ТАЙНИТЕ НА ТИБЕТСКАТА МЕДИЦИНА-Виктор Востоков-4ч.

МАКРОБИОТИКАТА е древна източна наука за правилното хранене. Медиците и философите на Изтока смятат, че тя е в основата на здравето и благополучието.
Лао-цзи, Конфуций, Буда, шинтоистите и другите мъдреци — създатели на великата индийска медицина, са обучавали в макробиотика.

В Япония правилното хранене и пиене се
смятат за едно от най-изтънчените духовни изкуства.
Макробиотиката се прилага вече 5000 години и през цялото това време безпогрешно е сочела пътя към щастие чрез здраве. Нейната практика е пределно ясна и проста. Всеки човек би могъл да я приложи, ако иска да бъде действително освободен от физиологически и психически
затруднения.
Както цялата източна медицина, така и макробиотиката се основава на подхода към
човешкия организъм като цялостна система, в която всички елементи са взаимосвързани.
Диетите, предлагани от нея, са коренно различни от диетите, предлагани от западните медици.
Човек изразходва енергия главно за нервно-психи-ческа дейност и за работата на
храносмилателната система. Храната, приготвена в съответствие със законите на
макробиотиката, не изисква големи енергийни разходи за смилане. Тя се състои от градински
продукти — т. е. продукти, даващи енергия, взета от Слънцето. Това са зеленчуците, плодовете и
житните култури, от които се приготвят каши. Именно те са в основата на диетите. Кашите не
изискват много кислород при смилането си, изградени са върху алкална основа и спомагат за
отделянето на продуктите при разлагането. Те са богати на ципеста тъкан, която лекува язвени
колити, запек и други стомашно-чревни заболявания.
Макробиотиката предполага и идеален баланс на продуктите — съотношението между
белтъчини, мазнини и въглехидрати в нея е 1:1:4. Освен това съставките са балансирани и на
принципа Ин-Ян.
Към Ян-ските продукти се отнасят растителното масло, рибата, яйцата, сиренето, орехите,
млякото, ке-фирът, мътеницата.
Ин-ските включват: хляб, булгур, сладкиши, нишестени зеленчуци (картофи, моркови,
тиква, соя, грах, леща), сладки плодове (грозде, смокини, банани, авока-до), мед, захар, мазнини,
олио, маргарин.
В групата на неутралните продукти влизат: зеленчуци без нишесте (ангинария, цвекло,
зеле, карфиол, ала-баш, краставици, чесън, сладък пипер, праз, гъби, магданоз, репички, бяла
ряпа), домати, лимони, грейпфрути, горска ягода, малина, черно и червено френско грозде, синя
боровинка, цариградско грозде, клюква — вид северна боровинка.
Още едно предимство на макробиотиката е това, че за насищане е необходим значително
по-малък обем храна, отколкото в другите диети.
И накрая: макробиотичният подход към храненето изисква увеличаване на
продължителността на храносмилането в устата. Съвременният човек отделя недостатъчно
внимание на дъвченето на храната, тоест преобладава пасивното сдъвкване и активното
гълтане.
Макробиотиката предполага активно дъвчене и пасивно гълтане. -Именно съотношение в
тези два процеса позволява да се преустрои динамиката на храносмилането. При активното
дъвчене всмукването на хранителните вещества започва още в устата. Ако "работата" на устата
е пасивна, то всички останали храносмилателни органи са принудени да функционират с
максимално натоварване. Активното дъвчене позволява максимално да се разтовари
храносмилателният тракт. Какви са предимствата?
Първо: след .хранене човек е способен активно да мисли и да твори. Мозъкът не се
обезкървява и продължава интензивно да работи.
Второ: значително по-слабо се натоварва черният дроб, който по принцип извършва
огромна работа — обезврежда продуктите на метаболизма и отделя хормони. Претовареният
черен дроб не успява навреме да обработи всички постъпващи вещества, в резултат на което се
променя хормоналният състав на организма.
Трето: понеже макробиотиката предпочита градинските продукти, а консумацията на
животински продукти рязко се съкращава, то, образно казано, лимфоцитите,които обезвреждат
продуктите от гниенето, остават без работа и цялата си енергия влагат за защита на организма.
Червата представляват огромна ендокринна жлеза. Тя произвежда хормони, които не само
управляват ритъма на храносмилането, но и поддържат общия тонус на организма. Затова
тяхната роля е по-важна от ролята на хипофизата. Претоварените черва буквално бомбардират
подкорието на мозъка със сигнали. В резултат човек реагира неадекватно на околните, дразни се,
крещи. Безполезно е в такива случаи да се призовава разума му. Настъпилата дисхармония ще
изчезне след разтоварването на червата.
По този начин (при прехода към макробиотиката) в организма настъпват принципни
изменения: настава покой, установява се равновесие между кората на главния мозък и
подкорието, формира се ново отношение към околните и към живота като цяло.
В разработената от Д. Озава методика за лечение чрез макробиотика всичко е премислено
и прецизирано до подробности:
—обикновената сол се заменя с морска или минерална, която съдържа всички
микроелементи, но притежава и още една ценна особеност: за разлика от готварската сол не
задържа течностите в тъканите;
—в храната се въвеждат изтънчени вкусови добавки, например хомасио, които
едновременно играят ролята на инхибитор (вещество, което намалява активността на
ферментите). Хомасио обвива стомаха с ципа от мазнина — така защитава лигавицата от
раздразване. Хомасио се приготвя от леко препечени стрити семена на слънчоглед, лен или
коноп, които се смесват с морска сол (на 10 чаени лъжички семена 1 чаеНа лъжичка сол);
—консумацията на вода (по-точно на течности) се ограничава до онзи минимум, при който
човек не чувствува дискомфорт и жажда. Без този минимум е невъзможно да се обновява
водната среда на организма;
—при лечението на един или друг орган се отчита електрополярността на тялото (дясната
страна има положителен заряд, лявата — отрицателен), При нарушения в органите отдясно
трябва да се възстанови положителното влияние, като се консумират белтъчини (месо),
цитрусови плодове, зеленчуци (без картофи — те съдържат много нишесте, което е с
отрицателен заряд);
—на определен етап в макробиотиката се включват иглотерапията, точковият масаж До-ин
и самомасажът. Тяхното съчетаване дава поразителен ефект. Според източната медицина
самомасажът има огромно значение: човек носи външно отрицателен заряд (Ян), а вътрешно —
положителен (Ин). Въздействието върху кожата например с изтривалка от лико увеличава
отрицателния заряд и съответно нараства и вътрешният положителен. По този начин
равновесието се възстановява, болният орган постепенно бива излекуван;
— въз основа на учението за Петте вкуса се определя болния орган (който може и да не
боли в момента): желанието за сладко показва патология на панкреаса, за солено — на
бъбреците, за горчиво — на сърцето, за люто — на белите дробове, за кисело — на черния дроб.
При прехода към диетите, съставени въз основа на макробиотиката, трябва да се отчита
психологическата подготовка на човека. Първите етапи обикновено никак не са лесни.
Ограниченията в храненето се възприемат като глад.
Ето защо преминаването към диетите на Озава трябва да бъде плавно, постепенно. Аз
никога не подлагам внезапно своите болни не само на 7-дневна, но и на 5-дневна диета. Тук има
една деликатна особеност!
Защо хората ядат много? В какво се състои церебралният (мозъчен) механизъм на
затлъстяването?
Известно е, че храната е свързана с центъра на удоволствието. Когато човек има малко
поводи за радост, той започва да използува най-достъпния — вкусна и, като правило, обилна
храна.
Една моя болна, след като в продължение на месец се хранеше с каши, се оплака: "Всичко
е наред, ама ми е тъжно. Винаги съм в лошо настроение. Преди си по-хапвах вкусничко — и ми
ставаше хубаво, а сега..."
Ето я подмяната на пълноценния и хармоничен живот с яденето. Макробиотиката трябва да
направи така, че церебралният център на удоволствието да не чувствува липса. А и нерядко
около човека, който е на диета, се появяват доста присмехулници: "В Африка умират от глад по
неволя, а ти — доброволно." Или пък: "Защо днес изглеждате така зле?"
Какво да се прави? Трябва да се издържи и това.
В първия етап е доста трудно и е нужна настойчивост. Този стадий може да се сравни с
ремонт на жилището: отначало пълен разгром, но ни топли мисълта, че целият ужас е за
относително кратко време, след което настъпва комфорт, красота и ред.
На първо време могат да се появят виене на свят, главоболие, гадене. Тук най-важна е
ролята на лекаря. Той трябва да определи кой вариант на диета е най-подходящ за болния,
колко строго да се придържа към ограниченията, как по-леко да се пристъпи към тях, как и кога да
се варят супите, зеленчуците, месото и другите продукти.
Например, решили сте да въведете в диетата сирене, но то образува в червата
съединение, което повишава кръвното налягане. Очевидно, този вариант не подхожда за
хипертоници. В диетата на болни с патология на панкреаса е необходима варена нетлъста риба:
хек, треска, навага, замразени риби и пр., понеже тези бол-ни чувствуват остра нужда от
белтъчини.
Макробиотиката изключва консервираните продукти, пушеното месо, сланината.
Преминаването към кашите трябва да става постепенно, още повече че има хора, при които е
спряло произвеждането на фермент за този вид храна.
Три-четири строги диети на Озава правят чудеса, макар някои болни да недоумяват: имам
остеохондроза на шията, а вие ми лекувате червата. Например една болна, която страдаше
жестоко от болки в областта на врата, изобщо не можеше да повярва, че причината за поредното
изостряне на болестта й е в порцията торта, която е изяла. Тя имаше хроничен панкреатит и
холецистит, а болката се проявяваше във врата. .
Меридианната система на източната медицина обяснява всичко. След лечение с диетите на
Озава тази болна, както тя се изрази, се "разгипсира", подобриха се паметта й и мозъчното
кръвообращение.
С помощта на диети, разработени въз основа на макробиотиката, успешно се лекува
артериалната хипертония. В нашата клиника траен положителен ефект беше получен при 300
болни.
Какви са диетите на Озава? Лесно изпълними, добре балансирани, отчитащи какво губи и
какво получава организмът.
7-ма ДИЕТА: 100% житни култури (каша) с ограничение на водата (не повече от чаша и
половина произволна течност дневно).
6-та ДИЕТА: 90% житни култури, 10% задушени или варени зеленчуци (в никакъв случай
сурови!). Течности — не повече от чаша и половина дневно.
5-та ДИЕТА: 80% житни култури, 20% варени зеленчуци, чаша и половина течности.
4-та ДИЕТА: 70% житни култури, 20% варени зеленчуци, 10% белтъчини (най-добре риба, а
не извара, защото млечните продукти се понасят по-трудно), чаша и половина течности.
3-та ДИЕТА: 60% житни култури, 30% варени зеленчуци, 10% белтъчини, 1,5 чаша течности.
2-ра ДИЕТА: 50% житни култури, 30% варени зеленчуци, 10% белтъчини, 10% салата от
сурови зеленчуци, чаша и половина течности.
1-ва ДИЕТА: 40% житни култури, 30% варени зеленчуци, 10% белтъчини, 10% салата от
сурови зеленчуци, 10% зеленчуково-булгурена супа, чаша и половина течности.
Озава разполага диетите именно в този ред: 7, 6, 5 и т.н. Колкото е по-малък номерът на
диетата, колкото е по-разнообразна, толкова, както смята Озава, тя е по-сложна. Той нарича
диета №7 най-проста, лека и мъдра.
Не се заблуждавайте, че кашите са еднообразни и безвкусни. С малко фантазия можете да
приготвите каши с моркови и тиква, комбинирани каши от ориз, грухано просо и елда, от елда и
овесени люспи (в съотношение 1:1), сладък ориз със сушени плодове и много други не по-малко
вкусни и преди всичко — полезни блюда от житни култури.
Както забелязахте, Озава препоръчва не сурови, а задушени или варени зеленчуци. Защото
в процеса на приготвяне протича ферментация на продуктите — те частично се разпадат и
облекчават храносмилането.
Как, например, се задушават зеленчуците?
Озава препоръчва — под капак, без вода и сол (при задушаване без вода протича дълбоко
разпадане), на слаб огън.
Ето една рецепта: дъното на тенджерата се покрива с нарязан кромид, върху него се реди
слой нарязани моркови, друг слой от карфиол или зеле, от цвекло, тиква и ряпа. Рагуто се
задушава 30-40 минути, без да се сваля капака. Ястието е вкусно и напомня зеленчуково рагу с
гъби.
Много е важно по време на диетата човек да не изпитва психологически дискомфорт. С тази
цел се въвеждат питки и солети от трици и печена ябълка, а като напитка — варена цикория с
няколко стафиди.
Питките и солетите се приготвят по следния начин: в смес от 2 супени лъжици трици и 4
супени лъжици пшенично брашно (възможно е и друго съотношение: 1/3 трици и 2/3 брашно) се
прибавят смлени овесени ядки с малко вода. На вкус се прибавя размита морска сол, може и
олио.
Тестото се меси старателно и дълго, най-добре е да се "бие", като се удря върху масата.
После се правят питки с дебелина 1-1,5 см, дупчат се с вилица и се слагат в горещата фурна.
От същото тесто се приготвят и солети (тестото се разточва и се оформят пръчици). Пекат
се по 7 минути от едната и другата страна. След като изсъхнат, пръчиците стават хрупкави.
Готовата питка и солетите се посипват с хомасио. Не забравяйте за него! То подобрява
вкуса на всяка храна.
От същото тесто се приготвят и пирожки с плодове, с ябълка в тесто или в "кърпичка"
(загънати в тесто парчета ябълка). За пирожките в тестото се слага не сода, а масло, сетне се
варят кратко време.
Освен с питки и солети диетата може да бъде облекчена с крем, който, разбира се, е
специален: добре изпечена елда се смила в кафемелачка, полученото брашно се замесва с вода
и получената маса дълго се вари на слаб огън. В крема може да се добави хомасио и зеленчук.
По време на диетата в порцията може да се прибави и овесен кисел, който е много добро
средство за отслабване, тъй като обвива лигавицата на червата. Киселът се приготвя така:
вечерта люспи от овес се заливат с вода, прибавя се коричка сух хляб и сместа се захлупва за 12
часа на топло място (на 3 шепи овесени люспи се прибавя 0,5 л вода и 50 г ръжен хляб).
Сутринта се прецежда, слага се на огъня и докато кипне, постоянно се бърка. Киселът се
консумира 10 минути преди хранене: топлият — със сметана, студеният — с олио.
Както виждате, диетите напълно позволяват да изявите дремещите във вас кулинарни
способности.
Истинските майстори на източната кухня готвят не само изключително вкусна, но и здрава,
щастлива храна. Последвайте примера им!
Нормалното, балансирано, редовно хранене е здраве, нарушенията в храненето вече са
предболест или болест. Храната е съществен канал за информация от външната среда и колкото
по-разнообразна е тази информация, толкова повече се увеличава способността за адаптация и
приспособяване. Правилното хранене е един от главните фундаменти на здравето и на профи-
лактиката на болестите. В този процес растенията играят съществена роля. В съответствие с
биологичните особености на човешкия организъм те трябва да заемат не по-малко от 60-75% от
храната. Голямо значение имат националните особености в храненето, които в никакъв случай не
бива да се пренебрегват. Сезоните също играят важна роля. В топло време растителната храна
трябва да преобладава, в студените периоди организмът преминава на мастен тип обмяна на
веществата и тогава животинските мазнини са насъщно необходими. И главното —
разнообразие, разнобразие и пак разнообразие в храната!
В нашата трапеза разнообразната храна е представена от култивирани зеленчуци,
кореноплодни и плодове. Огромен, но засега слабоизползуван е арсеналът на дивите хранителни
растения. Да споменем някои от тях. За салати се използуват: коприва (Urtical), глухарче
(Таraxacum officinale), живовляк (Plantago), очеболец (Рotentilla), листа и корени от репей
(Аrctium), лобода (Аtriplex), отвратниче (Filipendula), мишакиня (Stellaria
media), иглика (Рrimula), пелин (Аrtemisia), естрагон (та-рос), див лук ((Аllium victorialis),
цикория, различни гъби, корени от карамфил и т.н.
В супите, боршовете и яхниите могат да бъдат добавени коприва, глухарче, живовляк, пача
трева (Роligonum aviculare), корени от репей, хвощ (Еquisetum), лобода, корени от бял оман
(Inula).
В сосовете — джоджен (Меntha), различни гъби, омайниче (Geum), мащерка (Тhimus),
карамфилов корен, кимион, див лук, риган (Оriganum), коприва.
За напитките (чай, сокове, отвари) да се препоръчат: сок, пъпки и листа от бреза, прахан,
корени от репей,глухарче, цикория, жълт кантарион, омайниче, мащерка, липов цвят, листа
от френско грозде, малина, плодове и цвят от шипка, листа от роза, мента, корени от миризлив
саз, цвят от черен бъз, листа и плодове от лимон, плодовете на различни храсти (червени и
северни боровинки, офика, хипофае и т.н.).
Няколко думи за такива важни компоненти в храната като белтъчините, мазнините и
въглехидратите.
Белтъчините се синтезират в организма от аминокиселините и служат за възстановяване на
тъканите. Смята се, че 60% от денонощната белтъчна потребност се удовлетворява с продукти
от животински произход.
От растителните продукти най-богати на белтъчини са: фасул, грах, соя, овесено и елдено-
брашно, ориз, хлебни изделия, чесън, гъби.
Задължително е да се отчитат възрастовите разлики при необходимостта от белтъчини —
тези разлики са значителни.
Мазнините са водещ енергиен компонент в храната. Те дават 2,2 пъти повече калории от
въглехидратите и белтъчините. Именно излишъкът от животински мазнини в храната на
съвременния човек причинява множество здравословни проблеми. Затова част от животинските
мазнини трябва да бъдат заменени с растителни. Те се усвояват по-добре от човешкия
организъм, понеже имат в състава си голямо количество ненаситени мастни киселини.
Въглехидратите са основният енергиен източник на организма. Но в последните
десетилетия консумацията им рязко нарасна в ущърб на останалите хранителни съставки. С това
са свързани многобройните нарушения на обменните процеси и такива заболявания като диабет,
сърдечно-съдовите и пр. Необходимо е да се ограничи потреблението на продукти от този тип
(захар, хлебни изделия, сладкиши и т.н.), особено при възрастните и склонните към напълняване
хора.
И така, растенията са важна съставна част от храненето. Но храната на първо място трябва
да осигурява на организма необходимото количество енергиен материал, който съответствува на
загубите му.
По калории растенията значително отстъпват на продуктите от животински произход. Всяка
едностранчивост по този въпрос е противопоказна. Модните диети и ограниченото хранене
само с житни култури и със сурово месо отнемат здравето, защото като последица възникват
скорбут, рахит, хранителни отравяния и заболявания с бактериален произход.
Единственото правилно хранене е разнообразното. Животът и храненето трябва да бъдат
пълноценни във всяко едно отношение.
ЛЕЧЕБНИ ХРАНИТЕЛНИ РАСТЕНИЯ
Разнообразните хранителни растения са важна съставна част от здравословния начин на
живот. Те могат да се използуват за лечение и профилактика на много заболявания.
АМУРСКИ КИСЕЛ ТРЪН. Установена е високата му антимикробна активност, както и
тонизиращото му въздействие. Настойка от неговите листа се използува като жлъчкогонно и
кръвоспиращо средство. В народната медицина се използува коренът му при различни забо-
лявания на черния дроб, като потоотделящо и отхрачва-що средство — при стомашно-чревни
заболявания. Водната настойка от корени на амурския кисел трън понижава кръвното налягане и
успокоява нервната система.
РЕВЕН (Pheum). Прилага се като разхлабващо средство при запек, при влошена
перисталтика на червата и обилно отделяне на газове. При намаляване на дозата препаратите от
него предизвикват противоположен ефект и се превръщат в затягащи средства.
КИСЕЛЕЦ (Китех). В медицината от корените и плодовете му приготвят отвари, прилагани
при дизентерия и болести на червата; кръвоспиращо средство; за дезинфектиращо плакнене на
устата при стоматити и фарингити. Киселецът подобрява храносмилането, намалява газовете
при гниенето в червата и е прекрасно противоскорбутно средство.
В народната медицина отвара от листа на киселец се употребява против диария (1 супена
лъжица сухи листа от киселец на 1 чаша преварена вода. Пие се 3-4 пъти дневно), за
кръвоспиране при хемороидални и други кръвотечения (отвара от листа в съотношение с вода
1:20; 1/3 водна чаша се пие 3 пъти дневно преди ядене).
Настойки и отвари от корените му се използуват за миене при някои кожни заболявания.
Продължителната употреба на листа от киселец е нежелателна поради наличието на
голямо количество киселина — в урината се появят захар и соли на калция, които се утаяват в
бъбреците и водят до пиелонефрит.
При нарушения в солната обмяна киселецът е противопоказен.
ГЛУХАРЧЕ (Таraxacum officinale). В съвременната медицина препарати от глухарче се
прилагат за възбуждане на апетит, при запек и като жлъчкогонно средство.
1 чайна лъжичка надробен корен се залива с 1 чаша вряла вода, кисне 20 минути, след
което се прецежда и се пие по 1/4 чаша 2-3 пъти дневно.
От надземната част заедно с корените се приготвя сух извлек за производство на хапчета. В
западноевропейската медицина корените на глухарчето се използуват при белодробна
туберкулоза, гуша, диабет, базедо-ва болест и други заболявания.
В китайската медицина се прилага като понижаващо температурата, изпотяващо и
тонизиращо средство.
В народната медицина се използуват и листата, и корените на глухарчето за възбуждане.на
апетита и за подобряване работата на стомашно-чревния тракт. Прилагат се и като жлъчкогонно,
слабително, отхрачващо, успокояващо и сънотворно средство, при хроничен запек и хемороиди.
Прах от сушени корени на глухарче се предписва за изхвърляне на вредни вещества от
организма посредством потта и урината, а отвара от сухи листа и корени — при стомашни
заболявания, болки в корема, при образуване на камъни в жлъчните или пикочоотделителните
канали. Препарати от глухарче се използуват при екземи и циреи.
Маслена настойка от корените му е добро средство при лекуване на изгаряния.
МИНЗУХАР (Сrocus). В медицината на различни страни се използува като
болкоуспокояващо средство, при спазми, сърдечни заболявания, като пикочогонно средство, при
стомашни и чревни заболявания.Често го прилагат при женски заболявания, жълтеница,
хемороиди.
КРОМИД ЛУК. Прилага се за възбуждане на апетита, за усилване секрецията на
храносмилателните сокове, за усвояване на храната.
В съвременната медицина се използува препаратът алилгеп (спиртна настойка от кромид),
който действува антибактериално, стимулира мускулатурата и секреци-онната дейност на
червата. Прилага се при запек, колити, атеросклероза и склеротична форма на хипертонията.'
В народната медицина кромидът се използува за изхвърляне на глисти, за премахване на
акне и на пигментни петна, лунички и брадавици, при изгаряния, кожно-възпалителни процеси и
образуване на мехури, по време на различни епидемии.
Смес от мляко и печен лук се използува за лечението на циреи. Лукът съдържа фитонциди
с противомикроб-но действие.
Кромидът е добро противоскорбутно средство, служи за профилактика и лечение на
авитаминози и грип.
Пресният кромид възбужда апетита, засилва отделянето на стомашни сокове, подобрява
храносмилането и спомага за по-доброто усвояване на хранителните вещества.
ПРАЗ ЛУК. Много ценно хранително растение и отлично средство срещу диабет.
Въглехидратите в него са 21,2%, което е 3 пъти повече от другите лукови растения; нишестето е
2%, белтъчините — 6,5%, а по съдържание на калий, фосфор и желязо превъзхожда кромида и
зеления лук. Празът е около 2,5 пъти по-калоричен от другите видове лук. Най-добре е да се
използува в натурален вид.
Салатата от праз е добра закуска.
Вземат се 200 г праз, ябълка, твърдо сварено яйце, 4 супени лъжици растително масло,
маруля. Празът се нарязва на кръгчета, яйцето — на резенчета, ябълката се настъргва на едро.
Сместа се сипва в салатиера, залива се с растителното масло, украсява се с яйцето и с
магданоз. Такава салата е полезна и при диабет.
Добре е ежедневно във вечерното меню да има праз с хляб.
Вкусна и лесно усвоима напитка се приготвя от 500 г праз. Лукът се нарязва, залива се с 0,7
л сухо бяло вино и престоява 1 денонощие (в добре затворена бутилка). Сетне се прецежда.
Сутрин и вечер се пие по 1 глътка.
МОРКОВИ, Прилагат се при запек и хемороиди като леко очистително (прясно изстискан
сок).
ЧЕРВЕН ПИПЕР. Използува се за възбуждане на апетита и за подобряване на
храносмилането.
ДОМАТИ. Използуват се за повишаване на стомашния сок.
ПШЕНИЦА. В съвременната медицина за лекуване на някои видове екземи се използува
течността на Мит-рошкин, получена от предварително ферментирали пшенични зърна.
Нишестето, получено от пшеницата, се използува за мехлеми. От него приготвят и отвари като
"ципа" за приеманите вътрешно лекарства.
Отвара от пшенични трици се използува като витаминозна подправка: 200 г трици се
заливат с 1 л вряла вода, варят се 1 час, след което се прецеждат през марля и се използуват за
добавка в супи.
В народната медицина пшеничните зърна са общоук-репващо средство. При силна кашлица
и възпаление на горните дихателни пътища се използува следната отвара: 1 чаша пшенични
зърна или трици се варят в 1 л вода в продължение на 1 час, след което сместа се прецежда и се
добавят 2 супени лъжици мед; пие се по половин чаша 3-4 пъти дневно.
ЧЕРНА РЯПА. Пречиства черния дроб, прилага се против кашлица, за стимулиране на
храносмилателните сокове, за засилване перисталтиката на червата.
АЛАБАШ. Използува се като лечебна храна при запек. В народната медицина сокът му се
прилага за лекуване на скорбут. Каша от варен алабаш се използува за компреси при болки от
подагра в ставите. Отварите от алабаш са известни като пикочогонно и отхрачващо средство.
АСПАРАГУС (Asparagus). Препоръчва се при заболявания на черния дроб и бъбреците,
както и при подагра. Понижава кръвното налягане, намалява умората, стимулира сърцето.
В народната медицина се прилагат настойки от млади филизи и отвара от корени като
пикочогонно средство при възпаления на пикочния мехур, заболявания на бъбреците, сърцето,
подагра, ревматизъм,
ЦВЕКЛО. Препоръчва се за перисталтиката на червата (за сметка на тъканите и на
органичните вещества), при хроничен запек, за усвояването на храната и белтъчините.
ТИКВА. Съдържа калий. Използува се при възпаления на червата, за стимулиране на
моторната им активност (при запек), като силно противоглистно средство (семките).
КРАТУНА. В народната медицина се използува в диетите при отоци, свързани със
сърдечно-съдовите заболявания, и при заболявания на бъбреците и пикочния мехур, Пресен сок
от вътрешността на кратуната (1/2-1 чаша дневно) се пие при заболявания на черния дроб и
бъбреците. Като успокояващо средство при безсъние — 1/4 отвара от кратуна с мед преди
лягане.
В народната медицина на Дания тиквата се използува като средство против треска.
Тиквичките се препоръчват при отоци и други видове болести, когато е необходимо изхвърляне
на вода от организма.
ЧЕСЪН. В Русия се появява през XII век. Славяните пиели вино с чесън. Сред простия
народ чесънът бил много популярен, защото го смятали за източник на здраве.
Чесънът съдържа 6-7,9% белтъчини, 7-8 мг витамин С (в листата — до 80 мг), 0,5 % захар,
20-27% полиза-хариди. Острият вкус и специфичната миризма се придават от етеричното масло
(0,23%-0,74%), в което се съдържат фитонциди.
Чесънът се използува за храна както пресен, така и консервиран (за предпочитане е
пресен). Използува се при осоляване и консервиране на зеленчуци. За да се избегне
отблъскващата му миризма, след него трябва да се изяде ябълка, суров морков или да се изпие
чаша току-що сварен чай. Ето и рецепти с използуването на чесън:
САЛАТА от цвекло с чесън и стафиди: 2 глави цвекло, 1 скилидка чесън, 1 супена лъжица
стафиди, 2 супени лъжици сметана. Цвеклото се почиства, измива и нарязва на ситни
ивици. Слага се в тенджера и се добавя гореща вода така, че да го покрие. Стафидите се почис-
тват, измиват и се прибавят към цвеклото, след което заедно с него се сваряват, после се държат
15-20 минути със затворен капак. Сместа се охлажда.
При сервиране се добавя ситно счукан чесън и сметана.
ПЮРЕ от пача трева и чесън: 200 г зелена пача трева, 50 г чесън, сол, оцет, пипер на вкус.
Пачата трева и чесънът се смилат в машинка за мелене на месo посо-ляват се и се смесват,
добавя се пипер и оцет.
СОС с гъби и чесън: голяма глава чесън се разделя на скилидки, които се стриват с щипка
сол и се заливат с 4 супени лъжици олио. Разбърква се добре и се прибавят 1 чаша варени гъби,
нарязани на лентички. Залива се с оцет или лимонов сок и отново се разбърква. Сервира се със
студено месо.
ПОДПРАВКА от чесън и офика: черноплодна офика (5 чаши) се почиства, измива се и се
смила в месомелачка заедно с две глави почистен чесън, добавя се 1 супена лъжица сол, всичко
се смесва. Получената смес се поставя в стъклен буркан, който се затваря и се държи на
студено. Използува се като добавка към различни блюда.
Лечение с чесън: помага при грип, бронхит, пневмония, стомашно-чревни заболявания,
холецистит, атеросклероза, хипертония и други сърдечно-съдови заболявания.
За чесъна като лекарствено растение се споменава в най-древните писмени паметници на
човечеството — египетските папируси. В Китай се е използувал за лечение 2600 г. пр.н.е.
Авицена съхранявал 900 рецепти за лечение с чесън.
В Русия за пръв път се споменава ката лекарство през 1073 г.
Той и сега се използува за приготвянето на лекарствени жлъчкоотделящи препарати.
Например за профилактика на атеросклерозата е необходимо ежедневно да се консумират
2-3 скилидки суров чесън; това означава, че ще бъдем защитени от инфаркт, инсулт, склероза,
хипертония — все болести, които са последица от атеросклерозата.
Човек, който редовно яде чесън, е изложен по-малко на инфекциозни заболявания на
червата, защото това е най-силното средство срещу микробите и гъбичните заболявания.
Чесънът стимулира работата на черния дроб, бъбреците, стомаха, сърцето, кръвоносните
съдове. Хората, които страдат от дискинезия на жлъчните канали, е полезно да ядат по половин
или една скилидка дневно.
ДЮЛЯ. При разстройства в храносмилането, за възбуждане на апетита (в смес с оцет и
мед), при лечение на диария и кръвотечения (отвари), при рагади на ануса (запарка от сок), за
лечение на гастроентерити, спазма-тични колити, метеоризъм (ципата на плодовете).
КАЙСИЯ. Плодовете на кайсията са лечебни. В тях са открити големи количества калиеви
соли и желязо. Използува се при анемия и сърдечно-съдови заболявания. Сушените плодове се
включват в менюто на разтоварващите дни. При диабет не се препоръчва консумацията на
кайсии поради голямото съдържание на захар.
В народната медицина на Китай се използуват ядките на плодовете заедно с други лечебни
растения при възпалителни заболявания на горните дихателни пътища и нефрит. Малко
количество емулсия от стрити ядки се прилага при кашлица и хълцане. От месестата част се
приготвят козметични маски при слънчеви изгаряния на лицето.
ЧЕРВЕНА БОРОВИНКА (Vaccinium vitis). Предпазва от онкологични заболявания и
радиация. Използува се при гастрити с понижена киселинност (сурови, варени или изцедени
плодове).
ВИШНА. Прилага се срещу диария (отвара от дръжките на плодовете).
ГРОЗДЕ. В народната медицина плодовете на гроздето се използуват срещу глисти, за
смъкване на температурата при бъбречни заболявания, при камъни в бъбреците, черния дроб и
жлъчния мехур; при хемороиди, кашлица, хриплив глас, кожни заболявания, при възпаление на
стомашно-чревния тракт, запек, повишена киселинност на стомаха.
Настойки и отвари от гроздови листа се използуват при ангина, а при кожни заболявания се
правят компреси и изплакване.
ГОРСКА ЯГОДА. Подмладяващо средство, което пречиства кръвоносните съдове.
Плодовете се прилагат за лечение на язва на стомаха и дванадесетопръстника, при камъни в
жлъчката, за възбуждане на апетита.
КАЛИНА. Настойка от плодовете се препоръчва при язва на стомаха и
дванадесетопръстника, при колити.
ЦАРИГРАДСКО ГРОЗДЕ. Плодовете се използуват като жлъчкогонно средство.
ДРЯН. Използува се при диария (отвара и настойка от сухи плодове) и като жлъчкогонно
средство (настойка от листата).
МАЛИНА. В медицинската практика плодовете се предписват като потогонно средство във
вид на горещи отвари или настойки, приготвени от две супени лъжици сухи плодове и чаша вряла
вода. Тази доза се изпива наведнъж и след 1-2 часа се повтаря.
В народната медицина плодовете се използуват за подобряване на храносмилането, при
скорбут, малокръ-вие, стомашни болки; настойките и отварите — при възпалена кожа и пъпки на
лицето. Водни настойки от малинови листа се предписват за гаргара на гърлото при ангина и
фарингити, а също и при остри разстройства, възпаления на горните дихателни пътища и на
стомаш-но-чревния тракт, като кръвоспиращо средство при стомашни и други кръвотечения.
ПРАСКОВА. Предписва се като очистително (отвара и пресен сок от листата).
ОФИКА. Препоръчва се като леко слабително средство при лечение на хемороиди (сок от
плодовете).
СЛИВА. Стимулира двигателната активност на червата, засилва перисталтиката,
подобрява апетита и храносмилането; леко слабително. Пречиства организма от токсини и
отпадъци.
ЧЕРВЕНО ФРЕНСКО ГРОЗДЕ. Подобрява апетита, стимулира двигателната активност на
червата, намалява склонността към запек. Прилага се като антиоксидант.
ЧЕРНО ФРЕНСКО ГРОЗДЕ. Използува се при язва на стомаха и дванадесетопръстника,
гастрити (пресен сок). Биостимулатор. Подмладяващи вани от листата.
ТРЪНКА. Предписва се като затягащо средство при диария (течен екстракт от плодовете),
като слабително (водна настойка или отвара от цветчетата). Защита срещу онкологични
заболявания (листата, корените, кората).
ПЕСЕКИНЯ. Прилага се като средство срещу диария (отвара от плодовете). Кората от
песекиня е проти-вораково средство. Антисептик.
ЧЕРЕША. Използува се за подобряване на храносмилането и на апетита, против
разстройство, като пречистващо и подмладяващо средство.
ЧЕРНИ БОРОВИНКИ. Препоръчват се за лечение на стомашни колики, хронически
ентерити, камъни в жлъчката. Плодовете и листата са антидиабетично средство.
ШИПКА. Предписва се като жлъчкогонно средство.
ЯБЪЛКА. Употребява се против разстройство. Каша от ябълки е чудесно средство срещу
гастрит. Сутрин на гладно — 200-400 г ябълкова каша (ябълки, настъргани на ситно ренде) после
не се яде нищо в продължение на 6 часа. Курсът продължава 10 дни. След известно време може
да,се повтори.
ДИВА ЯБЪЛКА. Притежава захаропонижаващо действие и е подходяща при диабет.
ДИНЯ. Прилага се при запек и хемороиди като леко слабително.
ЗЕЛЕ. Възбужда апетита. Използува се при хроничен запек и хемороиди (кисело зеле),
сокът — при язва на стомаха и дванадесетопръстника, за ускоряване за-растването на язви и
срещу болки, за стимулиране образуването на стомашен сок при хипо— и анацидни гастрити.
КАРТОФИ. Пресен картофен сок се прилага при гастрити с повишена киселинност, запек,
язва. Сокът е изключително силно средство, заздравяващо раничките при стомашна язва.
КОПРИВА. Отвара от листа на коприва и кора от зърнастец се използува при камъни в
жлъчката, стомашни спазми, запек, диспепсия. Показания: анемия, левкемия, заболявания на
кръвта.
ГРАХ. Отварата от растения и зърна е силно пикочо-гонно средство и се използува при
камъни в бъбреците. Граховото брашно се използува за топли компреси, които спомагат за
разлагането на твърдите възпалителни инфилтрати, при фурункули и карбункули.
В народната медицина отварата от грахови зърна се прилага като пикочогонно средство при
камъни в бъбреците. За размекване на отоци и циреи се предписват топли компреси от грахово
брашно.
ХИПОФАЕ. Използуват се плодовете, листата, кората и корените. Действува като защита
срещу онкологични заболявания, радиация, против състаряване. Витаминозно средство.
Повишава съпротивителните сили на организма при хипертемия. Листата се варят и се пият като
чай (при грип, вирусни инфекции, простудни заболявания). Сокът от хипофае се прилага при
авитамино-за, ракови заболявания, болести на черния дроб, паро-донтоза, като общоукрепващо
средство,
СИНЯ БОРОВИНКА. Използува се при неврози, състояния на безпокойство, късогледство,
стомашни и чревни заболявания, като антисептик; притежава релак-сиращо въздействие
(психорелаксант).
ЛЕЧЕБНИ РАСТЕНИЯ.
ПРОФИЛАКТИКА И ЛЕЧЕНИЕ
НА НЯКОИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Повишеният интерес към природните лекарства се определя от цялостния нездравословен
начин на живот на съвременния човек. Всичко около него е изкуствено: храна, дрехи, жилище.
Влиянието на замърсяването на околната среда, вредното въздействие на добавяните в храната
химикали (2500 химически съединения-консер-ванти се използуват при производството на
хранителни продукти), прекомерната употреба на синтетични лекарства увеличиха не само
заболяванията на стомаха, червата, бъбреците, черния дроб и на други вътрешни органи, но
умножиха и алергиите. По данни на Световната здравна организация 12-16% от населението на
планетата страдат от алергии, свързани с прекалената употребата на синтетични лекарства. Този
факт налага да се обърне още по-голямо внимание на многовековния опит на традиционната и
народната медицина при използуването на природните лекарства.
Десенсибилизиращите лекарства са били известни преди повече от 1000 години. В "Канон
на л.ечебната наука" Авицена привежда 39 лечебни растения, растящи на територията на
бившия Съветски съюз, които са били използувани в състава на обезболяващите лекарства.
Известно е, че хистаминът е един от най-важните неспецифични фактори в патогенезата на
алергичните реакции, възпаленията, бактериалните и вирусните инфекции. Затова неразделна
част от комплексната терапия на патологичните състояния е фармакологичната корекция на ниво
хистамин.
Много лечебни растения, прилагани в народната медицина, имат противохистаминно
действие — този факт се потвърждава от научните изследвания.
Други растения пречат на нарушаването на дейността на кръвоносните съдове и на
свързаните с това ексудативни явления.
РАСТЕНИЯ-АНТИАЛЕРГЕНИ
БУТРАК (Вidens). 20 г суха стрита билка се кипват в 1 чаша вода. Пие се по 1 супена
лъжица 3 пъти дневно,
ЗМИЙСКО МЛЯКО (Сhelidonium). 1 супена лъжица суха стрита билка се залива с 2 чаши
вряла вода, престоява 4 часа. Пие се по 1/4-1/2 чаша сутрин и вечер.
НЕВЕН (Сalendula). 10 г сух цвят се запарва с половин чаша вряла вода в продължение на
1-2 часа. Пие се по 1 супена лъжица 2-3 пъти дневно.
ПРЕВАРА (Scutellaria). Настойка (аптечно приготвена): пият се по 20-30 капки 2 пъти
дневно, предимно следо.бед,
ЛАЙКА (Matricaria). 1 супена лъжица сух цвят се запарва 20-30 минути в чаша вода. Пие се
по 1 супена лъжица 2-4 пъти дневно.
БРЕЗА, 3-4 сухи пъпки или 6-8 г млади листа се варят 15-20 минути в 1/2 л вода, след което
киснат 1-2 часа. Пие се по половин чаша 3-4 пъти дневно.
БЛАТЕН ЛЕДУМ. 1 чаена лъжичка суха стрита билка се залива с 2 чаши вряла вода.
Престоява 30 минути. Пие се по 1 супена лъжица 3 пъти дневно.
МЕНТА (Меntha). 10 г суха стрита билка се запарва 20-30 минути с половин чаша вряла
вода. Пие се по 1 супена лъжица 4 пъти дневно.
ПЕЛИН (Аrtemisia). Настойка (аптечно приготвена): пият се по 10 капки 3 пъти дневно след
ядене. Домашно приготвена настойка: 1 чаена лъжичка суха стрита билка се залива с половин
чаша вряла вода, престоява 2-3 часа. Пие се по 1/4 чаша 3 пъти дневно, 30 минути преди, ядене.
ХВОЩ (Еquisetum). 20 г суха стрита билка се залива с 1 чаша вряла вода, престоява 20
минути. Пие се по 1/2-3/4 чаша 3 пъти дневно.
ЖИВОВЛЯК (Рlantago). Сок (аптечно приготвен): пие се по 1 супена лъжица 2 пъти дневно
30 минути преди ядене. Пресният сок се употребява по същия начин. За настойка: 30 г сухи
стрити листа се заливат с 1 чаша зряла вода, престояват 30 минути. Пие се по 1/3-1/2 чаша 3
пъти дневно.
ПЛАНТАГЛУЦИД. Гранули, аптечен препарат. Пие се по 1 чаена лъжичка 3 пъти дневно 20
минути преди ядене.
ЧЕРНО ФРЕНСКО ГРОЗДЕ (Ribes). Плодовете се консумират и пресни, и сушени. Листата:
3-5 г сухи листа (или 10-15 г свежи) се запарват 15-20 минути с 1 чаша вряла вода — пие се като
чай 2-3 пъти дневно.
КЛЮКВА — СЕВЕРНА БОРОВИНКА (Vaecinium oxicoccus). Плодовете се консумират във
всякакъв вид.
КИСЕЛЕЦ,ЦЕЛИНА.Консумират се във всякакъв вид.
ТИБЕТСКИ СМЕСИ.
ЗАБЕЛЕЖКА: На страдащите от алергии на кожата (невродермити, екземи, токсико-
алергични дерматити и др.) не се препоръчва да употребяват мента, черно френско грозде,
клюква, мед, градински ягоди, цитру-сови плодове.
Желателно е да се комбинират растения-септоалер-гени с общоукрепващи, антитоксични,
пикочогонни, жлъчкоотделящи препарати.
Някои растения могат да се използуват и външно — компреси, превръзки и т.н.
Към лечебните растения с общо действие се отнасят и използуваните в народната
медицина за запазване на здравето в напреднала и старческа възраст. Тези растения се
прилагат предимно в качеството на поддържаща и противорецидивна терапия и могат да се
използуват като съществени компоненти в хранителното меню (чайове и салати).
РАСТЕНИЯ ПРИ АТЕРОСКЛЕРОЗА
И ЗА ПРОФИЛАКТИКА НА БОЛЕСТИТЕ НА СТАРЕЕНЕТО
БРЕЗА. 10 г сухи пъпки се варят 15 минути с 1 чаша вода. Пие се по 1 супена лъжица 3-4
пъти дневно.
10-15 г свежи листа се заливат с чаша вряла вода, престояват 4-5 часа. Пие се по 1 супена
лъжица 4-5 пъти дневно.
ГЛОГ (Сrataegus). Свежите плодове се консумират във всякакъв вид. За настойка 20 г сухи
плодове се за ливат с чаша вряла вода и се варят 10-15 минути. Пие се по 1 супена лъжица
3 пъти дневно.
ХВОЩ. 20 г суха стрита билка се заливат с чаша вряла вода, престояват 20 минути. Пие се
по 1/2-3/4 чаша след ядене.
ШИПКА. 1 супена лъжица сухи стрити плодове се заливат с 2 чаши вряла вода, варят се 10
минути, престояват 2-3 часа. Пие се по 1/4-1/2 чаша 2-3 пъти дневно.
ПОДБЕЛ (Тussillago). 1 супена лъжица сухи стрити листа се заливат с 1 чаша вряла вода,
престояват 30 минути. Пие.се по 1 супена лъжица 4-6 пъти дневно.
ГЛУХАРЧЕ. 6 г сухи стрити корени и листа се заливат с чаша вода, варят се 10 минути. Пие
се по 1 супена лъжица 3 пъти дневно преди ядене.
ЖИВОВЛЯК. Сок — по 1-2 супени лъжици 2 пъти дневно 20 минути преди ядене.
ПЛАНТАГЛЮЦИД — по 1/2-1 супена лъжица на 1/4 чаша топла вода. Пие се 3 пъти дневно
20 минути преди ядене.
Настойка: 10 г суха стрита билка на 1 чаша вряла вода. Престояват 15 минути. Пие се по 2
супени лъжици 3 пъти дневно преди ядене.
ЧЕРНОПЛОДНА ОФИКА. Плодовете се консумират във всякакъв вид.
РАВНЕЦ (Аchillea). 15-20 г суха стрита билка се заливат с 1 чаша топла вода, варят се 15
минути и престояват 1 час. Пие се по 1 супена лъжица 3 пъти дневно преди ядене.
БЯЛ ОМАН (Inula ). 20 г сухи стрити корени се заливат с 1 чаша вода, варят се 30 минути.
Пие се по 1 супена лъжица 3 пъти дневно преди ядене.
ПЕСЕКИНЯ (Рrunus padus ). Във всякакъв вид.
ЧЕСЪН. Във всякакъв вид.
КЛЮКВА. Плодовете във всякакъв вид.
ГОРСКА ЯГОДА. 20 г сухи стрити листа и плодове се заливат с 1 чаша вряла вода, варят се
5-10 минути, престояват 2 часа. Пие се по 1 супена лъжица 2 пъти дневно.
Пресните плодове се консумират във всякакъв вид.
КЪПИНА (Rubus caesius). Плодовете се консумират във всякакъв вид.
Настойка: 2 чаени лъжички сухи стрити листа се заливат с 1 чаша вряла вода, престояват
20 минути. Пие се на 3 пъти.
ЧЕРНО ФРЕНСКО ГРОЗДЕ. Пресните и сухи плодове се консумират във всякакъв вид.
Запарка: 3-5 г сухи листа се заливат с 1 чаша вряла вода, запарват се 10-20 минути. Пие се
по 1/2 супена лъжица 2-3 пъти дневно, като чай.
СЛИВИ, КРУШИ, ЯБЪЛКИ. Във всякакъв вид и като сокове.
ОРЛОВИ НОКТИ (Zonicera). Във всякакъв вид.
ЗЕЛЕ, ЕЛДА, ЦАРЕВИЦА, РЯПА. Във всякакъв вид.
РАСТЕНИЯ — СТИМУЛАТОРИ НА СЪРДЕЧНОСЪДОВАТА СИСТЕМА
Растенията-стимулатори се използуват главно като допълнителна, поддържаща терапия, за
предотвратяване отслабването на сърдечната дейност и на кръвоносните съдове при различните
изтощаващи заболявания, както и за първична профилактика при рисковите групи.
ЖЕНШЕН. Настойка от корена (аптечно приготвена) се пие по 20-25 капки 2 пъти
предиобед.
МАНЧЖУРСКА АРАЛИЯ. Настойката (аптечно приготвена) се пие по 15-20 капки 2-3 пъти
предиобед.
ЕЛЕФТЕРОКОК. Екстракт (аптечно приготвен). Пие се сутрин и през деня по 1/4-1/2 чаена
лъжичка, като се сипва в чая.
ЛИМОННИК (Shizandra chinensis). Няколко пресни плодове или 0,5 г сухи се консумират по 2
пъти дневно предиобед.
Настойката (аптечно приготвена) се пие по 20-30 капки 2 пъти дневно предиобед.
ХВОЩ. 20 г суха стрита билка се заливат с 1 чаша вряла вода, престояват 30 минути. Пие
се по 1/2-1 чаша 2-4 пъти дневно след ядене.
ГОРСКА ЯГОДА. 20 г сухи стрити листа и плодове се заливат с 2 чаши вряла вода и се
запарват 2 часа. Пие се по 1 супена лъжица 3 пъти дневно. Пресните плодове се консумират във
всякакъв вид.
ГЛОГ. Настойката (аптечно приготвена) се пие по 20-30 капки 3 пъти дневно преди ядене.
Отвара: 20 г сухи плодове се заливат с 1 чаша вряла вода, варят се 10-15 минути. Пие се по
1 супена лъжица 3 пъти дневно. Пресните плодове се консумират във всякакъв вид.
КОПРИВА. 7 г суха стрита билка се заливат с една чаша вода, варят се 15 минути,
престояват 1 час. Пие се по 1 супена лъжица 3-4 пъти дневно.
МЕД. Във всякакъв вид до 100 г на денонощие.
Медена вода — 1 супена лъжица мед с 1 чаша топла вода преди лягане.
ДЯВОЛСКА УСТА (Leonorus). Настойка (аптечно приготвена) — пие се по 30-40 капки 2-3
пъти следобед.
КАЛИНА. Плодовете във всякакъв вид.
АЛАБАШ. Във всякакъв вид. Сок от алабаш с мед.
ХРЯН. Във всякакъв вид.
РАСТЕНИЯ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ИСХЕМИЧНА БОЛЕСТ
Използуват се главно като допълнителна терапия заедно със специфичните препарати,
както и за профилактика при рисковите групи.
БРЕЗА. Пъпките: 10 г сухи пъпки се заливат с 1 чаша вода, варят се 15 минути. Пие се по 1
супена лъжица 3-4 пъти дневно.
Листата: 10-15 г пресни листа се заливат с 1 чаша вряла вода и престояват 4-5 часа. Пие се
по 1 супена лъжица 4-5 пъти дневно.
ГЛОГ. Пресните плодове се консумират във всякакъв вид. Настойка се приготвя от 20 г сухи
плодове — заливат се с 1 чаша вряла вода, варят се 10-15 минути. Пие се по 1 супена лъжица 3
пъти дневно.
ГОРСКА ЯГОДА. 20 г сухи стрити листа и плодове се заливат с 1 чаша вряла вода, варят се
5-10 минути, престояват 2 часа. Пие се по 1 супена лъжица 3 пъти дневно. Пресните плодове се
консумират във всякакъв вид.
ОБИЧНИЧЕ (Тhalictrum), Аптечната настойка се пие по 20-40 капки 3 пъти дневно следобяд.
Домашна настойка: 15 г суха стрита билка се залива с 1 чаша вряла вода, престоява 30-40
минути пие се по 1 супена лъжица 2-3 пъти дневно следобяд.
КАЙСИИ. Плодове, сокове, компоти.
КЛЮКВА. Плодовете във всякакъв вид.
ДИВ ЛУК. Във всякакъв вид.
Народната медицина използува много видове лечебни растения, прилагани при бъбречни
заболявания: възпаления и камъни в пикочния мехур. От незапомнени времена са известни
свойствата на някои растения, които помагат при "разтварянето" или изхвърлянето на камъни от
бъбреците и пикочните канали. Преди повече от 1000 години са били познати раздробяващи и
изхвърлящи камъните лечебни растения.
РАСТЕНИЯ ЗА ЛЕЧЕНИЕ
НА КАМЪНИ Б ПИКОЧО-ОТДЕЛИТЕЛ-
НАТА СИСТЕМА (ФОСФАТНИ И
КАРБОНАТНИ КАМЪНИ)
БРОШ (Rubia). Сух екстракт (аптечен) — по 1 таблетка 3 пъти дневно (преди употреба
таблетката да се разтвори в половин чаша топла вода).
ЖЪЛТ КАНТАРИОН. 3 супени лъжици суха стрита билка се заливат с 1 чаша вряла вода,
престояват 2 часа. Пие се по 1/3 чаша 3 пъти дневно преди ядене.
ЗМИЙСКО МЛЯКО. 1 супена лъжица суха стрита билка се залива с две чаши вряла вода,
престоява 2 часа. Пие се по 1/4-1/2 чаша сутрин и вечер.
СЕДЕФЧЕ (Ruta). 1 чаена лъжичка суха стрита билка се залива с 2 чаши вода, престоява 8
часа. Пие се по 1/4-1/2 чаша сутрин и вечер.
ПЕЛИН. Аптечно приготвена настойка се пие по 10 капки 3 пъти дневно преди ядене.
Домашна настойка: 1 чаена лъжичка суха стрита билка се залива с 1/2 чаша вряла вода,
престоява 2-3 часа. Пие се по 1/4 чаша 3 пъти дневно 30 минути преди ядене.
МЕЧО ГРОЗДЕ (Аrctos taphylos). 10 г сухи листа се заливат с 1 чаша вода, варят се 15
минути; пие се по 1 супена лъжица 5-6 пъти дневно.
ЧЕРВЕНА БОРОВИНКА. Плодовете се консумират във всякакъв вид. Листата: 1 супена
лъжица сухи стрити листа се залива с 1 чаша вряла вода, престоява 30 минути. Пие се по 1
супена лъжица 3 пъти дневно.
МЕНТА. 10 г суха стрита билка се запарват с 1/2 чаша вряла вода 20-30 минути. Пие се по 1
супена лъжица 3 пъти дневно.
КОПРИВА. 7 г суха стрита билка се заливат с 1 чаша вряла вода, запарват се 30 минути.
Пие се по 1 супена лъжица 3 пъти дневно.
РЕПЕЙ (Аrctium). 10 г сухи стрити корени се заливат с 1 чаша вода, варят се 20 минути. Пие
се по 1 супена лъжица 3 пъти дневно.
ДИЛЯНКА (ВАЛЕРИАНА) (Valeriana officinalis). Аптечно приготвена настойка се пие по 20-30
капки 2 пъти следобяд.
Таблетки: 2-3 пъти дневно следобяд.
Отвара: 2-3 чаени лъжички сух стрит корен се заливат с 1 чаша вода, варят се 5 минути.
Пие се по 1 супена лъжица 2-3 пъти дневно следобяд.
МИРИЗЛИВ САЗ (Асorus calamus). 1 супена лъжица сух стрит корен се залива с 1 чаша
вряла вода, вари се 20-30 минути. Пие се по 1 супена лъжица 3 пъти дневно преди ядене.
МАГДАНОЗ (Реtroselium). Консумира се във всякакъв вид.
ПРОФИЛАКТИКА И ЛЕЧЕНИЕ
НА КАМЪНИ В ПИКОЧО-
ОТДЕЛИТЕЛНАТА СИСТЕМА
ПАЧА ТРЕВА (Роligonum aviculae). 20 г суха стрита билка се заливат с 1 чаша вряла вода,
престояват 2 часа. Пие се по 1 супена лъжица 2 пъти дневно.
ХВОЩ. 20 г суха стрита билка се заливат с 1 чаша вряла вода, престояват 20 минути, пие
се по 1/2-3/4 чаша 3 пъти дневно след ядене.
ЦАРЕВИЧНА СВИЛА. Настойка: 10 г суха билка се заливат с 1 чаша вряла вода,
престояват 1-2 часа. Пие се по 1 супена лъжица преди ядене.
Екстракт (аптечно приготвен): по 30-40 капки 2 пъти дневно преди ядене.
БЯЛ СМИЛ (Gnaphalium). 20 г суха стрита билка се заливат с 2 чаши вряла вода, варят се 5
минути в затворен съд, престоява 2 часа. Пие се по половин чаша 2-3 пъти дневно 30 минути
преди ядене.
ДЕКОРАТИВЕН ГРАХ. 4 супени лъжици сухи ситно стрити коренища се заливат с 5 чаши
вода, варят се до намаляване на обема с 1/4. Пие се по 1 супена лъжица 4-5 пъти дневно.
ШИПКА. Пресните плодове се консумират във всякакъв вид. 1 супена лъжица сухи, счукани
плодове се заливат с 2 чаши вряла вода, варят се 10 минути, престояват 2-3 часа. Пие се по 1/4-
1/2 чаша 3-4 пъти дневно.
ЛЕН. 1 супена лъжица семена се пият сутрин и вечер с вода или мляко.
Настойка: 1-4 чайни лъжички семена се заливат с 1 чаша студена вода, престояват 2-3 часа,
като се разбъркват. Пие се преди сън.
ГОРСКА ЯГОДА. 20 г сухи стрити листа и плодове се заливат с 2 чаши вряла вода,
запарват се 2 часа. По 1 супена лъжица 3 пъти дневно. Пресните плодове се консумират във
всякакъв вид.
ФАСУЛ. ОВЕС. Консумират се във всякакъв вид.
СПАЗМОЛИТИЦИ
(С ПРЕДИМНО СПАЗМОЛИТИЧНО
И ПИКОЧОГОННО ДЕЙСТВИЕ)
ЦИСТЕНАЛ. Аптечен препарат: по 3-4 капки (при ко-лики) до 20-30 минути преди ядене.
ОЛИМЕТИН. Аптечен препарат: по 2 капсули дневно преди ядене.
АВИСАН. Аптечен препарат: по 1-2 таблетки дневно след ядене.
ПИНА5ИН. Аптечен препарат: по 5 капки върху захар 3-5 пъти дневно 15-20 минути преди
ядене.
ЛИПА. 2 супени лъжици липов цвят се заливат с 2 чаши вряла вода, престояват 20-30
минути. Пие се като горещ чай.
ЕВКАЛИПТ. Настойка (аптечно приготвена): по 15-20 капки 2-3 пъти дневно.
ДИВ АНАСОН (Рimpinella saxifraga). Свежи млади листа се прибавят към салати.
1 супена лъжица сух стрит корен се залива с 1 чаша вряла вода, вари се 15-20 минути. Пие
се по 1 супена лъжица 3-4 пъти дневно.
ВРАТИГА (Тanacetum). 5 г сухи съцветия се заливат с 1 л вряла вода, запарват се 30
минути. Пие се по 1 супена лъжица 1-2 пъти дневно преди ядене (не се пие при възпаление на
бъбреците или бъбречна недостатъчност).
ГЛУХАРЧЕ. 6 г сухи стрити корени и листа се заливат с 1 чаша вода, варят се 10 минути,
престояват 30 минути. Пие се по 1 супена лъжица 3 пъти дневно преди ядене.
ЧЕРНО ФРЕНСКО ГРОЗДЕ. Плодовете се консумират във всякакъв вид.
3-5 г сухи листа се заливат с 1 чаша вряла вода, запарват се 10-20 минути. Пие се по 1/2-1
супена лъжица 2-3 пъти дневно като чай.
КЛЮКВА, ЧЕРНА БОРОВИНКА, OФИКА, ГРОЗДЕ. Консумират се във всякакъв вид.
ЕЧЕМИК. Ечемичена отвара или булгур.
ПОЯСНЕНИЕ: Посочените в списъка растения могат да се използуват като съставки към
храната след ликвидиране на основните симптоми на заболяванията.
СРЕДСТВА ЗА ПРОФИЛАКТИКА И ЛЕЧЕНИЕ НА КАМЪНИ В
ЖЛЪЧКАТА
СЛИЛИТИН. Аптечен препарат. Приемат се по 2 капсули 3-5 пъти дневно преди ядене.
ХОЛАГОЛ. Аптечен препарат. Пият се по 5 капки (при колики — до 20 капки) върху захар 3
пъти дневно 30 минути преди ядене.
БРЕЗА. 15 г сухи пъпки се заливат с 1 чаша вряла вода, варят се 15 минути, престояват 1
час. Пие се по 1 супена лъжица 3 пъти дневно.
ПАЧА ТРЕВА. 20 г суха стрита билка се заливат с 1 чаша вряла вода, престояват 2 часа.
Пие се по 1 супена лъжица 3 пъти дневно.
ВРАТИГА. 5 г сухи съцветия се заливат с 1 л вряла вода. Престояват 30-40 минути. Пие се
по 1 супена лъжица 2-3 пъти дневно преди ядене.
ГЛУХАРЧЕ. 6 г сухи стрити корени и листа се заливат с 1 чаша вода, варят се 10 минути,
престояват 30 минути. Пие се по 1 супена лъжица 3 пъти дневно преди ядене.
ГОРСКА ЯГОДА. 20 г сухи стрити листа и плодове се заливат с 2 чаши вряла вода,
запарват се 2 часа. Пие се по 1 супена лъжица 3 пъти дневно.
Пресните плодове се консумират във всякакъв вид.
ШИПКА. Пресните плодове — във всякакъв вид.
1 супена лъжица сухи стрити плодове се заливат с 3 чаши вряла вода, варят се 10 минути,
престояват 2-3 часа. Пие се по 1/4-1/2 чаша 3-4 пъти дневно.
ЧЕРВЕНА БОРОВИНКА. Плодовете се консумират във всякакъв вид.
1 супена лъжица сухи стрити листа се заливат с 1 чаша вряла вода и престояват 20-30
минути. Пият се по 1-2 супени лъжици 3 пъти дневно.
КЛЮКВА, ГРОЗДЕ. Във всякакъв вид.
ПОЯСНЕНИЕ: посочените растителни средства за терапия на камъни в жлъчката в
повечето случаи притежават и жлъчкоотделящи свойства. Твърде полезни са и
поливитаминозните растения (хипофае, шипка, моркови).
След отстраняване на основните болестни симптоми започва профилактичното използване
на растителните средства като хранителни компоненти.
РАСТЕНИЯ СРЕЩУ АНЕМИЯ
Използваните при анемия растения представляват преди всичко допълнителна и
поддържаща терапия наред със специфичните препарати. Лечебните растения от тази група
могат да се комбинират помежду си за усилване на ефекта
ЕЛЕФТЕРОКОК. Екстракт (аптечно приготвен): по 1/4-1/2 чаена лъжичка се добавя сутрин в
чая и веднъж през деня.
КОПРИВА. 7 г суха стрита билка се заливат с 1 чаша вряла вода. Запарват се 30 минути.
Пие се по 1 супена лъжица 3 пъти дневно.
ЖИВОВЛЯК. Аптечно приготвен сок: по 1 супена лъжица 3 пъти дневно 20 минути преди
ядене. Пресният сок се употребява по същия начин.
ПЛАНТАГЛУЦИД. Гранули, аптечен препарат. Пие се по 1 чаена лъжичка 20 минути преди
ядене (размива се в 1/4 чаша топла вода).
Настойка: 10 г сухи стрити листа се заливат с 1 чаша вряла вода, престояват 30 минути.
Пие се по 1/3-1/2 чаша 3-4 пъти дневно 20 минути преди хранене.
СРЕДСТВА ЗА ИНХАЛАЦИЯ И СМАЗ-
ВАНЕ ПРИ ВЪЗПАЛИТЕЛНИ ПРОЦЕСИ
НА ГОРНИТЕ ДИХАТЕЛНИ ПЪТИЩА
Тези растения и препарати за допълнителна терапия се използуват в комбинация с
противовъзпалителни, от-храчващи и други антимикробни средства. За основно лечение се
прилагат само в началните стадии на процесите и за профилактика на опасните заболявания при
рисковите групи.
ЗА ИНХАЛАЦИИ:
ЦВЕТОВЕ ОТ НЕВЕН, ЛАЙКА И ЛИПА, ЛИСТА ОТ ЖИВОВЛЯК И КОНСКИ БОСИЛЕК: 10 г
суха стрита смес се заливат с 1 чаша вода, варят се 15-20 минути.
ЛИСТА ОТ ПОДБЕЛ, ЖИВОВЛЯК, МЕНТА, БУТРАК, ТРИЦВЕТНА ТЕМЕНУГА, ПЛОДОВЕ
ОТ АНАСОН: 10 г суха стрита смес се заливат с 1 чаша вода, варят се 15-20 минути.
ЖЪЛТ КАНТАРИОН, ЦВЕТОВЕ ОТ НЕВЕН: 15 г суха стрита смес се заливат с 1 чаша
вряла вода, запарват се 20-30 минути.
БРЕЗА. 15 г сухи пъпки се заливат с 1 чаша вряла вода, варят се 15 минути, престояват 1
час.
БОР. 20 г сухи пъпки се заливат с 1 чаша вряла вода, варят се 15-20 минути, престояват 1
час.
ЕВКАЛИПТ. 10 г сухи листа се заливат с 1 чаша вряла вода, варят се 15 минути.
БЯЛ ОМАН. 20 г сухи стрити корени се заливат с 1 чаша вряла вода, варят се 20 минути.
ЗА МАЗАНЕ:
БРИОФИЛИУМ (аптечно приготвен). ПРОПОЛИС (аптечно приготвен).
МУМИЙО: 2% воден разтвор.
АФРОДИЗИАЦИ, УВЕЛИЧАВАЩИ МЪЖКАТА ПОТЕНТНОСТ
Стимулаторите на половите функции от растителен произход активизират дейността на
мъжките полови жлези, потентността, сперматогенезата, половото развитие. Във връзка с това
трябва много внимателно да се прилагат при деца в периода на половото съзряване. Може да се
използуват и като средства за основно лечение при умерено изразени функционални разстройст-
ва в половата сфера, както и за допълнителна и поддържаща терапия.
ЛИМОННИК (Shizandra chinensis). По 2-5 пресни или по 0,5 г сухи плодове 2 пъти дневно
предиобед.
Настойка (аптечно приготвена): по 20-30 капки 2 пъти предиобед.
ЖЕНШЕН. Настойка от корени (аптечно приготвена): пият се по 20-25 капки 2-3 пъти
предиобед.
ЕЛЕФТЕРОКОК. Екстракт (аптечно приготвен). Пие се по 1/4-1/2 чаени лъжички сутрин в
чая и веднъж през деня.
МЕДУНИЦА (Рulmonaria). 10 г суха стрита билка се заливат с 1 чаша вряла вода, запарват
се 30 минути. Пие се по 1 супена лъжица 3 пъти дневно. Билката може да се добавя в салати и
супи.
ЧЕСЪН. Да се употребява по-често с храната. Настойка (аптечно приготвена): по 10-20
капки 2-3 пъти дневно.
ЛУК ОТ РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ. Употребява се по различни начини. Прашец (полен): 10-20 г
преди ядене два пъти предиобед.

 

Последна промяна ( Неделя, 14 Август 2011 20:05 )