|
Синдромът на лекарствена свръхчувствителност, наричан още лекарствено обусловена реакция с еозинофилия исистемни симптоми, е тежка проява на идиосинкразия. Характеризира се с треска, обриви, засягане на вътрешните органи (хепатит, миокардит, нефрит или пневмонит) и може да се появи от 1 до 8 седмици след прием на лекарството.
Треската обичайно се появява най-рано и се последва от широко разпространен и продължително персистиращ папулопустулозен или еритематозен кожен обрив, който често прогресира до ексфолиативен дерматит. Тежестта на Нежелани лекарствени реакции кожните прояви не винаги е в съответствие със степента на засягане на вътрешните органи, което може да протече безсимптомно или да прогресира до животозастрашаващо състояние.
Смъртността при синдрома на лекарствената свръхчувствителност е около 8 %. При повече от 30%
от случаите се открива еозинофилия и атипична лимфоцитоза.Патогенезата на синдрома на лекарствената свръхчувствителност не е достатъчно добре проучена. Възможно е в основата му да стоят дефект в детоксикацията на лекарствените метаболити, генетична предразположеност или принадлежност към групата на бавните ацетилатори. Подозира се и ролята на съпътстваща вирусна инфекция,по-специално реактивиране на човешкия херпес вирус 6 (HHV6).
Голямото разнообразие в проявите на синдрома на лекарствената свръхчувствителност затруднява
диагностицирането му и определяне на лекарството, което го причинява, особено в случаите, когато се проявява до 8 седмици след началото на лечението. Поставянето на диагнозата се основава на наличието на триадата треска, обрив, прояви от страна на вътрешните органи и се подкрепя от еозинофилията и промени в чернодробните тестове. Лечението се състои в незабавно преустановяване на приложението на всички подозирани лекарства и последващо симптоматично лечение. Пациенти със синдром на лекарствената свръхчувствителност не трябва да приематповече лекарствения продукт, който го е причинил. При по тежки прояви на Нежелани лекарствени реакции като ексфолиативен дерматит, пневмонит и/ или хепатит, се прилагат системни кортикостероиди за няколко седмици. При спиране на лечението с кортикостероиди по-рано е възможно симптомите да се появят отново. Ефектът от приложението на кортикостероиди не е изяснен,тъй като не са провеждани контролирани клинични изпитвания.
Лекарствата, които най-често причиняват синдром на лекарствената свръхчувствителност са алопуринол, антиконвулсанти (карбамазепин, фенобарбитали фенитоин) и сулфонамиди. Честотата на Нежелани лекарствени реакции при пациенти, лекувани с антиконвулсанти, се изчислява на 1 случай на 10 000 пациенти. За лекарствата със сходна структура, напр. някои антиконвулсанти, НСПВС и др., се наблюдава кръстосана свръхчувствителност. Тъй като се подозира и генетична предиспозиция, роднините до първо коляно на пациенти със синдрома на лекарствена свръхчувствителност са с по-голям риск от Нежелани лекарствени реакции-свръхчувствителност към същите лекарства.
До 30% от спонтанните съобщения за Нежелани лекарствени реакции, получени в ИАЛ, се отнасят за реакции на свръхчувствителност. В най-голям процент (до 60%) се съобщава за кожни реакции, предимно свързани с употребата на антибактериални средства (47%) и аналгетици/антипиретици (9%). Съобщени са и единични случаи на Нежелани лекарствени реакции-тежки кожни реакции и системни прояви, свързани с употребата на аналгетици, НСПВС, антибактериални средства.Прогнозата при синдрома на лекарствена свръхчувствителност зависи много от ранното му диагностициране, своевременното определяне на етиологичния фактор и прекратяването на употребата на съответното лекарство. Разнообразието в клинична характеристика на синдрома затрудняват поставянето на диагноза. Когато лекарите наблюдават подобни кожни реакции е необходимо да изострят вниманието си за наличие на Нежелани лекарствени реакции-висока температура и прояви от страна на вътрешните органи и да препоръчат съответните лабораторни изследвания, което ще ги насочи към правилна диагноза и поведение при това понякога животозастрашаващо състояние.
Идентифицирането и характеризирането на Нежелани лекарствени реакции при употребата на лекарствени продукти след разрешението за употреба е невъзможно без активното участие на медицинските специалисти с подаването на спонтанни съобщения до центъра по лекарствена безопасност в ИАЛ.
Напомняме ви да съобщавате за всички подозирани Нежелани лекарствени реакции при употребата на лекарства, като изпратите жълтата карта, която вече може да се попълва и директно on-line на интернет-страницата на ИАЛ - www.bda.bg / Лекарствена безопасност /Система за наблюдение на лекарствената безопасност, при посочване на жълтата карта.
Ref.: Rademaker M, Maling T, Drug Hypersensitivity Syndrome, Prescriber Update November 2003; 24(2):22-23.
http://www.bda.bg/
|
