|
Американски учени изследват ефикасността на френска глина, използвана от хиляди години за унищожаване на бактерия, която причинява различни заболявания, съобщи ЮПИ.
Има интересни данни за глина, която лекува инфекции, но това са по-скоро анекдоти, а не научни обяснения, заяви проф. Линда Уилямс от държавния университет на Аризона в Темпе.
Уилямс и Шели Хейдъл координират дейността на три изследователски екипа - от университета на Аризона в Темпе, U.S. Geological Survey и държавния университет на Ню Йорк в Бъфало.
Проф. Уилямс поясни, че от хиляди години хората използват глина, за да лекуват рани, да облекчат болки при стомашно разстройство и да унищожат чревни глисти.
Макар че тази практика днес е позабравена, увеличената напоследък бактерийна резистентност към антибиотиците е накарала учените да изследват древните терапевтични методи, за да установят каква е ефикасността им.
Започнахме да трупаме първите научни данни, които показват защо някои минерали убиват бактериите, а други нямат такъв ефект, увери Уилямс.
Резултатите от новото изследване ще бъдат представени на годишната конференция на Американското геоложко дружество в Денвър.
http://science.actualno.com/
Още...
Хумата като лекарство
Народът смята, че за да е изключително лечебна хумата трябва да се копае и взема през русалката (четвъртата) седмица след Великден.
Седмицата започва със Спасов ден. Болните преспиват на поляните и очакват русалките да им донесат изцеление. Лечението с русалки е забележително. Болният изпада в транс и лежи в кръга на танцуващите около него русалки. И тъй като това е време, когато енергийното магнитно поле на Земята мени своята интензивност и зарежда с положителна енергия земята, в много райони на страната ни, естествено е хумата да има тогава най-голяма лечебна сила. Всъщност осъществяването на тази традиция носи полза за болните.
Местата, от където се копае хума са отдавна известни – например в Куманово в селата Делядровци и Аджалари, както и други близки села в месността “Студена бара”; в Скопската Черна гора всички села копаят в землището на с. Чучер в местността “Чучерски дол”; жителите на Горно Водно и Сопище копаят хума в околността Сопище, а жителите на Драчево и Долно Лисиче – в околността на Драчево в м. “Пеленица”, на 2 км от селото; селяни от Катраново, Блатце, Кожле, Летевци, Бреица, Бадар, Таор, Градманци, Ново село, Ръжаничане, Кьойлия, Мралино, Огнянци и Покошево копаят хума в “Умин дол”; селяните от Селце и други съседни селца в Дебърско копаят в с. Еленци, което се намира на 8 км от с. Селце. Наред с енергийната си стойност, хумата притежава и редица ценни други свойства, главно очистващи (задържа в себе си микроорганизми и редица нечистотии).
Хумата е вид глина и се е образувала чрез стари геологични времена чрез утаяване на най-леките частици, носени от вливащите се в моретата реки. Основната и съставка е каолинът, съставен от фино емулсирани метални соли и е землеста бяла, нежна на пипане маса, получена при изветряне на гранит, гнайс и други магмени скали.
Обикновената глина (хумата) е интимна смес от каолин с пясък, варовик, фелдшпати, слюда, биостимулатори и микроелементи, оцветена най-често сиво от органични вещества или жълто кафяво от железни окиси.
По-рядко се срещат червено, зелено, синьо и черно оцветени глини, те не бива да се употребяват вътрешно, защото оцветяването им може да се дължи на примеси, които не са безвредни. Някои глини имат висока абсорбционна и каталитична активност. Във водна среда каолиновите частици се натоварват с /-/ електрични товари.
Хумата се пази в стъклени, порцеланови или дървени съдове. Не се държи в метални съдове,нито се бърка с метал.Преди употреба се изпича на силно слънце и тогава се използва външно или вътрешно.
При външната употреба се правят промивки,компреси, лапи (2 сантиметра високи)
- за различни кожни болести: циреи, рани, разширени вени, екземи, цепнатини по кожата, ожулвания, протривания, обриви, сърбежи, псориазис, ухапване от насекоми, косопад, пърхот, слънчево изгаряне, акне и други;
- на опорно-двигателния апарат-артрози, радикулити, миалгии и други;
- стомашно-чревни-перитонити, апендицити, колити и други;
- гинекологични-възпаления на яйчници, влагалища, миоми
- неврологични заболявания-главоболия и други.
Хумата се разтваря с топла или студена вода,но може с оцет, със спирт, с билкови отвари.... В стоматологията също е полезна при пародонтоза, възпалени венци и други.
Вътрешната употреба се осъществява с хума от аптеката като 1 ч.л. прах се слага в 100 грама вода. Пие се 3x100 грама 15 минути преди ядене за 20 дни, почива се 10 дни и курсът се повтаря. В този период не се употребява алкохол и месо. Така се лекува хипертония, язва на стомаха, колити, анемии; дава се на често боледуващи деца, на тежко протичащи бременности, на изтощени хора т.н.
http://alternative-medicine.dalir.net/
Още...
ГЛИНАТА
Глината съдържа почти всички микроелементи, от които се състои човешкият организъм. Електролитният й състав я прави добър проводник на енергия, затова с нейна помощ тялото може да се освободи от нечистотиите и бактериите и да се снабди с редица полезни микроелементи.
Тя е прекрасно безплатно лекарство, което може да се използва за най-различни цели. Според българския народен лечител Иван Йотов глината е дар Божи. С нея той лекува всякакви болести, с изключение на рак 4-а степен, когато мембраната на клетката е разрушена и не може да предаде нечистотиите на глината.
От древни времена глината се е използвала като лекарство — най-често за външна употреба — през кожата. Виждали сме как прасетата се търкалят в калта, а след това изстьргват засъхналата кал от дърветата.
Много ветеринарни лекари използват глината с лечебна цел. Например Д. Армстронг в книгата си „Водата на живота" описва как с помощта на глина и урина е излекувал счупения крак на породист жребец — кракът не само е зараснал успешно, но се е възстановила козината и не са останали никакви следи от травмата.
Майка ми преди доста време си счупи крака и си спомням, че тогава баща ми я лекуваше по същия начин — с глинени компреси, които навлажняваше с урина. Майка ми живя още 20 години, без нито веднъж да се оплаче от някаква болка в счупения крак.
Мнозина съвременни лечители твърдят, че глината губи лечебните си свойства, ако се държи в кофа или тенджера.
Глината може да бъде червена, жълта, синя, бяла — цветът зависи от утаечните скали. Съставът й също е различен в различните местности. Лекарите препоръчват бялата глина, известна още като „каолин", да се приема вътрешно при стомашно-чревни заболявания. Също така я използват при подсичания, изгаряния, рани.
Авицена лекувал с нея хронична диария, болки в пикочния мехур — тъй като тя изсушава, без да изгаря. Каолинът влиза и в състава на някои препарати за очи.
За лечение се използва глина от местността, в която живее болният. Специалистите определят като най-хубава тази глина, която, след като се разреди с вода, се утаява бавно.
Глината е известна с адсорбиращите си свойства — водата, в която тя се е утаявала, е много чиста, с нея може да къпете скрофулозни деца. Тази вода става за пиене, за готвене; тя подобрява работата на черния дроб, стомаха, чревния тракт; подходяща е за лечение на колит, хемороиди, запек; затоплена, може да се използва за клизми. Приготвя се изключително лесно: вечер преди лягане се сипва 1 ч. л. глина в чаша с вода. На сутринта водата е готова за пиене. За пречистване от тежки метали, вредни примеси и дори от радиация е достатъчна една шепа глина на 3-литров буркан с вода.
Водата и глината
Водата съдържа огромно количество микроелементи: олово, хром, кадмий, барий, селен, манган, мед, цинк, магнезий, йод, бром, никел, литий. Специални лаборатории следят количеството на микроелементите във водата да съответства на установените стандарти. Ако например във водата липсва литий, хората често изпадат в депресии.
Литий може да получите в домашни условия: поставя се бучка захар в супена лъжица и се държи над печката — щом захарта се разтопи, се изтръсква над нея пепел от запалена цигара и лъжицата се потапя в половинлитров буркан с вода. На другия ден водата с литий е готова — тя ще ви помогне да се освободите от депресията, също така може да се използва за компреси.
Морската вода съдържа над 70 различни микроелемента; тя не става за пиене, но е изключително подходяща за компреси с глина. Можем да определим какви микроелементи не ни достигат чрез анализ на космите: концентрацията на микроелементи в тях е 10 пъти по-голяма, отколкото в кръвния серум.
Обикновено в косата на болните от шизофрения се съдържа повече олово и желязо и по-малко кадмий и манган, отколкото в косата на здрав човек. Недостигът на цинк говори за липса на витамини в организма, а това води до образуването на аденоми, импотентност, диабет, влошаване на зрението и др.
С водата човек получава микроелементи, а с потта ги губи.
Вода, в която са накиснати джанки или целина, утолява жаждата за 30 минути, а освен това намалява потоотделянето.
Често в старите леярски цехове в медните съдове за вода са сипвали по шепа глина.
Комбиниране на глина и растения
Глината може да се разтваря не само с вода, но и с урина, кисело мляко, билкови отвари и настойки. От получената смес се приготвя полутечен или по-сух пластир, който се поставя на болното място.
Към глината могат да се добавят и сокове от пресни зеленчуци: цвекло, зеле, краставици, чесън, хрян, копър — така пълноценно се използват лечебните свойства на въпросните зеленчуци. Често се добавят и смлени диви кестени (накисват се за 1-2 денонощия във вода, след което лесно се смилат).
Дивите кестени са горчиви и не стават за ядене, но са подходящи за лечение на разширени вени, женски и стомашно-чревни болести, радикулит, болки в ставите, чернодробни заболявания, шийна остеохондроза, хемороиди и др. — от смлените плодове, черупки и листа се приготвя отвара, която се смесва с глина. Пластир от тази смес, поставен на челото и слепоочията, помага при ниско кръвно налягане, а поставен на тила — при високо кръвно. При мигрена се прави компрес на темето. Смята се, че е най-добре пластирът да се превързва с черна памучна или ленена кърпа. При болки в сърдечната област, нервни разстройства, свързани с вегетативно-съдовата дейност, неврози и стрес помага компрес, поставен малко по-ниско от подмишницата, от лявата страна. С такива компреси разнесохме сраствания в коремната кухина на моя близка, оперирана от перитонит.
Раздразнителните и избухливи хора също могат да използват тази смес — през нощта се слагат пластири на дясното подребрие — така жлъчката не се застоява и не се натоварва черният дроб.
Ако имате разширени венозни капиляри на носоглътката и често ви хващат настинки, трябва два пъти на ден — преди обяд и вечеря или преди лягане — да правите превръзки на челото с глина, смесена с кисело мляко, просо, ръжен хляб и ситно нарязани пресни или кисели краставички. Тази превръзка ще ви бъде от голяма полза по време на грипните епидемии.
За разнасяне на запушвания на дълбоките вени се втриват няколко капки терпентиново масло на проблемното място, отгоре се налага глинен пластир, а накрая се превързва с червен вълнен плат, напоен в солен разтвор. Червената вълна подобрява и ускорява лечебния процес.
Ако правите компрес, трябва да използвате за покритие специална хартия, а не найлонови пликчета. Глината може да се замени с извара, която също изтегля през кожата всички нечистотии и се комбинира много удачно с различни зеленчукови сокове и растения.
Горчивите растения и глината
Обикновено задстомашната жлеза се нуждае от горчиви течности, които са толкова неприятни на вкус, че мнозина се отказват от лечението. Вместо през устата тези течности могат да достигат до задстомашната жлеза през кожата.
Подходящи за целта са растения като хвойната, бучинишът, боянката, корените на глухарчето. Могат да се използват както пресни (добре смачкани), така и изсушени — в този случай билката първо се попарва с вряла вода. На болното място се поставя някое от горепосочените растения, след което се покрива с пластир, приготвен от глина и сол. Трябва да знаете, че глината се загрява единствено с нагорещена сол или пясък. Разбира се, не е задължително компресът да бъде горещ — всичко зависи от състоянието на болния, а също и от конкретния случай.
Ще повторя още веднъж, че глината може да се комбинира не само с вода, урина, кисело мляко, суроватка, но и с билкови отвари и настойки. Глината наистина е чудодейна, защото не само изтегля ненужните и вредни вещества от тялото, но същевременно го подхранва и снабдява с полезни микроелементи.
Глината — лек за гръбначния стълб
Живата тъкан трябва да изпълнява своите функции, но тъй като ядем мъртва варена храна, поне можем да подхранваме организма си с жива храна под формата на апликации, компреси с глина и отвари от различни растения.
Глината може силно да въздейства на гръбначния стълб.
Поради финансови причини повечето от нас не могат да си позволят целогодишно да се хранят с пресни плодове и зеленчуци и току-що изцедени плодови и зеленчукови сокове, както ни съветват Пол Брег и Уокър.
Но можем да използваме зеленчуковите обелки за подхранване през кожата, вместо да ги изхвърляме. Мнозина се опасяват от нитратите, съдържащи се в кората на зеленчуците, без да знаят, че кожата ни има свойството да не пропуска вредните елементи и паразити.
Затова спокойно може да добавяте към глинените компреси зеленчукови обелки (разбира се, те не бива да са изгнили). В много страни и досега се пият отвари от такива обелки — това е прекрасно средство за прочистване на организма.
Смлените зеленчукови обелки, смесени с глина и счукани черупки от яйца, са идеалното средство за укрепване на чупливи кости. Разбира се, ако дълго време сте се хранили неправилно, не бива да очаквате мигновени резултати. Човешкият организъм има способността да се самовъзстановява, но вие трябва да му помогнете с положителни мисли и вяра в изцелението.
Ние не обичаме достатъчно себе си, толкова малко се грижим за здравето си: предпочитаме да гълтаме различни хапчета, които могат да излекуват една болест, но да ни причинят куп други увреждания. Моя приятелка загуби много време и средства по болници, за да възстанови подвижността на краката си, а резултатът от цялото лечение беше инвалидна количка. Решихме все пак да опитаме и с така наречената „нетрадиционна" медицина. Смесвахме глина с топла отвара от картофени обелки и правехме загряващи компреси през нощта. Същата отвара тя пиеше през деня. За кратко време инвалидната количка стана излишна. Тогава вместо загряващи компреси започнахме да правим апликации, след което последва почивка — тя е задължителна при това лечение.
Тъй като в коленните стави все още имаше шипове, след почивката започнахме да добавяме към глината подбел (първоначално попарвахме листата, налагахме коляното с тях, а отгоре размазвахме глина, по-късно стритите сухи листа разбърквахме направо с глината). Тези компреси държахме по 5 часа.
Освен подбел използвахме и смлени диви кестени, от време на време и корени на репей. Кестените ни служеха не само за компреси — на здрав конец бяхме нанизали 7 кестена и щом се появеше болка в коленете, гръбначния стълб или кръста, връзвахме тази „гривна" на мястото на болката. Енергията на дивите кестени кара клетките да вибрират и да изхвърлят нечистотиите.
Кестените и кората на върбата съдържат ацетилсалицилова киселина — затова те прекрасно заместват аспирина и са изключително полезни при застой на кръвта и запушвания на капилярите.
В Русия все още не са провеждани научни експерименти за въздействието на отварата от картофени обелки, но мнозина я използват. Картофите са богати на калий, който е необходим за нормалното функциониране на мускулите (и особено за сърдечния мускул). Можем да подхраним сърцето с калий чрез следния компрес: към глината добавяме попарен овес, картофени обелки, сушени кайсии и задължително разреждаме с кисело мляко или суроватка — заради голямото съдържание на калций. За да се предотврати развитието на аденом на простатната жлеза, можем да добавим обелки от цвекло и трици — те са богати на цинк.
Препоръчително е пластирът да се сложи на кръста, на лявото подребрие или върху задстомашната жлеза. Ако към сместа се добави сок от цвекло или от листа на глухарче, ще снабдим организма си с желязо, ще премахнем умората. За да може желязото по-бързо да се превръща в хемоглобин, трябва да се консумират храни, богати на мед: черен дроб, орехи, мляко, ръжен хляб.
Ако носите златно синджирче с добавка на мед (така нареченото червено злато), сигурно сте забелязали, че понякога шията ви позеленява. Не бива да се притеснявате, това е сигнал, че организмът се нуждае от мед, за да се нормализира лимфната циркулация. При забавяне на лимфната циркулация се появява болка в краката, която обикновено се мести — в глезенната става, в ходилото, в колената или прасеца.
Достатъчно е да се прочистят лимфните възли и капиляри с глина, смесена с меден сулфат или дафинов лист, за да изчезне болката. Медта, златото, цинкът, оловото при контакт с кожата отдават своята енергия на тялото, а среброто и калаят приемат енергия. Затова, ако нямате меден сулфат, глината може да се покрива и с медна пластинка.
Лекарите твърдят, че от 18- до 26-годишна възраст завършва растежът на човека, след което се влошава кръвоснабдяването на междупрешленните дискове. Тези дискове започват да се подхранват от междуклетъчното пространство, нарушава се балансът на микроминералите, витамините, появяват се болки в гърба, отлагат се соли — това е началото на остеохондрозата. Ние сами влошаваме положението: водим заседнал начин на живот, на работното място дълго стоим или седим в една и съща поза, като по този начин натоварваме една и съща група мускули и спомагаме на определени места да се образуват запушвания. Мускулите губят еластичността си, организмът физически отслабва, а това води до мързел, неувереност в своите сили, страх, злоба, завист — така постепенно губим здравето си.
Проблемите с гръбначния стълб предизвикват понякога и главоболие — когато солите в зоната на горните шийни прешлени стесняват гръбначната артерия и в мозъка не постъпва достатъчно количество кръв. Затова йогите и китайските лекари препоръчват да се спи с цилиндрична възглавничка под врата. За тази цел аз използвам малка възглавничка (с големина на тухла), напълнена плътно с брезови листа и шишарки от хмел, което помага много при застой на кръвта. Освен това от време на време правя компреси с топла вода на врата и раменете, след което сама се масажирам.
Обемът на кръвта, циркулираща в артериите, трябва да е равен на обема на кръвта, циркулираща във вените. Макар да не са запознати с тези открития на д-р А. Залманов, кавказците и обикновените хора в Мексико подобряват кръвообращението си и премахват умората с масаж на врата и гърба.
С масаж и гимнастика можем да въздействаме на шийните прешлени и по този лесен и приятен начин да си спестим много проблеми; така могат да се избегнат и някои функционални изменения в редица органи. Освен прилагането на тези процедури нищо не ни коства вечер, докато гледаме телевизия, да поставим споменатата по-горе „гривна" от 7 кестена на врата и да я покрием с глинен компрес.
Много от младите хора днес страдат от изкривявания на гръбначния стълб, което от своя страна води до увреждания на вътрешните органи (прешлените се приближават един към друг и притискат нервите, които са свързани с вътрешните органи).
Това не бива да се допуска. Има много начини да се борим с ранното деформиране на гръбнака: бягането, изкачването на стълби, разходките преди лягане, танците, лечебната физкултура, упражненията на шведска стена и висилка, масажите.
Изключително ефикасно е и лечението с глинени пластири. Започнете тези процедури лятото — това е най-подходящият период за подхранване на организма през кожата. Първоначално може да правите компресите при новолуние и пълнолуние — тоест само 6 дни месечно, по време на засилена активност на слънцето, когато не се чувствате много добре. Не случайно астролозите са разпределили 12-те месеца, а също и цялото ни тяло, по знаците на зодиака. Според астрологията функционирането на нашите органи и системи е тясно свързано с енергията на съзвездията и планетите. Има и специален дял от астрологията — медицинска астрология, която може да ни даде редица полезни съвети как да се грижим за здравето си.
Кожата и глината
Кожата е най-големият човешки орган, тя заема 1/5 част от нашето тяло. Макар че е външен орган, тя е свързана с всички вътрешни органи чрез рецептори или точки за въздействие върху меридианите.
Благодарение на биологично активните точки, през кожата може да се въздейства на целия организъм, могат да се предотвратят редица заболявания — чрез масажи, компреси с глина, растения и билки. По тургора и еластичността на кожата може да се съди за здравето на отделния човек.
Старческата немощ при много суха и сбръчкана кожа се лекува с неолющен овес: пие се отвара, а омекналият овес се размесва с глина за компреси върху гръбначния стълб, краката, ръцете — въобще там, където има болка.
Тези процедури снабдяват организма с калий, освен това действат и общоукрепващо. Отварата се приготвя по следния начин: 1 чаша неолющен овес се залива с 5 чаши студена вода и се вари на слаб огън, докато остане наполовина, прецежда се и се пие. Ако в отварата сипем мляко (в съотношение 1:1), кипнем го отново и добавим 4 ч. л. мед, ще получим прекрасно средство за укрепване на организма — особено при следоперативни състояния и бъбречни заболявания. За подгряване на глината се използват гореща сол или пясък.
Пясъкът съдържа силиций -— елемент, много важен за красотата на кожата, тъй като въздейства на съединителната тъкан. Този елемент се среща в тялото в много малки количества — най-вече в тимуса, хипофизата и надбъбречната жлеза. За да подхраним със силиций цялото тяло, е добре пластирите от глина, размесена с пясък, да се поставят точно на тези места. Ако имате чупливи нокти, развалени зъби и безжизнена, изтощена коса, компресите ще ви се отразят особено добре.
Богати на силиций са краставиците: препоръчваме ви да правите разтоварващи дни през 1-вата и 4-ата фаза на Луната (обелват се краставици, настьргват се и се консумират един път дневно). Обелките се изсушават и се стриват на прах — през зимата могат да се използват като подправка към вече приготвената храна.
Горещ пясък, смесен с глина, помага и при ревматични болки в ставите на краката. Използва се сух компрес, върху който се обуват памучни чорапи, а върху тях — вълнени. Пясъкът може да се замени с хвощ, който също е богат на силиций.
Шепа пресен или изсушен хвощ се залива с чаша студена вода за един час, след което се добавя глината. Полученият пластир се поставя върху мястото на болката и се държи през цялата нощ. От полския хвощ се приготвя и отвара, която се пие вместо чай, а освен това с нея може да се изплакват косите след миене (подхранва и заздравява корените на косата). Недостигът на силициев двуокис прави косите на по-възрастните тънки, чупливи, безжизнени, а кожата — суха и груба. Катарактата се лекува със силициев двуокис. За да снабдите организма си с този важен елемент, трябва да консумирате по-често салати от праз лук, ряпа, краставици, слънчогледови семки, целина. Глината може да се подгрява не само с пясък, но и със сол.
Готварската сол е съставна част на кръвната плазма и тъканната течност. Натрият изтегля течността от клетките в междуклетъчното пространство, а калият притегля течността в клетката. От тези два минерала зависи до голяма степен балансът на течността и клетъчният обмен. Обменът е движение на течността и е свързан с притока на кислород.
Кожата е също дихателен орган — ако се свива и разпуска, значи порите дишат. Обливанията с топла и студена вода, ваните, контрастният душ дават възможност на порите да се разширяват и свиват.
Глината е пряко свързана с това свойство на кожата. Топлите и студените глинени компреси помагат на тъканите да се свиват и разширяват. През отворените пори се изхвърлят всички нечистотии, които солта в комбинация с глината изтегля от тялото. Ако покрием глинения компрес с червен вълнен плат, ще подобрим кръвотока — червеният цвят засилва циркулацията на кръвта. Ако червеният вълнен плат се потопи в солена вода, ще се подобри венозният кръвоток, тъй като солта и глината ще изтеглят всички нечистотии.
Магнитофорите и глината
Медицината доказа лечебните свойства на ниско-честотните магнитни полета.
Създадени са специални апарати, които произвеждат постоянно или прекъснато магнитно поле; предлагат се и магнитофори — магнитни пластинки, получени чрез смесване на различни минерални и органични вещества с магнитен прах. Магнитофорите намират приложение в медицината, селското стопанство, строителството. Например, ако водата, която се използва за забъркване на цимент или вар, се обработи с магнитофор, здравината на строителния материал ще се увеличи с 25%.
Магнитофорите помагат при хипертония, радикулит, заболявания на опорно-двигателния апарат и нервната система, при счупвания, изгаряния.
Трябва да знаете, че глината съдържа магнитни частици. По желание може да добавите още — но не бива да се прекалява.
При ревматични болки в краката е достатъчно да намагнитизирате желязна стружка и да я поставите в глина, разтворена с урина или кисело мляко. Такъв пластир е много ефикасен не само при болки в краката, но и при сърдечна недостатъчност. Желязната стружка въздейства благотворно върху образуването на еритроцити в костния мозък. Желязото укрепва нервните тъкани и мускулите.
Ако в буркан с мед сложите нагорещен железен гвоздей, ще получите чудесно средство за лечение на анемия — всеки ден разтваряйте по 1 ч. л. мед в чаша с вода.
В Русия от незапомнени времена са използвали компреси от глина и оцет за смъкване на висока температура, при главоболие или бълнуване.
За сваляне на температурата са използвали бяла глина, а при ужилване от пчела или друго насекомо — жълта глина, смесена с детска урина.
За успокояване на кожата при изгаряния са разбърквали глината с растително масло, пепел от дървени въглища и яйце. Освен това са пиели вода с разтворена в нея глина: в чаша с вода се поставя 1/2 ч. л. добре изсушена глина да престои през нощта.
Апликации с глина
При гнойни абсцеси глинените пластири трябва да се сменят през 30 минути; компресите на краката — през 2-3 часа, за да няма неприятни реакции.
Препоръчително е глинотерапията да се комбинира със зеленчукова диета, водни процедури и слънчеви нагревки. Понякога са възможни и лечебни кризи, но това не бива да ви плаши и да прекратявате процедурите. Всяка една криза показва, че организмът се прочиства.
В козметичните маски също се използва глина: разбърква се с вода и сок от краставица, докато добие консистенцията на паста за зъби, след което се нанася на лицето. При пъпки се приготвя маска от глинена пудра и зехтин. При артрит, ревматизъм и анемия към глинените пластири се добавя морска сол — нейните бактерицидни свойства са известни много отдавна.
Вътрешно приемане на глината
За пиене се използва само мазна глина, която се прецежда през марля. Най-подходящи за вътрешно приемане са синята и зелената глина, които имат енергетична вълна с дължина 8 метра. На 1 чаша вода се слага 1 ч. л. глина. По желание може да се ароматизира с мента или евкалипт. Пие се 3 пъти на ден (имайте предвид, че дозата е за възрастни, за деца е достатъчна 1/2 ч. л.). С този разтвор може да правите гаргара при ангина или зъбобол. Той е особено полезен при инфекциозни епидемии, колити, гастрити — глинената вода прочиства стената на стомаха от слузта.
Преди да започнете глинотерапията, трябва да знаете някои основни правила:
1. При лечение на фурункули, карбункули и абсцеси глиненият пластир се държи по 1 час, като е добре да се правят 4 или 6 процедури на ден.
2. При абсцес в устата се поставят сухи пластири на бузата едновременно от външната и от вътрешната страна.
3. Компресите с глина на тила или върху стомаха, правени 2-3 пъти седмично с продължителност 20-30 минути, успокояват нервната система.
4. Гаргарата с глина и солена вода облекчава болките при ангина, възпаления на венците и зъбобол.
5. Студените двучасови компреси са подходящи при бронхиална астма — процедурата се прави 2 или 4 пъти на ден.
6. Отоците на краката спадат с двучасови компреси, в които е добавена и билкова отвара (или пресни билки).
7. При възпаление на мозъка или слънчев удар помагат едночасови компреси върху лицето (3 или 4 пъти дневно). При слънчев удар компресите могат да се поставят и върху корема (2 пъти на ден по 2 часа). Студените компреси върху корема са ефикасни и при запек — 2 пъти дневно по 2 часа, а през нощта се държат 2 или 3 часа.
8. Лечението на дерматози включва както вътрешно приемане на глина и билкови отвари, така и външни процедури: маски с глинена каша, която щом изсъхне, се отмива със студена вода.
9. Студените или леко затоплените компреси успокояват състоянието при ревматизъм и невралгии (слагат се 2 или 3 пъти на ден по 2-3 часа). Същата процедура се прилага и при контузии, а през нощта се прави компрес само с глинена вода.
10. При обща слабост и неврастения се провежда 10- или 20-дневен курс на лечение с глинена вода (пие се по 1 ч. л. глина на 1 чаша вода).
11. За мигрена помагат топли глинени вани на краката — два пъти на ден по два часа.
12. Болките в гърлото също се успокояват с компреси: 2-3 пъти дневно по 2-3 часа.
13. При невроза се прилага комплексно лечение: 2-3 пъти на ден се пие глинена вода (1 ч. л. на 1 чаша вода), освен това се поставят компреси на тила (2-3 пъти на ден по 1-2 часа).
14. Раните се промиват със солена вода, след което се поставя пластир. Ако раната е инфектирана, пластирите се сменят 6-7 пъти на ден.
15. При камъни в бъбреците е добре 10-12 дни да се пие глинена вода.
16. Лумбагото се лекува със студени пластири (държат се два часа).
Е. Мирошникова С. Мирошников
Още...
ЛЕЧЕНИЕ ГЛИНОЙ
В начале книги, когда разговор шел о качестве воды, отмечалось, что лучшая вода та, которая течет по глинистому руслу реки. Глину издревле использовали не только в качестве ценного строительного материала, но и лекарственного средства.
Глина уничтожает бактерии, поглощает вокруг себя жидкие и газообразные токсины, запахи, газы и убивает болезнетворные микробы. Уничтожает неприятный запах залежалых продуктов питания. Глина помогала справляться с различными пищевыми отравлениями, а также, от таких болезней, как холера, дизентерия и многих других инфекционных заболеваний.
Да и сейчас, в наше время, некоторые люди прибегают к помощи глины для уничтожения неприятных запахов в холодильнике. С этой целью достаточно небольшое количество порошка глины поставить на тарелке в холодильник на 2—4 часа. Морковь, свекла, редька, картофель не загнивают всю зиму, если погрузить их на несколько секунд в глиняную воду, а потом подсушить. Крысы и мыши ядами не травятся, если поблизости залегает в земле слой глины. Глина бывает различной расцветки: белая, серая, зеленая, голубая, желтая, красная, коричневая, с прожилками и без них. Самой лечебной является глина, хорошо прогретая летним солнцем, поэтому добывать ее лучше именно в летние знойные дни.
В научной медицине применяют только порошок белой глины, а в народной — ту, которая имеется в местах, где больной человек проживает.
С лечебной целью выбирают глину без песка, рассыпчатую, согретую солнцем, вблизи водных источников, находящуюся вдали от промышленности и населенных пунктов. Наиболее пригодной считается та, из которой можно сделать «бублик», не растрескивающийся при высыхании. Размешивают глину деревянной ложкой или палочкой. Для лечения используются разные сорта глины. Наиболее ценная из них — голубая кембрийская глина. Знаменитое месторождение голубой глины находится в Псковской области в Печорском районе, возле деревни Тайлово.
СПОСОБ ПРИГОТОВЛЕНИЯ ГЛИНЫ
Качественную глину хорошо высушить на солнце, у печки или любого источника тепла — недосушенная будет плохо растворяться в воде. Слишком большие куски разбить молотком, истолочь в порошок, очистить от камешков, корней и других посторонних включений, засыпать в эмалированную посуду (посуду с отбитой эмалью употреблять нельзя) или обожженный глиняный сосуд и залить свежей чистой водой так, чтобы вода покрывала ее полностью. Дать постоять несколько часов, чтобы глина набрала влаги, размешать, твердые комочки раздавить руками или деревянной лопаточкой (металлической пользоваться нельзя). Масса должна быть по составу однородной, без комков, она не должна течь, а напоминать мастику. Посуду с глиной желательно чаще и дольше держать на солнце, свежем воздухе, на свету. По мере необходимости раствор слегка разбавляют водой до нужной консистенции. Готовый к употреблению раствор может сохраняться неограниченное время, если выставлять его почаще на солнце.
Глину, предназначенную для лечения, хранят в открытой стеклянной, деревянной или фарфоровой посуде (в металлической нельзя) под навесом, на чердаке, изолированно от засоренных или загазованных мест. Перед зимой и после зимы глину обязательно надо просушить на солнце. Перед лечением ее желательно тоже подержать некоторое время на солнце, а затем разбавить талой снежной водой или чистой родниковой водой.
ЦЕЛЕБНЫЕ СВОЙСТВА ГЛИНЫ
Глина содержит большое число минеральных солей и микроэлементов; необходимых для жизнедеятельности организма: кремнезем, фосфат, железо, азот, кальций, магний, калий и т. д., причем в весьма хорошо усваиваемой человеческим организмом форме.
Глина вбирает в себя токсины, гнилостные газы, лишние кислоты и выводит их из организма, целиком очищая его. Установлено, что глина оказывает сильное антибактериальное и противоопухолевое действия, которые распространяются как на доброкачественные (зоб, миома, мастопатия и др.), так и на злокачественные опухоли (рак, лейкозы). Возможно, это связано с тем, что глина содержит очень редкий радиоактивный элемент радий, в определенных количествах играющий для организма положительную роль. Установлено, что глина обладает адсорбирующим (очищающим) и обволакивающим свойствами. Это естественное природное высокоэффективное средство, нормализующее обмен веществ, оказывает непосредственное целебное воздействие, а также способствует усилению эффекта от других видов лечения — траволечения, медикаментозного, хирургического и прочих. Существует мнение, что глина самостоятельно выравнивает биополе человека.
Глиной успешно лечат самые разнообразные заболевания: хронические и подострые заболевания суставов, позвоночника, мышц, периферических нервов, остаточные явления после полиомиелита, травмы (ушибы, растяжения связок, переломы костей), туберкулез, рак самой различной локализации, лейкозы, доброкачественные опухоли, аденоиды, полипы, зоб, воспаление и уплотнение лимфоузлов, малокровие, головная боль, атеросклероз, параличи, нервные расстройства, эпилепсия, болезни мозга, воспаление уха, глазные болезни, заболевания женской половой сферы ( мастит, мастопатия, выпадение матки, фибромиома, полипы, киста, нерегулярные менструации, вагинит,-различные воспаления и выделения), вялость полового органа и затвердение яичек у мужчин, сахарный диабет, болезни органов пищеварения (гастрит, запоры, кишечная колика, энтероколит, выпадение прямой кишки, геморрой, хронические запоры), воспаление печени, желтуха, хронические воспаления желчного пузыря, болезни почек и мочевого пузыря, болезни сердца, бронхиты, пневмонии, плевриты, кашель, кровохарканье, насморк, гайморит, полипы, носовые кровотечения, ангина, кожные болезни (экзема, псориаз, рожа, бородавки), облысение, рахит, артрит, артроз, «шпоры» пяточной кости, ревматизм, варикозное расширение вен, болезни костей и суставов, раны, язвы и другие болезни.
Глину используют в качестве присыпок, паст, мазей при различных кожных заболеваниях (язвах, ожогах, опрелостях).
МЕТОДИКА ЛЕЧЕНИЯ ГОЛУБОЙ ГЛИНОЙ
Наружное применение глины
Наружно глину применяют главным образом в примочках при лечении радикулита, ревматизма, подагры, артрита, а также мышц, сухожилий, зоба, простатита, болезненных менструации, кожных (прыщей, ссадин, экзем, псориаза, ран) и простудных заболеваний.
Глина очищает ослабленные или больные клетки, обновляет органы здоровыми и молодыми клетками, вбирая в себя отмершие вместе со шлаками.
Глину можно использовать при лечении острых и хронических болезней, язв, ожогов, ран, переломов и т. д. в любом возрасте без вреда для здоровья. На опухоли, язвы с нарывами, места, пораженные экземой, глину лучше прикладывать без салфетки, не опасаясь инфекции. И снять до того, как она окончательно высохнет, после чего промыть больное место. Примочки продолжать делать до полного выздоровления. Закрытие язвы происходит не сразу: глина должна впитать в себя токсины, вредные жидкости и грязь из всего организма. Лишь после полного очищения организма рана зарубцуется.
Приготовление и использование примочки
Перед наложением примочки больное место необходимо протереть мокрой салфеткой. Если это язва, ее нужно промыть свежей теплой водой. После этих процедур разложить на столе хлопчатобумажную или шерстяную ткань, рукой или деревянной лопаткой достать приготовленную массу и намазать ее гладким слоем толщиной 2-3 см и чуть шире, чем больное место. Густоту глины поддерживать такой, чтобы она не текла. Если примочку ставят на волосистую часть тела, то этот участок тела нужно предварительно покрыть более широкой салфеткой — так примочку будет легче снять. Приготовленную примочку наложить на больное место и проследить за тем, чтобы она плотно прилегала. Во избежание смещения закрепить примочку бинтом, сверху накрыть шерстяной материей. Бинт туго не затягивать, чтобы не нарушать кровообращение.
Обычно примочку из глины оставляют на больном месте на 2—3 часа. Если примочка служит для того, чтобы оттянуть токсины и вредные жидкости, ее нужно держать плотно прилегающей к больному месту 1,5 часа. Как только больной почувствует, что примочка стала сухой и горячей, заменить ее на новую. Если же примочка делается с целью укрепления сил больного, глину готовят не очень густой и оставляют на теле до 3 часов. После окончания процедуры промыть больное место теплой водой, оставшиеся на теле кусочки глины снять ватным тампоном. Использованную глину повторно применять не рекомендуется. Материю, которой покрывали больное место, вымыть в воде и высушить.
Для излечения необходимо провести 4—5 примочек в день подряд и одновременно через каждый час в течение дня пить по нескольку ложек глиняной воды. При болезнях легких, желудка, печени, почек примочки необходимо ставить локально: на больную часть тела.
Количество примочек и время лечения зависит от конкретного случая и от состояния больного — от нескольких дней до нескольких месяцев.
После полного выздоровления примочки нужно прикладывать еще некоторое время, чтобы придать силы больному органу. Примочки на область желудка и на грудь ставить через 1—1,5 часа после еды, а на другие части тела — в любое время. Можно ставить 2—3 примочки одновременно на разные части тела. Наиболее эффективное действие оказывает примочка на больное место и низ живота.
Глина — это прекрасное средство для успокоения любой боли: головной, глаз, ушей, во всех случаях нервных заболеваний, для чего примочки следует прикладывать на затылок, корни волос. Как можно чаще примочки нужно ставить на копчик (низ позвоночника).
ПОЛЕЗНЫЕ СОВЕТЫ
1. Если больной ослаблен и зябнет, ему следует помочь согреться грелками.
2. Если тело не имеет достаточного количества естественного тепла, как это бывает у стариков и у малокровных больных, или если больной подвержен простудам, примочки можно заменить ваннами.
3. Примочка может вызвать боль или припухлость, этого не стоит опасаться, через некоторое время припухлость сойдет без следа.
4. Глину нужно использовать только в холодном виде, не подогревая, поскольку ее прикладывают к воспаленному месту. Горячая глина теряет целебные свойства.
5. Нельзя использовать для размешивания глины металлическую ложку.
6. Очень полезны ножные ванны и ванны для рук. Их следует применять в течение 20—30 мин, подержав кисти рук, подошвы ног полностью в тазике, наполненном очень жидким раствором глины. Его можно использовать 2 или 3 раза. Желательно, чтобы глиняный раствор предварительно постоял на солнце.
РАСТИРАНИЯ ГЛИНОЙ
Растирания делают с помощью глиняной воды. Для этого нужно хорошо вымыть руки, напитать раствором большой ватный тампон и растирать им больное место. При лечении ревматизма, артрита, паралича для усиления действия растираний к глиняной воде следует добавить 2—3 растертых дольки чеснока. При туберкулезе растирать этой смесью грудь и горло 2—3 раза в день.
ОБЕРТЫВАНИЯ ИЛИ ПЕРЕВЯЗКИ
Если трудно наложить повязку (глаза, уши и др.), можно делать обертывания. Для этого взять полужидкую глиняную массу, намочить в ней полотно, чтобы оно хорошо пропиталось, наложить ткань на больную часть тела и прикрыть шерстяной тканью. Пропитанное глиняной массой полотно менять почаще. Такие процедуры можно использовать и на больших поверхностях кожи.
ВНУТРЕННЕЕ ПРИМЕНЕНИЕ ГЛИНЫ
Для применения внутрь используется чистая жирная глина без примесей песка и посторонних включений. Лучше использовать глину, взятую одним цельным куском. Брикет разбить на маленькие кусочки, которые с помощью ступки или бутьшки растолочь в порошок как можно мельче. Затем просеять через сито, чтобы избавиться от примесей. Чистый готовый порошок выставить на солнце. В таком виде глина готова к употреблению.
Внутрь при желудочно-кишечных заболеваниях (колите, энтерите, пищевом отравлении) рекомендуют принимать взрослым людям по 20—30 г на один прием и не более 100 г в сутки.
Количество принимаемой глины нужно регулировать в зависимости от потребностей организма. Вреда глина не приносит, но в отдельных случаях может вызвать неприятные реакции. При слабом желудке сначала пьют воду с добавлением небольшого количества глины. После привыкания организма можно принимать половину чайной ложки, а затем и полную, доведя до двух ложек сразу или небольшими порциями в течение дня. Детям достаточно одной чайной ложки. Нормальная доза для взрослого — 2 чайные ложки порошка глины в день. Глину разводят холодной водой и принимают 2 раза в день, утром и вечером, обязательно за 1 час (если не указан другой метод приема глины) до еды. Лечение глиной путем приема внутрь иногда может продолжаться несколько месяцев или даже год. Целесообразно периодически делать перерывы, чтобы не приучать к ней свой желудок (например, 21 день принимать глину, а затем перерыв на 10 дней ). Иногда в начале лечения может показаться, что болезнь обострилась и самочувствие ухудшилось, но это не должно вас беспокоить.
В народной медицине глиной лечат: язву желудка,. понос, вздутие живота, желтуху, цирроз печени, астму, туберкулез легких, анемию, нарушение обмена веществ, атеросклероз, паралич, эпилепсию и даже алкоголизм, желчно- и мочекаменную болезнь.
* Развести в 150 мл теплой воды 20 г глины, принимать за 15—20 мин до еды. Обычно курс лечения длится 1-2 недели, потом перерыв 10 дней. При необходимости курс лечения повторить еще неделю.
ПОЛЕЗНЫЕ СОВЕТЫ
1. После приема глины не следует много есть.
2. Если прием глины сопровождается болями, ее неплохо подержать на солнце, тогда она переносится гораздо легче.
3.Разведенный порошок глины нужно пить глотками, а не залпом.
4. Если на дне стакана осталась глина, можно добавить еще воды.
5. Если больной предпочитает принимать порошок вместе с другим напитком, желательно делать это с настоем мяты или другой лечебной травы, но без сахара. Можно добавить небольшое количество меда.
6. Нельзя пить глину с молоком или кофе.
7. Тем, кто предпочитает принимать порошок глины в сухом виде, нужно положить в рот небольшой кусочек глины, дать ему растаять во рту, а затем проглотить и за пить небольшим количеством воды. Поступая таким об разом, вы укрепляете свои зубы и улучшаете пищеварение.
8. Употребление глины внутрь способствует выведе нию шлаков. Если в начале лечения прием глины внутрь вызывает запоры — это верный показатель серьезного заболевания желудочно-кишечного тракта. В этом случае в течение дня нужно пить понемногу, глотками большое количество довольно светлой глиняной воды.
ЛЕЧЕНИЕ ГЛИНОЙ КОНКРЕТНЫХ ЗАБОЛЕВАНИЙ
Зубы, язык, рот, десны
* Чистить зубы 1—2 раза в день глиной для их укрепления.
* Полоскать рот водой, настоянной на глине.
* При зубной боли делать примочки на больной зуби на щеку возле этого зуба.
Нос (насморк, гайморит, синусит, полипы носа, сенная лихорадка)
* Делать примочки на нос и область его пазух (лоб,щеки).
* Промывать ноздри водой, настоянной на глине.
*При кровотечениях из носа положить в ноздри ватные тампоны, смоченные в глиняной воде.
Кровоточивость десен
Глину развести водой, положить на тряпочку и натереть зубы — десны перестанут кровоточить, а с зубов снимется желтый налет.
Глазные болезни (слабое зрение, бельмо, катаракта, воспаление)
* Делать примочки на глаза, прикрытые веками, на лоб, виски, затылок.
* Растирать веки водой.
* Конъюнктивит.
Излечить воспалительные процессы век и глазного яблока можно, промывая глаза отстоявшейся над слоем глины водой.
Избавление от морщин
Развести глину до густоты сметаны и нанести тонким слоем на лицо, через 20 минут смыть теплой, затем холодной водой. Кожа приобретет приятный цвет, сгладятся морщины, исчезнут прыщи и угри, посветлеют веснушки. Маска из глины становится более питательной, если добавить в нее сок огурцов, томатов, лимонов или клюквы.
Геморрой
* При геморрое и выпадении прямой кишки делать примочки.
* Если использовать вместо туалетной бумаги ку сочки глины, то никогда не появится геморрой.
Рак различной локализации
Через каждый час пить по несколько ложек воды, настоянной на глине, а также ставить на больной орган глиняные примочки 4—5 раз в день. Эффект усилится, если добавлять в глиняную мазь немного уксуса, соки или отвары различных лекарственных трав.
Доброкачественные опухоли
* Пить воду, настоянную на глине. Делать примочки.
Болезни крови (лейкозы, малокровие)
* Пить воду, настоянную на глине.
Воспаление и уплотнение лимфоузлов
* Пить воду, настоянную на глине. Делать примочки.
Головная боль
* Делать примочки на лоб и затылок.
* Размочить в воде комок глины, размешать до консистенции мази, добавить немного уксуса. Получившуюся мазь наложить на 1 час подошвы ног,обернуть материей и надеть теплые носки.
Атеросклероз
Пить глиняную воду.
Параличи
* Пить воду, настоянную на глине.
* Делать примочки на затылок и вдоль позвоночни ка.
* Растирать суставы и парализованные части тела глиняной водой с чесноком.
Нервные расстройства (депрессия, истерия, неврастения)
* Пить воду, настоянную на глине.
* Ставить примочки на затылок.
* Растирать позвоночник глиняной водой.
Бессонница
* Ставить на лоб холодный компресс из глины, размешанной в простокваше.
* Одновременно на ноги ставить компресс из уксуса, разведенного теплой простой водой.
Эпилепсия
* Пить воду, настоянную на глине.
* Растирать позвоночник и затылок водой 1 раз в день.
Болезни мозга (опухоли, абсцессы, кровоизлияния, тромбозы)
* Пить настоянную на глине воду.
* Делать примочки на затылок и лоб.
Воспаление уха
* Разогреть кирпич из красной глины, лечь в постель, положить его напротив уха на подставке (испарения от горячего кирпича должны проникать в ухо). Этот горячий сухой глиняный пар обезболивает, высушивает и уничтожает все микробы — воспаление быстро проходит.
* Прикладывать ткань, намоченную в глиняной воде, за уши. Сверху прикрыть шерстяной тканью, которую периодически менять.
Женские болезни (выпадение матки, фибромиома, полипы, киста, нерегулярные менструации, вагинит, различные воспаления и выделения)
* Пить воду, настоянную на глине.
* Делать примочки на живот. Мастит, мастопатия молочных желез
* Пить воду, настоянную на глине.
* Делать примочки на грудь и низ живота.
Мужские болезни (воспаление половых органов, аденома простаты, затвердения в яичках, импотенция)
* Пить воду, настоянную на глине.
* Делать примочки на живот.
Сахарный диабет
* Пить настоянную на глине воду небольшими глотками 5-6 раз в день.
Асцит (водянка брюшины)
* Делать примочки на живот. В тяжелых случаях ограничиваются смазыванием живота водой. Болезни органов пищеварения (гастрит, изжога, язвенная болезнь желудка, кишечная колика, энтероколит, понос) глиняную воду 2 раза в день утром и вечером до еды, постепенно увеличивая дозу до 4 ложек в день.
* Ставить примочки на желудок.
Запор
Пить воду по 50 мл три раза в день.
Воспаление печени, желтуха
Делать примочки на область печени.
Болезни почек и мочевого пузыря (цистит, недержание мочи, почечнокаменная болезнь )
* Пить воду, настоянную на глине.
* Делать примочки на область почек и низ живота.
Болезни сердца
* Пить воду, настоянную на глине.
* Делать растирания области сердца водой, насто янной на глине.
Болезни органов дыхания (бронхиты, пневмонии, плевриты, туберкулез, кашель, кровохарканье)
* Пить воду, настоянную на глине.
* Два раза в день растирать грудь жидкой глиной, смешанной с натертым чесноком.
* Два раза в день делать на грудь примочки. Кашель можно легко успокоить, посасывая кусочек глины и накладывая примочки на горло и грудь.
Инфекционные болезни.
* Пить воду, настоянную на глине, по 1 чайной лож ке каждые полчаса.
* Во время эпидемий гриппа или других заболева ний для профилактики пить раствор глины в сла бом вине. Ангина
* В стакане воды развести 1 чайную ложку глины и этим раствором полоскать горло и пить каждый час по нескольку глотков или в течение дня сосать кусочек глины попеременно с долькой лимона.
* Ставить примочки на низ живота и на горло. Аденоиды, полипы
* Капать в нос из пипетки воду, настоянную на глине утром и вечером.
* Полоскать горло 2 раза в день холодной водой. Зоб
Варикозное расширение вен.
* Пить воду, настоянную на глине.
* Делать примочки.
Облитерирующий артериит конечностей
* Пить воду, настоянную на глине.
* Растирать больные места глиняной водой. Для усиления действия добавить к ней 2—3 дольки растертого чеснока.
* Делать примочки.
Облысение
* Растирать голову 3 раза в день смесью из натертого чеснока, лукового сока и глиняной воды.
* Перхоть исчезает, если голову мыть глинистой водой (в воду добавлять немного глины). Это же средство способствует хорошему росту волос.
Бородавки
* По вечерам делать примочки из глины с тертым чесноком.
Рожа
* Прикладывать к месту рожистого воспаления смесь из порошка сухой глины и порошка из толченого кирпича (взять их поровну), 4 раза в день (всегда теплую, насыпав на салфетку).
Кожные болезни (экзема, псориаз, красная волчанка)
* Пить воду, настоянную на глине.
* Примочки на больные места.
* Мыться глиняной водой.
* Делать местные и полные ванны с добавлением глины.
Болезни костей и суставов (остеопороз, остеомиелит, артрит, артроз, ревматизм, шпоры)
* Пить воду, настоянную на глине.
* Растирать больные места.
* Делать примочки.
Отложение солей
* При отложении солей развести голубую глину до состояния густой сметаны, сделать из нее несколь ко длительных компрессов.
Травмы (ушибы, вывихи, переломы, растяжение связок)
* Пить воду, настоянную на глине.
* Растирать глиняной водой больные места.
* Делать примочки.
Раны, язвы, ожоги
* Ставить примочки.
http://bibliotekar.ru/
Още...
Глина облучает, биополе возвращает
Болгарский врачеватель Иван Йотов открывает «ВЕДОМОСТЯМ» секреты целительства
К грязелечению, как к методу традиционному и общепризнанному мы давно привыкли, а вот о лечебных свойствах глины знаем только понаслышке. Однако в последнее время о глине заговорили не только народные целители и косметологи, но и врачи-физиотерапевты. Интерес к глинам в Европе стал возрождаться благодаря знаменитому болгарскому целителю Ивану Йотову. На днях он побывал в Киеве. «Ведомостям» удалось с ним пообщаться, и разобраться в полезных свойствах глины.
ЛЕЧЕБНЫЕ ВОЛНЫ
Люди издавна использовали для лечения ту глину, пласты которой выходили на поверхность возле озер и речек. А Иван Йотов обратил внимание на глубинную глину. Согласно с теорией радиоэстезии (лечение волнами, энергией), здоровые клетки организма генерируют колебательную, волновую энергию, создавая вибрационное энергетическое поле с длиной волны около 8 м. Длина волны вибрационного поля зеленой глины, добываемой у нас в стране составляет 7,9 м, а волны голубых кимберийских глубинных маслянистых пород около девяти метров, то есть близко к полю здоровой клетки. Согласно концепции Йотова, глина заставляет больные клетки, которые имеют другую длину волны, вибрировать как здоровые и, таким образом, самовосстанавливаться.
Иван Йотов уверен, что глина оказывает сильное противоопухолевое действие, которое распространяется как на доброкачественные, так и на злокачественные опухоли, если болезнь не запущена. Возможно, это связано с тем, что глина содержит радиоактивный элемент — радий, а лучевая терапия применяется широко в онкологической практике.
Лечение глиной дает организму облучение в безопасных дозах. Конечно же, знаменитый врачеватель не обходит стороной наукой не доказанные, но подтвержденные его многолетней практикой метафизические свойства этого природного лекаря: «Глина выравнивает биополе человека — в этом ее сила и мощь, — говорит Иван Йотов. – Она выполняет те же лечебные функции, что и экстрасенс».
Болгарский врачеватель рекомендует аппликации из глины толщиной 1,5 см плитки, которые накладываются на зону больного органа (размер аппликации должен быть немного больше), далее один слой марли, а сверху толстая хлопковая ткань и 3—4 слоя шерсти. Все укрепляется, чтобы аппликация не сдвинулась с места. Аппликации можно делать многократно и держать 2—3 часа.
Глиняные ванны Йотов советует принимать, начиная с 5—10 минут до 20—30, через 2 дня или дважды в неделю в течение месяца. Потом перерыв на 3—4 недели. Эти ванны помогают при артритах, ревматизме, анемии, кожных заболеваниях, нарушениях обмена веществ. Глиняную воду целитель рекомендует применять при язвах желудочного-кишечного тракта, в качестве нейтрализатора желудочного сока при дизентерии, при колитах, энтеритах, метеоризме.
РЕЦЕПТЫ ОТ ИВАНА ЙОТОВА
ДЛЯ каждого конкретного заболевания у болгарского лекаря свой курс лечения. Рассмотрим варианты глинолечения самых распространенных недугов.
Нервные заболевания — плитка на затылок, позвоночник и низ живота, каждый день или через день, теплые.
Ангина, ларингит — плитки на шею, разогретые, держать до остывания, полоскать рот и горло глиняной водой и раствором морской соли.
Заболевания зубов и десен — полоскать рот глинистой водой, чистить зубы глиной, держать глиняные лепешки во рту в течение 30 минут, не проглатывая слюну.
Бронхиальная астма — холодные плитки на грудь и спину от двух до четырех раз в день.
Ожоги — толстые плитки глины каждый час на марлю, менять до тех пор, пока не утихнут болевые ощущения.
Заболевания сердца — сначала компрессы из глинистой болтушки, потом плитки из глины на один-два часа, по нескольку раз в день, холодные.
Легкий запор — холодные плитки на живот дважды в день и ночью на два-три часа.
Язва желудка — раз в день плитка над пупком через два часа после еды, разогретая.
Печень, желчный пузырь — плитки раз в день на два часа, можно и чаще, разогретые.
Опухоли — если не возражает врач, тонкие плитки раз в день на один-два часа, через неделю два-три раза в день и один раз на низ живота на два-три часа, холодные.
Мигрень — плитки дважды в день по два часа на болезненное место, теплые глиняные ванны для ног.
Гайморит — плитки на область гайморовых пазух и виски два раза в день на два часа, разогретые.
Заболевания щитовидной железы — плитка на область железы на один-два часа, холодная, ежедневно или через день.
Артриты, заболевания суставов — теплые плитки на больные участки на два-три часа, можно на всю ночь, ежедневно или через день.
Глина очищает поры, усиливает циркуляцию крови, насыщает организм минералами ЙОТОВ рассматривает глину фактически как панацею. В его практике глина давала хорошие результаты при глистах, для укрепления костей у детей, страдающих рахитом, для улучшения пищеварения, при анемиях, лимфатических заболеваниях, подагре, атеросклерозах, диабете как антимикробное средство, при поносе, фурункулезе. Через два-три дня лечения глиной уходили вглубь вены при варикозе. «Все, что было худого, взяла в себя глина, — говорит Иван Йотов — И без всяких операций».
* * *
И все же, если у вас серьезное заболевание — ни в коем случае не отказывайтесь от традиционного лечения, назначенного вашим врачом. Глина может стать лишь дополнительным методом лечения и хорошим способом реабилитации после многих болезней. С точки зрения традиционной медицины, аппликации глины хорошо переносятся и используются в лечении очень широкого спектра заболеваний, являясь прекрасным вспомогательным средством как в санаторно-курортном лечении, так и в домашней аптечке.
Преимущественно глина для аппликаций используется физиотерапевтами в нагретом виде (до 38–40°С), но при некоторых заболеваниях рекомендуется только холодное ее применение — острые воспалительные процессы, заболевания сердца, тромбофлебиты и пр.
Важно знать, что повторно в проведении лечебной процедуры глину использовать нельзя — она теряет свои свойства.
Можно лишь перемешать ее с землей на грядке или в саду, использовав в качестве экологически чистого минерального удобрения. Приверженцы нетрадиционной медицины считают, что вместе с использованной глиной в землю отправляется и «негативная энергия».
Обычно для достижения лечебного эффекта требуется 10—15 процедур, преимущественно длительностью 30—60 минут.
После того как глиняная аппликация снята, кожа обтерта влажной салфеткой, нужно некоторое время полежать, отдохнуть, что в большинстве случаев так и происходит из-за расслабляющего и снимающего напряжение действия глины.
Процедуры проводятся ежедневно или через день, в зависимости от реакции пациента. Первоначально возможно обострение болей, появление неприятных ощущений, что указывает на процесс локализации заболевания. Не следует пугаться и прекращать процедуры, если только это не связано с какой-либо индивидуальной непереносимостью. После курса лечебных процедур делается перерыв один-два месяца, затем лечение можно повторить. Для поддержания эффекта рекомендуется проведение курса глинотерапии один раз в полгода, преимущественно весной-осенью.
http://www.kv.com.ua/
Още...
Да затънеш в кал до ушите
Приложението на калта в медицинската практика е известно още от дълбока древност, когато човек започнал да използва разумно естествените сили на природата за възстановяване и опазване на своето здраве. Сега калолечението е най-търсеният терапевтичен метод в балнеологията. А както се оказва, страната ни е щедро надарена с лиманна, торфена и минерална кал. Благодарение на своето противовъзпалително, обезболяващо, имунорегулиращо и подобряващо кръвообращението действие лепкавата и крайно неприятна тиня се прилага с успех при рехабилитацията на редица заболявания.
“Лечебната кал е природен продукт, формиран с участието на различни геологични, химични и микробиологични процеси и физикогеографски фактори - климат, почва, вода, растителен и животински свят”, разказва д-р Антоанета Грозева, директор на специализираната болница за рехабилитация в Поморие.
Според химичния си състав и произход калта бива лиманна (с находища в крайморските езера около Варна и Бургас), торфена (в с. Байкал, Пернишко) и минерална (в с. Марикостиново, Петричко, и с. Баня, Карловско).
Лиманната кал е черна, мазна на пипане,с неприятна миризма
на сероводород, докато торфената е малко по-светла (кафяво-черна) и за щастие при нея може да липсва лошият мирис.
“Ако калта не е черна, това означава, че тя е добита преди много време и е престояла твърде дълго на въздействието на въздуха. Този факт трябва да се знае както от собствениците на spa-центровете, така и от техните клиенти, защото тази тинеста маса вече е загубила голяма част от лечебните си свойства. Негодна за използване е и изсъхналата кал - опитите да бъде разтворена с вода също водят до загуба на лечебните є свойства”, твърди експертката.
По думите є калта се образува много бавно - за една година се натрупва не повече от един милиметър лиманна кал за разлика от торфената, която за същия период образува половин сантиметър.
Топлинните свойства на калта са от важно значение при използването на тази терапия. Оказва се, че тинята има както голяма топлоемкост и топлозадържаща способност, така и нисък праг на топлопроводимост. От това идват и голяма част от лечебните є свойства - под действието на топлината се подобряват кръвообращението в различните вътрешни органи и обмяната на веществата, създават се благоприятни условия за преминаване на редица химични съединения и полезни елементи през кожата.
Калолечението е известно и под името пелоидотерапия (от латинското pelos - глина, тиня, кал, и therapia - терапия). Днес все повече хора се изкушават от идеята да се потопят в лепкавата тиня или да намажат лицето си с глина
Но за калта са важни и още няколко физико-химични свойства. Индексът pH на лиманната кал е около 7-8 (може да достигне и до pH 10), докато алкалността на торфа е около 1.5-2. И двата вида кал имат висока резорбционна способност - бързо поемат различни вещества от природата. “Пациентите ни често се интересуват дали калта е радиоактивна. Ако тя не е замърсена, не съществува опасност от радиация”, твърди д-р Грозева.
Биологичната активност на тинята е широко изследвана от руски и български медици. Въпреки че се използва още от древността, свойствата на черната тиня все още не са добре изучени. Това се дължи на сложните физични, химични и биологични характеристики на лепкавата маса, твърдят специалистите.
Има обаче редица научни доказателства, че вследствие на лечение с пелоиди (pilos означава кал, тиня, глина - бел. ред.) се активира дейността на хипофизата и надбъбречните жлези. Подобрява се и състоянието на черния дроб. По данни на редица автори обменните процеси се засилват - процедурите с кал активизират въглехидратната, липидната и белтъчната обмяна. Това води до повишаване на съпротивителните сили на организма, т.е. подобрява се имунитетът. При нанасяне на лечебната тиня върху тялото тя оказва лек натиск върху тъканите и усвоява лимфния и венозния оток.
Сърдечно-съдовата система също реагира положително на лечебната кал - нивото на холестерола и кръвната захар се понижава. При пелоидотерапия се подобрява и дейността на белите дробове - дишането се учестява и става по-дълбоко.
Търкалянето в тинята оказва добро въздействие и върху периферната нервна система - намалява или напълно отстранява чувството за болка. Лекарите твърдят, че калта подпомага регенеративните процеси, възстановяването на рефлексите и подобряването на чувствителността.
Луголечението лекува и гинекологични заболявания, но най-подходящо се оказва при отстраняването на проблеми с опорно-двигателния апарат (хронични дегенеративни и възпалителни ставни заболявания, травми на ставите и на меките тъкани).
У нас се прилагат основно няколко метода на калолечение
Това са апликационен, ванен, казитарен, египетски метод и електрокалолечение. Най-старият и атрактивен метод е египетският. Той се прави на открито след слънчева баня (продължила не повече от 30-60 мин). Тялото се намазва със затоплена гъста кал (слой, не по-дебел от 1 см). Човек трябва да лежи под сенник до напукване на маската. След това тялото се облива с топла морска или минерална вода. Цялата процедура трае около два часа. Може да се прави както с лиманна, така и с минерално-изворна кал. Предимствата на този метод са, че е много икономичен, хигиеничен (калта се прилага еднократно), комбинира се с климатолечение (защото се прави на открито), щади пациентите и т.н. Затова той е подходящ за хора с нервни, сърдечно-съдови, стомашни и белодробни заболявания.
Калните вани също са много популярен метод у нас. Удобното при него е, че се прави в закрити помещения, т.е. целогодишно. Около 20% от лепкавата каша се разрежда с минерална или морска вода при температура около 38 градуса. Във ваната се стои не повече от 15-20 мин, като процедурата се прави два дни, а на третия се почива. “Курсът на лечение продължава около 14 дни, като през това време се правят 10 кални вани”, уточнява директорката на санаториума в Поморие. По думите и по време на престоя си в базата на пациентите се прилагат и други процедури, така че резултатите в края на рехабилитационния процес са много добри.
Поморийската кал лекува най-добре ставни заболявания (остеопороза).
Чужденците, отморяващи по родното Черноморие, най-често предпочитат апликационния метод. При него се използва кушетка, на която преди това са поставени одеяло и дебел найлон. Пациентът ляга върху нея и тялото му се намазва с топла тиня. Увива се в одеялото и престоява така около 15-20 мин. След това се измива с морска вода. Този метод може да се прави и на отделни части на тялото. Например при сърдечни проблеми се избягва нанасянето на кал върху гърдите, но това не пречи с тиня да се обвият краката или ръцете.
Казитарният (вагинален или ректален) метод се прилага както при женски гинекологични заболявания, така и при стерилитет или простатит при мъжете. За целта калта предварително се пастьоризира и стерилизира. Използват се специални инструменти за щприцоването на затоплената до 40-42 градуса каша в съответната част на тялото.
ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА
Лечебните свойства на тинята са били известни още на древните египтяни, римляни, гърци и индийци. За този вид процедури се споменава още през XXX век пр.н.е. в египетски папирус от град Кахун. В него се разказва как хората по цялото течение на река Нил са използвали калта за изцеряване на ставните си болки. Египтянките пък нанасяли размекната глина по лицата си, за да поддържат кожата си гладка и еластична.
Калта служи и за лечение на множество гинекологични заболявания.
Подобни терапевтични методи се препоръчват и от Аюрведа (медицинска система, практикувана в Индия, Шри Ланка и Непал, която в превод означава “наука за живота”). Последният представител на античната научна мисъл - Клавдий Гален, също съветвал тялото на болните да се “затрупва” с кал при хронични възпаления, отоци и хемороиди.
През Средновековието за разлика от древността този терапевтичен метод почти не се прилагал. Той бил популярен в Италия (през ХV - ХVI век), където калта имала вулканичен произход. По-късно калолечението се разпространява във Франция и Русия (през ХVII век) и в Германия и Чехия (през ХVIII век).
В България този вид лечение намира широко приложение едва през ХIХ век, въпреки че има множество археологически находки, доказващи използването на лиманна кал в района на Поморийското езеро още в древността. За родоначалник на калолечението у нас се смята проф. Парашкев Стоянов. По негова препоръка през 1925 г. в района на Поморие е изградена първата калолечебница в страната. И до днес тя остава най-големият център за пелоидотерапия в България.
http://www.temanews.com/
Още...
«КАНОН ВРАЧЕБНОЙ НАУКИ» -Съветите на АВИЦЕНА
Гениальный труд Абу Али ибн Сина (Авиценна) "Канон врачебной науки" (канон будущих властелинов) величайший по значению и содержанию памятник культуры, написанный в 1012-1024 годах.
Этот колоссальный свод медицинских знаний не потерял своей актуальности и в настоящее время.
ТИН МАХТУМ - ПЕЧАТНАЯ ГЛИНА
СУЩНОСТЬ.
Печатная глина привозится с одного красного холма в местности, называемой Бухайра.83[Эта местность] названа бухайрой потому, что это гладкая, ровная земля, на которой совершенно нет ни травинки, ни камешка. Это рассказал мне человек, который ее видел. Такая глина называется "жреческой глиной", ибо ее брала [оттуда] только одна женщина-жрица, - я хочу сказать, в былые дни. Ее [еще] называют "жреческой охрой", так как это и вправду охра, которую брала названная жрица, жившая в [храме] Артемиды. Она приносила ее в город и клала, словно кашу, в воду, и, сильно размешав, оставляла [стоять], чтобы она успокоилась и осела. Тогда она сливала с нее воду, выбрасывала гущу и брала лишь маслянистую и вязкую часть, из которой приготовляла глину наподобие воска, и прикладывала к ней печать. А по Диоскориду, эту глину [добывали] из пещеры в том месте и замешивали ее на крови горных козлов. Иногда ее так подделывают, что это совсем нельзя узнать.
ВЫБОР.
Лучшая глина - та, у которой запас квасцов. Она останавливает кровь, текущую изо рта, пристает к языку и приклеивается к нему.
ДЕЙСТВИЯ И СВОЙСТВА.
Павел говорит:
"Нет ни одного лекарства, которое бы так хорошо останавливало кровь, как это".
Она сильнее самосской глины, так что органы, особенно мягкие, даже не выдерживают ее силы, если в них есть горячая опухоль, и ощущают от нее некоторую жесткость. Она охлаждает и склеивает.
ОПУХОЛИ И ПРЫЩИ.
Она полезна в начале [образования] горячих опухолей.
РАНЫ И ЯЗВЫ.
[Печатная глина] заживляет свежие раны и трудно заживающие язвы, препятствует изъязвлению от ожогов и излечивает язвы от них.
ОРУДИЯ С СУСТАВАМИ.
Она оберегает органы, [ушибленные] при падении, вправляет [суставы], задерживает излияние материи к рукам и ногам и препятствует разъеданию.
ОРГАНЫ ГОЛОВЫ.
[Печатная глина] препятствует катарам и останавливает истечения изо рта и из десен.
ОРГАНЫ ДЫХАНИЯ.
Печатная глина предохраняет внутренности при падении, помогает от чахотки, а также полезна от кровохарканья, ибо высушивает язвы в легких.
ОРГАНЫ ИЗВЕРЖЕНИЯ.
Она помогает в питье или в клизме от злокачественных ссадин в кишках, особенно после того, как [кишки] промоют почти чистой водой, подслащенной медом, а потом соленой водой.
ЯДЫ.
Она противостоит ядам и укусам, если ее пить с вином или втирать с уксусом. Чистая глина, когда ее выпьют, вызывает непрерывную тошноту и [способствует] извержению яда, особенно если ее выпить до отравления.
Гален говорит:
"Я испытал лекарство из плодов можжевельника обыкновенного, приготовленное на этой глине, от [укуса] морского зайца и от [отравления] шпанскими мушками и обнаружил, что оно немедленно выводит [яд] рвотой. Я испробовал его также при укусе бешеной собаки в смеси с вином, а также втирал его с уксусом; в место, укушенное гадюкой, и после втирания прикладывал к нему листья сколопендры аптечной или золототысячника".
http://swotanaliz.ru/
|
