Цигун

На китайски гун означава работа, а ци - енергия, така че цигун може да се преведе като подобряване и засилване  циркулацията на енергията.

Всъщност практиката на цигун се опира на достиженията на
цялата китайска традиционна медицина и има обширна основа в теория и изследвания, натрупани през хилядолетията.

Според китайската медицина има два начина за изучаване на здравето и болестта - вътрешен и външен.

Външният включва физически въздействия върху тялото и наблюдаване на резултатите, подобно на съвременните лабораторни изследвания.

Вътрешнният начин включва изучаване на собственото тяло и наблюдаване на собствените усещания.

Първата стъпка в използването на вътрешния начин е направена чрез наблюдението върху усещанията на хората при промяна на външните условия и средата - сезон, време на денонощието. Това довело до търсене на начини за хармонизиране на хората и техния живот с промените и измененията в прородата. Наблюдавало се също така, че циркулацията на енергията ци има тясна връзка с човешките действия, издаването на определени звуци, емоциите , храната. Хората постепенно достигнали до извода, че циркулацията на ци е важна за здравето и започнали да търсят начини за подобряването й. Постепенно се създали методи и форми, които станали основата на цигун.

Тук трябва да разгледаме няколко основни въпроса.

Концепцията за ци е в основата на цялата китайска медицинска теория и на цигун. Най-често като понятие отговаря на гръцкото "пневма" и на санскритското "прана" и се смята, че това е жизнената сила и енергийния поток на всички живи същества.

Ци най-добре може да се сравни с биологичното електричество,протичащо в човешкото тяло. Когато циркулацията й е в застой или спре, човекът се разболява или умира.

Ци протича в тялото по определени канали , които най-често са в близост до артериите и нервите. Тя е тясно свързана с нервната система и мозъка, така че те трябва винаги да се разглеждат във връзка с тяхната активност.

Както артериите и нервите, каналите на ци са прикрити от телесната мускулатура. Те се разклоняват и снабдяват тъканите и органите с ци, като носят и предават енергийни съобщения. Тази система на енергийна циркулация е под контрола на съзнанието, независимо дали човек си дава за това сметка, или не.

В човешкото тяло има 12 канала и два главни съда, които са свързани с различни вътрешни органи. Ако в даден канал ци е в застой, това показва наличието на увреждане на органа. Стимулирането с игла води до увеличаване или намаляване циркулацията на ци и предизвиква подобрения в зле функциониращия орган. Това най-често става чрез акупунктурните точки, които се наричат още и кухини /сюе/, защото се усещат като леко пропадане или като вдлъбнатини и са по-чувствителни от други части на тялото. Това са местата, използвани за акупунктура, но те са и точки за атака в бойните изкуства.

В акупунктурата са известни 700 точки, но само 108 от тях се използват в бойните изкуства. Прилагането на сила в тях може да причини болка, обездвижване на части от тялото, поражения на вътрешните органи, загуба на съзнание и дори смърт. От тези 108 кухини 36 са смъртоносни и чрез тях може да се повреди вътрешен орган, причинявайки смърт.

Разбира се, за целта ударът трябва да бъде нанесен в точното място, с определена сила, под определен ъгъл и в определено време на денонощието. Но основното е, че ци се контролира от съзнанието точно така, както то контролира и другите функции на тялото.Чрез определени упражнения е възможно да се генерира ци, като се подобрява и повишава нейната циркулация.

Това позволява на бойците да удрят с огромна сила и да устояват на проникването на чуждата сила. Генерирането на ци се определя в голяма степен от способността на човек да се концентрира.

Има няколко начина за повишаване циркулацията на ци и нейното използване.

Първият се нарича уей дан.
При него ци се стимулира в определено място на тялото чрез продължително напрягане на мускулите, съчетано с концентрация. Когато се отпусне мускулатурата, натрупаното количество ци се разпределя в местата с по-ниско енергийно състояние. Упражненията по уей дан се практикуват в Китай от много векове, като впоследствие се съчетават с бойната техника на монасите от манастира Шаолин.

Вторият начин за увеличаване циркулацията на ци се нарича ней дан. При него ци се акумулира в долната част на корема в резервоара за енергия - дан тиен. След това енергията съзнателно се насочва към циркулиране в двата основни съда и в дванадесетте канала.

Третият разпространен начин е акупунктурата.
При нея иглата пробожда кожата и слоя мускули, стимулирайки директно канала, като повишава циркулацията на ци в него.

Четвъртият начин е масажът, използван и в западната медицина.
Чрез него мускулите се отпускат, давайки възможност на енергията да протича по-свободно, а също се генерира локална енергия в мястото на масажиране.

Петият начин е чрез търкане или фрикция на особени участъци на тялото.
То трябва да бъде достатъчно силно, за да генерира топлина и да стимулира енергийния обмен в кожата.

Съществуват и редица други методи като акупресура, потупване и др., които могат да се наредят някъде между масажа и акупунктурата.

От всички изброени дотук, само уей дан и ней дан се използват в бойните изкуства. Останалите представляват преди всичко методи за подобряване на здравето чрез циркулацията на ци.

ЗА МЕРИДИАНИТЕ

Меридианите (енергийните канали) са симетрично разположени, по двойки, под кожата или дълбоко в тялото. Всеки от основните 12 меридиана има сложна мрежа от разклонения, чрез които захранва с енергия прилежащата му област. Местата, където меридианите стигат повърхността на кожата, са т.нар. биологично активни (енергийни, акупресурни, акупунктурни) точки.

Освен 12-те основни меридиана има 8 допълнителни, които с основание се наричат животоспасяващи, тъй като осигуряват правилното протичане на енергията в случай на невъзможност някой от основните меридиани да функционира нормално.

Често няколко разклонения от различни меридиани се пресичат в една точка и чрез нейната стимулация може да бъде повлияно протичането на енергията през повече от един меридиан. Всеки меридиан има вход и изход, през които енергията преминава от един меридиан в друг.

Денонощният цикъл на преминаване на енергията през меридианите определя техния минимум и максимум.В практиката на Дао е разработена система (т. нар. стражи) чрез която може да се подкрепи естественият процес на самолечение на меридианите и на лечението на прилежащите им органи.

СТРАЖИТЕ

Даоистите са разработили система за поддържане на енергийния баланс в отделните органи. Тя се основава на използване на времето, измервано от хронологичния часовник, за уравновесяване и балансиране на енергията чрез разпръскване (отслабване) и тонизиране (засилване).

Биоритмите (биологичният часовник) регулират потока на енергия през тялото в съответствие със слънчевите и лунните цикли. Тъй като биоритъмът е неуловим, забелязваме го най-вече, когато е нарушен. Пример за нарушаване на биоритъма е умората вследствие голямата часова разлика.

Всеки от основните 12 меридиана има свой двучасов период (стража), през който енергията циркулира през него с максимална интензивност.

Така например, ако се будите редовно между 1 и 3 часа през нощта, това най-вероятно се дължи на смущения в черния дроб или нервната система. През периода на максимум се извършва “текущ ремонт” на съответната част на енергийната система и това се усеща като неразположение в прилежащите органи. Всеки може да подкрепи този процес и да си спести симптомите, които го тревожат на физическо ниво.


СТРАЖА НА МЕРИДИАНА НА БЕЛИЯ ДРОБ ( 3 – 5 часа )

СТРАЖА НА МЕРИДИАНА НА ДЕБЕЛОТО ЧЕРВО ( 5 – 7 часа )

СТРАЖА НА МЕРИДИАНА НА СТОМАХА ( 7 – 9 часа )

СТРАЖА НА МЕРИДИАНА НА ДАЛАК-ПАНКРЕАС ( 9 – 11 часа )

СТРАЖА НА МЕРИДИАНА НА СЪРЦЕТО ( 11 – 13 часа )

СТРАЖА НА МЕРИДИАНА НА ТЪНКИТЕ ЧЕРВА ( 13 – 15 часа )

СТРАЖА НА МЕРИДИАНА НА ПИКОЧНИЯ МЕХУР ( 15 – 17 часа )

СТРАЖА НА МЕРИДИАНА НА БЪБРЕЦИТЕ ( 17 – 19 часа )

СТРАЖА НА МЕРИДИАНА НА КРЪВОНОСНАТА СИСТЕМА /ПЕРИКАРДА/ ( 19 – 21 часа )

СТРАЖА НА МЕРИДИАНА НА ЕНДОКРИННАТА СИСТЕМА /ТРОЙНИЯТ НАГРЕВАТЕЛ/ ( 21 – 23 часа )

СТРАЖА НА МЕРИДИАНА НА ЖЛЪЧКАТА ( 23 – 1 часа )

СТРАЖА НА МЕРИДИАНА НА ЧЕРНИЯ ДРОБ ( 1 – 3 часа )

Още...

На кой би му хрумнало, че главоболието му идва от сребърната верижка или венчалната халка може да е причината за всички хормонални проблеми? Носени неправилно, безобидните, на пръв поглед, метални украшения са способни да намалят жизнения тонус и даже да предизвикат сериозни заболявания. Така смятат лекарите-рефлексотерапевти.

... у мъжете, които постоянно носят венчалната си халка, по-често се срещат полови разстройства.

Древноизточното учение за енергиите и меридианите днес е признато дори от крайните материалисти. В нашето тяло има особени канали, по които циркулира особена субстанция, която отговаря за нашето самочувствие.

В Китай я наричали ци, в Индия – прана. Тази основополагаща жизнена енергия се движи по дванайсет двойни и два единични меридиана – линиите, съединяващи биологично активните точки, като трамвай по релси, както кръвта по вените.

Оказва се, че металните предмети, които образуват затворен кръг, са способни да «прищипят» енергийните канали така, както гуменият ремък прещипва и прекъсва артерията. Да, но там лекарят слага бележка кога е сложен и кога да се махне ремъкът! А ние често носим пръстените и верижките по 24 часа.

Не случайно в старите времена графините и баронесите са си слагали украшения само по време на баловете, а после са ги оставяли по кутиите за бижута.

Само си представете:

>>> когато слагаме затворена метална гривна на ръката си прекъсваме едновременно шест меридиани: сърце, бял дроб, тънко и дебело черво, перикард и меридианите на тройния нагревател;

>>> Колието или верижката на шията също прекъсват шест меридиани: тънко и дебело черво, пикочен и жлъчен мехур, стомаха и тройния нагревател;

>>> В зависимост от това на кой пръст на ръката сте сложили пръстена, той може да обхваща различни: кутрето – сърцето и тънките черва, безименния – хормоналната система (меридианите на трите нагревателя), средният – кръвообращението и половата система, показалецът– дебелото черво, палецът – белите дробове;

>>> подобна е ситуацията и с пръстите на краката: пръстен на първия пръст блокира меридианите на черния дроб и далака – задстомашната жлеза, на втория – меридианата на стомаха, на четвъртия– жлъчния мехур, на петия – пикочен мехур, само средният пръст на крака може да бъде украсен без никаква опасност; >>> гривните на глезените пречат на работата на стомаха, далака-задстомашната жлеза, бъбреците, черния дроб, пикочния и жлъчния мехури.

Възможно е именно за това в древността са слагали нашийници на робите – за да намалят жизнения им тонус. Белезниците и веригите на краката също не са случайни – те не предпазват единствено и само от бягство …

Сребро или злато?

Златото – това е ян, мъжкото начало, активната сила, възбужда. Среброто е ин, женското начало, пасивната сила, успокоява.

Още в древността, по време на акупунктура, китайските целители са извеждали излишъкът от енергия през активните точки със сребърни игли, а са насищали с енергия през златни.

Между другото, венчалната халка, която символизира връзките на брака, се носи на безименния пръст не просто така. Тя обхваща хормоналния канал, тоест ограничава съпрузите да не «кръшнат». Както показаха последните изследвания на учените, у мъжете, които постоянно носят венчалната си халка, по-често се срещат полови разстройства.

Защо затвореният метален кръг въздейства толкова силно на енергийните меридиани?

По-малко или повече логично обяснение дава биоенергетиката. Всички помним още от училище, че при затвореният токов кръг (проводник с протичащ ток в затворен контур) се поражда електродвижещата сила на самоиндукция. В резултат на това силата на тока се увеличава. Да допуснем, че потокът енергия в нашия пръст е проводникът, а пръстенът е контурът. Като си сложим метално украшение ние едновременно с това усилваме жизнения «ток», но колкото по-дълго го носим, толкова е по-голяма вероятността енергията на меридиана да се «затвори».

Как да не допуснем «затварянето» на меридиана?

1. Не носете постоянно метални украшения които образуват затворен кръг. 3-4 часа в денонощието – и стига. Изключение правят обеците, ако са поставени на меката част на ухото (т.нар. «обичка»)защото там няма енергийни меридиани;

2. Ако искате да носите любимата си верижка постоянно – разделете кръга, който образува. Близко до закопчалката направете незабележимо звено от конец. Същото важи и за гривните.

3. По-добре не носете кръстчето на златна или сребърна верижка, а както в стари времена – на специална здрава връвчица или кожено ремъче.

4. За да не пострадате от металните пръстени (злато, сребро, мед, неръждавейка) избирайте такива, които са прекъснати от «леглото», в което е монтиран камък или по принцип не образуват затворен кръг.

5. Носете украшения само от тези метали, които подхождат на вашия организъм. Проверката за съвместимост се прави с помощта на мускулна проба (вземаме в ръка вещ от дадения метал: ако мускулите на ръката отслабват, значи металът е неподходящ).

http://www.chudesa.net/

Още...

Цигун

Цигун е наука за същността и еволюцията на живата материя. Чрез дългогодишни наблюдения върху Природата древните хора са доловили, че между човека и нея съществуват тесни вътрешни взаимовръзки. Тези знания са били анализирани и осмисляни след многократното им проверяване в процеса на хилядолетна практика.
Цигун представлява също така метод за саморегулация на здравето, психиката и ума, за постигане на дълголетие и качествено усъвършенствуване на живата материя. Смелостта да бъде описван е идвала след десетилетия лични проверки и анализ.
Благодарение на теоретичните изследвания и практиката на много поколения хора, през хилядолетията знанията са били непрекъснато обогатявани, развивани и усъвършенствувани, за да се превърнат накрая в неразривна по своята логичност и съдържание система.
От този процес можем да видим колко строго са се отнасяли древните хора към писмените послания и с каква отговорност пред Истината са пристъпвали към писането на книги. Те са мислели, че не бива поради недостатъчно самоизясняване на нещата да оставят погрешни тези и описания в книгите, та след излизането им на бял свят да предизвикат погрешни възгледи у обществото и грешките да се предават и на следващите поколения.
Древните хора са писали трудовете си с изключителна отговорност към бъдещото човечество, ръководени от принципа: да не говориш за нещо, което не разбираш, да не пишеш за нещо, което не ти е ясно. Духът на този принцип постоянно ме води и учи: нищо безотговорно написано да не се оставя на поколенията!

Цигун е възникнал много преди китайската писменост, медицина и бойни изкуства. Той оказва толкова силно въздействие върху древната култура на Китай, че в нея няма раздел, който да не е повлиян от тази система: Цигун поставя основите на древната философия, медицина, естествени науки, изкуство и литература, етика и естетика, политика, социология и психология, бойни изкуства. Той е едновременно наука и практика, която се развива от хилядолетия.
Мнозина смятат, че е чисто китайско явление, типично източно (дори в смисъл на неподходящо за западни хора!), нещо подобно на индийската йога или на ушу, бойните изкуства на страните от Далечния Изток. От една страна е така. Цигун наистина има общи неща и с китайската медицина, и с ушу. Но всъщност темата му е много по-обхватна.
Подобни знания и методики са познати във всички древни цивилизации на Азия, Европа, Америка, Африка, Австралия и Океания. Поради различни исторически и социални причини обаче развитието им на повечето места по света е прекъснато или ограничено в съвсем тесни рамки — на манастирските стени или в затворени школи. Най-често знанията и практическите техники за развитие са се губели частично или изцяло заедно със загубване на държавността или насилственото асимилиране на народността и унищожаването на нейната култура. Така че явлението от гледна точка на природните възможности на живата материя е повсеместно и може да се използва не само от китайци.
Китай е страна, в която развитието на цивилизацията продължава без прекъсване от дълбока древност до сега и това създава условията Цигун не само да се запази, но и да продължи да се развива като една извънредно богата система от знания за връзките между човека и Вселената и смисъла на живота.
В действителност Цигун не е измислен, нито създаден от хората. Той е изцяло природен продукт, явление, присъщо на материята, което древните хора забелязват, усвояват, обмислят в една система, която в резултат на хилядолетни по-нататъшни опити и обобщения се превръща в изключително логично, всеобхватно познание и методология. Начините в тази система са китайски, но истината, съдържанието е от Природата.
Какъв е смисълът на самото название Цигун? „Ци" означава енергия, с която е изпълнена космическата, земната природа, човекът и другите живи същества. „Гун" е съкратен вариант на „гун фу" (на български известно като „конфу") и има смисъл на умение, майсторство, придобито през свободното време. Буквалният превод на Цигун е: „енергия и време", а съдържанието е: умение да се увеличава и прилага енергията, което се постига с течение на времето чрез трениране и постоянство.
Исторически наименованието Цигун съществува от най-ранни времена. През по-късните епохи то дълго не е употребявано, а се използват различни названия, като: яншъншу (умение да се развива живота), даоин (умение, постигано чрез водене с мисълта), туна (дихателни упражнения), ней гун (умение да се развива вътрешната сила), лиендан (развитие на безсмъртния зародиш), а също: синчи, сюангун, дзингун, дингун; сингун, сюдао, дзочан, нейянгун, яншън-гун и други. От няколко десетилетия отново се използва обединяващият отделните школи и приет от всички термин ЦИГУН.
Върху бронзови предмети от времето на династията Шан (XVI -XI век преди н. е.) има рисунки, които изобразяват начини на тре-ниране на Цигун. В „Трактата на Жълтия император за вътрешното" („Хуанди ней дзин" — 2690-2590 г.г. преди н. е.) ци — енергията — е едно от основните понятия. „И дзин" („Книгата на Промените") изцяло е изградена върху точни познания за законите и взаимовръзките между енергиите на Небето, Земята и Човека. Всички големи философи на Китай в трактатите си отделят най-важно място на изучаването на ци.
В тази област най-силно въздействие оказват изследванията на Лао Дзъ (580 г. пр. н. е.). Неговите мисли и изводи имат изключително влияние върху по-късната китайска култура, върху обществото, а и сега в много отношения продължават да играят роля. В бъдеще хората ще разберат още по-пълно техния смисъл.
Трактатът на Лао Дзъ „Дао Дъ дзин" („ Учение за Пътя и Морала") разкрива структурата и законите на Всемира, а също връзките между него и живата материя. Лао Дзъ е едновременно теоретик и практик. Това именно обяснява защо преди повече от 2 500 години той създава толкова дълбока в познанията, непоклатима по логика теория, която излага по един удивително прост, кондензиран начин цялостното разбиране за природата, обществото и законите на еволюцията.
В миналото има хора, които стигат до високи нива в практиката и развитието си, но не съумяват да предадат ясните си познания за нещата на следващите поколения, понеже не се занимават с теория. Има и други, които са само теоретици, но въпреки желанието си не успяват да проникнат до дълбочините на материята, защото по различни причини не извършват практика, която да разшири възможностите им за възприемане и осмисляне на видяното и да им създаде повече опитност. Често те дори повърхностно възприемат ученията от предишните епохи и ги тълкуват едностранчиво.
Много от мислите, изложени в трактата на Лао Дзъ, стават основа на по-късните изследвания на редица философи от следващите епохи. И до днес всеки, който изучава природната ци, неизменно се опира на познанията на Лао Дзъ и сверява заключенията си по непостигнатата от друг дълбочина на знания спрямо истината за Природата, обществото и човека.
„Дао Дъ дзин" е извънредно кратка в сравнение с познатите ни от по-късни епохи и съвременността обемисти философски трудове. В трактата се съдържат само пет хиляди йероглифа, чрез които Лао Дзъ обективно и сбито излага принципите и законите на всевъзможните процеси в природата и в живота материя, тяхната променли-вост и Път на развитие (Дао).
Във всяка епоха има хора, които посвещават живота си на изследвания по тези въпроси и на практически занимания за развитие на ци в своя организъм. Всяка епоха дава принос за обогатяване на теорията и практиката на цигун. Системата от знания и упражнения се уголемява, усъвършенствува и се оформя във вид на интегрална наука с изключително широка сфера на познание и приложен смисъл.
Исторически системата цигун се разделя на два големи клона — единият е на практиците, другият — на теоретиците. Но има и междинен слой хора, които се занимават и с едното, и с другото, а това е условие за истинските постижения.
С времето се оформят пет големи школи: даоска, будистка, конфуцианска, медицинска и цигун за бойните изкуства. Към тях възникват и множество подшколи. Например, ламаизмът като клон от будизма развива тибетската разновидност на цигун, наречена ми дзун.
Даоският цигун има за цел чрез тренирането да се постигне здраве и изключително дълголетие въз основа на хармония между човека и Природата, а на по-висш етап да се тръгне по Естествения Път (Дао) към усъвършенствуване и еволюция до нивото на вечното съществувание.
Будисткият цигун също цели увеличаване силите и възможностите на човека, за да се постигне вечно състояние и единение с Космоса.
Конфуцианският цигун говори за усъвършенствуването на човека и неговия морал и поведение в обществото като основа на хармоничните взаимоотношения между хората и Природата.
Медицинският цигун разглежда тренирането като най-ефикасната профилактика срещу болести и естествен начин за изчистването на организма от всякакви заболявания. На тази база е развита и цигун терапията като един от клоновете на китайската медицина.
Цигун за бойните изкуства развива умението вътрешната енергия (ци) да се съчетава с механичната сила на тялото за нападение и отбрана и постигане на високо майсторство.
Всяка школа развива от своя ъгъл знанията за природната енергия и съответно безброй* техники на трениране. В крайна сметка всичко това обогатява общата система на цигун, задълбочава разбиранията за вътрешните връзки между човека и Природата. Който и вид школа да се избере, трябва да се знае, че всичките водят към една цел: цигун е средство за култивиране на жизнената енергия, за постигане на истинско здраве, удължаване на живота, всестранно усъвършенствуване и развитие на възможностите на човека, постигане на единение и хармония с Природата.
В онези стари времена науката и обществото не разполагат със съответна техника и апаратура, за да покажат верността на изследванията си. Но се отнасят изключително сериозно към обективната истина и пишат след многократни проверки. И днес още няма толкова развита техника, която да улови фините нива във взаимоотношенията между човека и Природата; и сега има хора, които продължават да развиват знанията по познатите древни начини! В края на краищата, за истината няма минало и настояще, тя е вечна.
Познанията, натрупани в науката и практиката цигун, притежават голяма жизнена сила. В тях има и конкретни теоретични постановки, и конкретни практически начини за разгръщане възможностите на живата материя.
Историята на цигун не винаги се развива гладко. Съществуват върхове и падове, периоди на толериране и интерес от страна на управляващите, както и периоди на гонения, унищожаване на книги и убийства на носителите на тези знания. На няколко пъти има големи вълни на разцвет, постигане на нови открития и популяризирането им.
Причините за неравномерното развитие и разпространение на цигун са свързани и с природните цикли, а също с нивото на развитие на човешката същност, има и предпоставки от социално-исго-рически и субективен характер.
Знанията са съществували непрекъснато, от древността до сега, но сферата на тяхното въздействие и разпространение ту се е свивала, ту разширявала.
Школи по цигун са действували постоянно, но не е имало толкова широк обществен резонанс, та и на народно ниво масово да се практикува цигун. Макар че се касае за такова древно познание, не всички в народа са знаели за него и не всички са го разбирали. Цигун през цялата си история преди началото на 20 век остава затворена система. Може да се каже, че едва сега получава своето освобождение!
От 20-те години на нашия век започва нова голяма вълна на популяризиране, разгръщане на изследванията, проверка на старите знания чрез възможностите на съвременната наука и техника, масово практикуване на цигун и извеждането му извън стените на затворените школи и манастирите.
През 1955 г. в гр. Таншан, а след това и в курорта Бейдайхъ се откриват курсове за специалисти по медицински цигун. По-късно в Шанхай и други градове започват да действуват и други школи. Лятото на 1959 год. в Бейдайхъ се провежда и първата конференция по цигун.
По-късно „културната революция" затвори тези центрове и обяви всичко за мистика. Специалистите бяха отново преследвани и малтретирани, макар че някои хора по върховете на властта продължиха негласно да търсят ефикасното лечение на цигун-терапията. Но нещата не можеха да бъдат напълно унищожени, тренировките продължиха тайно и поединично сред народа.
В края на 70-те години с промяната на политиката на Китай и поемане на курса към реформи и отворени врати настъпи нов подем за цигун. След 1978 година и в науката, на държавно ниво, и в обществото знанията се ползват с изключително уважение. Въпреки древната история за първи път се проявява толкова широкомащабно, масово движение за трениране и развитие чрез цигун.
Във всяка провинция и всички големи градове на Китай днес има държавни научно-изследователски институти и висши учебни заведения по цигун, центрове за изучаване възможностите на човека, масови организации и асоциации за популяризиране на техниките и знанията.
Проведени са стотици опити в областта на биологията, физиката, химията и други естествени науки, доказващи и проучващи качествата на биоенергията.
Особено тясната връзка между цигун и китайската медицина даде нов тласък за изследвания и статистика на резултатите в тази област. Бе многократно доказана ролята на цигун за излекуване на тежки и нелечими по друг начин заболявания като рак, диабет и пр.
Вълната на подем привлече интереса на другите държави. Западът започна да разгръща с Китай широк научен и образователен обмен в тази област.
Сега във всички развити страни, особено в САЩ и Западна Европа, са изградени собствени държавни и частни научно-образова-телни институти, както и клиники за лечение чрез цигун.
За съжаление, съвременните хора все още не познават в дълбочина истинското предназначение на цигун и неговите методи.
Все още надделява разбирането, че става дума за трениране за здраве или пък към начините на развитие се прибавя мистична окраска, та неразбираемото започва да изглежда още по-странно. А недостатъчното разбиране става причина за култ към чудните явления и търсене само на чудодейното в една система като цигун. Това противоречи на интересите на хората.
Много природни явления и досега не са обяснени от науката, например тайната на живота още не е позната на човека. Но обективното търсене и развитие чрез цигун би могло да помогне на хората в това отношение.
цигун представлява точно такава система на трениране, чрез която първо се постига здраве, уравновесеност на психиката и по-голяма вътрешна сила на организма да се адаптира към промените в околната среда.
Цигун е едновременно наука и практика. Като наука, предмет на неговото изследване са енергиите в човешкото тяло и в Космоса, вътрешните връзки между човека и Природата, техните закономерности, прояви и развитие. Човекът, обществото и Природата представляват цялостна и неделима система. Ние, като отделна единица, също сме една малка природа, чийто характер и форма на организация, работа на вътрешните органи и системи и принципи на развитие отговарят на съответните принципи на космическата природа. Чрез опознаване закономерностите на голямата Природа можем по-добре да познаем себе си. Обратното, опознавайки себе си в дълбочина, можем да разберем и Космоса.
Цигун като наука ни помага да осъзнаем вътрешното единство на Природата и човешкото общество и пътя на нашата еволюция.
Като природна наука, той има своята теория и методи и се опира на конкретни материални сили в нашето тяло — енергията. Но за разлика от другите естествени науки се занимава не с конкретна област от Природата, а с цялостните познания за всички пластове на вътрешните взаимовръзки, разбива цялостен подход и цялостно мислене. Затова много известни учени смятат, че цигун ще стимулира нова научно-техническа революция и че 21 век ще бъде епохата на интегралната наука за живота, за единството на Човека и Космоса.


Ци

Древните мъдреци се замислят над факта, че някои растения и животни съумяват да съществуват извънредно дълго: боровете например живеят по 2-4 хилядолетия, орлите и костенурките — 500 и повече години. В сравнение с тях хората — уж по-съвършен биологичен вид — пребивават на земята твърде кратко! Започват да подражават на дълголетниците-растения и животни и откриват, че Природата е закодирала у всички същества потенциални жизнени сили, чието натрупване и развитие осигурява здраве, дълголетие и още много други неща, за които хората мечтаят от векове.
Китайците наричат тези сили ци — така, както назовават и въздуха, ефира, газообразните вещества, дори гнева. И наистина, ци е също така невидима и неосезаема, както въздухът: не може да се види, не може да се пипне, но без нея, както и без въздуха, животът е немислим.
Най-общо казано ци представлява жизнена сила, биоенергия, която осъщестбява и поддържа развитието на живота. Всички същества в Природата — растения, животни и хора — се нуждаят от тази сила и колкото по-голямо количество от нея притежават, толкова пожизнени, по-здрави и силни са те, толкова по-успешно се справят с неблагоприятните условия и промени в околната среда.
Енергията е най-съществената част не само в живата материя, а е присъща на всички неща и явления в Природата. Независимо дали става дума за микроскопична, за малка или голяма материя, дали е невидима или видима, основата й е ци. Затова древните хора отбелязват, че всичко в Природата е енергия и „хилядите неща са образувани от ци".
Цялата Вселена представлява огромно енергийно поле, в което ци е коренът и условието за образуване на която и да е форма на материята. Това е високоорганизирана материя с много фина структура.
При човека чи участвува във формирането на организма и извършването на жизнените процеси. С една дума, тя е горивото, благодарение на което цялото, представляващо човек, живее'и работи. Всичко в Природата се подчинява на едни и същи закони и е изградено по едни принципи. Както една кола не би могла да се движи без гориво, така и нито един жизнен процес, движение или мисъл на човека са невъзможни без ци.
Повечето хора дори не подозират за нейното съществувание. Мнозина пък се съмняват, че биоенергията е нещо реално и толкова важно за живота на човека. Наистина, не е лесно за мисленето на обикновените хора, свикнали директно да опознават нещата чрез известните ни пет сетива, да приемат съществуването на жизнената енергия, която наричаме ци. Обикновеното мислене е склонно да гледа на това като на мистицизъм.
Съвременните научни познания за Природата и природните явления отдавна приемат съществуването на видими и невидими за простото око форми на материята. Съзнанието на обикновения човек обаче все още се ограничава в старите рамки и е предразположено да възприема само неща, които могат да бъдат доказани било чрез докосване, виждане, помирисване, било чрез някаква научна апаратура. Всичко, което още не е повсеместно признато и описано от науката, му изглежда съмнително, иреално, идеалистично отношение към Вселената. По същия начин и в миналото са отхвърляни редица други явления, докато науката не ги докаже.
Крайно време е съвременното мислене да се отърси от съждението, че онова, което е извън рамките на науката, е ненаучно, следователно невярно. Обект на науката са природните явления в човека, Земята, Космоса и макар тя да върви с няколко крачки пред човечеството, естествено, не можем да искаме от нашата наука още сега, веднага да обясни всички явления и форми в необятната Природа.
Всъщност, за съществуването на биоенергията има вече немалко доказателства — и научни, и чрез опитността на хиляди хора. Онези, които тренират цигун или друга подобна система, рано или късно започват да усещат реалното движение на биоенергията в своето тяло и се убеждават сами в нейното съществувание. След време те започват и да я виждат. Екстрасенсите също чувствуват и виждат енергията.
При анатомичен разрез ци не се забелязва, но многократни опити със съвременна електронна и лазерна апаратура в Австрия, Китай, Япония и САЩ, чрез вкарване на цветно вещество в каналите на жизнената енергия, доказват съществуването на последните в човешкото тяло, както и в растенията и животните.
Световната здравна организация отдавна признава теорията за енергийните канали, както и всички други теоретични и практични постановки на китайската медицина за принос към общочовешката медицинска наука.
А в китайската медицина, която заимствува основните теоретични положения от цигун, непрекъснато и почти неразделно се говори за ци и сюе, т. е. за енергията и кръвта, за това, че тези две субстанции взаимно се пораждат и стимулират. Ци задвижва циркулацията на кръвта, а кръвта е майка на енергията. Човек не може да живее нито без енергия, нито без кръв. Разпилее ли се ци, настъпва и краят на кръвта. Кръвта е течна и се вижда. Енергията обаче е газообразна и много по-фина от кръвта, затова остава извън възможностите на обикновеното полезрение. Сега за нея имаме все още само най-обща представа. Не всичко за проявите, свойствата и съставките на чи е известно на човечеството. Бъдещата наука ще продължи изследванията в тази област. Сега обаче трябва да заявим категорично и да не изпитваме никакви съмнения, че биоенергията е материална субстанция. Но материална не означава груба материя — онова, което сме свикнали да възприемаме под този термин.
Ци е извънредно фина, микроскопична материя, в която влизат много и разнообразни компоненти. Засега науката все още не е създала апаратура, която цялостно и от всички аспекти да изследва жизнената енергия. Изследванията се извършват чрез най-съвременни биологични, биохимични, биофизични електронни уреди и такива от други клонове или интегриращи някои дялове на естествените науки. Чрез използване на физически апарати например е доказано, че в енергията на човека се съдържат инфрачервени, ултравиолетови и ултразвукови лъчи, електромагнитни вълни и други. С химични и биологични апарати се откриват други съставки, притежаващи съответните биохимични свойства. Но има и такива елементи в човешката енергия, за които съвременната наука и техника не са достатъчно съвършени, за да опознаем и разберем техния произход и характер. Затова засега е невъзможно точно да се определи колко конкретно и какви елементи се съдържат в жизнената енергия.
Понеже не познават биоенергията и нейната съществена роля за живота, хората често несъзнателно я изразходват в по-големи количества, отколкото естествено е необходимо. Пилеят я неразумно, като разрушават нейното качество. Въпреки това пак благодарение на ци животът им продължава, но намаляването на нейното количество и качество неизбежно се отразява на физиологичното, психичното и умственото състояние на човека, дори той да не подозира за тази връзка между хабенето на сили и енергията.
В момента на раждането си всички живи същества притежават определено количество кръв и енергия. Но от този ден и час те започват да използват своята биоенергия. А използването означава разход: всяко движение — външно или вътрешно — на човешкия организъм, всяка мисъл, работата на вътрешните органи, дишането, циркулацията на кръвта — всичко се извършва чрез изразходване на определено количество ци.
В началото на живота човек е пълен с енергия. V малките деца тя изпълва всички кътчета на организма. Затова се казва, че в тях чи наподобява море, чиито вълни преливат по цялото тяло. Постепенно поради ежедневните разходи тази жизнена сила намалява и се съсредоточава в енергийните канали. До около 14-годишна възраст при момичетата и около 16-годишна възраст при момчетата каналите са обикновено проходими и отворени към енергийната система на Природата. Затова, когато се уморят, децата сядат и за няколко минути клюмват, без да мърдат. Всъщност те съвсем естествено и несъзнателно се отпускат и в този период става автоматичното им зареждане с природна енергия. След това са готови отново да скачат и продължат игрите още много време.
След 14-16-годишна възраст (при някои индивиди към 18 години и по-късно) започва постепенно затваряне на каналите на жизнената енергия или на части от тях. Това е естествен, природен механизъм. Количеството на непрекъснато използваната енергия намалява и съответно нейният поток започва да се движи с по-бавен ход. За нас това означава, че би трябвало и действията ни да станат забавени, както при изтощени батерии касетофонът започва да свири по-бавно или колата с изхабен акумулатор почва да буксува. Ако намалялата енергия продължи да тече както преди по всички свои пътища в тялото, всяко движение на ръцете или краката, работата на сърцето и другите органи, погледът, мисълта, говорът— всичко би се извършвало твърде бавно, със скорост, неадекватна на земните условия. За човек би било не само неудобно, но и опасно да проявява такава мудност в жизнената си среда. Затова разумната природа е определила процесът на затваряне на енергийните канали да бъде пропорционален на количеството енергия, оставаща в организма.
Затварянето на някои канали обаче води до дисбаланс в снабдяването на отделните части на тялото с кръв и енергия. Създават се предпоставки за отслабване на тъканите и функциите на органите на съответното място. Затова възрастните хора започват да изпитват умора и неразположения, които с годините се преодоляват все по-трудно.
Според китайската медицина там, където няма проходимост (енергийните канали са затворени или запушени), се създават условия за заболяване. Там, дето е тънко, там се къса: именно на такива места в организма, които са отслабени поради недостиг на енергия и кръв (която се движи с чи), може да се направи пробивът от страна на външните въздействия — студ, влага, микроби и други.
Има отделни хора, които природно са надарени с голямо количество енергия и техните канали остават отворени през целия живот. Такава бе например българската пророчица Ванга. Но повечето хора неизбежно затварят част от енергийните си канали, ако живеят по обикновения начин, при който се изразходва много енергия и се набавя малко, ако не използват методи за увеличаването на ци в организма.
Намаляването на енергията става обаче не само поради естествени и необходими за ежедневното поддържане на живота дейности. Когато живите същества, човекът преди всичко, се борят за своето оцеляване и преодоляват много трудности, също се изразходва повече енергия. Ако са прекомерно амбициозни или се отдават на прекалени чувства и крайности в поведението, те хабят още повече от жизнените си сили.
Като прибавим и разходите, които ежедневно и ежечасно организмът ни извършва за естествени нужди, а енергия се използва от постоянно работещите системи дори по време на сън, можем да си представим защо жизнените сили на човека отслабват с течение на времето и той остарява.
Щом има разходи, трябва да има и приходи, попълване на енергията. Затова природата е определила чрез непрекъснатото дишане, ежедневното хранене, сън и почивка, под въздействието на слънчевите лъчи живите същества да възстановяват до известна степен жизнената си сила. Това е най-изначална и естествена необходимост за по-нататъшния им живот и е известна на всички. Онова, което е малко известно, е, че макар чрез посочените начини да се набавя енергия, никога нейното количество не е равно на изразходваната сила: за да се превърне в енергия поетият въздух и за да се разгради храната, например, съответните органи пак използват определена биоенергия. Както споменахме по-горе, работата на други системи в нашето тяло пък не спира дори по време на сън или почивка. Затова; неизбежно след години жизнеността намалява, младостта отстъпва пред процеса на стареене и болести и накрая се стига до един естествен момент, когато животът е изчерпил своите сили.
Убедени в разумността на Природата, хората в древността търсят начини за по-добро възстановяване на загубените жизнени сили. Така откриват, че в Природата наистина съществуват методи за пълно възвръщане на изразходваната енергия и дори за нейното увеличаване и качествено усъвършенствуване. Чрез трениране на цигун първо се възстановява цялото количество изразходвана енергия от момента на раждането до момента на започване на тренировките. През този период протича самоизлекуването от болестите и укрепва здравето, нарастват съпротивителните сили и възможностите на имунната система да се справя с вируси, неблагоприятни външни условия и стресови ситуации. Подобрява се психиката и умствената дейност.
Разбира се, за да се постигне това ниво, най-важна роля играе мисловното упражнение, но при желание се използват и други допълнителни техники, като набиране на енергия от природни източници; като правилното от гледна точка на Природата хранене и други, за да се ускори развитието и човек по-бързо да възстанови жизнените си сили. Голяма помощ оказват разширяващите се познания за природните закони и природния морал.
Тренирането на мисловното упражнение заедно с помощта на допълнителните техники е единственият начин, чрез който в условията на земната природа се извършва вътре в организма връщане назад във времето, т. е. на енергийно ниво организмът се връща в онова състояние от ранната детска възраст, когато изобилието от ци привежда в пълна хармония дейността на всички системи, органи и тъкани, човек се чувствува пълен с жизнени сили, подмладен и бодър, защото между физиологията, психиката и ума му съществува отличен синхрон, който е базата за по-нататъшното издигане и усъвършенствуване. Това е смисълът на твърдението в Библията, че Иисус Христос призовава хората да станат като малките деца в Небесното царство.
Усъвършенствуването и издигането на човека не става само с духовен стремеж и на думи; трябва да има някаква сила, нещо, което да накара човека да преобрази всичките си материи и реално да се издигне на по-високо стъпало в природната йерархия. Тази сила е ци - енергията, която трябва да продължим да натрупваме. Тя стимулира промените в целия организъм, тя е, която ни свързва с Космоса и когато се уголеми, самата Природа започва също да ни помага.
След като се възвърне изразходваната през годините енергия до количеството, което сме имали при раждането ни, тя продължава да се увеличава, а и започват други процеси на нейни трансформации.
Не бива да се тревожим, че ако тренираме усърдно и непрекъснато, един ден ще се пръснем от енергия! Някои спонтанно отворили сензориката си хора, в началото чувствуват приливи на енергия, най-вече в ръцете и главата, затова решават, че имат толкова много ци, та трябва да се освободят от една част, като тръскат ръце, тичат, застават под душа или започват да лекуват. Но ако се вглъбят за миг в усещанията си, ще разберат, че чувствуват тая „прекалена" енергия само в някои части на тялото, а в други области не я усещат да се движи, например в краката. Те все още не са отворили всичките си канали и потокът от енергия не се е хармонизирал в цялото им тяло. Затова забелязват чи да напира, трепти, пулсира, стяга или подува някои места в организма и не знаят още, че тези явления ще престанат, щом цялата енергийна система в тялото им постигне равномерно движение на ци.
Когато количествените натрупвания стигнат определено ниво, в жизнената енергия настъпват качествени изменения. Ако в началото например я усещаме като приятна 'въздушна маса, която се движи в тялото ни, след първите трансформации на качеството я чувствуваме малко по-гъста, уплътнена, а в количествено отношение сякаш се е смалила. Известно време дори може съвсем да не я усещаме, въпреки че ежедневно тренираме. Постепенно отново започва да нараства количествено, докато стигне до нов предел и тя придобива още по-големи качества, но пак е в малко количество. Колкото повече трупаме енергия, толкова повече трансформации в нейното съдържание се извършват. На всяко ниво ци се обогатява с нови компоненти, придобива нови свойства и възможности да въздействува и за подобряването на останалите материи в организма. При по-нататъшното усъвършенствуване на енергията тя става все по-фина, все по-чиста и въздействува за прочистването и усъвършенствуването на всички други материи в човешкия организъм, дори и най-грубите, най-плътните. Затова натрупването на енергия е принципно важно за човека.
Понякога хората не са наясно не само защо и как да трупат ци, но и как и кога да я икономисват, а кога пък да не я икономисват. Случва се поради тези незнания човек да натрупа известно количество сили, да се почувствува здрав, жизнен и пълен с енергия и да почне да я пропилява напразно. Получава се както в случая с приказката за храната: живеем заради яденето, вместо да ядем, за да живеем. Няма никакъв смисъл да трупаме енергия, само за да я изразходваме после. Това е разхищение и то забавя процеса на нашия напредък или го прави проблематичен. Ако пропиляваме силата си за ненужни неща, за какво извисяване може да става дума!
Икономията трябва да се разбира обаче правилно - тя не означава да не вършим нищо, да се превърнем в егоисти и мързеливци, да не осъществяваме дейността и задачите си в различни отношения. Икономията означава да изразходваме ци разумно и да внимаваме да не разхищаваме силите си прекалено, до последния дъх, ако ползата от такава жертва не е голяма и не е в името на цялото човечество, например. Пестенето на енергия не означава да изключим от живота си забавите, радостта от прекарване на времето с приятели, а да вършим всичко умерено и всичко да поставим под собствен контрол - кога и доколко да се веселим и да не стигаме до крайно изтощение в която и да било сфера; да не разпиляваме здравето, ума, емоциите, времето си и останалите неща.
Това не важи само за изразходването в големи размери. Не трябва също да пренебрегваме малките спестявания на енергия. Като се съберат, те заедно ще се равняват на една голяма пестеливост, която ни е съхранила доста енергия! Макар и малки, дребните ежедневни спестявания на ци допринасят за по-голямото натрупване на сили и по-нататъшното ни развитие.
Също така не бива да се пренебрегват и подценяват малките разхищения: днес едно дребно пилеене на енергия, утре друго — и те се натрупват, а накрая се групират в едно неочаквано голямо разхищение на ци. В такива случаи човек обикновено си мисли къде толкова му се е пропиляла силата, като не е прекалявал особено в нищо - само в рамките на нормалното, според него!
И в двете посоки се извършва натрупване - било на енергия, било на нейното разходване. А силите на човека са ограничени. Затова вниманието към икономиите означава извънредно много.
Разумното пестене и изразходване на енергията, тренировките за натрупване на ци наред с другите допълнителни начини и естествения енергиен обмен на човека с Природата съдействуват за усъвършенствуването и еволюцията на човешкото същество.
Освен енергийния обмен между човека и Природата, се извършва обмен и взаимно превръщане между ци и телесните течности, чрез което също се увеличава енергията в организма.
При това не само семенната течност на мъжа може да се превръща в ци, а и други течности, независимо дали са у мъжа или жената - бели (секретите на половите жлези, слюната и прочие) или червени (кръвта).
От физиката знаем, че в определени условия газовете се превръщат в течности, а при други условия течностите се превръщат в газообразни вещества. Затова в горепосочения взаимен обмен е възможен и обратният процес. Когато в организма не достига например кръв или друга телесна течност, част от ци се превръща в нея.
В процеса на тренирането енергията стимулира прочистването и подобрява качеството на кръвта, семенната и другите телесни течности, регулира и усъвършенствува техните функции. Увеличаването и разширяването на обема на ци в човешкото тяло открива все по-големи възможности за удължаване на неговия живот и функции.
Тъй като енергията се образува в процеса на трениране чрез съчетаването на Ин и Ян в нашето тяло, някои школи на времето възприемат буквално този принцип и следват една повърхностна, следователно неточна, логика: След като инските и янските енергии се съчетават в организма и образуват нова енергия, следователно, смятат те, мъжът (Ян) и жената (Ин) при сексуалната практика би трябвало също да създават нова енергия. А когато после тренират мисловното упражнение, ще трансформират тази нова енергия в по-висша. Така се стига до едно заблуждение, което от теорията минава в практиката. В Китай, Индия и други страни в древността са написани много книги на базата на това заблуждение. По-късно самите школи, практикуващи сексуалните техники, са разбрали, че и в теорията, и в развитието на своите привърженици са стигнали до задънена улица. Затова са се отказали от тези неща. Просъществували са най-много до средновековието. Но все още имат влияние сред обществото, понеже някои хора и днес не разбират истината. Но сега на Изток никой от хората, които сериозно тренират за самоусъвършенствуване, не използва тези техники.
А и сега има автори, които пишат в същия стил и объркват читателите; карат ги да мислят, че това е един от начините за издигане чрез обмен на енергии. Но дали това наистина е начин за духовно издигане? В това е въпросът. В известно отношение това е един начин, който може да изиграе роля само ако и мъжът, и жената са на изключително високо стъпало на своето развитие, а това се среща извънредно рядко. В книгите, пропагандиращи сексуални техники като възможност за енергиен обмен и общо издигане обаче нещата се абсолютизират и представят като общовалидни.
Фактически древните хора са подчертавали необходимостта да се пази здравето и са посочвали тези техники като възможност в сексуалния живот да се изразходва по-малко енергия и да се изгради щастлив семеен живот.
От друга страна, не бива съчетаването на Ин и Ян, символично изобразявано в някои древни рисунки като сексуален акт между мъжа и жената, да се разбира като обикновено нисше действие на ниво общество! Става дума за съчетаване и обмен на енергии в организма на един човек, вследствие на което се получава нова енергия. Древните много строго са посочвали начина, чрез който човек наистина може да се усъвършенствува. Съчетаването на мъжа и жената чрез описваните от някои школи сексуални техники не е Голямото Дао.
Кой от големите духовни учители на Изтока или Запада е заявявал, че това е начинът за духовно усъвършенствуване? Те говорят за Големия път, за Голямата космическа истина. Говорят и за Ин и Ян, но не в смисъла на сексуални отношения между мъжа и жената, а за количественото натрупване и качествено преобразуване на инските и янските енергии, за това, че развитието на живата материя, благодарение на промените и усъвършенствуването на чи, няма предел. Колкото повече и по-чиста, по-висококачествена енергия развива човек, толкова повече се засилват връзките му с Великата природа и се разширяват рамките на тяхното осъществяване. Наистина енергията е основа на всичко в Космоса, както и на човешката еволюция.

Практика

Благодарение на огромния напредък на науката и техниката, съвременното човечество разполага с възможности да подобрява материалните условия за своето съществувание, организацията на социалноикономическото си битие и лечението на нелечими в миналото заболявания. Прогресът в това отношение от древността до сега е наистина голям, но от гледна точка на познанията за корените на живота, смисъла на съществуване и еволюцията на живата материя, усъвършенствуването на човека като биологично същество, няма особен напредък. От хилядолетия човек се ражда, расте, създава поколение, боледува и умира - човечеството се върти все в този кръг независимо в коя епоха, в коя обществено-историческа формация живее и какви научно-технически съвършенства използва. Но какво представлява животът, защо живеем и накъде вървим, ние все още не знаем; прогресът на нашите познания в това отношение е твърде бавен и почти сляпо следваме пътя на своето развитие. Разбира се, всички вярваме, че бъдещата наука ще реши този въпрос - не го ли реши, няма да има истински напредък за хората.
Човек дори все още не познава изцяло себе си отвътре и силите, с които Природата го е надарила. Все още не сме проникнали в дълбоките нива на живата материя и не сме решили един толкова жизненоважен въпрос като този за здравето. Но тук не става дума само за здравето. Човек е цялостно същество и може да се развива само като едно цяло. Много хора днес четат книги за духовното развитие на човечеството и смятат, че по този начин вече вървят по пътя на духовното си издигане, няма нужда да тренират нищо.
Усъвършенствуването има материална основа. Древните римляни, както древните хора от Изтока, ни завещават: здрав дух може, да се развива само в здраво тяло. Разбира се, за да се усъвършенствува, човек има нужда от развитие на своята духовно-морална същност. В съответствие със законите на неговата естествена същност обаче е необходимо двата процеса на духовните познания и неговото развитие като материя да се извършват едновременно. Еволюцията включва етапите на познание: прочистване - хармония - усъвършенствуване - качествено издигане, които взаимно се стимулират и подпомагат.
Целта на практическите упражнения чрез цигун е да се постига не вътрешна хармония, а чрез нея - хармония между нас и външната среда, развитие в съответствие с природните закони. Или както някои хора мислят, достатъчно е да се придобият знания за духовната еволюция, за да се смята, че са се издигнали. Те подценяват практиката. Други пък обратното, преувеличават смисъла на практиката, но непълните им знания ограничават рамките на тяхното развитие в друго отношение. Теорията и практиката са еднакво важни. След като разберем нещата, трябва да тренираме. В процеса на практиката ще се доближаваме до нови дълбочини в теорията. Не бива да смятаме, че след като сме си изяснили някои неща, всички тайни на Космоса са ни се разкрили. Разбрали сме едва половината. За да научим повече, трябва да тренираме, да разширяваме базата за развитие на нашите възможности и в когнитивно (познавателно), и в приложно отношение. А всяко трениране, не само в системата на цигун, става в рамките на нашия организъм - независимо дали го правим за развитие на здраво тяло, психика или интелект или за духовното ни издигане.
Основа на всичко е здравето. Затова заниманията с цигун най-напред възстановяват или укрепват здравословното състояние на организма, прогонват болестите и засилват имунната система на човека. Строежът на къщата започва от темелите. Не можем да градим първо покрива - духовната еволюция е ограничена без сигурните и стабилни основи на здравото тяло.
Смисълът да се тренира цигун се състои именно в това, че се увеличават енергийните запаси в организма. Нашата биоенергия играе особено важна, жизненотворяща роля. Когато тя се увеличи, започва постепенното прочистване и отпушване на каналите, по които се движи, а това означава подобряване на снабдяването с кръв и енергия на всички части в организма. Увеличават се съпротивителните сили и устойчивостта на тялото срещу заболявания. Тренирането води не само до временни подобрения и излекуване от различни болести. При продължаване на тази практика и след пълното оздравяване човек постепенно става все по-малко податлив на вирусите, а накрая и практически неуязвим за заболявания. От гледна точка на китайската медицина, тялото не боледува, когато каналите и меридианите, по които се движи жизнената енергия, са нормално проходими.
Увеличаването на ци и нейната равномерна циркулация води също така до удължаване на младостта, а при застарелите организми - до видимо вътрешно и външно подмладяване и огьвкавяване на цялото тяло.
Възстановяването на физиологическия баланс чрез тренировките по цигун въздействува благотворно и върху психиката. Човек става все по-малко уязвим на стресове. Все по-малко проблеми в тази област могат да увредят организма, защото връзката между физиология и психично здраве пренася въздействието на хармонията от едното ниво към другото. Благодарение на тренирането на цигун обновените регулативни механизми не позволяват да се изработва прекомерно нито един вид ензими (адреналин в това число) или хормони, а поддържат количествения им баланс сравнително на едно трайно ниво.
Известно е, че добрата по качество материя съществува дълго, а нискокачествената има кратък живот. Количественото натрупване на ци в организма води в определен момент до подобряване на нейното качество. Но тъй като всички материи в нашето тяло имат естествена връзка и взаимодействие, подобряването на енергията - тази най-фина по качество материя - въздействува и върху всички останали материи в организма, като помага и за тяхното постепенно качествено усъвършенствуване. Така цигун води до дълголетие на човешкия организъм, много по-голямо, отколкото хората са свикнали да си представят.
В резултат на тренинга чрез цигун се подобрява и развива паметта, умът и съзнанието. Съвременният човек работи само с 10% капацитет на полезно действие на мозъка. Ако енергията, която минава през него, нараства и качествено се подобрява, тя е в състояние да отвори нови депа и усили мозъчната дейност. Това води до развитие на интелекта, дарбите и способностите, разширяване на мисленето и алтернативни решения на въпросите, с които се сблъсква човекът.
Отварянето на енергийните канали и натрупването на енергия стимулира и развитието на вътрешната сензорика. Известно е, че децата обикновено притежават повече сетивност от възрастните, но поради постоянното изразходване на ци по други причини тази сила впоследствие постепенно изчезва или съзнателно се покрива от усложненото мислене на възрастния. Сензитивността остава отворена в различна степен само у някои хора, които днес наричаме феномени или екстрасенси. Всъщност, вътрешната сетивност е заложена естествено у всеки организъм, тя е присъща на живата материя и може да й служи много ефикасно наред с външните сетива. Чрез цигун тези природни възможности постепенно се развиват и засилват.
Като метод за всестранно и цялостно регулиране, развитие и усъвършенствуване, цигун помага на всички нива в нашия организъм, както и за възстановяването и развитието на естествените ни връзки с Природата. Не бива да смятаме, че щом някои неща са ни станали ясни, вече сме ги усвоили. Трябва да се тренира истински и сериозно в продължение на много години. Нужно е търпение. Защото съществува и факторът време. Някои неща се усвояват и развиват за определено време. Понякога ни се струва, че всичко става бавно, дори като че ли дълъг период въобще не напредваме. Друг път промените стават внезапно, или пък по-бързо.
Ако тренираме, рано или късно непременно ще постигнем нивото, което желаем.
При постепенно увеличаване чрез цигун на вътрешните сили на организма, в по-нататъшен план по-лесно ще понасяме и ще се адаптираме към всякакви външни въздействия и промени в околната среда, особено към големите циклични промени. Защото този вид тренировка означава цялостно попълване на жизнените сили, промяна из основа на степента на гъвкавост и устойчивост срещу различни повратности в Природата.
Дори и да попадне в несъвършени условия, човек има повече шансове да оцелее, ако енергията му е по-качествена. Ако условията, в които той живее, са добри, тренирането ускорява още повече здравословното физиологично и духовно развитие на човека. Но и да се влошат, те няма да попречат толкова на неговата еволюция, човек може да се развива независимо от обстановката и обстоятелствата, стига да разбира значението на жизнената енергия и да тренира, за да я увеличава постоянно.

www.daobg.com

„Ние сме трима: ти, аз и болестта. Чиято страна вземеш, тя ще победи.“-Авицена

8-Триграми