Според традиционната китайска медицина бъбреците са източник на живота и от тяхното състояние зависи как и колко ще живеем. Зимата се счита, че е най-подходящия сезон да се погрижим за тях и ето кои храни според китайските лекари са подходящи да ги тонизираме и да подсилим енергията Ин в организма.
...
Всички зеленчукови салати, характерни за пролетта, могат да се приготовят и през цялото лято, докато съответните зеленчуци са още нежни и млади. Следващите летни и есенни салати са подбрани от едно голямо количество възможни варианти, като са взети под внимание немските условия.
26. Смесена салата Необходими са 50 г листа от маруля или къдрава салата, индивия, латинка, цикория, 50 г настъргани краставици или летни тикви, 50 г нарязани домати или ананас, 25 г мерудия (магданоз), целина или други подправки, 50 г счукани или смлени фъстъци, бадеми или други ядки, 25 г масло или мед. Всичко се смесва добре и се поднася.
27. Салата от ряпа 50 г ряпа или репички, нарязани или настъргани, 25 г наситнено зеле или целина и 50 г смлени фъстъци или бадеми се разбъркват и се поднасят върху лист от салата или индивия.
28. Проста бобова салата Наситнява се 100 г млад зелен или жълт фасул и към него се .прибавят 50 г смлени орехи, фъстъци или други ядки. Салатата се подправя с 50 г мед или масло, но не бива да се оставя да престои дълго, защото медът и маслото я правят твърда.
29. Салата от млад грах - 1 3а салатата са необходими 100 г млад грах или бакла, 50 г бадеми, фъстъци или пинии и 50 г рабарберов сок. Грахът (или баклата) се нарязва, а ядките се смилат ситно. Смесват се и се бъркат до получаването на каша. Прибавят се 30 г масло или мед, отново се разбърква и се поднася.
30. Салата от млад грах - 2 Приготвят се 100 г млад грах, 40 листа от щавуняк или други подправки, много ситно нарязани, и 30 г мед. Всичко се смесва и се подправя с 15 г масло. След това се разбърква отново и се поднася.
31. Настъргана морковена салата 100 г настъргани моркови, добре смесени с 65 г фъстъци или кокосов орех, счукани или смлени, дават една приятна и полезна комбинация.
32. Подражание на салата от шпигел Необходими са 60 г дръжки от манголд, 30 г лук, 60 г фъстъци или други ядки и 30 г масло. Дръжките се наситняват, се нарязва на тънки резенчета или кубчета, а ядките се смилат. Продуктите се смесват добре с маслото и салатата се поднася. За разнообразие може да се прибави 30 г мед.
33. Салата от целина Приготвят се 100 г целина и 50 г фъстъци или бадеми. Листата и стеблата на целината се нарязват, а ядките се смилат. Смесват се и се поднасят, като по желание се подправят с 50 г рабарберов сок.
34. Салата от горски зеленчуци 100-150 г диви горски или полски зеленчуци, комбинирани на вкус се смесват с 50-100 г счукани или смлени ядки. Салатата се полива с малко мед и масло.
35. Салата от цветовете на латинка 15 г цветове от латинка се нарязват на ситно, разбъркват се леко с 50 г смлени фъстъци или бадеми и се поливат с 50 г доматен сос.
36. Доматен крем за салати Приготвят се 100 г домати, 100 г репички или ряпа, алабаш, моркови и др., 30 г целина или други подправки и 50 г фъстъци. Зеленчуците и подправките се наситняват, а фъстъците се смилат ситно. Всичко се бърка до получаването на каша, след което се поднася.
37. Картофена и доматена салата Необходими са 30 г млади картофи, настъргани, нарязани или смлени, 50 г счукани фъстъци или други ядки, 15 г целина или мерудия (магданоз), 100 г наситнени домати и 30 г мед или масло. Продуктите се смесват добре и се поднасят.
38. Салата от домати и краставички на резенки Приготвят се 100 г краставици, обелени и нарязани на резенчета, 100 г надребнени домати и 40 г смлени ядки. Пласт от смлените ядки се поставя между лежащите едно върху друго резенчета домати и краставици. Получените „хапки" се нареждат красиво върху листа от салата или индивия и ястието се украсява с листа от магданоз.
39. Пълнени домати 180-240 г домати се разрязват на половинки и месестата им част се изважда. Средата и сокът със семената се смесват с 30 г смлени фъстъци или други ядки и 15 г листа от целина или магданоз, нарязани ситно. Половинките на доматите се пълнят с готовата смес и се поднасят.
40 Картофено-кремова салата Необходими са 60 г обелени и нарязани картофи, 40 г смлени фъстъци или пинии, 10 г ситно нарязани подправки — зеленчуци или 30 г нарязан лук и 60 г рабарберов сок. Всичко се смесва се и се бърка, докато ядките станат на каша. По желание може да се прибави 15 г мед.
41. Салата от краставици Приготвят се 150 г нарязани или настъргани краставици, 30 г наситнени лук или лукови пера, целина или магданоз и 60 г настърган кокосов орех, пинии или смлени бадеми. Всичко се смесва и се поднася. Това е едно полезно и лековито ястие.
42. Смесена салата За салатата са необходими 50 г млад боб или грах, 50 г обелени млади картофи, 50 г моркови или млада ряпа, 50 г лук или листа от целина. Всичко се нарязва и се смесва със 100 г счукани бадеми, фъстъци или други ядки. Ако се използват орехи, вкусът може да се подобри с мед.
43. Грах и домати 50 г пресен млад грах се нарязва заедно с 50 г сладки ядки. Прибавят се 30 г наситнен магданоз или други подправки и 120 г нарязани домати. Всичко се смесва и се поднася. За разнообразие следващия път може да се прибави 30 г мед или масло.
44. Доматени резенки 200 г домати се нарязват на резенчета, смесват се с 20 г смлени фъстъци или пинии и 16 г ситно нарязани магданоз, целина или други подправки. Сместа се поставя върху резенчетата и те се слепват едно с друго. Нареждат се в хубави форми и се украсяват с листа от салата и магданоз.
45. Картофи и моркови Необходими са 50 г обелени и нарязани картофи, 50 г настъргани млади моркови, 15 г нарязани листа от магданоз или целина и 50 г смлени фъстъци или бадеми. Всичко се смесва и се поднася.
46. Салата, пречистваща Кръвта С орехова мелничка се смилат 50 г нежно захарно цвекло, червено цвекло или ряпа, 50 г нежно зеле или алабаш и 50 г млади моркови, корени от целина или други ядливи корени. Прибавят се 100 г рабарберов сок, 50 г смлени фъстъци или други ядки. Ако се използват орехи, вкусът се подобрява с 25 г мед или масло.
47. Салата от летни тикви 100 г летни тикви или зеленчуков слез се смесват с 10 г смлени бадеми или фъстъци. Поднасят се, след като се подправят със 70 г рабарберов сок.
48. Доматен пудинг Приготвят се 100 г нарязани домати, 25 г настъргани моркови или сладки картофи, 25 г смлени ядки, 25 г ситно нарязан магданоз и 50 г наситнен млад грах. Всичко се смесва на каша и се поднася.
49. Салата от домати и зеле За тази салата са необходими 25 г нежно зеле или дръжки от целина, 25 г моркови, картофи, млада бакла или фасул, и 25 г мед или масло (или и двете). Продуктите се наситняват, смесват се добре и се поднасят.
50. Салата от латинка 50 г ситно нарязана латинка се смесва с 25 г смлени фъстъци. Отгоре се нарязват 100 г краставици и 50 г домати.
51. Салата от зеле, краставици и индивия 50 г нарязана индивия се смесва с 50 г наситнено зеле и 25 г смлени фъстъци. Отгоре се нарязват 100 г краставици и се прибавя 25 г мед. Отново се разбъркват и се поднасят.
52. Салата от киселец Приготвят се 25 г листа и дръжки от киселец, 25 г листа от цикория или индивия, 25 г магданоз и 50 г фъстъци или пинии. Зеленчуците и подправките се нарязват ситно, а ядките те смилат. Смесват се добре и се поднасят.
53.Салата от бакла Необходими са 25 г ситно нарязан широколистен киселец, 25 г надребнени подправки по избор (целина, магданоз, индивия с малко тамянка или чубрица), 50 г нарязана бакла и 50 г смлени фъстъци или пинии. Всичко се смесва добре с 25 г мед или масло и се поднася.
54. Бакла и Тиква Приготвят се 50 г нарязана млада бакла, 50 г настъргана или смляна твърда Тиква, 25 г наситнен лук или магданоз и 50 г смлени фъстъци или пинии. Леко се смесват.
55. Салата от зелени домати и картофи Приготвят се 45 г картофи, обелени, настъргани или смлени, . нарязани зелени домати, 15 г наситнена целина или магданоз, 50 г смлени фъстъци или 30 г други ядки. Всичко се смесва добре и се поднася. Ако вкусът трябва да се подобри, се прибавят 15 г мед или масло.
56. Магданоз и домати 50 г наситнен магданоз се смесва с 25 г смлени фъстъци или пинии. Добавят се 150 г нарязани домати. Украсява се с няколко ядливи цветя.
57. Салата от лук Необходими са 30 г ситно нарязан лук, 60 г наситнени зелени или зрели домати или настъргани картофи, 30 г нарязан щавляк или киселец и 50 г смлени фъстъци или пинии. Всичко се смесва и се бърка до получаването на каша, към която се прибавят 15 г масло. Тази салата действа освежаващо и възбуждащо, лукът няма неприятна миризма.
58. Салата от целина и ситни домати 50 г нарязани листа и дръжки от целина се смесват с 25 г смлени пинии. Салатата се украсява със 100 г дребни домати, срязани наполовина, и се поднася.
59. Крем и зеле Приготвят се 40 г обелени картофи, 60 г зеле и 25 г лук Всичко се поставя заедно в блюдото за сечене и се реже ситно. Прибавят се 50 г смлени фъстъци или други ядки, 1 чаена лъжичка кимионови семена и 100 г рабарберов сок или сок от краставици. Смесват се до получаването на каша. За приготвянето на този пудинг могат да се използват различни видове зеленчуци.
60. Корени и домати Необходими са 50-70 г моркови или пащърнак, настъргани или нарязани ситно, 100 г надребнени зелени или узрели домати или млади краставици, 25 г наситнен магданоз или целина (листата) и 50 г смлени фъстъци или други ядки. Всичко се смесва добре и се поднася.
61. Смесена салата Приготвят се 25 г ситно насечено зеле, 25 г картофи, нарязани или настъргани, 100 г надребнени домати, 50 г счукаии или смлени ядки и 25 г мед или масло. Всичко се смесва добре и се поднася.
62. Салата от зелени домати За салатата са необходими 100 г зелени домати, 20 г магданоз или целина, 40 г фъстъци, пинии или други ядки. Доматите и подправките се наситняват, а ядките се смилат. Ако се използват орехи, към салатата се прибавя 20 г мед или масло. Продуктите се смесват и се поднасят. Зелените домати съдържат полезни киселини.
63. Прочистваща, разхлабваща и облекчаваща салата – 1 100 г настъргани картофи се смесват с 50 г нарязан щавуняк или широколистен киселец и 75 г смлени фъстъци или пинии. Всичко се разбърква добре.
64. Прочистваща, разхлабваща и облекчаваща салата – 2 100 г картофи се настъргват и се смесват с 50 г ситно нарязани зеленчуци по избор — целина, магданоз, зеле, лук, домати или настъргани ряпа и моркови. Прибавят се 75 г смлени бадеми, фъстъци или пинии. Картофите и ядките се разбъркват добре.
Тези две салати, приготвени без масло, отстраняват стомашните и хранителните затруднения и лекуват всички стомашни и чревни болести при условие, че се избягват варените зърнени храни и въобще варените нишестени храни. Описаните облекчаващи салати не предизвикват ферментация, нито причиняват запек, а неутрализират стомашните киселини така, че стомахът става, тъй да се каже, сладък.
65. Прочистваща, разхлабваща и облекчаваща салата – 3 100 г картофи, обелени, нарязани и настъргани, се смесват 75 г смлени пинии или фъстъци и се поставят върху един лист от салата. Заливат се с 50 г рабарберов сок и салатата се поднася. Това ястие облекчава и лекува всички бъбречни болести, ако не се яде никаква варена или печена нишестена храна.
ЗИМНИ САЛАТИ
66. Образец за зимна храна Продукти: 50 г моркови или сладки картофи, пащърнак, ряпа, твърда Тиква — настъргани, 15 г зеле — всички видове или индивия, мека тиква, артишок, картофи или друг надребнен пресен зеленчук, 25 г ситно нарязани листа от целина или магданоз и 50 г счукани или смлени ядки — кокосов орех, бадеми, фъстъци и др. Всичко се смесва леко и салатата се поднася. Салатите, приготвени с ядки от черупчести плодове, се подправят с 25 г масло или мед. Добри комбинации са: смлени семена от кимион със зеле и около 10 г настърган хрян с тиква.
67. Салата от пащърнак Необходими са 100 г настърган пащърнак или моркови, 25 г нарязано зеле, 25 г наситнен лук или целина и 50 г смлени фъстъци или пинии. Всичко се смесват добре и се прибавя 25 г масло.
68. Салата от тиква 25 г настъргани моркови или пащърнак се смесват с 50 г твърда тиква или картофи, смлени или настръгани. Към салатата се прибавят 25 г лук или смлени пинии. Няколкото счукани ореха подобряват вкуса и подхождат добре на салатата.
69. Салата от хрян 50 г настъргани моркови, 50 г нарязана или настъргана целина и 15 г настърган хрян се смесват с 50 г счукани или смлени ядки и 25 г масло и салатата се поднася.
70. Картофена салата - 1 75 г картофи, обелени и нарязани или настъргани, 50 г счукани или смлени фъстъци и 20 г мед се смесват и се поръсват с малко нарязан магданоз или настърган хрян.
71. Картофена салата — 2 Необходими са 50 г картофи, обелени и ситно нарязани или настъргани, 40 г ситно нарязано зеле, 1 чаена лъжичка смлени кимионови семена и 20 г мед. Всичко се смесва и се поднасят по възможност бързо. Тази салата облекчава всички стомашни затруднения.
72. Картофена салата — З 75 г обелени и нарязани картофи се смесват с 25 г праз лук или някой вид ситно насечено зеле, прибавят се 25 г счукани или смлени фъстъци или други ядки и всичко се разбърква добре. Вкусът на салатата може да се подобри с 25 г мед или масло.
73. Настъргана салата 100 г сладки картофи или моркови, ряпа, пащърнак, твърда тиква (по избор) се настъргват и се разбъркват леко, но добре с 50 г смлени фъстъци или други ядки. За подобряване на вкуса се прибавят 25 г настъргани корени от целина, магданоз или нарязани лук или праз. Подходяща заливка за салатата е и 25 г масло с орехи.
74. Зеленчуков пудинг Приготвят се 50 г настъргани моркови, картофи или цвекло, 50 г наситнена целина или насечено зеле, 15 г настърган хрян и 50 г смлени фъстъци или други ядки. Всичко се смесва и се разбърква добре на пудинг, като за подобряване на вкуса се прибавят 25 г масло или мед.
75. Салата от зеле 100 г ситно нарязано зеле — какъвто и да е вид, се смесва с 20 г мед и се поръсва с 1/2 чаена лъжичка смлени кимионови семена.
76. Салата от тиква 100 г настъргана или смляна тиква се смесва с 50 г смлени или счукани орехи или други ядки. Прибавя се 25 г мед. Вкусът се подобрява, ако салатата се поръси с 25 г ситно нарязани целина, праз или магданоз.
САЛАТИ ОТ БОБОВИ ЗЕЛЕНЧУЦИ
Следващите упътвания за приготвяне на вкусни ястия от сушени зърна на легуминозните растения трябва да се използват главно тогава, когато на есен или през зимата няма млади нежни плодове. Впрочем, предложените салати са евтина храна през всички сезони. В много случаи те дават възможност да се приготвят ястия и без скъпите черупчести овощия (бадеми, орехи и пр.), ако по някаква причина последните са недостъпни.
77. Салата от зеле и грах 50 г зелен грах (сух) се накисва във вода за една нощ или докато омекне (може и предварително да се смели). Смесва се със 75 г нарязано зеле и 50 г смлени ядки и ястието се поднася. Ако се използват орехи, салатата може да се подправи с 25 г мед и масло.
78. Салата от леща 50 г леща се накисва за една нощ, измива се и се изсушава с кърпа. Смесва се добре с 50 г счукани или смлени ядки и 2 г мед.
79. леща в мед 50 г леща, приготвена по гореописания начин, се смесва добре с 25 г мед и веднага се поднася, понеже иначе салатата се втвърдява.
80. Салата от леща Необходими са 50 г леща, приготвена по гореописания начин, 75 г ситно нарязана салата, 15 г надребнени подправки и 25 г мед. Медът се смесва добре със салатата.
81. Кисела леща и ядки 50 г кисела леща се смесва добре с 50 г счукани или смлени ядки и 50 г мед, след което се поднася.
82. Салата от легуминозни (бобови) и дюля Желаното количество грах, бакла, фасул, леща и пр. се накисва във вода една нощ или 6-9 часа. Фасулът и баклата се олющват и се изсушават. Вземат се 100 г легуминозни бобови — младите да се предпочитат направо от градината), 200 г дюля или настъргани стипчиви ябълки, смесват се с 50 г мед или масло и ястието се поднася. Вкусът на тази салата зависи от меда.
83. Цветно зеле и салата от грах Приготвят се 50 г нарязано цветно или главесто зеле, 50 г накиснат или смлян зелен грах, 15 г целина или магданоз ситно настъргани или нарязани, 25 г мед или масло, или и двете в съответна смес. Маслото и медът се смесват добре със салатата и се поднася.
84. Сладка царевица с масло от ядки Поставя се в чиния един добре изглеждащ, добре измит 120-150 г тежък млад кочан. Непосредствено до него се сервира малка чинийка с 50 г хряново или боровинково масло (вж. „Масла от ядки”).
85. Проста салата от сладка царевица Приготвят се 100 г сладка или бяла царевица (с остър нож се изваждат зърната от кочана, като се внимава всички зародиши на зърната да излязат от влагалищата), 50 г настърган кокосов орех или смлени фъстъци, пинии или други ядки. Всичко се смесва и се поднася. С ореховите ядки вървят добре 25 г мед или масло. Не оставяйте царевичните зърна да престояват дълго с меда или с маслото, защото стават твърди.
86. Сладка царевица и домати Смесват се леко 50 г сладка царевица, изронена от кочана, 50 г счукани фъстъци или други ядки и 100-150 г нарязани домати. Салатата се украсява и поднася.
87. Салата от домати и пипер Необходими са 100 г домати, 50 г сладки чушки и 40 г фъстъци. Зеленчуците се нарязват, а фъстъците се смилат. Объркват се леко и се поднасят.
88. Салата от бамя 15 г бамя, нарязана или накълцана, се смесва добре с 15 г наситнени магданоз или целина и 50 г смлени пинии или бадеми. Салатата се украсява отгоре с 60 г домати, нарязани на резенчета, и се поднася. Тази салата помага на чревния канал да изхвърли фекалиите и другите отрови. Тя стимулира дейността на лимфатичните жлези и черния дроб и с голям успех се употребява при всички възпаления на слизестите ципи.
89. Салата от пълнени пиперки Прави се смес от 100 г настъргани сладки картофи, 30 г наситнени целина, магданоз или киселец и 75 г смлени фъстъци или пинии. Вземат се 150 г големи сладки пиперки, дръжките и семките им се отстраняват и кухината се запълва с готовата смес. Пиперките се затварят отново с отстранените „капачета” с дръжки и се поднасят. Ако пиперките са дълги и тесни, могат да се разрежат на половинки, в които се сипва пълнежът.
ІV. ХЛЯБ И БАНИЦА
1. Плодов хляб 600 г пшеница, олющен овес, малко царевица или ориз се смилат на грубо брашно или някакъв вид квакер. Вземат се 360 г фурми или смокини, нарязват се и се прибавят към част от брашното. След това се сипва останалото брашно и сместа се прекарва два пъти през мелничка за ядки, като при второто смилане се внимава масата да не полепва. Накрая всичко се поставя във форма за хляб или се пресува в малки форми за банички.
2. Плодова баница 600 г пшеница, ръж, олющен ечемик, царевица, смлени на грубо брашно или някакъв вид квакер, и 500 г фурми, смокини или други сушени плодове се обработват, както бе описано в рецептата за приготвяне на плодов хляб. Масата се пресува в пръстена форма за торта, застлана с хартия, и се оставя да се втвърди. Ако трябва да се вижда плод в резенчетата, след смилането в тестото се прибавят 120 г тъмни стафиди или нарязани сушени сливи и едва тогава масата се сипва в пръстената форма.
3. Баница от плодове и ядки 600 г сладка царевица или пшеница, олющен овес, ориз, смлени на грубо брашно или някакъв вид квакер и 360 г фурми или смокини, нарязани в една част на брашното. Постъпва се, както при плодовия хляб и се смесва след смилането със 120 г сливи или тъмни стафиди нарязани и 120 г бадеми или други ядки счукани. Пресува се тестото в тортен пръстен или в по-малки форми, които предварително са обложени с хартия и се оставя да се втвърди. Всички тези баници и хлябове се нарязват с едно зигзагоподобно движение.
4. Баница от ядки и стафиди Към 240 г пшеница, смляна на грубо брашно, се прибавят 240 г цели бадеми или пинии и 240 г стафиди без семки. Сместа се смила два пъти. Ако първия път стафидите са във вид на топки, те се раздробяват, докато цялата тестена маса стане еднородна. След това се пресува във форма, както бе описано по-горе.
5. Медени питки Разбъркват се и се омесват 180 г пшеница, ръж или царевица, 210 г ориз или олющен овес, смлени под формата на грубо брашно или житни люспи и 90 г мед. Тестото се пресува в съответната форма и се оставя да се втвърди. То може да се оформя, точи или реже, като му се придават различни форми.
6. Питки от ядки 60 г лимонов сок и 120 г смлени пинии или бадеми се разбиват на каша и се оставят да престоят за малко. След това към тях се прибавят 120 г ориз или олющен овес, смлян на грубо брашно, и се омесва тесто. То се пресува във форма за баничка или от него се правят питки.
7. Питки от мед и орехи 30 г лимонов сок и 60 г смлени орехи или бадеми се разбиват на каймак и се оставят се половин час, след което се прибавят 60 г мед и 120 г ориз или 150 г олющен овес, смлени на грубо брашно. Всичко се смесва добре и се меси на тесто във форми за банички или се правят питки.
8. Баница от мед и ядки Продуктите, дадени в рецептата за питките с мед и орехи, се вземат в четворно количество и се обработват по същия начин. Тестото се пресува в тортена форма с диаметър 15 см или количеството се удвоява и се използва 20-сантиметров тортен пръстен. Оставя се да стане твърдо.
9. Меден квакер Към 60 г мед се прибавят 150 г пшеница или олющен овес, или 180 г ориз, смлени на грубо брашно. Сместа се прекарва два пъти през мелачка, като се прибавят 100 г плодове или зеленчуци с ядки. Ако предпочитате анасонови или други семена, можете да ги прибавите преди меленето в съотношение 10 г семена на половин кг пшеница. Кимионовите семена си подхождат най-добре с ръжта.
10. Питки от квакер Медените и сушените плодови квакери могат да се пресуват в съответни малки форми, докато са още пресни и да се поднасят като питки. В такава форма те са по-трайни. Квакерите — плодови, зеленчукови и цветни, трябва да се излагат за кратко на слънце, за да се премахне част от влажността им и да се осигури едно добро ослюнчване.
11. Квакер от зърна При все че силните ястия от зърнени храни са напълно достатъчни, за да можете да ги приготвяте в разнообразни варианти, използвайте следните упътвания за зърнени квакери.
12. Плодови и зеленчукови квакери Вземат се 135 г сладка царевица или 90 г пшеница или олющен овес или 15 г ръж, смлени на грубо брашно. Посоченото количество от избраното брашно се смесва с 30 г нарязани ябълки или домати, цели къпини, наситнена зеленина — цветове от глухарче, магданоз или целина (листа, дръжки, корени) и настъргани моркови. Всичко се смесва добре и се премила два пъти с мелачка за ядки. Квакерът се разстила в широка чиния или върху кърпа и се оставя да поизсъхне на слънцето, след което е готов за сервиране. По желание може да се поръси със смлени ядки. Този квакер съдържа подсилващи и прочистващи кръвта елементи в техния непроменен и полезен за здравето вид.
13. Квакери от сушени плодове Приготвя се 240 г грубо брашно по избор и се разделя на две части. Към едната половина се прибавят 120 г сушени плодове — смокини, фурми, стафиди, слива или круша, смесва се с остатъка от брашното и се премила два пъти. Квакерът се поднася самостоятелно или с ядки. За промяна на вкуса преди смилането към зърното може да се прибавят 3,5 г семена от феншел (една лъжица) или други подправки, според вкуса на консумиращия.
14. Прости пшенични квакери Пшеничени или ръжени зърна се накисват за един час и се промиват много пъти, за да се отстранят всички нечистотии. След това се поливат с марна вода и се оставят една нощ или докато омекнат. През лятото водата трябва да се сменя по-често, за да не вкиснат. Зърната трябва да се използват преди да покълнат, защото малките бели зародишни листенца са неприятно сладки. След отцеждането меките зърна се разстилат в кърпа и се бъркат леко, докато всичката влага се попие. Така те са готови за смилане. Домашно приготвените зърнени квакери от здравна гледна точка са още по-полезна храна, ако са сушени на слънчева светлина. Децата се радват на тези прости зърнени квакери, но при ядене е добре да се комбинират със сушени плодове като СЯБ. Накиснатите зърна могат да се мелят и мокри. В този случай те се оставят бързо да изсъхнат на слънцето. Ако квакерът излиза мек от мелачката във вид на лента или става на топки, тогава зърното е много мокро и би трябвало предварително да се подсуши малко.
15. Банички (бюреци) Дадените по-долу упътвания служат за приготвянето на плодови и зеленчукови банички. Те са определени да заемат мястото на меките торти, плодови баници и банички, но за разлика от последните запазват естествената хранителна стойност на употребените продукти и при доброто им съчетаване и смесване дават превъзходен вкус. Ето защо тези банички са много полезни и дават на консуматорите покрай насладата — и пълна хранителност. Едната половинка на такава баничка съдържа всичко, което е нужно за едно ядене.
16. Банички на кори Една банична кора за една 20 или 25-сантиметрова баничка трябва да тежи около 240 до 270 г. Ако е приготвена съгласно следните упътвания, тя не ще стане нито лепкава, нито много мека; не ще причини стомашни затруднения, както повечето от сладкарските изделия, части от които преминават несмлени или наполовина смлени в кръвта.
17. Медена кора 240 г зърна, смлени на грубо брашно като СЯБ, се смесват и разбъркват с 60 г мед, след което се смилат два пъти. Готовото тесто се разстила върху леко намаслено блюдо за банички и се пресува равномерно с лъжичка.
18. Сушена ядкова кора 20 г тесто, приготвено, както е посочено в предната глава под „сушени плодови квакери” или в следващата под „зърнени конфети” се разстила върху леко намазано блюдо. Тази кора е годна само за пълнежи от овощни плодове.
19. Кора от стафиди и ядки Тестото се приготвя, както е посочено под „баница от стафиди и ядки”. Една такава банична кора е по-лесна за правене, отколкото всички други и нужните продукти могат да се набавят винаги.
20. Пълнежи за банички Количеството на продуктите за следните пълнежи за банички се пресмята така, че приготвената смес да изпълва една обикновена 20 или 23-сантиметрова форма за банички. Ако трябва да се направи повече от една баничка, тежестта на отделните продукти се умножава по числото на баничките, които ще се приготвят. Тези упътвания много пъти са били пробвани за вкус, правилност и точност, така че ако се придържа към тях, човек ще получава винаги добри резултати.
21. Баничка с ябълков крем 240 г кора се приготвя от 160 г олющен овес, смлян на грубо брашно, и 80 г стафиди. Продуктите се смесват и се премилат два пъти. Тестото се разстила върху леко намазана тава за банички. За пълнежа са необходими 210 г настъргани ябълки и 110 г смлени пинии, които се смесват и бъркат до получаването на каша. Прибавят се още 180 г смлени ябълки, сместа се разбърква и се разстила върху кората. Украсява се с няколко резенчета ябълки, поръсва се с кокосов щройсел и се реже на четири или осем части.
22. Баничка с ябълкова каша Приготвя се 250 г кора. За 500 г пълнеж са необходими 180 г пинии или други ядки по избор, ситно смлени, и 320 г настъргани ябълки. Не се препоръчва използването на кисели ябълки. Продуктите се смесват, разбиват се на каша и се разстилат върху кората. Украсява се и се разрязва на парчета.
23. Баничка с ягоди и боровинки 130 г смлени пинии или други ядки се смесват и се разбъркват с 220 г ягоди, пресовани с вилица. Към тази каша се прибавят 150 г цели боровинки. Кората се запълва, върху горната повърхност се поръсват няколко плода и се притискат така, че да залепнат.
24. Банички със сливи Приготвя се 250 г кора. За 500 г пълнеж се смесват и разбъркват добре 160 г смлени пинии или други ядки и 340 г пресни сливи, с извадени с остър нож костилки. Повечето плодове се оставят несмачкани.
25. Банички с ягоди на каша За тази баничка са необходими 250 г кора и 500 г пълнеж. Смесват се и се разбъркват 150 г смлени ядки и 250 г ягоди, размачкани с вилица. Кората се покрива и се украсява със 70 г хубави цели ягоди. Тестото поема половината от ягодовия сок.
26. Баничка с домати Приготвят се 200 г ситно смлени фъстъци или пинии и 300 г домати, обелени и нарязани с остър нож, без да изтича сокът им. Продуктите се смесват и се бъркат леко до получаването на крем, но така, че доматените парчета да не се смачкват. Кората се запълва с получената смес.
V. ДЕЛИКАТЕСИ
1. Ядкови карамели Необходими са 120 г фъстъци или бадеми, или други ядки по избор, счукани или смлени, и 120 г наситнени сушени плодове — фурми, смокини, стафиди и т.н. Плодовете и ядките се смесват в блюдото за сечене, нарязват се на ситно и се прекарват през мелачката. Трябва да се внимава машината да е така нагласена, че да не извлича маслото от ядките (ако сместа е увредена от машината, се забелязват маслени капки). Тестената маса се разстила върху дървена дъска и се разточва кора с дебелина два сантиметра. Нарязва се на квадрати или правоъгълни форми като карамели. Парчетата се увиват във восъчна хартия, за да се съхранят по-дълго. Тестото може да се пресува и в малки форми.
2. Зърнени карамели Приготвят се 120 г ориз или сладка царевица, олющен овес, пшеница, смлени на грубо брашно, или зърнен квакер и 120 г фурми, смокини, сушена круша, стафиди или слива, нарязани в част от брашното. Прибавя се останалото брашно и се смила два пъти. Тестото се поставя върху покрита с восъчна хартия дървена дъска, точи се и се нарязва, както е описано по-горе. Парчетата се обвиват във восъчна хартия и се оставят на сухо място. Те могат да траят дълго и при това вкусът им постоянно се подобрява. Ако се нарежат на парчета, дълги 5 см, могат да се опаковат в пакетчета и да се запазят в кутийки. Ако ще се консумират веднага, тестото се оформя в малки форми. За промяна на вкуса на всеки половин кг от избраното зърно преди меленето се прибавят 10 г анасонови семена или т.нар. подправки. Може да се употребяват и сушени подправки и семена. Това тесто е много подходящо и за получаване на банични кори.
3. Карамел от ядки зърна Необходими са 60 г грубо брашно по избор, 60 г счукани фъстъци, бадеми или други ядки по избор и 120 г сушени плодове по избор, нарязани в част от брашното. Продуктите се смесват и преработват по гореописания начин.
VІ. САЛАТНИ СОСОВЕ
Следните сосове за салата служат за подправяне на онези зеленчукови и плодови салати, при които не е посочен определен сос. Сосовете са съставени така, че да стимулират едно здраво храносмилане, без да извращават вкуса и обонянието. Сосовете, приготвени от лимонов или мандаринов сок, са особено подходящи за заливка на плодови салати, докато тези от рабарберов сок трябва да се употребяват само за зеленчукови салати. Лимоновият сок не трябва да се употребява за подправяне на зеленчукови и коренови салати. Ако няма рабарберов сок, се използва сок от кисели ябълки, защото лимонената киселина често противодейства на алкалните свойства на солите в зеленчуковите и кореновите сокове, които прочистват кръвта.
1. Лимонена майонеза 15 г пинии или фъстъци, много ситно или два пъти премлени, се смесват и разбъркват с 30 г лимонов сок. Сместа се оставя да престои 15 минути или по-дълго, към нея се прибавя 15 г масло от ядки или маслини и се разбива на крем. Вкусът на този крем може да се променя чрез прибавка на смлени кимионови, анасонови, синапови и други семена.
2. Медено-кремов сос 15 г много ситно смлени фъстъци се смесват и разбиват с 50 г лимонов сок. Оставя се да престои 15 минути, прибавят се 15 г мед и сместа се разбива на крем.
3. Медено-лимонен сос Разбиват се 30 г лимонов сок и 15 г мед. Ако сместа е много кисела, се прибавя 15 г маслиново или ядково масло.
4. Ябълков сос 60 г ябълков сос от кисели или сладки ябълки, получен с помощта на преса за сок, е един освежителен, вкусен сос, подходящ както за зеленчукови, така и за овощни салати. Особено през зимата, ако няма рабарберов сок, той придава на зеленчуковите салати приятен вкус.
5. Меден или маслен сос 15 г мед или масло е всичко, което е нужно, за да се направят вкусни пресните салати.
6. Рабарберов-кремов сос 30 г смлени фъстъци или пинии се смесват и се разбиват заедно с 60 г рабарберов сок. Сосът се оставя да престои 15 минути. Употребява се само за зеленчукови салати. Към него могат да се прибавят 10 г ситно нарязани подправки.
7. Доматен сос 60 г домати, обелени и нарязани с остър нож и 15 г смлени пинии или фъстъци се разбиват и разбъркват заедно. Сосът може да се подобрява и разнообразява чрез различни подправки — 10 г ситно нарязани магданоз или целина и, по желание, 10 г масло от маслини или ядки.
8. Сос от краставици Този сос се приготвя по същия начин както предходния, но вместо домати се използват 60 г настъргани краставици.
VІІ МАЛСЛО И СИРЕНЕ ОТ ЯДКИ
Дадените указания в следното упътване са за приготвянето на масло и сирене от ядки. Тези специалитети могат да се използват за мазане върху плодови, зеленчукови или върху СЯБ — хлебови резенки или питки.
1. Хряново масло 60 г смлени фъстъци и 60 г настърган хрян се смесват и разбиват. Маслото се оставя да престои 5 минути или по-дълго, след което се разбива с 60 г рабарберов сос или 30 г кисели ябълки.
2. Плодово масло Смесват се и се разбъркват 60 г лимонов сок, кисели ябълки (настъргани или като сок) или други стипчиви плодове, например дюля, с 60 г смлени пинии или фъстъци. Могат да се нарежат и прибавят 30 г стафиди, смокиня или фурми.
3. Масло от корени на целина Подправката се приготвя както хряновото масло с настъргани корени от целина или магданоз.
4. Масло от лимон и ядки Смесват се и се разбъркват заедно 60 г лимонов сок, 70 г смлени фъстъци или пинии, 1 чаена лъжичка смлени синапови семена и 1 чаена лъжичка смлени кимионови семена. Оставя се да престои половин час и се разбива с 60 г маслинено масло.
5. Масло от лук За маслото се настъргват 50 г лук, прибавят се 60 г рабарберов сок, сок от зелени домати или кисели ябълки и 60 г смлени фъстъци. Киселите течности могат да се изоставят. Ако са много остри, е добре да се смекчат с 30 г масло.
6. Масло от зелена сладка царевица Приготвя се 120 г сладка царевица. Използва се гърба на ножа, за да се изкарат житните зародиши, след което зърната се настъргват. Към това масло се прибавят 60 г много ситно смлени пинии и всичко се разбива добре.
7. Просто лимонено сирене Смесват се и се разбъркват 60 г лимонов сок, 120 г смлени фъстъци и 60 г пинии. Това сирене е много сладко. 180 г фъстъци, без пиниите, дават малко, но твърдо тъмно сирене, докато с пинии сиренето става меко. Двете сирена могат да се смесят, при което дават добър продукт.
8. Просто сирене от хрян 60 г фъстъци се смесват и разбъркват с 60 г настърган хрян. Вкусът на това сирене е остър и то е особено подходящо за намазване на резенчета от корени, пащърнак и тиква.
9. Просто сирене от целина Смесват се и се разбъркват 60 г смлени фъстъци със 120 г настъргани корени от целина или магданоз. Сиренето е сладко и освежаващо.
VIII. ПРИГОТВЯНЕ НА ДОМАШНО СИРЕНЕ, ИЗВАРА, КАШКАВАЛ, КИСЕЛО МЛЯКО
1. Домашно сирене За 1 кг: 4-5 л мляко, 20-25 капки мая за сирене, сол. Прясното мляко се кипва, след което се охлажда до температура 30-35˚ С (ако потопите малкия си пръст в млякото и можете да го задържите, без млякото да ви пари - температурата е подходяща). Прясно издоеното мляко се заквасва при температурата на доенето. Към охладеното мляко се добавя маята. Тъй като се предлагат различни видове мая, спазвайте указанията за необходимото съотношение, които са отбелязани на опаковката. Заквасеното мляко се оставя на топло да се стегне (около 2 1/2 часа, завито с топлоизолираща тъкан). Съсиреното мляко придобива консистенцията на крем карамел. Може да се пробва, като потопите обратната страна на пръста си — ако по него не полепва мляко, то е готово. Нарязва се и се изсипва в торба от тензух или в гевгир, покрит с тензух. Оставя се за няколко часа да се отцеди, след което се изсипва в дървено сандъче, като се притиска отгоре, за да се отцеди напълно суроватката, (може да се притисне и между два плоски капака от тенджера, които се закрепват в по-голям съд). Преди да се притисне, сиренето се поръсва с морска сол или се залива с 22-25 %-ов солен разтвор според вкуса - може да се остави и безсолно, макар че солта го стяга. Соленият разтвор може да се приготви по следния начин: в преварена вода се пуска яйце с добре измита черупка и се добавя сол, докато яйцето заплува по повърхността. След като престои 12 часа, сиренето е готово. Ако искате да узрее, трябва да го оставите 40 дена в 10 %-ов солен разтвор. Получава се много вкусно сирене с аромат на краве масло.
2. Домашен кашкавал За 1/2 кг: 4 л. прясно мляко, 10 г (1 лъжица) лимонена киселина (лимонтозу), 4 лъжици сол, 1 капка мая за сирене (може и без мая). Млякото се слага да заври. След като кипне, се слага лимонената киселина (преди солта, за да не се получи буйно кипене!). Добавя се солта и маята (по желание). Оставя се да ври 10 минути, като се разбърква отвреме навреме, за да не загори. Получава се пресечена като извара смес, която се сипва и гевгир, покрит с тензух. След като цвикът се отцеди добре (около 5 минути), докато е още топъл, кашкавалът се оформя в купичка и се притиска отгоре, за да стане по-плътен.
3. Домашна извара За 1 кг: 5 л. прясно мляко, 250 г кисело мляко (или 50 г калциев хлорат от аптеките). Прясното мляко се загрява. Преди да се кипне, към него се прибавя разбитото кисело мляко. Разбърква се, кипва се и веднага се отстранява от печката. След изстиването получената извара се прецежда.
4. Домашно кисело мляко 3а 1 кг: 3 л. прясно мляко, 45 г кисело мляко за подкваса. Прясното мляко се сварява (овчето на водна баня) и се охлажда до 40˚ С (може да го опитате с пръста си — ако млякото не пари и е по-студено от пръста ви, температурата е подходяща). Определеното за подкваса кисело мляко отначало се разбърква с малко прясно мляко и едва тогава се прибавя към останалото прясно мляко. Разбърква се добре и разлива в подходящи съдове. Оставя се за подквасване 150 минути при температура 40˚ С (завийте съдовете с някаква топлоизолираща тъкан). След като се закваси, млякото се охлажда.
ІХ. НАТУРАЛНИ НАПИТКИ
А. ПЛОДОВИ НАПИТКИ
1. Плодови сокове Натурален плодов сок можем да получим чрез изстискване със сокоизстисквачка. Те не трябва да се подслаждат нито с мед, нито със захар. Плодовите сокове се консумират пресни, тъй като при престояване губят част от полезните вещества. Плодовите сокове трябва да се консумират така, както е посочено по-горе за плодовете — самостоятелно. Особено полезно за организма е провеждането на сокова диета — дни, в които приемате само сокове. Количеството трябва да бъде 1,5 до 2 литра. Чрез соколечението организма се пречиства, освобождава се от излишните килограми, подобрява се самочувствието. Соколечението може да се проведе от 1 до 7 дни — с изключение на диабетиците.
2. Натурално газирано питие — лимонада В чаша с вода се изстисква половин лимон. Разбърква се с малка лъжичка, на края на която има сода за пиене и започва да шупти. Тази газирана лимонада прекрасно утолява жаждата и стопява мазнините и тлъстините.
3. Натурално плодово газирано питие Когато ядете ябълка, круша, праскова не изхвърляйте обелените кори и остатъците — събирайте ги в един буркан и заливайте с вода. Оставете при стайна температура да ферментира, след което поставете буркана в хладилника. Настържете малко кора от лимон или портокал. Така ще имате прекрасно газирано питие.
4. Шипково газирано питие Напълнете един голям буркан до 1/4 част с шипки и напълнете догоре с вода. Оставете при стайна температура да ферментира, след което поставете в хладилника. При употреба прецедете.
5. Плодов ликьор В чаша прясно изстискан плодов сок прибавете една супена лъжица ракия и подсладете с половин чаена лъжичка мед. Получава се плодов ликьор.
===Друг начин за приготвяне: В една купичка нарежете на ситно плод като праскова, кайсия, вишна, ягода и др. Размачкайте плодовете и залейте с една кафяна чашка ракия или водка. Оставете да престои няколко дни. След това прецедете през цедка плодово-алкохолната каша и разредете с вода. Подсладете с 1/2 чаена лъжичка мед. Получава се по-гъст ликьор.
Б. НАПИТКИ ОТ ЗЪРНЕНИ ХРАНИ
КЛАСИЧЕСКИ РУСКИ КВАС
Общи познания за руските квасове
Повечето руски национални напитки са толкова оригинални, че не се повтарят в никоя друга национална кухня по света. Това най-много се отнася до руските квасове — най-широко разпространените в Русия още от древни времена домашни разхладителни безалкохолни напитки, които наброяват десетки разновидности.
Лесна старинна технология на приготвяне на кваса
Отначало направете своеобразно течно тесто от вода, брашно и малц — подкваса или квас. Най-напред то се подлага на ферментация или узряване, а след това отново се разрежда с вода. В получената течна маса се добавят мая, захар, вкусови и ароматични подправки. Оставете сместа да започне да ферментира, а след това да се избистри. След това вече квасът е готов за употреба. Многообразието на квасове се постига чрез използване на различни вкусови добавки, като предимно се използват плодовите сокове.
Най-разпространени от тях са соковете от вишни, малини, касис, лимон, ябълки и круши. Освен това специфичният вкус и ароматът се постигат чрез добавяне на ароматични подправки: мента, риган, джинджифил, анасон и други.
Приготвяне на квасов малц Класически квасов малц се приготвя от прораснало зърно (овес, ръж, ечемик, грах), като за целта се използват дървени каци, емайлирани или керамични съдове.
Зърното предварително се измива в течаща топла вода и след това се залива с вода със стайна температура така, че то изцяло да бъде покрито с вода. Зърното се държи 5-6 денонощия, като постоянно се разбърква. След 2-3 денонощия водата се сменя, а набъбналото зърно още веднъж се измива с топла течаща вода.
Когато поникналите върху зърната кълнове станат с 2-3 см по-дълги от самите зърна, трябва да изцедите зърната от останалата течност и да ги сложите върху тавичка, като ги разстилате на тънък слой.
Прорасналото зърно се подсушава в топла фурна (не повече от 30-40° С). Изсушените и изстинали зърна отначало се смилат на машинка за мелене на месо, а след това се смилат, слагат се в платнени торбички и се съхраняват на хладно. Ако малцът се приготвя от различни зърнени култури, желателно е всеки вид да се приготвя и съхранява поотделно.
Това ще даде възможност да се приготвят домашни квасове от различни видове малц, които ще имат различни вкусови качества. При използването на малца няма да бъде излишно да знаете, че той не трябва да се залива с вряла вода, за да не се разрушат биологичните ферменти.
Приготвяне на тричена подкваса с царевично брашно
Приготвяне на тричено тесто Продукти: 1,5 кг пшеничени трици, 500 г царевично брашно, подкваса, 10 л. вода. За приготвяне на настойката от трици най-добре е да се използват глинени съдове или буренце, но може и стъклен буркан. Съдът щателно се измива, изплаква се и се облива с вряла вода, оставя се да се подсуши добре. Слагате водата да заври и докато ври, пригответе тесто от пшеничени трици, царевично брашно и неголямо количество студена вода. Оставете тестото да престои не по-малко от 30 мин., а след това залейте с вряла вода, като непрекъснато разбърквате с дървена лопатка, леко охлаждате и добавяте подквасата.
1 .Класически бял квас, приготвен с малц Продукти: по 1 кг ръжен и ечемичен малц, 1 кг пшеничено брашно, 1/2 кг ръжено брашно, 1 кг брашно от елда, 7-8 л. вода, 1 с. л. течна мая, настойка от мента и стафиди на вкус Омесва се гъсто тесто, като врялата вода на тънка струйка внимателно се влива и се разбърква, за да няма бучки. Полученото тесто се оставя да ферментира за 3 часа и се разрежда с вряла вода. Когато водата изстине, добавя се течната мая или гъстата част от стария квас и настойка от мента.
Квасната шира се оставя на топло, докато завърши ферментирането. След това избистреният квас акуратно се прецежда и се налива в шишета, като предварително във всяко от тях се слагат няколко стафидки. Шишетата добре се затварят и се пазят на студено в хоризонтално положение.
2. Хлебен квас за пиене
Подготовка на сухари Нарязва се на филийки ръжен хляб или хляб от тъмно брашно и се изсушава във фурната. Няколко филийки се опичат много силно, за да се придаде на кваса приятен кафяв цвят.
Приготвяне на гъста подкваса за квас Продукти: 3 л. вода, 150-200 г сухари, 10-15 г мая, 8-12 бр. стафиди, 2-3 с.л. захар. Ръжените сухари се заливат с гореща вода, бурканът с подкваса се покрива с капаче и престоява 6-8 часа. След това се добавя мая, разредена с топла преварена вода, стафиди и захар. Сместа се разбърква добре и се поставя да ферментира на достатъчно топло място. През второто денонощие гъстата подкваса е готова.
Приготвяне на кваса Течността се излива, премахват се остатъците от вкисналия хляб, добавят се пресни сухарчета, няколко стафидки и малко захар. Всичко се залива със студена вода (преварена или прясна, престояла известно време — по желание на домакините), добре се разбърква и се оставя да ферментира. Готовият квас се охлажда и при сервирането (порционно) се поднася захар. Според желанието и вкуса може още в самото начало на ферментацията в кваса да се добавят ароматични билки — мента, дива мащерка или други.
3. Руски хлебен квас Продукти: 1 кг черен хляб, 25 г мая, 1 с.л. пшеничено брашно, 10 г мента, 300 г захар. Черният хляб се нарязва на малки филийки и се подсушава във фурната. Сухарите се заливат с вряла вода за 10-12 часа и след това течността се прецежда. Маята и пшениченото брашно се размесват в неголямо количество захарен разтвор, поставя се на топло място и се оставя да втаса. В настойката от сухарите се запарва мента, оставя се да заври и се прибавя захар.
Щом маята и брашното втасат, те се прибавят към сухарната настойка, добавя се и ментата със захарта, разбърква се и се оставя на топло място, докато се появи гъста пяна. Квасът се прецежда, като предварително се маха гъстата пяна и се налива в бутилки, без да се пълнят догоре. Бутилките се затварят плътно със запушалки, слагат се на студено и квасът се държи до окончателното му узряване (близо 10-12 часа).
4. Старинен квас от ръжен хляб, приготвен за едно денонощие Продукти: 6,5 кг парчета ръжен хляб, 4 кофи вряла вода, 1,5 ч. хубава хлябна мая, 1,6 кг захар, 1 лимон. Ако се приготвя по-малко количество квас, тогава съотношението на продуктите може да бъде следното: 5 л вода, 800 г ръжен хляб, 40 г мая, 200 г захар, 1/8 лимон. В дървена каца, предварително щателно измита и попарена с вряла вода, се слагат парчета ръжен хляб, влива се вряла вода, отгоре се покрива с чиста покривка и се оставя да престои 8 часа.
След това чистият квас се излива в друга каца, добавя се качествена хлябна мая, захар и нарязан на ситно лимон. Квасът се оставя да престои още 8 часа, след това се прецежда през сито и се разлива в бутилки или буркани, където предварително са сложени стафидки. Затваря се плътно с тапи или капачки и се поставя на топло, за да втасва още 10-11 часа.
5. Квас от пресни ябълки със стафиди Продукти: 6 едри сладки ябълки, 1 ч.ч. стафиди, 5 с.л. захар, 10 чаши вода, 30 г мая. Ябълките (по-добре сладки, ранни сортове) се нарязват на тънки резенчета и се слагат в стъклен или керамичен съд с подходящ обем. Добавя се захар, измити и залети с топла преварена вода стафиди. Маята се разтрива с неголямо количество захар и вода, прибавя се в предварително подготвените ябълки и добре се разбърква. Квасът се оставя да ферментира на топло за 2-3 часа, след това се прецежда през марля, налива се в бутилки, плътно се затваря и се държи при стайна температура 3-4 дни. Квасът се консумира след не повече от 3-4 дни.
6. Квас от цитрусови плодове Продукти: 1 кг портокали, 1 едър лимон или лимонена киселина на вкус, 700-900 г захар, 20-30 г мая, 8-10 л. вода. Обелва се кората на половината портокали и заедно с необелените портокали се нарязват на тънки филийки. Леко се намачкват със захар, заливат се с топла вода, добавя се изстискан лимонов сок и мая, разтрита със захар. Всичко се разбърква и се оставя едно денонощие да втаса при стайна температура. След това течността внимателно се прецежда през марля, налива се в бутилки и плътно се затваря с тапи.
Квасът се оставя да престои при стайна температура още едно денонощие, а след това се изнася на студено.
7. „Икономичен” квас от остатъците на плодове Продукти: 1 пълна кофа остатъци от плодове, 12 л. вода, 800 г захар, 25 г смляна канела, 2 ч. течна мая, стафиди. Остатъците от плодове, които се получават при ежедневното консумиране, обелване, подготвяне за сушене (обелките, средата на плода заедно със семената, парчета плодове) се слагат в подходящ съд, най-добре — дървен. Залива се с вряла вода и се оставя при стайна температура за 3 дни.
Приготвяне на кваса Сварете гъст сироп от захар и неголямо количество вода, като прибавите в него смляна канела (по рецептата или на вкус). Топлият сироп се излива в съд с настойка от плодови остатъци, прибавя се течна мая или подкваса от мая (1/2 ч.л. суха мая се разрежда с 1 ч. топла отвара. Прибавя се 50 г пшеничено брашно, щателно се разбърква и се оставя добре да втаса). Цялата смес много щателно се разбърква и отначало съдът с кваса се слага за 3 дни на студено, а след това 2 дни се държи при стайна температура. Щом квасът започна да се пени силно, трябва внимателно да го прецедите в емайлиран съд и да го сложите да заври два пъти. След това горещият квас още веднъж се филтрира през няколко слоя марля и се охлажда.
Узряване и запазване на кваса В подготвените за квас бутилки се слагат по 1-2 стафидки и в тях се налива добре изстудения квас. Щателно затворените бутилки с квас се държат 1-2 дни при стайна температура и след това се преместват на студено. Квасът узрява в продължение на една седмица. Бутилките с квас е най-добре е да се пазят в легнало положение.
8. „Златист” квас от моркови Продукти: 2 кг моркови, 500 г захар, 50 г мая, 1 филия черен хляб, 4 л. топла вода, лимонена киселина, канела и карамфил на вкус. Морковите се измиват, обелват се, настъргват се на ренде и се заливат с топла преварена вода. Прибавя се захар и лимонена киселина, карамфил, канела, мая, стрита със захарта и филия черен хляб. Всичко се разбърква щателно и се оставя да престои на топло през нощта. На сутринта квасът се прецежда през марля, налива се в буркани и се оставя при стайна температура за едно денонощие. Този квас има много красив цвят, поради което се нарича „златист”. Като разхладително питие той е подходящ дори и за празнична трапеза.
9. „Московски квас” от плодове с мед Стъклен 3-5-литров буркан се пълни с всякакви пресни узрели плодове (неувредени), като се взимат само един вид плодове (малини, ягоди, вишни, касис, сливи, ябълки, круши и т.н.). Бурканът трябва да се напълни с плодове почти догоре. Плодовете се заливат с преварена и изстинала вода (до самото гърло) и бурканът се поставя в хладилника. При необходимост квасът се използва така: Излива се необходимо количество течност, добавя се малко мед, а към останалите плодове се прибавя толкова изстудена преварена вода, колкото е било излято. Ако през първите дни квасът изглежда прекалено концентриран, той може да се разреди с преварена студена вода. Когато след време при използването на кваса той става сладък и не вкусен, трябва просто да замените старите плодове с нови и пресни. Някои тънкости при приготвяне на „Московски квас” от различни плодове: * при използване на пресните ябълки няма да е излишно да се добави към кваса малко лимонова кора и сок; * ако квасът се приготвя от калина, най-добре е да напълните с плодове 1/3 от буркана, иначе квасът ще бъде горчив; * в кваса, който се приготвя от плодовете на френско грозде, желателно е да се прибавят няколко листенца от роза — квасът придобива превъзходен аромат и вкус.
ДОМАШНА БОЗА
25 с.л. брашно се запичат в суха тенджера до бежово. Готовото брашно се пресява, след което се разбива с 1 1/2 л. студена вода до получаване на гладка смес. Добавят се още 5 л. вода и сместа се оставя да ври на тих огън 10-15, като през това време се бърка непрекъснато. Сипват се 500 г захар (или повече - на вкус). След като захарта се разтопи, питието се сваля от огъня и се заквасва с 500 г купена боза. Оставя се да престои 12 часа в съда, в който е вряло, след което се разсипва в бутилки и се прибира на студено.
СЛАДКО МЛЯКО С МАЛИНОВ СОК
Продукти: 3 ч. мляко, 1 ч. сок от пресни малини, мед на вкус. От пресните малини (желателно е да не се мият) се приготвя сок. Той се смесва с преварено студено мляко и се добавя захар на вкус или сироп и щателно се разбърква (може и с миксер). Малиновото мляко се сервира добре изстудено или с цветни кубчета лед.
МЛЯКО С ЯБЪЛКИ И МЕД
Продукти: 2 ч. мляко, 4 пресни ябълки, 4 с.л. мед, 1 лимон. Измиват се сладки ябълки, щателно се обелват и се отстранява семето им. Настъргват се на ренде, слагат се в стъклен съд, добавя се течен натурален мед или мед от дини, лимонов сок и студено мляко. Сместа бързо и щателно ще разбърква, за да не потъмнеят ябълките и се слага в хладилника за не по-малко от 1 час. Изстудената смес се прецежда добре през сито и се разлива в чаши за сервиране.
ЧАСТ III ДРУГИ РЕЦЕПТИ ЗА ПРИГОТВЯНЕ НА СУРОВИ ЯСТИЯ
ЗЪРНЕНИ ХРАНИ Хилядолетия наред зърнените храни са били основна храна при всички културни народи. Под зърнени храни тук ще разбираме обаче смляното цяло зърно, без отсяване. Това са главно жито, ръж, ечемик и овес. Към тях можем да причислим и царевицата, ориза, едро смляното просо и елдата. Между най-известните днес са произведенията от целозърнести храни. Но това не винаги е било така. В миналия век е започнало отделянето на триците и зародишите от вътрешната част на зърното, в стремежа да се подобри този съвършен природен дар. Хората започнали по-често да използват бяло брашно и да пекат хляб от него. Бялото зърно малко по малко изместило пълнозърнестото. В последно време обаче хората по света все повече се връщат към произведенията от целозърнест материал. В списание „Хлебар” от 1938 г. четем: „В цялото зърно е запазен неувредения зародиш. Той съдържа главно лецитин, мазнини, минерални вещества, като соли на желязото, фосфора, сярата и калция, които съдействат за пречистването на кръвта, жлезите и укрепват костите”. Във важността на храненето с целозърнести храни бил убеден още през 19-и век американският лекар д-р Грахам. Той проповядвал умереност при храненето. Препоръчвал зеленчуци, плодове и орехи, но главно наблягал на своето собствено откритие — пълнозърнестия хляб. Сблъскал се обаче с неразбирането на обществеността. В 1837 г. той пише следните, пълни с разочарование думи: „Тъй като хората у нас днес са изцяло отдадени на използването на груба храна без подбор, произлизаща от животински трупове, и тичат само след богатството, може би е празна работа, когато против това издига своя глас един самотник”. Неговият глас обаче не звучал напразно. Чак след повече от 100 години той получил признание. Неговият хляб се е запазил до днес и чрез името си „грахам” напомня за своя откривател по целия свят. За целозърнените храни пише и д-р Хардингс от университета в Лома Линда.Той съобщава, че пшениченото зърно можем да разделим на 4 слоя. Първият е външната обвивка, под нея се намира малко по-тъмен слой. На единия край е зародишът. Най-голямото количество хранителни вещества и витамини се намира точно в тези 3 части, докато четвъртата част — ендоспермът — е най-беден на хранителни вещества. Витамин В се намира около зародиша и външния слой. Целозърнестото брашно съдържа 100 % витамин В1. Когато го отсеем частично — 21 %, получаваме така нареченото грахамово брашно. Ако премахнем от брашното външния слой и зародиша, получаваме така нареченото 70 % брашно. „Сега нека проследим намаляването на хранителните вещества в тези брашна. Ако целозърнестото има 100 %, то грахамовото брашно има 78,5 % витамин В1, а 70 % брашно — само 7 % витамин В1.” Когато сами си мелим брашно (за тази цел трябва да се снабдим с ярмомелка или мелничка), не трябва да го оставяме да стои смляно по-дълго от седмица. Колкото по-прясно е брашното, толкова е по-полезно. Най-доброто брашно е това, което използваме веднага след смилането. Хлябът от повече видове зърнени храни е по-ценен. В него се съчетават преимуществата на различните видове зърна.
ДРУГИ РЕЦЕПТИ ОТ ЗЪРНЕНИ ХРАНИ
1. Пастет (пюре) 1/2 кг извара, 30 г масло, малко сладка сметана, ким, червен пипер, ситно нарязани листа от цвекло или керевиз, 3-4 твърдо сварени яйца, сол и приготвяме крема. Вземаме 250 г зърна (пшеница, ръж, просо, елда и др. по избор), смиламе ги или счукваме в хаванче на ситно. Поставяме брашното в порцеланов (глинен) съд или тенджера и заливаме с 0,5 л. вряла вода. Оставяме да омекне. Ако зърната омекват трудно, втори път заливаме с вряла вода. Смесваме получената каша с първоначалния крем. Поръсваме със зелени подправки.
2. Ечемичена каша Ечемичена каша може да приготвим като смления ечемик залеем с вряла вода и оставим да набъбне и омекне. Поръсваме кашата със зелени подправки. Поливаме с масло. Към тази каша можем да прибавим ситно нарязан лук и други зеленчуци.
3. Ечемичена каша със стафиди 200 г ечемичена каша, 100 г стафиди, 1/8 л. неподсладено пълномаслено мляко, маково семе. Към ечемичената каша прибавяме предварително накиснатите стафиди и пълномасленото мляко. Преди ястието поднасяме салата от сурови плодове, а към ястието — мляко или компот.
ОВЕСЕНИ ЯДКИ
Овесените ядки са известни в целия свят. Те съдържат 67 % въглехидрати и най-много белтъчини от всички зърнени храни. Имат също около 6 пъти повече мазнини от пшеничното брашно. Отличават се с високо съдържание на желязо, което е приблизително толкова, колкото е в смокинята и спанака и два пъти повече от портокалите и доматите. Притежават големи количества калций, магнезий, витамини от група В и лецитин, тоест вещества, важни за нервната система. При производството на овесени ядки не се засяга слоят под обвивката и затова в него са запазени алкалообразуващите вещества. Тъй като външната обвивка на овесените зърна не е премахната, са запазени и доста влакнести вещества, които стимулират дейността на червата. Според проф.Кьониг, 1 кг овесени ядки се равнява на 1,52 кг говеждо месо, на 2,89 кг телешко месо или на 5 л. мляко Поради всички тези причини овесените ядки са подходящи и за развиващия се организъм. Също така те са по-лесно смилаеми, отколкото другите зърнени храни, и затова се включват и в най-различни диетични рецепти.
4. Закуска от овесени ядки - 1 1/2-2/3 кг овесени ядки заливаме с 1-1,5 л. вряла вода или вряло мляко, към което е прибавена щипка сол. След омекване заливаме с масло и поръсваме по желание със сирене.
5. Закуска от овесени ядки - 2 Ядките накисваме с вряла вода или мляко, подсладени с малко мед. Оставяме да престоят до омекване. Поръсваме със ситно смлени ядки по избор.
6. Закуска от овесени ядки с плодове Заливаме 1/4 кг овесени ядки с вряла вода или вряло прясно мляко и оставяме да престои до омекване. След това прибавяме ситно нарязани пресни плодове по избор и 100 г смлени фъстъци. През зимата може да прибавим 200 г накиснати стафиди, 200 г накиснати сушена смокиня (ако нямаме, накисваме същото количество сушена круша, ябълки или сливи) и 1 лъжица топъл мед, прибавяме 1 лъжица растително масло.
7. Качамак 1/2 кг пълнозърнесто царевично брашно, най-добре прясно смляно, заливаме с 1 л. вряла вода или водата от сварените в нея зеленчуци, щипка сол. Оставяме да престои до набъбване и омекване. При необходимост — заливаме втори път с вряла вода. Омекналият качамак поръсваме с масло и сирене или ситно нарязани пресни плодове.
ПРОСО
Днес просото е незаслужено позабравена зърнена храна. То е богато на силициева киселина, витамини В1 В2 и РР, съдържа пълноценни белтъци, мазнини и желязо. Действа благоприятно на белия дроб и зъбите, подпомага растежа на косата, ограничава косопада и чупливостта на ноктите. Просото засилва костите, а благодарение на високото си съдържание на магнезий и калций действа благоприятно и на сърцето. В сравнение с ориза, то притежава някои минерални вещества в повече — например магнезий или желязо. Можем да кажем, че просото е истинска съкровищница на витамини, минерали, белтъчини и лецитин. То притежава всички основни аминокиселини. Тъй като нашата „цивилизована” храна съдържа около 1/2 от минералните и редкоземните елементи, които са необходими за нашия организъм, просото би трябвало да се включва в менюто поне веднъж седмично. Опитайте да консумирате и сурово просо: смелете измитите и подсушени зърна (2 части) в кафемелачка и веднага смесете с малко стафиди (1 част), мляко, мед и малко смлени орехи (1 част). Яжте непосредствено преди закуската или вечерята.
8. Каша от просо 1 част просо, 2 части вода. Счукваме просото в хаванче, попарваме го с вряла вода в тенджерка и леко посоляваме. Оставяме да кисне под капак на топло. Така приготвената просена каша разсипваме в чинии и поръсваме със зелени подправки, масло и по избор — сирене. По желание можем да поръсим със ситно нарязани плодове, счукани ядки и да подсладим с малко мед. Преди да поръсим, можем да я залеем най-напред с неподсладено кондензирано мляко.
9. Каша от просо със стафиди Каша от 1/2 кг просо, 2 яйца, 150 г стафиди, 2-3 лъжици разтворен мед. Към готовата изстинала каша прибавяме жълтъците, смесени с мед, предварително накиснатите в гореща вода стафиди и разбитите на сняг белтъци.
10. Каша от просо със сушени плодове Към предварително приготвената каша от просо прибавяме сушени плодове, 1 ябълка, орехи, мед, 4-6 лъжици неподсладено мляко. Просото приготвяме по горепосочения начин. Когато стане готово, го заливаме с мляко и прибавяме предварително накиснатите и наситнени сушени плодове (стафиди, смокини, сливи и други подобни). След това добавяме грубо настъргана ябълка. Разпределяме кашата в чиниите, поръсваме със смлените орехи и леко подслаждаме с разтопен на водна баня мед. Към ястието сервираме мляко или само нектар от сушени плодове.
11. Просо с ябълки Към предварително приготвената каша от просо се прибавят ябълки, стафиди, смлени бадеми, няколко нарязани фурми, канела, захар или мед, малко подсладена сметана.
ЕЛДА
Тази зърнена храна е подходяща и за работещите тежък физически труд. Богата е на скорбяла и желязо и е със сравнително високо съдържание на магнезий. Съдържа и белтъчини, фосфор, йод и гликозида „рутин”, който спомага за поддържане здравината на капилярите. Елдата действа благоприятно при високо кръвно налягане.
12. Приготвяне на каша от елда Попарваме зърна от елда с вряла вода и оставяме да престои под „грейка” до набъбване и омекване. Готовата елдена каша подправяме с настърган лук, чесън, счукан риган и други изсушени подправки. Към елдата подхожда салата от кисело зеле, приготвена по следната рецепта: 1 част кисело зеле смесваме с 1 част ситно нарязано прясно зеле и осолена кисела сметана. Подходящ също така е и доматен сок.
13. Подсладена елдена каша Готовата елдена каша поливаме с прясно мляко, подсладено с малко мед. Като предястие сервираме пресни плодове, а към блюдото — компот или мляко.
14. Бирхар-бенерова каша (мюсли) От вечерта накисваме 1-2 лъжици овесени ядки и 1 лъжица промити стафиди с 3-6 лъжици вода. Вместо стафиди можем да използваме каквито и да са сушени плодове, нарязани на ситно. Непосредствено преди закуската прибавяме 1 голяма ябълка, грубо настъргана с кората, 1 лъжичка смлени орехи, 1 лъжичка лимонов сок, 1 лъжичка мед, 1 лъжичка сушено мляко, 1 лъжичка сушена сметана. Всичко смесваме добре и веднага сервираме. Когато зреят други плодове, вместо ябълка можем да добавим друг плод в същото количество — ябълката може да се замени със ситно настърган морков в комбинация със стафиди или зърна грозде. През пролетта може да се използва нарязан и задушен без вода гъст ревен. В този случай добавяме повече мед. Тази каша е много хранителна като закуска. Към нея можем да сервираме още хляб и мляко или чай.
15. Прясна пълнозърнеста закуска 5 лъжици овесени несварени ядки, 2 лъжици смлени орехи, 2 лъжици царевични ядки, 2 лъжици пшеничени зародиши, 1 лъжица сушен и ситно нарязан плод, според нуждата малко течен мед. Смесваме всички продукти. Като предястие сервираме сурови плодове, след ястието — мляко или чай.
16. Вкусна закуска или вечеря от зърнени храни 2 лъжици фини овесени ядки, 2 лъжици царевични ядки, 2 лъжици пшеничени зародиши, 1-2 лъжици смляно ленено семе или мак, 2 лъжици смлени орехи, 1 лъжица стафиди, 1 лъжица мляко. Всичко размесваме добре в подходящ съд и веднага сервираме. Преди това ястие сервираме пресни плодове или плодов сок.
17. Овесени ядки с ленено семе 4 лъжици овесени ядки, 2 лъжици току-що смляно ленено семе, 2 лъжици пшеничени зародиши, 2 лъжици маково семе, 1 лъжица течен мед, 1/2 лъжичка какао, 1 лъжица стафиди, счукани орехи или фъстъци. Съставките смесваме заедно, ядем бавно. Преди тази много добра и здравословна закуска сервираме пресни плодове, а след нея малко мляко. Вместо ядки можем да използваме и прясно смляно пълнозърнесто пшеничено брашно.
18. Закуска на Колат Накисваме през нощта 3 изравнени лъжици пълнозърнесто пшеничено зърно (най-добре току-що смляно) и 1 лъжица ситно нарязан сушен плод в 9 лъжици вода. Сутринта прибавяме 1 голяма, настъргана на едро ябълка, 1 лъжичка настъргани бадеми, 1 лъжичка лимонов сок, 1 лъжичка мед и 1 лъжица суха сметана. Вместо 3 лъжици пълнозърнесто пшеничено брашно можем да използваме 1 лъжица ръжено пълнозърнесто брашно, 1 лъжица пшеничено пълнозърнесто брашно и 1 лъжица ечемично пълнозърнесто брашно, накиснати в 9 лъжици вода.
Двете деца на Атерхов (Армения) умират вследствие неправилно хранене и отравяне с лекарства. Цели 18 години той учи медицина и установява причините за тяхната смърт - неправилното хранене. Третото дете, което отглежда като абсолютен суровоядец, се радва на съвършено здраве. Самият той чрез суровоядство се излекува от редица болести. Гражданската съвест на Атерхов му повелява до края на живота си с всички сили да се бори за спасяване на човечеството от пагубното хранене с готвена храна. Микробите не могат да инфектират здравия организъм и здравите клетки - те инфектират само отслабналите организъм и клетки в резултат на употребата на готвена и изкуствено преработена храна.
• СУРОВОЯДСТВОТО - СЪВЪРШЕНА ИМУННА СИСТЕМА
• ЯДЕНЕТО НА ГОТВЕНА ХРАНА Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ПОРОК - ПРИЧИНА ЗА ВСИЧКИ БОЛЕСТИ
• РАКЪТ - РЕЗУЛТАТ ОТ ХРАНЕНЕТО С ГОТВЕНА ХРАНА
• РОДИТЕЛИТЕ, ХРАНЕЩИ ДЕЦАТА С ГОТВЕНА ХРАНА, ИЗВЪРШВАТ НАЙ-ГОЛЯМОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ СПРЯМО ТЯХ
• СУРОВОЯДСТВОТО УДЪЛЖАВА НЯКОЛКО ПЪТИ ЖИВОТА
• СУРОВОЯДСТВОТО - ОТСЛАБВАНЕ, СТОПЯВАНЕ НА МАСТНИТЕ КЛЕТКИ
• СУРОВОЯДСТВОТО - ПЪЛНО ПРОЧИСТВАНЕ НА ОРГАНИЗМА
• СУРОВОЯДСТВОТО - ПЪЛНО ОБНОВЯВАНЕ, ОЗДРАВЯВАНЕ И АКТИВИРАНЕ НА ЦЕЛИЯ ОРГАНИЗЪМ
СУРОВОЯДСТВОТО - ЕДИНСТВЕНИЯТ ПЪТ КЪМ ЗДРАВЕТО, МЛАДОСТТА, КРАСОТАТА И ДЪЛГОЛЕТИЕТО!
Още...
KBAC
Счукано жито, счукан ечемик и захар на вкус се заливат с xладка вода в съд (дълбоко гърне и т.н.), покрит с подходяща кърпа за достъп на кислород до сместа. Съдът се държи в не особено затоплено помещение. Проверява се кога закваската е шупнала. Прецежда се и се държи в шишета в хладилник. С тази течност се замесва тесто с черно брашно (може и ръжено). Офармят се малки овални питки (половин длан) и се изсушават по възможност на слънце.
Тези питки са основата за правене на напитката. размиват се в хладка или студена вода, долива се до желан обем в подходящ съд, подслажда се допълнително и се чака да се появят малки мехурчета по ръба на повърхността - знак, че вече може да пиете квас.
Пробвайте се с малко количество за начало. Друга подобна напитка става с гъба от дъното на бутилка престояло червено вино или оцет. Тая гъба я слагате в съд с 3-5 литра подсладена отвара от какъвто и да е билков или черен чай и чаkате де се появат мехурчетата. Прецеждате и пиете. И пак наливате с чай съда с гъбата. Тя се разраства и излиза на повърхността.
http://www.dnevnik.bg/
БИЛКОВИТЕ САЛАТИ
Кои диворастящи треви, дървета и храсти могат да се използват под формата на салата?
На въпроса може да се отговори чрез кратка статия или чрез цяла книга. Видовете, които растат свободно сред природата и могат да се използват в сурово състояние – като прибавки към салатите, соковете, супите и кашите /след свалянето им от огъня/ и другите ястия – са стотици. Не всички от тях са вкусни, но понякога опитите да се подобри вкусът са в ущърб на лечебните им качества, например изкисването на глухарчето в солена вода намалява горчивината, но и действието му върху жлъчночернодробната система. /Цветът на глухарчето е приемлив компромис, особено за децата, тъй като има приятен аромат/. Живовлякът, малиновите листа, младите букови и брезови листенца, стръковете на поточното великденче, сърцевината на боровите връхчета, хвойновите плодове, а също така киселецът, игликата, мащерката, риганът, голямата тлъстига, лободата и много други растения могат да разнообразят нашите ястия не само с лечебните си съставки, но и с оригиналния си вкус. По въпроса дали копривата може да се яде сурова не би следвало да се придържаме към еднозначни становища.
Добре смляна или на сок /при което се минимализира действието на парещите власинки/ тя е подходяща за хора със здраво храносмилане, и то в малки дози /до 1 супена лъжица на ден/, като винаги трябва да бъде разреждана с по-неутрални зеленчуци или сокове, например от краставица.
http://veridia.dir.bg/
Още...
Путь к прозрению
Уж и не помню точно, когда я опубликовал в «Советском спорте» интервью с, увы, ныне покойным, профессором, доктором медицинских наук, автором метода разгрузочно-диетической терапии Юрием Сергеевичем Николаевым.
Помню, в один из визитов Юрий Сергеевич познакомил меня с высоким худощавым мужчиной средних лет. — Валентин, — представился тот. — Мой сын, — пояснил Николаев.
— Он исповедует семейные традиции? — поинтересовался я, имея в виду голодание, вегетарианство, бег трусцой и вообще все то, что объединяет понятие «здоровый образ жизни».
— Само собой, — ответил Николаев. — Он у меня еще и экспериментатор. Уже несколько месяцев «сидит» только на сырой — замачивает на ночь — гречневой крупе.
Недавно Валентин Юрьевич прислал мне что-то вроде своей книги о голодании. Я решил познакомить вас для начала лишь с частью ее. Итак...
Раздельное питание
На нашей планете это самый распространенный способ питания. Им пользуются все виды существ, кроме одного — современного Homo Sapiens. Мало того, что этот Homo переделывает природные продукты: варит, жарит, парит, он еще их смешивает в самых невероятных комбинациях и ест эту мешанину. А потом сетует на плохое самочувствие. Но если питаться, как все земные существа, по трем принципам:
1) «за один прием пищи — один природный продукт»;
2) «есть не по времени, а когда очень проголодаешься»;
3) «очищаться периодическим голоданием», то через некоторое время (около 2-3 месяцев) неизбежно и автоматически начинаются положительные изменения:
• возвращается утраченная природная способность ощущать в каждом продукте его полезность,
• «потребительскую» ценность, а вкус из объекта погони за удовольствиями превращается в информацию о свойствах продукта;
• человек начинает «слышать» и понимать голос своего организма, его запросы. Организм сам определяет, чего и сколько съедать;
• устраняются неисправности, нарушения в работе желудка и всей пищеварительной системы. Восстанавливается нормальная микрофлора кишечника. Повышается активность иммунной системы;
• по составу питание становится более здоровым и по количеству более экономным. Становится невозможным переедание. Нормализуется вес; • процесс питания перестает быть главной заботой и культом.
В результате человек становится здоровым, уравновешенным и свободным, значит, более счастливым.
При раздельном питании ненужным становится любое масло. Это не еда, а приправа. Если без масла что-то не съедается, значит, организму это не нужно. И нет смысла маскировать одно другим, обманывать себя. А жиры организм сам может легко создавать из белков и углеводов, если надо.
Постепенно становится лишним хлеб. Совсем не нужны супы. А что может быть лучше отрезанного куска хорошей свежей капусты или почищенной морковки, помытых свежих огурцов или помидоров! Но к этому приходят не сразу, а пройдя этап овощных салатов.
Кто не может без мяса, тот заменит колбасу и котлеты вареным (но не жареным!) мясом и рыбой. Но все без гарнира, гарнир — в другой раз как отдельная еда, если понадобится. Организм сам подскажет, что ему лучше, гречневая или пшеничная каша, а может быть, ему когда-то больше понравится проросшая пшеница. Что касается орехов, фруктов, дынь, арбузов, то они и так чаще потребляются отдельно.
Ассортимент вызывает затруднения только в самом начале, а потом он быстро расширяется и перестает быть проблемой. Желательно еще, чтобы разные продукты не смешивались и в желудке, то есть давать больше времени на переваривание. Если организм хорошо проголодался, то он ест с удовольствием, и заметно улучшается усвоение, повышается «коэффициент использования» пищи. Тогда вполне хватает двухразового питания, а дальше иногда будет достаточно и одного раза. Раздельное питание — это не застывший режим, а естественный процесс постепенного совершенствования организма.
Не удивляйтесь, если заметите, что организм подталкивает вас к сыроедению, ему виднее. Значит, вы идете правильным путем, особенно, если удается избегать вареной крахмалистой пищи: хлеба, картофеля, риса. Если ничего ни с чем не смешивать, то организм сам возьмет на себя заботу о необходимом ему разнообразии и будет четко и однозначно подсказывать, что он хочет съесть в следующий раз. Но своей волей необходимо контролировать и оберегать его, как малого ребенка, от наркотиков и от продуктов, которые могут содержать вещества, чуждые природе, ранее ей неизвестные, ибо это коварные вещества-террористы, против которых эволюция еще не выработала надежной защиты. Они встречаются во многих переработанных продуктах, в таких, как чай, кофе, какао, шоколад, искусственные напитки, кондитерские и вообще промышленные изделия, все жареное и, конечно, лекарства.
Раздельное питание особенно важно детям. Оно предотвратит многие болезни детей и выработает, привычки, которые будет, противостоять влиянию отрицательных сторон цивилизации, сформируют фундамент здоровья и здоровый образ жизни. Тот, кто заставляет ребенка: «Ешь с хлебом», — не прав. Инстинкты детей правильнее привычек взрослых. Природа мудра, надо у нее и учиться.
Глобальный эксперемент
Чем дальше, тем больше...
В нашей семье голодание освоили давно. Шли годы, росли дети, они тоже, когда пропадал аппетит, просто несколько дней не ели, а когда подросли, то пользовались уже классической схемой. Этим методом лечились и многие из родственников, друзей и знакомых. Голодали и по серьезным, и по мелким поводам. Обычно это делали в домашних условиях, иногда совмещая с работой, если работа не требовала больших усилий. Сроки голодания были очень разные, чаще от одной до четырех недель. Бывали рекордсмены, голодавшие 7 недель, но это, кроме увеличения риска, мало что дает. Как показывает практика, результат больше зависит от последующего питания. Кто-то голодал для лечения, а кто-то для профилактики, для поддержания жизненного тонуса или спортивной формы перед турпоходом. У одних этот процесс проходил сравнительно легко, радостно и завершался классическим появлением аппетита, а у других были неприятные ощущения, проблемы, и иногда приходилось прерывать голодание досрочно.
Опыт накапливался, но были и невыясненные вопросы, которые не давали покоя. Например, почему достигнутое на голодании великолепное состояние может во время питания ухудшаться? Что-то не так в питании? Или еще. Почему хлеб, специально испеченный без соли и без дрожжей, может вызывать отеки? Если «виновата» не поваренная соль, то что?
Исследования, проводившиеся в клинике лечебного голодания и в лабораториях, дали ответы на многие принципиальные и важные для науки и для лечения вопросы, но врачи, которые там работали, тоже не все могли объяснить. Почему при восстановительном питании иногда опять, хоть и в легкой форме, «проходят чередой» симптомы прежних заболеваний или почему вдруг проявляется геморрой, которого до того не было?
Таково свойство процесса познания: устранишь один вопрос, а за ним открывается вереница других.
Плюсов больше чем минусов
Было начало марта 1977 года. Я провел очередное десятидневное голодание и, начиная питаться, стал выдерживать единственный принцип — только натуральная, никак не измененная пища и ничего вареного. После голодания, как и полагается, сначала — морковный сок, потом тертая морковь, яблоки, апельсины. А дальше в диете заменил все вареное: кашу, картофель, хлеб — на натуральное: огурцы, помидоры, сырую капусту, морковь, репу, проросшую пшеницу, орехи, финики. Пытался есть и сырую картошку, которую любил в детстве, но она съедобна, когда молодая, а весной уже не годится. По семейному бюджету и по ассортименту продуктов ограничений тогда не было, но, сколько бы ни ел, никак не мог насытиться. С удивлением обнаружил, что в продаже натуральных продуктов существенно меньше, чем переработанных. Попробовал почти все травы и листья в лесу — съедобных тоже мало. В мой рацион тогда входили:
Крапива, щавель, другие травы, листья липы, вяза, хвоя лиственницы.
С августа стал употреблять немного брынзы «болгарской» и сыр «сулугуни» после отмачивания от соли. По технологии якобы их не кипятят. Ради любопытства попробовал сырое мясо и рыбу на вкус, но не стал есть, зная об опасности заразиться чем-нибудь от таких продуктов. Несколько раз попадались продукты с какими-то ядохимикатами или удобрениями: ранняя капуста, арбузы, виноград. Очень неприятное состояние. Но, кажется, арбузы потом научился различать, только не по вкусу, а по какой-то другой чувствительности во рту.
Уже через два месяца в моем состоянии обозначились радующие меня изменения. Появилась удивительная легкость. Я не ходил, а летал. На шестой этаж по лестнице соревновался с лифтом. По улице — только бегом, хотя торопиться не требовалось, но идти шагом было как-то странно — как передвигаться ползком.
Одно плохо: все время хотелось есть. Ел много, ограничивала только пропускная способность желудка. Так и жил с переполненным животом, но постоянно голодный. Было еще одно отрицательное явление — уменьшение максимальной силы. Но это и все. Отрицательных явлений всего два! Зато положительных уже к концу мая было больше десятка.
Вот «плюсы»: бодрость, легкость, постоянно великолепное настроение, уравновешенность, нечувствительность к любой жаре и к холоду, отсутствие потливости, невозможность простудиться, исчезновение остаточных симптомов прежних болезней и даже давних травм, небывалая выносливость — и умственная, и физическая, необычайная ясность в голове, хороший крепкий сон и уменьшение времени, необходимого для сна.
Я не считаю мелких бытовых «плюсов»: независимость от кухонной плиты, отсутствие жирной посуды в мойке, исчезновение потребности сидеть во время еды.
«Плюсы» — это хорошо, но «минусы» все-таки тревожили. Не так ограничение силы, как постоянное чувство голода и невозможность его удовлетворить. Я и раньше был всегда худым, а тут уже полгода, как вес держится на 9 кг ниже исходного и не поднимается. Теорию этого состояния я понимал. Мои ферменты, годившиеся раньше для вареной пищи, еще не перестроились и не справляются с сырыми продуктами, из-за этого организму достается малая часть от съеденного. Слишком мал «коэффициент использования» сырой пищи. Но у древних предков ферменты справлялись, значит, и у меня должны бы работать.
В августе был в Болгарии. Там, в Софии, общался с сыроедами, они очень поддержали меня своим примером. Один студент сказал: «Когда я начинал сыроедение, то целый год даже не мог учиться, только ел и спал». После этого я понял, что мне грех жаловаться.
И вот однажды, в середине ноября, во время еды произошло чудо. Съел сравнительно немного, как вдруг почувствовал, что больше не хочу. Не то, чтобы «не влезало», а просто пропал интерес к еде. Это было неожиданно и удивительно. Через два дня опять — поел немного и наелся. А дальше — каждый день. Вскоре с удивлением констатировал факт: мне достаточно четвертой части от прежнего количества еды. Исчезло ощущение постоянного голода и переполненного желудка, вес быстро прибавлялся. В декабре стало ясно, что ожидаемая перестройка организма на сырую пищу наконец произошла.
Все эффекты, о которых говорил на лекции Даниелян, полностью подтвердились.
Новогодний экспромт
Понемногу стал я оценивать свое новое положение. В питании теперь проблем не было. На работе грыз морковку, жевал финики или вообще ничего не ел, теперь вполне хватало двухразового питания. Организм приобрел «верблюжьи» свойства, видимо, приблизился к состоянию наших предков, когда и они питались только природными продуктами. По всем статьям кругом — одни плюсы. Я осознавал, что мое новое состояние — это ценное достижение. И оно ценно не только для меня лично, но и вообще как явление, которое практически еще не изучено. Во всяком случае, официальная медицина, насколько мне известно, далека от этого. Вспоминая предупреждение, что, если возвращаться к вареной пище, то появятся болезни, решил, что теперь можно это проверить. Если это действительно так, то этот факт и будет прямым доказательством той гипотезы, что вареная пища является причиной болезней человека. Интересно, как это может происходить. И надо бы знать, что будет, если вдруг попаду на казенное питание. Не дай бог, в тюрьме окажусь или война грянет, или попаду в больницу.
31 декабря 1977 года в большом арендованном помещении собрались друзья и знакомые, уникальная компания — 52 человека, и взрослые, и молодежь, специально, чтобы Новый год встречать без спиртного. Готовились заранее. Была большая культурная программа, отличная музыка, творческие конкурсы. Поставили сказочный спектакль, все было очень весело и интересно. Был и конкурс приготовленных заранее блюд, различных кулинарных изделий, выпечки...
Недолго думая, я решил тут же устроить проверку: что будет, если начну есть, как все люди, различные салаты, пирожки, булочки, торты, конфеты?..
Закончилось все, когда уже рассвело. Пришлось еще казенное помещение приводить в исходное состояние и убирать кулинарные остатки. Заснул в полдень. Поздно вечером проснулся в очень нехорошем состоянии, в затылке боль, голова тяжелая, совсем без мыслей, подумалось только, что все же «ночью надо спать». Тупо пожевал еще каких-то остатков от новогоднего пиршества и опять заснул. Утром 2 января я был в таком состоянии, что еле-еле мог шевелиться. Более мерзкого самочувствия никогда в жизни не испытывал.
В голове — двухпудовая гиря и тупая, но сильная боль, особенно в затылке. Мощные удары пульса больно били изнутри по глазам. Трудно было дышать, не хватало воздуха. Меня шатало и заносило при попытке ходить. Лишь через два дня голодания кое-как смог я идти на работу. Но у других из нашей компании никаких неприятностей не было. Только мой организм так отреагировал на новогоднюю продукцию. Это было явное отравление...
Возник вопрос. Что из новогоднего питания меня отравило? Позвонил в Ереван Даниеляну. Он сказал: «Для сыроеда любая вареная пища —ядовита. Больше или меньше, какая тебе разница!»
Что происходит с веществами пищи при нагревании?
О том, что при нагревании в пище разрушаются витамины, знают все. Что разрушаются и другие биологически активные полезные вещества, слышали многие. Но что в кастрюлях и на сковородках образуются вредные вещества, новые, которых не было в сыром продукте, — это для многих неожиданная новость.
Пищевых веществ — великое многообразие, однако их молекулы создаются и существуют только в живых клетках растений и животных и только при температуре тела или окружающей среды (примерно от О до 40 градусов). При нагревании до ста градусов (а в сковородках и печах температура еще выше) у этих сложных органических молекул рвутся многие химические связи. К открытым связям присоединяется кислород либо другие части порванных молекул, т.е. образуются совершенно новые вещества, которых не было в исходном продукте.
В организме ферменты вырезают из молекул этих веществ участки, еще пригодные для использования, однако образуется огромное количество необычных, искаженных остатков. Этого никогда раньше не встречалось у наших предков от амебы до цивилизованного человека. Есть основание считать, что эволюция еще не успела «научить» клеточные мембраны в организме выводить все эти остатки полностью. Поэтому, накапливаясь, они засоряют внутреннюю среду, нарушают важные жизненные процессы, т.е. являются токсичными для организма.
Эксперементы
Две недели прошло с Нового года, пока удалось вернуть нормальное состояние. Созрел план действий.
Каждый продукт буду проверять в отдельности. А чтобы не рисковать работой, эти проверки можно делать перед выходными. Составил список интересующих меня продуктов и расположил их в порядке возрастания предполагаемой вредности, чтобы начинать с самых легких.
Всю неделю находился на своем привычном сыром питании, а в пятницу вечером, придя с работы, взвесил и съел ломтик черного хлеба — 75 граммов и в этот день больше ничего не ел.
Утром, проснувшись, обнаружил, что мое самочувствие мрачно напоминает то новогоднее отравление. Те же симптомы, только во много раз слабее и не все. В голове еле ощутимая, но явная боль и тяжесть. Точнее — «туман». Тот самый, новогодний туман в виде легкой «дымки».
Вот уж чего никак не ожидал, что хлеб так подействует! Может быть, это какая-то случайность? Решил в следующую пятницу еще раз проверять черный хлеб. Но все повторилось, причем до мелочей. Еще через неделю проверял белый хлеб, он дал ту же реакцию.
Для уточнения реакций и для большей надежности многие эксперименты надо было повторять. Приходилось вести малоподвижный образ жизни и не пользоваться водными процедурами, так как замечено, что физическая нагрузка и обливание холодной водой ослабляют реакцию (факт, достойный внимания!). Было много интересного и неожиданного, но растянулось это на целый год.
Не буду расписывать все подробности, а выделю главные результаты: из проверенных продуктов самые тяжелые реакции дают кофе, шоколад и жженый сахар, который образуется, например, в переваренном варенье с характерным горьковатым привкусом. Это сильная боль в затылочной области головы и общее ощущение отравления. Однако белый сахар и нормально сваренные фрукты не дают заметной реакции.
На черный и белый хлеб и на вареный картофель реакция оказалась почти одинаковая — в голове тупая боль и специфический «туман».
На жареное подсолнечное масло реакция тяжелая, но качественно совершенно другая — симптомы в горле, напоминающие ангину, и своеобразная тяжесть в голове. На каши реакция слабая, но качественно похожая на хлебную.
На вареные овощи, кроме картофеля, реакция есть, но очень слабая.
Удивил эксперимент с мясом. Для проверки начал с вареного мяса курицы, съел 65 граммов, но никакой реакции, даже намека, не обнаружил. Через неделю сварил целую курицу и съел 450 граммов. И опять никакой реакции не оказалось. Появилось подозрение, что это не просто так, а должно быть какое-то принципиальное объяснение. Однако возможна и такая причина: после большого количества экспериментов мой организм мог потерять ту сверхчувствительность, которая была вызвана чистотой внутренней среды.
На всякий случай я проголодал 8 дней (больше для очистки совести, чем организма). Затем два дня, как положено, пил морковный сок, а на третий день съел 0,5 кг вареного окорока без жира. Честно говоря, опасаясь последствий, я сначала отмерил 150 граммов, но когда съел, то организм так убедительно «просил» добавку, что, привыкнув исполнять его волю и доверяя интуиции, решил ему не отказывать. Конечно, риск был. Однако интуиция не подвела, и все завершилось благополучно — никаких отрицательных реакций.
Я уважаю нравственно-этическую сторону вегетарианства и позицию моего отца, который всю жизнь был вегетарианцем, но речь идет о биохимическом аспекте мясной пищи.
Тут можно сделать вывод только о том, что в результате тепловой обработки мясо не приобретает заметной новой токсичности. А все то, что известно об отрицательном влиянии на человека преимущественно мясного питания, не подвергается сомнению.
Из этих экспериментов можно еще сделать выводы о факторах, которые влияют на токсичность продуктов при тепловой обработке. Появление токсичности зависит от исходного продукта, от его химического состава. Если токсичность в продукте образуется, то она, как правило, увеличивается с увеличением температуры и времени обработки, а также с увеличением времени, прошедшего после обработки.
Во время отпуска специально побывал в Ереване, чтобы поговорить с натуристами и сравнить свои наблюдения с их опытом. Из многих «старичков» нашлось три человека, у которых когда-то случались отклонения от сырой пищи. У них я и получил подтверждение реакции и на картофель, и на хлеб. Мне тогда этого было достаточно.
Самое главное, что такие реакции свойственны не только моему организму, а являются общими для людей с чистой внутренней средой. Позже все реакции многократно подтвердили другие натуристы, в том числе и дети.
Мы понимаем, что не все стремятся стать сыроедами, да и непростое, более того, недешевое это занятие в наше-то время. Однако ввести в рацион как можно больше сырых овощей и фруктов и, по возможности, не варить то, что хорошо бы и полезнее съесть сырым — это доступно каждому. Так что ищите и пробуйте!
Рассказали про раздельное питание, вегетарианство, сыроедение. Ну, а после того, как, будем надеяться, «наживка проглочена», пора сказать, ради чего она и была брошена.
Конечно же, ради голодания. Ну, а все то, о чем уже рассказали, — это ваш выбор после того, как пройдут сама процедура и выход из нее. Именно об этом сегодня и говорит Валентин Николаев, сын, увы, ныне покойного Юрия Сергеевича Николаева, автора метода разгрузочно-диетической терапии.
НИЧТО НЕ СЛУЧАЙНО
С родителями мне повезло, они были очень дружны. Оба были врачами, однако, вернее сказать, были диссидентами в официальной медицине, из тех людей, кому всегда «... истина дороже». Они не стеснялись обсуждать и пересматривать общепринятые понятия.
Мать была наркологом. Она, как и отец, считала большой ошибкой позицию многих людей, и тем более врачей, оправдывающих «малые дозы» спиртного. И водка, и вино, и пиво содержат алкоголь, а это - наркотик. «Употреблять в меру» - это лукавство. Четкая мера одна: либо пить, либо не пить. Табак тоже - наркотик. В нашем доме никто никогда не курил и ни капли не пил. За одно это родителям великое спасибо.
Отец посвятил свою жизнь изучению и внедрению лечебного голодания, которое он научно обосновал, модернизировал и назвал «разгрузочно-диетическая терапия» (РДТ). Это - древнее природное лечение, эффективное при многих, даже тяжелых заболеваниях, но требующее и от больного, и от врача определенных усилий, а главное - пересмотра многих прежних канонов медицины и освоения новых идей и понятий. Не каждый врач идет на реформы мировоззрения, это для энтузиастов.
Первый раз я голодал по поводу серьезной болезни в 1967 году. Через год - еще раз, для закрепления результатов. А потом - понравилось, «войдя во вкус», стал делать это регулярно, как уборку перед праздником.
Удивительное состояние возникает после голодания. Его трудно с чем-то сравнить, но, может быть, оно ближе к тому восторженному чувству, которое бывало в детстве, когда во сне летал. Во всем теле идеальный порядок, в голове прозрачная ясность, все чувства обновились и обострились, настроение приподнятое, устойчиво-оптимистическое, хочется творить добро и совершать героические поступки. Такое состояние держится несколько недель, а затем незаметно растворяется. Остается желание снова пройти через РДТ, несмотря на трудные моменты и необходимость существенно напрягаться.
Тогда многое было еще не изучено, а голодание задавало вопросы и предлагало уникальную информацию к размышлению. Я не был врачом, но дело отца меня увлекло, его идеи были мне близки и понятны. Но - все по порядку.
ЭФФЕКТИВНОСТЬ РДТ
По результативности лечения РДТ не имеет себе равных среди терапевтических методов, причем это относится к широкому кругу заболеваний. Проще перечислить болезни, которые врачи пока не берутся лечить с помощью голодания. Это рак, активный туберкулез, глубокое истощение, необратимые и гормонально-зависимые состояния, психические нарушения, при которых нет сознательного отношения к лечению. Рак нельзя лечить с помощью РДТ из-за того, что после голодания могут активизироваться не только нормальные клетки, но и раковые. Пытался ли кто-нибудь лечиться голоданием от СПИДа, мне пока неизвестно.
Очень эффективно использование РДТ в качестве профилактического средства. Это не требует длительных сроков и специальных условий, а потому гораздо проще и доступнее. Кроме глубокого и всестороннего общеукрепляющего воздействия на организм, РДТ дает человеку опыт более здорового питания и возможность оценить на практике его благотворное влияние. Человек, освоивший этот метод, лучше чувствует потребности своего организма, грамотнее с ним обращается и становится более устойчивым против вредных привычек.
ЧЕМ ОТЛИЧАЕТСЯ ЛЕЧЕБНОЕ ГОЛОДАНИЕ ОТ ВЫНУЖДЕННОГО
Надо подчеркнуть принципиальную разницу между полным и неполным голоданием. Лечебное голодание, в отличие от вынужденного, ограничено по сроку и не грозит истощением. При голодании по типовой методике в течение 25-30 дней потеря веса обычно составляет 12-18 %. Кроме того, при лечебном голодании очистительные процедуры помогают организму справиться с выведением токсинов, которые при вынужденном голодании существенно отягощают состояние.
Лечебное голодание имеет еще одно важное отличие от голодания вынужденного. Психическое состояние пациента, голодающего с целью лечения, в рамках определенных сроков, принципиально отличается от состояния человека, попавшего в беду, на которого давит страх голодной смерти. Это определяет разницу в ощущениях и, естественно, изменяет все физиологические функции.
ПЕРВЫЙ ЭТАП ГОЛОДАНИЕ
Первый день голодания начинается с приема большой дозы горькой слабительной соли: сернокислого магния - 50 г. Удобнее это делать в первой половине дня, чтобы действие слабительной соли закончилось до ночного сна. Всю дозу надо растворить в 100 мл теплой воды. Растворять в большем количестве воды бесполезно, горечь не уменьшается, а пить труднее. После полного растворения пить подряд: полстакана чистой воды + раствор слабительной соли + 2 стакана чистой воды. Дальше воду пить без ограничения, сколько потребуется организму. Вечером перед сном - очистительная клизма. Все следующие дни проходят по одному примерному режиму дня:
Подъем. Измерение АД и пульса. Взвешивание. Гигиена полости рта. Очистительная клизма. Душ. Массаж. Легкая зарядка. Отдых - 1 час. Прогулка -2 часа, можно больше. Отдых - 1 час. Прогулка - 1,5 часа и больше. Отдых - 1 час. Прогулка - 1,5 часа и больше. Отдых. Очистительная клизма (если нужно). Ванна. Гигиена полости рта. Отбой.
Вес в первые дни уменьшается примерно на 1 кг за сутки, а к концу голодания - на 0,2 - 0,1 кг.
Питьевую воду удобно отмерять и носить на прогулке в пластиковой бутылке. Рекомендуется выпивать не меньше 1 литра, обычно пьют до 2 литров в день.
С первых дней голодания язык покрывается белым или коричневым налетом и изо рта появляется специфический запах. К концу голодания, когда «просыпается» аппетит, язык обычно очищается, а запах исчезает. Утром и вечером, когда полагается чистить зубы, можно зубной щеткой немного почистить и язык, хотя весь налет с языка не сойдет. Зубная паста должна быть без резкого и тем более без пищевого вкуса, по этому критерию лучше всего простой зубной порошок. Губы во время голодания очень сухие, чтобы они не потрескались, их можно смазывать вазелином.
Клизму рекомендуется делать ежедневно утром, а если надо для улучшения самочувствия, то и вечером. Температура воды около 23-25 градусов, количество воды на три раза - 4,5 литра (1,5x3). После заполнения кишечника этой водой (1,5 литра) он освобождается в 2 - 3 приема. Затем эту процедуру произвести еще раз, а если выходящая вода не стала прозрачной, то и третий раз. Если воду сделать теплее, то больше воды будет задерживаться в кишечнике, а если холоднее, то после этой процедуры появляется озноб. В хорошо оборудованных отделениях могут быть специальные установки для очищения кишечника, с помощью которых это делается проще и эффективнее.
После очищения кишечника полезно принять теплый душ или на 10 минут ванну 37-38 градусов, а затем и массаж.
Если нет серьезных противопоказаний, то для улучшения самочувствия может хорошо помогать регулярное, через день, посещение сауны или парной бани. Очень хорошее действие оказывают грязевые аппликации, купание в море, воздушные и солнечные ванны.
Со второго дня голодания все свободное время следует посвящать прогулкам с небольшими перерывами для отдыха. Желательно гулять не менее 5 часов в день. В холодную погоду надо одеваться теплее, чем обычно, т.к. наблюдается повышенная зябкость. Во время прогулок полезно периодически делать посильные физические упражнения. В некоторые дни из-за слабости приходится и на прогулках часто отдыхать, но, если ходить много, то к концу дня с удивлением замечаешь, что слабость стала меньше. А если много лежать, то слабость увеличивается, самочувствие становится хуже. Единственная тактика для победы над слабостью - не сдаваться, многократно преодолевать эту слабость и усилиями воли заставлять себя меньше лежать и больше двигаться. «Движение - это жизнь».
Но, поднимаясь вверх по лестнице или в гору, надо себя сдерживать и двигаться в три раза медленнее, чем обычно, чтобы пульс не стучал в висках.
В начале голодания, а иногда и позже, могут возникать нарушения сна, но это ненадолго, и никаких особых мер принимать не следует, снотворные средства совершенно недопустимы. Достаточно быть тепло укрытым и все время хорошо проветривать помещение.
Аппетит обычно на 3-4-й день практически полностью исчезает.
На 4-7-й день или чуть позже могут появиться нарастающие неприятные ощущения, резкая слабость, головокружение, тошнота, рвота, которые на 6-11 -й день резко, иногда в течение нескольких часов, пропадают, улучшается самочувствие, настроение. Этот момент носит название ацидотический криз, он свидетельствует о завершении перестройки организма на питание внутренними запасами. Иногда криз растягивается и протекает волнообразно, в несколько приемов.
Во время голодания обычно возникает обострение основного заболевания, но, как ни странно покажется, это хороший признак. Это значит, что организм взялся за это заболевание и результат обязательно будет. Обычно это бывает в легкой форме и недолго. Нужно запастись терпением, но не пытаться «помогать» лекарствами.
Вслед за этим обострением могут промелькнуть симптомы и более ранних заболеваний. Причем они появляются в обратной последовательности, как если бы машина времени переносила человека все дальше и дальше в его прошлое, так что болезни детства напомнят о себе в последнюю очередь.
Заканчивается этап голодания, когда очищается язык от налета, возникает аппетит, появляется свежий цвет лица. При этом исчезает неприятный запах изо рта и уменьшается выделение кала с клизмой. Однако во многих случаях голодание прерывают раньше, так как с первого раза не всегда удается достигнуть этого состояния.
ДЕЙСТВИЕ ПРОЦЕДУР
Вывод шлаков из организма схематично можно представить так: шлаки, то есть ненужные организму вещества, отходы, которые выделяются из тканей, сначала поступают в кровь - основной канал переноса веществ в организме. А если количество шлаков в крови увеличивается, то самочувствие ухудшается. Органы выделения (почки, кишечник, кожа, легкие) очищают кровь от шлаков и выводят их из организма. Тогда количество шлаков в крови уменьшается, и самочувствие улучшается, Оба эти процесса идут одновременно, и с помощью процедур есть возможность их корректировать.
Так, прогулки на свежем воздухе, гимнастика, морские и любые купания стимулируют кровообращение, кровь успевает лучше очиститься - улучшается самочувствие, уменьшается слабость.
Массаж и парная баня (или сауна) очень хорошо активизируют кожу, которая, действуя в качестве органа выделения, помогает почкам очищать кровь. Но если в подкожном слое много жира и других залежей, то оттуда в кровь выбрасывается большое количество отходов. Результат может оказаться для самочувствия на какое-то время и отрицательным; поэтому вначале массаж и баню надо использовать осторожно, ориентируясь по состоянию.
Клизма - тоже процедура неоднозначная. Хорошо сделанная, она обычно существенно облегчает состояние, но, кроме очищения кишечника, она может в некоторых случаях частично продвигать его содержимое в обратном направлении. Существуют и другие методы очищения кишечника, например, периодический прием слабительных средств. Но у них свои, более серьезные недостатки.
Если, несмотря на все очистительные меры, организм не справляется с выведением отходов, то можно несколько затормозить процесс поступления шлаков в кровь, добавляя к питьевой воде минеральную воду типа «Боржоми» — около 0,5 литра в день. Это облегчает состояние, но растягивает срок голодания.
Сама питьевая вода, если она содержит много минеральных веществ, как бывает, например, в горной местности, тоже может тормозить процессы при голодании. Это относится также и к воде, используемой для клизмы, поскольку часть этой воды остается в организме.
И наоборот, использование дистиллированной или дождевой воды ускоряет выход шлаков в кровь. Это сокращает срок голодания в полтора - два раза. Но существенно возрастает и нагрузка на органы выделения, поэтому, чтобы выдержать этот режим, надо активнее проводить все те же процедуры: прогулки, гимнастику, баню, массаж, грязевые аппликации, летом купание.
ВОЗМОЖНЫЕ ОСЛОЖНЕНИЯ НА ЭТАПЕ ГОЛОДАНИЯ
Как правило, этап голодания проходит без осложнений. Но иногда встречаются трудности. Заранее предсказать, как будет идти процесс, не удается. Те, кто голодал несколько раз, замечали, что каждое новое голодание протекает иначе, чем прежнее. То труднее, то легче, то с одними ощущениями, то с другими.
Высказывались разные версии о возможных причинах этого: тут и магнитные бури, и фазы Луны, и цикличность биологических процессов в организме... Опытные любители голодания говорят так: «На этот раз голодание не пошло». И прерывают его, откладывая до лучших времен.
У тех, кто имеет лишний вес или другие нарушения обмена веществ, из-за повышенной интоксикации могут возникать неприятные ощущения в теле, сильная слабость, головная боль, тошнота, рвота. Требуются значительные усилия воли и большое терпение, чтобы дождаться криза, после которого должно наступить облегчение. Если эти явления не удается снизить до терпимого уровня, то приходится отказаться от голодания и переходить на восстановительную диету.
Однако нет нужды спешить. Лучше подождать еще день или даже два, увеличив прогулки, сделав лишний раз клизму, чтобы начинать питание в то утро, когда самочувствие станет хотя бы немного лучше, чем было вчера. Оно изменяется волнообразно. Желательно, чтобы начало питания пришлось на улучшение самочувствия, а не на ухудшение. А иногда бывает так, что состояние за ночь вдруг резко улучшилось, и отпадает надобность прерывать голодание.
При резком изменении положения туловища из горизонтального в вертикальное у некоторых людей темнеет в глазах или возникает головокружение. Название этого явления -ортостатический эффект. Во время голодания этот эффект может усиливаться. Его не следует бояться, но лучше избегать таких резких движений, чтобы не упасть и не удариться.
В очень редких случаях при больших сроках голодания (30-40 дней), особенно после многократной рвоты, могут появиться судороги. Они возникают из-за смещения солевого баланса и сразу прекращаются, если выпить полстакана чуть подсоленной воды.
Голодающему не рекомендуется гулять одному, чтобы случайно не оказаться в ситуации, когда прохожие вызовут «скорую помощь». Опасно попасть к врачам, которые незнакомы с РДТ, они могут вводить сильнодействующие вещества, а при голодании организм реагирует на это иначе, чем в обычном состоянии.
1. Сыроедение и физические нагрузки.
Поскольку организм сыроеда приобретает повышенную гибкость тела, уникальную выносливость и общее ощущение легкости, то физические нагрузки, особенно длительные, становятся приятной потребностью. Многие сыроеды начинают с удовольствием заниматься марафонским бегом, моржеванием, упражнениями йогов и другими видами легкой атлетики. Не знаю, пытался ли кто-нибудь из них побить мировые рекорды, но личные достижения сказочно растут у всех.
2. Отношение к кисломолочным продуктам (кефир, сметана, творог), сырым яйцам.
Отношение к различным продуктам у сыроеда с большим стажем, особенно при раздельном питании, зависит не от теоретических соображений, а от потребностей его организма. У каждого человека эти предпочтения индивидуальны и со временем могут меняться. Из личного опыта я неожиданно сделал такой вывод: оказалось, что не используются те продукты, для приготовления которых нужна посуда. Это не означает, что любая пища, приготовленная с использованием посуды, обязательно вредная. Стандартные кисломолочные продукты — кефир, сметана, творог, даже несмотря на тепловую обработку, для большинства традиционно питающихся людей практически только полезны. Но надо учитывать, что молочные продукты — хорошая питательная среда для микроорганизмов и поэтому иногда становятся источником инфекций.
Сырые яйца, если нет риска заразиться сальмонеллезом, могут иногда употреблять и сыроеды. Если не часто и не очень много, то они не вызывают неприятностей, но при наличии другой пищи к ним интерес не возникает, видимо, это продукт, не лучший для человека.
3. Отношение к чаю, к заваренным настоям трав, шиповника и т.п.
Обыкновенный чай содержит вещества с наркотическими свойствами. Всем известен тонизирующий эффект чая. В моих экспериментах он показал себя как продукт, вызывающий заметное отравление. Зеленый чай переносится легче. Но сыроедам не требуется пить какой-либо напиток, кроме воды или свежих соков.
Заваренные настои трав, шиповника и другого растительного сырья содержат много активных веществ, не зря они широко и с хорошими результатами применяются при лечении многих заболеваний. Конечно, сушка, хранение и тепловая обработка разрушают часть полезных веществ, можно предполагать, что свежее растительное сырье было бы эффективнее, но при традиционном питании лучше синица в руках...
4. Отношение к сухому вину (вино как приправа в соусах часто встречается в рецептах Шаталовой и разбавленное не возбраняется некоторыми апологетами вегетарианства).
К сухому вину, как и к любому виду алкогольных напитков, у меня отношение сугубо отрицательное. Я предпочитаю виноград или свежий виноградный сок. Наличие в вине, пусть даже небольшого количества, алкоголя перечеркивает все полезные вещества винограда. Спасибо моим родителям, они объяснили мне в доступной форме простые истины о коварстве вина еще в детстве. На эту тему можно сказать много. Обозначу лишь позицию.
Алкоголизм сегодня — часть цепи наркотических проблем,' одно из величайших бедствий человечества. Гибнут не только отдельные личности, их семьи, их дети, но гибнут целые народы. Исчезают самые лучшие черты в людях, деградирует Человек разумный, губится его генофонд. Эпидемия алкоголизма распространяется не вирусом, а через вековые традиции застолья, связанные с вином, и из-за коварства содержащегося в нем алкоголя. История несчастья большинства людей, ставших «зависимыми», начиналась с малых доз, с «культурного питья» сухого вина или пива. Алкоголь не перестает быть наркотиком, когда он разбавлен или замаскирован веществами с другим вкусом. Если из каждых десяти человек, впервые выпивших из-за традиции, ради вкуса или полезности вина, хотя бы даже один потом попадает в алкогольную зависимость, то надо честно признать, что это ловушка для людей, в нее попадают миллионы, а выйти удается единицам. Об этом следует говорить прямо и однозначно, чтобы тот, кто еще не соблазнился этим «бесплатным сыром», не рассчитывал на авось.
И еще. Я не буду пить сухое вино и пиво не потому, что опасаюсь за свое нынешнее или будущее здоровье, а по той же причине, по которой не буду промышлять воровством, пусть даже самым мелким. Есть ответственность каждого за судьбы всех. Количество бед от алкоголя неисчислимо. Я не хочу быть соучастником этого преступления против человечества.
http://www.imedik.info/
„Ние сме трима: ти, аз и болестта. Чиято страна вземеш, тя ще победи.“-Авицена