Вие сте тук:

Начало Други Статии Грешки при храненето

Грешки при храненето

Цивилизованият човек допуска няколко съществени грешки при храненето. Той яде доста бързо, сменя гореща  със студена храна, консумира големи количества богата и сложно приготвена храна, която обаче е с недостатъчни качества. Първоначално трябва да се отстранят първите три грешки. В противен случай отпадат всички предимства на правилното йогийско хранене.

Не смесвайте никога в едно ядене
Не яжте никога до насита
Дъвкането на храната се смята за най-важно в храненето на йогите. Те препоръчват всяка хапка да се сдъвква 40 пъти. Тя трябва да стане на каша в устата. Важно е хапката да бъде достатъчно раздробена и овлажнена със слюнка. При добро дъвкане храната постъпва в стомаха добре стрита, а това yлеснява в значителна степен неговата работа. Оставете слюнката да действа върху храната, като концентрирате цялото си внимание (ако е възможно, затворете очите) върху акта на храненето, върху промените на вкуса и щеоткриете действителната сладост на храната.

Запомнете, че един от начините за намаляване на свръх теглото е преминаването към рационално дъвкане на храната. Но не смятайте, че е лесно да ликвидирате такъв вкоренен навик, какъвто е бързото ядене. Колко родители грешат, когато настояват децата да ядат бързо, обещавайки награда за първото, което ще изпразни чинията си, и заплашвайки последното с лишаване от десерт! Трябва да се научите да дъвчете дори течните храни - супи, мляко и др., включително и водата. Йогите казват: "Трябва да се пият твърдите храни и да се дъвчат течните!"

Системата Йога ни съветва да ядем само тогава, когато сме наистина гладни. Нуждата от храна, която се изразява с усещането на глад, трябва да се задоволи чрез ядене. Утоляването на глада се придружава с чувство на задоволство. За съжаление, след като човек е опознал това удоволствие, той го е превърнал в самоцел, смятайки храната за средство за доставяне на удоволствие. Модерният човек не е в състояние да оцени истинското удоволствие от утоляването на глада и търси всички възможни начини, за да продължи удоволствието от яденето (дори тогава, когато тялото му не се нуждае вече от храна). Голяма част от хората днес ядат много повече, отколкото е необходимо. Освен това те се хранят по възможно най-нерационалния начин, консумирайки неколкократно преработени, кисели, люти, горчиви, горещи или студени храни. Хората са свикнали с тази "възбуждаща" (раджастична) храна до такава степен, че не могат да забележат как отиват против природата и своето здраве. Ако сравним нашата храна с тази на хората, живеещи при естествени условия, или с храната на децата и на животните, ще забележим огромната разлика между естествения начин на хранене и нашия. Малкото дете яде само когато е гладно. Човекът, който живее близо до природата, се храни с проста храна, сурови плодове и зеленчуци. Животното не яде, когато е сито, а дори изгладняло, отказва понякога - ако му дадете горещо мляко, ще изчака да изстине, ако млякото е замръзнало, ще почака да се стопли.

Йогите учат да се яде природосъобразно. Тъй като съвременният човек греши повече с преяждане, отколкото с недояждане, препоръчително е да бъдете умерени в яденето, като употребявате по-проста храна. Умереното хранене се е смятало от всички философски и хигиенни школи за важен фактор за здрав и дълголетен живот. Относно количеството на храната, която трябва да се консумира, абсолютни правила не съществуват. Енергетичната стойност на ежедневната хранителна дажба се контролира според възрастта, теглото, пола, трудовата дейност и начина на живот, както и според климатичните условия. Необходимото количество храна за всеки човек е различно. Така например при еднакво тегло младият организъм се нуждае от повече храна, отколкото този, който е достигнал зрялата си възраст; при еднаква възраст енергетичните потребности варират в зависимост от теглото (което, ако е над нормата, трябва да се коригира); при еднакви възраст и тегло по-усилената физическа дейност на открито изисква по-калорична храна в сравнение с работата в затворена канцелария; през зимата организмът има нужда от повече храна, отколкото през лятото и т. н.

По-важен елемент от количеството е качеството на храната. Според препоръките на йогите тя трябва да бъде естествена, здрава и разнообразна (80 % суровоядна). Ето някои важни неща, с които трябва да се съобразявате при храненето:

1. Консумирайте пълноценен вместо бял хляб. Много по-качествен от белия е хлябът, приготвен от пълнозърнесто брашно от пшеница, ръж, овес, ечемик. Ако не може да намерите такъв хляб (например "Грахам") по магазините, пригответе го сами - като чист пшеничен или смесен хляб от пшеница, овес, ечемик, ръж, царевица (в определени пропорции), като за втасването използувате домашно приготвена мая. Скоро този хляб ще ви стане толкова приятен, че пред него белият ще изглежда съвсем безвкусен. Понякога ще предпочитате да ядете само пълноценен хляб без нищо друго. Този хляб изисква усилено дъвкане, което го прави още по-полезен.

2. Не използувайте бяла (индустриална) захар. Заменете обикновената захар с нерафшшрана "кафява" захар (или минала само през едно рафиниране). Тази захар има благотворно влияние при стомашни заболявания. Според йогите употребата на кафява захар възпрепятства побеляването на косата. Ако имате възможност, заместете бялата захар с мед. Той съдържа повече от 70 необходими вещества, лесно усвоими от организма. Медът трябва да се дозира внимателно. Ако е гъст, необходимо е преди консумиране да се смеси с растително масло, смлени бадеми, варено жито, прясно сирене и пр.

3. Използувайте морска сол вместо рафинирана. Заместете готварската сол с морска. В супите и другите ястия никой не ще открие разликата. По възможност избягвайте честата употреба на сол.

4. Предпочитайте растителните масла пред животинските. По принцип намалете консумирането на мазнини. Ограничете твърдите растителни и животински мазнини (маргарин, кокосово масло, краве масло, свинска мас, мазно сирене и мляко и др.). Употребявайте нерафинирано (след първото студено обработване) слънчогледово масло, масло от соя, фъстъци, кълновете на житото и царевицата. Консумирайте маслинено масло. Зехтинът има подчертано благотворно влияние върху черния дроб. Може да използувате зехтин в салатите. Когато готвите супа от зеленчуци, може да я направите по-вкусна, като й поставите една лъжичка зехтин. При констипация направете следното: сипете в чаша малко портокалов сок, една лъжичка зехтин и отново портокалов сок. Той "поглъща" дъха на зехтина и сместа не е неприятна за пиене. Тези, които понасят зехтина, могат да пият по една супена лъжица всяка сутрин на празен стомах. Това помага (освен при констипация) при язва на стомаха.

5. Премахнете запържените ястия. Дори на здравите хора тези ястия обикновено причиняват неприятни киселини в стомаха.

6. Яжте по-малко картофи и повече ориз. Препоръчително е да консумирате картофи не по-често от 1-2 пъти в седмицата. През останалите дни е добре картофите да се заместят с пълноценен (неолющен) ориз. Той има висока хранителна стойност и заслужава да заеме първостепенно място в хранителния ви режим. Добре е винаги да варите картофите необелени. Печените картофи може да ядете заедно с кората, така са по-полезни.

7. Яжте пшеница - варена и покълнала. Тя има високи хранителни качества и заема важно място в хранителния режим на йогите. След сваряването може да подсладите пшеницата с малко мед, да прибавите масло и смлени орехи, фъстъци или бадеми. Покълналата пшеница се приготвя по следния начин: измива се добре определено количество и се накисва в съд с вода (може да се постави и в широк плитък съд - тава) в продължение на 18 ч. След това водата се излива и съдът с пшеницата се покрива с мокра кърпа, за да се поддържа необходимата за покълването влага. Така пшеницата престоява още 16-18 ч, докато се появят кълнове. През това време се следи кърпата да бъде винаги мокра. При дъвкане на покълналото жито в устата се образува млечна каша. По желание към пшеницата може да се прибавят мед и счукани ядки. Смесването с мед трябва да става непосредствено преди консумацията (оставена с мед, покълналата пшеница се втвърдява и е невъзможно да се яде). Покълналата пшеница има по-голяма хранителна стойност от варената и суровата поради образуването на някои ценни вещества в резултат на покълването.

8. Предпочитайте "местните" плодове. Плодовете на родна та страна са в биологическо равновесие с нашия организъм. Разбира се, не трябва да се отказвате от южните плодове, но ограничете тяхната консумация. Ако все пак имате слабост към тях, предпочитайте портокалите и мандарините пред бананите. Яжте също орехи, бадеми, лешници, фъстъци, кестени. Ябълката е един от най-хубавите плодове у нас. Яденето на ябълки на гладен стомах с продължително дъвкане регулира храносмилането и поддържа здравето на зъбите и венците.

9. Избягвайте консервираните плодове и зеленчуци. Употребявайте вместо тях замразени и сушени плодове и зеленчуци. Предпочитайте натуралните плодови и зеленчукови сокове пред консервираните и газираните. Соковете се усвояват много бързо, като храносмилателната система изразходва минимална енергия. Пресните плодови сокове действат очистващо на човешкия организъм (плодовете трябва да бъдат узрели). Разнообразието на плодовете осигурява всички необходими хранителни вещества. Зеленчуковите сокове също са много полезни. Пресни сокове може да си приготвите според сезона с помощта на сокоизстисквачка от всички плодове и зеленчуци. Суровите сокове може да се прибавят към всяка храна. Това е особено необходимо при смесено (невегетарианско) хранене.

10. Не яжте никога до насита. След нахранване трябва да са пълни приблизително две трети от обема на стомаха. Това на практика означава, че е необходимо да напускате масата, малко преди да почувствате засищане.

11. Не пийте никога вода през време на ядене. Повечето от нашите храни съдържат достатъчно вода за работата на храносмилателната система. Поетите в повече течности само пречат на тази работа, като разреждат стомашните сокове. Това се отнася особено за онези течности, които съдържат алкохол или танин (вино, чай, кафе и др.). Йогийското правило е да се пие вода 1 час преди и 1 час след ядене. Но между две яденета може да се пие прясна и чиста вода, както и плодови сокове, като дневната норма се движи от 1 до 1,5 л.

Йогите започват и завършват деня с изпиване на чаша вода, а дневно поемат най-малко 6 чаши.

12. През време на ядене мисълта трябва да бъде заета единствено с храненето. Цялото ви внимание трябва да бъде насочено върху процеса на хранене. По този начин ще извлечете максимална полза от храната. Храненето трябва да става в тишина, спокойствие и добро настроение. Ако сте изморени, не сядайте на масата веднага, а изчакайте 15-20 минути. Когато сте нервирани, не трябва да започвате яденето, преди да се успокоите. Преди хранене индусите си мият грижливо ръцете и краката, както и устата. Този ритуал не ни засяга, но от хигиенна гледна точка е необходимо да мием ръцете и устата преди и след ядене.

13. Бъдете винаги умерени в храненето, но в никакъв случай не е необходимо да претегляте и анализирате като аптекар всяка хапка. Важно е да се спазват основните принципи на естественото хранене.

14. Не смесвайте никога в едно ядене плодове и зеленчуци, зърнени храни и мляко. Плодовете трябва да се ядат най-малко половин час преди другата храна.

15. Един ден от седмицата се въздържайте от храна, като консумирате само вода, мляко или сокове.

 

Последна промяна ( Сряда, 30 Март 2011 18:50 )