави режим с покълнало жито. За 10 дни се използва 1 кг. Жито (по 100 гр. на ден). Дневната порция се накисва във вода със стайна температура за три дни. Като видите малко бяло кълнче, тогава може да го ядете много бавно, като всяка хапка се дъвчи 60-70 пъти. Нищо друго не трябва да се яде през тези 10 дни. Топла вода с няколко капки лимонов сок може да се пие по желание.

Този режим е предназначен да освободи тялото от всички полуздрави или болни клетки, както и да снабди организма с витамини и минерали. Режимът трябва да се прави винаги през февруари и трябва да започва заедно с Трета четвърт на Луната. Ако през февруари се паднат два разсипа, прави се при втория разсип. В този случай ще завърши през март.

Докато трае режима, хората трябва да имат възвишени мисли, позитивно отношения, да четат духовни книги, да слушат хубава музика и да се молят. Ако са група, добре е да се молят в определен час.
Ако за някои хора е трудно да изкарат целия режим, те не трябва да се насилват. Необходимо е режимът да се прави в добро душевно състояние и отношение. Някои хора продължават да ходят на работа, а други си вземат 10 дни отпуск.”


Кирил Стоянов (Лъвчето - печатар в издателството).
Много болести Учителят лекуваше с жито, като даваше различни диети и режими.54 Житният режим през февруари е един от тях. Поради работата с книгите, застоялия живот през зимата и липсата на пресни плодове и зеленчуци, много приятели бяха понапълняли. Трябва да си казваме истината, Христо!
“За да не затлъстявате, постете! Храната ви трябва да бъде съвършено чиста и здравословна.” – каза Той. Тогава даде Житния режим през февруари, като лек вариант между пост и хранене, за да се прочисти организмът и да се подготви за пролетните енергии.


“Из писмо от стенографката Елена Андреева до Магдалена Димитрова от 15 февруари, 1973 г.
“Учителят даде задачата за житото в Младежкия клас. Каза да натопим сурово жито във вода, за да омекне, и една седмица да ядем само жито и да пием вода, колкото искаме. След тези 7 дни на жито да бъдем 7 дни на обикновена храна, и отново така три пъти. Доколкото зная, повечето правихме само първата седмица. Понеже ни беше трудно само жито, впоследствие, по съвет на Учителя, прибавяхме плодове и мед… Още тогава Учителят каза, че които нямат здрави зъби, могат да го варят, но тогава на ден да вземат по-голяма доза. Днес много хора варят житото, защото нямат здрави зъби… Други го натопяват два дни по-рано, за да омекне. Тогава след 24 ч трябва да му се смени водата.
Мнозина ядат мед, плодове. Така режимът е по-лек.
Учителят казваше, че човек може да лекува нерви, като яде житото сурово. Казваше също, че може да се лекува туберкулоза, ако изкара 3 месеца само на жито.
Добре е за режима, житото да не е грухано.
Това са правилата, а всеки си избира, което може да направи. Пожелавам ти лек и приятен житен режим!”


Н. Шарова: Когато дойдох във Варна през 1951, се включих към варненските приятели, които го правеха. Времето бе такова, че се налагаше да го правим тайно и индивидуално. Оказа се, че имаме малка разлика в приложението, поради съветите от различни беседи. Тогава питахме тези, които са го прилагали с Учителя:

Елена Андреева. Тя го правеше с покълнало жито. Използваше и мед, орехи и ябълки. Казваше основните правила и различните варианти, като винаги повтаряше, че учението няма догми, че човек трябва да опитва и да избере това, което е най-полезно и приложимо за неговия случай.

Паша Теодорова (стенографка при Учителя) казваше: “Режимът се прави без насилие и по разположение. Организмът на ученика показва това. Затова понякога аз го продължавам след определения срок – тялото блаженства и иска още. Друг път го съкращавам – организмът не се чувства хармонично...
Учителя даде основния тон. Ние правим аранжировка.”
“Това е най-свободното от догми и ритуали учение” – завърши кака Николинка.

Из Записките на Цанка Дойнова (16)
/Сестра на Николай Дойнов и Борис Николов/
(по беседи и лекции)

Житото възпитава чувство на жертвеност, но човек още не знае как да извлича от него хранителни елементи. Може в продължение на месеци да се храни вечер с варено жито. Може да се подслади с мед и орехи, но най-добре е само жито - по 120 гр. на вечер.
През месец февруари, когато почне разсипа на Луната, може да се изкара за 10 дни житен режим с по 100 грама на ден, с малко мед, лимон, орехи и гореща вода. Това е прекрасен начин за пречистване от зимните утайки. Добре е водата (до 1л) да се употребява 15-20 мин преди ядене на житото.

100 гр. покълнало жито е отлично за обновяване на сърцето. Зародишите са извънредно богати на витамини. Покълването става така: 100 гр жито се изчиства и измива, поставя се в съд с вода - да е един пръст над житото. Така стои 24 ч.

После житото отново се изплаква, водата се изцежда, оставя се само една супена лъжица вода. В това положение то се завива добре с вълнено парче (кожух), защото е нужна известна температура. Опитът ще научи човека как да се добере до тази температура.
Ако си спазил това, след 24 ч. житото ще покълни. Изчаква се, докато се появи покълването: появяват се бели връхчета. Тези 100гр. жито се изяждат на три пъти.

За вегетарианците е особено важно и необходимо да спазват този режим. Добре е да се прави 10 дни, да се почива 10 дни, и пак да се продължи. Ако сърцето е слабо, добре е да се поддържа цял месец.


България и Житното зърно
Прадядото на житото (49)

През 1927 г. Учителят бил посетен от един земеделец, който дълго издирвал предците на житото на Балканите. Най-после той намерил в Хасково два класа, които с увереност приел за предци на българското жито… Класът му бил много дълъг, с по 40 зърна, два пъти по-едри от днешните, а също било и по-хранително.

“Зърното на сегашното жито отвътре е бяло – съдържа повече нишесте, а прадядо му има отвътре рогова ципица, която е причина за издръжливостта му. Това жито не се изражда и съдържа два пъти повече хранителни елементи от сегашното. Ако то се посади в добра почва, ще даде зърна, едри като дренки...

Можете ли да намерите своите предци, от които сте произлезли?... “Нищият духом” е кротък и смирен човек. Той казва: “Господи, до сега съм се лутал в живота, … но намерих житното зърно, върху което почива моето щастие.” Казвам: Тази идея струва повече от всичкото богатство и знание на света… Само онзи ще дойде до възкресението, който е придобил основната идея, който е намерил своите предци. Бог ще се всели само в ония житни зрънца, които са в състояние да възприемат слънчевата светлина по новия начин…
Когато житото на новия живот се посади в човека, с това ще се подобри и неговия живот.

Сега, аз желая да се намери още един българин, който да издири предците на самите българи. С намиране предците на житото, решава се и въпроса за храната. Дето са двама-трима ученици…, те ще могат да намерят предците на сегашното жито в себе си.”


Превъплъщението на Житното зърно

На събор през лятото на 1923 г. Учениците на Учителя изнасят доклади от сферата на науката, възпитанието, мистицизма и обществения живот. Учителят обявява, че спис. “Нов живот” е претенциозно и се спира, а ще изникне нещо по-скромно, но с Божествена идея, която сее в душите семена. Така, за Пролетния празник на 1924г., цъфва първото “Житно Зърно”.

В продължение на 20 г., неговите редактори творят
с вдъхновение в пряк контакт със Словото на Вечния.
После идва на власт Диктатурата на робите, а с нея –
и мракобесието спрямо културата и духовността…
Забранено бе консумирането на “Житните Зърна” –
били “лоша храна за промитите съзнания”.
Те бяха изземвани, тъпкани, горени и претопявани.
За щастие – някои оцеляха. Малка част от тях,
заровени дълбоко в българския чернозем,
черпеха енергия, покълваха и чакаха своята пролет…
За оцеляване на една Божествена идея,
не са нужни количества, а качества.
И ето, 72 години след първото “Житно Зърно”,
възродена като безсмъртния Феникс,
земята ни бе бременна и готова пак да ражда.
Тогава жесток вихър – интрига - отнесе труда ни.
Но нейсе, “Божественото се не губи” – каза Учителят.
Днес отново Фениксът показва вечното си битие!
Щастливците чуват Тихия глас и разпознават
истинския Учител от гръмките му сенкоподобия!
Само миг в Аурата Му дава повече от всички книги,
прочетени през цял един празен и скучен живот!
Тогава Житното зърно се превръща в Житен клас!

http://www.beinsadouno.com/

Още...

ОТНОВО ЗА ЖИТНИЯ РЕЖИМ

„Житното зърно е емблема на човешката душа. То представлява велика история в развитието на Природата. Ако вие можехте да разгърнете листата на житното зърно, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно историята на човешката душа. Както житното зърно пада в земята и умира, както то пониква, израства и дава семе, същото става и с човешката душа”.

„Сила и живот”, първа серия. "Ще се намериш посят на Божествената нива. Ще минеш през процеса на житното зърно. Ще намериш процеса на поникването, ще претърпиш зимата, вятъра, студа, додето разбереш Божиите пътища. Не че БОГ има нещо против теб, но то е за твоя полза. Тогава ще се развиваш, иначе ще стоиш в хамбара. Когато БОГ иска да ни даде свобода, то е преминаване от едно състояние в друго. Външните страдания идват, като един процес на съзнанието. Страданията показват, че ние сме на правия път. Щом страдате, бъдете сигурни, че се намирате на правия път.

Но престанеш ли да страдаш на Земята, тогава можеш да се разколебаеш. Сега трябва да изучавате тази дълбока наука за самовъзпитанието. Трябва да се възпитавате. Човек трябва да работи върху себе си, за да стане силен, за да изработи своята свобода, трябва да придобие и знание. А пък за да придобие знание, трябва да има широк поглед, трябва да учи. Аз желая всички да бъдете много трудолюбиви, да учите и да правите постоянно малки опити”.

„Доброто семе”, ИБ 1930-1932г.

Автентична статия за провеждането на житния режим от Учителя през месец февруари, бе публикувана за първи път в брой 1/1995 г. на в-к „Братски живот.

Независимо от това, през изминалите години често се спекулира по този въпрос и се правят много грешки от хората в Братството, най-вече от незнание. Възникнаха и много допълнителни, уточняващи въпроси. Затова сега, отново, бих желал да разкажа по-подробно за това, как точно Учителя е провеждал житния режим. Аз започнах да изпълнявам житния режим през м. февруари 1960 г., в съответствие с указанията, които ми даде нашата ръководителка в Габрово – с. Цанка Екимова – една от най-близките ученички на Учителя. През тези години ми правеше впечатление, че точният начин на провеждането на режима не беше еднакъв във всички братски групи по градове и съществуваха явни разлики в детайлите. Това за мене беше учудващо и необяснимо.

Случи се така, че през м. януари 1968 г. бях изпратен от завода, в който работех, на двумесечна специализация в София. Тогава посетих на Изгрева готвачката на Учителя – с. Йорданка Жекова и u се оплаках, че тази година няма, да мога да проведа житния режим, понеже съм в командировка в София и нямам условия да си приготвя житото. Тогава тя ми предложи да ходя всеки ден при нея, да се храним заедно и така да изкараме житния режим.

Аз u благодарих с голяма радост и така БОГ ми даде възможност „да пия от извора” и да разбера истината за житния режим. Едва сега аз разбрах, защо имаше сред учениците различия при провеждането на режима. Сестра Йорданка ми обясни, че по време на Учителя, този режим през м. февруари са го провеждали само двамата в тайно и Учителя приживе не е искал да го даде на Братството. Тъй като по време на Учителя на Изгрева е съществувала традицията да има общ обяд, а вечер Учителя често са го канили на вечеря от някоя братска група с цел за общуване и разговори о Учителя – тогава е правело впечатление, че за известен период от време през м. февруари, Учителя е отказвал на тези покани и са се хранили само със своята готвачка. Приятелите не са знаели истинската причина за отказа на Учителя, но са приемали това като негово желание за известна почивка и усамотение. Ние можем само да гадаем, каква е истинската причина Учителя да не сподели това упражнение с Братството, но този факт ми обясни на какво се дължат различията за провеждането на режима в различните братски групи.

Фактически този режим не е описан в никоя беседа или пък в разговорите с бр. Боян Боев, а упражненията с жито, дадени в някои беседи са доста различни от провеждането на житния режим през февруари. Затова някои наши приятели, които твърдят, че са чели за този режим в еди коя си беседа, всъщност говорят за други упражнения и задачи, които Учителя е задавал в Школата.

Фактически с. Йорданка Жекова е единствената, която е била запозната с режима. Тя ми сподели, че през 1953 г. Учителя u се явява на сън като видение и u разрешава да даде режима на Братството. Тя обаче беше изключително свенлива, скромна и свита душа и не го беше описала, а ми каза, че го споделя само с тези, които се интересуват, които пък съответно преразказват на другите и така възникнаха неточности и непълноти.

Затруднението идваше от това, че даже най-близките ученици на Учителя, като бр. Боян Боев, бр. Борис Николов, с. Паша Теодорова, с. Мария Тодорова и други фактически не знаеха за съществуването на житния режим.

Затова аз съм изключително благодарен на съдбата за дадената ми възможност да карам режима с готвачката на Учителя и да u задам много въпроси, които да изяснят всички детайли и сега споделям това с всички, за да стане истината достъпна до всеки, който желае да се докосне до нея.

Житният режим ЗАПОЧВА ВИНАГИ през м. февруари (никога през друг месец) 1-3 дни след пълнолуние. Тъй като то всяка година се пада на различни дати, затова и началото на режима не е от една и съща дата и понякога, когато пълнолунието е по в края на месеца, режимът може да продължи и през м. март. Трябва веднага да отбележим, че житният режим през м. февруари няма пряка връзка със зодиакалните знаци и не е задължително да бъде провеждан само в зодиакален знак Водолей, а може и в зодиакален знак Риби.

Когато пълнолунието през м. февруари се падне в крайните дати на месеца (например 27-28 февруари) и тогава ако вземем за начало на режима три дни след пълнолуние би означавало режима да започне през м. март.

Това не би било правилно, защото противоречи на основното правило режимът да започва през месец февруари. В такива крайни случаи се взима пълнолунието в крайните дати на м. януари, като режимът трябва да започне в началото на месец февруари.

Като отчитаме дневната цикличност през седмицата, най-благоприятно (но не задължително) е режимът да започне в сряда, за да се отпости на десетия ден в петък.

Задължително обаче е, отпостването да стане все още на разсип на Луната, т.е. преди датата на новолунието. Така, ако отчитаме всичко горепосочено, най-благоприятно е житният режим през м. февруари 2006 г. да започне на 15.02. (сряда), тъй като пълнолунието е на 13.02.2006 г. Житният режим продължава десет дни.

През м. февруари Природата още „спи” зимен сън и ние трябва да пречистим физически и духовно организма си, за да можем да възприемем праната, която е в изобилие в началото на пролетта. Учителя е избрал м. февруари като най-подходящ период за прочистване на организма. И наистина м. януари е все още много рано, а температурните условия често са много сурови, което би изтощило организма, а м. март е вече късно в условията на умерения пояс.

ПОДГОТОВКА

На първия ден сутринта се казва един път формулата: "Господи, приеми ме в лечебницата на Природата за десет дни".

Всеки ден трябва да се употребяват:

- 100 грама жито (то съдържа всички елементи, необходими за поддържане на живота);
- три ябълки (за сърцето);
- девет ореха (за мозъка);
- мед (за кръвта) и лимон;
- минимум 1,5 литра преварена вода.

Необходимо е плодовете да бъдат най-хубави и здрави, а водата да бъде от някой чист извор, а не от водопровода, защото последната е хлорирана и нечиста. Не се препоръчва и минерална вода, защото тя е по-наситена с някои минерални соли в съответствие с нейния произход.

Идеалният случай би бил да разполагаме с рилска вода и най-вече от чешмичката „Ръцете, които дават”.

ПРИГОТВЯНЕ НА ЖИТОТО

Сто грама жито се измива много добре от вечерта и с лъжица се слага в добре запазващ топлината еднолитров термос. Залива се с вряла вода почти до горе и термосът се затваря добре;за да може житото да няма достъп до въздуха.

На сутринта внимателно се излива от термоса само житената вода и се изпива на гладно, половин-един час преди закуска, като се добавя мед и лимон по вкус. Необходимо е тази житена вода да се задържа малко в устата, като се „дъвче”, а не да се изпива на едри глътки, защото фактически това е изключително силна и концентрирана храна.

Житената вода е също и много силно лекарство, което Учителя дава за лекуване на нерви, като в този случай тя е необходимо да се пие 40 дни.

Така че тези, които искат да се лекуват, биха могли след завършването на житния режим (10 дни) да продължат да пият житената вода.

Горепосочената житена вода има тази лечебна сила само в случая, ако житото е ГРУХАНО. Ако житото е сурово, водата не може да проникне през обвивката на житните зърна и да поеме жизнената им сила.

Искам изрично да подчертая, че Учителя е ползвал през житния режим само грухано жито от сорта бяло жито, а не сурово или покълнало такова.

Това трябва да се има предвид от всички, които искат правилно да проведат житния режим. Употребата на сурово жито - това е друго упражнение, дадено от Учителя в беседа, което обаче не се отнася за житния режим през февруари.

Дневната порция жито се разпределя на три части, като е желателно, след отсипване на съответната част, останалите части да остават в добре затворения термос, което запазва житото в свежо и прясно състояние, докато, ако то се отсипе сутринта и стои на откритото се окислява от въздуха и губи от своята хранителност. При всяко от яденетата се изяжда: съответната част от житото, една ябълка и 3 ореха.

Желателно е около час преди ядене да се изпиват поне по 2 водни чаши преварена вода с мед и лимон.

Практически сутринта тази роля изпълнява житената вода. Ако не се пие достатъчно вода, организмът се обезводнява и житният режим се кара много трудно.

Затова пийте вода, колкото може повече, но само преварена такава и никога студена, непреварена.

Тук искам да споделя, че когато бях с готвачката на Учителя, първоначално аз слагах меда във водата и така го пиех разтворен. Забелязвайки това, тя ми направи забележка: „Учителя не правеше така”.

Но как, запитах аз, нали науката препоръчва медът да се разтвори, а не да се приема концентрирано. Тогава тя ми обясни, че Учителя е взимал с малка чаена лъжичка мед и го е слагал в устата на горното небце. След това е отпивал от водата, в която е капвал по няколко капки лимон. Водата е задържал достатъчно дълго в устата си и я е „дъвкал”. По този начин тя е разтваряла меда в устата и така я е поглъщал. Но защо е правил така, попитах аз? Първоначално и аз не знаех, каза тя, и затова го запитах и той ми обясни, че най-висшите духовни центрове в мозъка на човека се хранят само от веществата, които се приемат чрез устата и че соковете от стомаха са много груби за тях.

Освен това, каза тя, Учителя веднъж ме запита: „Сестра, вие колко пъти дъвчете житото преди да го глътнете?” Аз сконфузено отговорих: „Учителю, нали знаете, аз съм бързичка и така... набързо, набързо”.

„А, не, поклати глава Учителя, трябва да го дъвчете 99 пъти”. Той винаги подчертаваше, че храната трябва да се дъвче продължително и внимателно, за да се хранят духовните центрове и за да бъдем здрави.

Тези, които дъвчат малко и задържат храната малко в устата си, казваше той, не могат наистина да бъдат духовни хора, защото техните духовни центрове гладуват. Преди да изядем ябълката е необходимо да я подържим в ръка, да я разгледаме внимателно, да се свържем с нейната аура, да u се порадваме, да благодарим на дървото, на Слънцето и т.н. При ядене трябва да спазваме даденото ни от Учителя правило:

„Хранете се с Любов и благодарност!” Тук е мястото да споделя един интересен случай, който ми разказа с. Йорданка. На петия ден на обяд, след като си изядохме житото, Учителя каза:

„Рекох, идат” Аз веднага погледнах през прозореца, мислейки, че някой ни идва на гости. Учители се засмя и каза: „Не, рекох, новите kлетки идват”. Житният режим е даден за обновяване клетките на организма и както се вижда това става на петия ден. Именно на това се дължи и тази лекота и хубаво чувство, което ние придобиваме от петия ден нататък и ни става значително по-леко и приятно.

По време на житния режим не се употребява никаква сол, а лимонът да бъде максимум един на ден. Медът е по вкус и няма ограничения. Добре е семките на ябълките да се посадят на подходящо място, като с това, ние ще изразим нашата благодарност за тяхната саможертва.

Нека сега разгледаме един изключително важен аспект на житния режим. За да го илюстрирам, искам да разкажа една много стара история, която някога сподели с мен една възрастна сестра: „Бях много болна и с всеки месец ставах по-зле.

Лекарите не ми помогнаха и само влошаваха положението ми. Накрая реших да се обърна към Учителя за помощ. Споделих с него за болестта си и след като ме изслуша внимателно, Той каза:

„Вие сте болна, защото ядете свински пържоли”. Но, моля ви, Учителю, възразих аз, от 17 години съм вегетарианка и не съм опитвала и хапка месо. „Да, каза Учителя, но аз имам пред вид не физическата храна, а вашите мисли и чувства”.

Този случай много добре показва, че истинското, пълното вегетарианство, както и постът, са наистина такива и ще допринесат полза само ако са в трите свята, т.е. физическия, духовния и Божествения. С други думи ние трябва да спазим закона за абсолютната чистота не само относно физическата храна, но също и да имаме само светли мисли, чисти чувства и добри и благородни постъпки.

Затова е абсолютно необходимо през тези 10 дни да станем СЛЪНЧЕВИ ХОРА и да не допускаме в себе си никакви отрицателни мисли и чувства и съзнателно да правим добри и благородни постъпки.

ОТПОСТВАНЕ

Отпостването се прави на десетия ден на обяд, като към житото и останалата храна се добавя и ангелска супа, подправена с малко сол.

Ангелската супа се приготвя, като се сварят цели, обелени картофи и накрая се добавя магданоз, като може и чер пипер. Няма точен брой картофи, които трябва да се изядат – това е според индивидуалното предпочитание. В дните след житния режим трябва да се внимава да не се преяжда и преминаването към обичайния режим на хранене да се осъществи плавно и постепенно, в хармония с вътрешния усет и чувство за мярка.

Всички отпадъци от храната по време на житния режим като ореховите черупки, обелки и т.н. не бива да се изхвърлят на боклука, а да се събират в найлонов плик и след като свърши постът, отпадъците да се заровят на някое чисто място сред Природата.

Между впрочем, с. Йорданка добави, че по същия начин трябва да се постъпва и охранителните отпадъци от братските вечери, когато се събираме за нашите празници и последните също трябва да се заравят, а не да се хвърлят на боклука.

Смисълът на житния режим е да ни пречисти и извиси физически и духовно, да ни направи НОВИ ХОРА, хора, които сега ще дойдат през новата епоха на Водолея и които Учителя нарече СЛЪНЧЕВИ ДЕВИ.

А да се стремиш да достигнеш тази мярка, този висок идеал, това е прекрасно! Нали?... Записал от сестра Йорданка Жекова брат Жоро – Габрово

http://www.bratstvoto.net/

Още.........

Покълнали зърна против стреса и умората
Автор д-р Златка СТАМАТОВА

На много хора това "меню" им звучи превзето и екзотично, но става дума за нещо много просто и същевременно чудотворно
Покълналите зърна са уникална храна, богата на ценни белтъчини, въглехидрати, мазнини, витамини, минерали и микроелементи. Помагат ни да неутрализираме всекидневния стрес и да подкрепим тялото и ума си.

Най-важната им съставка са "живите" ензими, които се синтезират в процеса на покълването и не се съдържат в сухите зърна и семена. Те се усвояват от нашия организъм едно към едно и директно ни преливат естествена виталност.

Да вземем за пример житните кълнове. В покълналия пшеничен зародиш съдържанието на витамин Е (един от най-силните антиоксиданти) е петдесет пъти повече, отколкото в сухото зърно. Количеството на витамините от групата В-комплекс е четири пъти повече, а изключително ценният за нервната система витамин В6 е почти десет пъти повече, отколкото в непокълналото жито!
Кълновете са изключително богати на микроелементите цинк, желязо, мед, манган, никел, хром, ванадий, молибден, берилий, титан, сребро, кобалт, бор и др. Чрез всекидневната еднообразна храна трудно можем да си ги доставим в необходимите количества. А те участват в образуването на хемоглобина и на всички жизнено важни ензими и хормони, без които обмяната на веществата и въобще нашето съществуване са невъзможни.

Подобен е съставът на останалите покълнали зърна и семена: фасул, леща, грах, просо, слънчоглед, нахут, сусам, соя, люцерна и др.
Всички те се продават в диетичните магазини и големите супермаркети, но за по-евтино можете да си ги приготвите и у дома.

Усури Наръчник

Как да си отгледаме кълнове?
Напълнете със зърна 1/3 от буркан за компот и ги залейте с вода, докато се покрият. Оставете ги една нощ и на другия ден излейте водата. В следващите дни дръжте на стайна температура и изплаквайте зърната с нова вода, така че да не изсъхнат и винаги да са влажни, докато се появят кълнове, годни за консумация. Ако си заредите няколко буркана с различни семена и постоянно ги подновявате, винаги ще имате на трапезата си "живи" витамини, ензими и микроелементи. Можете да ги ядете смесени с мед, добавени в плодови и зеленчукови салати, в супи, в мюсли или по друг начин, според вкуса ви.
Чудесна комбинация например е салата от зеле, моркови, целина, магданоз и соеви кълнове, подправена със зехтин, ябълков оцет и сол.

http://www.usuri-bg.net/

Още...

В общоприетото днешно хранене хлябът служи предимно за насищане. Той е храна, която се приготовлява от зърната на житните растения.

Не трябва да СЕ употребява брашното от днешните мелници, които изхвърлят като трици най-важните и полезни хранителни вещества от зърната. Житните зърна трябва да се употребяват за храна така, както природата ни ги предлага с тяхната висококонцентрирана хранителна сила, дължаща се на съдържащите се в тях захарни вещества, масла, хранителни соли и витамини, които се намират предимно в триците.

Житните зърна трябва да се употребяват така, че от тях да не се изхвърля нищо, нито да се подлагат на нагряване чрез варене и печене, защото теориите на общоприетото учение за храненето, които поддържат становището, че при загряване разлагащото се нишесте става годно да се смила по-добре, се оказаха жалка измама. Вареното и печено нишесте преминава много лесно и в ненапълно преработено състояние в кръвоносната система, като в това състояние то представлява мъчно горим материал и много тежко бреме за дихателните органи. Не може да се изрази чудовищното напрежение, на което е подложен черният дроб при преработката на разложеното, разрушено и уж лесносмилаемо нишесте до употребима кръвна и мускулна маса.

За неправилната обмяна на веществата, до която води консумацията на хляб е говорено доста, а тук ще покажем как се приготвят вкусни житни храни, без да се унищожава хранителната им сила.

Всички житни храни трябва да се дъвчат старателно и добре да се смесват със слюнката, защото чрез нея става превръщането на нишестето в захар.

1. Цели житни зърна за стари хора
Понеже при старите хора отделянето на слюнка не е достатъчно обилно, за да превръща напълно нишестето в захар, зърното, определено за храна на възрастните, трябва да се кисне дотогава, докато се покажат първите бели зародишни листенца. Чрез диастазата, която се получава в зародишните листенца, се извършва превръщането на нишестето в захар, което се използва и при получаването на малца. След като се появят белите кълнове, водата се отлива и се постъпва по гореописания начин. Така става възможно и старите хора със слаб приток на слюнка да смелят целите зърна.

2. Прост житен квакер
Зърна от пшеница, ръж или олющен ечемик се накисват във вода; промиват се няколко пъти, за да се отстранят всички нечистотии, заливат се с хладка вода и се оставят да престоят през нощта или докато станат съвсем меки. Преди да се покажат листенцата на зародиша, омекналите зърна се изваждат и се сушат чрез разстилане на кърпа дотогава, докато не остане нито една капка вода по повърхността на зърното. След това се прекарват през специалната мелачка и се получава мека маса, която се яде с удоволствие, особено ако е смесена с мед, тръстикова захар или с пресни плодове. Омекналите зърна могат да се прекарат и мокри през мелничката, но след това трябва да се изсушат на слънце. Получената маса може да се поднесе във формата на питчици.

3. Зърнена силна храна
Зърнената силна храна може да се получи, като се смесят пресен неопечен житен квакер или домашно смляно грубо брашно с равно количество смлени ядки от черупчести плодове. Такава смес е винаги вкусна, при дъвчене тя възбужда по един особен начин слюнкоотделянето, така че не е никак трудно тази суха храна да се ослюнчи лесно и бързо, дори и ако човек не е свикнал с нея. Опитвайки дори само веднъж пшеничен или овесен квакер с настърган кокосов орех, всеки ще остане удивен от вкуса на комбинацията.

4. Силно ядково брашно /СЯБ/
50 г лимец (капладжа), пшеница, ръж, олющен ечемик или овес, царевица, смлени на грубо брашно. (Обърнете внимание още веднъж върху това, че трябва да се употребява цялото зърно с всичките му обвивки. Полученото брашно не бива да бъде във вид на прах, но по възможност не трябва да съдържа и никакви парчета от зърното.) 50 г настърган кокосов орех, пинии, бадеми, фъстъци и др., настъргани или прекарани през мелачката, се смесват с по-горе посочените зърна и се поднасят в чиния. Лимец – вид твърда пшеница

5. Силно ядково брашно /СЯБ/ от житен квакер
По същия начин може да се използва готовият житен квакер от овес, пшеница или ръж за получаване на гореописаното силно ядково брашно (СЯБ). Тази смес от грубо зърнено брашно или квакер, със смлени ядки от какъвто и да е вид черупчести плодове*, се нарича СЯБ, което значи силно ядково брашно**.

6. СЯБ с плодове
100 г СЯБ се смесват със 100-150 г наситнени ябълки или круши, сливи или череши, мандарини, банани и т. н. Ябълката може така да се нареже и постави, че да представлява цвят. Ако искаме ястието да бъде особено вкусно, можем да го полеем с малко дървено масло или мед.

7. СЯБ с грозде
100 г СЯБ се смесват със 100-150 г грозде, според сезона. Ягодите, немското грозде, къпината, френското грозде, черниците, боровинките, гроздето и пр. дават съблазнителни комбинации. Ако гроздовете са много кисели, подслаждаме с малко мед.

* Под черупчести плодове в овощарството се разбират тези плодове, които имат вместо месеста, черупчеста обвивка. Такива са: орехите, бадемите, лешниците, кестените и пр.

** Вместо черупчести плодове могат да се употребяват семената на следните маслодайни растения: слънчоглед, лен, сусам и мак, които не са споменати в книгата, но са отлична концентрирана храна.

Д-р Дрюс и Валтер Зомер
«КАНОН ВРАЧЕБНОЙ НАУКИ» -Съветите на АВИЦЕНА