|
Люцерната (Medicago sativa) е била използвана в народната медицина отпреди много години поради нейните ценни лечебни свойства. Люцерната е многогодишно бобово растение. Богато на протеин и минерални вещества.Съвременните научни изследвания доказват, че нейните листа и надземна част съдържат големи количества бета-каротин, витамин B, C, D, E и K, минерали - калий, желязо, калций и фосфор. Последните два минерала са важни за развитието на костната система и зъбите.
Люцерната има силно детоксикиращо действие поради съдържанието на хлорофил.
Името алфалфа е с арабски произход и означава баща. Това име и е дадено поради нейното изявено укрепващо и лечебно действие.
Люцерната може успешно да се използва в случаи на остри и хронични заболявания на гастроинтестиналния тракт - газове, язвена болест и безапетитие. Това се дължи на високото съдържание на витамин U, подобно на суровата зелка и нейния сок, който често се използва в терапията на пептичните язви (те могат да се образуват в стомаха, червата, хранопровода, където лигавицата губи своята защита срещу корозивното действие на на солната киселина и се развиват рани).
Алкализиращия ефект на люцерната, ефикасно неутрализира солната киселина, което се подпомага от наличието на магнезий в съвременните продукти. Люцерната съдържа и активни антимикотични агенти, с което подпомага действието на Ацидофилус, тя е добър лаксатив, природен диуретик и средство за намаляване на температурата. Нейното антиструмигенно действие е признато и от декана Халимба - голям познавач на лечебните растения.
Люцерната подобрява абсорбцията и асимилацията на въглехидрати, белтъчини, калций, желязо и други олигоелементи. Нейните екстракти са особено полезни за възрастни хора, тъй като укрепват имунната система, забавят процесите на стареене, увеличават физическата сила и жизнеността и благоприятно повлияват на безсънието.
Люцерната се използва в лечението на хронични и остри заболявания - цистит, простатит, ревматични болести, за стимулиране на лактацията. Нейното действие е бавно, но продължително. Тя съдържа високи дози мастноразтворими витамини, които могат да се натрупват. Затова на пациентите, страдащи от посочените заболявания, се препоръчва да я използват само 2-3 месеца. След този период е необходимо да се направи пауза.
Люцерната е била наречена “големият изцелител” от биолога Франк Боуер. Според неговите изследвания това растение съдържа 8 есенциални ензима. В 100 грама се съдържат 8 000 IU витамин А и 20 000 - 80 000 IU витамин К. Последният подобрява състоянието на хемофилиците, коагулацията на кръвта и предотвратява екстремните кръвозагуби при менструация. Повишеният прием на витамин К може да помогне на хората, страдащи от чести кръвотечения от носа. Профузна диария също може да се дължи на дефицит на витамин К.
Тя е голям източник на фибри!
Какво са хранителните фибри ?
Става дума за съставна част от растенията използувани като храна, които достигат дебелото черво в по голямата си част в не разграден вид. Има два основни вида фибри (нишки): разтворими и неразтворими. Неразтворимите участвуват в поддържането на растителните структури. Част от разтворимите са например зеленчуковите клеове. Храните от животински произход не съдържат фибри.
Разтворими фибри
Те помагат за намаляването в кръвта на LDL ("лошия ") холестерол, и от друга страна спомагат за поддържане на нормални нива на HDL (" добрия ") холестерол. Намират се в плодовете и зеленчуците, както и в някои житни растения- например овеса. В по- големи количества се съдържат в изсушения грах, боба и лещата.
Неразтворими фибри
Те са по- резистентни на процесите на храносмилане и могат да бъдат открити в началния си вид в долните отдели на дебелото черво. Тук се подлагат на ферментиращото действие на бактерии, с образуване на специфични мастни киселини (бутирова киселина). Този тип на фибри се откриват главно в пълнозърнестите храни и основно в пшеницата.
Неразтворимите фибри играят основна роля в предотвратяването на запека.
Както разтворимите, така и не разтворимите фибри са необходими за за доброто здраве.
Храните богати на фибри имат ниско мастно съдържание и са много подходящи при намаляването на телесното тегло, както и са основна съставна част на диетите препоръчвани на диабетици и на тези които трябва да ограничават мастите в храната си.
Устойчиви захари
Подобно на другите фибри те се съдържат в житните растения, зеленчуците и плодовете. Някои от тези захари иначе добре разграждащи се, стават по резистентни, когато се охладят след топлинна обработка. Пример в това отношение е нишестето на картофите. Някои зърнени, като царевицата съдържаща големи количество амилоза са много добър източник на резистентни захари. Някои по- нови продукти, се изработват с брашно от именно такава царевица. Устойчивите захари ферментират чрез бактериите в червата по същия начин както другите фибри.
Как помагат ФИБРИТЕ ?
В дебелото черво фибрите се разграждат частично чрез бактериална ферментация, с образуването на много важни за нормалната чревна функция мастни киселини. Фибрите заемат голям обем и свързват излишната вода. По този начин намаляват риска от развитие на запек, хемороиди, дивертикули на колона, както и на рак на дебелото черво. Диетите с високо съдържание на фибри са особено полезни при профилактиката на сърдечно- съдови заболявания. Те се разграждат сравнително бавно и това осигурява по- бавно повишение на кръвната захар и по този начин са полезни за болните от диабет.
Какво количество фибри трябва да бъде приемано дневно ?
Препоръчва се то да е приблизително 30 грама. Повечето от нас приемат по- малко от 20 грама дневно. За де се достигне оптимума, без да се развият прояви на дискомфорт, увеличаването количеството на приетите фибри трябва да става постепенно.
Хранителните фибри абсорбират големи количества вода. Ето защо те трябва да се приемат с достатъчно количество течности. Да се помни, че при прекалена та им употреба може да се развие анемия, образуване на много газове и парадоксалния ефект на забавена чревна дейност.
Храни с ниско съдържание на фибри: плодови и зеленчукови сокове, мазна храна, храна приготвена в заведения за бързо хранене, захарите, продукти приготвени от рафинирано бяло брашно. (Италианците например, чиято кухня се базира на тестените произведения, само преди 30 години са употребявали много повече пресни и сушени зеленчуци и са правели макароните си от черни брашна с всичките растителни влакна на житото.) Днес месото е заменило зеленчуците, а тестените произведения се правят от бели брашна, от които са премахнати растителните влакна. Според медицинските авторитети в тези страни именно това е причината за масовото пълнеене и за често срещаните ракови заболявания на храносмилателната система. Консумацията предимно на храни, богати на растителни влакна, съдейства за здравословно ниско ниво на кръвната захар.
http://zdrave.hit.bg/fl0071.html
Още...
ЛЮЦЕРНА
Именно така наричали арабите растението в миналото. Люцерната е уникално растение от семейство Бобови. В качеството си на хранителна трева тя е известна още от древността – отпреди около 6-7 хиляди години. От своя естествен район на развитие – Югозападна Азия, тя е пренесена и разпространена в много страни по света от армиите завоевателки. Надземната част на люцерната оказва редица положителни ефекти върху човешкия организъм благодарение на високото си съдържание на биологично активни вещества, каквито са тритерпеновите сапонини, белтъците, стероидите, кумарините, флавоноидите, изофлавоните, антоцианите, витамините от група В, витамините Е, К и С, и дори рядко срещащите се в растенията витамини D2 и DЗ, пантотеновата киселина, каротеноидите, макро- и микроелементите (в това число и флуора), както и големите количества хлорофил.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮЦЕРНАТА:
В народната медицина тя се използва като растение, чистещо кръвта, а в тибетската медицина се прилага дори за профилактика на раковите заболявания и като противовъзпалително средство.
Люцерната отдавна се използва в билкови комбинации за общо укрепване и подобряване на зрението. Сапонините, влизащи в състава на люцерната, свързват холестерина и блокират неговото усвояване, като по този начин понижават нивата на холестерина в кръвта и възпрепятстват развитието на атеросклероза и сърдечно-съдови заболявания, като исхемична болест на сърцето, стенокардия, инфаркт на миокарда, хипертонична болест, нарушения на мозъчното кръвообращение. Високото съдържание на витамин К осигурява антихеморагичната активност на люцерната, предотвратява кървенето и възникването на кръвоизливи, затова люцерната се прилага за профилактика и в комплексното възстановяване при лечение на различни форми хеморагичен синдром. Лечение на кръвоизливи, в следствие на тромбоцитопения – намаление на кръвните телца в кръвта и оттам кръвоизливи. Канадски изследователи доказали, че продължителната употреба на люцерна помага при някои форми на артрит. Резултатът се забелязва след двумесечен прием на 6 грама люцерна дневно след хранене, като това е най-ниската ефективна дозировка.
Има и диуретично действие, подпомага отделянето на солите на пикочната киселина от организма, което облекчава лечението на подагра. Люцерната е много богата на хлорофил, който е изключително необходим за профилактиката и възстановяването при анемии с различен произход.
Благодарение на присъстващите в нея изофлавони, люцерната проявява естрогеноподобна активност (активност на женските полови хормони), затова тя е изключително подходяща за жени в менопауза и за профилактика на рака на гърдата.
Освен това, люцерната повишава лактацията при кърмещите майки. Люцерната е едно от малкото растения, съдържащи флуор, който се натрупва в организма – най-напред в зъбите. Способства за формирането на зъбния емайл и предпазва зъбите от развитието на кариеси, има бактерицидно действие спрямо микроорганизмите, развиващи се в устната кухина и водещи до появата на кариеси и пародонтоза. Люцерната има леко слабително действие, свързва и неутрализира различни токсини в стомашно-чревния тракт.
http://sites.google.com/site/journalecology/
Още...
ЛЮЦЕРНА (MEDICAGO SATIVA)
Содержит ряд биологически важных веществ: таких, как стеролы, флавоноиды, кумарины, алкалоиды, кислоты, витамины, аминокислоты, сахара, макро- и микроэлементы, и много белка (более 25 % сухого веса). Люцерна обладает мягким слабительным действием и используется как общеукрепляющий тоник. Содержит как минимум один белок с доказанной противоопухолевой активностью и пищевые волокна — такие как пектин, которые связывают и нейтрализуют различные канцерогены в кишечнике. Кроме того, люцерна, предположительно, участвует в процессе инактивации пищевых канцерогенов в печени и тонком кишечнике до того, как они станут активными.
http://www.admedicine.org/
Още...
Салати от иглика, детелина и глухарче зареждат с витамини
Отдавна сме убедени, че няма нищо по-здравословно от свежата растителна напитка или салата. А този месец ни предлага разнообразни суровини, някои от които можем да вземем направо от горските поляни.
Важно е само растенията да виреят в екологично чисти райони. Тогава ще сме сигурни, че билковите салати и напитки нямат нищо общо с изкуствените торове и други продукти на химията. Все по-добър прием на нашата пролетна трапеза намира копривата.
Екстравагантно меню спасява от анемията.
Екстравагантно предястие е салатата от глухарче. Тя е много богата на витамин С. Съдържа още витамин В2, Д, провитамин А.
Салатата често се консумира в Гърция. Приема се, че е особено полезна при анемия и обща отпадналост.
Според българската народна медицина свежите листа на глухарчето рано напролет помагат при отпадналост, проблеми с далака и хронични екземи.
За тонус се препоръчва пресен сок от глухарче чрез пресоване на свежи растения. За лечение на чернодробни проблеми от него се вземат по 2-3 супени лъжици на ден в продължение на 3-4 седмици. Според американския учен Норман Уокър прясно изцеденият сок от глухарче е едно от най-ценните тонизиращи средства. Такъв сок съдържа големи количества калций, натрий, калий, желязо и магнезий.
Най-добре е суровият сок от листата да се комбинира по равни количества със сок от моркови или сок от ряпа. Получената смес укрепва венците и зъбите. Помага при проблеми с костната система.
А коктейл от равни количества сок от глухарче, сок от целина и магданоз помага при анемии, функционални разстройства на сърцето и увреждания на далака.
Родна трева конкурира женшена
Ливадната детелина съдържа натурални полифеноли, които помагат на организма при кислороден глад, радиация, отравяния.
Стимулират кръвосъсирването, възстановителните процеси и имунитета. Приема се, че билката е един от най-добрите заместители на женшена. Биостимулиращите й свойства се обясняват с високото съдържание на органични киселини в нея, които активират обмяната на веществата. Допуска се, че детелината има антиканцерогенно действие.
Тя нормализира обмяната на мазнините и намалява холестерола в кръвта.
При това е изключително достъпна. Използва се прясна през цялото лято, а в изсушен вид - целогодишно. Общоукрепващи салати от тази билка се правят в Австрия и Полша.
Пресни листа от детелина се добавят в тонизиращи напитки. Това е много разпространено в Русия
http://gotvarstvo.georgievi.net/
ПЪРВАТА ОТ ЧЕТИРИТЕ СТЪПКИ НАЗАД
За да се върнем към естественото хранене, към което природата-майка ни е приспособила за милиони години, следва да направим четири стъпки назад. И за успеха на това начинание е много важно, в какъв именно ред.
Първа стъпка – да не смесваме храната както ни падне. Ако не се отстрани произволното смесване на храната при ядене, вие както преди ще преяждате, както това правят болшинството „нормално хранещи се” хора, колкото и да са ви уговаряли да ставане от масата с леко чувство на глад.
Ще назовем за яснота веднага и останалите три стъпки, за които ще бъде разказано по-надолу.
Втора стъпка – да се изключат от менюто продуктите, несвойствени на природата на човека. Но защо да не се започне именно с това?
Дори и само за това, че най-убедителните резултати за начинаещия /и още съмняващия се в себе си/ натурист дава първата стъпка. И понякога само тази първа стъпка дава такава допълнителна доза здраве и добро самочувствие, че да се върви по натам ни изглежда вече дори ненужно.
Трета стъпка – храната да се готви без огън. Тази стъпка логически трябва да бъде трета, защото изключвайки чуждата за нас храна, ние вече без труд разбираме, че оставащите продукти са много по-вкусни и по-полезни в суров вид.
Четвърта и последна стъпка – тя идва често от само себе си, това е отстраняването на стимулиращата храна. Обичайната храна на съвременния човек съдържа различни стимулатори, повечето от които отпадат сами. И все пак тази четвърта степен е необходима, тъй като в същото време тя означава и шлифовка, и индивидуализация на вашето лично меню, приспособяването му към потребностите на вашия неповторим организъм.
По повод съчетаването на различните хранителни продукти има различни мнения, в това число и в натуропатичната литература. На кого да вярваме? По-добре на този, който е по-строг.
Не трябва да забравяме, че лекаря-натуропат, който е по-снизходителен в своите изисквания, има повече пациенти от строгия, а това означава, че и доходът му е по-висок...
Още в началото на века нашият руски ентусиаст в суровоядството Александър Николаевич Занковский е отбелязал в своята книга „Лекуване чрез сурова диета” /„Лечение сырой диетой” (М 1914 г.)/, въз основа на личния си опит, че „смесената храна” се смила по-трудно и образува газове, което сочи за частично разлагане на храната в червата, а храната състояща се само от един продукт на едно ядене, и се преработва по-добре, и не води до преяждане.
В нашумялата популярна книга на академик А.А.Микулин „Активно дълголетие” нашите читатели за първи път прочетоха за Института по разделно хранене на доктор Замхау, подмладявайки по този начин дори старци, „които след лечението започваха да бягат и да играят тенис. Лицата им ставаха младолики”.
Съвременното разбиране за съвместимостта на различните продукти при хранене дава американският учен натуропат Хърбърт Шелтън, бившият признат за главен натуропат в целия свят. Неговите препоръки накратко се свеждат до следното:
Съществуват два варианта на приемане на храна – или плодова храна или зеленчукова. В първия случай правилата са пределно прости: на масата си вие имате плодове, които ядете до известно засищане. Не трябва да се смесват кисели със сладки плодове, т.е. вие ядете или кисели плодове или сладки. А ако ви се иска или се налага да употребявате и кисели и сладки, то се препоръчва да направите 20-минутна пауза след употребата на едните, преди да ядете другите.
Що се отнася до приема на зеленчуци – трябва да се знае, че със зарзавата и зеленчуците, които не съдържат нишесте могат да се комбинират или въглехидратни продукти – орехи, маслодайни семена, бобови /а така също и извара, риба, месо, яйца – ако ги употребявате/ или нишестени.
А тиквата и такива зеленчуци като зеления граф и корен от пащърнак, съдържащи повече нишесте, е по-добре да се комбинират с нишестени продукти – картофи, зърнени, ако въобще искате да ги употребявате.
От моркови, цвекло и кисели ябълки натуристите правят прекрасен по вкусови качества сок, чаша и половина – две пресно приготвен сок, изпит, без да се бърза – това спокойно може да представлява закуската на натуриста. Разбира се, това е една от възможните комбинации.
В съответствие с принципите на Шелтън може да се употребява мед като отделено хранене – във вид на топло питие /медът се разтваря във вода – супена лъжица на една чаша, към тази напитка може да се добави чаена лъжичка цветен прашец и това също може да бъде достатъчно за закуска/.
Ако вие употребявате мляко, то също трябва да представлява отделен прием на храна, другите продукти не се смесват с него. В същност, това е най-естественото: и животните и човека в началото на своя живот пият само мляко, без да прибавят към него гевреци. Шелтън препоръчва пъпешът също да се употребява отделно.
Колкото и да е учудващо, налага се да се защитават принципите на правилното съчетание на продуктите не само пред „ортодоксалните” диетолози, които се отнасят скептично към това учение, но и пред натуропати, които уви, не споделят масово принципите на Шелтън. Понякога те се изказват толкова категорично като Кенет Джефри, автор на няколко прекрасни книги по естествено хранене и дозирано „гладуване за здраве”:
„Няма дори и сянка от научни данни, които биха могли да докажат, че тези така наречени вредни комбинации от храна някога са причинили на някого някаква вреда”. Той счита за недоказани съвременните теории за комбинирането на храната.
„Невъзможността за разделяне на нишестето, белтъчините и киселините става съвършено очевидно, ако се отчете, че всички видове храна съдържат известни количества белтъчини, нишесте и киселини. Природата вече ги е обединила и комбинирала. Тези, които твърдят, че има разлика между елементите, които е смесила природата и тези, които човек смесва в своята уста, сами носят отговорността за доказването на своите твърдения”.
Разбира се, това не е така. Опирайки се на работите на академик И.Павлов, Шелтън убедително доказва, че белтъчините в най-добрия случай се смилат в кисела среда, нишестената храна – в алкална и доколкото тези среди се неутрализират една друга, не е възможно да се създаде такава обстановка в стомаха, че едновременно добре да се смилат и едните и другите елементи на храната.
Има разлика в храносмилането на естественото /сурово/ нишесте и денатурираното, вареното. Природата е съединила суровите продукти, а след сготвянето им картината е друга. Опитът показва, че е по-добре да се консумират белтъчини и нишесте по различно време.
Освен това Шелтън отменя „десерта”: ако основната храна, трябва да се задържи в стомаха за известно време, то сладкишите трябва да преминат транзит, но основната храна пречи и задържайки се там захарта скита, превръщайки се в спирт и оцет и дразни стените на стомаха. Това може да предизвика лъжлив апетит, преяждане, а в перспектива и хроничен гастрит.
http://www.surovo.hit.bg
Алфалфа
Това многогодишно бобово растение е било особено ценено през вековете от арабите заради способността си да прави конете силни и бързоноги. Заради това те му дават арабското име “ал - фалфа”, което означава “баща на всички храни”.
Алфалфата е една от най-питателните храни, въпреки че на практика е фуражна култура. Нейните корени проникват дълбоко в земята, извличайки жизнено необходими хранителни вещества от почвата.
Това древно растение съдържа в изобилие хлорофил и каротини, както и витамините D, E, K и B комплекс. То също така съдържа и протеин, калций, магнезий, фосфор, калий, минерали и незаменими мастни киселини.
В ботаниката и хомеопатичната медицина алфалфата е позната като хранителен тоник за добро храносмилане, който води до чувствително подсилване на умствената и физическа енергия.
Aлфалфата e сpeд най-богатите природни източници на хлорофил, чиято структура е почти идентична с тази на хемоглобина, който представлява порфиринов пръстен включващ желязо.
Клетката на Хлорофила съдържа в ядрото си магнезиева молекула, който минерал е основен за функционирането на съдечно-съдовата система.
Хлорофилът стимулира производството на червени кръвни телца, които предпазват кръвта от анемия.
Освен всичко друго хлорофилът участва в кръвотворенето. Той е почти идентичен с хема в хемоглобина на еритроцитите, който пренася кислорода, и затова се нарича “зелената кръв на планетата”.
Единствената разлика е в това, че хлорофилът съдържа магнезий, а хемът - желязо
Въпреки, че няма хранителна стойност, целулозата в клетъчната стена има способността да улавя тежки метали, пестициди и токсини, и отвеждат тези елементи извън тялото. Свързвайки ги тя намалява техният токсичен ефект причина за хроничните дегенеративни изменения. Установено е, че приемането на биомаса намалява тежестта на протичане на злокачествени новообразувания.
Друг елемент спомагащ този ефект е хлорофила. От години той се използва за намаляване фекалиите, урината и човешката миризма при по-възрастни пациенти.
http://www.barleansbg.com/
Още...
ЛЮЦЕРНА ПОСЕВНАЯ (MEDICAGO SATIVA).
Люцерна культивируется в поливных районах Азербайджана. Согласно Юсифу ибн Исмаилу Хойи (ХIII-ХIV вв.), повязка с варёной травой люцерны, накладываемая 2 раза в день, помогает при трясении головы. Если постоянно есть траву и семена люцерны с сахаром, то это полнит тело и способст-вует кроветворению. Компресс из порошка травы люцерны и меда рассасывает холодные опухоли, а с уксусом - горячие. Семена люцерны более эффективны чем другие её части. Они укрепляют желудок, порождают сперму, молоко, гонят месячные, полезны при кашле. Их можно хранить до 5 лет. Дозировка - 9-23,5 г. Компресс с маслом семян конопли, солью и оливковым маслом помогает при дрожательном параличе и парезах. Цветы люцерны действуют её слабее семян, - отмечает автор “Джам ал-багдади” (1311 г.).
Научная медицина. Высушенная и превращенная в порошок трава люцерны хмелевидной используется как кровоостанавливающее и ранозаживляющее средство. Люцерна посевная применяется при сахарном диабете и понижении функции щитовидной железы, люцерна серповидная - при пневмониях, диарее, сердцебиениях.
ТЫСЯЧА И ОДИН СЕКРЕТ ВОСТОКА
|
