ТАЙНИТЕ НА ТИБЕТСКАТА МЕДИЦИНА-Виктор Востоков-1ч.

ЗА АВТОРА
— Велики Разум! Дари ни с мъдрост, любов и светлина! В името на всички същества на Земята и във Вселената — АУМ!
С това обръщение към Великия Разум започва и завършва деня си Ламата на Изтока, докторът по тибетска медицина Виктор Фьодорович Востоков, прекарал много години в
будистките манастири.

Съвременен, доброжелателен човек, той не прилича на мрачен отшелник-шаман. Върху лицето му е изписана воля, калена от тежките изпитания, а в движенията му се долавят
точност и котешка грация, придобити от ежедневните тренировки в продължение на десетки години.
Баща му и дядо му са били военни, а самият той е роден в затънтената тайга, в малък кишлак на границата между Тува и Монголия. Четиригодишен, загубва родителите си. Баща
му е руски народен знахар, лекувал хората с билки, молитви и заклинания. Виктор остава сирак, живее при чужди хора, съдбата го изправя пред много трудности. Останал сам-сами-
чък, той все по-често и дълго броди из планините, спи в пещери. Накрая окончателно се
преселва в тай-гата. Нощувал е в бърлогите на диви животни, общувал е с тях чрез движения
на тялото, чрез емоции и мимика.
По време на скитанията си Често среща будистки лами, които търсят билки и
медитират сред лъкатушещите реки на Тува. Той общува с тях на чаша ароматен зелен чай.
Ламите не го разпитват за нищо и това му харесва — стеснявал се да разказва за себе си и
за това, че е бездомен сирак. А те го учели на монголски и тувински.
През есента на 1945 г., когато станал на 8 години, ламите го взели в един от
тибетските манастири, намиращ се в граничната територия между Монголия и СССР.
Мнозина се стремят към манастирите, сякаш те са някакъв рай. Всъщност, животът
там е много тежък: сурови отношения, лоша храна, строг режим. Хранене два пъти в
денонощието — на обяд и на вечеря. Сутрин — духовни и физически упражнения, медитация.
През деня послушниците обикалят планините в търсене на билки, а ламите приемат болни от
съседните селища.
Сред послушниците имало дунгани, уйгури, мон-голи, тувинци. В манастира се постъпва
на 5-7 годишна възраст. Най-често приемали сираци, понеже са по-самостоятелни и
приспособени към оцеляване.
По време на първото хранене монахът Дармаа, който довел момчето (впоследствие
става негов учител), обявил на всички, че Виктор трябва да получи званието "най-добър
ученик".
От този момент започнал суровият живот — истинска борба за оцеляване. По-големите
послушници го обиждали, защото бил единственият руснак в манастира, тренирали върху него
хватки от кунг-фу, удари със забавено въздействие, тае-куондо, кемпо, както и много други
системи, които никой европеец не знаел, като биоенергетиката. Например: пускат си косата
да расте до кръста и насочват биоенергията към нея. Косата се изправя и втвърдява като
железен прът. Рязко извръщане и — удар!!! Ако те ударят по ръката — чупят я! Ако ударът е
по главата — сътресение на мозъка. Не удряли Виктор по главата, защото е забранено, но
след такива изпитания той дълго не можел да дойде на себе си.
— Изобщо — казва Виктор Фьодорович, — легендите за манастира Шао-Лин са забавачка
в сравнение с действителността. Видяното в моя манастир е извън границите на човешкото
съзнание, Страхувам се да говоря за него, защото може да не ме разберат, да ме обвинят в
измама, а съвременната наука не е в състояние да обясни всичко това. Например в
тибетските манастири има монаси,коитосъживяват мътръвци.Не всички, само които са
умрели млади. Ако решат, че мъртвецът може да бъде върнат към живот, отиват на гроба в
нощта след погребението, изравят трупа и го съживяват с помощта на жизнената енергия
Ци.
Но не мислете, че в манастира цареше само жестокост. Ламаизмът, който е само едно
от теченията в будизма, учи, че всеки монах трябва да бъде добър и в същото време жесток.
В будистките манастири до съвършенство е разработена системата за самовъз-питание и
саморазвитие на личността. Нейната цел е стремежът към съвършенство, към хармония с
околния свят, към духовно и физическо развитие.
Всеки, попаднал в манастира, трябва да открие своите свръхспособности. Новите
ученици се подлагат на най-различни изпитания и екстремални ситуации. Например: хвърлят
ученика върху голи камъни или в пропаст — длъжен си да оцелееш.
И да се научиш да се защитаваш.
Който издържи теста за оцеляване, бива допуснат от ламите към следващите
изпитания.
На Виктор му било най-трудно в манастира. Когато започвали да издевателствуват
над него, той бягал в планините.
Веднъж в една клисура чул изстрел. Втурнал се натам и открил току-що убит женски
барс и по-чудо оцелялата му рожба. Три дни се грижил за "бебето", но то отказвало да се
храни. Най-сетне започнало да смуче. Момчето му давало мумийо, златен корен, наливало в
устата му отвари от билки. След няколко месеца барсът се превърнал в хищник с
големината на едро куче и неведнъж спасявал живота му в тайгата.
По-късно като тибетски монах Виктор получил името "Златният барс".
В Тибет до обучението по медицина се допускат само избраници. Тибетските лами
ревниво пазят знанията, предадени им от дълбините на вековете, за да не попаднат в
ръцете на невежи и безумци. Каноните изискват да се посветиш изцяло на учението или да
напуснеш школата-манастир. Учениците наизустяват безброй книги и държат сложни
изпити, които често траят няколко денонощия. Самото обучение в медицинската школа
продължава около 20 години и е индивидуално, като насочва ученика към пълно развитие на
духовните и физическите му възможности. Той трябва да овладее такива науки и методи
като йо-готерапия, биомасаж, иглотерапия, системи за релаксация, медитация,
фитотерапия, фармакотера-пия. В обучението си учениците преминават определени
степени: изкуство за владеене на собственото тяло, управление на вътрешните органи,
разпознаване на заболяванията, овладяване методите на тибетската диагностика,
рефлексотерапия, определяне характера на човека и психологическите му особености,
методи за реанимация и психотерапия, източни бойни изкуства.
Учениците не седят на чинове. Всеки прекарва по цели дни край учителя си и го
наблюдава как лекува.
На 10-годишна възраст Виктор излекувал първия си болен.
Веднъж, на връщане от планините, той влязъл в една юрта и видял при своя учител-лама
монголец, болен от радикулит. Учителят Хомбо (ламата Дармаа) бил настоятел на
манастира, главен лама на Монголия и Тибет. Той повикал момчето и му казал: "Излекувай
този болен!". Виктор погледнал сребърните игли и заплакал: "Не зная как, не мога да го
излекувам." Тогава учителят се възмутил: "Как смееш? Манастирският възпитаник не знае
думите "Не мога"! Трябва да знаеш, да умееш и да искаш!" И го наказал да лежи, подпрян на
юмруци.
Цял час прекарало момчето на юмруци, след което ламата попитал: "Е, ще можеш ли?"
"Да — отвърнал Виктор, — ще мога". С треперещи ръце той взел иглите и ги забол според
метода Шумо.
Шумо — това е техниката на уличните босоноги лечители. В страните от Югоизточна
Азия на всяко кръстовище ще видите тези лекари, които срещу дребна сума премахват
болките, умората и стреса.
За времето, прекарано в манастира, Востоков изучил повече от 300 дисциплини, в това
число управление на времето, терапията чжен-цзю, лекуване чрез изгаряне, цубо-терапия,
лечение с поглед, лечение с мисъл, с молитви, със свещени сутри, овладял 40 метода за
диагностика — по езика, зъбите, ушите, по аурата, по точката Сю-вей, по "прозорците на
тялото", по гръбнака, по ноктите, научил се да различава десетки видове пулс, овладял 108
начина за лекарствено въздействие върху организма, научил се да приготвя 500-700 хиляди
чудодейни препарати, основни на древни рецепти, при това индивидуално за всеки човек, в
зависимост от показанията.
Освен в монголския манастир, Виктор е обучаван и в манастирите на Тибет, Лаос,
Непал. След осем години обучение той получил свещеното звание "лама", което означава
лечител, свещеник, учител.
После се завръща в отечеството си с благородната мисъл, че в родината си ще принесе
повече полза на хората. Искал да стане за тях не само лекар, но и духовен наставник, както и
да възпита свои ученици. Но се сблъсква с големи трудности, защото прилагането на
средствата на тибетската фармакология, които не са регистрирани в Съветския съюз, е
незаконно. Неведнъж милицията нахлува за обиски и конфискува препаратите. Востоков
много пъти се отказва от медицината, но човешките беди и нещастия отново го връщат
към нея.
Той често съжалява, че е напуснал манастира, но гонел тези мисли, като си спомнял
една от тибетските заповеди: "Всяко зло за добро". В Москва завършва медицинско и
фармацевтично училище, Психологическия факултет на Московския университет, както и
най-различни курсове, за да се снабди със съветски дипломи и по-лесно да помага на хората.
Работил е в московски болници, във Н-ри Медицински институт, в Центъра за нетрадиционни
методи на лечение, 5 години в хомеопатична аптека, бил е началник на експедиции за
търсене на лековити растения. Създава лечебни препарати, но болниците отказват да ги
вземат, понеже приготвените от натурални съставки лекарства не са утвърдени от
държавните инстанции. Преди 10 години предлага 200 различни противоракови препарати —
имуностимулатори, иму-номодулатори, средства за ограничаване на раковите тумори, но по
това време президентът на Академията на медицинските науки Блохин и обкръжението му
твърдят, че народната медицина не е необходима, а всички народни лечители са престъпници и
врагове на народа.
През 1987 г. В. Востоков, предвиждайки взрива от ракови заболявания след аварията в
Чернобил, представя противоракова програма на първия секретар на ЦК на Украйна
Шчербицки. Отговарят му, че Украйна има свой онкологичен институт и не се нуждае от по-
мощта му. А хора и до ден-днешен умират от левкемия.
38 години лекарска практика, няколко хиляди приготвени лекарствени препарата. Този
човек го знаят и помнят учителите-лами от тибетските манастири, жителите от
планинските селища в Тува и Монголия, на които е помагал с таланта си на лечител. Днес В.
Востоков чете лекции по цяла Русия, пропагандира тибетската медицина, консултира болни,
пише книги.
— Щастлив съм — казва той, — че в детството си срещнах и общувах с необикновени и
забележителни учители: тибетски и тувински лами, майстори на кунг-фу и ци-гун, брамини,
учители по раджа-йога, монголски лами, киндзюцу, магьосници, вещици, табиби, знахари,
орисници (мой приятел е Върховният шаман на Тува). И всички виждаха в мен последовател. Те
щедро ми предаваха знанията си.
—Да бъде спасен човекът. Това е моята функция на тази земя — казва В. Востоков, този
силен по дух и красив по душа човек.Е. И. Андрианкин Академик от Руската академия на
науките
Мир и здраве на всички! Мир и щастие на всички!
ОТ АВТОРА
"Твоето щастие е в разкриването на божествената енергия."
Агни-йога
Медицината на древния Тибет е обвеяна с легенди така, както е обгърната с облаци тази
недостъпна страна на снеговете, отдавна считана за обител на всевъзможни чудеса и люлка на
мистиката. От време на време до нас достигат легенди за изкусни източни лечители, които
премахват болести с помощта на вълшебни билки, молитви, иглотерапия и масаж.
Каква е тази чудодейна медицина, която подобно на древната мъдрост твърди, че няма
неизлечими болести, а има неизлечими хора и която настоява, че може да се намери средство
практически срещу всички заболявания?
Наричат тибетската медицина рожба на древноин-дийската. Това е точно така, защото
именно древна Индия е признатият център на науката и културата на Изтока. Прочутият индийски
лекар и учител Чарака съставил общо учение за медицината, което е в основата на Аюрведа —
една от първите медицински книги на древна Индия. Тибетската медицина, родена през VII век
сл.н.е., е обединила в себе си знанията на древните цивилизации, на източните народни
медицини. Например от китайските източници били заимствувани сведенията за някои лечебни
средства с естествен произход и начините на обработването им, отделни видове лечебен масаж,
гимнастика, иглотерапия. Огромни масиви от уникални знания, придобити в продължение на
хиляди години, били обобщени в цялостна система и изложени в главното ръководство по
тибетска медицина — трактата Чжуд-ши.
Какво отличава тибетската от съвременната западна медицина? В тибетската не
съществува понятието "болест", понеже за болен се смята целият организъм — той се
разглежда като единно цяло. Ако организмът на човека, който търси помощ, се намира в
патологично състояние, тибетският лечител се стреми преди всичко да го приведе в равновесие,
да нормализира вътрешната хомеостаза и да възстанови потенциала на нервната система.
Първият преглед на болния е цял ритуал. Обикновено лекарят и пациентът пият чай и дълго
разговарят. Болният разказва за себе си, за предците си, за семейството, заниманията и
сънищата си. Понякога тези разговори траят няколко дни. Едва след това ламата пристъпва към
конкретния преглед на пациента. "Изследвай болестта, сякаш вървиш по следата на тигър" —
изисква един от постулатите на тибетската медицина. Ламата внимателно изучава "прозорците
на тялото" — очите, ушите, езика, ноктите, обръща внимание на миризмите, на цвета на кожата,
преслушва, почуква болния в определени места. Следва друг етап от прегледа — диагностика по
пулса. Тибетските медици различават 300 вида пулс. Според тях вътрешните органи си влияят
взаимно преди всичко чрез кръвта. Затова лъчевата артерия и нейният пулс се считат за център
на живота. По честотата, ритъма и височината на пулсовата вълна, по нейната дължина и форма,
по паузите и степените на вибрация ламите съдят за работата на един или друг орган, за
настоящите и бъдещите заболявания, за продължителността на живота (т.нар. пулсове на живота
и смъртта). При това се отчита принципът на петте муха-буди, свързани с времената на годината.
Мухабудите са природни явления: огънят, въздухът, водата, земята, дървото. По техните закони,
според тибетската медицина, се развива цялата жива и нежива природа.Така чрез пулсовата
диагностика тибетските медици разпознават причината за болестта и предвиждат бъдещото й
развитие.
Поставянето на диагноза представлява изключително фин анализ и синтез на всички
изявени симптоми на заболяването с отчитане на патогенезата, наследствеността и влиянието
на външната среда.
Друг принцип на тибетската медицина е съобразяването с връзката: космос—природа—
човек.
Животът на всяко живо същество напълно се подчинява на космическите закони. Ето защо
ламите владеят в съвършенство медицинската астрология, а при поставянето на диагноза
отчитат рождената дата на болния. Нещо повече, по нея могат да предскажат възможните
бъдещи заболявания. Системата на медицинската астрология е извлякла квинтесенцията на
знанията за човека, постигнати от древните цивилизации.
Тибетските лечители считат, че за нормалното функциониране на организма е необходима
специфичната жизнена енергия Ци. Тази енергия се изработва от съставките на космическия и
земния живот в резултат от процесите на дишане и хранене. Тя се образува в белите дробове и
оттам преминава в меридиани (канали). В състоянието на устойчиво равновесие енергията
циркулира по собствени канали на повърхността и вътре в организма. Главните от тях се
съединяват в жизнени центрове — чакри (на санскрит чакра означава цветче).
Според древната медицина състоянието на живот и смърт е свързано с циркулацията,
натрупването и загубата на Ци. Именно обстоятелството, че съвременният човек не е способен
да извлича Ци от въздуха (космоса), природата (гората, планините), от храната и водата, е
причина за болестите му. "Който притежава Ци — процъфтява, който я губи — умира" — гласи
тибетска мъдрост.
Назначеното лечение, според древните повели, трябва да бъде абсолютно безвредно.
Ламите приготвят необходимите препарати непосредствено преди употребата, индивидуално за
всеки болен. Тибетската медицина използува повече от 1000 лечебни растения, 114 минерала,
150 вида суровини от животински произход. Обикновено растенията се прилагат комбинирано,
органите от животни — в чист вид. Лекарства се приготвят и от злато, бисери, тюркоази,
изумруди, корали, мед, живак, рудни минерали.
Древните сутри разказват много легенди за изкуството на тибетските фармацевти. Ето една
от тях: веднъж съобщили на китайския император, че в Лхаса, столицата на Тибет, живеят
лекари, които знаят тайната на екстракта на безсмъртието. По заповед на императора веднага
заминали пратеници за безценния балсам. Но те се върнали с празни ръце и предали на
императора думите на медиците: "Природата е създала растенията, които окръжават човека,
затова в нея има всякакви средства за лечение на болестите".
Наистина в ръцете на лекарите всяко вещество от органичен или неорганичен произход
може да се превърне в лекарство. Тибетският лама е в състояние да приготви лечебен препарат
във всяка точка на земното кълбо, като използува основните принципи на древната медицина.
Животът на всеки човек би могъл (и трябва) да бъде дълъг и щастлив. Това означава: без
болести. До този извод са стигнали хората още в дълбока древност.
След загубването на знанията на древните цивилизации ние трудно стигаме до тази истина,
макар науката да твърди, че животът на човека като биологичен вид е не по-малко от 154 години.
Той трябва да премине през 22 етапа, всеки от които е равен на 7 години. Именно в такъв
интервал от време се променят всички психофи-зически параметри на индивида. Така на 7
години при детето падат млечните зъби, на 14 години протича ендокринното съзряване, 21-22
години е възрастта на физическата зрялост на младия човек, най-прекрасното време за раждане
на деца.
Като изхождаме от подобна градация, трябва коренно да променим представите си за
продължителността на традиционните периоди в живота на човека. До 20 години е юношеството,
до 60 години — младостта, до 100 години — зрелостта, до 140 години — преклонната възраст,
след 140 години — старческата.
Отдавна хората се стремят да увеличат продължителността на живота, да запазят дори на
преклонна възраст здравето и трудоспособността си. Да се отложи настъпването на старостта —
това означава да се разшири възможността за активна полезна дейност на най-знаещите и
опитни хора, да се умножи мъдростта на народа.
Освен социалните фактори, подпомагащи дълголетието, старостта според специалистите
може да се отложи и чрез насочено въздействие върху различните системи на организма.
Главните насоки на това въздействие са предотвратяването на имунодефицита и стимулирането
на дейността на жлезите с вътрешна секреция. От гледна точка на психологията стареенето
може да се отложи чрез преустройство на мисленето, В този аспект успешно се прилага
психологическото кодиране, тоест формирането на здрава психологическа настройка за живот.
В днешно време повечето хора се намират в така нареченото трето състояние —
промеждутъчно между здравето и болестта. Както и болестите, така и третото състояние е
полиетиологично. Сборът от фактори на физическата, химическата, биологическата и психологи-
ческата природа, които са характерни за съвременните условия на живот, довежда не само до
развитие на специфични заболявания (болестите на цивилизацията), но и до появата на
симптоми, характерни за третото състояние: неврастения, безсъние, раздразнителност, главо-
болие, суха кожа, дерматити.
Най-голяма част в тази своеобразна рискова група са работниците в химическите
предприятия, в селското стопанство и техните семейства, живеещите в близост до земи,
обработвани с химикали, хората с професии, свързани с трансмеридиални премествания и с
работа в нощни смени, а също така пушачите и наркоманите.
Химизацията представлява огромна опасност за всички хора. Неконтролираното прилагане
на торове, химическите добавки в хранителните продукти и синтетичните лекарства ни
разболяват, съкращават живота, отрицателно влияят върху потомството.
Разнообразните причини, които довеждат до третото състояние, може да се сведат до
няколко основни:
—психическа анихилация (разпиляване на енергия, кавги,липсана положителни емоции,
стрес, неумение за отпускане);
— липса на общуване с природата;
—неправилно хранене — преяждане, употреба на несъчетаеми продукти и т.н.;
— хиподинамия.
За съжаление всеки от нас по своему съкращава живота си. Ако сте разумен човек, ще
разберете, че вашето здраве е във ваши ръце и точно както и висококвалифицираната
професионална дейност, добрите отношения в семейството, с колегите и с непознатите хора,
изисква непрестанен труд. Помнете, всичко зависи само от вас! Нека тази книга, която разкрива
някои от тайните на тибетската медицина, ви помогне да направите първата крачка към здравето
и дългия живот. Желая ви успех!
ПОНЯТИЕ ЗА ЖИЗНЕНАТА
ЕНЕРГИЯ НА ЧОВЕКА.
НЕТРАДИЦИОННИ
ДИАГНОСТИКИ И ТЕРАПИИ
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЦИ?
Ци — това е материално-духовната субстанция на космоса."
Тибет
В древните тибетски свитъци е записано, че процесите на живота и смъртта могат да се
управляват, ако се овладее натрупването и управлението на вътрешната енергия Ци.
Тибетските лами живеят дълго. Техният живот се подчинява на магическите закони на
природата и космоса, които са 108. Затова всеки лама се стреми да доживее 108 години —
магическото число.
Целият живот на китайците е свързан с понятието Ци. Всеки човек притежава три
разновидности от тази енергия. Първия вид той получава от космоса — от планетите, звездите и
Слънцето. Втората Ци е прародителската или наследствената, която дават предците му; тя
влияе върху продължителността на живота. Третата енергия Ци той получава от храната и
въздуха; енергийните вампири я получават от други хора. Източната медицина е построена върху
представите за циркулацията на вътрешната енергия Ци. От тяхна гледна точка тя захранва и
лекува всички органи на тялото. Всеки от нас като че ли е "изтъкан" от "нишки" енергия, пронизан
е надлъж и нашир от 72 енергийни канала, по които се движи Ци. С нея са свързани така
наречените кухини или точки за акупунктура върху повърхността на тялото, които са 1600.
Здравето и дълголетието зависят от това как циркулира жизнената енергия Ци в основните 12
двойни канала. Наследствената енергия се движи по два меридиана.Човек е здрав, когато Ци
циркулира нормално по своите меридиани.В 12-те постоянни меридиана циркулацията на енер-
гията се подчинява на вътрешен ритъм, на "биологичен часовник"; във всеки от тях енергията се
намира не повече от 2 часа в денонощието, след което преминава в друг меридиан.
В източната медицина е прието да се счита, че енергийният кръговрат започва с меридиана
на белите дробове, понеже чрез органите за дишане човек се намира в постоянен контакт с
обкръжаващия го въздух (космоса), който е най-важният източник на енергия. Максимумът и
минимумът енергия в един орган са разделени от 12 часа.Човек може да живее толкова дълго,
колкото успее да задържа Ци-дишането. В тайни древнотибетски свитъци шифровано са описани
биоенергетиката на дишането и лечебната дихателна гимнастика Ци-гун. Тази система се владее
изкусно от даосите, хан-будистите, тибетските монаси. Те я държат в тайна и допускат до нея
само най-добрите си ученици. За монаха е голяма чест да се обучава в древната система Ци-гун
Таблица 1
ДЕНОНОЩНА ЦИРКУЛАЦИЯ НА ЕНЕРГИЯТА ЦИ
Максимум енергия Час на
в меридиана на: денонощието
белите дробове 3-5
дебелото черво 5-7
стомаха 7-9
далака, панкреаса 9-11
сърцето 11-13
тънкото черво 13-15
пикочния мехур 15-17
бъбреците 17-19
перикардиума (сърдечната 19-21
торбичка)
трите нагревателя 21-23
жлъчния мехур 23-1
черния дроб 1-3
ТЕОРИЯТА ЧЖАН-ФУ (ВЗАИМОВРЪЗКА МЕЖДУ ВЪТРЕШНИТЕ ОРГАНИ).
СЪОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ ОРГАНИТЕ И ПЪРВОЕЛЕМЕН-ТИТЕ СПОРЕД КОНЦЕПЦИЯТА У-
СИН
Всички явления в природата и в човека са циклични. Тази цикличност се проявява в смяната
на началата Ин-Ян (женско — мъжко), нощ — ден, зима — лято, студ — топло, а също сън —
бодърствуване, вдишване — издишване, систола — диастола. Например в ритъма на денонощието
това е представено така: денят "ражда" вечерта, която на свой ред "ражда" нощта,. "растежът"
съответствува на утрото и пролетта; максималната активност съответствува на обеда, лятото;
спадът — на вечерта, есента; минималната активност — на нощта, зимата.
В източната философия е прието да се смята, че Дървото стимулира, "ражда" Метала, който
на свой ред "дава" Водата. Водата стимулира, "храни" Дървото. По този начин всеки елемент
стимулира следващия. Това са съзидателните връзки.
Но съществуват и деструктивни връзки. Те изглеждат така: Огънят "угнетява", разтопява
Метала; Металът "угнетява", реже Дървото, Дървото "угнетява", подрива с корените си Земята,
Земята "угнетява", поглъща Водата, Водата "угнетява", гаси Огъня.
В тибетската медицина всички вътрешни органи в тялото на човека са сдвоени, например
стомах — черва, черен дроб — жлъчен мехур. Освен това се делят на плътни (Чжан) и кухи (Фу).
Органите Чжан са пет на брой — бели дробове, далак, сърце и перикард, бъбреци, черен дроб.
Предназначението им е да "пречистват", преразпределят, пазят и концентрират енергията. Това са
органите Ин.
Органите Фу са шест: стомах, дебело черво, пикочен мехур и трите части на тялото (трите
нагревателя) — горна, средна и долна. Те изпълняват функциите на храносмилането, усвояването
(всмукването) и отделянето. Това са органите Ян.
Органите Чжан и Фу са свързани помежду си със съотношенията Ин-Ян, като имат и други
връзки. Всеки орган, както Ян, така и Ин, притежава свой собствен меридиан, който се управлява от
него и с чиято помощ се свързва с повърхността на кожата и с другите органи.
В Чжуд-ши е записано, че петте първоелемента на природата (Дърво, Огън, Земя, Метал и
Вода) са представени в тялото на човека от петте плътни органа Чжан: Дървото — от черния дроб,
Огънят — от сърцето, Желязото — от белите дробове, Водата — от бъбреците, Земята — от
далака. Всеки първоелемент царува в един природен сезон: пролетта е сезонът на Дървото, лятото
— на Огъня, есента — на Желязото, зимата — на Водата; има и четири междусезона по 18 дни,
които принадлежат на Земята.
По-долу е посочена таблица на съответствията между първоелементите и различните
явления в природата и в тялото на човека. Тя отразява връзката на човека с Космоса, където
Вселената е макрокосмос, а човекът — микрокосмос. Как да се използува тази таблица? Като я
погледнем, установяваме, че гневът разрушава черния дроб, а прекалената радост — сърцето, че с
черния дроб е свързан киселият вкус, а соленият — с бъбреците. За състоянието на вътрешните
органи ни уведомяват също и зрителните органи.
Например по очните ябълки може да се съди за състоянието на черния дроб. Очите са
неговото огледало. Тибетските лекари твърдят, изхождайки от хилядолетния си опит, че
заболяванията на черния дроб се проявяват в измененията на склерата — бялото на окото. В Чжуд-
ши е казано, че почервеняването на очите — това е "огънят на-черния дроб", който трябва да бъде
"угасен". Черният дроб е функция от състоянието на кръвта. Не забравяйте, че яростта води до
повръщане на кръв; той, гневът, влияе отрицателно върху запазването й в черния дроб. Черният
дроб може да задържи до 60% от кръвта, но под влиянието на адреналина масата му може да се
смали наполовина за сметка на кръвта, изхвърлена от него в общия кръвен поток. Това
потвърждава концепцията на лекарите, че гневът (при който в кръвта активно се отделят адреналин
и норадреналин) води до нарушаване функциите на черния дроб.
Как са свързани годишните сезони с органите? Черният дроб активизира дейността си през
пролетта, белите дробове — през есента и т.н.
ПУЛСОВА ДИАГНОСТИКА
Всеки човек се ражда с един от трите основни типа пулс, който не се променя през целия му
живот: мъжки — бавен, силен, отчетлив; женски — слаб и ускорен; неутрален (или пулсът на
светците) — равномерен, бавен, ясен. Практически те съответствуват на устройството и
темперамента на човека, в които доминират съответно рлунг (вятърът), мкхрис (жлъчката), бадкан
(лигавицата).
Таблица 2
СЪОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ ОРГАНИТЕ И ПЪРВОЕЛЕМЕНТИТЕ
Дърво Огън Земя Метал | Вода
Природа (макрокосмос)
Цвят зелен червен жълт бял черен
Вкус кисел горчив сладък лют солен
Процес на
развитието
растеж кулми-
нация
център упадък покой
Сезон пролет лято краят на
лятото
есен зима
Човек (микрокосмос)
Орган черен
дроб
сърце далак бели
дробове
бъбреци
Секрет сълзи пот слюнка храчки урина
Тъкан мускули кръво-
носни
съдове
съеди-
нителна
тъкан
кожа и
косми
кости
Органи на
зрението и
обоня-
нието
очи език уста нос уши
Психика гняв радост скръб страх
Космос
Планета Юпитер Марс Сатурн Венера Меркурий
При всеки човек, здрав или болен, непременно се проявява един от тези три основни типа
пулс.
За определяне състоянието на организма лекарите от Тибет отчитат не само типа пулс, но и
годишния сезон. Тибетският календар, използуван при пулсовата диагностика, наброява 360 дни,
разделен е на 20 части, всяка от които е по 18 дни. Годишните сезони са пет: пролет, лято, есен,
зима, като за пети се считат между-сезоните (по 18 дни).
Впрочем, това е твърде удобен календар за селскостопански работи, защото позволява на
селяните да орат, сеят и прибират реколтата в съответствие със сезонните цикли.
Ето как тибетската медицина характеризира различните видове пулс:
—през пролетните 72 дни доминира енергията на първоелемента "Дърво", която засилва
пулса на черния дроб и жлъчния мехур. Той е усилен, а ударът — бърз, слаб и енергичен,
наподобяващ песента на чучулига;
—през 72-та дни на лятото доминира енергията на първоелемента "Огън", която усилва пулса
на сърцето и тънкото черво. Той се засилва, а ударът му е пълен и разтегнат, подобен на гласа на
кукувицата;
—през 72-та дни на есента, когато доминира енергията на първоелемента "Метал", е усилен
пулса на белите дробове, а ударът е отчетлив, кратък и твърд — прилича на гласа на пъдпъдъка;
—през 72-та дни на зимата преобладава енергията на първоелемента "Вода". В този период е
усилен пулсът на бъбреците, а ударът му е мек, равен и глуховат, подобен на вика на чаплата;
—в междусезоните, които траят по 18 дни, доминира енергията на първоелемента "Земя",
която усилва пулса на далака — неговият удар е отчетлив и мек, както пеенето на пъдпъдъка.
Опитният източен диагностик може да разграничи минимум 72 пулса и да определи колко
време ще живее пациентът, тъй като съществуват "пулс на живота" и "пулс на смъртта".
Всеки лекар-кардиолог е длъжен да разграничава минимум 5-7 вида пулса, макар и само за да
определи сърдечната аритмия.
ОКУЛТНО УСТРОЙСТВО НА ЧОВЕКА.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА АУРАТА?
АУРОДИАГНОСТИКА
Наличието на енергийни полета около живите организми е било известно още в древността.
Въздействието им се е използувало от жреците на различните религии, от факирите, шаманите,
йогите. На Изток отдавна е доказано съществуването на човешката биоенергетика чрез
прилагането на енергийно-полеви видове на карате, кунг-фу, иглотерапия и др.
Във всеки човек могат да се различат минимум три тела: физическо (рупа), астрално (нагвал)
и ментално (атман).
ФИЗИЧЕСКОТО ТЯЛО е цялата анатомия на човека; онова, което умира.
АСТРАЛНОТО ТЯЛО е психоемоционален контур, фина материя. Цветът на астралното тяло
се променя в съответствие с преживяванията на човека. Астралното тяло може да се отдели от
физическото по време на транс или на сън.
МЕНТАЛНОТО ТЯЛО са нашите мисли, разум и дух. То е свързано с ноосферата (по академик
Вернадски) — сферата на съзнанието, която обкръжава Земята. Съставено е от още по-фина
материя от астралното тяло. В зависимост от качеството на мислите аурата на ментал-ното тяло
променя цвета си.
Всяко от тези тела има свое енергийно поле във вид на силови линии и излъчвания. Тази част
от енергийното поле, която излиза извън пределите на физическото тяло, се нарича АУРА.
Енергийното поле на човека представлява съвкупност от енергийните полета на всички негови тела,
а аурата му съответно е съвкупност от аурите на всичките му тела.
Размерът на аурата при различните хора е различна, примерно от 70 до 100 см.
Аурата се излъчва от цялото тяло на човека, но обикновено е по-плътна и по-забележима
около раменете и главата, може би защото в тези части на тялото са разположени много центрове,
свързани с жлезите и нервите. Наситеният цвят обикновено означава повече устре-меност, сила на
волята и одухотвореност. С течение на времето основният цвят на аурата може да се променя.
Пастелните, светли тонове се сливат и бързо се редуват в зависимост от промените в
настроението.
Разумът е основният фактор, който влияе върху аурата, но и обкръжението може да й
въздействува, а понякога и сили от отвъдния свят.
Способностите, заложени в човека от природата, се развиват от поколение в поколение. Окото
ви може да възприема триизмерността на изображението и да различава цветовете, но за
съжаление възможностите на човека засега са доста ограничени. Отвъд червеното, от едната
страна на спектъра, и отвъд лилавото — от другата, съществуват неизвестни за нас разнообразни
цветове. Някои от тях са така ярки и поразителни, че ще ос-леепем, ако изведнъж ги видим. Самият
факт, че съществуват цветове, които не забелязваме, звуци, които не чуваме, мисли, които не
долавяме, предопределя възможността за развитие и залога за вечност. Ние живеем в ограничен
свят, извън границите на който се откриват сияещи хоризонти. И ако положим усилия, за да развием
разбиранията и съзнанието си, тези граници ще започнат да се разширяват. Тогава ще видим и раз-
берем много повече неща, отколкото виждаме и разбираме сега.
Ще попитате, кое позволява да се види аурата? Тази способност може да бъде придобита по
много и различни начини, защото аурата издава състоянието на душата. Една моя позната
притежава удивителна способност: ако някой, дори съвсем непознат човек, се готви да излъже или
само да избегне прекия и честен отговор на поставен въпрос, тя ясно вижда как над главата му
пламва хоризонтална ивица в жълто-оранжев цвят.
А сега си представете какво ще предизвика невъзможността да се скрият злобата, лъжата,
раздразнението. Много ли пороци ще ни останат, ако всеки ги забелязва?
Възможността да се наблюдава аурата ще промени отношението ви към живота, вече по
различен начин ще възприемате и неговия край. Опасностите, катастрофите, нещастните случаи и
смъртта не ще успеят да се прокраднат незабелязано. Вие ще ги видите предварително и ще
бъдете готови да ги посрещнете.
Аурата може да ни даде важни сведения за човека, особено за децата. Например дали трябва
при възпитанието на детето да се облягаме на личния пример или са достатъчни само и
наставленията. Ако детето е разумно и се поддава на словесно убеждение, неговата аура прилича
на леко разфокусиран въртящ се венец. Ако повече се влияе от личния пример на възпитателя,
аурата му има по-точни контури и разнообразни цветове.
Аурата на дете, което е склонно да не признава авторитети, прилича на въртяща се верига,
разположена ниско над главата му и спусната до раменете.
Както и хората, така и аурите са неповторими. Всичко им влияе: болестите и унинието,
предаността и любовта, дружелюбието и радостта. Аурата е отражение на човешката душа. Тя
разказва много за нея, практически всичко. Но тълкуването й във всеки конкретен случай е истинско
изкуство, чието овладяване изисква упорит труд и дълги години непрестанни наблюдения.
Интерпретацията на цветовете в аурата зависи от оттенъците и съотношенията им с другите
цветове. В книгите, посветени на окултните науки, цветовете по принцип имат своята
"разшифровка".
Червеният и жълтият са основни. Червеният цвят символизира земята и тялото, понеже в
древните мистични религии те се осмислят еднакво: земята се счита за ирационален свят, в който
душата се спуска от небесата, а тялото е формата, в която се измъчва заключената душа. Това е
цветът на войната, раздорите и жертвите.
Разумът се асоциира с жълтия цвят на слънцето, а духът — със синия цвят (в някои
метафизични системи за истински цвят на слънцето се приема синият).
ЧЕРВЕНИЯТ ЦВЯТ на аурата показва бодрост и енергия и едновременно с това тенденция
към нервно разстройство. Хората с такава аура трябва да полагат усилия, за да останат спокойни.
Тъмночервеният цвят е признак на неуравновесена нервна система, на избухли-вост. Човек с този
цвят в аурата си може да изглежда стабилен, но има някакъв недъг и това влияе на нервната му
система. Такива хора обичат да доминират над другите и да действуват решително.
Светлочервеният цвят в аурата е присъщ на нервните и импулсивни хора, много дейни и склонни
към егоцентризъм. Яркочервеният цвят показва излишен егоизъм. Розовият или коралов цвят
свидетелствуват за незрялост — обикновено те се забелязват в аурата на младите хора; ако ги има
в аурата на възрастен, това означава инфантилност и детинско съсредоточаване върху
собствената личност.
В ранното християнство червеният цвят символизира страданията и смъртта на Христос. Това
е цветът на Марс, в музиката съответствува на нотата "до".
ОРАНЖЕВИЯТ ЦВЯТ — цветът на слънцето и на жизнената сила, показва внимателно
отношение към другите хора.
Златисто-оранжевото сочи жизнеспособност и самообладание, а кафявият оттенък —
безгрижие и липса на честолюбие. Възможно е човекът, в чиято аура преобладава оранжевият
цвят, да е потиснат от нещо, но най-често това е свидетелство за мързел. Хората, които имат
оранжево в аурата си, са предразположени към разстройства на черния дроб.
В ранното християнство оранжевият цвят символизира славата, добродетелта и плодовете на
земята; всичко това, естествено, е свързано със слънцето. Оранжевото е цветът на планетата
Сатурн, в музикалната гама съответствува на нотата "ре".
ЖЪЛТИЯТ ЦВЯТ със златист оттенък означава крепко здраве и благополучие. Хората с
такава аура са способни да се грижат за себе си, рядко се вълнуват и учението им се удава с
лекота, имат пъргав ум, радостни и дружелюбни са, готови да помагат. Червеникавият оттенък на
жълтия цвят показва срамежливост. Ако такива хора са и червенокоси, то най-вероятно страдат от
комплекс за непълноценност, затова и често са нерешителни, слабоволни и склонни да следват
някой лидер.
Жълтият цвят в ранното християнство е цветът на светеца и учителя. Това е цветът на
планетата Меркурий, в музикалната гама съответствува на нотата "ми".
ЗЕЛЕНИЯТ ЦВЯТ преобладава рядко, но е много добре да го има в аурата, макар и в малко
количество. Изумруденият, особено с преливане в синьо — това е цветът на лечителството, винаги
го притежават лекарите и медицинските сестри. Ако зеленият цвят се доближава до синьото, това
означава развити способности и възможности за лекуване; ако е по-близо до жълтия — тази
склонност е по-слаба. Лимоново-жълто-зеленият с преобладаващо жълто е признак за лъжлива
натура.
В ранното християнство зеленият цвят символизира младостта и плодородието на природата.
Това е цветът на Сатурн, съответствува на нотата "фа".
СИНИЯТ ЦВЯТ в аурата показва сериозни достойнства на човека. Положителни са всички
оттенъци на този цвят, но колкото е по-наситен, толкова е по-добре. Бледосиният свидетелствува
за немного развити способности, ала и за огромен стремеж към усъвършенствуване; човекът не е
особено надарен, но се стреми да се домогне до желаното, да постигне висока цел. Често ще го
болят сърцето и главата, но ще върви в нужната посока. Светлосиният (аквамарин) принадлежи на
човек, по-устремен и по-успял от този с бледосиня аура, въпреки че може и да не се различават по
степен на на-дареност. Тъмносиньото показва, че човекът е намерил призванието си и му се е
отдал. Такива хора са винаги необичайни, с чести смени на настроенията. Те имат мисия и
неотклонно я изпълняват. Повечето от тях са целеустремени, посветили живота си в безкористно
служене на науката, изкуството или на обществена дейност. Виждал съм много милосърдни сестри,
писатели и певци с такава аура.
В ранното християнство синият цвят символизира висшите постижения на духа, съзерцанието.
Това е цветът на Юпитер, който управлява възвишените мисли и духовните стремежи. В
музикалната гама съответствува на нотата "сол".
ЛИЛАВИЯТ (ИНДИГО) И ВИОЛЕТОВИЯТ ЦВЯТ се откриват в аурите на хора, които търсят
призвание или вяра. Щом намерят целта на живота си или укрепят вярата си, тези цветове
преминават в синьо. Очевидно щом човек тръгне по верния път, синият цвят се превръща в
естествена еманация на душата. Пурпурният оттенък на лилавото свидетелствува за властна
натура. Хората, които имат в аурата си лилав, виолетов или пурпурен цвят, са изложени на
опасност от сърдечни и стомашни заболявания.
В християнството лилавото и виолетовото означават унижение и скръб. Лилавият цвят
принадлежи на Венера, виолетовият — на Луната. Първият съответствува на нотата "ла", вторият
— на "си".
БЕЛИЯТ ЦВЯТ, разбира се, е най-съвършен и всички ние се стремим към него. Ако душите ни
бяха хармонични, цветните вълни щяха да се слеят и аурите ни щяха да бъдат бели. Такава аура е
имал Христос. Тя може да се види върху много негови изображения и специално върху тези, които
са посветени на Възкресението.
Цветовете отразяват душата, ума, тялото, настроенията и заедно с това говорят за нашето
несъвършенство. Ако бяхме такива, каквито трябва да бъдем, от нас щеше да струи чисто бяло
сияние. Ето към какво трябва да се стремим. Ако видите човек с такова сияние, доверете му се и го
следвайте като пътеводна звезда. Но доколкото ни е съдено да се задоволяваме с малко, ние
можем да намерим покой в синия, сила в червения и да бъдем щастливи и радостни в сиянието на
златистожъл-тия цвят.
Като приемете съществуването на аурата и се научите да я "четете", вие ще можете да
откриете дисхармо-нията, която ви пречи, ще се научите да улавяте признаците на физическите,
менталните или нервните нарушения и съответно да им въздействувате.
ЧАКРИТЕ — БИОЕНЕРГИЙНИТЕ
ЦЕНТРОВЕ НА ЧОВЕКА. РОЛЯТА ИМ
В ЖИВОТА И В ДИАГНОСТИКАТА
НА ЗАБОЛЯВАНИЯТА
Енергийното поле пронизва физическото тяло във всички посоки и излиза на 3-5 см извън
пределите му. Енергията във вид на вибриращи потоци се движи към основните центрове —
чакрите. Те представляват спираловиден конус, с чийто връх съвпадат върховете на по-малки
конуси (в йогата чакрите се изобразяват като разтворен лотос). Чакрите (на китайски "тиени") са
структури, разположени приблизително в същите плоскости на вътрешния строеж на организма,
където са и меридианите за акупунктура.
Една от функциите им е натрупването, преобразуването и разпределението на биоенергията.
Основните чакри са седем.
1-ВА ЧАКРА — МУЛАДХАРА. Тя се намира в гръбначния стълб, в областта на опашната кост.
Изобразява се като светложълт кръг с разположен в него яркожълт квадрат, излъчващ светлина. В
квадрата се намира огненочервен триъгълник, който също излъчва светлина. В триъгълника е
разположено цилиндрично тяло с цвят на морска вълна, единият край на която е заоблен. Върху
този цилиндър 3,5 пъти е навита бяла нишка. Около кръга са разположени 4 та (рис. 1).
2-РА ЧАКРА — СВАДХИСТАНА. Тя се намира в гръбначния стълб, в областта на половите
органи. Проекцията й върху тялото е на разстояние 2 средни фаланги на средния пръст надолу от
пъпа. Чакрата се изобразява като светложълт кръг, в който е разположен блестящ сребърен
полумесец. Около кръга има 6 червени листчета (рис. 2).
3-ТА ЧАКРА — МАНИПУРА. Намира се в гръбнака, в областта на
слънчевия възел. Проекцията й върху тялото е на разстояние 2 средни
фаланги на средния пръст нагоре от пъпа. Изобразява се като светложълт кръг, в който се
намира кървавочервен триъгълник. Около кръга има 10 черни листчета (рис. 3).
4-ТА ЧАКРА — АНАХАТА, "Звездата на Давид". Намира се в гръбнака, на нивото на
гърдите. Проекцията й върху тялото е точката в центъра на гърдите. Чакрата се изобразява във
вид на светложълт кръг, в който е разположена шестоъгълна звезда със сиво-синкав цвят. Кръгът
е обкръжен от 12 листчета с тухлено-червен цвят (рис. 4).
5-ТА ЧАКРА — ВИШУДХА.
Намира се в областта на щитовидната жлеза, в основата на гърлото.Изобразява се като сив
кръг, обкръжен от 16 листчета с индигов цвят. В кръга е разположен бял триъгълник, а в триъ-
гълника — друг сив кръг (рис. 5).
6-ТА ЧАКРА — АДЖНА. Намира се в центъра на главния мозък. Проекцията й върху гла-
вата е точката между веждите, малко нагоре от тяхната линия. Чакрата се изобразява като
светложълт кръг, обкръжен от син пръстен и две листчета в светлосин цвят. В кръга е разположен
бял триъгълник (рис. 6).
7-МА ЧАКРА — САХАСРАРА (ЛОТОС С ХИЛЯДА ЛИСТЧЕТА). Намира се в област¬та на
темето. Проекцията й върху главата (вдлъбнатин-ката върху темето) е символ на пресъхнал
извор.
Всяка чакра има свое предназначение. Степента на развитие на всяка от тях съвпада с
особености на конкретния човек. Така например при добре развита:
МУЛАДХАРА — налице е психологическа устойчивост в различни житейски ситуации.
СВАДХИСТАНА — добре изразена е репродуктивната функция.
МАНИПУРА — налице е способност към енергични действия, но и склонност към устойчиво
доминиране на отрицателните емоции като раздразнение и гняв.
АНАХАТА — говори за способност за емоционална любов (не "по сметка", а "по зова на
сърцето").
ВИШУДХА — факт е способността към естетическо възприятие. Добрите художници,
музиканти и въобще хората на изкуството имат развита вишудха.
АДЖНА — издава способност за "тактическо" мислене, което позволява успешно справяне
с решението на конкретни въпроси в областта на науката, производството, бита и др.
САХАСРАРА — има изразена способност за "стратегическо мислене", т.е. за мисловен
обхват на цялата ситуация с "поглед отгоре", което позволява на такива хора да бъдат
ръководители с широк размах.
Всеки от нас е имал възможност да почувствува едни или други прояви на активността на
своите чакри.
Например при умствена преумора се усеща тежест в областта на аджна или сахасрара. При
възприемането на някаква много хармонична ситуация понякога от щастие "спира дъхът" — това
е проява на вишудха. Да си спомним думите от баснята на И.А.Крилов: "В трепет от радост
дишането замря". Или стиховете от известната туристическа песен: "И щастлив е онзи, който
познава чувството, свиващо сърцето на път..."
А ето и противоположната ситуация: "Буца ми е заседнала в гърлото" — това е реакция на
същата чакра спрямо нехармонични обстоятелства (например обида и несправедливост от
страна на другите или пък собствена грешка, довела до състоянието "Не знам какво да правя
сега...").
Анахата се проявява в мигове на любов, лишена от егоизъм. Има и хора, които излъчват
любов от сърцето си (от своята анахата) постоянно. За такива хора се казва "душа-човек" или
"сърдечен човек".
Манипура обикновено се усеща само при отрицателни емоции, създавайки обратно,
"всмукващо", "прималя-ващо" чувство или дори усещане за неприятни енергии, които се завихрят
и кипят в нея.
Възможността да се почувствува свадхистана е особено силна при незадоволена полова
възбуда. Тези неприятни усещания в долната половина на корема и в съответната област на
гръбнака (не се забелязват при всички хора) са резултат от препълването на чакрата с особен
вид енергия — Удана, която трябва да се излее от чакрата, предизвиквайки оргазъм. Нормално
изливащата се през половите органи Удана попада в муладха-ра на партньора и после се
преобразува (сублимира) в енергия на една или друга чакра. По аналогичен начин може да бъде
сублимирана и собствената Удана, когато има излишък при полово въздържане. Но при дълго
въздържане, при липса на сексуално емоционално стимулиране производството на Удана
намалява. Удана се използува от работещата в дадения момент чакра (т.е. в зависимост от
заниманието на човека) или от чакрата, с която се провежда специална тренировка.
Всички чакри са свързани помежду си, т.е. основните потоци енергия в енергийното поле
образуват низ от вихри. Освен това те са свързани с определени органи на физическото
тяло.Така например 1-ва чакра (муладхара) е свързана с двигателните органи.2-ра чакра
(свадхистана) е свързана с половите органи (половата енергия). С енергията от този център ра-
ботят хората на изкуството — писатели, поети, художници, учени. Ненапразно жените казват, че
добрите учени са лоши мъже, защото трансформират сексуалната енергия в творческа. Всеки
човек има своя космическа любов — Шакти. Мнозина я виждат насън. Това е нашата втора
половина. Ин (жената) — минус, Ян (мъжът) — плюс. Плюсът се съединява с минуса, мъжът с
жената, появява се любовта.Всеки човек през живота си търси своята половина.
На 3-та чакра се подчиняват всички коремни органи. От манипура зависят физическата сила
и волята на човека. Затова например всички удари при кунг-фу и карате са на нивото на
манипура. Истинските майстори получават енергия от манипура и в момента на удара тази
болезнена Ци се отделя от юмрука и поразява целта. Много е просто да се провери дали имате
болезнена Ци. Запалвате свещ и нанасяте удар, като спирате юмрука си на 2-3 см пред пламъка.
Ако той угасне — значи сте истински майстор. С тази чакра са свързани черният дроб и
панкреасът.
4-та чакра (анахата) — това е сърдечната чакра. Тя е свързана с добротата. Сърдечно
болните са обикновено добри хора, които повече страдат от подлостта, злобата и нахалството на
околните
Таблица 3
ВРЪЗКА НА ЧАКРИТЕ С ОРГАНИТЕ
муладхара
размножаване, обоняние, право черво,
походка
свадхистана половите органи
манипура
стомах, панкреас, черен дроб, далак,
слънчев възел, зрителна функция
анахата сърдечно-съдовата система
вишудха
слух, говор, щитовидна жлеза,
паращитовидна жлеза, тимус, нервният възел в
областта на гръкляна
аджна
дейността на подкоровото вещество на
мозъка
сахасрара кората на главния мозък, хипофизата
5-та чакра (вишудха) управлява всички форми на емоционално обагрените ментални
(разумни) прояви. Свързана е с щитовидната жлеза.
6-та чакра (аджна) управлява волята и динамиката на менталната (разумна) активност. (Тя
е център на финото виждане на света, "третото око"). Тази чакра е свързана с епифизата. С нея
са свързани и очните заболявания, тя определя и пророческите способности на човека. Ако се
отвори третото му око, той става ясновидец.
7-та чакра (сахасрара) е свързана с психическите болести и главоболието.
Основен критерий за състоянието на енергийното поле е състоянието на описаните
енергийни конуси. Със състоянието на енергийното поле е свързано и състоянието на
физическото: по състоянието на енергийното поле може да се определи функционалното или
органичното неразположение на органите на физическото тяло. При това дисбалансът на
физическото тяло сякаш предварително се отразява върху енергийното поле — затова по
състоянието на последното могат да се предскажат не само сегашни, но и бъдещи
неразположения. Неритмичност във въртенето на енергийните конуси, объркване в силовите
линии, откъснати от общия поток енерговъртопи, изтичане на енергия — това са все показатели
за срив на енергийното поле, а следователно и на физическото, при това на същото място. След
като знаем коя чакра с кои органи е свързана, възможно е с помощта на рамка (прегъната под
прав ъгъл игла за плетене) да се диагностицира заболяването на един или друг орган.
По този начин седемте основни енергийни центрове (чакри) на човека, които са свързани с
различните органи на физическото му тяло и представляват кондензатори и преразпределители
на енергия, управляват нашия живот и определят продължителността му.
ТОПОЛОГИЧНА ДИАГНОСТИКА. БИОПОЛЕВО ЛЕЧЕНИЕ
Да се вгледаме в древноизточната концепция Ци. Народните лекари на древен Китай и
Индия са смятали, че енергийното поле, създавано от здравия организъм, е сравнително голямо,
равномерно и съответствува на контурите на тялото, с вид на яйцевиден пашкул (рис. 8).
Височината на това поле е около 1 м. Ако е с размери от 40 до 60 см — това е човек със
сравнително добро здраве, ако е около 30 см — в организма има някакви сериозни нарушения.
Намаляването на височината на енергийното поле под 15 см довежда по припадък. Ако здравият
човек има височина на енергийното поле 3 метра и повече, той може да лекува други хора (естес-
твено, трябва да се има предвид и духовното му ниво). При едно или друго заболяване се
променя общата форма на полето заради нарушеното циркулиране на Ци (вместо плавна крива,
повтаряща контура на човека, се появяват неравности, а над зоните на патологичните процеси
възникват "вдлъбнатини" и "издутини" (рис. 9).
Какво представлява топологичната диагностика? Това е установяването на нарушения в
организма, свързани с изменението на вида (топологията) на енергийното поле.
Диагностиката се провежда с помощта на дланите или с най-обикновен инструмент —
рамка.
В зависимост от измененията на полето дланите усещат топлина или студ, бодеж или
вибрации. Ако се използува рамка, нейното отклоняване също ще фиксира аномалиите.
Диагностиката започва с установяване размера на полето. После се проверява енергията
покрай линиите на чакрите — отпред и отзад. А тъй като чакрите са свързани с определени
органи, за което говорихме по-горе, то възможно е по измененията в полето (поява на
вдлъбнатини или издутини на определени места) да се установи кои органи са болни.
Деформацията на биополето показва нарушения в организма, предизвикани както от
вътрешни, така и от външни причини. Към вътрешните се отнасят неправилното хранене и
неправилният начин на живот. Към външните — вредното въздействие на други хора, състоя-
нието на енергията в околното пространство и влиянието на биопатогенните зони.
Има редица типично полеви заболявания, които се лекуват само чрез коригиране на полето.
Лекарите, без да знаят топологията на полето на болния, се опитват да му помогнат с лекарства.
А тези болести не се лекуват така.
Биополето на човека — това е защитната му черупка от лошото въздействие на други хора.
В края на деня нашето биополе е силно деформирано, което се изразява в умора, в намаляване
на силите ни. В такива случаи трябва да се потопим във вана със студена вода (без главата), за
да снемем от себе си чуждите полета и да възстановим енергията си с нощен сън.
Полето ни може да бъде не само деформирано, но и пробито от злата енергия на лош
човек. Работата е там, че емоциите на гнева, завистта, раздразнението предизвикват силни
вибрации и ако човек в такова състояние концентрира злоба срещу някого, тази вибрация е
способна да пробие обвивката на жертвата и в полето й да се появи дупка. В случай че нейната
ос преминава през важен орган, особено през панкреаса, който е твърде чувствителен към
нарушения в енергията, възниква заболяване на органа, в частност диабет. Впрочем, диабетът
започва като чисто полево заболяване. Достатъчно е да се ликвидира дупката в началния стадий
и признаците на болестта напълно изчезват. Ликвидирането на дупката е възможно само по
полеви начин. Освен локалното й въздействие върху контролния участък от тялото, тя влияе
отрицателно и върху общия енергиен тонус на човека. Народът нарича това полево нарушение
"уроки". В тибетската медицина уроките се премахват чрез коригиране на полето, молитви, с
дима на Артъш (монголска хвойна — вж. раздела "Лечебни растения на тибетската медицина").


 

Последна промяна ( Вторник, 09 Август 2011 22:37 )