¬ие сте тук:

Ќачало –Ф—А—Г–≥–Є –°—В–∞—В–Є–Є Ѕ»Ћ »“≈ ¬Џ¬ ¬—≈ » ƒќћ-1ч.

проф. ƒ”Ў ј —“јЌ≈¬ј, к.м.н., доц.ƒ»јЌј ѕјЌќ¬ј, к.ф.н., н.с.I ст. д-р Ћ»ЋяЌј –ј…Ќќ¬ј, »¬јЌ ј—≈Ќќ¬, к.ф.н.

ћ≈ƒ»÷»Ќј » ‘»« ”Ћ“”–ј
—ќ‘»я, 1982

ѕ–≈ƒ√ќ¬ќ–
Ћечебните растени€ или билките заемат важно м€сто при профилактиката и лечението на редица забол€вани€. ќсобено често те се използуват в домашни услови€ самосто€телно или като лекарствени чаеве.

Ѕлагодарение на съдържащите се в т€х биологично активни химични съединени€ от лечебните растени€ се приготв€т ефективни лекарствени средства. ¬ъв връзка с това се провеждат интензивни проучвани€ върху химични€ състав на растени€та. «а една година (1975) от висшите растени€ в света са изолирани около 5000 вещества, а от низшите (лишеи, гъби и др.) около 2400, като 325 от тези химични съединени€, получени в чист вид, могат да се използуват за приготв€не на лекарства.

јвторите за насто€щата книга работ€т в продължение на дълги години в областта на лечебните растени€ като преподаватели във ‘армацевтични€ факултет на ћедицинската академи€. ѕри написването на книгата те са взели равностойно участие, като описанието на растени€та, т€хното разпространение и химични€т състав са разработени от доц. ƒ. ѕанова и гл. ас. ». јсенов, а данните относно действието, приложението и начина на употребаЧ от проф. д-р ƒ. —танева и и. с. I ст. д-р Ћ. –айнова.

ўе бъдем признателни на читателите, ако отправ€т към нас свои бележки и препоръки.

ќт авторите

ѕќ-„≈—“ќ »3ѕќЋ3”¬јЌ» Ќј”„Ќ» “≈–ћ»Ќ»

авитаминоза Ч недоимъчно забол€ване поради липса на н€кой витамин
адстрингентно действие Ч стипчиво, запичащо, местно кръвоспиращо и противовъзпалително (такова действие имат съдържащите танини билки) анти Ч частицата показва противопостав€не, действие срещу н€кои болести или техни про€ви, напр. антидиабетично средство (за лечение на диабет), антидиарично средство (за лечение на диари€та), антиалергично средство (за намал€ване на алергичните про€ви), антисептично средство (унищожаващо микробите), антипиретично средство (понижаващо температурата)
анури€ Ч липса на урина
аритми€ Ч неритмична сърдечна дейност
артрит Ч възпаление на ставите
астма (бронхиална) Ч забол€ване, което се про€в€ва със задух вследствие спазъм на бронхите
атеросклероза (артериосклероза) Ч болестно изменение на артериите, което се характеризира е натрупване на холестерол в съдовата система
бактериостатично действие Ч веществата с такова действие спират или забав€т развитието на бактериите
бактерицидно действие Ч веществата с такова действие убиват бактериите
бронхит Ч възпаление на бронхиалната лигавица
вод€нка Ч оток, събиране на течност в кухините на т€лото
гастрит Ч възпаление на стомашната лигавица
депресивно действие Ч подтискащо централната нервна система действие
дерматит Ч възпаление на кожата
дерматоза Ч кожно забол€ване
диабет Ч захарна болест
дизентери€ Ч остро възпалително инфекциозно забол€ване на червата с кървава диари€
дисменоре€ Ч нередовна и болезнена менструаци€
диспепси€ Ч нарушено храносмилане
диуреза Ч количеството на отделената за 24 чаca урина
едем Ч оток
експекторант Ч отхрачващо средство
канцерогенно действие Ч действие, водещо до образуване нa раков тумор
кардиотонично средство Ч усилващо работата на сърцето
карминативно средство Ч газогонно
катар Ч възпаление коагулаци€ Ч съсирване
колика Ч болезнен спазъм на гладкомускулен орган Ч стомах, черва, жлъчни и пикочни пътища и др.
контузи€ Ч натъртване
корозивно средство Ч разрушаващо
коронарни кръвоносни съдове Ч кръвоносните съдове хранещи сърдечни€ мускул
лаксативно средство Ч слабително
ларингит Ч възпаление па ларинкса (гръкл€на)
метеоризъм Ч задържане на газове в червата
неврит Ч възпаление на нерв
оксиуриаза Ч глистно забол€ване
пародонтоза Ч стоматологично забол€ване с изменение на тъканите, които фиксират зъбите
пиелит Ч възпаление на бъбречното легенче
подагра Ч забол€ване на обм€ната на веществата с отлагане на кристали пикочна киселина в тъканите (ставите)
пургативЧ очистително средство
рагада Ч напукване, цепване ревулзивно средство Ч което предизвиква дразнене на м€стото на прилагане със зачерв€ване, затопл€не и др.
седативно действие Ч успоко€ващо нервната система
симптом Ч признак (про€ва) на забол€ване
спазмолитично Ч отстран€ващо спазмите
спазъм Ч свиване на гладката мускулатура
тахикарди€ Ч учестена сърдечна дейност
тонизиращо действие Ч общоукрепващо, засилващо функциите
тромбофлебит Ч възпаление със запушване на вените
фарингит Ч възпаление на фаринкса (гълтача)
хематури€ Ч отдел€не на кръв с урината
хемолиза Ч разпадане на червените кръвни клетки
хемороиди Ч разширение на вените на долната част на правото черво и на ануса
хиперацидитет Ч повишена киселинност на стомашни€ сок
хипертони€ Ч високо артериално нал€гане
хиповитаминоза Ч недоимъчно забол€ване поради недостиг на н€кой витамин
хипотензивно действие Ч понижаващо артериалното нал€гане
хипотони€ Ч ниско артериално нал€гане
холеретично действие Ч стимулиращо отдел€нето на жлъчка от чернодробните клетки холецистит Ч възпаление на жлъчни€ мехур
цианоза Ч синкавочервен цв€т на кожата и лигавиците вследствие на недостатъчно насищане на кръвта с кислород
цикатризиращо действие Ч ускор€ващо заздрав€ването на рани
цистит Ч възпаление на пикочни€ мехур
цитостатик Ч вещество, спиращо размножаването на клетките (туморните)

”¬ќƒ

 нигата ДЅилките във всеки дом" е предназначена за широк кръг читатели, които се интересуват от лечебните растени€, от техните свойства и от практическото им използуване при домашни услови€. Ѕезспорен факт е, че през последните години интересът към лечебните растени€ както в цели€ св€т, така и у нас бързо нараства. ѕри това този интерес се обуслав€ не само от все по-широкото използване на билките като източници за получаване на готови препарати от химико-фармацевтичната промишленост или като суровина за създаване на лекарствени средства по полусинтетичен път.

Ќалице е и истинско Двъзраждане" на практиката да се използуват билките в естествен вид. ћного и разнообразни са причините за този процес, наблюдаван в международен мащаб и по-конкретно у нас. “€х тр€бва да търсим в дълбоко вкоренените традиции, в предаваната от поколение на поколение в€ра на народа в целебната сила на растени€та, намерила м€сто в народни€ фолклор, съхранена в редица писмени нзточици и устно предавани указани€ и съвети. Ѕез да в€рват в н€какви свръхестествени и магически сили на лечебните растени€, хората имат дълбоко убеждение, че организмът на човека no-добре понас€ веществата, които са продукт от жизнената дейност на растителните живи клетки, че в дълги€ ход на еволюци€та човешки€т организъм се е приспособил към употреб€ваните като храна растени€ и съдържащите се в т€х активни вещества. ћного данни на научната медицина подкреп€т това становище.

»нтересът към билките е дон€къде и естествена реакци€ спр€мо застрашаващото лавинообразно нарастване бро€ на получаваните по синтетичен път лекарства, н€кои от които са твърде Дчужди" на организма, твърде Дагресивни". –азбира се, такова основание е само отчасти в€рно. ќт една страна, не бива† да се отрича безспорното значение на синтетичните лекарства влечението на гол€м брои трудно лечими до т€хното откриване забол€вани€. ќт друга страна, известно е, че в растителни€ св€т се срещат гол€м брой силно токсични, дори смъртоносни за човешки€ организъм вещества, изработвани в хода на еволюци€та като средства за отбрана, като начин за прежив€ваме. ¬ този смисъл не може да се приема безкритично твърдението на н€кои горещиД защитници" на лечението с билки,че лекарствата от синтетичен произход са най-често вредни, токсични, опасни за организма, а билките са безвредни, нетоксични.ƒебело тр€бва да се подчертае,че и тук, при лечебните растени€, е в сила принципът ДDоsis sola facit venerium" (Ддозата прави отровата"), т. е. ползата или вредата от вс€ко лекарство, включително и от растени€та, се определ€ от много фактори и на първо м€сто от количеството, от дозата, в ко€то се използуват.

He противопостав€не, а взаимно подпомагане и допълване на възможностите на съвременните синтетични лекарствени средства с по-меките и по-щад€щи средства на фитотерапи€та - такъв подход тр€бва да се см€та правилен.

 огато се анализират причините за повишени€ интерес към билките, тр€бва да се отдаде заслуженото и на нашите научни институти, които години наред системно и задълбочено проучват опита на народ ната медицина, с методите на съвременната наука анализират разпро странението, свойствата и състава на виреещите у нас лечебни растени€ и научно обосновават възможностите за т€хното практическо използуване.

Ќесъмнена рол€ за насочване вниманието към лечебните растени€ изиграха и продължават да игра€т специалните грижи на нашите държавни органи, насочени към опазването, култивирането и рационалното използуване на билковото богатство на нашата страна (решение N 63 на ћ— от 5 април 1977 г.).

—ъздаването у народа на правилен подход, възпитанието на здавни навици, на научно обоснована практика при събирането, съхранението и използуването на билките е дълг на специалистите, на учените в тази област.

Ќа такава цел служи и предлаганата книга.
¬ не€ са представени общи сведени€ за билките, за т€хното разпространение, външни белези, химичен състав. ƒават се практически указани€ за начина на събиране и съхранение па лечебните растени€, за употреб€ваните части, за начина на приготв€не в домашни услови€ на лекарства от билки.

¬ книгата се съдържат сведени€ за около 200 от най-разпространените у нас и широко изплзувани в народната и научната медицина лечебни растени€. ќт т€х 119 са илюстрирани с подход€щи рисунки.

ѕодреждането на растени€та е направено не по азбучен ред, а съобразно основното, главното им приложение. —м€таме, че такъв Дтерапевтичен" подход при систематизирането на растени€та би улеснил читател€ при практическото им използуване. “р€бва обаче веднага да се отбележи, че направената класификаци€ е твърде относителна. »звестно е, че н€ма лечебно средство, дори синтетично, което да има строго избирателно действие, което да повли€ва само една функци€, един орган или система. ќще повече тази относителност важи за подреждането на лечебните растени€, които имат сложен химичен състав и повли€ват различни функции на организма, различни забол€вани€.

«атова наред с посочването на основното, главното действие на растението, което в много случаи е и научно доказано, са изброени и всички останали действи€ и терапевтични приложени€ на съответното растение, получени от данни от народната медицина (от различии писмени източници). «а да се изб€гнат ненужни повторени€, вс€ко растение е подробно разгледано на едно м€сто в зависимост от основното му свойство,а ако това растение се използува и за лечение на друго забол€ване, на съответното м€сто то само се споменава.

¬секи раздел се съпровожда от обща част, в ко€то са дадени н€кои основни, ръководни принципи при практическото използуване на съответните растени€ и т€хното м€сто в лечението на съответното забол€ване. “ам, където е възможно, е направен опит да се свърже характерното действие на растени€та със съдържанието на определни активно действуващи принципи. ќсвен като лечебни средства посочени са и н€кои растени€, които намират приложение в козметиката.

ќбсъден е и въпросът за опасностите и рисковете от употребата на н€кои отровни растени€.

 ъм всеки раздел са дадени известен брой рецепти за готови лечебни чаеве или билкови сборове, които са разрешени за употреба у нас и могат да бъдат намерени в готов вид или да се приготв€т в билковите аптеки, както и рецепти, взети от справочниците, издадени у нас и в чужбина.

„аевете в готов вид са означени в текста с *.
ѕри латинските наименовани€ на частите на растени€та в рецептите са използувани следните съкращени€:
Cortex Ч Cort. Ч кора
Flores Ч Fl. Ч цветове
Folia Ч Fol. Ч листа
Fructus Ч Fr. Ч плодове
Gemmae Ч Gem. Ч пъпки
Herba Ч Hb. Ч трева, стрък
Legumina Ч Leg. Ч боб, бобове
Lichen Ч Lich. Ч лишей
Radix Ч Rad. Ч корен
Rhizoma Ч Rhiz. Ч коренище Semen Ч Sem. Ч семе
Stipites Ч Stip. Ч дръжки
Tubera -Ч Tub. Ч грудки
Turiones Ч Tur. Ч връхчета

1. Ћ≈„≈ЅЌ» –ј—“≈Ќ»я ¬ ЌјЎ»я ∆»¬ќ“

–астени€та са използувани от най-дълбока древност като средство за храна, лечение, облекло и украса. “ези от т€х, които съдържат фармакологично активни вещества и оказват едно или друго въздействие върху живи€ организъм, са наречени лечебни растени€. Ќародът ни ги назовава с хубавата старобългарска дума биле или билка.
ќт съществуващите в света около 500 000 растителни вида по-малко от 5% са проучени за фармакологично активни вещества. “ова показва, че съществува огромен резерв от още непроучени видове и възможности за откриване на нови лечебни растени€.

¬ нашата страна съществува гол€мо богатство и разнообразие на растителни видове, които са около 3600 на брой. ќт т€х се употреб€ват около 650 лечебни растени€, като 300 вида се събират ежегодно у нас. Ѕлагодарение на разнообразните климатични и почвени услови€ нашите билки съдържат висок процент биологично активни вещества. “е са богати на разнообразни химични съединени€ като алкалоиди, гликозиди, сапонини, полизахариди, дъбилни вещества (танини), флавоноиди, лигнани, кумарини, етерични и тлъсти масла, витамини, микроелементи и др. Ќа много от т€х е изучено фармакологичното и лечебното действие и приложение. „есто богати€т опит на народната медицина е служил като отправен момент за откриване на потенциални лечебни средства от растени€та.ƒрога, получена от лудото биле (Atrора bella-donna L.), ни достави алкалоидите атропин, L-хиосциамин и скополамин, а българската народна медицина чрез »ван –аев даде на света българското лечение на паркинсонизма.

»зхождайки от нашата народна медицина, беше открита антихолинестеразната съставка в кокичето (Galanthus nivalis L. var. gracilis), ко€то бе изолирана и под формата на препарата нивалин навлезе в клиниките за лекуване на полиомиелит, неврити, радикулита и като антагонист на кураре.

 орените на растението рауволфи€ (Rauwolfia serpentina (L.) Benth.), прилагани от векове в индийската народна медицина при главоболие, неврастени€ и др., след проведените научни изследвани€ дадоха хипотензивните алкалоиди резерпин, ресциамин и дезерпидин, както и антиаритмични€ алкалоид аймалин.

ќт корите на хиновото дърво (Cinchona succirubra Pav.), прилагани при малари€ от местното население на ёжна јмерика, са изолирани противомаларийни€т хинин и антиаритмични€т хинидин. —емената на бели€ трън (Silybum inariarum (L.) Gaertn.),употреб€вани в народната медицина на редици народи при възпаление на черни€ дроб и жлъчните пътища, при колики от жлъчни камъни и п€сък, едва през последните голини дадоха хепатопротективните флаванолигнани силибин, силидианин и силихризин.

ѕриложението на лечебните растени€,дошло от многовековни€ опит на народната медицина, може да бъде допълнено с още стотици подобни примери.  олкото повече и по-задълбочено се изучават лечебните растени€, толкова по-гол€м интерес предизвикват те в изследователите.

”мелото съчетаване на народни€ опит с научната медицина е довеждало и ще довежда до ползотворни резултати.

’имичните съединени€ изолирани от лечебни растени€,често служат като ориентир,като модел за синтезиране на аналогични или още по-ефективни лекарства..
¬ практиката се използуват най-често изсушени растителни части, наречени дроги, например: листа от лудо биле (Folia ¬ella-donnae), корен от лудо биле (Radix Bеlla-dоnnae),цветове от глог (Flores Crataegi) и др.,тъй като действуващите вещества се натрупват в един или друг растителен орган.

ƒрогите намират приложение под различна форма,като се употреб€ват самосто€телно или в смес или служат за изолиране на чисти лечебни вещества, откоито се приготв€т лекарствени препарати.

Ћекарствата са неразделна част от културата на народите и заемат важно м€сто в живота на човека. ¬ъв връзка с това от особено гол€ма важност е приготв€нето на все по-ефективни лекарства за лечение и профилактика на забол€вани€та на базата на лечебните растени€. ¬ световната практика около 40% от лекарствените препарати, получени от химико-фармацевтичната промишленост, се приготв€т от растителна суровина. Ќа базата на лечебните растени€ се произвеждат около 80% от препаратите, които се употреб€ват при сърдечно-съдови и белодробни забол€вани€, при малари€ и при забол€вани€ на стомашно-чревни€ тракт. Ћечебните растени€ служат и като изходна суровина за изолиране на химични вещества, от които чрез полусинтеза се получават редица ефективни лекарствени средства, като кортикостеронди, полови хормони и др.

ќсобено полезна е употребата на билките и препаратите, получени от т€х, при хронични забол€вани€, които изискват продължителното им прилагане.

ƒобрата поносимост и ниската токсичност на повечето от т€х позвол€ват продължително лекуване, когато не съдържат кумулиращи вещества, както и такива, които предизвикват привикване и пристраст€ване.

¬ домашни услови€ не бива да се употреб€ват за самолечение билки,† съдържащи отровни вещества.

–азкриването в страната ни на фитотерапевтични кабинети, завеждани от добре подготвени лекари фитотерапевта, запознати с химизма, фармакологичното действие и терапевтичното приложение на лечебните растени€, ще предпази и помогне при лечението на тези, които предпочитат и основателно в€рват в лечението с билки.

2.  ј  ƒј —» ЌјЅј¬»ћ Ѕ»Ћ » «ј ƒќћјЎЌј ”ѕќ“–≈Ѕј

2.1. ќ‘»÷»јЋЌ» » Ќ≈ќ‘»÷»јЋЌ» Ћ≈„≈ЅЌ» –ј—“≈Ќ»я и ƒ–ќ√», Ѕ»Ћ », ќ“ѕ”— јЌ» ќ“ Ѕ»Ћ ќ¬»“≈ јѕ“≈ » » ќ“ јѕ“≈ »“≈ — Ѕ»Ћ ќ¬» —≈ “ќ–»
≈дна от основните цели на нашето здравеопазване е да се осигури здравето на трудещите се в нашата страна. «а да бъде гарантирано снабд€ването на гражданите с доброкачествени лекарства, у нас е въведена ƒържавната фармакопе€, ко€то е задължително ръководство със законодателен характер. ¬ не€ са определени изисквани€та към качествата на лекарствата и суровините, от които те се получават. Ћечебните растени€, които са включени в ƒържавната фармакопе€, се наричат официнални Ч от аптека (officina), и вс€ка аптека тр€бва да се снебдена с т€х, а тези, които не са включени във фармакопе€та, се наричат неофицинални, но и те могат да бъдат препоръчани от лекар€ за лекуване. “ук не е възможно да бъдат изброени всички употреб€вани неофициналнн лечебни растени€, тъй като техни€т брой е много гол€м, но те тр€бва да отговар€т на изисквани€та на Ѕългарски€ държавен стандарт (Ѕƒ—) или на специални търговско-качествени изисквани€. —писъкът на официналните лечебни растени€ е значително по-малък. ¬ страната ни сега е валидна ‘армакопе€ X на ———–, в ко€то са включени около 50 растителни дроги. ќт т€х 3 бро€ са кори, 5Ч цветове, 10 Ч листа, 7 Ч плодове, 7 Ч треви, 10 Ч корени и коренища, 4 Ч семена н 3 - други дроги. »зисквани€та според тази фармакопе€ към качеството на лечебните растени€ и получените от т€х дроги осигур€ват висококачествена растителна суровина за приготв€не па лекарства в домашни или в промишлени услови€. ¬ продължение на повече от 100 години около 25 вида от тези растени€ са били включени във всичките десет издани€ на публикуваните досега руски и съветски фармакопеи.

—ледователно това са едни от получилите най-пълно признание лечебни растени€, абсолютно необходими в лечебната практика.

ќфицинални дроги във ‘армакопе€ X са следните:
ј. Ћиста от: бл€н, беладона, водна детелина, градински чай, евкалипт, мента, мечо грозде, напръстник, сена, татул.
Ѕ. ÷ветове от: жълт смил, глог, липа, лайка, сантонинов пелин.
¬. “реви (стръкове) от: горицвет, момина сълза, б€л смил, звъника, д€волска уста, водно пипериче, термопсис.
√.  ори от: зърнастец, летен дъб, калина.
ƒ. ѕлодове от: анасон, глог, резене, хвойна, зърника, шипка, лимонниче.
≈. —емена от: сладък бадем, лимонниче, строфант, стрихинос.
∆.  орени от: ружа, жен-шен, сладник, ревен.
3.  оренища от: кървавиче, акорус
».  оренища с корени от: левзе€, дил€нка, мъжка папрат, иглика.
 . –азни: мораво рогче, опий, ликоподий.

«а всички тези растени€ във фармакопе€та е описано ко€ част от т€х, се използува, какви са вкусът, цветът и мирисът, дадена е микроскопска картина на пререз и прах Ч за точно диагностицираме; определени са така наречените Дчислени показатели", които представл€ват изисквани€та за чистота, допустима влага и пепелно съдържание; определено е чрез съвременни методи най-малкото процентно съдържание на главната действуваща съставка, за да има дрогата добър лечебен ефект, или пък е дадена най-малката биологична активност; описани са възможните допустими примеси от други растени€, както и услови€та за съхранение на растителната суровина. «а н€кои видове е посочен и срок на годност, и към ко€ група принадлежат Ч отровни, силно действуващи или нетоксични.

¬сички официнални лечебни растени€, които се отпускат от билковите аптеки или от аптеките с билкови сектори или които се отправ€т за преработка в галеновите лаборатории или в химико-фармацевтичната промишленост, тр€бва да отговар€т на посочените във фармакопе€та изисквани€.

—ъгласно номенклатурата на ћинистерството на народното здраве в нашата страна са утвърдени около 250 лечебни растени€ от местен и чуждестранен произход, от които се получават около 400 дроги. — т€х може да се снабди всеки интересуващ се човекЧ чрез билковите аптеки, както и вс€ко ведомство, имащо отношение към лечебните растени€, чрез отправ€не на за€вки до ƒържавно аптечно обединение (ƒјќ).

ѕри тези дроги бро€т на корите е 18, на цветовете Ч 54, на ресите Ч 4, на листата Ч 64, на плодовете Ч 34, на семената Ч 30, тревите (стръковете) Ч 114, на корените Ч 53, на коренищата Ч 18, и останалите са разни. ќт т€х 74 вида дроги могат да се получат в готов пакетиран вид в различен грамаж.

Ќаселението може да се снабд€ва с единични билки, приготвени във вид на готови чаеви филтри или с готови чаеви смеси, съответно опаковани.

Ћекарствените сборове (чаеве) Ч Species, са утвърдени като лекарствена форма и в ƒържавната фармакопе€. ѕон€кога те се приготв€т чрез прибав€не на етерични масла или различни соли. “акъв е противоастматични€т сбор (Species antiasthmaticae), който е официален. Ќеобходимо е да се отбележи, че ежегодно се увеличава бро€т на пакетираните билкови чаеве за различни забол€вани€, чийто брой в насто€щи€ момент е над 30. “акива могат да бъдат приготв€ни в билковите аптеки по съответно предписание.

–едица препарати, конто съдържат лечебни растени€ или изолирани от т€х биологично активни вещества, могат да се отпускат без рецепта.

—истематизирани по видове забол€вани€, те са дадени в приложение 1.

2.2. —ЏЅ»–јЌ≈, ѕ–≈„»—“¬јЌ≈, —”Ў≈Ќ≈ » —Џ’–јЌ≈Ќ»≈ Ќј Ѕ»Ћ »“≈ ¬ ƒќћјЎЌ» ”—Ћќ¬»€

Ќуждите от лечебни растени€ за медицински€, химико-фармацевтични€, хранителни€ и н€кои други отрасли на промишлеността у нас не са задоволени напълно, въпреки че количеството на събираните билки през последните години непрекъснато нараства. “ози факт показва, че е необходимо да се поощр€ва и разшир€ва събирането им и от ученици, комсомолци, студенти от фармацевтични и биологични институти, пенсионери, домакини, както и от тези, които про€в€ват интерес към лечебните растени€. «а тази цел е необходимо да има сери€ от методически пособи€, конто на научно ниво и на попул€рен език да запознават и разшир€ват познани€та в областта на лечебните растени€.  огато сами искаме да се снабдим с н€кои по-често употреб€вани, несъдържащи отровни вещества билки, са ни необходими познани€ не само за точното им идентифициране и разпознаване от други близки видове, но и за правилното им събиране, пречистване, сушене и съхранение. “р€бва да се знае в ко€ част от лечебните растени€ се съдържа най-гол€мо количество от действуващите вещества, тъй като те не са равномерно разпределени в ц€лото растение. ¬ н€кои видове те са локализирани (натрупани) в листата, в другиЧ в корените, коренищата, корите, цветовете, плодовете, семената или стръковете, и те поотделно тр€бва да се събират. “ези растителни части (дроги) се използуват за приготв€не на лекарства.

—ъбиране на билките.
ќтделните части на растени€та тр€бва да се събират в такъв период на развитие, когато в т€х са натрупани най-големи количества фармакологично действуващи вещества. “ози период се определ€ на базата на н€колкогодишни проучвани€.  алендарните срокове, които често се дават в различни помагала по билко-събиране, са само ориентировъчни и са в зависимост от района на събиране и времето, и обикновено дават известни отклонени€.

—ъбирането тр€бва да се извършва в сухо, по възможност слънчево време, след вдигане на утринната роса. ќт особено значение е периодът, през който се извършва брането. “ака например надземните растителни органи (листа, цветове, стръкове) се берат в период на цъфтеж на растението.

ѕодземните органи (корените, коренищата, грудките и луковиците) Ч през пролетта преди започване на вегетаци€та или през есента, когато т€ е към сво€ край. «а н€кои растителни видове има значение дори през ко€ част на ден€ се извършва събирането. Ќапример за растението напръстник е намерено, че най-подход€щи часове са следобедните, когато то е най-богато на сърдечно действуващи гликозиди.

ѕри ръчното бране тревите, листата и цветовете се постав€т в по-плитки кошници, като не тр€бва да се притискат и бързо се пренас€т за —ушене.

—ъбирането на дивораст€щи растителни видово тр€бва да се извършва разумно, като не се унищожава ц€лото находище, особено когато се събират подземни части. ѕри събирането на билките се употреб€ва прост, но удобен за работа инвентар: ножове, градинарски ножици, лопати, търнокопи, специални гребени за събиране на лайка и др.

 акто вече споменахме, различават се н€колко основни групи растителни части, прилагани в лечебната практика, при събирането на които тр€бва да се знае и следното:

÷ветните пъпки Ч gemmae, се събират рано през пролетта, през месеците март и април, по време, когато са силно набъбнали, но не са се разпукали, тъй като тогава са най - богати на биологично активни вещества. ѕри събиране на пъпки от бреза, топола и др. се отр€зват клонките, завързват се на снопчета и се сушат, след което се оронват и отдел€т само пъпките. Ѕоровите връхчета се отр€зват с нож на групички по н€колко. ѕостав€т се в кошнички, без да се притискат.

Ћистата Ч folia, се събират или в началото, или по време на цъфтене и по изключение в период на плодообразуване.

—ъбирането на листата, докато не са напълно развити, не е рентабилно, макар че тогава н€кои листа са богати на действуващи вещества. –анното събиране па листата обикновено изтощава растението. ≈то защо се препоръчва да се събират розетъчните, долните и средните листа на стъблата.»зб€гва се брането на променили естествени€ си цв€т или про€дени от насекоми листа. Ѕерат се чрез откъсване от стъблото или отр€зване на клонки, които се изсушават и след това листата се отдел€т чрез очукване (мечо грозде).

—ъбират се заедно с дръжките (напр. татул, градински чай, коприва, подбел, €года, иглика и др.) или без дръжки. ѕостав€т се в кошници и бързо се разстилат за изсушаване.

÷ветовете Ч flores, се събират в началото на цъфтежа. “е могат да бъдат отделни цветове, цели съцвети€ (лайка, невен) или отделни части на цвета (лопен Ч само венечните листа, слънчоглед Ч само езичестпте цветчета).
Ѕерат се ръчно, пон€кога се ползуват специални гребени (лайка) или ножици, поставени на специални дървени поставки за откъсване на клонки от високи дървета (липов цв€т).

—тръковете (треви) Ч herbae, се събират в периода на цъфтене чрез отр€зване на стъблата с нож или сърп на около 15Ч20 см от върха надолу. Ќе бива в никакъв случай да се изскубва ц€лото растение от почвата. —тръковете се навързват на снопчета и се сушат.

ѕлодовеи семена Ч fructus еt semina.
—ухите плодове и семена се берат напълно зрели, но при н€кои видове, за да се избегне разпил€ването на семената, се препоръчва беритбата да става преди пьлното узр€ване.

ѕон€кога се отр€зват целите съцвети€ с плодчетата, прав€т се снопчета, остав€т се да доузре€т, след което се очукват и прес€ват през сито. —очни плодове и €годи се събират рано сутрин или вечер при захлаждане.

 орите Ч cortices, се събират през пролетта, когато движението на соковете на дърветата е засилено и лесно се отдел€т от дървото. Ќай-добре е да се събира кора от млади стебла и клонки с ножове от неръждаема стомана, като се прав€т надлъжни нарези до 30см, конто в краищата се съедин€ват с напречни прер€звани€, а кората се свал€ във вид на жлеб или улей. «а медицински цели тр€бва да се събират само кори от млади клони.

 орените, коренищата, грудките и луковиците - radices, rhizomata, tubera bulbi, се изкопават през есента, когато ц€лата надземна част е ув€хнала, или рано през пролетта, преди да е почнал растежа на растението. —лед това корените и коренищата се почистват от пръстта, измиват се бързо с течаща студена вода и се отстран€ват остатъците от стъблата.

«а подземните части на н€кои растителни видове има специални изисквани€ при преработката (грудки от салеп, корени от ружа, сладък корен, коренище от акорус и перуника се обелват от външната кора).

ѕречистване.
—лед събиране растителните части се подлагат на т. нар. първична обработка или пречистване. ÷елта на тази манипулаци€ е да се отстран€т случайно попадналите странични примеси или други части от същото растение, избелели или потъмнели части, нападнати от насекоми п др.

√рудките от салеп се потап€т за кратко време в кип€ща вода за инактивиране на ферментите и отстран€ване на възможността за поникване.

—ушене.
ќт правилното и своевременно проведено сушене до гол€ма степен зависи качеството на лечебните растени€ и запазването на т€хната лечебна стойност. „рез сушенето се отстран€ва водата oт растителните части, ко€то за свежите листа, цветове и треви достига до 85%, а за корените Ч до 45%. ѕри сушенето в тъканите на растителните органи настъпват дълбоки изменени€.

“ова е процес на изпар€ване и отстран€ване на влагата, който води до консервиране на дрогите, тъй като се задържа действието на ферментите, под чието вли€ние най-често настъпват нежелателни промени в техни€ химичен състав.

‘ерментното въздействие е вредно при лабилните сърдечно действуващи гликозиди, при н€кои алкалоиди от естерен тип, съдържащ се в представители от сем. Solanaccae, при дроги, съдържащи индолни алкалоиди (като зимзелен, ръжено рогче), дъбилни вещества и др. ¬ тези случаи ферментните процеси вод€т до пром€на или разпадане на лечебните вещества и до намал€ване или изчезване на лечебни€ им ефект.  олкото влагата по-бавно се отдел€ от дрогите, толкова по-активно протичат ферментните процеси в тъканите.

ѕравилното сушене тр€бва да е съобразено с характера на действуващите съставки на лечебните растени€. “о се провежда бързо при установена за вида температура. ќбикновено нагр€ването не тр€бва да превишава 50Ч60∞—, само при сочните плодове температурата може да се повиши до 80∞—, което позвол€ва съхран€ване на витамините.

–астителни дроги, които съдържат етерични масла, се сушат разстлани на по-дебел пласт, бавно, при температура до 30∞—. Ѕавно се сушат и дроги, чийто химичен състав се отличава със стабилност и не се поддава на разпадане под вли€ние на ферменти.

Ќа пр€ка слънчева светлина могат да се сушат растителни части, които не съдържат багрилаЧ семена, корени и коренища, кори и др. Ћистата, цветовете и тревите (надземните части) не тр€бва да се сушат на пр€ка слънчева светлина, тъй като се обезцвет€ват и не се допускат за употреба.

Ѕавното сушене се извършва на открито или в приспособени за тази цел помещени€. “ова е най-достъпни€т и лесно изпълним начин на —ушене.

–астителните части се разстилат на тънък пласт върху брезент или харти€, или в специално приготвени дървени рамки с мрежесто дъно, които се постав€т една над друга. —ушенето на с€нка под навеси или на таван при добро проветр€ване става бавно, но се получава качествена растителна суровина, ко€то е с много добър външен вид. и непроменено лечебно действие.

јко растителните части, най-често корени и коренища, се събират през есента, когато слънчевите лъчи са слаби, когато времето често е влажно и при естествени услови€ сушенето е затруднено, могат да се използуват специални сушилни или сушилни, изградени за сушене на плодове (сини сливи и др.).

ћалки количества суровина (подземни органи) могат да се сушат при домашни услози€ във фурничката на печката при температура до 60∞—. Ќе е необходимо тук да се спираме на гол€мото разнообразие от сушилни с различни топлинни източници, които се конструират за сушене на големи количества билки.

—ушенето се см€та за завършено, когато растителните части (кори, корени, коренища) са загубили еластичността си и при чупене издават звук, а листата и цветовете Ч когато при стриване образуват фин прах.

—ъхранение.
—ухите растителни части се опаковат в торбички от плат или харти€, в стъклени банки или в металически кутии.

ѕоследните се ползуват особено често за съхранение на растителни суровини, които съдържат етерично масло.
≈дко от главните изисквани€ е изсушените лечебни растени€ да се съхран€ват в сухо, проветриво и чисто помещение. Ќе бива да се забрав€, че когато те са сушени при обикновена температура (без загр€ване до 60∞—), действието на ферментите само е задържано и при овлажн€ване отново се създават услови€ за т€хното активиране и протичане на разпадни процеси на химичните вещества в растени€та.

Ќеобходимо е съхранението да става при услови€, при които билките се запазват непроменени по външен вид и по съдържание на лечебните вещества. «а тази цел всички неблагопри€тни фактори на външната среда Ч влага, пр€ка слънчева светлина, липса на проветр€ване, тр€бва да бъдат отстран€вани. ¬ противен случай дрогите ов-лажн€ват, добиват дъх на плесен, могат да загни€т и често ги нападат различни вредители Ч насекоми, червеи, гризачи.

—илно действуващите дроги тр€бва да се съхран€ват отделно от останалите.

—ъщото се отнас€ и за ароматните, които тр€бва да бъдат отделно от неароматните.

—рокът за съхранение на листа, цветове и треви обикновено е по-кратък от този за кори и коренища и е даден в статиите на ƒържавната фармакопе€ за официалните дроги и в наръчниците на билкосъбиране за неофициалните или в Ѕългарските държавни стандарти.

3. ѕ–»√ќ“¬яЌ≈ Ќј Ћ≈ ј–—“¬ј ќ“ Ћ≈„≈ЅЌ» –ј—“≈Ќ»я ¬ ƒќћјЎЌ» ”—Ћќ¬»я

Ћечебните растени€, които не съдържат отровни и силно действуващи вещества, могат да послужат за приготв€не на лекарствени форми за вътрешно и външно приложение при домашни услови€. Ќачинът на приготв€не зависи от химични€ състав на действуващите вещества, от т€хната разтворимост в различни разтворители (вода, спирт и др.), от вида на използуваните растителни части (цветове, листа, кори, корени, коренища, семена и др.). Ќай-често и широко прилагани лекарства във всеки дом са пр€сно приготвените водни извлеци, наричани запарки и отвари. Ћиста, цветове и други растителни органи, от конто лесно се извличат действуващите вещества, обикновено се приготв€т във вид на запарки. ќт листата изключение прави мечото грозде, от което се приготв€ отвара. ѕо-твърдите растителни части, като кори, корени, коренища и др. се приготв€т под формата на отвари.

«а приготв€не на запарките и отварите растителните части се надроб€ват, тъй като от дребните частици по-пълно и бързо се извличат действуващите вещества. ќбикновено големината на частиците на листата, цветовете и тревите не тр€бва да е над 5 мм (за листата от мечо грозде и други кожести листаЧ не по-големи от 1 мм); стъблата, корите, коренищата и коренитеЧ не по-големи от 3 мм; плодовете и семената Ч 0,5 мм.

3апарки Ч infusa, се приготв€т по следни€ начин: Ќадробената билка се постав€ в емайлиран, цорцеланов или стъклен съд и се залива с предписаното количество вода, ко€то за препоръчване е да има стайна температура. —ъдът се затвар€ с капак и се нагр€ва на кип€ща водна бан€ в продължение на 15 мин, при често разбъркване. —нема се от водната бан€ и се остав€ да престои не по малко от 45 мин. след което се прецежда през плат, билката се изстисква и течността се прецежда отново през памук. ƒолива се с вода до предписани€ обем. јко се налага запарката да се приготви бързо, нагр€ването на водна бан€ продължава 25 мин, след което извлекът се охлажда изкуствено.  огато се приготв€т водни извлеци от билки с обем от 1 до 3 кг, времето за нагр€ване на водна бан€ за запарките се увеличава до 25 мин.

Ќай-често от 10 г надробена растителна суровина се получава 100 см3 запарка. јко след прецеждапето течността е по-малко, необходимо е да се долее до 100 см3. «апарки и отвари от горицвет, момина сълза, корени и коренища на иглика и дил€нка се приготв€т в съотношение 10:300.

ѕри приготв€не на запарка, ако липсва водна бан€, може да се постъпи по следни€ начин:
ќситнената билка се постав€ в емайлираи съд, залива се с кип€ща вода и се остав€ върху топла печка в продължениена 15 мин. ¬нимава се запарката да не кипне. —нема се oт печката, охлажда се и се прецежда през марл€ или тьнка тъкан. ѕо-вечето чаеве се приготв€т по този начин. ƒолива се с вода до определени€ обем.

ѕон€кога се препоръчва приготв€нето на запарката да етапа по студен начин.

“огава смл€ната билка се постав€ в емайлиран съд, залива се със съответното количество преварена и изстудена вода затвар€ се с капак и се остав€ да престои от 4 до 12 часа, след което се прецежда през н€колко пласта марл€ или тънка тъкан.

ќтвари Ч decocta, представл€ват водни извлеци, получени след по продължително нагр€ване на водна бан€.

Ќадробената билка се постав€ в емайлиран или порцеланов съд, залива се с предписаното количество вода, захлупва се и се нагр€ва на кип€ща водна бан€ в продължение на 30 мин при непрекъснато разбъркване. ќтварата се охлажда на стайна температура 10 мин, след което се прецежда, като се изстисква растителни€т материал и се долива с вода до предписани€ обем. ќтвари, приготвени от листа на мечо грозде, дъбова кора, коренище на кървавиче и други растителни суровини, съдържащи дъбилни вещества, се прецеждат веднага след снемане на съда от водната бан€.

ќтварата от листа на сена се прецежда след пълното й охлаждане.

ѕо принцип като отвари се приготв€т извлеци от по-плътни растителни части, като кори, стъбла, корени.

≈дно от главните изисквани€ към запарките и отварите е да се приготв€т по възможност ежедневно или да се съхран€ва на тъмно и прохладно м€сто в хладилник, но не повече от 3 денонощи€, тъй като бързо се развал€т.

«апарки и отвари от силно действуващи растителни суровини се приготв€т само по лекарско предписание, а при липса на указани€ тр€бва да се взема 1 тегловна част от дрогата и 400 обемни части вода.

¬ медицинската практика лечебните растени€ се употреб€ват и под други лекарствени форми, като настойки, екстракти, сокове, лапи и др.

Ќастойки Ч tincturae, са течни спиртни, спиртно-водни или спиртно-етерни извлеци от растителни суровини, получени без нагр€ване. Ќай-често се приготв€т със 70∞ или 40∞ спирт. —мл€ната растителна суровина се постав€ в подход€щ съд, обикновено стъклена бутилка или буркан, залива се със спирт, захлупва се и се остав€ да престои 7 денонощи€. ѕри приготв€нето на не силно действуващи настойки е прието съотношението между растителната суровина и готовата тинктура да е 1:5. Ќапример от 100 г растителна суровина тр€бва да се получат 500 см3 настойка (тинктура). —лед седмица настойката се отлива, добре се изстисква растителната част и се прецежда през тънък плат или през н€колко сло€ марл€. Ќастойките тр€бва да бъдат бистри и да притежават вкуса и миризмата, характерни за изходната суровина.

¬ домашни услови€ не тр€бва да се приготв€т настойки от отровни или силно действуващи лечебни растени€. Ѕи тр€бвало да се знае, че при т€х съотношението между растителната суровина и готовата настойка е 1:10.
Ќастойките могат да се съхран€ват по-продължително време.

“е се употреб€ват в по-малки количества, обикновено на капки.

≈кстракти Ч еxtracta, представл€ват концентрирани извлеци от растителни суровини. ¬ зависимост от консистенци€та те биват: течни екстракти (extracta fluida), гъсти екстракти (extracta spissa), сухи екстракти (extracta sicca) Ч със съдържание па влага не повече от 5%- ћетодът па т€хното приготв€не е по сложен и не се препоръчва приготв€нето им при домашни услови€.

Ћапи Ч cataplasmata, ситно смлените или счукани части от лечебни растени€ се заливат с необходимото количество топла вода, за да се образува гъста каша, ко€то се намазва върху тензухена кърпа. —лед налагане върху съответното м€сто лапата се покрива с по-плътна кърпа. Ќай-често прилагани са лапите от синапено брашно, които се приготв€т с хладка вода (с температура около 30∞—).

—инапеното брашно за малки деца и хора с по-чувствителна кожа се разрежда с пшеничено брашно и едва тогава от него се приготв€ лапа.

Ћекарствени сборове или чаеве Ч species, както вече бе споменато, могат да се получат в готов пакетиран вид от билковите аптеки и от аптеките с билкови сектори. “е могат да бъдат приготвени и самосто€телно по следни€ начини:

–астителните части се надроб€ват поотделно, като листата, стръковете и корите се нар€зват на дребни части, а кожестите листа (напр. мечо грозде) се превръщат в едър прах.

 орените и коренищата се режат или се надроб€ват.

ѕлодовете и семената се смилат или се остав€т цели.

÷ветовете и дребните цветни кошннчки се използуват цели. —лед това се претегл€т необходимите количества от вс€ка растителна част съобразно предписанието или рецептата и се смесват внимателно и равномерно с лопатка върху чиста харти€ или в подход€щ съд. “ака приготвени€т чай тр€бва да представл€ва еднородна смес.

„аеве, съдържащи ароматни билки, се съхран€ват в тенекиени кутии.

ѕриготвените чаеве могат да се употреб€ват като запарка или отвара за вътрешна или външна (гаргара, бани на краката, промивки) употреба.

“ъй като лечението с билки се прилага предимно при хронични забол€вани€, те се употреб€ват обикновено доста продължително време Ч един, два и дори повече месеца. ѕри такива случаи се препоръчва след всеки месец на лечение с билки да се прави почивка от една-две седмици. ѕри н€кои забол€вани€ се препоръчва смен€ща се терапи€ със сходни по действие, но различни лечебни растени€ Ч при бъбречни забол€вани€, при запек и др. јко се налага приготвените лекарства в домашни услови€ да се подслад€т, това тр€бва да се прави непосредствено преди изпиването на дневната доза. ”потреб€ват се обикновено захарен сироп или мед.

4. Ѕ»ќЋќ√»„Ќќ ј “»¬Ќ» ¬≈ў≈—“¬ј ¬ Ћ≈„≈ЅЌ»“≈ –ј—“≈Ќ»€

¬ растени€та наред с първичните съединени€, които пр€ко участвуват в обм€ната на веществата, се синтезират и много други органични съединени€, разглеждани най-често като вторични вещества. Ќ€кои от тези вещества имат €сно изразена биологична активност и се използуват за лечение на различни забол€вани€. ¬ билките се съдържат най-често сложни комплекси от вещества с различна химична природа.

Ћечебното действие на билките се дължи на съдържащите се в т€х химични съединени€. ѕрез последните години в резултат на интензивни проучвани€ познани€та за химични€ състав на растени€та нараснаха многократно. “ака например преди около 25 години бро€т на познатите алкалоиди беше не повече от 500, а днес вече са установени над 5000 различни алкалоиди. «аедно с химичното изучаване на лечебните растени€ и изолирането на нови субстанции са проведени и обширни фармакологични изследвани€ за определ€не биологичната активност на много природни съединени€.

¬ насто€щи€ раздел ще бъдат разгледани накратко н€кои от най-важните биологично активни съединени€, като гликозиди, алкалоиди, дъбилни вещества, терпени (като съставки на етеричните масла) и др. ѕовече подробности за химичните съединени€, които се съдържат в лечебните растени€, могат да се намер€т в посочената специална литература.

4. 1. √Ћ» ќ«»ƒ»

√ликозидите са една от най-големите групи биологично активни съединени€ с твърде разнообразна структура и много широко разпространение в растителни€ св€т. ћолекулата им е изградена от две части: захарна част, наречена гликон, и нe-захарна частЧ агликон или генин. “рудно разтворимите във водата агликони при свързване със захарите стават много по-разтворими.

ќт химично гледище се различават н€колко типа гликозиди:
1. ќ-гликозиди, в които захарни€т компонент е свързан с хидроксилната група на агликона.

2. —-гликозиди, в които връзката сежду агликона и захарта е чрез въглеродни атоми. “ози тип гликозиди много трудно се хидролизират. “акива са н€кои флаво-нови гликозиди, например витексин, който се съдържа в плодовете на глога и има доказано кардиотонично действие.

ќсвен посочените две групи ќ- и —-гликозиди в растени€та се срещат и S- и ћ-гликозиди.

’имични€т характер на агликоните е твърде различен. “е могат да бъдат алкохоли, феноли, киселини, полифеноли, лактони, отнас€щи се към различни химични групи, например терпени, стероиди, хипони, иридоиди и др. ¬ последно време са установени и гликозиди с алкалоиди и сесквитерпенови лактони.

«ахарната част може да бъде от една или повече монозахаридни молекули и в зависимост от това се различават монозиди, биозиди, триозиди и т. н. Ќоменклатурата на гликозидите не е еднаква, но често се използува окончанието Ч озид. Ќаред с това се употреб€ват и традиционни названи€, като например рутин вместо рутозид (флавонолов гликозид с алгикон кверцетин и захарен компонент биозата рутинеза, ко€то е изградена от глюкоза и рамноза). ¬ растени€та най-често се срещат в-гликозиди, които са много по-трайни от а гликозидите.

√ликозидите, конто се съдържат в лечебните растени€, в зависимост от химичната природа на агликона се раздел€т на следните основни групи:

‘енолни гликозиди.
јгликоните на тези гликозиди са феноли или фенолни киселини. от групата на фенолите най-често се срещат гликозиди на хидрохинона и флороглуцина. ¬ н€кои семейства, като например ¬ърбовите (Salicaceae) и ѕиреновите (Fricaceae) тези гликозиди са твърде широко разпространени.  ъм сем. ѕиренови принадлежат мечото грозде и червената боровинка, в листата на които се съдържат гликозидите арбутин и метиларбутин с дезинфекциращо пикочните пътища действие. ќт групата на фенолните киселини с най-гол€мо значение са производните на бензоената и хидроксиканелената киселина като например р-кумарова, кафена, ферулова, салицилова, галова и др. Ќ€кои от т€х, като например ферулезата, са с доказано жлъчетворно и жлъчегонно действие. ќсвен гликозидно свързани фенолните киселини често се срещат свободни или под форма на депсиди. ≈лаговата киселина, ко€то влиза в състава на н€кои хидролизиращи се танини, е депсид на галовата киселина. “€ има силно кръвоспиращо действие. Ўироко разпространена в растени€та е и хлорогеновата киселина, ко€то е депсид между кафена и хининова киселина.
“€ е с жлъчегонно действие. ¬ много представители на семейство ”стноцветни се съдържа и депсидпата розмаринова киселина.

‘лавоноидни гликозиди.
јгликоните им са флавони, фавоноли, халкони, изофлавони н др.

Ќазванието на тези съединени€ идва от Дфлавус" Ч жълт, тъй като са оцветени от бледожълто до жълтооранжево. “ези пигменти са широко разпространени и се срещат почти във всички растени€ и растителни части. ѕридават жълти€ цв€т на много цветове, но се съдържат и в листата, корените и плодовете.

Ѕиологичната активност на флавоноидите се про€в€ва в различни насоки:
а) повишават устойчивостта на капил€рните кръвоносни съдове, увеличават т€хната еластичност и затова се прилага при кръвоизливи от различен произход, а също и като профилактично средство при начална склероза на кръвоносните съдове;
б) доказано е, че диуретичното действие на н€кои билки се дължи на съдържащите се в т€х флавоноиди, като например хвойна, хвощ, изсипливче, листа от б€ла бреза, цв€т от бъз и др.;
в) стимулират сърдечната дейност и понижават високото артериално нал€гане (хипотензивно действие) Ч напр. н€кои от съединени€та, съдържащи се в глога;
г) установено е, че н€кои флавоноиди имат и спазмолитично действие Ч например съдържащите се в лайката гликозиди на апигенина, лутеолина и кверцетина;
д) флавоноидите имат значение и като естествени противоокислители, например предпазват витамин — от окисл€ване.

јнтоцианови гликозиди.
“ази група обхваща червени, сини и виолетови багрила, които се съдържат в плодовете и цветовете на много растени€. ѕо химична структура са твърде близки до флавоноидите, към които често се отнас€т. ѕознати са над 300 антоциановн гликозида, но те са производни само на около 15 агликона (антоциаиидини). ƒействието им е подобно на флавоноидите, като вли€€т върху пропускливостта на капил€рите. ќсвен това имат противовъзпалително действие и се използуват при н€кои очни забол€вани€.

ѕовишават остротата на зрението даже при недостатъчно осветление. — подчертана активност в това отношение са антоциановите гликозиди, съдържащи се в плодовете на черната боровинка.

јнтрагликозиди.
јглнконите им са производни на антрацена и в зависимост от степента на окисленост биват антрахинони, антропи и антраноли. јнтрахиноновите гликозиди се срещат главно в представители на семействата Ћападови, «ърнастецови, Ѕрошови, Ѕобови и  ремови. јнтрахиноните отдавна са познати като слабителни или пургативни средства при хроничен запек. ѕо-често срещаните антрахинонови глнкозиди са производни на агликоните хризофанол, алоеемодин, франгулаемодин, реин, фисцион и др. “е се съдържат в корените на ревена, в корите на зърнастеца, в листата и плодовете на сената и др.

 умаринови гликозиди.
“е са производни на а-пирона, но могат да се разглеждат и като лактони на о-хидроксиканелената киселина или по-общо като фенилпро-панови производни.

ќсновен представител е кумаринът, €дрото на който взема участие в структурата на всички кумаринови съединени€ от този тип. –азличават се н€колко основни групи Ч кумарини, изокумарини, фурокумарини и пиранокумарини. –азпространени са главно в семействата —енникоцветни, —едефчеви, –озоцветни, Ѕобови, —ложноцветни,  артофови и др. ќт тази група са познати около 200 съединени€. Ќ€кои от техните производни притежават спазмолитично и диуретично действие, а други разшир€ват коронарните съдове.
‘урокумарините абсорбират силно ултравиолетовата светлина и във връзка с това влизат в състава на препарати против слънчево изгар€не. «а н€кои съединени€ от тази група е установено, че имат и слабо седативно действие. ƒикумаролът е субстанци€ с антнкоагулантно действие. ¬сред кумарините се срещат и токсични вещества. Ќапример гъбата Aspergillus flavus продуцира токсин със силно канцерогенно действие. “ози тип съединени€ се съдържат в хранителни продукти, поразени от плесенни гъби.

—ърдечно действуващи гликозиди.
Ќазванието на тези гликозиди идва от т€хното специфично действие върху сърдечни€ мускул.  акто по действие и терапевтично приложение, така също и по строеж на агликоните те са много добре обособена група.
јгликоните им имат стероидна структура и са подобни на половите хормони, жлъчните киселини и витамин D. ѕо строеж се отнас€т към две основни групи:
а) карденолиди Ч в листата на червени€ и вълнести€ напръстник, горицвета, бо€нката, зокума, момината сълза и др.;
б) буфадиенолиди Ч в кукур€ка, морски€ лук и д€волската уста. Ќаред с терапевтичното си действие при сърдечна недостатъчност тези съединени€ са силно токсични, поради което използуването им тр€ва да бъде винаги под лекарски контрол. Ћечебните растени€, които съдържат сърдечно действуващи гликозиди, се използуват главно като суровина за производство на лекарствени препарати от химико-фармацевтичната промишленост.

—апонини.
Ќазванието на тази гол€ма група природни съединени€ идва от латинската дума Дсапо" Ч сапун, поради това, че техните водни разтвор€ при разклащане силно се пен€т и образуват стабилна, дълго неизчезваща п€на. “е са безцветни вещества, най-често с добра разтворимост във вода и характерното свойство-да лизират (разрушават) червените кръвни клетки, т. е. про€в€ват хемолитична активност.

јгликоните на сапонините нос€т специфичното название сапогенини. ¬ зависимост от химичната структура на сапогенините се различават две основни групи:
а)стероидни сапонини и
б) тритерпенови сапонини.

—тероидни сапонини.
ѕо химична структура те са близки с половите хормони, сърдечните гликозиди, стеролите и имат еднакъв основен скелет с т€х. —тероидните сапонини се срещат главно във видове от следните семейства:  ремови, ƒиоскорееви, јгавови,  артофови, Ѕобови, ∆ивеничеви и др. “е имат гол€мо значение като изходна суровина за синтез на стероидни хормони и производни на кортизона. Ќай-подход€щ за тази цел е сапогенина диосгенин, който се получава главно от представители на ƒиоскореевите, но също от н€кои видове  артофови и Ѕобови напр. от семената на сминдуха. Ќ€кои стероидни сапонини имат антибактериално и противегъбно действие.

“ритерпенови сапонини.
—апогенините на тези гликозиди са тритерпени. —поред бро€ на бензолните €дра, които изграждат т€хната молекула, те се дел€т главно на пентациклични и тетрациклични. ѕо-широко са разпространени пентацикличните и повечето от сапонините, които се съдържат в лечебните растени€, са от в-амиринов тип.

Ќай-важните тритерпенови сапонини са: есцин в конски€ кестен, сапорубин в сапунчето, глициризин в сладника, примуласапонин в игликата, хедера-сапонин в бръшл€на и др.
“ритерпеновите сапонини намират приложение в терапи€та предимно като отхрачващи средства Ч експекторанти, подпомагащи отдел€нето и изхвърл€нето на храчките от дихателните пътища. “е дават добър ефект само в подход€щи дози, а при приемане на по гол€мо количество предизвикват гадене и дори повръщане.

ќсвен това сапонините активират слюнчените жлези и секреци€та на стомашно-чревната, лигавица, с което благопри€тствуват храносмилането. ѕритежават интересното свойство да улесн€ват резорбци€та на веществата в храносмилателната система. —апонините се използуват и като емулгатори. Ќай-силни€т цитостатик от растителен произход засега се см€та тритерпенови€т сапонин, изолиран от цикламата, но не се прилага поради силна токсичност.

»ридоидни гликозиди.
јгликоните им най-често имат основен скелет, изграден от циклопентанов пръстен, кондензиран с а-пирон. “ези съединени€ обикновено са със силно горчив вкус.

–азпространени са изключително в двусемеделните растени€. ќсобено често се срещат в сем. ∆ивеничеви (аукубинов тип), сем. ”стноцветни (херпагозид), сем. Ѕрошови (асперулозид), сем. “инт€вови (секоиридоиди) и сем. ƒил€нкови (валепотриати). Ќ€кои от иридоидите са антибиотици с антибактериално и противогъбично действие. ¬алепотриатите, съдържащите се в дил€нката и други видове от сем. ƒил€нкови, имат €сно изразено седативно действие. —екоиридоидите на сем. “инт€вови са горчиви вещества, отдавна познати като апетитовъзбуждащи средства. Ќ€кои иридоиди имат освен това хипотензивно и противовъзпалително действие.

÷ианогенни гликозиди.
ѕри разпадането си под действието на специфични ферменти тези гликозиди отдел€т циановодород. –азпространени са най-често в представители на сем. –озоцветни (амигдалин в горчивите бадеми), а също в сем. ∆ивеничеви (пруназин), в сем. Ѕъзови (самбунигрин) и в сем. Ћенови (линамарин). ÷ианогенните гликозиди се намират в семената, но също в листата и корените.

“иогликозиди.
“ова са гликозиди, съдържащи с€ра. ѕод действието на ферменти те се разпадат и отдел€т етерично масло, което силно дразни кожата и лигавиците. Ќай богати на тиоглюкозиди са растени€та от сем.  ръстоцветни, между които черни€т синап, съдържащ синигрин. ќсвен това те се срещат в латинката, резедата, в н€кои видове млечки и във видовете лук. “иоглюкозидите имат бактериостатично и противогъбно действие, а н€кои са с жлъчегонно действие (например съдържащите се в р€пата).

4.2. јЋ јЋќ»ƒ»

јлкалоидите са природни съединени€ с основен характер, в молекулата на които винаги има азот и се отличават със специфично физиологично действие. ѕовечето от алкалоидите са силно токсични съединени€ и само в терапевтични дози се използуват като лечебни средства.
јлкалоидоносните растени€ най-често намират приложение като суровина за производство на лечебни препарати и много по-ограничено се употреб€ват направо като билки.
 ъм типичните алкалоиди се отнас€т главно хетероциклени съединени€.  ласификаци€та на алкалоидите е в зависимост от хетероциклената система, ко€то изгражда основното €дро.
ѕо-важни групи са следните:

ѕиридинови и пиперидинови алкалоиди.
 ъм тази група се отнас€т:
никотинът, който се съдържа в листата на тютюна;
изопелетиеринът, основна съставка на наровите кори, а също е намерен и в жълтата тлъстига заедно с алкалоида седамин; силно отровни€т кониин, който се съдържа в бучиниша.

’инолизидинови алкалоиди.
—ъдържат се предимно в представители на сем. Ѕобови.

–Я–Њ—Б–ї–µ–і–љ–∞ –њ—А–Њ–Љ—П–љ–∞ ( –Т—В–Њ—А–љ–Є–Ї, 25 –§–µ–≤—А—Г–∞—А–Є 2014 20:13 )
 

ѕоследни от раздел ƒруги статии

ѕоследни от раздел «наете ли че

ѕоследни от раздел —татии