ДАЙТЕ ПРЕДИМСТВО НА МОНОТЕРАПИЯТА С ПАРАЦЕТАМОЛ

_{Разговор с д-р Пиер Фуко, шеф на детското отделение на болничния комплекс във Версай, Франция}

Какво трябва да е поведението ни при симптоматичното лечение на детските температурни състояния. ? В днешно време сме свидетели на едно преосмислянена целите на лечението на тези състояния. В огромния брой случаи, високата температура (която е един симптом) идва в резултат на банална инфекция, много по-рядко катопроява само на възпалителен процес и изключително рядко – при неврологични заболявания.
От дълго време, та и до наши дни, лечителите на температурните състояния са амбицирани в постигането на три цели : първо – да попречат да серазвие малигнена хипертермия; второ – да бъдат избегнати гърчове и на последномясто – да се подобри комфорта на детето. Натрупаните през последното десетилетиеданни, допринасят за постепенната еволюция в мисленето. Относно малигнената хепиртермия,оказва се че тя е изключително рядко срещана при децата. Например, през горещотолято на 2003 г. 30% от смъртните случаи се дължаха на тежка хипертермия ( топлинниудари), но нито един от тези случаи не бе във възрастовата група 0 – 15 години.По отношение на гърчовете, там има ясно изразено семейно предразположение - при95% от кърмачетата не се наблюдават гърчове.
Резултатите от две големи проучвания показват, че не е имало по-често гърчове при децата, получаващи антипиретик , спрямо контролна група деца, получили плацебо.
Следователно, днес се концентрираме върху третия фактор – борбатаза комфорта на детето, което не е никак маловажно.

Какво трябва да се предприеме за да се осигури този комфорт?

Трябва да се комбинират физикалните методи с един от трите антипиретика, използвани за лечение на деца: аспирин, парацетамол и ибупрофен.По отношение на физикалните методи, хладките бани ( два градуса по-малко от температурата на детето) все още се използват много често, а има скромен и бързопреходен ефектвърху температурния статус на детето. От друга страна тя може да задълбочи дискомфорта на детето (то често плаче и трепери). С две думи: ефикасността й е под въпрос.
Детето не бива да се завива с прекалено много завивки. Трябва често да му се дават течности, въздухът в стаята да се овлажнява, дори да се използва малък вентилатор (въпреки че за ползата от последните два уреда липсватдоказателства в “сериозната” наука).
Трите, споменати по-горе медикамента са доказано ефикасни ис добра поносимост. Употребата на аспирина претърпя доста неочакван спад, поради описаните редки, но тежки инциденти, свързани с т.н. остра енцефалопатия или синдром на Рей, както и заради по-многобройните странични ефекти – имуно-алиргичниреакции и кървене от храносмилателния тракт.Освен това, аспиринът трябва да се избягва при подозрения за вирусна инфекция.
Ибупрофенът се радва на все по-широко приложение. Включително и за това, че има малко по-бърз антипиретичен ефект от парацетамола. Не си заслужавада се взираме в някои критики, появили се напоследък по негов адрес, след катов аптеките се продават милиони дози от медикамента . В същност, страничните муефекти са много редки. Приложението му може да доведе до бъбречна недостатъчност.По тази причина, би било много разумно писмено да се препоръча да се избягваибупрофен при диарии или повръщания. Медикаментът трябва да се избягва и при Варицела, поради опасност от допълнителни инфекции.
Колкото да парацетамола, неговото предимство е че дава по-малкостранични ефекти.
Тези препарати трябва ли да се редуват или да се комбинират?
Не. Препоръчваме монотерапия. В стремежа си да смъкнат бързо температурата под предполагаемите стойности за възникване на гърчове, многоколеги комбинират или предписват редуващи се антипиретици. Няма никакви научни доказателства за полезността на такова поведение. Напротив, такава практика трябвада се избягва. Особено, когато вече е имало някакъв инцидент на непоносимости не е възможно да се определи медикамента “виновник”. Не е разумно да се поемариска от кумулация на нежеланите ефекти. Нали казахме, че сега всичко се свеждадо комфорта на детето!

Значи, монотерапия. Но с кой медикамент?
Групата по обща педиатрия препоръчва да се даде предимствона парацетамола и детето да се лекува с него през равни интервали от време впървите 24 часа от възникването на температурното състояние. След този периодсе действа съгласно обстоятелствата , динамиката на температурата и общото състояниена детето. Не е необходимо да се дават медикаменти на дете с 39° C , което се храни с апетит и си играе.
При каква температура, тогава, се започва медикаментознолечение?
Не бива да избързваме с парацетамола при 37,6° C,но от 38,5° C вече може да си зададем въпроса дали не е удачно да помислим за антипиретик. Отговорът дава степента на дискомфорт при детето.
Трябва да дадем отпор на термофобията. Днес, все повече родители пристигат по всяко време на денонощието в спешните отделения по повод детски температурни състояния с давност от два-три часа.

Източник : LE MONDE | 02.11.04

Автор: Групата по Обща педиатрия към Френското педиатрично дружество