Вие сте тук:

Хранене

Човечеството е подложено на глад, невинаги явен - глад за важни естествени хранителни съставки, безусловно необходими на организма за да бъде в състояние на добро здраве.


Човекът е бомбардиран ежедневно от нови "полезни" храни, които дори и специалистите не проверяват. Представят се в рекламите неверни данни от "изследвания". Храните се обработват с консерванти, обезмирисители, ароматизатори, оцветители с цел - привлекателен вид и вкус, дълготрайност. Но всичко това разрушава тяхната животворна стойност и допълнително оказва вреден ефект след консумацията им. Колкото по-дълго една храна не се разваля, толкова по-сигурно е, че не може да поддържа живота.
Хората, които живеят при примитивни условия имат чудесно здраве. Щом "цивилизованият" начин на хранене с преработени и рафинирани храни и захарни изделия навлезе в живота им, още в първото поколение се забелязват дегенеративни изменения. Съвременното общество има безобразно хранене, водещо до промени в зъбите и захапката, скелета, жлезите, хронични заболявания (алергии, астма, диабет, артрит, рак и др.), често боледуване от инфекциозни болести. Лошата диета променя и поведението и интелекта.
Повече от 2/3 от случаите на преждевременна смърт са от неправилно хранене. Днес бялата американка от средната класа, с нейния обичаен начин на хранене с много белтъчини и мазнини, ражда бебета по-болнави от тези на бедните имигранти.
Хранителната индустрия контролира общественото мнение по отношение на здраве и рационално хранене, а рационалното хранене въобще не се изучава в медицинските университети, нито от населението.
Всички научни доказателства за изключително голямата вреда от преработените храни и от различните химикали в тях се укриват. Наемат се учени, които да разбиват в ума ви всякаква връзка между неподходящо хранене и лошо здраве. В САЩ дори е забранено прилагането на диети за болните от рак, защото водят до пълно и трайно излекуване. Даже да се храниш правилно и здравословно се смята за "шарлатания".
Казано е: "Прост начин на живот - възвишено мислене."
Това, че дадено ястие изглежда апетитно и стимулира вкусовите рецептори, не значи че е полезно.
Аргументът "И другите правят така." може да е оправдан за деца от детската градина, но не и за зрял човек, претендиращ за независимост на мисленето и рационалност на преценките.
Чрез хранителните продукти консумираме и скрити добавки на химикали под различна форма, синтетични вещества, трудно доловими със съвременните рутинни медицински тестове. А човешкият организъм има голяма приспособителна способност и не реагира на малките дози, така че разпознаването на увреждането от токсични химични елементи и съединения често е възможно чак когато се натрупат в значително количество. В хранителната промишленост се използват повече от 5000 химически вещества, а в производството на пестициди - 1500. Повече от 6000 химически вещества влизат в състава на различните медикаменти и милиони други се синтезират от индустрията и навлизат в биосферата.
В резултат на синергизъм, на взаимно потенциране на въздействието и най-вече поради дългия латентен период на изява на уврежданията от изкуствено създаваните вещества и продукти, опасността от интоксикация с непредсказуеми последици става все по-голяма с всяка изминала година.
В развитите страни на всички животни се дават в изобилие хормони и антибиотици, които чрез млякото и месото, и чрез хранителните продукти приготвяни от тях, влизат в човешкия организъм. Същото важи и за растенията - пестицидите и съединенията от изкуствените торове попадат в човека.
В САЩ още преди 20 години са давали на животните около 1000 медикамента и хормона. Сега на 100% от птиците, 90% от свинете и телетата, и на 60% от едрия рогат добитък се дават редовно антибиотици в храната. 70% от месото в САЩ е от говеда, угоявани с помощта на хормони. Подобно е положението и в другите държави.
Като сложим в сметката и замърсяването на въздуха и водата + ваксинациите + медикаментите за "лечение" и "профилактика", не е чудно че човечеството става все по-болно и алергиите и свръхчувствителността към различни вещества зачестяват все повече.
д-р Атанас Гълъбов - "Световната конспирация срещу здравето" , 2001г.

Още...

Рецептите на Петър Дънов

"Българинът страда от преяждане. Ако яде по-малко, всичко ще се оправи. Като яде, да стигне до 20 хапки и там да спре.

Който иска да продължи живота си, трябва да се въздържа. От какво? Първо от много ядене. Винаги ще оставаш малко гладен, да не си дояждаш. Така в организма остава известен запас от неизползувана енергия, която го обновява.

Ако преяждаш, ти съкращаваш живота си. Освен това, като яде, човек трябва да бъде доволен от яденето. Значи, доволството продължава живота. Никога да не преяждаш и всякога да ядеш с благодарност и доволство — ето две правила за продължаване на живота.

Който бързо яде, рано умира. Ще дъвчете добре от двете страни на зъбите — отдясно и отляво. Когато си неразположен и болен, не яж. Гневен ли си, не яж, почакай да утихне всичко в теб.

Затова яжте с любов, пийте с любов, приемайте светлината с любов.

Картофите придават само едно качество на човека — правят го доволен, да се задоволява с малко.

Ябълката прцдава следните качества на човешкия организъм: прави го мек, благ, снизходителен към хората. Лицето придобива свежест.

Ако искаш да бъдеш сладък, благ — яж грозде. Изобщо храната, оказва влияние върху характера на човека.

Ако искате да подобрите кръвообращението си, яжте череши. Какво се крие в черешата? В нея се крият дълбоки чувства. В черешата се крие законът на свободата.

Какво дават дренките? Ако сте безхарактерен и отпуснат, като ядете дренки, придобивате устойчивост и издръжливост в характера, Те доставят желязо в кръвта.

Ако детето е малокръвно, давайте му повече круши; ако е убичко по характер, хранете го с ябълки; ако му липсват благородни чувства, хранете го с череши, които едновременно стават регулатор на стомаха.

Дините, дренките, тиквите също регулират стомаха.

Плодовете изобщо развиват благородни чувства. Само че не трябва да се преяжда, да се претоварва стомахът.

Някой казва: имам неврастения! Яж грах!

Друг казва: страдам от ипохондрия. Яж жито!

Казват за някого, че този човек е много сприхав. Дайте му да яде царевица!

Еди-кой си не обича да устоява на своите задължения. Дайте му да яде ръж! В ръжта има нещо идеално, тя расте нависоко. Тя, като влезе у човека, създава висок идеал.

Никога не яж, ако нямаш разположение.

Не яж, ако си гневен. Храната е жива и тия частици, след като влязат в организма с благодарност, те ще го обновят.

Яденето е една велика работа и затова ще седнеш, но не надве-натри да се наядеш, полека, без бързане, малко ще хапнеш, с благодарност, ще спреш на най-сладката хапка; да се усеща една лекота в стомаха.

Когато яде, човек трябва да бъде разположен, да седне пред трапезата тих и спокоен и да яде бавно, да дъвче храната си добре. Това може да продължава 40 минути, ако може и цял час — няма защо да се бърза.

Вие сега какво ли не туряте в стомаха си — че ориз, че боб, че олио, че масло, каквото ви падне. Това е престъпление.

Млечни с растителни храни няма да ядете.

Сега ако ядете нещо с чесън, чак след три часа ще ядете плод или нещо сладко.

Не смесвайте храните. Не яжте различни плодове по едно и също време.

Най-малко по един час трябва да мине, след като сте яли един плод, после друг може спокойно да ядете, но не едновременно.

Ще готвите с чисто, прясно масло. Семето на слънчогледа трябва да се мели най-много един месец преди употребление, да не се образуват в него утайки, които биха разстроили стомаха.

“Книга на здравето”

“Сега, в България въобще, три пъти ядат на ден: сутрин, на обед и вечер.

Правилото при яденето е: никога не яж, ако нямаш разположение.

Правилото ще го туриш само при случая: като станеш сутрин и усещаш глад, нахрани се, ако не, не яж. На обяд, ако усещаш глад, нахрани се, ако не, не яж, и вечер също.

Ще ядеш, ако имаш разположение, не само разположение на апетита, а да усещаш удоволствие при яденето.

Първото нещо: ученикът няма право да се гневи на трапезата.

Забранено е в природата при ядене да се гневим. На човека абсолютно е забранено при ядене да се гневи. Туй го запишете! За обикновените хора, може да се гневят, колкото искат.”

"Трите методи на природата", 2.III.1922

“Казвам: „Яж добре. Като седнеш, яж добре, музикално яж, да ти е приятно. Не мисли за нищо друго, благодари за яденето, че имаш добър хляб.

Виж хубавото, кое е в хляба, да ти предаде доброто.

Като ядеш круши, сливи, виж доброто, което е в тях. В ябълките, в хляба виж кое е доброто.

Кажи си: както е сладка ябълката, и аз да бъда като нея сладък. Както е сладък хлябът, и аз да бъда така сладък.

Като пиеш вода, бъди добър като водата. Туй, което влиза в тебе, бъди като него, не търси нещо отвън.“

Казва ми: „Лесна работа.“ Никакви книги не трябват. Всичкото зло седи там, че житото, като се пипа от лошите хора, като мине през десет ръце, които са лоши, туй зло минава и в житото. Зависи през какви ръце минава хлябът.

Всичките храни, които ядем, масло, кашкавал, сирене, през двайсет ръце са минали и всеки е вложил нещо, и разваля се сиренето, кашкавалът, маслото. Не че самото сирене, кашкавал са лоши, но онова, което хората са вложили вътре.”

"Новата идея", 7 март 1943

http://www.beinsadouno.com

ПЪРВАТА ОТ ЧЕТИРИТЕ СТЪПКИ НАЗАД

За да се върнем към естественото хранене, към което природата-майка ни е приспособила за милиони години, следва да направим четири стъпки назад. И за успеха на това начинание е много важно, в какъв именно ред.

Първа стъпка – да не смесваме храната както ни падне. Ако не се отстрани произволното смесване на храната при ядене, вие както преди ще преяждате, както това правят болшинството „нормално хранещи се” хора, колкото и да са ви уговаряли да ставане от масата с леко чувство на глад.

Ще назовем за яснота веднага и останалите три стъпки, за които ще бъде разказано по-надолу.

Втора стъпка – да се изключат от менюто продуктите, несвойствени на природата на човека. Но защо да не се започне именно с това?

Дори и само за това, че най-убедителните резултати за начинаещия /и още съмняващия се в себе си/ натурист дава първата стъпка. И понякога само тази първа стъпка дава такава допълнителна доза здраве и добро самочувствие, че да се върви по натам ни изглежда вече дори ненужно.

Трета стъпка – храната да се готви без огън. Тази стъпка логически трябва да бъде трета, защото изключвайки чуждата за нас храна, ние вече без труд разбираме, че оставащите продукти са много по-вкусни и по-полезни в суров вид.

Четвърта и последна стъпка – тя идва често от само себе си, това е отстраняването на стимулиращата храна. Обичайната храна на съвременния човек съдържа различни стимулатори, повечето от които отпадат сами. И все пак тази четвърта степен е необходима, тъй като в същото време тя означава и шлифовка, и индивидуализация на вашето лично меню, приспособяването му към потребностите на вашия неповторим организъм.

По повод съчетаването на различните хранителни продукти има различни мнения, в това число и в натуропатичната литература. На кого да вярваме? По-добре на този, който е по-строг.

Не трябва да забравяме, че лекаря-натуропат, който е по-снизходителен в своите изисквания, има повече пациенти от строгия, а това означава, че и доходът му е по-висок...

Още в началото на века нашият руски ентусиаст в суровоядството Александър Николаевич Занковский е отбелязал в своята книга „Лекуване чрез сурова диета” /„Лечение сырой диетой” (М 1914 г.)/, въз основа на личния си опит, че „смесената храна” се смила по-трудно и образува газове, което сочи за частично разлагане на храната в червата, а храната състояща се само от един продукт на едно ядене, и се преработва по-добре, и не води до преяждане.

В нашумялата популярна книга на академик А.А.Микулин „Активно дълголетие” нашите читатели за първи път прочетоха за Института по разделно хранене на доктор Замхау, подмладявайки по този начин дори старци, „които след лечението започваха да бягат и да играят тенис. Лицата им ставаха младолики”.

Съвременното разбиране за съвместимостта на различните продукти при хранене дава американският учен натуропат Хърбърт Шелтън, бившият признат за главен натуропат в целия свят. Неговите препоръки накратко се свеждат до следното:

Съществуват два варианта на приемане на храна – или плодова храна или зеленчукова. В първия случай правилата са пределно прости: на масата си вие имате плодове, които ядете до известно засищане. Не трябва да се смесват кисели със сладки плодове, т.е. вие ядете или кисели плодове или сладки. А ако ви се иска или се налага да употребявате и кисели и сладки, то се препоръчва да направите 20-минутна пауза след употребата на едните, преди да ядете другите.

Що се отнася до приема на зеленчуци – трябва да се знае, че със зарзавата и зеленчуците, които не съдържат нишесте могат да се комбинират или въглехидратни продукти – орехи, маслодайни семена, бобови /а така също и извара, риба, месо, яйца – ако ги употребявате/ или нишестени.

А тиквата и такива зеленчуци като зеления граф и корен от пащърнак, съдържащи повече нишесте, е по-добре да се комбинират с нишестени продукти – картофи, зърнени, ако въобще искате да ги употребявате. От моркови, цвекло и кисели ябълки натуристите правят прекрасен по вкусови качества сок, чаша и половина – две пресно приготвен сок, изпит, без да се бърза – това спокойно може да представлява закуската на натуриста. Разбира се, това е една от възможните комбинации.

В съответствие с принципите на Шелтън може да се употребява мед като отделено хранене – във вид на топло питие /медът се разтваря във вода – супена лъжица на една чаша, към тази напитка може да се добави чаена лъжичка цветен прашец и това също може да бъде достатъчно за закуска/.

Ако вие употребявате мляко, то също трябва да представлява отделен прием на храна, другите продукти не се смесват с него. В същност, това е най-естественото: и животните и човека в началото на своя живот пият само мляко, без да прибавят към него гевреци. Шелтън препоръчва пъпешът също да се употребява отделно.

Колкото и да е учудващо, налага се да се защитават принципите на правилното съчетание на продуктите не само пред „ортодоксалните” диетолози, които се отнасят скептично към това учение, но и пред натуропати, които уви, не споделят масово принципите на Шелтън. Понякога те се изказват толкова категорично като Кенет Джефри, автор на няколко прекрасни книги по естествено хранене и дозирано „гладуване за здраве”:

„Няма дори и сянка от научни данни, които биха могли да докажат, че тези така наречени вредни комбинации от храна някога са причинили на някого някаква вреда”. Той счита за недоказани съвременните теории за комбинирането на храната.

„Невъзможността за разделяне на нишестето, белтъчините и киселините става съвършено очевидно, ако се отчете, че всички видове храна съдържат известни количества белтъчини, нишесте и киселини. Природата вече ги е обединила и комбинирала. Тези, които твърдят, че има разлика между елементите, които е смесила природата и тези, които човек смесва в своята уста, сами носят отговорността за доказването на своите твърдения”.

Разбира се, това не е така. Опирайки се на работите на академик И.Павлов, Шелтън убедително доказва, че белтъчините в най-добрия случай се смилат в кисела среда, нишестената храна – в алкална и доколкото тези среди се неутрализират една друга, не е възможно да се създаде такава обстановка в стомаха, че едновременно добре да се смилат и едните и другите елементи на храната.

Има разлика в храносмилането на естественото /сурово/ нишесте и денатурираното, вареното. Природата е съединила суровите продукти, а след сготвянето им картината е друга. Опитът показва, че е по-добре да се консумират белтъчини и нишесте по различно време.

Освен това Шелтън отменя „десерта”: ако основната храна, трябва да се задържи в стомаха за известно време, то сладкишите трябва да преминат транзит, но основната храна пречи и задържайки се там захарта скита, превръщайки се в спирт и оцет и дразни стените на стомаха. Това може да предизвика лъжлив апетит, преяждане, а в перспектива и хроничен гастрит.

http://www.surovo.hit.bg

Още...

КУЛИНАРИЯТА Е БАВНА СМЪРТ

Да, именно така може да се нарече кодексът от правила, по който съвременният цивилизован човек готви своята храна.

Да помислим, може ли да бъде здрав и да работи без сривове организъм, който постоянно, от ден на ден не получава достатъчно количества витамини и химически елементи, абсолютно необходими за неговата нормална дейност? Разбира се, едва ли. Постоянният дефицит, като добавка, похабява организма, създавайки почва за остри и хронични болести, алкохолизъм и наркомании.

Много ли са тези хора, които живеят в условия на дефицит на витамини и микроелементи? Да, това е практически цялото население на развитите страни, напълно благополучни и хранещи се така научно и така забележително, че другите по-малко благополучни страни им завиждат и се стараят да достигнат техния стандарт. И храненето има свой стандарт на “престижния потребител”, който въобще не съвпада със здравословното хранене...

Съвсем не отдавна френски учени извършиха много ценна, от гледна точна на натуристите, работа: те заложили в паметта на компютър различни данни за химическия състав на употребяваните от французите основни хранителни продукти, ястия и кулинарни изделия. Машината “знаела” предписаните от науката норми за белтъчините и мазнините, въглехидратите /захари и нишесте/, витамините, минералните соли /макро- и микроелементи/. Заповядали й да определи какво и в какви количества трябва да употребяват французите в храната си, ако те искат не само да се наслаждават на своята френска кухня, а да се хранят научно, обезпечавайки си здраве. Изходната цифра на калоричността в единия вариант била 2500 калории, препоръчана на средния французин, а в другия – 2000 калории /предписана от науката на възрастни хора/. В първия случай колкото и да се старала умната машина, нито едно от съставените от нея менюта не покривало потребността на човека от витамини и микроелементи повече от 80 %, а във втория случай – само 50...

Не трябва да се мисли, че само френската кухня е толкова лоша. По-добре да помислим до колко са обезпечени микроелементите и витамините за онези хора, които нямат толкова широк избор от хранителни продукти. Какво здраве искаме да имаме ние, ако за населението на нашата страна се произвеждат все по-голям брой рафинирани продукти за хранене, съдържащи понижено количество витамини, като при това в тях почти няма влакнести вещества /неусвоими полизахариди/, които по-рано пренебрежително ги наричаха в науката “баластни вещества”. За сега няма особено голям успех дори пропагандата да се употребява хляб от тъмни сортове, съдържащи известни количества от тези хранителни влакна /трици/.

В един действащ учебник за медицинските вузове се препоръчва за възрастен човек 25 гр хранителни влакна – това ежедневно количество като че ли е достатъчно за здравето. Но на изследователите вече им е ясно, че това количество трябва да се увеличи три пъти. По данни на Института по проктология към Министерството на здравеопазването на РСФСР около 40 % от възрастното трудоспособно население на страната страда от запек, поради ниското съдържание на целулоза в храната и вследствие на това боледува от дивертикули, полипоз и карценом /рак/ на дебелото черво, а така също от херния на хранопроводния отвор, диафрагмата и хемороиди. Но това не е всичко: недостигът на влакна в храната способства за атеросклероза, диабет и жлъчно-каменна болест.

Постойте няколко минути в аптеката и послушайте за какво питат най-често. Това ще бъде кора от зърнастец и други слабителни. Пускането и продажбата за населението на пшенични трици като хранителни добавки едва сега започва. Нужно е да се уточнят хигиенните изисквания към тях и да се научи населението правилно да ги употребява. Науката за храненето счита за важно дело да се осъществи Общосъюзна комплексна програма по витаминизация на продуктите. Добавянето на изкуствени витамини в полуфабрикатите и в готовите продукти трябва в известна степен да подобри положението, а значи и народното здраве. Но разумно ли е отначало да се отказваме от естествената храна, в която има всички необходими елементи, а след това да се опитваме да поправим грешката?

И така, присъдата на науката за съвременното хранене на цивилизования човек се свежда до три пункта:

в тази храна не достигат витамини, минерални елементи /или соли/ и хранителни влакна /наричани още целулоза/. Натуристите са избрали за себе си най-простото решение на въпроса: без да дочакат претворяването в живота на препоръките на науката в областта на витаминизацията на хранителните продукти, те са се върнали към естествената храна, в основата на която са суровите салати и въпросът с дефицита на тези три елемента на храненето отпада от само себе си: в суровата растителна храна се съдържат в изобилие онези вещества, които катастрофално не достигат в храната на съвременния цивилизован човек.

Но ние ядем това, което предлагат наложилите се от векове традиции, селското стопанство и хранителната индустрия. Докато не почувстваме, че тук нещо трябва да се промени. Натуропатите /или както те още наричат себе си “натурални хигиенисти”/ смятат, че съветите, дадени на публиката в областта на храненето от страниците на пресата, по радиото, имат за цел само да продадат стоката.

“Тази вредна пропаганда заставя народа да върви на сляпо, както преди и да приготвя храната си за удовлетворяване на вкусовите усещания. За това ние считаме тези съвети, давани на народа, фактически за престъпни” – казва американския натуропат Х.Шелтон в своята книга “Ортотрофия”.

Вегетарианците, сред които има и полусуровоядци и суровоядци, въобще не потвърждават основните принципи на “ортодоксалната” световна наука за храненето, дори напротив. А какво да прави науката под натиска на “неудобните факти”? Опитва се да защитава своите стари позиции! Например, един от сътрудниците на Института по хранене към АМН СССР, доктор на медицинските науки, привеждайки във вестникарска статия статистически данни за възрастни вегетарианци в САЩ, сред които само два процента са хипертоници /като в същото време между хранещите се със смесена храна от същата възраст процентът е 26!/ в края на статията все пак се опитва да наплаши своите читатели относно вегетарианството, умишлено представяйки го като някаква стандартна диета, лишена от варианти, за разлика от “научната” диета, която, казва, може да бъде индивидуализирана, приспособена към вашия, драги читателю, неповторим организъм.

“Не рядко хората не умуват, просто подражават на този или онзи дълголетник. Например, прибягват към вегетарианство, позовавайки се на опита на Лев Толстой и на други известни хора. Трябва все пак да се има предвид, че дълголетието може да е било резултат от случайно и удачно съвпадение на индивидуалните особености на организма и избрания от този човек вид на хранене”.

Това означава едно: струва ли си, да се рискува? Но нима не е известно, че още при преброяването от 1970 г. само в САЩ е имало почти три милиона вегетарианци? Три милиона “удачни съвпадения”? Ето за тях със статистически данни в ръце си струва да се говори, оставяйки в покой Лев Толстой и Бърнард Шоу.

http://www.surovo.hit.bg/

 

Последна промяна ( Събота, 24 Декември 2011 00:40 )