Невен — Calendula officinalis L.
Сем. Сложноцветни — Asteraceae (Compositae)
Описание.
Едногодишно светлозелено тревисто растение. Стъблото е 30—50 см високо, изправено, от основата разклонено, покрито с къси, твърди власинки, в горната част жлезисто влакнесто.Листата са последователни, долните-продълговати, обратно яйцевидни, с дръжки, горните — продълговати или ланцетни,приседнали.
Цветните кошнички са жълти, 3—5 см в диаметър. Обвивката на кошничките е с почти еднакви, линейни, заострени, късовлакнести листчета. Съцветното легло е голо, плоско. Крайните цветове са езичести, плодникови, а средните са тръбести, тичинкови. Плодовете са твърде разнообразни по форма и размери плодосемки, най-често сърповидно или дъговидно извити.
Цъфти от юни до късна есен.
Разпространение.
Отглежда се като декоративно растение. Произхожда от Средиземноморската област.
Употребяема част.
За лечебни цели се използуват цветните кошнички (Flores Calendulae).
Химичен състав.
От цветовете са изолирани голям брой тритерпенови съединения, между които производните на лупеола-арнидиол, фарадиол,урзадиол и календуладиол , а- и р амирин, сапонини, производни на олеаноловата киселина, сесквитерпеновото горчиво съединение календин.
Дрогата съдържа също така етерично масло ,полиацетилени, каротенонди, ситостерол, стигмастерол и изофукостерол.Установени са флавоноиди,(производни на изорамнетина), дъбилни и слузни зещества,смоли, органични киселини (ябълчна, салицилова) и незначително количество алкалоиди.
Действие.
Билката има доказано противомикробно действие и способност да ускорява заздравяването на рани.
Приложение.
Прилага се за лечение на язвите на стомаха и дванадесетопръстника. Използува се и при много други заболявания — предимно стомашно-чревни, жлъчни, сърдечно-съдови, кожни и др.
Начин на употреба.
Прилага се настойка от цветовете (1:5) вътрешно по 30—40 капки 3—4 пъти дневно и външно за компреси и промивки в по-голямо разреждане.
Бяла акация (Robinia pseudacacia L.).
Цветовете на растението се използуват като температуропонижаващо и отхрачващо средство. Кората—при стомашно-чревни разстройства,повишена киселинност на стомашния сок, при язва и гастрит. Листата се използуват като жлъчегонно средство.
Начин на употреба.
Прилага се 1/2 чаена лъжичка кора от бяла акация на 300 см3 вряща вода. Запарката се изпива за 2 дни по 3 пъти дневно преди ядене.
Билката трябва да се използува в много малки количества, защото в кората на акацията се намират отровни вещества.
Пчелник (Marrubuim vulgare L. ).
Стръковете имат спазмолитично действие и известен противовъзпалителен, противомикробен и улесняващ заздравяването на раните ефект. Използуват се за лечение на много заболявания, включително и на язвената болест.
5.1.3. БИЛКИ С ПРОТИВОВЪЗПАЛИТЕЛНО, БОЛКОУСПОКОЯВАЩО
И ПРОТИВОСПАСТИЧНО ДЕЙСТВИе
Няколко представителя на голямата група етерично-маслени растения се прилагат за лечение на стомашно-чревни възпаления, придружени от колики и болка. В състава на етеричното масло на тези растения влизат терпенови или фенилпропанови съединения, които определят лечебното им действие.
Така например ментата, чубрицата, риганът, градинският чай, кимионът съдържат пръстения монотерпени с много добро противовъзпалително действие при възпаление на устната кухина, стомаха, червата, белите дробове и др. Лайката, която съдържа сесквитерпени, се използува освен в горепосочените случаи и при възпаление и на други лигавици, при язвена болест, главоболие, подтиснатост и др.
Съдържащите етерични масла части от растенията се използуват като извлеци със студена вода, като запарки за инхалации, промивки, гаргара или като чай.
Използуват се и изолираните от тях етерични масла и твърдият преципитат, получен при охлаждане на етеричните масла. Например от ментата се употребяват листата на растението, ментовото масло и ментолът, които имат различно приложение: чай от листа — при смущения в храносмилането, ментово масло — при гадене, ментол - при мигрена, хрема, простуда.
Лайка -Matricaria chamornilla L, (Chamomilla recutita (L.)Rausch.)
Сем. Сложноцветни — Asteraceae (Compositae)
Описание.
Едногодишно тревисто растение (прил. И)с изправено,високо до 50 см стъбло, силно разклонено в горната си част, с последователни, двойно до тройно пересто нарязани листа с тесни заострени дялове. Цветните кошнички са разположени на върховете на стъблените разклонения. Състоят се от 12—18 периферни бели езичести цветчета и многобройни вътрешни жълти тръбести цветчета. Обвивката на кошничките е от керемидообразно наредени, продълговато яйцевидни, тъпи, с широк ципест ръб, жълтеникавозелени листчета. Съцветното легло е голо, с малки ямички, кухо. В току-що разцъфналите кошнички то е полусферично,а към края на цъфтенето се удължава до конусовидно.Цялото растение и особено цветните кошничкн имат характерна приятна миризма и остър, възгорчив вкус.
Цъфти от май до август.
Разпространение.
Расте по ливадите, поляните и пасищата,около населените места , покрай пътищата. Разпространено е из цялата страна.
Най-често срещаните непозволени примеси от съцвстия на дрyги растения са полското подрумиче — Antheinis arvcns L., което се различава по листчетата на обвивката на кошничките, които са тъпи, широко ципести, докато у лайката са меки, и по плътното цветно легло; кучешката лайка- Anthemis colula L., която има твърди, линейно шиловидни листчета на обвивката на кошничките.
Полското подрумиче и кучешката лайка имат неприятно тежка миризма, докато миризмата на лайката е приятна.
Употребяема част.
За лечебна цел се използуват цветните кошнички (Mores Chamonnllac) от диворастящи или култивирани pacтeния. Цветните кошнички се берат, когато езичетата на периферните бели цветчета са в хоризонтално положение. Брането се извършва ръчно или със специални гребени. Цветовете се откъсват с дръжка, не по-дълга от 3 см.
Химичен състав.
В цветните кошнички се съдържа 0,5-1,5% етерично масло с характерен син или синьозелен цвят. Цветът му зависи от съдържанието на азулени, което е различно и е в зависимост от биологичния вид на растението, както и от географския му произход. Азуленът на лайката се нарича хамазулен, образуващ се по време на получаването на маслото от нелетливи, безцветни съставки — матрицин, и не се съдържа в свободно състояние в растението. Водни или алкохолни извлеци, които съдържат хамазулен, са нетрайни. В цветовете от лайка се съдържат и флавоноидни гликозиди с агликони апигенин, лутеолин, кверцетин, патулетин, които имат спазмолитично действие. Същото действие имат и кумарините умбелиферон и херниарин. Съдържат се още и слузни вещества, стероли, горчиви вещества и мастни киселини.
Действие.
Лайката има противовъзпалително, антисептично, бокоуспокояващо, спазмолитично, ранозаздравяващо, успокояващо, потогонно и други действия. Отдавна използувана от народната медицина, лайката навлезе широко в научната медицина.Проучени са нейният състав и действие.Най-важната действуваща съставка на етеричното масло е хамазуленът.Доказано е неговото противовъзпалително, спазмолитично и газогонно действие.
Приложение.
Като противовъзпалително и болкоуспокояващо средство лайката се използува вътрешно и външно при голям брой заболявания:
възпаления на храносмилателната система— на лигавицата на устата, венците, гърлото, при зъбобол, гастрити, ентерити, колити (с болки и колики), при язва на стомаха и дванадесетопръстника. Външно се прилага под формата на промивки при възпаления на конюнктивите, при хемороиди, болезнени и трудно заздравяващи рани, мокрещи екземи, при потене на краката и др. Под формата на инхалации се предписва при грип, фарингити, ларингити и др. Като успокояващо средство лайката намира приложение при болезнена менструация и при смущения на съня (в Италия чаят от лайка се продава в пликчета с надпис Sogni d'oro — „Златни сънища"). Лайката се използува в козметиката за освежаване на кожата и за поддържане цвета на русите коси.
Най-добре е да се използува извлек, получен на студено (10 чаени лъжички билка се залива с 500 см3 студена вода. След 8 часа се прецежда и се изпива за 1-2 дни). Може да се използува и запарка за вътрешно и външно приложение -2-3 cупени лъжици билка се залива с 250 см3 вряща вода и престоява в затворен съд 1 час. Чаят се изпива на два пъти.
Лютива мента — Mentha х piperita L.(Mentha aquatica x spicata)
Сем. Устноцветни — Lamiaceae (Labiatae)
Описание.
Култивирано многогодишно хибридно тревисто растение (прил. 12) с разклонено от основата,често тъмновиолетово стъбло, високо 30-90 см. Листата са с къси дръжки, срещуположни, яйцевидно ланцетни или ланцетни, 4—8 см дълги и 1,5—4 см широки, в основата сърцевидни, на върха заострени, по края напилено назъбени, от двете страни покрити с етеричномаслени жлези. Цветовете са розови или бледовиолетови, събрани във връхни класовидни съцветия. Чашката е с 5 зъбчета. Венчето е фуниевидно, почти правилно, четириделно, с малко по-широк и леко изрязан горен дял. Тичинките са 4. Плодът е съставен от 4 орехчета.
Цъфти през юни—юли
ОТГЛЕЖДАТ СЕ РАЗЛИЧНИ СОРТОВE
Разпространение.
В България са разпространени 6 диворястящи вида от род Mentha,някои от които се използуват в народната медицина,като например бласкунът (Mentha pulegium L.), дивият джоджен (Mentha spicata L.),водният джоджен (Mentha aquatica L.), дълголистният джоджен (Mentha longifolia (L.]Hudson) и др.
Употребяема част.
Използуват се листата (Folia Menthae pipe-ritae) и стръковете (Herba Menthae piperitae).
Химичен състав.
Лютивата мента съдържа 1—3% етерично масло (Oleum Menthae) с твърде различен състав в зависимост от сорта и климатичните условия, при които се отглежда.
Доброкачествените ментови масла съдържат 50—60% ментол, като част от него (до 20%) е в естерна форма. За качеството на маслото има значение и наличието на други съставки като кетона жасмон. В ментовото масло се съдържа кетонът ментон (10—15%), който има приятна миризма. Други съставки са ментофуран, изоментол, неоментол, пулегон, пиперитон, пинен, лимонен, цинеол и др. В листата се съдържат 6-12% танини, горчиви вещества, флавоноиди, никотинова киселина и др.
Действие.
Листата, етеричното масло и ментолът възбуждат секреторната функция на стомаха и червата и секрецията на жлъчката,с което стимулират апетита. Едновременно с това действуват болкоуспокояващо, противовъзпалително и спазмолитично.
Приложение.
Листата и стръковете се прилагат предимно при храносмилателни разстройства с болки, гадене, повръщане и смущения в храносмилането, при жълтеница и камъни в жлъчния мехур. Листата се прилагат при маточни кръвоизливи,за бани при нервна възбуда, за гаргара при възпаление на венците и др. Маслото (външно, в спиртен разтвор) се прилага за втриване при главоболие, мигрена,кожни възпаления и за инхалиране привъзпаления на дихателните пътища.
Начин на употреба.
Запарката от 2 чаени лъжички листа на 250 см3 вряща вода се изпива неподсладена на глътки за 1 ден.
Босилек — Ocimum basilicum L.
Сем. Устноцветни — Lamiaceae (Labiatae)
Описание.
Едногодишно тревисто растение (прил. 22) с характерен аромат.Стъблото е 20— 60 см високо, четириръбесто,разклонено от основата.Листата са срещуположни, с дълги дръжки, яйцевидни, 3—5 см дълги и 2—2,5 см широки, почти целокрайни или с редки зъбчета. Съцветието е прекъснато класовидно, образувано от малкоцветни прешлени. Цветовете са бели, по-рядко розови. Тичинките стърчат навън от венчето. Плодът след узряване се разпада на 4 чернокафяви орехчета.
Цъфти през юли и август.
Разпространение.
Отглежда се из градините като декоративно растение и подправка. Отечеството му е Азия.
Употребяема част.
Използува се цъфтящата надземна част (Herba Basilici), отрязана на около 20 см от върха, без долните одървенели части на стъблото.
Химичен състав.
Съдържа около 1,5% етерично масло с твърде разнообразен състав.
Познати са няколко типа етерично масло -със съдържание главно на линалоол и метилхавикол или камфора и а-пинен или евгенол и др. В дрогата са установени сапонини, танини, органични киселини, флавоноиди и др.
Действие.
Противовъзпалително, спазмолитично, апетитовъзбуждащо и други действия, които се дължат на етеричното масло.
Приложение.
Билката се употребява за възбуждане на апетита, за лечение на хронични колити, гастрити и ентерити (особено придружени от колики).
Намира приложение и при кашлица и бронхиална астма. Препоръчва се при възпаление на пикочните пътища, при зъбобол, хрема, ангина. Дрогата влиза в 50 състава на препарати за лечение на кашлица, чревни колики и др. В големи количества може да предизвика отравяне.
Начин на употреба.
Прилага се под формата на отвара от 1—2 чаени лъжички билка на 250 см3 вода, която се изпива за 1 ден.
Гледичия — Gleditsia triacanthos L.
Сем Бобови - Fabaceae (Leguminosae)
Описание.
Дърво, достигащо у нас до 20 м, с дълги до 10 см прости или разклонени, остри, червенокафяви шипове (прил. 13). Листата са перести или двойно перести, 20—30 см дълги.
Цветовете са жълтозелени, събрани в сбити гроздовидни съцветия, разположени в пазвите на листата. Плодът е сърповидно извит или надлъжно усукан боб, 30—45 см дълъг и 3—4 см широк, кафяв, лъскав, многосеменен.
Цъфти през юни — юли,а плодовете узряват септември — октомври.
Разпространение.
Култивира се често като декоративно и противоерозийно дърво из цялата страна. Произхожда от Северна Америка.
Употребяема част.
Използуват се младите листа (Folia Gleditsiae) и плодовете (Fructus Gleditsiae).
Химичен състав.
Листата съдържат алкалоида триакантин (до 1%) с изразено
спазмолитично действие, аскорбинова киселина (до 400 мг°/о) и др.
В плодовете са установени флавонови съединения, сапонини, антрахинонови гликозиди (около 2,6%), дъбилни вещества, витамин К и др.
Действие.
Установено е, че алкалоидът триакантин действува спазмолитично, съдоразширяващо, понижава артериалното налягане и възбужда дишането.
Приложение.
Листата са употребяват за лечение на спастични състояния и колики, при язвена болест, колит, бронхиална астма, спазми на жлъчните и пикочните пътища и др. Плодовете с обвивката оказват слабително действие при хроничен запек.
Начин на употреба.
Използува се запарка от младите листа при дневна доза 1 чаена лъжичка листа на 250 см3 вода.
Маточина (Melissa officinalis L.).
Действието на листата е болкоуспокояващо,спазмолитично върху гладката мускулатура и нервно тонизиращо и ободряващо.
Използува се за стимулиране на апетита и подобряване на храносмилането, за отстраняване задръжката на газове и за облекчаване на болки и спазми предимно при заболявания на храносмилателната и дихателната система.
Намира приложение и при нервни и кожни заболявания.
Начин на употреба.
Приготвя се запарка от 8 чаени лъжички билка с 1/2 литър вряща вода. След като престои 30 минути в затворен съд, запарката се изпива за един ден.За външно приложение се прави два пъти по-концентрирана запарка.
Лавровишня (Primus laurocerasus L.).
Листата се препоръчват предимно за лечение на кашлица,но намират приложение и при колики на стомаха и червата, при язвена болест, повръщане, безсъние и др. Използува се воден извлек, който се дозира на капки,тъй като съдържа токсичната циановодороднакиселина. Да не се прилага при деца!
5.1.4. БИЛКИ, УПОТРЕБЯВАНИ ПРИ ЗАПЕК (СЪС СЛАБИТЕЛНО И ОЧИСТИТЕЛНО ДЕЙСТВИЕ)
В нашата епоха на все по-голямо обездвижване, напрежение, нередовно и нерационално хранене запекът е твърде често срещащо се страдание. Той не е безобидно състояние.Със смущенията в храносмилането и задръжката на токсични вещества може да стане причина за увреждане в различна степен на целия организъм, включително на сърцето, черния дроб, нервната система и др.
Всичко това е предпоставка за твърде честата употреба на слабителни средства, по-голямата част от които са от растителен произход.Използувани само при нужда и внимателно,те могат да бъдат полезни. Когато се вземат продължително и в големи количества, стават опасни и могат да предизвикат сериозни смущения. Честата им употреба става причина за привикване към тях.
Слабителното действие се загубва и ако болният в желанието си да получи лечебен ефект увеличи количеството,може да се получи отравяне.Особено опасни в това отношение са растенията,които съдържат антрахинонови гликозиди(алое, ревен, зърнастец, зърника и др.).В големи количества тези растения могат да предизвикат изменения в дебелото черво (в напреднали случаи отстраними само оперативно), придружени от диария, обезводняване на организма,мускулна слабост, апатия.Същите растения, както и рициновото масло, в някои случаи могат да предизвикат аборт.
Антрахиноновите гликозиди и билките, използувани от кърмачки, се излъчват с млякото в количества, конто са вредни за кърмачето.
Растенията със слабителен ефект, както всички слабителни препарати, не трябва да се прилагат при запек, който се дължи на органични промени в червата с продължителен спазъм,както и при коремни болки с неизяснена причина.
Употребата на тези растения трябва да бъде внимателна и след предварително съветване с лекар.
Растителните продукти със слабителен ефект действуват по различен начин:
1. Голяма част от тях са дразнещи вещества (рациново масло, антрахинонови гликозиди и др.).Те възбуждат рецепторите, предизвикват засилена перисталтика на червата и дефекация.Ефектът на антрахиноновнте гликозиди настъпва късно, тъй като дразнещото вещество се получава след ферментативното разпадане от чревните бактерии.
2. Друга голяма част растителни продукти (нишестета, гуми,пектинови вещества и др.) имат способността да поемат вода, при което набъбват, увеличават многократно масата си, разпъват чревната стена и предизвикват дефекация.
3. Растителните масла облекчават изпразването на червата,като„смазват" чревната стена и изпражненията и улесняват придвижването на последните. Те затрудняват и всмукването на водата.
В зависимост от силата на своето действие улесняващите изпразването на червата средства се наричат аперитивни (когато леко стимулират чревната перисталтика), слабителни (когато предизвикват безболезнена дефекация) или очистителни (когато предизвикват дефекация, придружена с колики).
Броят на растенията със слабителен и очистителен ефект е много голям. Тук ще бъдат разгледани само най-често използуваните.
Зърнастец—Frangula alnus Mill. (Rhamnus frangula L.)
Сем. Зърникови— Rhamnaceae
Описание.
Храст или дърво с височина до б м, с гладка сивокафява лъскава кора, с хоризонтални сивобели лещанки (прил. 15). По-старите клони имат по-тъмна кора и
разширени лещанки. Листата са целокрайни, елипсовидни, към върха заострени, блестящи, с 6—9 двойки успоредни, слабо дъговидно извити странични жилки. Цветовете са дребни, бледозелени, разположени в пазвите на листата. Плодовете са костилковндни, отначало са зелени, след това червени, а когато са напълно узрели, стават черни.
Цъфти през май-август,а плодовете узряват юли-октомври.
Разпространение.
Разпространено е из широколистните и иглолистните гори и храсталаци, край реките и потоците, до 1700 м надморска височина.
Понякога се смесва с кори от други дървета: елша — Alnus giutinosa (L.)Gaertri., зъpникa — Rliamnus cathartieus L, гроздовидна череша-Padus racemosa (Lam.) C. Sclmieder, и разни видове върби — Salix L. Тези примеси са недопустими и се разпознават лесно от зърнастеца по следния начин: при леко остъргване на горния слой на кората се вижда зелен или кафяв слой,но не и червен (характерен за зърнастеца).
Не трябва да се събира и планински зърнастец— Frangula rupestris (Scop.) Schur (Rhamuus rupestris Scop.), тъй като съдържа много малко действуващи вещества. При загряване на неговата кора с вода се получава керемиденооранжево оцветяване, а при зърнастеца — вишневочервено оцветяване.
Употребяема част.
Кората (Cortex Frangulae) се събира рано през пролетта (март—април), преди появяване на листата, като върху стъблата и клоните се правят пръстеновидни нарези с остър нож на около 30 см разстояние един от друг, след което се прави един надлъжен нарез и тогава кората се отделя във вид на тръбичка. Кората може да е с дебелина от 0,5 до 2 мм. Употребява се само кора, отлежала (лагерувала) една година или изсушена при 100°С в продължение на 1 час.
Химичен състав.
Прясната кора съдържа предимно димерни, редуцирани производни на антрона и антранола, които дразнят стомашната лигавица и предизвикват гадене и повръщане. След изсушаване и отлежаване те претърпяват редица промени, като окисление, ензимна хидролиза и др. Престоялата кора съдържа мономерния антрахинонов гликозид глюкофранулин — до 7%, който е главната действуваща съставка на кората,гликозида франгулин и малки количества свободен франгулаемодин, хризофанол, рамноцерин, фитостероловия алкохол рамнол и горчиви вещества. Освен тези съединения се съдържат около 10% дъбилни вещества, органични киселини, етерично масло (следи).
Действие.
Билката притежава слабително или очистително действие в зависимост от дозата. Има и жлъчегонно действие.
Приложение.
За лечение на запека се използува кората на растението след едногодишно престояване. Пресните кори имат слабителен ефект,но употребата им може да предизвиква повръщане. Лечебното действие се проявява 8—10 часа след приемането на дрогата. Билката не променя функциите на тънките черва. Най-добър ефект се получава при атоничен хроничен запек. Слабителното действие отслабва при продължителна употреба на билката едновременно с настъпване на токсични прояви — безсилие, мускулна слабост, обезводняване на организма, диарии. Може да се предизвика аборт.
Начин на употреба.
Корите се прилагат в отвара, получена от 1—3 супени лъжици надробена билка в съотношение 1:10.Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.Корите на зърнастеца влизат в състава на много слабителни смеси и слабителни препарати.
Слабителна зърника — Rhamnus catharticus L.
Сем. Зърникови— Rhamnaceae
Описание.
Храст или ниско дърво, 3—5 м високо, с грапава сивочерна кора (прил. 14).
Клонките са повече или по-малко срещуположни и често завършват с тръни. Листата са срещуположни, елипсовидни или закръглено яйцевидни до почти кръгли, 2—5 см дълги и 2—3 см широки, на върха тъпи, късо заострени, по края дребно назъбено напилени.
Цветовете са зеленикави, еднополови, събрани в снопчета по 10—15 в пазвите на листата.
Чашката и венчето са четирилистни. Тичинките са 4. Плодовете са сочни, костилковидни, кълбовидни, черни, блестящи, 6—8 мм в диаметър, с 3—4 костилки.
Цъфти май—юни, а плодовете узряват август— септември.
Разпространение.
Разпространено е из разсветлени широколистни гори от низините до планинския пояс, нарядко в цялата страна, докъм 1200 м надморска височина.
Употребяема част.
Използуват се узрелите плодове (Frustus Rhamni caihrtici), листата (Folia Rhamnis cathartici) и кората (cortex Rhamni cathartici).
Химичен състав.
Плодовете съдържат оксиметилантрахинони — емодин и неговите гликозиди франгулин и глюкофрангулин, а също и други антрахинонови съединения, на които се дължи слабителното действие. Освен това в плодовете се съдържат и флавоноли—кемпферол, кверцетин, рамноцитрин и рамнетин. В кората на ствола и клонките се съдържа първичният анграгликозид рамнокатартикозид (до 7%). В листата се съдържа до 3% аскорбинова киселина.
Действие.
Подобно на слабителния ефект от кората на зърнастеца, но по-меко.
Приложение.
Прилага се при страдащи от запек хипертоници,парализирани болни и др. Поносимостта към плодовете на зърниката е по-добра от тази към кората на зърнастеца, тъй като съдържанието на антрахинон в тях е по-малко.
В народната медицина растението се използува и външно при гнойни рани, при краста и др. Прилага се и за спиране на млечната секреция у кърмачки.
Начин на употреба.
Плодчетата на зърниката могат да се консумират пресни сутрин на гладно (10—20 плодчета) или сварени в сутрешната супа. Изсушени, те се счукват и се заливат с 250 см3 студена вода и след като престоят в нея 8 часа, извлекът се прецежда и се изпива на 2 пъти (може и подсладен).
Сиротица — Graiiola officinalis L.
Сем. Живеничеви –Scrophulariaceae
Описание.
Многогодишно тревисто растение с пълзящо, членесто коренище и 20—60 см високо стъбло (прил. 16). Листата са срещуположни,полустъблообхващащи,ланцетни, в горната част назъбени. Цветовете са единични, разположени в пазвите на листата на дълги дръжки. Чашката до основата е петделна с линейно ланцетни дялове. Венчето е тръбесто, около 2 см дълго, на върха с почти двуустиа коронка, бяло или жълтеникаво, с редки надлъжни виолетови жилки. Тичинките с добре развити прашници са само 2. Плодът е широко яйцевидна, заострена кутийка, около 5-6 мм дълга.
Цъфти от юни до септември.
Разпространение.
Разпространено е из влажни ливади, край мочурища и по брегове на водоеми в цялата страна.
Употребяема част.
Използува се надземната част (Herba Gratiolae), събрана по време на цъфтеж.
Химичен състав.
В растението се съдържа тритерпеновият гликозид грациозид (грациолин), който при хидролиза се разпада на глюкоза и грациогенин. Освен това са установени алкалоиди, смолисти и дъбилни вещества, тлъсто масло, следи от етерично масло, бетулинова киселина и др. От надземната част са изолирани четири С-моногликозида на апигеинна и други флавонови О-гликозиди.
Действие.
Има очистителен ефект,придружен от силна болка и колики, затова трябва да се прилага само при хора със здрави черва и стомах. Действува диуретично, противоглистно, блювателно (предизвиква повръщане).
Приложение.
Стръковете се прилагат при атоничеп запек,при лошо храносмилане и лениви черва, при задръжка на вода в организма (различни видове отоци), при чернодробни страдания (предимно свързани с отоци), против чревни паразити, при сърбеж и др. Билката съдържа силно действуващи отровни съставки и нейното действие е силно и драстично, затова трябва да се прилaга много внимателно, само при предписание от лекар и под негово наблюдение.
Начин на употреба.
Дневната доза е запарка, получена от 1—2 чаени лъжички оситнена билка, залята с 250 см3 вряща вода. След като изстине, запарката се прецежда и се изпива на два пъти.В по-големи дози билката предизвиква повръщане.
Луличка — Linaria vulgaris Mill.
Сем. Живеничеви — Scrophulariaceae
Описание.
Многогодишно тревисто растение с право, гъсто облистено стъбло, високо 30-100 см(прил. 17).Листата са последователни, приседнали, ланцетно линейни, заострени, 2—6 см дълги и 2—10 мм широки. Цветовете са събрани във връхни дълги гроздовидни съцветия. Венчето е жълто, двуустно, с оранжево петно на изпъкналата част на долната устна и с дълга заострена шпора. Тичинките са 4, от които две са по-дълги. Плодът е яйцевидна до продълговата кутийка. Семената са дисковидни с широко ципесто крило.
Цъфти от юни до септември.
Разпространение.
Разпространено е по тревисти места, край пътищата и като плевел в орниците из цялата страна.
Употребяема част.
Използуват се цъфтящите облистени надземни части(Herba Linariae), отрязани на около 30 см от върха.
Химичен състав.
Съдържа алкалоида пеганин с възбуждащо действие върху гладката мускулатура и жлъчегонно действие. изолирани са и флавоновите гликозиди линарин (гликозид на акацетина), неолинарин и пектолинарин. Установени са освен това фитостерол, аскорбинова киселина и други органични киселини.
Действие.
Има очистително, диуретично, жлъчегонно и болкоуспокояващо действие.
Приложение.
Билката се прилага при лениви черва като очистително, при нощно напикаване у децата, болезнено уриниране, възпаление на простатата жлеза, главоболие, жълтеница н др. Външно се използува при циреи, хемороиди, възпаление на конюнктивите, ухапване от насекоми и др. Дрогата е отровна. Тя дразни стомаха, предизвиква диария, затруднява дишането, отслабва сърдечната дейност и др. Затова трябва да се прилага внимателно под лекарски контрол.
Начин на употреба.
Използува се запарка от растението. Дневната доза се получава, като се залее 1 чаена лъжичка от оситнената билка с 250 см3 вряща вода. След изстиване запарката се прецежда и се изпива на 2—3 пъти.
От дрогата в СССР е получен препарат с очистително действие.
Сена (касия) — Cassia senna L. (Cassia aeutifolia Del.)и Cassia angustirolia vahl
Сем. Бобови — Fаbасеае , (Leguminesae)
Описание.
Малки храсти, високи до 1 м. Листата са cложни члфтоперести с 4—5 двойки почти приседнали ланцетни целокрайни листчета, 2--3 см дълги и 5—10 мм широки.
Цветовете са жълти,събрани в пазвени гроздовидни съцветия.Плодът е плосък, кожест, слабо извит, кафяв боб, 3-5 см дълъг и 1,5-2,5 см широк.
Разпространение.
Култивира се в Африка и Индия.
Употребяема част.
Използуват се листчетата на сложния лист(Folia Sennae) и плодовете (Fructus Sennae, Folliculis, Serinae), известни с народното название майчин лист.
Химичен състав.
В листата се съдържат около 6% антрахинонови гликозиди— сенозид А и сенозид В, реин и алоеемодин, а също флавонолите кемпферол и изopамнетин.
Очистителното действие на дрогата се засилва от наличието на около 10% слузни вещества, захарния алкохол пинит и смолисти вещества. Плодовете съдържат антрахинонови гликозиди,но в по-малко количество(около 2%) в сравнение с листата.
Действие.
Слабително, диуретично.
Приложение.
Листата и плодът на растението се използуват при запек. Както другите съдържащи антрахинонови гликозиди растения и сената дава късен ефект (10—12 часа след приемането на билката). Действието с меко, безболезнено и не се последва от запек. Това позволява да се прилага при запек у тежко болни, чернодробно болни и при хемороиди. При продължителна употреба слабителният ефект отслабна. Прилага се и като диуретично средство.
Някои народи ги използуват при очни и кожни възпалителни заболявания.
Дрогата е много по-слабо токсична от другите съдържащи антрахинонови гликозиди растения.
Начин на употреба.
Използува се отвара от плодовете или листата на сената.
Една супена лъжица от билката се вари 5 минути с 250 см3 вода. Цялото количество се изпива наведнъж, най-добре вечер преди лягане.
Ревен— Rheum palmatum L. var. tanguticum Maxim.
Сем. Лападови — Polygonaceae
Описание.
Многогодишно тревисто растение е късо многоглавесто коренище и дълги до 1 м месести корени. Стъблото е право, до 2 м високо Приосновните листа са с дълги до 30 см дръжки, стъбловите са с по-къси дръжки, а най-горните са почти приседнали. Листната петура на приосновните листа достига до 75 см в диаметьр, в очертание с широко яйцевидна, дланевидно разделена на 5—7 дяла. Цветовете са бели, розови или червени, събрани в многоцветни метличести съцве-тия. Околоцветникът е прост, венчевиден, шестделен.
Тичинките са 9. Плодът е триръбесто широко крилато орехче.
Цъфти юли—август.
Разпространение.
Родината на тангутския ревен е Централен Китай. Отглежда се в промишлени плантации в някои райони на СССР. У нас се отглежда само като декоративно растение.
Употребяема част.
Използуват се коренищата и корените (Radix et Rhizorna Rhei).
Химичен състав.
Съдържа свободни н гликозидно свързани антрахинони (около 3—7%), както и малко количество редуцирани антрахинони. Установени са 5 антрахинонови гликозида — реохризин, хризофанеин, глюко-емодин, глюкореин и глюко-алоеемодин.
Дрогата съдържа и танини— глюкогалин, голямо количество минерални вещества, нишесте, пектин и др.
Действие.
В малки дози ревенът подобрява храносмилането, като увеличава стомашната секреция и тонизира мускулатурата на храносмилателните органи.
В по-големи дози действува слабително или очистително.
Приложение.
Корените, коренището и листата се използуват при хроничен запек предимно като слабително средство поради съдържанието на антрахинони. Действието настъпва 8—10 часа след приемане,без да се повлиява функцията на стомаха и тънките черва. Този факт е много благоприятен при лечение на запека у децата, тъй като не се подтиска апетитъти не се разстройва храносмилането. Дрогата може да бъде приложена едновременно с горчиви средства. Единственото неудобство е, че след прекъсване на лечението може да се получи запек, тъй като билката е богата на дъбилни вещества.
Начин на употреба.
Корените на ревена, стрити на прах,се прилагат като тонизиращо храносмилателната мускулатура средство в доза 0,05—0,10 г, като слабително средство по 0,25—0,50 г и като очистително средство по 1—3 г. Те са включени в състава на препарати със слабително действие.
Лен —Linum usitatissimum L.
Сем. Ленови – Linaceae
Описание.
Едногодишно тревисто растение (прил. 18), отглеждано предимно като влакнодайна култура. Стъблото е тънко, цилиндрично, 30—120 см високо. Листата са
последователни, линейно ланцетни, приседнали, целокрайни, на върха заострени, 2—4 см дълги. Цветовете са с петлистно небесносиньо венче, 1,5—3 см в диаметър. Тичинките са 5.
Плодникът е с петгнезден завръз и 5 стълбчета. Плодът е почти кълбовидна, обикновено десетсеменна кутийка. Семената са продълговато яйцевидни, сплескани, в единия край заострени,в другия-закръглени,4—6 мм дълги, кафяви, гладки, лъскави.
Цъфти през юни и началото на юли, а плодовете узряват през юли—август.
Употребяема част.
Използува се лененото семе (Semen Lini),събрано в пълна зрелост. За лечебни цели се предпочита едросеменният маслодаен лен.
Приложение намират освен целите ленени семена също лененото брашно (Farina Lini) и ленено масло (Oleum Lini).
Химичен състав.
Лененото семе съдържа 5—12% слузно вещество, на което се дължи омекчаващото, противовъзпалителното и леко слабителното действие. Извличането на слузното вещество от епидермалните клетки се осъществява чрез накисване в студена вода, без загряване! Съдържа се тлъсто масло (30—45%), в състава на което влизат предимно глицериди на ненаситени висши мастни киселини — линоленова, линолова и олеинова.
Лененото масло действува добре при изгаряния. То е ценен източник за получаване на препарати, съдържащи витамин F (условно така е наречена групата полиненаситени мастни киселини), който е изходно вещество за биосинтеза на простагландините в човека.
За терапевтичния ефект на лененото семе има значение и съдържащият се в него цианогенен гликозид линамарин (около 1,5%), разпадащ се под действието на фермента линамараза на циановодород, глюкоза и ацетон. В стероловата фракция са установени ситостерол, кампестерол, циклоартенол и холестерол. В лененото семе се съдържат около 20—30% белтъчини, 10—25% въглехидрати, органични киселини, ферменти, витамин А и др.
Действие.
Лененото семе има слабително и омекчаващо действие.
Приложение.
Гликозидът линамарин активира секрецията и двигателната функция на храносмилателната система и предизвиква мек слабителен ефект без болки и колики. Действието му е особено благоприятно при еластичен запек. Слузните съставки определят противовъзпалителното действие на лененото семе както вътрешно (при възпаление на стомаха,червата, бронхите, пикочните пътища и др.), така и външно (при изгаряне, циреи и др.).
Лененото семе е полезно при болни с нарушена обмяна на мазнините.Може да се прилага в диетата на болни с атеросклероза и при затлъстяване.
Съдържащото се в семената ленено масло пречи за всмукването на животинския холестерол.
Начин на употреба.
Вътрешно се приема извлек, получен от 1 супена лъжица семена, залети с 400 см3 студена вода. След като кисне 2 часа, се изпива по 1 винена чаша 3 пъти дневно.
Външно се правят компреси от счукано ленено семе или ленено масло.
Последното е много подходящо средство при изгаряне, приложено самостоятелно или смесено с варна вода.
Дива тиква—Bryonia alba L.
Сем. Тиквови – Cucurbitaceae
Описание.
Многогодишно тревисто растение, с месест реповиден корен, отвън жълтеникав, а вътре бял. Стъблата са катерливи, до 3—4 м дълги, прикрепващи се с мустачки за други растения. Листата са последователни, с дръжки, в очертание широко яйцевидни, петделни, в основата дълбоко сърцевидни, по края назъбени, от двете страни четинесто грапави.
Цветовете са разделнополови; мъжките са жълтеникави, събрани по 5—7 в щитовидни гроздчета с 5—20 см дълги съцветни дръжки; женските цветове са зеленикави, събрани по 5—12 в щитовидни гроздчета с по-къси дръжки. Плодникът е с долен тригнезден завръз и едно стълбче с три близалца. Плодът е черна, кълбовидна ягода, 6—8 мм в диаметър с 4— 6 семена.
Цъфти от май до юли.
Разпространение.
Разпространено е по влажни места, из храсталаците, край реките и като бурен из цялата страна.
Употребяема част.
Използуват се корените (Radix Bryonlae albae), събрани преди цъфтежа. Предпочитат се за употреба свежите корени. Да не се смесва с близкия вид Bryonia dioica Jacq., на който плодовете са червени и растението е двудомно!
Химичен състав.
Цялото растение е отровно! Корените съдържат тритерпеноидните горчиви гликозиди брионин и брионидин. Брионинът при хидролиза се разпада на тритерпеновия сапогенин бриогеннн със структура, подобна на кукурбитацините, за които е установено, че имат антитуморно действие. Освен сапонини в корените се съдържат смолисти вещества със силно пургативно действие,много скорбяла, дъбилни вещества, органични киселини и др.
Действие.
Очистително,жлъчегонно, диуретично.
Приложение.
Дрогата, която съдържа силно действуващи (отровни!) съставки, се прилага при хроничен атоничен запек. Ефектът се придружава от силни болки и колики. Използува се също като диуретично средство при отоци и като жлъчегонно за стимулиране тонуса на жлъчните пътища.В нашата народна медицина се прилага и при болести на опорния апарат, при ревматизъм и
подагра, като успокояващо средство срещу повръщане и др. Билката трябва да бъде прилагана в много малки количества. По-големите количества предизвикват повръщане, кръвоизливи в стомаха и червата, кървава диария и др.
Начин на употреба.
Външно се прилагат счукани корени на каша с растително масло или настойка в съотношение 1:1 при ревматизъм, натъртване, подагра и други мускулни и ставни болки. Използуват се и счукани пресни корени, без да се разтварят в растително масло. Вътрешно трябва да се прилага много внимателно отвара от счуканите корени, като 1 чаена лъжичка от тях се варят с 1/2 л вода. Изпива се по 1 супена лъжица до 1/2 кафена чашка преди ядене.
Алпийски лапад—Rumex alpinus L.
Сем. Лападови — Polygonaceae
Описание.
Многогодишно тревисто растение с пълзящо хоризонтално многоглавесто коренище и дълги жълтеникави корени. Стъблото е 1—2 м високо,изправено, разклонено.
Приосновните листа са с дълги жлебовидни дръжки и широко яйцевидна петура, в основата дълбоко сърцевидна, на върха закръглена, а по края леко накъдрена. Цветовете са зеленикави, събрани в силно разклонени метличести съцветия. Околоцветникът е шестделен.
Тичинките са 6. Плодът е светлокафяво лъскаво орехче.
Цъфти юни—август.
Разпространение.
Разпространено е из планинските поляни, край потоци и реки, около хижи и кошари върху богати на азот почви в планините между 1200 и 2400 м надморска височина.
Употребяема част.
Използуват се корените (Radix Rumici alpini).
Химичен състав.
Съдържа антрахиноновпте съединения хризофанова киселина, хризофанеин,емодин, глюкоемодин, реохрилин и фисцион,а също и дъбилни вещества.
Действие.
Билката действува запичащо в малки дози и слабително в по-големи дози. Ефектът прилича на действието на ревена. В малки дози се получава жлъчегонно действие и понижаване на артериалното налягане.
Приложение.
Корените на алпийския (R. alpinus L.) и конския (R. confertуs
Willd.) лапад се прилагат в малки дози при разстройство,а в по-големи дози-при запек. Действието настъпва около 10— 12 часа след приемане на билката.
Малките дози предизвикват жлъчегонно и общотонизиращо действие и се използуват при безапетитие, жълтеница и други стомашно-чревни и чернодробни заболявания. При продължителна употреба на билките настъпва привикване. Слабителното действие отслабва, но може да се получи нарушение на солевата обмяна, да се увреди сърдечната дейност, да се получат неврити и парализи. Те могат да влошат състоянието на болни от бъбречнокаменна болест, затова трябва да се избягва употребата им.В народната медицинакорените се използуват и външно при кожни болести — обриви, циреи, краста и др.
Начин на употреба.
Приготвя се отвара от 1 супена лъжица билка, която се вари 2 мин в 1/2 л вода. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене. Външно се прилага сок от прясно растение.
Полска поветица — Convolvulus arvensis L.
Сем. Поветицови — CorcvolvuSaeeae
Описание.
Многогодишно тревисто растение с увивно или полегнало стъбло. Листата са цели, целокрайни, продълговато яйцевидни, триъгълни или ланцетни,в основата най-често копиевидни или стреловидно копиевидни, с дълги дръжки. Цветовете са разположени по 1—2,по-рядко по 3 в пазвите на листата. Венчето е фунневидно, розово или бяло.Тичинките са 5, прикрепени за основата на венчето.Плодникът е горен с едно стълбче и две нишковидни близалца. Плодът е двугнездна, четирисеменна сферично яйцевидна кутийка.
Цъфти от май до август.
Разпространение.
Разпространено е като плевел най-често из окопните култури, но също и в посевите. Среща се и като бурен по тревисти и каменливи места край пътища и огради, из дворове и градини.
Употребяема част.
Използуват се стръковете (Herba Convoivulae arvensis), събрани по време на цъфтеж.
Химичен състав.
Съдържа гликозидно смолисто вещество със силно слабително действие, дъбилни вещества, витамин С и др. В хидролизат от листата са установени флавоновите агликони кверцетин, кемпферол и кафена киселина.
Действие.
Очистително и жлъчегонно.
Приложение.
При хроничен атоничен запек предизвиква бърз и силен ефект, придружен от болки и колики. Използува се при застойна жълтеница,при затруднено уриниране и възпаление на простатната жлеза. Билката е отровна в по-големи количества. Предизвиква диария,увреждания на сърцето,бъбреците, черния дроб н др. Причинява и кръвоизливи.Трябва да се прилага много внимателно. Да не се прилага при деца.
Начин на употреба.
Запарка от 1 чаена лъжичка билка, накисната за 1 час в 250 см3 вряща вода, се изпива за 2 дни по 3 пъти дневно.
Всички народи имат предпочитани средства, които използуват за предотвратяване на запека и за редовно изпразване на червата.
Общоизвестно е лекото слабително действие на сладкото,приготвено отцветовете на розата (Rosa damascena Mill.). У нас има и препарати, получени от цветовете на розата и от съдържащите се в тях гликозиди.Те влизат и в състава на комбинирани препарати със слабително действие.
Друго народно средство у нас e синята слива (Prunus domestica L.). Пресни, сушени или като компот те оказват слабително действие.
В някои страни като леко слабително средство при деца използуват цветовете от праскова — Primus persica (L.) Batsch (Persica vulgaris Mill.).Цвят от праскова (30 г) се запарва с 1/2 л вода или мляко. Съдържащият се в цветовете гликозид има и успокояващо действие. В големи дози може да бъде отровен.
Меко слабително действие имат съдържащите слузни вещества цветове от слез (Malva sylvestris L.), ленено семе (Semen Lini) и др.
Слабителен ефект притежава и сокът от свежото растение пролез (Mercurialis annua L.). Изсушената билка е почти без ефект. Прясното растение се препоръчва и при кърмачки за прекъсване на млечната секреция. Използува се от 30 до 100 г сок в бульон.
Коренището на сладката папрат (Polypodium vulgare L.) притежава очистително и жлъчегонно действие в доза 0,15 г.
Много силно и драстично очистително действие има сгъстеният сок от листата на Aloe arborescens Mill; наричан сабур или алое. Съдържащите се в него антрахинонови гликоиди силно дразнят органите на малкия таз с опасност от усложнения до аборт при бременни. Това дразнещо действие ограничава прилагането на растението като очистително средство. Сокът от пресните листа се използува за стимулиране заздравяването на рани при изгаряне, след рентгеново облъчване и др. Той притежава и противомикробно действие.
Приписва му се и полововъзбуждащ (афродизиачен) ефект.
Слабителните билки се използуват най-често комбинирано.Така тяхното действие се засилва и се добавят някои съставки от голямо значение за храносмилането и изпразването на червата- апетитовъзбуждащи, карминативни, жлъчегонни и други вещества. Прибавянето на корени отсладкото коренче (Glycyrrhiza glabra L.) подобрява вкусовите качества на билковите смеси и засилва тяхното действие.
5.1.5 БИЛКИ С КАРМИНАТИВНО (ГАЗОГОННО) ДЕЙСТВИЕ
Растенията, използувани като карминативни (газогонни) средства, съдържат етерични масла, чиито съставки имат способността да възбуждат перисталтиката на червата. Едновременно с това те стимулират стомашната секреция и се доближават по действие до апетитовъзбуждащите средства. Най често използуваните растения са от сем. Сенникоцветни. Наред с газогонното си действие понякога те повлияват и функцията на централната нервна система, като я възбуждат или потискат. Това позволява да се подбере най-подходящото растение за всеки болен, страдащ от задръжка на газове (метеоризъм).
Някои карминативни растения притежават и други ефекти — бол коуспокояващи и местно обезболяващи, спазмолитични, слабителни, пикочогонни. Приписва им се и способността да увеличават млечната секреция у кърмачки. Най-често се използуват плодчетата на растенията, които са почти безвредни в предписваните количества. Трябва да се знае обаче, че някои части на растенията могат да бъдат силно отровни.
Ким — Carum carvi L.
Сем. Сенникоцветни — Apiaceae (Umbelliferae)
Описание.
Двегодишно до многогодишно голо тревисто растение (прил. 19). Стъблото е 30—80 см високо, кухо, в горната част разклонено. Листата са два до-почти три пъти пересто разделени с ланцетно линейни или линейни, остри, 3—25 мм дьлги и 1—1,5 мм широки крайни дялове. Съцветието е сложен сенник, 4—8 см в диаметър с 8—16 нееднакво дълги главни лъча. Цветовете са бели или розови. Плодовете са 4—5 мм дълги, жълтокафяви, продълговато елипсозидни, към върха стеcнени, с добре очертани жълтеникави главни ребра и широки бразди между тях. При узряваме плодовете се разделят на две сърповидно извити полуплодчета.
Цъфти от май до юли.
Разпространение.
Разпространено е из ливади, горски поляни и пасища, по стръмни тревисти склонове в предпланините и планините. У нас се среща в Централна и Западна Стара планина, Предбалкана, западните гранични планини,Витоша,Рила, Западни и Средни Родопи от 700 до 1600 м надморска височина.
Употребяема част.
Използуват се плодовете (Fructus Carvi) и полученото от тях етерично масло (Oleum Carvi).
Химичен състав.
Плодовете съдържат 3—7% етерично масло с главни компоненти кетона карвон (50—60%) и около 30—40 % лимонен: в по-малки количества се съдържат дихидрокарвон и карвеол. Освен етерично масло плодовете съдържат 15—20% тлъсто масло и около 20% белтъчини.
Действие.
Карминативно, антисептично, спазмолитично, болкоуспокояващо и стимулиращо секрецията и моториката на стомаха и червата.
Приложение.
Газогонното действие на дрогата е познато още на старите римляни. Освен при задръжка на газове тя се прилага при стомашно-чревни колики и възпаление, при лошо храносмилане и други смущения на храносмилането. Използува се и за увеличаване на млечната секреция у кърмачки, като отхрачващо средство при трахеити, бронхити и други възпаления на дихателната система. Билката може да се прилага и при деца.
Начин на употреба.
Най-добре е плодчетата да се приемат чрез дъвкане или като подправка на храната. Може да се прилагат като отвара. Счукани плодчета (3 чаени лъжички) се заливат с 250 см3 . вряща вода, кипват се 15мин и се оставят в закрит съд 10 мин. Извлекът се прецежда и се изпива на части за 1 ден.
Кориандър — Coriandrum sativum L.
Сем. Сенникоцветни — Apiaceae (Umbelliferae)
Описание.
Едногодишно растение (прил. 20) с 30—70 см високо, фино набраздено, голо, кухо стъбло, разклонено в горната част. Листата са последователни, приосновните с дълги дръжки, цели и триделни до напълно трилистни, по-рядко и пересто наделени; долните стъблови с къси дръжки, два пъти пересто насечени; средните и горните 2 до 3 пъти пересто насечени с линейни или почти нишковидни крайни дялове. Съцветието е сложен сенник с 3—5 почти еднакво дълги главни лъча, в основата без обвивка или само с едно листче.
Цветовете са бели или розови. Плодовете, са кълбовидни или елипсовидни, 2—5 мм в диаметър, светлокафяви или жълти, неразпадливи, с 10 слабо изпъкнали, змиевидно извити главни ребра и 12 ясно изпъкнали, прави вторични ребра.
Цъфти през юни и юли.
Разпространение.
Отглежда се главно в Първомайско и Асеновградско. Много рядко се среща и подивяло като плевел из посеви и градини.
Употребяема част.
Използуват се плодовете (Fructus Coriandri) и полученото от тях етерично масло (Oleum Coriandri).
Химичен състав.
Плодовете съдьржат 1—3% етерично масло с главна съставка алкохола линалоол (кориандрол) — 60 до 80%, на който се дължи приятният аромат. В плодовете се съдържа също 10—20% тлъсто масло, до 17% белтъчини и незначително количество алкалоиди. Установени са флавоноиди и кумарини — умбелиферон и скополетин.
Действие.
Както другите ароматни растения от сем. Сенникоцветни плодчетата на кориандъра стимулират секрецията и моториката на храносмилателната система, като действуват карминативно, апетитовъзбуждащо, спазмолитично и болкоуспокояващо. Притежават известно откашлично действие.
Приложение.
Плодчетата се използуват най-често като газогонно и стимулиращо храносмилането средство, при лениви черва, безапетитие и запек.
По-рядко се прилагат при бронхит и други белодробни възпалителни заболявавия. Плодчетата не са отровни, но пресният сок от растението потиска централната нерва система и може да предизвика смърт от спиране на дишането.
Начин на употреба.
Използуват се плодчетата по 5—10 броя, приети 1—2 пъти дневно, или приготвените от тях спиртен извлек и запарка. Последната се приготвя с 1 чаена лъжичка счукани плодчета на 250 см3 вода (доза за 1 ден).
Поради неприятния им вкус добре е те да се приемат едновременно с други газогонни билки.
Резене (морач)—Foeniculum vulgare Mill.
Сем. Сенникоцветни— Apiaceae (Umbelliferae)
Описание.
Многогодишно или двегодишно растение (прил. 23) с 1 до 2,5 м високо, cилно разклонено стъбло. Листата са последователни, 3—4 пъти пересто насечени е линейно нишковидни до нишковидни крайни дялове. Съцветието е сложен сенник с диаметър 8—20 мм, с 10—12 главни лъча, без обвивка в основата. Цветовете са жълти. Плодовете са 5—10 мм дълги и 2—3 мм широки, продълговато цилиндрични,към краищата леко стеснени, зеленикавокафяви, двусеменни, при узряване разпадащи се на две полуплодчета с по 5 светли, ясно изпъкнали ребра.
Цъфти от юли до септември.
Разпространение.
Културно растение, но в някои части на страната се среща и подивяло.
Употребяема част.
Използуват се плодовете (Fructus Focniculi) и етерично масло (Oleum Foeniciili).
Химичен състав.
Плодовете съдържат 2—6% етерично масло с главна съставка анетол (около 50—80%) и бицикличния кетон фенхон (10—20%), на който се дължи камфороподобната му миризма. В сладката форма var. dulce фенхон почти не се съдържа. В етеричното масло освен това се съдържат метилхавикол, анисалдехид, анискетон, анисоза киселина и др. В плодовете са установени и флавоноиди — производни на кверцетина и кемпферола. В плодовете се съдържат и до 18% тлъсто масло, белтъчини и захари.
Действие.
Газогонно, апетитовъзбуждащо, слабително, откашлично, диуретично.
Приложение.
Плодчетата се прилагат особено често при деца с ленив стомах, безапетитие, запек с колики, задръжка на газове и др. Те стимулират храносмилането — подобряват апетита, премахват коликите, действуват газогонно и слабително. Действието им се засилва, когато се комбинират със слабителни билки. Използуват се и като отхрачващо средство при бронхите и коклюш. Прилагат се понякога и за увеличаване на млечната секреция у кърмачки, както и за регулиране на нередовната менструация. Дрогата имаобщостимулиращо действие и увеличава работоспособността (за разлика от плодчетата на анасона и кориандъра, които успокояват и довеждат до сънливост). Корените се използуват при бъбречни болести и отоци катопикочогонно средство. Плодчетата влизат в състава ка готови билкови чаеве.
Начин на употреба.
При стомашно-чревни колики у кърмачета се прилагазапарка от I чаена лъжичка (2—3 г) счукани плодчета, които се заливат с 250см3 вряща вода и престояват 10 мин в нея. Извлекът се прецежда и подслажда.
Дават се по 1—2 чаени лъжички след кърмене. За възрастни се прави три пътипо-концентрирана запарка, която се приготвя по същия начин и се приема по 1супена лъжица след хранене.
Копър — Anethum graveelens L.
Сем. Сенникоцветни - Apiaceae (Umbelliferae)
Описание.
Едногодишно растение с набраздено,кухо,40 до 120 см високо стъбло. Листата са последователни, 3 до 4 пъти пересто нарязани, с линейно ниш-ковидни или нишковидни крайни дялове. Съцветието е сложен сенник с диаметър около 15 см, с 30—50 главни лъча, в основата без обвивка. Цветовете са жълти. Плодовете са 3—5 мм дълги, яйцевидни, сивокафяви, двусеменни.
Цъфти юли— август.
Разпространение.
Разпространено е като диворастящо само в южната част на Черноморското крайбрежие и край Дунава. Отглежда се из цялата страна.
Употребяема част.
За лечебни цели се използуват зрелите плодове (FructusAnethi) и цялата цъфтяща надземна част (Herda Anethi) в свежо състояние.
Химичен състав.
В плодовете се съдържат 3—4% етерично масло с главна съставка d карзон (50—60%), а също така диллапиол, феландрен и d-лимонен. Освен етерично масло в плодовете се съдържа до 20% тлъсто масло. Надземната част съдържа до 1,5% етерично масло, витамин С (135 мг%) каротен (6,5 мг%), витамин В1, и В2, флавоноиди (кверцетин, кемпферол и изорамнетин) и др.
Действие.
Газогонно, подтискащо централната нервна система.
Приложение.
Плодчетата на копъра имат същото приложение както плодчетата на резенето (Foeniculum vulgare Mill.). Различно е само действието им върху централната нервна система.Докато резенето я възбужда, копърът действува успокояващо до сънотворно. Затова той се смята за едно от най добрите народни средства при колики у неспокойни, изнервени кърмачета и за лечение на хълцането.
Начин на употреба.
Плодчетата се прилагат под формата на запарка в същата доза както плодчетата на резенето.
|
